Нарушение на Договор за превоз
Все по-често след дадена Заявка за транспорт на стоки, се стига до константиране на нарушение на Договор за превоз.
Затова при възлагането на автомобилен транспорт чрез
- заявка за превоз,
- транспортна поръчка
- рамков договор
възникват спорове относно неизпълнение на поетите задължения.
Закъсняла доставка, липсващ товар, повредена стока, отказ за доставка, неправилно попълнена товарителница или неплатено навло могат да доведат до сериозни финансови последици за превозвача, изпращача, спедитора и получателя.
Правилното определяне на правния режим е първата стъпка при всяко нарушение на договор за превоз.
При вътрешен превоз основно приложение намират правилата на
- Търговския закон,
- Закона за автомобилните превози
- договореното между страните.
При международен автомобилен превоз на стоки между две различни държави, когато поне една от тях е страна по Конвенцията CMR, водещо значение има Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки – CMR.
Превозната сделка е сред обективните, или т.нар. абсолютни, търговски сделки.
Чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ изрично включва комисионните, спедиционните и превозните сделки сред дейностите с търговски характер.
ВКС също приема, че превозните сделки са сред лимитативно изброените абсолютни търговски сделки.
Какво представлява договорът за превоз?
Съгласно чл. 367 ТЗ, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
При превоз на товари в правоотношението обичайно участват:
изпращачът или товародателят, който възлага превоза и предава товара;
превозвачът, който поема задължението да транспортира и предаде товара;
получателят, на когото товарът следва да бъде доставен;
а много често и спедитор, който организира превоза и може да сключи договора с превозвача от свое име за сметка на доверителя.
Практиката показва, че именно смесването на ролите на спедитор, товародател и превозвач създава значителна част от транспортните спорове.
ВКС приема, че когато спедиторът сключва договора за превоз от свое име, именно той е страна по това договорно правоотношение спрямо превозвача, независимо кой фактически е собственик на товара или кой е вписан като изпращач в определени транспортни документи.
Ето защо при съдебен спор е необходимо най-напред да бъде установено кой с кого действително е сключил договора.
Заявката за транспорт може ли да представлява договор за превоз?
Да.
В практиката договорът много често не се съдържа в един документ, озаглавен „Договор за превоз“.
Възможно е правоотношението да бъде установено чрез:
- транспортна заявка;
- електронна кореспонденция;
- потвърждение по имейл;
- CMR товарителница;
- фактура;
- приемо-предавателни документи;
- рамков договор;
- кореспонденция между спедитор и превозвач;
- GPS и други данни относно фактическото изпълнение.
Самият ВКС е разглеждал случаи, при които договорът за международен автомобилен превоз е приет за сключен чрез подаване и приемане на транспортна заявка.
Поради това при спор не следва да се изхожда единствено от наличието или липсата на подписан формален договор.
Решаващо е дали страните са постигнали съгласие относно основните параметри на превоза – товар, място на приемане, местоназначение, цена, срок и други съществени условия.
Товарителницата договор ли е?
Товарителницата е едно от най-важните доказателства при спор за нарушение на договор за превоз, но не винаги следва да бъде отъждествявана със самия договор.
При международния автомобилен превоз това е изрично уредено в чл. 4 CMR.
Договорът се удостоверява чрез CMR товарителницата, но нейната липса, нередовност или изгубване не засягат съществуването или действителността на договора за превоз.
Съгласно чл. 9 CMR товарителницата има важно доказателствено значение относно:
- сключването на договора;
- неговите условия;
- приемането на товара от превозвача;
- видимото състояние на товара и опаковката.
При приемане на стоката превозвачът следва да провери броя на товарните единици, маркировките и видимото състояние на товара и опаковката.
Ако няма възможност да извърши проверката или установи проблем, следва да впише мотивирани резерви в CMR товарителницата.
Това е изключително важно при последващ спор за повреден или липсващ товар.
Основни задължения на превозвача
При вътрешния превоз чл. 368 ТЗ възлага на превозвача няколко основни задължения.
Той трябва:
- да извърши превоза в определения срок;
- да пази товара от момента на приемането до предаването му;
- да уведоми получателя за пристигането;
- да предаде товара в уговореното местоназначение.
Нарушение на всяко едно от тези задължения може да представлява неизпълнение на договора.
Най-честите практически нарушения са:
Загуба на товара
Товарът не достига изцяло или частично до получателя.
Повреда
Стоката е доставена, но в различно или увредено състояние – счупена, намокрена, деформирана, замърсена, размразена или негодна за предназначението си.
Забавена доставка
Товарът е доставен след уговорения срок и това причинява доказуема вреда.
Доставка на неправилно място или неправилен получател
Превозвачът не изпълнява инструкциите по транспортната заявка или товарителницата.
Неизпълнение на специални условия
Например нарушен температурен режим, липса на укрепване, неправилен режим при опасни товари или неспазени конкретни инструкции за товарене и разтоварване.
Отговорност на превозвача по Търговския закон
При вътрешен превоз основната разпоредба е чл. 373 ТЗ.
Превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако докаже някое от предвидените от закона основания за освобождаване.
Сред тях са:
- непреодолима сила;
- естествени качества на товара;
- явно неподходяща опаковка при условията на закона.
Превозвачът отговаря и за вредите, причинени от забавено изпълнение.
Особено важно е, че чл. 373, ал. 3 ТЗ обявява за недействителна предварителната договорна уговорка, с която превозвачът се освобождава от тази законова отговорност.
Следователно превозвачът не може просто да включи в общите си условия текст, че „не носи отговорност за товара“, и чрез него да обезсили императивната законова защита.
Международен автомобилен превоз и чл. 17 CMR
При международен автомобилен превоз основната разпоредба относно отговорността е чл. 17 CMR.
Превозвачът отговаря за:
пълна загуба на товара;
частична загуба;
повреждане;
забавено доставяне,
ако съответното събитие е настъпило между момента на приемане на товара и неговото доставяне.
Това е специален международноправен режим на отговорност.
Превозвачът може да се освободи, ако докаже, че загубата, повредата или забавянето са причинени например от:
- действие или бездействие на правоимащото лице;
- негови инструкции, които не са резултат от виновно поведение на превозвача;
- присъщ недостатък на товара;
- обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати.
Съществено е, че дефектното състояние на използваното превозно средство само по себе си не освобождава превозвача от отговорност по чл. 17 CMR.
Неподходяща опаковка и вина на изпращача
Не всяка повреда означава автоматично отговорност на превозвача.
Възможно е вредата да е причинена от поведението на изпращача.
Типични примери са:
- неподходяща опаковка;
- неправилно деклариран товар;
- липсващи митнически документи;
- неверни данни за естеството или теглото на товара;
- неправилно товарене, когато то е задължение на изпращача;
- липса на информация за специалните свойства на стоката.
CMR възлага на изпращача задължение да предостави необходимите документи и информация за митническите и други формалности преди доставката.
ВКС изрично е разглеждал случай, при който вредите са възникнали поради неправилно описание на товар и липса на необходимите митнически документи, като е анализирал отговорността между изпращач, спедитор и превозвач по чл. 6 и чл. 11 CMR.
Колко е обезщетението при загубен или повреден товар?
Това е един от най-важните практически въпроси.
Не е правилно автоматично да се приема, че при международен превоз превозвачът винаги отговаря за пълната фактурна стойност на стоката.
CMR съдържа специални правила за определяне и ограничаване на обезщетението.
При загуба размерът по принцип се определя според стойността на стоката на мястото и към момента, когато тя е била приета за превоз.
Конвенцията предвижда и лимит на отговорността, изчисляван спрямо брутното тегло на липсващия товар, освен когато са налице основания за отпадане на ограничението или е декларирана по-висока стойност/специален интерес от доставката.
Ето защо при иск за значителна сума трябва да се анализират:
- теглото на увредения или липсващ товар;
- стойността му;
- приложимият лимит;
- декларирана ли е стойност;
- налице ли е специален интерес от доставката;
- има ли умисъл или поведение, приравнено на умисъл.
При умисъл или еквивалентно според приложимото право тежко поведение превозвачът може да загуби правото да се позовава на ограниченията на отговорността по CMR.
Резерви при получаване на повреден товар
Една от най-сериозните практически грешки е получателят да подпише CMR товарителницата без възражения, макар да има видима повреда.
По чл. 30 CMR при видима загуба или повреда резервата следва по правило да бъде направена при получаването на товара.
Когато повредата не е видима при обикновен оглед, писмената резерва следва да бъде отправена в рамките на 7 дни, без да се броят неделните и официалните празнични дни.
За претенции, свързани със забавена доставка, Конвенцията предвижда отделен срок за писмена резерва.
Затова при повреден товар е препоръчително още на място да бъдат:
- вписани конкретни резерви в CMR;
- направени снимки и видео;
- описано състоянието на опаковката;
- установено количеството;
- съставен констативен протокол;
- запазени палети, опаковки и повредени части;
- уведомен превозвачът и застрахователят.
Общото отбелязване „повреден товар“ често е значително по-слабо доказателство от конкретно описание на уврежданията.
Давност при нарушение на договор за превоз
При транспортните спорове сроковете са кратки.
Това е една от причините подобни претенции да не трябва да бъдат отлагани.
При вътрешен превоз чл. 378 ТЗ предвижда едногодишна давност за исковете за вреди по договора за превоз.
За товар срокът започва да тече от деня на предаването му, а ако товарът не е предаден – от деня, в който е следвало да бъде предаден.
При CMR също основният давностен срок е една година.
Чл. 32 CMR обаче съдържа специални правила за началния момент.
При частична липса, повреда или забавяне срокът тече от датата на доставката.
При пълна липса той започва от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок за доставка, а ако такъв не е определен – от шестдесетия ден след приемане на товара от превозвача.
При умисъл или поведение, което според приложимото право се приравнява на умисъл, давността е три години.
Следователно при CMR спор е опасно да се изхожда от общата петгодишна давност по ЗЗД.
Може ли договорът да изключи CMR отговорността?
По принцип – не.
Чл. 41 CMR постановява, че договорни клаузи, които пряко или косвено дерогират от задължителните правила на Конвенцията, са нищожни.
Особено недопустими са клаузи, които прехвърлят установената от Конвенцията доказателствена тежест или по друг начин заобикалят задължителния режим.
Затова при международен превоз не е достатъчно да бъде прочетена единствено транспортната заявка.
Тя трябва да се съпостави с императивните разпоредби на CMR.
Неплатено навло – нарушение от страна на възложителя
Нарушението на договор за превоз не е непременно нарушение на превозвача.
Много често превозът е изпълнен точно, товарът е доставен и CMR е подписана без възражения, но възложителят или спедиторът отказва да заплати договореното навло.
Тогава превозвачът може да претендира:
- договореното възнаграждение;
- законна или договорна лихва;
- предвидени договорни неустойки, ако са действителни;
- разноски по събирането;
- съдебни разноски.
Ключово доказателство обичайно е комплектът от транспортна заявка + CMR + фактура + доказателство за доставка + кореспонденция.
Особено при международни отношения следва внимателно да бъде установено срещу кое лице съществува вземането – товародател, спедитор или друг договорен контрагент.
Право на задържане и обезпечение за превозвача
В определени случаи законът предоставя и специални средства за обезпечаване на вземанията на превозвача.
Те обаче не трябва да се прилагат механично.
Самоволното задържане или разпореждане с чужд товар без наличие на законова предпоставка може да създаде нова и значително по-сериозна отговорност.
Затова преди упражняване на право на задържане или друго обезпечение следва да бъдат проверени:
- основанието и изискуемостта на вземането;
- собствеността върху товара;
- договорните условия;
- приложимото национално право;
- CMR, когато превозът е международен;
- правата на получателя или трети лица върху стоката.
Как се доказва нарушение на договор за превоз?
При съдебен процес доказателственият комплект обикновено включва:
- транспортната заявка или договора;
- CMR или вътрешна товарителница;
- фактурата за товара;
- опаковъчни листове;
- фактурата за навлото;
- приемо-предавателни протоколи;
- резервите при доставка;
- снимки и видеозаписи;
- GPS данни;
- температурни разпечатки;
- тахографски данни;
- електронна кореспонденция;
- документи от складове и терминали;
- експертизи относно стойността и причината за повредата.
При спор за причината на вредата може да бъде необходима съдебно-техническа, автотехническа, стокова или друга специализирана експертиза.
Въпроси при транспортни претенции
Практически особено рискови са:
- липсата на резерви в CMR;
- подписването на документи, без да бъде описана повредата;
- закъснялата писмена рекламация;
- пропускането на едногодишната давност;
- предявяването на иск срещу неправилната страна;
- смесването на спедитор и превозвач;
- липсата на доказателства за стойността на товара;
- ремонт или унищожаване на повредената стока преди оглед;
- погрешно изчисляване на лимита на отговорността по CMR.
Много транспортни дела не се губят поради липса на реална вреда, а поради неправилно документиране на събитието или процесуално забавяне.
Адвокат при нарушение на договор за превоз
При спор по транспортна заявка или CMR първо следва да бъде установено:
- кой е договорният контрагент;
- приложим ли е Търговският закон или CMR;
- какво точно е нарушението;
- кой носи доказателствената тежест;
- какъв е размерът на вредата;
- има ли ограничение на отговорността;
- направени ли са своевременни резерви;
- изтекъл ли е давностният срок.
Едва след този анализ може да бъде определена правилната стратегия – рекламация, покана за доброволно плащане, прихващане, обезпечение или съдебен иск.
При международен транспорт е особено важно спорът да не бъде разглеждан единствено през националното договорно право.
CMR съдържа собствена система относно отговорността, доказването, обезщетението и давността, която има пряко значение за изхода на делото.
Правна помощ при нарушение на договор за превоз
Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна помощ при спорове между превозвачи, спедитори, товародатели, получатели и застрахователи във връзка с:
неплатено навло; повреден или липсващ товар; забавена доставка; отговорност по CMR; транспортни заявки; регресни претенции; съдебни искове и обезпечителни производства.
За допълнителна информация:
📞 0897 90 43 91
📧 office@lawyer-bulgaria.bg
Заявката за транспорт договор ли е?
Да, възможно е подписана или приета транспортна заявка да установява сключен договор за превоз, ако от нея и останалата кореспонденция се установява съгласие относно съществените параметри на превоза.
Задължително ли е да има CMR товарителница?
При международния автомобилен превоз товарителницата е основният документ, удостоверяващ договора и приемането на товара, но по чл. 4 CMR нейната липса или нередовност сама по себе си не унищожава договора.
Кой отговаря за повреден товар?
При приложим CMR режим превозвачът по принцип отговаря за загуба и повреда между приемането и доставката, освен ако докаже основание за освобождаване по Конвенцията.
Колко е срокът за иск срещу превозвача?
При вътрешния режим на ТЗ и по CMR основният срок при множество транспортни претенции е една година. Началният момент обаче е различен според вида на нарушението и приложимия режим.
Може ли превозвачът предварително да изключи всякаква отговорност?
Не. При вътрешния превоз чл. 373, ал. 3 ТЗ обявява предварителното освобождаване от определената там отговорност за недействително, а чл. 41 CMR обявява за нищожни договорните уговорки, които дерогират от задължителните правила на Конвенцията.
Какво да направя при повреден товар?
Повредата следва да бъде незабавно документирана, да бъдат направени конкретни резерви в CMR или приемо-предавателния документ, да се заснеме товарът и да се изпрати писмено уведомление до превозвача. При скрити вреди сроковете по CMR са особено кратки.
