Оспорване на наказателни постановления

Все повече клиенти се обръщат към нас с молба за оспорване на наказателни постановления.

Все повече граждани и фирми се обръщат към нас с молба за оспорване на наказателни постановления, издадени от органите на МВР, КАТ, Пътна полиция или други административнонаказващи органи.

Причината е ясна: едно наказателно постановление не е просто „глоба“.

То може да доведе до сериозни последици —

парична санкция,
отнемане на контролни точки,
временно лишаване от право да се управлява МПС,
затруднения при професионални шофьори,
проблеми за транспортни фирми
последващо принудително събиране на публични задължения.

Затова въпросът как се обжалва наказателно постановление на КАТ в България е изключително важен.

В много случаи постановлението може да бъде отменено, когато е

издадено при процесуални нарушения,
неправилно приложение на закона,
непълно описание на нарушението,
липса на доказателства
неправилно установена фактическа обстановка.

Правната рамка се съдържа основно в Закона за административните нарушения и наказания — ЗАНН и Закона за движението по пътищата — ЗДвП.

Съгласно действащата уредба актовете по чл. 58д ЗАНН, включително наказателното постановление и електронният фиш, подлежат на обжалване пред районния съд

В този случай при Оспорване на наказателни постановления, жалбата се подава в 14-дневен срок от връчването.

Какво представлява наказателното постановление?

Наказателното постановление е актът, с който административнонаказващият орган налага административно наказание — например глоба, имуществена санкция или лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

При нарушения по ЗДвП обичайно процедурата по налагане на наказание започва с АУАН — акт за установяване на административно нарушение.

След това компетентният орган преценява събраните материали и може да издаде наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Важно е да се прави разлика между:

Документ	Какво представлява	Как се атакува
АУАН	Акт за установяване на административно нарушение	С писмено възражение
Наказателно постановление	Акт, с който се налага наказанието	С жалба до районен съд
Електронен фиш	Санкционен акт при нарушение, установено с техническо средство	С жалба по реда на ЗАНН и ЗДвП
Заповед за ПАМ	Принудителна административна мярка	По реда на административното обжалване

АУАН сам по себе си обичайно не е окончателният санкционен акт.

Той има значение, защото поставя началото на административнонаказателната процедура.

Именно затова при Оспорване на наказателни постановления още на този етап е важно да се реагира правилно.

Възражение срещу АУАН

След съставяне и подписване на акта нарушителят има право да направи писмено възражение срещу АУАН.

Съгласно изменението в чл. 44 ЗАНН срокът за писмени възражения е 7-дневен, като преди изменението срокът беше по-кратък.

Законодателното изменение е обнародвано в ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., като в чл. 44 думата „тридневен“ е заменена със „7-дневен“.

В процедурата по Оспорване на наказателни постановления, изготвеното Възражение срещу акта трябва да бъде добре структурирано и да съдържа:

конкретно оспорване на фактическата обстановка;
възражения срещу начина на установяване на нарушението;
посочване на свидетели;
доказателства, снимки, видеозаписи, документи;
правни аргументи за липса на нарушение;
възражение за неправилна правна квалификация;
възражение за процесуални нарушения при съставяне на акта.

Много често гражданите подценяват този етап и смятат, че „ще се защитават чак в съда“.

Най-често при Оспорване на наказателни постановления, това обикновено е грешен подход.

Добре изготвеното възражение срещу АУАН може да повлияе върху преценката на наказващия орган и да предотврати издаването на наказателно постановление или да постави силна основа за последващо съдебно обжалване.

Срок за обжалване на наказателно постановление

Един от най-важните въпроси при Оспорване на наказателни постановления е въпросът за срока за обжалване на наказателно постановление.

Към актуалната правна рамка срокът е 14 дни от връчването на наказателното постановление.

Това е съществена разлика спрямо по-стари текстове и практики, при които се посочваше 7-дневен срок.

Законът вече предвижда, че актовете по чл. 58д ЗАНН се обжалват в 14-дневен срок от връчването им.

Жалбата се подава чрез наказващия орган, който е издал наказателното постановление, а не директно до съда.

След получаване на жалбата, Административно наказаващият орган следва да изпрати преписката на компетентния районен съд.

ЗАНН предвижда, че обжалването става чрез наказващия орган, който е издал акта, а органът изпраща жалбата и преписката на съда.

Кой съд разглежда жалбата срещу наказателно постановление?

Жалбата срещу наказателно постановление се разглежда от районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.

Това е изрично предвидено в чл. 59 ЗАНН относно подсъдността на актовете по чл. 58д.

Например:

ако нарушението е извършено в София — компетентен е съответният районен съд в София;
ако нарушението е извършено във Варна — компетентен е Районен съд – Варна;
ако нарушението е извършено на територията на друг съдебен район — компетентен е районният съд по мястото на нарушението.

Точната подсъдност има значение, защото неправилното адресиране или подаване на жалбата може да забави производството и да създаде процесуални рискове.

Какво може да постанови съдът?

При обжалване на наказателно постановление съдът не извършва формална проверка.

Той разглежда делото по същество, проверява законосъобразността на акта, доказателствата, фактическата обстановка и приложението на закона.

Съгласно чл. 63 ЗАНН районният съд може да отмени, измени или потвърди акта.

Законът предвижда също, че съдът отменя акта, когато е налице неправилно приложение на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила.

На практика съдът може:

да отмени наказателното постановление изцяло;
да го отмени частично;
да измени размера на наказанието, когато законът допуска това;
да приложи по-благоприятна правна квалификация, ако са налице предпоставки;
да потвърди наказателното постановление, ако го приеме за законосъобразно.

Отмяна на наказателно постановление

Оспорването на наказателно постановление трябва да бъде изградено върху конкретни правни и фактически основания.

Общи твърдения като „не съм съгласен“ или „глобата е несправедлива“ рядко са достатъчни.

Най-честите основания за отмяна са:

1. Непълно или неясно описание на нарушението

Наказателното постановление трябва ясно да описва:

кога е извършено нарушението;
къде е извършено;
какво точно е поведението на водача;
коя правна норма е нарушена;
кои доказателства подкрепят твърдяното нарушение.

Когато описанието е общо, неясно или противоречиво, правото на защита се нарушава.

Водачът трябва да разбере за какво точно е наказан.

2. Разминаване между АУАН и наказателното постановление

Наказателното постановление трябва да стъпва върху фактическата рамка, очертана в АУАН.

Ако в постановлението се добавят нови факти, нови обстоятелства или различна фактическа версия, това може да бъде съществен процесуален порок.

3. Неправилна правна квалификация

Често органът описва едно поведение, но прилага неправилна санкционна разпоредба.

Това е особено важно при нарушения по ЗДвП, където различните състави могат да водят до различни последици — само глоба, глоба и лишаване от право на управление, отнемане на контролни точки и др.

4. Липса на доказателства

В административнонаказателното производство органът трябва да докаже нарушението.

Не е достатъчно само да се твърди, че водачът е извършил нарушение.

Възможни доказателствени проблеми са:

липса на свидетелски показания;
противоречия между свидетели;
липса на снимков материал;
неясна локация;
липса на данни за техническото средство;
липса на доказателства за метрологична проверка;
непълна административна преписка.

5. Нарушения при връчването

Срокът за обжалване започва да тече от връчването. Затова начинът на връчване е от съществено значение.

Ако наказателното постановление не е връчено надлежно, може да възникне спор дали срокът за обжалване изобщо е започнал да тече.

6. Изтекли срокове в административнонаказателното производство

В редица случаи е необходимо да се провери дали са спазени сроковете за съставяне на АУАН, за изпращане на преписката и за издаване на наказателното постановление.

Нарушенията на сроковете могат да имат съществено значение за законосъобразността на производството.

7. Нарушено право на защита

Правото на защита изисква лицето да бъде информирано за нарушението, да има възможност да възрази, да представи доказателства и да участва ефективно в процеса.

Когато административният орган е действал формално или е пренебрегнал възраженията, това може да бъде основание за съдебна отмяна.

Обжалване на електронен фиш

Електронният фиш е особена форма на санкциониране, която най-често се използва при нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи — например камери за скорост.

При електронния фиш срокът за съдебно обжалване е 14 дни от получаването му, а ако е направено възражение — 14 дни от съобщаването на отказа за анулиране.

Съгласно актуалния текст на чл. 189, ал. 8 ЗДвП жалбата се подава чрез ръководителя на структурата, на чиято територия е извършено нарушението.

ЗДвП предвижда и възможност за писмено възражение срещу електронен фиш в 7-дневен срок от получаването му, като органът преценява основанията за анулиране.

При електронните фишове често се проверява:

дали фишът е издаден на правилното лице;
дали автомобилът е бил собственост или ползване на санкционираното лице;
дали има техническа грешка;
дали има данни за метрологична проверка на устройството;
дали мястото е индивидуализирано правилно;
дали снимката доказва конкретното нарушение;
дали не е налице вече издаден фиш за същото деяние.

След измененията в ЗДвП, обнародвани с ДВ, бр. 64/2025 г., в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш собственикът или ползвателят може да плати 70% от размера на глобата или имуществената санкция, но ако фишът бъде обжалван и потвърден от съда, сумата се дължи в пълен размер.

Да платим ли глобата или да обжалваме?

При обикновено наказателно постановление ЗАНН предвижда възможност, ако нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно глобата, да заплати 80% от размера на глобата в 14-дневен срок от връчването, освен ако специален закон предвижда друг намален размер.

Това обаче не означава, че плащането НЕ винаги е най-добрият избор.

Плащането може да е разумно, когато:

нарушението е безспорно;
глобата е ниска;
няма риск от допълнителни последици;
няма лишаване от право да се управлява МПС;
няма сериозен професионален или търговски интерес.

Обжалването е препоръчително, когато:

се отнема свидетелство за управление;
се засягат контролни точки;
глобата е висока;
водачът е професионален шофьор;
санкцията засяга транспортна фирма;
има очевидни процесуални нарушения;
техническото средство или доказателствата са спорни;
фактите са описани неправилно;
нарушението не е извършено от санкционираното лице.

Маловажен случай при нарушения по ЗДвП

Дълго време в практиката съществуваше спор относно възможността при нарушения по ЗДвП да се прилага институтът на маловажния случай по чл. 28 ЗАНН.

С Решение №4/30.04.2025г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з ЗДвП в частта „28 и“, т.е. в частта, която изключваше приложението на чл. 28 ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

Това е важно, защото при Оспорване на наказателни постановления в определени случаи вече може да се аргументира, че конкретното нарушение представлява маловажен случай, когато липсват или са незначителни вредните последици, а обстоятелствата сочат по-ниска степен на обществена опасност.

Конституционният съд подчертава, че генерализираната забрана за преценка на маловажност води до риск от непропорционални наказания и засяга правото на защита.

Въпреки това, всеки случай трябва да бъде преценяван индивидуално.

Не всяко нарушение по ЗДвП може автоматично да се счита за маловажно.

Как се изготвя жалба срещу наказателно постановление?

Една ефективна жалба срещу наказателно постановление трябва да бъде не просто формална, а юридически аргументирана.

Добрата жалба съдържа:

данни за жалбоподателя;
данни за наказателното постановление;
данни за органа, който го е издал;
описание на релевантните факти;
конкретни възражения срещу постановлението;
процесуални нарушения;
материалноправни нарушения;
доказателствени искания;
искане за отмяна или изменение;
претенция за разноски, когато е приложимо.

Особено важно е жалбата да посочи всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава, тъй като чл. 60 ЗАНН изрично предвижда в жалбата да се посочват доказателствата.

Какви документи са необходими за Оспорване на наказателни постановления

За да се стигне до Оспорване на наказателни постановления е необходимо да бъде направен точен анализ, обичайно са необходими:

копие от АУАН;
копие от наказателното постановление;
копие от електронния фиш, ако има такъв;
разписка или доказателство за връчване;
снимки, видеозаписи или други доказателства;
свидетелски данни;
талон, контролен талон, свидетелство за регистрация;
заповеди за ПАМ, ако са издадени;
кореспонденция с органите;
документи за собственост или ползване на автомобила;
доказателства за техническо състояние, маршрут, товар, GPS данни или други релевантни обстоятелства.

Колкото по-рано бъдат предоставени документите, толкова по-добре може да се изгради стратегията за защита.

Защо е важно да се действа бързо?

При наказателните постановления и електронните фишове сроковете са кратки.

Пропускането на срока за жалба може да доведе до влизане в сила на санкцията.

След влизане в сила наказателното постановление може да бъде изпратено за изпълнение, а глобата да бъде събирана като публично задължение.

Освен това при пътни нарушения могат да настъпят и други последици — отнемане на контролни точки, лишаване от право на управление или административни проблеми за водача.

Затова при получаване на акт, наказателно постановление или електронен фиш е препоръчително веднага да се направи правна консултация.

Адвокат при обжалване на наказателно постановление

Оспорването на наказателно постановление изисква едновременно познаване на

административнонаказателното право,
съдебната практика
спецификата на нарушенията по ЗДвП.

Адвокатската помощ е особено важна при:

тежки санкции;
отнемане на книжка;
професионални шофьори;
транспортни фирми;
повторни нарушения;
електронни фишове;
спорни технически доказателства;
неправилно връчване;
липса на ясно описание на нарушението;
съмнение за процесуални нарушения.

Всяко дело изисква индивидуален анализ. Няма универсална жалба, която да е еднакво ефективна за всички случаи.

Успешното обжалване зависи от фактите, документите, доказателствата, сроковете и начина, по който е формулирана защитната теза.

Оспорване на наказателни постановления

Оспорване на наказателни постановления е важен механизъм за защита срещу незаконосъобразни или неправилно издадени санкционни актове.

Не всяка глоба следва автоматично да бъде платена.

В много случаи има реални основания за отмяна — процесуални нарушения, липса на доказателства, неправилна квалификация, неясно описание на нарушението или нарушено право на защита.

Затова при Оспорване на наказателни постановления ключово значение имат:

спазването на сроковете;
правилното възражение срещу АУАН;
навременното обжалване на наказателното постановление;
събирането на доказателства;
прецизната правна аргументация;
индивидуалният подход към конкретния случай.

За допълнителна информация и правна помощ при оспорване на наказателни постановления, актове на КАТ и електронни фишове, можете да се обърнете към нас:

Тел.: 0897 90 43 91
Email: office@lawyer-bulgaria.bg

Какъв е срокът за обжалване на наказателно постановление?

Срокът е 14 дни от връчването на наказателното постановление. Това следва от действащата редакция на чл. 59 ЗАНН относно актовете по чл. 58д.

Къде се подава жалбата?

Жалбата се подава чрез наказващия орган, който е издал наказателното постановление, до компетентния районен съд.

Може ли да се обжалва АУАН?

АУАН не е окончателният санкционен акт. Срещу него се подава писмено възражение, като срокът по чл. 44 ЗАНН е 7 дни.

Какъв е срокът за обжалване на електронен фиш?

Електронният фиш се обжалва в 14-дневен срок от получаването му, а ако е направено възражение — в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране.

Може ли съдът да отмени само част от наказателното постановление?

Да. ЗАНН предвижда възможност съдът да отмени наказателното постановление и само в някои негови части.

Може ли да се приложи маловажен случай при нарушение по ЗДвП?

След Решение № 4 от 30.04.2025 г. на Конституционния съд е обявена за противоконституционна забраната по чл. 189з ЗДвП в частта „28 и“, което отваря възможност за аргументиране на маловажен случай при определени нарушения по ЗДвП.

08.02.2025/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

News, Personal, Uncategorized, Полезни статии

Ред за отказ от наследство

Много хора ни питат с наследствени казуси за т.нар. ред за отказ от наследство.

Законът за наследството (ЗН) урежда правилата както за приемането, така и за отказа от наследство.

Отказът е актуален, когато наследници не желаят да поемат задължения на наследодателя или да се сблъскват с кредитори.

При отказа от наследство става въпрос за възможността всеки наследник да заяви, че не иска нищо от наследството

След като се изясни, че наследникът желае по този начин да се отърве от всичките възможни тежести и проблеми, свързани с него, следва да се консултира с адвокат по наследствени дела.

Необходимо е изначално да се знае, че наследството се открива в момента на смъртта.

От този момент нататък се поражда действието на приемането или съответно – отказа.

На практика отказа от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване. Той трябва да направи писмено заявление за това до районния съд.

Изричният отказ от наследството се заявява пред Райония съд, в района на който е открито наследството.

Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице.

Какво представлява отказът от наследство?

Това е едностранно волеизявление, с което наследник се отказва от правото си на наследяване.

Как се извършва отказът?

Писмено заявление до районния съд по последния постоянен адрес на починалия.
Нотариално заверено подпис на заявлението.
Прилагат се: препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, вносна бележка за държавна такса.
Заявлението се вписва в особена книга и се разглежда от съдия.

Важно, което трябва да знаете:

Не е необходимо съгласието на останалите наследници.
Дялът на отреклия се се разпределя между останалите.
Отказът не може да е под условие, за срок или за част от наследството.
Не се правят: действия, показващи намерение за приемане (изваждане на удостоверение за наследници, плащане на данъци).

Рискове:

Кредитори на наследодателя могат да поискат унищожаване на отказа в своя полза (в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него).
Според ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

Искът следва да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него. Макар и труден за реализиране и като възможност, а и във времето този риск и възможност съществуват.

Това означава, че в даден момент, но не по-късно от 3 години от отказа, може да се появи кредитор на наследодателя и да поиска да бъде унищожен този отказ, така че той да си получи дължимото.

Отказ от наследство на непълнолетен:

Недопустим, според тълкувателно решение на ВКС.
Непълнолетните приемат наследство само по опис.
Отговарят за наследствени задължения само с включените в наследството активи, а не с лично имущество.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg

Как се определя моментът на откриване на наследството според Закона за наследството?

Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице.

Кога се подава заявлението за отказ от наследство?

Заявление за отказ от наследство се подава след настъпване на смъртта на едно лице при откриване на наследството и след издаване на съответните писмени документи, удостоверяващи този факт.

Има ли нужда от съгласието на останалите наследници при отказ от наследство?

Не, не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът на който и да е от тях.

Мога ли да се откажа от наследството под условие или за определен срок?

Не, отказ, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен.

Какви са последствията от отказ от наследство за другите наследници?

Частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници.

Могат ли кредиторите на наследодателя да искат унищожението на отказа от наследството?

Да, според Закона за наследството, кредиторите могат да искат унищожението на отказа в своя полза, ако не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

Какъв е срокът за предявяване на иск за унищожаване на отказа от наследството от страна на кредиторите?

Искът за унищожение може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него.

18.02.2024/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

News, Personal, Uncategorized

Какво покрива „Гражданска отговорност“

В последните няколко дела на преден план излиза въпроса за обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“.

„Гражданската отговорност“ е задължителна застраховка, която обхваща отговорността на притежателите и водачите на моторни превозни средства за причинените от тях вреди на трети лица.

Тази застраховка представлява ключов механизъм за защита на обществения интерес, като гарантира, че пострадалите в пътнотранспортни произшествия ще получат справедливо обезщетение за понесените щети и загуби.

Покритие на „Гражданска отговорност“

Застрахователната полица за „Гражданска отговорност“ покрива както имуществени, така и неимуществени вреди, включително:

1. Имуществени вреди: Това включва щети на движимо и недвижимо имущество, причинени от водача на моторното превозно средство. Например, ако при катастрофа бъдат нанесени щети на друг автомобил или на обект от инфраструктурата, като ограда или уличен стълб, тези щети ще бъдат покрити от застрахователната полица.

2. Неимуществени вреди: Тук се включват телесни увреждания и пропуснати ползи, причинени на трети лица.

Aко пешеходец бъде ранен вследствие на ПТП, разходите за лечение и евентуално компенсации за загуба на работоспособност или болки и страдания също ще бъдат покрити.

3. Разходи по лечение:

Осигурява се покритие за медицинските разходи, необходими за лечението на пострадалите лица. Това е важно, защото медицинските разходи могат да бъдат значителни, особено при сериозни наранявания.

4.Пропуснати ползи: В случай на загуба на доходи поради невъзможност за работа вследствие на претърпяното произшествие, застрахователят е длъжен да покрие тези загуби, като част от обезщетението за неимуществени вреди.

5.Смърт и други тежки последици: В случаите на смърт или трайна инвалидност на пострадалото лице, застраховката осигурява обезщетение на близките на жертвата или на самото пострадало лице.

Ограничения и изключения от покритието

Важно е да се отбележи, че „Гражданска отговорност“ не покрива щетите по автомобила на виновното лице, както и разходите за неговото лечение.

Това е отговорност, която водачът трябва да поеме сам или чрез друга застраховка, като например „Каско“. Застраховка „Каско“ осигурява защита на собственика на автомобила за щети по неговото превозно средство, независимо от това кой е виновен за произшествието.

Също така, въпреки че „Гражданска отговорност“ не покрива щетите по автомобила на виновното лице

Застраховката ГО покрива отговорността за уврежданията на пътниците, които са се намирали в автомобила по време на произшествието.

Това означава, че ако пътници в колата на виновното лице претърпят телесни увреждания, застраховката ще покрие техните медицински разходи и евентуални компенсации за причинените вреди.

Правата на увредените лица

Според разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), увредените лица имат право да искат обезщетение пряко от застрахователя на лицето, причинило вредите.

Това право дава възможност на пострадалите да получат своето обезщетение без необходимостта да се обърнат към виновното лице, което може да е в несъстоятелност или да няма достатъчно средства за покриване на щетите.

В този смисъл е необходимо доказване на следните предпоставки:

1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя и
застрахования извършител на причинените вреди при ПТП;

2/отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав:

3/ извършено деяние, довело до ПТП;

4/доказана и настъпила вреда на ищеца;

5/ причинна връзка;

6/противоправност на деянието и

7. и вина на дееца при настъпването на щетите по чл.432 ал.1 КЗ

Какво не покрива „Гражданска отговорност“ ?

Полицата не покрива също щетите по вашата кола, причинени от природни бедствия. Но ако щетата е причинена от дупка на пътя, можете да предявите претенции към общината.

Съществува и друга хипотеза – виновникът да избяга след ПТП.

В такъв случай трябва да се повика полиция.

Добре ще бъде за потърпевшия, ако има свидетели, които са записали номера на автомобила му.

След като собственикът бъде установен, претендирайте за покриване на щетите пред застрахователя му.

Ако пък не бъде установен, шансът е да имате каско.

При валидна „Гражданска отговорност“ следва обезщетение, дори ако засегнатото лице е знаело, че водачът например е употребил алкохол или упойващи вещества.

В някои случаи (при употреба на алкохол, наркотици и др.) обаче застрахователят може да предяви насрещен иск за възстановяване на направените разходи. При пътно произшествие с два автомобила с настъпили материални щети и без пострадали хора се попълва Двустранен констативен протокол (ДКП).

При Гражданската отговорност в срок от 7 дни след инцидента виновният водач е длъжен да уведоми застрахователната си компания.

Ако не изпълни това си задължение и се стигне до изплащане на щети, има опасност да бъде осъден да покрие изплатените лихви по всички разходи, направени от компанията като обезщетение на другия шофьор от момента на ПТП до уведомяването ѝ.

Виновният водач трябва да попълни т.нар. Заявление до застрахователя.

Пострадалия има право да предяви иск за претенциите си, като срокът за неимуществените щети е 5 години, а за имуществените – 3 години.

За да бъде уважено правото ви, е необходимо да представите пред застрахователя на виновния шофьор всички необходими документи:

1/валиден Протокол за ПТП

2. / талон на автомобила,

3/ талон за технически преглед,

4/шофьорска книжка на водача, управлявал колата по време на инцидента

С редица законодателни промени бе отменено задължението на Пътна полиция да посещава местопроизшествието при леки ПТП-та.

Така на виновния не му се отнемат контролни точки от талона.

Преди участниците в пътни произшествия бяха задължени да се обадят по телефона на КАТ, за да бъде регистрирано ПТП-то в тяхната система. От 1 март м.г. при удостоверяване на събития с ДКП НЕ СЕ уведомява Пътна полиция.

Застрахователи обаче съветват да се обадите за всеки случай на тел. 112, за да има регистрирано обаждане.

В случай, че водач ви събори оградата, трябва също да извикате КАТ, защото после без протокол няма как да искате обезщетение.

Процедурата по искане на обезщетение е ясно регламентирана и включва възможността за водене на съдебни дела срещу застрахователя, ако той откаже да изплати дължимото обезщетение или го намали неоснователно.

Това Ви гарантира, че правата на увредените лица са защитени, и им осигурява правна сигурност при търсене на компенсация за понесените вреди.

Застраховката „Гражданска отговорност“ е фундаментален елемент от системата на застраховането в България, който осигурява защита както за пострадалите лица, така и за виновните водачи.

Тя представлява социален механизъм, който гарантира справедливост и компенсация за всички участници в пътнотранспортните произшествия, като същевременно стимулира отговорното поведение на пътя.

20.12.2023/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, Personal, Uncategorized

Кой ще упражнява родителски права ?

Кой ще упражнява родителски права?

Най-съществения въпрос при развод е въпросът Кой ще упражнява родителски права?

Когато между родители настъпи раздяла, развод или трайно прекратяване на съвместното съжителство, един от най-важните въпроси е: кой ще упражнява родителските права по отношение на детето.

Това е сред най-често срещаните спорове в семейното право, защото засяга пряко

местоживеенето на детето,
ежедневните грижи,
образованието,
здравните решения,
режима на лични отношения с другия родител
издръжката.

Независимо дали родителите са били в граждански брак или са живели на семейни начала без брак, при раздяла следва да се уреди по ясен и законосъобразен начин кой родител ще упражнява родителските права и как ще се осъществяват отношенията с другия родител.

Семейният кодекс предвижда специална уредба както за Кой ще упражнява родителски права и въпросите за развода, така и за случаите, когато родителите просто не живеят заедно.

Въпросът кой ще упражнява родителски права никога не се решава автоматично.

Съдът не изхожда от пола на родителя, от формалното му качество или от емоционалните твърдения на страните, а от това кое решение защитава най-добре детето.

Ето защо при развод, раздяла, спор за местоживеене на дете, режим на лични отношения или издръжка е важно казусът да бъде анализиран детайлно, с оглед:

фактическата семейна ситуация;
възрастта и нуждите на детето;
наличните доказателства;
социалната и битовата среда;
процесуалната стратегия по делото.

За всеки конкретен случай е необходима преценка, защото именно детайлите по делото са тези, които често решават изхода на спора.

Какво означава „упражняване на родителски права“?

Упражняването на родителските права не се изчерпва само с това при кой родител ще живее детето.

Това включва цялостното вземане на решения относно:

местоживеенето на детето;
ежедневното му отглеждане;
възпитанието и образованието;
здравните грижи;
организацията на личните отношения с другия родител;
защитата на имуществения и личния интерес на детето.

По българското право родителските права и задължения по принцип принадлежат и на двамата родители. Когато обаче те не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие, съдът следва да уреди спора, като поставя на първо място най-добрия интерес на детето. Този подход е трайно възприет както в Семейния кодекс, така и в дългогодишната съдебна практика.

Кога възниква спор за родителски права?

Спорът за родителски права възниква най-често в следните хипотези:

При развод между съпрузи

Когато родителите са сключили граждански брак и се развеждат, съдът задължително се произнася и по въпросите за децата — при кого ще живеят, кой ще упражнява родителските права, какъв ще е режимът на лични отношения и каква издръжка ще се дължи.

Това следва от уредбата на Семейния кодекс за развода и последиците му по отношение на ненавършилите пълнолетие деца.

При раздяла между родители без брак

Когато родителите не са в граждански брак, но имат общо дете и вече не живеят заедно, те могат да постигнат споразумение, а ако не успеят — спорът се решава от районния съд. Законът изрично урежда тази хипотеза в чл. 127 СК.

При промяна на обстоятелствата

Дори след като вече има съдебно решение или утвърдено споразумение, при съществена промяна в обстоятелствата може да се иска ново определяне или изменение на мерките относно детето.

Така например значение могат да имат преместване в друг град или държава, сериозно влошени родителски качества, липса на грижи, поведение, което застрашава детето, промяна в училищната среда или здравословни причини.

Семейният кодекс допуска изменение на постановените мерки именно при такава промяна.

Кой съд решава спора за родителските права?

Компетентният съд зависи от конкретната хипотеза:

при развод — спорът по правило се разглежда в рамките на делото за развод;
при родители без брак, които не живеят заедно — спорът се решава по реда на чл. 127 СК от районния съд.

В практиката по тези дела особено важно е обстоятелството къде е настоящият адрес на детето, тъй като той има значение за местната подсъдност и за сезиране на компетентната дирекция „Социално подпомагане“. Законът свързва и участието на социалните служби с настоящия адрес на детето.

Кой следва да получи родителските права?

Това е най-често задаваният въпрос, но правният отговор е ясен:
съдът не „награждава“ единия родител и не „наказва“ другия, а преценява при кой родител интересът на детето ще бъде по-добре защитен.

Няма автоматично правило, че майката винаги получава родителските права, нито че бащата е поставен в по-неблагоприятно положение.

Няма и законово правило, че решаващо е кой родител има по-високи доходи.

Финансовата стабилност е фактор, но тя се преценява заедно с всички останали обстоятелства.

Водещ е комплексният критерий за благополучието, сигурността, развитието и емоционалната стабилност на детето.

Този подход е изведен както от чл. 59 СК, така и от трайно цитираното в практиката Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС.

Какви критерии взема предвид съдът?

Съдът подхожда строго индивидуално към всеки конкретен случай. Не съществува универсална формула, но в съдебната практика трайно се изследват следните групи обстоятелства:

1. Възрастта на детето

Възрастта има значение, защото нуждите на едно бебе, дете в предучилищна възраст, ученик и тийнейджър са различни.

При по-малките деца съдът обикновено отдава по-голямо значение на ежедневната грижа, постоянството и стабилната рутинна среда. При по-големите деца се отчита по-осезаемо и тяхната лична привързаност, мнение и социална адаптация.

2. Привързаността между детето и родителя

От значение е кой родител реално е полагал преобладаващите ежедневни грижи до момента на раздялата — хранене, водене и вземане от детска градина или училище, посещения при лекар, помощ в обучението, извънкласни дейности и емоционална подкрепа.

3. Личните и възпитателните качества на родителя

Съдът преценява не просто формално образование или социален статус, а реалния капацитет за възпитание, грижа, спокойна комуникация и поставяне интересите на детето над личния конфликт между родителите.

Тези критерии са част от дългогодишно възприетите ориентири в съдебната практика.

4. Моралните качества и моделът на поведение

Има значение дали поведението на родителя създава сигурна, устойчива и ненасилствена среда.

При наличие на данни за агресия, зависимости, системно пренебрегване, манипулация на детето срещу другия родител или поведение, което застрашава физическото, психическото или нравственото развитие на детето, това може да има съществена тежест за изхода на делото.

Законът за закрила на детето изрично поставя акцент върху защитата на детето и недопускането на увреждаща среда.

5. Битовите и социалните условия

Съдът изследва какви реални условия за живот може да осигури всеки родител — жилище, битова стабилност, близост до училище, възможност за спокоен режим на учене и развитие. Тук е важно да се подчертае, че луксът не е решаващ.

По-важни са предвидимостта, безопасността, спокойната среда и реалната възможност детето да бъде отглеждано нормално.

6. Помощта от близки и семейна среда

Ако единият родител може да разчита на стабилна подкрепяща среда — баба, дядо, близки, които реално помагат за отглеждането, това също може да се вземе предвид. От значение е и дали тази среда е спокойна, предвидима и подходяща за детето.

7. Готовността на родителя да съдейства за контакт с другия родител

Много важен критерий е дали родителят, който иска упражняването на родителските права, е склонен да уважава правото на детето да поддържа пълноценна връзка и с другия родител.

Опитите за отчуждаване, постоянните пречки пред режима на лични отношения или съзнателното настройване на детето срещу другия родител често се оценяват негативно от съда.

Този подход следва от разбирането, че интересът на детето по правило изисква връзка и с двамата родители, освен ако това не застрашава детето.

Има ли значение полът на детето?

Полът на детето не е самостоятелен решаващ критерий.

Той може да бъде отчетен само в контекста на конкретната възраст, специфичните потребности и степента на привързаност, но не дава автоматично предимство на майката или бащата.

Основният критерий остава най-добрият интерес на детето, а не полът на детето или на родителя.

Изслушва ли се детето?

Да, българското право предвижда участие на детето в производството, когато са засегнати негови права или интереси.

Съгласно Закона за закрила на детето, детето задължително се изслушва, ако е навършило 10 години, освен ако това би навредило на неговите интереси, а под тази възраст може да бъде изслушано според степента му на развитие.

Освен това Семейният кодекс предвижда съдът да изслуша и родителите.

Това не означава, че детето „избира“ при кой родител да живее.

Неговото мнение е важно, но не е единствено и автоматично решаващо.

Съдът го съпоставя с всички останали доказателства по делото.

Каква е ролята на социалните служби?

В делата за родителски права съдът изисква становище или социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“.

Социалните служби проучват условията, в които живее детето, отношенията с двамата родители, средата, в която се отглежда, и обстоятелства, имащи значение за защитата на неговите интереси.

Участието на държавните органи по закрила на детето е част от законовия механизъм за защита на детето.

Могат ли родителите да се споразумеят?

Да. Това често е най-доброто решение, когато е възможно.

Когато родителите постигнат съгласие относно:

местоживеенето на детето;
упражняването на родителските права;
режима на лични отношения;
издръжката,

те могат да представят споразумението пред съда за утвърждаване.

Но съдът няма да го одобри автоматично — той проверява дали договореното съответства на интереса на детето.

Ако съдът установи, че споразумението не защитава детето в достатъчна степен, може да не го утвърди.

Ако няма споразумение, какво постановява съдът?

При липса на споразумение съдът постановява решение, с което определя:

при кой родител ще живее детето;
кой ще упражнява родителските права;
какъв ще бъде режимът на лични отношения с другия родител;
каква издръжка ще се дължи;
при необходимост и други конкретни мерки в интерес на детето.

Важно е да се направи прецизно разграничение:ю

не всяко решение по семейноправен спор е необжалваемо.

Когато има спор и съдът решава въпросите по същество, съдебният акт по общото правило подлежи на контрол по предвидения процесуален ред.

Необжалваемостта не следва да се твърди общо и безусловно за всички дела относно родителски права.

Какво не бива да се подценява в дело за родителски права?

При подобен спор не е достатъчно само да се твърди, че единият родител е „по-добър“.

Необходимо е това да бъде доказано чрез:

свидетели;
документи;
медицински данни при нужда;
училищни и социални справки;
социален доклад;
доказателства за доходи, заетост и условия на живот;
доказателства за реално полагани грижи и родителско поведение.

В семейните дела съдът търси фактическата истина за ежедневието на детето, а не формални обвинения между родители.

Поради това добре подготвената стратегия, доказателствата и правилното формулиране на исканията са решаващи.

Какво гледа съдът най-вече — правата на родителя или интереса на детето?

Водещият критерий е интересът на детето. Това означава, че съдът не защитава абстрактно претенцията на майката или на бащата, а преценява:

къде детето ще живее по-спокойно;
кой родител ще осигури по-стабилна грижа;
кой ще съдейства за здравословното психическо развитие;
кой ще запази връзката на детето и с другия родител;
къде ще се избегне конфликтна, несигурна или вредна среда.

Именно затова делата за родителски права са едни от най-чувствителните производства в семейното право.

Майката ли винаги получава родителските права?

Не. Няма законова презумпция, че майката винаги трябва да упражнява родителските права. Съдът прави индивидуална преценка по всеки случай.

Бащата може ли да получи родителските права?

Да. Ако доказателствата сочат, че това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да предостави упражняването на родителските права на бащата.

Имат ли значение доходите?

Да, но не са единственият критерий. По-важно е кой родител може да осигури стабилна, спокойна и подходяща среда за развитие на детето.

Ако родителите не са били женени, има ли съдебен ред?

Да. Когато родителите не живеят заедно, спорът се урежда по чл. 127 СК.

Може ли постановен режим да бъде променян?

Да. При промяна в обстоятелствата мерките относно родителските права, личните отношения и издръжката могат да бъдат изменяни.

20.09.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Uncategorized

Изваждане наемател жилище

Процедурата по изваждане наемател жилище е детайлно уредена в ГПК в така нар. бързо производство“ по изваждане наемател жилище

Наемодателят може да потърси правата си в исков процес, при условията на т.нар. „бързо производство“ на основание чл.310 ал.1 т.2 от ГПК като образува дело пред съответният Районен съд.

Съдът разглежда делото за изваждане наемател жилище, след като получи молба на ищеца.

Съдът е длъжен да обяви решение за изваждане и отстраняване на наемател в срокдо две седмици.

Въз основа на съдебното решение се издава изпълнителен лист и изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител.

Загубилата страна понася разноските по делото.

Рискът да попаднете на некоректни наематели е огромен.

Често наемодателите осъзнават сериозността на случващото се твърде късно и са в неведение за позволените мерки, които могат да предприемат.

Разбира се наемателят може да откаже да освободи имота, като освен че ще губите приходи от наеми, ще натрупа и сметки.

ОТСТРАНЯВАНЕ НА НАЕМАТЕЛ ОТ НЕДВИЖИМ ИМОТ

В практиката по отдаване на недвижими имоти напоследък се случва до възникването на спорове и коментари по отношение използването на едно жилище или търговски обект.

Като адвокат по граждански дела сме ангажирани по съдебни дела за изваждане наемател от жилище

В случай, на нужда се занимаваме и с помощ на наемателите за защита на собственика срещу недобросъвестни наематели.

При изваждане на наематели в жилище в помещение в сграда в режим на етажна собственост.

Самата процедура е възможна само при определени условия при предявяване на съответните искове пред съд.

Значително по-добре е да бъде предварително подготвен и индивидуализиран всеки конкретен договор.

Важна част е и едностранно прекратяването на договора от страна на наемодателя.

В случай, че срокът за плащане на наема е от 1-во до 10-о число, толерансът след изтичане на крайния срок не бива да бъде много дълъг.

Добре подготвеният Договор за наем между страните може да предвижда клауза за лихва при забава след изваждане наемател жилище

Възможност е да се задържи депозитът, предоставен при подписването.

Основни положения при договор за наем

Много често страните попадат в капаните на т.нар. бланкови договори, които се предоставят от посредниците и впоследствие установяват, че клаузите не защитават в голяма степен правата им.

Нотариално завереният договор дава по-голяма сигурност и на двете страни и по-голяма бързина при решаване на споровете.

С оглед елиминаране на най-честите пропуски при сключването на Договори за наем Ви съветваме за :

Сключване договор за наем в писмена форма, а кореспонденцията между Вас е писмена

Договорът за наем е неформален договор и за неговата валидност, не е нужно да се сключва изрично в писмена форма.

Тази практика е доста рискова и за двете страни, поради факта, че разбирането на страните и техните последващи уговорки са недоказуеми.

Форма на договора за наем

Самият договор е желателно да бъде в писмена форма и уточняването на предизвестие за прекратяване.

В голяма част от случайте и двете страни използват вербална комуникация, за да прекратят договора за наем. В този случай те разчитат, че другата страна ще спази уговорката.

Предвидете промяната в наемната цена

Можете да уговорите сумата да се изменя годишно или договорът да може да се прекрати при облекчени условия.

При предаване на имота/връщане на владението съставете приемо-предавателен протокол за мебели и уреди.

В изричен писмен протокол се посочва какво е обзавеждането на жилището и се изброяват отделните електроуреди и мебели.

Всички плащания да се извършват по банков път, за да има неоспорими следи за финансовите отношения между страните.

Важен момент е правилно изготвен Договор за наем, заедно с приемо-предавателният протокол с показания за водомери, топломери и т.н.

Следващата хитра стъпка е чрез Договора за наем да изплати като гаранция няколко наема предварително, за да обезпечи процедура по отстраняване.

В този случай този депозит би бил абсолютно реален да обезпечи евентуални дългове, направени от наемателя.

Често наемателите бъркат, удобно за тях, че депозитът е последен наем.

Масова грешка е, този депозит да се получи от посредника, който е свързал двете страни – най-често брокер.

Този депозит е вид гаранция, че ако наемателят си тръгне и не плати умишлено част от сметките или има за доплащане.

В случаите на изваждане наемател жилище, тази сума ще покрива още щетите, които наемателят е нанесъл на апартамента.

Възможност за застраховане на наемодателя е прехвърлянето на партидите за парно, ток и вода на наемателя

В случай, че наемателят няма възможност да предплати, наемодателят следва да прецени дали да сключи договор с него.

Но ако това не се случи обаче, стигаме до неприятния момент, а именно обръщането към съда.

На помощ на наемодатели, които не могат да изгонят наемателя, е предвидено бързо производство за опразването на имота.

Това производство се прилага само при изваждане на наемател от жилище за натрупаните неплатени наеми и сметки.

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Как се изважда наемател от жилище ?

Преди да имате право да „изгоните” наемателя първо трябва договора за наем, който сте подписали с него да се прекрати. Вероятно към момента срока на договора не е изтекъл и договорът е действащ, щом не иска да напусне.

Как се прекратява Договор за наем с наемател ?

Начините и основанията за прекратяване на договора зависят от клаузите на самия договор, а прекратяването се осъществява според конкретния случай. Обикновено в договора има клауза за едностранно прекратяване от едната или от двете страни с някакво предизвестие – например един месец. Възможно е да има клауза и за прекратяване на договора при просрочване на плащането с определен срок. Трябва да проверите какви са клаузите за прекратяване на договора и в зависимост от уговореното да изпратите съответното уведомление до наемателя.

Съдейства ли полицията за изваждане на наемател ?

Ако наемателят не освободи доброволно имота, „изгонването“ му след прекратяване на договора (или след изтичане на срока) не винаги протича безпроблемно. Често наемодателите викат полиция, надявайки се да им помогне, но полицията не може да изгони наемател, тъй като няма право да се меси в граждански правоотношения.

Може ли полицията да изгони наемател ?

За дошлия на място полицай е без значение кой е собственик на имота (дори да му се предоставят документи за това), тъй като е възможно да са налице редица други законни основания, по силата на които НЕсобственик да има право да владее имота (наем, право на ползване, учредено право на строеж, сервитут и пр). Дори твърденията, че договорът за наем е прекратен, са без значение, тъй като полицаят не е съдия, за да прецени дали това е истина или не и да застане зад някоя от тезите на двете страни. Поради всичко това полицай не може да изгони наемател.

Може ли да изхвърлите наемателя принудително ?

Често пъти чрез свои действия наемодателя бърза да освободи имота си без съдействие на наемателя, чрез принудително изнасяне на вещите му, смяна на патрона на брава и други подобни действия, целящи освобождаване на имота, чрез блокиране достъпа до него. Рисковете в този случай се квалифицират като самоуправство по смисъла на чл. 323 от Наказателния кодекс са съвсем реални. Посоченият текст от закона гласи: „Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.“ Видно от текста дори осъществяването на СВОЕ право не по установения ред е наказуемо.

Как следва да се освободи имота от наемателя ?

Гражданския процесуален кодекс предвижда т.нар. „бързо производство“, уредено в чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК. Текстът предвижда ускорена процедура за опразване на наети и заети за послужване помещения. Това е предвидения от закона ред, който следва да се спази при липсата на доброволно опразване на имота.

07.07.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Uncategorized

Очевидната неправилност на съдебно решение

Едно съдебно решение може да бъде допуснато до обжалване при вероятна нищожност, недопустимост, както и при очевидна неправилност.

С новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (З. – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“

Това основание бе въведено наред с евентуалната нищожност или недопустимост като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване

Става дума за процедурата по обжалване на Въззивно решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК

Задължително е наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК

Затова разграничаване на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда

Тези изводи трябва да са резултат от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии.

Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл.

Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона

Това следва да се тълкува и когато

А/ актът е постановен в противоречие с практика на ВКС,

Б/ Актът е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВКС,

В/ Актът е в противоречие с актове на Конституционния съд

Г/ Актът е в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз

Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност

Това ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Във всички останали случаи,

необосноваността на въззивния акт, произтичаща
от неправилно възприемане на фактическата обстановка,
от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност

е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Въведе се касационното основание „очевидна неправилност“

Това бе отчетено като наличие на порок на обжалваното решение.

Тъй като, терминът няма легална дефиниция, до настоящия момент, в общественото пространство, се зародиха различни тълкувания на вложения смисъл.

Едва няколко месеца по-късно обаче, ВКС успя да формира и натрупа известно количество съдебни актове, в които макар и без задължителна сила, да даде насоки за това, какво съдиите от съставите му, считат за „очевидна неправилност“.

За да бъде определен един акт като „очевидно неправилен“, той трябва да съдържа явни и сериозни нарушения на правото

Става дума за нарушения, които са толкова значителни, че тяхната неправилност не може да бъде пренебрегната дори без задълбочен правен анализ.

От друга страна, съдебният акт не може да бъде определен като очевидно неправилен само поради несъгласие с правните изводи на въззивния съд или при наличие на различна правна интерпретация на приложимото право.

В тези случаи касационното обжалване трябва да се основава на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и да е налице някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Така, докато законодателната промяна с цел въвеждането на „очевидната неправилност“ като самостоятелно касационно основание започна да внася яснота по въпроса и да предлага обективни критерии

Това са критерии по които да се преценява дали едно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

В крайна сметка, въведеното понятие „очевидна неправилност“ започва да играе важна роля в процеса на съдебен контрол върху решенията на въззивните съдилища

Това понятие служи като инструмент за поправяне на сериозни правни грешки, които могат да повлияят на изхода на делото по неправомерен начин.

Критерий за неправилност на Съдебно решение

При тази нормативна уредба съдебен контрол е допустим само при кумулативно наличие на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

В съдебната практика се посочва кога едно решение с неясни или противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно:

От своя страна нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютната неяснота на волята на съда

Тази неяснота, следва да не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването или чрез поправяне на очевидната неправилност на съдебно решение

В този случай се говори за неправилност на съдебното решение.

Неяснотата в съображенията на съда е налице, което се приравнява на липса на мотиви.

Неправилност има и при противоречие в мотивите е резултат на формално невалидни изводи, които не могат да са логически следствия от ситуацията.

В В Решение № 15 по КД № 10/2018 г. КС е прието, че „предпоставката „очевидна неправилност“ е формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване“.

Съдебната практика за неправилност на решение

Това решение, освен че оставя приложима очевидната неправилност като предпоставка за допускане на въззивно решение до касационен контрол.

В този смисъл правилността на съдебното решение е въпрос по същество и като такъв, той се решава последен.

Чрез извличането му в производството се цели да бъде направена една проверка на съдебното постановление

Тази проверка изследва решението за пороци – нищожност и недопустимост.

Законодателят е приел, че очевидната неправилност е тежък порок, въведен с нормата на чл. 6 ГПК

Конкретно диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да провери процесуалните действия по движение и приключване на делото.

Неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в противоречие до степен, при която законът е приложен в обратен смисъл.

Квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довел до постановяване на неправилен, подлежащ на обжалване съдебен акт

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да може да бъде констатирана от съд.

26.06.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Uncategorized

Придобиване собственост по давност

Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или придобиване собственост по давност.

Всички останали обекти са годни за придобиване собственост по давност. Срокът за придобиване собственост по давност се определя от характера на владението и вещта.

Нужно ли е да се позовете на изтекла давност ?

Позоваването на изтеклата давност не е елемент от фактическия състав, а необходимо действие за процесуалната му защита и фактическо придобиване.

Такова действие е необходимо и при извършване на обстоятелствената проверка чрез подаването на искане за нейното извършване от владелеца.

Необходими са още изтичане на предвиден в закона срок (5 г. за добросъвестно владение и 10 г. за недобросъвестно владение) и упражняване на фактическа власт върху имота.

Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС.

Давностни срокове

Общият давностен срок за придобиване на недвижим имот е 10 (десет)години, когато упражняването на владение върху недвижимият имот е добросъвестно.

Когато се касае за недобросъвестно придобиване собственост по давност, то в този случай, срокът е5-годишен.

При придобиване собственост по давност, в случаите на добросъвестно владение и възмездно основание се прилага чл. 78 ЗС.

Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила за тяхното спиране или прекъсване.

Спирането на давностните срокове въз основа на юридически факт е основание, с чието настъпване изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият до момента запазва своето действие.

След отпадането на юридическия факт започва да тече нов срок, който се събира с изтеклия до момента. Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се предвиди в закона.

Давностно владение.. за придобиване собственост

Период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик.

Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност– 5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

Добросъвестно владение

Това е придобиване собственост по давност, при което имотът се владее от едно лице на правно основание.

Това правно основание може да е договор, нотариален акт, друг документ, годно да направи владелеца собственик.

В този случай праводателят не е бил собственик или формата на договора е била опорочена.

Пример за такъв случай е продажба от заветник, който се легитимира като собственик със завещание, а впоследствие се установи, че завещанието е нищожно.

Недобросъвестно владение .. за придобиване собственост по давност

е това, което няма характеристиките на добросъвестното владение. Например недобросъвестен е владелецът, който владее недвижим имот на основание предварителен договор.

Този договор не е „годно правно основание”, защото с него не може да се прехвърли собственост. Недобросъвестният владелец може да придобие недвижим имот по давност с 10-годишно владение.

Законът поставя и други изисквания за придобиване на недвижим имот по давност, и по-точно към самото владение.

Владение по давност

трябва да отговаря още на следните условия:

– да бъде непрекъснато

– да е явно, а не скрито, т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик.

– владението да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице

Затова и съдебната практика има изключително точна дефиниция и практика по делата за давностно владение

За повече въпроси или информация се обърнете към нас за информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

02.06.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, Personal, Uncategorized

Заповедно производство

Тази съдебна процедура цели кредиторът да събере вземането и след издаване на Заповед се нарича заповедно производство.

Със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (приет на 25.01.2023 г.) бе въведена електронната форма като задължителна в рамките на заповедното производство.

Новите правила, разписани в глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист“ и глава тридесет и седма „Заповедно производство“, влизат в сила от 1 юли 2024 г., като въвеждат сериозни структурни промени в организацията на това иначе традиционно бързо и натоварено производство.

✅ Ключови нововъведения:

1. Цялостна електронизация на производството – чл. 409а ГПК:

Вече всички процесуални действия в рамките на заповедното производство задължително се извършват в електронна форма. Това включва:

Заявленията за заповед за изпълнение (чл. 410 и чл. 417 ГПК);
Приложенията към тях;
Актовете на съда, включително заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, освен ако законът изрично допуска изключение.

Технически това става чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), където е въведен унифициран електронен формуляр.

❗️ Изключение правят единствено действията по обжалване на актовете по глава 37 ГПК и съдебните производства по чл. 422 – 424 ГПК, които може да се извършват и в писмена форма.

⚖️ Нов режим на разпределение на делата

Значителна реформа е и въвеждането на централизирано автоматично разпределение на заповедните дела между всички районни съдии в страната, независимо от местоживеенето на длъжника.

Това цели:

Да се разтоварят претоварените съдилища в големи градове (като София);
Да се гарантира равнопоставеност при достъпа до бързо правосъдие;
Да се съкрати срокът за произнасяне, който в някои съдилища стига до месеци вместо нормативно установените 3 дни.

🛠 Потенциални проблеми и практически предизвикателства

Недостъпност за лица без електронен подпис – физическите лица, които нямат КЕП или електронна идентичност, ще бъдат затруднени.
Възможна липса на еднаква практика при разпределение на дела между съдии от различни райони.
Повишени изисквания към заявителите по отношение на технологична грамотност и електронна комуникация.
Въпросът с надлежното връчване на електронните съдебни актове и как това ще бъде удостоверявано в евентуално оспорване.

📌 Какво предлагаме ?

Заповедното производство по ГПК се трансформира от традиционно писмено към напълно дигитализирана процедура.

Промяната е амбициозна и логична спрямо тенденциите на съвременното правосъдие.

От ключово значение ще бъде не само техническата реализация, но и еднаквото тълкуване и практическо прилагане на новите правила от всички районни съдилища в страната.

Съществена промяна в заповедното производство настъпва с новата редакция на чл. 410, ал. 5 ГПК, която въвежда задължителна електронна форма за подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение от определен кръг лица.

Това задължение се отнася до:

банки и други финансови институции, включително фирми за събиране на вземания от потребители;
застрахователни и презастрахователни дружества;
доставчици на енергия, природен газ, електронни съобщителни, пощенски и ВиК услуги;
нотариуси и частни съдебни изпълнители;
държавни и общински органи.

➤ Изключение и неяснота в приложението на нормата

Съгласно втората част на ал. 5, когато заявителят е търговец или физическо лице, представлявано от адвокат, той има избор да подаде заявлението или в електронна форма, или на хартиен носител.

Тук обаче законодателната формулировка създава неяснота – дали изключението важи и за гореизброените субекти (банки, доставчици и др.), ако са представлявани от адвокат, или само за търговци извън тях.

Липсата на конкретика крие риск от противоречиво тълкуване и нееднаква съдебна практика, което налага законодателна редакция с оглед правна сигурност.

➤ Нов режим на подсъдността:

Друга ключова промяна е добавянето на нова ал. 6 към чл. 410 ГПК, която трансформира принципа на местна подсъдност.

Вече се допуска, заявленията, подадени на хартия от субекти извън обхвата на ал. 5, да бъдат входирани във всеки районен съд по избор на заявителя (с изключенията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК).

След подаването, заявлението се разпределя централизирано по случайния принцип сред всички районни съдии в страната, независимо от мястото на подаване.

Така например, подадено заявление в Софийски районен съд може да бъде разпределено за разглеждане в районен съд в Хасково, Ловеч или друг съд в страната.

➤ Терминологично разграничение: „подаване“ ≠ „разглеждане“

В новата уредба се въвежда терминологично разграничение между „подаване“ (чл. 410 ГПК) и „разглеждане“ (чл. 411 ГПК).

То отразява концепцията за централизиран подход към разглеждане на заповедните производства, което цели избягване на практики като форум шопинг и осигуряване на обективност чрез случайно разпределение.

Видове заповедно производство

В законодателството съществуват два вида заповедно производство

Заповедно производство по чл. 410 от ГПК;
Заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Тук ще разгледаме внимателно същността и особеностите на първият вид.

Обикновено заповедно производство,което се провежда само и единствено при доказано наличие на задължение въз основа на финансови документи.

В практиката на съдилищата масово използвано е прилагането на фактури за удостоверяване размер и основание за дължимост на задължение.

Заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Съдебната практика и законът допускат, че Заповедно производство може да се иска с издаване на заповед за изпълнение само за сума до 25 000 лева.

Ако исковата претенция надвишава този праг може да се предяви в исково производство.

Съществена особеност е, че няма конкретно изискване за доказателства.

Приложенията към Заявлението са пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесени държавни такси и разноски.

Естествено, това не важи за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, при което съответният документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде приложен към заявлението.

Предимство на Заповедното производство, гарантиращо бързина и ефективност на гражданското правораздаване.

Този съкратен инструктивен срок, който въвежда закона, е обусловен от опростения и стандартизиран вариант на заявлението в сравнение с молбата за издаване на изпълнителен лист и липсата на приложени към него доказателства, които да се обсъждат от съдебния състав.

Съществен момент е връчването на препис от заповедта за изпълнение на лицата, срещу които се иска издаване на изпълнително основание.

На пръв поглед това действие може сериозно да усложни цялата процедура и засегне интересите на Кредитора.

Но то създава следните предпоставки за законност на самата процедура, а именно :

А/ длъжникът бива уведомен за претенциите на заявителя представлява своеобразна проекция на принципите на състезателното начало и равенството на страните в гражданския процес

Б/Предоставя се възможност длъжникът да изгради своята защита. Това се случва чрез подаването на възражение срещу Заповедта.

НОВОСТИ по чл.415 ГПК

Съгласно действащата редакция на чл. 415, ал. 5 ГПК, въведена с оглед електронизацията на съдебните производства, се премахва изискването заявителят по заповедта за изпълнение да представя доказателства пред съда, че е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК в законовия срок.

Това е съществена промяна спрямо предходната уредба, при която съдът обезсилваше заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист при липса на такива доказателства.

Новият ред въвежда служебна проверка от страна на съда – ако длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК

Заповедният съд следва автоматично да получи информация от Единната информационна система за правосъдието (ЕИСП) за наличието на искова молба по чл. 422 ГПК.

Това облекчава заявителя от процесуалната тежест да доказва предявяването на иска и минимизира риска от обезсилване поради формални пропуски.

Важно е да се подчертае, че задължението за предявяване на иска в едномесечния срок остава в сила, но вече не се доказва чрез писмени доказателства пред заповедния съд.

Вместо това, съдът служебно извършва справка по ЕГН/ЕИК и номера на заповедта, за да установи дали е подаден надлежен иск.

Родова и местна подсъдност в заповедното производство

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство се развива пред районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

Заповедният съд разполага с възможността при постъпване на заявлението служебно да провери дали е местно компетентен.

Новата разпоредба на чл. 414, ал. 3 ГПК предоставя свобода на длъжника да прецени дали да подаде възражението на хартиен носител (по пощата или в деловодството на съответния съд), или по електронен път чрез формуляр в ЕПЕП.

С цел да се улесни достъпът на длъжника като страна в заповедното производство, в разпоредбата се урежда възможност възражението да бъде подадено писмено на хартиен носител в който и да е районен съд.

Нововъведената подсъдност на заповедните дела се отнася само за заповедните производства, а по отношение на образуваните във връзка с тях искови производства по чл. 422 ГПК, подсъдността остава непроменена.

За допълнителна информация, се обадете на тел. 0897 90 43 91 или изпратете запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

27.05.2017/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори