ЖАЛБА СРЕЩУ НП непълнолетен

Все по-често към нас се обръщат родители с молба за съдействие и изготвяне на ЖАЛБА СРЕЩУ НП непълнолетен.

Получили сте акт или наказателно постановление, защото непълнолетното ви дете е било установено на обществено място след 22:00 часа без родител?

Това не означава автоматично, че наказателното постановление е законосъобразно и че глобата трябва да бъде платена.

В практиката на районните и административните съдилища има множество случаи, при които наказателни постановления срещу родители са отменяни поради

1. неясно описание на нарушението,
2. неправилна правна квалификация,
3. смесване на различни задължения по Закона за закрила на детето,
4. липса на доказана вина,
5. неустановен придружител
6. процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.

Особено важно е да се прави разлика между две различни хипотези:

родителят лично да придружава детето и родителят да осигури друго пълнолетно дееспособно лице за придружител.

Именно това разграничение често се оказва решаващо при една жалба срещу наказателно постановление за непълнолетен.

Какво предвижда Законът за закрила на детето?

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето родителите, настойниците, попечителите и другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места:

за дете под 14 години – след 20:00 часа;

за дете, навършило 14 години, но ненавършило 18 години – след 22:00 часа.

Законът обаче не изисква във всяка ситуация родителят физически да бъде до непълнолетното дете.

Чл. 8, ал. 4 ЗЗДет предвижда, че ако родителят не може лично да го придружи, той трябва да осигури пълнолетно и дееспособно лице за придружител.

Следователно самият факт, че майката или бащата не са били непосредствено до детето при полицейската проверка, не е достатъчен сам по себе си, за да се направи автоматичен извод за административно нарушение.

Необходимо е да се установи каква точно е фактическата ситуация и кое конкретно законово задължение се твърди, че е нарушено.

Действащият чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет урежда именно тези две хипотези.

Каква е глобата за родител при непълнолетен след 22 часа?

Административнонаказателната отговорност е предвидена в чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

Санкционната разпоредба обхваща родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за детето, когато е нарушено задължението по чл. 8, ал. 3 или не е осигурен придружител по чл. 8, ал. 4.

В традиционната редакция на закона санкцията за първо нарушение е определена в диапазона 300–500 лв., а при повторност е по-висока. При по-нови административни актове след въвеждането на еврото сумите могат да бъдат изписвани и в съответната евро равностойност. При конкретен спор винаги следва да се провери редакцията на закона, действаща към датата на нарушението.

Но размерът на глобата не е основният въпрос.

Преди да се обсъжда санкцията, съдът трябва да установи има ли изобщо доказано административно нарушение.

Може ли наказателното постановление да бъде отменено?

Да.

Наказателното постановление подлежи на съдебен контрол и може да бъде отменено изцяло, ако при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения или ако твърдяното нарушение не е доказано по необходимия начин.

При дела за непълнолетни след 22:00 часа няколко защитни основания се срещат особено често.

1. Не е ясно кое задължение на родителя е нарушено

Един от най-съществените проблеми възниква, когато в АУАН или наказателното постановление едновременно се смесват:

чл. 8, ал. 3 ЗЗДет – задължението родителят да придружава детето;

и

чл. 8, ал. 4 ЗЗДет – задължението да осигури друг пълнолетен придружител, ако не може да го придружи лично.

Това разграничение има значение.

Ако административният орган твърди само, че „родителят не е бил на място“, това не отговаря автоматично на въпроса дали детето е било оставено без законосъобразен придружител.

Трябва да бъде установено:

дали родителят е можел да придружи детето лично;

ако не е можел – дали е осигурил друго пълнолетно дееспособно лице;

дали такова лице действително е било с детето;

как полицейските органи са проверили този факт;

дали е поискано удостоверяване на качеството на придружителя.

Това са съставомерни обстоятелства, а не маловажни формалности.

2. АУАН и НП трябва да описват нарушението точно и разбираемо

Съгласно ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа ясно описание на нарушението, времето, мястото, обстоятелствата на извършването му и нарушените правни разпоредби.

Чл. 57, ал. 1 ЗАНН определя задължителните реквизити на наказателното постановление.

Съдебната практика последователно приема, че липсата на факти относно съставомерните признаци на нарушението може пряко да накърни правото на защита.

Не е достатъчно в НП да бъде записано например „родителят не е придружил непълнолетното си дете след 22:00 часа“.

Трябва да стане ясно какво точно е установил полицейският орган.

Било ли е детето само?

С кого е било?

Проверени ли са хората около него?

Имало ли е лице над 18 години?

Как е установено, че това лице не е определено за придружител?

Свързали ли са се полицаите с родителя?

Какво е заявил самият непълнолетен?

Без отговор на подобни въпроси едно наказателно постановление може да се окаже основано не на доказани факти, а на предположение.

Решение на Районен съд – Варна за непълнолетен след 22:00 часа

Особено важно за подобни случаи е Решение № 1287 от 01.09.2023 г. по НАХД № 2948/2023 г. на Районен съд – Варна.

По делото е било обжалвано наказателно постановление, с което на родител е наложена глоба за нарушение, свързано с присъствието на непълнолетно дете на обществено място без придружител.

Районен съд – Варна анализира именно съотношението между чл. 8, ал. 3 и чл. 8, ал. 4 ЗЗДет.

Съдът приема, че трябва да се изясни коя конкретна хипотеза е осъществена. Ако родителят може лично да придружи детето, релевантно е задължението по ал. 3. Ако не може да го придружи, възниква задължението да осигури пълнолетен придружител по ал. 4.

Според съда неяснотата кое конкретно нарушение е извършено може да засегне правото на защита на санкционирания родител.

В конкретното дело наказателното постановление е отменено. Съдът разглежда и приложението на института на маловажния случай.

Това решение е особено важно, когато се подготвя жалба срещу НП за непълнолетен във Варна, но следва да се има предвид, че всяко дело се решава според конкретните факти и доказателства.

Практика на Административен съд – Добрич

Подобна правна теза е застъпена и в Решение № 331 от 20.10.2022 г. по КНАХД № 324/2022 г. на Административен съд – Добрич.

Съдът приема, че задължението по чл. 8, ал. 4 ЗЗДет възниква в зависимост от това дали родителят може лично да придружи детето.

Административният съд подчертава необходимостта обвинението да е формулирано така, че санкционираното лице да знае какво точно нарушение му се вменява и по коя материалноправна норма.

Касационният съд оставя в сила решението, с което наказателното постановление е отменено.

Решение на Районен съд – Чирпан: смесването на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 може да опорочи НП

В Решение № 29 от 16.04.2024 г. по НАХД № 23/2024 г. Районен съд – Чирпан разглежда сходен казус.

Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа смесване между задължението за лично придружаване и задължението за осигуряване на пълнолетен придружител.

В решението е разгледан и друг изключително важен въпрос – компетентността на органа, издал наказателното постановление.

Когато наказателното постановление е издадено от длъжностно лице, различно от директора на съответната областна дирекция на МВР, трябва да е налице надлежно оправомощаване.

Ако административнонаказващият орган не установи компетентността си с валиден акт за оправомощаване, това може да бъде самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Кой има право да издаде НП по Закона за закрила на детето?

Компетентността не трябва да се пренебрегва при подготовката на жалбата.

Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗЗДет нарушенията по съответните разпоредби на чл. 45 се установяват от полицейски органи, а наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на МВР или от надлежно оправомощено от него длъжностно лице.

Затова при съдебното производство може да бъде поискано представянето на заповедта за оправомощаване.

Не е достатъчно само в НП да бъде изписан номер на заповед.

Съдът трябва да може да установи дали към датата на издаване на постановлението конкретното длъжностно лице действително е разполагало с материална компетентност.

Трябва ли родителят да доказва, че е невинен?

Не следва административнонаказателното производство да се превръща в процедура, при която родителят е длъжен да доказва собствената си невиновност.

Наказващият орган трябва да установи фактите, върху които основава административното обвинение.

Това означава, че ако органът твърди, че детето е било без придружител, следва да има доказателства за това.

Самият факт, че родителят не е физически на мястото, не доказва непременно, че той не е осигурил друг пълнолетен придружител.

Особено важно е да бъдат проверени сведенията на детето, свидетелите, лицата, с които то е било, полицейските докладни записки, видеозаписите, декларацията за придружител и всички други доказателства от административнонаказателната преписка.

Как се удостоверява пълнолетният придружител?

Чл. 8, ал. 7 ЗЗДет предвижда удостоверяване на качеството на придружителя по ред, определен в специалната наредба.

След измененията в Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места е предвидена декларация по образец, чрез която родителят удостоверява определянето на пълнолетно дееспособно лице за придружител.

Министерството на труда и социалната политика също разяснява, че при дете между 14 и 18 години, което е на обществено място след 22:00 часа с друг пълнолетен придружител, качеството му се удостоверява с декларацията по съответния образец.

Ако такава декларация е била издадена, тя може да има съществено значение за защитата.

Липсата ѝ обаче не освобождава административния орган от задължението правилно да опише и докаже конкретното нарушение, което твърди.

Може ли НП да допълни обвинението от АУАН?

Това е един от най-съществените практически въпроси.

Ако АУАН твърди само, че родителят не е придружавал лично детето, а едва в наказателното постановление се появи ново твърдение, че родителят не е осигурил друго пълнолетно лице, следва внимателно да се провери дали не е налице недопустимо разширяване на фактическото обвинение.

Правото на защита изисква още от административната фаза лицето да знае какво конкретно поведение му се вменява.

Административнонаказващият орган не може свободно да променя основните факти между АУАН и НП, ако с това санкционираното лице за първи път научава за нов съставомерен елемент на твърдяното нарушение.

Какъв е срокът за възражение срещу АУАН?

АУАН и наказателното постановление са различни актове.

След съставяне и подписване на АУАН нарушителят има възможност да направи писмено възражение.

По действащия чл. 44, ал. 1 ЗАНН срокът е 7 дни от подписването на акта.

Добре подготвеното възражение може още на този етап да постави въпросите за:

реалния придружител;

декларацията;

липсата на вина;

неточното описание на мястото;

грешната правна квалификация;

липсата на доказателства;

както и други процесуални нарушения.

Важно е обаче да се знае, че липсата на възражение по АУАН сама по себе си не означава признание на вина.

Какъв е срокът за жалба срещу наказателно постановление?

След връчването на наказателното постановление започва да тече срокът за съдебното му обжалване.

По действащия ЗАНН наказателното постановление може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му. Срокът е преклузивен и затова датата и начинът на връчване трябва да бъдат проверени веднага.

Жалбата се подава по установения от ЗАНН ред, а делото се разглежда от компетентния районен съд.

При твърдяно нарушение във Варна това обичайно означава производство пред Районен съд – Варна, ако са изпълнени правилата за местна подсъдност.

Какво трябва да се провери преди подаване на жалба срещу НП?

При професионален правен анализ не е достатъчно да се прочете само размерът на глобата.

Следва да бъдат сравнени АУАН, наказателното постановление и цялата административна преписка, като особено внимание се обръща на следните въпроси:

1. Съвпадат ли фактите в АУАН и НП;
2. описано ли е точно кое задължение по чл. 8 ЗЗДет е нарушено;
3. установено ли е дали родителят е могъл лично да придружи детето;
4. доказано ли е, че не е бил осигурен друг пълнолетен придружител;
5. има ли декларация за придружител;
6. ясно ли са посочени датата, часът и конкретното обществено място;
7. разпитани ли са детето и лицата около него;
8. има ли видеозаписи или други обективни доказателства;
9. доказана ли е вината на родителя;
10. компетентен ли е органът, издал НП;
11. спазени ли са сроковете и задължителните реквизити на АУАН и НП;
12. има ли основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Една от най-честите грешки е жалбата да бъде ограничена само до твърдението: „Не съм виновен.“

Това обикновено не е достатъчно.

Ефективната жалба срещу наказателно постановление трябва да атакува последователно

1. фактите,
2. правната квалификация,
3. доказателствата,
4. процесуалната законосъобразност
5. компетентността на органа.

Какво е „маловажен случай“ и може ли глобата да отпадне?

Дори съдът да приеме, че формално е налице административно нарушение, в определени случаи може да бъде обсъждан и чл. 28 ЗАНН – маловажен случай.

Това не е автоматично право.

Преценяват се конкретните обстоятелства: има ли вредни последици, има ли предишни нарушения, каква е действителната обществена опасност, какво е поведението на детето и родителя и какви други смекчаващи обстоятелства са налице.

В цитираното Решение № 1287/01.09.2023 г. Районен съд – Варна приема, че конкретното деяние има ниска степен на обществена опасност и разглежда случая по правилата на чл. 28 ЗАНН.

Затова в една професионално структурирана жалба чл. 28 ЗАНН може да бъде заявен евентуално, без да се изоставя основната теза, че нарушение изобщо не е доказано.

Какви доказателства могат да помогнат при обжалването?

При спор дали детето е било с придружител или дали родителят е изпълнил задълженията си, от значение могат да бъдат

1. декларацията за придружител,
2. свидетелски показания,
3. телефонна и електронна кореспонденция,
4. видеозаписи,
5. полицейски докладни,
6. сведенията на непълнолетния
7. други документи.

Особено важно е тези доказателства да бъдат анализирани във връзка с конкретното обвинение в АУАН и НП.

Съдът не разглежда абстрактно дали родителят е „добър“ или „лош“ родител.

Предметът е конкретен:

доказал ли е административнонаказващият орган конкретното административно нарушение, описано в конкретното наказателно постановление?

Какво става, ако наказателното постановление бъде отменено?

Ако районният съд уважи жалбата, наказателното постановление може да бъде отменено изцяло.

При наличие на законовите предпоставки могат да бъдат претендирани и направените разноски за адвокатска защита.

Ако решението на районния съд бъде обжалвано, производството преминава в касационна фаза пред компетентния административен съд.

Следователно защитата по подобен казус не се изчерпва само с подаването на една стандартна бланка.

Необходимо е да бъде изградена последователна доказателствена и правна стратегия още от получаването на АУАН или наказателното постановление.

АУАН или наказателно постановление – каква е разликата?

Това е често объркване.

АУАН – акт за установяване на административно нарушение – е актът, с който се описва предполагаемото нарушение и се поставя началото на административнонаказателната процедура.

Наказателното постановление – НП – е актът, с който наказващият орган вече налага конкретната административна санкция.

Срещу АУАН може да се направи възражение в предвидения от закона срок.

Срещу наказателното постановление се подава съдебна жалба.

Затова, ако сте получили само АУАН, не е необходимо да чакате пасивно издаването на НП. Още на този етап могат да бъдат представени доказателства и конкретни правни възражения.

Жалба срещу наказателно постановление за непълнолетен – защо ранната защита е важна?

При получаване на АУАН или НП за непълнолетен след 22:00 часа не е препоръчително документът да бъде разглеждан единствено като глоба, която трябва автоматично да бъде платена.

Трябва да се провери целият административнонаказателен процес.

В практиката именно подробностите често определят резултата:

1. кой е бил с детето;
2. какво е заявил непълнолетният;
3. какво е записал полицаят;
4. как е формулирано нарушението;
5. съвпадат ли АУАН и НП;
6. коя разпоредба е посочена;
7. има ли доказателства за вина;
8. и компетентен ли е наказващият орган.

При спор по чл. 8 и чл. 45 от Закона за закрила на детето е необходим анализ както на ЗАНН и ЗЗДет, така и на актуалната съдебна практика.

Една добре подготвена жалба не трябва да бъде общо възражение срещу глобата.

Тя трябва да покаже точно къде административното обвинение не отговаря на закона и кои факти не са доказани.

Нуждаете се от адвокат за обжалване на наказателно постановление?

При получен АУАН или наказателно постановление за непълнолетно дете след 22:00 часа документите следва да бъдат прегледани възможно най-рано заради кратките процесуални срокове.

Професионалната защита може да включва анализ на АУАН и НП, проверка на административната преписка, изготвяне на възражение, подготовка и подаване на жалба, формулиране на доказателствени искания и процесуално представителство пред районния и административния съд.

Важно: Настоящата публикация има информационен характер. Всеки административнонаказателен случай зависи от конкретното съдържание на АУАН, наказателното постановление, доказателствата и датите на връчване.

Обжалване на предписание на БАБХ

Получаването на отказ от БАБХ за регистрация, одобрение или вписване може практически да блокира започването или продължаването на стопанска дейност.

Това обаче не означава, че констатациите на Българската агенция по безопасност на храните или на съответната областна дирекция по безопасност на храните са окончателни.

Обжалването на отказ от БАБХ е административноправен спор, при който следва да бъдат проверени едновременно специалният режим по Закона за храните или друг приложим закон, компетентността на конкретния орган, процедурата по издаване на отказа, мотивите му, доказателствата от проверките и правилата на Административнопроцесуалния кодекс.

Особено важно е да не се приема, че всички откази на БАБХ се обжалват по идентичен ред.

БАБХ изпълнява множество функции по

• Закона за храните,
• Закона за ветеринарномедицинската дейност,
• Закона за фуражите,
• Закона за защита на растенията и други специални нормативни актове.

Правният режим зависи от точния предмет на заявлението и органа, който е постановил отказа.

Може ли отказът на БАБХ да бъде обжалван?

Да. Изричен отказ за издаване на административен акт подлежи на съдебно оспорване, когато заявителят има правен интерес.

АПК допуска съдебно оспорване и без предварително изчерпване на административния ред, освен ако самият кодекс или специален закон не предвижда друго.

При спора съдът не проверява дали решението на администрацията е „удобно“ или икономически целесъобразно, а дали е законосъобразно.

Основните критерии са петте основания по чл. 146 АПК:

1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствените правила;
4. противоречие с материалноправните разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.

Затова правилният анализ започва не с общото твърдение „БАБХ греши“, а с конкретното установяване кой законов елемент на административния акт е нарушен.

Какво представлява отказът на БАБХ?

Кратък отговор: Отказът обикновено представлява неблагоприятен индивидуален административен акт, с който компетентен административен орган отказва поисканото от конкретен заявител правно действие – например регистрация, одобрение или вписване.

По силата на чл. 59, ал. 1 АПК отказът също трябва да бъде мотивиран.

АПК изисква писменият индивидуален административен акт да съдържа, наред с останалото, издателя, адресата, фактическите и правните основания, разпоредителната част, реда и срока за обжалване, датата и подписа на компетентния орган.

Това има съществено значение при спор с БАБХ.

Формулировка от типа: „Обектът не отговаря на нормативните изисквания“  сама по себе си може да бъде недостатъчна, ако от административния акт и относимата административна преписка не може да се установи:

• кое конкретно изискване не е изпълнено;
• какъв факт е установен;
• при коя проверка е установен;
• въз основа на какво доказателство;
• коя правна разпоредба е приложена;
• защо констатираното несъответствие води именно до отказ.

ВАС подчертава значението на фактическите и правните основания като гаранция както за ефективната защита на адресата, така и за съдебния контрол върху административния акт.

Кой орган може да издаде отказ – БАБХ или ОД на БАБХ?

Това зависи от конкретния специален режим. БАБХ включва централно управление и 28 областни дирекции по безопасност на храните, а различните закони възлагат различни правомощия на изпълнителния директор на БАБХ и на директорите на ОДБХ.

При стандартната регистрация на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни по Закона за храните административното обслужване се извършва чрез съответната ОДБХ.

Официалният Административен регистър посочва режима по чл. 26 ЗХр. и съответната компетентност на структурите на БАБХ.

При одобряването на обекти за производство, преработка или дистрибуция на определени храни от животински произход заявлението също се подава до ОДБХ по местонахождението на обекта, като правното основание е чл. 31 ЗХр.

В други производства обаче компетентен може да бъде изпълнителният директор на БАБХ.

Например Решение № 5157/13.05.2026 г. на ВАС се отнася до заповед на изпълнителния директор на БАБХ за отказ по процедура за регистрация на хранителни добавки по чл. 79 ЗХр.

Следователно още преди изготвяне на жалбата трябва да се установят:

издателят → материалната компетентност → специалният режим → административният контрол → компетентният съд.

При какви процедури може да бъде постановен отказ?

Законът за храните използва различни правни режими и те не трябва да се смесват. „Регистрация“, „одобрение“, „вписване“ и „удостоверение“ не са взаимозаменяеми понятия.

Регистрация на обект

За определени обекти Законът за храните предвижда регистрационен режим, свързан с вписване в публичния регистър.

Официалната административна услуга за обектите по чл. 26 ЗХр. изрично предвижда процедура за проверка на документите и възможност за отстраняване на установени нередовности.

Одобрение на обект

При определени обекти за храни от животински произход е приложим одобрителен режим по чл. 31 ЗХр.

Той е свързан и с изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004. Европейският регламент изисква обектите, попадащи в съответния режим, да не започват дейност преди одобрение от компетентния орган, освен в изрично определените изключения.

Българският режим предвижда проверка на място и допуска при определени условия условно одобрение, когато изискванията относно инфраструктурата и оборудването са изпълнени, но пълният режим още не е завършен.

Вписване

Вписването е действието, чрез което съответните данни се отразяват в публичния регистър.

То може да бъде резултат от приключила регистрационна или одобрителна процедура.

Удостоверение

При определени одобрителни режими след положителното произнасяне се издава удостоверение. Например електронната административна услуга по чл. 31 ЗХр. завършва с удостоверение за одобрение или със заповед за отказ.

Следователно в жалбата трябва да се използва точната правна квалификация на поисканата административна услуга, а не общото понятие „разрешение от БАБХ“.

Кога отказът на БАБХ е незаконосъобразен?

Кратък отговор: Незаконосъобразността се проверява по петте основания на чл. 146 АПК.

Съдът разглежда не само посочените от жалбоподателя аргументи, а законосъобразността на административния акт в рамките на установения от АПК съдебен контрол.

Липса на компетентност

Административният орган трябва да разполага с компетентност по материя, територия, степен и време.

Практически пример би бил отказ, подписан от длъжностно лице, на което специалният закон не е предоставил правомощието да приключи конкретното производство, без валидно основание за заместване или делегиране.

Тук е особено важно да се различава служителят, който извършва проверката, от административния орган, който има право да издаде крайния акт.

Неспазване на установената форма

Чл. 59 АПК изисква отказът да бъде мотивиран и да съдържа неговите фактически и правни основания.

Самото изписване на номер на закон или наредба не компенсира липсата на конкретни фактически констатации.

Съществено нарушение на административнопроизводствените правила

Чл. 35 АПК задължава органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение и да обсъди дадените обяснения и възражения. Чл. 36 АПК въвежда служебно начало при събирането на доказателствата, освен когато АПК или специалният закон предвиждат друго.

Нарушение може да е налице например когато:

• органът не е разгледал своевременно представени документи;
• не е обсъдил възражение срещу констативен протокол;
• не е извършил предвидена в закона повторна проверка;
• не е дал предвидената от специалния режим възможност за отстраняване на нередовност;
• постановил е отказ преди изтичане на предоставения срок.

Противоречие с материалния закон

Това е налице, когато установените факти не попадат в хипотезата на приложената материалноправна норма или когато органът изисква условие, което законът не поставя.

Показателно е Решение № 5157/13.05.2026 г. по адм. д. № 7400/2025 г. на ВАС, V отделение. ВАС приема по спор с БАБХ, че част от посочените фактически основания не кореспондират с използваното правно основание, а при други продукти органът не е извършил необходимата оценка по приложимото право на ЕС относно взаимното признаване.

Несъответствие с целта на закона

Административният орган не може формално да използва свое законово правомощие за резултат, който излиза извън целта на предоставената му компетентност.

Принципът на съразмерност по чл. 6 АПК изисква администрацията да упражнява правомощията си разумно, добросъвестно и справедливо и да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото.

Немотивиран отказ на БАБХ ?

Не непременно.

Отказът трябва да позволява на заявителя и на съда да установят конкретните факти, доказателствата и правните норми, въз основа на които администрацията е достигнала до неблагоприятния резултат.

Чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква именно фактически и правни основания.

Особено силен аргумент възниква, когато актът посочва само заключение, но не и логическия път до него.

Например: „Хигиенните изисквания не са изпълнени“ не позволява сама по себе си да се разбере:

какво помещение е проверено, кое конкретно изискване е нарушено, какво е фактическото състояние, как е документирано то и защо съответното нарушение налага отказ вместо друга предвидена от закона реакция.

ВАС в Решение № 5157/13.05.2026 г. потвърждава отмяната на отказ на БАБХ и подчертава, че фактическите констатации трябва да кореспондират на приложеното правно основание. Освен това съдебната фаза не служи за създаване на изцяло ново фактическо основание, което не се съдържа в административния акт и преписката към момента на издаването му.

Може ли БАБХ директно да откаже регистрация заради непълни документи?

Кратък отговор: Не може да се даде универсален отговор за всички производства на БАБХ.

При режима за регистрация на обекти по Закона за храните обаче е предвиден механизъм за уведомяване при нередовности и предоставяне на възможност за тяхното отстраняване преди постановяване на отказ при неотстранени нередовности.

Официалната информация за процедурата по чл. 26 ЗХр. сочи, че заявлението се проверява, а при установени нередовности заявителят се уведомява и му се определя срок за отстраняването им. Едва при неотстраняването им може да последва пълен или частичен отказ за регистрация.

Това не означава, че във всяко производство на БАБХ и при всяко нарушение администрацията е длъжна неограничено да предоставя нови срокове.

Следва да се провери:

• коя конкретна процедура е приложима;
• има ли специално предвиден срок за отстраняване;
• дали недостатъкът действително е отстраним;
• дали дадените указания са конкретни и разбираеми;
• дали заявителят ги е изпълнил;
• дали администрацията е отчела представените в срока документи.

При проверка на място след регистрация Законът за храните също предвижда различни реакции според тежестта на несъответствието, включително предписание със срок или спиране на дейността при определената от закона степен на риск.

Това е далеч по-прецизният подход от общото твърдение, че „при всеки пропуск БАБХ е длъжна първо да даде срок“.

Как се оспорват констатациите от проверка на БАБХ?

Констативният протокол и останалите документи от проверката следва да бъдат анализирани поотделно и в съвкупност с цялата административна преписка.

Жалбоподателят може да противопостави документи, технически доказателства, фотографии, експертни становища и при необходимост да поиска съдебна експертиза.

Регламент (ЕС) 2017/625 задължава компетентните органи да съставят писмени записи за официалните проверки.

Те трябва да отразяват целта, използваните методи, резултата и, когато е приложимо, действията, които органът изисква от оператора.

Операторът може да поиска копие, а при установено несъответствие трябва своевременно да бъде информиран писмено.

Методите на официалния контрол могат да обхващат, според случая:

• помещения и оборудване;
• хигиенни условия;
• суровини и продукти;
• почистване и поддръжка;
• проследимост;
• етикетиране;
• документация;
• системи и процедури, включително основани на принципите на HACCP;
• вземане на проби, анализи и други контролни техники.

Регламент (ЕО) № 852/2004 изисква регистрация на обектите пред компетентния орган и поддържане на актуална информация за тях, а Регламент (ЕО) № 853/2004 въвежда специалния режим за одобрение на определени обекти за храни от животински произход.

Практически при спор трябва да се сравнят:

твърдението в протокола → снимките/пробите → техническата документация → приложимият нормативен стандарт → мотивите на крайния отказ.

Ако например протоколът сочи „неподходящ технологичен поток“, но липсват конкретно описание, схема, измервания или нормативна връзка, това може да се окаже съществено за съдебния спор.

Какъв е срокът за обжалване на отказ от БАБХ ?

Изричният отказ по правило се оспорва пред съда в 14-дневен срок от съобщаването.

Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие след изменението на чл. 149, ал. 2 АПК, в сила от 3 септември 2025 г., се оспорват в двумесечен срок от изтичането на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе.

Това е една от най-съществените корекции спрямо широко разпространени по-стари публикации в интернет.

При изричен отказ

Срокът е 14 дни от надлежното съобщаване на административния акт.

При мълчалив отказ

Срокът е два месеца от изтичането на срока за произнасяне. АПК определя непроизнасянето в срок като мълчалив отказ, освен когато закон предвижда мълчаливо съгласие.

При административно оспорване

Ако първо е използван административният ред, чл. 149, ал. 3 АПК свързва началото на срока за съдебно обжалване с произнасянето на по-горестоящия орган или с момента, в който той е бил длъжен да се произнесе.

При нищожност

Искане за обявяване на нищожността на административен акт може да бъде направено без ограничение във времето.

Това обаче не означава, че всяка незаконосъобразност представлява нищожност.

Нередовно съобщаване не е същото като възстановяване на срок

Тези две хипотези не трябва да се смесват.

Ако липсва надлежно съобщаване, въпросът е дали срокът за оспорване изобщо е започнал да тече.

Възстановяването на пропуснат срок е отделен процесуален институт.

Чл. 161, ал. 1 АПК допуска искане в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане, когато пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение.

При електронно връчване следва да се прегледат конкретните данни за изпращането и получаването на съобщението, използваният електронен канал и приложимите правила към момента на връчването. Не е безопасно срокът да се изчислява само по датата, изписана върху самата заповед.

Практически пример: ако изричен отказ е надлежно съобщен на дружеството на 1 септември 2026 г., при липса на специално правило следва незабавно да се изчисли 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК и да не се чака последният ден за подаване на жалбата.

Какво да направим, ако БАБХ изобщо не се произнесе?

Кратък отговор: Първо трябва да се установи точният нормативен срок за произнасяне по конкретната административна услуга.

След изтичането му непроизнасянето по общото правило на чл. 58, ал. 1 АПК представлява мълчалив отказ, освен ако специален закон предвижда друго.

Не трябва автоматично да се използва общият срок по чл. 57 АПК, ако Законът за храните или друг специален нормативен акт урежда собствен срок.

Процедурният анализ е:

заявление → дата на образуване → евентуални указания → отстраняване на нередовности → специален срок за произнасяне → дата на формиране на мълчалив отказ → двумесечен срок за съдебно оспорване.

След изменението на чл. 149, ал. 2 АПК от 2025 г. старото твърдение, че мълчаливият отказ се обжалва в едномесечен срок, вече не съответства на действащата редакция за съдебното оспорване.

Кой административен съд разглежда жалба срещу отказ на БАБХ?

По общото правило на чл. 133, ал. 1 АПК жалбата срещу индивидуален административен акт се разглежда от административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат, а не автоматично от съда по седалището на административния орган.

За актове с множество адресати, адресати в чужбина и други специални хипотези чл. 133 АПК съдържа допълнителни правила, затова подсъдността трябва да се проверява конкретно.

Жалбата подава ли се чрез БАБХ или ОД на БАБХ?

Кратък отговор: Да – при съдебно оспорване жалбата се адресира до компетентния административен съд, но се подава чрез административния орган, издал оспорвания акт. Това е изричното правило на чл. 152, ал. 1 АПК.

След измененията, действащи от 1 юли 2026 г., АПК урежда и изпращането на електронната административна преписка от органа до съда.

Следователно не трябва да се смесват:

„До кой съд е жалбата?“
и
„Чрез кого се подава?“

Това са два различни процесуални въпроса.

Необходимо ли е първо административно обжалване?

Не винаги. Чл. 148 АПК допуска административният акт да бъде оспорен директно пред съда, без предварително да е изчерпан административният ред, освен ако АПК или специален закон изрично предвижда друго.

За отделни услуги на ОДБХ официалният Административен регистър посочва изпълнителния директор на БАБХ като орган, пред който може да се проведе административно оспорване.

Например това е изрично отбелязано при някои режими, при които актът се издава от директор на ОДБХ.

Но от това не следва, че всеки акт на всяка структура на БАБХ задължително се обжалва първо пред изпълнителния директор.

Преди избора между административна и непосредствена съдебна защита трябва да се проверят:

• точният издател;
• специалният закон;
• административната услуга;
• дали има по-горестоящ административен орган;
• дали специалният закон поставя задължителна предпоставка за съдебен контрол;
• процесуалният ефект върху срока за съдебна жалба.

Подаването на жалба „спира“ ли отказа на БАБХ?

При чист отрицателен административен акт твърдението, че жалбата „спира изпълнението на отказа“, често е практически подвеждащо. Самият отказ обикновено не съдържа положително разпореждане, чието изпълнение чрез спиране да доведе до исканата регистрация или одобрение.

При режима по чл. 26 ЗХр. официалната административна процедура изрично посочва, че обжалването на заповедта за отказ не спира изпълнението ѝ.

Но дори когато се обсъждат общите институти на спиране и предварително изпълнение по АПК, трябва да се прави разлика между:

• отказ за регистрация;
• заповед за спиране на дейност;
• заличаване на регистрация;
• принудителна административна мярка;
• друг позитивен и изпълняем административен акт.

При наличие на отделна заповед за спиране на дейността или друга мярка може да възникне самостоятелен въпрос за нейното изпълнение и за възможността то да бъде спряно.

Какво трябва да съдържа жалбата срещу отказ на БАБХ?

Жалбата трябва да индивидуализира административния акт, страните и съда, да изложи конкретните основания за незаконосъобразност, искането до съда и необходимите доказателствени искания.

Формалните изисквания са уредени в АПК.

В практически план е необходимо да бъдат проверени поне:

• номерът и датата на отказа;
• органът, който го е издал;
• датата и начинът на съобщаване;
• фирмата, ЕИК, седалището и представителството на жалбоподателя;
• точното заявление, по което е постановен отказът;
• всички приложения към заявлението;
• констативните протоколи;
• предписанията и доказателствата за изпълнението им;
• конкретните пороци по чл. 146 АПК;
• доказателствените искания;
• искането за отмяна или обявяване на нищожност, когато има основание;
• искането за разноски;
• адвокатското пълномощно, когато жалбата се подава чрез пълномощник.

Не е достатъчно жалбата само да заявява, че отказът е „несправедлив“.

Съдът трябва да бъде поставен пред конкретни фактически и юридически доводи.

Какви доказателства могат да се представят?

Административната преписка е централно доказателствено средство, но съдебният контрол не се свежда механично само до документите, които администрацията е решила да включи в нея.

В зависимост от предмета на спора могат да бъдат релевантни:

• заявления и приложения;
• договори за собственост, наем или ползване;
• строителни и технически документи;
• схеми и технологични проекти;
• HACCP документация;
• договори за дезинфекция, дезинсекция и дератизация;
• лабораторни резултати;
• протоколи за вземане на проби;
• сертификати;
• снимков материал;
• електронна кореспонденция;
• експертни становища;
• съдебно-техническа, технологична или друга експертиза.

По Регламент (ЕО) № 178/2002 операторите имат и задължения относно проследимостта на храните и свързаните суровини, което може да има доказателствено значение в конкретни производства.

В Решение № 5157/13.05.2026 г. ВАС приема като относими и документи, съставени след административния отказ, когато с тях се удостоверяват факти, съществували преди неговото издаване.

Това е важен, но казуално приложим извод – той не означава, че след отказа могат да бъдат „създадени“ липсващи към релевантния момент материалноправни предпоставки.

Кой трябва да докаже, че отказът на БАБХ е законосъобразен?

Кратък отговор: Доказателствената тежест е разпределена.

По чл. 170, ал. 1 АПК административният орган трябва да установи фактическите основания, посочени в акта, и спазването на законовите изисквания при неговото издаване.

Но при оспорване на отказ чл. 170, ал. 2 АПК възлага на жалбоподателя да установи, че условията за издаване на искания акт са били налице.

Това е особено важно при отказ за регистрация или одобрение.

Бизнес операторът не може да разчита единствено на аргумента:

„БАБХ трябва да докаже всичко.“

Ако законът изисква определена техническа, санитарна, документална или материална предпоставка, заявителят трябва да разполага с доказателства, че тя е била изпълнена.

От другата страна администрацията не може да се освободи от задължението да обоснове конкретните факти, на които основава отказа, и да докаже законосъобразното провеждане на собствената процедура.

Съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест.

Как протича делото пред административния съд?

След получаване на жалбата и административната преписка съдът проверява допустимостта на оспорването, конституира страните и извършва контрол за законосъобразност на отказа.

В зависимост от спора се събират писмени доказателства и могат да се допуснат експертизи и други допустими доказателствени средства.

Административният съд проверява акта спрямо критериите на чл. 146 АПК и приложимия специален закон.

При технически спорове около помещения, оборудване, технологичен поток, лабораторни показатели или други специализирани въпроси експертизата може да има съществено значение, защото съдът разрешава правния спор, но не замества вещото лице по въпроси, изискващи специални знания.

В зависимост от приложимия режим първоинстанционното решение може да подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд при предпоставките на АПК.

Какво може да постанови административният съд?

Кратък отговор: Съдът може да отхвърли жалбата, да отмени отказа или при съответните условия да обяви административния акт за нищожен.

След отмяна начинът на приключване зависи от естеството на компетентността на административния орган.

Чл. 173 АПК прави решаващо разграничение.

Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, съдът след отмяната може да реши въпроса по същество.

В останалите случаи, както и когато естеството на въпроса не позволява съдът да го реши вместо администрацията, преписката се изпраща на компетентния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Отмяната означава ли автоматично, че БАБХ трябва да издаде одобрение?

Не автоматично.

Трябва да се провери дали:

• всички материалноправни предпоставки са окончателно установени;
• органът действа при обвързана компетентност;
• остава необходимост от техническа или фактическа преценка;
• специалният закон предвижда проверки или действия, които само администрацията може да извърши.

В Решение № 5157/13.05.2026 г. ВАС потвърждава именно връщане на преписката на БАБХ за ново произнасяне, а не самостоятелна регистрация на продуктите от съда.

Това показва защо изразът „съдът ще задължи БАБХ да издаде разрешението“ не бива да се използва като универсално обещание.

Какво става след отмяна на отказа?

Кратък отговор: Когато преписката е върната, административният орган трябва да се произнесе отново, като спази задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Ако съдът е задължил органа да издаде акт или документ, той определя и срок за изпълнение.

Органът не получава право просто да възпроизведе отменения отказ със същите фактически и правни пороци.

Той обаче може да постанови нов неблагоприятен акт, ако след законосъобразното ново разглеждане съществува друго действително и допустимо правно основание, което води до отказ.

Такъв нов акт също подлежи на самостоятелна проверка и оспорване.

При действия на административния орган, които противоречат на влязло в сила съдебно решение, АПК предвижда специални правни последици, поради което новият акт следва да бъде сравнен внимателно с диспозитива и задължителните указания на съда.

Може ли БАБХ да постанови нов отказ?

Кратък отговор: Възможно е, но не и чрез игнориране на влязлото в сила съдебно решение.

Например ако съдът е приел, че определено законово изискване е неправилно тълкувано, органът е обвързан от това тълкуване при новото произнасяне.

Но ако съдът е отменил акта за процесуален порок и след законосъобразното повторно производство се установи друго релевантно основание, административният орган не е непременно задължен да постанови положителен акт.

Затова съдебната победа срещу отказ и получаването на исканата регистрация или одобрение са свързани, но юридически различни резултати.

Присъждат ли се съдебните разноски?

Кратък отговор: Да, при уважено оспорване АПК предвижда възстановяване от бюджета на органа на държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат при условията на чл. 143 АПК.

Като разноски могат да бъдат релевантни например:

• държавната такса;
• адвокатското възнаграждение;
• депозитите за съдебни експертизи;
• други необходими и доказани процесуални разходи, когато законът допуска присъждането им.

Присъждането изисква разноските да бъдат надлежно поискани и доказани в производството.

Насрещната страна може при приложимите предпоставки да направи и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Може ли да се търси обезщетение за загубите от незаконен отказ на БАБХ?

Потенциално да, но обезщетението не е автоматична последица от отмяната на отказа.

ЗОДОВ предвижда отговорност за вреди от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия, но трябва да бъдат установени всички елементи на отговорността.

Чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обхваща вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия при административна дейност. Чл. 4 ЗОДОВ изисква вредите да бъдат пряка и непосредствена последица от увреждането.

В практическо отношение трябва да бъдат доказани:

незаконосъобразност + конкретна вреда + размер на вредата + причинна връзка.

При твърдение за пропуснати ползи доказването е особено съществено. Не е достатъчно бизнесът абстрактно да заяви, че е „можел да печели“. Необходима е доказателствена основа, от която вредата и причинната връзка могат да бъдат установени по изискуемия правен стандарт.

След измененията от 2025 г. ЗОДОВ съдържа и специално правило за вреди от неиздаване на документ в срока по чл. 174 АПК.

Кога е необходим адвокат при спор с БАБХ?

Адвокатската помощ има най-голяма практическа стойност, когато трябва да бъдат едновременно анализирани специален административен режим, кратък преклузивен срок, техническа административна преписка и необходимост от конкретни доказателствени искания.

При правна подготовка могат да бъдат извършени:

• проверка на компетентността на издателя;
• определяне на точния срок за оспорване;
• анализ на процедурата по Закона за храните;
• проверка на приложимите регламенти на ЕС;
• анализ на протоколи, предписания, лабораторни резултати и доказателства;
• структуриране на основанията по чл. 146 АПК;
• определяне на компетентния съд;
• искане за експертиза;
• процесуално представителство;
• защита при новото административно произнасяне.

Резултатът зависи от конкретния административен акт, фактите, доказателствата и приложимия специален режим.

Нито наличието на формален порок, нито самото образуване на съдебно дело представлява гаранция за получаване на исканата регистрация или одобрение.

Правото на ЕС при регистрации, одобрения и проверки на БАБХ

Българският Закон за храните не действа изолирано.

Регламент (ЕО) № 852/2004 установява общите правила за хигиена на храните и задължението на операторите да уведомят компетентния орган за обектите си с цел регистрация.

Регламент (ЕО) № 853/2004 въвежда специални хигиенни правила за храните от животински произход и регламентира одобрението на определени категории обекти.

Регламент (ЕС) 2017/625 урежда официалния контрол и изисква той да бъде документиран, като посочва редица методи на проверка и изисквания за писмените записи.

Регламент (ЕО) № 178/2002 въвежда основополагащи принципи на европейското хранително право, включително проследимостта по чл. 18.

Следователно в конкретен спор може да е неправилно жалбата да се ограничи само до национална разпоредба, когато материалният режим е пряко обусловен от правото на ЕС.

Решение № 5157/13.05.2026 г. на ВАС е актуален пример за това – съдът приема, че БАБХ е следвало да съобрази приложимата европейска процедура по Регламент (ЕС) 2019/515 при конкретната регистрация на продукти.

Нашият съвет

Обжалването на отказ от БАБХ изисква значително по-прецизен подход от общото подаване на жалба в 14-дневен срок.

Преди предприемане на съдебна защита трябва да бъдат установени:

точният административен режим, компетентният орган, приложимият специален закон, процедурата, начинът на връчване, актуалният срок за обжалване, местната подсъдност, фактическите основания на отказа и доказателствата за изпълнение на изискванията от заявителя.

Към септември 2026 г. особено внимание следва да се обърне на актуалната редакция на чл. 149, ал. 2 АПК – двумесечен срок при мълчалив отказ или мълчаливо съгласие – както и на чл. 133 АПК, според който при индивидуален административен акт местната подсъдност по правило се определя от седалището или постоянния адрес на адресата, а не автоматично от седалището на административния орган.

Правилното оспорване не цели просто формална отмяна на заповедта.

То трябва да изгради доказуема правна позиция защо конкретният заявител е изпълнил изискванията на приложимия режим и защо административният отказ не може да остане в правния мир.

Документи за професионална правна помощ

При получен отказ от БАБХ или ОДБХ правният анализ следва да започне преди изтичането на срока за оспорване.

За реална оценка на конкретния случай е необходимо да бъдат предоставени поне:

• отказът или заповедта на БАБХ/ОДБХ;
• доказателството за датата и начина на съобщаване;
• първоначалното заявление;
• всички приложения към него;
• писмата с указания за отстраняване на нередовности;
• отговорите и допълнително представените документи;
• констативните протоколи;
• предписанията;
• кореспонденцията с БАБХ/ОДБХ;
• протоколите от предходни проверки;
• снимковият материал;
• лабораторните резултати;
• техническите и експертните документи.

Едва след преглед на цялата административна преписка може да бъде направена обоснована преценка за основанията по чл. 146 АПК, доказателствената стратегия и подходящия ред за защита.

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.

Приложимият ред за защита зависи от вида на административния акт, органа, който го е издал, специалната нормативна уредба, датата на съобщаване и конкретните факти по преписката.