fbpx

Иск за нищожност на съдебно решение

В гражданския процес, когато процесуално действие e извършено в нарушение на процедурата, т може да се предяви иск за нищожност на съдебно решение.

Гражданският процес е строго формален и формата и срока за процесуални действия на страните е силно стеснен. Част от действията, извършени от съда могат да бъдат отменени по чл. 270 ал.2 ГПК, но само когато е налице нарушена процедура.

Когато решение подлежи на инстанционен контрол, но се предяви иск за прогласяване на нищожност на решение, този иск за нищожност е  недопустим. В този случай страната може да предяви въззивна/ касационна жалба.Иск за нищожност на съдебно решение

Предявен иск за прогласяване нищожност на съдебно решение по чл. 270 ал.2 ГПК, може да се поиска в различни производства – примерно – дело за съдебна делба по чл. 34 ЗС.

Важното в случая е да се направи ясно разграничение между критерия за материална правна недействителност

В този случай са налице др. инструменти – обжалване пред по-горестоящият съд и процесуална недействителност в производството.

Критерии за нищожност на решение

Правото да се иска прогласяването на нищожността на влязлото в сила съдебно решение се упражнява чрез иск или възражение.

Текстът на чл. 270 ал.2 ГПК дава  възможност да се прогласи нищожност на съдебно решение, когато то не отговаря на  процесуалните изисквания за неговата валидност.

Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които

Абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването

Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило

Основанията за обявяване на нищожност на Съдебни решения са следните :

В този смисъл, критериите за определяне нищожността на съдебно решение може да се изразява в следните действия:

  • Решението е постановено от незаконен съдебен състав (лице без правоспособност да правораздава, както и в решаването на делото е участвало лице, което не е назначено за това от ВСС)
  • Решението е постановено, извън пределите на правораздавателната власт на съда ( пример за това е делото е разгледано по реда на ГПК, а е следвало да бъде приложен друг закон (ред).
  • Решението е постановени извън териториалната компетентност на българския съд;
  • Решението е постановено срещу лице, което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища и съдебна система;
  • Решението не е подписано от съдията
  • Решението не е изготвено в писмена форма или е неразбираемо, трудно за тълкуване;

В съдебното решение следва да е посочено дали същото подлежи на обжалване, пред кой съд и срок. Без значение е дали решението, чиято нищожност се търси е прогласена, е станало необжалваемо поради изпуснат срок или е такова със самото постановяване.

Важно е единствено да е влязло в сила и да поражда правни последици между страните по делото, за да попада в обхвата на чл. 270, ал. 2 ГПК

Основният критерий за прогласяване нищожност на съдебно решение са неговата процесуална недействителност, а не материална такава.

Материално правната недействителност на съдебно решение е основание за неговата последваща отмяна по смисъла на чл. 271 ал.1 ГПК или по реда на чл. 281 ал.1 т.3 ГПК при касационното обжалване.

Изключение от критерия за нищожност на решениеИск за нищожност на съдебно решение

Относно характера на иска като установителен (отрицателен при това) едва ли би възникнал спор – ищецът иска от съда да прогласи решението за нищожно, а с това и че правните последици, които би следвало да произтекат от това решение, не са настъпили.

Разликата между упражняването на това право чрез иск  по чл. 270 ал.2 ГПК чрез възражения :

  • При предявен иск по чл. 270 ал.2 ГПК съдът ще се произнесе с решение, което ще се ползва със силата на пресъдено нещо
  • При направено възражение в хода на съдебно производство, то ще бъде обсъдено в мотивите към решението и би могло да послужи за отхвърляне на иска срещу лицето, което е направило възражението, но няма да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за валидността на влязлото в сила решение, чиято нищожност е установена.

Oснованията за нищожност на решение трябва да се основават не на материално-правната му незаконосъобразност, а на на процесуална валидност.

За допълнителна информация, моля потърсете ни на тел. 0897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Иск връщане недължимо платено

Основно задължение на ищец при предявен иск за връщане на платено без основание платилият ищец трябва да докаже плащане.

Резонно възниква въпроса: Длъжен ли е ищецът по делото да докаже липса на основание за плащане?  

Краткият отговор е – По иск за връщане на недължимо платено, какъвто е иска по чл. 55 ЗЗД в трите му хипотези, ищецът трябва да докаже

А/ липсата на основание за плащане

Б/ ответникът – правното основание, въз основа на което е следвало да получи плащане.

Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или закона – съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Ищецът е длъжен да посочи и факта на предаване и на отсъствие на основание, а ответникът основание да задържи платеното.

В този ред въпросът за тежестта на доказване се решава от разпоредбата на чл. 26 ЗЗД: „Основанието се предполага до доказване на противното.Иск връщане недължимо платено

Тълкувайки логически закона основанието се предполага.

В чл. 26 ЗЗД е  установена законова презумпция, че то съществува и тя освобождава кредитор от необходимост да го доказва.

Същност иск връщане недължимо платено

При приложението на чл. 55 и 59 ЗЗД не винаги се прави разграничение на отделните фактически състави.

Счита се, че се касае до иск за неоснователно обогатяване, а от текста на закона следва, че в чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава, а чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав.

А / Първата хипотеза на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание.

Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно.

В този смисъл правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на страните

При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора.

Липса на основание е налице и в случаи, когато е получено въз основа на нищожен акт.

Дори е възможно предаването да е станало след прогласяване на унищожаемостта или без да е съществувало основание.

Задължението за връщане на дадено при липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага.

То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979г.

Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника.

За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Б/ При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.

Искът намира приложение при двустранни договори.

Ако задължението на страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, както и при сделки под отлагателно условие

В/  При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.

Тук искът се основава при унищожаване на договорите поради порок на волята.

Изключение от иск връщане недължимо платено Иск връщане недължимо платено

В случай, че не са налице елементите на някой от фактическиte състава чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато въобще липсва друга възможност за правна защита

Този иск е допустим при увеличено без основание имуществото на друго лице за сметка платилия.

Извод – При упражняване иск в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил

Той дължи това, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването.

При предявен иск по чл. 59 съдът изяснява отношенията и връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.

За допълнителна информация се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Връщане дадено без основание

Често в практиката и търговията се случват случаи, в които се стига до връщане дадено без основание.

Повечето от тези плащания нямат истинско правно основание за извършване и платецът не рядко се оказва в ситуация, когато се налага връщане дадено.

Връщане дадено без основание

За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД между страните трябва да е налице правоотношение, възникнало от определен фактически състав

Въз основа на това една от страните (обогатилата се) да е получила или нещо без основание за сметка на другата страна (обеднялата), или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание.

Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право включва искове

А/ за връщане полученото без основание,

Б/за връщане полученото на отпаднало основание

В/ за връщане полученото на неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация.

В съдебната практика са налице няколко основни предпоставки за уважаване на искове по дела за връщане на суми.

Покана за връщане

Съгласно тълкувателно решение на ВКС при неизпълнение на парично задължение, законът поставя изискване за покана на длъжника, когато няма уговорен срок

Единственото изключение е предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и е длъжен да изпълни без покана.

Това е така, тъй като задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно, то може да се иска от кредитора веднага.

От кой момент се дължи връщането ?

Интересен е въпросът при връщане на дадено при липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетението за забава ?

Отговорът на въпроса е даден в Тълкувателното дело  по чл. 292 ГПК, а именно :

Съгласно ОСГК и ОСТК, Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада.

Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта.Връщане дадено без основание

Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение – било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право.

Основен принцип в облигационното право е, че изпълнението на задължението е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или закона

Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Разлика добросъвестен и недобросъвестен длъжник 

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, добросъвестният длъжник дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни“, да се добави, че „недобросъвестният длъжник изпада в забава от момента на получаването, т.е. от изискуемостта

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г., на Пленум на ВС „В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава.

Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.

Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено.

Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила”

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г., Пленум на ВС „При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. 

Ние сме насреща при нужда от съвет на тел. +359 897 90 43 91 , е-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Връщане на отвлечено дете

В последните години се засили миграцията в чужбина и възникнаха смесени бракове, което постави въпроса за връщане на отвлечено дете.

Кантората се занимава с казуси по Хагска конвенция и отвличане на деца.

Тези дела се разглеждат от Софийски градски съд при приложение на чл. 3 Хагска Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Конвенцията съдържа изрично позоваване на интересите на детето и цели да гарантира ефективното спазване на законите, свързани с

  1. упражняване на правото на лични отношения;Връщане на отвлечено дете
  2. компетентността на съда произтича изрично от чл.22а,ал.1 от З за закрила на детето;

Съгласно чл.21 от Конвенцията молбата се подава до централния орган на договарящата държава, т.е. към нейното Министерство на правосъдието или съответният централен орган.

Кога е налице отвличане на дете по Хагска конвенция?

По дефиниция на чл. 3 Хагска Конвенция, прехвърлянето или задържането се считат незаконни, при наличието на следните две кумулативни предпоставки:

        1. Тези действия – прехвърляне или задържане да са извършени в нарушение на правото на упражняване на родителски права;

Това включва и случаите, в който родителски права над детето са учредени съвместно или поотделно

Съгласно чл. 5, б.”а” ХК, това съдържание включва и правото за определяне на местопребиваване преди задържането на децата

     2. Тези действия на прехвърляне или задържането са в нарушение на ефективно упражнявано съвместно или поотделно;

Достатъчно е един от двата критерия да е налице, за да бъде постановено съответното решение, с което се уважава решението на съответния правораздавателен орган поискал връщането в държавата членка.

Критерии за определяне основателност на иска 

Връщане на отвлечено детеВ съдебната практика са се наложили няколко критерия за определяне на основателност на иск за връщане на дете.

От една страна значение има приложението на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Този Регламент определя като основен критерии – местопребиваването на детето преди прехвърлянето или незаконното задържане в държавата членка.

Вторият основен критерий, определящ основателност на предявените искове по чл. 3 Хагска конвенция е интреса на детето.

В хода на съдебните производства, често се случва смесването или приоретизиране на единият от двата критерия. Връщане на отвлечено дете

Казусите съдържат множество усложнения – примерно искане за връщане в държави, извън Европейски съюз, които не са страни или не са съгласували Хагска конвенция.

В повечето случаи определящ е вторият критерии, доколкото в негов интерес е да бъде предотвратено поставянето на детето в по-неизгодно положение, отколкото същото преди прехвърлянето или незаконното задържане.

Същевременно, ако се установи наличието на риск и основания по чл. 13 от Хагската конвенция, съдът може да откаже връщането при наличието на определени предпоставки.

В този случай, въпреки констатиране на нарушения по Конвенцията „интересите на децата са от първостепенно значение при упражняване на родителските права, с оглед на което следва да бъда постановен отказ за връщане в държавата по първоначално местопребиваване. 

За допълнителни въпроси, моля обърнете се за информация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

 

Предпоставка на иска за запазена част

В съдебната практика по чл. 30 ЗН основен въпрос, който следва да се реши е определяне на предпоставка на иска за запазена част.

В този отговор на въпроса е даден в множество съдебни и тълкувателни решения на ВКС, в това число и такива определящи условието за предявяване иск за запазена част от наследник.

Приемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН като предпоставка за възникване и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и като защитно средство в полза на непризованите към наследяване наследници.

Съгласно практика в ТР № 28/1962 ВС; ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС; ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКСПредпоставка на иска за запазена част

Решение № 14 от 24.04.2014 г., постановено по гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, II г. о.,

е установила житейски и юридически спрямо кои лица следва да се прилага ограничението по чл. 30, ал. 2 ЗН.

В съдебната практика важно място заема въпросът :

„Кои лица притежават качеството наследници по закон –  лицата, по чл. 5-9 ЗН или само призованите към наследяване?“

Задължителната съдебна практика възприема становището, че качеството наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН притежават само „преките наследници, призовани към наследяване“, като извън приложното поле на споменатото понятие остават непризованите към наследяване наследници, т. нар. „евентуални наследници“.

Основателност на иска за запазена част

В случаите, когато ищецът-сънаследник предяви иск за възстановяване на запазена част срещу призован към наследяване наследник, той не следва да е приел наследството по опис.

В този казус приемането на наследството по опис не е необходима предпоставка за възникването на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН

За да бъде уважена заявената от него претенция, не е необходимо предварително сънаследникът да е приел наследството по опис, ако е налице иск за намаляване на разполагаемата и определяне на запазената част по чл.30 ЗН срещу наследник по закон.

Съвсем различен е случая, когато обаче сънаследник по закон предяви иск за намаляване на разполагаема и определяне на запазена част срещу непризован към наследяване наследник.  Такива са най-често случаите, в които е налице иск срещу заветник.

Предпоставка за уважаване на иска по чл. 30 ЗН срещу непризован наследн е наследникът-ищец да е приел наследството по опис, за да възникне субективното му право по чл. 30, ал. 1 ЗН

За да бъде проведено успешно производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде изпълнена горепосочената процедура.

Разграничение при предявяване на иск запазена част 

Не се изисква обаче приемане на наследството по опис от ищеца-наследник когато завещателното разпореждане е универсално.

Съдебната практика в този казус е сравнително богата

Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., на ВКС;Предпоставка на иска за запазена част

Решение № 698 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 22/2009 г., II г. о. на ВКС;

Решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., I г. о. на ВКС.

Изискването за приемането на наследството по опис от ищеца-наследник в хипотезата по чл. 30, ал. 2 ЗН е съгласно идеята, че наследниците с право на запазена част поради близка родствена връзка с наследодателя им е известно имуществото на наследодателя

За непризованите към наследяване наследници е ясно, че те не разполагат с информация относно притежавано наследствено имущество от наследодателя.

Универсалното завещание придава качеството наследник на лице, определено от завещателят да се разпорежда с цялото наследство.

Това имущество при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН формира цялата наследствена маса в предметния обхват на универсалното завещание.

При универсално завещание след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които нормативно изброените лица по чл. 28, ал. 1 ЗН да получат онова, което за тях съставлява запазена част от наследството.

Без значение е преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на правоимащите наследници е обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество.

В този случай, разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение ако наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти чрез дарение или завет, но не и в хипотеза, в която се касае за универсално завещателно разпореждане.

Допълнителна информация по този въпрос, може да получите на тел. 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Коя е предпоставката за иск за запазена част ?

В случай, че се води иск за запазена част срещу лице, непризовано към наследяване - най-често заветник, е нужно да бъде прието наследството по опис от наследника

Как се упражнява правото на иск за запазена част ?

След като приключи процедурата по приемане наследството по опис, наследникът може да предяви иск за запазена част и намаляване на разполагаемата част на непризован към наследяване наследник -заветник

Нужно ли е приемане наследството по опис ?

Да, в случаите когато е налице частно завещателно разпореждане се налага такава процедура. Ако е налице Универсално завещание, приемане наследство по опис не е необходимо. В този случай ищеца може да премине директно към иск по чл. 30 ЗН.

Какви са нужните документи за приемане наследството по опис ?

Приемане наследството по опис е съдебна процедура пред Районен съд с представени Удостоверение за наследници и документи, посочени от закона за приемане наследството по опис.

Може ли наследник по закон да води иск за запазена част ?

Може да води иск по чл. 30 ал.1 ЗН, ако е налице универсално правоприемство, без приемане наследството по опис. За целта е необходимо да предяви иска пред съответния Окръжен съд,.

Оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК

В съдебната делба,най-важният въпрос е този за оценка на имот възлагане чл.349 ГПК.

За да бъде формурана оценка на вещото лице за стойността на един недвижим имот е нужно да се изследват множество фактури. Тази оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК ще влия пряко до участието на страните в процеса по възлагане на имота по чл. 349 ГПК.

Когато неподеляемо  жилище е било съпружеска имуществена общност, в процеса на съдебна делба може да бъде възложено на бивш съпруг.

Това възлагане се извършва при условията на чл.349 ГПК.  Ако имотът е неподеляем, ако  от него  не могат да се обособят самостоятелни обекти съгласно изискванията на чл. 20 ЗУТ.

Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес

Как се оценява имота при възлагане ? Оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК

За да даде такава оценка на имот възлагане чл. 349 ГПК вещото лице е съобразило състоянието на пазара на недвижими имоти, вида, състоянието и местоположението

Нужно е да бъде взето под внимание и разположението на имота, конструкцията на сградата, техническо състояние на имота и допълнителни критирии – достъп до инфраструктура и др.

Критерий за оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК

Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна, пазарна стойност.

Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището, но и икономическите условия на регионалния пазар

Реално – на практика не са редки случаите, в които всяка от страните има различни мотиви да води производството за делба, защото ще изкупи дела на отсрещната за значително по-ниска сума от текущата пазарна оценка на имота.

Голяма част от стойността на оценката на имот възлагане по чл. 349 ГПК на вещите лица надвишават нивата на данъчната оценка. Въпреки това тази оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК рядко се доближават до стойностите на истинската пазарна цена.

оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПКОценката на имот при възлагане чл. 349 ГПК се определя от съда в делбения процес чрез назначена техническа експертиза на вещо лице. ­

Тази оценка на имота се определя от заключението на експертизата на вещо лице във втората фаза на делбата.

Самата експертизата се възлага и приема в открито съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.

Нуждата от експертна основа за определяне оценка на имот при възлагане чл. 349 ГПК е справедлив подход при преговорите между страните.

Тази оценка във втората фаза на делбата, е и базата за уравняване на дяловете на съделителите.

Жилищната нужда на бившите съпрузи е без значение при възлагане на неподеляемото жилище в делбения процес.

Нормата на чл. 349, ал.1 ГПК дава  привилегия само в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Други основания за предпочитане на единия съпруг, например по-голяма жилищна нужда, в закона липсват.

Неподеляемото жилище се изнася на публична продан, ако и двамата съпрузи, отговарят на изискванията на чл. 349, ал.1 ГПК

В случай на нужда от съвет или правна помощ, не се колебайте да се свържете с нас. Често пъти навременен съвет, може да спести достатъчно средства и нерви около делбата на неподеляемо жилище.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при делбата на неподеляемо жилище. Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва възлагането на неподеляемо жилище ?

Неподеляемото жилище се възлага на правоимащия съделител по силата на съдебно решение за извършване на делбата. С това решение завършва втората фаза на делбения процес.

Кога се заявява искане за възлагане на имот ?

Искането за възлагане на имота се прави във втората фаза на делбения процес, т.е. след влизане в сила на съдебното решение за допускане на делбата/чл. 349, ал.4 ГПК/ То може да бъде направено писмено или устно най-късно в първото открито съдебно заседание. Независимо как и кога е направено искането за възлагане на имота, то трябва да бъде отразено в съдебния протокол.

Как се оценява имота при възлагане ?

Нормата на чл. 349, ал.4 ог ГПК определя ,че при възлагане имотът се оценява по неговата действителна стойност. Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещо лице.

Какви са условията за искане на възлагане неподеляемо жилище ?

1.жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод; 2. Претендиращия възлагане съпруг да е носител на родителските права за децата от брака 3. Претендиращия възлагане съпруг да не притежава друго жилище. Той може да притежава идеални части от други в съсобственост. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие.

Възлагателно искане по чл.349 ГПК

В производството по съдебна делба се стига и до втора фаза, когато се разглежда възможността за възлагателно искане по чл. 349 ГПК.

Целта на съдебната делба е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти.

Предмет е приложението на чл.349 ГПК като основания за възлагане на делбения имот на преживелия съпруг.

Основателна предпоставка за уважаване на претенция по 349 ГПК за възлагане на делбен имот е:

А/имотът да е неподеляем;

Б/Съсобствеността е възникнала при условията на СИО

В/ Съсобствеността на имота,  в която се намира в брак да е прекратен със смъртта на единия съпруг;

Г/ съделителя да не притежава друг жилищен имот;

Критерии за искане по чл.349 ГПК

С оглед на това законът предвижда основния, при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да се възложи на един от наследниците.

Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на собствено жилище. Възлагателно искане по чл. 349 ал.1 ГПК

Съгласно ТР № 1/2004г. наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.349, ал.1 ГПК изключва разглеждането на претенции по ал.2.

Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия.

Условието по чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл.349 ГПК

Приложение на условия за възлагане 

Съгласно смислово тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод

Ситуация, в която се отнася за преживелия съпруг не е идентична и не се прилагат тези правила.  

В конкретния случай е налице задължителна съдебна практика /Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81 от 2011 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 242 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 3345 от 2014 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572 от 2012 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233 от 2016 г. на ВКС, първо г. о./

Именно тук се възприема, че при наличието на съсобственост следва да се приеме, че не включва в понятието „смесена съсобственост“ по смисъла на тълкувателното решение.

Съдебната практика за възлагатене чл.349 ГПКВъзлагателно искане по чл.349 ГПК

Когато съпругът придобива права не като трето за съсобствеността лице

По силата на режима на СИО в имуществените отношения между съпрузите, не е налице смесена съсобственост.

В този смисъл е и съдебната практика на ВКС съобразно която притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК:

  1. Тълкувателно Решение № 1 от 2004 г. на ВКС, ОСГК, т.7
  2. Съдебно решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/ 2009 г.- ВКС, първо г. о.;
  3. Съдебно решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. – ВКС, първо г. о.

Отрицателното условие съпругът „да няма собствено жилище“ следва да се разбира съделителят да не притежава друг жилищен имот;

Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК- напр. решение № 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г., I г. о., притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.

Става дума за имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, съгласно определението на § 5, т.30 от ДР  на ЗУТ

Отделно текстът за самостоятелен имот е развит и при чл.40 ЗУТ – самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.

Подновяване ипотека от кредитора

С последното приетото Тълкувателно решение на ВКС се стигна до изменение в условията при подновяване ипотека от кредитора.

Съгласно това Тълкувателно Решение на ВКС,ипотеката може да се впише наново след заличаването ѝ заради изтичане на 10-годишния срок

Същественото, което обаче следва да се отбележи е факта, че новото вписване обаче е непротивпоставимо на трето лице, което е придобило имота и е вписало акта си преди това вписване на ипотеката.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗЗД действието на вписването на ипотеката трае 10 години от деня, в който е извършено.

Решението на ВКС дава възможност на кредитор, чиято ипотека е погасена поради изтичането на 10 (десет) годишен срок по смисъла на чл. 22 от Правилника за вписванията /ПВп/ в хипотезата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД да поиска да продължи срока, ако той е изтекъл.

В случай, че срокът е изтекъл без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише отново.Подновяване ипотека от кредитора

Промените в ипотечното законодателство 

С приетото Тълкувателно решение законодателят е казал следното

Може да се впише наново ипотека съгласно чл.172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията

В Решението е посочено, че това вписване е непротивопоставимо на третото лице, придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката

Това вписване се отнася и за частни правоприемници на третото лице, дори те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване 

Практическо приложение на промените след Решението на ВКС

Самата ипотека е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо парично вземане.

Ипотеката дава възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на публична продан имота и да се удовлетвори от неговата цена

Това кредиторът може да направи в случай, че длъжникът не плати доброволно задължението си.

Веднъж възникнало, ипотечното право може да бъде осъществено независимо от последващи разпоредителни сделки с имота.

Ипотеката дава противопоставимост и публичност на учредената тежест на имота към  отношение на трети лица. 

Същевременно ипотеката урежда и конкуренцията на права, която би могла да се породи между няколко ипотекарни кредитори.

Тази конкуренция на права възниква както по отношение на един и същ имот, така и между ипотекарен кредитор и последващ собственик на имота.

Особености на Вписването при Решението на ВКСПодновяване ипотека от кредитора

Законът изрично посочва, че ипотекарните кредитори се удовлетворяват по реда, в който са вписали ипотеките.

При ново вписване на заличена ипотека съгласно чл. 22 ПВп съдията по вписванията не проверява дали имотът още е собственост на длъжника.

При прехвърляне собственост върху имота от учредителя на ипотеката след нейното вписване е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор. 

Новият купувач, придобил собствеността на имота и е вписал нотариалния акт преди новото вписване на заличената ипотека по чл. 22 ПВп
е изцяло защитен от факта, че първата сделка е за имот, необременен с ипотека, и това е извън приложното поле на чл. 173, ал. 1 ЗЗД.

Ипотекарния кредиторможе да насочи изпълнение върху ипотекирания имот независимо от това в чия собственост се намира този имот.

За допълнителна информация, моля да ни потърсите на тел. 0897 90 43 91 и mail: office@lawyer-bulgaria.bg 

Отстраняване наемател от апартамент

Често пъти се случва в практиката да се стигне до ситуация на усложняване отношенията между страните по Договор за наем и дори до отстраняване наемател от апартамент.

Нотариално завереният договор дава по-голяма сигурност и на двете страни и по-голяма бързина при решаване на споровете.

Законът не съдържа императивно правило, което да посочва минималния срок, за който може да се сключи договор за наем. 

Член 229 ЗЗД посочва само максималните предели на срока на договора.

Договор за наем като гражданска сделка не може да бъде сключен за повече от десет години. ЗЗД не посочва и начини или срок за заплащане от наемателя на наемната цена.

На страните е дадена свобода да се споразумеят за такива срокове и периоди на плащане, които да отговарят най-добре на интересите им.
Поради това не съществува възможност волята на двете страни, изразена в спорни клаузи

Тази воля на страните следва да бъде изтълкувана и определена с оглед на задължителните предписания на закона.

Важен елемент е и подписване на двустранен приемно-предавателен протокол относно състояние, в което се предава имотът – показания водомери, топломери и др.

Важно е какво ще бъде разписано като основание за едностранно прекратяването на договора от страна на наемодателя.

Отстраняване наемател от апартамент е действие, срещу него, имаща за цел да го накара трайно да преустанови своето нарушение.Отстраняване наемател от апартамент

Ред за отстраняване от апартамент

В повечето случаи се касае за Договори за наем с нотариална заверка. В случай,че Договорът за наем е заверен пред Нотариус, това дава правна възможност на страната да поиска по реда на т.нар. заповедно (бързо) производство да бъде издаден Изпълнителен лист за събиране на суми.

Издаването на изпълнителен лист за събиране на суми следва да се различава от иск по чл. 310 ал.1 ГПК за извеждане и отстраняване на наемател.

За първото е допустимо и приемливо заповедно съдебно производство по събирането на суми реда на чл. 417 ал.1.т3 ГПК.

Паралелен случай е ситуацията в която управителят на етажната собственост поиска издаването на изпълнителен лист за отстраняване на наемател от блока.

Веднага бързаме да споделим, че съдът няма да му уважи искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК може да бъде издадена само за вземания за парични суми или за заместими вещи и за предаването на движима вещ – арг. чл. 410 ГПК.

Това се отнася за изплащане и възстановяване на следните парични задължения. 

А/ Задължения по месечни наемни вноски към наемодателя

Б/ Задължения по месечни разходи и консумативи за ползване на имота;

Заповедното производство е строго формално – съдът следи служебно за депозиране на съответната форма заявление, а по същество се произнася след проверка на правилното оформяне на подаденото заявление.

Именно поради това отстранявването на наемател по реда на заповедното проозводство е недопустимо .

С разпоредбите на чл. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 46, ал. 2 ЗС не може да се разширява приложното поле на заповедното производство.

Което на практика означава, че е недопустимо разпоредба на закон да разширява приложното поле на заповедното производство, уредено в ГПК.

Отстраняването на наемател от наетия от имот не е вземане, поради което защитата му не може да се проведе по реда на заповедното производство.

В този смисъл вземането винаги е притезателно право, защитимо с осъдителен иск.Отстраняване наемател от апартамент

Ето защо следва да приеме, че заповедното производство по чл. 410 ГПК не е приложимо към изваждането на наемател от наетия от него имот в сградата, където се намира апартамента.

Основното задължение на Наемодателя да прекрати договора, изпрати покана за прекратявяне и поиска дължимите суми.

Производството по отстраняване върви по друг ред – чл. 310 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде образувано гражданско дело за отстраняване наемател от апартамент

Уреденият в чл. 235 ЗЗД фактически състав включва виновно поведение на наемателя се извежда от правните основания за извеждане на наемателя.

Отстраняването от наетия имот води до прекратяване на наемното правоотношение по инициатива Наемодателя.

В нашето законодателство е възприет принципът на изчерпателност на основанията за прекратяване на договора за наем

В този смисъл прекратяването на наемния договор може да се извърши само при настъпване на определени фактически състави, въздигнати от законодателя като предпоставки за преустановяване наемните отношения.

За допълнителна информация, моля да ни потърсите на тел. 0897 90 43 91 и mail: office@lawyer-bulgaria.bg 

Частно и универсално завещание ?

В последните години се натрупа сериозна практика на ВКС по въпроса за тълкуване на частно и универсално завещание.

В повечето случаи, самото разграничаване на частно и универсално е изяснен в чл. 16 ЗН.

В задължителната практика на ВКС е изяснено, че вида на завещанието следва да се тълкува не буквално, а с оглед на цялото му съдържание.

Дефиниция и разграничение на завещаниятаЧастно и универсално завещание ?

Разграничението между частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 от Закона за наследството.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени

Завети, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Въпреки този ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за характера на едно завещание – дали е общо или частно.

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД

Тази разпоредба се отнася и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

В случай, че се касае за отделни разпореждания за част от наследственото имущество, говорим за частно завещание.

Това завещание в практиката се среща като ЗАВЕТ и превръща лицето, получило тези наследствени имущества в заветник.

Наличието на ясен разграничителен критерий не е изцяло достатъчно и се срещат множество въпроси и съмнения относно характера за всяко завещание.

Разграничителният критерий, въз основа на който завещанието се квалифицира като универсално или частно, е установен в чл.16 ЗН.

Този критерий се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.

Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.

Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество, след смъртта на наследодателя.

По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е универсално или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.

Тълкуване характер на завещанието 

Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД.

При тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват в смисъла, който произтича от цялото завещание /Съдебно решение № 379/2010г. на ВКС, гр.д.№40/2009г., І г.о./

Основният въпрос, който обикновено се поставя дали то е универално завещание или завет. В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при условиятая на чл.20 ЗЗД.

За тълкуване характера на едно завещание е нужно тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието.

Наличие на нищожност на завещаниетоЧастно и универсално завещание ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите.

Тук намират приложение към едностранни волеизявления, за които законът допуска че пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД

В множество съдебни решения, постановени по чл.290 ГПК, волята на завещателя подлежи на установяване при спазване на правилото по чл.20 ЗЗД

За тълкуване на договорите, следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.44 ЗЗД.

Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка.

Всяка отделна клауза се разглежда и сравнява с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя.

Нерядко се налага да се приложат и правилата на формалната логика.

Дори при изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет.

При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане когато е посочено само едно имущество при тълкуване волята на завещателя.

Затова следва да се има предвид дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е разликата между частно и универсално завещание ?

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Как се тълкува едно завещание ?

В тези случаи волята на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на страните.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието е едностранна формална правна сделка и по силата на чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Какъв е критерия за оспорване на завещание ?

Завещателните разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл.26 ЗЗД.

Кога завещанието е нищожно ?

Разпореждане с неиндивидуализиран имот е нищожно поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Процесното частно завещателно разпореждане като нищожно не може да породи присъщите правни последици.

Кога завещанието е универсално - общо и кога частно ?

Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Заветът е разпореждане с отделен имот от това имущество.По въпроса как следва да се установи вида на едно завещание –дали е общо или частно, има формирана задължителна практика на ВКС.