Най-добрият интерес на детето
Най-добрият интерес на детето
Все по-често в съдебната практика на съдилищата се среща термина „Най-добрият интерес на детето“
Целта на настоящата статия е да изясни този термин.
При развод, фактическа раздяла или съдебен спор относно родителските права най-важният правен въпрос не е кой от родителите ще спечели делото, а кое решение осигурява най-добра защита на физическото, психическото и емоционалното развитие на детето.
Българското семейно право поставя най-добрия интерес на детето в центъра на съдебната преценка.
Това означава, че родителските претенции, личните конфликти, финансовите възможности и желанието на единия родител да получи преимущество не могат сами по себе си да определят крайния резултат.
Особена актуалност придоби този принцип след измененията на Семейния кодекс, обнародвани в Държавен вестник, бр. 115 от 30 декември 2025 г.
Новата редакция на чл. 59, ал. 3 СК допуска съвместно упражняване на родителските права по съдебно решение и когато родителите не са постигнали споразумение
Това се допуска само и единствено ако са изпълнени законовите предпоставки и това съответства на най-добрия интерес на конкретното дете.
Промяната поражда и важен правен въпрос:
Приложими ли са новите правила към съдебните производства, образувани преди 30 декември 2025 г., но все още неприключили към тази дата?
Отговорът изисква анализ на националното законодателство, международните стандарти за правата на детето и формиращата се съдебна практика.
Какво означава „най-добрият интерес на детето“?
Понятието „най-добър интерес на детето“ не е абстрактно морално съображение или пожелателен принцип. То представлява юридически критерий, който съдът е задължен да прилага при разрешаване на спорове, засягащи деца.
Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, преценката включва:
- желанията и чувствата на детето;
- неговите физически, психически и емоционални потребности;
- възрастта, пола, миналото и индивидуалните му характеристики;
- съществуващата или вероятната опасност от причиняване на вреда;
- способността на родителите да полагат подходящи грижи;
- последиците за детето от евентуална промяна на обстоятелствата;
- всички останали обстоятелства, които имат значение за неговото благополучие.
Законът не създава универсална формула, според която единият родител има предимство въз основа единствено на своя пол, доход, обществено положение или жилищни условия.
Например наличието на по-висок доход не означава автоматично по-добър родителски капацитет.
Също така обстоятелството, че детето до момента е живяло преимуществено при единия родител, е важно, но не изключва задължението на съда да изследва възможностите и на другия.
Най-добрият интерес на детето изисква индивидуална, комплексна и актуална оценка.
Тази оценка следва да се основава на доказателства, а не на предположения, стереотипи или предварително установено предпочитание към конкретен модел на родителска грижа.
Конвенцията на ООН за правата на детето
Член 3, параграф 1 от Конвенцията за правата на детето установява, че най-добрите интереси на децата трябва да бъдат първостепенно съображение при действията и решенията, които ги засягат като това изискване се отнася и до съдебната дейност.
В Общ коментар № 14 от 2013 г. Комитетът по правата на детето към ООН изяснява юридическото съдържание на принципа.
Най-добрият интерес като материално право
Всяко дете има право неговите интереси да бъдат действително установени, оценени и взети предвид при вземане на решение, което го засяга.
Това право не може да бъде заменено с формално позоваване на интересите на детето в мотивите към съдебното решение.
Необходимо е съдът да обясни защо конкретно разрешение отговаря на индивидуалните потребности на детето.
Най-добрият интерес като тълкувателен принцип
Съгласно т. 6 от Общ коментар № 14, когато дадена правна норма допуска повече от едно юридически възможно тълкуване, предпочитание следва да се отдаде на онова, което най-ефективно защитава интересите на детето.
Тази постановка има особено значение при противоречиво или неясно законодателство.
Тя обаче не означава, че съдът може да пренебрегва изрична и недвусмислена правна норма.
Принципът служи за избор между допустимите тълкувания на закона, а не за произволното му дерогиране.
Най-добрият интерес като процесуално правило
Съдебният процес трябва да предоставя необходимите гаранции за установяване на интересите на детето.
Съдът следва да оцени положителните и отрицателните последици от възможните решения и да изложи мотиви защо е предпочел конкретните мерки.
Това включва разглеждане не само на настоящото положение на детето, но и на вероятното развитие на отношенията с неговите родители.
Например съдът трябва да прецени как евентуална промяна на местоживеенето ще се отрази върху образованието, социалната среда, емоционалната сигурност и контактите с другия родител.
Родителските права след промените в СК
Една от най-съществените промени в семейното законодателство е новата редакция на чл. 59, ал. 3 СК, в сила от 30 декември 2025 г.
Разпоредбата позволява на съда да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, когато и двамата родители са заявили желание за упражняването им и това е в най-добрия интерес на детето.
Съдът определя конкретните мерки за всеки родител и може да разрешава разногласията между тях.
Това е съществено развитие спрямо предходната нормативна рамка, при която съвместното упражняване на родителските права беше обвързано със споразумение между родителите.
Съвместните родителски права не означават автоматично равно време
Съвместното упражняване на родителските права не трябва да се отъждествява с механично разделяне на времето на детето между двамата родители в съотношение 50:50.
Възможно е родителите да участват съвместно във вземането на съществени решения относно образованието, здравето и развитието на детето, докато конкретното разпределение на ежедневните грижи е съобразено с неговата възраст, потребности и организация на живота.
Например съдът може да установи, че при конкретно дете съвместното упражняване на родителските права е подходящо, но честото преместване между два дома би създало прекомерна нестабилност.
При друго дете, чиито родители живеят близо един до друг и имат добра организация на грижите, по-широкото разпределяне на времето може да бъде практически осъществимо.
Правната оценка не следва да бъде подчинена на математическо равенство между родителите, а на доказаните потребности на детето.
Общ коментар № 14, т. 67, приема, че споделената родителска отговорност по принцип може да бъде благоприятна за детето.
Същевременно Комитетът по правата на детето изрично отхвърля автоматичното предоставяне на родителска отговорност на единия или на двамата родители без индивидуална оценка.
Следователно новият чл. 59, ал. 3 СК създава правна възможност, а не безусловно право на всеки родител да получи съвместно упражняване.
Ако доказателствата сочат, че предложеният модел създава сериозна опасност за детето, съдът не следва да го постановява само защото и двамата родители са го поискали.
Съгласно чл. 59, ал. 6 СК съдът преценява съвкупността от обстоятелствата, които имат значение за детето.
При съдебната оценка особена тежест могат да имат ежедневните грижи, отношението на всеки родител към детето, неговите възпитателски способности, емоционалната привързаност, социалната среда и материалните възможности.
Необходим е анализ на действителното поведение на родителите.
Родителският капацитет не се установява единствено чрез декларация, че дадено лице обича детето си или желае да го отглежда.
От съществено значение е кой осигурява ежедневните потребности на детето, как се реагира при заболяване или образователни затруднения, как се подкрепя емоционалното му развитие и дали родителят е способен да съдейства за поддържане на връзката с другия родител, когато това е безопасно.
Социалният доклад на дирекция „Социално подпомагане“ е важен източник на информация.
Той може да съдържа данни за условията на живот, семейната среда, отношенията между детето и родителите и установени рискове.
Социалният доклад обаче не замества съдебната преценка.
Съдът следва да обсъди съдържанието му заедно с останалите доказателства и при необходимост да изясни непълнотите, противоречията или настъпилите след изготвянето му промени.
При данни за съществени психологически проблеми или конфликтни отношения може да се постави въпрос за назначаване на подходяща съдебна експертиза.
Родителски конфликт и безопасност на детето
Самото наличие на конфликт между родителите не освобождава съда от задължението да изследва подходящия модел на родителски грижи.
Значение има неговата интензивност, причините за възникването му, отражението върху детето и способността на всеки родител да осигури безопасна среда.
Особено внимателно трябва да се разглеждат случаите на домашно насилие, заплахи, принуда, психологически тормоз или други обстоятелства, които могат да изложат детето на опасност.
При необходимост съдът може да обсъди подходящи защитни мерки по чл. 59, ал. 10 СК, включително осъществяване на личните отношения в защитена среда или под подходящ надзор.
Правото на лични отношения с родителя не може да служи като основание за пренебрегване на доказана опасност за детето.
Изслушването на детето – задължение на съда и гаранция за справедлив процес
Детето не е пасивен обект на производството за родителски права.
То е самостоятелен носител на права, включително на правото неговото мнение да бъде взето предвид по начин, съответстващ на възрастта и степента му на развитие.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето дете, навършило 10 години, по правило задължително се изслушва в административно или съдебно производство, което засяга неговите права или интереси, освен ако това би навредило на интересите му.
Дете под 10-годишна възраст също може да бъде изслушано в зависимост от степента на развитието му, като решението за това се мотивира.
Член 59, ал. 8 СК препраща към тези правила.
Изслушването трябва да бъде организирано в подходяща среда, която не поставя детето под ненужен психологически натиск.
Важно е да се подчертае, че мнението на детето не представлява автоматично решаващ критерий.
Съдът не е длъжен да възприеме всяко негово предпочитание, но е длъжен да го оцени съобразно зрелостта му и всички доказателства.
Особено внимание трябва да се обърне на възможността детето да е поставено в конфликт на лоялност или да изпитва страх от реакцията на единия родител.
Изслушването не трябва да се превръща в процедура, чрез която върху детето се прехвърля отговорността да реши спора между възрастните.
Най-добрият интерес на детето и § 11 от преходните разпоредби на измененията в СК
Един от най-сложните въпроси след законодателните изменения от 30 декември 2025 г. е действието на новите материалноправни правила спрямо вече образуваните производства.
§ 11 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДСК предвижда неприключилите до влизането в сила на закона производства по чл. 59, 127 и 127а СК, както и определени производства по ГПК, да се разглеждат по досегашния ред.
Ключовият проблем се състои в значението на израза „по досегашния ред“.
Той поражда въпроса дали законодателят е запазил само приложимите процесуални правила, или е изключил и възможността съдът да приложи новата материалноправна уредба относно съвместното упражняване на родителските права.
Първа правна позиция: приложим е предходният режим
Според едното тълкуване § 11 има за цел да запази приложението на досегашната правна уредба към заварените съдебни производства.
При такова разбиране съдът не може да постанови съвместно упражняване на родителските права въз основа на новия чл. 59, ал. 3 СК, когато производството попада в приложното поле на преходната разпоредба.
Основният аргумент е необходимостта да се спази изрично установеното от законодателя времево действие на измененията.
Това тълкуване поставя на преден план правната сигурност и последователността в прилагането на преходните правила.
Втора правна позиция: „досегашният ред“ запазва процесуалните правила
Въпреки това той не запазва материалноправните ограничения
Според другото тълкуване е необходимо да се разграничи процесуалният ред за разглеждане на делото от материалноправните критерии, въз основа на които съдът постановява своето решение.
При това разбиране § 11 запазва досегашните процесуални правила, но не изключва непременно обсъждането на новата законова възможност за съвместно упражняване на родителските права.
Тази позиция може да бъде подкрепена с принципа за най-добрия интерес на детето.
Когато една правна норма допуска различни юридически защитими тълкувания, следва да се разгледа кое от тях съответства в най-голяма степен на правата на детето.
Същественият аргумент е, че времето на образуване на делото не трябва без достатъчно ясно нормативно основание да се превръща в пречка съдът да разгледа разрешение, което може да се окаже най-подходящо за конкретното дете.
Този извод обаче представлява тълкувателна правна позиция, а не окончателно установено разрешение на спорния въпрос.
Принципът за най-добрия интерес не дава основание за пренебрегване на § 11, ако приложимото му значение е ясно и недвусмислено.
Практически примери
Двама родители притежават подходящ родителски капацитет.
И двамата са участвали активно в отглеждането на детето, което има силна емоционална връзка с всеки от тях.
Родителите живеят сравнително близо един до друг и са в състояние да осигурят необходимите условия за грижа.
Между тях обаче не е постигнато споразумение относно упражняването на родителските права.
Първа хипотеза: Делото е образувано на 20 декември 2025 г. и към 30 декември 2025 г. все още е висящо.
При тълкуване на § 11 като запазващ и старите материалноправни ограничения съдът няма да приложи новата възможност по чл. 59, ал. 3 СК.
Втора хипотеза: Същото дело е образувано на 5 януари 2026 г.
В този случай новият чл. 59, ал. 3 СК е приложим и съдът може да разгледа съвместното упражняване на родителските права като една от възможностите, ако са налице законовите предпоставки.
Фактическото положение на детето и родителите е еднакво.
Различна е единствено датата на образуване на съдебното производство.
Този пример показва практическото значение на спора относно § 11.
От гледна точка на защитата на детето възниква въпросът дали времевото разграничение трябва да ограничава материалноправните възможности на съда, когато законодателят не е употребил изрично формулировката „по досегашния закон“.
Отговорът зависи от юридическото тълкуване на преходната разпоредба, а не може да бъде изведен единствено от желанието на родителите.
Съдебна практика през 2026г.
Развитието на съдебната практика показва, че въпросът за приложението на новата редакция на чл. 59 СК към заварени производства не е лишен от противоречия.
Съдебно Решение № 118 от 01.04.2026 г. на Окръжен съд – Перник
По в. гр. д. № 77/2026 г. Окръжен съд – Перник разглежда приложението на новата уредба относно съвместното упражняване на родителските права.
Съдът възприема разбирането, че § 11 ПЗР на ЗИДСК препятства прилагането на новия чл. 59, ал. 3 СК към конкретното заварено производство.
Това решение представлява аргумент в подкрепа на по-широкото действие на преходното правило.
Съдебен акт – Решение № 118/01.04.2026 г.
Съдебно Решение № 1935 от 04.08.2026 г. на Районен съд – Бургас
Различен практически подход може да бъде открит в Решение № 1935 от 04.08.2026 г. по гр. д. № 6333/2025 г. на Районен съд – Бургас.
Производството е образувано преди влизането в сила на измененията.
В хода на делото е направено искане за съвместно упражняване на родителските права чрез изменение на насрещния иск.
Съдът приема изменението за допустимо и обсъжда искането по същество.
В конкретния случай обаче не го уважава, като съобразява отношенията и възможностите за взаимодействие между родителите.
Особено важно е разграничението между допустимостта на съвместното упражняване като възможно разрешение и основателността му в конкретната семейна ситуация.
Следва да се отбележи, че решението не съдържа изричен и подробен анализ на § 11 като преходна норма. Поради това то не може да бъде представено като окончателно разрешаване на спора относно действието на закона във времето.
Съдебен акт – Решение № 1935/04.08.2026 г.
Какво следва от тези решения?
Двата съдебни акта илюстрират различни практически подходи.
Те не установяват сами по себе си задължително единно тълкуване, което да разрешава въпроса за всички висящи производства.
Затова при конкретно дело е необходима преценка на датата на образуването му, предмета на спора, процесуалното му развитие и приложимите законови разпоредби.
Необходимо е също разграничение между самото право на съда да обсъди определена мярка и въпроса дали доказателствата позволяват тя да бъде постановена в интерес на детето.
Продължителността на съдебния процес има значение за детето?
Семейните спорове имат особен характер.
За разлика от много имуществени правоотношения, положението на детето се изменя с течение на времето.
Неговата възраст, привързаност, ежедневни потребности, училищна среда и взаимоотношения с родителите се развиват непрекъснато.
Съдебно производство, което продължава продължително време, може да доведе до утвърждаване на определен фактически модел на грижи.
Този модел впоследствие придобива значение при съдебната оценка, защото стабилността и предвидимостта на средата са релевантни за детето.
Затова съдът трябва да следи дали събраните доказателства отразяват актуалното положение.
Може ли след приключване на делото да се поиска нов режим?
Семейноправните мерки не са абсолютно неизменни.
При настъпване на релевантни промени в обстоятелствата законът допуска ново съдебно произнасяне по съответния процесуален ред.
Не всяка промяна обаче е достатъчна.
Трябва да се установи защо новите факти налагат различно разрешение с оглед интересите на детето.
Самото изменение на законодателството не трябва автоматично да се приравнява на изменение във фактическите обстоятелства на конкретното семейство.
Именно това прави тълкуването на § 11 толкова важно – правният режим на първоначалното производство може да има съществени последици за бъдещото развитие на семейните отношения.
Най-добрият интерес на детето при международни спорове за родителски права
Принципът има особено значение, когато детето и родителите живеят в различни държави.
Такива спорове могат да възникнат при международен развод, преместване на детето, разногласия относно местоживеенето или твърдения за неправомерно отвеждане или задържане.
При приложимост на Регламент (ЕС) 2019/1111 трябва да бъдат разграничени международната компетентност на съда, въпросите относно упражняването на родителската отговорност и правилата за признаване и изпълнение на решения.
Член 21 от Регламента предвижда реална и ефективна възможност детето, способно да формира собствено мнение, да го изрази при предвидените условия.
Мнението му се оценява съобразно възрастта и степента на зрелост.
В международните спорове най-добрият интерес на детето не означава, че съдът може да пренебрегне приложимите правила за компетентност или специалните механизми на Хагската конвенция от 1980 г.
По-скоро този принцип трябва да се прилага в рамките на конкретната международноправна процедура, включително при оценката на установените рискове, необходимите защитни мерки и правото на детето да бъде изслушано.
Особено значение имат въпросите за обичайното местопребиваване на детето, реалните грижи, семейната и социалната среда и възможността за запазване на значимите семейни отношения – Регламент (ЕС) 2019/1111 – EUR-Lex
Европейски сравнителен пример:
Типичен пример, който се дава е развитието на родителската отговорност във Франция
Полезен сравнителноправен пример е френският Закон № 2002-305 от 4 март 2002 г. относно родителската власт.
Реформата укрепва нормативната рамка на споделената родителска отговорност и допуска модели на последователно пребиваване на детето при двамата родители.
От особено значение е чл. 11, I от закона, който предвижда приложението на определени негови разпоредби и към висящи производства, по които няма влязло в сила съдебно решение.
Френската уредба показва, че законодателят може изрично да разшири приложението на нови правила към заварени семейни производства.
Това обаче не е пряк аргумент, че българският § 11 има същото съдържание.
Двата закона съдържат различни преходни правила. Затова френският пример може да бъде използван като сравнителноправен ориентир, но не и като заместител на тълкуването на българското законодателство – Закон № 2002-305 от 4 март 2002 г. – Légifrance
Как да защитим най-добрия интерес на детето в съдебно производство?
Ефективната правна защита трябва да започва с внимателно установяване на фактическите обстоятелства.
В производствата за родителски права от съществено значение е събирането на доказателства за реалните грижи, отношенията между детето и всеки родител, социалната среда и здравословното и емоционалното състояние на детето.
При необходимост следва да се поиска актуален социален доклад, съдебнопсихологична експертиза или други допустими доказателствени средства.
Особено важно е да бъде изследван ефектът от предложените мерки за упражняване на родителските права.
Например искането за съвместно упражняване не трябва да се изчерпва с общо твърдение, че и двамата родители имат равни права.
Необходимо е да бъде представен реалистичен модел, който отговаря на конкретните обстоятелства – местоживеене, училищна заетост, дневен режим, здравни потребности, организация на грижите и възможности за комуникация.
Когато се твърди наличие на риск за детето, той трябва да бъде изследван чрез подходящи доказателства и да бъде поискано съобразено с този риск разрешение.
В случай на непосредствена необходимост може да се постави въпрос за подходящи привременни мерки, когато са налице съответните законови предпоставки.
Основната задача на процесуалното представителство не е просто да обоснове защо единият родител заслужава да спечели спора.
То трябва да покаже защо поисканите мерки са законосъобразни, изпълними и най-подходящи за конкретното дете.
Детето трябва да остане в центъра на всяко съдебно решение
Най-добрият интерес на детето е основополагащ принцип на българското семейно право и международната закрила на детските права.
Той изисква съдът да разглежда всеки спор чрез индивидуалните потребности, безопасността и дългосрочното развитие на детето.
Новите разпоредби на Семейния кодекс разширяват възможните правни разрешения относно упражняването на родителските права.
Това развитие не следва да се възприема като автоматично предпочитание към съвместното упражняване, а като предоставяне на допълнителен правен инструмент за определяне на подходящия модел на родителска грижа.
Особено внимателна правна оценка е необходима при заварените производства, при които възниква въпросът за действието на § 11 ПЗР на ЗИДСК.
Принципът за най-добрия интерес на детето не отменя приложимия закон, но има съществено значение при тълкуването му, когато са налице повече от едно юридически допустими разрешения.
В крайна сметка истинският критерий за справедливо семейноправно решение не е победата на единия родител над другия, а осигуряването на безопасна, стабилна и благоприятна среда за детето.
Адвокатска защита при спорове за родителски права
Международна адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна помощ по производства за развод, упражняване на родителски права, местоживеене на деца, лични отношения между родители и деца, издръжка и международни семейноправни спорове.
Правната защита включва преглед на доказателствата, анализ на съдебната компетентност, изготвяне на искови молби, отговори, въззивни жалби и процесуални становища, както и представителство пред компетентните съдилища.
Правните интереси на родителите се защитават чрез закона.
Интересите на детето трябва да бъдат водещи при неговото прилагане.
📞 Телефон: +359 897 90 43 91
📧 Email: office@lawyer-bulgaria.bg
📍 Адрес: гр. София, ул. „Александър Жендов“ № 6
Кой родител има предимство при спор за родителски права?
Българското право не предвижда автоматично предимство на майката или бащата. Съдът извършва индивидуална оценка на родителския капацитет, положените грижи и всички релевантни обстоятелства, като водещ е интересът на детето.
Може ли съдът да постанови съвместни родителски права без съгласие между родителите?
Да. След изменението на чл. 59, ал. 3 СК, в сила от 30 декември 2025 г., такава възможност съществува при предвидените в закона условия. При заварените производства трябва допълнително да се анализира приложението на § 11 ПЗР на ЗИДСК.
Не. Съвместното упражняване на родителските права и конкретното разпределение на времето за пребиваване на детето са свързани, но различни въпроси. Съдът определя мерките според конкретния случай.
На каква възраст съдът изслушва детето?
По правилото на чл. 15 ЗЗДет детето задължително се изслушва след навършване на 10 години, освен ако това би навредило на неговите интереси. По-малко дете също може да бъде изслушано според степента на развитието му.
Може ли детето само да избере при кого да живее?
Мнението на детето е важен фактор, но не замества съдебното решение. Съдът трябва да оцени неговите желания заедно с всички други обстоятелства, свързани с благополучието и безопасността му.
Какво се случва, ако единият родител възпрепятства контактите с другия?
Такова поведение може да бъде релевантно при оценката на родителския капацитет и изпълнението на определените мерки. Съдът може да разгледа необходимостта от допълнителни мерки или промяна на режима, при съответните законови предпоставки.
Прилага ли се новият чл. 59, ал. 3 СК към дела, започнали преди 30 декември 2025 г.?
Това е спорен тълкувателен въпрос, свързан с § 11 ПЗР на ЗИДСК. Съдебните актове, разгледани по-горе, показват различни подходи. Необходимо е конкретно изследване на приложимия времеви режим и процесуалното положение на делото.
