fbpx

Плащане по Предварителен договор чрез Escrow сметка

При сделки с недвижим имот се наблюдават начини на плащане, включително и плащане по Предварителен договор чрез Escrow сметка.

Обичайната практика е изплащането на продажната цена да се извършва преди вписването на нотариалния акт в Имотния регистър

За съжаление именно тук съществува риск, да е бил вписан друг нотариален акт.

Рискове при плащане на недвижим имот Плащане по Предварителен договор чрез Escrow сметка

Това автоматично води, че закупеният имот вече е бил прехвърлен предварително прехвърлен на трето лице.

Този риск произтича от това, че вписването на нотариалния акт не се случва веднага в деня на изповядване на сделката пред Нотариус.

Това е изключително важен момент – за да е противопоставима на трети лица, сделката с недвижим имот трябва да е вписана в Имотния регистър.

Чисто хипотетично, а понякога и на практика е възможно в същия ден, в който купувачът, подписал нотариалния акт и платил продажната цена, да бъде изненадан с предходна сделка с предмет.

Това вписване може да се случи за същия имот, но по-рано от текущата сделка пред Нотариус.

Плащане по Предварителен договор чрез Escrow сметкаНачин да се избегне тази процедура е продажната цена да се депозира чрез плащане по т.нар. Escrow сметка между страните.

Какво представлява тази доверителна Escrow сметка ?

Доверителна Escrow сметка се открива чрез подписването на договор между две страни с противоположни интереси и търговска банка.

Задачата на банката е да плати на продавача при точно изпълнение на условията по Договора за доверителна сметка

Това плащане банката ще извърши след представяне на съответните писмени документи.

Такива документи са Нотариален акт за прехвърляне право на собственост и вписване на имота по партидата на Купувача.

Задачата на банката е да следи за точното изпълнение на условията по договора, преди да извърши превод на цената към продавача в последствие.

С подписването на този тристранен договор банката открива специална сметка на името на продавача или купувача

В същия момент банката вече е блокирала внесената покупна цена в нея. Плащане по Предварителен договор чрез Escrow сметка

Кога се плащат сумите по сделката от Escrow сметка ?

Банката се задължава да разреши ползването й само след точното изпълнение на предвидените в договора условия.

Доверителната сметка е удобен начин за плащане при т.нар. „продажби на зелено”, т.е. на имоти в строеж.

Друг начин на плащане на сумите е чрез т.нар. сметка на Нотариуса.  Тази сметка е сходна като механизъм с предходната конструкция, за което Нотариусът носи отговорност.

Така доверителната сметката дава гаранция и на двете страни, когато в договора за откриване на ЕСКРОУ сметката се посочат ясно условията, които трябва да се изпълнят

След изпълнение на тези условия следва да се освободят блокираните средства, както и последиците, които биха настъпили при неизпълнението им.

Ангажиране на доверителна сметка /ЕСКРОУ или сметка на нотариус/ изисква допълнителни разходи в процеса на покупко-продажба на недвижим имот

Най-често тези разходи се поемат от двете страни по равно или евентуално от купувачът по сделката.

Истината е, че такава сметка дава сигурна гаранция на страните по сделката както относно плащането на суми за конкретния имот

Само така Продавачът ще може да получи цената, след като Купувачът стане собственик и банката отпусне сумата по сделката.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Договор за покупка и строителство

Често пъти се случва, при сделки с недвижими имоти да се стигне до закупуването на имот чрез Договор за покупка и строителство

Съдилищата, и особено ВКС, вече имат утвърдена, константна практика по този тип договори.

При договорите за строителство на бъдещ имот се стига до съчетание между два договора.

Какво представлява Договорът за покупка и строителство ?Договор за покупка и строителство

В случая става дума за Договор за изработка и предварителен договор за покупко-продажба. Налице е “трансформиране на договора за изработка в договор за покупко-продажба

Продавачът винаги разпоага със „образец“ на договор за продажба, който той е нарекъл “ Предварителен Договор“

Целта е да обвърже купувача по тази сделка не само с покупката, но и да възложи на строителя да изгради обекта до крайния момент на получаване на удостоверението за експлоатация.

Този договор, наречен „Предварителен договор“, или „Договор за продажба на имот и строителство, носи всъщност всички белези да прехвърли собствеността, но същевременно и договор за изработка.

Името на договора няма съществено значение. Важното е какво е описано вътре.

В практиката се срещат Договори обичайно се съчетават два отделни за българското право договори:

– предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот;

– договорът за строителство /“договор за изработка“, „договор за СМР“/.

Особености на Договора за покупка и строителство

По отношение на строителството договорът съвсем не е предварителен – той е договор между възложител /бъдещият купувач/, и изпълнител /инвеститорът, лично или чрез негови подизпълнители – строителни компании/.

Този договор действа през цялото време на отношенията между страните, и остава действителен и след приключване на строителството. В него се уреждат няколко съществени особености.

В това число са гаранционни срокове, етапи, плащания, степени на завършеност, и всички други особености при изпълнение на строежа.

По отношение на правото на собственост върху закупувания имот договорът е предварителен

Продавачът – инвеститор поема задължение да прехвърли в собственост на купувача избрания обект, след като същият бъде построен.Договор за покупка и строителство

Срок на Договора за покупка и строителство

Най-важното в Договора за покупко и строителство на недвижим имот, са сроковете.

Затова е нужно да се отдели специално внимание по клаузите за

А/ предаване на владение,

Б/ построяване на обекта в срока по Договора

В/ завършване на сградата с Разрешение за ползване/Удостоверение за въвеждане в експлоатация

Съществен е и срокът за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт

Този срок е свързан най-вече с прехвърляне на собствеността и плащане на цялата продажна цена на имота

Държим да отбележим, че доста сделки са пропаднали и доста купувачи са изгубили своите вложения в имот на зелено, след като да подценили риска при сроковете за построяване и прехвърляне на имота.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас за допълнителна информация на телефон 0897 90 43 91 e-mail  office@lawyer-bulgaria.bg 

Увеличение на издръжка на дете

В последните няколко години, с оглед промяната на икономическата обстановка се налага необходимостта от съдебно дело за увеличение на издръжка на дете.

Съществуват обективни причини за това и най-често това са разходите, инфлацията както и нарастналите нужди на децата от издръжка. Други причини за това са най-вече увеличени по някаква причина разходи на детето, които могат да бъдат от най-различно естество. Особен случай е и ситуацията, в която детето страда от заболяване, има нужда от медицинско лечение или образователна потребност.

Причините за увеличение на издръжката могат да бъдат:Дело за увеличаване на издръжка

А/ прием в учебно заведение изискващо заплащане на такси,

Б/медицински разходи,

В/ посещение на извънкласни занимания, като курсове и тренировки,

Г/увеличени потребности от храна и дрехи в следствие на естествения растеж и т.н.

Самостоятелно основание за изменение на размера на присъдена издръжка би било и увеличаване на размера на минималната работна заплата

В случай, че настоящата издръжка е под този минимум, спокойно може да се пристъпи към нейното изменение само и единствено на това основание.

В този случай, Районният съд, спокойно ще приеме, че предявен иск с това основание е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Възможно е да се посочи и другата гледна точка 

А/ намалели доходи на родител, който се е грижел за детето;

Б/ Заболяване и физическа невъзможност за грижа за детето – съответно – нужда от професионално лечение и помощ;

Родителят може да е останал без работа и по тази причина да среща трудности с отглеждането и възпитанието, които не е имал докато е получавал редовни и сигурни доходи.

За съжаление често срещана практика е дело за увеличаване на издръжка да се води след съвет от форум в интернет, без професионален съвет и помощ на адвокат.  Резултатът в такива случаи е крайно незадоволителен и не покрива дори и разходите по дело за издръжка.

Критерии за изменение на издръжкатаДело за увеличаване на издръжка

В практиката размерът на издръжката се определя както от нуждите на детето

Друг критерии по делата за изменение на издръжка е и възможностите на родителя, даващ издръжката.

Именно затова воденето на дело за увеличаване на издръжка се налага и поради увеличени възможности на родителят, който я дължи

В голяма част от случаите тази възможност е дадена по закон, но реално най-елегантния начин е по взаимно съгласие на страните.

Ако Ви предстои завеждане на дело за увеличаване на издръжка и сте решили, че винаги е по-мъдро да се потърси помощ от специалист, се обърнете към адвокат по семейни дела.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или на email office@lawyer-bulgaria.bg

Защо се стига до проблем по дело за издръжка ?

най-често майката няма юридическата култура да обоснове пред съдията по разбираем за последния и допустим от закона начин финансовото изражение на нуждите на своето дете. И в следствие на това съда присъжда и минимално увеличение на сумата, при това дори без отсрещната страна да е използвала адвокат.

Защо Ви е нужен адвокат по дело за издръжка ?

Увеличаването на присъдена издръжка е юридически проблем и съответно за разрешаването му се нуждаете от юрист. При това не обикновен юрист, а адвокат със значителен опит в областта на семейното право, в частта издръжка на дете

Колко може да се увеличи издръжката ?

Най-общо това зависи и от критериите посочени по-горе, а именно - Разходите на детето и възможностите на родителя, даващ издръжка. Затова законът не е определил горна граница за размера на издръжката.

Основания за събиране на дълг

Уредбата на заповедното производство или по кратко казано правните основания за събиране на дълг са няколко.

Уредени са два варианта на заповедно производство в настоящото законодателство.

Най-общо процедурите започват при подаване на т.нар. Заявлелние.

Издаването на изпълнителен лист при Основания за събиране на дълг са описани в закона.

Правото на принудително изпълнение е обусловено от влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 и сл.; и вариант за издаване на „заповед за незабавно изпълнение“.

Заповед за изпълнение по чл. 410 се издава:Основания за събиране на дълг

1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

Заповед за незабавно изпълнение по чл.418 се издава при наличието на някой от документите, изброени в чл. 417 (а и в други специални закони, напр.  Закон за адвокатурата, Закон за нотариусите и нотариалната дейност, Закон за частните съдебни изпълнители и др.)):

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба

Този договор следва да е със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. акт за начет;

9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

Самото заповедно производство започва със ЗаявлениеОснования за събиране на дълг

Винаги това заявление по чл.410 ГПК е придружено с искане за издаване на изпълнителен лист.

Не е нужно да се сочат доказателства, както и да се представят преписи за ответника

Всички  документи са насочени към директно установане на задължението в заповедното производство.

Местната подсъдност е – постоянният адрес или седалище на длъжника или местоизпълнението.

Родовата подсъдност – следва от общото изискване съответният иска да е подсъден на районния съд, но има вземания, за които в специални закони е предвидено заповедно производство без да са родово подсъдни на районен съд

Във всички случаи, родово компетентен да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение е районен съд.

Обичайно местопребиваване на дете

Много голяма част от съвременните спорове между партньори и съпрузи относно децата възникват при изясняване на обичайно местопребиваване на дете.

В съдебната практика въпросът се разглежда като обичайно местоживеене или постоянно местопребиваване.

Правната рамка на въпроса се определя от Регламент (ЕО) №2201/27.11.2003г. на ЕС, заменен с Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност

Новият Регламент  ЕС) 2019/1111 включва и правни въпроси относно международното отвличане на деца са приложими особени правила за разглеждане на искове пред Районен съд.

Съдът разглежда искове за обичайно местопребиваване между страните, ако

  1. Един от тях все още живее в държаватаОбичайно местопребиваване на дете
  2. Ответникът има обичайно местопребиваване
  3. В случай на обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване
  4. Ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иск;
  5. Ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на държава-членка
  6. Спорът се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, чиито граждани са двамата съпрузи
  7. Спорът се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат установен адрес;

Дефиниция за обичайно местопребиваване на дете

За да има обичайно местопребиваване на територията на РБ, според вложения от чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 смисъл, следва лицето, което претендира да е живяло в страната поне 6 (шест)месеца преди предявяване на иска.

Това означава през по – голямата част от времевия период да е установена в страната като местоживеене, месторабота, социални контакти и др. трайно установени факти от личен или професионален характер.

Условие за обичайно местопребиваване на дете

Определящо в настоящия случай, съгласно нормата на чл.8 от Регламента е „обичайното местопребиваване“ на детето.

Съгласно практиката на СЕС понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.8, пара. 1 Регламент /ЕО/ № 2201/2003,относно мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда.

За целта трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка.

В чл.8, параграф 1 от Регламента е установена обща компетентност на съдилищата на държавата-членка, в която детето има местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран.

Съгласно параграф 2 от същата разпоредба, тя се прилага при спазване условията на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента.Обичайно местопребиваване на дете

Затова е нужно е да се изследват и следните фактори:

А/ причините за преместването на родителя в тази държава,

Б/ гражданството на детето, мястото;

В/ условията за обучение, медицинско обслужване,

Г/лингвистичните познания, както и

Д/семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.

Обичайно местопребиваване на детеНационалната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, най-вече следейки висшия интерес на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.

В този смисъл е Решение С-523/2007 на СЕС относно обичайно местопребиваване на дете

Поради изключителната подсъдност на иска за упражняване на родителските права спрямо непълнолетното дете на страните е налице компетентност на чуждия съд.

В този смисъл е и константната Съдебна практика  на ВКС в Определение №53 от 31.01.2018 год. на ВКС по ч. гр. д. №3801/2017 год., IV г.о., ГК

Що се отнася до исковете за издръжка тук пряко приложим е друг нормативен акт.

Това е Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

Тук производството по делото е прекратено поради неподсъдността на предявените искове на българските съдилища, съгласно чл.17 от Регламент /ЕО/ №2201/2003.

Делба на съсобствен имот

В случай на съсобственост и за това как може да бъде продаден общ имот, е необходимо да се поясни за делба на съсобствен имот.

Съгласно Закона правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държавата, общините и други юридически или физически лица.

Съсобственост е налице, когато един недвижим имот се притежава от повече от едно лице. Тя може да възникне по различни начини – чрез сделка /когато две или повече лица купуват заедно един имот/, чрез наследяване /когато наследодателят има повече от един наследник/ и т.н.

Всеки съсобственик има право да използва имота/имотите заедно с останалите. Ако само един или някой от тези лица обитава общия имот, другите имат право на обезщетение за това.

Освен това всички съсобственици трябва да си поделят разходите по имота. Ако само едно лице поема тези разноски, то останалите следва да му възстановят такава част от тях, отговаряща на идеалната им част от имота.

Притежаването на един имот от повече лица често е неудобно и  предизвиква неразбирателство между тях, което става и причина за желанието им да прекратят съсобствеността.

Важно е, че частите на съсобствениците винаги се считат за равни, освен ако изрично не е посочено друго в документа за собственост.

Докато няма разногласия във взаимоотношенията с другия съсобственик, всичко е изрядно и нямате реални основания за притеснения. Делба на съсобствен имот

Евентуален проблем възниква при идеалната съсобственост се явява едва тогава, когато възникне конфликт между двете страни.

Предпоставки за прекратяване съсобствеността

В случай, че съсобственик желае да продаде дял от имот, за се сдобие със средства, е необходимо съгласие на останалите съсобственици.

Съгласно регламентацията на Закона за собствеността, всеки съсобственик може да поиска и инициира делба на общата вещ.

В този смисъл правото на делба се обуславя от участието в имуществената общност.

В съдебната делба следва да вземат участие всички участници в общността, за което съдът следи служебно (в противен случай делбата е недействителна).

Съдебната делба е производство, по реда на което се осъществява принудително правото на делба.

Посредством съдебното делбено производство имуществената общност се прекратява по волята дори само на един от участниците в общността.

Производството протича в две фази – установяване правото на делба, която фаза завършва с решение по допускане на делбата и във втората фаза се осъществява вече признатото право на делба.

Компетентен първоинстанционен съд по делбени производства е винаги районния съд.

Вариант за делбата е  чрез пълномощно към съсобственик, да представлява останалите в процеса на сделката.

Съсобствеността може да бъде прекратена и чрез прехвърляне на притежаваната идеална част.

Прехвърлянето може да се направи в полза на другия съсобственик и така той да придобие целия имот. Когато идеалната част се продава /отнася се само за покупко-продажба, не и за дарение/ на трето лице, продавачът трябва първо да предложи на другия съсобственик да я изкупи и то при същите условия, при които би я продал на третото лице.

Едва след като бъде отказано изкупуването /за целта се подписва нарочна декларация/ идеалната част може да се продаде на външно за имота лице. Това изискване, логично, не се прилага, когато всички съсобственици продават целия имот на трето лице.

Особености на делбата на съсобствен имот

Делбата, доброволна или съдебна, е друг способ за прекратяване на съсобствеността. При нея всеки следва да получи изключителна собственост върху част от общото имущество.

По-съществен проблем настъпва при желание на един от съсобственици да стане едноличен собственик на целия имот.

Тогава могат да възникнат нови разногласия, вследствие на липсата на консенсус в определянето на цената, срещу която да бъде придобита цялата собственост.

Доброволна делба

Доброволна делба е възможна за осъществяване в случаите, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове.

Към доброволна молба може да се пристъпи  дори ако имотът не може да бъде разделен на реални дялове, а съделителите са повече.

В случай имотът е неподеляем, той се дава на съсобственик срещу изплащане на дяловете на останалите в пари.

Ако имотът не може да бъде поделен „удобно“, то има възможност да бъде изнесен на публична продан, като всеки ще получи пари за своя дял.

Имайте предвид, че от позицията си на съделителите можете да участвате в самото наддаването при публичната продан.

Доброволната делба ще бъде обявена за нищожна, ако при нейното извършване бъде изключен някой от съсобствениците.

Делба на съсобствен имотСъдебна делба пред Районен съд

Делба на имущество пред съда се извършва винаги пред районен съд, където се намира имота.

Към делба се пристъпва в случаите, когато съсобствениците не могат да постигнат единодушие в разпределение на имота.

При съдебната делба отново от ключово значение е участието на всички съсобственици.

Обичайно процедурата отнема много време, поради което към нея да се прибягва по изключение.

Съдебната делба се осъществява в две фази.

В рамките на първата съдът установява между кои лица, за кои имоти и при какви права на всяка една от страните е налице съсобственост.

На този етап решението на съда подлежи на самостоятелно обжалване.

Във втората фаза на делбата, съдът избира метод за осъществяването на делбата с оглед на броя съделители и техните права.

Едно от най-важните неща, с които трябва да се внимава при извършване на делба, било то доброволна или съдебна, е дали всички съсобственици ще вземат участие в нея.

Следва внимателно да се проучи собствеността, начинът на възникването й, както и кои са съсобствениците.

При делба на наследство следва да се прецени приложимото законодателство, определящо наследниците, съобразно датата на смъртта на наследодателя.

Ако не участват всички съсобственици, така извършената делба ще е нищожна. Това значи, че съсобствеността не е прекратена и делбата следва да се извърши наново.

За допълнителни въпроси, моля свържете се на 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Oспорване неприсъствено решение

В съдебната практика понякога се случва, страна по делото да узнае, че е осъдена и затова се налага да прибегне до оспорване неприсъствено решение.

Това неприсъственото съдебно решение представлява средство за възпрепятстване на забавяне на съдебния процес.

Най-често с такива решения приключват дела по еднотипни и лесно доказуеми искове.

Разбира се налице са и множество изключения който не допускат постановяване на т.нар. неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.

отличителна черта на неприсъственото решение е, че съдът не излага мотиви по съществото на спора.

Не се събират други доказателства освен представените с исковата молба, не се провежда разпит на свидетели, не се назначава експертиза.

Неприсъствени решения не се постановяват по  следните делаOспорване неприсъствено решение

1/ Бракоразводни дела,

2. Съдебни дела за иск за гражданско състояние

3. Съдебни дела за поставяне под запрещение

Обжалване на неприсъствени решения 

При постановяване на неприсъствено решение не се изисква от съда да обсъжда представените документи, а приема за  установени само фактите, за които са събрани допустими и относими доказателства.

Влязлото в сила неприсъственото решение може да бъде отменено от въззивния съд само в изключителни случаи, които са изрично посочени в чл. 240 ГПК.

Въпреки изричната разпоредба на чл. 239 ал.4 ГПК законът дава възможност по изключение за оспорване неприсъствено решения:

При постановяване на неприсъствено решения, страната, срещу която е постановено същото има няколко правни възможности:

1. Да се подаде в едномесечен срок от датата на връчване на неприсъственото решение молба за отмяната му по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивната инстанция.

2. Заинтересованата страна да предяви с иск същото право или да го оспори в случай, че се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно

В този случай срокът за оспорване неприсъствено решение е тримесечен от деня, в който тя е узнала обстоятелството или е могла да се снабди с новото доказателство, но не по-късно от погасяване на вземането.

3. Да се подаде писмена молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК

Защита на ответната страна 

Характерна форма на защита срещу неприсъственото решение е исковият ред чрез оспорване неприсъствено решение.

Това е възможно обаче само при наличие на новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства, които не са били известни на страната при решаване на делото

Това се отнася и до доказателства, които страната не е могла да получи или се снабди в процеса.

Срокът за предявяване на такъв иск е тримесечен и започва да тече от деня, в който на страната  е станало известно новото обстоятелство

Срокът тече и от деня, в който е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

За допълнителна информация, можете да се свържете с нас на тел. 0897 90 43 91 или мейл : office@lawyer-bulgaria.bg

Встъпването на подпомагаща страна

Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на третото лице срещу неблагоприятните последици

Те биха могли да настъпят спрямо него, вследствие на неправилно решение по висящия спор.

Помагачът е лице, което участва в чужд исков процес, за да помага на страна в процеса при издействане на благоприятно решение за нея.

По този начин третото лице се защитава срещу неблагоприятните последици, които биха настъпили за него в случай, че решението е срещу подпомаганата страна.

Две са основанията за конституиране на подпомагаща страна – встъпване по неин почин и привличане от подпомаганата страна, независимо от волята на третото лице.

Предпоставка за встъпване на подпомагаща страна

Конституирането на трето лице помагач има за цел да обвърже третото лице–помагач в отношенията му със страната, на която помага, със задължителната сила на мотивите.

Привличането и встъпването на трето лице помагач в процеса е регламентирано в чл. 218-223 ГПК.Встъпването на подпомагаща страна

Предпоставка за привличане (встъпване) на трето лице помагач е наличието на правен интерес за него от постановяване на благоприятно решение по спора.

Такъв интерес е налице или когато решението обвързва третото лице на основание чл. 226, ал. 2 ГПК като приобретател на спорното право в хода на процеса

Задача на встъпващата страна е при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна да има обратен иск срещу третото лице.

При недопускане на трето лице помагач в процеса, производството между главните страни продължава

В случай на Решение по делото, същото няма установително действие в между недопуснатото лице и страната в процеса.

Правна характеристика на встъпване на подпомагаща странаВстъпването на подпомагаща страна

Трето лице има интерес да встъпи в чужд процес, когато по силата на решението се разпростира спрямо третото лице.

Наличието на правен интерес се свързва винаги със съществуването на субективно материално право.

Това се установява по  конкретния случай, който интерес възниква при неблагоприятен за ответника изход на процеса по главния иск.

Налице е интерес от встъпване и когато неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна може да послужи за повод тя да предяви иск срещу третото лице.

Интерес е налице когато има опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна.

По искането за встъпване /привличане/ съдът се произнася с Определение. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба.

Какво представлява привличане на подпомагаща страна ?

Привличане на подпомагаща страна представлява което участва в чужд исков процес, за да помага на една от страните с цел издействане на благоприятно решение за нея. По този начин третото лице се защитава срещу неблагоприятните последици, които биха настъпили за него

Кои са предпоставките за привличане на подпомагаща страна ?

- Когато решението обвързва третото лице на основание чл.121, ал.3 ГПК като приобретател /правоприемник/ на спорното право в хода на процеса. В такъв случай приобретателят е обвързан от решението, дори и да не вземе участие в процеса. За да може обаче да осуети едно неблагоприятно за него обвързващо го решение, той има интерес да встъпи или да бъде привлечен като помагач на страната на прехвърлителя /чл.121, ал.2 ГПК/. - Обвързан от съдебното решение е и необходимият другар, който не е бил страна по делото. - Когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната би имала иск срещу третото лице.

Как се случва привличане на встъпване на подпомагаща страна ?

Привличането трябва да се поиска с писмена молба, с препис за третото лице. Писмената форма е условие за действителност на искането.

Какво се случва ако съдът откаже да уважи искането за привличане ?

По искането за встъпване /привличане/ съдът се произнася с определение. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба по чл. 274 ГПК

Нужно ли е лицето да има адрес в страната ?

Според чл.176, ал.2 ГПК предпоставка за конституиране на третото лице е посочването на адрес в Република България, от който лицето може да бъде призовано.

Какви права има встъпващата страна ?

След като бъде конституирано, третото лице има право да извършва всички процесуални действия, както и страната, на която помага /без действия, които представляват разпореждане с предмета на делото- признание на иска, сключване на съдебна спогодба и т.н./. Има право и да обжалва решението, дори и да не е подадена жалба от подпомаганата страна.

Привличането на трето лице

Често пъти по редица дела, особено застрахователни казуси се стига до привличането на трето лице.

В голям брой от тези случай, дори представлявания не е наясно какво точно означава това привличане на подпомагаща страна. В разпоредбата на чл.219, ал.1 ГПК е предвидена възможност ответник по предявен иск да поиска привличане на трето лице – помагач.

Това той може да стори най-късно с отговора на исковата молба, а ищецът до първото заседание по делото пред съда.

Привличането на трето лице-помагач по делото се използва, когато страната, която иска привличането, се опасява от неблагоприятен изход от делото, при който третото лице ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите.

С привличането на трето лице-помагач, привличащата страна цели при неблагоприятен за нея изход на делото, да подчини привлеченото лице на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в един следващ процес, воден между нея и привлеченото лице.

Ето защо привличането се използва за обезпечаване благоприятния изход на обратния иск на привличащия срещу привлеченото лице.

В това се изразява и интереса на привличащата страна от привличането на третото лице.

Наличието на такъв интерес обуславя и допустимостта на привличането.

Привличането на трето лице е всякога обусловено от наличието на правна възможност, чрез участието си в процеса по делото

Третото лице може да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност.

Кога е допустимо привличане на трето лице ?Привличането на трето лице

Привличането и конституирането на трето лице – помагач най-често се случва, при интерес от решение в полза на привляклата го страна.

Друг случай за привличане е когато привличащата страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице

Целта на това привличане е да обвърже третото лице с мотивите към решение за бъдещ съдебен процес.

Интересът от привличане и участие на трето лице – помагач е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл.219, ал.1 ГПК

Ответник може да упражни правото си по чл.219, ал.1 от ГПК, в предвидения за това срок, след като е направил искане за привличане на трето лице – помагач в производството по настоящото дело.

Предпоставка за допускане на привличането, както бе отбелязано и по-горе, е наличие на правен интерес за привличащата страна да поиска привличането с цел третото лице – помагач.

Правният интерес на привличащата страна да иска привличане на трето лице е обвързан с еднопосочност на техните интереси, насочени към решение в полза на привличащата страна.

Определение на привличане  на трето лицеПривличането на трето лице

Привличане се използва, когато страната, която иска привличането, се опасява от неблагоприятен изход от делото, при който третото лице ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите.

С привличането на трето лице-помагач, привличащата страна цели да избегне и се застрахова при неблагоприятен за нея изход на делото

Основната цел на тази процедура е да подчини привлеченото лице на мотивите в съдебното решение.

Целта на това е да се обезпечи правното положение в бъдещ процес, срещу привлеченото лице.

Привличането цели обезпечаване благоприятния изход на иск на привличащия срещу привлеченото лице.

В това се изразява и интереса на привличащата страна от привличането.

Наличието на такъв интерес обуславя и допустимостта на привличането.

Привличането на трето лице е всякога обусловено и от наличието на правна възможност, чрез участието си в процеса по делото, това трето лице да съдейства

Целта да съдейства е за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение. В противен случай, ще се стигне до производство за ангажиране на неговата регресна отговорност.

Договаряне сам със себе си

Договарянето сам със себе си като общо понятие представлява два особени случая на представителство при договаряне сам със себе си.

В едната хипотеза представителят сключва сделка, при която извършва волеизявление веднъж от името на представлявания с действие за него

Втори път сделката се сключва и от името на пълномощника като страна, с намерение лично да се обвърже спрямо представлявания.

В другия случай, представителят също сам извършва волеизявления, но този път от името и за сметка на две различни лица, които представлява.

Тези лица са всъщност двете страни по едно и също правоотношението от което произтича сделката.

Особености на чл.38 ал.1 ЗЗДДоговаряне сам със себе си

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания, нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.

Особеното и в двата случая е, че двустранната сделка се извършва от едно единствено лице, което трябва да действа в интерес на представлявания,

А/ когато самото то е заинтересовано от сделката или

Б/ когато трябва да действа в интерес и на другата страна, която също представлява.

Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо трети лица се определя от изявената от упълномощителя воля:

А/ Възможността (правото) на представителя да договаря сам със себе си  (чл.38, ал.1 от ЗЗД) и

Б/ правото на преупълномощаване – чл.43, ал.1 от ЗЗД. 

Обстоятелството, че представителят при конструкцията на договаряне сам със себе си определя съдържанието на сделката създава опасност той да злоупотреби с доверието на представляваните

Това може да се случи както в негов интерес или в интерес на представлявания, който е предпочел или в чужд интерес.

Тази опасност е мотивирала законодателя да създаде нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД в двете й хипотези – договарянето сам със себе си и т. нар. множествено представителство.

Договарянето сам със себе си и множественото представителство са най-характерната форма на конфликта на интереси.

Наличието на конфликт на интереси е необходимо условие за прилагането в действие на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД.

В дадени случаи при договаряне сам със себе си или при множествено представителство такъв конфликт ще има и законовата забрана ще е пряко приложима

Съществуват и случаи, при които макар и формално да са изпълнени предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, конфликт на интереси не възниква.

В такива ситуации забраната не следва да се прилага, защото отсъства смисълът, който я оправдава и целта, поради която нормативно е установена.

Санкции за нарушение по чл.38 ал.1 ЗЗД

В хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗЗД засилената защита на интересите на представлявания е обусловена от възможния конфликт на интереси между него и представителя.

Става дума за т.нар. висящата недействителност по сделката, ако са нарушени правата по пълномощното или е налице действие във вреда на представлявания, съгласно чл.40 ЗЗД.

На изследване подлежи въпросът нарушена ли е в действителност забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тоест налице ли е конфликт на интереси при сключване на процесния договор за аренда и увредени ли са интересите на упълномощителя. Договаряне сам със себе си

Тази недействителност може да се санира чрез допълнително извършване на някакво действие, каквото в случая е съгласието на представлявания.

Потвърждаване действията от мнимо представляван

 Ако упълномощителят не е изразил съгласие представителят да договаря сам със себе си или с друго лице, няма пречка след сключване на сделката представляваният да потвърди действията на представителя.

В този случай при Договаряне сам със себе си законът (ЗЗД) не поставя каквито и да било изисквания за форма за действителност на съгласието или за задължителност да предхожда сделката.

От това следва логично, че само упълномощителят, който не е дал предварително или последващо съгласие, може да се позовава на висящата нищожност.

Съдебната практика споделя това становище за характера на недействителност на сделката, сключена при нарушаване забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, – висящо нищожна до потвърждаване от упълномощителя.

Саниране на сделките от мнимо представляван 

В случай на потвърждаване, сделката се санира и поражда правните си последици, а в случай, че такова съгласие липсва, обявяването на порочната сделка за нищожна може да иска само упълномощителят, чиито интереси са застрашени.

Това води и до въпроса какъв е характерът на самата забрана по чл. 38, ал. 1 ЗЗД и в кои случаи следва да се приеме, че тя е нарушена.

Изключение от принципа на чл. 38 ал.1 ЗЗД Договаряне сам със себе си

Установената от гражданския закон забрана по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение не само за доброволното представителство, но и при органното представителство на юридическите лица.

За разлика от доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.

Ако бъде потвърден от представлявания, сделката поражда действие. 

При договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими вещи потвърждаването трябва да е във формата на пълномощното -писмено, с нот. заверени подпис и съдържание.

В този случай договорът поражда последиците, които законът свърза с него още от сключването му, предвид обратното действие на потвърждаването

В този случай се касае за сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител на две търговски дружества

Налице е и постановената задължителна съдебна практика – ТР № 3/15.11.13 г. по тълк. д. № 3/13 г. на ОСГТК на ВКС.