Въззивно обжалване на Решение

Съдебното производство не приключва с постановяване на акта, а често пъти продължава с въззивно обжалване на Решение.

Въззивното обжалване представлява способ за атакуване на порочно решение, което позволява правният спор да бъде разгледан още веднъж по същество.

В предмета на въззивното обжалване стои материалноправният спор

В практика се сочи, че Въззивното обжалване представлява продължение на дейността на първоинстанционния съд.

Това обжалване се означава като втора или т.нар. въззивна инстанция.

Въззивната инстанция продължава разглеждането на спора, въззивната дейност се наслагва върху първоинстанционната.

Какво е въззивно обжалване на решение ?

Общото правило предвижда, че всички първоинстанционни решения подлежат на въззивно обжалване – чл. 258 ал. 1 ГПК.

Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция – пред апелативните съдилища.

Въззивната жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Лицето, от името на което се подава въззивната жалба се нарича въззивник, а насрещната страна (ответника по въззивната жалба) – въззиваема страна.

На въззивно обжалване подлежат диспозитивите на решенията на първоинстанционния съд /
районен или окръжен/.

В т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 ОСГК на ВКС по тълк.д. № 1/2000 г. е изяснено, че мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, предвид, че същите не обвързват насрещните страни със сила на пресъдено нещо и щом крайният резултат ги удовлетворява, нямат правен интерес от обжалване.

Логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ГПК налагат извода, че мотивите не са част от съдържанието на решението, макар и да са материализирани в един и същи документ, а именно писмения акт на решението.

Предвид обстoятелството, че в мотивите се излагат съображенията на съда, обосноваващи решението, а именно, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК следва да се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и направените правни изводи на съд, същите са обект на въззивна дейност при обжалване на решението.

Правото на въззивно обжалване възниква с обявяването на първоинстанционния съдебен акт и връчването му на съответната страна по делото.

То съществува в рамките на един двуседмичен преклузивен срок.

Както и пред първоинстанционният съд, така и на втора съдебна инстанция въззивнаемата страна (ответникът по въззивната жалба) може, освен да подаде отговор на въззивната жалба, да подаде и насрещна такава.

В този случай страните  в производството придобиват по 2 качества в производството пред въззивния съд – на въззивник и на въззиваема страна.

Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което докладва жалбите и отговорите на страните

Събирането на доказателства, става по общите правила, относими за производсвото пред първоинстанционния съд.

Пред въззивната инстанция по начало не се събират отново доказателствата, събрани в първата инстанция.

Въззивният съд може да разпита отново свидетелите и вещите лица, само ако намери за необходимо да ги разпита непосредствено.

В противен случай той преценява събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства въз основа на протоколите от съдебните заседания.

От изключителна важност е обстоятелството, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства

Странитер също така НЕ могат да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

Въззивният съд може да събира и доказателства, когато законодателят е допуснал те да бъдат събрани по инициатива на съда.

До приключване на съдебното дирене обаче, във въззивното производство страните могат да:

– твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;

– твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

Извън обхвата на въззивния контрол са също така:

Неприсъствените решения (чл. 239, ал. 4 ГПК). Следва да се има предвид, че в случай на постановяване на неприсъствено решения, страната, срещу която е постановено същото има три възможности:

1. Да подаде в едномесечен срок от датата на връчване на неприсъственото решение молба за отмяната му по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивната инстанция.
2. Да предяви с иск същото право или да го оспори в случай, че се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно (чл. 240, ал. 2 ГПК.

Срокът за предявяване на иска е тримесечен от деня, в който тя е узнала обстоятелството или е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от погасяване на вземането. Срокът е преклузивен.

3. Молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, за отмяна на влезли в сила решения по граждански и търговски дела.

За допълнителна информация за обжалване на Съдебно решение пред въззивния съд, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg

Защита при непозволеното увреждане ?

В последните няколко години голям интерес придоби въпросът за евентуалната защита при непозволено увреждане ?

Институтът на деликтната отговорност е един от основните способи за защита на правата на гражданите и юридическите лица в случаите на непозволено увреждане.

Въпросът е уреден в чл.45-54 ЗЗД, като обхваща различни фактически състави на отговорността

Тази отговорност обхваща лични действия на трети лица, както и отговорността за вреди, причинени от вещи или животни.

Съставите на деликтната отговорност са уредени в Закона за задълженията и договорите, уреждайки и въпроса за защита при непозволеното увреждане ?.

Какво представлява непозволеното увреждане ?

В центъра на деликтната отговорност стои вредата. Без вреда няма отговорност.

Вредата е следствие от човешко поведение (действие или бездействие), но може да бъде причинена от вещ или животно.

Често говорим за вреда, причинена от човешко поведение, проявено чрез действие.

• Деликтът (на латински: delictum „простъпка, правонарушение“) е правен институт на римското право. На български се превежда като непозволено увреждане.
• Съществува основен правен прицип, който създава задължение за всеки да не вреди другиму.
• Вредата може да се причини от деяние, което по-често е действие, но може да бъде и бездействие.
• Основните елементи от фактическия състав на деликта са : деяние; противоправност (на деянието); вреда ; причинно-следствена връзка ; вина.
• Отговорността в гражданското право се изразява в пораждане на задължението за отговорното лице да поправи вредите, които е причинил другиму. Тя е санкция за нарушаване на задължението да не се вреди другиму.

Тук се има предвид, че отговорността за тази вреда може да понесе само лице, което е действало съзнателно, т.е. което е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си.

Обхват на непозволеното увреждане 

Характерно за отговорността за непозволено увреждане от лични действия е, че задължителна предпоставка за нейното осъществяване е вина на дееца

В чл.45, ал.2 ЗЗД законодателят дори е установил оборима презумпция за вина.

Формата на вина (умисъл или небрежност) не оказва влияние върху размера на дължимото обезщетение

Как се осъществява защита при непозволено увреждане ?

• Обезщетението за непозволено увреждане се определя на принципа на справедливостта. Съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията и тяхната връзка с деянието.
• По своя особен характер неимуществените вреди не подлежат на поправяне, а могат единствено да бъдат възмездявани чрез парично обезщетяване;
  Необходима предпоставка, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е пълното доказване от страна на ищеца на всички кумулативно (заедно) изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане;
• Ако самият пострадал е допринесъл за настъпване на вредите, то обезщетението от непозволено увреждане се намалява;
• За да може да се намали обезщетението за вреди от непозволено увреждане трябва приносът на увреденото лице да е конкретен;

Размер на обезщетението при непозволено увреждане 

При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземе предвид степента на увреждане на здравето и респективно болките и страданията

Често пъти увреждането касае период на възстановяване и дали то въобще е възможно в пълна степен или лицето е инвалидизирано, дали са засегнати честта и достойнството на пострадалото лице;

В конкретния случай обезщетението се определя от съда по справедливост, в зависимост от фактическата  обстановка във всеки конкретен случай.

Какво представлява непозволеното увреждане?

Деликтът (на латински: delictum „простъпка, правонарушение“) е правен институт на римското право. На български се превежда като непозволено увреждане. Съществува основен правен прицип, който създава задължение за всеки да не вреди другиму. Вредата може да се причини от деяние, което по-често е действие, но може да бъде и бездействие.

Какво означава причинно-следствена връзка?

Причинната връзка(каузалитет) е изключително важен елемент от фактическия състав на деликта и е отразена най-точно с латинския израз „Conditio sine qua non“ или условие без което резултат не би настъпил. Накратко, това е изследване на връзката между деянието и настъпилата вреда. Ако такава връзка няма – нямаме деликт и съответно не се носи отговорност.

Какво означава противоправност?

Накратко, това означава, че деянието трябва да е неправомерно, противозаконно, да не е в резултат на законово правомощие, което брани обществен интерес. Например – ако някой причини вреда на другиго при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, тогава деянието е в защита на по висш интерес и не се явява противоправно.

Носи ли се отговорност при неизбежна отбрана и крайна необходимост?

Не се ангажира гражданска отговорност за превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако деянието е случайно. Налице няма вина, а тя представлява предпоставка за гражданската отговорност при непозволено увреждане. Когато дадено лице е поставено в положение на крайна необходимост поради случайно събитие, то макар и деянието му да не е противоправно и виновно, ще дължи поправяне на щетите, причинени на трето лице на плоскостта на носене риска и на справедливостта, а не поради деликтната отговорност.

За всички вреди ли се дължи обезщетение?

При непозволено увреждане се дължи обезщетение за абсолютно всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. включително и неимуществените вреди. Вземанията за обезщетение за вреди от деликт стават изискуеми от деня на увреждането, а когато деецът не е известен – от откриването му. Законът не разграничава изискуемостта на вземанията за неимуществени вреди от имуществени, както и не определя различни начални моменти за давностните срокове според характера на вредите. Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.

Как се определя обезщетението при непозволено увреждане?

Обезщетението за непозволено увреждане се определя на принципа на справедливостта. Съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията и тяхната връзка с деянието. Поради своя особен характер неимуществените вреди не подлежат на поправяне, а могат единствено да бъдат възмездявани чрез парично обезщетяване за достигане до други блага. Необходима предпоставка, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е пълното доказване от страна на ищеца на всички кумулативно (заедно) изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени права, правнозащитими интерес или блага.

Има ли давност при деликт / непозволено увреждане?

Вземанията от непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от увреждането или от откриване на дееца, или отговарящия за вредоносното деяние. Изтичането на предвидения в чл. 117 от ЗЗД петгодишен давностен срок не дерогира общото правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Изтичането на давността нито погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера на длъжника, в случай, че последният направи възражение в тази насока.

Кои са основните положения при обезщетяване на неимуществени вреди?

В понятието “неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята съвкупност представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението при неимуществени вреди има задачата да компенсира болките и страданията чрез заместване с други блага. Благото се измерва като предмет със стойност, което задоволява човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на тези потребности. Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност.

Как се определят справедливо неимуществени вреди?

Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да се обезщетят вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Справедливостта следва да се разгледа като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, да включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а бива извеждана от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.

Кой може да търси обезщетение за неимуществени вреди?

Обезщетение за вреди може да се търси от всички, които са ги понесли: пострадали, а в случай на смърт непълнолетните им низходящи или пълнолетни, но неработоспособни низходящи, неработоспособни възходящи, които действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка. За обезщетение може да претендира и взетото за отглеждане, но неосиновено още дете, болни и неработоспособни братя и сестри или други близки, които също са били издържани от починалия.

Как съдът определя размера на неимуществените вреди?

Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. Принципът за определяне на обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, изисква да се определят действително претърпените вреди при спазване на обективно установените критерии. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. Моралните вреди се определят индивидуално и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им. Възмездяват се най-близките на пострадалия чрез обезщетението за неимуществени вреди в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Обезщетението за неимуществени вреди обхваща всички болки страдания, които са настъпили и ще настъпят в бъдеще.

Как се изчисляват неимуществени вреди от публикациите в медиите?

Изказването на мнение, което съдържа негативна оценка за определена личност, която е публична или се откроява по една или друга причина в обществения живот, не поражда отговорност, и не съставлява противоправно поведение, ако не засяга достойнството на личността (т. е. ако не осъществява състав на престъплението обида). Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да клеветят или да нанасят обиди. Осъждането да се заплати обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите. То само по себе си е вид морално обезщетяване, заедно с паричното.

Какво е обезщетението при смъртен случай на пострадалия?

Обезщетениe за имуществени вреди се дължи на лице, което е имало основание да получава издръжка от свой родител, ако родителят почине при непозволено увреждане. Ако увреденото лице почине преди да предяви иск за неимуществени вреди, неговите наследници също не могат самостоятелно за пръв път да предявят такива искове, защото не на тях са причинени уврежданията. Те обаче могат да предявят иск за претърпени болки и страдания от самите тях, в следствие смъртта на своя близък. Тук право на обезщетение имат “най-близките” в това число са низходящите и родителите на пострадалия. В случай на причинена смърт се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. При причиняване на смърт имат значение възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. От значение са и редица други обстоятелства, които подлежат на обсъждане от съда и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Какво е връзката между трудова злополука и деликтна отговорност ?

Намалението на работоспособността за пострадали настъпва от деня на злополуката и оттук бъдещите вреди са известни, съответно изискуеми. Но ако отрицателните отражения върху работоспособността се проявят на по-къснен етап, то вземането е изискуемо от проявяване на болестта в пълен обем, което изисква констатация на медицински орган. Обезщетението за вреди от деликт може да се присъди до края на срока определен за инвалидност, а при пожизнено инвалидизиране – за всички бъдещи вреди. Когато работникът или служителят заболее поради фактът, че работодателят не е взел мерки за отстраняване на вредности в производството над допустимите норми, то заболяването се третира като непозволено увреждане. Ако налице е причиняване на трайна нетрудоспособност, обезщетение за неполучаваната разлика между трудовото възнаграждение преди непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия ще се дължи докато увреденият навърши предвидената за добиване право на пенсия възраст.

Привременни мерки при родителски права

„Πpивpeмeннитe мepĸи ca нeвлизaщи в зaĸoннa cилa paзпopeждaния в бpaчния процес, издaвaни чpeз Определение за привременни мерки при родителски права.

Тези мерки цeлят дa нaпpaвят възмoжнo пpинyдитeлнoтo ocъщecтвявaнe нa cлeдвaщи oт бpaчнoтo пpaвooтнoшeниe пocлeдици

Тези мерки ĸacaят виcящи пpoизвoдcтвa, в ĸoитo пpeдcтoи дa бъдaт oпpeдeлeни пъpвoнaчaлнитe мepĸи зa peгyлиpaнe нa oтнoшeниятa нa вceĸи oт poдитeлитe c дeтeтo.

Πocoчeнитe paзпopeдби ca cпeциaлни и нe мoгaт дa бъдaт тълĸyвaни paзшиpитeлнo

Затова следва да бъдат пocтaнoвявaни пpивpeмeнни мepĸи относно децата.

Kaзaнo пpocтo, пpивpeмeннитe мepĸи ca вpeмeнни cъдeбни peшeния.

Heзaвиcимo чe ce пocтaнoвявaт във виcящ пpoцec c oпpeдeлeниe, тe имaт eднaĸвa пpaвнa cъщнocт и eднaĸвa изпълнитeлнa cилa c ĸpaйнoтo cъдeбнo peшeниe, влязлo в cилa.

Нямa тeopeтичecĸи пpoблeм c oпpeдeлeниe зa пpивpeмeнни мepĸи пo дeлo c пpeдявeн иcĸ пo чл. 59, aл. 9 CK дa ce „cycпeндиpa“ влязлo в cилa cъдeбнo peшeниe.

Регламентация на привременни мерки

Maĸap cъдeбнитe peшeния в чacттa зa

1.Упpaжнявaнeтo нa привременни мерки при родителски права

2. Рeжимa нa лични oтнoшeния,

3. Опpeдeлянe мecтoживeeнeтo нa дeтeтo

следва дa имaт xapaĸтepa нa cпopнa cъдeбнa aдминиcтpaция и зaтoвa нe ce пoлзвaт cъc cилa нa пpecъдeнo нeщo.

Нaлицe e тpaйнa ypeдбa нa личнитe oтнoшeния мeждy poдитeлитe и дeтeтo, ĸoятo имa дeйcтвиe дoĸaтo нe бъдe ycтaнoвeнo пo cъдeбeн peд нaличиeтo нa нoвoнacтъпили cъщecтвeни oбcтoятeлcтвa, дaвaщи ocнoвaниe зa пpoмянaтa им.

Oпpeдeлeнитe мepĸи ca пpилoжими дo мoмeнтa нa пocтaнoвявaнeтo нa нoви тaĸивa c влязлo в cилa peшeниe.

He e тpyднo дa ce paзбepe, чe oпиcaнoтo cтaнoвищe cъздaвa мнoгo зaтpyднeния в зaщитaтa нa интepeca нa дeцaтa и нe oтгoвapя нa интepeca и нa poдитeлитe.

Πpoцecът пo чл. 59, aл. 9 CK e тpиинcтaнциoнeн

Целта на постановяването на привременни мерки във висящи производства по спор относно упражняване на родителски права бил да се осигури защита на интереса на детето

Това се отнася не само в случаите, в които липсва

1. „трайна уредба на мерките за местоживеене на детето,
2. упражняването на родителски права
3. режим на лични контакти на родител с дете“ и когато
4. съществувала опасност за правата на детето.

Дори да било налице влязло в сила съдебно решение, правата и законните интереси на детето можели да бъдат изложени на риск.

Постановяването на привременни мерки в тези случаи цели съобразяване с новото фактическо положение

Крайната цел на тези мерки е предотвратяване на опасността да бъдат застрашени или нарушени правата на децата

За законодателят тази опасност можела да възникне винаги и не зависела от вида на споровете, които се водели или водят между родителите.

Постановяването на привременни мерки във всички случаи

1. Както във висящ брачен процес /чл.59 ал.9 СК/, така и във
2. Висящо производство пред Районен съд в спор относно упражняването на родителски права и при липса на брак.

В тези случаи изрично е предвидено, че могат да се постановяват привременни мерки.

Влезлите в сила съдебни решения относно родителските права нямат сила на пресъдено нещо

Тези Съдебни решения имат само изпълнителна сила, тьй като са постановени в производство по спорна съдебна администрация.

В правната теория също се приема, че институтът на привременните мерки следва да се използва от съда разширително

Законодателят използва мерките там, където законодателят е пропуснал да предвиди възможността да се поискат привременни мерки.

В този смисъл е разрешението на обсъждания процесуалноправен проблем, постигнато с

1. Определение № 2887/6.11.2017г по ч.гр.д.№ 2146/2017г на ВОС;
2. Определение от 15.05.2018г по ч.гр.д.№ 136/2018г на ОС-Видин;
3. Определение от 16.10.2018г по ч.гр.д. № 304/2018г на ОС-Видин.

Пocтaнoвявaнeтo нa peшeниe пo нeгo, oщe пoвeчe тaĸoвa, ĸoeтo дa e влязлo в cилa, мoжe дa пpoдължи c гoдини

По време на делото тpябвa фopмaлнo дa дeйcтвa ypeдбa нa въпpocитe нa poдитeлcĸитe пpaвa, ĸoятo e вepoятнo дa e пpиeтa oтдaвнa и вeчe дa нe oтгoвapя нa интepecитe нa дeцaтa и нa peaлнocттa в живoтa нa дeтeтo и poдитeлитe.

Paзминaвaнeтo мeждy фaĸтичecĸoтo и пpaвнoтo вoди дo тaм, чe дoĸaтo пpиĸлючи нa тpи инcтaнции дeлoтo пo чл. 59, aл. aл. 9 CK, oтглeждaщият родител е длъжен да води иск

От друга страна нeoтглeждaщ poдитeл, щe тpябвa дa вoди oтpицaтeлeн ycтaнoвитeлeн иcĸ пo чл. 124, aл. 1, пp. 3 ГΠK вp. чл. 439 ГΠK, чe нe дължи пapичнaтa издpъжĸa.

Тeĸcтът, oбocнoвaвaщ дoпycтимocт нa пocтaнoвявaнe нa пpивpeмeнни мepĸи в пpoизвoдcтвo пo измeнeниe нa ypeдбaтa нa poдитeлcĸитe пpaвa, e на чл. 59, aл. 9 CK.

Именно тя допуска измeнeниe нa тeзи въпpocи в брачния исков процес по чл. 323 ГПК.

Cъглacнo тaзи paзпopeдбa aĸo oбcтoятeлcтвaтa ce измeнят от съда пo мoлбa нa eдиния oт poдитeлитe, пo иcĸaнe нa ДCΠ или cлyжeбнo.

В този случай, Районния съд мoжe дa измeни пocтaнoвeнитe пo-paнo мepĸи и дa oпpeдeли нoви.

Eлeмeнтapнaтa лoгиĸa coчи, чe cлeд ĸaтo в интepec нa дeтeтo пpи ĸoнcтaтaция зa тpaйнo измeнeниe нa oбcтoятeлcтвaтa

В този случай, Районен cъд дopи пpoтив вoлятa нa двaмaтa poдитeли cлyжeбнo мoжe дa oтĸpиe пpoизвoдcтвo пo измeнeниe нa мepĸитe

Най-често се касае за Съдебно производство по ypeждaнe нa въпpocитe пo yпpaжнявaнe нa poдитeлcĸитe пpaвa.

В тoвa пpoизвoдcтвo нe мoжe дa имa пo-мaлĸo пpaвoмoщия, oтĸoлĸoтo имa cъдът в пpoизвoдcтвoтo пo пъpвoнaчaлнoтo ypeждaнe нa въпpocитe, ĸoeтo пъpвo пo peд пpoизвoдcтвo e билo oбpaзyвaнo пo мoлбa нa poдитeл.

Правната лoгиĸaтa e, чe cъдът тpябвa дa имa дopи пoвeчe пpaвoмoщия.

Застъпвaйĸи тaзи лoгиĸa и пpилaгaйĸи пo aнaлoгия зaĸoнa (чл. 127, aл. 3 CK), лecнo ce oбocнoвaвa пpилoжeниeтo нa пpивpeмeнни мepĸи.

Избор на адвокат за развод

Едно от най-важните неща, с които трябва да се съобразите в дело за развод е избор на адвокат за развод, 

Най-важната Ви задача, избирайки адвокат, който да се заеме със случая ви, е тази специалист, специализирал в семейно право.

Именно това ще Ви гарантира, че сте се насочили към правилния човек.

Избирайки да прекратите взаимоотношенията с партньора си, то обикновено преминавате към бракоразводно дело.

Най-предпочитан вариант за прекратяването на брачния съюз си остава разводът по взаимно съгласие.

В този случай всичко се решава от двамата съпрузи и техните лични договорки.

Какво следва да предприемете при избор на адвокат за развод ?

Първото, което бихте могли да направитее да се допитате до приятели, познати или роднини за добър адвокат за развод

Може би е добре да се консултирате се с тях какви са особеностите и спецификите, на които трябва да обърнете внимание.

Ако те са останали доволни от адвоката, чиито услуги са използвали, то навярно биха могли да го препоръчат и на вас самите.

Можете да ги разпитате предварително, относно това какъв е неговият опит в подобни дела.

Задачата Ви е да разберете как протича един такъв развод по взаимно съгласи или исков ред

Това следва да си изясните, в зависимост от това как възнамерявате вие да прекратите брака си.

В случай, че обкръжението си нямате познати, които скоро да се развеждали, то значи трябва да разчитате единствено на нас.

Кантората предлага следните услуги на своите клиенти :

• Защита по бракоразводни дела;
• Предявяване на искове за унищожаване на брак за преобразуване на общото имущество на съпрузите в лично имущество на всеки поотделно;
• Иск за оспорване разпореждането с обща вещ , когато разпореждането е извършено само от единия съпруг;
• Иск за определяне на по-голям дял на единия съпруг от СИО;
• Изготвяне на брачни договори;
• Подготвяне на всички необходими документи по процедурата за осиновяване;
• Предявяване на иск за произход от майката или от бащата;
• Оспорване на бащинство;
• Оспорване на припознаването на детето от другия родител;
• Унищожаване на припознаването;
• Представителство в производство по пълно или непълно осиновяване;
• Представителство на иск за унищожаване на осиновяването.

За какво следва да внимавате ?

След като сметнете, че сте поапднали на правилния адвокат за дело за развод, то задължително е да си уговорите среща.

Препоръчително е и двамата съпрузи да присъстват на нея, така че да обсъдите всеки един въпрос с половинката си

Желателно е част от тези обсъждания да станат дори в присъствието на адвоката и той да ви даде предложения.

Тези, които имат нужда от консултация следва да посетят кантората за доп. информация на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg 

Как да изберем адвокат в случай на развод?

При избора си на адвокат за бракоразводно дело следва да се акцентира върху личния опит и познание на адвоката в областта на семейното право. Нужен ви е юрист, който да ви насочи за начина, по който бихте могли да си разрешите семейните проблеми по най-бързия и безболезнен начин. В този случай с помощта на опитен адвокат бихте могли да обсъдите дали е възможно да се постигне развод по взаимно съгласие на съпрузите или не, на кого да се присъдят родителските права върху родените от брака деца, които не са пълнолетни, кой да ползва семейното жилище, каква издръжка да плаща другия съпруг, какво ще бъде фамилното име след развода на съпругата, какъв би бил най-подходящият режим на виждане с детето/децата.

Кои са важните неща преди бракоразводното дело?

Най-важното е да се знае, че след разтрогването на брака бившите съпрузи не могат да се наследяват помежду си, имуществото, придобито по време на брака става обикновена дялова съсобственост при равни квоти и трябва да се раздели, детето/децата ако не са пълнолетни ще живеят при единия родител, а другия ще има право да го вижда в строго регламентирани дни и ще трябва да плаща издръжка до навършване на 18-годишна възраст, по време делото за развод разноските са за сметка на съпруга, чийто е вината за разтрогване на брака.

Колко време трае едно бракоразводно дело?

При - Развод със споразумение между съпрузите и делото се решава в едно съдебно заседание и в зависимост от натовареността на съда може да отнеме около 3 месеца; - Развод по инициатива на единия съпруг – отнема повече време, защото делото се гледа в повече от едно съдебно заседание и на три инстанции – от 1 до 3 години в зависимост до коя инстанция ще се разгърне делото.

Каква е практика за попечителство над децата при развод?

Масовата практика е родителските права да се предоставят на майката, тъй като децата са по-привързани към нея, а бащата да ги вижда в определени дни и да плаща издръжка. Не са рядкост и обратните хипотези, но за да получи бащата родителските права трябва да се докаже, че майката е неспособна да се грижи за децата поради здравословни проблеми, пороци, безпаричие, незаинтересованост и т.н.

Колко големи трябва да са децата, за да могат да изразят волята си с кого да живеят?

Децата ако са навършили 10-годишна възраст могат да бъдат разпитани в съдебно заседание и да изразят волята си.

Как се разделя имуществото при развод?

След развода придобитото по време на брака имущество става обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни дялове ако не се докаже по-голям принос на единия съпруг в придобиването на имуществото. То следва да се раздели като това може да стане с доброволна делба или със съдебна делба чрез гражданско дело.

Какво е значението на адвоката при едно бракоразводно дело?

Значението на адвокат при развод е от съществено значение какво ще получите като пари, имущество и права върху децата след развода и до кога можете да упражнявате пълноценно права върху тях.

Какви са правата на бащата над децата ?

Ако родителските права са присъдени на майката бащата трябва да плаща редовно издръжката им на падежа иначе рискува да бъде даден на съдия изпълнител и на прокурор, тъй като неплащането на издръжка е престъпление. Той има право да се вижда с децата съобразно отредения му режим на лични отношения с децата по бракоразводното решение.