Несеквестируемост на земеделската субсидия

Голяма част от клиентите в областта на земеделието ни задават въпроси за Несеквестируемост на земеделската субсидия.

Имате запор върху банковата си сметка заради задължения към НАП?

Получавате субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, но банката не Ви позволява да използвате парите?

Това е сериозен проблем, който може да застраши дейността на цялото Ви земеделско стопанство.

Добрата новина е, че съществуват правни възможности за оспорване на запора и защита на средствата от земеделско подпомагане.

В редица съдебни решения българските административни съдилища приемат, че определени субсидии, предоставени чрез Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), имат защитен характер поради своето предназначение и приложимите правила на европейското право.

Това обаче не означава, че всяка земеделска субсидия е автоматично несеквестируема. Защитата зависи от конкретната програма, произхода на парите, характера на наложения запор и доказателствата по случая.

Международна адвокатска кантора Д. Владимиров и партньори предоставя правна помощ при запори от НАП, принудително събиране на публични задължения и спорове относно защитата на земеделски субсидии.

Може ли НАП да наложи запор върху земеделски субсидии?

Националната агенция за приходите разполага със законови правомощия да събира принудително неплатени публични задължения, включително данъци и задължителни осигурителни вноски.

Съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публичният изпълнител може да предприема действия за обезпечаване и събиране на тези вземания.

Един от използваните способи е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника.

В практиката обаче възниква съществен въпрос:

Допустимо ли е средствата, предоставени на земеделските стопани по европейски или национални програми за подпомагане, да бъдат използвани за погасяване на публични задължения, вместо за целите на земеделското производство?

Отговорът не е еднозначен.

Член 213 ДОПК определя категории имущество, върху което не може да се насочва принудително изпълнение. Земеделските субсидии не са изрично обявени в тази разпоредба за изцяло несеквестируеми.

Съществуват обаче специални правила на националното и европейското право, които в определени случаи могат да обосноват защитата на целево предоставени средства.

Затова при запор върху субсидии от ДФЗ е необходимо да се провери дали публичният изпълнител правилно е определил кои постъпления могат да служат за обезпечение и принудително изпълнение.

Защо средствата от Държавен фонд „Земеделие“ могат да се ползват със специална защита?

Финансовото подпомагане на земеделските производители има специфична икономическа и правна функция.

То може да бъде предоставено за:

• Поддържане и развитие на земеделското производство.
• Подпомагане на земеделски площи и допустими дейности.
• Животновъдство и растениевъдство.
• Биологично производство и агроекологични ангажименти.
• Инвестиции в земеделски стопанства.
• Изпълнение на определени интервенции по Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Конкретното предназначение зависи от условията на съответната интервенция или схема за подпомагане.

Какво означава целево финансиране?

При целевото финансиране средствата се предоставят за постигането на определена публичноправна или стопанска цел, а не непременно като свободен ресурс, с който получателят може да се разпорежда без ограничения.

Това обстоятелство може да има съществено значение при преценката дали съответните средства могат да бъдат обект на принудително изпълнение.

Самото целево предназначение обаче не е достатъчно във всички случаи, за да се приеме автоматична несеквестируемост.

Необходим е анализ на правното основание за финансиране, приложимите ограничения и съдебната практика.

Какво предвижда европейското право за изплащането на земеделските субсидии?

Особено значение има Регламент (ЕС) 2021/2116, уреждащ финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика.

Член 44, параграф 1 от регламента установява принципа, че освен ако правото на ЕС изрично предвижда друго, държавите членки гарантират изплащането на съответното финансиране на бенефициерите в пълен размер.

Това правило е използвано в съдебната практика като аргумент за защита на средствата за земеделско подпомагане.

Логиката на подобно тълкуване е, че ако предназначените за земеделска дейност европейски средства бъдат отклонени към погасяване на други задължения, целите на съответната програма могат да бъдат възпрепятствани.

Важно е обаче да се направи разграничение между задължението на държавата да изплати помощта в пълен размер и последващото принудително изпълнение върху имуществото на бенефициера.

Въпросът дали член 44 сам по себе си изключва всяко последващо принудително изпълнение не е разрешен еднозначно в българската съдебна практика.

Следователно тази разпоредба представлява важен аргумент за правната защита, но не и безусловна гаранция за освобождаване на всички субсидии.

Защита на целевите средства съгласно Закона за държавния бюджет

Допълнително значение има чл. 105 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Нормата предвижда защита за определени целево предоставени средства от държавния бюджет на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги.

За средствата, попадащи в нейния обхват, е предвидено ограничение както за използването им като обезпечение, така и за принудителното погасяване на определени вземания.

Тази разпоредба обаче има конкретен предмет.

Не всяко плащане от Държавен фонд „Земеделие“ автоматично попада в приложното поле на чл. 105.

Необходимо е да се установят източникът на финансирането, законовото му основание и дали са изпълнени всички условия за прилагане на специалната защита.

Кога съдилищата отменят запори върху земеделски субсидии?

Съдебната практика има особено значение за защитата на земеделските производители.

Решение № 1575 от 2 юни 2026 г. на Административен съд – Русе

По административно дело № 319/2026 г. Административен съд – Русе разглежда спор относно отказ на публичен изпълнител да отмени запори върху банкова сметка, по която постъпват субсидии от Държавен фонд „Земеделие“.

Съдът отменя решението на директора на съответната териториална дирекция на НАП и потвърдения с него отказ за отмяна на обезпечителните мерки в частта относно постъпващите субсидии.

Преписката е върната за ново произнасяне, като публичният изпълнител трябва да съобрази дадените от съда указания относно освобождаването на средствата до размера на получените субсидии от ДФЗ.

Защо решението е важно?

То показва, че дори когато запорът е наложен върху банкова сметка, а не непосредствено върху вземане от ДФЗ, може да се търси защита на конкретните постъпления с установен произход.

Решение № 775 от 27 април 2026 г. на Административен съд – Търговище

По административно дело № 73/2026 г. съдът разглежда запор върху вземане от ДФЗ за финансово подпомагане по интервенция „Биологично растениевъдство“.

Съдът отменя наложената обезпечителна мярка, като приема, че в конкретния случай целевият характер на финансирането и приложимото европейско право обосновават защита на средствата.

Решението представлява съществен аргумент в подкрепа на земеделските производители, чиито субсидии са обект на запор.

Съдебната практика не е напълно еднозначна

Съществуват и решения с противоположни правни изводи.

Например с Решение № 8457 от 6 октомври 2025 г. по адм. дело № 1371/2025 г. Административен съд – Пловдив отхвърля жалба срещу действия по принудително изпълнение, свързани със средства по запорирана сметка.

Това показва, че успехът на защитата не може да се гарантира само с позоваване на факта, че средствата произхождат от ДФЗ.

Необходима е индивидуална оценка на случая, включително приложимата програма за подпомагане, административните актове и доказателствата.

Освобождаване на запор от НАП върху земеделски субсидии?

Ако имате запорирана банкова сметка, по която получавате субсидии, следва да се действа своевременно.

 Установяване на основанието за запора

Преди всичко трябва да се установи дали става въпрос за:

• Постановление за налагане на обезпечителни мерки.
• Запор, наложен в рамките на принудително изпълнение.
• Запор върху вземане от ДФЗ.
• Запор върху банкова сметка, по която вече са постъпили субсидии.

Тези хипотези не са идентични и за тях може да се прилагат различни процесуални способи за защита.

 Събиране на доказателства за произхода на средствата

Основно значение имат документите, които установяват произхода и предназначението на парите.

В зависимост от случая могат да бъдат необходими:

• Банкови извлечения с ясно отразени преводи от ДФЗ.
• Уведомителни писма за одобрено подпомагане.
• Документи за съответната интервенция, схема или мярка.
• Справки за оторизирани и изплатени суми.
• Документи за регистрацията на земеделския производител.
• Постановления и съобщения от публичния изпълнител.
• Доказателства за предстоящи разходи и стопански ангажименти.

При сметка със смесени постъпления може да се наложи допълнително счетоводно и документално проследяване на конкретните суми.

Искане до публичния изпълнител

Когато е налице правно основание, може да се подаде мотивирано искане за отмяна или ограничаване на обезпечението по отношение на защитените средства.

В искането следва да бъдат изложени фактическите обстоятелства, правното основание и доказателствата за произхода на сумите.

Възможно е да се иска освобождаване само на установените като защитени постъпления, без непременно да се настоява за премахване на всички ограничения върху банковата сметка.

 Жалба срещу постановлението или отказа на НАП

Ако са налице основания за оспорване, може да се приложи съответният ред за административна и съдебна защита.

При определени обезпечителни мерки той е уреден в чл. 197 и чл. 208 ДОПК.

Когато се оспорват действия по принудително изпълнение, могат да бъдат приложими чл. 266–268 ДОПК.

Изборът на правилния процесуален ред е особено важен за допустимостта на жалбата.

Сроковете за обжалване на запор от НАП?

Сроковете са кратки и пропускането им може да затрудни или ограничи правната защита.

При постановление за налагане на обезпечителни мерки чл. 197, ал. 1 ДОПК предвижда по общо правило седемдневен срок за административно обжалване от връчването.

Решението на компетентния директор може да бъде оспорено пред административния съд в предвидения от закона срок, който обичайно също е седем дни от надлежното връчване.

При отказ за отмяна на обезпечение се прилага специалният ред на чл. 208 във връзка с чл. 197 ДОПК.

За обжалването на действия по принудително изпълнение чл. 266 ДОПК също предвижда седемдневен срок, като началният момент зависи от вида на действието и начина, по който лицето е уведомено за него.

При непроизнасяне на административния орган се прилагат отделни правила и срокове.

Важно е да се знае, че самото подаване на жалба по правило не спира автоматично изпълнението на запора.

Поради това е необходима незабавна правна преценка, особено когато предстои превеждане на средства от банката към НАП.

Какво да направите, ако НАП вече е събрала сумите от субсидиите?

Проблемът може да бъде по-сложен, когато средствата вече са преведени по сметка на публичния изпълнител или са използвани за погасяване на задължения.

В подобни случаи трябва да се установи:

1. Кога е наложен запорът.
2. Кога субсидията е постъпила по банковата сметка.
3. Кога банката е превела средствата.
4. Дали сумите са разпределени за погасяване на публични задължения.
5. Какви изпълнителни действия или административни актове могат да бъдат оспорени.
6. Налице ли са основания за искане за възстановяване на неправомерно събрани средства.

Ако събирането бъде установено като незаконосъобразно, в зависимост от конкретните обстоятелства могат да се търсят подходящите законови способи за възстановяване на сумите.

Не трябва да се приема, че след превеждането на парите към НАП всяка възможност за защита непременно е отпаднала.

Но не може да се гарантира връщане на сумите без анализ на изпълнителното производство и приложимите срокове.

Възможно ли е да използвате част от блокираните средства за неотложни плащания?

Да, законът предвижда специална възможност, различна от отмяната на запора.

Съгласно чл. 229 ДОПК при определени условия публичният изпълнител може да разреши част от наличните или постъпващите по запорирана банкова сметка средства да бъдат използвани за неотложни плащания.

Това може да бъде особено важно за земеделските производители при необходимост от изпълнение на договори и покриване на разходи, свързани с основната дейност.

За целта се подава мотивирана писмена молба, подкрепена с доказателства за конкретните плащания и последиците от тяхното забавяне.

Разрешението по чл. 229 ДОПК не означава, че запорът е отменен или че всички средства стават свободно достъпни.

То е отделен правен механизъм, който може да се използва, когато са изпълнени съответните законови предпоставки.

Въпроси при защитата на земеделските стопани?

При запори върху земеделски субсидии особено рискови са следните действия:

Изчакване без предприемане на правни действия. През това време може да изтече срокът за обжалване или средствата да бъдат преведени за погасяване на задължението.

Подаване на немотивирана молба. Общото твърдение, че по сметката постъпват субсидии, не винаги е достатъчно за освобождаване на сумите.

Липса на документи за произхода на преводите. Необходимо е да се докаже какви средства са получени, по коя програма и на какво основание.

Объркване между обезпечителни мерки и действия по принудително изпълнение. Различните актове подлежат на оспорване по различен процесуален ред.

Предположението, че всички субсидии автоматично са несеквестируеми. Въпросът е правно сложен и зависи от приложимата нормативна уредба и конкретните обстоятелства.

Защита при запор от НАП върху земеделски субсидии

При запор върху банкови сметки на земеделски стопани правната защита трябва да бъде изградена върху конкретните документи, характера на финансирането и приложимата съдебна практика.

Международна адвокатска кантора Д. Владимиров и партньори предоставя правно съдействие при:

• Анализ на постановления за запор и други обезпечителни мерки на НАП.
• Проверка на правния режим на субсидии от ДФЗ.
• Изготвяне на мотивирани искания за отмяна или ограничаване на обезпечения.
• Подготовка на жалби срещу актове и действия на публични изпълнители.
• Процесуално представителство пред административните съдилища.
• Правна защита при неправомерно събрани средства.
• Искания за разрешаване на неотложни плащания по чл. 229 ДОПК.

Целта е да бъде установена законосъобразността на наложените ограничения и да се използват всички приложими правни механизми за защита на интересите на земеделския производител.

При запор от НАП ?

Потърсете правна защита своевременно – като Земеделски стопани, не допускайте запор върху банковата Ви сметка да застраши дейността на стопанството, без да бъдат проверени възможностите за правна защита.

Ако получавате субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ и тези средства са блокирани вследствие на запор от НАП, потърсете квалифицирана правна помощ.

Възможно е да съществува основание за ограничаване или отмяна на запора по отношение на конкретните средства.

Не отлагайте – законовите срокове за оспорване са кратки.

Свържете се с нашата адвокатска кантора и изпратете документите относно наложения запор за индивидуална правна преценка.

МЕЖДУНАРОДНА АДВОКАТСКА КАНТОРА Д. ВЛАДИМИРОВ И ПАРТНЬОРИ

Адв. Димитър Владимиров

📍 гр. София, ул. „Александър Жендов“ № 6

📧 info@lawyer-bulgaria.bg

🌐

Запор от НАП върху земеделски субсидии? Защитете правата си по законен ред.