Един от най-честите въпроси в семейното право е Как се определя размера на издръжката ?
Съгласно Семейният кодекс (СК), чл. 142 ал. 2: „Минималната издръжка на едно дете, дължима от единия родител, е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“
Минималната работна заплата (МРЗ) се определя съгласно Кодекс на труда (КТ) чл. 244 ал. 2 и 3.
От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата е 620.20 Евро. Следователно минималната издръжка за дете е определена на около 155.50 Евро месечно.
Важно е да знаете: това е най-нисък законово допустим размер. Съдът или родителите могат да договорят или да бъде определена по-висока сума, ако обстоятелствата го налагат.
Правни аргументи за искане на увеличение
– При промяна на МРЗ и съответно минималната издръжка – ако текущото решение е под новия минимум, законът предоставя основание за ищец да поиска увеличение.
– Според чл. 150 СК: издръжката може да се измени при изменение на обстоятелствата (например повишени нужди на детето, повишен доход на длъжника, инфлация).
– Практика: понякога съдът ясно заявява, че присъдената издръжка не трябва да е по-малка от ¼ от МРЗ.
Практически препоръки при съдебен иск за увеличение на издръжка
Когато издръжката вече не покрива реалните нужди на детето, законът допуска да се предяви иск за изменение (увеличение) на издръжката по съдебен ред.
процесуално представителство – възражения, доказателствени искания, защита срещу „укриване на доходи“.
⚠️ Важно: не всяко решение се „самоактуализира“ при промяна на МРЗ/инфлация/цени.
В много случаи е нужен нов иск – съдът не изменя автоматично размера, ако не е предвидена индексация в самото решение/спогодба.
2) „Минимална издръжка“ и как да мислите за размера
Ако по делото е приложим законов минимум или вече е присъдена минимална издръжка (например 155.50 евро по конкретния ви казус/договорка), това не означава таван.
Съдът може да определи по-висока сума, когато се докажат:
реално увеличени нужди на детето; и/или
по-добри възможности на родителя-длъжник.
🎯 Практическа формула, която работи в съдебната логика:
Нужди на детето (реални, доказани) + участие на двамата родители според възможностите им.
Не се гледа само „какво иска другият родител“, а какво е необходимо и разумно спрямо възрастта, средата и стандарта на живот.
3) Какви доказателства „носят“ увеличение 📌
За да не остане искът на ниво общи твърдения, подгответе доказателства в 2 пакета:
трудов договор, фишове, справки за доходи (ако са налични);
данни за имущество, МПС, недвижими имоти;
банкови преводи, публични профили/обяви/бизнес активност (внимателно и относимо);
свидетелски показания за реален стандарт на живот (в определени случаи).
💡 Ако другата страна укрива доходи, не „спирайте“ – работете с косвени доказателства: разходи, начин на живот, имущество, пътувания, активи, регулярни преводи.
4) Сериозни нужди
В случай, че докажете сериозни нужди на детето имате реален шанс за „значително“ увеличение 🧩
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2025/08/Адвокат-недвижими-имоти.jpg209604Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньориhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pngАдвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори2025-04-05 14:31:362026-08-30 11:03:36Как се определя размер на издръжката ?
Най-често задаваният въпрос към нас по тези дела винаги е бил за правна помощ по дела за развод по взаимно съгласие Районен съд.
Разводът по взаимно съгласие пред Районен съд е една от най-бързите и практически ефективни процедури за прекратяване на граждански брак в България
Kогато двамата съпрузи са постигнали действително съгласие както за самия развод, така и за неговите основни последици, делото може да приключи в едно заседание пред Районен съд
Един от най-често задаваните въпроси към нас по тези дела обаче е:
Възможен ли е развод по взаимно съгласие без лично присъствие в съда?
Въпросът е особено актуален, когато единият или двамата съпрузи живеят и работят в чужбина, когато единият съпруг е чужд гражданинили когато пътуването до България за едно съдебно заседание е свързано със значителни разходи и организационни затруднения.
Краткият отговор изисква важно уточнение.
По правило съпрузите трябва да се явят лично пред Районния съд.
Това изискване произтича от чл. 330, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Но законът не постановява, че всяко отсъствие автоматично прави развода невъзможен.
Чл. 330, ал. 2 ГПК предвижда прекратяване на производството, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина.
Именно думите „без уважителна причина“ имат съществено практическо значение.
Практиката на Върховния касационен съд приема, че при определени обстоятелства продължителното пребиваване и работа в чужбина могат да представляват уважителна причина и производството да продължи при участие на изрично упълномощен адвокат.
Това обаче не означава, че всеки развод може автоматично да бъде извършен „с пълномощно“.
Какво представлява разводът по взаимно съгласие?
Правното основание за развод по взаимно съгласие се съдържа в чл. 50 от Семейния кодекс.
Съдът допуска развод, когато установи наличието на сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за прекратяване на брака, без да издирва причините, довели до раздялата.
Това е съществената разлика спрямо развода по исков ред. При развод по взаимно съгласие съдът не установява кой е виновен за разстройството на брака, не изследва интимните отношения между съпрузите и по принцип няма спор между две противопоставени страни.
Съпрузите сезират съда заедно и заявяват общата си воля бракът им да бъде прекратен.
Производството е подсъдно на Районния съд, тъй като съгласно общото правило на чл. 103 ГПК на районните съдилища са подсъдни гражданските дела, които законът не е предоставил като първа инстанция на окръжните съдилища.
Какви документи са необходими за развод по взаимно съгласие?
Правилното подготвяне на документите е особено важно, защото при развод по взаимно съгласиесъдът не трябва тепърва да решава спор между съпрузите.
Напротив – основните въпроси следва предварително да бъдат договорени.
Обичайно се подготвят:
съвместна молба за развод по чл. 50 СК;
споразумение по чл. 51 СК;
удостоверение или акт за сключен граждански брак;
актове за раждане на ненавършилите пълнолетие деца, когато има такива;
документи относно семейното жилище, когато са необходими;
доказателства във връзка с издръжката или други договорени последици, когато конкретният случай го изисква;
пълномощно за адвокат, ако страните използват процесуален представител;
доказателства за уважителната причина за неявяване, ако някой от съпрузите няма да може да присъства лично.
Особено внимание следва да се обърне на съдържанието на споразумението.
Какво трябва да съдържа споразумението по чл. 51 СК?
При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да представят пред съда споразумение за последиците от развода.
След измененията в Семейния кодекс, в сила от 30 декември 2025 г., чл. 51 СК изрично предвижда уреждането на въпросите относно
местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права,
личните отношения
издръжката на децата,
ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите
смяна на фамилното име.
Законът вече изрично посочва и възможността да се уредят въпросите за пътуването на децата в чужбина и издаването на личните им документи.
Когато има ненавършили пълнолетие деца, съдът не е обвързан механично от постигнатото между родителите.
Той следва самостоятелно да провери дали споразумението защитава интересите на детето.
Ако споразумението е непълно или интересите на детето не са защитени достатъчно, съдът може да даде срок за отстраняване на недостатъците.
Ако те не бъдат отстранени, искането за развод може да бъде отхвърлено.
Задължително ли е личното явяване пред Районния съд?
Да – като общо правило.
Чл. 330, ал. 1 ГПК постановява, че при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
Причината за това изискване е ясна.
Съдът трябва непосредствено да се убеди, че желанието за прекратяване на брака е действително, свободно формирано, сериозно и непоколебимо.
Разводът не е обикновена имуществена сделка, при която една страна може безусловно да бъде заместена от пълномощник.
Съдебното решение променя гражданското състояние на лицата и може да има значителни последици за децата, семейното жилище, фамилното име, издръжката и редица други отношения.
Поради това личното участие остава принципът.
Какво става, ако единият съпруг не се яви?
Тук се намира една от най-често допусканите грешки при обяснението на тази процедура.
Чл. 330, ал. 2 ГПК не гласи, че делото винаги се прекратява при неявяване.
Законът предвижда:
когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
Следователно съдът трябва да прецени не просто дали съпругът отсъства, а защо отсъства.
Ако не е представена никаква уважителна причина, рискът от прекратяване на производството е реален.
Има съдебни производства, при които именно поради липсата на доказана уважителна причина районният съд прекратява делото по чл. 330, ал. 2 ГПК.
Затова не е добра практика съпрузите просто да не се явят, разчитайки, че присъствието на адвокат автоматично ще бъде достатъчно.
Възможен ли е развод по взаимно съгласие без присъствие?
Възможен е при определени условия, но не като автоматично право на страната.
Това разграничение е изключително важно.
Върховният касационен съд вече се е произнасял именно по въпроса дали отсъствието на съпруг, който се намира в чужбина, винаги трябва да води до прекратяване на производството.
В Определение № 67 от 22.02.2022 г. по ч.гр.д. № 385/2022 г., III г.о. на ВКС е разгледан случай, при който единият съпруг не се явява лично, но е представляван от адвокат с изрично пълномощно, а по делото са представени доказателства, че живее и работи в чужбина.
ВКС приема, че разпоредбата на чл. 330 ГПК не изключва възможността при уважителни причини съпругът да бъде представляван чрез изрично пълномощно.
Върховният съд посочва също, че продължителното пребиваване и работа в друга държава могат да представляват уважителна причина за личното неявяване.
Това не е изолиран съдебен акт.
ВКС изрично се позовава на предходна практика, включително Определение № 480/11.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3862/2020 г., както и други определения на различни състави на Върховния касационен съд.
Когато се иска съдът да разгледа делото въпреки личното отсъствие на съпруга, представителната власт на адвоката трябва да бъде формулирана особено внимателно.
В практиката на ВКС значение има обстоятелството, че пълномощното е изрично, че потвърждава желанието за прекратяване на брака и че от представените документи не възниква съмнение относно продължаващото сериозно и непоколебимо съгласие на съпруга.
Следователно не трябва да се смесват две различни твърдения:
Адвокатът не може по собствена воля да реши вместо клиента дали той желае развод.
Но адвокатът може да представлява отсъстващ съпруг при наличие на надлежно оформена представителна власт, когато уважителната причина за личното неявяване е доказана и съдът я приеме.
Животът в чужбина уважителна причина ли е?
Практиката на ВКС дава сериозни основания за положителен отговор, когато обстоятелствата са надлежно доказани.
Самото твърдение „живея в чужбина“ обаче не трябва да се възприема като универсална формула.
Съдът преценява конкретния случай.
Значение могат да имат постоянното или продължително пребиваване в друга държава, трудова заетост, обективната затрудненост на пътуването, заболяване и други обстоятелства, които обясняват невъзможността за лично участие.
В Определение № 480/11.12.2020 г. ВКС разглежда именно значението на уважителните причини при неявяване на съпрузите и изрично анализира ситуацията при пребиваване в чужбина и други обективни препятствия.
В друг разгледан от ВКС случай върховните съдии приемат, че когато лицето живее и работи в чужбина, представени са доказателства за това и е изпратен представител с изрично пълномощно, автоматичното прекратяване на делото противоречи на закона.
Развод по взаимно съгласие с пълномощно – какъв е реалният риск?
Най-голямата грешка е на клиента да бъде обещано предварително:
„Не е необходимо изобщо да идвате в България – разводът е гарантиран само с пълномощно.“
Такова обещание не може да бъде дадено отговорно.
Законът поставя личното явяване като принцип, а преценката дали причината за отсъствието е уважителна принадлежи на съда.
Правилният подход е още при подготовката на молбата да се изясни къде живее отсъстващият съпруг, защо не може да пристигне, с какви документи това може да бъде доказано и как следва да бъде оформено специалното пълномощно.
Така рискът от прекратяване на делото може съществено да бъде ограничен, макар никога да не следва да се представя като изцяло елиминиран.
Какво проверява Районният съд в съдебното заседание?
Районният съд не е само формален регистратор на желанието на съпрузите.
Съгласно актуалния текст на чл. 330, ал. 3 ГПК съдът трябва да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо и че споразумението по чл. 51 СК не противоречи на закона и защитава интересите на децата.
Това означава, че дори двамата съпрузи да са подписали документите, съдът може да постави въпроси или да изиска корекции, когато съдържанието на споразумението не отговаря на закона.
Особено внимателна е проверката при наличие на ненавършили пълнолетие деца.
Може ли съдът да откаже развода?
Да.
Самото подаване на молба по чл. 50 СК не означава автоматично постановяване на развод.
Проблем може да възникне при разколебаване на единия съпруг, при непълно споразумение, при клаузи в нарушение на закона, при недостатъчна защита на интересите на децата или при неявяване без уважителна причина.
Ако недостатъците в споразумението не бъдат отстранени в дадения от съда срок, Семейният кодекс предвижда възможност искането за развод да бъде отхвърлено.
Затова добре подготвеният развод по взаимно съгласие започва не в съдебната зала, а още при съставянето на молбата и споразумението.
Колко време продължава разводът по взаимно съгласие?
Няма универсален срок, който може да бъде гарантиран.
Продължителността зависи от натовареността на конкретния Районен съд, редовността на документите, необходимостта от допълнителни доказателства и това дали съдът ще даде указания за изменение на споразумението.
ГПК обаче предвижда производството да не бъде отлагано без необходимост. Чл. 330, ал. 4 постановява, че разглеждането на молбата се отлага само когато е необходимо събирането на допълнителни доказателства.
При добре подготвени документи и липса на усложнения разводът по взаимно съгласие по правило е значително по-концентриран от спорния развод по исков ред.
Подлежи ли решението за развод по взаимно съгласие на обжалване?
Не.
Съгласно чл. 330, ал. 5 ГПК решението, с което съдът допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Това е още една причина споразумението да бъде внимателно изготвено предварително.
След като бъде утвърдено от съда и бракът бъде прекратен, страните не разполагат с обичайния въззивен ред за обжалване на самото решение за развод.
Развод по взаимно съгласие, когато единият съпруг е в чужбина
При такива случаи подготовката трябва да започне достатъчно рано.
Следва да бъдат проверени международните елементи на брака, гражданството и местоживеенето на съпрузите, компетентността на българския съд, необходимостта от преводи, легализация или апостил на документи и начинът, по който ще бъде удостоверена представителната власт.
При развод между български граждани този анализ често е сравнително лесен.
Когато единият съпруг е чужд гражданин или двамата съпрузи имат обичайно местопребиваване извън България, въпросите за международната компетентност трябва да бъдат проверени отделно преди подаване на молбата.
Затова наличието на акт за брак, сключен или регистриран в България, не трябва само по себе си да се приема като достатъчен отговор на всеки въпрос за международна компетентност.
Може ли и двамата съпрузи да бъдат представлявани от адвокат?
Процесуалното представителство е възможно, но не отменя автоматично правилото за лично явяване по чл. 330, ал. 1 ГПК.
Ако един или двамата молители няма да присъстват, трябва да се установи уважителната причина за отсъствието и да се подготви представителната власт така, че волята им за развод и за конкретното споразумение да бъде ясна и недвусмислена.
Публикуваната практика показва случаи, в които съдилищата са дали ход на производството при доказана уважителна причина и изрично адвокатско пълномощно. Съществуват обаче и дела, прекратени поради недоказана уважителна причина.
Именно затова всеки конкретен случай следва да бъде анализиран предварително.
Най-важното за развод по взаимно съгласие пред Районен съд
Разводът по взаимно съгласие е сравнително бърза процедура, но не е формалност.
Българското право изисква съгласието на съпрузите да бъде сериозно и непоколебимо, а споразумението им да отговаря на закона и да защитава интересите на децата.
Личното явяване в съдебното заседание е общият принцип.
Но твърдението, че развод по взаимно съгласие без лично присъствие е абсолютно невъзможен, вече не може да бъде поддържано като точно описание на българското право.
Чл. 330, ал. 2 ГПК прави разграничение между неявяване без уважителна причина и неявяване поради доказана уважителна причина, а Върховният касационен съд приема, че продължителното пребиваване и работа в чужбина могат при конкретните обстоятелства да оправдаят разглеждането на делото при представителство от изрично упълномощен адвокат.
Следователно правилният въпрос не е просто:
„Мога ли да се разведа без да присъствам?“
По-точният въпрос е:
„Има ли в моя конкретен случай уважителна причина за неявяване, може ли тя да бъде доказана пред Районния съд и достатъчно ясно ли е удостоверена волята ми за развод и за постигнатото споразумение?“
Именно от отговора на тези въпроси зависи дали производството може да продължи без личното присъствие на единия или на двамата съпрузи.
Адвокат при развод по взаимно съгласие
При правилно подготвен развод по взаимно съгласие голяма част от потенциалните проблеми могат да бъдат решени още преди подаването на документите в Районния съд.
Особено важна е предварителната правна подготовка, когато единият съпруг живее в Германия, Австрия, Великобритания, Италия, Испания, САЩ или друга държава и няма възможност лесно да пристигне в България за насроченото съдебно заседание.
В тези случаи следва предварително да бъдат преценени компетентността на българския съд, съдържанието на споразумението, доказателствата за уважителната причина за отсъствие и необходимият обем на адвокатското пълномощно.
Добрата подготовка не означава обещание, че съдът задължително ще освободи съпруга от лично явяване.
Решението дали конкретната причина е уважителна принадлежи на съда.
Но добре подготвената молба, изчерпателното споразумение по чл. 51 СК, правилно оформеното изрично пълномощно и доказателствата за пребиваването или работата в чужбина могат да бъдат решаващи за избягване на ненужно прекратяване на делото.
Ако желаете да започнете процедура за развод по взаимно съгласие пред Районен съд, особено когато единият от съпрузите живее в чужбина, препоръчително е документите и възможността за разглеждане на делото при отсъствие да бъдат проверени преди подаването им в съда.
Материалът е съобразен с действащата нормативна уредба и публикуваната практика на ВКС към 26 септември 2026 г.
Той има информационен характер, тъй като допустимостта на разглеждане на конкретно дело при отсъствие зависи от фактите и доказателствата по съответното производство.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2024/08/Развод-по-взаимно-съгласие-Районен-съд.png10861448Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньориhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pngАдвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори2024-08-30 15:46:002026-09-26 14:35:48Развод взаимно съгласие Районен съд
„Πpивpeмeннитe мepĸи ca нeвлизaщи в зaĸoннa cилa paзпopeждaния в бpaчния процес, издaвaни чpeз Определение за привременни мерки при родителски права.
Споровете между родители относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения често продължават месеци, а при въззивно и касационно производство – значително по-дълго.
За едно дете обаче няколко месеца не са кратък период.
През това време то трябва да има ясно определено място, където живее, предвидим режим на отношения с двамата родители, осигурена издръжка и стабилна ежедневна среда.
Те представляват временно съдебно уреждане на отношенията, което действа, докато съдът разреши окончателно висящия спор.
Целта им не е предварително да определят кой родител ще „спечели делото“, а да гарантират най-добрия интерес на детето през периода на съдебния процес.
След измененията на Семейния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 115/2025 г. и в сила от 30 декември 2025 г., законодателството съдържа значително по-ясна уредба на тези случаи.
Особено важен еновият чл. 138б СК, който изрично позволява привременни мерки да бъдат постановявани и когато вече съществува предходно съдебно решение относно детето.
Какво представляват привременните мерки при родителски права?
Казано по-разбираемо, привременните мерки са временното правило, по което родителите и детето трябва да живеят, докато делото приключи.
Съдът не изчаква непременно окончателното решение, ако междувременно е необходимо да бъдат уредени отношенията между родителите и детето.
В зависимост от конкретния спор привременните мерки могат да засегнат:
при кого фактически да живее детето;
кой родител да полага непосредствените ежедневни грижи;
начина на упражняване на родителските права през периода на делото;
режима на лични отношения с другия родител;
дни, часове, празници и ваканции за контакти;
необходимостта контактите да се провеждат на определено място или в защитена среда;
издръжката на детето;
други необходими мерки, свързани със защитата на неговия интерес според предмета на конкретното производство.
При спорове между родители, които не са постигнали споразумение, чл. 127, ал. 3 СК изрично предвижда възможност по искане на родителя съдът да определи привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.
Каква е правната сила на привременните мерки?
Привременният характер на мерките не означава, че родителят може да реши дали да ги спазва.
Напротив – те имат реално правно и изпълнително действие за периода, през който са приложими.
Съдебната практика приема, че привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, макар да не пораждат сила на пресъдено нещо като окончателно и неизменяемо разрешение на отношенията.
В практиката е приемано и че въз основа на определението може да бъде издаден изпълнителен лист.
При необходимост принудителното изпълнение на задълженията за предаване или връщане на дете се осъществява по специалния ред на чл. 528 ГПК.
Следователно родителят не следва да възприема определението за привременни мерки като препоръка.
То представлява съдебно установен режим, който следва да бъде изпълняван.
Какво се случва, ако вече има влязло в сила решение за родителските права?
Това беше един от най-сложните практически въпроси при старата редакция на Семейния кодекс.
Представете си следната ситуация.
Преди три години съдът е определил детето да живее при майката и е постановил режим на контакти с бащата.
След това обстоятелствата се променят съществено – детето фактически живее при другия родител, единият родител се премества, режимът системно не се изпълнява или възниква сериозен риск от родителско отчуждение.
Завежда се дело за изменение на родителските права, но производството може да продължи дълго.
Възниква въпросът: трябва ли старото решение да продължи формално да действа до окончателния край на новото дело, макар фактическата ситуация вече да е съвсем различна?
Старият спор в съдебната практика
При предишната уредба съдилищата не бяха единодушни.
Едното становище приемаше, че постановяването на привременни мерки е допустимо и в производство за изменение на вече постановени мерки. В тази насока са посочвани:
Определение № 2887/06.11.2017 г. на ОС – Варна по в.ч.гр.д. № 2146/2017 г.;
Определение от 15.05.2018 г. на ОС – Видин по в.ч.гр.д. № 136/2018 г.;
Определение № 193/16.10.2018 г. на ОС – Видин по в.ч.гр.д. № 304/2018 г.
Тези актове са действително цитирани като представители на тезата за допустимост на привременни мерки при производство за изменение.
Съществуваше обаче и противоположно становище.
Например ОС – Разград през 2022 г. приема, че при тогавашната законова уредба липсва изрична възможност привременните мерки да заместят вече действащо съдебно решение.
Съдът изрично констатира противоречивата практика и посочва решения и в двете направления.
От 30.12.2025 г. проблемът вече е изрично уреден
Новият чл. 138б СК дава много по-категоричен отговор.
При висящо дело за родителски права съдът може при всяко положение на делото, служебно или по искане на страна, да определя или изменя привременни мерки, включително когато съществува по-ранно решение по чл. 59 или чл. 127 СК.
Още по-важно е последното изречение на разпоредбата: до приключване на делото допуснатите привременни мерки се прилагат вместо постановеното по-рано решение.
Това е фундаментална промяна.
Вече законът изрично позволява съдът да адаптира временната правна уредба към актуалното положение на детето, вместо страните да бъдат принудени с години да се придържат към режим, който може вече да е неработещ или дори да противоречи на детския интерес.
Чл. 59, ал. 9 СК или чл. 59, ал. 11 СК ?
Тук има важна промяна, която трябва да се отчита и от родители, и от практикуващи юристи.
В множество по-стари решения, публикации и искови молби ще бъде срещнато позоваването на чл. 59, ал. 9 СК при изменение на вече постановени мерки.
След ЗИД на Семейния кодекс от края на 2025 г. чл. 59 е изцяло изменен.
В действащата редакция:
чл. 59, ал. 9 СК вече урежда друга хипотеза – по изключение детето да живее при дядо и баба или други роднини или близки.
Разпоредбата, която наследява основната функция на предишната ал. 9 относно изменени обстоятелства, вече е чл. 59, ал. 11 СК.
Затова при нови производства през 2026 г. механичното позоваване единствено на „чл. 59, ал. 9 СК“ може да бъде неточно.
За SEO целите изразът „чл. 59 ал. 9 СК“ остава полезен, защото огромен брой по-стари материали и съдебни актове използват именно тази номерация, но юридически коректното съдържание следва ясно да обяснява промяната.
Какво представлява изменение на обстоятелствата?
Съдът не изменя трайно постановените мерки просто защото единият родител вече не ги харесва.
Необходима е промяна в релевантните фактически обстоятелства, която има значение за положението на детето или за ефективността на досегашния режим.
Практиката на ВКС приема, че съдът трябва да изследва не отделен факт изолирано, а цялостното отражение на промените върху най-добрия интерес на детето.
Сред релевантните фактори могат да бъдат промяна в условията при единия родител, подобряване или влошаване на средата при другия, социалната среда, реално полаганите грижи и ефективността на досегашните мерки.
След изменението от 2025 г. самият чл. 59, ал. 11 СК изрично посочва някои особено важни ситуации:
промяна на местоживеенето на детето в друго населено място или чужбина без съгласие;
неспазване на режима на лични отношения;
ограничаване контактите на детето с другия родител;
неизпълнение на задължението за съдействие и предоставяне на информация между родителите.
При такива обстоятелства съдът може да измени режима на личните отношения и да определи допълнителни мерки.
Най-добрият интерес на детето е водещият критерий
Производството за родителски права не е процес, в който съдът трябва да установи кой родител е „по-прав“ в личния конфликт.
Центърът на анализа е друг Какво разрешение защитава най-пълно физическото, психологическото, емоционалното и социалното развитие на конкретното дете?
Действащият чл. 59, ал. 6 СК задължава съда да преценява съвкупност от обстоятелства, сред които:
възпитателните качества на родителите;
полаганите до момента грижи;
отношението към детето;
желанието на всеки родител;
привързаността на детето;
възрастта и индивидуалните му особености;
възможността за подкрепа от близки;
социалното обкръжение;
материалните условия.
Нито един критерий не следва автоматично да бъде абсолютизиран.
ВКС последователно подчертава необходимостта всички относими обстоятелства да бъдат разглеждани в тяхната съвкупност, а не формално или изолирано.
Родителско отчуждение и привременни мерки
Измененията от 2025 г. са особено значими и при твърдения за родителско отчуждение.
Новият чл. 59, ал. 8 СК предвижда, че когато има данни за отчуждаващо поведение, съдът изслушва и вещо лице – психолог.
При наличие или опасност от възникване на такова поведение съдът може да предпише задължително поведение, да измени постановените мерки или да постанови нови.
Това има пряко практическо значение при искане за привременни мерки при родителски права.
Ако например единият родител
системно прекъсва връзката на детето с другия,
не изпълнява режима,
отказва информация за детето
създава трайна негативна нагласа спрямо другия родител,
изчакването на окончателното решение може да направи бъдещото възстановяване на връзката значително по-трудно.
В такива случаи времето само по себе си може да се превърне във фактор, засягащ детския интерес.
Може ли съдът да постанови привременни мерки служебно?
Да.
Това е още една важна промяна в действащото право.
Съгласно новия чл. 138б СК съдът може да действа както по искане на страна, така и служебно.
Паралелно с това в чл. 323, ал. 1 ГПК от 30.12.2025 г. също изрично е добавена възможността съдът да постановява привременни мерки служебно в брачния процес.
Това е логично следствие от особеностите на семейните производства.
Съдът не е само пасивен арбитър между две противопоставени страни. Когато са засегнати права на ненавършило пълнолетие дете, законът му възлага значително по-активна роля.
Подлежат ли привременните мерки на обжалване?
Тук трябва ясно да се разграничат основното дело и определението за привременни мерки.
Самото дело относно упражняването или изменението на родителските права може да премине през първа и въззивна инстанция, а при наличие на основанията по чл. 280 ГПК – и през касационен контрол от ВКС.
Касационната инстанция обаче не е автоматична; необходимо е ВКС да допусне касационно обжалване.
Актуална практика от 2026 г. показва именно допускане на касация по въпроси, свързани с най-добрия интерес на детето и упражняването на родителските права.
Самото определение за привременни мерки е различно.
Чл. 127, ал. 3 СК постановява, че определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд.
Същият принцип следва и от чл. 323, ал. 3 ГПК: определението за привременни мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменено от съответния съд, пред който делото е висящо.
Следователно твърдението, че „привременните мерки са триинстанционни“, не е юридически коректно.
Триинстанционен – при наличие на законовите предпоставки за касация – може да бъде главният спор за родителските права, но не и обжалването на постановените по същество привременни мерки.
Могат ли вече постановените привременни мерки да бъдат променени?
Да.
Това е съществена характеристика на института.
Привременните мерки не са предназначени да „замразят“ отношенията до края на процеса.
Ако фактическото положение се промени или първоначално определените мерки започнат да противоречат на интереса на детето, законът допуска тяхното изменение.
След новата редакция на чл. 323, ал. 3 ГПК изменението се извършва от съответния съд, пред който делото е висящо.
Това е особено важно, когато производството вече се намира пред въззивната инстанция.
Колко бързо трябва да се произнесе съдът?
Чл. 323, ал. 2 ГПК е създаден именно с оглед спешния характер на този вид защита.
По принцип съдът се произнася в заседанието, в което е направено искането. Ако трябва да бъдат събрани допълнителни доказателства, се насрочва ново заседание в двуседмичен срок.
Причината е очевидна: привременна мярка, постановена прекалено късно, може фактически да загуби защитната си функция.
Какви доказателства са важни при искане за привременни мерки?
При подобно искане не е достатъчно родителят само да заяви, че желае детето да живее при него или че режимът трябва да бъде разширен.
Следва да бъде показано защо исканата промяна защитава детето сега.
Особено значение могат да имат социални доклади, училищни и медицински документи, доказателства за фактическото местоживеене и ежедневните грижи, свидетелски показания, комуникация между родителите, доказателства за неизпълнение на режима, данни за препятстване на контактите и при необходимост съдебно-психологическа експертиза.
При данни за отчуждаващо поведение действащият чл. 59, ал. 8 СК вече изрично акцентира върху експертната психологическа оценка.
Защо привременните мерки са толкова важни на практика?
Основният практически проблем при делата за родителски права е несъответствието между скоростта на живота на детето и скоростта на съдебния процес.
За две години могат да се променят училището, местоживеенето, социалната среда, здравословното състояние, отношенията с единия родител и цялата ежедневна организация на детето.
Едно старо решение може юридически да описва ситуация, която фактически вече не съществува.
Именно затова новият чл. 138б СК има толкова голямо значение.
Вместо съдът да бъде принуден да чака окончателното приключване на производството, той получава изрично правомощие да съобрази правната уредба с реалността, в която детето живее в момента.
Особено внимание за дела, започнали преди 30.12.2025 г.
Промените не трябва да бъдат прилагани механично към всяко старо дело.
§ 11 от ЗИД на СК предвижда, че неприключилите към влизането на закона в сила производства по чл. 59, 127 и 127а СК, както и по чл. 322, ал. 2 и чл. 323 ГПК, се разглеждат по досегашния ред.
Ето защо по производство, започнало преди 30.12.2025 г., трябва конкретно да бъде проверено приложението на преходния режим.
Това обяснява и защо в съдебни актове, постановени през 2026 г., все още може да се срещне квалификацията „чл. 59, ал. 9 СК“ – делото може да е образувано при предходната законова редакция.
Например Решение № 268/30.04.2026 г. на ВКС разглежда производство, започнало през 2023 г., и използва именно старата номерация.
Съдебната практика на съда
Да, но предимно историческо и тълкувателно.
Определение № 2887/06.11.2017 г. на ОС – Варна, определенията на ОС – Видин от 15.05.2018 г. и 16.10.2018 г. са важни, защото още при старата законова уредба защитават тезата, че интересът на детето налага възможност за временно изменение на режима и когато има старо влязло в сила решение.
Но към 2026 г. не е необходимо основната теза да бъде изграждана само чрез аналогия и разширително тълкуване.
Законодателят вече изрично е уредил проблема с чл. 138б СК.
Това трябва да бъде водещият аргумент при новите производства.
Привременните мерки трябва да следват живота на детето, а не формално остарялата ситуация
При спор за упражняване на родителски права най-опасният подход е да се изчака години окончателното решение, без да се отчита какво се случва с детето през това време.
Привременните мерки дават възможност съдът да реагира още в хода на производството – да определи реалистично местоживеене, работещ режим на лични отношения, необходимата издръжка и, когато ситуацията го изисква, защитни мерки.
След законодателните изменения от края на 2025 г. тази защита е значително по-ясна.
Чл. 138б СК изрично позволява съдът да измени временно и режима, установен с предходно съдебно решение, когато има висящ спор за родителските права.
Във всеки конкретен случай обаче решаващи остават фактическите обстоятелства и най-добрият интерес на детето.
Именно затова искането за привременни мерки следва да бъде конкретно, доказателствено обезпечено и насочено не към конфликта между родителите, а към непосредствената защита на детето.
Може ли да поискам привременни мерки, ако вече има съдебно решение?
Да. За производства по новия режим чл. 138б СК изрично допуска това. Постановените привременни мерки се прилагат вместо предходното решение до приключване на висящото дело.
Може ли съдът сам да постанови привременни мерки?
Да. След измененията от 30.12.2025 г. съдът може да действа служебно при условията на чл. 138б СК, а в брачния процес това е изрично предвидено и в чл. 323, ал. 1 ГПК.
Може ли определението за привременни мерки да се обжалва?
По правилото на чл. 127, ал. 3 СК и чл. 323, ал. 3 ГПК – не. То обаче може да бъде изменено от компетентния съд при промяна на обстоятелствата.
Задължителен ли е режимът, определен с привременните мерки?
Да. Привременният характер не означава доброволен характер. Мерките имат изпълнително действие за периода, през който са приложими.
Кое е правилното основание през 2026 г. – чл. 59, ал. 9 или ал. 11 СК?
При действащата редакция чл. 59, ал. 11 СК урежда изменените обстоятелства във връзка с режима на лични отношения и допълнителните мерки. Старото позоваване на чл. 59, ал. 9 СК продължава да се среща при производства и съдебни актове по предходната редакция. За привременните мерки при висящ спор особено важен вече е чл. 138б СК.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2023/07/Привременни-мерки-при-родителски-права-Headers.png8211916Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньориhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pngАдвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори2023-07-16 11:30:182026-09-10 14:18:36Привременни мерки при родителски права
We may request cookies to be set on your device. We use cookies to let us know when you visit our websites, how you interact with us, to enrich your user experience, and to customize your relationship with our website.
Click on the different category headings to find out more. You can also change some of your preferences. Note that blocking some types of cookies may impact your experience on our websites and the services we are able to offer.
Essential Website Cookies
These cookies are strictly necessary to provide you with services available through our website and to use some of its features.
Because these cookies are strictly necessary to deliver the website, refusing them will have impact how our site functions. You always can block or delete cookies by changing your browser settings and force blocking all cookies on this website. But this will always prompt you to accept/refuse cookies when revisiting our site.
We fully respect if you want to refuse cookies but to avoid asking you again and again kindly allow us to store a cookie for that. You are free to opt out any time or opt in for other cookies to get a better experience. If you refuse cookies we will remove all set cookies in our domain.
We provide you with a list of stored cookies on your computer in our domain so you can check what we stored. Due to security reasons we are not able to show or modify cookies from other domains. You can check these in your browser security settings.
Google Analytics Cookies
These cookies collect information that is used either in aggregate form to help us understand how our website is being used or how effective our marketing campaigns are, or to help us customize our website and application for you in order to enhance your experience.
If you do not want that we track your visit to our site you can disable tracking in your browser here:
Other external services
We also use different external services like Google Webfonts, Google Maps, and external Video providers. Since these providers may collect personal data like your IP address we allow you to block them here. Please be aware that this might heavily reduce the functionality and appearance of our site. Changes will take effect once you reload the page.
Google Webfont Settings:
Google Map Settings:
Google reCaptcha Settings:
Vimeo and Youtube video embeds:
Other cookies
The following cookies are also needed - You can choose if you want to allow them:
