fbpx

Ред за отказ от наследство

Много хора ни питат с наследствени казуси за т.нар. ред за отказ от наследство.

Законът за наследството (ЗН) урежда правилата както за приемането, така и за отказа от наследство.

Отказът е актуален, когато наследници не желаят да поемат задължения на наследодателя или да се сблъскват с кредитори.

При отказа от наследство става въпрос за възможността всеки наследник да заяви, че не иска нищо от наследството

След като се изясни, че наследникът желае по този начин да се отърве от всичките възможни тежести и проблеми, свързани с него, следва да се консултира с адвокат по наследствени дела.

Необходимо е изначално да се знае, че наследството се открива в момента на смъртта.

От този момент нататък се поражда действието на приемането или съответно – отказа.

На практика отказа от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване. Той трябва да направи писмено заявление за това до районния съд.

Изричният отказ от наследството се заявява пред Райония съд, в района на който е открито наследството.

Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице.

Какво представлява отказът от наследство?

Това е едностранно волеизявление, с което наследник се отказва от правото си на наследяване.Ред за отказ от наследство

Как се извършва отказът?

  • Писмено заявление до районния съд по последния постоянен адрес на починалия.
  • Нотариално заверено подпис на заявлението.
  • Прилагат се: препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, вносна бележка за държавна такса.
  • Заявлението се вписва в особена книга и се разглежда от съдия.

Важно, което трябва да знаете:

  • Не е необходимо съгласието на останалите наследници.
  • Дялът на отреклия се се разпределя между останалите.
  • Отказът не може да е под условие, за срок или за част от наследството.
  • Не се правят: действия, показващи намерение за приемане (изваждане на удостоверение за наследници, плащане на данъци).

Рискове:

  • Кредитори на наследодателя могат да поискат унищожаване на отказа в своя полза (в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него).
  • Според ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

Искът следва да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него. Макар и труден за реализиране и като възможност, а и във времето този риск и възможност съществуват.

Това означава, че в даден момент, но не по-късно от 3 години от отказа, може да се появи кредитор на наследодателя и да поиска да бъде унищожен този отказ, така че той да си получи дължимото.

Отказ от наследство на непълнолетен:

  • Недопустим, според тълкувателно решение на ВКС.
  • Непълнолетните приемат наследство само по опис.
  • Отговарят за наследствени задължения само с включените в наследството активи, а не с лично имущество.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или  email : office@lawyer-bulgaria.bg 

Как се определя моментът на откриване на наследството според Закона за наследството?

Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице.

Кога се подава заявлението за отказ от наследство?

Заявление за отказ от наследство се подава след настъпване на смъртта на едно лице при откриване на наследството и след издаване на съответните писмени документи, удостоверяващи този факт.

Има ли нужда от съгласието на останалите наследници при отказ от наследство?

Не, не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът на който и да е от тях.

Мога ли да се откажа от наследството под условие или за определен срок?

Не, отказ, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен.

Какви са последствията от отказ от наследство за другите наследници?

Частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници.

Могат ли кредиторите на наследодателя да искат унищожението на отказа от наследството?

Да, според Закона за наследството, кредиторите могат да искат унищожението на отказа в своя полза, ако не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

Какъв е срокът за предявяване на иск за унищожаване на отказа от наследството от страна на кредиторите?

Искът за унищожение може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него.

 

Какво покрива „Гражданска отговорност“

В последните няколко дела на преден план излиза въпроса за обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“.

„Гражданската отговорност“ покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство.

Застрахователната полица покрива всички рискове – имуществени и неимуществени вреди, разходи по лечение, пропуснати ползи, телесни увреждания, в това число смърт  и други.

Застраховката обхваща всички преки и непосредствени щети, които вие като шофьор сте причинили на пътя.

Това се отнася и при нанесена телесна повреда на пешеходец. „Гражданска отговорност“ не покрива щетите по автомобила на виновното лице, както и разходи по неговото лечение.

Това не се отнася обаче до пътниците в автомобила на виновника за ПТП-то. Единственият начин причинителят на катастрофата да получи обезщетение е да има застраховка каско.

Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от  застрахователя и за основателността на иска за обезщетение.

В този смисъл е необходимо доказване на следните предпоставки:

1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя и
застрахования извършител на причинените вреди при ПТП;

2/отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав:Какво покрива „Гражданска отговорност“

3/ извършено деяние, довело до ПТП;

4/доказана и настъпила вреда на ищеца;

5/ причинна връзка;

6/противоправност на деянието и

7. и вина на дееца при настъпването на щетите по чл.432 ал.1 КЗ

Какво не покрива „Гражданска отговорност“ ?

Полицата не покрива също щетите по вашата кола, причинени от природни бедствия. Но ако щетата е причинена от дупка на пътя, можете да предявите претенции към общината.

Съществува и друга хипотеза – виновникът да избяга след ПТП.

В такъв случай трябва да се повика полиция.

Добре ще бъде за потърпевшия, ако има свидетели, които са записали номера на автомобила му.

След като собственикът бъде установен, претендирайте за покриване на щетите пред застрахователя му.

Ако пък не бъде установен, шансът е да имате каско.

При валидна „Гражданска отговорност“ следва обезщетение, дори ако засегнатото лице е знаело, че водачът например е употребил алкохол или упойващи вещества.

В някои случаи (при употреба на алкохол, наркотици и др.) обаче застрахователят може да предяви насрещен иск за възстановяване на направените разходи. При пътно произшествие с два автомобила с настъпили материални щети и без пострадали хора се попълва Двустранен констативен протокол (ДКП).

При Гражданската отговорност в срок от 7 дни след инцидента виновният водач е длъжен да уведоми застрахователната си компания.

Ако не  изпълни това си задължение и се стигне до изплащане на щети,  има опасност да бъде осъден да покрие изплатените лихви по всички разходи, направени от компанията като обезщетение на другия шофьор от момента на ПТП до уведомяването ѝ.

Виновният водач трябва да попълни т.нар. Заявление до застрахователя.Какво покрива „Гражданска отговорност“

Пострадалия има право да предяви иск за претенциите си, като срокът за неимуществените щети е 5 години, а за имуществените – 3 години.

За да бъде уважено правото ви, е необходимо да представите пред застрахователя на виновния шофьор всички необходими документи:

1/валиден Протокол за ПТП

2. / талон на автомобила,

3/ талон за технически преглед,

4/шофьорска книжка на водача, управлявал колата по време на инцидента

С редица законодателни промени бе отменено задължението на Пътна полиция да посещава местопроизшествието при леки ПТП-та.

Така на виновния не му се отнемат контролни точки от талона.

Преди участниците в пътни произшествия бяха задължени да се обадят по телефона на КАТ, за да бъде регистрирано ПТП-то в тяхната система. От 1 март м.г. при удостоверяване на събития с ДКП НЕ СЕ уведомява Пътна полиция.

Застрахователи обаче съветват да се обадите за всеки случай на тел. 112, за да има регистрирано обаждане.

В случай, че водач ви събори оградата, трябва също да извикате КАТ, защото после без протокол няма как да искате обезщетение.

Очевидната неправилност на съдебно решение

Едно съдебно решение може да бъде допуснато до обжалване при вероятна нищожност, недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Критерий за неправилност на Съдебно решение

При тази нормативна уредба съдебен контрол е допустим само при кумулативно наличие на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

В съдебната практика се посочва кога едно решение с неясни или противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно:Очевидната неправилност на съдебно решение

От своя страна нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютната неяснота на волята на съда

Тази неяснота, следва да не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването или чрез поправяне на очевидната неправилност на съдебно решение

В този случай се говори за неправилност на съдебното решение.

Неяснотата в съображенията на съда е налице, което се приравнява на липса на мотиви.

Неправилност има и при противоречие в мотивите е резултат на формално невалидни изводи, които не могат да са логически следствия от ситуацията.

В В Решение № 15 по КД № 10/2018 г.  КС е прието, че „предпоставката „очевидна неправилност“ е формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване“.

Съдебната практика за неправилност на решение

Това решение, освен че оставя приложима очевидната неправилност като предпоставка за допускане на въззивно решение до касационен контрол.

В този смисъл правилността на съдебното решение е въпрос по същество и като такъв, той се решава последен.

Чрез извличането му в производството се цели да бъде направена една проверка на съдебното постановление

Тази проверка изследва решението за пороци – нищожност и недопустимост.

Законодателят е приел, че очевидната неправилност е тежък порок, въведен с нормата на чл. 6 ГПКОчевидната неправилност на съдебно решение

Конкретно диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да провери процесуалните действия по движение и приключване на делото.

Неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в противоречие до степен, при която законът е приложен в обратен смисъл.

Квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довел до постановяване на неправилен, подлежащ на обжалване съдебен акт

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да може да бъде констатирана от съд.

Придобиване собственост по давност

Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или придобиване собственост по давност.
Всички останали обекти са годни за придобиване собственост по давност. Срокът за придобиване собственост по давност се определя от характера на владението и вещта.

Нужно ли е да се позовете на изтекла давност ?Придобиване собственост по давност

Позоваването на изтеклата давност не е елемент от фактическия състав, а необходимо действие за процесуалната му защита и фактическо придобиване.
Такова действие е необходимо и при извършване на обстоятелствената проверка чрез подаването на искане за нейното извършване от владелеца.
Необходими са още изтичане на предвиден в закона срок (5 г. за добросъвестно владение и 10 г. за недобросъвестно владение) и упражняване на фактическа власт върху имота.
Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС.

Давностни срокове

Общият давностен срок за придобиване на недвижим имот е 10 (десет)години, когато упражняването на владение върху недвижимият имот е добросъвестно.Придобиване собственост по давност
Когато се касае за недобросъвестно придобиване собственост по давност, то в този случай, срокът е5-годишен.
При придобиване собственост по давност, в случаите на добросъвестно владение и възмездно основание се прилага чл. 78 ЗС.
Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила за тяхното спиране или прекъсване.
Спирането на давностните срокове въз основа на юридически факт е основание, с чието настъпване изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият до момента запазва своето действие.
След отпадането на юридическия факт започва да тече нов срок, който се събира с изтеклия до момента. Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се предвиди в закона.

Давностно владение.. за придобиване собственост ПРИДОБИВАНЕ СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТ

Период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик.

Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност– 5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.

Добросъвестно владение

Това е придобиване собственост по давност, при което имотът се владее от едно лице на правно основание.

Това правно основание може да е договор, нотариален акт, друг документ, годно да направи владелеца собственик.

В този случай праводателят не е бил собственик или формата на договора е била опорочена.

Пример за такъв  случай е продажба от заветник, който се легитимира като собственик със завещание, а впоследствие се установи, че завещанието е нищожно.

Недобросъвестно владение .. за придобиване собственост по давност

 е това, което няма характеристиките на добросъвестното владение. Например недобросъвестен е владелецът, който владее недвижим имот на основание предварителен договор.

Този договор не е „годно правно основание”, защото с него не може да се прехвърли собственост. Недобросъвестният владелец може да придобие недвижим имот по давност с 10-годишно владение.

Законът поставя и други изисквания за придобиване на недвижим имот по давност, и по-точно към самото владение.

Владение по давност

трябва да отговаря още на следните условия:

– да бъде непрекъснато

– да е явно, а не скрито,  т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик.

– владението да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице

Затова и съдебната практика има изключително точна дефиниция и практика по делата за давностно владение

За повече въпроси или информация се обърнете към нас за информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Изготвяне касационна жалба

При разпределение на съдебни дела, движението на съдебното производство започва от първа инстанция при оспорване приключва с решение след изготвяне касационна жалба .

Основна задача на всеки адвокат, с опит в обжалването на съдебни решения на второинстанционните съдилища е да изготви стратегия и юридическа защита.

Процедура по касационно обжалване 

При обжалване следва да се отчетат пропуските по надлежно оспорване на Съдебните решения на Окръжен или Апелативен съд.Изготвяне касационна жалба ВКС

Касационното обжалване пред ВКС е съдебен контрол върху невлезли в сила съдебни решения на Апелативен и Окръжен съд.

На касационно обжалване и разглеждане на касационни жалби подлежат невлезли в сила съдебни актове,

ВКС е единственият съд, който има касационни функции по граждански дела

Разглеждането на добре изготвена касационна жалба е само възможна фаза от развитието на процеса.

Нейното провеждане зависи от строго регламентирани основания, изброени в чл. 280 от ГПК.

В зависимост от тях  ВКС приема или отказва да приеме за разглеждане конкретното дело.

Изготвяне касационна жалба

Настоящата съдебна практика е въвела т.нар. „изложение на основания за  касационно обжалване

В повечето случай подаването на „изложение на основания за  касационно обжалване“ има своя специфика и сложност.

То има за цел да бъде отменено порочно съдебно решение на втората инстанция – най-често Апелативен или Окръжен съд.

Изготвянето на жалба до ВКС и правна защита пред Върховен касационен съд изискват познаване на материята.

Основания за касационно обжалване в практиката на ВКС

 1. Правният въпрос от значение за изхода на делото е в противоречие с практиката на ВКС;

Въпреки указателния им характер в обхвата на тази практика, са включени и тълкувателните решения на ОСГК и ОСТК на ВС;

Освен това в задължителната практика се включват тълкувателните решения на гражданската и търговската и наказателната колегия

2. Отпадане на основание – противоречиво решаване на правния въпрос от съдилищата. 

Основание за допускане на касационно обжалване е противоречие на въззивно решение с акт на Конституционен съд или на Съдът на Европейския съюз.

3. Правният въпрос е решен в противоречие с акт на Конституционния съд на Република България – чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК

Правният въпрос за допускане на касационното обжалване, се свързва с прилагане на материален или процесуален закон от съдилищата.

ВКС се произнася по искане за установяване на противоконституционност на закони по международни договори, по които България е страна.

4. Правният въпрос е решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз

Степента на подготовка за изготвянето на касационна жалба до ВКС е сериозна,тъй като тази жалба се чете от опитни съдии с голям опит и стаж.

От основателност на аргументите, зависи шанса за отмяна от Върховния касационен съд.

5.Основание – при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.

По всички тези въпроси, може да се обадите, като ще положим усилия за решаване на казуса, независимо дали сте печелили или губили

6.Основание – при очевидна неправилност на въззивното решение.

Характерна особеност на това производство е, насочването към всички допуснати пропуски и недостатъци по приключилите производства

Същественото е да бъде спазен едномесечният срок за обжалване

За това се прави и внимателен преглед на всички особености на предходните инстанции.жалба за касационни основания

Подадената жалба да бъде изготвена и приподписана от специално упълномощен за това адвокат.

Причина за това е надлежното излагане на въпросите, в съответсвие със сложността на всеки отделен казус.

Възможно е да  е налице и пропуски и грешки в Съдебните инстанции.

Законодателят е предвидил и процедури по атакуване включително на влезли в сила присъди или решения.

За повече информация можете да се обърнете за въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и подадете възражение.

Заповедно производство

Тази съдебна процедура цели кредиторът да събере вземането и след издаване на Заповед се нарича заповедно производство.

В повечето случаи се приема, че длъжникът не оспорва задължения, което дава възможност за бързо събиране на тези задължения без исков процес.

Заповедното производство се развива пред районния съд по постоянния адрес и седалището на длъжника.

Заповедното производство е подходящо и предвидено за случаите, при които длъжникът не оспорва дълга си, но не изпълнява – докато не бъдат задействани механизмите за принудително изпълнение.

В повечето случаи производство по „исков процес“ и след това „принудително изпълнение“ би било ненужно разхищение на ресурси.

Разбира се, ако в хода на заповедното производство се установи, че между страните по материалното правоотношение има спор са предвидени възможности за провеждане на исков процес.

Уредбата на заповедното производство е в глава тридесет и седма на ГПК. Уредени са два варианта на заповедно производство – общ вариант, при който издаването на изпълнителен лист и правото на принудително изпълнение е обусловено от влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 и сл.; и вариант за издаване на „заповед за незабавно изпълнение“.Заповедно производство

Видове заповедно производство 

В законодателството съществуват два вида заповедно производство

  • Заповедно производство по чл. 410 от ГПК;
  • Заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Тук ще разгледаме внимателно същността и особеностите на първият вид.

Обикновено заповедно производство,което се провежда само и единствено при доказано наличие на задължение въз основа на финансови документи.

В практиката на съдилищата масово използвано е прилагането на фактури за удостоверяване размер и основание за дължимост на задължение.

Заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Съдебната практика и законът допускат, че Заповедно производство може да се иска с издаване на заповед за изпълнение само за сума  до 25 000 лева.

Ако исковата претенция надвишава този праг може да се предяви в исково производство.

Съществена особеност е, че няма конкретно изискване за доказателства.

Приложенията към Заявлението са пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесени държавни такси и разноски.

Естествено, това не важи за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, при което съответният документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде приложен към заявлението.

Предимство на Заповедното производство, гарантиращо бързина и ефективност на гражданското правораздаване.

Този съкратен инструктивен срок, който въвежда закона, е обусловен от опростения и стандартизиран вариант на заявлението в сравнение с молбата за издаване на изпълнителен лист и липсата на приложени към него доказателства, които да се обсъждат от съдебния състав.

Съществен момент е  връчването на препис от заповедта за изпълнение на лицата, срещу които се иска издаване на инаследствени дялове. Адвокат наследствени делазпълнително основание.

На пръв поглед това действие може сериозно да усложни цялата процедура и засегне интересите на Кредотора.

Но то създава следните предпоставки за законност на самата процедура, а именно :

А/ длъжникът бива уведомен за претенциите на заявителя представлява своеобразна проекция на принципите на състезателното начало и равенството на страните в гражданския процес

Б/Предоставя се възможност длъжникът да изгради своята защита. Това се случва чрез подаването на възражение срещу Заповедта.

Следва да се има предвид и това, че целта на заповедното производство е създаване на съдебно изпълнително основание за безспорно вземане.

Ако възражение обаче не бъде подадено срещу заповедта, вземането, следва да се счита за безспорно и заповедното производство ще е постигнало целта си.Заповедно производство

В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото се отхвърля.

В заповедното производство не събират доказателства. Целта е проверка дали задълженията са спорни.

Особеност на това производство е възможност за защита чрез обжалване разпореждането, с което се допуска незабавно изпълнение на заповедта

Родова и местна подсъдност в заповедното производство 

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство се развива пред районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

Заповедният съд разполага с възможността при постъпване на заявлението служебно да провери дали е местно компетентен.

Липсата на служебна проверка, заедно с издаване на Заявлението по чл. 410 ГПК води до стабилизиране на местната местната подсъдност.

За допълнителна информация, се обадете на тел. 0897 90 43 91  или изпратете директно Вашето запитване на  office@lawyer-bulgaria.bg