fbpx

Декларация за извеждане в чужбина

Клиенти ни питат след приема на страната ни в Шенгенското пространство, дали е нужно да представят Декларация за извеждане в чужбина.

Въпреки приема на България в Шенгенското пространство, на сухопътните ни граници, все още се изисква да бъде представена Декларация за извеждане в чужбина.

Често пъти при нужда от злоупотреба на упражняващия родителските права родител се стига до издаване на декларация за пътуване в чужбина.

Малолетни и непълнолетни деца се нуждаят от нотариално заверена писмена декларация, само когато минават сухопътна граница.

Тя представлява заверено съгласие за пътуване в чужбина от родител за напускане на страната.

Оттегляне на декларация за чужбина

В практиката, често се стига до издаване на декларация за пътуване на дете в чужбина.

В случай, че страна на родител не е било дадено съгласие за издаване на задграничен паспорт, то съгласието по съдебен ред следва да бъде заместено със съдебно решение по чл. 127а СК.

Същественото в тези дела е, че съдът следи за интереса на детето и осигурява издаването на международен паспорт, което гарантира правото му на свободно пътуване.Декларация за извеждане в чужбина

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗБЛД, издаването на паспорт е необходима предпоставка за упражняване на правото на детето да пътува извън страната.

Издаването на задграничен паспорт без съмнение следва да е в интерес на детето и да е съобразено с неговите нужди, поради което искането следва да бъде уважено.

Подписаната декларация – съгласие за пътуване на детето, следва да се представи от родителя, който ще преминава границата с детето.

Съдът дава разрешение за конкретни пътувания

Това най-често се отнася за определен период от време и до определени държави, когато това е в интерес на детето,

Съдът може да разреши неограничен брой пътувания през определен период от време

Съдът дава така нар. „заместващо съгласие за пътуване“  в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем.

В този смисъл е и задължителната практика, изразена в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС.

В случай на издадена забрана за напускане на страната, следва да се образува производство по чл. 127а СК, за т.нар. „Заместващо съгласие“.

Процедурата за издаване на декларация за пътуване в чужбина включва няколко основни стъпки.

Родителите следва да се обърнат към нотариус, където ще се завери писменото съгласие за пътуване.

В случай на отказ от единия родител, следва да се подаде молба до районния съд

Съдът ще разгледа обстоятелствата и ще вземе решение в интерес на детето.

Съдебното решение може да съдържа условия и ограничения за пътуванията, като например определени дати, държави или периоди.

Родителите трябва да бъдат подготвени да представят доказателства за необходимостта и безопасността на пътуването

Те са длъжни дапредставят и план за връщане на детето в България.

След получаване на съдебното решение, родителят трябва да се обърне към службата за издаване на паспорти, където ще бъде издаден задграничен паспорт за детето.

Целият процес може да отнеме време, затова е важно родителите да започнат подготовката навреме и да бъдат информирани за всички необходими документи и процедури.

Важно е също така родителите да комуникират и да работят съвместно в интерес на детето

Целта е да се избегнат ненужни конфликти и забавяния в процеса на издаване на необходимите документи за пътуване.

Изменение на привременни мерки

Много често родители ни питат за предприемане на съответните действия за изменение на привременни мерки.

Родителски права и задължения обикновено се упражняват от двамата родители заедно.

В случай на развод или раздяла, съвместното упражняване на родителските права става практически невъзможно.

При възникнал спор, законът изисква съдът да предостави упражняването на родителските права на единия родител.

При определяне на мерките за упражняване на родителските права, приоритетен е интересът на детето.

Интересът на детето налага родителските права да се възлагат на родителя, който може да осигури адекватни грижи и добро възпитание, изграждайки детето като самостоятелен индивид.

Важно е също така да се поддържат пълноценни отношения с другия родител.

Задължения на Родителя при Развод или Раздяла

При развод или раздяла, задълженията на родителя, на когото не се предоставят родителските права, се запазват.

Този родител има право и задължения по време на определения режим на лични контакти.

Лишаването от възможност за срещи може да стане само при ясно установяване, че родителят не изпълнява своите задължения в интерес на детето.

Промяна на Обстоятелствата и Изменение на Мерките

Съгласно чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс, при промяна в обстоятелствата, съдът може да измени установените мерки за упражняване на родителски права, местоживеене и режим на лични отношения с детето.

Основателността на изменението на мерките се предпоставя от промяната на обстоятелствата, при които първоначално са определени.

Промяната на обстоятелствата може да се изразява в:
– Влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето.
– Подобряване на условията на живот при другия родител.
– Невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, лишаване от свобода или напускане на страната.
– Загубване на родителски авторитет или невъзможност да се справи с лоши прояви на детето.
– Повторно встъпване в брак на единия от родителите.

Влияние за изменение на Привремнните мерки

Промените, които могат да повлияят на мерките и тяхната ефективност, включват:
– Невъзможност за изпълнение на решението поради поведение на детето.
– Нерационален режим, оказал се неблагоприятен за детето.
– Болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките.

Спазване на Мерките и нововъзникнали Обстоятелства

Съществуват и специфични обстоятелства, свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите, като:
– Отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител.
– Пречки за осъществяване на личните отношения с другия родител.
– Невръщане на детето след лични контакти.
– Нарушаване на режима на детето в учебни заведения.
– Отвличане на детето.

Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на съдебното решение не е основание за нови мерки в полза на виновния родител.

Всяка промяна трябва да бъде анализирана дали влияе на положението на детето и ефикасността на по-рано взетите мерки, съгласно съдебния акт.

Всички тези обстоятелства засягат положението на детето и е важно новите обстоятелства да се анализират внимателно за тяхното влияние върху детето и ефективността на предишните мерки.

Задължение при извършен превоз

Много често клиенти се обръщат към нас с въпрос за събиране на Задължение за извършен превоз.

При сключването на Договор за превоз на товари и спедиционен договор често възникват ситуации по събиране на навло за извършен превоз.

В този вид Договори се касае за извършен превоз на товари между две различни държави, от които поне една е страна по ЧМР Конвенция

Това е Конвенция за международен автомобилен превоз на стоки.

Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки регламентира международния автомобилен превоз с леки и товарни автомобили, ремаркета и полуремаркета.

Най-важният документ е ЧМР товарителница

Тя  служи като доказателство за доставката на товара в крайната дестинация.

Конвенцията се прилага за всички договори за автомобилен превоз на стоки срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоките и крайната им дестинация се намират в две различни държави

Конвенцията определя, че поне едната от които е член на договора, независимо от седалището и националността.

Конвенцията ЧМР се прилага освен при международни сухопътни превози, също и в случаи, в които автомобилите се превозват по море, железопътен транспорт или по въздух и стоките не се разтоварват от превозното средство.

В тези ситуации конвенцията важи за целия период на превоза.

Договор за превоз на товарЗадължение за извършен превоз

Страни по него са превозвачът и товародателят.

Товародателят предоставя стоката, а товарополучателят извършва превоза се издава и фактура.

Най-често това задължение за извършен превоз възниква за товарополучателят. 

С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място товар.

Най-често в практиката, доказателство за сключването на такъв договор е изпращането на заявка за превоз на товар от изпращача на стоката – товародателя.

Но такава заявка може да изпрати и спедитор, който професионално се занимава с намирането на товари и осъществяване на превоз на стоки.

При сключване на договор за превоз се издава товарителница за товара, заедно с фактура за навло за извършен превоз.

При сключване на Договора за превоз и фактура за навло следва да бъдат изяснени какви задължения има превозвачът, включително:

1.Сигурност и безопасност:

Превозвачът трябва да гарантира, че товарът ще бъде превозен безопасно до крайната дестинация без увреждане или загуба.

2. Срокове на доставка:

Товарът трябва да бъде доставен в уговорените срокове. Забавянето може да доведе до санкции или отказ от плащане.

3. Отчетност и документиране:

Издаването на всички необходими документи, като ЧМР товарителница и фактури, които служат като доказателство за извършения превоз.

4. Комуникация:

Превозвачът трябва да поддържа редовна комуникация с товародателя или спедитора относно статуса на превоза и евентуални проблеми, които могат да възникнат по време на транспортирането.

5. **Отговорност при щети:**

Превозвачът носи отговорност за евентуални щети по товара, освен ако не докаже, че щетите са настъпили по причини, които не е могъл да предотврати.

Изпълнението на тези задължения е критично за успешното приключване на превоза и навременното събиране на навлото.

За информация за задължение за извършен превоз, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Проверка при сделка с недвижими имоти

Често пъти в търсене на най-изгодната оферта, клиентите пропускат задължителната проверка при сделка с недвижими имоти.

В повечето случаи покупката на едно жилище е свързана с Проверка при сделка с недвижими имоти и разходи.

Необходимо ли е обаче да се консултираме с адвокат, когато купуваме жилище?

Нашето мнение е – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!

Ангажирайте адвокат от самото начало 

След като харесват имот в интернет, клиентите се свързват се с брокер на продавача и отиват на оглед.

Но малцина от тях си дават сметка, че на практика, продавачът е този, който е наел брокера и той ще защитава именно неговите интереси.

Възниква въпросът: „Дали този брокер ще договори най-добрите за Вас условия и най-вече цена и дали ще Ви информира, ако имотът има някакъв проблем?”.

Истината е, че целта му е да сключи сделката възможно най-бързо и да получи своята комисиона.проверка при сделка с недвижими имоти.

Поради това, напълно грешно е мисленето на доста от купувачите, че брокерът на продавача ще защитава и техните интереси.

За яснота, следва да посочим, че на практика това е невъзможно

Това е така, тъй като интересите на продавач и купувач са коренно различни и винаги по-облагодетелствана е едната страна.

Точно заради това е препоръчително да се консултирате с адвокат, при проверка при сделка с недвижими имоти.

Той най-ефективно ще Ви съдейства при сключването на сделката и максимално да Ви предпази от евентуални проблеми.

Ролята на адвоката

На практика много често брокерите предлагат „пълно правно обслужване” във връзка със закупуването на жилище без да имат необходимата компетентност за това.

Те представят за подпис предварителни договори за закупуване на недвижим имот (без да е ясно от кого са изготвени), а освен това твърдят, че са проверили имота за „тежести”.

Какво казва обикновено брокерът: „Няма какво да Ви притеснява, имотът е чист, не е ипотекиран”

След като Ви представя удостоверение за вещни тежести, но всъщност това изобщо не е достатъчно.

Причината за тази мнителност е липсата на яснота по въпроса за закупуване на имот и правото на собственост на продавача.

Брокерът обаче не само не се интересува и няма подробно да изследва собствеността на продавача, но в повечето случаи той няма компетентността да го направи, защото той не е юрист.

Всъщност и брокерът, и адвокатът са специалисти, но всеки в своята област и няма как единият да замести другия.

Брокерът е търговец и той се занимава с търговската част на процеса – осъществяване на среща между продавача и купувача и успешно водене на преговорите, а адвокатът е този, който се занимава с юридическата част от сделката.

Нотариусът при проверка при сделка с недвижими имотипроверка при сделка с недвижими имоти.

Повечето хора при покупката на имот изобщо не се замислят за консултацията с адвокат, тъй като смятат, че брокерът, банката и най-вече нотариусът са тези, които ще осигурят осъществяването на сделката и ще защитят техните права и законни интереси.

Това обаче не е точно така защото нито брокерът, нито нотариусът изследват подробно собствеността на имота, а проблемите, които могат да възникнат са най-различни.

Съществен пример за такъв е ситуацията, в която продавачът не е действителен собственик на имота.

И въпреки че имотът няма никакви тежести, за което основно брокерът проверява, за Вас ще възникне един сериозен проблем, свързан с много разходи и главоболия.

Поради това повече от препоръчително е, след като сте взели решение за купуване на жилище, да се свържете с компетентен адвокат

Той ще Ви окаже пълно правно съдействие за сключване на сделката.

Всяка сделка има редица проверки, които следва да бъдат извършени.

Снабдяването единствено с „удостоверение за тежести” от съответната служба по вписванията не е достатъчно.

Важно е да имате предвид, че нотариусът, а още по-малко брокерът имат задължението да проверяват собствеността на имота подробно.

Нотариусът проверява само от „външна страна” документите, с които продавачът се легитимира като собственик – напр. нотариален акт, но нищо по-задълбочено.

Понякога обаче тези документи са фалшифицирани.

Въпреки че на пръв поглед изглеждат истински, всъщност не са – от което за Вас могат да възникнат редица проблеми.

Митове и реалности

Често срещана заблуда е, че щом една сделка е минала през нотариус, съответно щом разполагате с нотариален акт, то вече сте станали собственик и никой не може да Ви оспори правата.

Следва да Ви информираме, че това всъщност не е така. Възможно е, дори да имате нотариален акт, да не сте станали собственик на имота.

Адвокатът е този, който най-добре може да Ви съдейства, както във връзка с подробното и компетентно проучване на собствеността на имота

Негова задача е да Ви подпомогне при оформяне на всички документи във връзка с прехвърлянето на собствеността

Тук става дума за Предварителни договори, споразумения, анекси, пълномощни, нотариален акт и други.

Важно е да знаете, че предварителният договор създава редица задължения за Вас като купувач

Именно поради това не бива с лека ръка да подписвате „бланковия предварителен договор”, който брокерът Ви предоставя

За целта е нужно преди това да сте се консултирали с адвокат.

Наблюдения при проверка при сделка с недвижими имоти 

Повечето хора не се обръщат към адвокат тъй като или не са запознати с проблемите, които биха могли да възникнат при една некачествена проверка на имота, или с мисълта да спестят разхода за хонорар на адвокат.

Истината е, че спокойствието, което може да си осигурите след консултация с адвокат, заслужава определен разход.

Предвид зачестилите имотни измами в последно време и предвид инвестицията, която правите при покупката на жилище, повече от препоръчително е да се свържете с адвокат

С негова помощ ще може да проследите собствеността на въпросния имот и да Ви съдейства за изготвянето на всички необходими документи

Целта е Вашият интерес да бъде максимално защитен.

Това от своя страна може да Ви спести безброй проблеми и разходи занапред

За допълнителна информация, можете да се свържете с нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Необходимо ли е да се консултираме с адвокат при покупка на жилище?

Да, препоръчително е да се консултирате с адвокат, за да се защитят максимално Вашите интереси и да се избегнат евентуални проблеми.

Каква е ролята на брокера при покупка на жилище?

Брокерът е нает от продавача и защитава неговите интереси. Той организира огледи и води преговори, но не може да замести адвоката по юридическите въпроси.

Защо брокерът не може да защитава интересите на купувача?

Интересите на продавача и купувача са коренно различни, което прави невъзможно брокерът да защитава и двете страни ефективно.

Какви са рисковете при липса на консултация с адвокат?

Рисковете включват непълна проверка на собствеността на имота, евентуални фалшифицирани документи и множество потенциални правни и финансови проблеми.

Може ли брокерът да извърши правна проверка на имота?

Не, брокерите обикновено нямат необходимата юридическа компетентност за задълбочена правна проверка на имота.

Какво проверява нотариусът при сделка за покупка на имот?

Нотариусът проверява само документите, представени от продавача, но не извършва задълбочена проверка на собствеността.

Какви документи изготвя адвокатът при покупка на жилище?

Адвокатът изготвя предварителни договори, споразумения, анекси, пълномощни, нотариален акт и други необходими документи, като например - Декларации, които се изискват от Нотариуса по сделката.

Може ли нотариален акт да гарантира, че купувачът е станал собственик на имота?

Не винаги. Възможно е документи да са фалшифицирани, което може да доведе до правни проблеми, дори при наличието на нотариален акт.

Защо е важно да не подписваме предварителен договор без консултация с адвокат?

Предварителният договор създава редица задължения за купувача и е важно той да бъде проверен и одобрен от адвокат преди подписване.

Какви са ползите от консултация с адвокат при покупка на имот?

Консултацията с адвокат осигурява спокойствие, пълна проверка на собствеността, изготвяне на коректни документи и защита на Вашите интереси, което може да предотврати бъдещи проблеми и разходи.

Кражба на суми от карта

Последните години статистиката сочи рекорди случаи на кражба на суми от карта.

Кражбата на пари от банкова карта е сериозен проблем, който засяга много хора.

Измамниците използват различни методи, за да получат достъп до вашите лични данни и средства.

Един от най-често срещаните методи е фишинг, при който измамниците изпращат фалшиви имейли или съобщения, представяйки се за легитимни институции.

В тези съобщения се изисква да предоставите вашата лична информация или да въведете данните на картата си на фалшив уебсайт.

Друг метод е скимирането, при което специално устройство копира данните от магнитната лента на картата ви

Най-често това се случва, когато я използвате на банкомат или терминал за плащане.Кражба на суми от карта

Измамниците могат също така да инсталират зловреден софтуер на вашия компютър или смартфон, за да получат достъп до вашите финансови данни.

За да се предпазите от кражба на пари от карта, е важно да бъдете внимателни и предпазливи.

Никога не споделяйте личната си информация или данни за картата си по имейл или телефон.

Проверявайте редовно банковите си извлечения за неразрешени транзакции и веднага докладвайте за всяка подозрителна активност.

Използвайте силни пароли за онлайн банкиране и ги сменяйте редовно.

Винаги проверявайте банкоматите за подозрителни устройства преди да използвате картата си.

Активирайте SMS известия за всяка транзакция с вашата карта, за да можете веднага да реагирате при кражба.

Използването на карти с чип и ПИН код.

Това е значително по-сигурно от тези с магнитна лента.

Не използвайте обществени Wi-Fi мрежи за онлайн банкиране или покупки.

Инсталирайте надеждни антивирусни програми и актуализирайте редовно вашите устройства.

Спазването на тези препоръки може да ви помогне да се защитите от кражба на пари от карта и да запазите финансовата си сигурност.

В случай че станете жертва на кражба на пари от карта, е важно да действате бързо.

Свържете се незабавно с вашата банка, за да блокирате картата и да предотвратите допълнителни загуби.Кражба на суми от карта

След това подайте сигнал в полицията и се обърнете към адвокатска кантора Д. Владимиров.

Какво може да направите, след кражбата ? 

За да защитите правата си и да получите професионална правна помощ, може да се обърнете към адвокатска кантора „Д. Владимиров“.

Техните експерти имат богат опит в решаването на подобни случаи и ще ви помогнат да възстановите откраднатите средства.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров“ предлага консултации и съдействие за възстановяване на загубите

Кантората предлага правно обслужване и съдействие при превенция на бъдещи измами.

Не подценявайте риска от кражба на пари от карта и вземете всички необходими мерки за защита.

Бъдете информирани и внимателни, за да запазите финансовата си сигурност.

В случай на нужда, не се колебайте да се обърнете към професионалистите от адвокатска кантора „Д. Владимиров“, които ще ви осигурят компетентна правна помощ и подкрепа.

Какви са най-честите методи, използвани от измамниците за кражба на пари от банкова карта?

Най-честите методи включват фишинг, скимиране и инсталиране на зловреден софтуер на компютъра или смартфона.

Как да различиме фалшиви имейли или съобщения, представящи се за легитимни институции?

Винаги трябва да проверяваме URL адресите на уебсайтовете и да се убедим, че са официални.

ак да предпазим данните на нашата банкова карта от скимиране?

Винаги трябва да проверяваме банкоматите и терминалите за плащане за подозрителни устройства, преди да използваме картата си.

Какви са предимствата на използването на карти с чип и ПИН код пред тези с магнитна лента?

: Картите с чип и ПИН код са по-сигурни, тъй като предлагат по-надеждна защита на данните.

Какво да направим в случай на кражба на пари от нашата банкова карта?

Незабавно трябва да се свържем с банката си, за да блокираме картата и да предотвратим допълнителни загуби.

Какви са основните съвети за предотвратяване на кражба на пари от банкова карта?

Трябва да използваме силни пароли, да активираме SMS известия и да избягваме използването на обществени Wi-Fi мрежи за банкиране или покупки.

Грешки при прехвърляне на имот

Повечето клиенти се интересуват от масово допускани грешки при прехвърляне на имот.

В този ред на мисли, следва да отбележим едни от най-масово подценяваните ситуации при покупка на недвижим имот.

В настоящата статия ще Ви опишен най-честите ситуации, до които се стига при сделки с недвижими имоти.

1. Недостатъчна проверка на имота:

Една от най-честите грешки при прехвърляне на имот е недостатъчната проверка за тежести и задължения върху имота.

Винаги се уверете, че имотът е свободен от ипотеки и възбрани преди да пристъпите към сделката.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров“ препоръчва да се направи пълна проверка на имота в Имотния регистър, за да се избегнат бъдещи проблеми.

2. Липса или непълни документи:Грешки при прехвърляне на имот

Липсата на необходимите документи може да забави или дори да провали сделката.

Уверете се, че разполагате с всички нужни документи, включително удостоверение за данъчна оценка и актуална скица на имота.

Адвокатите от кантора „Д. Владимиров“ съветват да проверите всички документи предварително

Нашата препоръка е да се консултирате с адвокат недвижими имоти, за да сте сигурни, че всичко е наред.

3. Неправилно изчисляване на разходите:

При прехвърляне на имот се дължат различни такси и данъци.

Неправилното изчисляване на тези разходи може да доведе до финансови затруднения.

Консултирайте се със адвокат по недвижими имот, за да сте наясно с всички разходи по сделката.

Кантора „Д. Владимиров“ препоръчва да се направи предварителна оценка на всички разходи, за да се избегнат неприятни изненади.

4. Пренебрегване на правните консултации:

Правните аспекти на прехвърлянето на имот са сложни и често неразбираеми за хора без юридическо образование.

Винаги е добра идея да се консултирате с адвокат, който да ви напътства през целия процес.Грешки при прехвърляне на имот

Кантора „Д. Владимиров“ предлага професионални консултации и правна помощ, за да сте сигурни, че всичко е направено правилно и законно.

Прехвърлянето на недвижим имот е сложен процес, който изисква внимание към детайлите и добра подготовка.

Важно е да се информирате предварително за всички стъпки и изисквания, за да избегнете неприятни изненади и да осигурите успешното завършване на сделката.

Независимо дали продавате, купувате, дарявате или наследявате имот, правната консултация и добрата подготовка са ключови за гладкото и успешно прехвърляне на собствеността.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров“ е на ваше разположение за професионални съвети и правна помощ във всяка стъпка от процеса.

За консултации се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg

Какви документи са необходими за прехвърляне на недвижим имот?

За прехвърляне на недвижим имот са необходими нотариален акт, документ за собственост, удостоверение за данъчна оценка, актуална скица на имота и документ за платена държавна такса.

Какви такси и данъци се дължат при прехвърляне на имот?

При прехвърляне на имот се дължат местен данък за прехвърляне на имот, такса за вписване на сделката в Имотния регистър и такса за нотариус. Обикновено тези разходи се поемат от купувача, освен ако не е уговорено друго.

Какво представлява нотариалната заверка и защо е необходима?

Нотариалната заверка е процес, при който нотариусът проверява документите и самоличността на страните, след което изготвя нотариалния акт за прехвърляне на собствеността. Това е задължителна стъпка за валидност на сделката.

Какви такси и данъци се дължат при прехвърляне на имот?

При прехвърляне на имот се дължат местен данък за прехвърляне на имот, такса за вписване на сделката в Имотния регистър и други административни такси. Тези разходи обикновено се покриват от купувача.

Как се вписва нотариалният акт в Имотния регистър?

След подписване на нотариалния акт, той трябва да бъде вписан в Имотния регистър. Това официализира новата собственост върху имота и завършва процеса на прехвърляне.

Какви са различните видове прехвърляне на имот?

Основните видове прехвърляне включват продажба, дарение, замяна и наследяване. Всеки от тези методи има свои специфики и изисквания.

Какви са рисковете при недостатъчна проверка на имота?

Какво се случва, ако липсват някои необходими документи?

Липсата на необходими документи може да забави или дори да провали сделката. Важно е да се консултирате със специалист и да осигурите всички нужни документи предварително.

Действия срещу домашно насилие

В повечето случай на конфликт жертвите ни питат относно техните действия срещу домашно насилие. 

За да изясним този въпрос е нужно да се уточни, същността на термина домашно насилие.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие

Към тази категория спада и следните действия

А/ опитът за такова насилие,

Б/ принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права

Законът сочи, че тези действия следва да бъдат извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, или са били в семейна връзка

Към тази група лица спадат и такива, който са или са били във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Въпреки обещственото схващане домашното насилие не се състои в упражняване на физическо насилие.

Домашно насилие са и следните действия на извършителите : Действия срещу домашно насилие

  1. обиди,
  2. унижения,
  3. силната ревност,
  4. ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и социални контакти,
  5. принудата към осъществяване на сексуални действия и др.

Дори и да се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство, жената не е длъжна да осъществява сексуални контакти с партньора си против своята воля.

Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята на жената, както и опитът към такива действия, се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс и подлежи на наказание по общия ред.

Това е така, тъй като в българското право не съществува съпружески дълг, който да е свързан с принудително осъществяване на сексуален контакт.

Кой може да бъде извършител на домашно насилие?

Законът за защита от домашното насилие изброява изчерпателно кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие.

Най-често това са следните категории лица :

– съпруг или бивш съпруг;
– лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
– лице, от което пострадалият има дете;
– възходящ (баща, майка, баба, дядо) на пострадалия;
– низходящ (син, дъщеря, внук) на пострадалия;
– лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
– лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
– настойник, попечител или приемен родител;
– възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
– лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

За насилие, извършено от всяко друго лице, извън изброените, защитата се осъществява по НК. Част от действията, които законът оценява като домашно насилие, се считат и за престъпления.

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките за защита от домашно насилие са:

– Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
– Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;Действия срещу домашно насилие
– Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
– Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
– Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
– Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
– Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност

Най-честото наказание за това е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева.

Най-често прилаганата мярка за защита е „задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие“. – чл.5 ал.1.т.1 ЗЗДН.

Често се случва тази мярка да е единствената, която съдът налага.

Всичко това води до неефективна защита на лицето, пострадало от домашно насилие, доколкото единствената последица от неспазване на това задължение е насилникът да бъде глобен.

Важно е да се отбележи, че съдебните мерки за защита не са единствената форма на помощ за жертвите на домашно насилие.

Те могат да се обърнат към неправителствени организации, които предлагат кризисни центрове, психологическа подкрепа и юридически консултации.

Също така, те могат да потърсят помощ от полицията и социалните служби, които имат задължение да реагират при сигнали за домашно насилие.

Осъзнаването и образоването на обществото по тези въпроси също са от съществено значение за превенция и намаляването на домашно насилие.

Готови да окажем помощ на жертвите на насилие и съдействаме пред Районен съд по ЗЗДН.

За допълнителна информация обърнете се към кантората + 359 897 90 43 91 или  office@lawyer-bulgaria.bg

Какво е домашно насилие?

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, семейна връзка или фактическо съпружеско съжителство.

Кои действия се считат за психическо и емоционално насилие върху дете?

Всяко домашно насилие, извършено в присъствието на дете, се счита за психическо и емоционално насилие върху него.

Домашното насилие включва ли само физическо насилие?

Да, но домашното насилие включва също таак и обиди, унижения, силна ревност, ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и контакти, принуда към сексуални действия и други форми на насилие.

Има ли право жена да отказва сексуални контакти дори в брак?

Да, жената има право да отказва сексуални контакти против своята воля. Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята й се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс.

Кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие според закона?

Законът изброява съпруг или бивш съпруг, лице във фактическо съпружеско съжителство, родител, дете, роднини по съребрена линия до четвърта степен, настойник, попечител и други лица в близки отношения с пострадалия.

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките включват задължаване на извършителя да се въздържа от насилие, отстраняване от съвместно обитаваното жилище, забрана за приближаване до пострадалото лице, определяне местоживеенето на дете, задължение за посещение на специализирани програми и насочване към програми за възстановяване.

Какви санкции се налагат за неизпълнение на съдебно решение за защита от домашно насилие?

Неизпълнението на съдебно решение води до наказателна отговорност, включително лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева.

Коя е най-често прилаганата мярка за защита от домашно насилие?

Най-често прилаганата мярка е задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие.

Какви други ресурси са на разположение на жертвите на домашно насилие?

Жертвите могат да се обърнат към неправителствени организации, кризисни центрове, психологическа подкрепа, юридически консултации, полицията и социалните служби.

Какво можем да направим като общество за борба с домашното насилие?

Като общество можем да осъзнаем сериозността на проблема, да образоваме хората по тези въпроси, да бъдем бдителни и готови да окажем помощ на жертвите на насилие, както и да не затваряме очите си пред проблема.

Кога се изисква Декларация-съгласие ?

След промените в Семейния кодекс, клиенти задават въпроса кога се изисква Декларация-съгласие ?

Съгласно разпоредбите на Шенгенския граничен кодекс (Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент режима на движение на лица се извършва контрол.

За извеждане на дете в чужбина през сухопътните граници на Република България се изисква нотариално заверено писмено съгласие от родителите, настойниците или попечителите на детето.

Този въпрос касае движение в посока към държава, част от Шенгенското пространство или по какъвто и да е начин към държава извън Шенгенското пространство.

Това съгласие трябва да бъде представено на граничния пункт при излизане от България

Целта е да се гарантира безопасността на пътуването на децата и защитата на родителските права

Най-често това съгласие следва да бъде в съответствие с разпоредбите на Шенгенския кодекс и националното законодателство.

При този контрол през границите, граничните контролни органи следва да отделят особено внимание на пътуванията на непълнолетни лица.

Шенгенският кодекс конкретно определя процедури за граничната охрана в следните случаи:Кога се изисква Декларация-съгласие ?

– В случай на непълнолетни лица, които са придружени от възрастни, граничната охрана проверява дали тези възрастни имат родителски права.

Декларация-съгласие може да бъде оформена както за конкретно пътуване, така и като безсрочна

Това е възможност, позволяваща множество пътувания без необходимостта от повторно заверяване.

Важно е също така да се отбележи, че при пътуване с един родител, особено в случаите на разведени родители, наличието на такава декларация осигурява необходимата яснота и спокойствие за всички страни.

Цената на заверката на декларацията зависи от тарифите на избрания нотариус и може да варира.

Създаването на ясен и правилно оформен документ е от съществено значение за гарантиране на легалността и безопасността на пътуването на детето в чужбина.

Проверката обхваща непълнолетни ако са само с едно възрастно лице

На контрол подлежат и лица, за които има сериозни основания да се смята, че те могат да са отстранени незаконно от попечителството на лицето/ата, които законно упражняват родителски права над тях.

– В случай на непълнолетни лица, пътуващи без придружител, граничната охрана извършва цялостна проверка на техните пътни документи

На контрол подлежат и подкрепящи документи, за да се увери, че непълнолетното лице не напуска територията срещу волята на лицето/ата, които имат родителски права върху него.

Oснования за отмяна на електронен фиш

Все по-често въпрос относно нарушения правилника за движение е какви са важните основания за отмяна на електронен фиш.

Преди промените в ЗДВП, основания за отмяна бе изискването нарушението да бъде установено от техническо средство

Най-често това се случваше в отсъствието на контролни органи.

В този случай заснетите нарушения от патрулните автомобили на КАТ автоматично бяха приемани за противоречащи на закона и отпадаха.

След законови промени този въпрос е изчистен и нарушителите вече не могат да се позовават на това основание.

За тях остават следните възможности за отмяна на ЕФ:Oснования за отмяна на електронен фиш

– Липса на доказателства по делото за това къде точно е извършено заснетото нарушение на база координатни данни, за които нарушителят не е длъжен да има познания.

– Липса на обозначаване със съответен пътен знак Е24 на мястото за видеоконтрол, за да бъде изпълнена разпоредбата на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

– Налагането с електронния фиш на глоба, на юридическото лице собственик на заснетото МПС, което е в противоречие с разпоредбата, че това нарушение се налага само на физически лица.

В този случай глобата се налага на управителят на съответното юридическо лице.

Ако нарушителят докаже, че не е управлявал автомобила обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

Причина за обжалване, е когато камерата, с която е заснето нарушението, не отговаря на техническите изисквания за контрол на движението.

В този случай, задължението на наказващият орган е да докаже съответното нарушение, а не гражданинът да доказва своята невинност.

Ако срещу вас е издаден електронен фиш ?

Ако искате да разберете дали имате основания за обжалване ?

Ако желаете да научите дали са налице нарушения във връзка с административното ви наказване

обърнете се за насрочване на дата и час за консултация на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво е основното основание за отмяна на обжалваните електронни фишове преди законовите промени?

Преди промените в Закона за движението по пътищата (ЗДВП), основната причина за отмяна на обжалваните електронни фишове беше изискването нарушението да бъде установено от техническо средство, без участието на контролни органи.

Какви са най-честите основания за отмяна на електронния фиш след законовите промени?

След съответните законови промени, най-честите основания за отмяна при обжалване на електронен фиш включват липса на доказателства за мястото на нарушението, липса на съответен пътен знак Е24 на мястото за видеоконтрол и налагането на глоба на юридическо лице вместо на физическо лице.

Какво трябва да направя, ако мисля, че имам основание за обжалване на електронен фиш?

Ако смятате, че имате основания за обжалване на електронен фиш, можете да се обърнете за консултация и оценка на ситуацията, за да определите дали имате основания за обжалване и какви стъпки трябва да последвате.

Как да докажа липсата на доказателства по делото за нарушението?

Липсата на доказателства по делото за нарушението може да бъде доказвана чрез анализ на координатните данни или други съответни доказателства, които показват недостатъчната основа за налагане на глобата.

Какво означава липсата на обозначаване с пътен знак Е24 на мястото за видеоконтрол?

Липсата на пътен знак Е24 на мястото за видеоконтрол означава, че не е била изпълнена необходимата разпоредба за обозначаване на мястото за контрол, което може да бъде едно от основанията за отмяна на електронния фиш.

Какво да направя, ако съм юридическо лице и ми е наложена глоба за нарушение?

Ако сте юридическо лице и ви е наложена глоба, която според вас е неправомерна, можете да обжалвате решението с аргументация, че налагането на глобата е противоречие със законовите изисквания.

Какво е разликата между нарушителя и управителя на юридическо лице в контекста на налагането на глоби?

Нарушителят е лицето, което е извършило нарушението, докато управителят на юридическото лице е този, който е отговорен за управлението на МПС, за което е била наложена глобата.

Как да докажа, че не съм управлявал автомобила, върху който е наложен електронен фиш?

Можете да докажете, че не сте управлявали автомобила, като предоставите съответни доказателства или снимки

Предотвратяване незаконно извеждане на дете

С последните промени в Семейния кодекс, клиенти ни питат за предотвратяване незаконно извеждане на дете.

Новата процедура по чл. 127б от Семейния кодекс (СК) играе ключова роля в предотвратяването на незаконното извеждане на деца в чужбина

Това важи особено след влизането на България в Шенгенското пространство.

Разпоредбата на чл. 127б СК въвежда конкретен механизъм, чрез който се защитават правата на децата и родителите

Тази процедура се прилага в случаите, когато се говори за

А/ предотвратяване незаконно извеждане на дете и

Б/ при потенциален риск от извеждане на дете без съгласието на и двамата родители.Предотвратяване незаконно извеждане на дете

Съгласно чл. 127б СК, процедурата се инициира от

  1. родител,
  2. настойник или
  3. попечител,
  4. роднина който има основания да смята, че съществува конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето.

Важно е да се подчертае, че незаконно е считано извеждането на дете, което се извършва в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права

Това положение следва да е установено чрез решение на съда, закон или споразумение между родителите.

Процедурата предвижда, че районният съд по настоящия адрес на детето разглежда искането и е длъжен да изслуша другия родител.

Съдът има право и инициатива да събира доказателства за потвърждаване на наличието на риск от незаконно извеждане.

ВАЖНО: След образуване на производството, съдът уведомява незабавно органите за граничен контрол

Това означава, че до влизане в сила на съдебното решение, детето може да напуска страната само със специално разрешение от съда.

Какво да направите ако има опасност от отвличане ?

В случай, че научите, че другият родител, трето лице или когото и да било е решил да изведе детето Ви в чужбина, незабавно трябва да се започне процедурата

Съгласно изискването на чл. 127б СК самата процедура започна с подаване на съответното искане пред Районен съд.

Съдебното решение за забрана за напускане на страната следва да бъде взето от съда в срок до 14 дни от образуването на делото.

Максималният срок за забраната може да бъде издадена до една година.

Това решение може да бъде обжалвано пред окръжния съд, като решението на окръжния съд е окончателно.

Важен аспект на тази процедура е въвеждането на сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС), както е посочено в чл. 79б ЗБЛД.

Това означава, че съдебните решения или заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, които включват забрана за напускане на страната съгласно чл. 127б от СК, се регистрират в ШИС.

Така, при опит за извеждане на дете, което е предмет на такова съдебно решение, органите на граничния контрол биха били незабавно уведомени и могат да предотвратят пътуването.

Този механизъм има за цел не само да предпазва правата на детето и родителите, но и да гарантира, че всяко пътуване на дете се извършва в съответствие със законовите изисквания и съгласието на и двамата родители.

Той отразява ангажимента на българското законодателство към защитата на интересите на децата в контекста на все по-отворените гранични режими и улесненото движение на лица в рамките на Шенгенското пространство.

За допълнителна информация, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е целта на процедурата по чл. 127б от Семейния кодекс (СК)?

Целта на тази процедура е да предотврати незаконното извеждане на деца в чужбина, особено след влизането на България в Шенгенското пространство. Тя въвежда механизъм за защита на правата на децата и родителите при потенциален риск от извеждане на дете без съгласието на и двамата родители.

Кой може да инициира процедурата по чл. 127б СК?

Процедурата може да бъде инициирана от родител, настойник или попечител, който има основания да смята, че съществува конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето.

Какъв е процесът след подаване на искане за процедурата?

Районният съд по настоящия адрес на детето разглежда искането и е длъжен да изслуша другия родител. Съдът има право и инициатива да събира доказателства за наличието на риск от незаконно извеждане.

Каква е ролята на съда в тази процедура?

Съдът взема решение за забрана за напускане на страната, която може да влиза в сила до една година. Решението може да бъде обжалвано пред окръжния съд.

Каква е ролята на органите за граничен контрол в процедурата?

Съдът уведомява незабавно органите за граничен контрол след образуване на производството, което означава, че детето може да напусне страната само със специално разрешение от съда.

Какво означава въвеждането на сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС)?

Това означава, че съдебните решения или заповеди, включващи забрана за напускане на страната съгласно чл. 127б от СК, се регистрират в ШИС. Така органите на граничния контрол биха били незабавно уведомени и могат да предотвратят незаконното пътуване.

Какво следва да направя, ако смятам, че детето ми е подложено на риск от незаконно извеждане?

Ако имате подозрения за незаконно извеждане на детето си, незабавно започнете процедура по чл. 127б от СК чрез подаване на съответното искане в районния съд.

Какъв е периодът за вземане на решение от съда?

Съдебното Решение за забрана за напускане на страната на дете, ненавършило 18г. от единия родител трябва да бъде взето в срок до 14 дни от образуването на делото.

Как мога да бъда сигурен/а, че всяко пътуване на дете ще бъде в съответствие със закона?

Този механизъм гарантира, че всяко пътуване на дете се извършва в съответствие със законовите изисквания и съгласието на и двамата родители, предпазвайки правата на децата и родителите.