fbpx

Оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК

В съдебната делба,най-важният въпрос е този за оценка на имот възлагане чл.349 ГПК.

За да бъде формурана оценка на вещото лице за стойността на един недвижим имот е нужно да се изследват множество фактури. Тази оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК ще влия пряко до участието на страните в процеса по възлагане на имота по чл. 349 ГПК.

Когато неподеляемо  жилище е било съпружеска имуществена общност, в процеса на съдебна делба може да бъде възложено на бивш съпруг.

Това възлагане се извършва при условията на чл.349 ГПК.  Ако имотът е неподеляем, ако  от него  не могат да се обособят самостоятелни обекти съгласно изискванията на чл. 20 ЗУТ.

Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес

Как се оценява имота при възлагане ? Оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК

За да даде такава оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК вещото лице е съобразило състоянието на пазара на недвижими имоти, вида, състоянието и местоположението

Нужно е да бъде взето под внимание и разположението на имота, конструкцията на сградата, техническо състояние на имота и допълнителни критирии – достъп до инфраструктура и др.

Критерий за оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК

Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна, пазарна стойност.

Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището, но и икономическите условия на регионалния пазар

Реално – на практика не са редки случаите, в които всяка от страните има различни мотиви да води производството за делба, защото ще изкупи дела на отсрещната за значително по-ниска сума от текущата пазарна оценка на имота.

Голяма част от стойността на оценката на имот възлагане по чл. 349 ГПК на вещите лица надвишават нивата на данъчната оценка. Въпреки това тази оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК рядко се доближават до стойностите на истинската пазарна цена.

оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПКОценката на имот при възлагане чл. 349 ГПК се определя от съда в делбения процес чрез назначена техническа експертиза на вещо лице. ­

Тази оценка на имота се определя от заключението на експертизата на вещо лице във втората фаза на делбата.

Самата експертизата се възлага и приема в открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.

Нуждата от експертна основа за определяне оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК е справедлив подход при преговорите между страните.

Тази оценка във втората фаза на делбата, е и базата за уравняване на дяловете на съделителите.

Жилищната нужда на бившите съпрузи е без значение при възлагане на неподеляемото жилище в делбения процес.

Нормата на чл. 349, ал.1 ГПК дава  привилегия само в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Други основания за предпочитане на единия съпруг, например по-голяма жилищна нужда, в закона липсват.

Неподеляемото жилище се изнася на публична продан, ако и двамата съпрузи, отговарят на изискванията на чл. 349, ал.1 ГПК

В случай на нужда от съвет или правна помощ, не се колебайте да се свържете с нас. Често пъти навременен съвет, може да спести достатъчно средства и нерви около делбата на неподеляемо жилище.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при делбата на неподеляемо жилище. Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва възлагането на неподеляемо жилище ?

Неподеляемото жилище се възлага на правоимащия съделител по силата на съдебно решение за извършване на делбата. С това решение завършва втората фаза на делбения процес.

Кога се заявява искане за възлагане на имот ?

Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес, т.е. след влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата/чл. 349, ал.4 ГПК/ То може да бъде направено писмено или устно най-късно в първото открито съдебно заседание. Независимо как и кога е направено искането за възлагане на имота, то трябва да бъде отразено в съдебния протокол.

Как се оценява имота при възлагане ?

Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна стойност. Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещо лице.

Какви са условията за искане на възлагане неподеляемо жилище ?

1.жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2. Претендиращия възлагане съпруг да е носител на родителските права за децата от брака 3. Претендиращия възлагане съпруг да не притежава друго жилище. Той може да притежава идеални части от други в съсобственост. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие.

Възлагателно искане по чл.349 ГПК

В производството по съдебна делба се стига и до втора фаза, когато се разглежда възможността за възлагателно искане по чл. 349 ГПК.

Целта на съдебната делба е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти.

Предмет е приложението на чл.349 ГПК като основания за възлагане на делбения имот на преживелия съпруг.

Основателна предпоставка за уважаване на претенция по 349 ГПК за възлагане на делбен имот е:

А/имотът да е неподеляем;

Б/Съсобствеността е възникнала при условията на СИО

В/ Съсобствеността на имота,  в която се намира в брак да е прекратен със смъртта на единия съпруг;

Г/ съделителя да не притежава друг жилищен имот;

Критерии за искане по чл.349 ГПК

С оглед на това законът предвижда основния, при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да се възложи на един от наследниците.

Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на собствено жилище. Възлагателно искане по чл. 349 ал.1 ГПК

Съгласно ТР № 1/2004г. наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.349, ал.1 ГПК изключва разглеждането на претенции по ал.2.

Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия.

Условието по чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл.349 ГПК

Приложение на условия за възлагане 

Съгласно смислово тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод

Ситуация, в която се отнася за преживелия съпруг не е идентична и не се прилагат тези правила.  

В конкретния случай е налице задължителна съдебна практика /Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81 от 2011 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 242 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 3345 от 2014 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572 от 2012 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233 от 2016 г. на ВКС, първо г. о./

Именно тук се възприема, че при наличието на съсобственост следва да се приеме, че не включва в понятието „смесена съсобственост“ по смисъла на тълкувателното решение.

Съдебната практика за възлагатене чл.349 ГПКВъзлагателно искане по чл.349 ГПК

Когато съпругът придобива права не като трето за съсобствеността лице

По силата на режима на СИО в имуществените отношения между съпрузите, не е налице смесена съсобственост.

В този смисъл е и съдебната практика на ВКС съобразно която притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК:

  1. Тълкувателно Решение № 1 от 2004 г. на ВКС, ОСГК, т.7
  2. Съдебно решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/ 2009 г.- ВКС, първо г. о.;
  3. Съдебно решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. – ВКС, първо г. о.

Отрицателното условие съпругът „да няма собствено жилище“ следва да се разбира съделителят да не притежава друг жилищен имот;

Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК- напр. решение № 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г., I г. о., притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.

Става дума за имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, съгласно определението на § 5, т.30 от ДР  на ЗУТ

Отделно текстът за самостоятелен имот е развит и при чл.40 ЗУТ – самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

Подновяване ипотека от кредитора

С последното приетото Тълкувателно решение на ВКС се стигна до изменение в условията при подновяване ипотека от кредитора.

Съгласно това Тълкувателно Решение на ВКС,ипотеката може да се впише наново след заличаването ѝ заради изтичане на 10-годишния срок

Същественото, което обаче следва да се отбележи е факта, че новото вписване обаче е непротивпоставимо на трето лице, което е придобило имота и е вписало акта си преди това вписване на ипотеката.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗЗД действието на вписването на ипотеката трае 10 години от деня, в който е извършено.

Решението на ВКС дава възможност на кредитор, чиято ипотека е погасена поради изтичането на 10 (десет) годишен срок по смисъла на чл. 22 от Правилника за вписванията /ПВп/ в хипотезата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД да поиска да продължи срока, ако той е изтекъл.

В случай, че срокът е изтекъл без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише отново.Подновяване ипотека от кредитора

Промените в ипотечното законодателство 

С приетото Тълкувателно решение законодателят е казал следното

Може да се впише наново ипотека съгласно чл.172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията

В Решението е посочено, че това вписване е непротивопоставимо на третото лице, придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката

Това вписване се отнася и за частни правоприемници на третото лице, дори те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване 

Практическо приложение на промените след Решението на ВКС

Самата ипотека е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо парично вземане.

Ипотеката дава възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на публична продан имота и да се удовлетвори от неговата цена

Това кредиторът може да направи в случай, че длъжникът не плати доброволно задължението си.

Веднъж възникнало, ипотечното право може да бъде осъществено независимо от последващи разпоредителни сделки с имота.

Ипотеката дава противопоставимост и публичност на учредената тежест на имота към  отношение на трети лица. 

Същевременно ипотеката урежда и конкуренцията на права, която би могла да се породи между няколко ипотекарни кредитори.

Тази конкуренция на права възниква както по отношение на един и същ имот, така и между ипотекарен кредитор и последващ собственик на имота.

Особености на Вписването при Решението на ВКСПодновяване ипотека от кредитора

Законът изрично посочва, че ипотекарните кредитори се удовлетворяват по реда, в който са вписали ипотеките.

При ново вписване на заличена ипотека съгласно чл. 22 ПВп съдията по вписванията не проверява дали имотът още е собственост на длъжника.

При прехвърляне собственост върху имота от учредителя на ипотеката след нейното вписване е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор. 

Новият купувач, придобил собствеността на имота и е вписал нотариалния акт преди новото вписване на заличената ипотека по чл. 22 ПВп
е изцяло защитен от факта, че първата сделка е за имот, необременен с ипотека, и това е извън приложното поле на чл. 173, ал. 1 ЗЗД.

Ипотекарния кредиторможе да насочи изпълнение върху ипотекирания имот независимо от това в чия собственост се намира този имот.

За допълнителна информация, моля да ни потърсите на тел. 0897 90 43 91 и mail: office@lawyer-bulgaria.bg 

Отстраняване наемател от апартамент

Често пъти се случва в практиката да се стигне до ситуация на усложняване отношенията между страните по Договор за наем и дори до отстраняване наемател от апартамент.

Нотариално завереният договор дава по-голяма сигурност и на двете страни и по-голяма бързина при решаване на споровете.

Желателно е плащанията да се извършват по банков път, за да има следи за наемни отношения между страните.

Важен елемент е и подписване на двустранен приемно-предавателен протокол относно състояние, в което се предава имотът – показания водомери, топломери и др.

Важно е какво ще бъде разписано като основание за едностранно прекратяването на договора от страна на наемодателя.

Отстраняване наемател от апартамент е действие, срещу него, имаща за цел да го накара трайно да преустанови своето нарушение.Отстраняване наемател от апартамент

Ред за отстраняване от апартамент

В повечето случаи се касае за Договори за наем с нотариална заверка. В случай,че Договорът за наем е заверен пред Нотариус, това дава правна възможност на страната да поиска по реда на т.нар. заповедно (бързо) производство да бъде издаден Изпълнителен лист за събиране на суми.

Издаването на изпълнителен лист за събиране на суми следва да се различава от иск по чл. 310 ал.1 ГПК за извеждане и отстраняване на наемател.

За първото е допустимо и приемливо заповедно съдебно производство по събирането на суми реда на чл. 417 ал.1.т3 ГПК.

Паралелен случай е ситуацията в която управителят на етажната собственост поиска издаването на изпълнителен лист за отстраняване на наемател от блока.

Веднага бързаме да споделим, че съдът няма да му уважи искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК може да бъде издадена само за вземания за парични суми или за заместими вещи и за предаването на движима вещ – арг. чл. 410 ГПК.

Това се отнася за изплащане и възстановяване на следните парични задължения. 

А/ Задължения по месечни наемни вноски към наемодателя

Б/ Задължения по месечни разходи и консумативи за ползване на имота;

Заповедното производство е строго формално – съдът следи служебно за депозиране на съответната форма заявление, а по същество се произнася след проверка на правилното оформяне на подаденото заявление.

Именно поради това отстранявването на наемател по реда на заповедното проозводство е недопустимо .

С разпоредбите на чл. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 46, ал. 2 ЗС не може да се разширява приложното поле на заповедното производство.

Което на практика означава, че е недопустимо разпоредба на закон да разширява приложното поле на заповедното производство, уредено в ГПК.

Отстраняването на наемател от наетия от имот не е вземане, поради което защитата му не може да се проведе по реда на заповедното производство.

В този смисъл вземането винаги е притезателно право, защитимо с осъдителен иск.Отстраняване наемател от апартамент

Ето защо следва да приеме, че заповедното производство по чл. 410 ГПК не е приложимо към изваждането на наемател от наетия от него имот в сградата, където се намира апартамента.

Основното задължение на Наемодателя да прекрати договора, изпрати покана за прекратявяне и поиска дължимите суми.

Производството по отстраняване върви по друг ред – чл. 310 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде образувано гражданско дело за отстраняване наемател от апартамент

Уреденият в чл. 235 ЗЗД фактически състав включва виновно поведение на наемателя се извежда от правните основания за извеждане на наемателя.

Отстраняването от наетия имот води до прекратяване на наемното правоотношение по инициатива Наемодателя.

В нашето законодателство е възприет принципът на изчерпателност на основанията за прекратяване на договора за наем

В този смисъл прекратяването на наемния договор може да се извърши само при настъпване на определени фактически състави, въздигнати от законодателя като предпоставки за преустановяване наемните отношения.

За допълнителна информация, моля да ни потърсите на тел. 0897 90 43 91 и mail: office@lawyer-bulgaria.bg 

Частно и универсално завещание ?

В последните години се натрупа сериозна практика на ВКС по въпроса за тълкуване на частно и универсално завещание.

В повечето случаи, самото разграничаване на частно и универсално е изяснен в чл. 16 ЗН.

В задължителната практика на ВКС е изяснено, че вида на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание.

Дефиниция и разграничение на завещаниятаЧастно и универсално завещание ?

В този смисъл завещателните разпореждания, които се отнасят до цяло или до дробна част от наследствено имущество на завещателя са общи.

Те са наречени по-конкретно универсални завещателни разпореждания. Същите превръщат лицето, което получава наследството в наследник по завещание.

В случай, че се касае за отделни разпореждания за част от наследственото имущество, говорим за частно завещание.

Това завещание в проактиката се среща като ЗАВЕТ и превръща лицето, получило тези наследствени имущества в заветник.

Наличието на ясен разграничителен критерий не е изцяло достатъчно и се срещат множество въпроси и съмнения относно характера за всяко завещание.

Разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.

Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество, след смъртта на наследодателя.

По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е универсално или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Тълкуване характер на завещанието 

Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.

При тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват в смисъла, който произтича от цялото завещание /Съдебно решение № 379/2010г. на ВКС, гр.д.№40/2009г., І г.о./

Основният въпрос, който обикновено се поставя дали то е универално завещание или завет. В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при условиятая на чл.20 ЗЗД.

За тълкуване характера на едно завещание е нужно тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

Наличие на нищожност на завещаниетоЧастно и универсално завещание ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите.

Тук намират приложение към едностранни волеизявления, за които законът допуска че пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД

В множество съдебни решения, постановени по чл.290 ГПК, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на правилото по чл.20 ЗЗД

За тълкуване на договорите, следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.44 ЗЗД.

Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка.

Всяка отделна клауза се разглежда и сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.

Нерядко се налага да се приложат и правилата на формалната логика.

Дори при изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя.

Затова следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Как се тълкува едно завещание ?

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД.

Кога завещанието е нищожно ?

Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици.

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Отвличане на дете от родител

Много български граждани се сключват с чужденци, при които се случва международното отвличане на дете от родител.

Често пъти било поради несъгласие след раздяла или развод, децата стават жертва на отношенията между родителите.

Веднага след развод или раздяла родител решава неправомерно да отведе детето в друга страна.Отвличане на дете от родител

Причина за това е недоволство от съдебното решение за родителски права или установен режим на лични контакти

Много родители смятат, че съдът в неговата родина ще бъде по-благосклонен към тях.

Терминология при отвличане

Дефиниция за отвличане на дете от родител дава в чл. 3 на Хагската конвенция

1/ Деянието е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането;

2/ Деянието е извършено по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин

Обичайно местопребиваване в държава членка

Дефиниция за „обичайно местопребиваване“ определя кой е компетентен да разгледа спора за отвличане на детето.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от критерии:

А/ къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда

Б/посещава ли редовно детска градина или училище;

В/Детето владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки в семейната среда там.

За дете от брак между български и чужд гражданин е отведено или задържано неправомерно на територията на Република България, родителят с родителски права може да иска връщане на детето

Той може да поиска връщане му в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред. Отвличане дете от родител

В този случай, компетентен по тези спорове е Софийски градски съд, независимо къде живее детето.

Специфика на дела за отвличане по Хагска конвенция 

В случай на отвличане на дете от родител следва да се извърши проверка дали има неправомерно преместване или задържане на детето

В случай, че бъде установено, разпорежда незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване преди преместването или задържането.

Основният въпрос, който съдът разглежда в тези решения се постановяват с оглед интереса на детето.

Правна рамка на отвличане на дете

За отвличания, извършени на територията на Европейския съюз (ЕС), защитата е уредена в два международноправни източника

1. Регламент № 2201/2003 на Съвета-27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

2. Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г.

Двата акта се прилагат паралелно и е въпрос на избор по реда на кой от тях ще се тръгне за защита.

В случай, че връщането на детето би го поставили под заплаха от физическо или психическо увреждане, Градски съд ще откаже връщането в държавата по обичайно местопребиваване.

Този отказ следва да бъде постановен, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

В случаите когато става въпрос за отвличане на дете, против неговата воля не са упражнени спрямо него.

Не става дума за престъпление а за деяние, което следва да бъде санкционирано по Хагска Конвенция или Регламент 2201/2003г.

В този случай, следва да се обърнете към адвокат по международно право и семейно правни въпроси.

Давност на електронен фиш

В повечето случаи,когато се касае за наказания по Закона за движение по пътищата въпросът най-често е относно т.нар. давност на електронен фиш.

Важното в случая, което трябва да изясним е, че електронен фиш се издава в срока по закон.

На основание чл.165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.

Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. установява условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Разбира се, трудно се случва, същият да бъде връчен на нарушителя и до връчване минава значителен период.

Какво представлява т.нар. давност на електронен фишДавност на електронен фиш

С изтичането на период от 3 години спрямо него се прекратява възможността и правото на държавата да търси административна отговорност по ЗДвП.

Тази отговорност касае пряко това лице за извършеното от него нарушение.

В закона са записани редица обстоятелства, който изключват отговорността на нарушителя, за което пряко се прилагат разпоредбите на Наказателният кодекс.

В този смисъл по чл. 80 ал. 1 т. 5 НК давностният срок на електронен фиш е 3*(три) години.

Този срок започва да тече от датата на извършване на нарушението и се прекъсва, ако се предприемат действия по преследване. За такива действия се приемат самото издаване на електронен фиш, опит последният да бъде връчен и други.

В случай, че не бъдат предприети действия в 3 годишния срок от извършване на деянието, административно-наказателното производство следва да бъде прекратено, а електронният фиш – отменен.

Отмяната не електронен фиш не става службено, а се налага тя да бъде извършена в рамките на съдебно производство пред съд.

В производството по издаване на електронен фиш се прилага и крайна – абсолютна преследвателска давност.

Съгласно текста на чл.81, ал.3 от НК, след изтичането на 4 години и половина от нарушението, образуваното административно производство по установяване на нарушителя следва се прекрати.

Предпоставка за отмяна на фиш

Прекратяването на образуваното административно производство по чл. 81 ал.3 НК се случва, независимо дали са направени опити електронният фиш да бъде връчен.

Електроният фиш се издава на собственика на превозното средство.

В случай, че МПС-то е собственост на юридическо лице, електронен фиш се издава на управителя.

Именно тук започват и най-сериозните пропуски на КАТ-Пътна полиция при съставянето на актовете и електронни фишове.

Погрешното адресиране и връчване на шофьор, а не на управител на дружеството собственик на автомобила, води до последваща отмяна на издадения електронен фиш или Наказателно постановление.

В случай на нужда от съвет или правна помощ, не се колебайте да се свържете с нас. Често пъти навременен съвет, може да спести достатъчно средства и нерви около наложената Ви глоба с фиш.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при съмнения за обжалване.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява електронен фиш ?

При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Как се издава електронен фиш ?

Електронен фиш се издава по образец, като в закона е посочено задължителното му съдържание: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Как се връчва електронен фиш?

Електронен фиш се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица.Електроният фиш се издава на собственика на превозното средство, а когато последното е собственост на юридическо лице – електроният фиш се издава на законният му представител.

Каква е давността на издаден електронен фиш ?

Давността на електронен фиш е три години, а абсолютната давност на издаден електронен фиш е четири години и половина. Срок започва да тече от нарушението, като при изтичането му производството по установяване на нарушителя се прекратява.

Как се обжалва електронен фиш ?

Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение директорът на съответната структура на МВР – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

 

Отмяна на завещание

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Отмяна на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Съществуват два вида недействителност – нищожност и унищожаемост.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещаниеОтмяна на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случайте в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание 

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОтмяна на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството

Заверен препис от завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

 

Размер на обезщетение при превоз

В практиката по транспортни дела е важен механизма при определяне на точeн размер на обезщетение при превоз.

Застраховката „Гражданска отговорност на превозвача” покрива уговорените рискове, на които е изложен застрахования превозвач

Съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) от 1956г, това се равнява на цена в евро 10 евро на килограм

Начинът на определяне размера на обезщетението при вреди по товара при международен превоз е уреден в чл.25 ЧМР КонвенциятаРазмер на обезщетение при превоз

В ЧМР товарителница по превоза е посочен размерът на товара в килограми.

При превоз на скъпа и лека стока ви препоръчваме допълнителна карго застраховка

При нея винаги се изплаща фактурната стойност на стоката.

В повечето случаи стоката е съпътствана от фактура за цялата стойност на превозвания товар.

Отговорност на превозвача при транспорт на стоки

Отговорността на превозвача е ограничена до максимална застрахователна сума от 8.33 разчетни единици за килограм липсващо бруто тегло

Тази стойност се следва от чл.2 Протокола от Женева/5.07.1978г., влязъл в сила от 28.12.1980г., с който е изменен § 3 на чл.25 от CMR.Размер на обезщетение при превоз

Република България не се е присъединила към този Проколол от Женева от 1978г., но същият е възпроизведен в нормата на чл.71, ал.З от Закона за автомобилните превози.

В ал.1 на чл.25 лимитираната отговорност на превозвача е изрично изключена.

При определяне стойността на цялостната или частична повреда на товара е относима е фактурна стойност, съответно фактурната стойност на вложения труд и материали при извършения ремонт.

Съгласно чл.24 от CMR Конвенцията, обявената в товарителницата стойност на стоката замества границата по § 3 на чл.23.

Съгласно чл.25, §.2, б.“б“ от CMR Конвенцията, обезщетение за повредена стока не надвишава сума, която би се получила за част от товара е обезценен от повреда.

Възражение за неподсъдност по дело

Съдебните дела понякога биват образувани пред некомпетентен съд, за което се налага изготвяне на възражение за подсъдност по дело.

Когато се прави възражение за местна неподсъдност на дело, следва искът да се предяви през съда по седалището на ответника.

Не са редки случаите, в които исковата молба се предявява пред друг съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на дело се прави от ответната страна.

Това следва да бъде направено най-късно в срока за отговор на исковата молба. Възражение за неподсъдност по дело

Основания за неподсъдност по дело

Родова подсъдност- определя кой съд е компетентен да разгледа и реши делото като първа инстанция /районен или окръжен/. Тази подсъдност се следи служебно от първата инстанция и от въззивния съд.

Възражение може да се повдига най-късно до приключване на устните състезания пред въззивния съд.

Ако районен съд разгледа дело, подсъдно като първа инстанция на окръжния съд, решението е недопустимо- подлежи на обезсилване, като делото се изпраща за произнасяне на съответния Окръжен съд.

Местна подсъдност – определя кой от множеството родово компетентни съдилища следва да разгледа конкретното дело.

Местно компетентен е съдът, в чийто район се намира постоянния адрес на ответника, а ако ответниците са няколко и имат регистрация в районите на различни съдилища – компетентен е който е да е от тези съдилища.

С оглед наличието на подсъдност по дело е налице овластяване и задължаване на съда да реши самостоятелно делото.

Наличието на родова подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за решаването на делото.

С изключение на подсъдността по местонахождение на имота, за местната подсъдност, съдът не следи служебно.

Страните имат възможност да възразят за подсъдността в срок най – късно при депозиране отговор на исковата молба.

Особености при възражение за подсъдност по дело

Съгласно чл. 119 ал.1 от ГПК, възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

Съгласно чл.104 т.4 от ГПК, на окръжeн съд като първа инстанция са подсъдни искове по граждански и търговски дела с материален интерес над 25 000 лв.

Съгласно трайната съдебна практика при обективно кумулативно съединяване на искове е меродавна цената на всеки иск, а не общия сбор от всички.

Съдилищата следят служебно единствено за родовата подсъдност, както и за подсъдност по местонахождение на недвижим имот.

В случаи на възражение за неподсъдност може да се прави само от ответника и то най-късно в срока за отговор на исковата молба – чл. 119, ал. 3 ГПК. Възражение за неподсъдност по дело

Спор за подсъдност

В случай, че сезираният съд намери, че делото не му е подсъдно, с определение може да го прекрати и изпрати на компетентен съд.

Ако вторият съд смята, че не е компететен по делото и то не следва да се гледа пред него, той образува и повдигна спор за подсъдност.

Спорът за подсъдност се решава винаги от по-горен съд, а не равнопоставен на спорещите.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява възражение за неподсъдност

Възражение за неподсъдност е изготвено и мотивирано становище относно подсъдността и компетентността на съда пред който е било заведено и образувано делото.

В какъв срок следва да се подаде и направи възражението за неподсъдност?

Възражението за неподсъдност се подава най-късно в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК

Кой може да подаде възражение за неподсъдност по дело ?

Писмено възражение за неподсъдност на делото пред сезирания съдебен състав може да бъде подадено от ответна страна, чрез адвокат до съда, пред който се води делото.

Може ли съдът да откаже да уважи молбата ?

Да срещат се случаи, в които сезирания съд, дори и след възражение по чл. 119 ал. 3 ГПК не прекратява производството и се произнася по същността на спора.

Какво се случа, ако и втория съд е некомпетентен да разгледа делото ?

В този случай по чл. 93 ал.2 ГПК се открива самостоятелно съдебно производство в рамките на главния процес по т.нар. спор за подсъдност. Този спор се води от горестоящия съд на двата спорещи.