Рискове превоз на стоки

В практиката, често се появяват различни казуси, в който превозвачи са изложени на различни видове рискове при транспорт на стоки до получател. От една страна рисковете са поради лоши метеорологични условия, а от друга поради внезапно нахлуване на трети лица, кражби, взлом от нелегални емигранти или просто самите стоки са били неправилно транспортирани.

Голяма група от рискови ситуации представлява нахлуване на емигранти и нелегални лица *(бежанци) при превоз на стоки и товари. Отговорността на превозвача има особен правен характер – тя бива класифицирана като невиновна или виновна с повишена грижа на добър търговец. И в двата случая отговорността на превозвача може да бъде възприета като специфично регламентирана, с оглед превоз на скъпо струващи стоки и товари.

Обичайната компенсацията за тази отговорност на превозвача е ограничена до нейния размер според чл. 23  и чл. 25 Конвенцията за международни автомобилни превози на стоки, позната като Конвенция CMR, в сила от 19 май 1956 година, където надлежната отговорност на превозвача е ограничена върху 8,33 единици за килограм бруто липсващо или повредено тегло (около 10 евро/кг).

В случай на забава при доставянето, ако правоимащият докаже, че от това е възникнала щета, превозвачът е длъжен да заплати обезщетение в размер на тази щета, но не повече от цената на превоза, чл. 23 Конвенцията за международни автомобилни превози на стоки, позната като Конвенция CMR.

Това право за ограничаване на отговорността на превозвача отпада според чл. 29 ЧМР, ако щетата, възникнала след приемането за превоз на товара, произлиза от измама от негова страна или грешка, която според закона на сезирания съд се приравнява на измама.Конвенцията санкционира не само “измама” от страна на превозвача, а неговата особено груба небрежност и всяко негово поведение, което отговаря на това понятие.  В случай че превозвачът не е подсигурил ремаркето на композицията с необходимите механизми за сигурност, както и в случаите на съучастие от страна на водача в контрабанда с хора, отговорността на превозвачът е неограничена. Това обстоятелство има жизненоважен характер за съществуването на една транспортна фирма.

Като адвокат по транспорт дела съветваме клиентите да внимават при прием на стоката и получаване на указания за превоза, тъй като в голяма част от случаите се касае за чупливи или скъпи товари, които предполагат по-висок риск при превоз. В такива критични случаи, освен стандартното описание на стоката, препоръчваме да предоставяте информация за фактурна стойност, при което наш служител ще предложи допълнителна застраховка.

ВИДОВЕ СТОКИ И РЕЖИМ ЗА ПРЕВОЗ

Като адвокат по транспортни дела, следва да отбележим, че самата Конвенция се прилага за всички договори за автомобилни превози на стоки, когато мястото на приемане на стоките и крайната дестинация на превоза се намират в две различни държави, поне едната от които е член на договора, независимо от това, къде пребивават двете страни по договора и от каква националност са.  Налице са и изключения от това правило, като следва да отбележим, че Конвенцията CMR не се прилага в следните случаи:

  • при превози съгласно международни конвенции;
  • при превози на тленни останки на починали лица;
  • при транспортиране на мебели и вещи при промяна на местожителство.

Специални споразумения между страните при автомобилни превози на стоки могат да се сключват при превози през граници или за разрешаване използването на придружаващи стоките документи при превози ограничени само до териториите на техните държави.

Всички стоки, които се класифицират като опасни товари, следва да бъдат транспортирани при специални условия, след получаване на изрични инструкции от товародателя. Кантората работи по редица случаи, в който нужда от превоз на такива товари на първо място с най-голям приоритет е сигурността на самият превоз. Именно тук отбелязваме, че е необходимо наред със запитването за транспорт да се предостави пълно описание за вида на стоката, клас на опасност, UN номер, опаковъчна група. В случай, че количеството го изисква, такива стоки се возят със сертифицирани камиони, които притежават необходимите оборудване и обозначения.

Съветваме нашите клиенти да бъдат изключително внимателни при транспорт на определени групи от стоки, изложени на повишен риск от данъчни измами. Това са горива и добавки към горива, смазочни масла, размразители на база етилов алкохол, разредители и разтворители, етилов алкохол без акцизни знаци и изсушен тютюн. Тези стоки се превозват при строг мониторинг на стоките в автомобилния транспорт

При стоките, попадащи в тази група, изпращачът и получателят или съответната транспортна компания (за транзит) трябва задължително да регистрират превоза на стоки и да предоставят изискваната информация. Това включва: информация за изпращача, получателя, планираната дата на превоза, мястото на товарене / разтоварване, точния вид на стоката и нейната класификация, теглото, обема, количеството, номер на камион и др.

Легални изисквания за превоз на хранителни стоки, лекарства и стоки, изискващи температурен режим. Необходимо е да се превозват с хладилни камиони или със специални сертификати от агенцията по храните.Рискове превоз на стоки, транспорт на хранителни продукти, рискове бежанци, отговорност превозвач, щети при транспорт, увреждане на стока, бежанци в ремарке

Легални изисквания за превоз на стоки, които се класифицират като отпадъци. Този вид товари също се превозват със специално обозначени камиони и съответното разрешително от министерството на околната среда и водите.

Легални изисквания за превоз на извънгабаритни товари. Всички товари, които са с размери, по-високи от 3 метра, по-дълги от 13.6м или по-широки от 2.45м се класифицират като извънгабаритни товари. Те могат да бъдат транспортирани със специализирани за целта превозна средства и обикновено се изготвят специални маршрути и разрешителни, преди да се премине към транспортирането им.

В кантората разполагаме със специалисти с дългогодишен опит в консултирането на транспортни дружества, превозвачи и спедитори на товари от специален характер и ще се радваме да ви бъдем полезни във връзка със запитване или нужда от консултиране.

Адвокатската кантора  подпомага и консултира пострадали при пътно-транспортно произшествие лица или техни наследници, като във връзка с това осъществява и следните допълнителни дейности и услуги:

Предоставя качествена и навременна правна консултация относно реда за упражняване на законните права. Кантората е специализирана по наказателни и административни дела в това число защита правата на гражданите при съставяне на неправилни и незаконосъобразни актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановление и други актове на органите на изпълнителната власт, защита при настъпване на ПТП, представителство в досъдебното и съдебното производство, представителство при сключване на споразумения с прокуратурата, защита правата на гражданите при задържане от органите на МВР.

  1. Кантората консултира относно необходимите действия при настъпване на Пътно-транспортно произшествие, както и за предявяване на претенция за изплащане на обезщетение;
  2. Оказва необходимото съдействие пред застрахователите за получаване на справедливо обезщетение за претърпените вреди, пропуснатите ползи и извършените разходи за лечение; 
  3. Осигурява правна защита и съдействие при отказ от застрахователя да изплати полагащото се обезщетение или при съдебно производство по възстановяване на щетите, причинени от такива случай. 

Срок за застрахователно обезщетение

Все повече зачестяват случайте, в които един или друг застраховател не дава отговор на искането за изплащане на застрахвоателното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност.

Повечето хора не знаят какви са сроковете за изплащане на дължимото им застрахователно обезщетение и затова, сме длъжни да посочим, че съгласно чл. 18 от Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и Методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на моторни превозни средства, срокът за изплащане на застрахователни обезщетения е 15 календарни дни.

Срок за застрахователно обещетение, Изплащане на застрахователно обезщетение в срок 15 дни, Адвокат застрахователни дела, Дело застраховател обезщетение

В Наредбата, посочена по-горе, касаеща имуществената отговорност на застрахователите по отношение на изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователни полици „Гражданска отговорност“ се посочва изрично, че „Обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 15-дневен срок, след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от датата, на която претенцията по застраховката е била заведена“.

Изключения от правилото ……. 

Чл.18 ал.2 предвижда, че когато в 15-дневния срок се установи, че не е налице основание за плащане на обезщетение или че размерът на обезщетението е по-малък от размера, претендиран от увреденото лице, или че основанието и размерът на вредите не са били напълно установени, застрахователят е длъжен да даде писмено мотивирано становище на увреденото лице.

В случаите, когато няма основание за отказ за плащането, но определени обстоятелства не са били установени, застрахователят е длъжен да ги посочи заедно с доказателствените средства за тяхното установяване при спазване разпоредбите по чл. 105 от Кодекса за застраховането.

Тълкуването може да бъде твърде относително, но се приема, че в 15 дневен срок от датата на подаване на искането за изплащане на обезщетение, застрахователят следва да се произнесе по искането. Уловката е в думата „произнесе“.

Реално погледнато в определеният от Наредбата 15 дневен срок, застрахователят е длъжен да се произнесе дали ще плати или няма да плати, а не да извърши самото плащане на застрахователното обезщетение.

Когато потребителят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които то трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията си. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждане по изречение първо.

Т.е. застрахователя може да реши да не плаща, а да иска други доказателства и поради тези причини, законодателят е определил краен срок за завършване на цялата процедура.

Крайни срокове за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение ….Срок за застрахователно обещетение, Изплащане на застрахователно обезщетение в срок 15 дни, Адвокат застрахователни дела, Дело застраховател обезщетение

За сигурност на отделните потребители е законодателят е оставил и крайни срокове за изплащането на тези обезщетения.

Срокът за произнасяне от застрахователя с плащане на обезщетение или мотивиран отказ е 15 работни дни от предоставянето на поисканите от застрахователя документи.

Шестмесечният срок за произнасяне от страна на застрахователя по застраховките, различни от „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е допълнително и изцяло ново правило, което касае само случаите, когато ползвателят на застрахователната услуга не е предоставил всички поискани от застрахователя документи, с които да се докаже основанието и размерът на застрахователната претенция. Този 6-месечен краен срок е въведен именно с цел по-добра защита на ползвателите на застрахователни услуги.

В този срок застрахователят следва да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по предявените претенции, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени.

Предвиденият в закона окончателен 6-месечен срок за произнасяне на застрахователя по претенция, свързана със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не освобождава застрахователя от задължението му да определи и изплати, респективно откаже изплащането на застрахователно обезщетение в 15 – дневен срок от постъпване на искането, при положение че не е изискал други доказателства от увреденото лице.

ЛИХВИ ЗА ЗАБАВА …….

В случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава са два вида. Единият вид е лихвата за забава, дължима от виновния водач във връзка с причиненото от него непозволено увреждане, а другият е лихвата за забава на застрахователя, ако не е определил и изплатил обезщетение в предвидения от закона срок. Тези два вида лихва съществуват независимо една от друга и могат да се кумулират – застрахователят един път плаща лихва за забава на виновното лице, а ако сам изпадне в забава – ще плати лихва и за собственото си закъснение.

Лихвата за забава, дължима от виновния водач, не се урежда специално от Кодекса за застраховането, а е предвидена в ЗЗД и се начислява от датата на настъпване на непозволеното увреждане (в случая ПТП). В новия Кодекс за застраховането изрично е указано, че тя се покрива и изплаща от застрахователя.

Като всеки пострадал от липсата на изплатено застрахователно обезщетение е длъжен да знае, че застрахователят или плаща в 15-дневен срок от представянето на всички необходими документи, или в този срок иска други доказателства и следи за спазването на 6-месечния срок.

В случай на нужда от разяснение и помощ по застрахователни казуси, моля обърнете се към нас за повече информация на тел. 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Давностни срокове административно наказание

Погасителната давност е период от време, с изтичането на който,  законът свързва настъпването на определени правни последици – невъзможност на кредитор на задължение да иска съдебна защита за своето право по предвиденият в закона съдебен ред (погасителна давност).

Законът (*ЗЗД), свързва терминът „Давност“ с придобиване и получаване правото на собственост, както и други ограничени вещни права. В текстая на на чл.34, ал.1, ал. 3 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) са предвидени и описани детайлни всички срокове, с изтичането на които не може да се образува административнонаказателно производство пред административнонаказващия орган.

В случай, че е образувано административнонаказателно производство, то същото следва да се прекрати, в случай, че в срок до три месеца от откриване на нарушителя или с изтичането на една година от момента на извършване на нарушението не е бил съставен административен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), то административнонаказателно производство не се образува, както и че същото се прекратява, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Тези срокове подлежат на проверка от съда, който следи служебно за спазването им и при констатирано несъобразяване с тях от наказващите органи административното наказание се отменя поради допуснати процесуални нарушения.

Следва да посочим, че тези установени законови правила на давността са уредени в Закона за задълженията и договорите. Въпреки тяхното изрично посочване в гражданския закон, същите НЕ намират пряко приложение в административно – наказателното производство.Давностен срок за административно наказание, адвокат обжалване административен акт, Съдебни дела, Обжалване акт Административен съд, чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН

В нашата практика, като адвокати по административни дела и съдебни процедури по оспорване на административни актове пред съответният административен орган или съд, погрешно се счита, че с изтичането на тригодишна давност, автоматично се погасяват публичните задължения на държавни органи и ведомства.

Причината за това е, че когато е налице ситуация с едно лице, което подлежи на административно наказателна отговорност, не се взима в предвид обособените специалните правила в закона (ЗАНН), които важат за производството по налагане на административните нарушения и наказания.

В съдебна фаза обаче ситуацията е различна. Тук – ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва, че при наличие на изрично посочени обстоятелства, които  изключват отговорността, се прилагат разпоредбите на Наказателният Кодекс, доколкото общият закон – ЗАНН не предвижда друго.

В този случай, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в Наказателният Кодекс.

В глава IX от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание“ и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.

Въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2017г., срокът за погасяване на административни наказания е две годишен за административно наказание „Глоба„. Нужно е да се посочи, че административното наказание „глоба“ е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ Закона за административните наказания и нарушения (ЗАНН). Съгласно текстът на чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

В този случай, давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието.

ВАЖНО:  Давността се прекъсва с всяко действие, предприето от изпълняващите органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно текстът на чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.82  ал.1.ЗАНН.

От друга страна, съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

А чл.171, ал.1 ДОПК,предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.Давностен срок за административно наказание, адвокат обжалване административен акт, Съдебни дела, Обжалване акт Административен съд, чл.82, ал.1, б."а" ЗАНН

Следва да отбележим, че веднага след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Въпреки всичко глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос.

Чл.79 ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания.

За допълнителна информация и обжалване на наложени административни наказания, спокойно можете да се обърнете към нас за информация или съвет на следният телефон + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Цената в нотариален акт

В последните години масова практика е при сключването на Договори за покупка на имоти, в това число и Предварителни договори за продажба на имоти на етап незавършено строителство, т. е. без достигнат етап „груб строеж“ да не се декларира истинската цена.

Това крие доста рискове за купувачите и понякога едва при крайният момент на придобиването на собствеността и финализиране на сделката, някои купувачи се оказват неприятно изненадани, когато им се предлага да сключат окончателният нотариален акт или по данъчната оценка или при различни условия с анекс към Предварителният Договор, като  в такива случаи, Строителят продавач – издава фактура с включен ДДС само до този размер.Цената в нотариален акт, Изповядване на сделка пред Нотариус, Прехвърляне недвижим имот по данъчна оценка, прехвърляне имот пред Нотариус, Сделка апартамент

Не са редки случаите в които купувачите са принуждавани да поемат дължимият данък на строителя, в ситуацията в която купувачът иска и настоява в бъдещият нотариален акт да се запише и посочи истинската цена, а строителят – продавач по сделката обикновено се съгласява само при условие, че договорената цена се увеличи с дължимото ДДС над това по данъчната оценка, която ще бъде заплатена от купувача. Това автоматично променя цената на сделката и натоварва купувача с допълнителни разходи по сделката.

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат.

Във всички случаи данъчната оценка на идеалните части от правото на строеж и на обект в сграда на етап „груб строеж“ или 75% завършеност е по-ниска от тази на вече завършена сграда с Акт № 15 и разрешение за ползване.

По-висока цена по сделката води до по-високи разноски за данъци и такси по сключването и които традиционно се поемат от купувача.

Рискове при сделка с недвижим имоти са следните ……..

Всеки купувач е добре да премисли дали за него оптимална сделка е тази, която има най-малко разноски и ще му излезе сигурна и по-евтина (наред с извършването на престъпление чрез декларирането на неверни данни), или е тази, която:

  • създава повече сигурност в случай на съдебно отстранение;
  • служи като основа за обезщетение от продавача при развален договор или като връщане на даденото при недействителна сделка по правилата на неоснователното обогатяване;
  • прави съдебно неатакуема поради противоречие с морала договорения размер на неустойката;
  • дава по-добра възможност за обезщетение от гледна точка на евентуална имуществена материална отговорност на нотариуса като „удостоверен материален интерес“ по смисъла на чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност;
  • е по-благоприятна предвид данъчното облагане на дохода при последваща продажба (чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица).

Имуществена отговорност на продавача по сделка

Обхватът на имуществената отговорност на продавача при съдебно отстранение, която възниква по силата на чл. 188 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в случай че трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, включва и претенциите на основание чл. 189, ал. 1, изр. 3 във връзка с чл. 191, ал. 1 предложение последно, във връзка с чл. 55 ЗЗД за връщане на платената продажна цена.Цената в нотариален акт, Изповядване на сделка пред Нотариус, Прехвърляне недвижим имот по данъчна оценка, прехвърляне имот пред Нотариус, Сделка апартамент

Много са случаите в който Строителят – продавач  смята, че разликата до пълния размер на продажната цена следва да бъде платена извън официалната сделка. За купувачите е добре да се знае, че в тяхна защита съществува право за присъждане на обезщетение за вреди по общия ред. То може да включва и разликата между записаната като заплатена цена и увеличената стойност на имота вследствие настъпилата промяна в пазарните условия към датата на съдебното отстранение, ако това бъде упоменато като клауза в бъдещият Нотариален акт за прехвърляне на собствеността на имота.

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат.

Актуален е въпросът за платената реална цена по сделката, когато последната в крайна сметка не породи желаното правно действие. Хипотезите за това могат да бъдат различни: недействителност (унищожаемост, нищожност или относителна недействителност спрямо трети лица – например съпруг при разпореждане с имот в режим на съпружеска имуществена общност или кредитор с вписана възбрана).

По силата на чл. 34 ЗЗД при нищожност или унищожаемост на сделката страните си дължат връщане на даденото по нея, като чрез двустранна реституция се цели имущественото състояние на страните по сделката да се приведе в положението от преди сключването й (актуално е в този смисъл Решение № 1012 от 25.03.1959 г. по гр. д. № 539/1959 г., I г. о.).

ВАЖНО : НЕ забравяйте, че се дължи данък по ЗДДФЛ, ако между датата на покупка на жилищния имот и датата на неговата продажба не са изминали три години. (за справка чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ). Това може да повлияе при формирането на цената на имота.

За допълнителна информация или въпроси, оставаме на разположение на 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Държим да отбележим, че съществуват известни опасности при закупуването на ипотекиран имот, а именно, че е възможно да не го придобиете и да загубите парите си. Когато върху един имот са вписани повече от една ипотеки или възбрани, задължително се консултирайте с адвокат преди да плащате каквито и да било суми. 

Когато имате съмнения или нужда от допълнителна професионална помощ, по-добре се обърнете към адвокат. Всеки отделен въпрос, ще бъде разгледан внимателно и с оглед конкретната специфика на проблема, който е бил поставен за разглеждане пред кантората.

Отговор на искова молба

Веднага след като приеме исковата молба, съдът извършва надлежната проверка за нейната редовност и след което изпраща препис от нея на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, неговото задължително съдържание и последиците
от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и
право на това (чл. 131, ал. 1 ГПК).Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Това правило касае предимно общият случай по предявени искове в граждански дела. Що се отнася за търговските дела, тук нещата са малко по-различни – ответникът има значително по-кратък срок за отговор, но този отговор е съпътстван от втора възможност по смисъла на чл. 373 ГПК да отговори втори път на исканията на ищцовата страна, отново в същият кратък 14 дневен срок.

Подаването на писмен отговор представлява упражняване на процесуално право на ответника в редовно учреден процес, с което същият
осъществява своята първоначална процесуална и материалноправна защита срещу предявения иск в определени рамки и обем, т.е. упражняването на  право на писмен отговор не изключва последваща отбрана на ответника срещу заявената искова претенция под формата на твърдения за нововъзникнали  или новоузнати факти и доказателства за тях, обжалване пред въззивна и касационна инстанция и др.

В този смисъл, писмен отговор, подаден след едномесечния срок, не би следвало да се взема предвид от съда. С оглед на т.нар. служебно начало сезираният съд служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и в
подобни случаи не следва да взема предвид това процесуално действие поради пропускане на срока за неговото подаване (чл. 64, ал. 1 ГПК).

В тази връзка молба за продължаване на срока за писмен отговор следва да бъде подадена преди изтичането му, с което да бъде спазено условието за  неговото продължаване. Възстановяване на този срок е допустимо, но в ограничени случаи, тъй  като не се допуска възстановяване на изтекъл срок, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие.

 Преклудира ли се правото на отговор на ответника, ако пропусне срока за отговор по чл. 131 ГПК

Съдебната практика възприема, че неподаването на писмен отговор в едномесечния срок не представлява пречка за извършването
на определени процесуални действия от ответника – напр. становище по допустимост и основателност на иска, релевирането на правни
доводи, доказателствени искания за нововъзникнали или новоузнати факти и обстоятелства, обсъждане на доказателствената стойност на представените доказателства от ищеца.Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Същественото в случая е, че ако ответникът не подаде надлежно в срока, даден и указан му от съда и закона писмен отговор и пропусне явяването си.

В случай, че ответната страна не се яви или няма упълномощен процесуален представител в открито и насрочено съдебно заседание за което е редовно призован, това ще даде значително предимство на ищцовата страна.

Именно тук ищецът може да поиска (отнася се за някой искови производства) по смисъла на чл. 238 ГПК да бъде постановено т.нар. неприсъствено решение, което ще доведе до бързо и мигновено решаване на делото, за което съдът не е длъжен да се произнесе с мотиви по същество.

Друга неблагоприятна последница от т.нар. неподаване на писмен отговор от ответника по смисъла на чл. 131 ГПК е необжалваемост на т.нар. неприсъствено решение, което е пречка за последващ инстанционен съдебен контрол върху това решение. т.е. то влиза в сила веднага и става окончателно – респ. с него ищцовата страна веднага може да си извади изпълнителен лист и пристъпи към следващият етап – образуване на изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за принудително събиране на задължения или упражняване на съответните права.

Съществена последица от процесуалното бездействие на ответника и липсата на писмен отговор, се санкционират с окончателно преклудиране на възражението за местна подсъдност (чл. 119, ал. 3 ГПК), възражение за наличие на арбитражно споразумение
(чл. 8, ал. 1, изр. 1 ЗМТА)17, оспорване постановява неприсъствено решение по изрично искане на ищеца, без да се мотивира по същество,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и на следващо място, когато искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Много малко са изключенията за оспорване на такова решение, като тези основания са изброени детайлно в чл. 240 ГПК, но разбира се много редки са случаите в които съдът удовлетворява искането за оспорване на неприсъственото решение при необичайни и непредвидени обстоятелства.

При осъществяване на защитата срещу предявения иск ответникът трябва да вземе становище и по обстоятелствата, на които се
основава искът (чл. 131, ал. 2, т. 4 ГПК). Това становище може да се изразява в отричане на съвкупността от факти и обстоятелства, твърдени като основание на иска, или до изтъкването на правни доводи относно релевантността на твърдяните от ищеца факти.

Подаването на писмен отговор срещу предявения иск представлява процесуално действие на ответника, извършвано в реализация на
гарантираното от закона право на процесуална и материалноправна защита в процеса, а така също и упражняване на самостоятелни права в едномесечния срок за писмен отговор или едновременнос неговото депозиране в съда.Отговор на искова молба, Отговор на предявен иск, Възражение искова молба, отговор чл. 131 ГПК, Насрещен иск на искова молба, Предявен иск и отговор на иск

Нашият законодател изброява самостоятелните процесуални права на ответника, които оказват съществено значение върху по-нататъшното развитие на производството.

Едномесечният срок за писмен отговор на исковата молба е определен като краен момент за упражняване на тези самостоятелни права – предявяване на насрещен иск, инцидентен иск, привличане на трето лице и предявяване на обратен иск срещу него (чл. 133 ГПК), както и за разпределение на разноските при привличане на трето лице със самостоятелни права върху вещта или сумата, предмет на делото (чл. 224 ГПК)

За изготвянето на писмено становище по предвен срещу Вас или Ваш близък, фирма или дружество по ЗЗД иск, искова молба, моля обърнете се за съвет към адвокатите по граждански дела в кантора.

Всяко ваше запитване на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg ще бъде разгледано с оглед спецификата и конкретиката на всеки отделен случай.

Продажба на недвижим имот на разсрочено/‌отложено плащане

При този вид сделка собствеността и рискът преминават върху купувача от момента на сключване на сделката, а облигационното задължение на купувача за плащане на цената е отложено изцяло или отчасти за бъдещо време, обикновено – при плащане на уговорени падежи на вноски.

Продажбата на изплащане е такава сделка за продажба на недвижим имот, в която задължението на купувача за изплащане на цената е разсрочено във времето, след като е прехвърлена собствеността на обекта, предмет на договора между страните“.

Продажба на недвижим имот на разсрочено/‌отложено плащане, прехвърляне имот разсрочено плащане, продажба имот на изплащане, адвокат Предварителен договор

 

Дължимата цена за изплащане на имота се записва като изрично задължение за купувача в Нотариалният акт, като в повечето случай, това става в условията на т.нар. договорна ипотека в полза на продавача, до изплащането на последната вноска на самият имот.

При условията на икономическият живот в България, тази практика е познава в правната доктрина като „покупка на кредит“.

При продажбата на „бъдещ“ имот е точно обратното – купувачът кредитира продавача-строител с авансовите си вноски.

Пазарната практика е строителят да изисква пълно плащане на цената при нотариална сделка за прехвърляне на вещното право (на строеж или на собственост).

Сравнителна рядкост е обвързване на изплащане на част от остатъка от цената на имота след получаване на т.нар. Разрешение за ползване на сградата или предаване на обекта.

Когато обаче пазарното търсене е значително по-свито в сравнение с предлагането на недвижими имоти, възможно е да се договори разсрочено плащане след сключване на нотариалната сделка.

В тези случаи строителят може да гарантира вземането си за останалата част от цената или чрез вписване на законна ипотека, или чрез внасяне на дължимата сума в ескроусметка в банка или по специална сметка при нотариус.

За допълнителна информация,можете да се обърнете към

Продажба на имот в строеж

Същност на Договора за изработка в съчетание с Предварителен договор

Съгласно трайно установена съдебна практика на Върховен Касационен Съд, в договорите за продаба на незавръшени обект, двете страни следва да са уговорили построяване на бъдещият имот и съответното прехвърляне на собствеността върху построения обект в полза на Възложителя – КУПУВАЧ, в условията на Договори за изработка и Предварителен договор за продажба на недвижим имот. Продажба на имот в строеж, продажба незавършено строителство, прехвърляне имот на "зелено', прехвърляне незавършени апартаменти, адвокат строителни дела

Съществено е да се отбележи, в някои от съдебните решения се посочват двете отделни правоотношения, обединени в общ Договор за възлагане на строителството – съчетаващ Договор за изработка и Предварителен договор за продажба за недвижим имот между двете страни.

С Договора за изработка на самостоятелен обект (жилище), строителят се задължава да построи със свои материали самостоятелен обособен жилищен или друг вид обект по предварително одобрен и съгласуван проект.

Със слючването на Договора за изработка, строителят се задължава след като приключи строителството да го предаде на купувача.С изработването на самостоятелният обект в сградата по силата на сключеният Предварителен договор между страните е възниква възможност за прехвърляне правото на собственост.

Строителят, построявайки сградата и обектите в нея, става техен собственик, тъй като същият вече е носител на правото на собственост или на преотстъпеното му право на строеж върху земята.

Валидно сключеният Договор за изработка, има основание ако ищецът е собственик на правото на строеж, като в този случай той би бил суперфициарен собственик, а задължение на изпълнителя да прехвърли осъществения трудов резултат би означавало реално да предаде държането, но не и собствеността върху него.

Договорът за изработка би довел до целения резултат само ако е съчетан с Предварителен договор за покупко-продажба.

Предмет на изработката е вещ, за прехвърляне на собствеността върху която е необходима нотариална форма, т.е. претендираното реално изпълнение в най-благоприятния случай би имало за последица предаване държането върху вещта.

Затова при изследване на отделените елементи на строителният процес в случая има значение и етапите в строителството, при които може да се завърши съответният обект за прехвърляне към купувача.

Същност и характеристика на Предварителният договорПродажба на имот в строеж, продажба незавършено строителство, прехвърляне имот на "зелено', прехвърляне незавършени апартаменти, адвокат строителни дела

Предварителният договор съдържа всички уговорки относно съществените условия (цени, идентифициране на обект и т.н.) на бъдещия окончателен договор, който страните желаят да сключат.

Предмет на продажбата е имот, който следва да бъде детайлно и подробно описан, като окончателното прехвърляне съгласно закона може да се извърши само в нотариална форма, условие за валидност на предварителния договор е той да бъде сключен в писмена форма.

В случай че срокът или условията за сключване на окончателен договор са налице и някоя от страните откаже да се яви пред нотариус, изправната страна има право да предяви иск, с който да поиска от съда прогласяване на сключения предварителен договор за окончателен при спазване правилата чл. 326-364 ГПК.

Влязлото в сила съдебно решение, с което се уважава такъв иск, замества нотариалния акт.

Важно е в предварителния договор да бъдат конкретизирани и параметрите на имота, който се купува. В интерес на купувача е да се предвиди колкото е възможно по-конкретна информация относно площта, и материалите, които ще се използват.

Неспазването на тези условия би могло да бъде основание както за намаляване на цената, така и за разваляне на договора в случай на съществени отклонения от договорените параметри.

Защита и гаранция за купувача

Гарантиране на връщането на капарото, платено от купувач по сключен Предварителен Договор, при евентуално неизпълнение от строителя, е особено важно. Често това е сред въпросите, които е трудно да бъдат договорени по взаимно приемлив начин, защото инвеститорът разчита на авансово получените пари за финансиране на строителството и за погасяване на задълженията си към банки.

Това затруднява използването например на т.нар. доверителна сметка, в която платените суми стоят блокирани и продавачът не може да се разпорежда с тях до изпълнение на задълженията си.

Добра възможност за купувача е учредяването в негова полза на ипотека върху друг имот, от чиято цена той би могъл да се удовлетвори при определени условия. Това би противопоставило и състоянието на продавача да предостави имот като обезпечение, като разбира се би го натоварило и с дължимите такси за учредяване на ипотека, както и евентуалната продажбата на имот при вероятен спад в пазарната цена на имотите.

Друга опция е учредяването на банкова гаранция в полза на купувача, но и тя е свързана с разходи за продавача.Продажба на имот в строеж, продажба незавършено строителство, прехвърляне имот на "зелено', прехвърляне незавършени апартаменти, адвокат строителни дела

Възможно е и издаването на запис на заповед в полза на купувача в размер на платената авансово част от цената.

Проблем тук е, че тя предполага наличие на достатъчно имущество от издателя.

Възможен вариант е и гаранцията за купувача да бъде предоставена от трето лице, като типичен пример в този смисъл е т.нар. поръчителство.

Тези възможни варианти за прехвърляне на недвижимият имоти и уреждане на правоотношенията между Купувач и Строител са следните:

  1. Предварителен договор за продажба на обект в сграда „ново строителство“ след построяването на бъдещия имот, при което е възможно:
  • прехвърляне на собствеността след достигнат етап „груб строеж“ – след издадено Удостоверение за завършен груб строеж (Акт образец 14)
  • прехвърляне на собствеността след получаване на разрешение за ползване на сградата;- след издадено Удостоверение за въвеждане в експлатация на сграда
  1. Продажба, чрез учредяване на право на строеж на самостоятелен обект в сграда „ново строителство“ след завършване на етап „груб строеж“ на сградата.

За допълнителна информация или справка относно различните варианти за прехвърляне на недвижим имот в процес на строителството, можете спокойно да се обърнете за специалист по строителни дела в  кантората на тел. 0897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки конкретен въпрос, ще бъде отговорен с оглед спецификата и неговите особености, във връзка с поставеният въпрос. 

Промените при договорите за Аренда

След промените в отношенията с Арендаторите, в началото на 2007 г. беше извършена законодателна промяна в Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), насочена към облекчаване сключването на договори за аренда.

Законодателят предвиди, че през 2007 г. с оглед прецизно уреждане отношенията между отделните съсобственици следва да приеме изменения на съществуващата правна уредба и прие нова разпоредба на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗПромените при Договорите за Аренда, сключване на аренден договор, адвокат разваляне на арендни договори, Разваляне на договор за аренда, Съдебни дела земя

Разпоредбата предвижда, че ако арендният договор е сключен само от някои от съсобствениците на имота, отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността (ЗС), като очакванията на законодателя бяха чрез тази разпоредба да се подпомогне ползването на земеделските земи.

На практиката се оказа, че много често отделни съсобственици на земеделски земи се оказват ощетени от сключени чрез друг съсобственик, писмени договори за аренда и обработка на земите им, без тяхно знание и съгласие на всички останали съсобственици.

В тези случаи останалите съсобственици или не са узнали за сключения договор или са в невъзможност да получават дължимите арендни плащания поради наличие на уговорки в договора, предвиждащи всички плащания да се извършват към сключилия договора съсобственик.Това наложи законодателят да извърши нова промяна, която да засили защитата на по-малките съсобственици.

С промените и допълнение към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), обн. ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ беше променена, като предвиди, че

Договорите за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване, може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.“

… какво казва съдебната практика по тези дела – чл. 3.ал.3 ЗАЗ…..

Съдебната практика в актовете на съдилищата приема, че при вписване на договор за аренда или анекс към вече сключен договор, подписани след изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ (обн. ДВ, бр. 13, в сила от 07.02.2017 г.) не се изисква представяне на доказателства, установяващи материалноправната легитимация на арендодателя като единствен собственик или притежаващ повече от 50% от собствеността върху имотите – обект на арендата, нито доказателства за упълномощаването му от собствениците на повече от 50% от собствеността върху имотите.

Извършването на такава проверка, след като това не е изрично предвидено в закона, е извън правомощията на съдията по вписванията. Това разбиране се основава на принципните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които съдията по вписванията няма право да проверява материалноправните предпоставки на представения за вписване акт, освен ако това не е изрично предвидено в закон.

Съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки за извършване на нотариалните удостоверявания, независимо дали се касае за нотариален акт или за документ с нотариална заверкта на подпис (с изричното изключение на чл. 73, ал. 5, изр. 3 от Търговския закон).

Действията на съдията по вписванията нямат контролна функция и той не следи за законосъобразността на нотариалното удостоверяване и съответствието му със закона, освесн ако то не се е отразило на формата на акта (примерно неподписан от нотариуса или от страните нотариален акт, неизписани собственоръчно три имена)или на неговото съдържание съобразно вида на акта, чието вписване се иска ( ……липса на описание на имота в прехвърлителен нотариален акт по кадастрални данни при наличие на одобрена кадастрална карта за района)

 

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени лица са местните и чуждестранните физически лица, които получават доходи от източник в България, както и местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФДанъчно задължени лица, Данъчно задължени лица по ЗМДТ, данъчно задължено лице, по ЗДДС, Определяне на данъчно задължени лица, чл.14 ДОПК, внасяне на данък НАП, данъчно облагане на задължени лица по чл. 14 ДОПК, Облагане на задължени лица, местните юридически лица,чуждестранни юридически лица, стопанска дейностЛ).

В разпоредбата на чл.14 ДОПК са посочени отделните задължените лица. Това са определени лица, които са задължени да удържат и внасят данъци. По правило това са работодателите и лицата са задължени да удържат данък при източника.

В закона е предвидено, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци, то по отношение на това лице се прилагат всички права и задължения като на субект или на страна в производството по ДОПК.

Удържаните и внесените от тези лица данъци се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани дори когато това лице не е имало задължение за удържане.

Такива са например работодателите, които са длъжни авансово, ежемесечно да удържат и внасят дължим данък за доходи от трудови правоотношения.В случаите обаче когато тези лица не удържат и не внесат данъка те са солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък.

Задължени лица са лицата, които отговарят за задълженията както на носителите на задължението за данъци, така и отговарят за задълженията на лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци.

Важното в случая е ,че при тези т.нар. отговорни трети лица отговорността им винаги е изрично уредена в нормата на закона. В кръга на тези лица спадат и лицата, които в предвидените от закона случаи имат задължение за внасяне на данък , а и лицата, задължени да удържат и внасят данъци когато те не са били внесени в срок.

Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

  • което има постоянен адрес в България, или
  • което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
  • което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  • чийто център на жизнени интереси се намира в България.Данъчно задължени лица, Данъчно задължени лица по ЗМДТ, данъчно задължено лице, по ЗДДС, Определяне на данъчно задължени лица, чл.14 ДОПК, внасяне на данък НАП, данъчно облагане на задължени лица по чл. 14 ДОПК, Облагане на задължени лица, местните юридически лица,чуждестранни юридически лица, стопанска дейност

Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В случаите, когато се прилага спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, понятието за местно физическо лице се извежда от разпоредбите на спогодбата.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Основните права на данъчните субекти са според ДПК са:

  • право да бъде информиран в подходяща форма за данъчните му задължения и за сроковете, в които следва да заплати дължимите от него данъци.

  • Право да получава разяснения за попълването на данъчните декларации. Право, което често на практика остава нереализирано.

  • Право на своевременно осигуряване на данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които данъчните органи изискват въз основа на закона.

  • Право при поискване да бъде информиран в подходяща форма за последиците от принудително изпълнение на данъчни вземания.

  • Право да обжалва в случаите, предвидени в ДПК, действията на данъчните органи, засягащи неговите законни интереси и права

  • Право на уважение към достойнството му при изпълнение на данъчни задължения

  • Опазване на тайната относно обстоятелствата, станали достояние на данъчната администрация при изпълнение на задълженията й.

За допълнителна информация или справки, можете да се обърнете към адвокат в кантората на телефон + 359 897 90 43 91 или изпратите Вашето запитване на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано индивидуално, съобразно спецификата на конкретният казус и особености на проблема.

Развод при дете в чужбина

Често пъти с оглед получаване на по изгодни условия – като например получаване на родителски права или осигурена издръжка в България, хората завеждат дело за развод в България, при условия, че имат родени малолетни или непълнолетни деца в чужбина, където би следвало да се гледа делото. Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

В случай, че срещу Вас е заведено дело за развод, а детето Ви живее в чужбина……

В повечето случай, възникналите споровете при разногласие между родители за правата на дете в чужбина с международен елемент – се решават съобразно трайната установена връзка на страните и децата в държава членка на ЕО, различна от Република България попадат в приложното поле на Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

По този въпрос е постановено определение №496/10.11.2015 г. по ч.гр.д.№1988/15 г. на ВКС.

Съгласно чл.8 §1 от Регламента съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Понятието „обичайно местопребиваване” не е легално определено, но СЕО е имал поводи да се произнесе в редица свои решения по този въпрос.

Така например той е постановил, че „обичайно местопребиваване” на детето е това място, в което са наблюдава цялостна интеграция на детето в социална и семейна среда, като релевантни са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на семейството, мястото и условията, при които е организирано образованието им, семейните и социални връзки на детето с тази държава.

По повод на преюдициално запитване по тълкуване на чл.8 и чл.10 от Регламента Съда се е произнесъл, че понятието „обичайно местопребиваване” трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда в държавата, в която живее в момента и съответно ходи на училище или детска градина.

Именно в чуждата държава може да бъде изготвен т.нар. социален доклад, там може да бъдат оценени условията при които родителите ще отглеждат своето дете и разбира се – с оглед интересите и защита правата на детето/ децата може да се постигне и по-изгоден режим за тях с т.нар. споделено родителство, което нашата система за съжаление не познава.

Възражение за неподсъдност на делото за развод ….


  1. Когато спорещите страни са граждани на ЕС – тяхното обичайно местопребиваване е в Европейски съюз.

Много са случайте, в които законът допуска да бъде подадено възражение за некомпетентност и неподсъдност по смисъла на чл.118 ГПК и чл. 119 ГПК.

В случайте когато децата живеят при разделени родители в границите на Общността (Европейски съюз) е приложим Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

В случай че по тези дела е налице международен елемент по възникналия между страните спор относно прекратяването на брака и родителската отговорност по отношение на родените от брака деца.Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

За международната си компетентност съдът следи служебно, независимо дали тя се урежда от Регламент на Европейския съюз/ЕО/, от двустранен договор, със страна, която не е член на ЕС, от международна конвенция или от Кодекса на международното частно право.

В случая международната компетентност се урежда от Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност, тъй като компетентни да разглеждат дела, свързани с развод законна раздяла на съпрузите и анулиране на брака са съдилищата на държавата –членка, на чиято територия съпрузите и децата са имали последното си обичайно пребиваване.

Възраженията могат да съдържат какво общите, така и специални основания за отмяна на исковата молба или оспорване на съдебно решение при обстоятелства, изрично посочени в съответният Регламент на Съвета /ЕО/№2201/27.11.2003г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност.

Съгласно нормата на чл.1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕО относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност в предметният му обхват са включени граждански дела, отнасящи се до развод и родителска отговорност, като задълженията за издръжка остават извън неговото приложно поле.

В чл. 2 от Регламента се съдържа легално определение на понятието „родителска отговорност“, като в него се включват всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект.

Терминът „родителска отговорност“включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето.

По отношение искът за издръжка,правоотношенията се определят по Регламент /ЕО/ 4/2009г. от 18.12.2008г. относно компетентността,приложимото право,признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,свързани със задължението за издръжка.


2.Когато спорещите страни НЕ са жители на Общността и живеят извън Европейския съюз –

В този случай е приложима т.нар. ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ – КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Република България е ратифицирала и  Конвенция   за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата-приета в Хага на 19.10.1996 г, ратифицирана и обнародвана в сила за България от 1.02.2007 г,

В разпоредбата на чл. 118 ал.1 от ГПК е заложено схващането, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. В чл. 48 ал.7 от Кодекса на международното частно право е посочено, че по смисъла на този Кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, на което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.Развод при дете в чужбина, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Искова молба за развод, при деца, пребиваващи в чужбина, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, адвокат семейни дела международни , международни дела развод, родителски права

За да се съобрази най-добре висшият интерес на детето, Съдът на ЕС вече е постановил  в своята практика, че понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламента означава мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Това място следва да се определи от националната юрисдикция, като се държи сметка за съвкупността от специфичните за всеки конкретен случай фактически обстоятелства.

Сред критериите, по които националната юрисдикция трябва да установи обичайното местопребиваване на детето, следва да се посочат по-конкретно условията и причините за престоя на детето на територията на държавата членка, както и неговото гражданство. Освен това в случая в  производство възрастта на детето е от съществено значение.

За определянето на това място обаче трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В чл.85 от Кодекса на международното частно право се посочва, че отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване.

Ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако той е по-благоприятен за него.

Затова кантората може да съдейства за процесуално представителство по граждански дела за развод с международен елемент при предявени искове за присъждане на родителски права, за малолетни и непълнолетни деца, живеещи в чужбина, като всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика и особености, поради различният режим за местопребиваване във и извън Общността – ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.

За допълнителна информация, моля не се притеснявайте да изпратите Вашето запитване на мейл office@lawyer-bulgaria.bg или да се обадите на телефон  + 359 897 90 43 91, където всеки Ваш въпрос ще получи съответният отговор.