Напускане дружеството от съдружник

В случай, че Вие сте само съдружник във фирмата, без да сте и управител, то тогава можете да отправите писмено предизвестие за напускането на дружеството.

С изтичане на тримесечен срок от датата на получаване на уведомлението от страна на дружеството, Вашето участие в същото като съдружник се прекратява.напускане дружеството от съдружник

Писменото предизвестие за прекратяване трябва да стигне до знанието на другите съдружници.

напускане дружеството от съдружник

Това може да стане с писмо с обратна разписка или чрез нотариална покана или по всеки друг начин, който да удостоверява по безспорен начин, че Вашето писмено уведомление, изпратено чрез Покана е достигнало до знанието на съдружниците.напускане дружеството от съдружник

С оглед доказването на обстоятелството, че уведомлението е стигнало до занието на другите съдружници, най-удобно е, същото да бъде обективирано в нотариална покана.

Напускане дружеството от управител

Всеки избран и назначен управителят на всяко търговско дружество може да се оттегли от управлението на дружеството. напускане дружеството от управител

Това действие на напускане на дружеството  управителят може да направи по всяко време, за което следва да уведоми Общото събрание на дружеството за това свое решение.

Изготвеното от управителя писмено Уведомление за напускане на дружеството следва до стигне до отделните съдружници, като задължително условие в този случай, управителят следва да разполага с доказателства за това връчване. напускане дружеството от управител

напускане дружеството от управител

От дългогодишната практика по връчване на уведомления, Ви съветваме, че най-удобно връчването на писмено Уведомление за напускане на дружеството да се извърши чрез изпращане на нотариална покана.напускане дружеството от управител

Съгласно изискванията на Търговският закон, всяка промяната в управлението на търговските дружества, подлежи на вписване в Търговския регистър.

След извършване на вписването за напускане на дружеството в Търговският регистър към Агенцията по Вписванията, по отношение на трети лица управителят престава да изпълнява функциите си на управител на дружеството  след като тази промяна бъде отразена.напускане дружеството от управител

В случай, че въпреки отправеното уведомление за прекратяване на функциите на управителя и задълженията му по управление на представляваното от него дружество не бъдат прекратени, в едномесечен срок от получаване на това писмено уведомление до съдружниците, ако от самото дружество не бъде подадено заявление за вписване на промяната в управлението,  то в този случай, самият управител, отправил изявление за напускане, може да заяви за вписване тази промяна, дори без да е необходимо на негово място да е бил избран нов управител.

Регистрация при нощувки Airbnb и Booking

Промените в Закона за туризма, в сила от 01.01.2020 г., бяха анонсирани в публичното пространство като законодателна инициатива за повишаване отчетността и съответно облагането на доходите от краткосрочни наеми на обекти, предлагани на клиенти чрез онлайн платформи.

В Закона за туризма липсва дефиниция на понятието „настаняване”. Според Закона за нормативните актове и Указа по неговото прилагане разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.

За да не страда конкуренцията между хотели, къщи за гости и т. нар. „квартири”, в които се предлагат нощувки, се въвежда регистрация за туристическите обекти, които не подлежат на категоризация.Регистрация при нощувки Airbnb и Booking

Според чл. 113, ал. 1 на Закона за туризма  хотелиерство или ресторантьорство може да извършва лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, и на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация; има персонал с изискуемото образование и езикова квалификация, като за управленския персонал се изисква и стаж.

Съгласно чл. 113 алинея 2 се създава възможност да се извършва хотелиерство и от лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, но само в изчерпателно посочен кръг от туристически обекти – стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости. Изрично се посочва и възможността предоставяните за нощувки обекти да бъдат част от жилището, което предоставящият ги обитава. Това обаче не е задължително при всички хипотези.Регистрация при нощувки Airbnb и Booking

Настаняване в частни жилища 

Съгласно ЗУТ ДР § 5, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗУТ „жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ; т. 30  дефинира  „жилище“ като  съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Следователно хотелиерските услуги биха могли да бъдат предоставяни както в едно помещение от самостоятелен обект (апартамент) в жилищна сграда, така и при предоставяне на стая, етаж от къща или друга обособена част от функционално самостоятелен обект, използван от хотелиера за задоволяване на неговите жилищни нужди.Регистрация при нощувки Airbnb и Booking

От изложеното дотук следва, че

  • при предоставяне на хотелиерски услуги по занятие, т.е. системно и с цел придобиване на доход, лицето е търговец по силата на чл. 1, ал. 1, т. 13 от Търговския закон.
  • при предоставяне на хотелиерски услуги в обитаваното от него жилище лицето не е търговец по смисъла на Търговския закон. При тази хипотеза то може да извършва хотелиерство само в ограничен кръг от туристически обекти, посочени в чл. 113, ал. 2 ЗТуризма – къщи за гости, апартаменти за гости, стаи за гости.
  • при отдаване под наем на притежаван от него обект лицето не е по необходимост търговец, освен в случаите по чл. 1, ал. 3 ТЗ – образувало е предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.

Регистрация на обектите 

От правна точка в разсъжденията ми ще бъде тезата, изразена в Решение №13 от 04.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12830 / 2009.г, докладчик съдия Павлина Найденова: „Търговският закон не ограничава стопанисването и управлението на собственост чрез отдаването и под наем, но за предоставяне на туристически услуги чрез категоризирането на тази собственост като туристически обект, собствеността следва да отговаря на специалните изисквания на Закон за туризма и наредбата, въвеждащи вписването в търговския регистър като условие за упражняване на туристическите дейности по ТЗ с цел правна сигурност и защита интересите на потребителите. Изключение от това е хипотезата на чл. 2, т. 3 от ТЗ.”.Регистрация при нощувки Airbnb и Booking

Законът не забранява реализирането на доходи от частна собственост да се извършва чрез възмездното и отдаване под краткосрочен наем. Именно тук са налице съществени разлики в предмета при договорите за краткосрочен наем и Договор за предоставяне на хотелиерска услуга.

В пределите на субективното решение е налице избор за използване на налично имущество. В случай, че лицето предпочита реализирането на доходи от собствеността си чрез отдаването и под наем, не е необходимо предлаганият обект да бъде регистриран или категоризиран, а доходите се отчитат и облагат по реда на облагане на доходи от наем.

Законодателството за защита на потребителите се прилага винаги и доколкото наемодателят е търговец и предоставя услуга на своя клиент за негово лично потребление. В случай, че наемодателят не е образувал предприятие, което изисква да бъде управлявано по търговски начин по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон, договорът за краткосрочен наем се урежда по правилата на Закона за задълженията и договорите. Дължимата от страните грижа се определя в съответствие с общия модел на грижата на добрия стопанин (чл. 63 ЗЗД).Регистрация при нощувки Airbnb и Booking

Твърдението, че всяко сключване на договор за краткосрочен наем превръща наетия обект в туристически, би довело до изискването всеки наемодател да е подчинен на изискванията за общодостъпност на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3 и 4 от Закона за туризма.

При приложението на тези изисквания за лицата, предлагащи настаняване в обитаваните от тях жилища, резултатът би бил възникване на законово задължение да допускат всеки посетител в собственото си жилище поради забраната за дискриминация на туристите. Регистрация при нощувки Airbnb и Booking

Чрез онлайн платформи могат да се предлагат както обекти за краткосрочен наем, така и категоризирани или регистрирани по Закона за туризма туристически обекти. В първия случай наемодателите отчитат доходите си и внасят дължими суми за данъци по реда на ЗДДФЛ. Не са задължени да обявяват информация за предоставяни услуги или да водят отчетна документация за броя реализирани нощувки.Регистрация при нощувки Airbnb и Booking

При предлагане на туристически обекти същите следва да бъдат категоризирани. Изключение от това общо правило е предлагането на нощувки в апартаменти,стаи и къщи за гости, в които хотелиерът живее. При тази хипотеза хотелиерът не се подчинява на режима на търговците по Търговския закон по силата на изричното изключение на чл. 2 ТЗ и чл. 113, ал. 2 ЗТ. Само за апартаменти и стаи за гости не е налице изискване за категоризация, а се предвижда алтернативна възможност за регистрацията им.

Когато лице желае да категоризира или регистрира част от обитаваното от него жилище, независимо дали е жилищна сграда или самостоятелен обект в такава, като туристически обект, за него е приложим режимът по Закона за туризма. Регистрация при нощувки Airbnb и Booking

Когато желае да отдаде притежаван или управляван от него обект под наем, лицето може да търси съконтрахенти чрез онлайн платформа, без да подлежи на санкции, тъй като глоби са предвидени за предлагане чрез онлайн платформа на туристически услуги в нерегистриран или некатегоризиран туристически обект; а предложението за сключване на краткосрочен наемен договор не представлява предлагане на хотелиерска услуга в туристически обект.

В настоящата статия са използвани материали на адв.Т.Ибрямова, ВАК, като предоставяме тази информация за всички, който се нуждаят от информация с оглед предвидени за предлагане чрез онлайн платформа на туристически услуги в нерегистриран или некатегоризирани туристически обекти.

Фактурата-доказателство за съдебно вземане

В досегашната ни съдебна практика, при възникнали съдебни спорове относно продажба на стоки или услуги, едно от обичайните доказателства  е издадена от страна данъчна  фактура.  При разглеждане на този въпрос, като адвокат по събиране на задължения, следва да отбележим, че по смисъла на чл.180 ГПК, издадената данъчна фактура представлява частно-правен документ.

Самото определение, което дава законът за частните документи е, че  документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Затова фактурата може да се приеме като валидно доказателствено средство за наличие на валидно сключен, двустранен договор за покупко-продажба на вещи и услуги, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност на сделката. фактурата-доказателство за съдебно вземане

Съдебна практика за фактурата като доказателствено средство

Съдебната практика е доста богата в това отношение и чувствително еднопосочна с оглед цяла поредица от Съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, представляващи задължителна практика за действителността на издадена данъчна фактура по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно: Съдебно Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Съдебно решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., Съдебно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.разноски по съдебно дело

В този смисъл Върховния касационен съд възприема, че издадена данъчна фактура може и следва да се възприеме като годно доказателствено средство за доказване на възникнало двустранно договорно правоотношение по сключен договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. фактурата-доказателство за съдебно вземане

Съгласно заключението Съдебно Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба на движими вещи  фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв – вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място. фактурата-доказателство за съдебно вземане.

Нередовността на фактурата като вторичен счетоводен документ , водещ до незачитане на извършената търговска сделка за данъчни цели/ напр. не признаване на данъчен кредит по ЗДДС/, не се отразява на правната характеристика на документа  като частен свидетелстващ документ по смисъла на ГПК.

Фактурата като доказателство в съдебният процес

Съдът, пред който се представя този документ е длъжен  да го зачете като годно доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна.

Тъй като съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ,  при направено оспорване на верността на съставената фактура, решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото, вкл. заявено от оспорващия я извънсъдебно признание за същите  например включването отразяването на фактурата във счетоводствата на продавача и купувач, включването й  в дневниците за покупки/продажби, ползването на данъчен кредит. В този смисъл е и решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.фактурата-доказателство за съдебно вземане

Тъй като действащата след 01.01.2011 г. редакция на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството не съдържа изрично изискване фактурата да бъде подписана от получателя на стоката, най-често липсата на такъв подпис е основание за оспорване верността на фактурата. В такива случаи обаче,  въпреки  че купувачът оспорва фактурата , той я е осчетоводил и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС по смисъла на чл. 55 Търговски закон.фактурата-доказателство за съдебно вземане

За произтичащите правни последици от извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура и осъществено от него приспадане на данъчен кредит  състав на ВКС, ІІ търговско отделение се е произнесъл в решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., т. к., ІІт. о. на  ВКС.

Това решение формира задължителна съдебна практика , според която „само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.”фактурата-доказателство за съдебно вземане

Декларация за дружества без дейност

Съгласно последните промени в Закона за Търговският регистър от началото на 2020, всички дружества, които не са осъществявали дейност през финансовата 2019, трябва да подадат декларация за неактивност в Агенция по вписванията (ЗТРРЮЛНЦ) в срок до 31.03.2020г.

Съгласно ал. 9 на чл. 38 от Закона за счетоводството задължение за публикуване на годишен отчет в регистъра ( ал. 1 до 8) и подаване на декларация за дружества без дейност не се прилагат за :

  • бюджетни предприятия
  • еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит; 
  • предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период;

Те подават декларация за фирма без дейност, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година;декларация за дружества без дейност Декларация за дружества без дейност

Такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с не стопанска цел за публикуване на декларацията не се дължат.декларация за дружества без дейност 

Декларацията е на разположение в кантората и в случай на нужда от съдействие можем да я подготвим вместо Вас и да я подадем в Търговският регистър към Агенцията по Вписванията.декларация за дружества без дейност 

За допълнителна информация и въпроси, оставаме изцяло на Ваше разположение на следните телефони :  + 359 897 90 43 91 и Email :  office@lawyer-bulgaria.bg

Отстояния по ЗУТ в населени и вилни зони

Уредбата на отстоянията при изграждането на сгради се съдържа в Закона за устройство на територията (ЗУТ).  Съгласно разпоредбата на чл. 31 е предвидено, че при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са:

1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот – най-малко 3 м;
2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот – най-малко 5 м.

При средно и високо жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са:
1. до страничната граница на урегулирания поземлен имот – най-малко една трета от височината на сградата;
2. до границата към дъното на урегулирания поземлен имот – най-малко 6 м.

Разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите.
отстояния по ЗУТ вилните зони
Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти  се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м.

В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница.

В последните няколко години, чести въпроси възникват по отношение на отстоянието по ЗУТ и спазването на законовите изисквания във вилни населени места и зони.

Съгласно чл. 34 на ЗУТ във вилните зони сградите са на разстояние най-малко 4.00 (четири) метра  до страничните граници и най-малко 6.00 (шест) метра до дъното на урегулирания поземлен имот. отстояния по ЗУТ вилните зони

За намалени отстояния – т.е. отстоянията на сградата до сградите в съседните имоти да не отговарят на нормативно изискващите се разстояния, се изисква градоустройствена процедура: промяна на плана за застрояване (ПЗ) и работен устройствен план (РУП). В този случай се изследва и законността и на съседните сгради.

Законът допуска това разстояние да бъде намалено най-много с една трета от нормативно изискуемото отстояние. Но тази законова процедура изисква нотариално заверено съгласие на съседите в т.нар. „Декларация за търпимост“.отстояния по ЗУТ вилните зони

Самата процедура обаче се разрешава след представяне на мотивирано предложение от страна на Възложителя на проекта и след валидно издадена Заповед на главния архитект на общината, в която се намира имота.отстояния по ЗУТ вилните зони

Лични отношения с баба и дядо

Законът гарантира възможност на бабата и дядото да развиват и утвърждават самостоятелно емоционална връзка с тяхното внуче – чл. 128 СК и по начин ,който да е в интерес на детето.

Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието“интерес на детето“. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, а преценката на съда следва да обхваща обстоятелствата по § 1 т. 5 от ДР на  Закона за закрила на детето.

Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. Установяването на правото им по чл.128 от СК  е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците.

Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.

В съдебната ни практика, все по-често се срещат ситуации,  в които родителите живеят и работят в чужбина, а децата са отглеждани от баба или от баб и дядо в България.  За обществото е важно да бъдат осигурени интересите на всяко дете, като то расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него.лични отношения с баба и дядо

лични отношения с баба и дядо

С оглед осигуряването на контакт с децата е желателно да не се стига до отчуждение от неговите близки. Такива ситуации могат да навредят на развитието възпитанието му – именно затова законът дава право на детето и на бабата и дядото да поискат съда да определи режим на лични контакти между тях на основание чл. 128 от Семейния кодекс.

Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на основа установените отношения на бабата и дядото, които ще отглеждат и възпитават детето, както и се отчита факта на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност.лични отношения с баба и дядо

Целта на производството е не да се търси комфорта на родителите и бабата и дядото, а да се осигури най-добрият интерес на децата, който принцип е инкорпориран в Общия коментар No 14 (2013 г.) на Конвенцията за правата на детето на ООН.

Най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В този смисъл в т. 70 от Коментара е записано следното: „Запазването на семейната среда обхваща запазване на връзките на детето в по-широк смисъл. тези връзки се отнасят до по-широкия семеен кръг, например баби и дядовци, чичовци и лели, както и приятели, училищна и по-широка среда, и са от особено голямо значение, ако родителите са разделени и живеят на различни места.“лични отношения с баба и дядо

Установяването на правото по чл. 128 СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците.

Нормата цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод между родителите на децата, респективно при смърт на единия родител, и родителските права да се упражняват само от единия родител.

Отговорност превозвача превоз

В отношенията между търговски партньори, при извършване на превозите, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставката.

Неговата имуществена отговорност е ангажирана също така за забавата при доставка на стоките. Възможността на превозвача да се освободи от своята имуществена отговорност е налице, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на възложителя (товародателя), при неправилно или грешно нареждане, при което не е  резултат на грешка на превозвача.Отговорност превозвача международен превоз

Друга възможност за освобождаване от отговорност е недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да предвиди.Отговорност превозвача превоз

Отговорност при забава на доставката

При извършването на доставките, всяка стока е необходимо да бъде доставена съгласно записаното в Заявката за транспорта. В случай, че срок  за доставка на стоката не е уговорен, превозвачът при доставка следва да достави стоката за периодо, за който е обичайно е необходим за подобен транспорт.

В практиката се срещат случаи, в който стоката може да се повреди или загуби. В тези случай се ангажира отговорността на превозвача,  в случай че стокът не бъде доставена в срок до 30 дни, както и след изтичане на уговорения за срок за доставка, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в срок шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача.Отговорност превозвача превоз

Определяне на размер на обезщетения при отговорност на превозвача

Съществуват случаи, в които отговорността на превозвача за цялостни и частични липси може да бъде ограничена.  Тази отговорност е ограничена до 8.33 специални единици тираж, което не надвишава сума от 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Ориентировъчно това е сума в размер на около 10 Евро/кг.

В тази ситуация, превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло, заедно с всички възникнали митнически  и др. разноски. Товародателят може да заплати отделна цена, с което да обяви в стойността на стоката в ЧМР товарителницата, която надвишава съответните лимити. В този случай, превозвачът е отговорен и носи имуществена отговорност  за стоката до обявения размер. рекламация давностен срок чмр, адвокат транспортни дела, обезщетение ЧМР, срок искове липса на товар ЧМР конвенция, Отговорност превозвач, Спедитор

В случай на забава при доставянето превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети, но не повече от цената на превоза, освен ако в товарителницата не е обявена стойността на стоката или особен интерес от доставката, като за съответното изпращачът заплаща отново допълнително възнаграждение. Ограниченията на отговорността на превозвача не важат в случаите на измама или грешка, приравнена на измамата.

РЕКЛАМАЦИЯ при доставка 

Когато доставката бъде извършена, от своя страна получателят има право на рекламация на получения товар в момента на получаването. Рекламацията на стоката следва да бъде извършена в присъствието на превозвача, когато се касае до явни липси и повреди и/или в 7-дневен срок от получаването й, когато става въпрос за скрити липси и повреди.

В случай, че товарополучателят на стоката не направи тези възражения и рекламации в указаните срокове, се приема, че Договорът за доставка е изпълнен и сроката е получена в състоянието, описано в товарителницата.(т.е.без забележки).Отговорност превозвача превоз

Давностен срок за искове по ЧМР

Законът указва, кратки срокове за предявяване на искове по ЧМР Конвенция. Срокът на погасителната давност за тези искове, свързани с превоза, е едногодишна.

В случай, че при доставката е налице измама или грешка, законът посочва, че давността е тригодишна. При частични липси, повреди или забава давността започва да тече от момента на доставяне на стоката, а за цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок. Ако такъв срок не е бил уговорен, то началният момент, от който започва да тече давността, е 60 дни след като стоката е била приета за превоз.

Писмененото възражение срещу превозвача прекъсва и спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено направената рекламацията и върне приложените към нея документи.Отговорност превозвача превоз

Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение в бъдещ исков процес по ЧМР Конвенция.

 

Разпореждане със семейното жилище

В последните няколко години, въпросите за предоставяне ползването и разпореждане със семейното жилище, придобито по време на брака станаха актуални при тълкуване на текстовете на чл. 26 и 34 Семеен кодекс (СК).

Разпореждането с идеална част от жилището, което принадлежи изцяло на единия съпруг, е разпореждане, което би могло да засегне интересите на семейството. Новият съсобственик придобива права, които може да иска да упражнява реално – да ползва жилището съответно на своя дял, независимо какъв е неговият размер. Ето защо при това разпореждане е необходимо да се приложи чл. 26 СК.

Чести са случаите, в който семейното жилище е съсобственост на двамата съпрузи. Съсобственост може да е налице между двамата съпрузи или с трети лица. Законът не поставя изискването лична собственост да е цялото семейно жилище, поради което следва да се приеме, че е достатъчно съпругът да притежава и само дял от собствеността.

Когато жилището е общо на съпрузите, но в режим на обикновена съсобственост, всеки от тях би могъл да се разпореди със своята идеална част при условията на чл. 33 ЗС, изисквайки декларация за съгласие по закон.

Успоредно с това, съпругът – съсобственик е длъжен да изпълни и изискванията на чл. 26 СК. Съществуват и хипотези, в които съпругът на продавача може да не поиска да изкупи дела на другия съпруг, а сделката може да не е продажба, поради което ограничението на чл. 33 ЗС не би се прилагало. Но това не е причина да бъде изключена защитата за ползване на семейното жилище от майка с непълнолетно дете,  която законът дава на семейството с ограничението на чл. 26 СК.

Възможно е семейното жилище да се притежава в съсобственост между единия съпруг и трето лице или лица. В този случай разпореждането с идеалната част, това би лишило членовете на семейството изцяло от възможността да ползват съсобственото жилище, поради което защитата по чл. 26 СК е важна и необходима за другият съпруг, несобственик на идеалната част.

Законът посочва, че правото на разпореждане със семейното жилище е ограничение на собствеността върху семейното жилище, когато то принадлежи само на единия от съпрузите. Това законово положение е оправдано от гледна точка на интересите на семейството. Съпругът съсобственик не може свободно да се разпорежда с жилището, а трябва да спази определени законови изисквания.

Същественото, което следва да се изложи в случая е факта, че ограничението важи само и единствено по време на сключен брак между страните.

Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения, В този случай защитата на родените от брака деца, се постига чрез възникване на наемно отношение (чл. 57 СК).

Режими на имуществени отношения между съпрузите – съгласно разпоредбата на чл. 26 СК се намира в раздела, уреждащ законовия режим на общност. То намира приложение и при режим на разделност по силата на препращащата норма на чл. 34 СК.

В ситуация на валидно сключен между страните брачен договор са възможни две хипотези

1) Ако в подписаният между страните брачен договор, въпросът за ползване и разпореждане със семейното жилище не е уреден изрично, се  прилагат едностранно правилата по чл. 26 СК. вследствие на  субсидиарната приложимост на всички правила от законовия режим на съпружеска имуществена  общност.

В този случай, на основание чл. 38, ал. 4 СК се казва, че  “за неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.”

В случай, че в сключеният между страните брачен договор е налице изрична уговорка относно начина на управление и разпореждане със семейното жилище, каквато изрично е допустима според чл. 38, ал. 1, т. 3 СК, приложението на чл. 26 СК ще бъде изцяло изключено от действието на сключеният брачен договор между тях. В този случай, без уговорка за пълна изчерпателност, можем да споменем още няколко варианти :

  •  на първо място – възможно е според договора редът за разпореждане да бъде същият (като по чл. 26 СК), но той да е приложим при различни предпоставки. Например – въпреки че съпрузите притежават и друго жилище. Възможно е приложимостта на ограничението да бъде обусловена и от начина на придобиване на семейното жилище – например ограничението да не се прилага, ако жилището е наследствено

Веднага тук възниква въпроса „Допустимо ли е в договора да се предвиди, че липсата на съгласие на съпруга – несобственик не може да бъде заместена от съдебно разрешение?

На този въпрос би могло да се отговори, че с договор не може да се установява съдебен ред за разрешаване на какъвто и да било въпрос. Нашата практика като адвокат по семейни дела, относно въпроса за ползването и разпореждането със семейното жилище показва, че разрешение би било в съответствие и с принципа за разбирателство между съпрузите (чл. 14 СК). До съдебно разрешаване на спорове между съпрузите, касаещи интересите на семейството, обикновено се стига при състояние, което предшества развода.

  •  възможно е в договора да е предвидено, че съгласие на съпруга – несобственик няма да е необходимо при никакви обстоятелства. Трябва да се отбележи, че ограничението е установено не само в негов интерес.
  • В случай, че от брака има ненавършили пълнолетие деца от брака,  целта на закона (СК) е да не бъдат застрашени техните интереси. Собственикът на жилището като родител е длъжен да отглежда децата си съобразно своите възможности (чл. 1