Запор на сметки на длъжника

Значителна част от въпросите към нас се отнася до ситуация в която, клиент се обръща към нас с нужда от правна помощ при Запор на сметки на длъжника.

Запорът на банкова сметка е една от най-често прилаганите мерки в изпълнителното производство в България.

Той се използва както от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК)

Запор на сметки на длъжника се извършва от от публичен изпълнител при НАП по реда на ДОПК.

При запор банката блокира наличните и постъпващите средства до размера на дълга, а в определени случаи превежда задържаните суми по изпълнителното дело.

В практиката най-често възникват въпроси като:

1. може ли ЧСИ да запорира заплатна сметка ?
2. какво става с пенсията ?
3. има ли защита за несеквестируем доход ?
4. кога запорът е незаконосъобразен ?
5. как се подава жалба срещу действия на ЧСИ ?
6. как фирма може да поиска освобождаване на средства при запор за неотложни плащания.

Законът действително предвижда защита, но тя не се прилага автоматично във всеки случай и често изисква навременни действия от длъжника.

Какво представлява Запор на сметки на длъжника

При Запор на сметки на длъжника съдебният или публичният изпълнител изпраща запорно съобщение до банката като трето задължено лице.

По ГПК запорът върху вземане по банкова сметка се счита наложен спрямо банката от деня и часа на получаване на запорното съобщение.

Банките са длъжни да се съобразят с него и да изпълнят указанията по закона и по конкретното изпълнително производство.

Когато изпълнението е по реда на ГПК, запорното съобщение до третото лице се изпраща едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

В самата покана се съобщават и наложените запори, поради което длъжникът често научава за блокираната сметка едва след като вече не може да оперира свободно с нея.

Запор на сметка от ЧСИ

При Запор на сметки на длъжника най-честият проблем е, че съдебният изпълнител по правило няма пълна информация за произхода на средствата, които постъпват по сметката – дали са трудово възнаграждение, пенсия, обезщетение, социална помощ или други постъпления.

Именно затова на практика нерядко възникват спорове дали по банковата сметка постъпват несеквестируеми суми, които не могат да бъдат събирани изцяло.

По чл. 446 ГПК законът ограничава каква част от трудовото възнаграждение, друго възнаграждение за труд и пенсията може да бъде удържана.

Размерът на удръжката зависи от нетния доход и от това дали длъжникът издържа деца.

Ограниченията не се прилагат по същия начин при задължения за издръжка, където законът допуска по-широко изпълнение.

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата в България е 1213 лв., определена с ПМС № 243 от 13.11.2025г.

Това е особено важно, защото именно минималната работна заплата е ключов ориентир при преценката кои доходи и в какъв размер подлежат на удръжки по чл. 446 ГПК.

Несеквестируем доход по банкова сметка

Най-важната разпоредба за длъжниците е чл. 446а ГПК, според който несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК, както и на определени помощи и обезщетения, се запазва и когато тези суми са постъпили по банкова сметка, но само ако са постъпили не по-рано от един месец преди налагането на запора.

Това означава, че не всяка сума по сметката е еднакво защитена и моментът на постъпване е решаващ.

С други думи, ако по сметката Ви постъпва заплата, пенсия или друг защитен доход и той е постъпил в рамките на посочения едномесечен период, законът предвижда той да запази своята защита. Ако обаче тази сума остане по сметката по-дълго и придобие характер на спестяване, практическата защита значително отслабва.

Именно това е една от най-честите причини хората да останат неприятно изненадани при блокирана сметка.

Как да се защитите при Запор на сметки на длъжника

Защитата срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител се осъществява по реда на чл. 435 и сл. ГПК, а жалбата се подава по реда на чл. 436 ГПК чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението.

По общото правило срокът е едноседмичен – от извършване на действието, ако страната е присъствала или е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението; за третите лица срокът тече от узнаването.

На практика това означава, че при запор на банкова сметка, по която постъпва заплата, пенсия или друго защитено плащане, длъжникът не бива да чака. Обичайно се подава молба до ЧСИ за вдигане или ограничаване на запора върху несеквестируемите суми, като при отказ или при вече извършено незаконосъобразно разпределение може да се пристъпи към съдебно обжалване.

Важно: не всяка сума по сметката е защитена безсрочно

Една от най-честите грешки е да се смята, че щом дадена сума е от заплата или пенсия, тя остава защитена без ограничение във времето. Това не е така. Чл. 446а ГПК обвързва защитата с постъпления, направени не по-рано от един месец преди запора, а при по-продължително задържане по сметката сумите могат да бъдат третирани като спестявания, спрямо които несеквестируемостта не се запазва в същия обем.

Именно затова при запор на банкова сметка е важно не само какъв е произходът на средствата, но и кога са постъпили, както и дали могат да бъдат индивидуализирани по банковите извлечения. Това е критично при възражения пред ЧСИ и при евентуално съдебно обжалване.

Запор на фирмена сметка от НАП

Когато дружество има неплатени данъци, осигурителни вноски или други публични задължения, публичният изпълнител при НАП може да наложи обезпечителни мерки и да пристъпи към принудително изпълнение, включително чрез запор на банкови сметки.

ДОПК предвижда и електронен запор върху вземане на длъжника по сметка в банка.

При фирмите проблемът често е по-тежък, защото блокирането на сметката може да спре плащания към доставчици, възнаграждения, наеми, логистика, горива, комунални разходи и изпълнение на текущи договори.

Това на практика може да доведе до прекратяване на търговски отношения и до допълнителни неустойки, дори когато дружеството има реална възможност да обслужва задължението си поетапно.

НАП самата публикува информация, че при временни финансови затруднения съществуват механизми като разрешение за неотложно плащане и в определени случаи отсрочване или разсрочване.

Разрешение за неотложно плащане при запор на НАП

При запор на фирмена сметка по ДОПК законът предвижда възможност да бъде поискано разрешение за неотложно плащане.

Официалната информация на НАП изрично сочи, че съдействие следва да се търси от отговорния публичен изпълнител, а искането трябва да бъде мотивирано спрямо конкретната дейност и нуждата от плащането.

На практика добре изготвената молба следва да съдържа:
– описание на конкретните задължения, които трябва спешно да се платят;
– доказателства за връзката им с основната дейност на фирмата;
– договори, фактури, падежи, уведомления за санкции или неустойки;
– аргументи, че неплащането ще причини по-тежки вреди, включително спиране на дейността, загуба на клиенти или невъзможност да се генерират приходи, от които самото публично задължение да бъде погасено.

Тази логика съответства на режима, описан от НАП за неотложните плащания и за преодоляване на временни финансови затруднения.

Разлика между запор от ЧСИ и запор от НАП

Много длъжници смесват двете хипотези, но те са различни. ЧСИ действа по частноправни вземания въз основа на изпълнителен титул и по реда на ГПК, докато публичният изпълнител при НАП събира публични държавни вземания по реда на ДОПК.

При НАП съществуват специфични механизми като разрешение за неотложно плащане и административни канали за комуникация с органа по принудителното изпълнение.

Затова и правилната защита винаги зависи от това кой е наложил запора, какво е основанието на задължението, какъв е произходът на средствата по сметката и на какъв етап се намира изпълнителното производство.

Един и същ практически проблем – Запор на сметки на длъжника – може да изисква съвсем различна правна стратегия.

Документи при защита срещу запор на сметки на длъжника

При защита срещу запор на банкова сметка най-често са нужни:
запорно съобщение, покана за доброволно изпълнение, банкови извлечения, документи за произхода на сумите, служебна бележка от работодател, разпореждания на ЧСИ или НАП, както и доказателства за текущи плащания и неотложни разходи при фирмите.

Именно при Запор на сметки на длъжника документите са решаващи, защото спорът обикновено е не дали запор има, а какви точно средства са засегнати и дали върху тях законът допуска изпълнение.

Защо е важно да се реагира бързо

При изпълнителните производства сроковете са кратки, а забавянето често води до по-трудна защита.

При жалба срещу действия на съдебен изпълнител срокът по чл. 436 ГПК е кратък, а при банков запор всяко забавяне увеличава риска средствата да бъдат преведени по изпълнителното дело или да се загуби възможността да се докаже своевременно несеквестируемостта им.

При запор от НАП бързата реакция е също толкова важна, защото дружеството трябва незабавно да аргументира защо част от средствата са необходими за неотложни плащания, за да продължи дейността си и да не се стигне до по-тежки вреди както за бизнеса, така и за самото събиране на публичното вземане.

Нашият съвет при Запор на сметки на длъжника

Запорът на банкова сметка не означава, че длъжникът е напълно лишен от защита.

Българското право съдържа механизми за защита на несеквестируемите доходи, за обжалване на незаконосъобразни действия на ЧСИ, както и за искане на разрешение за неотложни плащания при запор от НАП.

Но тази защита не действа автоматично във всеки случай – тя изисква точна правна преценка, правилни доказателства и навременни действия.

Просрочени вземания: давност, обезпечение и навременни действия

Тази публикация разглежда момента след настъпване на падежа: кога вземането е просрочено, как се следи погасителната давност, кога признание или изпълнително действие може да има значение и кога трябва да се мисли за обезпечение. За пълния процес – покана, заповедно производство, иск, изпълнителен лист и ЧСИ – вижте основната страница Събиране на вземания.

Събирането на просрочени вземания е правен и практически процес, чрез който кредиторът предприема действия за получаване на дължима, изискуема, но неплатена парична сума.

Когато физическо лице или фирма Ви дължи пари и не ги заплати на уговорения падеж, не е достатъчно единствено да разполагате с основателна претенция.

Необходимо е да бъде

1. избрана правилната стратегия,
2. да се съберат доказателствата,
3. да се провери имущественото състояние на длъжника
4. при необходимост своевременно да се пристъпи към обезпечение, съдебно производство и принудително изпълнение.

Просрочено вземане може да възникне поради:

• неплатена цена по договор за продажба;
• неплатена фактура за доставена стока;
• неплатено възнаграждение за извършена услуга;
• неизпълнен договор за изработка;
• неплатен наем;
• невърнат заем;
• неплатено възнаграждение по граждански или търговски договор;
• неоснователно получена или погрешно преведена сума;
• дължимо обезщетение;
• договорна неустойка;
• законна или договорна лихва;
• признато, но неплатено задължение;
• неплатено задължение по споразумение;
• вземане, установено със запис на заповед или друг документ;
• неплатени суми между търговски дружества;
• вземане от български или чуждестранен длъжник.

Когато падежът е настъпил, а плащането не е извършено, кредиторът може да предприеме действия за доброволно или принудително събиране на дълга.

Кога едно вземане е просрочено

За да бъде предприето Събиране просрочени вземания, задължението трябва да е възникнало и да е станало изискуемо.

Когато в договора е определен конкретен падеж, длъжникът по правило изпада в забава след изтичането на този срок.

Например, ако е уговорено плащане до 30 юни и сумата не бъде платена, от следващия ден задължението е просрочено.

Когато няма определен падеж, обикновено е необходимо кредиторът да отправи покана за изпълнение.

С получаването на поканата длъжникът се уведомява, че кредиторът изисква плащане в посочения срок.

При задължения, произтичащи от непозволено увреждане, законът предвижда специално правило, според което длъжникът се смята в забава и без покана.

При търговски сделки трябва да се преценят и специалните разпоредби на Търговския закон относно сроковете за плащане, законната лихва и минималното обезщетение за разноските по събиране на вземането.

Защо е важно събирането на вземането да започне навреме

Отлагането често намалява реалната възможност дългът да бъде събран.

През периода на бездействие длъжникът може:

• да прехвърли недвижими имоти;
• да продаде автомобили или друго движимо имущество;
• да закрие или изпразни банкови сметки;
• да прехвърли дружествени дялове;
• да прекрати дейността на фирмата;
• да натрупа задължения към други кредитори;
• да изпадне в неплатежоспособност;
• да открие производство по несъстоятелност;
• да промени адреса или седалището си;
• да прекрати търговското дружество;
• да предприеме действия, затрудняващи принудителното изпълнение.

Колкото повече кредитори насочат изпълнение към едно и също имущество, толкова по-съществен става въпросът за реда на удовлетворяване и наличието на обезпечени или привилегировани вземания.

Ето защо правилната стратегия не се изчерпва с изпращането на едно писмо.

Необходимо е да се анализира дали длъжникът разполага с имущество и дали трябва незабавно да бъде поискан запор, възбрана или друго обезпечение.

Погасителна давност при просрочени вземания

Погасителната давност е един от най-важните въпроси при събирането на дългове.

Общият давностен срок по Закона за задълженията и договорите за Събиране просрочени вземания е пет години, освен когато законът предвижда друг срок.

Не е напълно точно да се твърди, че всички търговски вземания се погасяват с петгодишна давност.

За определени категории задължения и Събиране просрочени вземания законът предвижда тригодишен срок, включително за:

• вземания за възнаграждение за труд, когато не е предвидена друга давност;
• обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
• наемни плащания;
• лихви;
• други периодични плащания.

Давността по правило започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Прекъсва ли поканата за плащане давността

Самото едностранно изпращане на покана от кредитора обикновено не прекъсва погасителната давност.

Давността може да бъде прекъсната при предвидените в закона предпоставки, например:

• с признаване на вземането от длъжника;
• с предявяване на иск или възражение;
• с предприемане на действие за принудително изпълнение.

Подписано споразумение, изрично признание на дълга или частично плащане може при определени обстоятелства да има значение като признание на задължението. Всеки случай обаче трябва да бъде анализиран самостоятелно.

След изтичане на давността вземането не изчезва автоматично, но длъжникът може да направи възражение за погасителна давност.

Съдът по принцип не прилага давността служебно, а следва да бъде надлежно въведено възражение от длъжника.

Затова не трябва да се разчита само на телефонни разговори, напомняния или продължителни неформални преговори.

Основни етапи при събиране на просрочени вземания

1. Правен анализ на вземането

Преди предприемане на действия за Събиране просрочени вземания трябва да се установят:

• основанието на задължението;
• размерът на главницата;
• датата на падежа;
• договорената лихва;
• дължимата законна лихва;
• наличието и размерът на неустойка;
• извършени частични плащания;
• възраженията на длъжника;
• приложимата погасителна давност;
• компетентният съд;
• наличните доказателства;
• възможността за обезпечение;
• имущественото състояние на длъжника.

Още на този етап трябва да се провери дали договорът съдържа арбитражна клауза, избор на съд, избор на приложимо право или специален ред за уреждане на спора.

При международни отношения трябва да се определи коя държава има международна компетентност и кое национално право се прилага.

2. Проверка на документите и доказателствата

За успешното Събиране просрочени вземания е важно кредиторът да разполага с доказателства за възникването и изискуемостта на вземането.

Такива могат да бъдат:

• договор;
• анекс;
• фактура;
• проформа фактура;
• приемо-предавателен протокол;
• стокова разписка;
• товарителница;
• поръчка;
• оферта и приемането ѝ;
• протокол за извършена работа;
• кореспонденция по електронна поща;
• съобщения между страните;
• банкови извлечения;
• платежни нареждания;
• разписки;
• счетоводни документи;
• признание на задължението;
• погасителен план;
• извънсъдебно споразумение;
• нотариално заверен договор;
• запис на заповед;
• свидетелски показания, когато са допустими;
• експертиза, когато размерът на вземането изисква специални знания.

Фактурата достатъчна ли е

Фактурата може да бъде важно доказателство, но сама по себе си не винаги е достатъчна, ако длъжникът оспорва доставката, услугата или основанието на плащането.

Следва да се търсят допълнителни доказателства, че:

• стоката е поръчана;
• доставката е извършена;
• услугата е реално предоставена;
• работата е приета;
• фактурата е получена или осчетоводена;
• длъжникът е признал задължението;
• е извършено частично плащане;
• няма своевременно възражение срещу изпълнението.

Фактурата не трябва автоматично да се отъждествява с изпълнително основание.

Обикновената фактура по правило не позволява директно образуване на изпълнително дело, без преди това кредиторът да се снабди с изпълнителен титул по предвидения в закона ред.

3. Проучване на имущественото състояние на длъжника

Преди завеждане на дело за Събиране просрочени вземания е препоръчително да се анализира дали длъжникът разполага със секвестируемо имущество.

В зависимост от случая могат да бъдат проверени:

• недвижими имоти;
• ипотеки и възбрани;
• търговски дружества и участия;
• обявени годишни финансови отчети;
• автомобили и други регистрирани вещи;
• производства по несъстоятелност;
• ликвидация или заличаване на дружество;
• особени залози;
• публично достъпни данни за търговската дейност;
• известни вземания на длъжника от трети лица.

Достъпът до информацията трябва да се осъществява по законен начин и при спазване на правилата за защита на личните данни.

Проверката не гарантира, че имущество ще бъде открито или че дългът ще бъде събран, но позволява да бъде оценен икономическият риск от съдебното производство.

Извънсъдебно събиране на вземането

Извънсъдебното събиране често е най-бързият и икономически разумен първи етап.

То може да включва:

• адвокатска покана за доброволно изпълнение;
• телефонни и писмени преговори;
• предложение за разсрочване;
• подписване на споразумение;
• признаване на задължението;
• обезпечаване на дълга;
• доброволно частично или пълно плащане.

Покана за доброволно изпълнение

Поканата трябва да съдържа ясно и точно:

• данни за кредитора и длъжника;
• основанието на вземането;
• размера на главницата;
• падежа;
• размера или основанието на лихвата;
• претендираните неустойки и разноски;
• банковата сметка за плащане;
• разумен срок за доброволно изпълнение;
• предупреждение за съдебни и изпълнителни действия;
• данни за контакт.

Правилно изготвената адвокатска покана показва, че кредиторът е готов да защити правата си, но същевременно предоставя възможност спорът да бъде решен без допълнителни съдебни разноски.

Не трябва обаче да се допуска използването на заплахи, подвеждащи твърдения, публично разгласяване на дълга или други незаконосъобразни форми на натиск.

Споразумение за разсрочено плащане

Когато длъжникът признава дълга, но няма възможност да го плати наведнъж, може да бъде подписано извънсъдебно споразумение.

Добре изготвеното споразумение следва да урежда:

• признатия размер на главницата;
• начислената до момента лихва;
• бъдещата лихва;
• падежите на отделните вноски;
• банковата сметка за плащане;
• последиците от пропускане на вноска;
• предсрочната изискуемост;
• разпределението на разноските;
• обезпеченията;
• компетентния съд;
• приложимото право.

При подходящи условия споразумението може да бъде оформено по начин, който съществено улеснява бъдещото принудително събиране.

Формата и съдържанието му трябва да бъдат преценени от адвокат според конкретното задължение.

Обезпечение на бъдещ или предявен иск

Когато има риск по делата за Събиране просрочени вземания длъжникът да прехвърли или укрие имущество, може да се поиска обезпечение на бъдещ или вече предявен иск.

Обезпечението не се допуска автоматично.

Кредиторът трябва да обоснове обезпечителна нужда и да представи убедителни писмени доказателства или определената от съда гаранция.

Възможните обезпечителни мерки включват:

• запор на банкови сметки;
• запор на вземания от трети лица;
• запор на движими вещи;
• възбрана върху недвижим имот;
• запор на дружествени дялове;
• други подходящи мерки, определени от съда.

Когато обезпечението се иска преди предявяване на иска, съдът определя срок, в който основният иск трябва да бъде заведен.

Обезпечението не означава автоматично плащане на сумата.

Неговата цел е да запази имущество, върху което по-късно може да бъде насочено изпълнение.

Заповедно производство за събиране на вземания

Заповедното производство е често използван способ за Събиране просрочени вземания.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК

Производството по чл. 410 ГПК може да се използва за парични вземания, когато искът е родово подсъден на районния съд.

Следва да се подчертае, че това не е процедура само за „малки суми“.

Приложимостта се определя от законовите правила за родова подсъдност и характера на вземането.

Съдът разглежда заявлението в закрито заседание. Ако издаде заповед за изпълнение, длъжникът разполага с едномесечен срок от връчването, в който може да подаде възражение.

Възражението по правило не трябва да бъде мотивирано.

Ако длъжникът не възрази и не плати, заповедта влиза в сила и кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.

Ако длъжникът подаде възражение, кредиторът трябва в определения от закона срок да предприеме действия за установяване на вземането по исков ред.

Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК

Когато вземането се основава на някой от изрично изброените в закона документи, кредиторът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Не всеки договор, фактура или частен документ попада в тази категория.

Необходимо е документът да отговаря точно на законовите изисквания.

Такива документи могат да бъдат например определени нотариално удостоверени договори, записи на заповед и други изрично посочени в закона актове и документи.

Редовността, изискуемостта и съдържанието на документа трябва да бъдат внимателно проверени предварително.

Електронно подаване на заявленията

Съгласно действащите процесуални правила търговците и лицата, представлявани от адвокат, подават заявленията за заповед за изпълнение по електронен път чрез Единния портал за електронно правосъдие.

Исково производство за неплатено вземане

Когато вземането е спорно, не попада в приложното поле на заповедното производство или длъжникът е подал възражение, може да се наложи предявяване на иск.

В зависимост от случая искът може да бъде основан на:

• неизпълнен договор;
• неплатена продажна цена;
• неплатено възнаграждение;
• договор за заем;
• договор за наем;
• договор за изработка;
• неоснователно обогатяване;
• непозволено увреждане;
• договорна неустойка;
• признание на задължение;
• регресно вземане;
• запис на заповед или друго правоотношение.

В исковото производство съдът изследва:

• съществува ли договорно или друго правоотношение;
• изпълнил ли е кредиторът своите задължения;
• възникнало ли е вземането;
• настъпил ли е падежът;
• извършено ли е плащане;
• има ли прихващане;
• изтекла ли е погасителната давност;
• основателни ли са възраженията на длъжника;
• какъв е точният размер на главницата, лихвата и неустойката.

При уважаване на иска кредиторът може да получи изпълнителен лист и да пристъпи към принудително изпълнение.

Принудително изпълнение пред ЧСИ или ДСИ

След получаване на изпълнителен титул кредиторът може да образува изпълнително дело пред частен или държавен съдебен изпълнител.

Съдебният изпълнител пристъпва към действия по молба на кредитора.

Кредиторът може да поиска проучване на имущественото състояние на длъжника и насочване на изпълнението върху конкретни активи.

Възможните изпълнителни способи включват:

• запор на банкови сметки;
• запор на трудово възнаграждение;
• запор на пенсия в секвестируемия размер;
• запор на вземания от клиенти и контрагенти;
• запор на автомобил;
• опис и продажба на движими вещи;
• възбрана върху недвижим имот;
• опис и публична продан на недвижим имот;
• запор на дружествени дялове;
• изпълнение върху ценни книжа;
• изпълнение върху обособена част от предприятие;
• присъединяване към друго изпълнително производство.

Запор на банкова сметка

Запорът върху банкова сметка се налага чрез запорно съобщение до съответната банка.

Запорът се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.

При постъпили секвестируеми средства банката ги превежда по сметката на съдебния изпълнител при условията на закона.

Възбрана върху недвижим имот

Възбраната се вписва в Имотния регистър и ограничава възможността последващи разпореждания с имота да бъдат противопоставени на кредитора.

След извършване на необходимите процесуални действия имотът може да бъде описан, оценен и изнесен на публична продан.

Запор на трудово възнаграждение и пенсия

Не цялото трудово възнаграждение или пенсия може да бъде удържано.

Законът предвижда несеквестируем минимум и различен размер на удръжките в зависимост от дохода и от това дали длъжникът издържа деца.

Специални правила се прилагат при задължения за издръжка.

Не всяко имущество на длъжника може да бъде продадено

Законът предвижда защита на определени вещи и доходи на длъжника – физическо лице.

Несеквестируеми могат да бъдат например:

• определени вещи за обикновена употреба;
• необходима храна и гориво;
• определени инструменти, необходими за упражняване на професия;
• защитена част от трудовото възнаграждение;
• защитена част от пенсията;
• определени помощи и обезщетения;
• при наличието на законовите предпоставки – единственото жилище.

Съществуват обаче изключения, включително когато върху вещта е учредена ипотека или залог и изпълнението се води от обезпечения кредитор.

Изпълнителните способи и наложените мерки трябва да бъдат съразмерни на размера на задължението.

Какво става, ако длъжникът е прехвърлил имуществото си

Ако длъжникът е извършил увреждаща кредитора сделка, може да се анализира възможността за предявяване на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД.

Целта на този иск не е сделката да бъде унищожена за всички лица, а да бъде обявена за относително недействителна спрямо конкретния кредитор, ако са изпълнени законовите предпоставки.

За успешното провеждане на такъв иск трябва да бъдат доказани:

• качеството на кредитор;
• увреждащото действие;
• знанието на длъжника за увреждането;
• при възмездна сделка – и необходимите предпоставки относно третото лице;
• спазването на приложимия срок.

Когато има данни за прехвърляне на имущество, трябва да се действа незабавно, тъй като могат да последват нови разпореждания в полза на други лица.

Събиране на вземане от фирма

При длъжник – търговско дружество, трябва да се проверят:

• актуалното състояние на дружеството;
• неговият управител;
• седалището и адресът на управление;
• публикуваните финансови отчети;
• наличието на ликвидация;
• наличие на производство по несъстоятелност;
• особените залози;
• преобразувания, прехвърляния и промени в собствеността;
• публични данни за активи и дейност.

Самият факт, че едно дружество има собственик или управител, не означава автоматично, че тези лица отговарят лично за всички негови задължения.

Личната отговорност на управителя, собственика или съдружника може да възникне само при конкретно законово или договорно основание.

При данни за неплатежоспособност трябва да се анализира дали вземането следва да бъде предявено в производство по несъстоятелност и в какви срокове.

Събиране на вземане от физическо лице

При физическо лице могат да бъдат изследвани:

• недвижими имоти;
• автомобили;
• трудови възнаграждения;
• пенсии;
• вземания от трети лица;
• банкови сметки;
• дружествени участия;
• наследствени права;
• движими вещи.

При изпълнението трябва да бъдат съобразени правилата за несеквестируемост и съразмерност.

Когато длъжникът е женен, следва да се анализира дали имуществото е лично, съпружеска имуществена общност или съсобствено, както и дали задължението е поето за задоволяване на семейни нужди.

Какво става, ако длъжникът няма имущество

Липсата на открито имущество към конкретен момент не означава непременно, че събирането е окончателно невъзможно.

Възможно е длъжникът впоследствие:

• да започне работа;
• да придобие имот;
• да получи наследство;
• да открие банкова сметка;
• да придобие автомобил;
• да получи вземане от трето лице;
• да започне търговска дейност.

Изпълнителното дело обаче не трябва да бъде оставяно без активни действия.

Продължителното бездействие може да доведе до прекратяване на производството по силата на закона, а погасителната давност трябва да бъде следена отделно.

Самото образуване на изпълнително дело не освобождава кредитора от необходимостта да иска подходящи изпълнителни способи и да следи развитието му.

Разноски при събиране на просрочени вземания

Разноските могат да включват:

• адвокатско възнаграждение;
• държавна такса;
• такси за справки;
• нотариални такси;
• депозит за вещо лице;
• такси на съдебния изпълнител;
• разноски за опис, оценка и публична продан;
• разноски за превод и легализация при международни случаи.

При успешно съдебно производство съдът може да присъди направените и доказани разноски съобразно изхода на спора и процесуалните правила.

Това не означава, че всички платени от кредитора суми винаги ще бъдат възстановени в пълен размер.

Съдът извършва преценка за доказаността, необходимостта и в предвидените случаи – за прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение.

Какви услуги предлага адвокатската кантора

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ оказва съдействие на физически лица и фирми при събиране на просрочени вземания на територията на цялата страна.

Услугите могат да включват:

• правен анализ на вземането;
• проверка на договори и доказателства;
• изчисляване на главница, лихва и неустойка;
• проверка за погасителна давност;
• проучване на имущественото състояние на длъжника;
• изготвяне и изпращане на адвокатска покана;
• водене на извънсъдебни преговори;
• изготвяне на споразумение за доброволно плащане;
• изготвяне на признание на задължение;
• договаряне на обезпечение;
• молба за обезпечение на бъдещ иск;
• запор на банкови сметки;
• възбрана върху недвижими имоти;
• заповедно производство по чл. 410 ГПК;
• производство по чл. 417 ГПК;
• исково производство;
• снабдяване с изпълнителен лист;
• образуване на изпълнително дело;
• процесуално представителство пред ЧСИ или ДСИ;
• искове срещу увреждащи сделки;
• събиране на вземания от фирми;
• събиране на вземания от физически лица;
• събиране на вземания с международен елемент.

Защо да се обърнете към адвокат навреме

Навременната адвокатска намеса позволява:

• да се провери дали вземането е доказуемо;
• да се предотврати изтичането на давност;
• да се избере подходящата процедура;
• да се избегнат ненужни разноски;
• да се поиска обезпечение преди имуществото да бъде прехвърлено;
• да се изготви правилно признание или споразумение;
• да се започне ефективно изпълнително производство;
• да се следи за конкретни изпълнителни действия;
• да се защити кредиторът при възражения на длъжника.

Нито адвокатът, нито съдебният изпълнител могат да гарантират събирането на вземането, ако длъжникът няма имущество или доходи.

Събиране на просрочени вземания – свържете се с нас

Ако физическо лице или фирма Ви дължи пари и не е платило в уговорения срок, не отлагайте правния анализ на случая.

Своевременните действия могат да бъдат решаващи за:

• запазване на доказателствата;
• предотвратяване изтичането на давност;
• установяване на имущество;
• налагане на запор или възбрана;
• ограничаване на допълнителните разноски;
• увеличаване на възможността за реално събиране.

Контакти

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

Оказваме съдействие при събиране на просрочени вземания от физически лица и фирми – от първоначалния правен анализ и доброволните преговори до приключване на съдебното и изпълнителното производство.

Настоящата публикация има общ информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет. Всеки случай изисква отделен анализ на документите, давността, приложимото право и имущественото състояние на длъжника.

Може ли да се събере вземане без писмен договор

Да, в определени случаи е възможно. Договорът невинаги трябва да бъде сключен в писмена форма, но липсата на писмен документ може да затрудни доказването. Могат да бъдат използвани фактури, банкови преводи, електронна кореспонденция, поръчки, протоколи, разписки, счетоводни документи и други допустими доказателства.

Достатъчна ли е неплатената фактура

Не във всички случаи. Фактурата е важно доказателство, но при оспорване може да се наложи да бъде доказано реалното извършване на доставката или услугата.

Може ли директно да се образува дело пред ЧСИ

Изпълнително дело може да бъде образувано при наличие на изпълняем акт или изпълнителен лист. Обикновен договор или фактура невинаги представлява достатъчно изпълнително основание.

Може ли да се запорира банкова сметка преди завеждане на дело

Да, при наличие на законовите предпоставки съдът може да допусне обезпечение на бъдещ иск чрез запор на банкови сметки или друга подходяща мярка. Обезпечението не се допуска автоматично и може да бъде обвързано с представяне на гаранция.

Прекъсва ли поканата за добровоПрекъсва ли поканата за доброволно изпълнение давносттално изпълнение давността

По правило едностранната покана от кредитора не прекъсва сама по себе си давността. Необходимо е да се прецени дали е настъпило признание от длъжника, предявяване на иск или предприемане на изпълнително действие.

Колко време отнема събирането на дълг

Срокът зависи от: връчването на документите; поведението на длъжника; наличието на възражение; натовареността на съда; необходимостта от експертиза; наличното имущество; избрания изпълнителен способ; обжалванията; евентуална несъстоятелност. Поради това не може предварително да бъде гарантиран конкретен срок.

Може ли длъжникът да бъде задължен да плати разноските

При уважаване на иска съдът може да присъди на кредитора доказаните разноски съразмерно с уважената част от претенцията. При изпълнителното производство разноските по правило се възлагат според разпоредбите на ГПК, но са възможни законови изключения.

Какво да направя, ако длъжникът обещава плащане, но постоянно отлага

Устните обещания не трябва да заменят правните действия. Следва да се поиска писмено признание, конкретен погасителен план и подходящо обезпечение, като едновременно с това се провери давностният срок.

Може ли да се събере вземане от чуждестранен длъжник

Да, но трябва да се определят компетентният съд, приложимото право и държавата, в която се намира имуществото. В рамките на Европейския съюз могат да бъдат приложими специални европейски процедури за събиране и обезпечаване на вземания.

Новости в Заповедното производство

Напоследък все повече се говори и обсъждат промени в т.нар. Заповедно производство.

Електронизация на заповедното производство по ГПК – съвременна реформа с практически измерения

От 1 юли 2024 г. влизат в сила съществени изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приети от Народното събрание на 25 януари 2023 г., чрез които електронната форма се въвежда като основен принцип в заповедното производство. Това е една от най-мащабните реформи в материята на гражданското правораздаване, с потенциал да ускори и уеднакви правосъдната практика в страната.

Какво е заповедното производство и защо се електронизира?

Заповедното производство по чл. 410 и чл. 417 ГПК представлява облекчен и формализиран ред за събиране на безспорни вземания.

Според данни на ВСС, през 2020 г. заповедните дела са съставлявали 57% от всички граждански дела в районните съдилища.

Значителната концентрация на подобни производства в големите градове води до неравномерна натовареност на съдилищата, което обуславя необходимостта от централизирано електронно разглеждане.

Централизирано разпределение, електронен формат

С новите разпоредби на чл. 409а ГПК всички действия в заповедното производство се извършват електронно.

Това включва подаване на заявления чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), издаване на заповеди за изпълнение и изпълнителни листове в електронна форма и комуникация със страните по електронен път.

Електронното подаване

Според чл. 410, ал. 5 ГПК, електронната форма е задължителна за определени субекти: банки, застрахователи, дружества за събиране на вземания, доставчици на комунални услуги, нотариуси, съдебни изпълнители и държавни/общински органи.

Изключение е предвидено за търговци и лица, представлявани от адвокат – те могат да избират между хартиена и електронна форма.

Липсата на прецизност в нормата създава предпоставки за тълкувателни спорове и необходимост от доразясняване.

Промени в подсъдността

Чрез чл. 410, ал. 6 ГПК се допуска подаване на заявления в произволен районен съд, с последващо разпределение между съдии в цялата страна. Изключение правят заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, които се подават по адреса на заявителя, за да може съдът да се запознае с оригинала на представения документ.

Изпълнителен лист в електронна форма

Електронният изпълнителен лист се подписва цифрово и се регистрира в информационната система на съда.

Номерът на изпълнителния лист служи за образуване на изпълнително дело.

Електронната партида съдържа ключова информация за изпълнителния лист и позволява проследимост на плащания и статус на делото.

Предимства за длъжника

Новият чл. 414, ал. 3 ГПК позволява на длъжника да избира между електронно и хартиено подаване на възражение.

Възможността да се подаде възражение в произволен районен съд също улеснява достъпа до правосъдие.

Отпадане доказателствено изискване по чл. 415, ал. 5 ГПК

При подадено възражение, вече не е нужно заявителят да представя доказателства за предявен иск по чл. 422 ГПК.

Съдът ще бъде служебно уведомяван за това чрез ЕИСС.

Последици за съдебните изпълнители

Чрез достъп до електронния изпълнителен лист съдебните изпълнители ще могат да образуват изпълнителни дела без да е нужно представяне на хартиен оригинал. Чл. 426, ал. 5 ГПК въвежда ограничение за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия лист, ако предишното не е отбелязано като приключено или прекратено.

Подзаконови актове и регулация

До края на 2024 г. ВСС и Министерството на правосъдието приведе в съответствие действащите наредби, включително Наредба № 5/2017 и Наредба № 6/2017. Вече са утвърдени нови образци на документи.

Нашият съвет

Електронизацията на заповедното производство има потенциал да преодолее хроничните забавяния и административна неефективност, характерни за големите съдебни райони. Въвеждането на единен електронен процес гарантира по-лесен достъп до правосъдие, предвидимост и бързина.

При успешно внедряване, реформата ще се превърне в модел за модернизация и на други производства в българското правораздаване.

За актуална информация и професионална правна помощ относно заповедното производство и изпълнителни дела – свържете се с нашия екип.

Какво представлява електронизацията на заповедното производство?

С промените в ГПК се въведе задължителна електронна форма за всички процесуални действия в заповедното производство. Това включва подаване на заявления, издаване на съдебни актове (заповед за изпълнение, изпълнителен лист) и комуникация между страните и съда чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП).

Кой е задължен да подава заявления за заповед за изпълнение само по електронен път?

Задължението се отнася до кредитни и финансови институции, застрахователи, доставчици на електроенергия, вода, телекомуникации, нотариуси, частни съдебни изпълнители, държавни органи и общини. Тези субекти нямат право да използват хартиена форма.

Има ли изключения от електронната форма за някои търговци?

Да, когато търговците или други субекти се представляват от адвокат, могат да избират между електронна и хартиена форма. Законодателят обаче не е прецизирал напълно обхвата на това изключение, което създава възможност за тълкувания.

Къде се подават заявленията за заповед за изпълнение?

Заявленията по чл. 410 ГПК могат да се подават във всеки районен съд. След подаване, те се разпределят централно чрез случайно разпределение към съдии от цялата страна, независимо от първоначалното място на подаване.

Има ли специални правила за заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК?

Да. Те се подават само по местната подсъдност – адрес на заявителя – заради необходимостта от представяне на оригинали на документи (напр. нотариални актове, записи на заповед). Делата отново се разпределят централизирано, но в рамките на местния съд.

Какво се случва, ако ЕПЕП не работи в момента на подаване?

За задължените лица по чл. 410, ал. 5 ГПК, това би довело до ограничение на правото да предявят вземания. Липсва механизъм за алтернативно подаване при технически проблем, което е сериозен практически риск.

Как се подава възражение от длъжника срещу заповедта?

Длъжникът има избор – може да подаде възражение по чл. 414 ГПК както на хартия (в който и да е районен съд), така и по електронен път чрез ЕПЕП. Това е с цел улеснение и по-широк достъп до правосъдие.

Кой съд ще издаде изпълнителния лист при иск по чл. 422 ГПК?

След промяната в чл. 416, ал. 2 ГПК, когато има висящо исково производство, изпълнителният лист се издава не от заповедния, а от исковия съд. Това е логично, предвид че именно този съд решава по съществото на спора.

Как ще се издава изпълнителният лист – електронно или на хартия?

Принципно в електронна форма – подписан от съдия и снабден с уникален електронен печат. Само при невъзможност – на хартия. Електронният лист ще има уникален регистров номер и ще е достъпен за съдебните изпълнители чрез системата.

Може ли да се образува второ изпълнително дело по вече издаден електронен изпълнителен лист?

Не. Докато не бъде отбелязано прекратяване или приключване на първото дело в електронната партида, не може да се образува второ. Така се избягва злоупотреба и паралелни изпълнения.