Удостоверение за реституционни претенции ?

В практиката по прехвърляне на недвижими имоти често се стига до издаване на Удостоверение за реституционни претенции.

Голяма част от Нотариусите удостоверяващи сделки с недвижими имоти, най-често земеделски земи изискват такива документи.

Касае се за сделки по прехвърляне на недвижими имоти в градски зони, най-често земеделски земи. Удостоверение за реституционни претенции ?

Именно поради това, с оглед изчистване на елементите на собствеността и елиминиране на претенции се изисква този документ.

Кой издава Удостоверение за реституционни претенции ?

Ако се касае за частни имоти и прехвърляне на земеделски земи в градска част компетентен е Кметът на  Общината, в която се намира имотът.

В такива случаи, кметът на общината издава удостоверение за наличие на реституционни претенции за недвижими имоти.

Ако се касае за одържавени имущества, включени в търговски дружества, компетентен е Министърът на икономиката, упражнявал правата на собственост на държавата.

Какво означава понятието реституционни претенции ?

В конкретният случай под „реституционни претенции“ се разбира заявено в Министерството на икономиката искане за обезщетяване по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.

В този случай, става дума и за имоти по реда на § 18 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), който препраща към отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.Удостоверение за реституционни претенции ?

Най-често се касае за одържавени имущества, включени в активите на дружества, в които държавата е била собственик.

В случай на наличие на реституционни претенции се предоставя и информация за етап, в който се намира процедурата

Тази процедура обхваща обезщетяване по регистрираното искане – наличие на акт за признаване на право и вид на обезщетението

Като в случая се касае за акт за определяне на размера на определеното обезщетение, както и дали обезщетението е получено от правоимащите лица.

Информацията за наличието или липсата на реституционни претенции се предоставя въз основа на искане от заинтересовано лице или организация.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Определяне на привременни мерки

Много често се случва в случай на раздяла между двама души да бъде регулиран въпроса за т.нар. привременни мерки за децата.Основен въпрос, който съдът при развода следва да определи е определяне на привременни мерки.

Производството е за определяне на привременни мерки по отношение на гриОпределяне на привременни меркижа за детето, включваща упражняване на родителските права и задължения.

При обсъждането на събраните доказателства, Решението се базира на свидетелските показания и становището на Дирекция „Социално подпомагане“.

Определяне на привременните мерки във висящ брачен процес съгласно чл. 323 от ГПК е гаранция за правата на децата.

При спор между родители относно упражняване родителски права ограничаване и за лишаване от родителски права е да се осигури защита на децата.

Критерии за определяне на привременни мерки

При определянето на родител, който ще упражнява родителските права до приключване на производството за развод, следва да се държи сметка за интересите на детето.

В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание

Към това спадат и създаване на трудови навици, дисциплина, подготовка за общественополезен труд и др.

В това понятие влиза материалните интереси на децата – жилищни нужди, битови условия, управление на имущество,  грижи за съхранение и др.

Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.

От значение за определяне на мерки са възпитателски качества на родителите, необходими за отглеждане и възпитание на детето.

Случайте в които се стига до определеля на мерки са следните :

По искането на страната, Районен съд се произнася с Определение, което подлежи на измение по съответният ред.

Привременни мерки могат да се вземат по всяко време, докато трае производството по делото

Докато делото е висящо мерките са налице между страните.

С приключване на делото за развод, мерките ще отпаднат, тъй като се заместват от уредба на отношенията, установена в съдебното решение, с което е разрешен този спора за родителските права.

В случай на спор за родителски права и мерки, сме насреща за намиране на решение.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представляват привременни мерки ?

Постановяването на привременните мерки във висящ брачен процес (чл. 323 от ГПК) и във висящи производства по спор между родители относно упражняване родителски права и за ограничаване и лишаване от родителски права е да защити детето в случаите, в които липсва уредба на местоживеене, упражняването на родителски права и личните контакти с детето.

Кога могат да бъдат постановени привременни мерки ?

Привременни мерки могат да се вземат по всяко време, докато производството по делото, в което същите могат да бъдат определени, е висящо. С приключването на делото същите отпадат, тъй като се заместват от Съдебно решение в отношенията.

За какво се постановява привременни мерки ?

Съгл. чл. 323 ГПК съдът определя привременни мерки относно издръжката между съпрузи, семейното жилище, ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата – родителски права и местоживеене по време на производството, лични контакти с другия родител и тяхната издръжка.

Кога се постановяват привременни мерки ?

Случаите в които се постановяват привременни мерки са 1. при предявен иск за развод или за унищожаване на брака 2. при спор относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, без да е налице иск за развод 3. В производството за ограничаване и за лишаване от родителски права.

Изслушват ли се децата при развод ?

Тежкият въпрос при кого от двамата родители да останат децата след развода, неминуемо е свързан с въпрос изслушват ли се децата при развод ?

Въпросът въпрос при кой от двамата родители да се предоставят родителските права е решен еднозначно в съдебната ни практика.Изслушват ли се децата при развод ?

Семейният Кодекс определя, че преди да вземе решение, Районен съд изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 ЗЗК.

Съдът трябва да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ и „изслушва и други лица“.

А пък ако има данни, че е налице родителско отчуждение, то съдът трябва да изслушва вещо лице – психолог.

Следва ли да се изслушат децата ?

При спор за родителски права, съдът следва да се съобрази с желанието на детето при кого от двамата родители да живее ?

Възниква въпроса изслушват ли се децата при развод ?

Следва ли съдът да прецени възрастта и пола на детето, синдром на родителско отчуждение, родителските качества на родителя ?

Какво казва и съдебната практика за желанието на децата след развода ?

Следва ли съдът да вземе под внимание средата, в която детето живее и учи ?

Следва ли да вземе под внимание при извеждането му от тази среда би се отразило на психическото и физическото му развитие ?

Следва ли да прецени възможността да има пълноценни отношения с двамата родители ??Изслушват ли се децата при развод ?

Този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, и конкретно:

  • Съдебно Решение № 290/07.11.2012 г. по гр. дело № 640/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
  • Съдебно Решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
  • Съдебно Решение № 152/18.06.2012 г. по гр. дело № 1066/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
  • Съдебно Решение № 712/15.02.2011 г. по гр. дело № 81/2010 г. на ІІІ-го гр. отд. на ВКС,
  • Съдебно Решение № 280/20.07.2011 г. по гр. дело № 888/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
  • ППВС № 1/12.11.1974 г., както и решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС
  • Съдебно решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Практиката на съда е, че желанието на децата не са задължителни за съда.

Техните мнения се вземат преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства.

Изслушване на детето пред съда 

Съдебният състав е длъжен да „осигури подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст“.

На изслушването задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане“.

В тази връзка, чрез режим на родителските права и лични отношения цели децата да растат с грижата и с подкрепата на родителите си.

Това е и основният принцип при определяне на въпроса всяко дете има право и естествена потребност е да общува и с двамата си родители.

При развод се взимат под вниманеи поведението на родителите, причините довели до нежелание детето да живее с единия родител.

Тези фактори имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняването на родителските права и лични контакти.

Изхождайки при тази преценка изключително от интересите на детето.

При образувано делото детето се изслушва по реда на Закона за закрила на детето, включително и относно режима на личните отношения.

Общото правило е, че „във всяко съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст.Изслушват ли се децата при развод ?

Това правило се прилага, освен ако това би навредило на неговите интереси“.

Съдът не само има право, но и дори задължението да изслуша детето, включително и относно виждането с родителя, при когото то не живее.

Възможно е обаче едно такова изслушване да повлияе силно негативно на психиката на детето.

Съдът не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има контакти с другия.

По правило обаче трябва да има изслушване на детето, след като е навършило 10 години, без значение дали е на 10 или 15г. възраст.

Следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим

Това Районен съд преценява с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и психоемоционално състояние.

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се налага и стига до казуси пред Районен съд за оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице. Оспорване на фалшиво завещание

Това за радост не винаги е така, защото след оспорване на самото завещание пред Районен съд се стига до оспорване

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завеещанието 

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещност по отношение на облагодетелстването.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.Оспорване на фалшиво завещание

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. Законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.Оспорване на фалшиво завещание

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет – е налице разпореждане с част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и самото съдържание на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя много строги изисквания към изява на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт, свидетели.

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Промяна на фамилното име

След промяната в Закона за личните документи и Закона за гражданската регистрация се даде възможност за промяна на имената. Често хората питат дали е възможна промяна на фамилното име.

Същност на процедурата Промяна на фамилното име

Промяна на фамилното име се допуска само и единствено по реда на чл. 19 ЗГР.

Съдебното производство се развива пред Районен съд.

Съгласно текста на Закона за гражданската регистрация (ЗГР) фамилното име, имената може да бъдат променени.

Това се налага, когато е обществено неудобно, осмиващо, опозоряващо или други важни обстоятелства сочат към тази промяна на фамилното име.

В този случай възможностите, които предлага закона обхващат всички възможни случаи за промяна.Законът детайлно изброява и посочва възможностите за промяна на фамилното име.

В голям брой от случаите съпругата желае да промени или отпадне фамилно име. Причината за тази промяна е че желае промяната на име на дете от мъж, с когото не живее.

Причини за промяна на имената

Съществено изискване за промяна на фамилното име е известност с новото име, както и официални документи с тези имена.

В Закона са изброени изчерпателно, а именно: -името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно .

В тези случай е достатъчно да се докаже, че въпросното име е осмиващо, опозоряващо или обществено неудобно.

Най-важният критерии за промяна са случаите, в които важни причини налагат тази промяна.Промяна на фамилното име

Като “важни” обстоятелства  могат да се приемат единствено такива обстоятелства, при наличието на които изискването за индивидуализация на един човек.

Задължителна е преценката на съда в процедурата по Закона за гражданската регистрация относно образуването имената на лицето.

Съдебна промяна на имената започва с изготвянето, оформянето и подаване на надлежна искова молба, след представянето на писмени документи.

Съдебното производството, описано в чл. 19 ЗГР, по промяна на фамилно име се разглежда при условията на т.н. „бързо производство“ по ГПК.

Съдебният процес задължава съда в деня на постъпване на исковата молба за промяна на фамилно име

Желателно е да се представи свидетелство за съдимост. Това се налага за да няма съмнение, че промяната не цели укриване от наказателно преследване, както и дължима издръжка към дете.

Съдът и прокуратурата следят и за защитата и на обществените и личните интереси на гражданите с оглед правните последици от евентуалната промяна на личното или фамилно име.

От своя страна надлежно сезираният съд постановява своето Съдебно решение по чл. 19 ЗГР с мотивите към него  след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

 Поправка непълноти в кадастралната карта

В практиката възникват ситуации между съседи, относно непълноти и грешки в кадастралната карта. За целта е нужно да бъде посочено какво представлява самата поправка непълноти в кадастралната карта.

Важен елемент от всяка една формулировка е нейното ясно и точно описание.Поправка непълноти в кадастралната карта

В този смисъл следва да представим точна информация как се извършва поправка непълноти в кадастралната карта.

Определение на понятието

Под „непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри“ ЗКИР  се разбира несъответствия между данните в кадастъра и тези на недвижимия имот.

В това понятие се вклчва и спор за собственост или определяне на граници между имоти.

Не са непълноти и грешки в кадастралната карта одобрените в нарушение на закона кадастрални карти и регистри , както и разделяне или съединяване на недвижими имоти по искане на собственика.

ПРОЦЕДУРА ПО ПОПРАВКА НЕПЪЛНОТИ В КАДАСТРАЛНАТА КАРТА

Самата процедурата започва по молба на заинтересуваното лице. Тази процедура обхваща възникнал спор за собственост или вещни права.

Съдебната процедура е предпоставка за издаването на индивидуален административен акт за реално изменение. Това изменение след като влезе в сила с изтичането на срок се вписва в кадастъра.Поправка непълноти в кадастралната карта

Образуването на дело пред Административен съд срещу Заповед на Началника на Кадастралната служба означава спор за собственост.

При него се установяват грешки и непълноти, които накърняват или биха накърнили правото на собственост.

Това е специална възможност, която се отнася само до грешки и непълноти в кадастъра.

Искът по чл. 53 ЗКИР има за своя основа специално основание – влязъл в сила кадастър.

Този иск е установителен по своя характер. Това означава, че с него само се установява едно положение.Ответник по иска са собственици, които имат интереси, произтичащи от измененият кадастърален план.

Законът борави с различни понятия относно грешките и непълноти в кадастралната карта. Част от тях могат да бъдат правни, а друга фактически грешки при изчисление и нанасяне в кадастралната карта.

В този смисъл, моментът на допускането на грешката е денят, в който е обнародвана Заповедта  на Началника на АГКК или съответната кадастрална служба за одобрение на плана.

Като допълнение можем да Ви споделим, че повечето случаи рядко се решават в извънсъдебната фаза, затова се налага образуването на съдебно дело.

За допълнителни въпроси и информация,можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отстранява грешка в кадастралната карта?

Процедурата започва по молба на заинтересувания. В закона неправилно се говори за спор за материално право. Става въпрос за спор за собственост или спор за вещни права. Съдебната процедура е само предпоставка за административна процедура по реалното изменение в кадастъра. Този иск означава, че има спор за собственост. При него се установяват грешки и непълноти, които накърняват или биха накърнили правото на собственост.

Какво представлява кадастрална карта?

Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават на територията на цялата страна и отразяват границите на различни обекти като имоти, местности, улици, сгради и други. Кадастралната карта обхваща държавните граници, границите на административно-териториални единици, землищните граници и тези на територии с трайно предназначение, поземлените имоти и сградите заедно с границите и идентификаторът им, наименования на местности, улици, водни течения и други обекти, самостоятелни обекти и сгради в технически съоръжения на техническа инфраструктура и точките от геодезическата основа.

Какво да направя, ако има грешка в кадастралната карта ?

Да потърся помощта на специалист – геодезист и адвокат по административни дела, който да установи грешката или непълнотата в кадастралната карта и да подготви изменението.

Какво включва процедурата по измение на кадастрална карта ?

За да се задейства процедурата се подава Заявление до Началник службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота. Към заявлението трябва да прилагат документи, за собственост върху имота.

Нужни ли са други документи в процедурата по изменение на кадастрална карта ?

При установяването на грешките в кадастралната карта задължително трябва да се състави скица за отстраняването им в кадастралната карта и регистри, която е неразделна част от акта за установяване на непълноти и грешки.

Кога се образува дело за поправка на кадастрална карта ?

При наличие на имуществен спор, той трябва да се реши от Административен съд. За целта е добре да се ангажира подготвен специалист, който да успее да разреши Вашият проблем и спести средства и време за делото пред Административен съд.

Свидетел в досъдебно производство

Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс призоване длъжен да се яви като свидетел в досъдебно производство.

Най-често се има в предвид полиция, следствие, прокуратура, съд.Свидетел в досъдебно производство

Основно задължение на свидетеля е да изложи всичко, което знае по делото.

Той е длъжен да отговари на всички поставени въпроси.

Въз основа на показанията на свидетеля се събират доказателства, формират се следствени версии, проверяват се други доказателствени източници.

Като свидетел се разпитва всяко лице, което е възприело факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото и което може да ги възпроизведе.

Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до 300 лв.

Ако и след това не се яви в съдебно заседание, се довежда принудително за разпит.

Отказ от свидетелски показания

Законът посочва няколко категории лица, които могат да откажат да свидетелства в досъдебното производство.Най-общо това са следните :

  • съпруг,
  • възходящи,
  • низходящи,
  • братя и сестри на обвиняемия
  • лице, с което той се намира във фактическо съжителство

Свидетелят не е длъжен да дава показания за въпроси, които биха уличили в извършване на престъпление.

Това се отнася за свидетеля, възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, във фактическо съжителство.

Свидетел не може да бъде разпитван и относно обстоятелства,станали му известни като преводач при срещите с обвиняемия

Задължително е всеки свидетел да се подписва под показания, които самият той е представил.

Неговото основно задължение е да прочете внимателно своите показания и  ако не е съгласен, да посочи задължително, полага   подпис, докато то не бъде поправено.

При съмнение в свидетелската годност на едно лице задължително се назначава съдебно-психиатрична експертиза. Не могат да бъдат свидетели и лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:

  • обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;
  • пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник;
  • поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи, на военната полиция или на Агенция „Митници“, присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.

Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121 НПК.

Каква е процедурата за разпит на свидетеля?

Преди разпита на свидетеля се установява самоличността му и това в какви отношения се намира с обвиняемия и с другите участници в производството. Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства, като му разяснява правото по чл. 121 НПК. Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.

Може ли свидетел да откаже да даде показания ?

Да може, стига да се намира в една от следните групи :Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват (чл. 119 НПК).

Какви са задълженията на свидетел по досъдебното производство ?

Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо. Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира

Има ли санкция, ако свидетел не се яви за показания по досъдебното производство ?

Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до триста лева и се довежда принудително за разпит. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят (чл. 120, ал. 3 НПК). Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 НПК откаже да свидетелства, се наказва с глоба до хиляда лева.

Какви показания може да откаже да даде свидетелят ?

Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство (чл. 121, ал. 1 НПК). Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник или са му станали известни като преводач при срещите на обвиняемия

Иск за запазена част от наследство

Според чл. 14 от Закона за наследството (ЗН) всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, стига да не накърнява запазената част на определени наследници. Именно тук възниква въпроса относно предяване на иск за запазена част от наследство

Законът поставя изисквания към тези категории лица.  Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.

Правно легитимираниа категории наследници – това са родителите (възходящи от първа степен), заедно с низходящите -деца и внуци.

Кога се предявява иск за запазена част ?Иск за запазена част от наследство

Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, може да предяви иск за запазена част от наследство.

Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.

Как се изчислява запазена част от наследството ?

Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.

Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него

Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.

В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника.

При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част

При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Каква е запазената част на съпруг ?

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам

Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.

В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.

Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?

Според текста на закона наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.Иск за запазена част от наследство

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.

Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.

Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.

Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Давностни срокове за иск за запазена част ?

За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.

Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият 5(пет) годишен давностен срок.

За допълнителни въпроси и информация,можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?

Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.

Как става предявяването на запазена част от наследство ?

Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?

Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.

От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?

Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай

Какъв е размерът на запазената част ?

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.

Претенция по застрахователни дела ?

В сферата на застрахователното право пострадалите могат да тръсят компенсация от настъпили пътни инциденти. Голяма част от пострадалите или техните близки и роднини не са наясно относно легалната претенция по застрахователни дела ?

С оглед на множеството необосновани откази на застрахователите, в настоящият момент е особено актуален въпроса за изплащане на претенция по застрахователните дела ?

Правна рамка за претенция по застрахователни дела ?Претенция по застрахователни дела ?

Голяма част от делата са свързани с обезщетение за всички потърпевши, при претенция по застрахователни дела.

Най-важният нормативен акт е „Кодекс за застраховането”.

В него се уреждат редът за изплащане на обезщетения и претенции по застрахователни дела.

Съществена част от претенциите по застрахователни дела са свързани с исковете по  т.нар. задължителни застраховки.

Към тях спадат най-масовите застраховки като например Гражданска отговорност на автомобилистите и Автокаско.

Застраховки при иск по застрахователни дела ?

Застраховка Гражданска отговорност – урежда отговорността на гражданите и юридически лица.

Тази отговорност възниква във връзка с отговоността за причинени имуществени и неимуществени вреди

Неимуществените вреди са физическите болки и страдания на постадалите в пътно-транспортни произшествия

Това са вреди на претърпяли ПТП лица, като същите съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите се определят от съда по справедливост.

Други задължителни застраховки са „ЗЛОПОЛУКА” на пътниците, Трудова злополука”. и др. Претенция по застрахователни дела ?

Тези застраховки представляват отговорност на застрахователя при причинени от застрахования щети на трети лица

Отговорността по тези застраховки възникват при управление на МПС.

Изключения от задължителните застраховки

С оглед на задължителния характер на застраховките „Гражданска отговорност“ Злополука на пътниците и „Трудова Злополука“ е реално,в  пълно нарушение на закона,  да не е била сключена такава.

Именно в такива случаи е създадена възможност за обезщетение от страна на „Гаранционен фонд“

Това е специален фонд, който изплаща обезщетения на лица по задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт, въпреки тяхната липса.

За допълнителна информация се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg 

Как да намеря адвокат по застрахователни дела ?

Изборът на подготвен и опитен адвокат по застрахователни дела е сложен процес. Важното е да се насочите към специалист с опит и познания за дела при ПТП на пътя, който е наясно с размера на обезщетенията по застрахователни дела.

За какво да внимавам при нужда от адвокат по застрахователни дела ?

Голяма част от адвокатите по ПТП, търсят да ангажират клиенти с уговорката за сериозен процент от полученото застрахователно обезщетение. Сериозният адвокат по застрахователни дела ще Ви изслуша и фиксира конкретен размер на Вашият казус.

Как да предявя претенция за неимуществени вреди ?

Когато са налице неимуществени вреди от ПТП, в което сте потърпевши, адвокатите специалисти в сферата на застрахователните казуси биха могли най-добре да Ви запознаят с правата Ви. Важното е да спазите всички срокове и предявите претенции пред Застрахователя навреме.

Какво да правя при отказ за изплащане на обезщетение ?

Ако получите отказ за изплащане на обезщетение или застрахователят Ви изплати сума, която смятате за занижена спрямо усповията по застраховката отново най-подходящо е да се свържете с адвокат по застрахователни дела. Кантората предлага професионални, в които можете да разкажете по-подробно за касуса си и да получите информация от експерт в сферата.

Колко продължава делото срещу застрахователя ?

Трудно е да се даде точен отговор на въпроса, но в рамките на календарна година, би трябвало да завърши процеса пред първа инстанция по застрахователното дело. В същият срок се очаква да приключи и досъдебното производство, ако се води дело срещу извършителя на ПТП-то от страна прокуратурата.

Дело за нарушение владение

В практиката се срещат ситуации в които се наблюдава нарушаване владението  на недвижим имот. Затова е важно да се очертае ясно въпроса относно възможностите за дело за нарушено владение. 

Съгласно правната регламентация, владението може да бъде защитавано от всяко нарушение.

Следва да се прави разграничение между защита на собствеността и защитата на владението. Правото на иск за защита на владението принадлежи на всеки владелец. Дело за нарушение владение 

Защитата на нарушено владение е уредена в закона – ГПК като особено исково производство. Тази защита попада в главата на т.нар. „Особени искови производства“.

Подсъдност при дело за нарушено владение Дело за нарушение владение

С отделянето й като самостоятелен раздел в закона се очертава специално внимание на защита на правото на владение на недвижим имот.

Всяко дело за нарушено владение  е подсъдно на Районен съд.

Тази подсъдност е налице дори и в случаите на висока стойността на предявеният иск.

Ако с исковете са защитава нарушено владение на недвижим имот, този иск е подсъден пред онзи районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот.

Следваща характерна особеност на всяко дело за нарушено владение е бързина.

Районният съд проверява само факта на владението и цели да установи нарушението. Дело за нарушено владение 

Видове искове по дело за нарушено владение 

Законът разглежда различни хипотези относно владението. Основният иск по всяко дело за нарушено владение е искът по чл. 75 ЗС.

С иск по чл. 75 ЗС се защитава владението на недвижим имот.

Същественото, в случая,е че искът по чл. 75 ЗС  не защитава всяко владение, а само продължителното владение, доказано и манифестирано пред всички лица, имащи претенции към собствеността.

Законът сочи, че искът по чл. 75 ЗС се прилага относно владение, продължило повече от 6 месеца. Т. е. от обхвата на действие на този иск е изключено владение по-кратко от този срок.дело за нарушено владение

Това означава,че в съдебен процес следва да се се представят достоверните данни за продължителността на владението за по-голям срок от 6 месеца.

Вторият важен иск в този смисъл е – осъдителен иск по чл. 76 ЗС.

По същество обхватът на вторият иск е значително по-широк.  С него се защитава се владението както на движими, така и на недвижими вещи.

Искът е по-широк и по съдържание. С него се защитава не само отнето владение, но и отнето държане.

В този смисъл държателят може да ползва за възстановяване на фактическата си власт както облигационните искове, така и в дело за нарушено владение при предявен иск по чл. 76 ЗС.

За допълнителна информация се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки Ваш въпрос, ще бъде разгледан с оглед на конкретната специфика или образуваният съдебен процес по владелчески искове.

Какво представлява защитата на владението ?

Владелческата защита е уредена в материалното право – ГПК като особено исково производство. Самият факт, че защитата попада в главата за особените производства означава, че законодателят отделя специално внимание на посесорната защита.

Кой съд е подсъден при спор за владение ?

Всички искове за защита винаги са подсъдни на Районен съд, независимо от стойността на иска. Ако с исковете са защитава нарушено владение на недвижим имот, този иск е подсъден пред онзи районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот.

Какво се случва по дела за защита на владение ?

съдът проверява само факта на владението и факта на нарушението. Ако лицето-владелец междувременно е предявило иск за собственост, то не може да предяви и владелчески иск за защита, докато е висящ процесът за собствеността.

Кой иск се предявява за владение на недвижим имот ?

С исковете по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС се допуска защита на правото на владението на недвижим имот. Тези искове следва да бъдат предявени пред Районен съд по местонахождението на имота.

Какво представляват исковете за владение ?

След като се предяви иск по чл. 75 ЗС, Районен съд приема, че с иска се защитава не само владението на правото на собственост, но и владение на вещно право върху недвижим имот, като изрично се споменава владението на сервитут.

Какво защитават исковете за владение ?

С иска по чл. 75 се защитава владението срещу всяко нарушение. Искът по чл. 76 ЗС се цели възстановяването на отнето владение. Обхватът на иска по чл. 76 ЗС е по-широк от този предходния иск. Защитава се владението както на движими, така и на недвижими вещи.