Прекомерност на неустойка по договор

В съдебният процес за присъждане заплащането на уговорена неустойка не е нужно същата да се доказва, като размер или основание

Съществуват случаи, в които вредите са на по-голяма стойност от неустойката няма пречка да бъдат претендирани по общия ред

В този случай, по-високият размер на причинените вреди, над уговорената неустойка следва да се доказва.

Неустойката не е средство за получаване на блага обезщетение на кредитора.

В случай, че е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът има право да намали нейния размер, при възражение.

Изключение от горното правило се, касае неустойка търговска сделка, стига страните да са търговци.

Съгласно Тълкувателни решения на ВКС неустойката по търговска сделка може да бъде ограничена при определени предпоставки.

Установяване на прекомерност 

Поради разнородния характер на задълженията, чието изпълнение неустойката обезпечава, в теорията, в съдебната и арбитражна практика липсват критерии за прекомерност по чл. 92 ЗЗД.

В някои хипотези като критерий за прекомерност се определя съотношението на неустойката с претърпените от кредитора вреди, а в други – съотношението й с размера на основното задължение, чието изпълнение тя обезпечава.

Не са редки случаите, при които като показател за прекомерност се приема обезщетението по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва. Това се отнася най-вече за неустойката, обезпечаваща изпълнението на парични задължения.

Изключение за прекомерност на неустойка по договор

При търговските дела неустойката по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД търпи известно изключение с оглед чл.309 ТЗ – не може да се намалява поради прекомерност

В конкретният случай се касае за уговорена неустойка по търговска сделка.

В съдебната практика са налице две условия, които законът въвежда кумулативно  за изключение от  прекомерност

А/ сделката да е търговска

Б/ сделката да е сключена между търговци.

Практиката на ВКС е наложила тълкуване, съгласно което забраната по чл. 309 от ТЗ следва да се прилага и към абсолютните търговски сделки

В този случай, страната-нетърговец на общо основание може да се позове на прекомерността и да иска намаляване.

Право да иска намаляване е изключено за страна, която е търговец

Съгласно чл. 287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска.

Обезпечителната функция на неустойката е гаранция че неустойката ще гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения С помощта на съдебен процес, пострадалия може да защити правата си, чрез искове за неизпълнение.

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Искове за неизпълнение на договор

Често пъти се случва, че при търговски отношения между дългогодишни партньори се стига до искове за неизпълнение на договор.

В правната теория и чл. 20 ЗЗД – договорът има сила на закон за тези, които са го сключили.

Този принцип може да се извлече и от редица други разпоредби на основния закон, регулиращ договорните отношения.

При подписан договор да не се изпълнява от едната или от двете страни – умишлено или поради проява на небрежност.

За изправната страна винаги е налице възможност за съдебни действия с оглед защита на личния си интерес.

В тези случаи законът дава възможност на кредитора да предяви надлежно пред съда искове при неизпълнение на договор.

За да развалите договора трябва да е налице неизпълнение в каквато и да е било форма- пълно неизпълнение или неточно – забавено, частично, лошо изпълнение.

В случай, че е налице неизпълнението на двустранен договор спрямо уговореното, неизправната страна следва да понесе цялата отговорност, като плати обезщетение или неустойка.

Винаги когато сте изправени срещу неизпълнение, задължително първо развалете договора. Развалянето се извършва по правило извънсъдебно.

Това не се отнася за договори с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти и договорите за аренда за повече от 10 стопански години.

В тези случаи договорите се развалят единствено по съдебен ред.

Последици при неизпълнение на договор

На първо място законът предоставя няколко възможности за изрядната страна да потърси правата си по съдебен ред. Някои от възможните съдебни искове, които са свързани с неизпълнението, развалянето и прекратяването на договорите са следните:

– Иск за реално изпълнение на договор и обезщетение (Иск за плащане на просрочени вноски);

– Иск за обезщетение поради неизпълнение на договор (неустойки);

– Иск за разваляне на договори, с които се учредяват, прехвърлят, признават или прекратяват вещни права;

– Иск за връщане на вещ след прекратяване на договор за наем и обезщетение за неправомерното й ползване;

– Иск за установяване съществуването или несъществуването на права.

Възможности при неизпълнение на договор

В случай на неизпълнение, кредиторът има право да развали договора и да иска връщане на всичко дадено по него до момента.

Неизпълнението на даден договор от насрещната страна не води автоматично до преустановяване на облигационните отношения, независимо колко време трае това неизпълнение.

За да се преустанови правоотношението и да се разкъса облигационната връзка трябва да се извършат определени действия по разваляне на договора.

В този случай кредиторът е длъжен да отправи волеизявление до длъжника, с което да му даде подходящ срок за изпълнение

Тази възможност е налице в случаите освен когато изпълнението вече е станало невъзможно или безполезно или пък е било уговорено да се изпълни в точно определен момент, който е отминал.

След изтичането на срока, даден от изправната страна и липсата на изпълнение, кредиторът ще счита договора за развален.

При ситуация,  в която развалянето е поради забава на длъжника, според съдебната практика не е необходимо да се определя нов срок  за изпълнение.

Когато е предявен иск за обезщетение вместо реално изпълнение, длъжникът има право да предложи изпълнение, в случай, че кредиторът все още има интерес.

Ощетената страна следва да предяви претенциите си чрез съдебен иск лично или чрез адвокат по търговски дела.

С помощта на съдебен процес, пострадалия може да защити правата си, чрез искове за неизпълнение.

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Oспорване на съдебна експертиза

Чести са случаите в съдебните зали по време на съдебно заседание, когато се стига до оспорване на съдебна експертиза.

Когато за изясняване на въпроси по делото, са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, съдът назначава и съдебна експертиза.

Съгласно изискването на закона съдебна експертиза по делото за събиране на доказателства се назначава по искане на страната или служебно.

Съдебна експертиза се назначава, когато за изследване на даден въпрос са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага /чл.157, ал.1 ГПК/.

Предмет на експертизата е въпрос в областта на медицината, икономиката, техниката и други науки.

За разлика от свидетелите, които изнасят пред съда само факти, вещите лица дават освен сведения, и изводи относно фактите по делото – т.е. те консултират съда.

Съдът е длъжен да назначи вещо лице, когато за изясняването на определени въпроси са необходими специални знания в съответната област.

Съдът има право да възложи задачата и на вещо лице, което не е включено в списъка.

Когато вещото лице се назначава служебно, разноските за експертизата се поемат от страните или от страната, която експертизата ползва.

Съдът не може да откаже да допусне това доказателствено средство с мотива, че разполага със съответните специални знания. В определението, с което съдът допуска и назначава експерта се посочват: предмет, задача, материали и цел на експертизата.

Какво представлява съдебната експертиза ?

Експертизата представлява способ за събиране на доказателства, използван широко в съдебната и извънсъдебната дейност на съдилищата

Тази дейност цели изясняване на някои обстоятелства и въпроси, необходими специални знания от областта на науката, изкуството и техниката.

Легална дефиниция на „експертиза“ се съдържа в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписване, квалификация и възнаграждения на вещи лица.

Съгласно Наредба 2 експертиза представлява процесуално регламентирана дейност, извършвана по искане на  компетентния орган от лица, които притежават специални знания и умения за изследване на обекти или обстоятелства.

Тези способности на вещите лица са свързани с изясняването на определени обстоятелства, с които знания и умения съдът не разполага.

Правомощия на вещото лице по делото 

Вещото лице не може да бъде роднина на страна по права линия, съпруг, роднина по съребрена линия до ІV степен вкл., по сватовство до І степен, както и изобщо лице, заинтересувано от изхода на делото.

В случай, че бъде назначено такова вещо лице, то следва да бъде отстранено и заменено с друг експерт в същата област, разполагащ с правоспособност.

Вещото лице има свободен достъп и може да прави справки по делото, по което е назначено.

То има право да , да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, прокуратурата, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби.

Разноските за събирането на доказателства, чрез назначена експертиза се понасят от страната, която ги е поискала.

Това правило търпи изключение в случаите, когато отсрещната страна няма въпроси.

При нужда да бъде установен факт, съдът служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежест на доказването.

Това е постановено в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.,) ОСГТК.

Действия по оспорване на съдебна експертиза

Oспорване на съдебна експертиза се допуска след като се изслуша  заключението в експертизата на вещото лице.

Съдебната практика сочи няколко основни акцента при оспорване на заключението на вещото лице

Най-честата причина за оспорване е некомпетентност на вещото лице.

Друга причина е липса на ясни отговори на поставените в съдебно заседание въпроси.

Следва да бъде извършена проверка относно легитимността на вещото лице и регистрацията му в Камарата на независимите оценители.

Когато се установи, че такава регистрация не е налице, това е основание за искане за отмяна на експертизата.

Експертизите се извършват от т.нар. „вещи лица“, които представляват специалисти в съответната област на науката, изкуствата, техниката и занаятите.

Експертизата се назначава с решение, постановление или определение на органа на предварителното разследване, прокуратурата или съда.

Когато вещото лице не разполага с квалификация да изпълни поставените задачи на основание чл. 198 ГПК следва да се освободи от дейност. 

В този случай заинтересованата страна, може да поиска повторна – единична или направо тройна експертиза.

Назначеното вещо лице винаги може да бъде заменено с друго, ако не успее да изпълни задачата поради болест, некомпетентност или други причини.

Това са случаите, в който са налице съмнения за пристрастност и необективност на заключението,  представено на съдебния състав.

Заключението се приема в съдебно заседание, в което вещото лице трябва да се яви лично и да заяви, че го поддържа, като отговори на поставените въпроси от съда и страните.

Приемането на заключението означава само, че същото става част от доказателствата по делото, без обаче да обвързва съда.

При несъгласие и със заключението на тройната експертиза, може да се назначи нова тройна, която се възлага на други три вещи лица. Последващо разширяване състава на експертизата – петорна, седморна и пр., е недопустимо.

По изключение, когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.

Рискове при упълномощаване за сделка

В последните години все по често се заговори за възникване на рискове при упълномощаване за сделка.

След въведената система, законът за Нотариусите и нотариалната дейност даде възможност за проверка на издадени нотариално заверени пълномощни за сделка.

Легитимацията на страните в по сделка и извършване на сделки чрез фалшиви документи за самоличност е обект на проверка.

Съгласно чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сделка в нотариална форма (нотариален акт), трябва да бъде с нотариална заверка на подпис и съдържание.

Често пъти се случва при продажба на имот, пълномощното да не е заверено с нужните печати и на подпис и на съдържание.

Когато пълномощното за сделка с недвижим имот се съставя в чужбина, нотариалната заверка на подпис и съдържание се извършва от консул.

В случай че консулът се намира далеч заверка се извършва от компетентния в съответната държава нотариус.

Пълномощното, удостоверено от чужд нотариус, се превежда на български език, легализира или заверява с апостил.

Проверка пълномощно за сделка за сделка

С въвеждането на регистър за пълномощни и завещания, всеки нотариус може да направи справка дали дадено пълномощно действително.

Проверката на документите при рискове при упълномощаване за сделка обхваща дали нотариалното пълномощно, заверено в писмен вид ограничи възможностите да се спекулира с фалшиви пълномощни.

Съдържанието на пълномощното, с което се прехвърля имот, както и обема на представителната власт са риск.

Валидността на нотариалния акт, изповядан чрез представители зависи от валидността на пълномощните на страните.

При проверка на пълномощно е спорен въпросът дали е достатъчно на пълномощник да се разпореди с конкретен имот без описание на съществени елементи от имота.

Някой нотариални кантори изискват да се опишат подробно съществените елементи на имота за сделката.

За да се избегне риска определена сделка с недвижим имот да бъде обявена за недействителна поради липса на представителна власт, се проверява пълномощното.

При сделка с пълномощници пълномощното трябва да съдържа достатъчно подробна информация за покупко-продажбата.

Нотариусът, пред когото се изповядва сделката е длъжен да изследва представителната власт и правомощията в пълномощното

Според последните случаи в спорната съдебна практика тази проверка не гарантира защита срещу рискове по сделката.

За гаранция на документите е образувано тълкувателно дело на ВКС за съдържание на пълномощното (Тълкувателно дело ВКС № 5/2014 г.)

Дори и пълномощното да е изрядно, подробно и изготвено съществуват рискове при упълномощаване за сделка.

Такива рискове не оставя място за съмнения и тълкувания относно представителната власт и правомощията на пълномощника, възможно е упълномощителят да е оттеглил пълномощното

В случай, че пълномощно е обявено за нищожно и упълномощителят не е разбирал свойството и значението на постъпките, купувачът не става собственик.

Ако сделката не бъде оспорена за нищожна по съдебен ред, купувачът след 5 години ще придобие по давност собствеността.