Как се сменя адрес на дете ?

В последните няколко години зачестиха случаите и се стигна до устойчива практика, при която получаваме запитване как се сменя адрес на дете ?

Съгласно Закона за гражданската регистрация промяната на адресната регистрация на малолетното дете, без съгласието на двамата родители е извършена незаконно.

Изискването в Закона е заверени подписи и на двамата родители или представяне на изрично пълномощно

Това е императивната норма на СК за упражняване на родителските права по общо съгласие.

В повечето случаи общо съгласие няма как да се удостовери по друг начин освен чрез обективирана воля и на двамата родители за исканата промяна в адресната регистрация.

Именно поради това, често се стига до административни дела за незаконна промяна в адреса на малолетното дете и без пълномощно от другия родител.

Как се извършва незаконна промяна в адрес на дете ?

В разпоредбата на чл.127 и следващите от Семейния кодекс е предвидена изрична подсъдност при

А/ спор между родители относно упражняването на родителските права

Б/ изменение местно компетентен е съдът по настоящия адрес на детето

Законът не сочи ясна дефиниция на термина „настоящ адрес“.

Субсидиарно приложение следва да намери определението, дадено в §1, т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето

Съгласно закона в §1, т.15 от ДР на ЗЗД за „настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава.“

В този случай при промяна извършена едностранно от родител, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване се стига до съдебен спор пред съд.

При спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето – мястото, където е неговата обичайна среда на живот.

Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му

Законът сочи , че отвеждането на детето от обичайното му местопребиваване от единия родител без съгласието на другия също не води до изменение на адрес на детето.

Това изменение на адресната регистрация от единия родител не може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където детето е отведено или е неговата формална адресна регистрация.

Кога е налице незаконна промяна на адрес на дете ?

Промяната на адресната регистрация на малолетното дете е извършена в нарушение на закона, когато липсва нотариално изрично съгласие на другия родител.

Изискването в приложимата наредба за подписи и на двамата родители или представяне на изрично пълномощно.

Тази практика е в съответствие с императивната норма на СК за упражняване на родителските права по общо съгласие.

Общото съгласие няма как да се удостовери в конкретния случай по друг начин освен чрез обективирана воля и на двамата родители за исканата промяна в адресната регистрация

Всяка друга промяна със заявление за постоянен адрес, подписано само единия родител на малолетно дете и без пълномощно от другия родител е изцяло НЕЗАКОННА.

Оспораване на промяна на адрес

За настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл.127, ал.2 СК

В този смисъл Съдът, като решаващ орган, изхождайки от характера на производството по споровете за

1. Спор за местоживеенето на детето
2. Упражняването на родителските права
3. Режим на личните отношения с детето,
4. Определяне размер на издръжката му

цели в съдебно производство да открои основната цел – закрилата на интересът на детето.

Законът определя специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл.105 ГПК, респ. чл.112 ГПК

В този случай производството е обусловено именно от цел да се оспори незаконната промяна на адреса.

При изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване

Всичко това е пряко свързано с последващите процесуални действия по разглеждането на спора.

Тези изводи не противоречи на уредбата в ЗГР – съгласно чл.94, ал.1 настоящ адрес е адресът, на който лицето живее

Заявяването на тази промяна в адрес на детето е предвидено в чл.96, ал.1 и срокът за това по чл.99, ал.1 от Закона за гравданската регистрацич

Всички тези обстоятелства се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му.

Практиката сочи, че липсата на заявление за промяна на настоящия адрес в указания в закона срок не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес

Става дума за адрес на детето, предварително определян като настоящ. 

Именно поради това се стига до противоречие в разпоредбите на ЗГР и Закона за закрила на детето – § 1, т.15 ДР

Съгласно § 1, т.15 ДР  за настоящ адрес на дете се приема адресът, на който то пребивава

Законът и разпоредбите на ВКС не сочат  легално определение на понятието „настоящ адрес на детето“ по съдебни производства извън него.

Съгласно разпоредбата на чл.122 от СК родителите имат равни права и задължения независимо дали са в брак

С оглед на текста на чл.123, ал.1 от СК родителските права се упражняват в интерес на детето както заедно, така и поотделно

Тук става дума за случаите, когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.

Това му задължение е въведено именно с оглед гарантиране интересите на детето.

В подкрепа на тази гаранция е и въведеното в чл.123, ал.2 от СК. 

Тук става дума за правило упражняването на родителските права и задължения да се извършва по общо съгласие на родителите.

В производството за промяна на адрес на малолетното лице при съгласие между родителите се удостоверява чрез подпис върху нотариално Заявление.

В случай на спор, това става и чрез представяне на нотариално пълномощно от другия родител.

Всяка друга промяна е изцяло незаконна и подлежи на отмяна по съдебен ред в производство пред съответния административен съд.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към адвокат в кантората на 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Правомощия МВР и КАТ да проверява

С оглед на последните действия и претърсвания на лица в нощни заведения и автомобили, все по важен стана въпросът за т.нар. правомощия МВР и КАТ да проверява.

Законът за МВР (ЗМВР) дава правомощия на полицията да спира хора, да прави проверки

Целта е в кратки срокове да се установи самоличност на лице, чрез предоставяне на лични карти или документ за самоличносност.

Самите полицейски служители злоупотребяват най – често, оправдавайки извършената проверка от полицай с получаването на „оперативен сигнал“

Сигнал, може и да няма, но те са получили инструкции, че конкретното лице е извършило престъпление.

В повечето случаи такъв сигнал изобщо няма, а действията на полицията са извършени след незаконосъобразно „наблюдение“, което поначало представлява оперативен способ, чието използване се разрешава от съда.

Темата е доста деликатна, тъй като се навлиза директно в личната сфера на всеки човек.

В случай, при проверката на лични вещи не са открити предмети, чието притежание е забранено от закон, тази информация е необходима единствено за обезщетение

Става дума за обезщетение, което лицето, чийто вещи са незаконно проверени, има право да получи по съдебен ред.

Съгласночл. 70 ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред.

Кога се извършват проверки над лице ?

В същия закон се сочи, че служители могат да правят това и когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано  АНД производство.

Третата възможност е най-обща – може да се установява самоличността на лице при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната.

В случаите, обаче, в които бъдат открити предмети, чието притежание е забранено от закона, обикновената проверка на лични вещи, която е започнала по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, прераства в претърсване, изземване и обиск по неотложност.

По този начин се допуска сериозно заобикаляне на закона, което поначало изисква предварително съдебно разрешение за подобни действия.

В този случай, непредоставянето на информацията относно получения „оперативен сигнал“ съставлява и нарушение на правото на справедлив процес, за което отново може да бъде подадена жалба

Законът разрешава на полицейските органи да спират всяко лице и да му искат документите за самоличност под претекст, че се контролира редовност и законност.

В този случай проверката следва да бъде строго формална, без да се чете или тълкува разширително.

Целта е да се елиминара злоупотреба с правомощия и да получи излишна и ненужна информация, което граничи с полицейщина.

Именно затова за всяка проверка трябва да има или налична по-обща операция на МВР, разрешена със съответен подпис на ръководител

Целта е да бъде определен отговорен за всяка една ситуация, или проблем

В каква насока следва да бъде проверката ?

Характерен пример за това са дейности при спортно мероприятие, напрежение между компании, или нещо подобно.

Винаги всяка една безразборна проверка на хора и документи е извън законовите разпоредби.

Полицейските органи може да установяват самоличност на лице и на контролен пункт, организиран от полицейските органи.

Често пъти са ГКПП, но може и да са обикновени КПП-та, които например са организирани при полицейска операция.

Според закона за МВР полицейските органи може да настояват за установяване на самоличност и „по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие

Това се осъществява при условия и по ред, предвидени в закон.

Проверките вървят по линия на съдействие на контролен орган, или на данъчни, или на съдебни изпълнители и др.

Превенция срещу злоуптреба при задържане.

Законът изрично определя, че „установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето

Служителите на МВР имат права да събират и др. сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни“.

Повечето действия по идентификация на едно лице, включват деликатни за човек неща и влизане дълбоко в личната сфера, за което е нужно адвокат.

По-конкретно тези действия се извършват за установяване на идентичности и включват следното :

А/ снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете

Б. фотографиране на лице

В/ установяване на външни белези;

Г/измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;

Д/ изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.

При идентифициране, документ може да е личната карта или шофьорска книжка, паспорт.

На практика би следвало за такъв да се приема и шофьорската книжка, в която има достатъчно данни за съответното лице.

ЗМВР позволява на полицията едно още по-деликатно право. Става дума за правомощието полицейските органи  да извършват действия по идентификация на лице.

Това може да се прави, ако самоличността на едно лице не може да бъде установена чрез документи.

В случай, че лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление.

Това правомощие е дадено и за чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, който е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в България.

Чия е вината за развода ?

Производства по търговски спорове

Производство по търговски спорове е правно процедурно действие, което се предприема, когато възникне спор между търговци или фирми във връзка с търговска сделка или отношения.

Тези спорове могат да включват недоставки на стоки или услуги, нарушение на договорни задължения, неправомерни конкурентни практики, спорове относно патенти или интелектуална собственост и други подобни въпроси.

Производството по търговски спорове може да се провежда в съд или чрез арбитраж

В много държави има специализирани съдилища или арбитражни институции, които се занимават само с търговски спорове.

Процесът на разрешаване на спора включва

1.Представяне на аргументи и доказателства от страните,

2.Изслушване на свидетели и

3. Вземане на решение от граждански или арбитражния съд.

Резултатът от производството по търговски спорове може да бъде различен, включително обезщетение за претърпените вреди, прекратяване на нарушението, изпълнение на договорни задължения или други форми на компенсация.

В зависимост от юрисдикцията и специфичните обстоятелства, може да се осигури и възможност за апелация на решението.

Важно е да се отбележи, че конкретните правила и процедури за производството по търговски спорове могат да варират от държава на държава и да бъдат регулирани от национални закони или международни договори.

Затова е важно да се консултирате с адвокат или специалист в областта на търговското право в съответната юрисдикция, ако имате нужда от правна помощ във връзка с търговски спор.

Търговските спорове са неизбежна част от съвременния бизнес свят. Те могат да възникнат поради различни причини, като неизпълнение на договор, неправомерно конкуриране, разногласия между акционери и др.

Важно е компаниите и техните правни съветници да разберат как да управляват и разрешават търговските спорове по ефективен и безпристрастен начин.

Видове търговски спорове

Договорни спорове

Договорните спорове възникват от неизпълнение на условията на договор, като договор за доставка, партньорство или франчайз. Често те се състоят в определение на обезщетение или осъществяване на възстановяване за претърпени загуби.

Спорове за неправомерно конкуриране

Неправомерното конкуриране може да доведе до значителни щети за компаниите, най-вече заради неправилни практики като нелоялна конкуренция, злоупотреба с пазарен доминантен положение или нарушение на авторски права.

Спорове между акционери и управителни органи

Разногласия между акционери и управителни органи могат да възникнат от противоречия във вътрешните правила на компанията, неправомерно разпределение на активите или злоупотреба с властта от страна на управителните органи.

Решаване на търговски спорове

Съдебното производство е една от най-често срещаните форми за решаване на търговски спорове. То се основава на решението на компетентен съд, който изслушва доказателствата на страните и въз основа на това взема решение.

Арбитраж

Арбитражът е алтернатива на съдебното производство и представлява извънсъдебно разрешаване на спорове от независим арбитражен съд.

Арбитражът се характеризира с по-голяма гъвкавост, по-бързо разрешаване на спорове и по-висока степен на поверителност.

Медиация

Медиацията е процес, при който страните на спора се опитват да стигнат до съгласие чрез посредничеството на независим медиатор.

Медиацията е по-евтина и по-бърза алтернатива на съдебното производство и арбитража, като същевременно предлага възможност за постигане на по-добри и по-устойчиви решения.

Търговските спорове са нормална част от бизнес процесите, но е важно компаниите да бъдат подготвени за тяхното решаване.

Изборът на подходящ метод за разрешаване на спора зависи от конкретните обстоятелства и предимствата, които всяка от стратегиите предлага.

В крайна сметка, успешното решаване на търговски спорове води до устойчиво развитие на компаниите и подобряване на техните бизнес отношения.