fbpx

Признаване на чуждестранни присъди

Правната материя относно признаването и изпълнението на чуждестранните присъди е регулирана от Европейската конвенция за международно признаване на чуждестранни присъди.

Европейската конвенция за международно признаване на присъди е ратифицирана от българския Парламент – 28.01.2004 г.

Основната цел на Европейската конвенция за международно признаване на присъди е

– за еднаквото прилагане на правилото non bis in idem;

-за признаване и изпълнение;

– за вземане под внимание на съдебни решения по наказателни дела, издадени в държавите-членки на Съвета на Европа.

Изискванията на Конвенцията са следните : Признаване на чуждестранни присъди

Съгласно ЕКМПП всяка договаряща държава предприема законодателни мерки, за да бъде взето под внимание от съда при постановяването на решения.

А/ всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело, произнесено за друго деяние в съдебен процес, с оглед прибавяне към тази присъда на последиците, произтичащи от нейното законодателство.

Б/ ЕКМПП определя условията, при които това съдебно решение се взема под внимание.

Тук следва да се вземат в предвид и случаите за спазване принципът на равностойност на присъдите, постановени в държави-членки на Съвета на Европа.

Правилното прилагане на принципа за равностойност и необходимостта да се гарантира, че правните последици на чуждестранните присъди са системно равностойни на местните.

Успоредно с това е прието Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г. за  присъдите, постановени в Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства.

Рамково Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г. цели присъдите, постановени в държави-членки, се ползват с еднакви последици.

Чрез него се утвърждава взаимното доверие в наказателните закони и съдебните решения в европейското пространство на правосъдие и се насърчава съдебна култура

По делото за признаване на чуждестранни присъди, предишни присъди, постановени в държава-членка, трябва да се вземат предвид при новообразувани наказателни производства.

Рамковото Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008г е транспонирано от българската държава чрез правилото на чл.8, ал.2 от НК

Съгласно това за Съдебно Решение,  за което има влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК

Във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България и получаване на присъда, постановена от друга държава членка, са равностойни.

Това се прилага независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право.

Така се въвежда водещият принцип за равностойност на чуждестранните и националните присъди. Относно приложението на чл.8, ал.2 от НК съществува противоречива практика на българските наказателни съдилища.                           

Признаване на чуждестранни присъдиПризнаване на чуждестранни присъди

В международните актове се прави разлика между

  • признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и
  • вземане предвид на последиците от такава присъда.

Регулацията за признаването и изпълнението на европейски съдебни решения по наказателни дела се съдържа в ЕКМПП

За държавите членки на ЕС се прилага Рамковото решение 2008/909/ПВР, като и в двата акта е предвидена по-сложна процедура.

Зачитането на международните последици на предишни присъди е уредно в друга част от Конвенцията

За държавите членки на ЕС се прилага друго Рамково решение 2008/675/ПВР, без специална процедура.

Различните режими се базират на принципа, че изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата.

В този случай предишното осъждане е вторична нейна правна последица, която се взема предвид при всяко новообразувано наказателно производство.

Крайната цел на признаване на чуждестранна присъда в процедурата по чл.463 и сл. от НПК е нейното изпълнение.

Тази процедура е необходима само когато трябва да се изпълни чуждестранна присъда

В производството по признаване на чуждестранни присъди не следва да се вземат предвид другите нейни правни последици, предвидени в националното законодателство.

Действие на Рамково Решение 2008/675 Признаване на чуждестранни присъди

Целта е да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаване на присъда от съда на всяка държава.

В законодателство, предвиждащо отнемане на придобито от престъпна дейност имущество от присъдите на наказателните съдилища за изрично посочените конкретните престъпления.

Тези последици не са елемент от присъдата, а са вторични, затова по изложените по-горе съображения трябва да се зачетат директно от гражданските съдилища в производството по съответните закони.

При престъпната дейност с незаконно придобито имущество, извършена в чужбина, с  постановена присъда в държава-членка на ЕС, съдилища са длъжни да вземат предвид  същата.

Основната цел е равностойност на чуждестранните и националните присъди в общото европейско пространство на правосъдие.

Това производство касае изпълнението на присъда, а не вземането й по смисъла на чл.8, ал.2 от НК

За него не се изисква специална процедура в съдилищата.

Събиране навло за превоз

В съвременния товарооборот често се стига до съдебни дела за събиране навло за превоз.

За съжаление не са редки случаите, в които товародателят да „забрави“ да плати товар или дължимо навло към превозвач. Задължително в този случай е да е налице както фактура за плащане, така и товарителница за транспортна услуга към Товародател.

 Товарителницата, съдържа предвидените в чл.6 от Конвенцията CMR и чл.53 ал.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/ данни, с изключение на данните за датата на приемане на стоката за превоз и уговорен срок за извършване на превоза.

Голяма част от тези случаи, касаят изпълнението на валиден договор за превоз съгласно Заявка за автомобилен превоз на товар.

По тази Заявка Превозвачът следва да е изпълнил задълженията си за превоз, а товародателят да не е заплатил навлото.Събиране навло за превоз

Елементи на иска за събиране на навло

Съществени елементи на иск с правно основание по чл. 372 от ТЗ, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД  са :

  1. Наличието на валидно правоотношение и Договор за извършен превоз на товари;
  2. Фактура за разход на транспортната услуга към товародателя;
  3. Валидна ЧМР-товарителница и доказателства за извършен превоз без забележки и коментар;
  4. Писмена кореспонденция за Поръчка – ВЪЗЛАГАНЕ на превоза на стоки;
  5. Указания към Превозвач, ако се касае за превоз на специални товари по #ЧМР Конвенция;

Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на Договора за превоз на стоки и товари

Единственото изискване е той да не противоречи на норми на закона и на добрите нрави.

Автономията на волята и свободата на договарянето, включително при постигането на клауза за неустойка, обаче не са неограничени и следва във всички случаи да се подчиняват на добрите нрави. 

Товародателят отговаря за заплащане на навлото, а ако е уговорена и неустойка

Отговорността на товародателя обхваща стойността на транспортната услуга, доказана със съответните писмени документи и доказателства за извършен превоз.

Превозвачът или Спедиторът могат да претендират и за неустойка, ако така е изрично уговорена в Договора за превоз.

Според ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС обстоятелството, че неустойката  е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, не води априори до нейната нищожност поради противоречие на добрите нрави.Събиране навло за превоз

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на комплексни критерии като

А/ естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

Б/ дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека;

В/ съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други.

Договорът за превоз възниква при възложено по силата на заявка-договор за автомобилен превоз извършването на спедиция и международен автомобилен превоз на товари  срещу уговорено възнаграждение.

В практиката си, ВКС приема, че по аналогия с вътрешното право, доколкото Конвенцията за CMR не предвижда регламентация, договорът за автомобилен превоз е реален и се счита за сключен с предаването на товара. 

Съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 и ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач, като към рекламацията е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, доказващи претърпяната вреда.

Съгласно чл.37, превозвач изплатил обезщетение, съгласно разпоредбите на Конвенцията има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу превозвачи,  участвали в изпълнението на превозния договор, при определени три хипотези, съобразно вината за причинената щета.

В този случай, съдът основателно приема, че между страните бил сключен договор за международен превоз на товари по смисъла на чл. 362 ал.1 от ТЗ

За допълни въпроси, обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или E-mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Приложимо право при развод

В случай на валидно сключен граждански брак, най-същественият въпрос при раздяла е кое е приложимо право при развод.

Правните въпроси с международен елемент са обичайно сложни и тяхното решаване предполага съобразяването и познаването на широка нормативна уредба

Тази уредба касае както вътрешноправните източници, така и международноправните източници в това число и Регламенти на ЕС,

Тези актове имат задължително за правоприлагащите органи след 2007г. и имащо примат пред разпоредбите на КМЧП по силата на Договори за присъединяване към ЕС.

Законът изрично урежда въпроса, че гражданския брак между български гражданин може да е сключен в чужбина.

Същевременно е възможно да бъде сключен и смесен брак между български гражданин и чужд гражданин в чужбина.Приложимо право при развод

В този случай е желателно актът за брак да се представи пред съответната община в България, за да бъде бракът признат и в България.

Приложимо право при съпрузи с различна националност ?

В този конкретен случай, много съществен е въпросът към момент се счита, че за настъпили правните последици от сключването на брака в България:

А/ дали това е моментът на неговото сключване или това е моментът на регистрацията на този брак в общинската служба в Република България.

Този въпрос е от съществено значение най-вече с оглед имуществените отношения между брачните партньори.

Естествено този въпрос засяга най-вече имуществените отношения между страните и по-конкретно претенции за общи недвижими имоти и придобити права

Затова за да се разреши въпросът за #собствеността по отношение на  имот, следва да се отговори на въпрос от кой момент в отношенията между съпрузите, бракът произвежда действие

А/ дали това е датата на сключването му ? или

Б/ датата на регистрацията му в общинската служба на съответното населено място в Република България ?

Естествено, отговорът на въпрос е, че най-важна е датата на сключването на самия брак.

Тази дата има определящо значение за уреждане на имуществените отношения на страните

Докато при датата на в общинската служба на съответното населено място в Република България има оповестително действие.Приложимо право при развод

Правните последици от сключването на брака, макар и сключен в чужбина, настъпват към датата на сключването му

Неправилно е да се счита, че това е датата на регистрацията в в общинската служба в Република България.

Кое е приложимото право?

За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се прецени къде е обичайното местопребиваване на двамата съпрузи.

По въпроса за брачни производства, следва да се има предвид текста на чл. 79 и 82 от КМЧП, уреждащи въпросите с приложимото право при лични и имуществени отношения между съпрузите за развод.

Отделно следва да се има и задължителното пряко действие на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

  • развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
  • определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Съгласно чл. 82, ал. 2, разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

Това място ще определи и приложимо при разрешаване на имуществени спорове. Затова приложимото право за делба на имущество придобито по време на брака, следва да се решава от тяхното обичайно местопребиваване.

Обща международна компетентност на българските съдилища е налице, когато:

  • Ответникът има обичайно местопребиваване (domicile), седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в РБ;
  • Ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в РБ;

По силата на Кодекса на международното частно право, българските съдилища са компетентни, ако поне един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.

А ако дори не може да се даде категоричен отговор и на този въпрос, следва да бъде определена държавата, имаща най-тясна връзка за двете страни.

Затова много често ако двамата съпрузи са с различно гражданство се прилага правото на страната по тяхно обичайно местопребиваване или това на държавата, в която са в най-тясна връзка.

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg.

Делба на имот фактическо съжителство

Съгласно Закона за собствеността правото на собственост може да принадлежи на две лица, придобит по време на брак, което налага нуждата от делба на имот фактическо съжителство.

Съгласно Закона за собствеността правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държава, общини и юридически лица.

Особености на придобиване на идеални части

В случай, че имотът е закупен от лице което има сключен брак, в акта за собственост се вписват имената на този който го е придобил

Въпреки това имотът е  собственост и на двамата съпрузи. Всеки един от тях е собственик на съответна идеална част.

Важно е да знаете, че частите на съсобственици винаги се считат за равни, освен ако изрично не е посочено друго в документа за собственост.

За имот, придобит от фактическо съжителство съсобственикът участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си.

Законът сочи, че той може “да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение.

За ползване на обща вещ от съсобственик, получена при съсобственост , ползващия съсобственик дължи обезщетение на другият от писмено поискване.

ВАЖНО: Съсобственик на имот, придобит от фактическо съжителство, може да продаде своята част от имота на трето лице, пред нотариус.

За тази цел следва да представи писмени доказателства, че е предложил на другият съсобственик да изкупи частта му при същите условия.Делба на имот фактическо съжителство

Съдебна процедура по делба на съсобствени имот

Искът за оспорване на прехвърлянето по чл. 33 Закон за собствеността следва да се предяви в двумесечен срок от прехвърлянето.

В случай, че съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Законът дава решение на проблема със съсобственост между съсобствениците.

Съгласно закона всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта”.

Изрично е записано, че разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.

Искът за делба не се погасява с давност

В съдебната практика и в житейският ред са познати два вида делби за разделянето на имот, придобит съвместно от двамата при условията на фактическото съжителство. Това са доброволна и съдебна делба.

Доброволна делба може да се проведе, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове.  В този случай недвижимият имот или земи да се поделят на части, които да могат да се ползват самостоятелно.

Но може да се състои и ако имот не може да се раздели на реални дялове, а съделителите са повече.

Делба на имот фактическо съжителствоПри нея всеки от съсобствениците може да иска своя дял в натура – в случая реална част от имота. Ако имотът е неподеляем, той се дава на един от съсобствениците, а дяловете на останалите се изравняват с пари.

Законът казва, че ако имотът не може да се раздели, то тогава той следва да се изнесе и на публична продан, за уравнение на дела в пари.

Съделител на имот, придобит съвместно от фактическо съжителство може да участва в наддаването при публична продан.

Доброволната делба ще бъде нищожна, в случай че не участва съсобственик.

При съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици, в противен случай същата е недействителна.

Допълнителни въпроси на + 359 897 90 43 91 или изпратите мейл на office@lawyer-bulgaria.bg

Прекомерност на неустойка по договор

В съдебният процес за присъждане заплащането на уговорена неустойка не е нужно същата да се доказва, като размер или основание

Съществуват случаи, в които вредите са на по-голяма стойност от неустойката няма пречка да бъдат претендирани по общия ред

В този случай, по-високият размер на причинените вреди, над уговорената неустойка следва да се доказва.

Неустойката не е средство за получаване на блага обезщетение на кредитора.Прекомерност на неустойка по договор

В случай, че е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът има право да намали нейния размер, при възражение.

Изключение от горното правило се, касае неустойка търговска сделка, стига страните да са търговци.

Съгласно Тълкувателни решения на ВКС неустойката по търговска сделка може да бъде ограничена при определени предпоставки.

Установяване на прекомерност 

Поради разнородния характер на задълженията, чието изпълнение неустойката обезпечава, в теорията, в съдебната и арбитражна практика липсват критерии за прекомерност по чл. 92 ЗЗД.

В някои хипотези като критерий за прекомерност се определя съотношението на неустойката с претърпените от кредитора вреди, а в други – съотношението й с размера на основното задължение, чието изпълнение тя обезпечава.

Не са редки случаите, при които като показател за прекомерност се приема обезщетението по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва. Това се отнася най-вече за неустойката, обезпечаваща изпълнението на парични задължения.

Изключение за прекомерност на неустойка по договор

При търговските дела неустойката по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД търпи известно изключение с оглед чл.309 ТЗ – не може да се намалява поради прекомерност

В конкретният случай се касае за уговорена неустойка по търговска сделка.Прекомерност на неустойка по договор

В съдебната практика са налице две условия, които законът въвежда кумулативно  за изключение от  прекомерност

А/ сделката да е търговска

Б/ сделката да е сключена между търговци.

Практиката на ВКС е наложила тълкуване, съгласно което забраната по чл. 309 от ТЗ следва да се прилага и към абсолютните търговски сделки

В този случай, страната-нетърговец на общо основание може да се позове на прекомерността и да иска намаляване.

Право да иска намаляване е изключено за страна, която е търговец

Съгласно чл. 287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска.

Обезпечителната функция на неустойката е гаранция че неустойката ще гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения С помощта на съдебен процес, пострадалия може да защити правата си, чрез искове за неизпълнение.

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Иск за неустойка по договор

В случай на неизпълнение по двустранен договор, изправната страна може да предяви иск за неустойка по договор.

Съгласно легалното определение неустойката обезпечава изпълнение на задължение, която се реализира чрез предявяване на съдебен иск за неустойка, в случай, че е уговорена между страните.

Често пъти рисковете от неизпълнение на договор са сериозни, поради което е нужно страните да гарантират изпълнение на договора чрез т.нар. неустойка.

Неустойката по договор уговаря ориентировъчен размер на бъдещото обезщетение от неизпълнение, чрез клауза по чл. 92 ЗЗД.

Поради разнородния характер на задълженията, чието изпълнение неустойката обезпечава, в теорията, в съдебната Иск за неустойка по договори арбитражна практика липсват критерии за прекомерност по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.

В някои хипотези като критерий за прекомерност се определя съотношението на неустойката с претърпените от кредитора вреди, а в други – съотношението й с размера на основното задължение, чието изпълнение тя обезпечава.

Същност на уговорена неустойка по договор

Неустойката представлява предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на едно задължение.

ВАЖНО : Неустойката следва да бъде задължително уговорена между страните.

Вредите от неустойката не се доказват в съдебния процес, ако е налична в договора като размер.

В случай, че вредите са на по-голяма стойност от неустойката е допустимо да се претендират по общия ред.

Все пак неустойката не е средство за облагоделстване на кредитора, а за обезщетяването му.

Поради това, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът има право да намали нейния размер по искане на длъжника.

Това правило, обаче, не се отнася за неустойки, уговорени по търговска сделка – когато и двете страни са търговци.

В Тълкувателни решения, неустойката по търговска сделка може да бъде ограничена.Иск за неустойка по договор

Основна задача на неустойката е да стимулира страните по облигационното правоотношение към точно изпълнение на поетите с договора задължения.

Изхождайки от икономическата логика, стояща зад този институт, можем да обобщим, че неустойката изпълнява няколко основни функции – обезпечителна.

Обезпечителната функция на неустойката е гаранция че неустойката ще гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения

С помощта на съдебен процес, пострадалия може да защити правата си, чрез искове за неизпълнение.

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Искове за неизпълнение на договор

Често пъти се случва, че при търговски отношения между дългогодишни партньори се стига до искове за неизпълнение на договор.

В правната теория и чл. 20 ЗЗД – договорът има сила на закон за тези, които са го сключили. Този принцип може да се извлече и от редица други разпоредби на основния закон, регулиращ договорните отношения.

При подписан договор да не се изпълнява от едната или от двете страни – умишлено или поради проява на небрежност. За изправната страна винаги е налице възможност за съдебни действия с оглед защита на личния си интерес.

В тези случаи законът дава възможност на кредитора да предяви надлежно пред съда искове при неизпълнение на договор.

За да развалите договора трябва да е налице неизпълнение в каквато и да е било форма- пълно неизпълнение или неточно – забавено, частично, лошо изпълнение.

В случай, че е налице неизпълнението на двустранен договор спрямо уговореното, неизправната страна следва да понесе цялата отговорност, като плати обезщетение или неустойка.

Винаги когато сте изправени срещу неизпълнение, задължително първо развалете договора. Развалянето се извършва по правило извънсъдебно.

Това не се отнася за договори с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти и договорите за аренда за повече от 10 стопански години.

В тези случаи договорите се развалят единствено по съдебен ред.

Последици при неизпълнение на договорИскове за неизпълнение на договор

На първо място законът предоставя няколко възможности за изрядната страна да потърси правата си по съдебен ред. Някои от възможните съдебни искове, които са свързани с неизпълнението, развалянето и прекратяването на договорите са следните:

– Иск за реално изпълнение на договор и обезщетение (Иск за плащане на просрочени вноски);

– Иск за обезщетение поради неизпълнение на договор (неустойки);

– Иск за разваляне на договори, с които се учредяват, прехвърлят, признават или прекратяват вещни права;

– Иск за връщане на вещ след прекратяване на договор за наем и обезщетение за неправомерното й ползване;

– Иск за установяване съществуването или несъществуването на права.

Възможности при неизпълнение на договорИскове при неизпълнение на договор

В случай на неизпълнение, кредиторът има право да развали договора и да иска връщане на всичко дадено по него до момента.

Неизпълнението на даден договор от насрещната страна не води автоматично до преустановяване на облигационните отношения, независимо колко време трае това неизпълнение.

За да се преустанови правоотношението и да се разкъса облигационната връзка трябва да се извършат определени действия по разваляне на договора.

В този случай кредиторът е длъжен да отправи волеизявление до длъжника, с което да му даде подходящ срок за изпълнение

Тази възможност е налице в случаите освен когато изпълнението вече е станало невъзможно или безполезно или пък е било уговорено да се изпълни в точно определен момент, който е отминал.

След изтичането на срока, даден от изправната страна и липсата на изпълнение, кредиторът ще счита договора за развален.

РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОРА

За да се преустанови правоотношението и да се разкъса облигационната връзка трябва да се извършат определени действия по разваляне на договора.

Това е предвидено в чл. 87 от ЗЗД заедно с конкретните изисквания към договорите.

За целта кредиторът е длъжен да отправи волеизявление до длъжника, с което да му даде подходящ срок за изпълнение. Това следва да е подходящ срок, с изтичането на който срок при липсата на изпълнение ще счита договора за развален.

В случай, че развалянето е поради забава на длъжника, според съдебната практика не е необходимо да се определя нов срок  за изпълнение.

При ситуация,  в която развалянето е поради забава на длъжника, според съдебната практика не е необходимо да се определя нов срок  за изпълнение.

Когато е предявен иск за обезщетение вместо реално изпълнение, длъжникът има право да предложи изпълнение, в случай, че кредиторът все още има интерес.

Ощетената страна следва да предяви претенциите си чрез съдебен иск лично или чрез адвокат по търговски дела. С помощта на съдебен процес, пострадалия може да защити правата си, чрез искове за неизпълнение.

За допълнителна информация, моля свържете се на тел. 0897 90 43 91 или  e-mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Признаване чуждестранни съдебни решения

Съдебната практика по някой дела все по-често налага нуждата от признаване чуждестранни съдебни решения.

Това действия представлява съдебно производство по въвеждане на едно чуждестранно решения в съдебната система на страната.

Това се налага за актове, които са постановени от чуждестранни съдилища и нямат пряко действие в Република България.

Националното законодателство не съдържа достатъчно разпоредби, които да уредят детайлно материята.

Именно затова в своята дейност Европейският съюз и Съвета на Европа приеха Регламенти имащи ранг на закони, уреждащи детайлно тази материя.

Правна регламентация на признаване на чуждестранни решенияПризнаване чуждестранни съдебни решения

Законът не съдържа детайлно описание и достатъчно разпоредби касаещи признаване и допускане на изпълнение на решения и актове на държави в ЕС

В правната наука следва да се прилага не само уредбата на чл. 621 и сл от ГПК, но и Регламенти на ЕС с оглед настъпила хармонизация на правото в държавите-членки на ЕС.

С въвеждането на Регламентите и Директивите на ЕС се налага приложението на единни норми, които всички държави-членки на ЕС прилагат.

Законът предвижда ред, при който едно съдебно решение постановено в държава членка, следва да бъде признато и допуснато за изпълнение на територията на Република България.

Това касае разбира се приложението на Регламенти и Директиви на ЕС относно въвеждането на чуждестранни съдебни решения.

Признаване на чуждестранни решения извън ЕС

След като има създаден ред за признаване на чуждестранни Съдебни решения, възниква въпроса за признаване на чуждестранни решения извън ЕС.Признаване чуждестранни съдебни решения

Признаване и допускане на изпълнението на съдебните решения, постановени в чужди държави, които не са част от ЕС по различна процедура и ред, а именно ред, определен в КМЧП.

В КМЧП е разписана процедурата по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (извън ЕС).

По отношение на тези актове в българският закон е определена съдебната процедура по признаване на тези чуждестранни съдебни решения.

Важно По разпоредбата на чл. 121 ал. 1 КМЧП съдът в производството по признаване и допускане за изпълнение не може и не следва да навлиза в разглеждане на спора по същество.

Респ. налице е конкретен ред за допускане за изпълнение в Република България на тези съдебни решения.

ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на РЕШЕНИЯ

Признаване и допускане на изпълнението на съдебните решения, постановени в чужди държави, които не са част от ЕС следва да е по различна процедура и ред, а именно реда, определен в КМЧП.

В част Четвърта, глава 12, членове от 117 до 124 на КМЧП е разписана процедурата по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България.

Съгласно част четвърта на КМЧП условията въведени в чл. 117 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението са следните:

– Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:

-чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;

-на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;

-ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;

-ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съдобразуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;

-признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

#Екзекватура, #Съдебнаекзекватура, #Признаванеразвод, #Екзекватура, #КМЧП, #чуждестранносъдебнорешение, #Решениеразвод, #изпълнение

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или на mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява признаване на Решение ?

След присъединяването на Република България към ЕС по отношение на признаването и допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС се прилага правото на ЕС и създадените в ГПК норми.

Каква е процедурата по признаване ?

Признаване и допускане на изпълнението на съдебните решения, постановени в чужди държави, които не са част от ЕС следва да е по различна процедура и ред, а именно реда, определен в КМЧП. В част Четвърта, глава 12, членове от 117 до 124 на КМЧП е разписана процедурата по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България.

Какви са условията за признаване на решение ?

Съгласно част четвърта на КМЧП условията въведени в чл. 117 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението са следните: 1.Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 2. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 3. На ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 4. Между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 5. Между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 6. Признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

Какво се случва в производството по екзекватура ?

Съгласно чл. 118 – Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява. При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд. За допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд. Към молбата се прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила.

За какво следва да се внимава при екзекватура ?

Съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд. Длъжникът може да направи възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането в сила на чуждестранното решение. Длъжникът не може да прави възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелствата по ал. 2, след като решението за допускане на изпълнението е влязло в сила.

Особености на екзекватурата пред съд ?

Пред съда следва да се представи заверено от Министерство на външните работи на Република България решение, да е видно, че същото е влязло в сила – посредством изрично отбелязване или удостоверение, издадено от съответния съд. След преценка на условията по чл. 117 КМЧП и проверка дали не противоречи на българския обществен ред съдът се произнася като признава или не – на осн. чл. 117 КМЧ съответното съдебно решение и допуска или не неговото изпълнение на територията на РБ. Важно е да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 121 ал. 1 КМЧП съдът в производството по екзекватура не навлиза в разглеждане съществото на спора

Oспорване на съдебна експертиза

Чести са случаите в съдебните зали по време на съдебно заседание, когато се стига до оспорване на съдебна експертиза.

Когато за изясняване на въпроси по делото, са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, съдът назначава и съдебна експертиза.

Съгласно изискването на закона съдебна експертиза по делото за събиране на доказателства се назначава по искане на страната или служебно.

Съдебна експертиза се назначава, когато за изследване на даден въпрос са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага /чл.157, ал.1 ГПК/.

Предмет на експертизата е въпрос в областта на медицината, икономиката, техниката и други науки.

За разлика от свидетелите, които изнасят пред съда само факти, вещите лица дават освен сведения, и изводи относно фактите по делото – т.е. те консултират съда.

Съдът е длъжен да назначи вещо лице, когато за изясняването на определени въпроси са необходими специални знания в съответната област.

Съдът има право да възложи задачата и на вещо лице, което не е включено в списъка.

Когато вещото лице се назначава служебно, разноските за експертизата се поемат от страните или от страната, която експертизата ползва.

Съдът не може да откаже да допусне това доказателствено средство с мотива, че разполага със съответните специални знания. В определението, с което съдът допуска и назначава експерта се посочват: предмет, задача, материали и цел на експертизата.

Какво представлява съдебната експертиза ?Oспорване на съдебна експертиза

Експертизата представлява способ за събиране на доказателства, използван широко в съдебната и извънсъдебната дейност на съдилищата

Тази дейност цели изясняване на някои обстоятелства и въпроси, необходими специални знания от областта на науката, изкуството и техниката.

Легална дефиниция на „експертиза“ се съдържа в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписване, квалификация и възнаграждения на вещи лица.

Съгласно Наредба 2 експертиза представлява процесуално регламентирана дейност, извършвана по искане на  компетентния орган от лица, които притежават специални знания и умения за изследване на обекти или обстоятелства.

Тези способности на вещите лица са свързани с изясняването на определени обстоятелства, с които знания и умения съдът не разполага.

Правомощия на вещото лице по делото 

Вещото лице не може да бъде роднина на страна по права линия, съпруг, роднина по съребрена линия до ІV степен вкл., по сватовство до І степен, както и изобщо лице, заинтересувано от изхода на делото.

В случай, че бъде назначено такова вещо лице, то следва да бъде отстранено и заменено с друг експерт в същата област, разполагащ с правоспособност.

Вещото лице има свободен достъп и може да прави справки по делото, по което е назначено.

То има право да , да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, прокуратурата, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби.

Разноските за събирането на доказателства, чрез назначена експертиза се понасят от страната, която ги е поискала.

Това правило търпи изключение в случаите, когато отсрещната страна няма въпроси.

При нужда да бъде установен факт, съдът служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежест на доказването.

Това е постановено в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.,) ОСГТК.

Действия по оспорване на съдебна експертиза

Oспорване на съдебна експертиза се допуска след като се изслуша  заключението в експертизата на вещото лице.

Съдебната практика сочи няколко основни акцента при оспорване на заключението на вещото лице

Най-честата причина за оспорване е некомпетентност на вещото лице.

Друга причина е липса на ясни отговори на поставените в съдебно заседание въпроси. Oспорване на съдебна експертиза

Следва да бъде извършена проверка относно легитимността на вещото лице и регистрацията му в Камарата на независимите оценители.

Когато се установи, че такава регистрация не е налице, това е основание за искане за отмяна на експертизата.

Експертизите се извършват от т.нар. „вещи лица“, които представляват специалисти в съответната област на науката, изкуствата, техниката и занаятите.

Експертизата се назначава с решение, постановление или определение на органа на предварителното разследване, прокуратурата или съда.

Когато вещото лице не разполага с квалификация да изпълни поставените задачи на основание чл. 198 ГПК следва да се освободи от дейност. 

В този случай заинтересованата страна, може да поиска повторна – единична или направо тройна експертиза.

Назначеното вещо лице винаги може да бъде заменено с друго, ако не успее да изпълни задачата поради болест, некомпетентност или други причини.

Това са случаите, в който са налице съмнения за пристрастност и необективност на заключението,  представено на съдебния състав.

Заключението се приема в съдебно заседание, в което вещото лице трябва да се яви лично и да заяви, че го поддържа, като отговори на поставените въпроси от съда и страните.

Приемането на заключението означава само, че същото става част от доказателствата по делото, без обаче да обвързва съда.

При несъгласие и със заключението на тройната експертиза, може да се назначи нова тройна, която се възлага на други три вещи лица. Последващо разширяване състава на експертизата – петорна, седморна и пр., е недопустимо.

По изключение, когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.

Какво представлява съдебната експертиза ?

Съдебната експертиза е становище на вещо лице експерт, който подпомага съда при събирането на доказателства в съдебния процес. Заключението на вещото лице се цени от съда при постановяване на окончателният акт по делото, след изслушването му в съдебно заседание.

Може ли да се иска отвод на вещото лице ?

В случай, че се установят доказателства за пристрастност или некомпетентност на вещото лице, както и с оглед липсата на нужните знания и умения, всяка заинтересована страна в съдебния процес може да поиска вещото лице да се отведе поради пристрастност или некомпетентност.

Как се оспорва назначена съдебна експертиза ?

Оспорването на съдебна експертиза е сериозен ангажимент на всеки адвокат по време на съдебния процес. Оспорването задължително трябва да почива на сериозни аргументи и доказателства за липсата на отговор на поставените въпроси или некомпетентност на вещото лице.

Кога следва да се иска нова експертиза по дело ?

Искането за назначаването на нова -единична или тройна експертиза ще бъде уважено в момента, в който заинтересованата страна представи доказателства относно липсата на компетентност или липсата на адекватен и точен отговор от страна на назначеното по делото вещо лице.

Кой носи разноските при назначаването на експертизата ?

В случай, че страна в процеса поиска допускане назначаване на съдебна експертиза, тя следва да поеме разноските по тази експертиза, освен ако и отсрещната страна няма въпроси, на които вещото лице следва да отговори по делото.

Отмяна на административни актове

След като един административен акт влезе в сила съществува правна възможност за отмяна на административни актове. 

Производството по отмяна се развива съгласно глава XIV АПК.

Законът определя и кръг на лицата, оправомощени да искат отмяна, за която съдебният акт е неблагоприятен.  Съществен въпрос, който разглежда закона (АПК) са и основанията за отмяна. Отмяна на административни актове

Основания за отмяна административни актове

Като основание за отмяна на административни актове се допуска в случаите се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
Същевременно законът изрично насочва, като основание за отмяна неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът
Правно основание за отмяна представлява престъпно действие на страна, представител или член от състав на съда, установена по надлежния ред.
Отмяна по съществуващото законодателство се допуска и в случаите, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение е бил отменен;
Правно основание за иск по чл. 239 АПК е фактът, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
Административен съд би уважил и иск вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана
Това основание се доразвива и в ситуациите, в който страна не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
Като последно към правните основания за отмяна се възприема и факта, че решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Обжалване по реда на чл. 239 АПК Отмяна на административни актове

Обжалването на актове на горепосочените основания, представлява редовен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения.

За тези актове е приложим и надлежния описан в закона ред за тяхното оспорване.

Като доказателства могат да се използват, събраните редовно през административния процес данни.

Годни доказателства са свидетелски показания относно релевантни за делото факти и обстоятелства.

Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Той може да обяви нищожност на административния акт, да го отмени или да отхвърли оспорването му.

Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд

Срокът за ообжалване е четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg