Шофиране след употреба на наркотици

Често ни питат, кога е налице престъпление шофиране след употреба на наркотици.

Простият отговор на този въпрос е „винаги“.

Това е така, тъй като българското законодателство, конкретно в чл. 343б НК.

Наказателния кодекс, категорично забранява управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Законът не предвижда граници или допустими стойности, каквито има при алкохола.

С други думи, всяко наличие на наркотично вещество в организма, установено чрез съответните тестове, се счита за нарушение на закона и представлява престъпление.

Как се установява наличието на наркотици?

Служителите на сектор „Пътна полиция“ използват специализирани технически средства за установяване на употребата на наркотици.

Най-често използваните устройства са Dräger DrugCheck 3000 и Dräger DrugTest 5000, които засичат концентрации на най-разпространените видове наркотици.

Границите за засичане на веществата са следните:

1. Амфетамини: 50 ng/mL
2. Метаамфетамини: 35 ng/mL
3. Кокаин: 20 ng/mL
4. Опиати (морфин): 20 ng/mL
5. THC (марихуана): 5 ng/mL
6. Бензодиазепини (диазепам): 15 ng/mL
7. Метадон: 20 ng/mL

Концентрациите зависят от физиологичните особености на организма на употребяващия, както и от времето, което е изминало след употребата.

Субективни фактори

Тъй като различните наркотични вещества се задържат в организма за различен период от време, не съществуват ясни критерии за това колко време след употреба шофирането представлява престъпление.

Това зависи от много фактори, включително:

• Метаболизъм: Скоростта на елиминиране на веществото от организма варира при различните хора.
• Количество и честота на употреба: Еднократната или системна употреба води до различна продължителност на откриваемост.
• Тип на веществото: THC (активната съставка на марихуаната) може да остане в урината няколко дни, докато кокаинът се елиминира по-бързо.

Съдебна практика и доказателства

Съдебната практика предоставя насоки за определяне на времето на употреба.

Пример, при кръвни проби, ако концентрацията надхвърля стойностите на „еднократен нормален прием“, се счита, че наркотикът е употребен в рамките на 12 часа преди пробата.

За метамфетамини, веществото може да бъде открито в кръвта до 36 часа след еднократна употреба, а в урината – до 3-4 дни.

Според чл. 343б от НК, доказателствата от полевия тест не са достатъчни за обвинение; изисква се лабораторен анализ на кръвна или уринна проба. Важно е да се подчертае, че отказът от предоставяне на проба също е наказуем.

Наказания по чл. 343б НК

Управлението на МПС след употреба на наркотици или техни аналози се наказва със:

• Лишаване от свобода: от 1 до 3 години.
• Глоба: от 500 до 1500 лева.
• Лишаване от право да управлява МПС: за определен срок, който съдът определя.

При повторно нарушение наказанията са значително по-тежки.

Шофирането след употреба на наркотични вещества винаги представлява престъпление според българския Наказателен кодекс.

Дори минималните количества, установени чрез технически средства, могат да доведат до сериозни правни последствия.

Ето защо, дори и при „еднократна“ употреба, законът не прави изключения и наказанията са строго прилагани.

За допълнителна информация, свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или email :  office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е налице престъпление при шофиране след употреба на наркотици?

Престъпление е налице винаги, когато е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози при управление на моторно превозно средство, независимо от концентрацията им.

Как се определя наличието на наркотици в организма на водача?

Наличието се установява чрез полеви тестове (например Dräger DrugCheck 3000 и Dräger DrugTest 5000) и последващ лабораторен анализ на кръв и урина.

Какви вещества засичат полевите тестове?

Полевите тестове засичат вещества като амфетамини, метаамфетамини, кокаин, опиати (морфин), THC (марихуана), бензодиазепини и метадон.

Колко време след употреба наркотичните вещества се задържат в организма?

Времето варира според веществото. Например метаамфетаминът може да се задържи в кръвта до 36 часа, а в урината – до 3-4 дни.

Има ли законови граници за концентрацията на наркотици в кръвта?

Българското законодателство не предвижда допустими граници за наличие на наркотици. Всяко количество е основание за наказателна отговорност.

Какво се случва, ако полевият тест е положителен?

Водачът се изпраща за лабораторно изследване на кръв и урина, за да се потвърдят резултатите от полевия тест.

Какви са сроковете за вземане на проби за изследване?

Пробите трябва да се вземат в рамките на 45 минути, ако нарушението е извършено в населено място с медицинска лаборатория, или до 120 минути в останалите случаи.

Какво количество проби се взема?

Вземат се две проби кръв (по минимум 7 мл всяка) и една проба урина (минимум 20 мл).

Какво става, ако медицинският протокол не е спазен?

Нарушения в процедурата по вземане и съхранение на пробите могат да доведат до тяхната невалидност и отпадане на доказателствата.

Какви са наказанията за шофиране след употреба на наркотици?

Шофирането след употреба на наркотици се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години, глоба от 500 до 1500 лева и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за определен срок.

Неплатени пътни такси

Неплатени пътни такси: Решението на Съда на Европейския съюз и какво означава за българските превозвачи

На 21 ноември 2024 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение, което ще има значително влияние върху начина, по който се прилагат санкциите за незаплащане на пътни такси в България.

Според СЕС глобите, налагани от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в размер на 2 500 лева, са непропорционални и противоречат на европейското законодателство.

За какво е  делото в ЕС ?

Решението на СЕС произлиза от преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Хасково на 31 януари 2023 г.

Делото касае санкции, наложени от АПИ за незаплащане на участък от платената пътна мрежа. Във фокуса на въпроса е тълкуването на изискването за съразмерност, заложено в европейското законодателство.

Какво гласи решението на СЕС?

На 21 ноември 2024 г. шестият състав на Съда на ЕС в Люксембург постанови, че налаганите от АПИ глоби не отговарят на основния принцип за съразмерност на санкциите спрямо тежестта на извършеното нарушение.

Това решение е резултат от преюдициално запитване от Административния съд в Хасково, който разглежда дело, в което транспортна фирма оспорва издаден от АПИ електронен фиш за налагане на глоба за незаплатена тол такса.

Съдът постановява, че:

• Фиксираните санкции за всички нарушения на задължението за предварително заплащане на пътни такси (2 500 лева за юридически лица и 1 800 лева за физически лица) надвишават границите на подходящото и необходимото.
• Налагането на компенсаторна такса в размер на 750 лева не променя факта, че системата от санкции е незаконосъобразна.
• Европейското законодателство изисква санкциите да бъдат пропорционални на тежестта и характера на нарушението.

Какво означава това за превозвачите?

Решението е важна победа за българските превозвачи, които дълго време се сблъскваха с проблеми, свързани с ТОЛ системата и високите санкции за неплатени такси.

След това Съдебно решениеСега АПИ ще трябва да преразгледа механизма за налагане на глоби, за да се съобрази с европейските изисквания за съразмерност.

Какво следва?

Очаква се българските власти да въведат законодателни промени, които да отговарят на постановеното от СЕС. Това може да включва:

• Намаляване на фиксираните санкции.
• Прецизиране на критериите за определяне на глобите в зависимост от тежестта на нарушението.
• По-ясно дефиниране на условията за заплащане на компенсаторни такси.

Какво следва да се случи с тол таксите ?

Решението на Съда на Европейския съюз е стъпка към по-справедлива и прозрачна система за управление на пътните такси в България.

Превозвачите, които често бяха ощетени от високите санкции, сега могат да разчитат на по-добра защита на правата си.

За актуална информация и правна помощ при пътни такси, свържете се с кантората на тел. 0897 90 43 91 

Грабеж от товарен автомобил

В делата по чл.17 ЧМР конвенция неизменно става дума за организиран грабеж от товарен автомобил.

Винаги в тези случаи става дума за кражбата и 17-та Конвенция за договора за международен превоз на стоки по шосе (CMR)

Кражбата, съгласно чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

Това деяние, поради своята непредвидимост и непредотвратимост, обикновено се разглежда като случайно събитие, което не може да бъде вменено във вина на длъжника.

В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) е прието, че такова противоправно действие на трето лице може да се квалифицира като случайно събитие,

В този случай, то води до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията.

Пример за това е Решение № 817 от 26.11.2009 г. по гр. д. № 1126/2008 г. на IV ГО на ВКС.

В това решение се посочва, че противоправното отнемане на вещ, предоставена в заем, представлява случайно събитие, тъй като е резултат от действия на трето лице, които са извън контрола на страните по договора.

Какво гласи Конвенцията(ЧМР) ?

Чл. 17 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки по шосе (CMR) определя обхвата на отговорността на превозвача за частична или пълна загуба на товара, настъпила в периода от приемането му за превоз до доставянето му на получателя.

Според чл.17 ал. 2 КЧМР превозвачът се освобождава от отговорност, ако докаже, че загубата, повреждането или забавянето на стоките се дължи на обстоятелства, които той не е могъл да избегне

Най-често се сочи, че това са последици, които шофьорът/превозвачът не е могъл да предотврати.

Тази разпоредба поставя кражбата в категорията на непредотвратимите събития

В случай, че превозвачът докаже, че е предприел всички необходими мерки за осигуряване на безопасността на товара.

В случай, че превозното средство е било паркирано на охраняем паркинг и въпреки това е станало жертва на кражба, това може да се разглежда като случайно събитие по смисъла на чл. 17, ал. 2 от CMR.

Последици за страните по договора за превоз

В случай на кражба, за да бъде превозвачът освободен от отговорност, е необходимо да представи доказателства за предприетите мерки за защита на товара.

Съдебната практика потвърждава, че обстоятелства като

• противоправни действия на трети лица (кражба, грабеж)
• събития, извън обсега на човешката дейност

попадат в обхвата на освобождаващите основания по чл. 17, ал. 2 от CMR, при условие че превозвачът е спазил договорените мерки за сигурност.

Тази позиция намира потвърждение и в редица решения на ВКС

В него се сочи, че установяването на причинно-следствена връзка между действията на трети лица и загубата на товара е от съществено значение за освобождаването от отговорност.

Кражбата е противоправно и непредвидимо действие на трети лица, което се квалифицира като случайно събитие по чл. 17, ал. 2 ЧМР Конвенция.

Важно е обаче превозвачът да докаже, че е положил всички усилия за предотвратяване на подобни инциденти

Това ще го освободи от отговорност.

Съдебната практика в България и текстовете на международната конвенция ясно дефинират критериите за това освобождаване

Тези критерии дават насоки за страните по договорите за международен превоз.

Насрещен иск при транспортни дела

В някой от съдебните дела, разгледахме въпроса за предявяване на насрещен иск при транспортни дела.

Въпросът за предявяване на насрещен иск при транспортни дела съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 Конвенция CMR е съществен.

Настоящият случай, сочи нуждата от анализ на съдебно решение №62/2002 г. на ВКС по г.д. №891/2001г.

Конвенцията за международен превоз на стоки по шосе урежда хипотези, свързани с транспортни спорове

Конвенцията обхваща и разглежда правото на увреденото лице на насрещен иск.

Съгласно чл.32, ал. 1, т. 4 ЧМР Конвенция се предоставя възможност за подаване на насрещен иск

Той се предявява в рамките на същото производство

Става дума за иск при решаването на сложни казуси с множество претенции между страните.

Съдебно решение №62/2002 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по гражданско дело №891/2001г. искът се предявява в едногодичен срок от превоза.

Срок за предявяване

Въпросът за насрещния иск е в рамките на възникнал спор между подател на стоки (товародател) и превозвач

Този спор е относно щети, причинени на стоката по време на международен транспорт.

Товародателят е подал иск за обезщетение

От своя страна превозвачът е подал насрещен иск на основание чл. 32, ал. 1, т. 4 ЧМР Конвенция

Решение на ВКС и правен анализ

ВКС приема, че насрещният иск, предявен в рамките на същото производство, е допустим, ако той е тясно свързан с първоначалния иск. Съдът разглежда няколко ключови аспекта:

1. Връзка между иска и насрещния иск
   ВКС подчертава, че насрещният иск трябва да произтича от същите факти или правни основания, които са предмет на първоначалния иск. В случая, претенцията на превозвача за вина на товародателя е неразривно свързана с претенцията за щети върху товара.
2. Срокове за подаване на насрещен иск
   Чл. 32, ал. 1 от Конвенцията CMR установява стриктни срокове за подаване на искове. ВКС подчертава, че насрещният иск трябва да бъде предявен в рамките на едногодишния срок, за да бъде допустим.
3. Доказателства и тежест на доказване
   Решението подчертава, че тежестта на доказване по насрещния иск лежи върху страната, която го предявява. В конкретния случай превозвачът доказва, че щетите върху товара са причинени от неправилно опаковане или други действия на товародателя.

Практическо значение на срока

1. Срок за подаване на насрещен иск
   Съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията CMR, насрещният иск трябва да бъде предявен в рамките на едногодишния срок от момента на възникване на претенцията. ВКС потвърждава, че този срок е абсолютен и подлежи на стриктно спазване.
2. Обвързаност на претенциите
   ВКС подчертава, че насрещният иск е допустим само ако е пряко свързан с първоначалния иск, например когато и двете претенции произтичат от едно и също договорно правоотношение за международен превоз. Тази свързаност е необходима, за да се осигури ефективност и процесуална икономия в рамките на делото.
3. Тежест на доказване
   Според решението тежестта на доказване по насрещния иск лежи върху страната, която го предявява. В конкретния случай превозвачът е трябвало да докаже, че щетите върху товара са настъпили поради действия или бездействия на товародателя, включително неправилно опаковане или недостатъчна информация за естеството на товара.
4. Практическо значение за страните
   ВКС отбелязва, че възможността за предявяване на насрещен иск защитава интересите на превозвачите в случаите, когато първоначалният иск е необоснован или когато вината за щетите може да бъде прехвърлена върху товародателя.

Въпросът, уреден в чл. 32, ал. 1, т. 4 ЧМР Конвенция е важен правен инструмент за разрешаване на транспортни спорове.

В Съдебно Решение №62/2002 г. на ВКС по г.д. №891/2001г. на ВКС се  предоставя ценни насоки за неговото прилагане

Именнот тук се подчертава значението на връзката между иска и насрещния иск, спазването на сроковете и доказателствената тежест.

Тази практика е от съществено значение за всички участници в транспортната индустрия и правоприлагането в България.

Обезщетение ПТП от НББАЗ

В последните няколко години към нас се обръщат клиенти за Обезщетение ПТП от НББАЗ.

Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) и неговите правомощия съгласно чл. 511 Кодекса на застраховане

Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) е ключов компонент от международната система „Зелена карта“

Тази система улеснява трансграничното уреждане на застрахователни претенции.

Основната му роля е да осигурява защита и обезщетения на пострадали лица в случаи на пътнотранспортни произшествия (ПТП), когато възникнат специфични обстоятелства, предвидени в закона.

Функции на НББАЗ и значението на чл.511 КЗ

Съгласно чл. 511 от Кодекса на застраховането, НББАЗ има две основни функции:

1. Да действа като гарантиращ орган за изплащане на обезщетения в случаите, когато застрахователят на виновния водач не е идентифициран или не е назначил кореспондент в България.

2. Да поема отговорността за компенсиране на пострадалите при определени ситуации, когато застрахователят не изпълни своите задължения в рамките на законоустановените срокове.

Кога НББАЗ изплаща обезщетения ?

НББАЗ изпълнява компенсаторната си роля в следните ситуации:
– Неопределен застраховател: Ако в рамките на 2 месеца от датата на ПТП не може да бъде установен застрахователят на виновния водач.
– Неидентифициран виновен водач или МПС: Ако не може да се идентифицира моторното превозно средство (МПС), причинило ПТП.
– Липса на представител на застрахователя: Ако застрахователят на виновния водач няма назначен представител за уреждане на претенции в България.

Условия за получаване на обезщетение от НББАЗ

За да бъде обезщетението изплатено от НББАЗ, трябва да са изпълнени следните условия:
1. Застрахователят по „Гражданска отговорност“ на виновния водач трябва да е регистриран в държава членка на Европейския съюз, различна от България.
2. МПС на виновния водач трябва обичайно да се намира в държава членка, различна от България.
3. ПТП да е настъпило:
– На територията на държава членка на ЕС, различна от България, или
– На територията на трета държава, участваща в системата „Зелена карта“.

Процедури при неизвестен виновен водач или застраховател

Когато виновният водач или неговият застраховател не могат да бъдат идентифицирани:
– Неидентифицирано МПС: Ако произшествието е станало в държава членка, а пострадалото лице е с българска регистрация, НББАЗ поема задължението за изплащане на обезщетение.
– Неустановен застраховател: В случай, че в рамките на 2 месеца от ПТП не може да се определи застрахователят на виновния водач, НББАЗ изплаща обезщетението.

Какво да направят пострадалите лица ?

Увредените лица могат да търсят обезщетение по два начина:
1. Директно от застрахователя на виновния водач: Ако той е идентифициран, пострадалите могат да подадат претенция директно до неговия застраховател.
2. Чрез НББАЗ: В случай на затруднения при установяване на застрахователя или неговия представител, пострадалите имат право да отправят претенция към НББАЗ.

Ако в рамките на 3 месеца застрахователят не изплати обезщетението или даде отказ, увредените лица имат право да търсят своите права в съда.

В случаите на ПТП с международен елемент и неясноти около уреждането на претенции, ролята на НББАЗ е незаменима.

За да бъдат защитени интересите ви, не се колебайте да се консултирате с  адвокат от кантората, която да ви съдейства с професионален съвет и правна подкрепа.