fbpx

Oспорване неприсъствено решение

В съдебната практика понякога се случва, страна по делото да узнае, че е осъдена и затова се налага да прибегне до оспорване неприсъствено решение.

Това неприсъственото съдебно решение представлява средство за възпрепятстване на забавяне на съдебния процес.

Най-често с такива решения приключват дела по еднотипни и лесно доказуеми искове.

Разбира се налице са и множество изключения който не допускат постановяване на т.нар. неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.

отличителна черта на неприсъственото решение е, че съдът не излага мотиви по съществото на спора.

Не се събират други доказателства освен представените с исковата молба, не се провежда разпит на свидетели, не се назначава експертиза.

Неприсъствени решения не се постановяват по  следните делаOспорване неприсъствено решение

1/ Бракоразводни дела,

2. Съдебни дела за иск за гражданско състояние

3. Съдебни дела за поставяне под запрещение

Обжалване на неприсъствени решения 

При постановяване на неприсъствено решение не се изисква от съда да обсъжда представените документи, а приема за  установени само фактите, за които са събрани допустими и относими доказателства.

Влязлото в сила неприсъственото решение може да бъде отменено от въззивния съд само в изключителни случаи, които са изрично посочени в чл. 240 ГПК.

Въпреки изричната разпоредба на чл. 239 ал.4 ГПК законът дава възможност по изключение за оспорване неприсъствено решения:

При постановяване на неприсъствено решения, страната, срещу която е постановено същото има няколко правни възможности:

1. Да се подаде в едномесечен срок от датата на връчване на неприсъственото решение молба за отмяната му по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивната инстанция.

2. Заинтересованата страна да предяви с иск същото право или да го оспори в случай, че се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно

В този случай срокът за оспорване неприсъствено решение е тримесечен от деня, в който тя е узнала обстоятелството или е могла да се снабди с новото доказателство, но не по-късно от погасяване на вземането.

3. Да се подаде писмена молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК

Защита на ответната страна 

Характерна форма на защита срещу неприсъственото решение е исковият ред чрез оспорване неприсъствено решение.

Това е възможно обаче само при наличие на новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства, които не са били известни на страната при решаване на делото

Това се отнася и до доказателства, които страната не е могла да получи или се снабди в процеса.

Срокът за предявяване на такъв иск е тримесечен и започва да тече от деня, в който на страната  е станало известно новото обстоятелство

Срокът тече и от деня, в който е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

За допълнителна информация, можете да се свържете с нас на тел. 0897 90 43 91 или мейл : office@lawyer-bulgaria.bg

Встъпването на подпомагаща страна

Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на третото лице срещу неблагоприятните последици

Те биха могли да настъпят спрямо него, вследствие на неправилно решение по висящия спор.

Помагачът е лице, което участва в чужд исков процес, за да помага на страна в процеса при издействане на благоприятно решение за нея.

По този начин третото лице се защитава срещу неблагоприятните последици, които биха настъпили за него в случай, че решението е срещу подпомаганата страна.

Две са основанията за конституиране на подпомагаща страна – встъпване по неин почин и привличане от подпомаганата страна, независимо от волята на третото лице.

Предпоставка за встъпване на подпомагаща страна

Конституирането на трето лице помагач има за цел да обвърже третото лице–помагач в отношенията му със страната, на която помага, със задължителната сила на мотивите.

Привличането и встъпването на трето лице помагач в процеса е регламентирано в чл. 218-223 ГПК.Встъпването на подпомагаща страна

Предпоставка за привличане (встъпване) на трето лице помагач е наличието на правен интерес за него от постановяване на благоприятно решение по спора.

Такъв интерес е налице или когато решението обвързва третото лице на основание чл. 226, ал. 2 ГПК като приобретател на спорното право в хода на процеса

Задача на встъпващата страна е при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна да има обратен иск срещу третото лице.

При недопускане на трето лице помагач в процеса, производството между главните страни продължава

В случай на Решение по делото, същото няма установително действие в между недопуснатото лице и страната в процеса.

Правна характеристика на встъпване на подпомагаща странаВстъпването на подпомагаща страна

Трето лице има интерес да встъпи в чужд процес, когато по силата на решението се разпростира спрямо третото лице.

Наличието на правен интерес се свързва винаги със съществуването на субективно материално право.

Това се установява по  конкретния случай, който интерес възниква при неблагоприятен за ответника изход на процеса по главния иск.

Налице е интерес от встъпване и когато неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна може да послужи за повод тя да предяви иск срещу третото лице.

Интерес е налице когато има опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна.

По искането за встъпване /привличане/ съдът се произнася с Определение. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба.

Какво представлява привличане на подпомагаща страна ?

Привличане на подпомагаща страна представлява което участва в чужд исков процес, за да помага на една от страните с цел издействане на благоприятно решение за нея. По този начин третото лице се защитава срещу неблагоприятните последици, които биха настъпили за него

Кои са предпоставките за привличане на подпомагаща страна ?

- Когато решението обвързва третото лице на основание чл.121, ал.3 ГПК като приобретател /правоприемник/ на спорното право в хода на процеса. В такъв случай приобретателят е обвързан от решението, дори и да не вземе участие в процеса. За да може обаче да осуети едно неблагоприятно за него обвързващо го решение, той има интерес да встъпи или да бъде привлечен като помагач на страната на прехвърлителя /чл.121, ал.2 ГПК/. - Обвързан от съдебното решение е и необходимият другар, който не е бил страна по делото. - Когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната би имала иск срещу третото лице.

Как се случва привличане на встъпване на подпомагаща страна ?

Привличането трябва да се поиска с писмена молба, с препис за третото лице. Писмената форма е условие за действителност на искането.

Какво се случва ако съдът откаже да уважи искането за привличане ?

По искането за встъпване /привличане/ съдът се произнася с определение. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба по чл. 274 ГПК

Нужно ли е лицето да има адрес в страната ?

Според чл.176, ал.2 ГПК предпоставка за конституиране на третото лице е посочването на адрес в Република България, от който лицето може да бъде призовано.

Какви права има встъпващата страна ?

След като бъде конституирано, третото лице има право да извършва всички процесуални действия, както и страната, на която помага /без действия, които представляват разпореждане с предмета на делото- признание на иска, сключване на съдебна спогодба и т.н./. Има право и да обжалва решението, дори и да не е подадена жалба от подпомаганата страна.

Привличането на трето лице

Често пъти по редица дела, особено застрахователни казуси се стига до привличането на трето лице.

В голям брой от тези случай, дори представлявания не е наясно какво точно означава това привличане на подпомагаща страна.

В разпоредбата на чл.219, ал.1 ГПК е предвидена възможност ответник по предявен иск да поиска привличане на трето лице – помагач.

Това той може да стори най-късно с отговора на исковата молба, а ищецът до първото заседание по делото пред съда.

Кога е допустимо привличане на трето лице ?Привличането на трето лице

Привличането и конституирането на трето лице – помагач най-често се случва, при интерес от решение в полза на привляклата го страна.

Друг случай за привличане е когато привличащата страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице

Целта на това привличане е да обвърже третото лице с мотивите към решение за бъдещ съдебен процес.

Интересът от привличане и участие на трето лице – помагач е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл.219, ал.1 ГПК

Ответник може да упражни правото си по чл.219, ал.1 от ГПК, в предвидения за това срок, след като е направил искане за привличане на трето лице – помагач в производството по настоящото дело.

Предпоставка за допускане на привличането, както бе отбелязано и по-горе, е наличие на правен интерес за привличащата страна да поиска привличането с цел третото лице – помагач.

Правният интерес на привличащата страна да иска привличане на трето лице е обвързан с еднопосочност на техните интереси, насочени към решение в полза на привличащата страна.

Определение на привличане  на трето лицеПривличането на трето лице

Привличането на трето лице-помагач по делото се използва, когато страната, която иска привличането, се опасява от неблагоприятен изход от делото, при който третото лице ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите.

С привличането на трето лице-помагач, привличащата страна цели да избегне и се застрахова при неблагоприятен за нея изход на делото

Основната цел на тази процедура е да подчини привлеченото лице на мотивите в съдебното решение.

Целта на това е да се обезпечи правното положение в бъдещ процес, срещу привлеченото лице.

Привличането цели обезпечаване благоприятния изход на иск на привличащия срещу привлеченото лице.

В това се изразява и интереса на привличащата страна от привличането на третото лице.

Наличието на такъв интерес обуславя и допустимостта на привличането.

Привличането на трето лице е всякога обусловено и от наличието на правна възможност, чрез участието си в процеса по делото, това трето лице да съдейства

Целта да съдейства е за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение

В противен случай, ще се стигне до производство за ангажиране на неговата регресна отговорност.

Договаряне сам със себе си

Договарянето сам със себе си като общо понятие представлява два особени случая на представителство при договаряне сам със себе си.

В едната хипотеза представителят сключва сделка, при която извършва волеизявление веднъж от името на представлявания с действие за него

Втори път сделката се сключва и от името на пълномощника като страна, с намерение лично да се обвърже спрямо представлявания.

В другия случай, представителят също сам извършва волеизявления, но този път от името и за сметка на две различни лица, които представлява.

Тези лица са всъщност двете страни по едно и също правоотношението от което произтича сделката.

Особености на чл.38 ал.1 ЗЗДДоговаряне сам със себе си

 Особеното и в двата случая е, че двустранната сделка се извършва от едно единствено лице, което трябва да действа в интерес на представлявания,

А/ когато самото то е заинтересовано от сделката или

Б/ когато трябва да действа в интерес и на другата страна, която също представлява.

Обстоятелството, че представителят при конструкцията на договаряне сам със себе си определя съдържанието на сделката създава опасност той да злоупотреби с доверието на представляваните

Това може да се случи както в негов интерес или в интерес на представлявания, който е предпочел или в чужд интерес.

Тази опасност е мотивирала законодателя да създаде нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД в двете й хипотези – договарянето сам със себе си и т. нар. множествено представителство.

Договарянето сам със себе си и множественото представителство са най-характерната форма на конфликта на интереси.

Наличието на конфликт на интереси е необходимо условие за прилагането в действие на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД.

В дадени случаи при договаряне сам със себе си или при множествено представителство такъв конфликт ще има и законовата забрана ще е пряко приложима

Съществуват и случаи, при които макар и формално да са изпълнени предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, конфликт на интереси не възниква.

В такива ситуации забраната не следва да се прилага, защото отсъства смисълът, който я оправдава и целта, поради която нормативно е установена.

Санкции за нарушение по чл.38 ал.1 ЗЗД

Става дума за т.нар. висящата недействителност по сделката, ако са нарушени правата по пълномощното или е налице действие във вреда на представлявания, съгласно чл.40 ЗЗД.

На изследване подлежи въпросът нарушена ли е в действителност забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тоест налице ли е конфликт на интереси при сключване на процесния договор за аренда и увредени ли са интересите на упълномощителя. Договаряне сам със себе си

Тази недействителност може да се санира чрез допълнително извършване на някакво действие, каквото в случая е съгласието на представлявания.

Потвърждаване действията от мнимо представляван

 Ако упълномощителят не е изразил съгласие представителят да договаря сам със себе си или с друго лице, няма пречка след сключване на сделката представляваният да потвърди действията на представителя.

В този случай при Договаряне сам със себе си законът (ЗЗД) не поставя каквито и да било изисквания за форма за действителност на съгласието или за задължителност да предхожда сделката.

От това следва логично, че само упълномощителят, който не е дал предварително или последващо съгласие, може да се позовава на висящата нищожност.

Съдебната практика споделя това становище за характера на недействителност на сделката, сключена при нарушаване забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, – висящо нищожна до потвърждаване от упълномощителя.

Саниране на сделките от мнимо представляван 

В случай на потвърждаване, сделката се санира и поражда правните си последици, а в случай, че такова съгласие липсва, обявяването на порочната сделка за нищожна може да иска само упълномощителят, чиито интереси са застрашени.

Това води и до въпроса какъв е характерът на самата забрана по чл. 38, ал. 1 ЗЗД и в кои случаи следва да се приеме, че тя е нарушена.

Изключение от принципа на чл. 38 ал.1 ЗЗД Договаряне сам със себе си

Установената от гражданския закон забрана по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение не само за доброволното представителство, но и при органното представителство на юридическите лица.

За разлика от доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.

Особеностите на органното представителство изключват и възможността за саниране на сделката по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.

Изводът, който се налага е, че сделка, сключена от управител на дружество с ограничена отговорност, в която същият е договарял сам със себе си, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В този случай се касае за сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител на две търговски дружества

Налице е и постановената задължителна съдебна практика – ТР № 3/15.11.13 г. по тълк. д. № 3/13 г. на ОСГТК на ВКС.

Договор за управление на общите части

Напоследък зачестиха случаите на продажба на нискобюджетни имоти с условие за сключване Договор за управление на общите части.

Договор за управление на общи части в комплекси от затворен тип, се сключва между инвеститор и съсобствениците на апартаменти.

Инвеститорът е правният субект, който продава обектите в новопостроената сграда и който притежава собственост в общите части – басейни, игрища, земя и др.

Страна по договора за управление на общите части е собственик или обитател на обект в затворен комплекс.

Това може да бъде физическо или юридическо лице.

Договорът за управление на етажната собственост е с продължително изпълнение.

 Той се сключва за неопределен срок, заедно със сключването на договора за покупка на апартамента в затворения комплекс.

Същност на Договора за управлениеДоговор за управление на общите части

Договорът е търговска сделка, свързана с управление на общите части – чл. 1, т. 13 и 14 ТЗ.

Когато обаче собственикът е физическо лице, той ще има качеството на потребител и тогава ще се прилагат защитните норми на Закона за защита на потребителя.

Договорът за управление на общите части в жилищен комплекс от затворен тип е тясно свързан с договора за продажба на отделните обекти, които преминават в индивидуална собственост на купувачите.

Двата договора се сключват едновременно и се вписват в имотния регистър с цел да се оповестят на трети лица.

Различия на Договор за затворен комплекс

Договорът има само облигационно, но не и вещно-правно действие.

Той поражда права и задължения само между страните, които са го сключили, но от него не възниква, нито се променя или прекратява вещно право.
Договорът принадлежи към типа на договорите за услуги.

Инвеститорът поддържа общите части, ремонтира ги, отстранява повредите, възстановява ги, и разходите се заплащат от собствениците и обитателите на комплекса.

договорът ограничава в известна степен правата на собственика или обитателя.

Управлението на етажната собственост се предоставя изцяло на инвеститора. Няма общо събрание, не действа принципът на демократичното управление.

В тези комплекси са луксозни и не само обектите в тях, но и поддръжката, охраната и прочее изискват много средства, което обуславя високата им цена.

Такива обекти се купуват и от чужди граждани, които не могат да участват в общите събрания, тъй като поначало отсъстват от страната.

Затова по-удачната форма за управлението на тези комплекси е управлението да се предостави на инвеститора.

Вписване на Договор за затворен комплекс

Договорът е формален. Законът изисква той да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и да бъде вписан в партидата на всеки самостоятелен обект.

Целта е договорът да се впише в имотния регистър по партидата на самостоятелния имот. По този начин договорът ще бъде оповестен.

Всеки, който възнамерява да придобият определен имот, ще узнае за сключения Договор за управление.

Това е важно тъй като договорът има сила за страните като правоприемници на правото на собственост на имота.

Законът предвижда вписването като противопоставимостта на договора за управление на общите части по отношение на приобретател на имота.

За допълнителна информация, моля свържете се с адвокат на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Въпроси за делба на наследство

В последните години много клиенти задават редица въпроси за делба на наследство.

В повечето случаи, става дума за възникване на наследствени отношения между роднини за наследствен имот. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН при делба всеки наследник може да иска своя дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява с пари.

Характерното при делба на наследствен имот е, че всеки един от съделителите получава реален дял от съсобствеността.Въпроси за делба на наследство

Смъртта на наследодател и приемане наследството от призованите наследници води до придобиване на идеална част от собствеността.

С подписването на договора за делба, респективно с влизането в сила на съдебното решение за делба, всеки един от съделителите придобива право на собственост върху реален дял от наследствен имот.

Собствеността върху предоставения в реален дял имот се придобива от съделител последователно.

С приемането на наследството (универсално правоприемство) той придобива идеалната част, която отговаря на съответният му дял в наследството

С извършването на делбата (частно правоприемство) придобива и останалата идеална част от отредената му в реален дял вещ.

До реална подялба на общото имущество ще се стигне както в резултат от подписването на договор за доброволна делба, така и въз основа на съдебно решение при съдебна делба.

В практиката на ВКС са поставени следните въпроси за съдебна делба, а именно:

1. Налице ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 ЗН?

Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност, позовавайки се на нищожност на извършената без тяхно участие делба, да предявят нов иск за делба.

Въпросът дали е възможно неучаствалите в делбата съсобственици да предявят самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба.

Съгласно утвърдената практика се допуска предявяване иск за нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН.

Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с право да продължат да ползват съсобственото имущество.

2. Нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторен договор ?Въпроси за делба на наследство

Въпросът е за възможността съсобственик, в чийто дял се поставя недвижим имот, да поеме задължение за гледане и издръжка на друг съделител.

Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне.

В чл. 69, ал. 2 ЗН да е предвидено, че неравенство в дялове при делба да се изравнява с пари или имот.

Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик.

С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки съделител.

Ако приобретателят замести своя праводател със съгласието на всички съделители, то с решението по допускане на делбата ще бъде признато неговото право да участва при извършването на делбата.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира, че т. 8, буква“б“ на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС не намира приложение в хипотезата на одобряване на съдебна спогодба за делба с поемане на задължение за издръжка и грижи.

3. Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване?

Въпроси за делба на наследствоПриемането на наследството по опис обаче е съвършено различно по своето естество и правни последици правно действие

Това действие има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя

Тук се включват и  задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество

В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта

А/ да бъде съставен опис на наследството и

Б/да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което следва да бъде вписано в Особена книга на Районен съд.

Законът дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да реализира иск по отношение на призовани към наследяване лица.

По отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.

Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания

Съдебни разноски за родителски права

Много често се задава въпроса за присъждане на Съдебни разноски по делото за родителски права.

Правилото за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, съобразно изхода на спора не намира приложение в делата по чл.127, ал.2 СК.

Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права.

Тази практика се случва и когато страните в дела по чл. 127 СК ( чл. 128 СК) не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.

Основният аргумент на съдилищата се основава на Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о.

Разноски по дело с правно основание чл. 127 СК

Съгласно чл. 78 от ГПК, се присъждат разноски, заплатените от ищеца за такси, разноски по производството и възнаграждение за адвокат.

Тези разноски се поемат от ответника съразмерно с уважената част от иска.Съдебни разноски за родителски права

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска

Ответникът има право и на разноски при прекратяване на делото и ако с поведението си не е дал повод за завеждане на дело.

За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право.

В делата по чл. 127 СК, предвид особеностите на производството по спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални права

Страната се подпомага от процесуален представител, който й оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване

В този смисъл разпоредбата на чл. 78 ГПК за присъждане на съдебните разноски съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение.

В съдебният процес по чл. 127 ал.2 СК се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.

По тези дела липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.

Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители.

Затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Основания за отказ от присъждане на съдебни разноски 

Съдебни разноски за родителски праваСъдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството по чл. 127 ал.2 СК всяка страна понася самостоятелно разноските, които е направила.

В случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.

За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право

Процесуалният представител оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.

В тези дела по чл. 127 СК липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.

Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

В закона се посочва, че това се случва, независимо от изхода на спорните правоотношения и липса на постигнато Споразумение по чл. 51 СК. 

Въпреки горното, кантората съветва клиентите, с оглед на правната възможност по чл.78 ГПК да оспорват постановени Решения по чл. 127 СК и чл. 128 СК, в частта за разноските, въпреки Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., тъй като устойчива практика по въпроса не е налице, а определението не е от тълкувателните.

Изготвяне на частна жалба

Често пъти срещу незаконосъобразни Определения на съда се стига до изготвяне на частна жалба.

Най-често частната жалба се подаване срещу ограничен кръг Определения на съда, като по чл.274, ал. 1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото.

Средството за защита срещу обжалваемите определения е частната жалба, а срещу необжалваемите законодателят е предоставил две възможности за избор на заинтересования –

1/ Да обжалва решението по съществото на спора, или

2/ При предпоставки по чл. 253 от ГПК, да поиска съдът да измени/оттегли собственото си определение, когато настъпи изменение на обстоятелствата, установи се допускането на грешка или пропуск

От инстанционен контрол са изключени определения по въпроси, предоставени на преценка на съда, те нямат отношение към правилността на съдебния акт. Касае за съдебни Определения заИзготвяне на частна жалба

А/ съединяване и разделяне на дела;

Б/ за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия;

В/ за провеждане на съдебното заседание при закрити врата;

Г/ за определения, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение.

Определение, което не слага край на делото, но при постановяването на което съдът е допуснал грешка, пропуск, или е настъпило изменение в обстоятелствата, може да бъде изменено или отменено само докато производството е висящо пред съда.

Определения, подлежащи на обжалване 

На обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат две категории определения и разпореждания:
– Определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото.

Най-често това са Определенията за спиране и прекратяване на производството, изпращане на делото по подсъдност на друг съд, разпореждането за връщане на искова молба поради нередовност за срок. Чрез това обжалване се гарантира правото на защита на физическите и юридическите лица.

– Определенията, за които е изрично предвидено в закона, че подлежат на обжалване, макар и да не преграждат развитието на делото.

Такива Определения са: определението, с което съдът отказва да отмени наложена глоба /чл.76 ГПК/, отказва се привличане или встъпване на подпомагаща страна /чл.176, ал.1 ГПК/, възобновява се или се отказва възобновяване на пропуснат срок /чл.39, ал.3 ГПК/, определението по молба за обезпечаване на иска /чл.315, ал.1 ГПК/, определението по молба за издаване на изпълнителен лист /чл.244 ГПК/ и др.

Всички останали определения и разпореждания на съда, които се постановяват в гражданския процес, не подлежат на самостоятелен контрол

При инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определения,  относно валидност и допустимост на Решение.

За въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определения, имащи отношение към правилността му.

Видове Определения, подлежащи на обжалване Изготвяне на частна жалба

В Определение по доклада на делото; определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на гражданскоправния спор.

В категорията актове по чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно възпрепятстват развитието на производството.

  • Подлежи на обжалване определението по чл. 229 ГПК за спиране на производството по делото, без това да е изрично посочено в закона,
  • Подлежи Определение, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен; определението, за отказ от конституиране на главно встъпило лице -ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ВКС

В кръга на актовете по чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК попадат всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона.

Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, функционалната подсъдност при обжалването се определя от това дали определението е постановено за първи път от съда, пред който делото е висящо.

Когато определението е на Районен съд, компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е Окръжен съд.

Когато определението е постановено за първи път от районен съд, компетентен съд по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд;

За допълнителна информация и съдействие при изготвяне на частна жалба, моля свържете се с адвокат на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Как се обжалват Определенията ?

Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба, изготвена на основание чл. 274 ал.1 ГПК пред издалия Определението съд. Частната жалба се подава чрез съда, който е постановил обжалваното определение или разпореждане. Ако частната жалба е подадена в срок и е редовна /т.е. посочено е какво се обжалва, какви са оплакванията на жалбоподателя, в какво се изразява искането до горната инстанция и е внесена дължимата държавна такса

Къде се обжалват Определенията

Когато определението е първоинстанционно (съдът за първи път се е произнесъл по процесуален въпрос, актът по който подлежи на обжалване), компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е следващият по степен съд. Ако Определение е постановено за първи път от районен съд, компетентен съд по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд.

В какъв срок се обжалват Определенията ?

Определенията и разпорежданията се обжалват с частна жалба, която трябва да бъде подадена в 7-дневен срок, считано от постановяване на обжалвания акт, а ако страната не е присъствала в съдебното заседание или същият е постановен в закрито заседание - от датата на съобщаването му.

Какво се случва при Обжалване на Определение

Частната жалба се разглежда по правило в закрито заседание, като съдебният състав включва винаги трима съдии. По изключение, ако това се налага /например ако е поискан разпит на свидетели/, може да се насрочи открито съдебно заседание. Ако частната жалба е неоснователна, тя се оставя без уважение /равнозначно на това е обжалваното определение да се остави в сила/. Ако обжалваният акт е незаконосъобразен, горният съд го отменя и постановява вместо него друго, законосъобразно определение.

Обжалване на постановление за прекратяване 

Когато лисват предпоставки за повдигане на държавно обвинение пред съд, прокурорът издава Постановление което подлежи на обжалване на постановление за прекратяване.

В наказателното производство това Постановление за прекратяване е израз на неговия отказ да състави и внесе в съда обвинителен акт.

В определени случаи по вече образувано досъдебно производство, наблюдаващият прокурор може да реши, че са налице законовите основания за неговото прекратяване.

Това са случаи в практиката, когато е преценил след извършване на разследването, че деянието не е престъпление, че е изтекла предвидената в Наказателния кодекс давност за съответното престъпление, или че липсват достатъчно конкретни доказателства за извършеното престъпление.

Основания за прекратяване на наказателното производствоОбжалване на постановление за прекратяване 

Като отказва да състави обвинителен акт, държавният обвинител може да се позове на две категории основания:

Най-често това са т.нар. общите прекратителни основания по чл. 24, ал. 1 НПК

Те се отнасят до липса на наказателно-правно отношение (деянието не съставлява престъпление или деецът е вече починал);

Друга причина за това може да е липса на достатъчно доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК право да подаде жалба срещу прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство.

Когато се сложи край на наказателното производство, следва да са решени въпросите за

  1. Веществените доказателства, събрани по делото;
  2. Отмяната на мерките за неотклонение наложени на заподозрените
  3. Наложените мерки за обезпечаване на гражданския искове
  4. Наложените мерки за неотклонение на лицата, след края на процеса

По същите тези въпроси се произнася съдията-докладчик, когато прекратява наказателното производство, както и съдът във всички съдебни инстанции при прекратяване на производството. а) Произнасяне по веществените доказателства. б) Отмяна на мярката за неотклонение. в) Отмяна на мярката за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията.

Право на това имат следните лица 

А/ обвиняемият

Б/ неговия защитник

В/ пострадалият /неговите наследници/ увреденото юридическо лице.

Жалбата следва да се адресира до съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от съобщаването за издаденото постановление.

Съдът разглежда жалбата в закрито заседание в едномесечен срок от постъпването и.

Това съдебно произнасяне също подлежи на обжалване с въззивна жалба до горестоящия съд.

Обжалване на  постановление за спиране 

В практиката на управление на съдебното производство от прокуратурата се стига до нуждата от обжалване на  постановление за спиране.

Това постановление, издадено по реда на чл.244, ал.1 НПК е друг прокурорски акт, който бива обжалван в практиката.

Кога са налице основания за спиране ?Обжалване на  постановление за спиране 

Наблюдаващият прокурор спира едно вече образувано досъдебно производството в случаи, когато извършителят на деянието, посочено като престъпление е останал неизвестен и не е открит.

Прокурорът спира наказателното производство при наличие на процесуални пречки.
До тяхното отпадане процесът остава висящ, запазват се процесуалните условия и процесуалните отношения, но не се извършват действия по хода на делото
а) Основания за спиране. НПК урежда три категории основания:-общите основания за спиране на наказателен процес по чл. 25 и 26 НПК (невменяемост);
        -извършителят на престъплението не е разкрит;
        -продължително отсъствие на единствен свидетел очевидец извън пределите на страната за срок от 1 година, ако неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината и не може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.
б) С постановлението за спиране прокурорът извършва действия в няколко насоки:
– прекратява наказателното производство;
-при спиране на процеса, когато извършителят на престъплението не е разкрит и привлечен към отговорност, прокурорът изпраща делото на следователя за продължаване на издирването.
-когато вследствие на издирването се разкрие извършителят на престъплението, то органите на МВР съобщават на прокурора резултатите и му предоставя отново делото ведно със събраните материали.
в) Съдебен контрол:- постановлението за спиране, може да се обжалва от обвиняемия и от пострадалия пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаване на преписа.

Съдът се произнася с определение еднолично, в закрито заседание и не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда;

– съдебното определение не може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия пред въззивен съд.
– след изтичане на едногодишния срок по чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК също може да се подаде жалба до съответния първоинстанционен съд.Обжалване на  постановление за спиране 

Това се случва въпреки всички извършени до този момент и проведени по преписката на Районна прокуратура оперативно-издирвателни действия,

След спиране на досъдебното производство действия по него не се извършват, а то остава „висящо“ за неопределен срок.

Жалба срещу Постановление за спиране 

Такова развитие на производството обаче може да не е в интерес на жалбоподателя или увреденото лице.

Уведомлението за спиране на досъдебното производство се праща до пострадалия от престъплението и/или жалбоподателят, подал сигнал за извършено престъпление.

Той може да подаде жалба срещу прокурорско постановление за спиране на досъдебно производство до съответния съд

Най-често това е Районен съд – компетентен да разгледа съответното наказателно дело.

Срокът за подаване на жалба е 7-дневен след получаването на постановлението за спиране на досъдебното производство.

Съдът се произнася в закрито заседание отново в 7-дневен срок. Определението, което издава е окончателно.

Евентуална последваща писмена Жалба срещу спряното досъдебно производство може да бъде подадена след изтичане на 6-месечен срок от произнасянето на Районен съд.