Съдебно дело повредена мантинела

В последните години все по-често се налага да се образуват производства и Съдебно дело повредена мантинела.

Съдебно дело за повредена мантинела обикновено възниква след пътнотранспортно произшествие, при което автомобил, камион или друго превозно средство напуска платното за движение и поврежда стоманена предпазна ограда – т.нар. мантинела или ограничителна система за пътища.

След инцидента собственикът или лицето, което управлява съответната пътна инфраструктура, може да претендира стойността за възстановяване на повреденото съоръжение.

Когато мантинелата се намира на републикански път, претенцията често се предявява от Агенция „Пътна инфраструктура“ – АПИ, чрез съответното Областно пътно управление.

При общински път или улица претенцията може да бъде предявена от съответната община.

Важно е обаче да се направи едно съществено разграничение не всяко дело за повредена мантинела е регресен иск срещу водача.

При действаща застраховка „Гражданска отговорност“ увреденото лице има право да претендира обезщетението директно от застрахователя на виновния водач.

Чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя на увреденото лице право на пряк иск срещу застрахователя.

Точно такава конструкция се среща и в актуалната съдебна практика по дела за увредени мантинели, при които АПИ предявява иск по чл. 432 КЗ директно срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Кой плаща повредената мантинела след катастрофа?

Отговорът зависи от конкретната фактическа и застрахователна ситуация.

1. Застрахователят по „Гражданска отговорност“

По правило застраховката „Гражданска отговорност“ покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди.

Кодексът за застраховането изрично включва в покритието вредите, причинени на чуждо имущество.

Това по принцип обхваща и повредени пътни съоръжения, когато вредата е причинена при използването на застрахованото превозно средство.

Следователно при ПТП с валидна „Гражданска отговорност“ фактът, че водачът е виновен за катастрофата, не означава автоматично, че лично трябва да заплати стойността на мантинелата на АПИ.

Често правилният ответник по претенцията е неговият застраховател.

2. Самият водач

Директна деликтна отговорност на водача може да бъде търсена по правилата на чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 45 ЗЗД установява общия принцип, че лицето е длъжно да поправи вредите, които виновно е причинило на друг.

При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

За уважаване на подобен иск обаче не е достатъчно просто да се установи, че автомобилът е участвал в произшествие.

Трябва да бъдат доказани:

• противоправно поведение;
• вреда;
• причинна връзка между поведението и конкретната повреда;
• размерът на вредата;
• авторството на деянието;
• при необходимост – собствеността или правото на управление върху повреденото пътно съоръжение.

Регресен иск от застрахователя за повредена мантинела

Тук се допуска една от най-честите юридически грешки.

Това, че водачът е виновен за ПТП, не е достатъчно за възникване на регресно право на застрахователя срещу него.

При нормално причинено по непредпазливост ПТП именно „Гражданска отговорност“ има функцията да покрие гражданската отговорност на водача.

Право на регрес срещу виновния водач възниква само при предвидените от закона случаи.

Към 2026 г. чл. 500 КЗ предвижда такива хипотези например когато водачът:

• е управлявал след употреба на алкохол над допустимата норма;
• е управлявал под въздействието на наркотични или други упойващи вещества;
• е отказал или виновно се е отклонил от проверка;
• е управлявал при определена опасна техническа неизправност и ПТП е настъпило вследствие на нея;
• е напуснал местопроизшествието, когато посещението на контролните органи е било задължително;
• умишлено е причинил ПТП;
• е причинил ПТП при извършване на умишлено престъпление;
• е управлявал без необходимата правоспособност или при временно отнето свидетелство за управление.

Следователно твърдение от типа „застрахователят е платил мантинелата и затова винаги може да съди шофьора“ е юридически неправилно.

Необходимо е да съществува конкретно регресно основание по Кодекса за застраховането.

Какво трябва да докаже АПИ по дело за повредена мантинела?

Това е един от най-съществените въпроси за защитата на ответника.

При иск срещу застрахователя съдебната практика приема, че ищецът трябва при условията на пълно и главно доказване да установи:

1. валидно застрахователно правоотношение по „Гражданска отговорност“;
2. настъпило ПТП;
3. виновно и противоправно поведение на застрахования водач;
4. настъпили имуществени вреди;
5. причинна връзка между ПТП и вредите;
6. вида и точния размер на вредите.

В решение на Окръжен съд – Варна от 2026 г. тези елементи са изрично посочени като част от доказателствената тежест при иск на АПИ срещу застраховател за увредена предпазна мантинела. Това е изключително важно.

АПИ не може да получи автоматично всяка сума, записана в количествено-стойностна сметка или фактура.

Размерът на реално причинената от конкретното ПТП вреда може да бъде оспорван.

Достатъчен ли е протоколът за ПТП от КАТ?

Не винаги.

Протоколът за ПТП е важно доказателство, но съдът не следва механично да възприеме всяко отразено в него обстоятелство като окончателно доказано.

Особено важни са въпросите:

• колко метра мантинела реално са увредени;
• точно кои елементи са повредени;
• кои увреждания са нови;
• имало ли е предходни повреди;
• причинени ли са всички описани щети именно от процесното ПТП;
• било ли е съоръжението вече компрометирано.

Актуалната съдебна практика показва колко съществен може да бъде този спор.

В решение от март 2026 г. съдът разглежда случай, при който в протокола за ПТП са посочени 8 метра увредена предпазна ограда, а експертизата приема, че технически необходимата подмяна е на значително по-голяма дължина.

Съдът анализира както протокола, така и експертните заключения и останалите доказателства.

При друго дело през 2026 г. спорът е дали увреждането обхваща 152 метра или 128 метра мантинела.

Въззивният съд приема доказан размер от 128 метра и отхвърля част от претенцията на АПИ.

Това показва защо количеството на увредената мантинела трябва винаги да бъде проверявано, вместо претендираната дължина да се приема безкритично.

Съдебно-техническа експертиза при дело за мантинела

В почти всяко сериозно съдебно дело за повредена мантинела експертизата може да се превърне в решаващото доказателство.

На вещото лице могат да бъдат поставени въпроси относно:

• механизма на ПТП;
• точката и ъгъла на удара;
• скоростта на автомобила;
• възможността конкретните увреждания да са настъпили при описания механизъм;
• вида на ограничителната система;
• необходимите за подмяна елементи;
• дължината на увредения участък;
• необходимостта от демонтаж;
• цената на новите елементи;
• цената на труда;
• транспорта;
• стойността на демонтираните материали;
• възможната остатъчна стойност като метален отпадък;
• състоянието на мантинелата преди инцидента;
• съответствието с приложимите технически стандарти.

Ограничителните системи за пътища са нормативно регулирани съоръжения.

Действащата нормативна уредба разглежда стоманени, бетонни и други ограничителни системи и установява различни степени на задържане, включително N1, N2, H1, H2 и други.

Следователно техническото състояние на конкретната мантинела може да бъде пряко релевантно за гражданския спор.

Може ли старото или неизправно състояние на мантинелата да има значение?

Да.

Това е едно от най-съществените възражения, което трябва да бъде проверено при подготовката на защитата.

Не всяка деформация, която се намира в района на ПТП, непременно е причинена изцяло от конкретния автомобил.

Може да се окаже, че:

• част от мантинелата е била повредена преди произшествието;
• ограничителната система е била корозирала;
• отделни елементи вече са били деформирани;
• липсвали са части от системата;
• мантинелата не е била правилно закрепена;
• съоръжението не е отговаряло на съответния технически стандарт;
• предходно ПТП е причинило част от щетите.

Съдебната практика показва, че състоянието на мантинелата може да има значение не само за размера на имуществената вреда, но и за причинната връзка.

В съдебен акт е установено например, че технически неизправна предпазна ограда е допринесла за вредоносния резултат при ПТП, макар това да не е изключило виновното поведение на водача.

В производство, достигнало до ВКС през 2026 г., подробно е изследван въпросът дали състоянието и стандартът на мантинелата са в причинно-следствена връзка с конкретните последици от ПТП.

Решаващо е именно установяването на причинна връзка, а не само възрастта на съоръжението.

Може ли да има съпричиняване от страна на стопанина на пътя?

При определени фактически обстоятелства – да.

Чл. 51, ал. 2 ЗЗД позволява обезщетението да бъде намалено, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.

При дело за повредена мантинела това може да постави въпроси относно:

• състоянието на пътя;
• сигнализацията;
• маркировката;
• предварително увредената мантинела;
• неправилно поставена ограничителна система;
• липса на своевременно отстраняване на предишни повреди.

Но възражението за съпричиняване не може да почива само на предположение.

В решение от 2026 г. съдът приема, че приносът на увреденото лице трябва да бъде конкретно доказан и отхвърля възражение за съпричиняване, след като не е установено нарушение от страна на стопанина на пътя.

Следователно защитата трябва да бъде изградена върху технически доказателства, а не върху общо твърдение, че „пътят е бил лош“.

Как се определя цената на повредената мантинела?

Това често е централният спор по делото.

Ищецът може да представи:

• количествено-стойностна сметка;
• рамков договор;
• договор с изпълнител;
• протокол за извършени ремонтни работи;
• фактура;
• платежни документи;
• протокол за приемане на ремонта.

Но съдът може да назначи независима експертиза, която да определи действителната стойност на необходимото възстановяване.

Съдебната практика приема като основна цел на обезщетението възстановяването на състоянието отпреди увреждането. В решение от 2026 г. съдът приема, че при повредена ограничителна система може да бъде необходим монтаж на нови елементи със съответните характеристики и че действителният размер на вредата следва да бъде установен чрез експертиза.

Това обаче не означава, че всяко представено от АПИ плащане автоматично определя размера на отговорността на застрахователя или водача.

Необходимо е да има връзка между:

конкретното ПТП → конкретно увредените елементи → технически необходимата подмяна → действителната цена.

Приспада ли се амортизация за стара мантинела?

Това е спорен практически въпрос, по който трябва да се анализира конкретната съдебна практика.

В няколко решения съдилищата приемат, че при възстановяване на увредена ограничителна система не следва механично да се прилага коефициент за овехтяване, когато възстановяването изисква влагане на нови части.

В решение от 2026 г. съдът приема, че принципът на пълната обезвреда може да изисква използване на нови елементи, без автоматично намаляване на обезщетението поради възрастта на предишните.

Това обаче не прави състоянието на старата мантинела без значение.

Ако тя вече е била повредена или технически негодна преди ПТП, въпросът вече не е просто „овехтяване“, а дали всички претендирани вреди действително са причинени от конкретното произшествие.

Трябва ли да се приспадне стойността на мантинелата за скрап?

В определени случаи – да.

Това е един от сравнително подценяваните въпроси при защита срещу претенции на АПИ.

Демонтираната стоманена мантинела може да има остатъчна стойност като метален отпадък.

В решение на Окръжен съд – Варна от 2026 г. съдът изрично приспада стойността, която може да бъде реализирана от продажбата на демонтирания материал като скрап, при определяне на окончателния размер на застрахователното обезщетение.

Следователно при значителни количества метал това възражение не бива да се пропуска.

Какво става, когато КАТ пише 8 метра, а АПИ претендира 24 метра?

Това не е хипотетичен пример.

Подобни разминавания съществуват в реални съдебни дела.

Те могат да възникнат поради различен начин на измерване:

• КАТ описва само видимо деформираните панели;
• техническите специалисти приемат, че трябва да се демонтира по-дълъг участък;
• за възстановяване на системата са необходими допълнителни преходни или свързващи елементи;
• част от повредите са установени впоследствие.

Затова спорът не трябва да се решава само чрез сравняване на две числа.

Следва да бъде установено защо е необходима подмяната на допълнителните метри.

В актуален съдебен казус именно експертизата е дала техническо обяснение защо размерът на необходимата подмяна надхвърля първоначално отразената в протокола дължина.

От друга страна, при друг спор въззивният съд не приема целия претендиран от АПИ обем и намалява признатата дължина от 152 на 128 метра.

Какви възражения може да направи водачът или застрахователят?

Защитата трябва да бъде индивидуална, но сред основните възражения са:

1. Не е доказан механизмът на произшествието

Необходимо е да се установи как точно е настъпил ударът и дали описаните повреди са възможни при този механизъм.

2. Не е доказано цялото претендирано количество повредена мантинела

Например КАТ е описал 8 или 12 метра, а АПИ претендира 24 или 40 метра без достатъчно техническо обяснение.

3. Част от щетите са предходни

Снимков материал, Google Street View при подходящи случаи, предходни протоколи за ПТП, документи на пътното управление или експертиза могат да бъдат релевантни.

4. Липсва причинна връзка

Ищецът трябва да докаже, че конкретното ПТП е причинило конкретните претендирани вреди.

5. Размерът на ремонта е завишен

Следва да се проверят:

• единични цени;
• количество материали;
• транспорт;
• труд;
• демонтаж;
• допълнителни елементи;
• реално извършените дейности.

6. Не е приспадната остатъчната стойност

При демонтирани метални елементи може да съществува реализируема стойност като скрап.

7. Съпричиняване

При доказана техническа неизправност на пътя или ограничителната система може да се обсъжда чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

8. Изтекла погасителна давност

Давността трябва да се изследва според конкретното основание на иска, а не общо.

Каква е давността при дело за повредена мантинела?

Тук е необходимо да се разграничат няколко различни случая.

Иск срещу причинителя на вредата

При деликт по чл. 45 ЗЗД общата давност е пет години по чл. 110 ЗЗД.

За вземания от непозволено увреждане чл. 114, ал. 3 ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от откриването на дееца.

Когато причинителят е известен още при ПТП, практически началният момент обичайно съвпада с увреждането.

Пряк иск срещу застрахователя

При пряк иск по „Гражданска отговорност“ чл. 378, ал. 2 КЗ предвижда петгодишна давност от настъпването на застрахователното събитие.

Регресни и суброгационни искове

Кодексът за застраховането съдържа отделна уредба и за регресните и суброгационните претенции. Чл. 378, ал. 5 КЗ предвижда петгодишен срок, свързан с момента на извършеното плащане в посочените от нормата хипотези.

Следователно фразата „давността винаги е пет години от катастрофата“ не е достатъчно точна.

Началният момент зависи от правната квалификация на конкретната претенция.

Трябва ли АПИ първо да предяви претенция пред застрахователя?

Когато се търси обезщетение директно от застрахователя по „Гражданска отговорност“, извънсъдебната процедура има съществено значение.

Увреденото лице първо предявява писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.

Застрахователят трябва да се произнесе окончателно в рамките на законовите срокове, като максималният срок по задължителната „Гражданска отговорност“ е три месеца от предявяване на претенцията.

По чл. 498, ал. 3 КЗ съдебна претенция срещу застрахователя може да бъде предявена при предвидените предпоставки – например при отказ за плащане, неплащане в законовия срок или несъгласие с определения размер. Тази предпоставка се прилага и в съдебната практика.

Получих искова молба от АПИ за повредена мантинела – какво да направя?

Ако вече е получена искова молба, тя не трябва да се оставя без отговор.

По чл. 131 ГПК ответникът разполага с едномесечен срок от връчването за подаване на писмен отговор.

В него трябва своевременно да бъдат изложени:

• възраженията срещу иска;
• възражението за погасителна давност, когато е приложимо;
• възражението за съпричиняване;
• оспорване на механизма на ПТП;
• оспорване на количеството увредена мантинела;
• оспорване на размера на претенцията;
• искания за експертиза;
• доказателствени искания;
• писмените доказателства на ответника.

ГПК изрично предвижда едномесечен срок за отговор и задължение ответникът да посочи доказателствата и конкретните факти, които ще установява с тях.

Пропускането на този етап може значително да усложни последващата защита.

Какви задачи трябва да се поставят на вещото лице?

При защита срещу иск за повредена мантинела е важно експертизата да не се ограничава до въпроса:

„Колко струва ремонтът?“

По-подходящи задачи могат да бъдат:

1. Какъв е механизмът на процесното ПТП?
2. Кои конкретни елементи от ограничителната система могат технически да бъдат увредени при този механизъм?
3. Каква е дължината на действително увредената мантинела?
4. Има ли данни за стари деформации или корозия?
5. Необходима ли е подмяна на целия претендиран участък?
6. Защо технически е необходима подмяна на участък, по-дълъг от описания от КАТ?
7. Каква е средната пазарна стойност на необходимите материали и труд към датата на ПТП?
8. Какви материали могат да бъдат използвани повторно?
9. Каква е остатъчната стойност на демонтираните метални елементи?
10. Отговаряла ли е ограничителната система на приложимите технически изисквания?
11. Има ли причинно-следствена връзка между евентуални предходни дефекти на мантинелата и размера на настъпилите щети?

Именно правилно формулираните експертни задачи често определят изхода на делото.

Може ли шофьорът да бъде осъден, въпреки че има „Гражданска отговорност“?

Да, възможно е, но наличието на валидна застраховка е съществен юридически факт.

„Гражданска отговорност“ не премахва деликтната отговорност на водача, а осигурява застрахователно покритие за нея в рамките на закона.

Затова при получаване на претенция от АПИ водачът трябва незабавно да провери:

• коя застрахователна компания е покривала автомобила към датата на ПТП;
• валидна ли е била полицата;
• уведомена ли е компанията;
• образувана ли е щета;
• извършено ли е вече плащане;
• срещу кого точно е предявена исковата претенция;
• има ли твърдяно основание за регрес по чл. 500 КЗ.

Особено важно е да се установи дали ищецът неправилно търси от водача сума, която по закон може да попадне в застрахователното покритие.

Съдебна практика при искове на АПИ за повредена мантинела

Последните съдебни решения показват няколко практически тенденции.

АПИ може да съди директно застрахователя

През 2026 г. съдилища разглеждат преки искове на АПИ срещу застрахователи по чл. 432 КЗ за вреди върху републиканската пътна инфраструктура.

Размерът на щетата подлежи на пълно доказване

Не е достатъчно да съществува административно съставена количествено-стойностна сметка.

Съдът може да кредитира експертиза, да намали претендираното количество или да отхвърли част от иска.

При разглеждан от Окръжен съд – Варна спор през 2026 г. претенцията е частично намалена именно след анализ на доказателствата относно реалната дължина на увредената мантинела.

Остатъчната стойност има значение

В същото дело съдът отчита стойността на металния отпадък при определяне размера на обезщетението.

Състоянието на мантинелата може да бъде релевантно

При определени произшествия техническото състояние на предпазната ограда може да бъде фактор за причинния процес и размера на вредите.

Въпроси при защита срещу иск за мантинела

 Водачът веднага признава цялата претенция

Признаването на вина за ПТП не означава признаване на претендирания размер на имуществената вреда.

 Не се уведомява застрахователят

При действаща „Гражданска отговорност“ това може да бъде съществен пропуск.

 Не се оспорва количеството

Разлика от няколко десетки метра може да увеличи претенцията с хиляди евро.

 Не се иска техническа експертиза

Без експертиза съдът може да разполага основно с документите на ищеца.

 Не се проверява състоянието на мантинелата преди ПТП

Така могат да бъдат включени стари увреждания.

 Пропуска се възражението за давност

Давността обичайно не се прилага служебно и следва да бъде своевременно въведена като възражение.

Всеки иск се приема за „регресен“

Първо трябва да се установи дали става дума за:

• деликтен иск;
• пряк иск срещу застрахователя;
• суброгационен иск;
• истински регресен иск.

От това зависят както материалноправните предпоставки, така и давността.

Адвокат при съдебно дело за повредена мантинела

Делата за повредена мантинела изглеждат на пръв поглед сравнително прости – автомобилът се е ударил в пътното съоръжение и следва да бъде възстановена стойността му.

На практика обаче подобни производства могат да съдържат сложни въпроси от:

• деликтното право;
• застрахователното право;
• гражданския процес;
• пътното право;
• техническите стандарти за ограничителни системи;
• съдебната автотехническа експертиза.

Критичният въпрос често не е дали е имало удар в мантинелата, а:

каква точно вреда е причинена от конкретното ПТП и кой по закон е длъжен да я обезщети.

При получена претенция или искова молба от АПИ, община или застраховател е необходимо да бъдат анализирани още в началото:

• протоколът за ПТП;
• АУАН и наказателното постановление;
• снимковият материал;
• схемата на произшествието;
• полицата „Гражданска отговорност“;
• претенцията пред застрахователя;
• документите на АПИ;
• количествено-стойностната сметка;
• договорите за ремонт;
• фактурите;
• приемо-предавателните протоколи;
• предходното състояние на мантинелата;
• възможното наличие на предишни ПТП;
• давността;
• основанията за евентуален регрес.

Навременната процесуална защита може да доведе до отхвърляне на иска изцяло или до значително намаляване на претендираната сума, когато ищецът не докаже всички елементи на претенцията.

Нашият съвет

Съдебното дело за повредена мантинела не трябва да се разглежда единствено като въпрос дали водачът е причинил ПТП.

За правилното решаване на спора трябва да се установи:

1. кой притежава или управлява съоръжението;
   
2. кой е отговорен за ПТП;
   
3. има ли валидна „Гражданска отговорност“;
   
4. кой е правилният ответник;
   
5. какво точно е повредено;
   
6. колко метра мантинела са реално увредени;
   
7. каква подмяна е технически необходима;
   
8. каква е действителната стойност на вредата;
   
9. има ли предходни щети;
   
10. има ли принос от състоянието на пътя;
    
11. има ли остатъчна стойност на демонтираните материали;
    
12. изтекла ли е давността;
    
13. съществува ли изобщо законово основание за регрес срещу водача.

Именно тези въпроси могат да бъдат решаващи за това дали искът ще бъде уважен изцяло, частично или ще бъде отхвърлен.

Кой плаща повредена мантинела след ПТП?

При валидна застраховка „Гражданска отговорност“ вредите върху чуждо имущество по принцип попадат в застрахователното покритие. В зависимост от случая претенцията може да бъде насочена директно срещу застрахователя.

Може ли АПИ да съди шофьора?

Да, възможна е деликтна претенция срещу причинителя, но трябва да бъдат доказани всички предпоставки за гражданската му отговорност. При действаща „Гражданска отговорност“ трябва да бъде анализирана и отговорността на застрахователя.

Плаща ли „Гражданска отговорност“ повредена мантинела?

По принцип застраховката покрива вреди, причинени на чуждо имущество вследствие използването на превозното средство, при наличие на законовите предпоставки.

Винаги ли застрахователят може да търси парите обратно от водача?

Не. Регрес срещу водача е възможен само при специално предвидени законови предпоставки, включително някои случаи на алкохол, наркотици, напускане на местопроизшествието, липса на правоспособност и други хипотези по чл. 500 КЗ.

Достатъчен ли е протоколът на КАТ?

Не непременно. При спор съдът анализира всички доказателства, а механизмът и размерът на вредите често се установяват чрез съдебно-техническа експертиза.

Може ли да се оспори броят на увредените метри мантинела?

Да. Съдебната практика показва реални дела, в които има спор за значителна разлика между претендираното и доказаното количество мантинела.

Има ли значение, че мантинелата е стара?

Самата възраст не изключва отговорността, но техническото състояние преди ПТП може да бъде от значение за причинната връзка и за това кои вреди действително са причинени от конкретния автомобил.

Каква е давността?

Тя зависи от вида на иска. При пряк иск срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ КЗ предвижда петгодишна давност от застрахователното събитие, докато при деликтен иск срещу причинителя се прилагат правилата на ЗЗД.

Колко време имам за отговор, ако вече съм получил искова молба?

По общия ред на чл. 131 ГПК ответникът разполага с един месец от връчването на исковата молба и приложенията, за да подаде писмен отговор и да заяви своевременно възраженията и доказателствените си искания.

Отнета книжка за гражданска отговорност

Все по-често към нас се обръщат пострадали с Отнета книжка за гражданска отговорност.

Става дума за служебно прекратена регистрация по гражданска оттоговрност и спрени водачи на МПС, с отнети книжки на пътя.

КАТ продължава да налага глоби и да отнема свидетелства за управление на водачи, които са управлявали автомобили със служебно прекратена регистрация поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

В немалко случаи собственикът не е получил съобщение от Гаранционния фонд или от Пътна полиция и не знае, че автомобилът вече е дерегистриран.

Регистрационните табели продължават да са поставени, свидетелството за регистрация се намира в автомобила и по нищо видимо не личи, че в информационната система на МВР е извършено служебно прекратяване.

Кратък отговор

Самото установяване в системата на КАТ, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, не е достатъчно във всички случаи за законосъобразно наказание.

За налагането на глоба и лишаване от право на управление по чл. 175, ал. 3 ЗДвП трябва да бъде доказано виновно поведение на водача.

Когато собственикът не е бил уведомен, а водачът не е знаел и обективно не е могъл да знае за дерегистрацията, съществуват сериозни основания за отмяна както на наказателното постановление, така и на заповедта за временно отнемане на книжката.

Този извод се основава на Тълкувателно постановление № 2 от 5 април 2023 г. на ВКС и ВАС и се поддържа в редица съдебни решения и през 2026 г.

След законодателната промяна от 7 септември 2025 г. обаче вече има и противоречива съдебна практика, поради което всеки случай трябва да бъде защитен с конкретни доказателства.

Какво означава „служебно прекратена регистрация“?

Служебното прекратяване на регистрацията не е равнозначно на обикновеното изтичане на застраховката „Гражданска отговорност“.

Това са два различни юридически факта:

1. изтичане или прекратяване на застрахователния договор;
2. последващо административно прекратяване на регистрацията на автомобила.

Регистрацията не се прекратява автоматично в минутата, в която изтече застраховката.

Законът предвижда отделна процедура между Гаранционния фонд и Министерството на вътрешните работи.

Процедурата преминава през няколко етапа

Когато Информационният център към Гаранционния фонд установи, че за определено моторно превозно средство няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, той изпраща уведомление до собственика за Отнета книжка за гражданска отговорност.

Собственикът разполага с 14-дневен срок, който по действащия текст на чл. 574, ал. 10 КЗ тече от датата на изпращане на уведомлението, за да представи доказателства за сключена застраховка.

Ако в този срок не бъде удостоверено наличието на валидна полица, Гаранционният фонд уведомява МВР.

Едва след получаването на това уведомление регистрацията се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Следователно КАТ трябва да установи не само, че към датата на проверката не е имало валидна застраховка, но и:

• кога е изпратено уведомлението на Гаранционния фонд;
• на какъв адрес или електронен адрес е изпратено;
• какво точно е било съдържанието му;
• изтекъл ли е надлежно 14-дневният срок;
• кога Гаранционният фонд е уведомил МВР;
• на коя дата е извършено прекратяването в регистъра;
• кога и как собственикът е узнал за него.

Липсата на тези доказателства може да постави под съмнение не само вината на водача, но и законосъобразното провеждане на самата процедура по дерегистрация.

Трябва ли собственикът да бъде уведомен от КАТ?

До 7 септември 2025 г. чл. 143, ал. 10 ЗДвП изрично предвиждаше, че след служебното прекратяване на регистрацията собственикът се уведомява.

С изменение, обнародвано в ДВ, бр. 64 от 2025 г., думите, предвиждащи изрично уведомяване от МВР, бяха премахнати.

Това изменение обаче не означава автоматично, че уведомяването е станало напълно без значение.

Уведомяването продължава да е уредено в Наредба № I-45

Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45, при прекратяване на регистрацията поради уведомление от Гаранционния фонд се уведомява собственикът, посочен в регистъра.

Прекратяването на регистрацията и ситуацията на Отнета книжка за гражданска отговорност засяга непосредствено правата на собственика и поради това подлежи и на съобщаване по общия ред на чл. 61 АПК, освен ако законът изрично не предвижда друго.

Тази аргументация е особено важна след промяната от 2025 г., защото показва, че заличаването на няколко думи от ЗДвП не премахва:

• принципа на виновната административнонаказателна отговорност;
• задълженията по Наредба № I-45;
• общите правила за съобщаване на административните актове;
• правото на защита на засегнатия собственик;
• необходимостта водачът да знае факта на дерегистрацията.

Какво постановиха ВКС и ВАС?

С Тълкувателно постановление № 2 от 5 април 2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. върховните съдилища приеха, че не се наказва водачът, управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация, когато собственикът не е бил уведомен.

Основният правен въпрос не е дали собственикът е длъжен да има застраховка. Такова задължение безспорно съществува.

Същественият въпрос е дали водачът е знаел за отделния факт, че регистрацията вече е прекратена в информационната система на МВР.

ВКС и ВАС разграничават:

• знанието, че застраховката е изтекла;
• знанието, че е проведена процедура пред Гаранционния фонд;
• знанието за точната дата, на която КАТ е прекратил регистрацията.

Това разграничение е решаващо.

Изтичането на полицата не води веднага и само по себе си до прекратяване на регистрацията.

Собственикът не може да знае точния момент на дерегистрацията, когато не е получил съобщение и няма публично достъпен регистър за проверка на статуса на регистрацията.

Незнание на закона или незнание на факта?

КАТ често поддържа, че всеки собственик е длъжен да знае закона и последиците от липсата на „Гражданска отговорност“.

Този аргумент смесва две различни категории.

Правилото, че незнанието на закона не извинява, не означава, че администрацията може да предполага знание за конкретен факт, който е настъпил единствено в нейната информационна система.

Водачът може да знае, че липсата на застраховка води до неблагоприятни последици, но да не знае:

• дали Гаранционният фонд вече е изпратил уведомление;
• дали срокът е изтекъл;
• дали МВР е получило последващо уведомление;
• дали регистрацията действително е прекратена;
• на коя дата е извършено прекратяването.

Според тълкувателното постановление това е незнание на факт от обективната действителност, а не непознаване на закона за Отнета книжка за гражданска отговорност.

Ако незнанието е причинено от неизпълнено задължение на администрацията за уведомяване, може да липсва както умисъл, така и непредпазливост.

Действа ли Тълкувателно постановление № 2/2023 след промяната от 2025 г.?

Тълкувателното постановление не е отменено.

Въпросът за Отнета книжка за гражданска отговорност е доколко неговото разрешение продължава да се прилага след премахването на изричното уведомяване от текста на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Практиката през 2026 г. не е напълно еднаква

В публикувани решения от 2026 г. се очертават две линии.

Първа линия: уведомяването и действителното узнаване остават решаващи

Според тази практика:

• административно нарушение има само при виновно поведение;
• Наредба № I-45 продължава да изисква уведомяване;
• изтичането на застраховката не доказва знание за дерегистрацията;
• собственикът не може да знае точната дата на служебното прекратяване;
• Тълкувателно постановление № 2/2023 продължава да има значение;
• при липса на доказано узнаване не е установено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Втора линия: водачът е длъжен да следи за застраховката и последиците от липсата ѝ

В друго решение от 11 март 2026 г. състав на Административен съд приема, че възражението за липса на уведомяване е неотносимо, тъй като водачът трябва да следи за наличието на валидна застраховка и да знае последиците от липсата ѝ.

Същият съд обаче отменя конкретната ПАМ поради несъразмерност, тъй като регистрацията е била възстановена още в деня на издаване на заповедта и продължаването на ограничението не е обслужвало превантивна или преустановителна цел.

Следователно не може да се твърди, че съдебната практика след изменението от 2025 г. е напълно уеднаквена.

Конституционният съд ще се произнесе по режима на уведомяване

На 26 май 2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело № 12/2026 г. по искане на Административен съд – Силистра.

Оспорени са:

• изразът „от датата на изпращане на уведомлението“ в чл. 574, ал. 10 КЗ;
• действащият текст на чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП след премахването на изричното задължение за уведомяване на собственика.

Искането поставя въпроси за съответствието на режима с принципа на правовата държава и правото на защита по чл. 4 и чл. 56 от Конституцията.

Какви санкции налага КАТ през 2026 г.?

Управление на автомобил със служебно прекратена регистрация

След изменението на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в сила от 7 септември 2025 г., санкцията вече не е в диапазона от 6 до 12 месеца и от 200 до 500 лв.

Тя е фиксирана:

Нарушение	Санкция
Управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред	6 месеца лишаване от право на управление
Парична санкция	500 лв. законов номинал
Равностойност след въвеждането на еврото	255,65 евро

Поради въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. сумата от 255,65 евро.

При повторно нарушение законът предвижда по-тежка санкция.

Незабавно временно отнемане на книжката

От 7 септември 2025г. е въведена нова принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, подбуква „гг“ ЗДвП.

КАТ може да издаде заповед за временно отнемане на свидетелството за управление:

• до решаване на въпроса за отговорността;
• за срок не по-дълъг от 6 месеца.

Това означава, че книжката може да бъде отнета още при проверката или непосредствено след съставянето на АУАН, преди да има влязло в сила наказателно постановление и преди съдът да се е произнесъл.

ПАМ не е административно наказание

Заповедта за ПАМ и наказателното постановление при Отнета книжка за гражданска отговорност са два различни акта:

• ПАМ временно ограничава правото на управление;
• наказателното постановление налага окончателната административна санкция.

Затова обичайно са необходими две отделни жалби.

Отмяната на наказателното постановление не заличава автоматично заповедта за ПАМ, ако тя не е била своевременно оспорена.

Жалбата срещу ПАМ не връща автоматично книжката

Подадената жалба срещу заповедта не спира нейното изпълнение.

Административният съд може да спре предварителното изпълнение по отделно мотивирано искане, когато са доказани значителни или трудно поправими вреди.

Тези вреди трябва да бъдат конкретни, например:

• невъзможност водачът да упражнява професията си;
• загуба на трудов договор;
• невъзможност за извършване на служебни пътувания;
• необходимост от ежедневно транспортиране на лице с увреждане;
• други последици, надхвърлящи обикновеното неудобство от липсата на книжка.

Решението на административния съд по жалбата срещу ПАМ не подлежи на последващо обжалване.

Липса на „Гражданска отговорност“ и служебна дерегистрация не са едно и също нарушение

Това разграничение е от основно значение.

Първо нарушение: автомобилът няма валидна застраховка

Кодексът за застраховането предвижда самостоятелни санкции за липса на задължителна „Гражданска отговорност“.

По законовия номинал санкциите са:

Нарушител	Санкция
Собственик – физическо лице	250 лв.
Собственик – юридическо лице или ЕТ	2000 лв.
Водач, който не е собственик и управлява автомобил без валидна застраховка	400 лв.
Повторно нарушение на физическо лице	800 лв.
Повторно нарушение на юридическо лице или ЕТ	4000 лв.

Това са отделни състави по чл. 638 КЗ.

Второ нарушение: автомобилът е със служебно прекратена регистрация

Санкцията по чл. 175, ал. 3 ЗДвП не се налага просто защото няма застраховка.

Тя се налага за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Следователно:

Липсата на уведомяване може да изключи вината за управление на служебно дерегистриран автомобил, но не заличава автоматично отделното нарушение за липса на задължителна застраховка.

Точно поради това в жалбата трябва внимателно да се разграничат двата административнонаказателни състава.

Аргументи срещу наказанието на КАТ

1. Липса на виновно поведение

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е само деяние, което е извършено виновно.

Не съществува обективна административнонаказателна отговорност на водача само защото в регистъра на МВР е извършено определено отбелязване.

КАТ трябва да установи, че водачът:

• е знаел за прекратената регистрация; или
• при конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да узнае за нея.

Когато водачът не е собственик на автомобила, доказването на знание е още по-съществено. Административен съд – Пазарджик отменя ПАМ именно защото несобственикът не е знаел и не е могъл да предполага, че автомобилът е дерегистриран.

2. Няма доказателства за уведомяване от Гаранционния фонд

Не е достатъчно в преписката да има общо твърдение, че уведомление е изпратено.

Следва да се провери:

• точният адресат;
• използваният адрес;
• датата на изпращане;
• начинът на изпращане;
• идентификацията на автомобила;
• съдържанието на уведомлението;
• дали уведомлението е върнато;
• дали адресът е актуален;
• дали е изпратено на лице, което вече не е собственик.

Особено спорен е въпросът дали 14-дневният срок може да започне да тече единствено от изпращането, когато адресатът изобщо не е узнал за съобщението.

Именно тази част от чл. 574, ал. 10 КЗ е предмет на висящия контрол пред Конституционния съд.

3. Няма доказателства за уведомяване от МВР

Когато собственикът не е получил съобщение за извършеното служебно прекратяване, не може автоматично да се предполага, че знае за дерегистрацията.

Следва да се изиска от КАТ:

• копие от уведомлението;
• изходящ номер;
• дата на изпращане;
• известие за доставяне;
• електронна разписка;
• справка от системата за сигурно електронно връчване;
• доказателства кой е получил съобщението;
• пълното съдържание на съобщението.

Едно вътрешно отбелязване в информационна система, че лицето е „уведомено“, не винаги доказва реално съобщаване на конкретния акт.

4. Изтичането на застраховката не доказва датата на дерегистрацията

Собственикът може да знае кога изтича полицата, но не може сам да установи:

• кога Гаранционният фонд ще извърши проверка;
• кога ще изпрати съобщение;
• кога ще изтече административният срок;
• кога ще уведоми МВР;
• кога КАТ ще въведе прекратяването в регистъра.

Затова знанието за липсваща полица не е равнозначно на знание за прекратена регистрация.

Този извод е изрично застъпен както в тълкувателното постановление, така и в практиката от 2026 г.

5. Липсва публичен регистър за проверка на регистрацията

Водачът може да извърши онлайн проверка дали съществува валидна застраховка.

Тази проверка обаче не показва непременно дали и на коя дата КАТ е прекратил регистрацията.

Справката за „Гражданска отговорност“ и справката за регистрационния статус не са едно и също.

През 2026г. Административен съд – Варна изрично приема, че липсата на полица и прекратяването на регистрацията са различни факти с различни правни последици.

6. Регистрационните табели и талонът остават у собственика

Обикновено до полицейската проверка:

• регистрационните табели са поставени;
• свидетелството за регистрация се намира в автомобила;
• автомобилът външно изглежда редовно регистриран;
• собственикът не е канен да предаде табелите и документите.

Тези обстоятелства не доказват сами по себе си липса на вина, но подкрепят твърдението, че водачът не е знаел за промяната в информационния регистър.

7. Непълно описание на нарушението в АУАН и наказателното постановление

АУАН и наказателното постановление трябва да съдържат конкретно и разбираемо описание на всички релевантни факти.

Не е достатъчно да бъде записано единствено:

„Управлява МПС със служебно прекратена регистрация.“

Следва да бъдат посочени поне:

• датата на прекратяване;
• основанието за прекратяване;
• датата на уведомлението от Гаранционния фонд;
• собственикът на автомобила;
• доказателствата за уведомяване;
• фактите, от които органът извежда знание или непредпазливост на водача;
• дали водачът и собственикът са едно и също лице.

Когато тези факти липсват, административното обвинение може да се окаже непълно и да ограничи правото на защита по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

8. ПАМ изисква извършено нарушение, а не само регистрационна справка

Чл. 171, т. 1, буква „з“ ЗДвП позволява отнемане на книжката на водач, който е извършил нарушение.

По смисъла на ЗАНН нарушение има само при виновно деяние. Поради това не е достатъчно КАТ да представи разпечатка, че регистрацията е прекратена.

Следва да има доказателства и за субективния елемент – че водачът е знаел или е могъл да знае за прекратяването.

В решение от 26 юни 2026 г. Административен съд – Варна приема, че при липса на доказано знание не е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ и отменя заповедта.

9. Мярката може да е несъразмерна

Дори когато към момента на проверката автомобилът е бил дерегистриран, следва да се установи дали продължаването на отнемането на книжката действително обслужва целите на закона.

Особено значение имат случаите, когато:

• веднага е сключена застраховка;
• регистрацията е възстановена служебно;
• автомобилът вече отговаря на всички изисквания;
• не съществува продължаващо нарушение;
• ПАМ фактически се превръща в предварително изтърпяване на бъдещото наказание.

Съдебната практика приема, че ПАМ не трябва да придобива чисто санкционен характер и подлежи на проверка за съразмерност по чл. 6 АПК.

Кога защитата с липса на уведомяване може да не бъде уважена?

Липсата на формално писмо от КАТ не гарантира автоматична отмяна.

Наказващият орган може да доказва действителното знание и с други доказателства, например:

• собственикът е получил уведомлението на Гаранционния фонд;
• съобщението е връчено електронно;
• водачът е бил спрян при предходна проверка и е уведомен;
• табелите са били иззети по-рано;
• водачът е подписал документ, съдържащ данни за прекратяването;
• собственикът е подал заявление за възстановяване на регистрацията;
• водачът е признал, че знае за дерегистрацията;
• автомобилът е управляван след изрично предупреждение на полицейски орган.

Тълкувателното постановление допуска знанието да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства. Формалното неуведомяване не помага, когато фактическото узнаване е доказано.

Какво да направи водачът при проверката?

1. Да не признава непроверени факти

Водачът не трябва да подписва декларации, че е знаел за прекратената регистрация, когато това не отговаря на истината.

В графата за възражения в АУАН може да бъде записано:

„Не съм бил уведомяван и не съм знаел, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Моля да бъдат представени доказателства за уведомяване на собственика и за датата на узнаване.“

2. Да получи копия от всички документи

Следва да се поискат копия от:

• АУАН;
• заповедта за ПАМ;
• протокола за изземване на СУМПС;
• протокола за изземване на регистрационните табели;
• документите за изземване на свидетелството за регистрация;
• справката, на която се позовава полицейският орган.

3. Незабавно да се сключи валидна застраховка

Сключването на застраховката не заличава автоматично твърдяното минало нарушение, но:

• позволява възстановяване на регистрацията;
• преустановява незаконното състояние;
• подкрепя възражението за несъразмерност на продължаващата ПАМ;
• ограничава риска от ново нарушение.

4. Да се извърши проверка за възстановяване на регистрацията

По действащия чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрацията се възстановява служебно при постъпване на данни от Гаранционния фонд за сключена застраховка или по искане на собственика след представяне на валидна полица.

Как се обжалват актовете на КАТ?

Възражение срещу АУАН

Самият АУАН по правило не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване.

Водачът може да представи писмено възражение в 7-дневен срок от подписването или връчването му по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Към възражението могат да се приложат:

• декларация на собственика;
• справка за адресната регистрация;
• доказателства, че уведомление не е получено;
• полица „Гражданска отговорност“;
• данни за възстановяване на регистрацията;
• договор за покупко-продажба;
• доказателства, че водачът не е собственик;
• искане за събиране на преписката от Гаранционния фонд и МВР.

Обжалване на наказателното постановление

Наказателното постановление се обжалва в 14-дневен срок от връчването чрез наказващия орган пред компетентния районен съд.

Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд.

Обжалване на заповедта за ПАМ

Заповедта за временно отнемане на книжката се оспорва в 14-дневен срок от съобщаването пред административния съд.

Производството е отделно от делото срещу наказателното постановление. Решението на административния съд е окончателно.

Подадената жалба не спира автоматично изпълнението на мярката.

Какви доказателства трябва да се изискат от КАТ и Гаранционния фонд?

За пълноценна защита трябва да се поиска цялата административна преписка, включително:

1. уведомлението по чл. 574, ал. 10 КЗ;
2. доказателството за изпращането му;
3. използвания адрес на собственика;
4. известието за доставяне или върнатата пратка;
5. електронните данни за съобщаването;
6. уведомлението на Гаранционния фонд до МВР;
7. датата и часа на постъпването му;
8. справка за точната дата на прекратяване на регистрацията;
9. документа или електронния запис за уведомяване от МВР;
10. доказателства за действително узнаване от водача;
11. справка за датата на възстановяване на регистрацията;
12. заповедта за оправомощаване на служителя, издал ПАМ;
13. всички докладни записки и полицейски протоколи;
14. снимков или видеозапис от проверката, когато съществува;
15. данни дали регистрационните табели са били изземвани по-рано.

При непредставяне на тези документи може да се поддържа, че административният орган не е доказал всички елементи на твърдяното нарушение.

Може ли КАТ да ми вземе книжката веднага?

Да. След 7 септември 2025 г. КАТ може да наложи ПАМ за временно отнемане на книжката до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.Заповедта подлежи на отделно обжалване пред административния съд.

Какво е наказанието през 2026 г.?

За управление на автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда 6 месеца лишаване от право на управление и глоба с номинал 500 лв., равностойни на 255,65 евро.

Отпада ли наказанието, ако собственикът не е уведомен?

Не автоматично, но липсата на уведомяване е съществен защитен аргумент. Трябва да бъде установено и че водачът не е знаел и не е могъл да знае за служебното прекратяване.

Длъжен ли съм да знам, че застраховката е изтекла?

Собственикът е длъжен да следи за наличието на валидна „Гражданска отговорност“. Това обаче не означава непременно, че знае точната дата, на която МВР е прекратило регистрацията.

Може ли КАТ да докаже знанието без писмено уведомление?

Да. Знанието може да бъде доказано с електронно връчване, предходна проверка, подписан документ, признание или други доказателства.

АУАН обжалва ли се пред съда?

По правило не. Срещу АУАН се подава писмено възражение в 7-дневен срок. На съдебно обжалване подлежат наказателното постановление и отделно заповедта за ПАМ.

Жалбата връща ли автоматично книжката?

Не. Обжалването на ПАМ не спира нейното изпълнение. Може да се подаде отделно искане до съда за спиране на предварителното изпълнение при доказани значителни или трудно поправими вреди.

Ако сключа застраховка веднага, делото приключва ли?

Не автоматично. Новата полица позволява възстановяване на регистрацията, но не заличава непременно твърдяното предходно нарушение. Тя обаче е важна за аргумента, че продължаването на ПАМ е несъразмерно.

Ако не съм собственик на автомобила, но съм го управлявал?

КАТ трябва да докаже Вашата лична вина. Самото обстоятелство, че собственикът е пропуснал да сключи застраховка, не доказва автоматично, че друг водач е знаел за дерегистрацията.

Може ли да бъдат отменени и глобата, и отнемането на книжката?

Да, но наказателното постановление и заповедта за ПАМ се обжалват в различни производства. Трябва да бъдат спазени сроковете и за двата акта.

Отнемане на контролни точки

Обжалването на глоба за превишена скорост е едно от най-често срещаните производства по Закона за движението по пътищата след промените води до отнемане на контролни точки.

Нарушението може да бъде установено:

• при непосредствена проверка от служители на МВР;
• със стационарна камера;
• с мобилно автоматизирано техническо средство;
• чрез система за секционен контрол;
• посредством изчисляване на средната скорост между две контролни точки.

Наличието на снимка или видеозапис не означава автоматично, че глобата е законосъобразна.

Административнонаказващият орган трябва да установи по несъмнен начин:

1. конкретното моторно превозно средство;
2. лицето, което носи административнонаказателна отговорност;
3. точните дата, час и място на нарушението;
4. действащото ограничение на скоростта;
5. измерената скорост;
6. приспаднатия метрологичен толеранс;
7. вида и идентификационния номер на техническото средство;
8. наличието на валидна метрологична проверка;
9. законосъобразното използване на камерата;
10. правилното определяне на глобата;
11. правилното определяне на контролните точки;
12. наличието на повторност или системност, когато такива се твърдят.

Съществено нарушение при установяването, документирането или санкционирането на деянието може да доведе до отмяна на електронния фиш или наказателното постановление.

Промените в ЗДвП

Съгласно промените в закона от 29 май 2026г. в „Държавен вестник“, бр. 49, е обнародвана наредба за изменение на Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г., уреждаща системата на контролните точки.

Промените не увеличават самите глоби за превишена скорост и не изменят сроковете за обжалване.

Те засягат основно Отнемане на контролни точки за :

• актовете, въз основа на които могат да се отнемат контролни точки;
• задължението броят на точките да бъде посочен в санкционния акт;
• размера на точките при тежко, повторно и системно превишаване на скоростта;
• нарушенията на средната скорост;
• реда за възстановяване на контролните точки.

Най-съществената промяна

Контролни точки вече могат да бъдат отнети въз основа на влезли в сила:

1. наказателно постановление;
2. фиш, издаден на място по чл. 186, ал. 1 ЗДвП;
3. електронен фиш по чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Това означава, че при предвидените в наредбата нарушения окончателният електронен фиш може да доведе не само до глоба, но и до отнемане на контролни точки.

Колко контролни точки се отнемат за превишена скорост?

След измененията от 29 май 2026 г. са предвидени три основни групи:

Нарушение	Отнемани контролни точки
Тежко превишаване на разрешената или средната скорост в случаите по чл. 182, ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 и ал. 3а ЗДвП	18 точки
Повторно превишаване на разрешената или средната скорост в случаите по чл. 182, ал. 4 и ал. 4а ЗДвП	21 точки
Системно превишаване на разрешената или средната скорост в случаите по чл. 182, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП	26 точки

Кога се отнемат 18 контролни точки?

Отнемането на 18 точки е предвидено, включително при:

• превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 40 км/ч;
• превишаване на разрешената скорост извън населено място с повече от 50 км/ч;
• определени тежки нарушения при обществен превоз на пътници или превоз на опасни товари;
• съответстващо превишаване на средната скорост в контролиран пътен участък.

При определяне на точния брой точки трябва да бъде проверена конкретната правна квалификация, а не само фактическата разлика между разрешената и измерената скорост.

Кога се отнемат 21 контролни точки?

Отнемат се 21 точки, когато нарушението е квалифицирано като повторно по съответните разпоредби на чл. 182 ЗДвП.

За да бъде приложена повторност, органът трябва да докаже:

• наличието на предходно нарушение от същия вид;
• акта, с който то е санкционирано;
• датата на влизане в сила на предходния акт;
• извършването на новото нарушение в определения от закона срок;
• идентичността на санкционираното лице.

Само отбелязването на думата „повторно“ в наказателното постановление не е достатъчно.

Кога се отнемат 26 контролни точки?

При системно превишаване на разрешената или средната скорост се отнемат 26 контролни точки.

Системността трябва да бъде установена чрез конкретни предходни нарушения и влезли в сила санкционни актове.

Това е особено тежка последица, защото новият водач разполага с максимален размер от 26 точки. Едно системно нарушение, за което се прилага пълният размер от 26 точки, може да доведе до изчерпване на целия му наличен актив.

Кога реално се отнемат контролните точки?

Контролните точки не се отнемат само защото е съставен АУАН или е издаден санкционен акт.

Отнемането настъпва въз основа на влязъл в сила:

• фиш;
• електронен фиш;
• наказателно постановление.

Това разграничение е съществено.

Докато наказателното постановление или електронният фиш се обжалва и не е влязъл в сила, по принцип не следва да настъпва окончателно отнемане на точките въз основа на този акт.

Трябва ли броят на контролните точки да е посочен в акта?

След промените броят на контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на акта в сила, следва да бъде посочен в:

• наказателното постановление;
• фиша по чл. 186, ал. 1 ЗДвП;
• електронния фиш по чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

В наказателното постановление трябва да бъде отбелязан и броят на оставащите контролни точки.

При получаване на санкционен акт трябва да се провери:

1. посочени ли са контролни точки;
2. посочен ли е точният им брой;
3. съответства ли броят на правната квалификация;
4. правилно ли е отчетена повторност или системност;
5. посочен ли е остатъкът от точки в наказателното постановление;
6. приложима ли е изобщо Наредба № Iз-2539 към конкретното нарушение.

Липсата или неправилното посочване на точки трябва изрично да бъде въведено като възражение.

Не всяка подобна нередовност води автоматично до отмяна на глобата.

Съдът следва да прецени естеството на нарушението, приложимата материалноправна разпоредба и дали правото на защита е било ограничено.

Може ли електронен фиш да отнема контролни точки?

Да, след измененията наредбата изрично допуска контролни точки да бъдат отнемани въз основа на влязъл в сила електронен фиш.

Това обаче не означава, че електронен фиш може да бъде издаван за всяко нарушение на скоростта.

Важното ограничение на чл. 189, ал. 4 ЗДвП

По силата на ЗДвП електронен фиш се издава за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, когато за нарушението не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

Следователно трябва да се разграничат два въпроса:

1. може ли един законосъобразно издаден електронен фиш да бъде основание за отнемане на точки;
2. било ли е допустимо конкретното нарушение изобщо да бъде санкционирано с електронен фиш.

Подзаконовата наредба урежда отнемането на точки, но не може да разшири приложното поле на електронния фиш извън пределите на ЗДвП.

Когато за конкретното превишение законът предвижда едновременно:

• глоба;
• лишаване от право на управление,

следва да бъде проверено дали административният орган неправилно е използвал електронен фиш вместо общия ред чрез АУАН и наказателно постановление.

Неправилният избор на санкционна процедура може да бъде самостоятелно основание за отмяна.

Отстъпка до 70% от електронния фиш 

При заплащане на електронния фиш в предвидения 14-дневен срок законът допуска плащане на 70% от размера на глобата.

След промените от 29 май 2026 г. плащането трябва да бъде преценявано особено внимателно.

Когато плащането води до влизане на електронния фиш в сила, то може да създаде основание и за отнемане на предвидените контролни точки.

Следователно водачът не трябва да разглежда плащането на 70% единствено като финансово намаление.

Преди плащането следва да се проверят:

• законосъобразността на електронния фиш;
• допустимостта на електронния фиш за конкретното нарушение;
• броят на отбелязаните контролни точки;
• наличието на повторност или системност;
• техническата годност на камерата;
• правилното определяне на скоростта;
• възможността за съдебно обжалване;
• последиците за свидетелството за управление.

Плащането може да има по-тежък практически ефект от самата парична санкция, когато водачът разполага с малък остатък от контролни точки.

Максимален брой контролни точки 

Максималният размер остава:

• 39 контролни точки за водачите извън режима за нов водач;
• 26 контролни точки за новите водачи.

Контролните точки не представляват самостоятелно административно наказание, а законово установен механизъм за отчет на извършените нарушения.

Изчерпването на всички налични контролни точки може да доведе до загубване на придобитата правоспособност за управление и до задължение за връщане на свидетелството за управление по предвидения в закона ред.

Поради това спорът относно точките не е формален.

Той може да има пряко значение за правото на лицето да продължи да управлява моторно превозно средство.

Как се възстановяват контролните точки?

След измененията са запазени два основни способа.

Възстановяване след допълнително обучение

Водачът може да възстанови една трета от максималния брой контролни точки след успешно преминаване на допълнително обучение.

Това може да се извърши не повече от веднъж в рамките на една година.

Служебно възстановяване

Контролните точки се възстановяват служебно до максималния им размер след изтичане на две години от датата, на която е влязъл в сила последният:

• фиш;
• електронен фиш;
• наказателно постановление,

с който са отнети контролни точки.

Новата редакция е важна, защото двегодишният период вече е свързан не само с наказателното постановление, но и с влезлия в сила обикновен или електронен фиш, когато с него се отнемат точки.

Санкционни актове при превишена скорост

Обикновен фиш

Фиш може да бъде издаден на място при установяване на нарушение от контролен орган в предвидените от закона случаи.

Когато водачът оспори нарушението или откаже да подпише фиша, следва да бъде съставен АУАН и да се приложи общият административнонаказателен ред.

След измененията от 29 май 2026 г. в обикновения фиш трябва да бъде посочен и броят на контролните точки, които ще бъдат отнети след влизането му в сила, когато нарушението е включено в наредбата.

Електронен фиш

Електронният фиш се издава при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система.

Той е самостоятелен санкционен акт и може да бъде обжалван пряко пред районния съд.

Електронният фиш трябва да съдържа законово установените данни, включително:

• структурата на МВР;
• мястото на нарушението;
• датата и часа;
• регистрационния номер;
• данни за отговорното лице;
• описание на нарушението;
• нарушените разпоредби;
• размера на глобата;
• срока и начина на плащане;
• броя на отнеманите контролни точки, когато такива са предвидени.

Акт за установяване на административно нарушение

АУАН се съставя при нарушения, установени непосредствено от контролен орган, както и когато законът не допуска налагане на санкцията с електронен фиш.

АУАН не се обжалва самостоятелно пред районния съд.

Срещу него може да се подаде писмено възражение пред административнонаказващия орган в 7-дневен срок от подписването му.

Във възражението могат да бъдат изложени:

• фактически възражения;
• правни възражения;
• възражения срещу техническото средство;
• оспорване на повторността или системността;
• оспорване на броя контролни точки;
• доказателствени искания;
• искане за прекратяване на производството.

Неподаването на възражение не означава признание на нарушението и не отнема правото на последващо обжалване на наказателното постановление.

Наказателно постановление

Наказателното постановление се издава след преценка на АУАН, възраженията и събраните доказателства.

То може да бъде обжалвано пред компетентния районен съд в 14-дневен срок от връчването.

След промените в наказателното постановление трябва да бъдат посочени:

• броят на отнеманите контролни точки;
• броят на оставащите контролни точки.

Размери на глобите за превишена скорост

Промените от 29 май 2026 г. не изменят размерите на глобите по чл. 182 ЗДвП.

Превишаване на скоростта в населено място

Превишение	Глоба	Допълнителна санкция
До 10 км/ч	20 лв.	Няма
От 11 до 20 км/ч	50 лв.	Няма
От 21 до 30 км/ч	100 лв.	Няма
От 31 до 40 км/ч	400 лв.	Няма
Над 40 до 50 км/ч	600 лв.	Лишаване от право на управление за 2 месеца
Над 50 км/ч	700 лв.	Лишаване от право на управление за 3 месеца

При превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч над превишението.

За нарушенията над 40 км/ч следва да бъде проверено и приложението на новия режим за отнемане на 18 контролни точки.

Превишаване на скоростта извън населено място

Превишение	Глоба	Допълнителна санкция
До 10 км/ч	20 лв.	Няма
От 11 до 20 км/ч	50 лв.	Няма
От 21 до 30 км/ч	100 лв.	Няма
От 31 до 40 км/ч	300 лв.	Няма
От 41 до 50 км/ч	400 лв.	Няма
Над 50 км/ч	600 лв.	Лишаване от право на управление за 2 месеца

При превишение над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч.

За тази група тежки нарушения е предвидено и отнемането на 18 контролни точки при наличие на всички законови предпоставки.

Глоба за средна скорост

При секционния контрол скоростта не се измерва само в една точка.

Системата регистрира:

• момента на влизане в контролирания участък;
• момента на напускане на участъка;
• изминатото разстояние;
• времето за преминаване;
• изчислената средна скорост.

След промените от 29 май 2026 г. режимът на контролните точки изрично обхваща и превишаването на средната скорост.

В зависимост от квалификацията могат да бъдат отнети:

• 18 точки при съответното тежко превишение;
• 21 точки при повторно нарушение;
• 26 точки при системно нарушение.

За законосъобразното санкциониране трябва да бъдат доказани:

1. началната контролна точка;
2. крайната контролна точка;
3. точното разстояние между тях;
4. точните времена на преминаване;
5. идентичността на автомобила;
6. синхронизацията на техническите устройства;
7. действащото ограничение в участъка;
8. математическото изчисление;
9. метрологичната годност на системата;
10. правилно приспаднатият толеранс.

При оспорване следва да бъдат изискани първичните технически данни, а не само крайният резултат, изписан в електронния фиш.

Срок за обжалване на електронен фиш

Електронният фиш може да бъде обжалван в 14-дневен срок от редовното му връчване.

Жалбата:

• се адресира до компетентния районен съд;
• подава се чрез структурата на МВР, издала електронния фиш;
• трябва да съдържа конкретни правни и доказателствени възражения.

Когато е подадено допустимо искане за анулиране и административният орган го отхвърли, срокът за съдебно оспорване се определя съобразно специалните правила на ЗДвП.

При спор относно срока трябва да се провери:

• кога е извършено връчването;
• на кого е връчен документът;
• използван ли е електронен адрес;
• налице ли е редовно известие;
• извършено ли е плащане;
• подадена ли е декларация за действителния водач;
• искано ли е анулиране.

Основания за обжалване след промените 

1. Неправилно определени контролни точки

Основание за оспорване е налице, когато:

• точките не съответстват на нарушението;
• приложена е неправилна точка от наредбата;
• посочени са 21 или 26 точки без доказана повторност или системност;
• не е отчетено, че деянието не попада сред нарушенията, за които се отнемат точки;
• точките са изчислени въз основа на неправилна правна квалификация.

2. Липса на отбелязване на контролните точки

Новата наредба изисква броят на точките да бъде посочен в съответния санкционен акт.

Липсата му следва да бъде изрично релевирана в жалбата.

При наказателно постановление трябва да се провери и дали е отбелязан остатъкът от контролни точки.

3. Незаконосъобразен електронен фиш при предвидено лишаване от право на управление

Когато законът предвижда задължително лишаване от право на управление, трябва да се провери допустимо ли е било издаването на електронен фиш.

Използването на електронен фиш вместо АУАН и наказателно постановление може:

• да заобиколи задължителното допълнително наказание;
• да лиши водача от защита в актовото производство;
• да представлява нарушение на установената в закона процедура.

4. Недоказана повторност

За повторност не е достатъчна справка с твърдение за предходни нарушения.

Трябва да се представят доказателства за:

• конкретния предходен акт;
• неговото съдържание;
• датата на връчване;
• датата на влизане в сила;
• идентичността на нарушението;
• спазването на законовия времеви период.

5. Недоказана системност

При системност административният орган трябва да установи всички нарушения, формиращи квалифицирания състав.

Липсата на един от необходимите влезли в сила актове може да доведе до отпадане на по-тежката квалификация и на предвидените 26 точки.

6. Невалидна метрологична проверка

Техническото средство трябва:

• да бъде от одобрен тип;
• да има валидна метрологична проверка;
• да бъде използвано в рамките на одобрения режим;
• да бъде индивидуализирано с точен номер.

Общ документ за модела на камерата не винаги доказва годността на конкретното устройство.

7. Неясен снимков материал

Снимката трябва да позволява несъмнена индивидуализация на автомобила.

Проблем може да съществува, когато:

• регистрационният номер не е четлив;
• на изображението има няколко автомобила;
• липсва яснота кой автомобил е измерен;
• техническите данни не съответстват на фиша;
• изображението е редактирано или непълно;
• не е предоставен оригиналният файл.

8. Недоказано ограничение на скоростта

Органът трябва да докаже какво ограничение е действало:

• на конкретното място;
• в конкретната посока;
• към точния момент;
• преди точката на измерване;
• за съответния вид превозно средство.

Необходимо е да се провери и дали ограничението не е било отменено от кръстовище, друг пътен знак или край на населено място.

9. Неправилно приспаднат толеранс

При определянето на наказуемата скорост трябва да бъде приспадната допустимата метрологична грешка.

Следва да се разграничат:

• измерена скорост;
• приспаднат толеранс;
• установена наказуема скорост;
• санкционен диапазон.

Грешка от няколко километра в час може да промени както глобата, така и приложението на лишаване от право на управление и контролни точки.

10. Нарушения при мобилна камера

При мобилно средство следва да бъдат проверени:

• протоколът за използване;
• мястото на разполагане;
• посоката на контрол;
• часовият диапазон;
• въведеното ограничение;
• номерата на изображенията;
• снимката на позицията на камерата;
• идентификационният номер на устройството.

11. Неправилно определен нарушител

Трябва да бъде проверено:

• кой е бил собственик към датата на нарушението;
• кой е управлявал автомобила;
• налице ли е продажба или лизинг;
• кой е представлявал юридическото лице;
• подавана ли е декларация за действителния водач;
• бил ли е автомобилът откраднат или използван неправомерно.

12. Двойно санкциониране

Не се допуска два пъти да бъде наложена санкция за едно и също нарушение.

Трябва да се провери дали за същите:

• автомобил;
• дата;
• час;
• място;
• превишение,

не е издаден друг фиш, електронен фиш или наказателно постановление.

Как протича съдебното производство?

След подаването на жалбата административният орган изпраща преписката на районния съд.

Съдът проверява:

• допустимостта на жалбата;
• спазването на срока;
• компетентността на органа;
• правилния вид на санкционния акт;
• доказаността на нарушението;
• законосъобразността на техническото измерване;
• правилната правна квалификация;
• размера на глобата;
• допълнителното наказание;
• броя на контролните точки;
• наличието на повторност или системност.

Съдът може да:

• потвърди акта;
• измени акта;
• отмени акта изцяло;
• отмени отделна незаконосъобразна част при наличие на процесуална възможност.

Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред компетентния административен съд.

Съвет при получена глоба за скорост

След получаване на електронен фиш, АУАН или наказателно постановление трябва незабавно да се установят:

1. датата и начинът на връчване;
2. видът на издадения акт;
3. конкретната правна квалификация;
4. размерът на глобата;
5. предвидено ли е лишаване от право на управление;
6. посочени ли са контролни точки;
7. правилен ли е броят на точките;
8. твърди ли се повторност или системност;
9. какво техническо средство е използвано;
10. валидна ли е метрологичната проверка;
11. правилно ли е отчетен толерансът;
12. допустим ли е електронният фиш;
13. налице ли е основание за съдебно обжалване.

Особено внимание е необходимо преди доброволно плащане на 70% от електронния фиш, тъй като след новите правила влизането му в сила може да доведе и до отнемане на контролни точки.

Адвокат при отнемане на контролни точки

Правната защита при Отнемане на контролни точки може да включва:

• анализ на електронния фиш;
• проверка на санкционната процедура;
• проверка на контролните точки;
• оспорване на повторност или системност;
• анализ на снимковия материал;
• проверка на камерата и метрологичните документи;
• проверка на пътната сигнализация;
• изготвяне на възражение срещу АУАН;
• изготвяне на жалба срещу електронен фиш;
• обжалване на наказателно постановление;
• процесуално представителство пред районен и административен съд;
• претендиране на направените съдебни разноски.

След измененията от 29 май 2026 г. правната проверка не трябва да се ограничава само до размера на глобата.

Необходимо е да се анализира и въздействието на санкционния акт върху контролните точки и правоспособността на водача.

Настоящата публикация има общ информационен характер и не замества индивидуалната правна консултация по конкретен административнонаказателен случай.

Отнемат ли се точки при електронен фиш?

Да, когато нарушението е сред изрично посочените в Наредба № Iз-2539 и електронният фиш е законосъобразно издаден и е влязъл в сила. Не всеки електронен фиш води до отнемане на контролни точки.

Колко точки се отнемат за тежко превишаване на скоростта?

При нарушенията, посочени в новата редакция на наредбата, могат да се отнемат 18 контролни точки. При повторно нарушение по съответния квалифициран състав се отнемат 21 точки, а при системно нарушение – 26 точки.

Отнемат ли се точки веднага след издаването на фиша?

Не. Наредбата свързва отнемането с влизането в сила на съответния фиш, електронен фиш или наказателно постановление.

Мога ли да платя 70% и след това да обжалвам?

Плащането може да доведе до влизане на електронния фиш в сила. Това може да прекрати възможността за обжалване и да активира отнемането на предвидените точки. Преди плащане трябва да бъде извършена правна проверка.

Може ли електронен фиш да налага лишаване от право на управление?

Електронният фиш не следва да се използва за нарушение, за което законът предвижда лишаване от право да се управлява МПС. При такова нарушение обичайно се прилага редът с АУАН и наказателно постановление.

Може ли липсата на точки във фиша да доведе до отмяна?

Липсата трябва да бъде въведена като възражение. Дали тя води до отмяна зависи от вида на акта, приложимата норма, характера на нарушението и преценката на съда. Не може предварително да се гарантира, че всяка липса на отбелязани точки автоматично отменя глобата.

Обжалва ли се АУАН?

АУАН не се обжалва самостоятелно пред съда. Срещу него се подава писмено възражение в 7-дневен срок. Пред съда се обжалва последващото наказателно постановление.

Възстановяват ли се контролните точки?

Да. Възстановяване е възможно: частично, след допълнително обучение; служебно до максималния размер след две години от влизането в сила на последния акт, с който са отнети точки.

Задържане след положителна проба

Значителна част от проверката на документи след провека завършва със Задържане след положителна проба.

Значителна част от проверките на пътя след проверка на документи, алкохол или наркотични вещества приключват със задържане след положителна проба.

На практика обаче много водачи и техните семейства смесват няколко напълно различни правни режима – 24-часово полицейско задържане по ЗМВР, принудителни административни мерки по ЗДвП и наказателна отговорност по НК.

Именно това смесване често води до неправилна защита още в първите часове след проверката.

Когато се говори за задържане за шофиране след употреба на наркотици или задържане след положителен тест за дрога, първият важен въпрос е следният: положителният полеви тест сам по себе си не прави автоматично законно всяко последващо задържане.

По чл. 72, ал. 1 ЗМВР законът предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, когато има данни, че е извършило престъпление.

Това е правомощие, а не абсолютно и безусловно задължение, което се прилага механично във всеки случай.

Какво означава това на практика

При положителна проба за наркотични вещества обичайно се задействат три линии едновременно:

1. Полицейско задържане до 24 часа по ЗМВР
Това е временна мярка, която засяга основното право на свобода и затова трябва да бъде обоснована с конкретни факти към момента на издаване на заповедта.

Законът изисква заповед за задържане, а в уредбата за задържането се подчертава, че правата на задържаните лица трябва да се зачитат при условията на Конституцията, закона и международните стандарти.

2. Принудителни административни мерки по ЗДвП
Най-често това са временно отнемане на СУМПС и/или прекратяване регистрацията на автомобила.

Законът за движението по пътищата предвижда, че принудителните административни мерки по чл. 171 се налагат с мотивирана заповед.

Това е отделен административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване.

3. Наказателна отговорност по НК
При управление след употреба на наркотични вещества се поставя въпросът за престъпление по чл. 343б НК.

Самият наказателноправен риск не отменя изискването всяка полицейска или административна мярка да бъде самостоятелно мотивирана и законосъобразна.

Полицейското задържане не е последица от положителен тест

Една от най-честите грешки в практиката е да се приема, че след като тестът е положителен, 24-часовото задържане е „задължително“.

Законът не казва точно това.

Формулировката на чл. 72, ал. 1 ЗМВР е, че полицейските органи могат да задържат лице при наличие на данни за престъпление.

Това означава, че задържането трябва да бъде подложено на преценка за необходимост, съразмерност и конкретна цел.

Тази преценка не може да бъде заменена от шаблонна формула от типа „положителна проба = арест“.

Ако целта на органа е да се преустанови по-нататъшното управление, а книжката вече е временно отнета и автомобилът е изведен от движение чрез ПАМ, тогава рискът от незабавно ново управление е вече ограничен с по-лека мярка.

В такава хипотеза задържането трябва да бъде мотивирано с допълнителни конкретни факти, а не само с общото позоваване на положителния тест.

Това е пряко следствие от самата структура на ЗМВР и ЗДвП, които уреждат различни инструменти за различни цели.

Защо мотивировката е решаваща

Задържането по ЗМВР не е валидно само защото е издаден някакъв документ.

В практиката на административните съдилища оспорването почти винаги се концентрира върху въпроса дали има конкретни фактически основания, изложени в самата заповед и преписката.

Това е особено важно, защото при задържането законността се преценява към момента на издаване на акта, а не според по-късни оправдания.

Самата нормативна уредба изисква писмена заповед за задържане с посочване на съответните данни и основания.

Полевият тест не изчерпва доказателствения въпрос

След положителен полеви тест много водачи погрешно смятат, че „всичко е приключило“.

Това не е така, тъй като с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. урежда реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Именно този ред включва талон за медицинско изследване, вземане на биологични проби, изпращане и анализ в компетентна лаборатория.

В практиката точно тук възникват най-съществените защитни въпроси:

1. дали е връчен талон;
2. дали са правилно отразени часът и мястото;
3. дали водачът е насочен своевременно за проби;
4. дали има проследимост на биологичния материал;
5. дали протоколите, АУАН, талонът и заповедите си съответстват.

Важно е да се каже прецизно: не може да се каже, че полевият тест сам по себе си винаги е правно недостатъчен за всеки аспект на отговорността, защото в съдебната практика по чл. 343б, ал. 3 НК е имало и различни подходи.

По действащата Наредба № 1/2017 медицинското и лабораторното изследване имат централно значение за установяването на употребата и че именно по процедурните детайли около талона и пробите често се развива защитата.

Защо забавянето на лабораторията не оправдава автоматично ареста

На практика лабораторните резултати често се бавят.

Това обаче не означава, че държавата получава „автоматично право“ да държи всеки водач в арест до 24 часа само защото резултатът още не е готов.

Напротив – когато окончателното изясняване на фактическата обстановка предстои, изискванията за съразмерност и индивидуална преценка стават още по-важни.

Ако опасното поведение вече е прекъснато чрез ПАМ, задържането трябва да се обоснове с отделна и конкретна необходимост.

Какви мерки се налагат след положителна проба

При проверка за наркотици обичайно се налагат две основни принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП:

1. временно отнемане на СУМПС, и
2. прекратяване регистрацията на ППС в предвидените от закона случаи.

И двете мерки се налагат с мотивирана заповед. Това не е формалност.

В заповедта трябва да е ясно посочено каква точно хипотеза се прилага, какви са фактите, кога и къде е извършена проверката, какъв е използваният тест и какви други документи са съставени. Когато това описание липсва или е противоречиво, се отваря сериозно основание за съдебно оспорване.

Типични основания за отмяна на ЗПАМ

В практиката по тези дела най-често се атакуват следните слабости:

• неправилно или неясно правно основание;
• липса на достатъчно индивидуализирани факти;
• противоречия между АУАН, талона, протоколите и самата заповед;
• нарушения по Наредба № 1/2017 относно талона, сроковете и документирането;
• проблеми при прекратяване регистрацията, когато водачът и собственикът не съвпадат.

Срок за жалба срещу ПАМ

Жалбата срещу такава заповед по правило се подава по реда на АПК.

В практиката по ЗДвП изрично се сочи връзката чл. 172, ал. 5 ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. АПК. Когато се атакува индивидуален административен акт, общият срок по АПК е 14 дни от съобщаването, освен ако законът не предвижда друго.

Оспорване на 24-часовото задържане 

1. Липса на конкретни данни към момента на задържане

Съдът не следва да преценява ареста според по-късни хипотези, а според това с какви данни е разполагал органът към момента на издаване на заповедта.

Ако заповедта съдържа само общо позоваване на „положителен тест“ без описание защо е нужно именно лишаване от свобода, това е слабост на акта.

2. Дублиране на цели с вече наложените ПАМ

Когато СУМПС е временно отнето и автомобилът фактически не може да бъде управляван, органът трябва да покаже защо и арестът е още необходим.

В противен случай възниква класически аргумент за несъразмерност: целта е могла да бъде постигната с по-лека мярка, но е използвана най-тежката.

3. Порочна или непълна заповед за задържане

Писмената заповед има задължителни реквизити.

Липсата на достатъчно индивидуализация, неясното фактическо основание или формалното копиране на шаблонен текст могат да се превърнат в самостоятелни основания за нейната отмяна.

4. Нарушения на минималните гаранции при Задържане след положителна проба

Стандартът за защита на задържаните лица не идва само от вътрешното право.

Чл. 5 ЕКПЧ защитава правото на свобода и сигурност, а при задържане в нарушение на този член предвижда и изпълнимо право на обезщетение.

Европейският съд изрично приема, че правото на обезщетение обхваща не само имуществени вреди, но и тревожност, стрес и фрустрация, като прекомерният формализъм при доказване на неимуществени вреди е несъвместим с чл. 5 § 5.

V. Обезщетение при незаконно задържане или незаконни ПАМ

Когато заповедта за задържане или ЗПАМ бъде отменена като незаконосъобразна, следващият логичен етап е претенция за вреди по ЗОДОВ.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е специалният режим за търсене на обезщетение от незаконни административни актове, действия или бездействия.

Какви вреди могат да се претендират

При задържане след положителна проба, което впоследствие се окаже незаконно, обичайно се претендират:

• неимуществени вреди – стрес, унижение, страх, накърняване на име, семейни и професионални последици;
• имуществени вреди – транспортни разходи, репатрак, такси, пропуснати доходи, разходи по защита, когато са пряка последица и са доказани.

Съгласно стандарта по чл. 5 § 5 ЕКПЧ националната система трябва да осигурява реално и изпълнимо право на обезщетение при незаконно задържане.

Европейският съд приема и че компенсацията може да включва неимуществени вреди, а не само чисто финансови загуби.

Какво да направите при Задържане след положителна проба

При казуси за задържане след положителна проба за наркотици първите действия са решаващи.

Поискайте талон за медицинско изследване

Ако оспорвате теста, медицинското изследване и биологичните проби са ключови в рамките на Наредба № 1/2017.

Без тях защитата губи една от най-важните си доказателствени опори.

Не разчитайте на общи възражения

В тези дела най-силни са не общите твърдения, а конкретните процесуални дефекти: липса на талон, непълен талон, разминаване в часовете, несъответствие между документи, липса на индивидуални мотиви за задържане, дублиране на ПАМ и арест без самостоятелна необходимост.

Нашият съвет 

При задържане след положителна проба не бива да се приема, че всичко е „предрешено“ само защото полевият тест е отчел наличие на наркотично вещество. Българското право урежда различни режими с различни цели:

1. ЗМВР – за временно полицейско задържане;
2. ЗДвП – за ПАМ;
3. НК – за наказателната отговорност;
4. Наредба № 1/2017 – за начина на установяване и документиране;
5. ЗОДОВ – за обезщетение, ако държавата е действала незаконно.

Точно затова защитата не се води с една обща теза, а с прецизно разграничаване на всеки акт поотделно:

1. дали заповедта за задържане е мотивирана;
2. дали ПАМ е правилно издадена;
3. дали талонът и пробите са обработени по надлежния ред;
4. дали има основание за иск по ЗОДОВ.

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или изпратете документите на Email : office@lawyer-bulgaria.bg