ЖАЛБА СРЕЩУ НП непълнолетен

Все по-често към нас се обръщат родители с молба за съдействие и изготвяне на ЖАЛБА СРЕЩУ НП непълнолетен.

Получили сте акт или наказателно постановление, защото непълнолетното ви дете е било установено на обществено място след 22:00 часа без родител?

Това не означава автоматично, че наказателното постановление е законосъобразно и че глобата трябва да бъде платена.

В практиката на районните и административните съдилища има множество случаи, при които наказателни постановления срещу родители са отменяни поради

1. неясно описание на нарушението,
2. неправилна правна квалификация,
3. смесване на различни задължения по Закона за закрила на детето,
4. липса на доказана вина,
5. неустановен придружител
6. процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.

Особено важно е да се прави разлика между две различни хипотези:

родителят лично да придружава детето и родителят да осигури друго пълнолетно дееспособно лице за придружител.

Именно това разграничение често се оказва решаващо при една жалба срещу наказателно постановление за непълнолетен.

Какво предвижда Законът за закрила на детето?

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето родителите, настойниците, попечителите и другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места:

за дете под 14 години – след 20:00 часа;

за дете, навършило 14 години, но ненавършило 18 години – след 22:00 часа.

Законът обаче не изисква във всяка ситуация родителят физически да бъде до непълнолетното дете.

Чл. 8, ал. 4 ЗЗДет предвижда, че ако родителят не може лично да го придружи, той трябва да осигури пълнолетно и дееспособно лице за придружител.

Следователно самият факт, че майката или бащата не са били непосредствено до детето при полицейската проверка, не е достатъчен сам по себе си, за да се направи автоматичен извод за административно нарушение.

Необходимо е да се установи каква точно е фактическата ситуация и кое конкретно законово задължение се твърди, че е нарушено.

Действащият чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет урежда именно тези две хипотези.

Каква е глобата за родител при непълнолетен след 22 часа?

Административнонаказателната отговорност е предвидена в чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

Санкционната разпоредба обхваща родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за детето, когато е нарушено задължението по чл. 8, ал. 3 или не е осигурен придружител по чл. 8, ал. 4.

В традиционната редакция на закона санкцията за първо нарушение е определена в диапазона 300–500 лв., а при повторност е по-висока. При по-нови административни актове след въвеждането на еврото сумите могат да бъдат изписвани и в съответната евро равностойност. При конкретен спор винаги следва да се провери редакцията на закона, действаща към датата на нарушението.

Но размерът на глобата не е основният въпрос.

Преди да се обсъжда санкцията, съдът трябва да установи има ли изобщо доказано административно нарушение.

Може ли наказателното постановление да бъде отменено?

Да.

Наказателното постановление подлежи на съдебен контрол и може да бъде отменено изцяло, ако при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения или ако твърдяното нарушение не е доказано по необходимия начин.

При дела за непълнолетни след 22:00 часа няколко защитни основания се срещат особено често.

1. Не е ясно кое задължение на родителя е нарушено

Един от най-съществените проблеми възниква, когато в АУАН или наказателното постановление едновременно се смесват:

чл. 8, ал. 3 ЗЗДет – задължението родителят да придружава детето;

и

чл. 8, ал. 4 ЗЗДет – задължението да осигури друг пълнолетен придружител, ако не може да го придружи лично.

Това разграничение има значение.

Ако административният орган твърди само, че „родителят не е бил на място“, това не отговаря автоматично на въпроса дали детето е било оставено без законосъобразен придружител.

Трябва да бъде установено:

дали родителят е можел да придружи детето лично;

ако не е можел – дали е осигурил друго пълнолетно дееспособно лице;

дали такова лице действително е било с детето;

как полицейските органи са проверили този факт;

дали е поискано удостоверяване на качеството на придружителя.

Това са съставомерни обстоятелства, а не маловажни формалности.

2. АУАН и НП трябва да описват нарушението точно и разбираемо

Съгласно ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа ясно описание на нарушението, времето, мястото, обстоятелствата на извършването му и нарушените правни разпоредби.

Чл. 57, ал. 1 ЗАНН определя задължителните реквизити на наказателното постановление.

Съдебната практика последователно приема, че липсата на факти относно съставомерните признаци на нарушението може пряко да накърни правото на защита.

Не е достатъчно в НП да бъде записано например „родителят не е придружил непълнолетното си дете след 22:00 часа“.

Трябва да стане ясно какво точно е установил полицейският орган.

Било ли е детето само?

С кого е било?

Проверени ли са хората около него?

Имало ли е лице над 18 години?

Как е установено, че това лице не е определено за придружител?

Свързали ли са се полицаите с родителя?

Какво е заявил самият непълнолетен?

Без отговор на подобни въпроси едно наказателно постановление може да се окаже основано не на доказани факти, а на предположение.

Решение на Районен съд – Варна за непълнолетен след 22:00 часа

Особено важно за подобни случаи е Решение № 1287 от 01.09.2023 г. по НАХД № 2948/2023 г. на Районен съд – Варна.

По делото е било обжалвано наказателно постановление, с което на родител е наложена глоба за нарушение, свързано с присъствието на непълнолетно дете на обществено място без придружител.

Районен съд – Варна анализира именно съотношението между чл. 8, ал. 3 и чл. 8, ал. 4 ЗЗДет.

Съдът приема, че трябва да се изясни коя конкретна хипотеза е осъществена. Ако родителят може лично да придружи детето, релевантно е задължението по ал. 3. Ако не може да го придружи, възниква задължението да осигури пълнолетен придружител по ал. 4.

Според съда неяснотата кое конкретно нарушение е извършено може да засегне правото на защита на санкционирания родител.

В конкретното дело наказателното постановление е отменено. Съдът разглежда и приложението на института на маловажния случай.

Това решение е особено важно, когато се подготвя жалба срещу НП за непълнолетен във Варна, но следва да се има предвид, че всяко дело се решава според конкретните факти и доказателства.

Практика на Административен съд – Добрич

Подобна правна теза е застъпена и в Решение № 331 от 20.10.2022 г. по КНАХД № 324/2022 г. на Административен съд – Добрич.

Съдът приема, че задължението по чл. 8, ал. 4 ЗЗДет възниква в зависимост от това дали родителят може лично да придружи детето.

Административният съд подчертава необходимостта обвинението да е формулирано така, че санкционираното лице да знае какво точно нарушение му се вменява и по коя материалноправна норма.

Касационният съд оставя в сила решението, с което наказателното постановление е отменено.

Решение на Районен съд – Чирпан: смесването на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 може да опорочи НП

В Решение № 29 от 16.04.2024 г. по НАХД № 23/2024 г. Районен съд – Чирпан разглежда сходен казус.

Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа смесване между задължението за лично придружаване и задължението за осигуряване на пълнолетен придружител.

В решението е разгледан и друг изключително важен въпрос – компетентността на органа, издал наказателното постановление.

Когато наказателното постановление е издадено от длъжностно лице, различно от директора на съответната областна дирекция на МВР, трябва да е налице надлежно оправомощаване.

Ако административнонаказващият орган не установи компетентността си с валиден акт за оправомощаване, това може да бъде самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Кой има право да издаде НП по Закона за закрила на детето?

Компетентността не трябва да се пренебрегва при подготовката на жалбата.

Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗЗДет нарушенията по съответните разпоредби на чл. 45 се установяват от полицейски органи, а наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на МВР или от надлежно оправомощено от него длъжностно лице.

Затова при съдебното производство може да бъде поискано представянето на заповедта за оправомощаване.

Не е достатъчно само в НП да бъде изписан номер на заповед.

Съдът трябва да може да установи дали към датата на издаване на постановлението конкретното длъжностно лице действително е разполагало с материална компетентност.

Трябва ли родителят да доказва, че е невинен?

Не следва административнонаказателното производство да се превръща в процедура, при която родителят е длъжен да доказва собствената си невиновност.

Наказващият орган трябва да установи фактите, върху които основава административното обвинение.

Това означава, че ако органът твърди, че детето е било без придружител, следва да има доказателства за това.

Самият факт, че родителят не е физически на мястото, не доказва непременно, че той не е осигурил друг пълнолетен придружител.

Особено важно е да бъдат проверени сведенията на детето, свидетелите, лицата, с които то е било, полицейските докладни записки, видеозаписите, декларацията за придружител и всички други доказателства от административнонаказателната преписка.

Как се удостоверява пълнолетният придружител?

Чл. 8, ал. 7 ЗЗДет предвижда удостоверяване на качеството на придружителя по ред, определен в специалната наредба.

След измененията в Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места е предвидена декларация по образец, чрез която родителят удостоверява определянето на пълнолетно дееспособно лице за придружител.

Министерството на труда и социалната политика също разяснява, че при дете между 14 и 18 години, което е на обществено място след 22:00 часа с друг пълнолетен придружител, качеството му се удостоверява с декларацията по съответния образец.

Ако такава декларация е била издадена, тя може да има съществено значение за защитата.

Липсата ѝ обаче не освобождава административния орган от задължението правилно да опише и докаже конкретното нарушение, което твърди.

Може ли НП да допълни обвинението от АУАН?

Това е един от най-съществените практически въпроси.

Ако АУАН твърди само, че родителят не е придружавал лично детето, а едва в наказателното постановление се появи ново твърдение, че родителят не е осигурил друго пълнолетно лице, следва внимателно да се провери дали не е налице недопустимо разширяване на фактическото обвинение.

Правото на защита изисква още от административната фаза лицето да знае какво конкретно поведение му се вменява.

Административнонаказващият орган не може свободно да променя основните факти между АУАН и НП, ако с това санкционираното лице за първи път научава за нов съставомерен елемент на твърдяното нарушение.

Какъв е срокът за възражение срещу АУАН?

АУАН и наказателното постановление са различни актове.

След съставяне и подписване на АУАН нарушителят има възможност да направи писмено възражение.

По действащия чл. 44, ал. 1 ЗАНН срокът е 7 дни от подписването на акта.

Добре подготвеното възражение може още на този етап да постави въпросите за:

реалния придружител;

декларацията;

липсата на вина;

неточното описание на мястото;

грешната правна квалификация;

липсата на доказателства;

както и други процесуални нарушения.

Важно е обаче да се знае, че липсата на възражение по АУАН сама по себе си не означава признание на вина.

Какъв е срокът за жалба срещу наказателно постановление?

След връчването на наказателното постановление започва да тече срокът за съдебното му обжалване.

По действащия ЗАНН наказателното постановление може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му. Срокът е преклузивен и затова датата и начинът на връчване трябва да бъдат проверени веднага.

Жалбата се подава по установения от ЗАНН ред, а делото се разглежда от компетентния районен съд.

При твърдяно нарушение във Варна това обичайно означава производство пред Районен съд – Варна, ако са изпълнени правилата за местна подсъдност.

Какво трябва да се провери преди подаване на жалба срещу НП?

При професионален правен анализ не е достатъчно да се прочете само размерът на глобата.

Следва да бъдат сравнени АУАН, наказателното постановление и цялата административна преписка, като особено внимание се обръща на следните въпроси:

1. Съвпадат ли фактите в АУАН и НП;
2. описано ли е точно кое задължение по чл. 8 ЗЗДет е нарушено;
3. установено ли е дали родителят е могъл лично да придружи детето;
4. доказано ли е, че не е бил осигурен друг пълнолетен придружител;
5. има ли декларация за придружител;
6. ясно ли са посочени датата, часът и конкретното обществено място;
7. разпитани ли са детето и лицата около него;
8. има ли видеозаписи или други обективни доказателства;
9. доказана ли е вината на родителя;
10. компетентен ли е органът, издал НП;
11. спазени ли са сроковете и задължителните реквизити на АУАН и НП;
12. има ли основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Една от най-честите грешки е жалбата да бъде ограничена само до твърдението: „Не съм виновен.“

Това обикновено не е достатъчно.

Ефективната жалба срещу наказателно постановление трябва да атакува последователно

1. фактите,
2. правната квалификация,
3. доказателствата,
4. процесуалната законосъобразност
5. компетентността на органа.

Какво е „маловажен случай“ и може ли глобата да отпадне?

Дори съдът да приеме, че формално е налице административно нарушение, в определени случаи може да бъде обсъждан и чл. 28 ЗАНН – маловажен случай.

Това не е автоматично право.

Преценяват се конкретните обстоятелства: има ли вредни последици, има ли предишни нарушения, каква е действителната обществена опасност, какво е поведението на детето и родителя и какви други смекчаващи обстоятелства са налице.

В цитираното Решение № 1287/01.09.2023 г. Районен съд – Варна приема, че конкретното деяние има ниска степен на обществена опасност и разглежда случая по правилата на чл. 28 ЗАНН.

Затова в една професионално структурирана жалба чл. 28 ЗАНН може да бъде заявен евентуално, без да се изоставя основната теза, че нарушение изобщо не е доказано.

Какви доказателства могат да помогнат при обжалването?

При спор дали детето е било с придружител или дали родителят е изпълнил задълженията си, от значение могат да бъдат

1. декларацията за придружител,
2. свидетелски показания,
3. телефонна и електронна кореспонденция,
4. видеозаписи,
5. полицейски докладни,
6. сведенията на непълнолетния
7. други документи.

Особено важно е тези доказателства да бъдат анализирани във връзка с конкретното обвинение в АУАН и НП.

Съдът не разглежда абстрактно дали родителят е „добър“ или „лош“ родител.

Предметът е конкретен:

доказал ли е административнонаказващият орган конкретното административно нарушение, описано в конкретното наказателно постановление?

Какво става, ако наказателното постановление бъде отменено?

Ако районният съд уважи жалбата, наказателното постановление може да бъде отменено изцяло.

При наличие на законовите предпоставки могат да бъдат претендирани и направените разноски за адвокатска защита.

Ако решението на районния съд бъде обжалвано, производството преминава в касационна фаза пред компетентния административен съд.

Следователно защитата по подобен казус не се изчерпва само с подаването на една стандартна бланка.

Необходимо е да бъде изградена последователна доказателствена и правна стратегия още от получаването на АУАН или наказателното постановление.

АУАН или наказателно постановление – каква е разликата?

Това е често объркване.

АУАН – акт за установяване на административно нарушение – е актът, с който се описва предполагаемото нарушение и се поставя началото на административнонаказателната процедура.

Наказателното постановление – НП – е актът, с който наказващият орган вече налага конкретната административна санкция.

Срещу АУАН може да се направи възражение в предвидения от закона срок.

Срещу наказателното постановление се подава съдебна жалба.

Затова, ако сте получили само АУАН, не е необходимо да чакате пасивно издаването на НП. Още на този етап могат да бъдат представени доказателства и конкретни правни възражения.

Жалба срещу наказателно постановление за непълнолетен – защо ранната защита е важна?

При получаване на АУАН или НП за непълнолетен след 22:00 часа не е препоръчително документът да бъде разглеждан единствено като глоба, която трябва автоматично да бъде платена.

Трябва да се провери целият административнонаказателен процес.

В практиката именно подробностите често определят резултата:

1. кой е бил с детето;
2. какво е заявил непълнолетният;
3. какво е записал полицаят;
4. как е формулирано нарушението;
5. съвпадат ли АУАН и НП;
6. коя разпоредба е посочена;
7. има ли доказателства за вина;
8. и компетентен ли е наказващият орган.

При спор по чл. 8 и чл. 45 от Закона за закрила на детето е необходим анализ както на ЗАНН и ЗЗДет, така и на актуалната съдебна практика.

Една добре подготвена жалба не трябва да бъде общо възражение срещу глобата.

Тя трябва да покаже точно къде административното обвинение не отговаря на закона и кои факти не са доказани.

Нуждаете се от адвокат за обжалване на наказателно постановление?

При получен АУАН или наказателно постановление за непълнолетно дете след 22:00 часа документите следва да бъдат прегледани възможно най-рано заради кратките процесуални срокове.

Професионалната защита може да включва анализ на АУАН и НП, проверка на административната преписка, изготвяне на възражение, подготовка и подаване на жалба, формулиране на доказателствени искания и процесуално представителство пред районния и административния съд.

Важно: Настоящата публикация има информационен характер. Всеки административнонаказателен случай зависи от конкретното съдържание на АУАН, наказателното постановление, доказателствата и датите на връчване.

Отказ за споразумение за споделено родителство

В последните няколко седмици, все по-често получаваме въпроса за правна консултация по Отказ за споразумение за споделено родителство.

Може ли съдът да откаже да одобри споразумение за споделено родителство, въпреки че майката и бащата са постигнали съгласие как да се грижат за децата си след раздялата?

Този въпрос има особено значение за родителите, които желаят да запазят равнопоставеното си участие в отглеждането и възпитанието на своите деца след развод.

Представете си следната ситуация: двама родители се разделят, но успяват да се договорят кога децата ще бъдат при майката, кога ще живеят при бащата, как ще вземат решенията за образованието и здравето им и как ще осигуряват тяхната издръжка.

Вместо да започнат продължителен съдебен спор, те представят споразумение пред съда.

Съдът обаче счита, че документът не е достатъчно подробен, и отказва да го утвърди.

Допустим ли е подобен отказ само поради липсата на допълнителни подробности?

Именно на този въпрос отговаря Върховният касационен съд с Решение № 506 от 21.07.2026 г. по гр. д. № 578/2026 г., IV гражданско отделение.

Решението придобива особено значение след измененията на Семейния кодекс, обнародвани в Държавен вестник, бр. 115 от 30.12.2025 г., с които българското законодателство изрично урежда възможността за съвместно упражняване на родителските права след развода.

Най-важното накратко

• Съдът не може да откаже да одобри споразумение за съвместно упражняване на родителските права единствено защото условията му не са достатъчно подробни, когато родителите са постигнали съгласие по съществените въпроси.
• При непълноти съдът трябва да даде подходящи указания и да съдейства за тяхното преодоляване.
• Споразумението трябва да защитава най-добрия интерес на детето, а не само желанията на майката и бащата.
• Съвместното упражняване на родителските права не означава непременно детето да прекарва абсолютно еднакво време при двамата родители.
• След промените в чл. 59 СК, действащи от 30.12.2025 г., съдът може при определени предпоставки да постанови съвместно упражняване на родителските права и при непостигнато пълно съгласие.
• При спорове между родителите решаващо значение имат фактическите грижи, родителският капацитет, емоционалните връзки, сигурността на детето и неговата семейна и социална среда.

Какво представлява споделеното родителство според българското законодателство?

Терминът „споделено родителство“ е широко използван в общественото пространство. Семейният кодекс използва по-точното юридическо понятие „съвместно упражняване на родителските права и задължения“.

Съгласно чл. 123 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.

Това означава, че и майката, и бащата са носители на родителски права, независимо дали живеят заедно.

При развод или фактическа раздяла обаче възниква необходимост да се определи по какъв начин тези права ще бъдат упражнявани на практика.

Споделеното родителство предполага активно участие и на двамата родители в живота на детето, включително при вземането на важни решения, организирането на ежедневните грижи и поддържането на устойчиви емоционални отношения.

Означава ли споделеното родителство задължително 50 на 50 време?

Не.

Българското законодателство не установява общо изискване детето да прекарва точно половината от времето си при всеки родител.

Например родителите могат да се споразумеят детето да живее през учебната седмица при единия родител, а през определени почивни дни, ваканции и празници – при другия.

Възможни са и други модели, когато те съответстват на възрастта, потребностите и ежедневния режим на детето.

Важното е не механичното разделяне на календарните дни, а реалното участие на двамата родители и осигуряването на стабилна, предвидима и безопасна среда.

Какво се промени в Семейния кодекс от 30 декември 2025 г.?

Измененията на чл. 59 СК са особено важни за родителите, които желаят съвместно упражняване на родителските права.

Споразумение между родителите по чл. 59, ал. 1 СК

Законът изрично допуска родителите да постигнат споразумение за съвместно упражняване на родителските права и задължения във всяко положение на делото за развод.

В този случай те договарят конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията помежду си.

Споразумението може да бъде постигнато и със съдействието на медиатор.

Съдът извършва проверка дали договорените условия съответстват на закона и защитават интересите на децата.

Съвместно упражняване на родителски права при спор – чл. 59, ал. 3 СК

Една от най-съществените законодателни промени е уредена в чл. 59, ал. 3 СК.

Разпоредбата позволява, когато и двамата родители са заявили желание да упражняват родителските права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода.

Съдът определя конкретни мерки за всеки родител.

Ако родителите не постигнат съгласие по някои от правата и задълженията си, съдът разрешава разногласията.

Това означава, че липсата на пълно съгласие между родителите не изключва сама по себе си възможността за съвместно упражняване на родителските права.

Но законът не установява автоматично споделено родителство във всички случаи.

Необходимо е съдът да установи, че конкретният модел действително отговаря на интересите на детето.

Може ли съдът да откаже споразумение за споделено родителство поради липса на подробности?

Това е основният правен въпрос, разгледан в Решение № 506/21.07.2026 г. на ВКС.

Отговорът на ВКС е, че когато родителите са постигнали съгласие по съществените въпроси, съдът не може да откаже одобряването му единствено защото условията не са достатъчно подробни.

Съдебният контрол не трябва да се превръща във формална пречка пред едно действително постигнато и съответстващо на интересите на детето споразумение.

Разбира се, това не означава, че съдът е длъжен да одобри всеки представен документ.

Когато споразумението е незаконосъобразно, противоречи на морала, не защитава детето или оставя съществени въпроси без необходимото разрешение, съдът трябва да упражни правомощията си.

Но ако проблемът се състои единствено в недостатъчна конкретизация на определени уговорки, подходът трябва да бъде различен.

Какво трябва да направи съдът, когато споразумението е непълно?

ВКС приема, че съдът има задължение да насочи родителите към отстраняване на констатираните непълноти.

Това означава той да посочи кои въпроси изискват допълнително уточняване и да съдейства за преодоляване на установените разногласия.

Например, ако родителите са се разбрали детето да прекарва почивните дни при бащата, но не са посочили точния час на предаване, съдът може да изиска допълнителна конкретизация.

Ако е уговорено съвместно вземане на решения за училището и здравните грижи, но не е посочено как ще се разрешават възникнали разногласия, може да бъде предложено подходящо уточняване.

Тези непълноти не са непременно основание да бъде игнорирана волята на родителите и постигнатото между тях разбирателство.

Кога съдът все пак може да откаже одобряване?

Възможен е обоснован отказ, когато след необходимата проверка се установи, че споразумението противоречи на закона или интересите на детето.

Такъв риск може да възникне, когато договорените условия създават опасност за безопасността на детето, практически са неизпълними или не осигуряват необходимата грижа и стабилност.

Наличието на сериозни доказателства за домашно насилие, риск от увреждане или други обстоятелства, застрашаващи детето, изисква особено задълбочена оценка.

Следователно решаващият критерий не е дали съдът предпочита друг модел на родителство, а дали представеният модел действително защитава детето.

Какво установява Решение № 506 от 21.07.2026 г. на ВКС?

Решението е постановено по гражданско дело № 578/2026 г. на IV гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Касационното обжалване е допуснато с Определение № 1789 от 03.04.2026 г. по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Пред ВКС е поставен въпросът дали съдът може да откаже да одобри постигнато между родителите споразумение за съвместно упражняване на родителските права само защото според него условията не са достатъчно подробни.

Какъв е бил спорът между родителите?

В първоинстанционното производство родителите са представили споразумение за съвместно упражняване на родителските права по отношение на двете си деца.

Те са уговорили децата да пребивават през седмицата при майката, а през почивните дни – при бащата.

Предвидили са и условия за осъществяване на контактите с родителя, при когото децата не се намират в съответния момент, както и правила относно издръжката, ежедневните потребности и пътуванията им.

Първоинстанционният съд е дал указания за допълнителни уточнения, които не са били съобразени с избрания от родителите модел на съвместно упражняване на правата.

Впоследствие първоначалното споразумение не е било поддържано.

Къде ВКС открива проблема?

ВКС приема, че въззивният съд не е отчел правилно значението на първоначално постигнатото съгласие и причините, поради които родителите са се отказали от него.

От особено значение са били доказателствата за добрата комуникация между майката и бащата, възможността за свободни контакти на децата с всеки от тях и близостта между жилищата им.

Съдът е трябвало да съобрази, че родителите са постигнали реално разбирателство за грижите, а дадените им указания на практика са затруднили запазването на този модел.

ВКС подчертава необходимостта съдът да изследва действителните интереси на децата, вместо да се ограничава до формално констатиране на недостатъци в споразумението.

Защо решението е важно за бъдещи дела?

То предоставя сериозен правен аргумент срещу откази, основани единствено на формални непълноти.

Решението обаче не означава, че всеки родител има безусловно право да наложи желания от него режим.

Съдът остава длъжен да провери конкретните отношения, способността за съвместно полагане на грижи и въздействието на предложените мерки върху детето.

Какво задължително трябва да съдържа споразумението за споделено родителство?

Добре изготвеното споразумение трябва да бъде достатъчно конкретно, за да може да се изпълнява без постоянни спорове.

В него следва да се уредят всички съществени въпроси относно детето.

1. Местоживеене на детето

Трябва да е ясно къде ще бъде местоживеенето на детето и как ще бъде организирано пребиваването му при двамата родители.

Ако се предвижда редуване на периоди в различни жилища, необходимо е режимът да бъде практически осъществим с оглед училището, детската градина, здравословното състояние и възрастта на детето.

2. Разпределяне на родителските права и задължения

Следва да се посочи кои решения се вземат съвместно и как се осъществяват ежедневните грижи.

Това може да включва образованието, медицинското обслужване, извънкласните дейности, спортните занимания и други важни въпроси.

3. Режим на лични отношения

Споразумението трябва да предвижда достатъчно ясен режим за контактите между детето и двамата родители.

Практически е полезно да бъдат уточнени часовете на предаване и връщане, почивните дни, официалните празници, ваканциите и начините за дистанционна комуникация.

4. Издръжка на детето

Съвместното упражняване на родителските права не освобождава родителите от задължението за издръжка.

Необходимо е да бъде уредено как двамата ще участват финансово в отглеждането на детето.

Разпределението следва да отчита потребностите на детето и възможностите на всеки родител.

5. Пътувания в чужбина и лични документи

След промените в Семейния кодекс възможността за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи е изрично включена сред въпросите, които могат да бъдат уреждани в споразумението.

Добре е да бъдат конкретизирани приложимите условия и необходимите съгласия.

6. Разрешаване на бъдещи разногласия

При съвместното упражняване на родителските права възникването на различия в мненията е възможно.

Практически полезно е родителите предварително да предвидят как ще обменят информация и как ще реагират при спорове относно училище, здравни грижи или промени в ежедневния режим.

Това не отменя законовата компетентност на съда да разрешава въпросите, които родителите не могат да уредят сами.

Как съдът определя най-добрия интерес на детето?

Най-добрият интерес на детето е водещият критерий при решаването на споровете за родителски права.

Този интерес не се определя автоматично според пола на родителя, размера на доходите му или факта кой е подал пръв исковата молба.

Съгласно чл. 59 СК съдът трябва да оцени всички относими обстоятелства.

Родителски капацитет и досегашни грижи

От значение е кой действително е полагал ежедневните грижи за детето и как двамата родители изпълняват задълженията си.

Съдът може да анализира участието им в образованието, медицинските грижи, възпитанието и ежедневната организация.

Високите доходи сами по себе си не доказват по-добър родителски капацитет.

Същевременно финансовите и битовите условия са част от общата оценка.

Емоционална привързаност

Необходимо е да се установи каква е връзката на детето с всеки родител.

Това включва чувството за сигурност, доверието, реално изградените отношения и способността на родителя да откликва на емоционалните потребности на детето.

При наличие на спорни твърдения могат да бъдат събрани социални доклади, свидетелски показания и, когато е необходимо, експертни заключения.

Готовност за сътрудничество между родителите

Особено важно обстоятелство при съвместното упражняване на родителските права е възможността двамата родители да комуникират по въпросите на детето.

Родител, който системно възпрепятства контактите с другия родител без основателна причина, може да постави под съмнение възможността за ефективно сътрудничество.

Но липсата на добри лични отношения между бившите партньори не означава непременно, че те не могат да организират отговорно родителските си задължения.

Съдът трябва да различава конфликта между възрастните от реалната способност за съвместно полагане на грижи.

Значение на социалната среда

Обичайното училище, детската градина, приятелският кръг, близките роднини и установената жизнена среда могат да имат сериозно значение за детето.

Тези обстоятелства са особено важни при предложения за често преместване между два дома или при промяна на населеното място.

Трябва ли братята и сестрите да живеят заедно след развода?

Един от съществените въпроси в разглежданото дело е запазването на отношенията между децата от семейството.

По принцип връзката между братя и сестри е важен елемент от емоционалната и семейната среда.

Разделянето им не следва да се извършва механично или само защото единият родител желае да отглежда едното дете, а другият – другото.

В конкретния случай ВКС отчита, че дадените от първоинстанционния съд указания са допускали възможността родителските права спрямо двете деца да бъдат предоставени на различни родители.

Това е било особено съществено предвид установените отношения и организацията на грижите.

Неразделянето на братя и сестри е важен принцип при преценката, но не представлява абсолютно правило, приложимо без изследване на конкретните обстоятелства.

При изключителни обстоятелства може да бъде обосновано различно решение, ако то е в най-добрия интерес на съответните деца.

Може ли съдът да предостави родителските права на майката, ако детето е живяло при бащата?

Да, възможно е.

Фактът, че детето е живяло преимуществено при единия родител след раздялата, е важен, но не единствен критерий.

Съдът трябва да изследва всички обстоятелства и тяхното значение за развитието на детето.

В случая по Решение № 506/2026 г. е разглеждан въпросът за упражняването на родителските права по отношение на по-малкото дете, както и отражението на постановените мерки върху отношенията в семейството.

Отчетени са липсата на отчуждение между майката и детето, наличието на родителски капацитет и възможността да се съхранят отношенията с другия родител.

Следователно не съществува универсално правило, че родителят, при когото детето фактически пребивава към момента на делото, непременно трябва да получи упражняването на родителските права.

Целта на съдебното решение не е да възнагради единия родител, а да определи най-подходящия режим за детето.

Какво се случва, когато единият родител оттегли съгласието си за споделено родителство?

Оттеглянето на съгласието може съществено да промени процесуалната ситуация.

Когато родителите вече не поддържат споразумението, съдът трябва да реши поставените пред него въпроси според приложимия правен ред.

Но предишното съгласие може да запази доказателствено значение.

Например то може да показва, че в определен период родителите са били способни да общуват конструктивно, да разпределят грижите и да постигат решения в интерес на децата.

Точно такъв проблем възниква в разгледаното от ВКС дело.

Родителите първоначално са постигнали съгласие, но впоследствие са се отказали от споразумението след указанията на първоинстанционния съд.

При тези обстоятелства съдът не трябва да игнорира историята на отношенията и причините за оттегляне на съгласието.

След измененията на чл. 59, ал. 3 СК съществува и възможността съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права при предвидените от закона предпоставки, без да е необходимо родителите да са постигнали съгласие по всяка подробност.

Какви са правата на бащата и майката при споделено родителство?

Българското семейно право не установява общо предимство на майката или бащата при упражняването на родителските права.

И двамата родители имат права и задължения към детето.

В зависимост от конкретната ситуация съдът може да определи мерки, които осигуряват подходящо участие и на двамата родители.

Какви права има бащата след развод?

Бащата има право да поддържа лични отношения с детето, да участва в неговото възпитание и да упражнява правата си в рамките на закона и постановените съдебни мерки.

При наличие на законовите предпоставки той може да поиска съвместно упражняване на родителските права.

Възможно е да претендира и по-разширен режим на лични отношения, когато това съответства на потребностите на детето.

Какви права има майката след развод?

Майката притежава същия законов статут като носител на родителски права.

Тя може да поиска упражняването им, определяне на местоживеенето на детето при нея, съвместно упражняване или други мерки, които са в интерес на детето.

Съдът не следва да изхожда от предварителна презумпция, че един от родителите има предимство единствено поради своя пол.

Може ли съдът да постанови споделено родителство при силен конфликт?

Наличието на конфликт не води автоматично до отрицателен отговор.

Но съдът трябва да провери дали съвместното упражняване на родителските права ще бъде реално осъществимо, безопасно и съответстващо на интересите на детето.

Ако конфликтът е толкова интензивен, че застрашава емоционалното или физическото благополучие на детето, това може да бъде сериозен аргумент против предложения модел.

Особено внимание следва да се отделя на случаите на домашно насилие.

Какъв режим на лични отношения може да бъде определен след развода?

Режимът на лични отношения трябва да бъде съобразен с конкретните потребности на детето.

Той може да включва определени уикенди с преспиване, празнични дни, ваканционни периоди, рождени дни и възможности за дистанционна комуникация.

В разглежданото дело е обсъждан разширен режим на контакти, включващ определени седмици от месеца, летен период и време по повод рождения ден на детето.

Подобен режим не представлява универсален образец, който може да бъде приложен към всяко семейство.

При малко дете, което не е изградило устойчива връзка с другия родител, може да са необходими постепенни контакти.

При по-голямо дете, което има установена близост и с двамата родители, могат да бъдат подходящи по-продължителни периоди на пребиваване.

При данни за риск може да се наложат специални защитни мерки.

Решаващо значение имат индивидуалните потребности на детето.

Издръжка при споделено родителство – кой плаща?

Един от най-често задаваните въпроси е дали при съвместно упражняване на родителските права продължава да се дължи издръжка.

Да, съвместното упражняване на родителските права не премахва задължението на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца.

Съгласно чл. 142 и чл. 143 СК издръжката се определя с оглед нуждите на детето и възможностите на родителите, като се съобразяват законовите изисквания.

При споделено родителство може да се вземе предвид какви преки разходи поема всеки родител и как се разпределят финансовите задължения.

В конкретното дело, разгледано в първоначалния материал, е посочена месечна издръжка от 300 лева.

Този размер е свързан с конкретния съдебен спор и не представлява общо установен размер на издръжката за всички деца през 2026 г.

Нито равните родителски права, нито приблизително равният брой дни, прекарани с всеки родител, водят автоматично до липса на парични задължения за издръжка.

Какво да направите, ако съдът откаже споразумението за споделено родителство?

Ако представеното споразумение не бъде утвърдено, необходимо е да се установят точните мотиви за отказа и процесуалният акт, с който той е постановен.

От това зависи и възможността за последваща защита.

Първа стъпка: анализ на мотивите

Следва да се установи дали отказът е основан на съществени проблеми, свързани с интересите на детето, или единствено на липсата на подробности.

Това разграничение е централно в Решение № 506/2026 г. на ВКС.

Втора стъпка: допълване на споразумението

Ако съществуват отстраними пропуски, може да се изготви допълнен текст с конкретни правила за местоживеене, контакти, разпределяне на грижите и издръжка.

Целта е да се запази действително постигнатото съгласие, като едновременно се осигури ясна и изпълнима правна уредба.

Трета стъпка: преценка на възможността за обжалване

В зависимост от вида на производството, съдебния акт и неговото съдържание може да съществува възможност за въззивно или друго допустимо процесуално оспорване.

Не всеки отказ се обжалва по идентичен ред.

Затова е необходимо да се провери конкретният съдебен акт, а не да се приема автоматично, че винаги е допустима самостоятелна частна жалба.

Четвърта стъпка: доказателства за най-добрия интерес на детето

Когато съдебният спор продължи, значение могат да имат:

• Социалният доклад и неговата обоснованост.
• Доказателствата за досегашните грижи.
• Условията за живот при двамата родители.
• Емоционалната връзка на детето с майката и бащата.
• Възможностите за посещаване на училище или детска градина.
• Данните за ефективна комуникация и сътрудничество.
• Психологически експертизи, когато са необходими.

Доказателствата трябва да бъдат относими към конкретния спор, а не да се събират само с цел да се представи единият родител в неблагоприятна светлина.

Каква е ролята на социалния доклад при спорове за споделено родителство?

Социалният доклад може да предостави важна информация за семейната среда, родителския капацитет и потребностите на детето.

Той обаче не замества съдебната преценка.

Съдът трябва да обсъди съдържанието му заедно с всички останали доказателства.

Ако докладът съдържа непълноти, противоречия или неотразени съществени факти, страните могат да поискат съответните процесуални действия за изясняване на обстоятелствата.

Особено важно е социалната оценка да не се ограничава единствено до материалните условия в жилищата.

Възможността за осигуряване на спокойна емоционална среда, подкрепата към детето и способността за сътрудничество между родителите също са съществени.

Каква е разликата между споразумение по чл. 51 СК и съдебно решение по чл. 59 СК?

Тези правни механизми имат различно предназначение.

При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение по чл. 51 СК, което урежда предвидените в закона последици на развода, включително въпросите относно децата.

Съдът проверява дали са защитени интересите им.

При развод по исков ред чл. 59 СК урежда както възможността родителите да постигнат споразумение, така и правомощията на съда да определи необходимите мерки, когато съгласие не е постигнато.

За родители, които не са сключвали брак или живеят разделено, съществено значение има чл. 127 СК.

Неговата уредба позволява родителите да поискат съдебно утвърждаване на споразумение, както и съдебно разрешаване на спор относно местоживеенето, родителските права, личните отношения и издръжката.

Адвокатска защита при отказ на споразумение за споделено родителство

Отказът за одобряване на споразумение за съвместно упражняване на родителските права не означава непременно, че постигнатото между родителите съгласие е юридически неприемливо.

Когато спорът произтича от формални непълноти, липса на достатъчна конкретизация или неправилно приложение на закона, е необходим задълбочен анализ на съдебните мотиви и възможностите за защита.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров“ предоставя правно съдействие по дела за родителски права, споделено родителство, лични отношения, издръжка и съдебно утвърждаване на споразумения.

Правната помощ може да включва изготвяне и преглед на споразумения, анализ на съдебни актове, подготовка на жалби, доказателствени искания и процесуално представителство.

При международни семейни спорове могат да възникнат допълнителни въпроси относно компетентността на съдилищата, обичайното местопребиваване на детето и приложението на европейските регламенти.

Ако съдът е отказал да одобри постигнато споразумение за споделено родителство, своевременният правен анализ е от съществено значение за защитата на родителските права и интересите на детето.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров“ – София

гр. София 1113, ул. „Александър Жендов“ № 6
Телефон: +359 2 858 10 25
Мобилен телефон: +359 897 90 43 91
Имейл: office@lawyer-bulgaria.bg