В последните десетилетия, страната ни се посещава от множество чуждестранни туристи. Голяма част от тях идват на почивка или по работа. Случва се разбира се настъпи и пътно транспортно произшествие с чуждестранен гражданин, който управлява автомобил с чужда регистрация.

В такива ситуации, резонно настъпва въпроса, кой отговаря за настъпилите материални вреди и от кого следва пострадалото лице в България да получи съответното застрахователно обезщетение за станалото пътно транспортно произшествие с чуждестранен гражданин. Голяма част от ПТП, който са с автомобили чужда регистрация,се нуждаят  от допълнителна  информация  и проверка.ПТП с чужда регистрация

Отговорите на тези въпроси следват в няколко насоки, а именно :

  • В случай на настъпване на пътно транспортно произшествие с чуждестранен гражданинпострадалото в ПТП или неговите близки в случай на смърт,  имат законно право да търсят застрахователно обезщетение от Застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на извършителя;
  • Законът детайлно – ясно и точно посочва ситуация, ако извършителят на ПТП в България няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ или същият е избягал от местопроизшествието, както и когато не може да бъде установен, отговорност за причинените щети се носи от страна на Гаранционен фонд.
  • В случаите, когато извършителят на ПТП е гражданин на чужда държава с чужд регистрационен номер на автомобила и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на чуждестранен Застраховател, както и случаите в който  или пътно транспортно произшествие с чуждестранен гражданин е настъпило на територията на друга държава и пострадалото лице е български гражданин, пострадалото лице има право да иска обезщетение в Република България от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи.
  • Отговорност за настъпване на вреди и търсене на застрахователно обезщетение настъпва и когато извършителят на пътно транспортно произшествие с чуждестранен гражданин, не разполага с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Във всички описани случа, застрахователното обезщетение винаги представлява изплащането на конкретна парична сума, която се изплаща за:

  • Настъпили неимуществени вреди, в това число претърпени от пострадалия или негови близки болки и страдания, причинени от телесно  увреждане от страна на извършителя към пострадалото лице, както и неимуществени вреди, от страна на близките на починалия в пътно транспортно произшествие с чуждестранен гражданин.ПТП с чужда регистрация
  • Реално настъпили имуществение вреди, довели не са до материални щети по автомобила на пострадалото лице, причинени от извършителя на пътно транспортно произшествие  – чуждестранен гражданин, но в това число възникнали медицински разходи за последващо болнично и извънболнично лечение, средства за закупуване на лекарства, разходи за последваща рехабилитация на пострадало лице и др.
  • Разходи и пропуснати ползи, пряка и непосредствена последица от настъпването на пътно транспортно произшествие с чуждестранен гражданин;
  • Съдебни и административки такси, разноски, хонорари свързани с предявяването на искови претенция по застрахователни дела пред съд, в това число съдебни разходи, такси и разноски за вещи лица, депозит по назначени съдебни експерти, хонорари и др.

Защо е добре да ни се доверите

Съдействието от специалист с опит в застраховането увеличава не само шанса Ви да получите обезщетение, но също така увеличава шанса за получаване на справедливо обезщетение, съобразено с претърпените от Вас вреди. Свържете се с нас сега.

Как ще защитим правата Ви

В случай, че установите настъпило ПТП  с участник чуждестраннен гражданин или застрахован автомобил в чужбина при настъпили материални и нематериални вреди можете да ни се доверите ние ще предявим претенция от Ваше име  и във Ваша полза към застраховател, съобразно размера на дължимото застрахователно обезщетение по съдебната практика по застрахователни дела.

В този случай, ще си гарантирате реална възможност да получите справедливо и възможно най-изгодно застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Размер на запазена и разполагаема част

При определяне на размера на запазената и разполагаемата част от наследството е необходимо да се консултирате с адвокат по наследствени дела. В случай, че съпругът/съпругата е починал и е оставил низходящи наследници – деца, внуци, правнуци) – се ограничават до два случая, а именно :

  • ПРИ едно дете – то (съответно неговите деца) имат право на 1/2 запазена част от наследството;
  • ПРИ две/повече деца – или техните деца, които имат право общо на 2/3 запазена част от наследствотоРазмер на запазена и разполагаема част

В случай, че наследници са родители – имат право общо на 1/3 запазена част от имуществото ми. Размер на запазена и разполагаема част

В случай, че наследник е само съпругът/съпругата ми – той/тя има право на 1/2 запазена част.

В случай, че наследява съпруга/съпругата заедно с родители – то съпругът/съпругът/ съпругата наследява дял в размер на 1/3 запазена част.

В случай, че наследници са съпругата/съпругът и деца, то запазената част на съпруга/съпругата е равна на запазената част на всяко от децата.

Даренията пък се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.

А ако за някой от наследниците са завещани или подарени няколко имота, то същият вече би могъл да предложи, по отношение на кой от тези имоти да бъде направено намаляване на завещателните разпореждания на наследодателя.

За повече информация или справка относно определяне на размер на запазена или разполагаема част от наследство, можете да се обърнете към нас за допълнителна информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или да изпратите Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме с точен и конкретен отговор относно запазена или разполагаема част от наследството.

Заличаване на едноличен търговец

Често пъти поради множество причини – преструктуриране или друг повод се налага заличаване на едно дружество. В практиката по адвокат по фирмени дела, можем да споменем, че са различни са причините, поради които едно лице, може да поиска да бъде заличено като едноличен търговец в Агенцията по Вписванията, Търговски регистър.

В този смисъл причините за това може да са прекратяване на дейността като ЕТ, напускане на страната или просто възпрепятстване от съдебно решение за поставяне под ограничено или пълно запрещение. Заличаване на едноличен търговец

Право да подадат писмено заявление за прекратяване имат както наследниците, след снабдяване със съответният документ, легитимиращ ги като такива, така и настойникът/попечителят след като представи препис от съдебното решение за поставянето на собственика под запрещение.

Важен документ, който трябва да бъде представен при заличаването на Едноличен търговец е Уведомление до НАП,чрез което информирате службата за започването на съответната процедура, съгласно Кодекса за социално осигуряване. Заличаване на едноличен търговец

Основно задължение на едноличният търговец при заличаване в Търговският регистър е да подаде в 14-дневен срок от заличаването от търговския регистър писмено Заявление за дерегистрация по ЗДДС пред териториалната дирекция на НАП.

В случай,че Заявлението за заличаване на едноличен търговец се подава от наследник, следва да се представят освен писменото пълномощно на лицето, което подава самото заявление, Удостоверение за наследници, Уведомление до НАП (НОЙ), както и смъртен акт на починалият собственик на едноличният търговец, който ще бъде заличен в Търговският регистър.

Ако Заявлението за заличаване на едноличият търговец от Търговският регистър към Агенцията по Вписванията се подава от настойник или попечител е необходимо да се представи и препис от съдебното решение за поставяне под запрещение, писмено Удостоверение от органа по настойничество и попечителство за назначаване на настойник, съответно за назначаване на попечител, удостоверение за раждане, когато е собственикът на едноличният търговец е роднина или възходящ, както и удостоверение за сключен граждански брак, в случай, че същият е починал съпруг.

Когато документите за заличаване са готови, следва подаване на Заявлението в Търговският регистър, за което се извършва надлежна проверка за редовността на предоставените документи за заличаване на едноличен търговец в Търговския регистър и се произнася в тридневен срок.

Ако всичко със заявлението ми е наред, ще се извърши желаното от мен заличаване като ЕТ от търговския регистър.

За допълнителна информация относно заличаване на едноличен търговец в Търговския регистър, моля обърнете се за консултация на тел. 0897 90 43 91 или по електронната поща office@lawyer-bulgaria.bg.

 

Отвод на съдия по дело

Институтът на самоотвода или по-конкретно отвод на съдия по дело е инструмент, възприет в съдебният процес за смяна на съдебен състав в случай на нарушения на воденият от него съдебен процес.

Целта на трози инструмент е да осигури правилното спазване на процедурите в съдебният процес, както и съблюдаване на пълна безпристрастност и обективност на дейността на съдебният състав.

В случай, че е налице някакво нарушение и при наличие на определени предпоставки, в това число постъпило искане от страна на някоя от заинтересованите страни, съдебният орган е длъжен доброволно и по своя инициатива да се откаже отвода на съдия по делото, респективно, ако са налице тези условия и нарушения да се отведе от изпълнение на своите задължения. Отвод на съдия по делоОтвод на съдия по дело

Искането на самоотвод по редица процесуални закони не подлежи на самостоятелна проверка, но неизпълнението им е  приравнено на процесуално нарушение и съответно подлежи на последващ инстанционния контрол пред по-горестоящият решаващ съдебен състав.

Нормативно материата на самоотвода е уредена в процесуалните закони, по конкретно чл. 31  във връзка с чл. 29  НПК, чл. 22 ГПК, чл. 33 АПК, чл. 10 ал.2 АПК.

Правно основание за искане на отвод на съдия по дело може да бъде всеки неясен факт, който внася съмнения в обективността и безпристрастността на съдията по делото.

Обхватът на института на самоотвода според процесуалните закони е детайлно разписан в чл. 22 ГПК,включително най-обичайната причина: близки и родствени отношения с някоя от страните.

В правната теория съществуват известни различия в преценката за допустимост на основанията за самоотвод на съдия по дело.

В разпоредбите на процесуалните закони тази преценка е значително по-свободна и категорично принадлежи само и единствено на съдията по делото.

Всяко налично и споменато основателно обстоятелство, което може да наруши  законовият принцип за безпристрастен и честен съдебен процес е основание за отвод на съдията по делото.

Примерите, с които съдебната практика изобилства са основания всеки съдебен състав по делото да бъде отведен, в случай, че страна или процесуален представител по делото е негов близък роднина, или партньор по реда на §1, т.1 от ДР или когато страна по делото е търговско дружество,  в чиито капитал е имал участие една година преди встъпване си в длъжност на съдия на съдебният състав по делото.Отвод на съдия по дело

Съществува разлика в процесуалния ефект от неизпълнението на задължението за самоотвод. При процесуалните закони то е процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения акт.

Разбира се, за да бъде класифицирано като такова,  по-горната инстанция следва да приеме, че осъществяването на правомощия, въпреки съответния факт, е опорочило процеса.

По реда на общите процесуални закони съдиОтвод на съдия по делоята може да се отведе с определение, постановено от него в съдебно заседание или веднага, или по-късно, след като съответното дело му бъде разпределено, с молба до административния ръководител.

Ограниченията на самоотвода по процесуалните закони не могат да бъдат административни.

Те могат да произтичат само от  преценката, която съдията е длъжен да направи.

Пример за това е установено наличие на висящ кредит трудно може да бъде възприето за основателно искане за отвод на съдия по дело във връзка с постъпило заявление за провеждане на съдебно производство за вземане на финансова институция или  издаване на изпълнителен лист в полза на съответната банка.

Още по-категорично в този смисъл стои въпросът за разглеждане на дела, по които страни са операторите на комунални услуги (ток, вода, топлофикация).

Тези услуги по принцип се предоставят при общи условия. Те са еднакви за всички ползватели на съответните услуги, които винаги са голяма група граждани в съответното населено място.

За разлика от кредитите (при които има изострена конкуренция, сериозна индивидуализация на съответните договори и възможности за преференциални режими), при комуналните услуги условията винаги са равни.

Практически е невъзможно по принцип за съответния съдия да бъдат създадени някакви привилегии, за да „реши“ делото.

Искането за отвод на съдия е приложение на инструмент за установяване и спазване на процесуалните закони.

Дали това искане за самоотвод на съдията по чл. 22 ГПК ще бъде възприето е  въпрос на самостоятелна и независима оценка на съответния съдия по делото. Разбира се това искане е гаранцията за осигуряване на справедлив процес в съдебното производство.

Клауза за евикция в нотариалният акт

Едно от най-важните задължения на Продавач във всеки договор за продажба на недвижим имот е да прехвърли собствеността върху имота, а Купувачът от своя страна да заплати продажната цена

В нотариалните актове за прехвърляне на недвижими имоти се записва т.нар. клауза за евикция (съдебно отстранение) . Като собственик, продавачът на недвижимият имот  отговаря, в случай, че някой друг – най-често трето лице има претенции или предяви искове за собственост или други вещни права по отношение на имота, които вещни права бъдат противопоставени на купувача, освен ако  се докаже, че последният е знаел това.Клауза за евикция в нотариалният акт

Клауза за евикция в нотариалният акт

С терминът „евикция“ се означават всички онези действия на съдебнно отстранение на купувача по един нотариален договор, когато по съдебен ред бъде отстранен от владението върху имота или се създадат условия за неговото съдебно отстранение от този недвижим имот. Клауза за евикция в нотариалният акт

В текста на нотариалният акт, клаузата за евикция е важна част от Нотариалният договор при прехвърляне собствеността на недвижим имот.

С цел да бъдат защитени правата на купувача при евентуални претенции или искове на трети лица, купувачът трябва да разполага със защита за имота. В текста на Закона за задълженията и договорите, купувачът има право да:

  • развали продажбата, като в този случай, продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението;
  • да поиска разваляне на продажбата пред Нотариус, като предяви иск по съдебен ред и поиска обезщетение, в случаите, че се окаже, че продаденият недвижим имот или части от него принадлежа на трето лице, както и в случай, че вещта е обременена с права на трето лице;
  • в случай, че купувачът по Нотариален акт бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 87 ал.3 ЗЗД развалянето на договорите за недвижими имот, договор с които се учредяват прехвърлят, признават или прекратяват ограничени вещни права върху недвижими имоти, става единствено и само по съдебен ред.Клауза за евикция в нотариалният акт

В случай, че правата на Купувача са нарушени е допустимо при предварителен договор или при още невписан договор за покупко – продажба на недвижим имот (нотариален акт), същият да бъде развален по съответният, предвиден от закона ред.( чл. 87 ал.3 ЗЗД)Клауза за евикция в нотариалният акт

От своя страна, продавачът по Нотариалният акт не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в съдебният процес, или има основания за отхвърляне на иска.

В случай, че при прехвърлянето на имота пред Нотариус при сключен Нотариален договор, купувачът не е бил съдебно отстранен или е заплатил парична сума, за да запази правата си на собственик, то продавачът може да се освободи от отговорност, като възстанови заплатената на купувача сума, заедно с лихвите върху нея от деня на плащането и възникналите с това разноски. Клауза за евикция в нотариалният акт

Клауза за евикция в нотариалният акт

За всички казуси, сме на ваше разположение на телефон  0897 90 43 91, както и  office@lawyer-bulgaria.bg като напомняме, че при покупко – продажбата на недвижим имот е много важно да имате адвокат по недвижими имоти и вещни права, който ще защити правата ви. Това ще Ви спести много излишни нерви и финансови средства за в бъдеще.

Придобиване земеделски земи по давност

В практиката, все повече клиенти задават въпроса за придобиване на земеделски земи по давност.  Въпросът за придобиване на земеделски земи по давност е свързан с няколко отделни и самостоятелни казуса.

В съдебната практика се приема, че всеки сънаследник е владелец на своите и държател на чуждите идеални части от недвижимия имот. Когато един сънаследник упражнява фактическата власт върху целия сънаследствен имот, както е в случая, се смята, че я упражнява за всички сънаследници, поради което той е само държател на техните части, а не владелец.

Следователно обстоятелството, че ползвателят обработва повече от 10 години цялата земеделска земя, не означава, че може да я придобие в собственост чрез давностно владение. За да се придобие земята по давност, не е достатъчно само ползването й, но е нужно и намерение за т.нар. своене на тази земя.

За да превърне владението в самостоятелно, за да придобие дела на читателя по давност, необходимо е братът на читателя да е предприел действия, които да отричат правата на читателя върху неговата част и тези действия да са достигнали до неговото знание.

Тези действия трябва да бъдат публични и могат например, да се изразяват в подобряване на имота, декларирането му и снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка, подлежащ на вписване в Службата по вписванията, подаване в общината на молба-декларация за придобиване правото на собственост по обстоятелствена проверка, противопоставяне на опитите за преговори за ликвидиране на съсобствеността и други.

Издаването на констативен нотариален акт се случва в присъствието на трима свидетели пред нотариус трябва да се докаже, че лицето не само владее земята необезпокоявано над 10 години, но и че намерението му е стигнало до знанието на останалите съсобствениците.

Ако е налице Договор за аренда на имота, тогава много трудно ползвателят на земята ще може да поиска да бъде съставен констативен Нотариален акт по т.нар. обстоятелствена проверка, тъй като самият Договор за аренда доказва, че ползвателят не владее този имот, а го държи чрез Договор за аренда за друг собственик

В този смисъл Нотариусът ще откаже издаването на констативен Нотариален акт и ползвателят – заявител за издаването на този констативен Нотариален акт няма да може да придобие собствеността на тези земеделски земи по давност.Придобиване земеделски земи по давност

За издаването на констативен Нотариален акт, съгласно изискванията на закона, следва да се обърнете към специалист, който да Ви съдейства за изготвянето на всички необходими документи, за да може пред местен нотариус да се изпълнят изискванията за придбиване на земеделски земи по давност.

За издаването на този констативен Нотариален акт е необходимо да бъдат налице следните писмени документи, а именно :

  • Оригинал или заверен препис на решение на поземлената комисия, за възстановяване собствеността върху земите.
  • Актуална скица на недвижимият имот
  • Валидна данъчна оценка  на имота, който ще бъде предмет на бъдещият констативен нотариален акт;
  • Актуално удостоверение за наследници;
  • В случай на нужда е желателно, ако има сключен да бъде представен и аренден договор за тези земи;

В случай, че е необходимо да бъде издаден и съставен констативен нотариален акт за придобиване на земеделски земи по давност, Нотариусът ще събире съответните Нотариални и държавни такси, в това число –  местен данък, нотариална такса и такса вписване.

Всички дължими такси при съставянето на констативен Нотариален акт за придобиване на земеделска земя по давност те се изчисляват на база на издадената от общиската служба данъчна оценка.

Затова основата при изготвяне на констативен Нотариален акт, като база за определяне на размера на дължимите такси за придобиване на земеделска земя по давност е единствено данъчната оценка. Що се отнася до поканата, тя може да бъде връчена чрез нотариус.  Това на практика е най-сигурният начин както по отношение на връчването, така и по отношение на доказване кой на кого и какво точно е пратил.

Въпросът за придобиване на земята по давност е уреден в Закона за собствеността, а процедурата по придобиване – в ГПК. Веднага след вписване на придобиването на земеделските земи по давност, чрез издаден констативен нотариален акт няма никакви пречки за последваща продажба на тези имоти към трети лица. 

Свържете се с нас за повече подробности

В случай, че се нуждаете от специалист – адвокат по недвижими имоти, за издаване на констативен нотариален акт за придобиване на собствеността на земеделски земи по давност, да избегнете риска от усложнения при сделките с имоти и проверката на собствеността и кадастър при тези имоти. Той ще Ви укаже най-лесния и правилен начин да получите или продадете Вашият имот.

Ние ще Ви помогнем да се справите с този въпрос. За целта се обърнете към нас на следният телефон 0897 90 43 91  или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg

 

Имущество, придобито по време на брака

В практиката, често се задава въпроса, чия собственост са възстановени, наследствени земеделски земи и горски фонд на единият съпруг ?

Най-често интерпретацията се свежда до въпроса дали другият съпруг има право да се разпорежда с тях и дали същите са предмет на делба,при евентуален развод или раздяла между съпрузите.

ЛИЧНИ ИМУЩЕСТВА, придобити по време на брака 

Отговорът на този въпроса относно  имущество, придобито по време на брака  е сравнително ясен и конкретен.  Всички вещни права, придобити преди сключването на брака между съпрузите,в това число придобитите по време на брака по наследство или с акт на дарение към единият от двамата съпрузи, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. имущество, придобито по време на брака

Съгласно разпоредбата на чл. 22  Семеен кодекс , следва да се определи коя част от придобитото макар и по време на брака имущество  законът числи към лично имущество на единият съпруг в установен режим на съпружеска имуществена общност (СИО). имущество, придобито по време на брака

Съгласно разпоредбите на семейното законодателство и установеният общ принцип, че всяко едно придобито по време на брака имущество е общо, като част от съпружеска имуществена общност,  законът прави и няколко конкретни  изключения.

 Имущество, придобито по време на бракаТези изключения касаят придобитите от единият от съпрузите имущества по наследство и/или  дарение.

За лично имущество се считат определени и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са
съпружеска имуществена общност. Имущество, придобито по време на брака

Лични са и движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, както и занаятчийски вещи за упражняване на професия или на занаят.

Лични са и вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото търговско предприятие като едноличен търговец.

В този смисъл наследените земеделски земи и горски фонд се подчиняват на правилата за личното имущество по чл. 22 СК, което е на съпруга наследник.

Съгласно условията и правилата в Семейният кодекс, съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.

Управлението на съвместно придобито от съпрузите имущество се извършва от всеки от съпрузите, но Разпореждане с това общо имущество, в това число прехвърлянето му към трети лица, се извършва съвместно от двамата съпрузи.

Законът посочва, че разпореждането с вещни права върху общи движими или недвижими вещи, придобити по време на брака, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.

При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг.

Когато става дума за лично имущество обаче, правилото е друго, независимо че става дума за брак и за режим на съпружеска имуществена общност.

Според чл. 25 от СК всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг. Това означава, че той може да дари, продаде, замени придобити по наследство земеделски земи или гори, без съгласието или подписа в документите на другия съпруг.

Законът допуска правна трансформация и преобразуване на лично имущество, отново в лично. Така според чл. 23 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

В случай, че съпруг закупи имот с пари от наследство или дарение, или пък от двете заедно, тогава новопридобитият имот или имущество ще се счита само и единствено негова лична собственост.  имущество, придобито по време на брака

В случай на прекратяване на съпружеската имуществена общност чрез съдебен развод, това имущество ще си остане само собственост на този съпруг, който го е получил като наследство или дарение.

Изключение от този казус е случая, в който вещните права са придобити отчасти с лично имущество, тогава лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Тогава законът счита, че имуществото е общо, ако придобитата част от това имущество с лично притежание на съпруга или негови средства е незначителна.

Предоставяне ползването на семейното жилище

След настъпване на развива в отношенията между съпрузите, логично и резонно е да се появяват и въпроси, относно предоставяне  ползването на семейното жилище.  Законодателят е уредил тези въпрооси в чл. 57 СК и сл.

Основен момент в цялата концепция за предоставяне ползването на семейното жилище е факта, че при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи,  а съдът е длъжен да разпредели и предостави  ползването му на единия от тях, ако същият вече е поискал това и има жилищна нужда.

В случаите, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище, като го предоставя на единият родител, на когото е възложено да упражнява родителските права, с цел отглеждане и възпитание на детето. Типичен пример за преоставяне на ползването на семейното жилище е ситуацията, в която от брака  между съпрузите има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът предоставя ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

Често срещана ситуация е и тази, при която от брака между съпрузите има ненавършили пълнолетие деца, а семейното жилище е собственост на близки на единия от двамата съпрузи. В този случай Районният съд може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок най-много от една година.Предоставяне ползването на семейното жилище

Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Предоставяне ползването на семейното жилище

Във всички горни случай възниква наемно правоотношение и съпругът, на когото не е предоставено ползването на семейното жилище може да иска от съда да определи наемна цена за имота, която цена другият съпруг следва да плаща.

Когато страните имат общи деца, които също ползват семейното жилище се поставя въпросът по какъв начин следва да се определи размера на наема като се има предвид, че наемна цена  за ползването на семейното жилище не се дължи за детето.

Проблемът се свежда до следното: например, ако детето обитава една от стаите в апартамента, трябва ли да се изчисли каква би била наемната цена за стаята и тази сума да се приспадне от общия наем или наемната цена трябва да се определи по някакъв друг начин и ако е така, какъв е този начин.

Предоставяне ползването на семейното жилище

Жилището съставлява съвкупност от жилищни и нежилищни помещения, предназначение за задоволяване на битови нужди. Освен стаята, в която спи, детето ползва още и сервизните помещения и другите стаи също –  например кухнята и хола. Ето защо неправилно би било при определяне на наема да бъде приспадната само наемната цена за детската стая.

Трябва да се вземе предвид, че детето ползва и другите сервизни помещения, поради което се налага от определяемата наемна цена за жилището да се приспадне половината за ползването на жилището от детето, за което наем не се дължи.

Жилището е съсобственост на двамата бивши съпрузи, които притежават същото при равни квоти. Жилището е предоставено за ползване на единия съпруг, на когото е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на общото на страните ненавършило пълнолетие дете. Предоставяне ползването на семейното жилище

Съпругът, на когото не е предоставено семейното жилище претендира заплащане на наем от съпруга, който ползва жилището. Тъй като съпругът, който ползва жилището също е съсобственик, за своята част от имота той наем не дължи. По отношение частта на другия съпруг –  наемната цена се разделя между тях.  Детето обаче  не дължи наемна цена, поради което половината от определяемата наемна цена трябва да се приспадне.  Съпругът, на когото не е предоставено ползването на семейното жилище, което е обща собственост на двамата бивши съпрузи, ще има право на половината от месечна наемна цена.

При ползването на имота е предоставено на съпруга, който упражнява родителските права по отношение на общото ненавършило пълнолетие дете на страните, който обаче не е собственик на имота. Предоставяне ползването на семейното жилище

Детето не дължи наемна цена и следва да се приспадне половината от определяемия наем или в този случай, съпругът, на когото е предоставено ползването на семейното жилище ще заплаща сума от половината наемна цена месечно.

Напускане дружеството от съдружник

В случай, че Вие сте само съдружник във фирмата, без да сте и управител, то тогава можете да отправите писмено предизвестие за напускането на дружеството.

Упражняване на самостоятелното право на съдружника по чл. 125 ал.2 ТЗ  се изразява в едностранно и конкретно изявление на съдружника до дружеството за напускане на същото при определени условия.

С цел изпълнение всички условия на закона  и пораждане на действие, това изявление следва да бъде до дружеството, до неговият представляващ като насрещна страна в писмена форма, която е своебразна форма за действителност и доказване.

Подготовката на изявление и предизвестието по чл. 125 ал. 2 ТЗ от съдружник, създава практически въпроси, които са били плод на дискусии в теорията и съдебната практика, но въпреки това най-важният въпрос е какво е действието на упражненото право на напускане на съдружника.

С изтичане на тримесечен срок от датата на получаване на уведомлението от страна на дружеството, Вашето участие в същото като съдружник се прекратява.напускане дружеството от съдружник

Писменото предизвестие за прекратяване трябва да стигне до знанието на другите съдружници. Съгласно установените правилат на договорните отношения, описани детайлно в чл.13 ЗЗД и сл. както и аналогията на чл. 44 ЗЗД, се е наложило схващането, че веднъж получено изявлението за напускане дружеството от съдружник е неоттегляемо, вследствие на текстовере в чл.13 ал. 2 ЗЗД

напускане дружеството от съдружник

Това може да стане с писмо с обратна разписка или чрез нотариална покана или по всеки друг начин, който да удостоверява по безспорен начин, че Вашето писмено уведомление, изпратено чрез Покана е достигнало до знанието на съдружниците.

С оглед доказването на обстоятелството, че уведомлението е стигнало до занието на другите съдружници, най-удобно е, същото да бъде обективирано в нотариална покана.

Напускане дружеството от управител

В последните години зачестиха казусите на неразбирателство между отделните съдружници и управители в търговските дружества.

Все по-често ставаме свидетели на ситуации, в които избран и назначен управителят на всяко търговско дружество може да се оттегли от управлението на дружеството, като напусне дружеството. 

Това действие на напускане на дружеството  управителят може да направи по всяко време, за което следва да уведоми Общото събрание на дружеството за това свое решение.

Изготвеното от управителя писмено Уведомление за напускане на дружеството следва до стигне до отделните съдружници, като задължително условие в този случай, управителят следва да разполага с доказателства за това връчване.

напускане дружеството от управител

От дългогодишната практика по връчване на уведомления, Ви съветваме, че най-удобно връчването на писмено Уведомление за напускане на дружеството да се извърши чрез изпращане на нотариална покана.напускане дружеството от управител

Съгласно изискванията на Търговският закон, всяка промяната в управлението на търговските дружества, подлежи на вписване в Търговския регистър.

След извършване на вписването за напускане на дружеството в Търговският регистър към Агенцията по Вписванията, по отношение на трети лица управителят престава да изпълнява функциите си на управител на дружеството  след като тази промяна бъде отразена.напускане дружеството от управител

Съществуват и ситуации, в които въпреки отправеното уведомление за прекратяване на функциите на управителя и задълженията му по управление на представляваното от него дружество не бъдат прекратени.

В такъв случай, в едномесечен срок от получаване на това писмено уведомление от съдружниците, ако от името на дружеството не бъде подадено надлежно писмено Заявление до търговския регистър за вписване на промяната в управлението, назначеният управител и представляващ дружеството, който вече е отправил изявление за своето надлежно напускане, може да заяви за вписване тази промяна, дори без да е необходимо на негово място да е бил избран нов управител.