www.lawyer-bulgaria.bg

Оспорване на наказателни постановления

Все повече клиенти се обръщат към нас с молба за оспорване на наказателни постановления.

Затова актуален е въпросът как да обжалваме актове и наказателни постановления на КАТ в България.

Когато ви бъде връчен акт за установяване на административно нарушение или наказателно постановление от КАТ, имате различни опции за обжалване.

Най-често вариантите се определят в зависимост от вида на нарушението и документите, които са ви връчени.

Затова ще посочим ключови стъпки и насоки за процеса на обжалване:

Възражение срещу АУАН :

След получаване на акта, нарушителят има 7 дни за подаване на възражения.Оспорване на наказателни постановления

Възражението трябва да съдържа всички фактически и правни аргументи, подкрепени с доказателства, и се подава до съответния административен орган, който е издал акта.

Обжалване на наказателно постановление:

В случай, че наказателното постановление е издадено след разглеждане на АУАН, то може да се обжалва пред районния съд в рамките на 7 дни от връчването му.

Съдебното решение е двуинстанционно, което означава, че може да бъде обжалвано и на по-висока инстанция.

Специфични случаи:

При получаване на електронен фиш за превишена скорост, срокът за обжалване е 14 дни. Това се прилага при нарушения, установени чрез стационарни или мобилни камери.

Процедура по обжалване :

Важно е да се провери законосъобразността и обосноваността на акта или постановлението

Целта е спазване на всички процедурни изисквания от страна на органите, които го издават.

Пропуските в тези аспекти могат да бъдат основание за отмяна на акта или постановлението.Оспорване на наказателни постановления

Обърнете се към нас за правна помощ:

При сложности в процеса или липса на яснота относно правните норми и процедури, е препоръчително да се консултирате с кантората

Целта е да се изготви жалба от адвокат с опит в областта на административното и наказателно право.

Можем да предоставим ценни насоки и да представляват вашите интереси пред съда.

За да осигурите успешно обжалване, е от съществено значение да спазвате сроковете за действие

Задължително следва да предоставите на кантората необходими документи и доказателства

За всеки отделен случай се прилага персонализиран и внимателно подготвен подход и анализ, с цел да се гарантират най-добрите възможни резултати.

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или  email:  office@lawyer-bulgaria.bg 

Ред за отказ от наследство

Много хора ни питат с наследствени казуси за т.нар. ред за отказ от наследство.

Законът за наследството (ЗН) урежда правилата както за приемането, така и за отказа от наследство.

Отказът е актуален, когато наследници не желаят да поемат задължения на наследодателя или да се сблъскват с кредитори.

При отказа от наследство става въпрос за възможността всеки наследник да заяви, че не иска нищо от наследството

След като се изясни, че наследникът желае по този начин да се отърве от всичките възможни тежести и проблеми, свързани с него, следва да се консултира с адвокат по наследствени дела.

Необходимо е изначално да се знае, че наследството се открива в момента на смъртта.

От този момент нататък се поражда действието на приемането или съответно – отказа.

На практика отказа от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване. Той трябва да направи писмено заявление за това до районния съд.

Изричният отказ от наследството се заявява пред Райония съд, в района на който е открито наследството.

Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице.

Какво представлява отказът от наследство?

Това е едностранно волеизявление, с което наследник се отказва от правото си на наследяване.Ред за отказ от наследство

Как се извършва отказът?

  • Писмено заявление до районния съд по последния постоянен адрес на починалия.
  • Нотариално заверено подпис на заявлението.
  • Прилагат се: препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, вносна бележка за държавна такса.
  • Заявлението се вписва в особена книга и се разглежда от съдия.

Важно, което трябва да знаете:

  • Не е необходимо съгласието на останалите наследници.
  • Дялът на отреклия се се разпределя между останалите.
  • Отказът не може да е под условие, за срок или за част от наследството.
  • Не се правят: действия, показващи намерение за приемане (изваждане на удостоверение за наследници, плащане на данъци).

Рискове:

  • Кредитори на наследодателя могат да поискат унищожаване на отказа в своя полза (в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него).
  • Според ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

Искът следва да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него. Макар и труден за реализиране и като възможност, а и във времето този риск и възможност съществуват.

Това означава, че в даден момент, но не по-късно от 3 години от отказа, може да се появи кредитор на наследодателя и да поиска да бъде унищожен този отказ, така че той да си получи дължимото.

Отказ от наследство на непълнолетен:

  • Недопустим, според тълкувателно решение на ВКС.
  • Непълнолетните приемат наследство само по опис.
  • Отговарят за наследствени задължения само с включените в наследството активи, а не с лично имущество.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или  email : office@lawyer-bulgaria.bg 

Как се определя моментът на откриване на наследството според Закона за наследството?

Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице.

Кога се подава заявлението за отказ от наследство?

Заявление за отказ от наследство се подава след настъпване на смъртта на едно лице при откриване на наследството и след издаване на съответните писмени документи, удостоверяващи този факт.

Има ли нужда от съгласието на останалите наследници при отказ от наследство?

Не, не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът на който и да е от тях.

Мога ли да се откажа от наследството под условие или за определен срок?

Не, отказ, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен.

Какви са последствията от отказ от наследство за другите наследници?

Частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници.

Могат ли кредиторите на наследодателя да искат унищожението на отказа от наследството?

Да, според Закона за наследството, кредиторите могат да искат унищожението на отказа в своя полза, ако не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

Какъв е срокът за предявяване на иск за унищожаване на отказа от наследството от страна на кредиторите?

Искът за унищожение може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него.

 

Какво покрива „Гражданска отговорност“

В последните няколко дела на преден план излиза въпроса за обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“.

„Гражданската отговорност“ е задължителна застраховка, която обхваща отговорността на притежателите и водачите на моторни превозни средства за причинените от тях вреди на трети лица.

Тази застраховка представлява ключов механизъм за защита на обществения интерес, като гарантира, че пострадалите в пътнотранспортни произшествия ще получат справедливо обезщетение за понесените щети и загуби.

Покритие на „Гражданска отговорност“

Застрахователната полица за „Гражданска отговорност“ покрива както имуществени, така и неимуществени вреди, включително:

1. Имуществени вреди: Това включва щети на движимо и недвижимо имущество, причинени от водача на моторното превозно средство. Например, ако при катастрофа бъдат нанесени щети на друг автомобил или на обект от инфраструктурата, като ограда или уличен стълб, тези щети ще бъдат покрити от застрахователната полица.

2. Неимуществени вреди: Тук се включват телесни увреждания и пропуснати ползи, причинени на трети лица.

Aко пешеходец бъде ранен вследствие на ПТП, разходите за лечение и евентуално компенсации за загуба на работоспособност или болки и страдания също ще бъдат покрити.

3. Разходи по лечение:

Осигурява се покритие за медицинските разходи, необходими за лечението на пострадалите лица. Това е важно, защото медицинските разходи могат да бъдат значителни, особено при сериозни наранявания.

4.Пропуснати ползи: В случай на загуба на доходи поради невъзможност за работа вследствие на претърпяното произшествие, застрахователят е длъжен да покрие тези загуби, като част от обезщетението за неимуществени вреди.

5.Смърт и други тежки последици: В случаите на смърт или трайна инвалидност на пострадалото лице, застраховката осигурява обезщетение на близките на жертвата или на самото пострадало лице.

Ограничения и изключения от покритието

Важно е да се отбележи, че „Гражданска отговорност“ не покрива щетите по автомобила на виновното лице, както и разходите за неговото лечение.

Това е отговорност, която водачът трябва да поеме сам или чрез друга застраховка, като например „Каско“. Застраховка „Каско“ осигурява защита на собственика на автомобила за щети по неговото превозно средство, независимо от това кой е виновен за произшествието.

Също така, въпреки че „Гражданска отговорност“ не покрива щетите по автомобила на виновното лице

Застраховката ГО покрива отговорността за уврежданията на пътниците, които са се намирали в автомобила по време на произшествието.

Това означава, че ако пътници в колата на виновното лице претърпят телесни увреждания, застраховката ще покрие техните медицински разходи и евентуални компенсации за причинените вреди.

Правата на увредените лица

Според разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), увредените лица имат право да искат обезщетение пряко от застрахователя на лицето, причинило вредите.

Това право дава възможност на пострадалите да получат своето обезщетение без необходимостта да се обърнат към виновното лице, което може да е в несъстоятелност или да няма достатъчно средства за покриване на щетите.

В този смисъл е необходимо доказване на следните предпоставки:

1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя и
застрахования извършител на причинените вреди при ПТП;

2/отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав:Какво покрива „Гражданска отговорност“

3/ извършено деяние, довело до ПТП;

4/доказана и настъпила вреда на ищеца;

5/ причинна връзка;

6/противоправност на деянието и

7. и вина на дееца при настъпването на щетите по чл.432 ал.1 КЗ

Какво не покрива „Гражданска отговорност“ ?

Полицата не покрива също щетите по вашата кола, причинени от природни бедствия. Но ако щетата е причинена от дупка на пътя, можете да предявите претенции към общината.

Съществува и друга хипотеза – виновникът да избяга след ПТП.

В такъв случай трябва да се повика полиция.

Добре ще бъде за потърпевшия, ако има свидетели, които са записали номера на автомобила му.

След като собственикът бъде установен, претендирайте за покриване на щетите пред застрахователя му.

Ако пък не бъде установен, шансът е да имате каско.

При валидна „Гражданска отговорност“ следва обезщетение, дори ако засегнатото лице е знаело, че водачът например е употребил алкохол или упойващи вещества.

В някои случаи (при употреба на алкохол, наркотици и др.) обаче застрахователят може да предяви насрещен иск за възстановяване на направените разходи. При пътно произшествие с два автомобила с настъпили материални щети и без пострадали хора се попълва Двустранен констативен протокол (ДКП).

При Гражданската отговорност в срок от 7 дни след инцидента виновният водач е длъжен да уведоми застрахователната си компания.

Ако не  изпълни това си задължение и се стигне до изплащане на щети,  има опасност да бъде осъден да покрие изплатените лихви по всички разходи, направени от компанията като обезщетение на другия шофьор от момента на ПТП до уведомяването ѝ.

Виновният водач трябва да попълни т.нар. Заявление до застрахователя.Какво покрива „Гражданска отговорност“

Пострадалия има право да предяви иск за претенциите си, като срокът за неимуществените щети е 5 години, а за имуществените – 3 години.

За да бъде уважено правото ви, е необходимо да представите пред застрахователя на виновния шофьор всички необходими документи:

1/валиден Протокол за ПТП

2. / талон на автомобила,

3/ талон за технически преглед,

4/шофьорска книжка на водача, управлявал колата по време на инцидента

С редица законодателни промени бе отменено задължението на Пътна полиция да посещава местопроизшествието при леки ПТП-та.

Така на виновния не му се отнемат контролни точки от талона.

Преди участниците в пътни произшествия бяха задължени да се обадят по телефона на КАТ, за да бъде регистрирано ПТП-то в тяхната система. От 1 март м.г. при удостоверяване на събития с ДКП НЕ СЕ уведомява Пътна полиция.

Застрахователи обаче съветват да се обадите за всеки случай на тел. 112, за да има регистрирано обаждане.

В случай, че водач ви събори оградата, трябва също да извикате КАТ, защото после без протокол няма как да искате обезщетение.

Процедурата по искане на обезщетение е ясно регламентирана и включва възможността за водене на съдебни дела срещу застрахователя, ако той откаже да изплати дължимото обезщетение или го намали неоснователно.

Това Ви гарантира, че правата на увредените лица са защитени, и им осигурява правна сигурност при търсене на компенсация за понесените вреди.

Застраховката „Гражданска отговорност“ е фундаментален елемент от системата на застраховането в България, който осигурява защита както за пострадалите лица, така и за виновните водачи.

Тя представлява социален механизъм, който гарантира справедливост и компенсация за всички участници в пътнотранспортните произшествия, като същевременно стимулира отговорното поведение на пътя.

Очевидната неправилност на съдебно решение

Едно съдебно решение може да бъде допуснато до обжалване при вероятна нищожност, недопустимост, както и при очевидна неправилност.

С новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (З. – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“

Това основание бе въведено наред с евентуалната нищожност или недопустимост като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване

Става дума за процедурата по обжалване на Въззивно решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК

Задължително е наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.Очевидната неправилност на съдебно решение

Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК

Затова разграничаване на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда

Тези изводи трябва да са резултат от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии.

Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл.

Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона

Това следва да се тълкува и когато

А/ актът е постановен в противоречие с практика на ВКС,

Б/ Актът е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВКС,

В/ Актът е в противоречие с актове на Конституционния съд

Г/ Актът е в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз

Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност

Това ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Във всички останали случаи,

  1. необосноваността на въззивния акт, произтичаща
  2. от неправилно възприемане на фактическата обстановка,
  3. от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност

е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Въведе се касационното основание „очевидна неправилност“

Това бе отчетено като наличие на порок на обжалваното решение.

Тъй като, терминът няма легална дефиниция, до настоящия момент, в общественото пространство, се зародиха различни тълкувания на вложения смисъл.

Едва няколко месеца по-късно обаче, ВКС успя да формира и натрупа известно количество съдебни актове, в които макар и без задължителна сила, да даде насоки за това, какво съдиите от съставите му, считат за „очевидна неправилност“.

За да бъде определен един акт като „очевидно неправилен“, той трябва да съдържа явни и сериозни нарушения на правото

Става дума за нарушения, които са толкова значителни, че тяхната неправилност не може да бъде пренебрегната дори без задълбочен правен анализ.

От друга страна, съдебният акт не може да бъде определен като очевидно неправилен само поради несъгласие с правните изводи на въззивния съд или при наличие на различна правна интерпретация на приложимото право.

В тези случаи касационното обжалване трябва да се основава на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и да е налице някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Така, докато законодателната промяна с цел въвеждането на „очевидната неправилност“ като самостоятелно касационно основание започна да внася яснота по въпроса и да предлага обективни критерии

Това са критерии по които да се преценява дали едно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

В крайна сметка, въведеното понятие „очевидна неправилност“ започва да играе важна роля в процеса на съдебен контрол върху решенията на въззивните съдилища

Това понятие служи като инструмент за поправяне на сериозни правни грешки, които могат да повлияят на изхода на делото по неправомерен начин.

Критерий за неправилност на Съдебно решение

При тази нормативна уредба съдебен контрол е допустим само при кумулативно наличие на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

В съдебната практика се посочва кога едно решение с неясни или противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно:Очевидната неправилност на съдебно решение

От своя страна нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютната неяснота на волята на съда

Тази неяснота, следва да не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването или чрез поправяне на очевидната неправилност на съдебно решение

В този случай се говори за неправилност на съдебното решение.

Неяснотата в съображенията на съда е налице, което се приравнява на липса на мотиви.

Неправилност има и при противоречие в мотивите е резултат на формално невалидни изводи, които не могат да са логически следствия от ситуацията.

В В Решение № 15 по КД № 10/2018 г.  КС е прието, че „предпоставката „очевидна неправилност“ е формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване“.

Съдебната практика за неправилност на решение

Това решение, освен че оставя приложима очевидната неправилност като предпоставка за допускане на въззивно решение до касационен контрол.

В този смисъл правилността на съдебното решение е въпрос по същество и като такъв, той се решава последен.

Чрез извличането му в производството се цели да бъде направена една проверка на съдебното постановление

Тази проверка изследва решението за пороци – нищожност и недопустимост.

Законодателят е приел, че очевидната неправилност е тежък порок, въведен с нормата на чл. 6 ГПКОчевидната неправилност на съдебно решение

Конкретно диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да провери процесуалните действия по движение и приключване на делото.

Неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в противоречие до степен, при която законът е приложен в обратен смисъл.

Квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довел до постановяване на неправилен, подлежащ на обжалване съдебен акт

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да може да бъде констатирана от съд.

Придобиване собственост по давност

Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или придобиване собственост по давност.
Всички останали обекти са годни за придобиване собственост по давност. Срокът за придобиване собственост по давност се определя от характера на владението и вещта.

Нужно ли е да се позовете на изтекла давност ?Придобиване собственост по давност

Позоваването на изтеклата давност не е елемент от фактическия състав, а необходимо действие за процесуалната му защита и фактическо придобиване.
Такова действие е необходимо и при извършване на обстоятелствената проверка чрез подаването на искане за нейното извършване от владелеца.
Необходими са още изтичане на предвиден в закона срок (5 г. за добросъвестно владение и 10 г. за недобросъвестно владение) и упражняване на фактическа власт върху имота.
Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС.

Давностни срокове

Общият давностен срок за придобиване на недвижим имот е 10 (десет)години, когато упражняването на владение върху недвижимият имот е добросъвестно.Придобиване собственост по давност
Когато се касае за недобросъвестно придобиване собственост по давност, то в този случай, срокът е5-годишен.
При придобиване собственост по давност, в случаите на добросъвестно владение и възмездно основание се прилага чл. 78 ЗС.
Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила за тяхното спиране или прекъсване.
Спирането на давностните срокове въз основа на юридически факт е основание, с чието настъпване изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият до момента запазва своето действие.
След отпадането на юридическия факт започва да тече нов срок, който се събира с изтеклия до момента. Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се предвиди в закона.

Давностно владение.. за придобиване собственост ПРИДОБИВАНЕ СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТ

Период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик.

Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност– 5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

Добросъвестно владение

Това е придобиване собственост по давност, при което имотът се владее от едно лице на правно основание.

Това правно основание може да е договор, нотариален акт, друг документ, годно да направи владелеца собственик.

В този случай праводателят не е бил собственик или формата на договора е била опорочена.

Пример за такъв  случай е продажба от заветник, който се легитимира като собственик със завещание, а впоследствие се установи, че завещанието е нищожно.

Недобросъвестно владение .. за придобиване собственост по давност

 е това, което няма характеристиките на добросъвестното владение. Например недобросъвестен е владелецът, който владее недвижим имот на основание предварителен договор.

Този договор не е „годно правно основание”, защото с него не може да се прехвърли собственост. Недобросъвестният владелец може да придобие недвижим имот по давност с 10-годишно владение.

Законът поставя и други изисквания за придобиване на недвижим имот по давност, и по-точно към самото владение.

Владение по давност

трябва да отговаря още на следните условия:

– да бъде непрекъснато

– да е явно, а не скрито,  т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик.

– владението да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице

Затова и съдебната практика има изключително точна дефиниция и практика по делата за давностно владение

За повече въпроси или информация се обърнете към нас за информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Спряха ме на пътя-искам да обжалвам

Най-честият въпрос, който ни задават започва с обяснението „Спряха ме на пътя-искам да обжалвам“.

Всеки шофьор може да попадне в ситуация, при която да бъде санкциониран за нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Често обаче наложените санкции се оказват спорни и могат да бъдат оспорени успешно.

В тази статия ще разгледаме различните механизми за оспорване и обжалване на глоби и санкции според ЗДвП и ЗАНН.

Оспорване на глоба с фиш

Служителите на КАТ могат да наложат глоба чрез фиш за дребни нарушения на място.Спряха ме на пътя-искам да обжалвам

Размерът на глобите по фиш е от 10 до 50 лв.

Важно е да знаете, че подписването на фиша означава, че сте съгласни да заплатите глобата.

Ако не сте съгласни, трябва категорично да откажете подписване и плащане.

В този случай фишът автоматично се анулира и вместо него се съставя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Срещу този акт можете да подадете възражение в срок от 3 дни.

Оспорване на електронен фиш

Когато нарушението е установено с камера или техническо средство, ви се издава електронен фиш.

Той може да бъде оспорен с възражение до съответната структура на МВР в срок от 7 дни след получаването му.

Ако възражението ви бъде отхвърлено, можете да обжалвате електронния фиш пред районния съд в 14-дневен срок от датата на връчване на отказа за анулиране.

Обжалване на наказателно постановление (НП).

Ако сте получили наказателно постановление, можете да го обжалвате директно пред районния съд в срок от 7 дни от датата на връчването му.

Наказателните постановления се издават въз основа на съставен АУАН и отказ на административния орган да уважи подадените възражения.

Как се подава жалба до съда?

Жалбата срещу електронен фиш или наказателно постановление се подава чрез административния орган, който ги е издал, но до компетентния районен съд по местоизвършване на нарушението.

Жалбата е „бланкетна“ – не е задължително в нея да се представят доказателства за невиновност, но такива могат да бъдат предоставени допълнително по време на съдебния процес.

Нашият съвет при обжалване

  • Винаги проверявайте внимателно описаните обстоятелства и доказателства в акта или електронния фиш;
  • Следете сроковете за подаване на възражения и жалби – пропуснатите срокове водят до загуба на право на обжалване;
  • Консултирайте се с адвокат по административно право за подготовка на жалбата и процесуално представителство пред съда.

Законодателството ясно регламентира процедурите за оспорване и обжалване на административни санкции за нарушения по ЗДвП.

Добрата подготовка, познаването на сроковете и правилната реакция могат да ви помогнат да защитите правата си успешно пред административните органи и в съда.

Заповедно производство

Тази съдебна процедура цели кредиторът да събере вземането и след издаване на Заповед се нарича заповедно производство.

Със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (приет на 25.01.2023 г.) бе въведена електронната форма като задължителна в рамките на заповедното производство.

Новите правила, разписани в глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист“ и глава тридесет и седма „Заповедно производство“, влизат в сила от 1 юли 2024 г., като въвеждат сериозни структурни промени в организацията на това иначе традиционно бързо и натоварено производство.

Ключови нововъведения:

1. Цялостна електронизация на производството – чл. 409а ГПК:

Вече всички процесуални действия в рамките на заповедното производство задължително се извършват в електронна форма. Това включва:

  • Заявленията за заповед за изпълнение (чл. 410 и чл. 417 ГПК);

  • Приложенията към тях;

  • Актовете на съда, включително заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, освен ако законът изрично допуска изключение.

Технически това става чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), където е въведен унифициран електронен формуляр.

❗️ Изключение правят единствено действията по обжалване на актовете по глава 37 ГПК и съдебните производства по чл. 422 – 424 ГПК, които може да се извършват и в писмена форма.

⚖️ Нов режим на разпределение на делата

Значителна реформа е и въвеждането на централизирано автоматично разпределение на заповедните дела между всички районни съдии в страната, независимо от местоживеенето на длъжника.

Това цели:

  • Да се разтоварят претоварените съдилища в големи градове (като София);

  • Да се гарантира равнопоставеност при достъпа до бързо правосъдие;

  • Да се съкрати срокът за произнасяне, който в някои съдилища стига до месеци вместо нормативно установените 3 дни.

🛠 Потенциални проблеми и практически предизвикателства

  1. Недостъпност за лица без електронен подпис – физическите лица, които нямат КЕП или електронна идентичност, ще бъдат затруднени.

  2. Възможна липса на еднаква практика при разпределение на дела между съдии от различни райони.

  3. Повишени изисквания към заявителите по отношение на технологична грамотност и електронна комуникация.

  4. Въпросът с надлежното връчване на електронните съдебни актове и как това ще бъде удостоверявано в евентуално оспорване.

📌 Какво предлагаме ? 

Заповедното производство по ГПК се трансформира от традиционно писмено към напълно дигитализирана процедура.

Промяната е амбициозна и логична спрямо тенденциите на съвременното правосъдие.

От ключово значение ще бъде не само техническата реализация, но и еднаквото тълкуване и практическо прилагане на новите правила от всички районни съдилища в страната.

Съществена промяна в заповедното производство настъпва с новата редакция на чл. 410, ал. 5 ГПК, която въвежда задължителна електронна форма за подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение от определен кръг лица.

Това задължение се отнася до:

  • банки и други финансови институции, включително фирми за събиране на вземания от потребители;

  • застрахователни и презастрахователни дружества;

  • доставчици на енергия, природен газ, електронни съобщителни, пощенски и ВиК услуги;

  • нотариуси и частни съдебни изпълнители;

  • държавни и общински органи.

➤ Изключение и неяснота в приложението на нормата

Съгласно втората част на ал. 5, когато заявителят е търговец или физическо лице, представлявано от адвокат, той има избор да подаде заявлението или в електронна форма, или на хартиен носител.

Тук обаче законодателната формулировка създава неяснота – дали изключението важи и за гореизброените субекти (банки, доставчици и др.), ако са представлявани от адвокат, или само за търговци извън тях.

Липсата на конкретика крие риск от противоречиво тълкуване и нееднаква съдебна практика, което налага законодателна редакция с оглед правна сигурност.

Нов режим на подсъдността:

Друга ключова промяна е добавянето на нова ал. 6 към чл. 410 ГПК, която трансформира принципа на местна подсъдност.

Вече се допуска, заявленията, подадени на хартия от субекти извън обхвата на ал. 5, да бъдат входирани във всеки районен съд по избор на заявителя (с изключенията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК).

След подаването, заявлението се разпределя централизирано по случайния принцип сред всички районни съдии в страната, независимо от мястото на подаване.

Така например, подадено заявление в Софийски районен съд може да бъде разпределено за разглеждане в районен съд в Хасково, Ловеч или друг съд в страната.

Терминологично разграничение: „подаване“ ≠ „разглеждане“

В новата уредба се въвежда терминологично разграничение между „подаване“ (чл. 410 ГПК) и „разглеждане“ (чл. 411 ГПК).

То отразява концепцията за централизиран подход към разглеждане на заповедните производства, което цели избягване на практики като форум шопинг и осигуряване на обективност чрез случайно разпределение.

Заповедно производство

Видове заповедно производство 

В законодателството съществуват два вида заповедно производство

  • Заповедно производство по чл. 410 от ГПК;
  • Заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Тук ще разгледаме внимателно същността и особеностите на първият вид.

Обикновено заповедно производство,което се провежда само и единствено при доказано наличие на задължение въз основа на финансови документи.

В практиката на съдилищата масово използвано е прилагането на фактури за удостоверяване размер и основание за дължимост на задължение.

Заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Съдебната практика и законът допускат, че Заповедно производство може да се иска с издаване на заповед за изпълнение само за сума  до 25 000 лева.

Ако исковата претенция надвишава този праг може да се предяви в исково производство.

Съществена особеност е, че няма конкретно изискване за доказателства.

Приложенията към Заявлението са пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесени държавни такси и разноски.

Естествено, това не важи за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, при което съответният документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде приложен към заявлението.

Предимство на Заповедното производство, гарантиращо бързина и ефективност на гражданското правораздаване.

Този съкратен инструктивен срок, който въвежда закона, е обусловен от опростения и стандартизиран вариант на заявлението в сравнение с молбата за издаване на изпълнителен лист и липсата на приложени към него доказателства, които да се обсъждат от съдебния състав.

Съществен момент е  връчването на препис от заповедта за изпълнение на лицата, срещу които се иска издаване на инаследствени дялове. Адвокат наследствени делазпълнително основание.

На пръв поглед това действие може сериозно да усложни цялата процедура и засегне интересите на Кредитора.

Но то създава следните предпоставки за законност на самата процедура, а именно :

А/ длъжникът бива уведомен за претенциите на заявителя представлява своеобразна проекция на принципите на състезателното начало и равенството на страните в гражданския процес

Б/Предоставя се възможност длъжникът да изгради своята защита. Това се случва чрез подаването на възражение срещу Заповедта.

НОВОСТИ по чл.415 ГПК

Съгласно действащата редакция на чл. 415, ал. 5 ГПК, въведена с оглед електронизацията на съдебните производства, се премахва изискването заявителят по заповедта за изпълнение да представя доказателства пред съда, че е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК в законовия срок.

Това е съществена промяна спрямо предходната уредба, при която съдът обезсилваше заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист при липса на такива доказателства.

Новият ред въвежда служебна проверка от страна на съда – ако длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК

Заповедният съд следва автоматично да получи информация от Единната информационна система за правосъдието (ЕИСП) за наличието на искова молба по чл. 422 ГПК.

Това облекчава заявителя от процесуалната тежест да доказва предявяването на иска и минимизира риска от обезсилване поради формални пропуски.

Важно е да се подчертае, че задължението за предявяване на иска в едномесечния срок остава в сила, но вече не се доказва чрез писмени доказателства пред заповедния съд.

Вместо това, съдът служебно извършва справка по ЕГН/ЕИК и номера на заповедта, за да установи дали е подаден надлежен иск.

Родова и местна подсъдност в заповедното производство 

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство се развива пред районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

Заповедният съд разполага с възможността при постъпване на заявлението служебно да провери дали е местно компетентен.

Новата разпоредба на чл. 414, ал. 3 ГПК предоставя свобода на длъжника да прецени дали да подаде възражението на хартиен носител (по пощата или в деловодството на съответния съд), или по електронен път чрез формуляр в ЕПЕП.

С цел да се улесни достъпът на длъжника като страна в заповедното производство, в разпоредбата се урежда възможност възражението да бъде подадено писмено на хартиен носител в който и да е районен съд.

Нововъведената подсъдност на заповедните дела се отнася само за заповедните производства, а по отношение на образуваните във връзка с тях искови производства по чл. 422 ГПК, подсъдността остава непроменена.

За допълнителна информация, се обадете на тел. 0897 90 43 91  или изпратете запитване на  office@lawyer-bulgaria.bg