fbpx

Отговорност за грешно налято гориво

При бързане се случва на бензиностанция да се стигне до грешно налято гориво.

Същественият въпрос след това е, кой следва да поеме отговорност за грешно налято гориво ?Отговорност за грешно налято гориво

При зареждане на автомобил с грешно гориво е твърде възможно да се стигне до сериозни последици за двигателя на автомобила.

По-модерните дизелови автомобили имат чувствителна система и в този случай, може да претърпи скъп ремонт.

Ако на бензиностанция са заредили Вашият автомобил с грешно гориво в резервоара, следва да предприемете стъпки за да решите проблема

В противен случай ще се наложи да пазите касова бележка за грешното гориво и осигурите свидетел за дело за …

Обезщетение при грешно гориво

Исковата претенция в този случай е в съответствие с изискването на чл. 195 ал.1 ЗЗД, представляваща иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди на автомобил от продажба на некачествено гориво.

Исковата претенция следва да бъде обоснована детайлно с поведението на служител на бензиностанцията, както и действия по продажбата на некачествено гориво.

Аргумент за защита на пострадалия е , че на капачката на резервоара има надпис „дизел”, поради което трудно може да се сбърка вида гориво.Отговорност за грешно налято гориво

Съдебна процедура по търсене отговорност за зареждане 

 Съдебният иск се предявява за поправяне на закупената вещ за сметка на продавача-чл.195 ал.1 пр.3  ЗЗД.

В случай на грешно поставено гориво от служител, довело до тежък ремонт на двигателя се търси отговорност за щети.

Виновният следва да заплати само стойността на ремонта, затова с оглед разпоредбата на чл.193 ал.3 изр.1 във връзка с чл.82 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл.193 ал.3 от ЗЗД е категорична, с императивен характер „Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка”, а в случая, явно е налице немарливо изпълнение на трудови функции от страна на негов работник.

Възражение срещу иска за обезщетение 

В случай на възражение,  че продавачът следва да отговаря по друг ред,  като работодател по чл.49 от ЗЗД, а не на договорна отговорност.

Върховният съд е дал становище по този въпрос в ТР №54 от 23.06.1986г. по гр.д.№21/86г. на ОСГК:

„Щом като увреденият е носител на повече от едно субективно право, той трябва да може по пътя на което и да е от тях да постигне удовлетворение. Недопустимо би било наличието на едно право да прави невъзможно осъществяването на друго.

Пострадалият може да избере иск, чрез който най-лесно ще осъществи желания резултат.”Отговорност за грешно налято гориво

Срокове за претенция за обезщетение при грешно гориво

Основно изискване при водене на иска е да са спазени сроковете по чл.197 от ЗЗД.  За ясно ще отбележим, че това е шест месеца до една година от настъпването на увреждането.

Ако в срок от шест месеца не констатирате щетата срещу собственика на бензиностанцията, наляла грешното гориво, което е увредило двигателя.

Ще се наложи да водите дело за обезщетение по друг ред срещу служителя, налял грешното гориво, но не и срещу дружеството на бензиностанцията.

Непозволено увреждане в процеса

В много ситуации в съвременния живот се стига до настъпване на вреди и веднага излиза въпроса за непозволено увреждане в процеса.

Непозволено увреждане в гражданският процес е основна категория разглеждана по дела за причинени вреди и щети към едно лице.

Институтът на деликтната отговорност, уреден в чл.45 – 54 от ЗЗД, е един от основните принципи в защита на правата на гражданите и юридическите лица в случаите на непозволено увреждане обхваща различни фактически състави на отговорността за лични действия на физическо лице.Непозволено увреждане в процеса

Особеност на непозволеното увреждане

При т.нар. деликт или непозволено увреждане е нужно да бъде извършено действие или бездействие, в резултат на което да се стигне до вреди.

За състава на деликтната отговорност е необходимо и изискването за настъпила вреди и причинно следствена връзка.

Сложният фактическия състав на непозволеното увреждане е съставен от няколко кумулативно свързани елемента, като липсата на който и да е от тях изключва приложението на института, респ. не води до ангажирането на деликтната отговорност на причинителят.

Вината е единият елемент от фактическия състав при непозволеното увреждане и е свързана с психологическото поведение  на лицето или лицата, причинили увреждането или в резултат на което е станало увреждането, имащо самостоятелна правна важимост.

В гражданското ни законодателство е установен принципа залегнал в чл.45 ал.2 от ЗЗД, според който във всеки случай на непозволено увреждане, вината на причинителят се предполага до доказване на противното.

Оборимата законова презумпция  за вина на причинителят на непозволеното увреждане е установена в полза на пострадалият – щом са причинени вреди, законът предполага, че това е било виновно и прехвърля тежестта на доказване на причинителя.

Елементи на фактическия състав непозволено урежданеНепозволено увреждане в процеса

  1.  Вреда, настъпила от действие или бездействие;
  2.  Причинно следствена връзка с вредата и настъпилия резултат;
  3.  Вина на дееца за извършеното действие/бездействие;
  4.  Противоправност на деянието – действие/бездействие;
  5.  Умисъл за извършеното деяние – действие/бездействие;

Обезщетение причинени вреди от непозволено увреждане

Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1, 1 -во изр. ЗЗД за вреди от деликт възложителят отговаря имуществено за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.

Обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е доказано, макар и те да са настъпили след констатиране на увреждането и дори след предявяване на иска за обезщетение.

Част от претърпените вреди са и вредите от забавата при изпълнение на паричното задължение за обезвреда.

Освен обезщетяване на имуществени вреди законът допуска и обезщетяване на неимуществени вреди

Те не подлежат на парично остойностяване и при които съдът определя обезщетението и кръга на обезщетените лица по справедливост. (чл.52 ЗЗД)

По правило кръгът на обезщетение за увредените лица за неимуществени вреди обхваща близките роднини на пострадалото лице – низходящи, възходящи и съпруг.

Съгласно този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Според Постановление №7/30.12.1959 год. на Пленума на ВС отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.

Непозволено увреждане в процесаОтговорността по този текст на закона се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да се докаже във всеки конкретен случай.

Вината се предполага до доказване на противното. Всички елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване.

Според чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания.

Съгласно закона страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях.

В противен случай, съдът е длъжен да приеме че недоказания факт за неосъществил се такъв.

Срок за претенция от непозволено увреждане 

Нормата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват вземания, за които законът не предвижда друг срок

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, давността за непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца.

За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Обезщетение грешно заредено гориво

В практиката се случва при грешка в зареждане на автомобил да се претендира получаването на обезщетение грешно заредено гориво.

Зареждането на бензин в дизеловия резервоар е лесно в автомобили без защита срещу грешно зареждане.

Налице са последици от объркване на горивото. Дизелът има и функция на лубрикант за горивната система. Бензинът от своя страна не може да свърши същото и ето защо грешно зареждане може да доведе до преждевременно износване на компоненти.

В случай на грешка при зареждане на автомобил, добавено от служител се дължи компенсация от страна на собственика на търговския обект на място. Обезщетение при грешно гориво

Друг начин да бъдат възстановени причинените вреди е чрез обезщетение по съдебен ред при грешно заредено гориво.

Обезщетение при грешно гориво по съдебен ред

Съществен елемент е да съхранявате всички необходими писмени документи. В това число спадат следните писмени документи :

  • касови бележки за зареждане с погрешно гориво,
  • данъчна фактура ако е била издадена,
  • писмена кореспонденция  с отговор на представител на бензиностанцията
  • покана за уреждане на спора и др.

Какво обезщетение се претендира при зареждане бензин вместо дизел?

Най-общо обезщетението, което може да поискате от страна на собственика на бензиностанцията – било верига – или самостоятелен обект най-често варира и се изразява в материални вреди и нематериални вреди.

Предпоставка за иск за обезщетението – самото действие по зареждането да е извършено от служител на обекта.

Към първите (материалните) спадат всички разходи за стойността на грешно зареденото гориво, ремонт на автомобила, възникнали разноски по транспортиране и др.

Важно : Разноските при зареждане с погрешно гориво следва да се намират в пряка връзка от вредите при зареждане. 

Съществен момент в това производство е изясняване на отговорността на бензиностанцията, че същата не е положила всички необходими действия за продажба на съответното гориво.

Възможно е да са възникнали и др. неудобства – провалена почивка –  планирана екскурзия в чужбина или просто неосъществен заплатен уикенд с автомобила.

В този случай, пострадалия може да претендира и за възстановяване на т.нар. материални и нематериални вреди от зареждането с грешно гориво.Обезщетение грешно заредено гориво

Несъмнено, заедно с материалните са възникнали и неимуществени вреди особено при зареждане на дизел вместо бензин.

Те се изразяват в причиненото неудобство, загубеното време на бензиностанцията, дейности при лоши климатични условия, и др.

Погрешно заредено гориво 

От налична касова бележка лесно ще се установява по несъмнен начин настъпила вреда, изразяваща се в претърпяна загуба от грешно заредено гориво.

В случая искът ще бъде за поправяне на закупената вещ за сметка на продавача-чл.195 ал.1 предл.3 от ЗЗД.

Продавачът дължи и връщане на заплатената цена за сгрешеното гориво съгласно разпоредбата на чл.191 ал.1 пр.2 ЗЗД.

СРОК за иск и обезщетение при грешно гориво 

Срокът за иск за обезщетение по чл. 197  ЗЗД при грешно заредено гориво е 6 (шест) месеца от дата на касовата бележка. 

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Възстановяване на срок по дело

В съдебната практика, често се стига до пропускане на някой срок и поради това се налага възстановяване на срок по дело.

Законът има изрична регламентация на процедурата по възстановяване на пропуснат процесуален срок по делото

Най-съществената причина за уважаване искането за пропуснат процесуален срок е наличието на особени и непредвидими обстоятелства, довели до изпускане на срока.

Целта на съдебното производство е да се релевират и уважат обстоятелства, които страната не е могла да предвиди и преодолее.Възстановяване на срок по дело

Въз основа именно на такива особени и непредвидими обстоятелства се е стигнало до пропуск и същевременно прекратяване на производството.

   Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК допуска изключение от установените принципи за състезателност и концентрационно начало в гражданския процес

Това дава възможност на страната, пропуснала процесуалния срок, да поиска неговото възстановяване с цел извършване на действие.

Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличието на предпоставките, посочени в чл. 64, ал.2 от ГПК.

За да бъде възстановен срокът, той следва да бъде изтекъл, да е пропуснат и пропускането му   да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.

 Законът не е дефинирал понятието „особени непредвидени обстоятелства“

Същевременно константната практика на ВКС сочи като „непредвидени“ следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано

Това са обстоятелства, които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие

Тези действия е следвало да се докажат въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.

Под  непредвидени обстоятелства   се разбират факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени.

  Съгласно утвърдената съдебна практика непредвидени по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК  са особени обстоятелства

Към съдържанието на чл. 64 ал.2 ГПК следва да е налице и втори критерии – субективен елемент – страната да не е могла да преодолее тези обстоятелства.

Доколкото пропускането на конкретен срок е свързано с неблагоприятни последици за страна, доказването на обстоятелства и на техния непредвидим, и непреодолим характер е в нейна тежест.

Процедурата по възстановяването на срокаВъзстановяване на срок по дело

В производството по чл.64,ал.2 и сл. ГПК се провежда открито съдебно заседание, за да се осигури възможност на страната да докаже твърденията за наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускане на срок.

Възстановяване на пропуснат процесуален срок е възможно по силата на разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК.

Всяка заинтересована страна,  пропуснала установения от закона или определения от съда срок,  може да поиска неговото възстановяване.

В този случай, тя следва да докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Критерии за определяне на обстоятелства за възстановяване

Законът приема че т.нар. особени непредвидени обстоятелства по чл. 64, ал. 2 от ГПК са настъпили през времетраенето на срока събития.

Това са факти и обстоятелства, възпрепятстващи страната да извърши съответното процесуално действие своевременно, които, не биха могли да бъдат предвидени и да се преодолеят, независимо от волята на страната.

С оглед на съдебната практика Върховният касационен съд приема, че такива особени, непредвидени обстоятелства са:

  • настъпили природни бедствия,
  • установено военно положение,
  • внезапно тежко заболяване на страната или на нейния пълномощник по делото
  • Заболяване на член от семейството на последните и др.

Същественото е преценката за тези събития, че същите не е можело да се предвидят и преодолеят, независимо от усилията на страната.

Срок за искане възстановяване на срокВъзстановяване на срок по дело

Молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.

Самата молба по чл. 64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока се подава  с препис за насрещната страна.

Насрещната страна в едноседмичен срок може да подаде отговор.

Молбата за възстановяване на срок се разглежда в открито съдебно заседание.

Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се за справка и информация на 0897 90 43 91 и e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кога се плаща застрахователно обезщетение ?

Съществени промени настъпиха по отношение на лицата, имащи право да получат застрахователно законодателство. Затова хората искат да знаят кога се плаща застрахователно обезщетение ?

Кой следва да получи застрахователно обезщетение ?

Важна стъпка в тази насока е изменението на кръгът от лица, легитимирани да получат такова обезщетение.

За съжаление въпросът е един от най-важните, когато се касае за предявяване на претенция срещу застраховател.

Този въпрос се отнася и  до изплащане на обезщетение за смърт.

Според Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в срок,не по-дълъг от 15 дни. Кога се плаща застрахователно обезщетение ?

Именно тук започват и проблемите с изплащане на застрахователното обезщетени.

Тълкуването на чл.18 ал. 2 може да бъде твърде относително

Приема се приема, че в 15 дневен срок от датата на подаване на искането за изплащане на обезщетение, застрахователят следва да се произнесе по искането.

Уловката е в думата „произнесе“. Т.е. в този 15 дневен срок, застрахователят следва да се произнесе, а не да изплати обезщетението.

Срокът започва да тече от момента, в който е получил последният документ за настъпилият инцидент, довел до отговорност.

Тази отгворност пряко е свързана с изплащане на застрахователно обезщетение на определени лица.

Кога се плаща застрахователно обезщетение ?

Важен е въпроса кой получвава застрахователно обезщетение ?

С Постановление № 4/1961 г. Пленумът на Върховният Съд от 1961г. законодателят се е произнесъл относно неимуществени вреди при ПТП да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия

Става дума за неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), след като се установи, че действително са претърпели вреди.

С Постановление № 5/1969 г. ПВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане.

В съдебната практика кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления на МС от 1961 и 1969г.

Върховен Касационен съд се произнесе с Тълкувателно решение относно кръгът от лицата, имащи право на застрахователно обезщетение

Това са лица, легитимирани да предявят застрахователни искове в съдебни дела.

Това даде възможност за искове срещу застрахователи за изплащане на застрахователни обезщетения при или по повод на смърт, относно техни близки роднини

Касае се за близки, загинали в пътно транспортни инциденти на пътя.Кога се плаща застрахователно обезщетение ?

Двойките без брак трябва да са с една и съща адресна регистрация поне година, за да получат обезщетение.

Застрахователите огласиха примери какво ще се полага на пострадалите и близките им при катастрофа.

Сумата на застрахователното обезщетение варира от 40 000 лв. до 60-80 000 лв. компенсация получава преживелият съпруг.

Това застрахователно обезщетение се изплаща. ако партньорът му е починал в катастрофа.

Промяната е в резултат на практика на ВКС относно лица, легитимирани да получават застрахователни обезщетения с оглед новите социални и икономически условия.

В практиката, част от загиналите са лица на висока възраст, често без наследници, които да предявят претенции по отношение на Застраховател.

Тълкувателно решение № 1/2016 г. легитимира лицата за обезщетение за неимуществени вреди дкакто и лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.

Това следва да е лице, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.

В тези случаи основното изискване на съда е това обезщетение  да се присъжда при реално доказани родствени връзки

Целта е да се обезщети най-близката връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Отмяна решение Общо събрание на дружество

Когато се констатира противоречиво решение в една фирма е основание за искане на отмяна решение Общо събрание на дружество.

Основание за отмяна на решението на Общото събрание е противоречие и с устава, учредителния договор, т.е. атакуваното решение да е противозаконно и/или против Устав на дружеството.

Всеки съдружникможе винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда с един отрицателен установителен иск.

Той може да поиска да се прогласи решението за нищожно.

Нищожността се релевира безсрочно, т.е. няма давностен срок за предявяване на иск за обявяване на нищожност.

Критерии за определяне на противоречие на решение 

Противоречието на решението се преценява с оглед на:Отмяна решение Общо събрание на дружество

– противоречие на материалния закон 

  • нарушаване разпоредбите за разпределение на печалба,
  • решение за приемане на нов съдружник,
  • решение за определяне на дивиденти,
  • решение за изключване на съдружник, противоречащо с устава (договора) и/или закона,
  • нарушаване на визираните в чл.224 от ТЗ право на сведения и правата на акционера да прегледа и да получи материали, свързани с дневния ред, в установения срок;

– противоречие на процесуалния закон –

  • нарушение законови разпоредби по свикване общото събрание,
  • Нарушение по чл.139, ал.1 и чл.223 от ТЗ,
  • Неизпращане на писмена покана до съдружник или акционер, ако е предвидена в договора (устава),

ВАЖНО:  неспазване процедурата както на свикване, така и на провеждане на събранието на дружеството е достатъчно основание за отмяна по иск на основание чл.74 от ТЗ.

Иск по чл.74 от ТЗ е конститутивен, тъй като с него се иска промяна на едно съществуващо правоотношение – промяна на прието от общо или учредително събрание решение.

Съдебен контрол по отмяна на съдебно решение

На съдебен контрол подлежат решения на общо или учредително събрание на дружеството само за законосъобразност и изключва проверка на целесъобразността.

Искът се предявява срещу дружеството, активно легитимиран да го води е всеки акционер или съдружник, като размерът на участието му в дружеството няма значение.

Управителят на дружеството е ищец, общото събрание следва да назначи представител за конкретния случай, който да представлява дружеството по делото.

Искът се предявява пред окръжния съд по седалището на дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието. Отмяна решение Общо събрание на дружество

За останалите акционери или съдружници срокът е 14-дневен от узнаване на решението, но не по-късно от 3 месеца от деня на провеждането му – чл.74, ал.2 от ТЗ.

Срокът е преклузивен и с изтичането му се изключва предоставеното на съдружника или акционера потестативно право да обжалва решението.

Съгласно закона всеки съдружник, може да предяви:

1. Установителен иск – внaся се яснота и безспорност относно съществуването на членствено правоотношение.

Най-често това са искове за вноска или нещо друго.

2. Осъдителен иск, с който се цели да се присъди неудовлетворено притезание и да се допусне принудително удовлетворяване на притезанието.

3. Конститутивен иск пред съд с искане да го потвърди със сила на присъдено нещо и да постанови промяна на правоотношението между акционер, съответно съдружник, и дружеството, т. е. спорещите страни.

По своята правна същност решението на общото събрание на дружеството се доближава до гражданска многостранна сделка, решението по която се взема от гражданскоправни субекти с общи права и интереси и има действие само вътре в дружеството.

Затова спрямо решенията не могат да се прилагат общите правила за недействителност на договорите. Ако не се обжалва и след изтичане на предвидения преклузивен срок съгласно чл.74 от ТЗ ще стане стабилен акт и ще влезе в сила.

За допълнителна информация се обадете на 0897 90 43 91 или e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Иск за нищожност на съдебно решение

В гражданския процес, когато процесуално действие e извършено в нарушение на процедурата, т може да се предяви иск за нищожност на съдебно решение.

Гражданският процес е строго формален и формата и срока за процесуални действия на страните е силно стеснен. Част от действията, извършени от съда могат да бъдат отменени по чл. 270 ал.2 ГПК, но само когато е налице нарушена процедура.

Когато решение подлежи на инстанционен контрол, но се предяви иск за прогласяване на нищожност на решение, този иск за нищожност е  недопустим. В този случай страната може да предяви въззивна/ касационна жалба.Иск за нищожност на съдебно решение

Предявен иск за прогласяване нищожност на съдебно решение по чл. 270 ал.2 ГПК, може да се поиска в различни производства – примерно – дело за съдебна делба по чл. 34 ЗС.

Важното в случая е да се направи ясно разграничение между критерия за материална правна недействителност

В този случай са налице др. инструменти – обжалване пред по-горестоящият съд и процесуална недействителност в производството.

Критерии за нищожност на решение

Правото да се иска прогласяването на нищожността на влязлото в сила съдебно решение се упражнява чрез иск или възражение.

Текстът на чл. 270 ал.2 ГПК дава  възможност да се прогласи нищожност на съдебно решение, когато то не отговаря на  процесуалните изисквания за неговата валидност.

Нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които

Абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването

Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило

Основанията за обявяване на нищожност на Съдебни решения са следните :

В този смисъл, критериите за определяне нищожността на съдебно решение може да се изразява в следните действия:

  • Решението е постановено от незаконен съдебен състав (лице без правоспособност да правораздава, както и в решаването на делото е участвало лице, което не е назначено за това от ВСС)
  • Решението е постановено, извън пределите на правораздавателната власт на съда ( пример за това е делото е разгледано по реда на ГПК, а е следвало да бъде приложен друг закон (ред).
  • Решението е постановени извън териториалната компетентност на българския съд;
  • Решението е постановено срещу лице, което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища и съдебна система;
  • Решението не е подписано от съдията
  • Решението не е изготвено в писмена форма или е неразбираемо, трудно за тълкуване;

В съдебното решение следва да е посочено дали същото подлежи на обжалване, пред кой съд и срок. Без значение е дали решението, чиято нищожност се търси е прогласена, е станало необжалваемо поради изпуснат срок или е такова със самото постановяване.

Важно е единствено да е влязло в сила и да поражда правни последици между страните по делото, за да попада в обхвата на чл. 270, ал. 2 ГПК

Основният критерий за прогласяване нищожност на съдебно решение са неговата процесуална недействителност, а не материална такава.

Материално правната недействителност на съдебно решение е основание за неговата последваща отмяна по смисъла на чл. 271 ал.1 ГПК или по реда на чл. 281 ал.1 т.3 ГПК при касационното обжалване.

Изключение от критерия за нищожност на решениеИск за нищожност на съдебно решение

Относно характера на иска като установителен (отрицателен при това) едва ли би възникнал спор – ищецът иска от съда да прогласи решението за нищожно, а с това и че правните последици, които би следвало да произтекат от това решение, не са настъпили.

Разликата между упражняването на това право чрез иск  по чл. 270 ал.2 ГПК чрез възражения :

  • При предявен иск по чл. 270 ал.2 ГПК съдът ще се произнесе с решение, което ще се ползва със силата на пресъдено нещо
  • При направено възражение в хода на съдебно производство, то ще бъде обсъдено в мотивите към решението и би могло да послужи за отхвърляне на иска срещу лицето, което е направило възражението, но няма да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса за валидността на влязлото в сила решение, чиято нищожност е установена.

Oснованията за нищожност на решение трябва да се основават не на материално-правната му незаконосъобразност, а на на процесуална валидност.

За допълнителна информация, моля потърсете ни на тел. 0897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Иск връщане недължимо платено

Основно задължение на ищец при предявен иск за връщане на платено без основание платилият ищец трябва да докаже плащане.

Резонно възниква въпроса: Длъжен ли е ищецът по делото да докаже липса на основание за плащане?  

Краткият отговор е – По иск за връщане на недължимо платено, какъвто е иска по чл. 55 ЗЗД в трите му хипотези, ищецът трябва да докаже

А/ липсата на основание за плащане

Б/ ответникът – правното основание, въз основа на което е следвало да получи плащане.

Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или закона – съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Ищецът е длъжен да посочи и факта на предаване и на отсъствие на основание, а ответникът основание да задържи платеното.

В този ред въпросът за тежестта на доказване се решава от разпоредбата на чл. 26 ЗЗД: „Основанието се предполага до доказване на противното.Иск връщане недължимо платено

Тълкувайки логически закона основанието се предполага.

В чл. 26 ЗЗД е  установена законова презумпция, че то съществува и тя освобождава кредитор от необходимост да го доказва.

Същност иск връщане недължимо платено

При приложението на чл. 55 и 59 ЗЗД не винаги се прави разграничение на отделните фактически състави.

Счита се, че се касае до иск за неоснователно обогатяване, а от текста на закона следва, че в чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава, а чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав.

А / Първата хипотеза на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание.

Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно.

В този смисъл правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на страните

При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора.

Липса на основание е налице и в случаи, когато е получено въз основа на нищожен акт.

Дори е възможно предаването да е станало след прогласяване на унищожаемостта или без да е съществувало основание.

Задължението за връщане на дадено при липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага.

То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979г.

Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника.

За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Б/ При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.

Искът намира приложение при двустранни договори.

Ако задължението на страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, както и при сделки под отлагателно условие

В/  При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.

Тук искът се основава при унищожаване на договорите поради порок на волята.

Изключение от иск връщане недължимо платено Иск връщане недължимо платено

В случай, че не са налице елементите на някой от фактическиte състава чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато въобще липсва друга възможност за правна защита

Този иск е допустим при увеличено без основание имуществото на друго лице за сметка платилия.

Извод – При упражняване иск в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил

Той дължи това, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването.

При предявен иск по чл. 59 съдът изяснява отношенията и връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.

За допълнителна информация се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Връщане дадено без основание

Често в практиката и търговията се случват случаи, в които се стига до връщане дадено без основание.

Повечето от тези плащания нямат истинско правно основание за извършване и платецът не рядко се оказва в ситуация, когато се налага връщане дадено.

Връщане дадено без основание

За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД между страните трябва да е налице правоотношение, възникнало от определен фактически състав

Въз основа на това една от страните (обогатилата се) да е получила или нещо без основание за сметка на другата страна (обеднялата), или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание.

Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право включва искове

А/ за връщане полученото без основание,

Б/за връщане полученото на отпаднало основание

В/ за връщане полученото на неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация.

В съдебната практика са налице няколко основни предпоставки за уважаване на искове по дела за връщане на суми.

Покана за връщане

Съгласно тълкувателно решение на ВКС при неизпълнение на парично задължение, законът поставя изискване за покана на длъжника, когато няма уговорен срок

Единственото изключение е предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и е длъжен да изпълни без покана.

Това е така, тъй като задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно, то може да се иска от кредитора веднага.

От кой момент се дължи връщането ?

Интересен е въпросът при връщане на дадено при липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетението за забава ?

Отговорът на въпроса е даден в Тълкувателното дело  по чл. 292 ГПК, а именно :

Съгласно ОСГК и ОСТК, Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада.

Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта.Връщане дадено без основание

Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение – било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право.

Основен принцип в облигационното право е, че изпълнението на задължението е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или закона

Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Разлика добросъвестен и недобросъвестен длъжник 

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, добросъвестният длъжник дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни“, да се добави, че „недобросъвестният длъжник изпада в забава от момента на получаването, т.е. от изискуемостта

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г., на Пленум на ВС „В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава.

Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.

Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено.

Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила”

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г., Пленум на ВС „При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. 

Ние сме насреща при нужда от съвет на тел. +359 897 90 43 91 , е-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Връщане на отвлечено дете

В последните години се засили миграцията в чужбина и възникнаха смесени бракове, което постави въпроса за връщане на отвлечено дете.

Кантората се занимава с казуси по Хагска конвенция и отвличане на деца.

Тези дела се разглеждат от Софийски градски съд при приложение на чл. 3 Хагска Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Конвенцията съдържа изрично позоваване на интересите на детето и цели да гарантира ефективното спазване на законите, свързани с

  1. упражняване на правото на лични отношения;Връщане на отвлечено дете
  2. компетентността на съда произтича изрично от чл.22а,ал.1 от З за закрила на детето;

Съгласно чл.21 от Конвенцията молбата се подава до централния орган на договарящата държава, т.е. към нейното Министерство на правосъдието или съответният централен орган.

Кога е налице отвличане на дете по Хагска конвенция?

По дефиниция на чл. 3 Хагска Конвенция, прехвърлянето или задържането се считат незаконни, при наличието на следните две кумулативни предпоставки:

        1. Тези действия – прехвърляне или задържане да са извършени в нарушение на правото на упражняване на родителски права;

Това включва и случаите, в който родителски права над детето са учредени съвместно или поотделно

Съгласно чл. 5, б.”а” ХК, това съдържание включва и правото за определяне на местопребиваване преди задържането на децата

     2. Тези действия на прехвърляне или задържането са в нарушение на ефективно упражнявано съвместно или поотделно;

Достатъчно е един от двата критерия да е налице, за да бъде постановено съответното решение, с което се уважава решението на съответния правораздавателен орган поискал връщането в държавата членка.

Критерии за определяне основателност на иска 

Връщане на отвлечено детеВ съдебната практика са се наложили няколко критерия за определяне на основателност на иск за връщане на дете.

От една страна значение има приложението на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Този Регламент определя като основен критерии – местопребиваването на детето преди прехвърлянето или незаконното задържане в държавата членка.

Вторият основен критерий, определящ основателност на предявените искове по чл. 3 Хагска конвенция е интреса на детето.

В хода на съдебните производства, често се случва смесването или приоретизиране на единият от двата критерия. Връщане на отвлечено дете

Казусите съдържат множество усложнения – примерно искане за връщане в държави, извън Европейски съюз, които не са страни или не са съгласували Хагска конвенция.

В повечето случаи определящ е вторият критерии, доколкото в негов интерес е да бъде предотвратено поставянето на детето в по-неизгодно положение, отколкото същото преди прехвърлянето или незаконното задържане.

Същевременно, ако се установи наличието на риск и основания по чл. 13 от Хагската конвенция, съдът може да откаже връщането при наличието на определени предпоставки.

В този случай, въпреки констатиране на нарушения по Конвенцията „интересите на децата са от първостепенно значение при упражняване на родителските права, с оглед на което следва да бъда постановен отказ за връщане в държавата по първоначално местопребиваване. 

За допълнителни въпроси, моля обърнете се за информация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg