ЖАЛБА СРЕЩУ НП непълнолетен

Все по-често към нас се обръщат родители с молба за съдействие и изготвяне на ЖАЛБА СРЕЩУ НП непълнолетен.

Получили сте акт или наказателно постановление, защото непълнолетното ви дете е било установено на обществено място след 22:00 часа без родител?

Това не означава автоматично, че наказателното постановление е законосъобразно и че глобата трябва да бъде платена.

В практиката на районните и административните съдилища има множество случаи, при които наказателни постановления срещу родители са отменяни поради

1. неясно описание на нарушението,
2. неправилна правна квалификация,
3. смесване на различни задължения по Закона за закрила на детето,
4. липса на доказана вина,
5. неустановен придружител
6. процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП.

Особено важно е да се прави разлика между две различни хипотези:

родителят лично да придружава детето и родителят да осигури друго пълнолетно дееспособно лице за придружител.

Именно това разграничение често се оказва решаващо при една жалба срещу наказателно постановление за непълнолетен.

Какво предвижда Законът за закрила на детето?

Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето родителите, настойниците, попечителите и другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места:

за дете под 14 години – след 20:00 часа;

за дете, навършило 14 години, но ненавършило 18 години – след 22:00 часа.

Законът обаче не изисква във всяка ситуация родителят физически да бъде до непълнолетното дете.

Чл. 8, ал. 4 ЗЗДет предвижда, че ако родителят не може лично да го придружи, той трябва да осигури пълнолетно и дееспособно лице за придружител.

Следователно самият факт, че майката или бащата не са били непосредствено до детето при полицейската проверка, не е достатъчен сам по себе си, за да се направи автоматичен извод за административно нарушение.

Необходимо е да се установи каква точно е фактическата ситуация и кое конкретно законово задължение се твърди, че е нарушено.

Действащият чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет урежда именно тези две хипотези.

Каква е глобата за родител при непълнолетен след 22 часа?

Административнонаказателната отговорност е предвидена в чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

Санкционната разпоредба обхваща родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за детето, когато е нарушено задължението по чл. 8, ал. 3 или не е осигурен придружител по чл. 8, ал. 4.

В традиционната редакция на закона санкцията за първо нарушение е определена в диапазона 300–500 лв., а при повторност е по-висока. При по-нови административни актове след въвеждането на еврото сумите могат да бъдат изписвани и в съответната евро равностойност. При конкретен спор винаги следва да се провери редакцията на закона, действаща към датата на нарушението.

Но размерът на глобата не е основният въпрос.

Преди да се обсъжда санкцията, съдът трябва да установи има ли изобщо доказано административно нарушение.

Може ли наказателното постановление да бъде отменено?

Да.

Наказателното постановление подлежи на съдебен контрол и може да бъде отменено изцяло, ако при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения или ако твърдяното нарушение не е доказано по необходимия начин.

При дела за непълнолетни след 22:00 часа няколко защитни основания се срещат особено често.

1. Не е ясно кое задължение на родителя е нарушено

Един от най-съществените проблеми възниква, когато в АУАН или наказателното постановление едновременно се смесват:

чл. 8, ал. 3 ЗЗДет – задължението родителят да придружава детето;

и

чл. 8, ал. 4 ЗЗДет – задължението да осигури друг пълнолетен придружител, ако не може да го придружи лично.

Това разграничение има значение.

Ако административният орган твърди само, че „родителят не е бил на място“, това не отговаря автоматично на въпроса дали детето е било оставено без законосъобразен придружител.

Трябва да бъде установено:

дали родителят е можел да придружи детето лично;

ако не е можел – дали е осигурил друго пълнолетно дееспособно лице;

дали такова лице действително е било с детето;

как полицейските органи са проверили този факт;

дали е поискано удостоверяване на качеството на придружителя.

Това са съставомерни обстоятелства, а не маловажни формалности.

2. АУАН и НП трябва да описват нарушението точно и разбираемо

Съгласно ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа ясно описание на нарушението, времето, мястото, обстоятелствата на извършването му и нарушените правни разпоредби.

Чл. 57, ал. 1 ЗАНН определя задължителните реквизити на наказателното постановление.

Съдебната практика последователно приема, че липсата на факти относно съставомерните признаци на нарушението може пряко да накърни правото на защита.

Не е достатъчно в НП да бъде записано например „родителят не е придружил непълнолетното си дете след 22:00 часа“.

Трябва да стане ясно какво точно е установил полицейският орган.

Било ли е детето само?

С кого е било?

Проверени ли са хората около него?

Имало ли е лице над 18 години?

Как е установено, че това лице не е определено за придружител?

Свързали ли са се полицаите с родителя?

Какво е заявил самият непълнолетен?

Без отговор на подобни въпроси едно наказателно постановление може да се окаже основано не на доказани факти, а на предположение.

Решение на Районен съд – Варна за непълнолетен след 22:00 часа

Особено важно за подобни случаи е Решение № 1287 от 01.09.2023 г. по НАХД № 2948/2023 г. на Районен съд – Варна.

По делото е било обжалвано наказателно постановление, с което на родител е наложена глоба за нарушение, свързано с присъствието на непълнолетно дете на обществено място без придружител.

Районен съд – Варна анализира именно съотношението между чл. 8, ал. 3 и чл. 8, ал. 4 ЗЗДет.

Съдът приема, че трябва да се изясни коя конкретна хипотеза е осъществена. Ако родителят може лично да придружи детето, релевантно е задължението по ал. 3. Ако не може да го придружи, възниква задължението да осигури пълнолетен придружител по ал. 4.

Според съда неяснотата кое конкретно нарушение е извършено може да засегне правото на защита на санкционирания родител.

В конкретното дело наказателното постановление е отменено. Съдът разглежда и приложението на института на маловажния случай.

Това решение е особено важно, когато се подготвя жалба срещу НП за непълнолетен във Варна, но следва да се има предвид, че всяко дело се решава според конкретните факти и доказателства.

Практика на Административен съд – Добрич

Подобна правна теза е застъпена и в Решение № 331 от 20.10.2022 г. по КНАХД № 324/2022 г. на Административен съд – Добрич.

Съдът приема, че задължението по чл. 8, ал. 4 ЗЗДет възниква в зависимост от това дали родителят може лично да придружи детето.

Административният съд подчертава необходимостта обвинението да е формулирано така, че санкционираното лице да знае какво точно нарушение му се вменява и по коя материалноправна норма.

Касационният съд оставя в сила решението, с което наказателното постановление е отменено.

Решение на Районен съд – Чирпан: смесването на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 може да опорочи НП

В Решение № 29 от 16.04.2024 г. по НАХД № 23/2024 г. Районен съд – Чирпан разглежда сходен казус.

Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа смесване между задължението за лично придружаване и задължението за осигуряване на пълнолетен придружител.

В решението е разгледан и друг изключително важен въпрос – компетентността на органа, издал наказателното постановление.

Когато наказателното постановление е издадено от длъжностно лице, различно от директора на съответната областна дирекция на МВР, трябва да е налице надлежно оправомощаване.

Ако административнонаказващият орган не установи компетентността си с валиден акт за оправомощаване, това може да бъде самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Кой има право да издаде НП по Закона за закрила на детето?

Компетентността не трябва да се пренебрегва при подготовката на жалбата.

Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗЗДет нарушенията по съответните разпоредби на чл. 45 се установяват от полицейски органи, а наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на МВР или от надлежно оправомощено от него длъжностно лице.

Затова при съдебното производство може да бъде поискано представянето на заповедта за оправомощаване.

Не е достатъчно само в НП да бъде изписан номер на заповед.

Съдът трябва да може да установи дали към датата на издаване на постановлението конкретното длъжностно лице действително е разполагало с материална компетентност.

Трябва ли родителят да доказва, че е невинен?

Не следва административнонаказателното производство да се превръща в процедура, при която родителят е длъжен да доказва собствената си невиновност.

Наказващият орган трябва да установи фактите, върху които основава административното обвинение.

Това означава, че ако органът твърди, че детето е било без придружител, следва да има доказателства за това.

Самият факт, че родителят не е физически на мястото, не доказва непременно, че той не е осигурил друг пълнолетен придружител.

Особено важно е да бъдат проверени сведенията на детето, свидетелите, лицата, с които то е било, полицейските докладни записки, видеозаписите, декларацията за придружител и всички други доказателства от административнонаказателната преписка.

Как се удостоверява пълнолетният придружител?

Чл. 8, ал. 7 ЗЗДет предвижда удостоверяване на качеството на придружителя по ред, определен в специалната наредба.

След измененията в Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места е предвидена декларация по образец, чрез която родителят удостоверява определянето на пълнолетно дееспособно лице за придружител.

Министерството на труда и социалната политика също разяснява, че при дете между 14 и 18 години, което е на обществено място след 22:00 часа с друг пълнолетен придружител, качеството му се удостоверява с декларацията по съответния образец.

Ако такава декларация е била издадена, тя може да има съществено значение за защитата.

Липсата ѝ обаче не освобождава административния орган от задължението правилно да опише и докаже конкретното нарушение, което твърди.

Може ли НП да допълни обвинението от АУАН?

Това е един от най-съществените практически въпроси.

Ако АУАН твърди само, че родителят не е придружавал лично детето, а едва в наказателното постановление се появи ново твърдение, че родителят не е осигурил друго пълнолетно лице, следва внимателно да се провери дали не е налице недопустимо разширяване на фактическото обвинение.

Правото на защита изисква още от административната фаза лицето да знае какво конкретно поведение му се вменява.

Административнонаказващият орган не може свободно да променя основните факти между АУАН и НП, ако с това санкционираното лице за първи път научава за нов съставомерен елемент на твърдяното нарушение.

Какъв е срокът за възражение срещу АУАН?

АУАН и наказателното постановление са различни актове.

След съставяне и подписване на АУАН нарушителят има възможност да направи писмено възражение.

По действащия чл. 44, ал. 1 ЗАНН срокът е 7 дни от подписването на акта.

Добре подготвеното възражение може още на този етап да постави въпросите за:

реалния придружител;

декларацията;

липсата на вина;

неточното описание на мястото;

грешната правна квалификация;

липсата на доказателства;

както и други процесуални нарушения.

Важно е обаче да се знае, че липсата на възражение по АУАН сама по себе си не означава признание на вина.

Какъв е срокът за жалба срещу наказателно постановление?

След връчването на наказателното постановление започва да тече срокът за съдебното му обжалване.

По действащия ЗАНН наказателното постановление може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му. Срокът е преклузивен и затова датата и начинът на връчване трябва да бъдат проверени веднага.

Жалбата се подава по установения от ЗАНН ред, а делото се разглежда от компетентния районен съд.

При твърдяно нарушение във Варна това обичайно означава производство пред Районен съд – Варна, ако са изпълнени правилата за местна подсъдност.

Какво трябва да се провери преди подаване на жалба срещу НП?

При професионален правен анализ не е достатъчно да се прочете само размерът на глобата.

Следва да бъдат сравнени АУАН, наказателното постановление и цялата административна преписка, като особено внимание се обръща на следните въпроси:

1. Съвпадат ли фактите в АУАН и НП;
2. описано ли е точно кое задължение по чл. 8 ЗЗДет е нарушено;
3. установено ли е дали родителят е могъл лично да придружи детето;
4. доказано ли е, че не е бил осигурен друг пълнолетен придружител;
5. има ли декларация за придружител;
6. ясно ли са посочени датата, часът и конкретното обществено място;
7. разпитани ли са детето и лицата около него;
8. има ли видеозаписи или други обективни доказателства;
9. доказана ли е вината на родителя;
10. компетентен ли е органът, издал НП;
11. спазени ли са сроковете и задължителните реквизити на АУАН и НП;
12. има ли основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Една от най-честите грешки е жалбата да бъде ограничена само до твърдението: „Не съм виновен.“

Това обикновено не е достатъчно.

Ефективната жалба срещу наказателно постановление трябва да атакува последователно

1. фактите,
2. правната квалификация,
3. доказателствата,
4. процесуалната законосъобразност
5. компетентността на органа.

Какво е „маловажен случай“ и може ли глобата да отпадне?

Дори съдът да приеме, че формално е налице административно нарушение, в определени случаи може да бъде обсъждан и чл. 28 ЗАНН – маловажен случай.

Това не е автоматично право.

Преценяват се конкретните обстоятелства: има ли вредни последици, има ли предишни нарушения, каква е действителната обществена опасност, какво е поведението на детето и родителя и какви други смекчаващи обстоятелства са налице.

В цитираното Решение № 1287/01.09.2023 г. Районен съд – Варна приема, че конкретното деяние има ниска степен на обществена опасност и разглежда случая по правилата на чл. 28 ЗАНН.

Затова в една професионално структурирана жалба чл. 28 ЗАНН може да бъде заявен евентуално, без да се изоставя основната теза, че нарушение изобщо не е доказано.

Какви доказателства могат да помогнат при обжалването?

При спор дали детето е било с придружител или дали родителят е изпълнил задълженията си, от значение могат да бъдат

1. декларацията за придружител,
2. свидетелски показания,
3. телефонна и електронна кореспонденция,
4. видеозаписи,
5. полицейски докладни,
6. сведенията на непълнолетния
7. други документи.

Особено важно е тези доказателства да бъдат анализирани във връзка с конкретното обвинение в АУАН и НП.

Съдът не разглежда абстрактно дали родителят е „добър“ или „лош“ родител.

Предметът е конкретен:

доказал ли е административнонаказващият орган конкретното административно нарушение, описано в конкретното наказателно постановление?

Какво става, ако наказателното постановление бъде отменено?

Ако районният съд уважи жалбата, наказателното постановление може да бъде отменено изцяло.

При наличие на законовите предпоставки могат да бъдат претендирани и направените разноски за адвокатска защита.

Ако решението на районния съд бъде обжалвано, производството преминава в касационна фаза пред компетентния административен съд.

Следователно защитата по подобен казус не се изчерпва само с подаването на една стандартна бланка.

Необходимо е да бъде изградена последователна доказателствена и правна стратегия още от получаването на АУАН или наказателното постановление.

АУАН или наказателно постановление – каква е разликата?

Това е често объркване.

АУАН – акт за установяване на административно нарушение – е актът, с който се описва предполагаемото нарушение и се поставя началото на административнонаказателната процедура.

Наказателното постановление – НП – е актът, с който наказващият орган вече налага конкретната административна санкция.

Срещу АУАН може да се направи възражение в предвидения от закона срок.

Срещу наказателното постановление се подава съдебна жалба.

Затова, ако сте получили само АУАН, не е необходимо да чакате пасивно издаването на НП. Още на този етап могат да бъдат представени доказателства и конкретни правни възражения.

Жалба срещу наказателно постановление за непълнолетен – защо ранната защита е важна?

При получаване на АУАН или НП за непълнолетен след 22:00 часа не е препоръчително документът да бъде разглеждан единствено като глоба, която трябва автоматично да бъде платена.

Трябва да се провери целият административнонаказателен процес.

В практиката именно подробностите често определят резултата:

1. кой е бил с детето;
2. какво е заявил непълнолетният;
3. какво е записал полицаят;
4. как е формулирано нарушението;
5. съвпадат ли АУАН и НП;
6. коя разпоредба е посочена;
7. има ли доказателства за вина;
8. и компетентен ли е наказващият орган.

При спор по чл. 8 и чл. 45 от Закона за закрила на детето е необходим анализ както на ЗАНН и ЗЗДет, така и на актуалната съдебна практика.

Една добре подготвена жалба не трябва да бъде общо възражение срещу глобата.

Тя трябва да покаже точно къде административното обвинение не отговаря на закона и кои факти не са доказани.

Нуждаете се от адвокат за обжалване на наказателно постановление?

При получен АУАН или наказателно постановление за непълнолетно дете след 22:00 часа документите следва да бъдат прегледани възможно най-рано заради кратките процесуални срокове.

Професионалната защита може да включва анализ на АУАН и НП, проверка на административната преписка, изготвяне на възражение, подготовка и подаване на жалба, формулиране на доказателствени искания и процесуално представителство пред районния и административния съд.

Важно: Настоящата публикация има информационен характер. Всеки административнонаказателен случай зависи от конкретното съдържание на АУАН, наказателното постановление, доказателствата и датите на връчване.

Адвокат обезпечение на иск

Все по-често към нас се обръщат български и чуждестранни клиенти с молба за правна помощ от Адвокат обезпечение на иск.

Едно съдебно решение има действителна икономическа стойност само когато може да бъде изпълнено.

Именно тук се проявява значението на обезпечението на иска.

То представлява предварителна процесуална защита, чрез която съдът може да ограничи възможността на ответника да се разпореди с определени активи или да предприеме действия, които биха направили бъдещото съдебно решение практически неизпълнимо.

Най-често обезпечението се реализира чрез:

• запор на банкови сметки и други вземания;
• възбрана върху недвижим имот;
• запор върху движими вещи;
• други подходящи мерки, определени от съда, включително в предвидените от закона случаи спиране на изпълнение или спиране на моторно превозно средство от движение.

ГПК допуска и комбинация от няколко обезпечителни мерки, но общият им обхват следва да бъде съобразен с цената на иска.

Накратко

Обезпечението не решава спора и не означава, че ищецът вече е спечелил делото. Целта му е да съхрани фактическата и имуществената възможност евентуалното бъдещо решение в полза на ищеца да произведе реален резултат.

Това е особено важно при спорове за значителни парични вземания, неплатени фактури, договорни задължения, неустойки, връщане на дадени суми, обезщетения за вреди, вещни права и други граждански и търговски спорове.

Допуска ли се обезпечение по всички видове искове?

Чл. 389, ал. 2 ГПК установява общото правило, че обезпечение се допуска по всички видове искове.

Това означава, че институтът не е запазен единствено за осъдителни искове за парични вземания.

В практиката на ВКС е приемано например, че и установителните искове не са принципно изключени от обезпечителната защита, когато съществува конкретна нужда от запазване на правното или фактическото положение до приключване на спора.

Формулировката „по всички видове искове“ обаче не означава автоматично допускане на обезпечение.

Съдът трябва да установи конкретните предпоставки на ГПК, а законът съдържа и изрични ограничения.

Например не се допуска обезпечение на парично вземане срещу

1. държавата,
2. държавни учреждения,
3. общини
4. определени лечебни заведения,
5. както и запор върху вземания, върху които принудителното изпълнение е недопустимо.

Следователно правилният въпрос не е само „може ли този иск да бъде обезпечен?“, а и:

„Съществува ли обезпечителна нужда, вероятно основателен ли е искът и подходяща ли е поисканата конкретна мярка?“

Кога съдът допуска обезпечение на иск?

Централната разпоредба е чл. 391 ГПК.

За да бъде допуснато обезпечение, трябва да е налице опасност без обезпечителната мярка за ищеца да стане невъзможно или съществено затруднено реализирането на правата му по бъдещото съдебно решение.

Освен това законът изисква едно от следните основания:

1. искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства; или

2. ищецът да представи гаранция в определения от съда размер.

Дори когато са представени убедителни писмени доказателства, съдът може да постави допускането на обезпечението под условие за представяне на гаранция.

Съдебната практика изисква също искът да бъде допустим, поисканата мярка да е допустима и подходяща и между нея и търсената с иска защита да съществува връзка.

Самото представяне на гаранция не отстранява например липсата на обезпечителна нужда или неподходящия характер на поисканата мярка.

Какво означава „обезпечителна нужда“?

Това е един от най-важните и практически спорни въпроси.

Обезпечителна нужда съществува, когато без предприемането на съответната мярка бъдещото удовлетворяване на ищеца би могло да бъде осуетено или значително затруднено.

При парични искове това може да бъде свързано например с риск от разпореждане с имущество, намаляване на активите, прехвърляне на недвижими имоти, изтегляне или пренасочване на парични средства или друго фактическо развитие, което би затруднило бъдещото изпълнение.

Именно този въпрос е в центъра на едно от най-важните текущи развития в гражданския процес през 2026 г.

ВКС образува Тълкувателно дело № 4/2026 г.

На 22 юни 2026 г. ВКС образува Тълкувателно дело № 4/2026 г. на ОСГТК, за да отговори на въпроса

1. дали при предявен иск за парична сума чл. 391, ал. 1 ГПК съдържа презумпция за наличие на обезпечителна нужда,
2. или съдът трябва във всеки конкретен случай да установява индивидуално реалната опасност бъдещото изпълнение да бъде затруднено или осуетено.

В искането за тълкуване изрично се поставят и въпросите за пропорционалността на мярката, баланса между интересите на страните и риска обезпечителното производство да бъде използвано не като средство за запазване на възможността за изпълнение, а като прекомерно средство за натиск върху ответника.

Към 6 октомври 2026 г. ВКС все още не е постановил тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 4/2026 г.

Официалният регистър на тълкувателните дела посочва делото като висящо и без постановен съдебен акт.

Това развитие е изключително важно за практиката по запор на банкови сметки, възбрана върху имущество и други обезпечения на парични искове.

Какво представляват „убедителните писмени доказателства“?

Съдът не решава окончателно делото в обезпечителното производство.

Той извършва предварителна оценка дали искът изглежда вероятно основателен въз основа на представената документация.

В зависимост от конкретния спор убедителни писмени доказателства могат да бъдат договори, анекси, фактури, приемо-предавателни протоколи, разписки, банкови документи, признания на задължението, кореспонденция между страните, нотариални актове, счетоводни документи и други доказателства, които подкрепят фактите, върху които ще бъде основан искът.

Не е достатъчно просто да бъдат представени много документи.

Важното е от тях да може да бъде изведена вероятна основателност на конкретно заявеното право.

ВКС е приемал, че когато представените писмени доказателства не установяват достатъчно убедително например настъпването на изискуемостта на претендираното задължение, обезпечението не може да бъде основано единствено на тях; съдът може да разгледа възможността за обезпечение срещу подходяща гаранция, ако останалите законови предпоставки са изпълнени.

Каква гаранция може да поиска съдът?

Гаранцията има защитна функция спрямо ответника.

Ако обезпечението впоследствие се окаже неоснователно, то може да е причинило значителни вреди – блокирани банкови средства, затруднена стопанска дейност, невъзможност за продажба на имущество или други преки неблагоприятни последици.

Затова чл. 391, ал. 3 ГПК свързва размера на гаранцията с преките и непосредствени вреди, които ответникът би могъл да претърпи от неоснователното обезпечение.

През февруари 2026 г. ВКС отново посочи, че при определяне размера на паричната гаранция следва да се отчитат обемът на претендираните права и възможната продължителност на съдебния процес, тъй като именно тези фактори влияят върху потенциалните вреди от ограничаването на ответника.

Съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД обезпечението пред съд може да бъде чрез парична сума, държавни ценни книжа или ипотека, като законът урежда и начина на учредяване на съответното обезпечение.

Важно е да се разграничава:

1. обезпечителната мярка защитава ищеца срещу риска от бъдеща невъзможност за изпълнение;
2. гаранцията защитава ответника срещу риска обезпечението да се окаже неоснователно и да му причини вреди

Може ли да се обезпечи бъдещ иск?

Да.

Това е една от най-силните процесуални възможности, предоставени от ГПК.

Обезпечение на бъдещ иск може да бъде поискано още преди исковата молба да е заведена.

По този начин кредиторът не е задължен първо да образува основното дело и едва след това да търси защита на активите, срещу които евентуално ще насочи принудително изпълнение.

При допускане на обезпечение на бъдещ иск съдът определя срок, в който искът трябва да бъде предявен.

Този срок не може да бъде по-дълъг от един месец.

Ако пред съда не бъдат представени доказателства, че искът е предявен в определения срок, обезпечението се отменя служебно.

Това прави правилната предварителна подготовка особено важна.

Не е достатъчно кредиторът да получи запор или възбрана – той трябва своевременно да подготви и предяви самия иск.

Запор на банкови сметки

При паричните вземания една от най-често използваните мерки е запорът върху вземанията на длъжника от банка.

Юридически предмет на запора е вземането на титуляра на банковата сметка срещу съответната банка.

След издаване на обезпечителната заповед запорът се налага от съдебен изпълнител. ГПК изисква това да стане незабавно по искане на молителя.

Практическият ефект може да бъде изключително значителен, особено при търговски дружества. Именно поради това изборът на мярката трябва да бъде съобразен както с размера на претенцията, така и с принципа на съразмерност.

Възбрана върху недвижим имот

Когато ответникът притежава недвижимо имущество, кредиторът може да поиска възбрана върху конкретен недвижим имот.

След издаването на обезпечителната заповед възбраната се вписва в Службата по вписванията.

Действието на възбраната е насочено към запазване на имота като потенциален обект на бъдещо принудително изпълнение.

Извършени след възбраната разпоредителни действия могат да се окажат непротивопоставими на обезпечения кредитор при условията на закона.

Действието на обезпечителния запор и възбраната се свързва от ГПК с правилата на изпълнителния процес.

Може ли съдът да наложи няколко обезпечителни мерки?

Да.

Съдът може да допусне няколко вида обезпечения, но законът изисква те да бъдат съобразени с размера на цената на иска.

Това е съществен практически въпрос.

Искането едновременно да бъдат запорирани всички банкови сметки, множество автомобили, дружествени дялове и няколко недвижими имота при сравнително малък размер на вземането може да постави въпрос за прекомерност.

Съразмерността е утвърден принцип и в изпълнителното производство, където законът изисква предприетите мерки да бъдат съобразени с размера на задължението, конкретните обстоятелства и риска кредиторът да остане неудовлетворен.

Кои вземания не могат да бъдат запорирани?

ГПК изрично забранява обезпечаването на паричен иск чрез запор върху вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение.

Това означава, че правилата за несеквестируемост не могат да бъдат заобиколени чрез обезпечителното производство.

ВКС изрично е приемал, че няма правно основание върху несеквестируемо вземане да бъде поставян обезпечителен запор, след като същото имущество не би могло впоследствие да бъде използвано за принудително удовлетворяване на кредитора.

При трудови възнаграждения, пенсии, социални плащания и други защитени постъпления винаги трябва да бъде извършена конкретна проверка на приложимите правила за несеквестируемост.

Специален режим при искове за издръжка

При исковете за издръжка законът предоставя засилена защита.

Съгласно чл. 392 ГПК обезпечение може да бъде допуснато и без изпълнение на обичайните предпоставки на чл. 391 ГПК, като съдът има право служебно да предприеме мерки за обезпечаване на иска.

Причината е очевидната социална функция на издръжката и необходимостта лицето, което има право на нея, да разполага с ефективна защита.

Как се подава молба за обезпечение?

Молбата трябва да индивидуализира както иска, така и поисканата обезпечителна мярка.

Този режим е свързан с необходимостта обезпечението да остане ефективно. Предварителното уведомяване на ответника в редица случаи би позволило активите да бъдат прехвърлени или средствата да бъдат изтеглени преди налагането на мярката.

Как се определя цената на иска?

Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото.

Съгласно чл. 69 ГПК тя се определя, наред с другото:

1. при парични вземания – според търсената сума;
2. при собственост и други вещни права върху недвижим имот – според данъчната оценка, а при липса на такава – според пазарната цена;
3. при искове за нарушено владение – една четвърт от стойността, определена за вещното право;
4. при искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договор и при иск за окончателен договор – според стойността на договора, с особените правила за вещни права върху имот;
5. при съществуване или прекратяване на наемен договор – наемът за една година;
6. при периодични плащания за определен срок – сборът на всички плащания;
7. при периодични или пожизнени плащания за неопределен срок – сборът за три години.

Може ли определението за обезпечение да бъде обжалвано?

Да.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.

За молителя срокът започва от връчването на определението.

За ответника срокът започва от момента, в който му бъде съобщено за вече наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, Службата по вписванията или съда според вида на мярката.

При отказ да бъде допуснато обезпечение частната жалба на молителя не се връчва предварително на ответника.

Когато въззивният съд за първи път допусне обезпечението, определението може при предвидените в закона предпоставки да бъде атакувано пред ВКС.

Особено важно е, че обжалването не спира изпълнението на определението, с което обезпечението е допуснато.

Може ли запорът или възбраната да бъдат заменени?

Да.

Съдът може по искане на страна да замени една обезпечителна мярка с друга, след като предостави възможност на насрещната страна да изрази възражения в тридневен срок.

При оценим в пари иск ответникът по принцип може да замени допуснатото обезпечение със залог на пари или държавни ценни книжа по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД и без съгласието на ищеца.

Това правило не се прилага при обезпечение на иск за собственост.

След извършената замяна първоначалният запор или възбрана се отменя.

Как се отменя обезпечението?

Обезпечението не е безсрочно и неотменимо.

Заинтересованата страна може да поиска от съда неговата отмяна.

Препис от молбата се изпраща на лицето, по чието искане обезпечението е било наложено, което разполага с тридневен срок за възражение.

Съдът отменя обезпечението, когато установи, че причината за неговото допускане вече не съществува или са налице основанията за съответната замяна.

Фактическото вдигане на запора или заличаването на възбраната се извършва въз основа на влязлото в сила определение за отмяна.

Какво става, ако обезпеченият иск бъде отхвърлен?

Това е един от най-сериозните рискове, които трябва да бъдат оценени преди подаването на молба за обезпечение.

Ако:

1. искът бъде отхвърлен;
2. бъдещият иск не бъде предявен в определения срок; или
3. производството бъде прекратено,

ответникът може да претендира от ищеца вредите, причинени вследствие на наложеното обезпечение. Това е изрично предвидено в чл. 403 ГПК.

Подобни вреди могат в зависимост от конкретния случай да се изразяват в преки финансови загуби вследствие на блокирани средства или имущество, ако бъде доказана необходимата причинна връзка.

Промяна от 6 октомври 2026 г. относно гаранцията

На 6 октомври 2026 г. в Държавен вестник, бр. 92, е обнародван Закон за изменение и допълнение на ГПК.

Сред промените е и изменение на чл. 403, ал. 2 ГПК.

Новата редакция предвижда при условията на закона ответникът да може да възрази срещу освобождаването на представената гаранция и да поиска тя да бъде освободена в негова полза за погасяване на присъдените му разноски по обезпечения иск, или в определения срок да предяви иск за причинените му вреди.

Това е важно ново развитие и поради тази причина по стари публикации в интернет текстът на чл. 403 ГПК може вече да не отговаря на последната обнародвана редакция.

При конкретно производство следва винаги да се провери коя редакция на процесуалния закон е приложима към съответния момент.

Нова защита при т.нар. SLAPP производства

Същият ЗИД на ГПК от 6 октомври 2026 г. въвежда глава тридесет и трета „б“ относно производства, свързани с публичното участие на ответника.

Промяната транспонира правилата за защита срещу явно неоснователни или злоупотребяващи съдебни производства, насочени срещу лица, участващи в обществения дебат – включително журналисти, медии и граждански активисти.

Народното събрание прие измененията на второ четене на 30 септември 2026 г.

Във връзка с обезпечителното производство е създадена и нова ал. 6 на чл. 391 ГПК, според която в производство по тази специална глава не се допуска обезпечение, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.

Това означава съществено ограничаване на възможността обезпечителна мярка да бъде получена единствено чрез представяне на гаранция в тези специални производства.

Промяната е особено значима на фона на дебата за използването на запори и други ограничения като средство за натиск върху ответници още преди окончателното решаване на спора.

Защо правилният избор на обезпечителна мярка е решаващ?

Обезпечението не следва да бъде разглеждано като механично искане за „запор на всичко“.

Добрата процесуална стратегия изисква предварително да бъдат анализирани:

размерът и основанието на бъдещия иск → наличните писмени доказателства → активите на ответника → рискът от разпореждане с тях → подходящата конкретна обезпечителна мярка → нейната съразмерност → рискът от вреди и евентуалният размер на гаранцията.

Неправилно избраната мярка може да бъде отказана дори при наличие на основателна претенция.

От друга страна, прекомерното обезпечение може да причини значителни вреди на ответника и впоследствие да доведе до претенции срещу ищеца.

Нашият съвет

Обезпечението на иска е един от най-силните инструменти за предварителна защита на кредитора в гражданския и търговския процес.

Запорът на банкови сметки, възбраната върху недвижими имоти и другите обезпечителни мерки могат да предотвратят ситуация, при която след продължително съдебно производство ищецът получава благоприятно решение, но междувременно вече няма имущество, срещу което да бъде насочено изпълнение.

Същевременно обезпечението представлява сериозна намеса в имуществената сфера на ответника.

Затова съдът трябва да преценява обезпечителната нужда, вероятната основателност на иска, доказателствата, подходящия характер и съразмерността на мярката и необходимостта от гаранция.

Особено важно през 2026 г. е да бъдат следени две развития:

Тълкувателно дело № 4/2026 г. на ВКС, което трябва да даде отговор на един от най-съществените въпроси в практиката – как следва да се установява обезпечителната нужда при парични искове; и

измененията на ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 92 от 6 октомври 2026 г., които въвеждат нови правила относно производствата, свързани с публичното участие на ответника, както и промени относно представената гаранция и разноските.

Затова при значително парично вземане, риск от прехвърляне на имущество или необходимост от бърз запор или възбрана оценката дали да се поиска обезпечение следва да бъде направена още преди предявяването на основния иск.

Навременно поисканото обезпечение понякога е разликата между съдебно решение, което съществува само на хартия, и съдебно решение, което действително може да бъде изпълнено.

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.

При конкретен казус следва да бъдат проверени актуалната редакция на закона, приложимите преходни правила и релевантната съдебна практика.

За подготовката и воденето на основния спор вижте правна помощ по граждански дела.