Все повече клиенти се обръщат към нас с молба за оспорване на наказателни постановления.
Затова актуален е въпросът как да обжалваме актове и наказателни постановления на КАТ в България.
Когато ви бъде връчен акт за установяване на административно нарушение или наказателно постановление от КАТ, имате различни опции за обжалване.
Най-често вариантите се определят в зависимост от вида на нарушението и документите, които са ви връчени.
Затова ще посочим ключови стъпки и насоки за процеса на обжалване:
Възражение срещу АУАН :
След получаване на акта, нарушителят има 7 дни за подаване на възражения.
Възражението трябва да съдържа всички фактически и правни аргументи, подкрепени с доказателства, и се подава до съответния административен орган, който е издал акта.
Обжалване на наказателно постановление:
В случай, че наказателното постановление е издадено след разглеждане на АУАН, то може да се обжалва пред районния съд в рамките на 7 дни от връчването му.
Съдебното решение е двуинстанционно, което означава, че може да бъде обжалвано и на по-висока инстанция.
Специфични случаи:
При получаване на електронен фиш за превишена скорост, срокът за обжалване е 14 дни. Това се прилага при нарушения, установени чрез стационарни или мобилни камери.
Процедура по обжалване :
Важно е да се провери законосъобразността и обосноваността на акта или постановлението
Целта е спазване на всички процедурни изисквания от страна на органите, които го издават.
Пропуските в тези аспекти могат да бъдат основание за отмяна на акта или постановлението.
Обърнете се към нас за правна помощ:
При сложности в процеса или липса на яснота относно правните норми и процедури, е препоръчително да се консултирате с кантората
Целта е да се изготви жалба от адвокат с опит в областта на административното и наказателно право.
Можем да предоставим ценни насоки и да представляват вашите интереси пред съда.
За да осигурите успешно обжалване, е от съществено значение да спазвате сроковете за действие
Задължително следва да предоставите на кантората необходими документи и доказателства
За всеки отделен случай се прилага персонализиран и внимателно подготвен подход и анализ, с цел да се гарантират най-добрите възможни резултати.
За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email: office@lawyer-bulgaria.bg
Много хора ни питат с наследствени казуси за т.нар. ред за отказ от наследство.
Законът за наследството (ЗН) урежда правилата както за приемането, така и за отказа от наследство.
Отказът е актуален, когато наследници не желаят да поемат задължения на наследодателя или да се сблъскват с кредитори.
При отказа от наследство става въпрос за възможността всеки наследник да заяви, че не иска нищо от наследството
След като се изясни, че наследникът желае по този начин да се отърве от всичките възможни тежести и проблеми, свързани с него, следва да се консултира с адвокат по наследствени дела.
Необходимо е изначално да се знае, че наследството се открива в момента на смъртта.
От този момент нататък се поражда действието на приемането или съответно – отказа.
На практика отказа от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване. Той трябва да направи писмено заявление за това до районния съд.
Изричният отказ от наследството се заявява пред Райония съд, в района на който е открито наследството.
Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице.
Какво представлява отказът от наследство?
Това е едностранно волеизявление, с което наследник се отказва от правото си на наследяване.
Как се извършва отказът?
Писмено заявление до районния съд по последния постоянен адрес на починалия.
Нотариално заверено подпис на заявлението.
Прилагат се: препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, вносна бележка за държавна такса.
Заявлението се вписва в особена книга и се разглежда от съдия.
Важно, което трябва да знаете:
Не е необходимо съгласието на останалите наследници.
Дялът на отреклия се се разпределя между останалите.
Отказът не може да е под условие, за срок или за част от наследството.
Не се правят: действия, показващи намерение за приемане (изваждане на удостоверение за наследници, плащане на данъци).
Рискове:
Кредитори на наследодателя могат да поискат унищожаване на отказа в своя полза (в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него).
Според ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
Искът следва да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него. Макар и труден за реализиране и като възможност, а и във времето този риск и възможност съществуват.
Това означава, че в даден момент, но не по-късно от 3 години от отказа, може да се появи кредитор на наследодателя и да поиска да бъде унищожен този отказ, така че той да си получи дължимото.
Отказ от наследство на непълнолетен:
Недопустим, според тълкувателно решение на ВКС.
Непълнолетните приемат наследство само по опис.
Отговарят за наследствени задължения само с включените в наследството активи, а не с лично имущество.
За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg
Как се определя моментът на откриване на наследството според Закона за наследството?
Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице.
Кога се подава заявлението за отказ от наследство?
Заявление за отказ от наследство се подава след настъпване на смъртта на едно лице при откриване на наследството и след издаване на съответните писмени документи, удостоверяващи този факт.
Има ли нужда от съгласието на останалите наследници при отказ от наследство?
Не, не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът на който и да е от тях.
Мога ли да се откажа от наследството под условие или за определен срок?
Не, отказ, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен.
Какви са последствията от отказ от наследство за другите наследници?
Частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници.
Могат ли кредиторите на наследодателя да искат унищожението на отказа от наследството?
Да, според Закона за наследството, кредиторите могат да искат унищожението на отказа в своя полза, ако не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
Какъв е срокът за предявяване на иск за унищожаване на отказа от наследството от страна на кредиторите?
Искът за унищожение може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2023/07/Обезщетение-неимуществени-вреди.jpg8531280lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2024-02-18 16:54:172024-02-18 16:58:44Ред за отказ от наследство
В последните няколко дела на преден план излиза въпроса за обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“.
„Гражданската отговорност“ е задължителна застраховка, която обхваща отговорността на притежателите и водачите на моторни превозни средства за причинените от тях вреди на трети лица.
Тази застраховка представлява ключов механизъм за защита на обществения интерес, като гарантира, че пострадалите в пътнотранспортни произшествия ще получат справедливо обезщетение за понесените щети и загуби.
Покритие на „Гражданска отговорност“
Застрахователната полица за „Гражданска отговорност“ покрива както имуществени, така и неимуществени вреди, включително:
1. Имуществени вреди: Това включва щети на движимо и недвижимо имущество, причинени от водача на моторното превозно средство. Например, ако при катастрофа бъдат нанесени щети на друг автомобил или на обект от инфраструктурата, като ограда или уличен стълб, тези щети ще бъдат покрити от застрахователната полица.
2. Неимуществени вреди: Тук се включват телесни увреждания и пропуснати ползи, причинени на трети лица.
Aко пешеходец бъде ранен вследствие на ПТП, разходите за лечение и евентуално компенсации за загуба на работоспособност или болки и страдания също ще бъдат покрити.
3. Разходи по лечение:
Осигурява се покритие за медицинските разходи, необходими за лечението на пострадалите лица. Това е важно, защото медицинските разходи могат да бъдат значителни, особено при сериозни наранявания.
4.Пропуснати ползи: В случай на загуба на доходи поради невъзможност за работа вследствие на претърпяното произшествие, застрахователят е длъжен да покрие тези загуби, като част от обезщетението за неимуществени вреди.
5.Смърт и други тежки последици: В случаите на смърт или трайна инвалидност на пострадалото лице, застраховката осигурява обезщетение на близките на жертвата или на самото пострадало лице.
Ограничения и изключения от покритието
Важно е да се отбележи, че „Гражданска отговорност“ не покрива щетите по автомобила на виновното лице, както и разходите за неговото лечение.
Това е отговорност, която водачът трябва да поеме сам или чрез друга застраховка, като например „Каско“. Застраховка „Каско“ осигурява защита на собственика на автомобила за щети по неговото превозно средство, независимо от това кой е виновен за произшествието.
Също така, въпреки че „Гражданска отговорност“ не покрива щетите по автомобила на виновното лице
Застраховката ГО покрива отговорността за уврежданията на пътниците, които са се намирали в автомобила по време на произшествието.
Това означава, че ако пътници в колата на виновното лице претърпят телесни увреждания, застраховката ще покрие техните медицински разходи и евентуални компенсации за причинените вреди.
Правата на увредените лица
Според разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), увредените лица имат право да искат обезщетение пряко от застрахователя на лицето, причинило вредите.
Това право дава възможност на пострадалите да получат своето обезщетение без необходимостта да се обърнат към виновното лице, което може да е в несъстоятелност или да няма достатъчно средства за покриване на щетите.
В този смисъл е необходимо доказване на следните предпоставки:
1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя и
застрахования извършител на причинените вреди при ПТП;
2/отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав:
3/ извършено деяние, довело до ПТП;
4/доказана и настъпила вреда на ищеца;
5/ причинна връзка;
6/противоправност на деянието и
7. и вина на дееца при настъпването на щетите по чл.432 ал.1 КЗ
Какво не покрива „Гражданска отговорност“ ?
Полицата не покрива също щетите по вашата кола, причинени от природни бедствия. Но ако щетата е причинена от дупка на пътя, можете да предявите претенции към общината.
Съществува и друга хипотеза – виновникът да избяга след ПТП.
В такъв случай трябва да се повика полиция.
Добре ще бъде за потърпевшия, ако има свидетели, които са записали номера на автомобила му.
След като собственикът бъде установен, претендирайте за покриване на щетите пред застрахователя му.
Ако пък не бъде установен, шансът е да имате каско.
При валидна „Гражданска отговорност“ следва обезщетение, дори ако засегнатото лице е знаело, че водачът например е употребил алкохол или упойващи вещества.
В някои случаи (при употреба на алкохол, наркотици и др.) обаче застрахователят може да предяви насрещен иск за възстановяване на направените разходи. При пътно произшествие с два автомобила с настъпили материални щети и без пострадали хора се попълва Двустранен констативен протокол (ДКП).
При Гражданската отговорност в срок от 7 дни след инцидента виновният водач е длъжен да уведоми застрахователната си компания.
Ако не изпълни това си задължение и се стигне до изплащане на щети, има опасност да бъде осъден да покрие изплатените лихви по всички разходи, направени от компанията като обезщетение на другия шофьор от момента на ПТП до уведомяването ѝ.
Виновният водач трябва да попълни т.нар. Заявление до застрахователя.
Пострадалия има право да предяви иск за претенциите си, като срокът за неимуществените щети е 5 години, а за имуществените – 3 години.
За да бъде уважено правото ви, е необходимо да представите пред застрахователя на виновния шофьор всички необходими документи:
1/валиден Протокол за ПТП
2. / талон на автомобила,
3/ талон за технически преглед,
4/шофьорска книжка на водача, управлявал колата по време на инцидента
С редица законодателни промени бе отменено задължението на Пътна полиция да посещава местопроизшествието при леки ПТП-та.
Така на виновния не му се отнемат контролни точки от талона.
Преди участниците в пътни произшествия бяха задължени да се обадят по телефона на КАТ, за да бъде регистрирано ПТП-то в тяхната система. От 1 март м.г. при удостоверяване на събития с ДКП НЕ СЕ уведомява Пътна полиция.
Застрахователи обаче съветват да се обадите за всеки случай на тел. 112, за да има регистрирано обаждане.
В случай, че водач ви събори оградата, трябва също да извикате КАТ, защото после без протокол няма как да искате обезщетение.
Процедурата по искане на обезщетение е ясно регламентирана и включва възможността за водене на съдебни дела срещу застрахователя, ако той откаже да изплати дължимото обезщетение или го намали неоснователно.
Това Ви гарантира, че правата на увредените лица са защитени, и им осигурява правна сигурност при търсене на компенсация за понесените вреди.
Застраховката „Гражданска отговорност“ е фундаментален елемент от системата на застраховането в България, който осигурява защита както за пострадалите лица, така и за виновните водачи.
Тя представлява социален механизъм, който гарантира справедливост и компенсация за всички участници в пътнотранспортните произшествия, като същевременно стимулира отговорното поведение на пътя.
Едно съдебно решение може да бъде допуснато до обжалване при вероятна нищожност, недопустимост, както и при очевидна неправилност.
С новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (З. – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“
Това основание бе въведено наред с евентуалната нищожност или недопустимост като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване
Става дума за процедурата по обжалване на Въззивно решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК
Задължително е наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК
Затова разграничаване на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда
Тези изводи трябва да са резултат от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии.
Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл.
Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона
Това следва да се тълкува и когато
А/ актът е постановен в противоречие с практика на ВКС,
Б/ Актът е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВКС,
В/ Актът е в противоречие с актове на Конституционния съд
Г/ Актът е в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз
Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност
Това ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Във всички останали случаи,
необосноваността на въззивния акт, произтичаща
от неправилно възприемане на фактическата обстановка,
от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност
е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въведе се касационното основание „очевидна неправилност“
Това бе отчетено като наличие на порок на обжалваното решение.
Тъй като, терминът няма легална дефиниция, до настоящия момент, в общественото пространство, се зародиха различни тълкувания на вложения смисъл.
Едва няколко месеца по-късно обаче, ВКС успя да формира и натрупа известно количество съдебни актове, в които макар и без задължителна сила, да даде насоки за това, какво съдиите от съставите му, считат за „очевидна неправилност“.
За да бъде определен един акт като „очевидно неправилен“, той трябва да съдържа явни и сериозни нарушения на правото
Става дума за нарушения, които са толкова значителни, че тяхната неправилност не може да бъде пренебрегната дори без задълбочен правен анализ.
От друга страна, съдебният акт не може да бъде определен като очевидно неправилен само поради несъгласие с правните изводи на въззивния съд или при наличие на различна правна интерпретация на приложимото право.
В тези случаи касационното обжалване трябва да се основава на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и да е налице някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Така, докато законодателната промяна с цел въвеждането на „очевидната неправилност“ като самостоятелно касационно основание започна да внася яснота по въпроса и да предлага обективни критерии
Това са критерии по които да се преценява дали едно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.
В крайна сметка, въведеното понятие „очевидна неправилност“ започва да играе важна роля в процеса на съдебен контрол върху решенията на въззивните съдилища
Това понятие служи като инструмент за поправяне на сериозни правни грешки, които могат да повлияят на изхода на делото по неправомерен начин.
Критерий за неправилност на Съдебно решение
При тази нормативна уредба съдебен контрол е допустим само при кумулативно наличие на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
В съдебната практика се посочва кога едно решение с неясни или противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно:
От своя страна нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютната неяснота на волята на съда
В този случай се говори за неправилност на съдебното решение.
Неяснотата в съображенията на съда е налице, което се приравнява на липса на мотиви.
Неправилност има и при противоречие в мотивите е резултат на формално невалидни изводи, които не могат да са логически следствия от ситуацията.
В В Решение № 15 по КД № 10/2018 г. КС е прието, че „предпоставката „очевидна неправилност“ е формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване“.
Съдебната практика за неправилност на решение
Това решение, освен че оставя приложима очевидната неправилност като предпоставка за допускане на въззивно решение до касационен контрол.
В този смисъл правилността на съдебното решение е въпрос по същество и като такъв, той се решава последен.
Чрез извличането му в производството се цели да бъде направена една проверка на съдебното постановление
Тази проверка изследва решението за пороци – нищожност и недопустимост.
Законодателят е приел, че очевидната неправилност е тежък порок, въведен с нормата на чл. 6 ГПК
Конкретно диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да провери процесуалните действия по движение и приключване на делото.
Неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в противоречие до степен, при която законът е приложен в обратен смисъл.
Квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довел до постановяване на неправилен, подлежащ на обжалване съдебен акт
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да може да бъде констатирана от съд.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2020/09/Изготвяне-нотариална-покана.jpg6841280lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2018-06-26 06:06:252024-08-29 07:54:03Очевидната неправилност на съдебно решение
Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или придобиване собственост по давност.
Всички останали обекти са годни за придобиване собственост по давност. Срокът за придобиване собственост по давност се определя от характера на владението и вещта.
Нужно ли е да се позовете на изтекла давност ?
Позоваването на изтеклата давност не е елемент от фактическия състав, а необходимо действие за процесуалната му защита и фактическо придобиване.
Такова действие е необходимо и при извършване на обстоятелствената проверка чрез подаването на искане за нейното извършване от владелеца.
Необходими са още изтичане на предвиден в закона срок (5 г. за добросъвестно владение и 10 г. за недобросъвестно владение) и упражняване на фактическа власт върху имота.
Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС.
Давностни срокове
Общият давностен срок за придобиване на недвижим имот е 10 (десет)години, когато упражняването на владение върху недвижимият имот е добросъвестно.
Когато се касае за недобросъвестно придобиване собственост по давност, то в този случай, срокът е5-годишен.
При придобиване собственост по давност, в случаите на добросъвестно владение и възмездно основание се прилага чл. 78 ЗС.
Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила за тяхното спиране или прекъсване.
Спирането на давностните срокове въз основа на юридически факт е основание, с чието настъпване изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият до момента запазва своето действие.
След отпадането на юридическия факт започва да тече нов срок, който се събира с изтеклия до момента. Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се предвиди в закона.
Давностно владение.. за придобиване собственост
Период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик.
Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност– 5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.
Добросъвестно владение
Това е придобиване собственост по давност, при което имотът се владее от едно лице на правно основание.
Това правно основание може да е договор, нотариален акт, друг документ, годно да направи владелеца собственик.
В този случай праводателят не е бил собственик или формата на договора е била опорочена.
Пример за такъв случай е продажба от заветник, който се легитимира като собственик със завещание, а впоследствие се установи, че завещанието е нищожно.
Недобросъвестно владение .. за придобиване собственост по давност
е това, което няма характеристиките на добросъвестното владение. Например недобросъвестен е владелецът, който владее недвижим имот на основание предварителен договор.
Този договор не е „годно правно основание”, защото с него не може да се прехвърли собственост. Недобросъвестният владелец може да придобие недвижим имот по давност с 10-годишно владение.
Законът поставя и други изисквания за придобиване на недвижим имот по давност, и по-точно към самото владение.
Владение по давност
трябва да отговаря още на следните условия:
– да бъде непрекъснато
– да е явно, а не скрито, т.е. владелецът трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си. Владелецът следва да демонстрира открито намерение да стане собственик.
– владението да е необезпокоявано, спокойно, несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице
Затова и съдебната практика има изключително точна дефиниция и практика по делата за давностно владение
За повече въпроси или информация се обърнете към нас за информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg
При разпределение на съдебни дела, движението на съдебното производство започва от първа инстанция при оспорване приключва с решение след изготвяне касационна жалба .
Основна задача на всеки адвокат, с опит в обжалването на съдебни решения на второинстанционните съдилища е да изготви стратегия и юридическа защита.
Процедура по касационно обжалване
При обжалване следва да се отчетат пропуските по надлежно оспорване на Съдебните решения на Окръжен или Апелативен съд.
Касационното обжалване пред ВКС е съдебен контрол върху невлезли в сила съдебни решения на Апелативен и Окръжен съд.
На касационно обжалване и разглеждане на касационни жалби подлежат невлезли в сила съдебни актове,
ВКС е единственият съд, който има касационни функции по граждански дела
Тази съдебна процедура цели кредиторът да събере вземането и след издаване на Заповед се нарича заповедно производство.
В повечето случаи се приема, че длъжникът не оспорва задължения, което дава възможност за бързо събиране на тези задължения без исков процес.
Заповедното производство се развива пред районния съд по постоянния адрес и седалището на длъжника.
Заповедното производство е подходящо и предвидено за случаите, при които длъжникът не оспорва дълга си, но не изпълнява – докато не бъдат задействани механизмите за принудително изпълнение.
В повечето случаи производство по „исков процес“ и след това „принудително изпълнение“ би било ненужно разхищение на ресурси.
Разбира се, ако в хода на заповедното производство се установи, че между страните по материалното правоотношение има спор са предвидени възможности за провеждане на исков процес.
Уредбата на заповедното производство е в глава тридесет и седма на ГПК. Уредени са два варианта на заповедно производство – общ вариант, при който издаването на изпълнителен лист и правото на принудително изпълнение е обусловено от влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 и сл.; и вариант за издаване на „заповед за незабавно изпълнение“.
Видове заповедно производство
В законодателството съществуват два вида заповедно производство
Заповедно производство по чл. 410 от ГПК;
Заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Тук ще разгледаме внимателно същността и особеностите на първият вид.
Обикновено заповедно производство,което се провежда само и единствено при доказано наличие на задължение въз основа на финансови документи.
В практиката на съдилищата масово използвано е прилагането на фактури за удостоверяване размер и основание за дължимост на задължение.
Заповедно производство по чл. 410 от ГПК.
Съдебната практика и законът допускат, че Заповедно производство може да се иска с издаване на заповед за изпълнение само за сума до 25 000 лева.
Ако исковата претенция надвишава този праг може да се предяви в исково производство.
Съществена особеност е, че няма конкретно изискване за доказателства.
Приложенията към Заявлението са пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесени държавни такси и разноски.
Естествено, това не важи за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, при което съответният документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде приложен към заявлението.
Предимство на Заповедното производство, гарантиращо бързина и ефективност на гражданското правораздаване.
Този съкратен инструктивен срок, който въвежда закона, е обусловен от опростения и стандартизиран вариант на заявлението в сравнение с молбата за издаване на изпълнителен лист и липсата на приложени към него доказателства, които да се обсъждат от съдебния състав.
Съществен момент е връчването на препис от заповедта за изпълнение на лицата, срещу които се иска издаване на изпълнително основание.
На пръв поглед това действие може сериозно да усложни цялата процедура и засегне интересите на Кредотора.
Но то създава следните предпоставки за законност на самата процедура, а именно :
А/ длъжникът бива уведомен за претенциите на заявителя представлява своеобразна проекция на принципите на състезателното начало и равенството на страните в гражданския процес
Б/Предоставя се възможност длъжникът да изгради своята защита. Това се случва чрез подаването на възражение срещу Заповедта.
Следва да се има предвид и това, че целта на заповедното производство е създаване на съдебно изпълнително основание за безспорно вземане.
Ако възражение обаче не бъде подадено срещу заповедта, вземането, следва да се счита за безспорно и заповедното производство ще е постигнало целта си.
В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото се отхвърля.
В заповедното производство не събират доказателства. Целта е проверка дали задълженията са спорни.
Особеност на това производство е възможност за защита чрез обжалване разпореждането, с което се допуска незабавно изпълнение на заповедта
Родова и местна подсъдност в заповедното производство
Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство се развива пред районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).
Заповедният съд разполага с възможността при постъпване на заявлението служебно да провери дали е местно компетентен.
Липсата на служебна проверка, заедно с издаване на Заявлението по чл. 410 ГПК води до стабилизиране на местната местната подсъдност.
За допълнителна информация, се обадете на тел. 0897 90 43 91 или изпратете директно Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/06/7466640_ml.jpg11191678lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2017-05-27 12:15:512022-09-26 16:13:32Заповедно производство
We may request cookies to be set on your device. We use cookies to let us know when you visit our websites, how you interact with us, to enrich your user experience, and to customize your relationship with our website.
Click on the different category headings to find out more. You can also change some of your preferences. Note that blocking some types of cookies may impact your experience on our websites and the services we are able to offer.
Essential Website Cookies
These cookies are strictly necessary to provide you with services available through our website and to use some of its features.
Because these cookies are strictly necessary to deliver the website, you cannot refuse them without impacting how our site functions. You can block or delete them by changing your browser settings and force blocking all cookies on this website.
Google Analytics Cookies
These cookies collect information that is used either in aggregate form to help us understand how our website is being used or how effective our marketing campaigns are, or to help us customize our website and application for you in order to enhance your experience.
If you do not want that we track your visist to our site you can disable tracking in your browser here:
Other external services
We also use different external services like Google Webfonts, Google Maps and external Video providers. Since these providers may collect personal data like your IP address we allow you to block them here. Please be aware that this might heavily reduce the functionality and appearance of our site. Changes will take effect once you reload the page.