fbpx

Кога делбата е нищожна ?

Много често хората ни питат по свои казуси кога делбата е нищожна ?

Законът за наследството (ЗН) предвижда, че всеки наследник може да поиска делба по всяко време.

Дори ако има противно разпореждане на наследодателя, Законът му предоставя това право.

ЗН разпорежда и че „наследникът – земеделски стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти“.

При делбата съществуват няколко задължителни правила.

Всеки наследник може да иска своя дял в натура, ако това е възможно.

Законът за наследството (ЗН) предвижда, че всеки наследник може да поиска делба по всяко време.

Дори ако има противно разпореждане на наследодателя, Законът му предоставя това право.

При делбата съществуват няколко задължителни правила.Кога делбата е нищожна ?

Именно затова всеки наследник може да иска своя дял в натура, в случай че е възможно.

Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се продават на публична търговия.

Друго важно правило е, че преди да се пристъпи към съставяне на дяловете е следното :

Всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя

Всеки наследник трябва да внесе това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду им.

Ако наследникът не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат и получават в своя дял част от наследствените имоти</p><p>Този дял следва да е равен на дължимото по стойност, а ако е възможно – и по вид.

Това е основата, върху която се разрешават наследствени случаи и взаимоотношения по правен път.

Какво гласи съдебната практика ?

Често тези делбени процедури са свързани със спорове и недоволство от страна на някой от сънаследниците.

Законодателят се е опитал да разрешава тези въпроси наведнъж, с участието на всички наследници и по възможност за всички наследствени имоти.

Затова са въведени специални правила.

Според тях, както и според трайната съдебна практика, делба би била недействителна, ако в нея не е участвал някой от сънаследниците.

В този смисъл Законът за наследството посочва, че “когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна”.

Това означава, че не може само някой от наследниците да разделят един от няколко наследствени имота.

Такава делба би била нищожна.

Ако по някакъв начин тя бъде извършена, един съд винаги ще прогласи нейната нищожност по искане на който и да е от сънаследниците, които не са участвали в нея.

При съдебната делба също е задължително да участват всички съсобственици.

В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял.

Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства.

Съдебната делба минава през две фазиКога делбата е нищожна ?

Първата е по нейното допускане.

В случай , че Районният съд приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично

А/ между кои лица

Б./ за кои имоти ще се извърши,

В/ каква е частта на всеки.

Втората фаза на делбата се казва „Уравняване по сметки“ 

При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите.

Има и някои конкретни правила.

При извършването на делба на урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, следва да се спазват задължителните изисквания за минимални размери на всеки обособен имот, съгласно Закона за устройство на територията.

При делба не се допуска и разделянето на нивите на части по-малки от 3 дка, на ливадите – от 2 дка, и на лозята и овощните градини – от 1 дка.

Какво доказва неплатена фактура ?

В кантората идват търговци или представители на дружества за услуги с неплатени фактури, задавайки въпроса какво доказва неплатена фактура ?

В съдебната практика при съдебни спорове относно продажба на стоки или услуги едно от обичайните доказателства е издадена данъчна фактура.

Най-честият въпрос е дали фактурата доказва задължението?

При разглеждане на този въпрос по смисъла на чл.180 ГПК, издадената данъчна фактура представлява частно-правен документ.

Документите, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са автентични.

Фактурата може да се приеме като валидно доказателство за сключен, двустранен договор за покупко-продажба.

За сделките, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност, задълженията се доказват с фактура и протокол за приета поръчка.

Какво казва съдебната практика за фактурата?Какво доказва неплатена фактура ?

Съдебната практика е доста богата в това отношение. Доказва ли фактурата задължение?

Съдебната практика по въпроса е изцяло еднопосочна с оглед цяла поредица от Съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Тези решения представляват задължителна практика за действителността на издадена данъчна фактура по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Това са Съдебно Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Съдебно решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., Съдебно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.

В този смисъл Върховния касационен съд възприема, че издадена данъчна фактура може и следва да се възприеме като годно доказателство.

Това правоотношение е възникнало по сключен договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане.

Съгласно Съдебно Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да се приеме като доказателство

Целта е установяване на дадължение по Договор за продажба на вещи

Фактурата трябва да съдържа всички елементи, квалифициращи договора за продажба.

Същност на фактурата за доказванеКакво доказва неплатена фактура ?

Фактурата като документ следва да съдържа вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място.

Нередовността на фактурата като вторичен счетоводен документ, водещ до незачитане на извършената търговска сделка за данъчни цели/ напр. не признаване на данъчен кредит по ЗДДС

Съдът, пред който се представя този документ е длъжен да го зачете като годно доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна.

Тъй като съдът не е обвързан с материална доказателствена сила на частния документ, при направено оспорване на верността на съставената фактура

В този смисъл решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото.

Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневниците за покупки/продажби, ползването на данъчен кредит е доказателство за задължението.

Ако купувачът оспорва фактурата, но я е осчетоводил и ползвал данъчен кредит по ЗДДС по чл.55 ТЗ, това доказва задължение.

Извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура е доказателство за задължението.

Това решение формира задължителна съдебна практика.

Съгласно тази практика отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество е доказателство за задължението.

Включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит недвусмислено доказателства за задължението.

За допълнителна информация, моля обадете се на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Неизпълнение Решение за родителски права

В съвременната реалност все по често се стига до неизпълнение на Решение за родителски права.

Според чл. 182, ал. 2 НК родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на решение за родителски права или лични контакти с дете, се наказва

В този случай законът определя накзания пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева

В особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Тази разпоредба представлява допълнителна гаранция за своевременното изпълнение на съдебните решения за родителските права и личните контакти

Тук въпросът касае отношения между децата и родителите, които са разделени или са в процес на развод.

Така се защитават и правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител.

Преди всичко, чрез нормата се осигурява наказателноправна защита на интересите на децата.

Неизпълнение Решение за родителски права

Именно затова целта е да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание.

Интересът на децата

При определянето на най-добрия интерес за едно дете, следва да се вземат предвид Конвенцията за правата на детето

Съгласно нея, Висшият интерес на детето е от първостепенно значение по делата за децата.

Дори и Европейският съд по правата на човека застъпва позиция, че отношенията между родители и деца са защитени по чл.8 ЕКПЧ

В §1, т. 5 ЗЗК се посчва и текста на „Най-добър интерес на детето“.

Преценката е относно следните факти и обстоятелства :

а) желанията и чувствата на детето;

б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;

в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;

г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

д) способността на родителите да се грижат за детето;

е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;

ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В тази ситуация засегнатите обществени отношения от инкриминираното деяние по чл. 182, ал. 2 НК са съществени

Те касаят пряко интереса на дете и възможността за изграждане на пълноценна връзка на детето с родител или друг роднина.

Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата на двамата родители.

Наказателна процедура по чл. 182 НК

Според критерия за определяне на местната подсъдност, въведен с чл. 36 Наказателнопроцесуален кодекс,

делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.

Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.

Трябва да се има и предвид, че за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия (чл. 193а Наказателен кодекс).

Понятието „съдебно решение“ по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК е широко и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове

С тях се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и относно личните контакти с деца.

Какво казва Законът ?

Право на всяко дете е негова естествена потребност да общува с двамата си родители.

Поради това неизпълнение на съдебно решение в частта му относно режима на лични отношения, не следва да обуславя маловажност на случая

В този вариант не намира приложение чл. 9, ал. 2 НК

Това е така защото макар и деянието да не е престъпно, формално то осъществява признаците на предвидено в закона престъпление

Именно затова поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Престъплението по чл. 182, ал. 2 НК може да бъде осъществено чрез две форми:

А/ когато родителят или друг роднина не изпълни съдебно решение за родителски права или режим на лични контакти;

Б/ когато родителят или друг роднина осуети изпълнението на такова съдебно решение.

Тези форми са дадени алтернативно в закона и обуславят наличието на различни състави на престъплението с оглед особеностите на изпълнителното деяние.

От субективна страна деянието трябва да е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, с непосредствена цел да не се изпълни съдебно решение или да се осуети изпълнението на такова.

Неизпълнението на съдебно решение е формално престъпление. В този смисъл то е довършено със самия факт на извършване на престъпното деяние.

Неизпълнението може да се състои например в непредаване на детето или във фактическо недопускане на родителя за лични контакти.

Форма на неизпълнение на Съдебно решение

А/ Осуетяване на изпълнението на съдебно решение, се създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението

Това е резултатно престъпление,  което за да бъде довършено е необходимо да настъпи и престъпният резултат.

С оглед на разпоредбата на чл. 182, ал. 3 НК, деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на власт изпълни решението

Според критерия за определяне на местната подсъдност, въведен с чл. 36 НК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.

Затова при изпълнително производство за изпълнение на съдебното решение никога не е елемент от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.

Какви са последиците за родител, коjто не изпълнят Съдебно решение ?

Родителите или други роднини, които не изпълнят или осуетяват изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или лични контакти с дете, се наказват с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Последици за родител ако изпълни Решение след предупреждение от орган ?

Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му, съобразно чл. 182, ал. 3 НК.

Какви са формите на изпълнителното деяние при престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?

Престъплението може да бъде осъществено чрез непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти. Също така, престъплението може да се осъществи и чрез осуетяване на изпълнението на съдебно решение.

Как се определя местната подсъдност за дело по престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?

Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението, като ако престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.

Каква е целта на чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?

Целта на тази разпоредба е да осигури своевременното изпълнение на съдебните решения относно упражняването на родителските права и личните контакти между децата и родителите, защитавайки интересите на децата.

Какви са критериите за определяне на местната подсъдност за дела по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?

Критерият за определяне на местната подсъдност е извършеното престъпление и местонахождението му.

Осуетяването на изпълнението на съдебно решение включва създаване на обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението.

Каква е връзката между чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс и интересите на децата?

Чрез чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс се осигурява наказателноправна защита на интересите на децата, като се цели създаването на благоприятни условия за тяхното отглеждане и възпитание.

Имот, купен от съпруг

Често пъти ни питат за правата на страните при имот, купен от съпруг.

Имот, купен от съпруг, е често срещан въпрос, когато става дума за съпружески имуществени въпроси.

В този случай, когато един от съпрузите придобие имот, независимо дали преди или по време на брака, възникват въпроси

Тези въпроси касаят собствеността и правата върху него.

Важно е да се отбележи, че вещните права, които са придобити преди брака, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, съгласно законодателството.

Същото важи и за имотите, които са придобити по време на брака чрез наследство или дарение.

Тези права са лично имущество на съпругаИмот, купен от съпруг

Това се определя ясно от действащото законодателство и се прилага в случай на разглеждане на съпружеските имуществени въпроси.

Когато един от съпрузите придобие имот по време на брака, често възниква въпросът за общността на имуществото.

В такива ситуации е важно да се установи дали имотът е придобит със средства, които са част от общата съпружеска имуществена общност

Това може да има значение в случай на бъдещо разделение на имуществото или при разглеждане на други правни въпроси, свързани с имота.

Въпросите около имота, купен от съпруг, могат да бъдат сложни и изискват внимателно разглеждане на съпружеските права и задължения.

Законът сочи, че те са лично имущество.

Вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредиторът е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг

Това се случва по реда на ГПК върху вещни права, които са част от съпружеската имуществена общност, също се считат за лично имущество.

Това е уредено в действащия Семеен кодекс.

Чрез разпоредби, които определят какво е лично имущество на двама съпрузи, които живеят в режим на СИО.

Движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака се считат за лично имущество.

Същото се отнася и за имоти и вещи, предназначени за обичайно лично ползване или за упражняване на професия или занаят.

Лично са и вещните права, придобити от съпруг – единоличен търговец

Тук се отнасят по време на брака за целите на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Тези специални текстове се отнасят до така наречените лични (индивидуални) имущества.

В тях се определя, че тези обекти не са част от съпружеската имуществена общност, както придобитите чрез съвместни усилия по време на брака, а се регулират отделно.Имот, купен от съпруг

Чрез тези разпоредби законът практически определя кои вещи са само на единия съпруг – и по време на брака, и след евентуално развод.

Според Семейния кодекс също така лично са и вещните права, придобити преди брака

Това се отнася за тези права, придобити по време на брака чрез наследство или дарение, и те принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Дори ако наследството е получено по време на брака, то пак е само наследство за съпруга наследник и представлява лично имущество.

Отново, като изключение от общите правила, Семейният кодекс предвижда т.нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество.

Според кодекса се считат за лично имущество влоговете, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

Това се отнася за имоти и средства (пари)  от наследство или дарение, използвани за покупка на имот.

Този имот също е за съпруга – наследник или получател на дарение. Това е пълно преобразуване.

Законът допуска и частичното преобразуване.

То е уредено във втората алинея, която посочва, че може да се иска определяне на съответната част от имот, придобит с лично имущество, като лично имущество на съпруга.

Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично имущество на съпруга е съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Тази искова процедура се предявява пред съда, който е установителен.Имот, купен от съпруг

Тя може да се започне при делба.

Няма забрана за предявяване на такава иска и по време на брака.

Чрез този иск се търси решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество и да не се дели заедно с имуществената общност.

При такива дела се приемат като доказателства както документи, така и свидетелства.

Практически съдът изследва дали например жилището, претендирано като лично имущество, е закупено изцяло с лични средства, които са извънсемейни.

Според съдебната практика собственост на единия съпруг се признава за жилище, закупено от него чрез жилищно-строителна кооперация

Това се случва когато стойността му е покрита с лични средства и със заем, взет преди брака.

Въпреки че нотариалният акт е издаден или заемът е възстановен по време на брака.

Ако се твърди, че имотът е закупен средства, предоставени като дарение от родителите, тогава съдът изследва тяхното материално положение

Изследва се дали за имотите са могли да предоставят средства, как са били предоставени парите и други подобни обстоятелства.

Същото важи и за частичната трансформация

Тогава се доказва, че само част от определения имот е лично имущество, защото е бил закупен с лични, наследствени или дарени средства.

Съдът определя колко от имота е личен дял, според това, което е доказвано.

Ако тази част обаче е незначителна, съдът ще откаже да я определи като лично имущество.

Процедура по отказ от наследство

В съвременната реалност все повече въпроси възникват относно процедурата по отказ от наследство.

В Закона за наследството (ЗН) има отделна глава, която определя правилата както за приемането, така и за отказ от наследство.

Последното става много актуално заради желанието на наследници да не поемат задължения на наследодателя

Най-често с това се цели да се елиминират и проблеми с кредитори.

При отказа от наследство става въпрос за възможността всеки наследник да заяви, че не иска нищо от наследството

По този начин да се отърве от всичките възможни тежести и проблеми, свързани с него.Процедура по отказ от наследство

Необходимо е изначално да се знае, че наследството се открива в момента на смъртта. От този момент нататък се поражда действието на приемането или съответно – отказа.

На практика отказа от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване.

Той трябва да направи писмено заявление за това до районния съд.

Отказ от наследство се заявява в Районен съд.

Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице.

Заявлението е необходимо да отговаря на определени изисквания за да бъде прието от страна на съда

Законът за наследстНе е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът на който и да е от тях.

В същото време частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници.

Необходимо е да се знае, че отказ, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен.

Това означава, че след като един път човек се отрече, няма връщане назад.

Не може някой наследник да заяви, че се отказва от наследството, ако в него има много задължения, или пък че се отказва само за една година и т.н.

Има и тънкост в Закона за наследствотоПроцедура по отказ от наследство

За тази особеност следва да се внимава при приемане, респ. отказ от наследството.

В Закона за наследството е записано, че „приемане има и винаги, когато наследникът извърши действие

Това означава, че всяко действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество“.

Това означава, че ако някой иска да се откаже от наследството, то в никакъв случай не трябва да прави такова действие

В тези случаи ще се приеме, че той е приел наследството.

Затова при отказ е най-добре в кратък срок след откриването на наследството да се направи вече посоченото заявление до районния съд.

Съгласно ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследство, могат да искат унищожение.

Става дума за отмяна на Отказ от наследството в тяхна полза след успешно проведено съдебно заседание.

Това те могат да сторят, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

Този иск може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него.

Макар и труден за реализиране и като възможност, а и във времето този риск и възможност съществуват.

Това означава, че до 3 години от постановяване и вписване на Отказ от наследство, може да се появи кредитор на наследодателя

В този случай той може да поиска да бъде унищожен този отказ, така че той да си получи дължимото.Процедура по отказ от наследство

Само преди дни мнозинството в Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) прие тълкувателно решение

Според това Тълкувателно решение отказ от наследство на непълнолетен е недопустим, защото представлява отказ от права.

Един от аргументите е, че по закона за наследството непълнолетните приемат наследство само по опис.

В този случай ВКС казва и, че ненавършилото пълнолетие дете отговаря за наследствено задължение, вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес

Друга хипотеза е когато се отнася до реализирането му в изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и никога с личното си имущество.

Какво представлява отказът от наследство?

Отказът от наследство е волеизявление на наследник, чрез което той се отказва от правото си на наследяване.

Как се извършва отказът от наследство?

Наследникът трябва да направи писмено заявление за отказ до районния съд, където е открито наследството.

Каква е процедурата за подаване на заявление за отказ от наследство?

Заявлението трябва да бъде направено на основен образец и подписано пред нотариус. След това трябва да се представят необходимите документи към съдебната инстанция.

Какъв е периодът за подаване на заявление за отказ от наследство?

Заявлението трябва да бъде подадено в кратък срок след откриването на наследството.

Нужно ли е съгласието на другите наследници за отказа?

Не, отказът може да бъде направен самостоятелно от всеки наследник без необходимост от съгласието на останалите.

Какви са последиците от отказа от наследство?

Отказът прекратява правото на наследник да участва в наследственото разпределение и да поеме задълженията на наследодателя.

Може ли отказът да бъде отменен след направеното заявление?

Не, веднъж направен отказ от наследство не може да бъде отменен.

Как се увеличава дялът на останалите наследници при отказ на някой от тях?

Частта на отреклия се разпределя между останалите наследници според дяловете им.

Как се разглежда заявлението за отказ от наследство от съда?

Заявлението се разглежда от съдия и се вписва в специална книга.

Какви са възможните рискове при отказ от наследство?

Кредиторите на наследодателя могат да искат унищожението на отказа, ако не могат да бъдат удовлетворени от имуществата на наследника, в определен срок от узнаването за отказа.

Отнемане книжка и контролни точки

След последните промени в Закона за движение по пътищата, все повече клиенти ни търсят за отнемане книжка и контролни точки.

Съществени промени в ЗДВ наложиха сериозни и тежки наказания за шофьорите включително и санкции като отнемане книжка и контролни точки

Съгласно чл.171, пар.4  ЗДВ налагането на принудителна административна мярка е с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата

Целта е прекратяване на административни нарушения от страна на водачите.

Мерки за административна принуда 

Тази ПАМ мярка включва отнемане на свидетелството за управление на лице.Отнемане книжка и контролни точки

Разпоредбата налага задължението на водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата правоспособност.

Доказателната тежест, че са налице всички законови предпоставки за налагането на процесната административна мярка, е върху органа, който я е наложил.

Целта на мярката по чл.171, пар.4 ЗДВ е да се осигури безопасността на движението по пътищата

В този случай се изземва свидетелството за правоуправление на МПС

Целта е да се предотврати възможността неправоспособните водачи да се легитимират като правоспособни.

В случай, че административният орган не успее да докаже, че към датата на издаване на процесната административна мярка жалбоподателят е бил неправоспособен водач, целта на мярката не може да бъде постигната.

Заповедта ще се яви издадена в противоречие на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, пар. 1 АПК

Съгласно АПК административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

Съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и прекратяване на административни нарушения

Целта на промените в ЗАНН е предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушенията на водачите.

Контролни точки по ЗДВ

Отнемането на точки се използват като средство за отчитане на установени нарушения.

Контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.Отнемане книжка и контролни точки

При налагане на наказания за нарушенията в наказателното постановление се отбелязва броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

Броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС

Този брой се води на отчет от отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по местоотчет на водача, като се отразява в автоматизираната информационна система.

Отнемането им не е самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка

Именно затова отнемането на контролни точки не подлежи на самостоятелно обжалване

При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност.

Затова тук се прилага чл. 2 от Наредба № Із-2539/ 17. 12. 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им

Наредбата определя и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение

В нея се посочва условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение,като максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата е 39т.

За допълнителна информация, свържете се с адвокат за обжалване на ел.фиш на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е целта на принудителната административна мярка на отнемане на свидетелството за управление?

Целта на тази мярка, съгласно член 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и прекратяване на административни нарушения.

Какво се случва, когато лице не изпълни задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП?

В този случай може да се наложи принудителна административна мярка на изземване на свидетелството за управление.

Какъв е процесът, ако лице е лишено от всички контролни точки?

Ако на водача са отнети всички контролни точки, той трябва да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР

Какви са последиците от отнемането на всички контролни точки на водача?

Отнемането на всички контролни точки води до неправоспособност на водача, което има за цел да предотврати възможността неправоспособните водачи да се легитимират като правоспособни такива.

Каква е ролята на административния орган в процеса на налагане на принудителната административна мярка?

Административният орган трябва да докаже, че са налице всички законови предпоставки за налагането на мярката.

Какво се случва, ако административният орган не може да докаже, че лицето е било неправоспособен водач?

Ако не се докаже, че лицето е било неправоспособен водач, целта на мярката не може да бъде постигната, което води до противоречие на принципа за съразмерност.

Какво представлява съразмерността в този контекст?

Съразмерността означава, че административният орган трябва да упражнява своите правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, съобразно член 6, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Какви са целите на налагането на принудителната административна мярка според Закона за административни нарушения и наказания?

Целите включват предотвратяване и прекратяване на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Какво се разбира под контролните точки и как се отнемат?

Контролните точки са средство за отчитане на установени нарушения. Те се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Какво е максималният брой контролни точки, които може да има водачът?

Максималният брой контролни точки за водача на моторно превозно средство е 39, съобразно Наредбата за определяне на максималния размер на контролните точки.

Какъв е периодът, в който лице, загубило правоспособността си да управлява МПС, може да бъде допуснато до изпит?

Според чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лице, загубило правоспособността си да управлява МПС, може да бъде допуснато до изпит не по-рано от 6 месеца след връщането на свидетелството си за управление.

Издръжка в полза на дете

С оглед последните промени в МЗР от 2024г. все по-често ни питат за Издръжка в полза на дете. 

Задължението за грижа и издръжка на непълнолетно дете от родител възниква веднага след раждането на детето

Съгласно закона задължението за издръжка съществува независимо от това дали е било изпратено призивно писмо за изпълнение.

Съгласно разпоредбите на чл. 143 от Семейния кодекс, всеки родител е задължен, в зависимост от

А/ Възможности и материално положение на даващия да осигури условията на живот, необходими за развитието на детето

Б/ разходите на детето, в зависимост от неговата възраст

В този смисъл и двамата родителите са длъжни да осигурят издръжка на своите непълнолетни деца

Законът сочи този факт, независимо дали тези родители са трудоспособни и дали могат да се издържат от собствените си средства.

Родителите са задължени да осигурят издръжка дори когато детето е настанено извън семейството.

Според новелата на чл. 144 от Семейния кодекс, родителите са задължени да осигурят издръжка на своите пълнолетни деца, ако те учат редовно

Изискването е децата да учат в средни или висши учебни заведения за периода на обучението.Издръжка в полза на дете

Това условие се отнася до навършване на двадесетгодишна възраст при

А/ Обучение след средно образование до навършване на двадесет и пет годишна възраст при висше образование

Б/ в случай, че децата не могат да се издържат от собствените си доходи или от използване на собствено имущество.

Условия за определяне на издръжката 

Родителите следва да заплащат издръжка без да са налице особени затруднения.

Двамата родители са задължени да осигурят издръжка на своите непълнолетни деца съобразно със своите възможности, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото детето пребивава.

Правото на издръжка принадлежи на детето, а не на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителски права.

Когато детето е малолетно и не може да получи изпълнение за издръжка, упълномощеният му представител, т.е. родителят, който упражнява родителските права, е правомощен да го представлява

Това следва от Съдебно Решение № 152/2020 г. на Върховния касационен съд, където се постановява, че интересът на детето не се нарушава при авансовото плащане на издръжката.

Когато детето е непълнолетно, то може да предяви иск за издръжка срещу другия родител, със съгласието на родителя, който упражнява родителските права.

Важно е да се отбележи, че лице, лишено от родителски права, остава задължено да осигурява издръжка на своето дете.

Когато лицето, лишено от родителски права поради виновно поведение, не може да иска издръжка от своето дете, относно което е постановено лишаването му.

Неизпълнението на съдебно решение относно родителските права няма влияние върху правото на издръжка на децата.

Размер на издръжката 

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл. 142 СК).

Според константната съдебна практика, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно

  1. Условия на живот за тях, като се вземат предвид
  2. Възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай,
  3. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
  4. Имотното им състояние и квалификация, икономическите условия на живот.

Родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, по принцип следва да поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото дава част от нея в натура (из реш. № 60244/ 2022 г., ВКС).

Но няма пречка доброволно родителят който не полага преките грижи за детето да заплаща и по-голяма издръжка от съдебно присъдената.

За допълнителни въпроси, може да се обърнете към адвокат на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Обезщетение за ползване на имот

Съдебната практика поставя редица въпроси, особено актуални са тези, които касаят Обезщетение за ползването на недвижим имот.

Обезщетение за ползването на недвижим имот

Съдебната практика поставя редица въпроси, особено актуални са тези, които касаят обезщетение за ползването на недвижим имот.

През последните години в съдебната практика се задава казусът за дължимост на обезщетение при ползването на недвижим имот.

Най-често се касае за ситуацията, когато собственикът е отстранен чрез акт на съда.

Каква е съдебната практика по въпроса?

Обичайно срещаните хипотези, които попадат пред съдилищата, са две:

  1. Собственикът е премахнат от съвместно обитаваното жилище за определения от съда период.

Тук въпросът се отнася до мярката, предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

  1. Казус, в който имотът има статут на семейно жилище съгласно § 1 от ДР на СК.

Тук въпросният имот е предоставен за ползване от съпруга-несобственик и непълнолетни деца.

Общото за двете ситуации е, че собственикът на имот е временно отстранен от него чрез акт на съда, който е подлежащ на изпълнение.

Това може да стане и чрез окончателно решение на съда, и чрез временни решения по време на съдебния процес.

Обща черта за двете хипотези е, че имотът се ползва от лице, което не е собственик.

Разбира се, има и съществени разлики, които налагат разглеждане на всяка отделна ситуация.

Независимо от разликите между двете хипотези, основният въпрос е дали и при какви условия собственикът има право на обезщетение за ползването на имота от трето лице.

Това зависи от конкретните обстоятелства на всеки случай, включително продължителността на ползването, вида на имота, договорните отношения между страните и други релевантни фактори.

Съдебната практика в тази област е разнообразна и се развива динамично, като се вземат предвид специфичните особености на всеки отделен случай.

Въпреки това, основните принципи, които се прилагат, включват справедливото обезщетение за собственика и защитата на интересите на ползващите лица, особено когато става въпрос за уязвими групи като жертвите на домашно насилие и децата.

Отстраняване на извършител от съвместно жилище

За да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, жилището трябва да се обитава от страните по спора заедно.

Без значение е каква е продължителността на съжителството, както и колко често някоя от страните отсъства от дома.

Важното е, че става въпрос за мястото, в което страните преимуществено живеят.

Това жилище може да е къща, апартамент, вила, а дори и квартира, стая, общежитие и др.

В този случай законът не се формализира до това къде страните могат да живеят заедно.

Напълно е възможно например едно лице да бъде отстранено от място, което да представлява незаконна постройка

За съжаление практиката на съдилищата мълчи, ако имотът не отговаря на изискванията за самостоятелен обект.

Възможно е също така, ако насилието се осъществява в рамките на място, населено от повече лица, насилникът да бъде отстранен изцяло от сградата

Обезщетение за ползване

Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН има за адресат единствено извършителя на насилието.Обезщетение за ползването на недвижим имот

Без значение дали мярката е наложена със заповед за незабавна защита или с крайното решение по делото, молителят не е страна по делото и на него не му се предоставя за ползване съвместно обитаваното жилище.

В тези случаи, ако отстраненият е собственик или съсобственик на имота, той има правото на обезщетение за ползването

Това е така и поради факта, че обективно няма възможността да ползва имота си лично.

Отстраняването от собственото жилище не е пречка собственикът да се разпорежда с имота си или пък да го предостави за ползване под наем.

видно от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 СК, законодателят ясно е посочил от кой момент възниква наемното правоотношение по силата на съдебния акт – от влизане в сила на окончателното съдебно решение.

В случаите, в които се определяла дължимия наем за ползването на семейното жилище, изрично в диспозитива на съдебния акт се посочва, че обезщетението се дължи считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището

Предоставяне ползването на семейното жилище

Съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на СК семейно е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните деца.

Предпоставките за предоставяне ползването на семейното жилище са налице, когато то не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи.

Тогава съдът предоставя ползването му на единия от съпрузите, ако той е поискал това и има жилищна нужда.

Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище – чл. 56, ал. 1 СК.

По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение – чл. 57, ал. 1 СК.

В този смисъл, въпросът с обезщетението за ползване се поставя единствено в хипотезата, когато семейното жилище е предоставено на един от съпрузите в хода на процеса, с определение за привременни мерки.

Обезщетение за ползването на семейното жилище

Съобразно правилото на чл. 323, ал. 1 ГПК по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен иск за развод определя привременни мерки

В същото Определение, Районният съд ще се произнесе относно следните въпроси:

  1. Дължима издръжка за ненавършили пълнолетие деца
  2. Ползване на семейното жилище, придобитото през време на брака
  3. Ползване на общо имущество, придобито по време на брака – МПС-та
  4. Задълженията и грижата за децата и тяхната издръжка;

За допълнителна информация, моля свържете се с нас на телефон : +359 897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява обезщетението за ползване на недвижим имот ?

Обезщетението за ползване на недвижим имот представлява компенсация, която се изплаща за временното изключване на собственика от неговото имущество, в случаи когато съдът налага такава мярка.

Кой са основни въпроси за обезщетение за ползване на недвижим имот ?

Най-често се налага обезщетение, когато собственикът е премахнат от недвижимия имот чрез акт на съда, като например в случаи на насилие или при предоставяне на семейно жилище по време на съдебен процес.

Каква е процедурата за определяне на обезщетението за ползване на недвижим имот?

Процедурата за определяне на обезщетението се регулира от съдебната практика и се осъществява чрез съответния съд, който взема предвид конкретните обстоятелства на случая.

Кога се иска обезщетение за ползване на недвижим имот?

Обезщетението се прилага предимно в случаи на нарушаване на правата на собственост, когато собственикът е временно отстранен от имота си по съдебно нареждане.

Как се определя размерът на обезщетението за ползване на недвижим имот?

Размерът на обезщетението се определя от съда, като се вземат предвид различни фактори като периода на временното изключване от имота, стойността на имота, вредата, причинена от ползването му от трето лице и други.

Какви са правата на собственика по време на периода на обезщетение за ползване на недвижим имот?

Собственикът запазва правото си на собственост върху имота, но временно не може да го ползва физически поради съдебно наложена мярка.

Какви са правата на лицето, което ползва недвижимия имот, предоставен за ползване от съд?

Лицето, което ползва имота, има правото да го ползва съгласно предназначението му, но трябва да спазва съдебните решения и да плаща евентуално обезщетение на собственика.

Как се обжалване на решенията за обезщетение за ползване на недвижим имот?

Решенията за обезщетение могат да бъдат обжалвани в определените срокове и по предвидения законов ред, включително пред апелационни и касационни инстанции.

Къде мога да получа повече информация относно обезщетението за ползване на недвижим имот?

За допълнителна информация и консултации относно обезщетението за ползване на недвижим имот можете да се свържете с нас на посочените телефон или имейл адрес на кантората

Обжалване на електронен фиш

Често пъти към нас се обръщат клиенти с молба за обжалване на електронен фиш.

Именно затова ще обърнем внимание на грешките в електронния фиш, които подлежат на обжалване

Именно чрез тях ще се оспорят неправилно установени факти

Тук говорим за неправилни и неточни констатациите в електронния фиш не отговарят на обективната истина.

При такива грешки могат да се използват различни методи за оспорване на истинността на описаните факти в електронния фиш

Правна защита при обжалване на електронен фиш ?

Друг вид защита, която може да се използва при електронните фишове за превишена скорост.Обжалване на електронен фиш

В този случай е задължително да се изисква пред съда да бъде представено удостоверение за техническа изправност на използвания радар, както и протокол за проверката му.

Ако тези документи липсват или не се представят, скоростноизмервателният уред се счита за непригоден и електронният фиш се отменя от съда.

Често срещани са случаите, в които се твърди липсата на сключена застраховка гражданска отговорност, което е невярно

Свидетели сме и на твърдения в документите при наличие на настъпило ПТП като такова не се е случвало

Задача на адвокатът в подобна ситуация е да оспори, че водачът не е напускал мястото на ПТП, поради липсата на такова, или поради липсата на реакции от страна на други лица или вреди.

Вторият вид грешки на фишовете са съществените нарушения на процедурата за издаване на фиш.

Тези нарушения могат да бъдат установени от специалист адвокат.

Те са сред най-честите причини за отмяна на електронния фиш от съда.

Всеки електронен фиш може и често съдържа такива грешки, макар и да не са видими при прочит.

В нашата практика често установяваме съществени процедурни нарушения и убеждаваме съда за отмяната на фиша на това основание.

Фишът се отменя и когато не съдържа всички изисквани от закона реквизити от съдържанието му

Става дума за описание на електронния фиш като :Обжалване на електронен фиш

място, където е установено нарушението,

датата и точния час на извършване на нарушението,

регистрационния номер на МПС,

имената на собственика, на когото е регистрирано превозното средство,

описание на нарушението,

нарушените разпоредби,

размера на глобата,

неправилно определен срока,

сметката и начините на доброволното му плащане.

Такова нарушение е и липсата на протокол, той е некоректно попълнен или не е приложена снимка на разположението на камерата, заснела твърдяното нарушение.

Всяка камера трябва да притежава удостоверение за одобрен тип техническо средство, посочващо датата на одобрение и протокол за проверка.

Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, което има задължителен характер за съдилищата, електронен фиш може да се издава само при заснемане на нарушение със стационарно техническо средство

Тук говорим за предварително обозначено и функционира в отсъствието на контролен орган.

В противен случай е следвало да се състави акт за установяване на административно нарушение и евентуално наказателно постановление, а не електронен фиш, който в този случай е незаконен.

Винаги, когато ви бъде връчен електронен фиш, ви препоръчваме да се свържете с добър адвокат по административно право.

Ние в адвокатска кантора Д. Владимиров и партньори сме специализирани в казусите по обжалване на електронни фишове и можем да ви предоставим достъпна и адекватна правна помощ.

Ако наемателя не иска да напусне ?

Много често хора, отдаващи имоти ни питат какво следва да направят, ако наемателя не иска да напусне ?

За целта следва да изясним, че за да отстрани наемателите от имота си, наемодателят може да предяви иск пред съответния Районен съд

Това става, чрез предявяване на Съдебен иск за опразване на наетото под наем помещение – жилище, апартамент и др.

За това производство е предвидена така наречената бърза процедура по чл. 310 ГПК.

Ако наемателят не освободи доброволно имота, „изгонването“ му след прекратяване на договора не винаги протича безпроблемно.

Често наемодателите викат полиция, надявайки се да им помогне, но полицията не може да изгони наемател, тъй като няма право да се меси в граждански правоотношения.

Друга инстинктивна реакция на наемодателя в такива случаи е да освободи имота сам, без съдействието на наемателя

Най-често това става, чрез принудително изнасяне на вещите му, сменяне патрона на бравата и други подобни действия, целящи освобождаването на имота ии блокиране достъпа до него.

Какво трябва да знаете, ако наемателя не иска да напусне ?Ако наемателя не иска да напусне ?

След като договорът за наем бъде прекратен и ако наемателят отказва доброволно да напусне имота, той дължи обезщетение на наемодателя

Това обезщетение се дължи за времето, от датата на прекратяване на договора за наем до датата на която реално е предал имота на наемодателя

В случая, няма значение дали това е станало доброволно или по принудителен ред.

В производството по чл. 310 ГПК не се разглеждат претенции за неизплатени наеми и консумативни разходи.

По делото следва да се установи имало ли е сключен договор за наем за имота

Съдът следва да изясни дали действието на Договора за наем между страните е прекратено.

В случай че договорът за наем е прекратен, а наемателят отказва доброволно да освободи имота, то съдът следва да постанови решение

Съгласно това осъдително Решение съдът ще осъди наемателя да освободи имота принудително.

Наемодателят има интерес наемателят да освободи имота максимално бързо.

В този случай, ако той не желае повече наемателят да ползва имота му, следва да вземе мерки като ангажира адвокат за целта.

Що се отнася до неплатените наеми и консумативни разходи за имота, тях, наемодателят, може да претендира

Законтът тук посочва, че това следва да стане в отделно производство по общия исков ред.

Важно е да се подчертае, че съдебната система играе ключова роля в резолюцията на подобни спорове

Целта на адвокатът в подобна ситуация е да осигури бърза и ефективна правна защита, без да наруши интереса нито на наемодател или на наемател.

За допълнителна информация, обадете се на тел. : 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Кога се налага принудително извеждане на наемател

В случай че се налага да се сблъскате с неблагоприятното обстоятелство да не можете да увещаете своя наемодател доброволно да освободи вашия имот, то може да разчитате на принципа на принудително извеждане на наемател. Това се случва посредством предявяване на иск за опразване на нает имот пред съответния районен съд.

Как да избегнете извеждане на наемател ?

Сключване на персонализиран договор Един съществено важен елемент, с чиято помощ може да избегнете необходимостта от предварителното извеждане на наемател, е сключването на добре изготвен персонализиран договор. Разбира се, всеки може индивидуално да прецени как да състави споразумението, но все пак е препоръчително в него да бъдат включени следните клаузи: срок на действие, размер на наема и срок за плащане, права и задължения на двете страни и конкретни условия за неговото прекратяване. Обърнете специално внимание на срока на действие на договора.

За какво следва да внимавате при Договора за наем ?

В договора за отдаване под наем трябва изрично да бъде упоменат размерът на наема и срокът за плащане, с които наемателят се задължава да се съобрази. Обикновено наемът за месеца се плаща предварително, а вие като наемодатели сте в правото си да посочите конкретната дата от месеца, на която очаквате да го получавате. Освен това може да бъде изяснен срокът, в рамките на който е допустимо евентуално забавяне за покриване на задълженията.

Кога се иска депозит по Договор за наем ?

Предварителното поискване на депозит е разумна практика, която може да бъде наложена като задължителен елемент от договорните взаимоотношения. Обикновено стойността на депозита отговаря на размера на един месечен наем, макар това да не изключва вариант за индивидуално договаряне. Важно е да знаете, че като наемодател сте задължен да запазите сумата, докато договорът за наем е в сила. Необходимо е да разполагате с депозита, за да може да реагирате своевременно, в случай че споразумението бъде прекратено предсрочно. Имайте предвид, че смисълът на депозита до голяма степен се състои в това да подсигури спокойствието на наемодателя.

Трябва ли да се прехвърлят партиди за вода и ток ?

Не е наложително да придобиете горчив опит от първа ръка, за да обмислите прехвърляне на партидните номера на сметките на името на вашия наемател. Това е особено желателна дейност, ако възнамерявате да отдадете жилището си в дългосрочен план. По този начин ще си спестите неприятното усещане да бъдете задължен да плащате за чужди разходи. С прехвърлянето на партидата на името на наемателя, той автоматично се превръща в отговорно лице, което се задължава да покрива таксите и сметките за периода, в който договорът е в действие.

В случай на отказ - какво да правите ?

Ако въпреки предвидените мерки, все пак сте попаднали в критична ситуация, която ви възпрепятства да убедите своя наемател да напусне добросъвестно вашата собственост, трябва да знаете, че имате законовото право да предявите иск за принудително извеждане. Искът се представя пред съответния районен съд. Тук трябва да се отбележи, че при подобен тип производство се предвижда така наречената бърза процедура. ВАЖНО е обаче да знаете, че този вид производство НЕ разглежда претенциите на наемодателите за неизплатени наеми и покриването на разходи за консумативи. В случай че казусът има подобно финансово измерение, а вие сте възпрепятствани да получите дължимите от наемателя суми, трябва да знаете, че имате правото да претендирате за тяхното покриване в отделно съдебно производство.