В съдебните дела се стига до присъждането на разноски и възниква въпроса за компенсация за съдебни разноски.
Самият граждански процес сочи необходимост от изрично искане за съдебни разноски, което се обосновава с принципа на диспозитивното начало.
Съгласно този принцип в чл.6 ГПК, който страната сама определя обема на търсената защита.
Съдът не следва да присъжда разноски, натоварвайки другата страна, които кредиторът на вземането за обезщетение за тези разноски не е поискал.
Затова съдът е длъжен да прецени този факт, тъй като искане може и да не е направено умишлено, а не поради съображения за ненатоварване на длъжника с разходи.
Кога възниква претенцията за съдебни разноски ?
В края на съдебния процес, се стига до ангажиране на отговорност за разноски. Въпреки това е налице и една пречка пред реализирането й.
Тази отговорност се реализира единствено в хода на висящ процес, като е възможно това да стане с крайния акт по същество.
Частен случай е това да стане с допълнително Съдебно определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Тъй като разноски се присъждат за водене на съдебни производства, съдът би бил органът, който ще вземе окончателно решение по всеки правен спор
Това решение касае и въпросът за направените разноски. Затова съдът е органът, който ще възлага отговорност за разноски.
Каква е съдебната практика по въпроса ?
Съгласно мотивите на Определение № 511/19.10.2016 г. по ч.т.д. № 2006/2016 г., II ТО на ВКС не се присъждат разноски в частни производства, освен онези, които се отнасят до въпроса за прекратяване на процеса между страните.
Съдебни състави допускат присъждане на разноски в спомагателни производства, които се решават с краен акт, като се произнасят по искания за изменение на определение в частта за разноските.
По отношение на производствата за издаване на изпълнителен лист е налице и съдебно решение на ВКС
Съгласно това Съдебно решение на ВКС разноските в съдебния и изпълнителния процес и се изчисляват и събират от съдебния изпълнител.
в България действа принципът, че разноски не се присъждат извън рамките на производството, в същите са били сторени.
Разноски се присъждат с всеки акт, който слага край на производство за разрешаване на правен спор.
Тези разноски би следвало да се присъждат и с определенията, които преграждат за хода на делото. Разноски следва да се присъдият и с Определения, с които се решават въпроси по същество в други производства.
За допълнителна информация, моля обадете се на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
Често пъти при спор за съсобственост и общите части се стига до въпрос за изясняване на права в затворен комплекс.
В този случай, следва ясно да се установи, кой е собственикът на обектите. Етажна собственост в затворен комплекс (комплекс от затворен тип) – управлението на общите части се определя в договор.
Това е Договор между собственика на обекта и инвеститора (възложителя). Договорът се сключва при продажба на имота от инвеститора на купувача и е неразделна част от нотариалния акт.
Нотариалният акт определя какви вещни права се прехвърлят на купувача, който влиза в етажна собственост и придобива право на собственост върху обекта и идеална част от общите части на сградата, която се намира в режим на етажна собственост.
Целта на това е да се разграничат общите части на етажната собственост от индивидуалните и изключителни права. Този въпрос касае също така и какви права има инвеститорът има върху басейна, площадките и другите съоръжения, трайно прикрепени към неговата земя.
В случай, че земята и приращенията към нея са негова собственост, с тях не може да се разпорежда етажната собственост и тяхното ползване не може да бъде предмет на решения на ОС на ЕС.
Органите на управление на етажната собственост съгласно чл. 10 ЗУЕС, са общото събрание и управителен съвет (управител).
В този смисъл договорните права и задължения по чл. 2 ЗУЕС не могат да доведат до възникване на друг, непосочен в закона орган.
Какво предвижда ЗУЕС ?
Но в случай, че инвеститорът установи ограничения или дори забрана за тяхното ползване, етажният собственик не може да предявява негаторен иск по чл. 109 ЗС.
Това правно становище се потвърждава изцяло от установената съдебна практика по ЗУЕС.
ВКС, сочи, че, „с оглед особения характер на обекта – общи части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип
Тук ЗУЕС установява и особен режим на управление на тези общи части.
Според ВКС нуждата от оперативност при решения за управление на общите части се взимат поради факта, че жилищният комплекс от затворен тип се състои от множество самостоятелни обекти.
Въпреки това, този затворен комплекс притежава характеристика на жилищен комплекс като архитектурен ансанбъл.
Регламентация на общите части по ЗУЕС
Всичко това налага особена регламентация на дейностите по управление на общите части
Сключването на договор по чл. 2 ЗУЕС води до категорично ограничаване правомощията по управление
Тук става дума за общите части, включени в обема на вещното право на собственост на всеки титуляр на самостоятелен обект.
Особеното тук е, че има етажна собственост по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС
За разлика от обикновената етажна собственост, етажната собственост в затворения комплекс се осъщестява не от ограни – общо събрание, управител, а се регулира в договор.
Общоприето е, че договорът установява особен режим на управление, който дерогира общите правила на ЗУЕС. Какво ще предвиди договора, законът не казва, а го предоставя на договорната свобода на страните по него.
В този смисъл Договорът между инвеститора и собствениците на обекти за управление на общите части на сгради в жилищен комплекс от затворен тип действително предвижда установяване на определени ограничения.
Договорът може да предвиди, че правилата на управлението на етажната собственост няма да се прилагат, а управлението ще се концентрира изцяло в ръцете и във властта на инвеститора
Тогава инвеститорът ще измести обичайните за етажната собственост органи на управление и ще изключи решенията, чрез които общото събрание я управлява.
Те касаят правомощията на собствениците на самостоятелни обекти, като засягат основно управлението на ЕС, които правомощия не са типични за етажната собственост.
За допълнителна информация, моля обадете се на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/04/Какво-е-придобивна-давност.jpeg8531280lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2023-01-30 08:15:002023-01-30 08:19:42Права в затворен комплекс
След покупката на недвижим имот в нова кооперация от затворен тип“, неминуемо възникват и права на Съсобственост в затворен комплекс.
С течение на времето и натрупалата се съдебна практика е важно да се отбележи, че всеки собственик, съобразно дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването им и в полезните разноски
Това произтича от решение за извършването на които е взето решение от общото събрание на етажната съсобственост.
В случай, че обаче обектите са придобити в затворен комплекс, управлението от закона, предвидено за ЕС, се дерогира с договора по чл. 2 ЗУЕС.
Договорът за управление на общите части на сгради в режим на етажна собственост, регулира цялата съсобственост в затворен комплекс, относно правата на съсобствениците, в жилищен комплекс от затворен тип.
Какво гласи законът ?
Правното значение на този текст – чл. 2 ЗУЕС е, управлението на общите части на обекти, включени в затворен комплекс, да се изземе от етажните собственици и да се предостави на възложителя, инвеститора, построил затворения комплекс.
ЗУЕС централизира само управлението, което при етажната собственост е поверено на предвидените в закона органи.
Влизайки в затворения комплекс, купувайки жилище или друг обект в затворен комплекс, приобретателите не са ограничени в своите вещни права
Във всеки затворен комплекс съсобствениците придобиват право на лична собственост и идеални части от общите части
В този смисъл те доброволно, по силата на договора по чл. 2 ЗУЕС, се отказват от управлението на общите части и го предоставят на инвеститора.
Управление на общите части
Само управлението на общите части, както ясно и буквално следва от тълкуването на чл. 2, ал. 1 ЗУЕС. 6.
Най-важният въпрос е свързан с дефиницията на общите части в етажната собственост, която се съдържа в чл. 38 ЗС
Общи части са, частите на всички собственици са
А/ земята, върху която е построена сградата,
Б/ дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
В/ площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици,
Г/ комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Особеност при съсобственост в затворен комплекс
В комплекс от затворен тип – земята в повечето случаи е собственост на инвеститора.
Той изгражда сградите и учредява върху собствената си земя право на строеж за съсобствениците на самостоятелни обекти.
Те придобиват идеални части от правото на строеж върху земята и съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята, доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение
Изключение от това е случай, в който в Нотариалният акт, с който му е отстъпено правото, е постановено нещо друго.
Именно затова е необходимо да се вземе предвид, че, ако в нотариалните актове не е предвидено прехвърлянето на правото на собственост върху земята или не е учредено вещното право на ползване, а само право на строеж, етажният собственик следва да се съобразява с чл. 64 ЗС.
Той няма собственост върху земята и обектите, които по силата на приращението са собственост на собственика на земята и не може да ги ползва като собственик.
За него те са чужда собственост и ползването им става само със съгласието на инвеститора. Затова следва да се сключва Договор по чл. 2 ЗУЕС.
Той урежда въпроса, как ще се ползват от несобствениците на земята обектите, които са собственост на инвеститора.
Необходимо е ясно да се разграничават вещните права върху обектите, намиращи се върху терена, върху който е изграден затвореният комплекс, от етажната собственост.
Чл. 38 ЗС е обща норма и тя може да се дерогира от чл. 64 ЗС и от договорите за прехвърляне или учредяване на вещни права.
За допълнителна информация, моля обадете се на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2020/05/RENT.jpg640960lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2023-01-30 07:54:182023-01-30 08:21:32Съсобственост в затворен комплекс
Независимо дали родителите са в граждански брак или не, след развода, често се стига до дело за родителски права.
Когато липсва граждански брак между родителите и няма да има развод, споровете за родителските права се разглеждат в отделно производство.
Съдебното дело се налага за да бъде постановен Съдебно решение от съда за уреждане на родителските права по чл.127 ал.2 СК.
На родител, на който са предоставени упражняване на родителските права, съдът преценя всички обстоятелства с оглед интересите на децата
Децата се изслушват в съда по дела за родителски права, ако са навършили десет години.
Възлагане на родителските права
Въпросът с упражняване на родителските права при раздяла се възлага на единия от родителите.
Върховният съд в Тълкувателно решение на ВКС от 03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г. ОСГК съдът приема, че:
„Разпоредбата на чл.59, ал.2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.”
В някой от случаите, родителските права се предоставят за упражняване на единия родител, но ако има съгласие между страните е възможно да се утвърди споразумение с елементи за съвместното им упражняване.
Определяне издръжка за дете – 2023г.
Законът сочи, че при възлагане упражняването на родителските права на единия родител, другият родител следва да поеме задължение за плащане на издръжка.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка
Друг критерии за определяне на издръжката са възможностите на лицето, което я дължи.
Конкретната преценка на нуждите на детето и възможностите на плащащият издръжка се прави от съда.
За да не се допуска накърняване интересите на детето законът е предвидил минимален размер на издръжката, под който не може да се присъжда.
За едно дете издръжката е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, която за 2023г. е в размер на 780 лв.
Възлагане на родителски права
В съдебното решение по чл. 127 ал.2 СК се определят
А/ на кого от родителите се възлага упражняването на родителските права
Б/къде ще бъде местоживеенето на детето;
В/какъв ще е режима на лични отношения с другия родител
Д/ каква издръжка ще плаща.
Съдебната практика сочи възлагане упражняване на родителските права преимуществено да се предоставя на майката.
Семейният кодекс не предвижда привилегия за майките.
В този смисъл упражняване правата над детото, следва да бъде възложено на родител, който може да осигури и докаже по делото за родителски права по-добри условия за неговото отглеждане и възпитание.
Истината е, че в по-ранна детска възраст с оглед нуждата от полагане на конкретни фактически грижи, майката има по-голямо значение.
Не така стои въпросът за отглеждане на големи деца – там възможностите за грижите на двамата родители са еднакви.
Привременни мерки
Докато е висящ спора пред съда всеки от родителите може да поиска постановяване на привременни мерки. Тези съдебни мерки касаят въпроси относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и издръжката.
Районният съд се произнася по въпроса в Съдебно определение, което не подлежи на обжалване.
За допълнителни въпроси, обърнете се към нас на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2022/09/Разпореждане-с-имот-на-дете.jpg640960lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2023-01-24 09:19:302023-01-24 09:20:40Дело за родителски права
Решението на районния съд се обжалва с касационна жалба пред съответния административен съд, като се стигне до обжалване решение по АПК.
Срокът е 14 дни за подаване на жалба, считано от деня на получаване на съобщението за изготвеното решение от Районен съд.
Касационна жалба или протест се предявяват от страната, която не е удовлетворена от съдебното решение на Районен съд.
Правен интерес от обжалване няма страна, която е получила търсената защита в първоинстанционното производство.
След постъпването на жалбата, ведно с преписката в съда, председателят на съда разпределя делото в съответния състав.
Съдебните заседания се провеждат с призоваване на страните – жалбоподателят и административният орган, пострадалият, който е поискал обезщетение.
В заседание следва да се яви и пострадало държавно учреждение/организация/предприятие, на което е определено служебно обезщетение в наказателното постановление, както и с призоваване на посочените свидетели и вещи лица.
Производство пред административен съд
Основанията за предявяване на касационна жалба са:
а) нищожност на решението на районния съд;
б) недопустимост на решението на районния съд;
в) неправилност на решението на районния съд:
– при нарушения на закона (неправилно приложение на закона или прилагане на закон, който не е следвало да бъде приложен),
– при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
В случай, че нарушението е довело до ограничаване на процесуални права на страните- подлежи на отмяна
В случай, че нарушението не е отстранено, решението е немотивирано или липсва протокол от съдебното заседание- подлежи на отмяна;
Съдебното решение е постановено от незаконен състав, тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на решението – подлежи на отмяна
– ако наказанието е явно несправедливо (когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НПК);
г) необоснованост на решението на районния съд – решението и мотивите не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Делото се разглежда с участие на страните
В това производство пред Административен съд участват – жалбоподател, ответната страна и прокурор
След изчерпване на доказателствените искания, страните излагат своите тези по основателността/неоснователността на жалбата и делото се обявява за решаване.
Неявяването на някоя от страните не е пречка за разглеждане на делото.
Произнасянето на административния съд следва да се осъществи в едномесечен срок от последното съдебно заседание.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2021/06/експертиза-1.jpg640960lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2023-01-15 11:39:302023-01-16 11:29:43Обжалване решение по АПК
След отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление може да се предяви иск за обезщетение за вредите, настъпили вследствие на последното.
Законът за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда искът за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни актове да се предявява пред съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
В много случаи незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт.
В този смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г.,
С това ТР № 1/ 15.03.2017г. се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.
В тези случаи Отговорността на Държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата;
2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност;
4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно. При липса на който и да е от елементите от фактическия състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди
Най-често това са действия, възпрепятстваши възможност да се реализира отговорността по ЗОДОВ по предвидения специален ред,
Най-често това става по мястото, където е настъпило уреждането или по настоящия адрес или седалището на уреденото лице.
За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.
Присъждане на вреди от незаконосъобразно НП
Разрешението е дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на ОСГК на ВКС и ВАС, за приложимост на ЗОДОВ по иск за обезщетения във връзка с направени разноски
Касае се за разходи в производства по обжалване на наказателни постановления, впоследствие отменени като незаконосъобразни
Именно от обстоятелството, че процесуалният закон не е предвидил специален ред и начин за обезвреда на направените разноски в производствата по обжалване на наказателните постановления
Съдът има задължение в разумен срок да разглежда и да разреши съобразно закона направеното искане.
През 2017 г. обаче Върховният административен съд постанови решение, с което потвърждава, че имуществените вреди от плащането на адвокатски възнаграждения и държавни такси безспорно трябва да бъдат обезщетени.
При липсата на постановен незаконосъобразен акт, не биха възникнали тези разходи за увреденото лице.
Първоинстанционното съдебно решение по въпроса за обезщетението подлежи на обжалване от страната, за която то е неблагоприятно.
Исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се реализира „отговорност за разноски”, а отговорност за претърпени имуществени вреди
Най-често това са вреди по разходи за адвокатска защита и процесуално представителство във връзка с обжалването на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Обезщетения при отменени наказателни постановления
Държавата и общините носят отговорност за всички преки и непосредствени вреди, които е претърпял от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи при изпълнение на техните задължения.
Настъпили вреди при отменени наказателни постановления въз основа на:
преживеният стрес;
причинените неудобства;
отделеното време;
пропуснати ползи, които не са реализирани в резултат от налагането на наказанието.
Задължителна предпоставка за предявяването на иск е отмяната на наказателното постановление, което става в отделно производство.
Това влече допълнителни разходи за адвокатски хонорар.
В този смисъл възникват имуществени вреди от отмененото наказателно постановление, които не биха възникнали, ако конкретният държавен орган не бе допуснал грешка.
Съгласно нормата на чл.47,ал.6 от ГПК когато съобщението до ответника е връчено по реда на чл.47 от ГПК, за да се гарантират правата му, се назначава особен представител,който да го представлява в процеса.
Разноските за възнаграждението на особения представител се поемат от ищеца.
Хонорарът се определя от съда,при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и лимитите,определени в Наредба №1/2004г.на ВАС.
Преценката какво да бъде възнаграждението следва да се направи при назначаване на особения представител.
Към този момент съдът вече има яснота за предмета на делото-правните и фактически основания и цената на иска.
Основания за намаляване на възнаграждението
Въз основа на тях може да съобрази какъв ще бъде вероятният обем на вложен труд за защита на интересите на ответника и съответно да прецени размера на дължимо възнаграждение.
В случай,че спорът се укаже комплициран, може да увеличи размера на първоначално определеното възнаграждение.
В чл.47,ал.6 от ГПК е предвиденото в изр.2-ро законово средство за адаптиране на възнаграждението към размера на защитата интересите на страната.
За да се определи възнаграждение в намален размер следва да се съобрази с Наредба №1/2004г.на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Преценката за намаляване възнаграждение особен представител следва да се направи при първоначалното определяне на възнаграждението.
Намаление се постановява изначално,а не накрая на процеса,тъй като в противен случай се създава несигурност за особения представител за отплатата за положения от него труд.
По изложените съображения съставът намира,че ако първоинстанционният съд е считал,че казусът не се отличава с особена правна и фактическа сложност
Затова следва да приложи правилото на чл.47,ал.6,изр.2-ро от ГПК за намаление на възнаграждението. В процесуалния закон не е предвидено служебно намаление на определения хонорар.
Затова следва да се направи изрично възражение за прекомерност на определеното възнаграждение.
Съгласно ЗДвП при движение на пътни превозни средства в участък от платената пътна мрежа, без платена такса и разрешително се стига до обжалване глоба ТОЛ система.
Налагането на глоби и обжалване на глоби в ТОЛ системата се случва, при неизпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10 ал. 1 ЗДвП
В чл. 139 ал. 7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от категория по чл. 10б ал.3 ЗДвП да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа.
След съставянето на АУАН, ако не е заплатена КТ в законоустановения срок, следва издаване на наказателно постановление, с което се налага глоба.
В 7-дневен срок от връчването му наказателното постановление може да бъде обжалвано чрез Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ пред районния съд по местоизвършване на нарушението.
Кога се плащат глоба в ТОЛ система ?
Електронният фиш е документ за наложена глоба или имуществена санкция за нарушение – движение по платената пътна мрежа без платена пътна такса, установено от електронната система за събиране на пътни такси, за което нарушение е генериран доказателствен запис.
Електронният фиш съдържа следните данни
1. Място за констатиране на нарушението,
2. датата, точния час на извършване на нарушението,
3.регистрационния номер на ППС,
4.собственика или вписания ползвател,
5. описание на нарушението,
6. нарушените разпоредби,
7. възможността за заплащане на компенсаторна такса,
8.срока и начините за доброволното й заплащане,
9.размера на глобата.
Алтернативно при Обжалване глоба ТОЛ система законът поставя изпълнението на тези задължения в тежест на водача на ППС за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса
Единственото изключение от горното е в случай, че тези задължения са изпълнени от трето лице.
С измененията на ЗДвП и Закона за пътищата /ЗП/ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа,
Въвежда се смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства – винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние – тол такси.
Обжалване глоба за ТОЛ система
Електронният фиш може да бъде обжалван пред районния съд по местоизвършване на нарушението, в 14-дневен срок от получаването му
Жалбата до Районен съд се подава чрез Агенция „Пътна инфраструктура“.
Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Кога се прилага компенсаторна такса и какво значение има тя?
Компенсаторната такса се прилага, когато е установено нарушение на някое от задълженията за заплащане на винетна или тол такса. Длъжностните лица са длъжни преди да се състави акт за установяване на адеминистративно нарушение или най-късно със съставянето му да предоставят възможност на лицето, което се счита за нарушител да заплати добороволно тази такса. Тя се плаща в определен срок съобразно, предвидените в закона начини и условия.
При заплащане на компенсаторната такса водачът, собственикът и/или ползвателят се освобождават от аднинистративно наказателна отговорност. Това означава, че няма да им бъде наложена, предвидената в закона глоба или имуществена санкция.
Смисълът на компенсаторната такса е да се спести на евентуалния нарушител заплащането на пълния размер на предвидената в закона глоба или имуществена санкция. В същото време, обаче лицето, заплатило компенсаторна такса не би могло да оспорва факта на нарушението и да иска връщането й.
Заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък
В случай, че изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП.
В този случай, дължимите такси се определят
А/ въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси;
Б/техническите характеристики на пътя или пътния участък,
В/ от изминатото разстояние,
Г/ от категорията на пътното превозно средство,
Д/ от броя на осите и от екологичните му характеристики
Е/ За всеки отделен път или пътен участък.
Разпоредбата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба на собственик на ППС по чл. 10б ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 ЗП.
Защита срещу наложена глоба от ТОЛ системата
Електронният фиш, както и наказателното постановление подлежат на обжалване по реда на ЗАНН
Жалбата срещу наказателното постановление се подава в седемдневен срок.
Срок за съдебна Жалба срещу електронен фиш е 14-дневен. Този срок тече от получаване.
При искане за анулиране на фиша се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на отказ за анулиране на фиша.
За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или изпратете информация на email office@lawyer-bulgaria.bg
Кои категории МПС следва да закупят винетка ?
Винетна такса се дължи за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона: 1. МПС, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; 2. МПС, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари; 3. МПС с повишена проходимост. Допълнителна винетна такса се дължи за прикачено ремарке към гореописаните категории МПС, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона. За кои превозни средства се дължи заплащането на тол такса? Такса за изминато разстояние – тол такса, се събира за ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона.
Какви глоби се предвиждат при неплатена винетка или тол такса?
Водач, който управлява МПС по участък от платената пътна мрежа, без заплатена винетка, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Други наказания за неплатена винетна такса ?
Водач, който управлява ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по участък от платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно Закона, или няма закупена маршрутна карта, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. В този случай следва да е установено от контролните органи, че водачът се е движил по участък от платената пътна мрежа. Само тогава възниква задължението за установяване на изминатото разстояние. Собственикът на ППС с над 3,5 т. ОТДММ, за което изцяло или частично не е заплатена тол такса, включително и поради невярно декларирани данни се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 2500 лева. В случаите, в които рег. номер на ППС е нечетлив или закрит по какъвто и да е начин, на водача се налага глоба 3000 лева.
Налагане на глоба и имуществена санкция?
При установяване на нарушенията в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му или от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Следва да се прави разлика за причините на искане за заместващо съгласие.
Съгласно чл.127а ал.2 от СК , когато между родителите е налице разногласие относно пътуване на общото им дете в чужбина и не може да бъде постигнато съгласие между тях, се завежда дело за получаване на заместващо съгласие от съда.
Волята на съда, замества волята на единия от родителите-този, който е несъгласен с пътуването на детето в чужбина.
За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина.
Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес.
От особена важност е родителят, който иска да изведе детето извън страната да докаже условията, при които го ще се отглежда и възпитава.
В случай, че не бъде доказан безспорен интерес на детето от пътуването то може да бъде отказано и искът отхвърлен.
Съдебно дело за заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина е сред най-сложните семейно- правни казуси
Делото изисква значително време и подготовка за успешното му провеждане.
Ограничаването на правото на пътуване на детето -само или със семейството, ограничаването на възможностите му за посещение на други държави
Това по същество ограничава основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона.
Страни в Европейския съюз не са място на размирици, епидемии, граждански войни, Там не би следвало забрана за пътуване заради съществуващ риск за живота, здраве или сигурност на гражданите.
Свобода на детето на пътува с родителя може да се ограничи само от националния закон и необходими в обществен интерес и за закрила на дете.
Казус като този, следва да се предостави на адвокат по семейни и граждански дела :
Подготовка и преглед на писмени документи, необходими за депозиране на искането за получаване на заместващо съгласие от съда;
Изготвяне на искова молба и окомплектоване на обстоятелства относно необходимост да дете да пътува в чужбина
Правно съдействие пред Районен съд след депозиране на молба за разрешение от съд;
Издаване на препис от Съдебното решение относно разрешението
Особен вид казуси свързани със семейните отношения между родители и деца след развода е срещана практика на специализиран бракоразводен адвокат.
Ако родителят попълни декларация, че разрешава на детето да пътува в чужбина с другия родител, като задължително е да се посочи период и страна.
Получаването на заместващо съгласие за пътуване в чужбина на детето не винаги е възможно между родителите, като основни причини за това,
Налице са фактори, невидими за външни лица – между който и опасеният и страхът на единият родител, че детето няма да се върне повече в страната
Друга причина е опасението, че детето ще бъде изведено принудително в чужбина, против неговата воля.
В ситуации законът е предвидил издаването на Решение за пътуване на дете в чужбина. за да могат отношенията между родителите да бъдат урегулирани от съда.
Водещ е интереса на детето и процедурата е добила популярност като заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина.
В Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017г. на ВКС по т. д. № 1/2016г., ОСГК се приема, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
Това пътуване се отнася само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
В Тълкувателното решение на ВКС се приема, че съдът не бива да допуска разрешението за пътуване, което да води до промяна в местоживеенето на детето
Изключение от това правило е случаите, в който е налице основателен иск за промяна в местоживеенето на детето.
Дело за заместващо съгласние – чл.127а СК
Съдът може да разреши на непълнолетно дете да пътува в чужбина без съгласие на другия родител
Производството по чл. 127а, ал. 2 от СК, представлява спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения
В рамките на тези отношения, съдът прави преценка по целесъобразност и не е обвързан от исканията на страните. Интересът на дете/ деца за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства.
Това се отнася само за определен период, за определен брой пътувания или до определени държави.
В случай че между родителите е налице спор/липсва съгласие за пътуване, е необходимо ситуацията да бъде разрешена от съд =чл. 127а СК.
Разпоредбата предвижда образуване на съдебно дело по молба на единия родител, насрочване на съдебно заседание. Съдът може да постанови предварително изпълнение на това решение – т.е. да не се чака същото да влезе в сила.
В постоянната практика на ВКС се приема, че интересите на детето са главен критерии при решаването на спор между родителите
Касае се за мерки за лични отношения с дете, включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница.
В този смисъл Решение № 697 от 1.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010г., IV г.о.
Решение № 403 от 29.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014г., IV г.о.,
Решение № 126 от 30.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013г., III г.о. и др.).
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК следва да се установи наличие на материалноправни предпоставки:
1) страните да са родители на детето;
2) между същите да не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина
3)издаването на необходимите лични документи за това;
4) заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, да е в интерес на детето.
С правна помощ, можем да Ви съдействаме, като адвокат по семейни дела да преодолеете това ограничение.
След делото ще получите документ, с който ще осигурите свободното придвижване на детето в чужбина !
За допълнителна информация обадете се на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2019/12/woman-2773007_1280.jpg8611280lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2023-01-11 12:05:282023-01-15 10:38:01Решение за пътуване на дете в чужбина
След извършено нарушение на пътя често се стига до Връчване на наказателното постановление.
Наказателното постановление трябва да ви бъде връчено в писмена форма срещу подпис.
Това ще се случи, освен ако сте поискали да ви бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персоналния ви профил в информационната система за сигурно електронно връчване
Условия за връчване на НП
Това е система към Единния портал за достъп до електронни административни услуги при съставянето на акта на КАТ – към ОД на МВР.
След връчване на наказателното постановление можете в 7 дневен срок да обжалвате наложената санкция пред Районен съд
Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.
Жалбите изготвени от адвокат против връчени НП и ел.фишове се изготвят в два екземпляра и се депозират в деловодство на сектор Пътна полиция.
– Ако пропуснете тези срокове наказателното постановление влиза в сила.
– При доброволно заплащане на наложената гроба се счита , че не обжалвате наказателното постановление и незабавно получавате контролния си талон.
– Глобата по влязло в сила НП, решение или определение на съда се заплаща в едномесечен срок.
При незаплащане на глобата в указания срок свидетелството за правоуправление може да Ви бъде отнето
Най-често това се случва чрез съставяне на заповед за прилагане на принудителни административни мерки.
Това са действия и мерки за принуда на КАТ на основание чл.171,т.1,б.”д” ЗДвП.
– отнетите свидетелства за правоуправление се връщат на водачите след заплащане дължимите глоби изцяло и представяне на платежни документи.
Как се връчва Наказателно постановление на КАТ
.В случай,че е невъзможно да бъдете намерен на адреса, който сте посочили при съставянето на акта и новият ви адрес е неизвестен, се приема, че
наказателното постановление ви е връчено неприсъствено.
В случай че не желаете да обжалвате постановлението в частта относно наложената ви глоба или имуществена санкция и заплатите сумата в 14-дневен срок за плащане.
Този срок от 14 дни за плащане започва да тече от връчването на Постановлението на КАТ.
В такъв случай, Вие ще заплатите едва 70 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намаления размер на определената Ви глоба.
В случай, че откажете да получите или не съдействате на връчването на Наказателното постановление, същото се счита за връчено
Това се случва в присъствието на свидетел от самата служба КАТ – към ОД на МВР
За допълнителни въпроси по обжалване на НП се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
Процедура и срок за издаване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
В случай, че след констатиране на нарушението и съставяне на акта, не са били налице основания за издаване на писмено предупреждение или сключване на споразумение, наказващият орган разполага с едномесечен срок, в който трябва да издаде наказателно постановление или да прекрати административно-наказателната преписката с мотивирана резолюция.
Как се обжалва Наказателно Постановление ?
Жалбата се подадва до районният съд по мястото на извършване на нарушението.Ако изпуснете този срок, дори и да са налице предпоставки за отмяната или изменението му, то последното ще влезе в сила и няма да имате възможност да се защитите.
Може ли да обжалваме размера на наложеното наказание?
Каква е давността на наказателното Постановление ?
Наказателното постановление следва да бъде връчено в срок 3 години от издаването му – относителна давност. Ако същото не е връчено в срок 4 години и половина от установяване на нарушението, то е изтекла абсолютна погасителна давност за провеждане на наказателно преследване. Тези срокове не трябва да се бъркат със срока по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление. Този срок не е давностен, а преклузивен и е 6 месеца от съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
We may request cookies to be set on your device. We use cookies to let us know when you visit our websites, how you interact with us, to enrich your user experience, and to customize your relationship with our website.
Click on the different category headings to find out more. You can also change some of your preferences. Note that blocking some types of cookies may impact your experience on our websites and the services we are able to offer.
Essential Website Cookies
These cookies are strictly necessary to provide you with services available through our website and to use some of its features.
Because these cookies are strictly necessary to deliver the website, you cannot refuse them without impacting how our site functions. You can block or delete them by changing your browser settings and force blocking all cookies on this website.
Google Analytics Cookies
These cookies collect information that is used either in aggregate form to help us understand how our website is being used or how effective our marketing campaigns are, or to help us customize our website and application for you in order to enhance your experience.
If you do not want that we track your visist to our site you can disable tracking in your browser here:
Other external services
We also use different external services like Google Webfonts, Google Maps and external Video providers. Since these providers may collect personal data like your IP address we allow you to block them here. Please be aware that this might heavily reduce the functionality and appearance of our site. Changes will take effect once you reload the page.
