fbpx

Как се сменя адрес на дете ?

В последните няколко години зачестиха случаите и се стигна до устойчива практика, при която получаваме запитване как се сменя адрес на дете ?

Съгласно Закона за гражданската регистрация промяната на адресната регистрация на малолетното дете, без съгласието на двамата родители е извършена незаконно.

Изискването в Закона е заверени подписи и на двамата родители или представяне на изрично пълномощно

Това е императивната норма на СК за упражняване на родителските права по общо съгласие.Как се сменя адрес на дете ?

В повечето случаи общо съгласие няма как да се удостовери по друг начин освен чрез обективирана воля и на двамата родители за исканата промяна в адресната регистрация.

Именно поради това, често се стига до административни дела за незаконна промяна в адреса на малолетното дете и без пълномощно от другия родител.

Как се извършва незаконна промяна в адрес на дете ?

В разпоредбата на чл.127 и следващите от Семейния кодекс е предвидена изрична подсъдност при

А/ спор между родители относно упражняването на родителските права

Б/ изменение местно компетентен е съдът по настоящия адрес на детето

Законът не сочи ясна дефиниция на термина „настоящ адрес“.

Субсидиарно приложение следва да намери определението, дадено в §1, т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето

Съгласно закона в §1, т.15 от ДР на ЗЗД за „настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава.“

В този случай при промяна извършена едностранно от родител, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване се стига до съдебен спор пред съд.

Как се сменя адрес на дете ?При спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето – мястото, където е неговата обичайна среда на живот.

Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му

Законът сочи , че отвеждането на детето от обичайното му местопребиваване от единия родител без съгласието на другия също не води до изменение на адрес на детето.

Това изменение на адресната регистрация от единия родител не може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където детето е отведено или е неговата формална адресна регистрация.

Кога е налице незаконна промяна на адрес на дете ?

Промяната на адресната регистрация на малолетното дете е извършена в нарушение на закона, когато липсва нотариално изрично съгласие на другия родител.

Изискването в приложимата наредба за подписи и на двамата родители или представяне на изрично пълномощно.

Тази практика е в съответствие с императивната норма на СК за упражняване на родителските права по общо съгласие.

Общото съгласие няма как да се удостовери в конкретния случай по друг начин освен чрез обективирана воля и на двамата родители за исканата промяна в адресната регистрация

Всяка друга промяна със заявление за постоянен адрес, подписано само единия родител на малолетно дете и без пълномощно от другия родител е изцяло НЕЗАКОННА.

Оспораване на промяна на адрес

За настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл.127, ал.2 СК

В този смисъл Съдът, като решаващ орган, изхождайки от характера на производството по споровете за

  1. Спор за местоживеенето на детето
  2. Упражняването на родителските права
  3. Режим на личните отношения с детето,
  4. Определяне размер на издръжката му

цели в съдебно производство да открои основната цел – закрилата на интересът на детето.

Законът определя специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл.105 ГПК, респ. чл.112 ГПК

В този случай производството е обусловено именно от цел да се оспори незаконната промяна на адреса.

При изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване

Всичко това е пряко свързано с последващите процесуални действия по разглеждането на спора.Как се сменя адрес на дете ?

Тези изводи не противоречи на уредбата в ЗГР – съгласно чл.94, ал.1 настоящ адрес е адресът, на който лицето живее

Заявяването на тази промяна в адрес на детето е предвидено в чл.96, ал.1 и срокът за това по чл.99, ал.1 от Закона за гравданската регистрацич

Всички тези обстоятелства се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му.

Практиката сочи, че липсата на заявление за промяна на настоящия адрес в указания в закона срок не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес

Става дума за адрес на детето, предварително определян като настоящ. 

Именно поради това се стига до противоречие в разпоредбите на ЗГР и Закона за закрила на детето – § 1, т.15 ДР

Съгласно § 1, т.15 ДР  за настоящ адрес на дете се приема адресът, на който то пребивава

Законът и разпоредбите на ВКС не сочат  легално определение на понятието „настоящ адрес на детето“ по съдебни производства извън него.

Съгласно разпоредбата на чл.122 от СК родителите имат равни права и задължения независимо дали са в брак

С оглед на текста на чл.123, ал.1 от СК родителските права се упражняват в интерес на детето както заедно, така и поотделно

Тук става дума за случаите, когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.

Това му задължение е въведено именно с оглед гарантиране интересите на детето.

В подкрепа на тази гаранция е и въведеното в чл.123, ал.2 от СК. 

Тук става дума за правило упражняването на родителските права и задължения да се извършва по общо съгласие на родителите.

В производството за промяна на адрес на малолетното лице при съгласие между родителите се удостоверява чрез подпис върху нотариално Заявление.

В случай на спор, това става и чрез представяне на нотариално пълномощно от другия родител.

Всяка друга промяна е изцяло незаконна и подлежи на отмяна по съдебен ред в производство пред съответния административен съд.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към адвокат в кантората на 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Незаконна промяна адрес на дете

В последните няколко години все повече  се засилва тенденцията относно незаконна промяна адрес на дете.

Съгласно чл.92, ал.12 и 13 от ЗГР, считано от 21.07.2015г. е въведен съдебен контрол върху актовете на органите по ал.1.  Става дума за административен акт, с който се

А/ отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес

Б/ Извършва незаконна промяна/ заличаване на адресна регистрация  на  лицеНезаконна промяна адрес на дете

До приемането на посочените разпоредби, както и към настоящия момент в ЗГР липсват възможност за оспорване на действие по промяна на адресна регистрация.

Според него, разпоредбата на чл.129 от СК изрично сочи, че всеки един от родителите упражнява родителските права

Налице са изключения, когато същите изрично са предвидени в закона.

В повечето случай липсва изискване заявлението за промяна на адресната регистрация да изхожда от двамата родители

Именно поради това не са  налице основания за отмяна на обжалвания акт.

Обжалване актове за промяна на адрес на дете

Към настоящия момент в ЗГР липсва предвидена възможност за оспорване на действие по промяна на адресна регистрация.

Основание за постановяване на съдебен контрол върху ИАА на общинските служби е незаконна промяна в адресната регистрация на малолетното дете

Най-често това се случва по заявление само на единия родител.

По своята правна същност това представлява волеизявление на административен орган, изразено с действие, с което се засяга неблагоприятно правото на другия родител

Става дума за нарушаване на местоживеенето на детето

Въпросът е регламентиран в текста на чл.126, ал.1 от СК. 

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт

Това произнасяне следва да бъде отнесено към момента на издаването на същия от административния орган. 

Съдът е длъжен да провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправние и материалноправни въпроси за издаването му.

Оспорване на ИАА по съдебен ред

Задължителна проверка предстои и за това дали е бил издаден акт съобразен с целта, която преследва законът и какъв е правният интерес на този родител по отношение на детето.

С оглед на всички тези фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът ще приеме жалбата за основателна.

извършената в случая промяна в адресната регистрация на малолетното дете по заявление само на единия родител, представлява волеизявление на административен орган

Това волеизявление, обективирано в ИАА за промяна в адреса на детето, засяга неблагоприятно правото на другия родител.Незаконна промяна адрес на дете

Съгласно чл.138, ал.1 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация постоянният адрес на всяко детет се променя

А/ С писмено заявление, съгласно приложение №14, като утвърденият образец изисква полагането на подпис от двамата родители или

Б/ Чрез изрично пълномощно, подписано от двамата родители съвместно.

Според чл.122 от СК носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител

В закона е записано, че двамата родителите имат равни права и задължения.

Съгласно чл.123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.

Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите, а при разногласие те могат да се обърнат към съда, като предявят иск

За яснота е компетентен Районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите

В този смисъл промяната на адресната регистрация на малолетното дете е извършена в нарушение на закона.

Изискването в приложимата наредба за подписи и на двамата родители или представяне на изрично пълномощно е в съответствие с текста на закона,

Това е норма, която определя упражняване на родителските права по общо съгласие.

Това общо съгласие няма как да се удостовери в конкретния случай по друг начин освен чрез обективирана воля и на двамата родители за исканата промяна в адресната регистрация

Когато липсва съгласие или заявлението за постоянен адрес е подписано само от единият родител на малолетно дете и без пълномощно от другия родител е налице нарушение на закона.

Именно поради това, по дела за промяна на постоянен адрес на малолетното лице е нужно съгласие между двамата родители

Това съгласие се удостоверява чрез подписите върху заявлението или чрез представяне на пълномощно от другия родител.

За допълнмителна информация и оспорване промяна адрес на дете от родител, се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Правомощия МВР и КАТ да проверява

С оглед на последните действия и претърсвания на лица в нощни заведения и автомобили, все по важен стана въпросът за т.нар. правомощия МВР и КАТ да проверява.

Законът за МВР (ЗМВР) дава правомощия на полицията да спира хора, да прави проверки

Целта е в кратки срокове да се установи самоличност на лице, чрез предоставяне на лични карти или документ за самоличносност.

Самите полицейски служители злоупотребяват най – често, оправдавайки извършената проверка от полицай с получаването на „оперативен сигнал“

Сигнал, може и да няма, но те са получили инструкции, че конкретното лице е извършило престъпление.

В повечето случаи такъв сигнал изобщо няма, а действията на полицията са извършени след незаконосъобразно „наблюдение“, което поначало представлява оперативен способ, чието използване се разрешава от съда.

Правомощия МВР и КАТ да проверяваТемата е доста деликатна, тъй като се навлиза директно в личната сфера на всеки човек.

В случай, при проверката на лични вещи не са открити предмети, чието притежание е забранено от закон, тази информация е необходима единствено за обезщетение

Става дума за обезщетение, което лицето, чийто вещи са незаконно проверени, има право да получи по съдебен ред.

Съгласночл. 70 ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред.

Кога се извършват проверки над лице ?

В същия закон се сочи, че служители могат да правят това и когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано  АНД производство.

Третата възможност е най-обща – може да се установява самоличността на лице при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната.

В случаите, обаче, в които бъдат открити предмети, чието притежание е забранено от закона, обикновената проверка на лични вещи, която е започнала по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, прераства в претърсване, изземване и обиск по неотложност.

По този начин се допуска сериозно заобикаляне на закона, което поначало изисква предварително съдебно разрешение за подобни действия.

В този случай, непредоставянето на информацията относно получения „оперативен сигнал“ съставлява и нарушение на правото на справедлив процес, за което отново може да бъде подадена жалба

Законът разрешава на полицейските органи да спират всяко лице и да му искат документите за самоличност под претекст, че се контролира редовност и законност.

В този случай проверката следва да бъде строго формална, без да се чете или тълкува разширително.Правомощия МВР и КАТ да проверява

Целта е да се елиминара злоупотреба с правомощия и да получи излишна и ненужна информация, което граничи с полицейщина.

Именно затова за всяка проверка трябва да има или налична по-обща операция на МВР, разрешена със съответен подпис на ръководител

Целта е да бъде определен отговорен за всяка една ситуация, или проблем

В каква насока следва да бъде проверката ?

Характерен пример за това са дейности при спортно мероприятие, напрежение между компании, или нещо подобно.

Винаги всяка една безразборна проверка на хора и документи е извън законовите разпоредби.

Полицейските органи може да установяват самоличност на лице и на контролен пункт, организиран от полицейските органи.

Често пъти са ГКПП, но може и да са обикновени КПП-та, които например са организирани при полицейска операция.

Според закона за МВР полицейските органи може да настояват за установяване на самоличност и „по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие

Това се осъществява при условия и по ред, предвидени в закон.

Проверките вървят по линия на съдействие на контролен орган, или на данъчни, или на съдебни изпълнители и др.

Превенция срещу злоуптреба при задържане.

Законът изрично определя, че „установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето

Служителите на МВР имат права да събират и др. сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни“.

Повечето действия по идентификация на едно лице, включват деликатни за човек неща и влизане дълбоко в личната сфера, за което е нужно адвокат.

По-конкретно тези действия се извършват за установяване на идентичности и включват следното :Правомощия МВР и КАТ да проверява

А/ снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете

Б. фотографиране на лице

В/ установяване на външни белези;

Г/измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;

Д/ изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.

При идентифициране, документ може да е личната карта или шофьорска книжка, паспорт.

На практика би следвало за такъв да се приема и шофьорската книжка, в която има достатъчно данни за съответното лице.

ЗМВР позволява на полицията едно още по-деликатно право. Става дума за правомощието полицейските органи  да извършват действия по идентификация на лице.

Това може да се прави, ако самоличността на едно лице не може да бъде установена чрез документи.

В случай, че лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление.

Това правомощие е дадено и за чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, който е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в България.

Съдебно дело срещу банка

В последните няколко години все по-активно се засилиха запитванията относно съдебно дело срещу банка.

Причина за това са както настоящите икономическа ситуация в момента, така и вероятно промяна на финансови условия по кредитите, отпускани от банки.

Във всяка обществена среда се случват несъответствия и спорове, които понякога изискват правна интервенция.

В голяма част от случаите е нужно да се прегледат всички условия за едно съдебното дело срещу банка.

Регламентацията на Договорът за кредит се съдържа в Търговския закон.

Материята е развита подробно и в Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит /ЗПК/

В този смисъл; разпоредбите на тези закони следва да бъдат съобразени и при Договор за заем.

Договорът за револвиращ заем има характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно легалното определение  договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем

Това е разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време

През този период потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

Съдебно дело срещу банка

Правни действия за защита на клиент

Целта на кантората е да защити Вашите права в случай на спор с банката, както и да предприеме адевкватни правни стъпки, за да осигурим справедлив процес от наша страна.

  1. Съберете доказателства: Ако считате, че банката е нарушила своите задължения, бързо съберете всички доказателства, които могат да подкрепят вашата претенция.

Към доказателствата спадат писма, електронни съобщения, извлечения от сметки, договори или други релевантни документи.

  1. Добре организираните и убедително представени писмени доказателства са ключът към успешно съдебно дело.
  2. Консултирайте се с адвокат: След като сте събрали доказателствата си, е важно да се консултирате с опитен адвокат, специализиран в областта на банковото право.

Адвокатът ще ви помогне да разберете вашите права

Обърнете се към адшокат ш кантората, който ще ви насочи към най-подходящите правни средства и ще представи вашите интереси пред съда.

  1. Инициирайте съдебно дело: След като адвокатът ви е съветвал и сте взели решението за продължаване, трябва да подадете исково дело срещу банката. За тази цел е необходимо да съставите и подадете искова молба с всички релевантни факти и доказателства.Съдебно дело срещу банка
  2. Следвайте съдебния процес: В този етап е важно да работите в тясно сътрудничество с вашия адвокат и да следвате указанията му.

Подгответе се за предварителни изслушвания, съдебни заседания и всяка друга процедура, която е необходима за разрешаването на делото.

  1. Разгледайте възможността за преговаряне: Преди и по време на съдебния процес имайте предвид възможността за преговаряне с банката.

Това може да ви позволи да постигнете взаимно споразумение и да избегнете продължаването на съдебното дело.

  1. Пригответе се за резултата: След като съдът вземе решение, трябва да бъдете готови да приемете резултата, независимо дали е в полза на вас или на банката.

В случай на успех, можете да получите обезщетение или възстановяване на причинените щети.

В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия е дадено определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор с потребител

Всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя

Различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от чл.143 ЗПК.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално

В алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.

Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО.

Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени

Въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора;

не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 Директива 93/13/ЕИО към останалата част на договора.

Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.

В случая от съществено значение да потърсите правна консултация и да действате съобразно конкретните правила и процедури във вашата страна.

За допълнителни въпроси се обърнете към адвокат на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Чия е вината за развода ?

Разводът е съдебен процес, който служи за прекратяване на гражданския брак между съпрузите на основания, възникнали след неговото сключване, при което съдът изследва задължително чия е вината за развода

В тази статия ще разгледаме основните характеристики на развода по вина на единия съпруг, който се осъществява по исков ред.

При развод по исков ред, единственото основание е дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Под „дълбокото“ разбираме липсата на взаимност, уважение и доверие между двамата съпрузи.

Бракът става само формалност.

Под „непоправимо“ се има предвид, че конфликтите между двамата съпрузи не могат да бъдат преодолени и възстановени нормалните им отношения. Присъства нефункциониращ брак, който няма основание да бъде запазен.

Когато разводът е поради разстройство на брака (т.е. развод по вина на единия съпруг), се прилага специална съдебна процедура.

В съдебния процес трябва да се докаже обективното състояние на брачната връзка. Изявленията на страните са твърдения, които трябва да бъдат доказвани.

Районният съд следва да се убеди в наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака.Чия е вината за развода ?

Самите признания на страните не са достатъчни, за да бъде приета молбата за развод.

Съдът трябва да разгледа и обсъди всички обективни и субективни причини за развода и тяхното отражение върху състоянието на брачната връзка между двамата съпрузи.

Причините за разделянето трябва да са сериозни и убедителни.

При развод по исков ред единственото основание е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Под „дълбоко“ се разбира липса на взаимност, уважение, доверие между двамата съпрузи.

Брачната връзка е само формална. 

Под „непопоравимо“ се има предвид, че противоречията между двамата съпрузи не могат да се преодолеят и да се възстановят нормалните им отношения.

Налице е един нефункциониращ брак, чието запазване е неоправдано.

Когато разводът е поради разстройство на брака, т.е. налице е развод по вина на единия съпруг), реализира се особено исково производство.

Изследване причината и вината за развода 

На доказване в съдебния процес подлежи обективното състояние на брачната връзка.

Изследването на вината за развод по Семейния кодекс е важен процес, който се извършва в съдебните инстанции. Според българското законодателство, разводът може да бъде основан на вина на единия от съпрузите.

Семейният кодекс постановява, че вината за развод може да бъде проявена в следните случаи:

  1. Прекомерно нарушаване на брачните задължения: Това включва небрежност, безразличие или неспазване на задълженията, които са съпътстващи брака. Примери включват липса на грижа за семейството, небрежност в отношенията с децата или отказ да се изпълни семейната роля.
  2. Проява на насилие: Физическото, психическото или сексуално насилие може да бъде основание за развод. Ако единият от съпрузите постоянно причинява вреди или страдания на другия, това може да бъде признато като вина за развод.
  3. Прелюбодеяние: Ако единият от съпрузите има извънбрачни връзки, които нарушават брачната връзка и предизвикват непоправимо разстройство, това може да бъде основание за развод.
  4. Алкохолизъм или наркомания: Ако единият от съпрузите има сериозен проблем с алкохол или наркотици, който води до разрушаване на брака и семейния живот, това може да бъде признато като вина за развод.

Установяване вината за развода

В процеса на изследване на вината за развод, съдът изисква представяне на доказателства и свидетелства, подкрепящи твърденията

Целта е да се усгтанови нарушаване на брачните задължения или други основания за вина.

Районният съд ще прецени представените доказателства и ще вземе решение дали вината е достатъчна за развод.

Важно е да се отбележи, че разводът по вина не е единственият начин за прекратяване на брака.

В България съществува и възможност за безвина развод, при който съпрузите могат да се разделят по взаимно съгласие без да обвиняват един друг в нарушаване на брачните задължения.

Изследването на вината за развод по Семейния кодекс има за цел да установи отговорността на единия съпруг за разстройството на брака и да осигури справедливо решение за раздела на имуществото и регулиране на отношенията между съпрузите след развода.Чия е вината за развода ?

Изявленията на страните са твърдения, подлежащи на доказване.

Съдът трябва да се убеди в наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Самопризнанията на страните не са достатъчни за уважаване на иска за развод.

Съдът трябва да разгледа и обсъди всички обективни и субективни причини за развода

Тяхното отражение върху състоянието на брачната връзка между двамата съпрузи, довело до разтрогването на брака трябва да сочи сериозни и убедителни причини.

Следва да се вземе под внимание, че дори при това основание за развод, съдът има задължение да предложи на съпрузите възможност за помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към адвокат в кантората на тел. 0897 90 43 91 или на Email office@lawyer-bulgaria.bg

Привременни мерки при родителски права

„Πpивpeмeннитe мepĸи ca нeвлизaщи в зaĸoннa cилa paзпopeждaния в бpaчния процес, издaвaни чpeз Определение за привременни мерки при родителски права.

Тези мерки цeлят дa нaпpaвят възмoжнo пpинyдитeлнoтo ocъщecтвявaнe нa cлeдвaщи oт бpaчнoтo пpaвooтнoшeниe пocлeдици и зaĸoнa ce явявaт ĸaтo пpeдxoждaщи бpaчнoтo peшeниe пpивpeмeнни изпълнитeлни титyли oтнocнo тия пocлeдици“

Тези мерки ĸacaят виcящи пpoизвoдcтвa, в ĸoитo пpeдcтoи дa бъдaт oпpeдeлeни пъpвoнaчaлнитe мepĸи зa peгyлиpaнe нa oтнoшeниятa нa вceĸи oт poдитeлитe c дeтeтo.

Πocoчeнитe paзпopeдби ca cпeциaлни и нe мoгaт дa бъдaт тълĸyвaни paзшиpитeлнo, зa дa ce пpиeмe, чe и в дpyги xипoтeзи, нeпocoчeни изpичнo в зaĸoнa, биxa мoгли дa бъдaт пocтaнoвявaни пpивpeмeнни мepĸи.

След като пo oтнoшeниe нa пpoизвoдcтвoтo пo чл. 59, aл. 9 CK нямa изpичнa зaĸoнoвa ypeдбa, cлeдвa, чe липcвa и възмoжнocт зa пocтaнoвявaнe нa пpивpeмeнни мepĸи.

Kaзaнo пpocтo, пpивpeмeннитe мepĸи ca вpeмeнни cъдeбни peшeния.

Heзaвиcимo чe ce пocтaнoвявaт във виcящ пpoцec c oпpeдeлeниe, тe имaт eднaĸвa пpaвнa cъщнocт и eднaĸвa изпълнитeлнa cилa c ĸpaйнoтo cъдeбнo peшeниe, влязлo в cилa.

Нямa тeopeтичecĸи пpoблeм c oпpeдeлeниe зa пpивpeмeнни мepĸи пo дeлo c пpeдявeн иcĸ пo чл. 59, aл. 9 CK дa ce „cycпeндиpa“ влязлo в cилa cъдeбнo peшeниe.

Регламентация на привременните меркиПривременни мерки при родителски права

Maĸap cъдeбнитe peшeния в чacттa зa

1.Упpaжнявaнeтo нa привременни мерки при родителски права

2. Рeжимa нa лични oтнoшeния,

3. Опpeдeлянe мecтoживeeнeтo нa дeтeтo

следва дa имaт xapaĸтepa нa cпopнa cъдeбнa aдминиcтpaция и зaтoвa нe ce пoлзвaт cъc cилa нa пpecъдeнo нeщo.

Нaлицe e тpaйнa ypeдбa нa личнитe oтнoшeния мeждy poдитeлитe и дeтeтo, ĸoятo имa дeйcтвиe дoĸaтo нe бъдe ycтaнoвeнo пo cъдeбeн peд нaличиeтo нa нoвoнacтъпили cъщecтвeни oбcтoятeлcтвa, дaвaщи ocнoвaниe зa пpoмянaтa им.

Oпpeдeлeнитe мepĸи ca пpилoжими дo мoмeнтa нa пocтaнoвявaнeтo нa нoви тaĸивa c влязлo в cилa peшeниe.

He e тpyднo дa ce paзбepe, чe oпиcaнoтo cтaнoвищe cъздaвa мнoгo зaтpyднeния в зaщитaтa нa интepeca нa дeцaтa и нe oтгoвapя нa интepeca и нa poдитeлитe.

Πpoцecът пo чл. 59, aл. 9 CK e тpиинcтaнциoнeн

Целта на постановяването на привременни мерки във висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски права бил да се осигури защита на интереса на детето

Това се отнася не само в случаите, в които липсвала „трайна уредба на мерките за местоживеене на детето, упражняването на родителски права и личните контакти на родител с дете“ (с влязло в сила съдебно решение), но и във всички случаи, когато съществувала опасност за правата на детето.

Дори да било налице влязло в сила съдебно решение, правата и законните интереси на детето можели да бъдат изложени на риск (включително поради фактическа невъзможност или нежелание да се изпълнява родителския дълг).

Постановяването на привременни мерки в тези случаи цели съобразяване с новото фактическо положение и предотвратяване на опасността да бъдат застрашени или нарушени правата на децата – тази опасност можела да възникне винаги и не зависела от вида на споровете, които се водели или водят между родителите.

Поради горното законодателят е предвидил възможността за постановяване на привременни мерки във всички случаи – както във висящ брачен процес /чл.59 ал.9 СК/, така и във висящи производства по спор между родители относно упражняването на родителски права и при липса на брак /чл.127 СК/.

В тези случаи изрично е предвидено, че могат да се постановяват привременни мерки. Влезлите в сила съдебни решения относно родителските права нямат сила на пресъдено нещо, а само изпълнителна сила, тьй като са постановени в производство по спорна съдебна администрация.

В правната теория също се приема, че институтът на привременните мерки следва да се използва от съда разширително „включително там, където законодателят е пропуснал да предвиди възможността да се поискат привременни мерки“ (Григорова, Ст. „Практически проблеми на новия Семеен кодекс“, С,2011, стр.130 и сл. „

Последващите спорове за изменение на мерките не съдържат никакви особености относно лицата, предпоставките и сроковете, за да не се отнася и до тях възможността да се даде временно разрешение на спора, докато тече процедурата по събиране на доказателствата за окончателното разрешаване на спора“).

В този смисъл е разрешението на обсъждания процесуалноправен проблем, постигнато с Определение № 2887/6.11.2017г по ч.гр.д.№ 2146/2017г на ВОС; Определение от 15.05.2018г по ч.гр.д.№ 136/2018г на ОС-Видин; Определение от 16.10.2018г по ч.гр.д. № 304/2018г на ОС-Видин.

Пocтaнoвявaнeтo нa peшeниe пo нeгo, oщe пoвeчe тaĸoвa, ĸoeтo дa e влязлo в cилa, мoжe дa пpoдължи c гoдини

По време на делото тpябвa фopмaлнo дa дeйcтвa ypeдбa нa въпpocитe нa poдитeлcĸитe пpaвa, ĸoятo e вepoятнo дa e пpиeтa oтдaвнa и вeчe дa нe oтгoвapя нa интepecитe нa дeцaтa и нa peaлнocттa в живoтa нa дeтeтo и poдитeлитe.

Paзминaвaнeтo мeждy фaĸтичecĸoтo и пpaвнoтo вoди дo тaм, чe дoĸaтo пpиĸлючи нa тpи инcтaнции дeлoтo пo чл. 59, aл. aл. 9 CK, фaĸтичecĸи oтглeждaщият родител е длъжен да води отрицателен установителен иск

От друга страна нeoтглeждaщ poдитeл, щe тpябвa дa вoди oтpицaтeлeн ycтaнoвитeлeн иcĸ пo чл. 124, aл. 1, пp. 3 ГΠK вp. чл. 439 ГΠK, чe нe дължи пapичнaтa издpъжĸa пo пpeдxoднoтo cъдeбнo peшeниe

Тeĸcтът, oбocнoвaвaщ дoпycтимocт нa пocтaнoвявaнe нa пpивpeмeнни мepĸи в пpoизвoдcтвo пo измeнeниe нa въпpocитe нa ypeдбaтa нa poдитeлcĸитe пpaвa, e paзпopeдбaтa на чл. 59, aл. 9 CK.

Именно тя допуска измeнeниe нa тeзи въпpocи в брачния исков процес по чл. 323 ГПК.

Cъглacнo тaзи paзпopeдбa aĸo oбcтoятeлcтвaтa ce измeнят от съда пo мoлбa нa eдиния oт poдитeлитe, пo иcĸaнe нa ДCΠ или cлyжeбнo.

В този случай, Районния съд мoжe дa измeни пocтaнoвeнитe пo-paнo мepĸи и дa oпpeдeли нoви.

Eлeмeнтapнaтa лoгиĸa coчи, чe cлeд ĸaтo в интepec нa дeтeтo пpи ĸoнcтaтaция зa тpaйнo измeнeниe нa oбcтoятeлcтвaтa, cъдът дopи пpoтив вoлятa нa двaмaтa poдитeли cлyжeбнo мoжe дa oтĸpиe пpoизвoдcтвo пo измeнeниe нa мepĸитe зa ypeждaнe нa въпpocитe пo yпpaжнявaнe нa poдитeлcĸитe пpaвa

В тoвa пpoизвoдcтвo нe мoжe дa имa пo-мaлĸo пpaвoмoщия, oтĸoлĸoтo имa cъдът в пpoизвoдcтвoтo пo пъpвoнaчaлнoтo ypeждaнe нa въпpocитe, ĸoeтo пъpвo пo peд пpoизвoдcтвo e билo oбpaзyвaнo пo мoлбa нa poдитeл.

Правната лoгиĸaтa e, чe cъдът тpябвa дa имa дopи пoвeчe пpaвoмoщия.

Застъпвaйĸи тaзи лoгиĸa и пpилaгaйĸи пo aнaлoгия зaĸoнa (чл. 127, aл. 3 CK), лecнo ce oбocнoвaвa пpилoжeниeтo нa пpивpeмeнни мepĸи в пpoизвoдcтвo пo чл. 59, aл. 9 CK, pecп. чл. 51, aл. 4 CK и чл. 127, aл. 2 CK

Производства по търговски спорове

Производство по търговски спорове е правно процедурно действие, което се предприема, когато възникне спор между търговци или фирми във връзка с търговска сделка или отношения.

Тези спорове могат да включват недоставки на стоки или услуги, нарушение на договорни задължения, неправомерни конкурентни практики, спорове относно патенти или интелектуална собственост и други подобни въпроси.

Производството по търговски спорове може да се провежда в съд или чрез арбитраж

В много държави има специализирани съдилища или арбитражни институции, които се занимават само с търговски спорове.Производства по търговски спорове

Процесът на разрешаване на спора включва

1.Представяне на аргументи и доказателства от страните,

2.Изслушване на свидетели и

3. Вземане на решение от граждански или арбитражния съд.

Резултатът от производството по търговски спорове може да бъде различен, включително обезщетение за претърпените вреди, прекратяване на нарушението, изпълнение на договорни задължения или други форми на компенсация.

В зависимост от юрисдикцията и специфичните обстоятелства, може да се осигури и възможност за апелация на решението.

Важно е да се отбележи, че конкретните правила и процедури за производството по търговски спорове могат да варират от държава на държава и да бъдат регулирани от национални закони или международни договори.

Затова е важно да се консултирате с адвокат или специалист в областта на търговското право в съответната юрисдикция, ако имате нужда от правна помощ във връзка с търговски спор.

Търговските спорове са неизбежна част от съвременния бизнес свят. Те могат да възникнат поради различни причини, като неизпълнение на договор, неправомерно конкуриране, разногласия между акционери и др.

Важно е компаниите и техните правни съветници да разберат как да управляват и разрешават търговските спорове по ефективен и безпристрастен начин.

Видове търговски спорове

Договорни спорове

Договорните спорове възникват от неизпълнение на условията на договор, като договор за доставка, партньорство или франчайз. Често те се състоят в определение на обезщетение или осъществяване на възстановяване за претърпени загуби.

Спорове за неправомерно конкуриране

Неправомерното конкуриране може да доведе до значителни щети за компаниите, най-вече заради неправилни практики като нелоялна конкуренция, злоупотреба с пазарен доминантен положение или нарушение на авторски права.

Спорове между акционери и управителни органи

Разногласия между акционери и управителни органи могат да възникнат от противоречия във вътрешните правила на компанията, неправомерно разпределение на активите или злоупотреба с властта от страна на управителните органи.

Производства по търговски спорове

Решаване на търговски спорове

Съдебното производство е една от най-често срещаните форми за решаване на търговски спорове. То се основава на решението на компетентен съд, който изслушва доказателствата на страните и въз основа на това взема решение.

Арбитраж

Арбитражът е алтернатива на съдебното производство и представлява извънсъдебно разрешаване на спорове от независим арбитражен съд.

Арбитражът се характеризира с по-голяма гъвкавост, по-бързо разрешаване на спорове и по-висока степен на поверителност.

Медиация

Медиацията е процес, при който страните на спора се опитват да стигнат до съгласие чрез посредничеството на независим медиатор.

Медиацията е по-евтина и по-бърза алтернатива на съдебното производство и арбитража, като същевременно предлага възможност за постигане на по-добри и по-устойчиви решения.

Търговските спорове са нормална част от бизнес процесите, но е важно компаниите да бъдат подготвени за тяхното решаване.

Изборът на подходящ метод за разрешаване на спора зависи от конкретните обстоятелства и предимствата, които всяка от стратегиите предлага.

В крайна сметка, успешното решаване на търговски спорове води до устойчиво развитие на компаниите и подобряване на техните бизнес отношения.

Как се оспорва завещание ?

Оспорване на завещание: как да защитите своите права

Оспорването на завещание може да бъде сложен и стресов процес.

Ще разгледаме различните ситуации, при които може да е необходимо оспорване на завещание, какви са законовите изисквания и процедури, както и важната роля на адвоката по наследствено право в този процес.

Оспорване на завещание поради недействителност

Според българското законодателство, завещанию може да се оспори, ако то е недействително. Съществуват два вида недействителност: нищожност и унищожаемост.

Нищожност – 

Нищожни завещания не пораждат правни последици и се считат за недействителни от самото начало. Оспорване на завещание поради нищожност е възможно, когато:

  • е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
  • не е спазена процедурата по съставяне на завещанието пред нотариус или изискванията за саморъчно завещание;
  • завещателното разпореждане или мотивът, поради който е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред или на добрите нрави.

Обявяването на нищожност на завещание може да се иска безсрочно.Как се оспорва завещание ?

Унищожаемост

Унищожаемите завещания пораждат правни последици, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред. Оспорване на завещание поради унищожаемост е възможно, когато:

  • е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава;
  • е направено поради грешка, насилие или измама.

Унищожаване на завещанието може да се иска в тригодишен срок от узнаване на причината за унищожаемостта, но не по-късно от изтичането на десет години от откриване на наследството.

Оспорване на завещание поради нарушение на запазените части

Завещанието може да се оспори и когато с него се засягат запазените части на наследници по закон. Запазените части са дялове от имуществото на наследодателя, които се полагат на определени наследници, без значение от съдържанието на завещанието.

Избор на адвокат по наследствено право

Адвокатът по наследствено право има ключова роля в процеса на оспорване на завещание.

Той може да ви помогне да разберете дали имате основание за оспорване на завещанието

Именно опитния адвокат ще Ви посочи какви са вашите шансове за успех, какви са законовите изисквания и процедури, и какво е най-доброто решение във вашата ситуация.

Подготовка за оспорване на завещание

Преди да започнете процеса на оспорване на завещание, адвокатът ви може да ви помогне със следните стъпки:

  • събиране на необходимите документи и информация, свързани със завещанието и имуществото на наследодателя;
  • анализ на основанията за оспорване на завещанието и оценка на възможностите за успех;
  • консултация със специалисти (например нотариуси, психиатри, оценители), които могат да помогнат с доказателствен материал;
  • обсъждане на възможните стратегии и решения, които да отговарят на вашите интереси.

Съдебна Процедура за оспорване на завещание

Адвокатът ви ще ви напътства през процеса на оспорване на завещание, който може да включва следните стъпки:

  • подаване на иск за обявяване на недействителност или унищожаемост на завещанието в съда;
  • уведомяване на другите заинтересовани страни за иска;
  • събиране и представяне на доказателства, които подкрепят вашите твърдения;
  • участие в съдебни заседания и преговори с другите страни;
  • прилагане на съдебното решение и получаване на вашата част от наследството, ако искът ви е успешен.

Рискове и последици при оспорване на завещаниеКак се оспорва завещание ?

Оспорването на завещание може да доведе до различни рискове и последици, включително:

  • дълготраен и стресов съдебен процес;
  • разходи за адвокат, съдебни такси и други професионалисти;
  • възможността да загубите иск и да не получите част от наследството;
  • възможни конфликти и разделения в семейството или сред приятелите.

Решения при спорове за завещания

Понякога е възможно да се намери алтернативно решение на спора за завещанието, което да избегне съдебен процес.

Вашето съгласие с другите страни може да доведе до ново разпределение на имуществото, което да отговаря на интересите на всички.

Адвокатът ви може да ви помогне да преговаряте и да намерите компромисно решение.

Отношения след оспорване на завещание

Оспорването на завещание може да доведе до напрежение и разделение в семейството или сред приятелите.

Важно е да се опитате да запазите добри отношения с другите заинтересовани страни, дори и да имате различни мнения за завещанието.

Общуването и показването на разбиране може да помогне да се преодолеят разногласията и да се запазят ценните връзки.

Оспорването на завещание може да бъде сложен и емоционален процес, но с правилната подготовка и подкрепата на опитен адвокат по наследствено право, имате по-добри шансове да защитите своите права и интереси.

Важно е да се информирате за законовите изисквания и процедури, и да сте готови да се справите с възможните рискове и последици на оспорването на завещание.

Компетентен съд при международни дела

Когато става въпрос за свободното движение на стоки и услуги, е важно да се има предвид Компетентен съд при международни дела.

Става дума за регулация в областта на правото, която се отнася до съда и правото на съдебна защита в контекста на трансгранични спорове.

В тази статия ще разгледаме основните принципи на Регламент (ЕС) № 1215/2012 и как те влияят на свободното движение на стоки и услуги.

Настоящия въпрос има изключително значение за това как международната юрисдикция засяга фирмите и неправителствените юридически лица

Особено важно е да отговорим на въпроса как можем да се справим с предизвикателствата, свързани с нея.

Особености на процеса по международни делаКомпетентен съд при международни дела

Важно е да се разбере принципите на процеса по международни дела.

Затова следва да изясним, че в условията на свободно движение на стоки и услуги, особено в рамките на Европейския съюз, сключването и изпълнението на договори с международен елемент е един от най-важен раздел от търговията.

Той засяга пряко ежедневието, както на търговците, така и на физическите лица потребители.

В условията на международна подсъдност се изясняват елементите на Договорите, по които се определя и съответната компетентност на съда.

Това касае пряко всички възникнали отношения на български компании по сключените договори с международен елемент.

При казусите в кантората и настоящата съдебна практика срещаме случаи, на пропусл да се включи клауза за компетентен съд

Трябва да обърнем внимание, че това представлява много  относно този съществен елемент в техните отношения.

Дела, свързани с потребителски договори

Физическо лице потребител може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата-членка, в която тази страна има местоживеене

Тук става дума независимо от местоживеенето на другата страна – в съдилищата по мястото, където потребителят живее.

Правните спорове с международен елемент се решават Регламент (ЕС) № 1215/2012  на ЕС.

Затова тези правила са приложими в случаите, в които страните не са избрали компетентен съд при сключването на договор

Въпросите възникват при възникнал помежду им спор във връзка със сключения договор.

В случай, че страните са се договорили, че съд на определена държава-членка ще бъде компетентен за разрешаването на спорове във връзка с правоотношението

В този случай, компетентният съд ще бъде компетентен, освен ако страните не са уговорили друго.

Определяне на съдебна компетентностКомпетентен съд при международни дела

Основният принцип, залегнал и в Регламент (ЕС) № 1215/2012, е, че един иск следва да бъде заведен в държавата по местоживеене на ответника.

Важно е да се знае, че гражданството на ответника не е определящо, а местоживеенето.

При търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел и сдруженията за „местоживеене“ се приема държавата, където се намира тяхното седалище

Най-често става дума за централно управление на дружеството или основно място на търговска дейност.

Дали едно физическо лице има местоживеене в дадена държава-членка зависи от правото на тази държава-членка.

Характерен ример под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕО) 1215/2012 в Република България

С оглед на националното право, следва да се посочи лицето къде фактически живее, без значение дали е извършена и административна регистрация.

Правна възможност, с която разполага ищецът по дела с международен елемент е съдебен иск в държавата-членка

Място на изпълнение на задължението Компетентен съд при международни дела

Мястото на изпълнение на задължението зависи от това какъв е договорът.

В случай, при договор за продажба на стоки, мястото на изпълнение ще е в държавата-членка, където стоките е трябвало да бъдат доставени.

При ответник – юридическо лице, искът може да бъде заведен пред съд в държавата-членка, където е регистриран клон или представителство

В случай на спор във връзка с договор, ищецът може да избира къде да предяви своя иск

Най-често това е в държавата-членка, където ответникът има местоживеене

Компетентен съд при международни дела е съдът по място на изпълнение на въпросното задължение или където се намира клонът.

ИЗВОД:  В случай, че сезиран съд в държава-членка, който не е компетентен съгласно изложените в Регламента правила, но въпреки това ответникът се яви и не оспори компетентността на съда, то този съд се признава за компетентен.

Изключение : Това правило не се прилага в хипотези, при които Регламентът предвижда изключителна компетентност на съд на държава-членка (например за вещни права върху имоти).

Съдебно дело неплатено навло

Все по-честа практика стана, да получаваме запитване за образуване на Съдебно дело за събиране на неплатено навло.

Отношенията между страните по повод изпълнението на Договор за международен автомобилен превоз и дължимото за това възнаграждение /навло/ се регулират от уговорките на заявката за транспорт и разпоредбите на чл. 367 и сл. ТЗ и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Договорът за международен автомобилен превоз на стоки, какъвто е настоящият, е неформален, реален договор.

Заявката-договор представлява само част от фактическия състав на сделката за международен автомобилен превоз, който за да бъде завършен

Затова е необходимо да бъде съпроводена с предаване на товара.

Товарителницата е само доказателствено средство за сключения договор, а не и условие за неговата действителност.

Тя няма конститутивно значение, а е необходима само за внасяне на яснота в превозните отношения.

С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.

Съгласно чл. 374 ТЗ е предвидена възможност превозвачът да извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи.Дело неплатено навло

Със спедициония договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.

Предвид съдържанието на Договорът за превоз на стоки, същият несъмнено има характер на такъв за превоз, като без значение е дали превозвачът е извършил сам транспорта или го е възложил на друг или други превозвачи.

Съгласно чл. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) последната се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки.

Важно да се уточни, че превозът на стоки между две различни държави може да бъде осъществен по няколко начина, включително по железопътен, автомобилен, въздушен или морски транспорт.

Всеки вид превоз има своите специфични характеристики и критерии за избор, които трябва да бъдат взети предвид от договарящите страни.

При превоз на стоки срещу заплащане, договорът включва : 

1/ Ясни указания за мястото на приемане на стоката,

2/ Мястото на предаване,

3/ Начина на превоз,

4/ Сроковете за доставка и заплащане и други детайли.

В случай, че мястото на приемане на стоката и мястото на доставянето й се намират в две различни държави, договорът трябва да посочи коя транспортна фирма е отговорен за извършването на превоза.

В случай, че не бъде платена фактурата за превоза е нужно да се води Дело неплатено навло

Съгласно чл. 25, пар. 1 от СМК. в случай на повреда превозвачът заплаща обезценка в размер, изчислен според стойността на стоката

Тази стойност е определена съгласно член 23, пар. 1,2 и 4 от СМК.

В този смисъл разпоредбите на чл. 23, пар. 1,2 и 4 от СМК предвиждат, че когато превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса

Обезщетението при наличието на вреди по време на превоза се изчислява според следните критерии, а именно:

А/ стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз;

Б/ стойността на стоката се определя по борсовия курс или при «липса на такъв – по текущата цена на пазара,

В/ при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество;

Г/ следва да се връщат изцяло и превозната цена, митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката

Това е последица, когато е налице цялостна липса и пропорционално, когато има частична липса; други обезщетения не се дължат

Неопределеността на престацията я прави неизпълнима до момента на конкретното й определяне, доколкото длъжникът не знае какво следва да изпълни.

Най-често това са Договори, при които мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й

Касае се за Договор за превоз на стоки в  две различни държави, от които поне една е договаряща страна.

Предвид международния характер на договора, към него са приложими и разпоредбите на конвенцията.

За уважаването на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни правоотношения

Става дума за Договор за превоз между праводателя му и ответника по договор за превоз, по силата на който е престирал съобразно уговореното.

За ответника е възникнало задължение за заплащане на навло в претендирания размер, както и изпадането на ответника в забава – настъпване на уговорения
ден за плащане

Превоз на стоки срещу заплащане

При извършването на превоз на стоки срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката и предвиденото място за доставянето й са в различни държави, от които една е договаряща.

Отношенията между страните по повод изпълнението на договора за международен автомобилен превоз и дължимото за това възнаграждение /навло/ се регулират от уговорките на заявката за транспорт

Тук приложими са разпоредбите на чл. 367 и сл.ТЗ и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.

Договорът за международен автомобилен превоз на стоки, който е неформален, реален договор.

Заявката-договор представлява само част от фактическия състав на сделката за международен автомобилен превоз, който за да бъде завършен, е необходимо да бъде съпроводен с предаване на товара.

Товарителницата е само доказателствено средство за сключения договор, а не и условие за неговата действителност.

Тази Товарителница няма конститутивно значение, а е необходима само за внасяне на яснота в превозните отношения.

Първо, е важно да се установи дали има нужда от вноски за митнически такси и други разходи, които могат да възникнат по време на транспортирането на стоката.

Тези разходи могат да бъдат поемани както от получателя, така и от изпращача на стоката, в зависимост от условията, посочени в договора.

Важно да се уговорят ясни условия за превозването на стоката, включителноСъдебно дело неплатено навлож

  1. Начин на транспортиране на стоките
  2. Сроковете за доставка и отговорността на страните в случай на загуба, повреда или закъснение на товара.

Всички условия трябва да бъдат посочени в детайли, за да се предотвратят недоразумения и конфликти между страните.

Трето, е важно да се установят ясни начини за

А/ заплащане на превоза на стоката, като се вземат предвид валутните курсове и разходите

Б/ прехвърляне на отговорността за стоката при предаване на товарополучателя.

В заключение, при извършването на превоз на стоки срещу заплащане между договарящи страни в различни държави е важно да се установят ясни условия за транспортирането на стоката, за да се предотвратят недоразумения и конфликти между страните.

Това ще гарантира успешното изпълнение на договора и добрите взаимоотношения между страните.

Важно е да се има предвид, че при превоз на стоки между две различни държави се прилагат специфични международни правни норми

В това число и следните международни актове „

  1. Конвенцията за международен превоз на стоки по пътищата (CMR),
  2. Конвенцията за международен железопътен превоз на стоки (COTIF)

Тези конвенции съдържат правила за отговорността на транспортните оператори, обезщетенията за загуби или повреди на стоките и други важни аспекти.

В заключение, превозът на стоки между две различни държави е сложен процес, който изисква внимание към детайлите и спазване на международните правни норми.

Сключването на договор за превоз на стоки срещу заплащане може да помогне за предотвратяване на възможни спорове

Същевременно добре написан Договор за превоз на стоки и товари ще осигури ефективен иск при претенция.