Покупка на ателие

В последните години рязко се увеличи предлагането на  жилища, определени като „ателие“. Причините за това са много, а чисто практически съществуват известни различия между класическият „апартамент“ и обособеното жилище, наричано „ателие“

За нуждите на класификацията, в нормативната база липсва легал определение за жилище  тип „Апартамент“ поради което следва да се тълкува разширително текста на Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията: „Жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди“.

Въпреки всичко, следва да се посочат характерните правни изисквания към тази „съвкупност от помещения“, определена като „жилище“ съгласно разпоредбите и текста на Закона за устройство на територията, с последващите изменения и съответната Наредба № 7.

Дефиниция за „жилище“ 

Съгласно разпоредбите на закона (ЗУТ) жилището трябва да има поне едно обитаемо жилищно помещение. Съгласно изискванията, неделима част от него са допълнителни обслужващи помещения, като кухня, кухненският бокс и баня-тоалетна.

Към класическият модел жилище, тип „Апартамент“ е задължително наличието на т.нар. „складово помещение“, най-често (мазе, килер, таван). Характерна особеност, е че същото може да е извън границите на самото жилище.  В площта на жилището следва да се включат и обслужващите помещения като бани и тоалетни, а останалите, прилежащи жилищни помещения могат да са функционални и пространствено свързани.

Веднага бързаме да уточним, че „санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват“. Основни законови изисквания са жилището да е над земята, над земното ниво, както и да притежава самостоятелен вход. Законът поставя изисквания входните преддверия да са не по-тесни от 1,3 м.

Самите жилищни площи и прилежащи помещения като кухни и бани следва да имат и светли отводи прозорци. При това във всекидневната следва да заемат около 1/6 от площта на помещението, а в обслужващите помещения кухните, спалните и кабинетите – около 1/7 от цялата площ. Допустимо е, когато осветлението е горно или е в наклонени плоскости, посоченият размер на прозорците да е по-малък с до 30%.

Важна особеност за обслужващите помещения, спални  е да не граничат непосредствено с източници на силен шум, вибрации и др. над пределно допустимите норми като асансьори, сметопроводи и др. Основно изискване на закона е в дневните и в кухните да има изградени комини и димоотводна инсталация.

Нормативни изисквания за жилище „Апартамент“

Изискванията на ЗУТ и Наредба 7, които трябва да са изпълнени, за да се признае една структура за „жилище“ (апартамент), са валидни за проектите не само при ново строителство, но и когато става дума за преустройство на ателие в апартамент и смяна на предназначението му.

Изгражда се в надземните етажи на жилищната сграда. Съгласно изискванията на (Наредба 7) „Към ателиетата се предвижда самостоятелен санитарен възел (тоалетна с мивка)“.

Разлика между жилище „Апартамент“ и „Ателие“ 

Законодателят е обособил нормативни различия между двата вида жилище. Така например за ателието е нормално да няма обособени функционално помещения, да няма мазе или килер, площта на прозорците да е малка, със свободно вариращи височини и скосявания и т. н. Но доста собственици на ателиета ще възразят, че живеят в съвсем нормални апартаменти (жилища) – дори с правилната ориентация според световните посоки – макар в нотариалния акт да пише, че притежават ателие. Или пък им липсва единствено складовото помещение (килер, мазе, таван).

Различията между двете понятие се появяват, когато в издаденото Разрешение за строеж на жилище, въпреки ситуацията, когато някои от жилищата апартаменти“ по проект не отговарят на някое от законовите изисквания за жилище, се наричат „ателие“ – та, тъй като жилището, тип „Ателие“ не е типично жилище в класическият смисъл, съгласно изискванията на Закона (*ЗУТ), като за него е нужен само санитарен възел (тоалетна с мивка).

Следващо различие между двата вида жилище се състои в наличието и изискването за т.нар. Паркомясто. Основно изискване преди години за издаване на разрешително за строеж на жилищна сграда беше да са осигурени паркоместа за всяко жилище – Наредба № 2 от 2004 на МРРБ.

Съгласно текста не следва да се възприеме,  че всяко жилище, тип „Апартамент“ разполага със самостоятелно и обособено паркомясто или гараж. Но според Закона за жилищната сграда и прилежащите в нея обекти, в рамките на парцела следва да бъдат осигурени необходимия брой прилежащи  паркоместа.

Въпрос на организация и площоразпределение на строителя е как ще бъдат разположени те – с открит или подземно разположени в закрити паркинги или с гаражи на партера. Същественото според архитектурния проект е тези обособени паркоместата за паркиране да съответстват на броя жилищата, тип“Апартамент“  до 2017г.Покупка на ателие

През този период до 2017г. липсваше изискване за прилежащи паркоместа към изградените обекти тип“Ателиета“. Това е основната причина, изградените през този период жилища като част от апартаментите, отговарящи на всички изисквания  за жилище, но без осигурено място за паркиране, по проект отново да се превърнат в т.нар. „Ателиета“.

За периода до 2017г. преди промените в Наредбата, тази стъпка успя да спести на предприемачите огромни средства за скъпите подземни паркинги, като им осигури възможност за максимално използване на прилежащите жилищни пространства с цел застрояване на парцелите и максимални печалби от определената в проекта жилищна площ.  Именно тогава, не следваше разлика между двата вида жилище апартамент и ателие.

Чисто икономически търсенето на жилища с по-малка площ и без особени изисквания каквито са ателиетата, доведе то увеличение на техният брой, като се стигна и до увеличаване на броя на ателиетата в сградите, а се намали броя на паркоместата.  Това е една от причините за увеличеният брой на ателиета  и за автомобили, паркирани по улици, тротоари и тревни площи – липсата на регламентация за изграждане на паркоместата.

ВАЖНА ПРОМЯНА – Наредба № 2 от 2004 на МРРБ. изм. и доп. ДВ. бр.33 от 25 Април 2017г.

С поправка от пролетта на 2017 г на Наредба № 2 от 2004 на МРРБ. изм. и доп. ДВ. бр.33 от 25 Април 2017 г обаче вече и за всяко ателие се изисква да има осигурено паркомясто или гараж, така че в това отношение вече няма разлика между апартаменти и ателиета.

За жилищата тип „Ателие“ се очертаха и др. особености, като например липсата на складово помещение.  Основните прилежащи помещения като мазе, таван или килер в апартаментите са задължителни, за да бъде признат той за обитаемо жилище, съгласно текстовете в ЗУТ.  Същественото в случая, е че тези прилежащи площи са по-евтини от жилищните обитаеми площи и строителните предприемачи нямат интерес да ги продават като такива, поради по-ниската им цена за реализация.

Същевременно масираният натиск за места и гаражи за автомобилите накара предприемачите да ползват сутерените за гаражи и подземни паркинги. А жилищата без складови помещения според архитектурните проекти се превърнаха в ателиета. Или пък вградените гардероби (или просто нишите) в антрето станаха килери (складови помещения).

Допълнителни различия се явиха и в заявената и недостатъчна височина на жилищата тип „Ателие“ Колкото повече са апартаментите в една сграда, толкова по-ниска е себестойността им и толкова повече печели предприемача. Но той трябва да се съобразява с максимално разрешената височина, както и с особеностите на  терена. Така подпокривното пространство често е недостатъчно високо за жилища и на проекта се появяват ателиета.

Важна особеност съгласно промените в Наредба № 2 от 2004 на МРРБ. изм. и доп. ДВ. бр.33 от 25 Април 2017 бе изискването за изложението на жилището, дори само един единствен малък прозорец, който не гледа на  север, североизток или северозапад, е достатъчен, за да се приеме за жилището за апартаментът.

В практиката разбира се, се срещат и проекти, чийто парцели не покриват нормативното изискване за изложение, Съответно тези жилищни площи веднага се превърнаха в жилище тип“Ателие“.

ЖИЛИЩЕТО тип „Ателие“

Според член 178 на Закона за устройство на територията “Не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация“.

В случайте, когато се установи нарушение, кметът на съответната община или началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), според категорията на сградата, издават мотивирана заповед.

С нея се забранява използването на съответните имоти и се „разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно“. Освен това на основание на съставен акт по Закона за административните нарушения и наказания, се издава Наказателно постановление.

В случай,че се нуждаете от допълнителна информация, можете спокойно да се обърнете за съвет или правна консултация по въпроса на представените тук телефони +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

 

Отговорност общината непочистен сняг

В последните дни на годината, често се случва, след като се заледят улиците и тротоарите, да се стигне до тежки инциденти, в това число и счупени крайници. Често пъти хората питат и задава въпроса : КОЙ Е ОТГОВОРЕН ЗА ТОВА ???

За нас въпросът е : Носи ли отговорност общинската администрация, за непочистени улици и причинени вреди на гражданите от сняг и лед по тротоарите ?

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. отговорност общината непочистен сняг

Всяка общинска администрация е задължена да стопанисва и управлява предоставената и общинска собственост. В списъка с общинската собственост подадат и улиците в рамките на населеното място.

Основно задължение на общинската администрация, в интерес на гражданите е да поддържа прилежащата инфраструктура с грижата на добър стопанин – чл. 140 КРБ и чл. 11, ал.1 ЗОС.

Дължимата грижа за почистване на улици и тротоари в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците е на самата община, както и полагане на грижи за чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на гражданите в качеството им на пешеходци, и естествено създаване на организация за правилно паркиране на предвидените места на автомобилите.отговорност общината непочистен сняг

По силата на разпоредбата на чл. 8 ЗНА, всеки общински съвет е възложил с изрична Наредба своите задължения си за поддържане на чистотата на територията на съответната общинска администрация на външни фирми – трети лица, каквито са специализирани предприятия, работещи по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на общината.отговорност общината непочистен сняг

В този смисъл отговорността за вреди от техни противоправни действия или бездействия, конкретна отговорност на общинаската администрация – обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.

Самата общинска администрация има редица правни възможности да възложи и уреди с писмени Договора за възлагане – почистването и поддръжката, в това число и зиммната поддръжка на улици и булеварди, както и да налага съответните предвидени в закона санкции при неизпълнение на задълженията на тези изпълнители.

Процедура по търсене на отговорност за вреди от непочистен сняг …..

Правна възможност за санкции съществува спрямо дружествата, на които общинската администрация е възложила изпълнение на задължения по поддържане на чистотата на територията и, в т.ч. съставяне на протоколи и налагане на глоби на физически и юридически лица, отговорни за снегопочистване на тротоарните платна.отговорност общината непочистен сняг

Адвокат документи покупко-продажбаЗа вреди от действията на почистващите фирми обаче отговаря общинската администрация, възложител на почистването на улици и булеварди в зимни условия относно имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин. Задачата й е да осигури за ползване на тези площи и пространства нормални, безопасни условия за придвижване на гражданите съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА.

Предвид изложеното, общината отговаря както за вреди, настъпили при движение на МПС поради непочистването от сняг и/или лед на улично платно, така и за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му непочистен тротоар. Общината отговаря на основание чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато ползването на тротоара не е била възможно.

Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара, но съгласно ал. 2, т.1 от същият текст на закона, пешеходците могат да се движат и по пътното платно, когато няма тротоар или е невъзможно той да бъде ползван. отговорност общината непочистен сняг

При непочистен от сняг и лед тротоар или при заемането му от паркирани коли в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДП, правещо невъзможно ползването му за преминаване на пешеходци, то отговорността за вреди на пешеходец при движението му по пътното платно е на общината, която като собственик на имота има задължение за почистване на улиците, в т.ч. за предприемане на мерки за отстраняване на нарушенията, препятстващи движението на пешеходците по тротоарните платна.

„Общината отговаря на основание чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато ползването на тротоара не е била възможно. 

Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара, но съгласно ал. 2, т.1 от същият текст на закона, пешеходците могат да се движат и по пътното платно, когато няма тротоар или е невъзможно той да бъде ползван. отговорност общината непочистен сняг

При непочистен от сняг и лед тротоар или при заемането му от паркирани коли в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДП, правещо невъзможно ползването му за преминаване на пешеходци, то отговорността за вреди на пешеходец при движението му по пътното платно е на общината, която като собственик на имота има задължение за почистване на улиците, в т.ч. за предприемане на мерки за отстраняване на нарушенията, препятстващи движението на пешеходците по тротоарните платна“ съобразно съдебно решение на ВКС.

Частна жалба

В работата на съдилищата се стига до издаването на отделни актове за администриране на съдебният процес. Това са Определенията и съдебните Разпореждания. Възможно е някой от страните да не е съгласна с постановеното от съда съдебно Определение или Разпореждане, особено що се касае за прекратяването на съдебното производство пред Районен или Окръжен съд.

Частна жалба срещу Определение, Разпореждане

Срещу издадени от страна на съда съдебни Определения страните могат да бъдат  т.нар. „частни жалби“ в конкретни случай.  Това са случаите, когато постановеното Съдебно Определение прегражда по-нататъшното развитие на делото.Частна жалба

Най-често това са Съдебни Определения,  с които се прекратява и/или спира производството по делото.

Частни жалби се подават и срещу т.нар. Съдебни Разпореждания на съдилищата.  В голям брой от случаите частните жалби срещу постановени Съдебни Определения и Разпореждания се подават при условията изрично посочени в закона. (чл. 274 ГПК и сл.)

Важна подробност, която следва да отбележим е , че не подлежат на обжалване определения / разпореждания на съда по движението на делото (например за насрочване / отлагане на делото), както и такива, които са свързани с произнасянето по доказателствата.Частна жалба

За да се стигне до Обжалване на Определнията е важно да се спазят и правилата в закона – срок и форма. Самите частни жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението / разпореждането.

Ако се обжалва Съдебно определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на самото открито съдебно заседание.

ВАЖНО : навреме подадената частна жалба НЕ СПИРА съдебното производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение / разпореждане, освен ако в закона не е предвидено друго.

Съдът получил подадената навреме частна жалба може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо.

За допълнителна информация или въпроси в частта относно подаване на частна жалба срещу Определение или Съдебно Разпореждане, моля обадете се на + 359 897 90 43 91 или оставете съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед спецификата и обстоятелствата при които е постъпил.

Срок вписване на промени ООД

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за търговския регистър (ЗТР) всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи
актове в търговския регистър трябва да извърши това в седемдневен срок от настъпване на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок. Срок вписване на промени ООД

Вписването на промените в търговските дружества е необходимо, тъй като само чрез вписването на едно обстоятелство, то може да се противопостави
на всяко трето лице. С вписването на едно обстоятелство в ТР се приема, че то е станало известно на третите добросъвестни лица.

Дори съгласно чл. 10 от ЗТР трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответният обявен акт не съществуват. Срок вписване на промени ООД

Подаването на заявление за вписване на едно обстоятелство и самото вписване в ТР обаче като моменти не съвпадат, макар че законодателят е предвидил в чл. 19, ал. 2 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията да се произнася по заявлението за вписване или заличаване най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му, освен ако със закон е предвиден друг срок за произнасяне.

Понякога от подаване на заявлението за вписване на определени обстоятелства до самото вписване минава около един месец, пък дори и повече.срок вписване на промени ООД

Това е важен детайл особено за онези промени в търговските дружества, за които е предвидено, че имат действие от вписването им в ТР.

В заглавието на темата е посочен общо срок за вписване на промените и в тази връзка посочвам и обръщам внимание на двата текста, както този по чл. 6, ал. 2 от ЗТР, така и този по чл. 19 от ЗТР, като трябва да се има предвид че подаване на заявлението за вписване не съвпада с момента на вписване. срок вписване на промени ООД

Тежестта, която ЗТР и Търговският закон (ТЗ) придават на вписването изисква подробно да се разгледа както срока за вписване, така и промяната на кои обстоятелства налага подаване на заявление за промяна на обстоятелства и кое е лицето задължено да заяви вписването.

За допълнителна информация или въпроси в частта относно срока вписване на промени в ООД, моля обадете се на + 359 897 90 43 91 или оставете съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед спецификата и обстоятелствата при които е постъпил.

Прехвърляне идеални части недвижим имот

В съвременното общество при възстановяването на собствеността,  се случва наследствени имоти да попаднат в съсобственост на няколко физически лица. С това настъпва т.нар. съсобственост, т.е. всеки разполага със своята прилежаща като всеки от тях притежава идеална част от съответния имот, т.н. съсобственост.Прехвърляне идеални части недвижим имот

Законът указва, че всеки един от отделните съсобствениците има право на разпореждане – дарение, замяна или евентуално продажба само и единствено на неговият дял идеални части, но това не включва собствеността върху целия недвижим имот.Прехвърляне идеални части недвижим имот

Правото да се разпорежда с идеални части включва възможността всеки отделен съсобственик да прехвърля, залага и ипотекира дела си.Прехвърляне идеални части недвижим имот

С цел защита на останалите съсобственици, законът в чл. 33 ЗС е въвел легално ограничение при разпореждането на всеки съсобственик с неговия дял идеални части от недвижимия имот. Този въпрос детайлно се урежда  в чл. 33 ал.1 Закона за собствеността.

Предвижда се също, че всеки съсобственикът не може сам да учредява ограничени вещни права – право на строеж, пристрояване и надстрояване, сервитути, тъй като тези права не могат да се упражняват върху идеална част, а върху цялата вещ.

В този случай, отделни разпоредителни действия с всички идеални части, съставящи целият недвижим имот или вещ, ще могат да бъдат настъпят след изрично съгласие на всички съсобственици.Прехвърляне идеални части недвижим имот

В такива ситуации, резонен е въпроса за желанието на разпореждане или продажбата на идеални части на отделен съсобственик, при ситуация, в която останалите е трудно да бъдат открити или липсва желание за разпореждане с целия недвижим имот.

Какви са вариантите да се продаде целият недвижим имот?

В случай, че някой от съсобствениците желае да прехвърли или се разпореди със своя дял от недвижимият имот към трето лице, което не е съсобственик, то този съсобственик, съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 ЗС има право да продаде своята идеална част (дял) от общият съсобствени недвижим имот,  само и единствено при условие,  че е предложил на останалите съсобственици на идеални част при същите условия и цена, за която ще продава на 3-то лице и те са декларирали отказ да закупят тази идеална част при тези условия

Съсоственикът може да предложи на всеки един от съсобствениците, без да е длъжен да го предлага на всички. В ситуация на отказ на някой от съсоствениците, не е възможно да се осъществи валидна продажба към трето лице, затова се пристъпва към формални актове или на дарение, замяна на идеални части, или чрез искова молба имотът се изнася, чрез съдебна делба на публична продан ако са налице откази на съсобствениците за продажба на идеални части. Прехвърляне идеални части недвижим имот

Задължително трябва да има писмени доказателства, които да удостоверят валидно направено предложение.

Съсоственика е нужно да представи на нотариус,при прехвърляне на идеални части от недвижимия имот офиициален отказ на отделните съсобственици за покупка на тази част, за да се пристъпи към официална продажба на идеални части от същият този недвижим имот.

Съсосбтвеника продавач декларира, чрез изрична писмена декларация, че никой от съсобствениците не  е приел предложението.Прехвърляне идеални части недвижим имот

Съдебната практика изобилства от случай, в които е налице множество пропуски и манипулации, дори умишлени действия на злоупотреба от съсобствениците,  представяйки фалшиви документи и декларации, както и умишлено декларация, която подписва пред нотариуса да е неистинска.Прехвърляне идеални части недвижим имот

В такива ситуации, защитата  на другите съсобственици, следва да се приложи, чрез иск по съдебен ред, в законовия съгласно чл. 33 ал.1  – двумесечен срок от продажбата.

Чл. 33 (2)  гласи: “Ако декларацията  е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата”.

След преглед и подготовка на всички писмени документи, исковата молба се вписва, за да се обезпечат и защитят правата на трети лица.

В случай, че искът бъде уважен и и този, който желае да закупи дяла, не плати дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Какво става с 3-то лице – купучач при уважаване на иска?  Купувачът ще бъде отстранен. Законът посочва, че се прилагат правилата за евикция (съдебно отстранение), съгласно разпоредбата на чл. 188 Закон за задълженията и договорите.

Вариантите за прехвърляне на идеални части от недвижимият имот са дарение, договор за издръжка и гледане и замяна. Следователно собственикът на идеална част от недвижим имот може да дари, сключи договор за издръжка и гледане или замени без съгласието на останалите съсобственици свободно своя дял на 3-то лице, както и без изискуемата декларация по чл. 33 ал.1 ЗС  от другите съсобственици.Прехвърляне идеални части недвижим имот

След отправено запитване дали е налице заобикаляне на закона, се прилага и Тълкователно решение № 5/2012 г., по тълкувателно дело № 5 по описа за 2012 г. на ОСГК е дадено разрешение на следният материално правен въпрос:

Налице ли е заобикаляне на закона по чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал.1 ЗС.

В Tълкувателно решение  № 5/2012 г., по тълкувателно дело № 5 по описа за 2012 г. на ОСГК е застъпено становището, че като основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване.

Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице.

При установяване на сочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението. В тази ситуация ще се приложат правилата на прикритата продажбена сделка, ако са налице основанията за нейната действителност.

Поради тези съображения ОСГК на ВКС е решило, че когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.

Разноски по съдебно дело

Съгласно разпоредбата на чл.71 от действащия Граждански процесуален кодекс „по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.“

Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет.

Съгласно съдебното разпореждане и закона, размерът на дължимата към съда държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. разноски по съдебно дело

Абсолютна предпоставка за да тръгне едно съдебно производство, с изключение на делата за съдебна делба, е при неговото завеждане на съдебното дело, ищецът да заплати пълният размер на дължимата към съда държавна такса в размер на 4 %, за което ще представи квитанция за това плащане.

Процедура по внасяне на държавната такса към съда…..разноски по съдебно дело

Внасянето на държавната такса пък е условие за придвижване на исковата молба и за даване ход на делото. Държавните такси са определени в Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието.

Тази Тарифа е приета от правителството със специално Постановление относно разноски по съдебно дело.

В Тарифата №1 към Закона за държавните такси за такси е посочено по съответните граждански дела, дължимите съдебни такси,който се изплащат върху цената на иска. Съгласно изискванията на закона (ГПК) цената на иска е паричната оценка на предмета на делото.

Текстът на чл.69 ГПК посочва, че размерът на цената на иска за парични вземания е сумата записана като искова претенция в исковата молба по делото.

При предявени съдебни искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава, то тогава се гледа пазарната цена на вещното право.разноски по съдебно дело

Цената по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот, то тогава размерите са данъчната оценка, съответно пазарната цена.

В случай на предявени съдебни искове за съществуване или прекратяване на договор за наем цената на иска е наемът за една година.разноски по съдебно дело

При искове за периодични платежи за определено време тя е сборът на всички платежи, а по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи – сборът на платежите за три години.Обезщетение загинал ПТП

В съдебните производства по граждански искове пред съд, които не са сред посочените, съдът е този, който сам определя размера на дължимата  първоначална държавна такса – съобразно размера на цена на предявеният иск се определят ио разноски по съдебно дело.

В повечето случай самата цена на отделните искове в гражданските съдебни производства се определят от страна на ищеца, за което същият следва да внесе дължимата държавна такса по делото

Съществуват ситуации в който оценката на предявеният иск, представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.

В някой от случайте особено по трудови дела, законът (Кодекс на труда) допуска възможност за освобождаване от заплащане на дължимите съдебни такси по делата за трудово правни спорове. разноски по съдебно дело

Характерен пример за това са делатата на работници, служители и членове на кооперации. Става дума обаче само по водени от тях искове, произтичащи от трудови правоотношения.В този случай държавните такси не са разноски по съдебно дело.

В някой случай съдебни такси не заплащат и ищци, които завеждат съдебни искове за издръжка, както и не се заплащат съдебни такси по съдебни искове, водени от прокурор.

Такси и разноски по производството не се внасят и от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Процедура по освобождаване от съдебни такси по делата

Съдебното производство за освобождаване от такси се извършва по строго определен в закона ред и става след изрично съгласие от Председател на съответния Окръжен или Районен съд. Съдът може да констатира и други обстоятелства, които да водят до освобождаване.

След като бъде одобрено освобождаване от такси по смисъла на чл. 83 ГПК, дължимите съдебни разноските по производството се плащат от средства, предвидени от бюджета на съответният Районен или  Окръжен съд.

 

Погасяване иск за запазена част

Претенциите и искове за запазена част по смисъла на чл. 30 ал.2 ЗН на наследниците, обхващат само и единствено безвъзмездни сделки на разпореждане с имущестовото на наследодателя.

В случай, че наследодателя се разпоредил с чиста сделка на покупко – продажба на свой собствен имот приживе, наследниците по закон не могат да претендират за т.на.р запазена част от наследството на наследодателя. погасяване иск за запазена част 

Съгласно текста на чл. 14 ЗН всеки собственик на имущество може в случай на наследяване след своята смърт чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – това са родителите (възходящи от първа степен), децата и внуците.

Законът посочва, че ако наследодателят се разпоредил с повече от своята разполагаемата част, всеки един от неговите наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част, само и единствено, ако се касае за т.нар. безвъзмездни сделки на разпореждане – завещание, дарение и пр., детайлно очертани в чл. 30 ал.2 ЗН.

Именнно това е същността на иска по чл. 30, ал.1 от ЗН.

Определяне размер на запазена част .. при наследяванеПогасяване иск за запазена част

Размерът на запазената част на горепосочените лица е определен в чл. 29 ЗН. В някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други – на разполагаемата част.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети – при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследодателят е оставил деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца – 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.

Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с
родители.Както вече посочих, когато наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.
Това е основата, върху която трябва да се стъпи за отговорите на конкретните въпроси.

В случай, че наследодателят е прехвърлил имущество чрез възмездна сделка на покупко-продажба, наследникът не може да се претендира за запазена част. Погасяване иск за запазена част Тук единствената възможност е да се води дело за прикрита или симулативна сделка.

Това е така, защото много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение. Ищецът – наследник е нужно да докаже, че при прехвърлянето на наследствен недвижим имот  приживе, купувачът не е платил цената на имота, а наследодател от своя страна като купувач по сделката не е получил записаната в Нотариалният акт продажна цена, което на практика е изключително трудно.

Претенции за запазената част са възможни в хипотезата, при която наследодателят е дарил или завещал имущество. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да иска намалението на тези завещания до обема, необходим за допълване на неговата запазена част.

Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове. Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит. Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само и единствено с иск по чл. 30 ал.1 ЗН – т.е. единствнео по съдебен ред пред Районен съд.

Съдебното решение на Районният съд, с което се отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част, подлежи на обжалване пред горестоящият Окръжен съд.

В този случай, иск за запазена част от наследството по смисъла на чл. 30 ал.1 ЗН, може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Възниква въпроса от кой до кой момент може да се търси тази запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика обаче няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност.Погасяване иск за запазена част

Законът в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) посочва, че общият давностен срок е петгодишен, считано от датата на откриване на наследството, както и от момент на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието.

В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай.

Приема се по правило обаче, че упражняване на права по завещанието става не само с юридически действия, но и посредством мълчаливи или обикновени фактически действия на заветниците – например настаняване в него.

Необходимо е да се отбележи и че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Законът за наследството предвижда и реда за намаляване на извършените разпореждания и направените дарения. Първо се пристъпва към намаляване на завещателните разпореждания и ако те не са достатъчни за допълване на запазената част, се преминава и към намаляване на даренията

Пълномощно за недвижим имот

Напоследък често се налага да се изготви писмено пълномощно за разпореждане с недвижим имот, в случаите когато собственикът на даден недвижим имот иска да го продаде или желае да се разпореди с него като го прехвърли срещу гледане и издръжка или пък учреди ограничено вещно право на ползване на трето лице, но поради ред причини няма физическа възможност да присъства в деня на сделката пред нотариуса, който ще я изповяда.Пълномощно за недвижим имот

Съгласно изискванията и утвърдената съдебна практика на ВКС, за този вид пълномощни е необходимо да има както пълно и детайлно описание на всички собствени имоти на упълномощителя за който това пълномощно се отнася,  така и подробно описание на личните данни на упълномощителя и пълномощника.

Посочване на продажната цена в пълномощното ….

Пълномощното за разпореждане с недвижим имот може да бъде срочно или безсрочно.  Същото следва да бъде изготвено в съответствие с изискванията на закона и спазени условията, за да бъде валидно с цел прехвърляне на недвижим имот.

В разпоредбите на  Тълкувателно Решение № 5/14 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС при доброволното представителство от значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който то се учредява – пълномощното.

Поради отсъствие на обща правна норма в действащото законодателство, която да установява изрични изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощителната сделка или на последващата я правна сделка или действия, извършени чрез пълномощника или да разграничава и квалифицира пълномощните.

Различните видове упълномощаване се отнася според това дали те са дадени за извършването на разпоредителни правни сделки или действия, или за извършването на такива на обикновено управление на имуществото на упълномощителя, обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.

Успоредно с него следва да бъдат изготвени и писмени Декларации от страна на продавача по чл.264, ал. 1 ДОПК,  Декларации по чл. 42 ЗМИП, декларация по чл. 66 ЗМИП, Декларация за липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения, както и вземания за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски;Пълномощно за недвижим имот

Следващата съществена писмена декларация, която следва да бъде изготвена, заедно с пълномощното е декларацията по чл. 25, ал. 8 от ЗННД е за гражданство и гражданско състояние.

Общото упълномощаване налага тълкуване действителната воля на упълномощителя, съобразно правилото на чл.20 ЗЗД и поражда редица проблеми, свързани с липсата на конкретизация на представителната власт на упълномощеното лице.

Изричното пълномощно обикновено не създава подобни трудности, тъй като волята на упълномощителя и съответно представителната власт се ограничава до ясно и конкретно посочени правни действия.

С оглед свободата на договаряне всеки един от тези два вида може да има различни варианти, но винаги е в зависимост от външно изразената воля на упълномощителя.

Изричното пълномощно в най-простия му вид може да се сведе само до буквално пренасяне на волята на упълномощителя, която пълномощникът единствено възпроизвежда, без да има право да се отклони от указанията.

В други случаи изричното пълномощно позволява известни незначителни отклонения, ако те са лесно обясними с правилата на логиката и интересите на представлявания. Това пълномощно не може да бъде произволно тълкувано и превърнато по този начин в общо пълномощно.

Разбира се двете декларации имат и различна срочност от  пълномощно за разпореждане с недвижим имот, като първата е валидна едва 6 месеца от нейната заверка, а пълномощно за разпореждане с недвижим имот,  в зависимост от волята на упълномощителя, може да се безсрочно или за конкретна сделка. 

За допълнителна информация или въпроси в частта относно пълномощно за разпореждане с недвижим имот, моля обадете се на + 359 897 90 43 91 или оставете съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед спецификата и обстоятелствата при които е настъпил.

Рекламация давностен срок чмр

Конвенцията за международни автомобилни превози на стоки, позната като Конвенция CMR, е в сила от 19 май 1956 година. Конвенцията се прилага за всички договори за автомобилни превози на стоки, когато мястото на приемане на стоките и крайната дестинация на превоза се намират в две различни държави, поне едната от които е член на договора, независимо от това, къде пребивават двете страни по договора и от каква националност са.

Съгласно чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977г./, в сила за България от 18.01.1978г., тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна.

Тази конвенция като международноправен източник на правни норми е влязла в сила за Република България съгласно предвидените в чл.43, §2 от същата условия, поради което следва да намери приложение към възникналите правоотношения по договор за автомобилен превоз на стоки с международен елемент.

В чл.3, ал.1 КМЧП е предвидено, че разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон, като съгласно ал.2 при прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане.

Съществен е въпроса за давностните срокове при предявяване на искове по тази Конвенция. Особеното тук е, че срокът е сравнително кратък и изтичането на този давностен срок препятства изпращането на валидна претенция за възстановяване на щетите.

Същестуват ситуации, в който при писмоно изпратена рекламация до Спедитор или превозвач, срокът за предявяване на иск по ЧМР Конвенция НЕ ТЕЧЕ.

При предаването на стоката превозвачът е длъжен да провери дали товарът (броят на колетите, маркировката и номерата им) съответстват на написаното в товарителницата, както и дали опаковката на товара е във видимо добро състояние. Рекламация давностен срок чмр

В случай на несъответствия на описания и действителния товар и/или при видими недостатъци на опаковката, превозвачът е длъжен да впише своите възражения в товарителницата.Рекламация давностен срок чмр

Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата.

При невписване на мотивирани възражения от страна на превозвача се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за превоз и че броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в товарителницата, като от тук насетне отговорността за противното преминава у превозвача.

В същото време Конвенция по CMR НЕ се прилага в следните случаи:

  • при превози съгласно международни конвенции;
  • при превози на тленни останки на починали лица;
  • при транспортиране на мебели и вещи при промяна на местожителство.

CMR Конвенцията регулира сключените транспортни Договори за извършване на автомобилен превоз на стоки срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката и предвиденото място за доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е страна по Конвенцията, независимо от седалището и националността на страните. Рекламация давностен срок чмр

При спор между страните относно наличието на валидно сключен Догоор за превоз на стоки и товари, същият се установява с т.нар. CMR Товарителница. Тя съдържа подпис на изпращача на товара (товародателя), подпис на получателят на товара (товарополучател), като същевременно CMR Товарителница удостоверява извършването на транспорта.

Договор за превоз на товари по CMR

Основно задължение на Превозвача (транспортната фирма, извършваща превоза) при предаването на стоката е да провери дали товарът (броят на колетите, маркировката и номерата им) съответстват на написаното в товарителницата, както и дали опаковката на товара е във видимо добро състояние.

В случай на несъответствия на описания и действителния товар и/или при видими недостатъци на опаковката, превозвачът е длъжен да впише своите възражения в товарителницата. Тези възражения не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата.Рекламация давностен срок чмр

При липса на възражения от страна на превозвача се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й при извършването на превоза броят на колетите, маркировката и номерата на всички палети, кашони отговорят на данните в товарителницата, като от тук нататък възниква отговорност за стоката и тази отговорност от този момент преминава към превозвача,(транспортната фирма). Рекламация давностен срок чмр

Съществен момент при извършването на превоза е и отговорността на изпращача, който е длъжен да даде надлежни указания за извършването на превоз на стоката. Към отговорността на изпращача  по ЧМР КОНВЕНЦИЯ следва да се посочи, че Изпращачът (Товародателят) е отговорен към Превозвача за щети, причинени от лица, материали или на други стоки по отношение на разноските, произлезли от проблеми с опаковката на стоката, освен ако този проблем е бил предвидим или известен на Превозвача в момента на приемането на стоката за превоз.рекламация давностен срок чмр, адвокат транспортни дела, обезщетение ЧМР, срок искове липса на товар ЧМР конвенция, Отговорност превозвач, Спедитор

В случай, че Превозвачът не е направил възражения по този повод, се счита, че стоката е приета и отговорността по ЧМР конвенцията е преминала към Превозвача.Рекламация давностен срок чмр

Товародателят е задължен да обезпечи товара със съответните митнически документи, като превозвачът не е длъжен да проверява дали тези документи са точни и достатъчни.

Отговорност на превозвача

При валидно сключено Договор за превоз на товари, превозвачът носи отговорност за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз  от страна на Товародателя (изпращач) до този на доставянето й на Товарополучателя (Приемател на стоката), като тази отговорност обхваща забавата при доставянето й и всички рискове съшътстващи превоза на стоката до крайната точка на доставка.

Съгласно чл.17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Основанията за освобождаване на превозвача от отговорност са предвидени в чл.17, § 2 и §4 от Конвенцията.

За да бъде освободен Превозвача от тази отговорност, липсата, повредата или забавата следва да се дължат на грешки на Товародателят или лоша опаковка, което е недостатък на стоката,както и наличието на такива обстоятелства, които превозвачът  при извършване на превоза не е могъл да избегне, а настъпилите последици, които не е могъл да преодолее.Рекламация давностен срок чмр

Отговорност по ЧМР Конвенция.Прекъсване на давностни срокове 

Отговорността на превозвача по ЧМР Конвенция за цялостни и частични липси е ограничена. Тя не може да надвишава 25 франка (8.33 специални единици тираж за килограм бруто липсващо тегло). Под франк се разбира златен франк или приблизително сума около 10 (десет) евро за всеки килограм липсващ товар.

От своя страна превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло (сумата, заплатена за превоза на стоката), митническите и други разноски. Изпращачът може да заплати допълнителна цена и така да обяви в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща съответните лимити, като в такъв случай превозвачът вече носи отговорност до обявения размер.

За съжаление в повечето случай, товародателите НЕ обявяват реалната стойност на превозваната стока, нито пък изискват представянето на т.нар. Cargo застраховка, която да гарантира стойността на товара, над лимитите, посочени в ЧМР Конвенцията.

В случай на забава при доставянето превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети, но не повече от цената на превоза, освен ако в товарителницата не е обявена стойността на стоката или особен интерес от доставката, като за съответното изпращачът заплаща отново допълнително възнаграждение. Ограниченията на отговорността на превозвача не важат в случаите на измама или грешка, приравнена на измамата.

Рекламация давностен срок чмр

Товарополучателят има право да направи рекламация  при явна липса или увреждане на получения товар в момента на получаването й в присъствието на превозвача, а в случай, че са налице т.нар. „скрити липси и повреди“ в 7-дневен срок от получаването на стоката. Не го ли направи, се счита, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.

Общата погасителна давност за исковете, свързани с превоза, съгласно ЧМР Конвенцията е една година от настъпването на инцидента с погиването, унищожаването или изчезването на стоката.Рекламация давностен срок чмр

В случай на измама или грешка обаче давността е три години.  В случай на частични липси, повреди или забава давността започва да тече от деня на доставяне на стоката на Товарополучателя. В случай на цялостна липса –до изтичане на тридесет дневен срок  след уговорения срок.

Писмената рекламация спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи.

В случай на частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата спорна част от рекламацията. Доказването на фактите на получаване на рекламацията или на отговора и на връщане на приложените документи е в тежест на страната, която се позовава на тези факти.

Следващите рекламации със същия предмет не спират давността. Освен в случаите, предвидени по-горе, спирането на давностните срокове се уреждат от законите на страната на сезирания съд. Същото се отнася и до прекъсването на давността.

Погасен по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение

В случай, че срок за рекламации между страните не е бил уговорен, срокът за рекламации на доставеният товар от превозвача тече давностен срок от 60 дни след като стоката е била приета за превоз.

ВАЖНО : Писмената рекламация спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение.

Подсъдност при рекламации давностен срок чмр

Страните по превозния договор са свободни да уговорят местно компетентен съд, пред който да бъдат повдигани евентуални бъдещи спорове. CMR Конвенцията дава освен това възможност на страните да сезират и съда на държавата, на територията на която се намира местожителството на ответника, главното му седалище, клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или мястото, където стоката е била приета за превоз, както и мястото, предвидено за доставянето й.

 

Призоваване ответник в чужбина

В последните няколко години много актуални станаха въпросите и проблемите с призоваване ответник в чужбина, който се намират там за по-дълго време или трайно се е установил в чужбина. Тези въпроси създават реални проблеми при призоваване ответник в чужбина и стават все по-сериозни. Тези проблеми, касаещи призоваване ответник в чужбина със сигурност ще се задълбочават и като се има предвид, че все повече хора излизат по различни причини за големи периоди от време зад граница.

Не става дума само за проблеми, свързани само и единствено с бракоразводни дела, но въпросът за призоваване ответник в чужбина засяга активно повечето граждански дела, включително и съдебни дела за делба на наследство,  съдебни дела за търговски спорове, имотни дела и правни спорове с ответници в чужбина, съдебни дела относно продажба на недвижими имоти, за арбитражни дела, за взаимоотношения между българи и чужденци, които за определено време са имали адрес в България, но после са се върнали в родината си и т.н. призоваване ответник в чужбина

В съдебната практика разбира се, отдавна е ясно, че основните проблеми относно призоваване ответник в чужбина възникват, когато съпрузи бягат от половинките си, крият се в чужбина от това да се разведат или пък да плащат издръжка на децата си, както и да делят съпружеската имуществена общност.

Правна регламентация на призоваване ответник в чужбина

В чл. 32 – чл. 35 КМЧП е уредено призоваването и връчването на съдебни книжа на страна, която има известен адрес в чужбина. Когато адресът в чужбина не е известен и страната няма заявен адрес в административните служби в Република България, призоваването се извършва по реда на чл. 48 ГПК чрез публично обявление.

Връчването на съдебни книжа по реда на чл. 48 ГПК се извършва, когато при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България и на ищеца не е известен адрес на ответника в чужбина, което той е длъжен да декларира по делото.

Ако адресът на ответника в чужбина е известен, ищецът е длъжен да го посочи и да поиска призоваване на този адрес, а в случаите, когато ищецът не изпълни това свое задължение – когато въпреки знанието на адреса на ответника, ищецът декларира неверни обстоятелства, то това деяние съставлява престъпление, поради което осъдителната присъда е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК.

Съдът постановява призоваване по реда на чл. 48 ГПК след доказателства за наличие на изискващите се в закона предпоставки: удостоверение от административните служби, че ответникът няма регистриран адрес на територията на страната и декларация от ищеца, че не му е известен адрес на ответника в страната или чужбина.

Последното обаче няма как да спре процедурите, съществуващи в българското право съгласно условията на КМЧП, а и поведение като описаното няма как да бъде защитавано от закона. Така или иначе, проблемът с издирването и призоваване ответник в чужбина, намиращ се в отдавна там е правен въпрос по всички брачните, и търговските, и имотните, и наследствените дела.

На пръв поглед изглежда логично лицето, което е в чужбина и което в конкретния случай ще е ответник в бракоразводното дело да бъде потърсено и призовано, макар и да се намира зад граница.

Съществен въпрос относно призоваване ответник в чужбина е факта, че това е свързано с много разходи – съдебни поръчки, преводи на документи, издирване на адрес и на доходи, които получава лицето и т.н.  призоваване ответник в чужбина

В приетия и действащ от средата на май 2005 г. Кодекс на международното частно право (КМЧП) е направен опит за описване на някаква процедура в тази посока. Така там е записано, че призоваването, както и връчването на съобщения и книжа в чужбина, се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители или компетентните чуждестранни органи.

Изрично е посочено, че от родните дипломати съдействие се иска само за действия спрямо български граждани. Това означава, че ако се търси адрес или призоваване на чужд гражданин в съответна държава, трябва да се търсят чуждестранните компетентни органи. Пак според КМЧП, чл.33, ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Уведомяване и призоваване ответник в чужбина чрез „Държавен вестник“

Страната се уведомява за тези последици още при първото призоваване. Няма спор, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства
много нерви и средства. Затова и обикновено, а и според честата съдебна практика, се прилага друг подход – призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Това правило определено има достатъчно опора и в законите.

Така и според действащия в момента Граждански процесуален кодекс (ГПК), и според ГПК, в сила от 1 март 2008 г., страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Това се прави, ако тя няма пълномощник по делото в България. Ако не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде задълго в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че тепърва се завежда дело, бъдещият ответник не е в страната и адресът му в чужбина е неизвестен (какъвто очевидно е и конкретният казус), се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.

ри тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът  няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.

Сезираният съд, ангажиран с призоваване ответник в чужбина разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. КМЧП разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен  опит да бъде призована.