Отмяна съдебно решение развод

Отмяната на влязло в сила съдебно решение е възможна само при наличие на основанията, изрично изброени в чл. 303 от Гражданския процесуален кодекс.

Едното от тях е лишаването на една от страните/ ищец или ответник/ от участие в процеса/чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК/. Три са признатите от закона причини за неучастие на страна в гражданско дело, поради които се допуска отмяна на влязло в сила решение.

Първата причината за неучастието на страна в процеса.

Втората причина за отммяна на съдебни решения е страната да не е била надлежно представлявана по делото, т.е да са нарушени правилата за процесуалното представителство, установени в чл.29-36 от ГПК.

Става дума за действия по администриране на делото, които се извършват от съдебни служители, но се контролират от решаващия съд. Съдът следи служебно за редовността на връчването на съдебни книжа и съобщения, както и за призоваване за съдебни заседания.

Неизпълнението на задължението на съда да следи за спазване на правата и надлежното водене на делото, респ. оформяне на документите в съдебният процес води до нарушаване правото на защита на страните.

Гаранция срещу такива нарушения е предвидената в закона възможност заинтересованата страна да поиска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303 ГПК.Отмяна съдебно решение развод

Третата причина, заради която заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение,  е ако не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В правната теория и практиката, законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства“, но в своята задължителна  практика на ВКС квалифицира като такива обстоятелствата,  които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.

Страната, която се позовава на особени непредвидени обстоятелства, които са и попречили да участва в разглеждането на делото, трябва да ги опише в молбата си за отмяна на влязлото в сила решение и да докаже осъществяването им.

Съгласно чл. 34, ал. 2 ГПК се изисква изрично пълномощно за предявяване на брачни искове. Същото важи и за подадената молба за отмяна. В съдебното производство по брачни дела съдебното решение, с което е допуснат развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване и е влязло в сила

Прието е, че по смисъла на чл. 303 и сл. ГПК, единствено и само Върховният касационен съд може да отменя влезли в сила решения по граждански и търговски дела. Основно изискване е молбата за отмяна да бъде подадена в тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.

 По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Ако допусне молбата за разглеждане в открито заседание ВКС изслушва страните и събират необходимите доказателства.

В случай, че молбата е основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др./, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност.

Тези въпроси не се ползват със сила на пресъдебно нещо и могат да бъдат отменяни по реда на чл. 303 ГПК в бъдещ съдебен процес, ако са налице предпоставите за отмяна на постановеното съдебно решение по развода. 

ВАЖНО : предявяването на молбата по чл. 303 ГПК е нужно да бъде направено в изискуемият по закон 3 месечен срок по чл. 305 ГПК !

За въпроси и допълнителна консултация, моля обърнете се телефон + 359 897 90 43 91 или на mail  office@lawyer-bulgaria.bg. Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед неговата специфика и особености.

Разпореждане детски влог

Съгласно закона и нормативната уредба разпореждането със суми и теглене на средства от спестовен влог, направе в полза на малолетно или непълнолетно дете, както и на физическо лице, поставено под запрещение със съдебно решение, се допуска само и единствено с изрично Разрешение, обективирано в Съдебно решение на компетентният Райония съд по настоящ адрес на детето.

В качеството си на държавен орган, след като съдът се увери, че сделката е в интерес на детето или важни нужди на семейството, съдът издава нужното Разрешение от сметката на детето да бъдат изтеглени средствата или съответно

Теглене от влог на малолетен/непълнолетен е процедура, която е уредена в Семейния кодекс. Съгласно чл. 130 ал. 1 от СК родителите са тези, които управляват имуществото на децата си до навършване на тяхното пълнолетие.

Разпореждане детски влог

Това обаче не става свободно, тъй като ал. 3 на същия член урежда процедурата за това – всяко разпореждане на недвижимо, движимо имущество, както и влогове се извършва от родителите след разрешение от районния съд по настоящ адрес на детето (например ако адреса на детето в гр. София– молба за теглене на пари от влог на малолетен/непълнолетен до Районен съд, гр.София).

Съдебното производство е охранително и започва по молба на заинтересованата страна .Съдът взема решение дали да уважи молбата, като преценява във всеки конкретен случай дали разпореждането не противоречи на интереса на детето. За целта трябва ясно да бъдат изяснени намеренията, с оглед на които се иска разпореждането. Необходимо е да убедя съда, че разпореждането наистина е необходимо и то е в интерес на детето.

За да извърши преценка, съдът може да поиска становище от дирекция “Социално подпомагане” относно защитата интересите на детето при разпореждането. Районният съд е изключително стриктен по отношение на обосноваността на искането, тъй като няма механизъм за последващ контрол относно изпълнението на заявените намерения, както и начин да се гарантират те.

За повече информация по Вашия конкретен казус, позвънете в кантората на телефон  + 359 897 90 43 91, задайте Вашите въпроси на office@lawyer-bulgaria.bg.

 

Предварителен договор право на строеж

В практиката все по-често се налага сключването на Предварителен Договор за учредяване (преотстъпване) на ограничено вещно право на строеж в полза на едно лице от друго лице- собственик(ци) на терен, земя – дворно място с цел изграждане на обект.

Общото правило, че собственикът на земята е собственик и на всички постройки и насаждения е възприето в нашия правен ред още със Закона за имуществото, собствеността и сервитутите (ЗИСС), а по-късно то е имплементирано и в чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС), действащ и до днес.

ПО смисъла на чл.63 Зaкона за собствеността е уредена възможността собственикът на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като това лице стане собственик на постройката. Именно тази възможност очертава рамките на ограниченото вещно право, наречено право на строеж.

Предварителният договор се явява само рамка, която урежда задълженията на страните, като продавачът се възползва най-вече от плана за плащане на сумата, а купувачът си гарантира вземането с възможността да упражни правата си чрез конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Често срещана практика е окончателният договор да няма нищо общо с предварителния, като страните се съгласяват, че предмет на съглашението ще бъде прехвърлянето на един изграден обект, а не на право на строеж, както е било предвидено в първоначалния договор. Предварителен договор право на строеж

Сключването на предварителен договор за продажба на право на строеж, с предвидено задължение за сключване на окончателен договор след изграждане на обекта, е удачен вариант всички тези искания да бъдат реализирани.

Правна регламентация правото на строеж….

Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за собствеността18 дава възможност собственикът да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Това означава, че суперфициарят може да притежава собствеността върху сградата. В този случай обаче трябва да се направи уговорката, че собствеността се придобива след построяването на сградата, затова и правото на строеж и правото на собственост следва ясно да се отграничават.

Правото на строеж съществува за определен период от време, то няма постоянен характер като правото на собственост, поради което и следва да се упражнява активно, тъй като в противен случай ще бъде изгубено.

От друга страна правото на строеж е “преходно право”, чиято основна функция е да се развие динамично до такава степен, в която ще възникне самата сграда като обект на друго вещно право – правото на собственост. С изграждането на грубия строеж титулярът на правото на строеж става собственик на построеното.

В практиката често се среща ситуация, в която “…с договора е прехвърлено нещо, което отдавна е осъществено. Изграден обект на гражданския оборот не може да бъде предмет на учредяване на правото на строеж. (…) Тъй като в случая правото на строеж е било реализирано към момента на сключване на договора, то не е могло да бъде обект на прехвърляне на право на строеж.” – Решение № 854 от 02.10.2008 г. по гражд. д. № 2539/2007 г., I г.о. на ВКС.

В повечето случаи предварителните договори имат за предмет продажба на право на строеж за построяване на някакъв обект в сграда, който се посочва детайлно – с площ, местоположение, съседи и т.н. Срещу задължението на продавача да продаде правото на строеж купувачът следва да заплати продажната цена при определени условия и срок. Традиционно условията на договора предвиждат след заплащането на цената да започне де тече конкретен срок за прехвърляне на правото на строеж по изискуемия от закона нотариален ред.

Регресно вземане от застраховател

При сключване на застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, Застрахователят  се задължава да покрие риска и  отговорността на водача на МПС за вредите, причинени третите лица.

Когато Застрахователят плати дължимото обезщетение за неимуществени вреди във връзка с причинено ПТП не може да изиска обратно това обезщетение от виновния водач.

Въпреки това в Кодекса за застраховането детайлно са уредени всички налични хипотези, от тук посоченото правило са налице и изключения даващи основание на Застрахователя да предяви регресно вземане срещу виновния водач *(делинквент), чиято отговорност е обвързана със застрахователен договор по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Най-често тези случай са следните: по застраховка „Гражданска отговорност“, която е задължителна, застрахователят
отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено. Регресно вземане от застраховател

В случайте на основание за регресно вземане срещу виновния водач по чл. 227.КС застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования:
1. за всичко платено на увредения – в случаите по чл. 226, ал. 3;
2. за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 КЗ от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина;
3. за размера на договореното самоучастие в случаите по чл. 226, ал. 2, изречение второ КЗ.(не е приложимо при задължителната застраховка ,,Гражданска отговорност’’ на автомобилистите.)

Регресно вземане от застраховател – случаи

Именно поради тази причина и на основание чл. 274 КЗ застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие:

1. е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог;
2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
3. Лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.

За допълнителна информация или въпроси в частта относно основанията за събиране на регресно вземане срещу виновния водач, моля обадете се на + 359 897 90 43 91 или оставете съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg. Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед спецификата и обстоятелствата при които е настъпил. 

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, свързани с международен елемент, който се нуждаят от изрядна правна регламентация. Поради множеството емигранти в чужбина, в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване, от завещание в чужбина. 

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване. Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина. 

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, който от 2015 г., който уреди въпросите относно местната  компетентност, приложимото право и признаването на съдебни решения във връзка с наследяването с международен елемент.

Българският Законът за наследството определя завещанието като способ за разпореждане с притежавано от завещателя недвижимо и движимо имущество след сбъдването на бъдещо събитие, респективно същото съставлява и способ за придобиване на правото на собственост, върху същото това имущество, от заветника. Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

След 2001 г., по силата на чл. 112, б „и“ от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 4, б „и“ от Правилника за вписванията (ПВ), саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на наследството (най-често недвижими имоти).

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, депозирано за съхранение в нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от трето лице – приносител.

С Определение № 530 от 26.10.2012 г. по гр. д. № 515 по описа за 2012 г. на ВКС  е  допуснато касационно обжалване въпрос за приложимия закон относно действителността на завещание, съставено в чужбина, преди приемане на Кодекса на международното частно право (КМЧП) и имащо за предмет недвижими имоти в страната.

Именно поради това, при наследяване от завещание, съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП, е действително по форма, ако то отговаря на изискванията на Закона: дали по местосъставянето на завещанието, дали по отечествения закон на завещателя, дали  по закона по обичайното местопребиваване (местожителство) на завещателя или по Закон на местонахождение на наследството (най-често) недвижимия имот.

В регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25), които понастоящем са познати преимуществено на държавите от германското правно семейство, и „други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, установен в Регламент 650/2012г. е следният : материалноправната действителност на разпорежданията по случай на смърт се регулира от правото, което би било приложимо, ако наследодателят бе починал в деня на извършване на завещателното разпореждане; въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материалноправната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.Наследяване от завещание чужбина

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след дата 17.08.2015 г. Регламентът и след 2015 г. няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки, в това число на Хагската конвенция от 1961 г.

Саморъчното завещание е форма на завещание, признато от повечето европейски държави, за което е необходимо то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя, докато изискванията за завещанията, извършени пред свидетели, варират в различните държави, но не е задължително да бъдат депозирани пред орган на публичната власт.

Съгласно чл. 178 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото на издаването му, тоест по закона на държавата по местосъставянето и по време на съставянето му.

В този смисъл органът, пред който е съставен съответното завещание, следва да установи съдържанието на чуждото право по реда, на което е издаден документът. Длъжен е служебно да издири съдържанието на чуждото право, като си послужи с утвърдените правни способи, предвидени в международните договори, може да изиска информация от Министерството на правосъдието или друг орган, както и да потърси становища на експерти и специализирани институти.

При съдиите по вписванията тази възможност не би била приложима, тъй като по Правилника на Вписванията, Съдията по вписванията следва или да се разпореди съответният акт да се впише, или съответно да откаже вписване в рамките на работния ден, а за установяване съдържанието на чуждото право е необходимо техническо време, за разлика от представянето му пред нотариус, пред който има възможност да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт по повод на предявяването му в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП, че гражданските последици на чуждестранни охранителни актове не противоречат на българския обществен ред.

Обезщетение застраховка КАСКО

Често са случаите, в който завеждането на претенции на основание сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ се извършва по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор. (чл. 106, ал. 1 от КЗ).

При завеждане на претенцията следва да представите на застрахователя пълни и точни данни за Вашата банкова сметка, по която да бъде преведено определеното застрахователно обезщетение. (чл. 380, ал. 1 от КЗ).

В случай че желаете обезщетението по Каско да бъде преведено по банковата сметка на друго лице, то тогава е необходимо да представите на застрахователя изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите за съответната застрахователна претенция или плащане, в което се съдържа изявление, че сте уведомен/а, че имате право да получите плащането лично , след което обезщетението ще бъде преведено по банковата сметка на другото лице.Обезщетение застраховка КАСКО

Застрахователят следва да Ви уведоми за доказателствата, които е необходимо да представите с цел установяването на основанието и размера на Вашата претенция. (чл. 106, ал. 4 от КЗ).

Възможно е за изплащане на застраховка КАСКО, застрахователят да изиска представянето на допълнителни доказателства.

Това се случва в срок най-късно от 45 дни от представянето на доказателствата, определени с договора и правилата по чл. 104 от КЗ, които не са били предвидени в застрахователния договор при сключването му и които са необходими а установяване на основанието и размера на Вашата претенция. (чл. 106, ал. 4 от КЗ).

Не се допуска изискване на доказателства, с  които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяването на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. (чл. 106, ал. 5 от КЗ)

Застрахователят трябва да се произнесе по претенцията Ви за обезщетение по Каско в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 4 от КЗ. (чл. 108, ал. 1 от КЗ).  В случай, че не представите всички изискани доказателства, срокът от 15 работни дни за произнасяне на застрахователя не започва да тече.

Въпреки това, съгласно чл. 108, ал. 2 от КЗ, застрахователят по застраховка КАСКО трябва до шест месеца от завеждането на претенцията да се произнесе по същата. Следва да имате предвид, че сключването на споразумение между Вас и застрахователя не е задължително условие за изплащане на застрахователно обезщетение.

За  „произнасяне“ се считат единствено определянето и изплащането на размера на обезщетението или застрахователната сума от страна на застрахователя или постановяването на мотивиран отказ за плащане.

Когато сте дали съгласие вредите да бъдат отстранени от доверен сервиз, тогава също в рамките на 15 работни дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да издаде т.нар. Възлагателно писмо до сервиза за ремонт по застраховка „Автокаско“.

При евентуално несъгласие с произнасянето разполагате с възможността да подадете жалба за преразглеждане (възражение) до застрахователя, като съгласно чл. 290, ал. 2 от КЗ той трябва да разгледа и отговори на жалбата Ви в едномесечен срок от постъпването й.

В случай на несъгласие с определения размер на застрахователното обезщетение по застраховка „КАСКО“, можете да подаде жалба до застрахователя с искане за предоставяне на фактическа и правна обосновка на определения размер, като съгласно чл. 108, ал. 6 от КЗ застрахователят е длъжен да Ви предостави писмена такава в 7-дневен срок.

Можете да поискате и сключване на споразумение със застрахователя, в което да е уреден размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
Следва да имате предвид, че правата по договори за имуществена застраховка „Каско“  се погасяват с тригодишна давност, считано от настъпване на застрахователното събитие. (чл. 378, ал. 1 от КЗ)

За допълнителни въпроси, моля не се колебайте да се свържете с нас на телефон + 359 897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Оспорване констативен нотариален акт

Честа практика при недвижимите имоти – земеделски земи и изоставени имоти е снабдяването с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал 2 ГПК Процедурата се провежда при т.нар. обстоятелствената проверка, при която Нотариусът следва да установи със сигурност и доказателства владението, неговия намерение и владение, както и вид на владението /добросъвестно или недобросъвестно/.

Нотариусът в процедурата по издаване на констативен нотариален акт е длъжен да разпита трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот. По възможност тези свидетели е хубаво да бъдат съседи на имота,а и законът е въвел такова изискване.

Налице е константна съдебна практика, която приема, че изтичането на срока по чл. 79 от ЗС не е достатъчно условие, за да настъпи вещноправният ефект на давността, а е необходимо владелецът да се позове на нея, което от своя страна може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и със снабдяването с констативен нотариален акт.

Оспорване констативен нотариален акт

Констативният нотариален акт безспорно има доказателствена тежест и доказателствена сила. Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК досежно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.

Материалната доказателствена сила се отнася само и единствено за официалните свидетелстващи документи за факти, а самата констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод, а не удостоверен от него факт. При съставянето на констативния нотариален акт, в частта му досежно принадлежността на правото, дейността на нотариуса е решаваща, не свидетелстваща, поради което не притежава доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи.

Констативният нотариален акт в останалата си част остава официален удостоверителен документ ,както и титул за собственост и има доказателствена сила по отношение на извършените от нотариуса действия: тази сила се отнася до факти,удостоверяващи например: , че този НОТАРИАЛЕН акт е издаден ,именно от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността.

Както всяко нещо,така и констативният НОТАРИАЛЕН акт,с който е признато правото на собственост подлежи на ОСПОРВАНЕ. Съгласно съдебна практика на ВКС в Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в Констативния НОТАРИАЛЕН акт за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация не е лишена от доказателствено значение.

Посочва се, че се касае за т.нар. легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно друго Тълкувателно Решение  11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежест за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна.

Това означава ,че в едно исково съдебно производство, титулярът на констативния нотариален акт трябва да не е бил или е престанал да бъде собственик. Обратното доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви доказателствени средства, допустими по закон (ГПК).

Оборването на констативния нотариален акт може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу третото лице. Но то може да стане и чрез иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, целящ да отмени или обезсили нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът му е собственик. При всички положения, при оспорване, тежестта се носи от страната, която оспорва констатираното от нотариуса в производството по чл. 587 от ГПК.

След успешно проведено доказване, констативният нотариален акт за собственост се отменя въз основа на постановен съдебен акт,а именно Решение, което решение се ползва със сила на присъдено нещо. Много често се случва да е налице спор,при който и двете страни се легитимират с КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН акт за един и същи имот.

Правна легитимация на страните…..

Когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В практиката проблеми възникват и при последващи разпореждания с такива имоти, за които има издадени констативни нотариални актове на различни лица.

Това наложи приемането на Тълкувателно решение No 4/2016 по т.д. No 4/2014. на ВКС, ОСГК, с което се реши дали е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот, за който е издаден констативен нотариален акт преди завеждането на исковата молба. Съгласно отново константната съдебна практика на ВКС, допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес.

Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Иск и правен интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.

Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка  е такова действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик, предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота.Оспорване констативен нотариален акт

В този смисъл е Тълкувателно решение No 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.No 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. Така в крайна сметка се приема, че действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.

Насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на присъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

Плащането на данъците в продължение на 10 години също е т.нар. animus posidendi , т.е намерение да се владее имота и също е годно правна основание да се придобие имотът по давност, заедно с доказателства за владеене на имота.

Надлежното и валидно оспорване на констативният НОТАРИАЛЕН акт е ограничено със срок и този срок е пет години от узнаване на факта,че е съставен такъв НОТАРИАЛЕН акт по обстоятелствена проверка.Този срок по своята правна природа е преклузивен и с неговото пропускане не по уважителни причини погасява правото на ОСПОРВАНЕ по съдебен ред.

Смяна управител на фирма

Изборът на управител в едно търговско дружество важен момент в избора на фигура за управлението му Всяко едно търговско дружество е необходимо да има избран и назначен управител

В процеса на дейност на дружеството, той взима ежедневните решения за бъдещата дейността и развитие на фирмата. Именно поради това изборът му е изключително важен, тъй като той представлява фирмата пред трети лица, сключва и прекратява договори със служители и търговски партньори.

Важна подробност, която можем да отбележим е, че най-съществените решения за дружеството са предоставени на Общото събрание или едноличният собственик на капитала на фирмата

В изпълнение на своята функция  управителят контролира дейността на дружеството , като регулярно се отчита на съдружниците, които чрез Общото събрание го избират, назначават или освобождават.

Ако съдружниците желаят да освободят управителя от неговата длъжност, те трябва да задължително своевременно да изберат и назначат нов управител, който след вписване на своя избор в Търговският регистър да започне да изпълнява длъжността и да представлява надлежно дружеството.

Рядко изключение от тази ситуацията е хипотезата с множество управители, при която един от тях се освобождава от длъжност, но всички останали запазват своите функции, в случай, че представляват дружеството поотделно.

Възможно е да се вземе решение за промяна на структурата и само един от избраните управители да може да сключва договор с търговски партньори и външни лица. Смяна на управител на фирма

Процедурата по смяна на управителя …..

Смяната на управител се състои в няколко действия, независими едно от  друго като последователност :

  1. Освобождаване на стария управител;
  2. Избор и назначаване на нов управител

Тези действия е необходимо да бъдат  взети пред последващо Решение от Общото събрание на съдружниците в ООД или на едноличния собственик на капитала в ЕООД.

Решения за промяна на управител се вземат едновременно в едно заседание на Общото събрание или с един акт на едноличният собственик, чрез писмен протокол.

Съгласно чл.137 ТЗ , решението на ОС подлежи на заверка, освен ако в дружествения договор или учредителния акт на фирмата не е предвидено друго.

На заверка подлежи единствено взетото Решение за избор и назначаване на нов управител. Освобождаването на стария управител от длъжност не се заверява . По друг начин стои въпросът, ако той се освобождав от отговорност за дейността си по управление на дружеството. Този тип решение е различен от освобождаването от длъжност.

Важна предпоставка за назначаването на нов управител на фирмата е новият управител да бъде съгласен да заема тази длъжност в дружеството. Той декларира това със специален документ, който също се заверява нотариално. В този документ управителят полага и образец от своя подпис. Той се представя в Търговския регистър по партидата на дружеството. Смисълът на този акт е образецът от подписа на управителя да бъде публичен. По този начин трети лица могат да проверяват автентичността на подписа на управителя на други документи, свързани с дейността на фирмата.

Вписване на промяната в Търговски регистър

Данните за структурата на управление и управителя на една фирма се вписват по партидата на търговското дружество в Търговския регистър. Поради това и смяната на управителя става факт за трети лица не в момента на вземане на решението за смяна, а чак след вписването в регистъра. Докато промяната не бъде вписана, всички клиенти и контрагенти на фирмата следва да считат, че нейн управител е лицето, което е посочено по партидата на дружеството.

Вписването на промяната може да бъде извършено на място в офис на Агенция по вписванията, но много по-добър вариант е да се направи онлайн директно чрез електронните услуги на Търговския регистър.

За въпроси или необходимост допълнителна информация,можете да се обърнете към нас за справка на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Прекратяване на ДЗЗД

За да се прекрати съществуването на едно ДЗЗД трябва да са спазени както общите изисквания на Търговския закон, така и вписаните в договора за създаване на ДЗЗД условия.

Самата процедура по прекратяване на вече съществуващо ДЗЗД започва с подписване на споразумение между съдружниците в дружеството.

В споразумението следва да се определи дата на прекратяване на дейността, като между датата на сключване на споразумението и определената дата за прекратяване на дейността на ДЗЗД следва да има разумен период от време, през който да бъдат изготвени необходимите документи. Споразумението се заверява пред нотариус.

Съществена особеност е, че в Споразумението за прекратяване на дейността на ДЗЗД, освен въпроса за дата на прекратяване на ДЗЗД, трябва да се реши и въпроса за разпределение на имуществото между съдружниците.Прекратяване на ДЗЗД, адвокат дружествено право, заличаване и ликвидация на търговски дружества, прекратяване на ДЗЗД, регистрация на ДЗЗД, заличаване ДЗЗД

Ако дружеството има неразпределена печалба, тя също трябва да се разпредели, като при това разпределение се начислява и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове в размер на 5%, ако съдружниците са ФЛ, ако последните са ЮЛ не се удържа данък. Правните основания за прекратяване на ДЗЗД се съдържат в чл. 363 на Закона за задълженията и договорите. Дружеството се прекратява:

а) с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно;

б) с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано;

в) със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго;

г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници, и

д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.

Ход на процедурата по прекратяване на ДЗЗД

При прекратяването на ДЗЗД се извършва вписване на закриване/заличаване в регистър Булстат. Вписванията на неперсонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите се извършват в службите по вписванията на Агенцията по вписванията по седалището им.

Когато неперсонифицираното дружеството е било образувано за определен срок, посочен в дружествения договор, с изтичането му на осн. чл. 24, ал. 7 от ЗРБ в регистъра Булстат се извършва служебно вписване на закриването.

При всяка друга промяна в данните, които се съдържат в дружествения договор съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗРБ управляващият, съответно представителят или изрично упълномощено лице е задължено в 7-дневен срок да извърши вписване на промените в съответната служба на Агенцията по вписванията.

За целта управляващият, съответно представителят или изрично упълномощеното лице подава заявление за заличаване по образец, като към него се прилагат:

  • Документът, отразяващ обстоятелството, породило прекратяването на неперсонифицираното дружеството (например Споразумение за прекратяване с посочване на основанието и датата на прекратяване, подписано от съдружниците).
  • Документът, отразяващ обстоятелството, породило прекратяването на неперсонифицираното дружеството (например Споразумение за прекратяване с посочване на основанието и датата на прекратяване, подписано от съдружниците).
  • Картата за идентификация/регистрационно удостоверение.

Съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗРБ, държавният орган осигурява информация на вписаните в регистър Булстат данни към информационната система на Националната агенция за приходите. т.е. Националната агенция за приходите ще бъде уведомена служебно за настъпилите промени във Вашето неперсонифицирано дружество.

В случай на въпроси, може да се обърнете към нас за съвет на посочените телефони и адрес за връзка с нас !  Всеки Ваш въпрос или казус, ще бъде разгледан с оглед конкретните особености !

Срок за оспорване на дарение

В последните няколко години,много актуален стана въпроса с дарение на недвижим имот. Като сделка по прехвърляне на собственост, дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

В съвременната регламентация, правна уредба се намира чл.225 и сл. ЗЗД.  Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и срокът за оспорване на дарението. В този смисъл, като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове, а именно : иск за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен. Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.иска за оспорване на дарение.

              С оглед яснота и точност в отношенията между стртаните, следва да посочим, че правно легитимирани да водят искове за отмяна на дарението и случаи, извън посочените по-горе хипотези, направеното дарение не може да бъде отменено или оспорено по съдебен ред.

Друг е въпросът, ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част – низходящите (децата) и преживелия съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение, а евентуално до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, но той е различен от иска за оспорване на направеното дарение.