Жалба срещу НП затъмнени стъкла

Често пъти пътната полиция съставя Постановления, срещу които клиентите подават Жалба срещу НП затъмнени стъкла.

Затъмняването на автомобилните стъкла е популярна практика сред шофьорите в България, предлагайки предимства като

А./ намалена слънчева светлина,

Б./ повишена конфиденциалност

В/ подобрен външен вид на превозното средство.

Въпреки това, тази практика е строго регулирана от закона, а неспазването на нормативните изисквания може да доведе до санкции

Тук говорим включително за глоби и временно спиране на автомобила от движение.

Настоящата статия разглежда

1. актуалното законодателство,
2. съдебната практика и предоставя
3. практически съвети за шофьорите, обмислящи затъмняване на стъклата

Какво гласи законът ?

Основният нормативен акт, регулиращ затъмняването на автомобилните стъкла в България, е Законът за движение по пътищата (ЗДвП). Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗДвП:

„Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

Изключения от тази забрана са предвидени в чл. 105, ал. 2ЗДвП, който допуска

А/ ограничаване на видимостта през стъклата на задните странични врати на леките автомобили, както и

Б/ намаляване на тяхната прозрачност, само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила.

Допълнително, чл. 105, ал. 3 уточнява, че намаляването на прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите

Тези стойности са определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН.

Според Правило № 43, предното панорамно стъкло и предните странични стъкла трябва да имат минимална светлопропускливост от 70%.

За задните странични и задното стъкло няма конкретни изисквания за светлопропускливост, при условие че автомобилът е оборудван с огледала за обратно виждане от двете страни.

Съдебна практика

Съдебната практика в България потвърждава стриктното прилагане на горепосочените законови разпоредби.

В множество Съдебни решения водачите са санкционирани за затъмнени предни странични и предно панорамно стъкло чрез залепено фолио, което ограничава видимостта на водача.

Съдът не приема, че поставянето на фолио, което намалява прозрачността на стъклата под допустимите стойности, ако не бъде извършен тест с техническо средство.

В случай, че проверката установи превишаване на затъмнението с повече от 70 % това е  нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП

За неговото извършване следва да бъде основателно наложена и парична глоба.

Санкции и ПАМ

При установяване на нарушение на чл. 105 от ЗДвП, органите на Пътна полиция могат да наложат следните санкции:

• Глоба в размер на 20 лв., съгласно чл. 185 от ЗДвП.
• Принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 2 ЗДвП, включваща временно спиране на автомобила от движение до отстраняване на нарушението.

Важно е да се отбележи, че прилагането на ПАМ изисква издаване на заповед от компетентен орган.

Най-често става дума за Началника на службата за контрол.

В случай на неправомерно издадена заповед, санкцията може да бъде обжалвана в съда.

Затъмняването на автомобилните стъкла в България е позволено при спазване на определени изисквания, насочени към гарантиране на безопасността на движението по пътищата.

Неспазването на тези изисквания може да доведе до санкции, включително глоби и временно спиране на автомобила от движение.

Шофьорите трябва да бъдат информирани за действащото законодателство и да предприемат необходимите мерки за съответствие

Така ще избегнат неприятности и да осигурят безопасността на всички участници в движението.

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg 

Нелоялна търговска практика

Съгласно чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), нелоялна е всяка търговска практика, която противоречи на добросъвестността и професионалната компетентност

Това е практика способна съществено да промени икономическото поведение на средния потребител или на конкретната група потребители, към които е насочена.

Какво представлява нелоялната търговска практика?

Законът ясно дефинира в т. 23 от пар. 13 Допълнителните разпоредби на ЗЗП, че търговската практика включва всяко действие, бездействие, търговска инициатива или съобщение, включително рекламни и маркетингови действия, които целят насърчаване, продажба или доставка на стоки и услуги към потребителите.

Пример от практиката

Типичен пример за нелоялна търговска практика е казус, при който служител на мобилен оператор приема заявление за прекратяване на договор от потребител, като взема и неустойка.

Сумата обаче не е отразена навреме в системата, и потребителят получава последваща фактура за ново начисляване на неустойка.

Този случай, разгледан от Комисията за защита на потребителите (КЗП) и съдилищата, ясно показва как подобни действия могат да променят съществено поведението на потребителя, който решава да прехвърли номера си към друг оператор.

Какво казва КЗП и съдът по въпроса?

Както КЗП, така и съдебната практика, приемат, че описаната търговска практика е категорично нелоялна.

Освен че е в разрез с принципите на добросъвестност и компетентност, тя директно вреди на потребителските права, като принуждава потребителите да вземат решения, които иначе не биха взели, ако не са били подведени.

Принудителни административни мерки

Съдът потвърждава необходимостта от прилагане на принудителни административни мерки, които освен прекратителен имат и превантивен ефект.

Така се гарантира, че подобни нелоялни практики няма да се повтарят многократно и потребителите ще бъдат защитени по-добре.

Какво трябва да направите, ако сте жертва на нелоялна практика?

Ако сте потърпевши от подобна ситуация, незабавно подайте жалба до КЗП.

Уверете се, че сте запазили всички документи, включително заявления, платежни бележки и фактури.

Важно е да знаете, че вашите права са защитени и институциите имат ангажимент да реагират при установяване на нарушения.

Защитете правата си – законът и практиката са на ваша страна!

Жалба до ИА „Медицински надзор“

Често пъти, при съмнение за злоупотреба с медицински документи към нас се обръщат клиенти с молба за изготвяне на Жалба до ИА „Медицински надзор“

Най-често това се отнася до случаите, когато болничен лист се използва не по предназначение

Пример за това е, за да се възпрепятства съдебно постановен режим на лични отношения с дете – засегнатото лице има пълното право да подаде жалба до Медицински одит.

В тази статия ще разгледаме как се изготвя такава жалба, в какви случаи се подава, както и ключови правни основания, които ще засилят шансовете Ви за успех.

Законът за здравето (ЗЗ) урежда медицинската дейност в България и поставя нормативни рамки, които могат да се използват като аргументация при подаване на жалба. Особено полезни са следните текстове:

• Здравните специалисти са длъжни да упражняват професията си в съответствие с правилата за добра медицинска практика и при спазване на професионалната етика.

• Всеки пациент има право на достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ. Издаването на документ без основание нарушава това право, особено ако засяга трето лице (напр. другия родител в режим на лични отношения).

• Контролът върху дейността на лечебните заведения и качеството на медицинската помощ се осъществява от Изпълнителната агенция „Медицински надзор“.

• Държавният здравен контрол включва и проверка на документацията, издадена от лечебните заведения.

❓ Кога има смисъл да подадете жалба до Медицински одит?

Жалба до Медицински одит (Изпълнителна агенция „Медицински надзор“) се подава, когато има съмнение за нарушение при издаване на медицински документи – болнични листове, бележки или удостоверения.

Най-често това включва:

• Болнични листове, издадени без реално заболяване;

• Документи, използвани за избягване на съдебно задължение (напр. срещи между дете и родител);

• Подозрения за съставяне на документ с невярно съдържание (чл. 311 НК).

🛠 Как се изготвя жалба до Медицински одит?

Жалбата трябва да е подробна, юридически издържана и добре структурирана.

Жалбата се подава, когато имате обосновано съмнение, че:

• Болничен лист е издаден без наличие на реално заболяване или медицинско състояние – например, при липса на преглед или на обективни медицински находки;

• Медицински документ се използва с цел да се избегне изпълнение на съдебно задължение – например, за възпрепятстване на контакт между дете и родител, постановен с влязло в сила съдебно решение;

• Съществуват индикации за съставяне на документ с невярно съдържание – престъпление по чл. 311 НК (длъжностно лице, което съставя официален документ с невярно съдържание);

• Има нарушения при водене на медицинската документация – включително забава, липса на регистрация, несъответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2000 г.

1. Правни последици 

Фалшиви болнични листове се използват в много ситуации, най-често родител многократно представя болнични листове в точно определени дати, за да не предаде детето, въпреки Съдебно определение за привременни мерки или Решение за родителски права над детето.

🕵️‍♀️ Какво следва след подаване на жалбата?

Агенцията извършва проверка, която може да включва:

• Събиране на обяснения от издалото лице;

• Преглед на медицинската документация;

• Назначаване на експертиза;

• Издаване на предписание или препращане към други органи (напр. прокуратурата при данни за престъпление).

Важно: Ако се установи нарушение, това може да бъде основа за:

• Дисциплинарно производство срещу лекаря;

• Административно-наказателна отговорност;

• Уведомяване на прокуратурата при съмнение за престъпление.

2. Правно основание:

Всеки жалбоподател може да се позове на:

• по Закона за здравето + НК – отговорност при издаване на документ с невярно съдържание;

• Наредба №1/2014 г. – контрол върху медицинските документи;

• чл. 311 Наказателния кодекс, ако има достатъчно данни за престъпление.

3. Искания към ИА „Медицински надзор“:

• Проверка на източника на документите;

• Установяване на самоличността на медицинското лице;

• Проверка на медицинската документация и записи;

• Сезиране на прокуратура или съсловна организация при установени нарушения.

⚖️ Вашите права заслужават защита

Ако имате основателно съмнение, че някой използва медицинска документация като инструмент за манипулация и нарушение на съдебни решения, не мълчете.

Изготвянето на добре аргументирана жалба до Медицински одит може да бъде ключов ход за възстановяване на справедливостта и за защита на детето Ви.

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Грешка в кадастралната карта

Често пъти към нас се обръщат клиенти с молба за отстраняване Грешка в кадастралната карта

Кадастърът и имотният регистър са гръбнакът на правната сигурност при сделките с недвижими имоти в България.

Един от най-важните текстове в тази система е чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Този член урежда действията на съдилищата, нотариусите и други длъжностни лица при настъпване на правни последици по отношение на недвижими имоти.

Какво гласи чл. 54 ЗКИР?

Член 54 ЗКИР задължава съдилищата, нотариусите, държавните и общинските органи и длъжностните лица, които съставят, изменят или прекратяват актове, подлежащи на вписване в имотния регистър

Целта е да бъдат изпращани актуални документи към съответната служба по вписванията.

Това трябва да се извърши в тридневен срок от настъпване на събитието, за да се гарантира актуалност и публичност на информацията за имотите.

Грешките трябва да се установят на място от съответната службата по геодезия, картография и кадастър.

Заповедта на Директор на АГКК, или СГКК се подписва от съставителя, от мен като заявител и от всички заинтересувани лица, призовани от административния орган на мястото на имота след огледа.

Целта е ориентиране на лицата при нанасяне на изменеието на границите.

След това изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър трябва да издадат заповед за изменение на кадастралната карта или регистър.

Заповед на Директор на АГКК или СГКК трябва да се съобщи на заинтересуваните лица.

При установяването на грешките в кадастралната карта задължително трябва да се състави скица за отстраняването им в кадастралната карта и регистри, която е неразделна част от акта за установяване на непълноти и грешки.

Защо това е важно?

• Предпазва от измами – редовното и своевременно вписване на актове предотвратява двойни продажби или злоупотреба с имуществени права.

• Улеснява сделките – купувачите и нотариусите имат достъп до актуална информация, което ускорява процеса на покупко-продажба.

• Юридическа сигурност – при всяко съдебно или административно производство, свързано с имот, е важно вписаните данни да отразяват действителното правно положение.

Последствия при нарушение на чл. 54 ЗКИР ?

При неизпращане на Заповед за изменение на кадастралната карта в срок по чл. 54 ЗКИР , възникват няколко последици:

• Административна отговорност – служителите и длъжностните лица могат да бъдат санкционирани.

• Правна несигурност – липсата на вписване поставя купувачи и трети лица в риск.

• Отговорност за вреди – ако поради неизпълнение на задължението се причини вреда на трето лице, то може да търси обезщетение.

Поправка на грешка в кадастралната карта

При наличие на имуществен спор, той трябва да се реши от съда.

Със започването на процес за установяване например на право на собственост върху част от имота, административното производство се прекратява с отказ

Чл. 54 от ЗКИР не е просто техническа норма – той е реален инструмент за правна сигурност и защита на интересите на гражданите и бизнеса.

Всеки, който участва в сделки с имоти, трябва да е наясно с него и да следи за неговото прилагане.