Шофиране при отнета книжка

Все повече водачи се качват и биват хващани при шофиране при отнета книжка.

Шофирането при отнета книжка, особено след употреба на алкохол, се третира като сериозно нарушение на пътните правила в България. Когато водач управлява МПС без валидна шофьорска книжка, рискува не само налагането на финансови санкции, но и по-строги наказателни последици.

Административни и наказателни последици

1. Административно наказание: Глобата за шофиране с отнета книжка е между 100 и 300 лева. Това наказание е предвидено за основното нарушение, което включва липсата на право на управление на МПС поради отнета шофьорска книжка.
2. Наказателна отговорност: Ако лицето управлява автомобил по време на период на лишаване от право да шофира, наложен със съдебно решение, то може да бъде наказано с лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева, особено ако нарушението е повторно.

Специфики при употреба на алкохол

В случай, че шофирането с отнета книжка е съпроводено с употреба на алкохол, последствията са значително по-тежки:

• Глоба за повторно шофиране след употреба на алкохол: Размерът на глобата се увеличава до 1000-2000 лева.
• Продължителност на отнемането на книжката: Срокът на отнемане на шофьорската книжка може да бъде удължен от 1 до 3 години.

Законови рамки и предложения за изменение

Съгласно Наказателния кодекс, шофирането в период на лишаване от права се смята за престъпление

Това е така, защото водачът умишлено нарушава условията на наложеното му наказание.

В контекста на правните реформи, се обсъждат предложения за увеличаване на наказанията с цел по-голяма превантивна ефективност и намаляване на пътнотрафичните произшествия.

Държавните органи в България активно работят по кампании за повишаване на пътната безопасност, подчертавайки важността от спазването на законите и последствията от тяхното нарушаване. Тези инициативи целят да информират широката общественост за рисковете от шофиране без книжка и след употреба на алкохол.

С какво можем да Ви помогнем ? 

Всеки случай на управление на моторно превозно средство без валидна шофьорска книжка или след употреба на алкохол трябва да се разглежда със сериозност, като се налагат съответните наказания.

Отговорното поведение на пътя е от съществено значение за гарантиране на безопасността и благополучието на всички участници в движението.

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или Email:  office@lawyer-bulgaria.bg 

Признаване решение на чуждестранен съд

Съществен въпрос в последните няколко години относно съдебната практика е признаване решение на чуждестранен съд.

Признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения в България е процес, който се урежда от редица национални, международни и общностни нормативни актове.

Най-често това е Регламент на Европейския съюз или Кодекс на Международно частно право.(КМЧП).

Необходимостта от такова признаване произтича от териториалния характер на действието на съдебните и административни актове, издадени в отделните държави, както и от стремежа към правна хармонизация в международен план.

Уредба на признаване на чуждестранни решения

След 1 януари 2007 г., когато България стана член на Европейския съюз, нормативната уредба за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни актове беше разделена на четири основни групи:

1. Съдебни актове на Европейския съюз
   Те имат предимство пред националното законодателство по отношение на регулираната от тях материя. Сред основните регламенти са:
   • Регламент (ЕО) № 44/2001 (преобразуван с Регламент № 1215/2012) – относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения в граждански и търговски дела.
   • Регламент (ЕО) № 2201/2003 – урежда брачните въпроси и родителската отговорност.
   • Регламент (ЕО) № 805/2004 – за създаване на европейско изпълнително основание.

2. Международни договори

Те включват както многостранни договори като Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г., така и двустранни договори за правна помощ.

Национални закони

Гражданският процесуален кодекс (ГПК) съдържа специални разпоредби за признаване на чуждестранни решения в глава петдесет и седма.

Обща уредба – Тя се намира в разпоредбите на чл. 117-124 от Кодекса за международно частно право (КМЧП).

Процедура за признаване на чуждестранни решения

Признаването на чуждестранни решения може да бъде осъществено по два начина:

1. Самостоятелно производство
   Съгласно чл. 118, ал. 2 от КМЧП, Софийският градски съд е компетентният орган за разглеждане на искания за признаване и изпълнение на чуждестранни решения. Производството започва с искова молба, към която трябва да бъдат приложени заверено копие от решението и удостоверение, че то е влязло в сила.
2. Инцидентно признаване
   Това се отнася до случаите, когато чуждестранното решение е представено по висящ процес пред български съд. Органът проверява условията за признаване съгласно чл. 117 от КМЧП.

Условия за признаване на чуждестранни решения

За признаването на чуждестранно решение трябва да бъдат изпълнени следните предпоставки, посочени в чл. 117 КМЧП:

• Компетентност на издалия орган в съответствие с българското право.
• Липса на противоречие с българския обществен ред.
• Редовно призоваване на страните в процеса.
• Липса на влязло в сила българско решение по същия спор.

Значение за бизнеса и частните лица

Признаването на чуждестранни съдебни актове е от особено значение за международния бизнес и частните лица, особено в контекста на инвестиции, търговски спорове, семейни дела и други правни въпроси.

Всички процедури по признаване на чуждестранни съдебни решения в България са добре регламентирани в националното и международното законодателство.

Те гарантират спазване на основни правни принципи и улесняват трансграничното правосъдие в условията на глобализация и правна интеграция.

Какво е запис на заповед?

Все по-често клинтите ни задават въпроса „Какво е запис на заповед ?

Записът на заповед е универсално правно средство, което представлява безусловно писмено обещание за връщането на определена парична сума.

Запис на заповед е документ, който осигурява правна защита както за кредитора, така и за длъжника, и гарантира изпълнението на финансовите задължения.

По силата на тази абстрактна правна сделка издателят (длъжникът) се задължава да плати на приносителя (кредитора) посочената в документа сума.

Записът на заповед е ценна книга с обезпечителна функция и може да се използва в различни ситуации, свързани с финансови задължения.

Правната уредба на записа на заповед е регламентирана в чл. 535-538 от Търговския закон.

Предимства на записа на заповед

1. Бързина и ефективност – При неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, записът на заповед позволява на кредитора бързо да получи изпълнителен лист.
2. Лесна употреба – Не се изисква нотариална заверка или сложни формалности.
3. Гъвкавост – Може да се използва за различни видове договори и финансови отношения.
4. Сигурност – Осигурява правна защита на кредитора при неизпълнение от длъжника.

Кога се използва запис на заповед?

Записът на заповед се използва в различни ситуации, включително, но не само:

• Заеми: При даване или получаване на заем, когато се изисква гаранция за връщането на парите.
• Договори без писмена форма: Когато няма сключен договор, но е необходимо доказателство за дължима сума.
• Бизнес отношения: За обезпечаване на договорености между партньори или клиенти.
• Частни сделки: При частни финансови ангажименти, като например при покупко-продажба.

Правни аспекти при Записът на заповед

• Срок на давност: Според българското законодателство, записът на заповед подлежи на определен срок за изпълнение, след който правото на кредитора може да се погасява по давност.
• Обжалване от длъжника: Длъжникът има право да оспорва записът на заповед, ако смята, че документът е невалиден или е издаден при неправомерни обстоятелства.
• Съдебно производство: При неизпълнение кредиторът може да заведе дело за издаване на изпълнителен лист.

Какво трябва да знаете за Записът на заповед?

• Издаването на запис на заповед е доброволно действие и се извършва с писмено съгласие на длъжника.
• Винаги проверявайте дали документът съдържа всички задължителни елементи, за да бъде валиден.
• Ако сте кредитор, съхранявайте оригинала на записа на заповед – той е необходим при съдебно производство.

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Образуване на дело за самоуправство

Много често към нас с молба за Образуване на дело за самоуправство.

Какво представлява терминът самоуправство ?

Настоящата статия има за цел да изясни същност и правна уредба по чл. 323 Наказателния кодекс

Самоуправството е престъпление, което се квалифицира съгласно чл. 323 от Наказателния кодекс (НК).

То е част от групата престъпления, засягащи обществения ред и спокойствие, наред с престъпления като хулиганство и участие в организирани престъпни групи.

Чрез тази правна уредба се гарантира, че споровете за имуществени права ще бъдат решавани от компетентните органи, а не чрез самоволни действия на страните, като така се запазва върховенството на закона.

Основен състав на самоуправство

Съгласно чл. 323, ал. 1 от НК:

„Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.“

За да е налице престъпление, са необходими следните условия:

1. Самоволно действие – Извършителят действа без да спазва законно установения ред.
2. Оспорване на правото – Оспорването трябва да е преди извършването на деянието и да е известно на дееца.
3. Осезаема обществена опасност – Действията трябва да водят до реални вреди или заплаха за обществения ред.

Характерен пример за самоуправство е самоволно поставяне на ограда, смяна на ключалка или принудително влизане в имот без съгласие.

Nota Bene: По-тежка санкция се прилага, ако самоуправството е извършено чрез сила или заплаха – до шест години лишаване от свобода.

Специален състав на самоуправството

Чл. 323, ал. 2 от НК урежда специалния състав:

„Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.“

Тази разпоредба се прилага, когато лице, което е отстранено от имот чрез съдебно решение и съдебен изпълнител, пренебрегне изпълнението и отново заеме имота.

Освобождаване от наказателна отговорност

Независимо дали е основен или специален състав, наказателната отговорност отпада, ако:

• След предупреждение от компетентен орган деецът незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.
• Ако деецът доброволно възстанови положението без предупреждение, отговорността също може да отпадне.

Важно: Тази възможност за освобождаване от наказуемост е приложима само еднократно.

Практическа значимост

Самоуправството често се свързва с имуществени спорове, като правото на ползване или владение на недвижим имот.

В практиката, при неправомерни действия от страна на трета страна, потърпевшите могат да се обърнат към компетентните органи, за да възстановят реда по законоустановения начин.

Чрез разпоредбите на чл. 323 от НК се гарантира, че споровете за права се решават цивилизовано, като се предотвратяват произволни действия, които биха могли да доведат до напрежение и нарушаване на обществения ред.