Зарядна станция в етажна собственост

Все по-често с настъпване на електрическата мобилност, ни задават и въпроси относно поставянето на Зарядна станция в етажна собственост.

Причината за това е, че

Все повече собственици на електрически автомобили желаят да изградят собствена зарядна станция в етажна собственост, подземен гараж или върху прилежащо към жилищната сграда паркомясто.

На пръв поглед монтажът на една зарядна точка изглежда като обикновена техническа дейност. В действителност обаче той може да засегне едновременно:

• правото на собственост върху гаража или паркомястото;
• общите части на сградата;
• общата електрическа инсталация;
• мощността, предоставена на сградата;
• правилата за пожарна и електрическа безопасност;
• строителния режим по Закона за устройство на територията;
• отношенията с електроразпределителното дружество;
• разпределението на разходите между етажните собственици.

Поради това изграждането на зарядна станция трябва да бъде предшествано от правна и техническа проверка на конкретния обект.

Какво мнозинство е необходимо за зарядна станция в етажната собственост?

Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на етажната собственост общото събрание приема решение за изграждане на зарядни точки за електрически превозни средства с мнозинство повече от 50% от идеалните части от общите части.

Текстът е въведен изрично със законодателна промяна през 2023 г. и поставя зарядните точки наред с решенията за технически съоръжения и присъединяване на сградата към електроснабдителната и другите технически мрежи.

Това означава, че:

1. не са достатъчни точно 50%;
2. необходимо е да бъдат събрани гласове, представляващи поне 50,01% от идеалните части;
3. мнозинството се изчислява спрямо идеалните части от общите части, а не просто спрямо броя на присъстващите собственици;
4. един собственик не означава непременно един глас;
5. собственикът на по-голям обект обикновено притежава по-голям процент идеални части.

Следователно решение, подкрепено от десет собственици и отхвърлено от петима, не е непременно прието.

Решаващ е не броят на лицата, а процентът на представените от тях идеални части.

Кога решението на общото събрание е задължително?

Решение на общото събрание по правило следва да бъде получено, когато зарядната станция или необходимата за нея инфраструктура засяга общи части на сградата.

Това е особено относимо, когато:

• кабелът преминава през общ коридор, рампа, стълбище или техническо помещение;
• използва се общо електрическо табло;
• поставя се нов предпазител или друго съоръжение в общо табло;
• пробива се обща, външна, носеща или гаражна стена;
• зарядното устройство се закрепва върху обща стена или колона;
• поставят се кабелни скари или тръби върху общи части;
• заема се част от общ проход или маневрена площ;
• изгражда се ново общо електрозахранване;
• увеличава се мощността на общата сградна инсталация;
• използва се електроенергия от общата партида;
• изгражда се обща система за няколко зарядни точки;
• зарядната точка се разполага в общ двор или върху общо паркомясто.

По силата на чл. 38 ЗС общи са не само стълбищата, покривът и дворът, но и главните линии на всички видове инсталации, централните им уредби и всичко, което по естеството или предназначението си служи за общо ползване.

Следователно дори зарядното устройство да се намира върху лично паркомясто, трасето до него може да преминава през общи части и да изисква решение на общото събрание.

Зарядна станция в самостоятелен частен гараж

По-различна може да бъде ситуацията, когато собственикът разполага със:

• самостоятелен гараж, представляващ отделен недвижим имот;
• отделно електрическо захранване;
• отделен електромер;
• достатъчна предоставена мощност;
• възможност цялото оборудване и кабелното трасе да останат в границите на гаража;
• липса на пробиване, закрепване или преминаване през общи части.

В този случай могат да бъдат изложени аргументи, че собственикът упражнява правомощията си единствено в рамките на своя самостоятелен обект и не изменя обща част или обща инсталация.

Този извод обаче не следва да се прилага автоматично.

Трябва да се проверят:

1. нотариалният акт;
2. кадастралният статут на гаража;
3. строителните книжа;
4. границите между самостоятелния обект и общите части;
5. собствеността върху стените и електрическото табло;
6. произходът на електрозахранването;
7. необходимостта от допълнителна мощност;
8. правилата за пожарна безопасност;
9. правилникът за вътрешния ред на етажната собственост.

Публично достъпно решение на Софийския районен съд приема, че общото събрание е компетентно да разглежда изграждането на зарядни точки, които ще бъдат разположени „в обсега на общите части на сградата“.

Този извод предполага, че при действително пълна липса на засягане на общите части правната оценка може да бъде различна.

Паркомясто и гараж не са едно и също

Преди започване на процедурата трябва да се установи юридическият статут на мястото, върху което ще се зарежда автомобилът.

Възможно е то да представлява:

• самостоятелен гараж;
• гаражна клетка;
• самостоятелен обект в подземен паркинг;
• идеална част от общ гараж;
• реално разпределено за ползване място;
• обща част, предоставена за ползване;
• част от дворно място;
• паркомясто, описано единствено в архитектурен проект.

Обстоятелството, че върху пода има нанесен номер или маркировка, не доказва самостоятелно право на собственост върху отделен недвижим имот.

От статута на паркомястото зависи:

• кой може да поиска монтаж;
• дали е необходимо съгласие на други съсобственици;
• дали стената или колоната са общи;
• кой има право да използва зарядната станция;
• допустимо ли е да се прокара кабелното трасе;
• може ли върху мястото да се учреди право на достъп за други лица.

Необходима ли е техническа документация преди общото събрание?

Общото събрание не следва да гласува само абстрактно предложение от вида:

„Да се разреши на собственик Х да постави зарядна станция.“

Такова решение не дава достатъчна яснота относно начина, по който ще бъдат засегнати общите части, нито относно бъдещите разходи и рискове.

Преди събранието е препоръчително да бъдат представени:

• схема на местоположението;
• точно кабелно трасе;
• данни за мощността на зарядната точка;
• еднофазно или трифазно захранване;
• становище на електроинженер;
• проверка на наличната мощност;
• проект за електрическата част, когато е необходим;
• начин на измерване на потреблението;
• предвидени електрически защити;
• противопожарно становище при необходимост;
• конструктивно становище при намеса в стена, плоча или колона;
• проект на решение на общото събрание;
• декларация, че всички разходи ще се поемат от заявителя;
• предложение за възстановяване на общите части при демонтаж.

Софийският районен съд е посочил именно необходимостта преди решението „за“ или „против“ да бъдат събрани мнения на компетентни специалисти, а не отказът да се основава само на предположения или общи опасения.

Какво трябва да съдържа решението на общото събрание?

Законосъобразното решение трябва да бъде конкретно, изпълнимо и достатъчно ясно.

Препоръчително е то да урежда поне следните въпроси:

1. Място на зарядната станция

Следва да се посочат:

• номерът на гаража или паркомястото;
• етажът или нивото;
• стената, колоната или стойката, върху която се монтира;
• разположението спрямо проходите и евакуационните изходи.

2. Точно кабелно трасе

Трябва да бъдат описани:

• началната точка на захранването;
• електрическото табло;
• общите части, през които преминава трасето;
• начинът на закрепване;
• защитните тръби или кабелни скари;
• местата на пробиване.

3. Собственост върху оборудването

Решението трябва да определя дали зарядната станция е:

• лична собственост на конкретен собственик;
• обща собственост на етажната собственост;
• собственост на външен оператор;
• предоставена за общо ползване срещу заплащане.

4. Източник на електрозахранване

Трябва да се посочи дали зарядната точка ще бъде захранвана:

• от индивидуалната партида на собственика;
• от отделна нова партида;
• от общата партида на сградата;
• от специално изградено общо табло;
• чрез система за динамично управление на натоварването.

5. Измерване на електроенергията

В решението следва да се предвиди:

• отделно търговско измерване;
• индивидуален електромер;
• контролен под-електромер;
• дистанционно отчитане;
• периодичност на отчетите;
• право на проверка от управителя.

6. Плащане

Трябва да бъде ясно кой заплаща:

• електроенергията;
• мрежовите услуги;
• увеличаването на мощността;
• проекта;
• присъединяването;
• монтажа;
• последващите проверки;
• ремонта и поддръжката.

Основният принцип следва да бъде, че останалите собственици не поемат разходи за частна зарядна точка, освен ако изрично не е решено да се изгражда обща инфраструктура.

7. Поддръжка и технически контрол

Следва да бъдат определени:

• лицето, което отговаря за поддръжката;
• периодичните проверки;
• редът за отстраняване на повреди;
• задължението за незабавно изключване при опасност.

8. Отговорност за вреди

Решението трябва да урежда отговорността при:

• късо съединение;
• пожар;
• повреда на общата инсталация;
• претоварване;
• повреда на чужд автомобил;
• проникване на вода;
• механично увреждане на кабела;
• временно прекъсване на електрозахранването.

9. Възстановяване на общите части

При демонтаж собственикът трябва да възстанови за своя сметка:

• пробитите стени;
• мазилката и боята;
• настилката;
• кабелните отвори;
• защитните конструкции;
• всички други засегнати общи части.

10. Достъп до съоръжението

Следва да бъде уредено кога управителят, електротехник или аварийна служба може да получи достъп до:

• зарядната точка;
• таблото;
• предпазителите;
• трасето;
• средството за измерване.

11. Право на аварийно изключване

При непосредствена опасност управителят или определено техническо лице трябва да може временно да прекъсне захранването до отстраняване на проблема.

12. Ползване от други собственици

Трябва да се посочи дали съоръжението е:

• само за лична употреба;
• достъпно за конкретни съседи;
• част от обща система;
• достъпно срещу възстановяване на направените разходи.

13. Бъдещо присъединяване на други зарядни точки

Решението трябва да предвиди дали нови собственици могат впоследствие да използват същото трасе, табло или система за управление на натоварването.

14. Разпределение на бъдещите разходи

Първият собственик не трябва непременно да финансира инфраструктура, която впоследствие ще бъде използвана безвъзмездно от останалите.

Може да бъде въведено правило, според което всеки следващ присъединяващ се собственик възстановява пропорционална част от разходите за:

• общото табло;
• кабелните скари;
• проекта;
• системата за управление;
• увеличаването на мощността.

15. Срок за изпълнение

Добре е съгласието да бъде обвързано със срок, например монтажът да започне до шест или дванадесет месеца. Така се избягва изпълнение години по-късно при вече променени технически условия.

Как се свиква общо събрание за зарядна станция?

Собственикът трябва първо да отправи писмено искане до управителя, като приложи техническата документация и конкретен проект за решение.

Когато собственици с най-малко 20% идеални части поискат писмено свикване на общо събрание, управителят трябва да го свика в 10-дневен срок.

Ако не го направи, поискалите събранието собственици могат сами да го свикат по реда на ЗУЕС.

При неотложен случай или когато повече от една година не е провеждано събрание, то може да бъде свикано и от всеки собственик или ползвател.

Как трябва да се проведе гласуването?

При гласуването трябва да бъдат установени:

• самоличността на всеки участник;
• качеството му на собственик или представител;
• самостоятелният обект;
• притежаваните идеални части;
• начинът на гласуване – „за“, „против“ или „въздържал се“;
• наличието на валидно пълномощно.

Протоколът трябва да съдържа дневния ред, присъстващите лица, идеалните части, номерата на обектите, начина на гласуване, подписите, направените предложения и точния текст на приетото решение. Той се изготвя в седемдневен срок.

Само отбелязване, че „мнозинството е за“, без посочване на процентите и индивидуалните гласове, създава сериозен риск решението да бъде отменено от съда.

Електрозахранване на зарядната точка

В практиката са възможни няколко основни варианта.

Захранване от индивидуалната партида

Това обикновено е най-чистият вариант, когато:

• индивидуалният електромер е достъпен;
• има техническа възможност за отделно трасе;
• предоставената мощност е достатъчна;
• общата инсталация не се претоварва.

Дори тогава може да е необходимо решение на общото събрание, ако кабелът преминава през общи части.

Увеличаване на предоставената мощност

Когато наличната мощност не е достатъчна, собственикът може да поиска проучване и увеличаване на присъединената мощност.

Наредба № 6 от 28 март 2024 г. урежда присъединяването на нови обекти, промените в начина на присъединяване на съществуващи обекти и увеличаването на присъединената мощност. Искането се подава до съответния мрежови оператор, който определя техническите условия.

Получаването на съгласие от етажната собственост не задължава автоматично електроразпределителното дружество да предостави желаната мощност.

Обратно, положително становище на мрежовия оператор не замества необходимото решение на общото събрание.

Отделна партида за зарядната точка

В зависимост от конкретната конфигурация може да се проучи възможността за:

• нов обект на потребление;
• отделно средство за търговско измерване;
• отделни присъединителни съоръжения;
• самостоятелна партида.

Допустимостта зависи от техническата схема, собствеността и условията на съответния мрежови оператор.

Захранване от общата партида

Този вариант изисква особено подробно решение относно:

• начина на измерване;
• сроковете за плащане;
• цената, по която се възстановява потреблението;
• мрежовите такси;
• загубите;
• отговорността при неплащане;
• правото на прекъсване;
• контрола върху отчетените количества.

Не е приемливо останалите собственици неволно да финансират зареждането на частен автомобил чрез общите разходи на сградата.

Какво може да се направи при отказ на електроразпределителното дружество?

Мрежовият оператор може да откаже присъединяване или увеличение на мощността, когато не са изпълнени техническите условия или когато се създава риск за надеждната работа на мрежата, качеството на снабдяването, живота, здравето или чуждата собственост.

Отказът обаче трябва да бъде конкретен, мотивиран и съобразен с приложимата процедура.

Лице, поискало проучване или присъединяване, може да обжалва действията или бездействията на оператора пред Комисията за енергийно и водно регулиране по реда на чл. 22 ЗЕ и чл. 6 от Наредба № 6.

В зависимост от случая могат да бъдат оспорени:

• немотивиран отказ;
• непроизнасяне;
• неспазване на сроковете;
• технически условия, които не съответстват на нормативната уредба;
• изискване за несъразмерни съоръжения;
• неправилно определена граница на собственост;
• необосновано прехвърляне на чужди инвестиционни разходи върху заявителя.

Изисквания за пожарна безопасност

Монтажът в подземен или закрит гараж трябва да бъде съобразен с Наредба № Iз-1971 за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Съгласно действащия чл. 658:

• зарядните точки в гаражи се монтират върху повърхности с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;
• когато гаражът има пожароизвестителна система, трябва да бъде предвидена блокировка за автоматично изключване на електрозахранването към зарядните точки при задействането ѝ;
• в гаражи за повече от десет автомобила без отделни гаражни клетки разстоянието между паркомясто с зарядна точка с голяма мощност и евакуационен изход трябва да бъде не по-малко от пет метра.

Това означава, че общото събрание не трябва да приема нито разрешение, нито отказ само въз основа на общи твърдения като:

• „електрическите автомобили винаги се запалват“;
• „зарядните станции са опасни“;
• „в подземен гараж са напълно забранени“.

Рискът трябва да бъде оценен от компетентен проектант или специалист по пожарна безопасност според конкретния тип гараж, зарядна мощност, конструкция и противопожарни системи.

Необходимо ли е разрешение за строеж?

На този въпрос не може да се даде универсален отговор за всички зарядни станции.

Правният режим зависи от:

• начина на закрепване;
• характера на съоръжението;
• извършваните строителни работи;
• необходимостта от фундамент;
• изграждането на нови външни електропроводи;
• намесата в конструкцията;
• местоположението върху частен или общински имот;
• това дали съоръжението е постоянно или преместваемо.

В становища на ДНСК от 2025 г. се разграничават няколко режима:

• определени зарядни станции и външни съоръжения могат да представляват строежи и елементи на техническата инфраструктура;
• преместваемите станции с обслужваща функция могат да подлежат на разрешение за поставяне;
• когато са необходими нови външни електропроводи и съоръжения, те могат да изискват одобрени строителни книжа и разрешение за строеж.

Тези становища са издадени по конкретни запитвания и не означават, че всяка домашна стенна зарядна точка е строеж от определена категория.

При съмнение следва да бъде поискано писмено становище от главния архитект на съответната община, особено когато:

• се изгражда външно захранване;
• се разкопава дворът;
• поставя се свободностояща конструкция;
• засяга се носещ елемент;
• съоръжението се разполага извън самостоятелния гараж;
• зарядната точка ще бъде публично или търговски достъпна.

Изисквания при нови и основно ремонтирани жилищни сгради

Българската нормативна уредба предвижда изграждане на тръбопроводна инфраструктура за бъдещи зарядни точки при определени нови жилищни сгради и при реконструкция, обновяване или основен ремонт на съществуващи жилищни сгради с повече от десет паркоместа.

За нови жилищни сгради с повече от десет паркоместа такава инфраструктура се проектира за всички паркоместа.

При съществуващи жилищни сгради изискването се прилага при определени ремонтни дейности, засягащи паркинга или електрическата инфраструктура.

Предвидено е изключение, когато съответните разходи надвишават 7% от общите разходи за строително-монтажните работи.

Това не означава, че всяка съществуваща сграда е длъжна незабавно да изгради зарядна точка.

Изискванията са свързани с вида на сградата, броя на паркоместата и извършването на определени строителни дейности.

Какво предвижда правото на Европейския съюз?

Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите предвижда при нови жилищни сгради с повече от три паркоместа и при определени основни ремонти:

• предварително окабеляване за най-малко 50% от паркоместата;
• тръбна инфраструктура за останалите места;
• поне една зарядна точка в новите жилищни сгради с повече от три паркоместа.

Особено важно е, че чл. 14 от директивата изисква държавите членки да премахват пречките пред монтирането на частни зарядни точки и предвижда искането на наемател или съсобственик да може да бъде отказано само при наличие на сериозни и легитимни основания.

EUR-Lex посочва 36 национални мерки, съобщени от България във връзка с транспонирането на директивата.

Самата база данни изрично уточнява, че публикуването на национални мерки не удостоверява автоматично тяхната пълнота и правилност.

Въпреки това директивата е важен аргумент при тълкуването на националното право и при преценката дали даден отказ е обективен, пропорционален и технически обоснован.

Кога отказът на общото събрание може да бъде основателен?

Отказът може да има обективно основание, когато е доказано например:

• че електрическата инсталация няма необходимия капацитет;
• че проектът създава реален риск от претоварване;
• че не са предвидени необходимите защити;
• че се нарушават противопожарни изисквания;
• че кабелът препятства евакуационен маршрут;
• че се засяга носещ конструктивен елемент;
• че зарядното устройство навлиза в чужд обект;
• че се ограничава достъпът до чуждо паркомясто;
• че липсва начин за индивидуално измерване и плащане;
• че заявителят отказва да поеме разходите и отговорността;
• че е необходимо разрешение, но такова не може да бъде получено;
• че предложеното решение пречи на бъдещо общо изграждане на зарядна инфраструктура.

Тези обстоятелства трябва да бъдат подкрепени с документи и технически становища.

Кога отказът може да бъде незаконосъобразен или необоснован?

Съмнения за незаконосъобразност възникват, когато отказът се основава единствено на:

• лично неодобрение към електрическите автомобили;
• общи и недоказани опасения;
• неверни твърдения за абсолютна законова забрана;
• различно третиране на собственици в еднакво положение;
• отказ да бъде разгледан технически проект;
• решение извън дневния ред;
• липса на необходимия кворум или мнозинство;
• неправилно изчисляване на идеалните части;
• неотразяване на гласовете в протокола;
• участие на лица без представителна власт;
• формулиране на постоянна забрана за всички бъдещи зарядни точки, без оценка на конкретните проекти.

Общото събрание разполага с управленска компетентност, но решенията му не могат да бъдат произволни, противоречащи на закона или приети при нарушение на задължителната процедура.

Как се обжалва отказът на общото събрание?

Всеки собственик може да поиска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание по реда на чл. 40 ЗУЕС.

Искът се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването или съобщаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

Подаването на иска не спира автоматично изпълнението, освен ако съдът разпореди друго.

Съдът може да проверява:

• редовността на поканата;
• законосъобразността на свикването;
• дневния ред;
• кворума;
• представителната власт;
• изчисляването на идеалните части;
• необходимото мнозинство;
• съдържанието на протокола;
• компетентността на общото събрание;
• съответствието на решението със закона;
• наличието на злоупотреба с мнозинство.

Това разграничение е съществено: отмяната на отказа не винаги означава автоматично разрешение за монтаж.

Възможно е да бъде необходимо ново общо събрание и ново произнасяне по надлежно представен проект.

Какво да направи собственикът, ако управителят отказва да включи въпроса?

Препоръчителните стъпки са:

1. подаване на писмено искане с входящ номер;
2. прилагане на технически проект и проект за решение;
3. искане въпросът да бъде включен като отделна точка в дневния ред;
4. събиране на подкрепа от собственици с поне 20% идеални части;
5. искане за свикване на събрание по чл. 12 ЗУЕС;
6. самостоятелно свикване от поискалите собственици, ако управителят не изпълни задължението си в законовия срок;
7. надлежно документиране на поканата, поставянето и протокола.

Не е препоръчително зарядната станция да бъде монтирана самоволно само защото управителят бездейства.

Какви са рисковете при монтаж без решение?

Самоволното изграждане може да доведе до:

• искане за демонтаж;
• прекъсване на захранването;
• иск за възстановяване на общите части;
• претенция за обезщетение;
• сигнал до общината, ДНСК или пожарната;
• спор с електроразпределителното дружество;
• отговорност при причинен пожар или повреда;
• съдебен иск по чл. 109 ЗС от засегнат собственик.

ВКС приема, че иск по чл. 109 ЗС може да бъде използван за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части, когато конкретен собственик защитава правото си и докаже съответното неоснователно препятствие.

Отделно, когато има решение на общото събрание, неговата законосъобразност се атакува по специалния ред на чл. 40 ЗУЕС.

Може ли да се използва обикновен контакт вместо зарядна станция?

Използването на мобилно зарядно устройство или обикновен електрически контакт не премахва автоматично правните и техническите изисквания.

Проблем може да възникне, когато:

• удължител преминава през общи части;
• кабелът създава опасност от спъване;
• контактът не е проектиран за продължително високо натоварване;
• използва се обща електроенергия;
• заобикалят се средствата за измерване;
• съществува риск от претоварване или нагряване;
• кабелът преминава през врати, евакуационни маршрути или пожарни сектори.

Правната оценка се извършва според реалното въздействие, а не според търговското наименование на устройството като „мобилно“ или „преносимо“.

Индивидуална или обща зарядна инфраструктура?

За по-големи жилищни сгради често е по-разумно да се изгради обща базова инфраструктура, вместо всеки собственик да прокарва отделен кабел.

Общата система може да включва:

• централно зарядно табло;
• общи кабелни скари;
• система за динамично разпределение на мощността;
• индивидуална идентификация на потребителите;
• отделно отчитане;
• дистанционно управление;
• възможност за постепенно включване на нови точки.

Предимствата са:

• по-малка намеса в общите части;
• по-добра пожарна безопасност;
• контрол върху общото натоварване;
• по-ниски разходи при бъдещо разширяване;
• избягване на множество несъвместими инсталации;
• равнопоставеност между собствениците.

Решението трябва да определи дали първоначалната инфраструктура се заплаща от етажната собственост, от заинтересованите собственици или от външен оператор.

Изграждането на зарядна станция в етажна собственост не е само въпрос на закупуване и монтиране на техническо устройство.

Необходимо е да бъдат съгласувани:

• правото на собственост;
• режимът на общите части;
• решението на общото събрание;
• необходимото мнозинство;
• електрическата мощност;
• измерването и плащането;
• пожарната безопасност;
• устройствените и строителните изисквания;
• бъдещото развитие на зарядната инфраструктура.

Най-сигурният подход е пред общото събрание да бъде представен завършен технически и правен модел, който ясно доказва, че:

1. няма да бъдат натоварени финансово останалите собственици;
2. общите части ще бъдат засегнати минимално;
3. електрическата инсталация е достатъчна и безопасна;
4. потреблението ще бъде измервано индивидуално;
5. заявителят поема поддръжката и отговорността;
6. проектът няма да възпрепятства бъдещо присъединяване на други собственици.

При отказ, нарушение на процедурата или самоволно изграждане е препоръчителна предварителна правна оценка на решението, протокола, собствеността и техническата документация.

Настоящият материал има информационен характер. Конкретната процедура зависи от статута на гаража или паркомястото, проекта, начина на електрозахранване и степента на засягане на общите части.

Колко процента са необходими за зарядна станция?

Необходими са повече от 50% от идеалните части от общите части, а не просто половината от присъстващите собственици.

Нужно ли е единодушие?

По правило не. Законът изисква квалифицираното мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС. Единодушие може да стане необходимо при отделна намеса в чужда индивидуална собственост или в друга специфична вещноправна хипотеза.

Може ли домоуправителят сам да разреши монтажа?

Домоуправителят не може да замести решението на общото събрание, когато то е необходимо по закон.

Може ли домоуправителят сам да забрани зарядната станция?

Управителят може да възрази срещу самоволни действия, но не може еднолично да замени компетентността на общото събрание по чл. 17 ЗУЕС.

Кой плаща електроенергията?

При индивидуална станция електроенергията и свързаните разходи следва да се поемат от ползвателя, освен ако общото събрание изрично не е приело друг модел.

Може ли кабелът да преминава през общите части?

Да, но само при надлежно решение, техническа безопасност и точно определено трасе, без неоправдано препятстване на останалите собственици.

Може ли общото събрание да забрани всички бъдещи зарядни станции?

Постоянна и абсолютна забрана, приета без разглеждане на конкретните технически възможности, може да бъде оспорена като несъразмерна или незаконосъобразна. Всеки случай обаче се преценява индивидуално.

Какъв е срокът за обжалване?

Искът по чл. 40 ЗУЕС се подава в 30-дневен срок от надлежното уведомяване за решението.

Задържане на непълнолетен

Все по-често към нас се обръщат родители и близки, в случаите, когато е налице Задържане на непълнолетен.

Кога полицията може да пристъпи към Задържане на непълнолетен ?

Научете какви са правата на детето, кога адвокатът е задължителен, как се уведомяват родителите и как се обжалва незаконното задържане.

Непълнолетно лице може да бъде задържано, но само при наличие на конкретно законово основание и при спазване на специални гаранции за защита на детето.

Полицията трябва да

1. издаде писмена заповед,
2. разясни правата на разбираем език,
3. осигури адвокат,
4. предостави възможност за медицински преглед
5. информира родител, попечител или друго определено от закона лице.

Участието на защитник в наказателно производство при Задържане на непълнолетен е задължително.

Мярката „задържане под стража“ може да бъде взета спрямо непълнолетен само в изключителни случаи и когато по-леките мерки са недостатъчни.

Незаконосъобразната заповед за полицейско задържане може да бъде обжалвана пред районния съд, а след нейната отмяна може да бъде

предявен иск за обезщетение срещу държавата.

Какво означава „задържане на непълнолетен“?

Задържането на непълнолетен представлява временно ограничаване на правото му на свободно придвижване от компетентен държавен орган.

То може да бъде извършено от полицията, от прокурор с цел довеждане пред съд или от съда чрез определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Поради възрастта, психическата незрялост и повишената уязвимост на детето, в случаите на Задържане на непълнолетен, законът предвижда допълнителни гаранции.

Международният стандарт е лишаването от свобода на дете да се използва само като крайна мярка и за възможно най-краткия подходящ срок.

Същият принцип е заложен в Конвенцията на ООН за правата на детето и в Директива (ЕС) 2016/800 относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми.

Малолетен и непълнолетен – каква е разликата?

По смисъла на българското наказателно право:

• малолетно е лицето, което не е навършило 14 години;
• непълнолетно е лицето, което е навършило 14 години, но не е навършило 18 години.

Малолетното лице не носи наказателна отговорност.

Непълнолетният носи наказателна отговорност само когато към момента на деянието е могъл да разбира неговото свойство и значение и да ръководи постъпките си.

Мерките при Задържане на непълнолетен се преценяват индивидуално, а не автоматично единствено въз основа на възрастта.

Поради това малолетно дете не може да бъде третирано като наказателноотговорен обвиняем.

То може да попадне в полицейско помещение само при наличие на друго точно и приложимо законово основание –

1. за установяване на самоличност,
2. за непосредствена защита на живота и здравето
3. в рамките на производство по закрила на детето.

Органите не могат механично да прилагат спрямо него режима за обвиняеми непълнолетни.

Кога полицията може да задържи непълнолетен?

Полицейско задържане за срок до 24 часа

Полицейските органи разполагат с правомощие да пристъпят към Задържане на непълнолетен при основанията, посочени в чл.72 Закона за Министерството на вътрешните работи.

Най-често срещаното основание за Задържане на непълнолетен е наличието на данни, че лицето е извършило престъпление.

Законът допуска Задържане на непълнолетен и при други хипотези, включително когато лицето:

• съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни служебните си задължения;
• не може да установи самоличността си;
• е обявено за издирване с цел задържане;
• се е отклонило от място, където е било законно задържано;
• попада в друг изрично предвиден от закона случай.

С измененията на ЗМВР, обнародвани на 30 юни 2026г., правата на лицата при Задържане на непълнолетен бяха значително разширени и конкретизирани.

Основната част от измененията в закона относно Задържане на непълнолетен е приложима от началото на юли 2026г.

Какво означава „има данни за извършено престъпление“?

За полицейското задържане не е необходимо престъплението вече да бъде доказано с окончателна присъда.

Необходими са обаче реални и проверими фактически данни, които обективно свързват конкретното лице с предполагаемото престъпление.

Такива данни могат да произтичат от:

• непосредствени възприятия на полицейските служители;
• показания или сведения на очевидци;
• видеозапис;
• намерени вещи или следи;
• разпознаване;
• конкретен сигнал, съдържащ проверима информация;
• установяване на лицето непосредствено на мястото на деянието.

Общо, абстрактно или стереотипно подозрение не е достатъчно.

Обстоятелството, че детето се намира в определена компания, живее в определен квартал или е било обект на предходни проверки, само по себе си не доказва наличие на данни за извършено конкретно престъпление.

Не е задължително да има опасност от укриване при 24-часовото Задържане на непълнолетен

Следва да се направи важно разграничение.

За полицейско Задържане на непълнолетен по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР законът изисква наличие на данни за извършено престъпление.

Текстът не поставя като отделна задължителна предпоставка наличие на опасност лицето да се укрие или да извърши ново престъпление.

Опасността от укриване или извършване на престъпление е самостоятелно изискване при съдебната мярка „задържане под стража“ по чл. 63 НПК.

Въпреки това полицейското Задържане на непълнолетен не може да бъде произволно.

Органът трябва да прецени необходимостта, съразмерността и конкретната цел на ограничаването на свободата.

Задържането не следва да се използва автоматично само защото съществува формална възможност за това.

Задължителна писмена заповед за задържане

За Задържане на непълнолетен се издава писмена заповед.

В нея трябва да бъдат посочени най-малко:

1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган;
2. фактическите основания за задържането;
3. правното основание;
4. данните на задържаното лице;
5. точната дата и час на задържането;
6. правата на задържаното лице.

Законът изисква заповедта да съдържа не само номер на законова разпоредба, но и конкретните факти, поради които органът приема, че задържането е необходимо.

Формулировки като:

• „във връзка с извършено престъпление“;
• „за изясняване на случая“;
• „по оперативни данни“;
• „във връзка с преписка“,

без описание на конкретното поведение, време, място и връзка на детето със случая, могат да се окажат недостатъчни за ефективна защита и съдебен контрол.

Може ли детето да бъде отведено без заповед?

Не всяко кратко взаимодействие с полицията представлява Задържане на непълнолетен.

Възможни са проверка на самоличност, доброволно явяване, призоваване или действия за непосредствена закрила.

Решаващо е обаче дали детето реално е било свободно да си тръгне.

Когато полицейски служител:

• разпореди на детето да остане;
• постави го в полицейски автомобил;
• отведе го в районното управление;
• затвори го в помещение;
• заяви, че няма право да напусне;
• физически възпрепятства напускането му,

е възможно да е настъпило фактическо лишаване от свобода независимо дали органът го нарича „беседа“, „справка“ или „изясняване“.

Липсата на писмена заповед при фактическо ограничаване на свободата е сериозен порок.

Всеки случай обаче трябва да бъде преценяван според продължителността, интензитета на ограничението, дадените разпореждания и поведението на органите.

Права на задържания непълнолетен

След измененията на ЗМВР от юни 2026 г. на задържаното лице трябва незабавно да бъде предоставена устна и писмена информация за неговите права.

Когато лицето е непълнолетно, информацията трябва да бъде поднесена на разбираем език и по начин, съобразен с неговата възраст и специфични потребности.

На детето следва да бъде дадено и кратко обяснение за предстоящите действия и за ролята на участващите полицейски, разследващи и други органи.

1. Право на адвокат

Непълнолетният има право на адвокат от момента на фактическото Задържане на непълнолетен.

Полицията трябва да предприеме незабавни действия, за да осигури ефективното упражняване на това право.

Детето има право да разговаря насаме с адвоката, а защитникът може да присъства при действията, провеждани с негово участие, и да прави искания, бележки и възражения.

Когато лицето е непълнолетно, не може валидно да се откаже от правото си на адвокат при полицейското задържане.

Законът изрично изключва възможността непълнолетният да направи отказ от адвокатска защита.

В наказателното производство участието на защитник е задължително, когато обвиняемият е непълнолетен.

Ако няма упълномощен адвокат, компетентният орган е длъжен да назначи защитник.

2. Право да запази мълчание

Когато задържането е във връзка с данни за извършено престъпление, непълнолетният има право да не дава обяснения.

Мълчанието не може да бъде тълкувано като признание или доказателство за вина.

Детето не следва да подписва обяснения, протоколи или декларации, чието съдържание не разбира или които не са обсъдени с неговия адвокат.

Подходящо изявление е да каже : „Желая адвокат и няма да давам обяснения преди среща с него.“

3. Право на информация за основанието на задържането

На непълнолетния трябва да бъде обяснено:

• защо е задържан;
• с какво предполагаемо престъпление е свързано задържането;
• колко може да продължи;
• как може да бъде обжалвано;
• какви действия предстоят.

Информацията не трябва да се свежда до механично прочитане на законови разпоредби. Тя трябва да бъде разбираема за конкретното дете.

4. Право на достъп до относими материали

Задържаният и неговият адвокат имат право на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективното упражняване на правото на обжалване.

Това право е особено важно, когато заповедта съдържа общи или неясни мотиви, а полицията се позовава на сигнали, докладни записки, видеозаписи или други материали.

5. Право на медицинска помощ и преглед

Непълнолетният има право на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психическо състояние.

Прегледът трябва да бъде неинвазивен.

Той може да бъде поискан от:

• самия непълнолетен;
• неговия адвокат;
• родителя, попечителя или друго лице, което полага грижи за него;
• компетентния орган при наличие на здравословни причини.

Когато обстоятелствата го налагат, следва да бъде извършен и допълнителен медицински преглед.

При данни за физическа сила, белезници, заплахи, паническа реакция, самонараняване, употреба на лекарства, хронично заболяване или психическа криза медицинският преглед трябва да бъде поискан незабавно.

6. Право на защита на личния и семейния живот

Самоличността и личните данни на детето следва да бъдат защитени.

Публичното разпространяване на негови снимки, видеозаписи, имена, училище, адрес или други разпознаваеми данни може да причини допълнителна вреда и да наруши правото му на личен живот.

Органите следва да избягват демонстративно задържане пред съученици, съседи или медии, когато това не е обективно необходимо.

7. Право на специално отношение

Задържаният непълнолетен има изрично признато право на специално отношение по време на задържането.

Това означава съобразяване с:

• неговата възраст;
• степента му на зрялост;
• физическото и психическото му състояние;
• евентуално увреждане;
• езикови затруднения;
• семейната и социалната му среда;
• риска от насилие, самонараняване или психологическа травма.

Третирането на детето като пълнолетен задържан само защото изглежда физически зряло е недопустимо.

Уведомяване на родител или попечител

Когато задържаното лице е непълнолетно, препис от заповедта за задържане се предоставя на:

• родител;
• попечител;
• друго лице, което по закон полага грижи за него.

Законът предвижда изключения.

Вместо родителя може да бъде информирано друго пълнолетно лице, посочено от детето и одобрено от полицейския орган, когато:

1. уведомяването на родителя противоречи на най-добрия интерес на детето;
2. родителят не може да бъде намерен или самоличността му е неизвестна;
3. уведомяването би затруднило действия по разследването или други процесуални действия.

Когато детето не посочи подходящо пълнолетно лице или то не бъде одобрено, следва да бъде уведомена дирекция „Социално подпомагане“, която да определи социален работник. След отпадане на пречките родителят трябва да бъде информиран.

Тези изключения не дават право на органите произволно да скриват местонахождението на детето.

Решението трябва да се основава на конкретни обстоятелства и на индивидуална преценка, а не само на вида или тежестта на предполагаемото престъпление.

Може ли родителят да присъства при разпита?

Присъствието на родител при всяко полицейско или процесуално действие не е абсолютно и безусловно право.

Непълнолетният има право да бъде придружаван от родител, попечител или друго лице, което полага грижи за него, при действия по разследването и други процесуални действия, когато това:

• е в най-добрия интерес на детето;
• няма да затрудни разследването или съответното процесуално действие.

Когато родителят е свързан със случая, упражнява натиск върху детето, има конфликт на интереси или присъствието му би застрашило детето, може да бъде определено друго пълнолетно лице или социален работник.

Независимо от присъствието на родителя, адвокатската защита на непълнолетния обвиняем остава задължителна.

Настаняване отделно от пълнолетни лица

По правило задържаните непълнолетни трябва да се настаняват в специални помещения отделно от пълнолетните.

След измененията от 2026 г. законът допуска ограничени изключения:

• когато полицейският орган прецени, че най-добрият интерес на непълнолетния изисква да не бъде отделян;
• когато при изключителни обстоятелства отделното настаняване е практически невъзможно, но съвместното настаняване е организирано по начин, съвместим с най-добрия интерес на детето.

Тези изключения трябва да се тълкуват стеснително.

Обикновена липса на организация, персонал или свободно помещение не следва автоматично да оправдава поставяне на дете сред пълнолетни задържани.

На непълнолетния може да бъде осигурена среща с родител, попечител или лице, което полага грижи за него, когато това няма да затрудни процесуалните действия.

Използване на физическа сила и белезници

Физическа сила и помощни средства не могат да се използват автоматично само защото детето е задържано.

Те трябва да бъдат:

• предвидени в закона;
• действително необходими;
• съразмерни на конкретното поведение;
• преустановени веднага след отпадане на необходимостта;
• използвани по начин, който свежда риска от нараняване до минимум.

Поставянето на белезници на спокойно и неоказващо съпротива дете, особено пред училище, родители, съученици или медии, може да бъде преценено като несъразмерна и унизителна мярка.

При употреба на сила адвокатът следва да изиска:

• медицински преглед;
• копие от относимите протоколи;
• запазване на видеозаписите;
• имената на служителите;
• данни за свидетелите;
• снимки на всички видими наранявания.

Задържане от прокурор и съдебно задържане

До 48 часа за довеждане на непълнолетния пред съд

По общия ред прокурорът може да постанови задържане на обвиняем за довеждането му пред съда.

При непълнолетните обаче действа специалната разпоредба на чл. 386, ал. 2 НПК.

Прокурорът може при необходимост да постанови задържане на непълнолетния обвиняем до 48 часа, за да осигури незабавното му явяване пред съда.

Следователно често използваното твърдение за „72-часово прокурорско задържане на непълнолетен“ не отчита специалното правило за децата.

Прокурорът не определя сам окончателната мярка „задържане под стража“.

Тя се взема от компетентния първоинстанционен съд по мотивирано искане на прокуратурата.

Кога съдът може да задържи непълнолетен под стража?

Мярката „задържане под стража“ може да бъде определена, когато са изпълнени общите предпоставки по чл. 63 НПК:

1. лицето е привлечено като обвиняем;
2. съществува обосновано предположение, че е извършило престъплението;
3. престъплението се наказва с лишаване от свобода или по-тежко наказание;
4. съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Тези предпоставки трябва да бъдат доказани с конкретни материали по делото.

Абстрактното позоваване на тежестта на обвинението не е достатъчно.

Задържането на непълнолетен е изключение

НПК изрично постановява, че мярката „задържане под стража“ спрямо непълнолетен се взема в изключителни случаи.

Законът поставя преди нея по-леки мерки:

• надзор на родителите или попечителя;
• надзор на администрацията на възпитателното заведение;
• надзор на инспектор при детска педагогическа стая;
• надзор на член на местната комисия за борба с противообществените прояви.

Съдът трябва да изследва защо конкретна по-лека мярка не може да постигне целите на производството.

Липсата на индивидуален анализ на семейната среда, училището, здравето, поведението, постоянния адрес и възможностите за надзор може да доведе до неправилност на съдебния акт.

Колко може да продължи задържането под стража?

В досъдебното производство задържането под стража на непълнолетен не може да продължи повече от:

• пет месеца, когато обвинението е за тежко умишлено престъпление;
• една година, когато се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание;
• два месеца във всички останали случаи.

Това са максимални срокове, а не автоматично разрешена продължителност.

Задържането трябва да бъде отменено или заменено с по-лека мярка веднага щом основанията за него отпаднат.

Обвиняемият и неговият защитник могат да искат изменение на мярката, когато има нови обстоятелства или когато продължаването на задържането вече не е необходимо.

Допълнителни гаранции в наказателното производство

Делата срещу непълнолетни се провеждат от разследващи органи и прокурори със специална подготовка в областта на правата на детето или с достъп до специализирано обучение.

Непълнолетният обвиняем има право:

• родителят или лицето, полагащо грижи, да получи информация за неговите права;
• да бъде придружаван в съдебните заседания;
• на медицински преглед;
• на индивидуална характеристика;
• на защита на личния и семейния живот;
• на информация за мерките за неотклонение и тяхната максимална продължителност.

При разследването се събират данни не само за предполагаемото престъпление, но и за възрастта, образованието, семейната среда, условията на живот, влиянието на пълнолетни лица и личностните особености на детето. При необходимост се изготвя социален доклад.

Когато съществува съмнение относно възрастта и то не може да бъде отстранено, лицето се счита за ненавършило 18 години.

Разпит на непълнолетен обвиняем

При разпит на непълнолетен органите трябва да използват език, който детето разбира, и да съобразят продължителността, часа и начина на провеждане с неговата възраст и състояние.

При необходимост в разпита участва:

• педагог;
• психолог;
• лекар с подходяща специалност;
• друг специалист.

Родител, попечител или друго лице, което полага грижи, може да присъства в досъдебното производство, когато наблюдаващият прокурор прецени, че това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни производството.

Разпит без задължителен защитник, когато детето вече има качеството на обвиняем, представлява съществено ограничаване на правото на защита.

Как се обжалва полицейското задържане?

Задържаният непълнолетен, неговият адвокат и законният му представител могат да оспорят законосъобразността на заповедта за задържане.

Жалбата се разглежда от районния съд по седалището на полицейския орган.

Съдът следва да се произнесе незабавно, а решението му подлежи на касационно обжалване пред съответния административен съд.

Когато специален срок не е предвиден, се прилага общият 14-дневен срок за оспорване на индивидуалните административни актове, считано от съобщаването или връчването на заповедта.

Какво проверява съдът?

Съдът проверява:

• компетентен ли е органът;
• имало ли е действително законово основание;
• съществували ли са достатъчно фактически данни;
• изложени ли са конкретни мотиви;
• спазена ли е изискуемата форма;
• посочени ли са точните дата и час;
• разяснени ли са правата;
• осигурен ли е адвокат;
• уведомени ли са съответните лица;
• спазени ли са специалните гаранции за непълнолетни;
• било ли е ограничението необходимо и съразмерно;
• освободено ли е детето веднага след отпадане на основанието.

Фактът, че срокът от 24 часа вече е изтекъл, не премахва правния интерес от обжалването.

Отмяната на заповедта може да бъде необходима предпоставка за последващ иск за обезщетение.

Обезщетение при незаконно задържане на непълнолетен

Незаконосъобразното задържане може да причини:

• страх и чувство за безпомощност;
• унижение;
• тревожност и нарушения на съня;
• влошаване на психическото състояние;
• увреждане на репутацията;
• проблеми в училище;
• разходи за лечение и психологическа помощ;
• пропуснати учебни или други ангажименти;
• други имуществени и неимуществени вреди.

При незаконна полицейска заповед отговорността на държавата обичайно се търси по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с АПК.

Когато вредите произтичат от действия на разследващи органи, прокуратура или съд при незаконно задържане под стража или друга незаконна мярка в наказателно производство, приложим може да бъде чл. 2 ЗОДОВ.

Обезщетението не се присъжда автоматично

Отмяната на заповедта е основна предпоставка, но не означава автоматично присъждане на определена сума.

Трябва да бъдат установени:

1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие;
2. действително настъпили вреди;
3. пряка причинна връзка;
4. справедлив размер на претендираното обезщетение.

Искът може да бъде предявен след отмяната на административния акт, а при определени условия – и съединен с оспорването му.

При определяне на обезщетението съдът може да отчете:

• възрастта на детето;
• продължителността на задържането;
• условията в помещението;
• употребата на белезници или сила;
• липсата на родител и адвокат;
• публичността на задържането;
• здравословните последици;
• отношението на служителите;
• начина на освобождаване;
• отражението върху училищния и семейния живот.

Въпроси при задържане на непълнолетен

На практика следва да се проверява за следните нарушения:

1. Фактическо задържане без писмена заповед

Детето е отведено в районното управление и не е свободно да си тръгне, но престоят е представен като „беседа“ или „доброволна справка“.

2. Неясно основание

Заповедта съдържа само номер на преписка или обща фраза без конкретно описание на предполагаемото деяние.

3. Задържане „за всеки случай“

Липсва реална индивидуална преценка защо свободата трябва да бъде ограничена.

4. Липса на адвокат

С детето са провеждани разговори, разпити, разпознаване или други действия преди осигуряването на защитник.

5. Убеждаване на детето да се откаже от права

Непълнолетният е насърчен да подпише декларация за отказ от адвокат или да даде „неформални“ обяснения.

6. Неуведомяване на родителя без конкретни причини

Органите не могат да се позовават единствено на „интереса на разследването“, без да посочат как точно уведомяването би го затруднило.

7. Съвместно настаняване с пълнолетни

Не са изложени конкретни съображения защо е приложено законовото изключение.

8. Липса на медицинска оценка

Не е осигурен преглед въпреки видими наранявания, паническа реакция, заболяване или изрично искане.

9. Несъразмерно използване на белезници

Не са посочени данни за съпротива, опит за бягство или непосредствена опасност.

10. Задържане след отпадане на основанието

Полицията е длъжна да освободи лицето незабавно, когато основанието за задържането вече не съществува.

Какво трябва да направи родителят?

При информация, че дете е задържано, родителят следва незабавно да установи:

1. в кое районно управление или друга структура се намира детето;
2. точния час на фактическото задържане;
3. името на служителя и органа, издал заповедта;
4. правното основание;
5. има ли издадена заповед и декларация за правата;
6. осигурен ли е адвокат;
7. провеждани ли са разговори или процесуални действия;
8. използвани ли са физическа сила или белезници;
9. има ли нужда от лекар или психолог;
10. кога и при какви условия може да се осъществи контакт с детето.

Родителят не следва да убеждава детето да „признае всичко, за да го пуснат“.

Подобно поведение може необратимо да увреди защитата.

Основната практическа стъпка е незабавно осигуряване на адвокат с опит в наказателни производства срещу непълнолетни.

Какво не трябва да прави задържаният непълнолетен?

Детето не следва:

• да подписва празни или непопълнени документи;
• да подписва текст, който не разбира;
• да дава обяснения без адвокат;
• да се съгласява с неверен час на задържане;
• да премълчава употреба на сила или заплахи;
• да се отказва от медицински преглед при нараняване;
• да унищожава съобщения, снимки или други доказателства;
• да оказва физическа съпротива.

При несъгласие с действията на полицията възраженията трябва да бъдат направени чрез адвокат и по законовия ред.

Адвокатска защита при задържане на непълнолетен

Задържане на непълнолетен изисква незабавна реакция.

Първите часове са решаващи за:

• защитата на правото на мълчание;
• недопускането на незаконен разпит;
• проверката на заповедта;
• документирането на наранявания;
• запазването на видеозаписи;
• уведомяването на родителя;
• оспорването на прокурорско или съдебно задържане;
• подготовката на жалба и иск за обезщетение.

Адвокатът може да посети задържаното лице, да проведе поверителен разговор, да изиска документи, да присъства при процесуалните действия, да направи възражения и да сезира съда и прокуратурата при нарушение.

Нашият съвет при задържане на непълнолетен

Задържането на непълнолетен не е обикновено полицейско действие.

То представлява тежка намеса в свободата, личния живот и психическата неприкосновеност на дете.

За да бъде законно, трябва едновременно да са налице:

• конкретно законово основание;
• реални фактически данни;
• писмена и мотивирана заповед;
• незабавно разясняване на правата;
• задължителна адвокатска защита;
• уведомяване на съответното пълнолетно лице;
• достъп до медицински преглед;
• специално и съобразено с възрастта отношение;
• съразмерност на използваните мерки;
• освобождаване веднага след отпадане на основанието;
• ефективна възможност за съдебно обжалване.

Мярката „задържане под стража“ спрямо непълнолетен трябва да бъде крайна, а не рутинна мярка.

Съдът е длъжен да разгледа възможността за родителски, педагогически или друг подходящ надзор и да мотивира защо по-леката мярка не би била достатъчна.

При съмнение за нарушение трябва да бъдат запазени всички документи и доказателства и незабавно да бъде потърсена специализирана адвокатска помощ.

Международна правна кантора „Д. Владимиров и Партньори“

Правна защита при:

• полицейско задържане до 24 часа;
• задържане на малолетни и непълнолетни;
• обвинение срещу непълнолетен;
• прокурорско задържане;
• мярка „задържане под стража“;
• обжалване на заповед за задържане;
• полицейско насилие;
• искове за обезщетение срещу държавата.

Може ли полицията да задържи 16-годишно дете?

Да. Непълнолетното лице може да бъде задържано при наличие на основание по ЗМВР. Полицията обаче трябва да спази специалните правила за адвокат, информация, медицински преглед, уведомяване и третиране на детето.

Може ли да бъде задържано дете под 14 години?

Малолетното дете не е наказателноотговорно. Това не означава, че никога не може да бъде временно ограничено от полицията, но трябва да съществува конкретно друго законово основание и действието да бъде насочено към защита, установяване на самоличност или предотвратяване на непосредствен риск. То не може да бъде третирано като наказателноотговорен обвиняем.

Колко часа може да продължи полицейското задържане?

При обичайните основания по ЗМВР срокът е до 24 часа. Органът е длъжен да освободи лицето и преди изтичането на 24 часа, ако основанието отпадне.

Може ли прокурор да задържи непълнолетен за 72 часа?

Специалната разпоредба за непълнолетните позволява на прокурора при необходимост да постанови задържане до 48 часа за довеждане на обвиняемия пред съда. Мярката „задържане под стража“ се определя от съда.

Задължителен ли е адвокатът?

Да. В наказателно производство срещу непълнолетен участието на защитник е задължително. Непълнолетният не може да се откаже от адвокат при полицейско задържане във връзка с престъпление.

Може ли детето да бъде разпитано без родител?

Присъствието на родител не е абсолютно при всяко действие. То се допуска, когато е в най-добрия интерес на детето и не затруднява производството. Присъствието на задължителния защитник обаче трябва да бъде осигурено.

Трябва ли детето да бъде отделено от пълнолетните?

По правило – да. Законът допуска ограничени изключения, свързани с най-добрия интерес на детето или практически невъзможни изключителни обстоятелства.

Може ли детето да откаже да дава обяснения?

Да. То има право да запази мълчание и да поиска адвокат. Отказът да даде обяснения не представлява признание за вина.

Може ли родителят да получи копие от заповедта?

Да. По правило препис от заповедта се предоставя на родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за детето. Законът предвижда ограничени изключения.

Какъв е срокът за обжалване?

По общия ред жалбата срещу заповедта се подава в 14-дневен срок от нейното съобщаване или връчване. С оглед краткия характер на задържането адвокатска помощ трябва да бъде потърсена незабавно.

Дължи ли се обезщетение при всяко нарушение?

Не автоматично. Необходимо е да бъде установена незаконосъобразността на задържането, настъпването на вреди и причинната връзка между тях. Размерът се определя от съда според конкретния случай.

Отнемане на контролни точки

Обжалването на глоба за превишена скорост е едно от най-често срещаните производства по Закона за движението по пътищата след промените води до отнемане на контролни точки.

Нарушението може да бъде установено:

• при непосредствена проверка от служители на МВР;
• със стационарна камера;
• с мобилно автоматизирано техническо средство;
• чрез система за секционен контрол;
• посредством изчисляване на средната скорост между две контролни точки.

Наличието на снимка или видеозапис не означава автоматично, че глобата е законосъобразна.

Административнонаказващият орган трябва да установи по несъмнен начин:

1. конкретното моторно превозно средство;
2. лицето, което носи административнонаказателна отговорност;
3. точните дата, час и място на нарушението;
4. действащото ограничение на скоростта;
5. измерената скорост;
6. приспаднатия метрологичен толеранс;
7. вида и идентификационния номер на техническото средство;
8. наличието на валидна метрологична проверка;
9. законосъобразното използване на камерата;
10. правилното определяне на глобата;
11. правилното определяне на контролните точки;
12. наличието на повторност или системност, когато такива се твърдят.

Съществено нарушение при установяването, документирането или санкционирането на деянието може да доведе до отмяна на електронния фиш или наказателното постановление.

Промените в ЗДвП

Съгласно промените в закона от 29 май 2026г. в „Държавен вестник“, бр. 49, е обнародвана наредба за изменение на Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г., уреждаща системата на контролните точки.

Промените не увеличават самите глоби за превишена скорост и не изменят сроковете за обжалване.

Те засягат основно Отнемане на контролни точки за :

• актовете, въз основа на които могат да се отнемат контролни точки;
• задължението броят на точките да бъде посочен в санкционния акт;
• размера на точките при тежко, повторно и системно превишаване на скоростта;
• нарушенията на средната скорост;
• реда за възстановяване на контролните точки.

Най-съществената промяна

Контролни точки вече могат да бъдат отнети въз основа на влезли в сила:

1. наказателно постановление;
2. фиш, издаден на място по чл. 186, ал. 1 ЗДвП;
3. електронен фиш по чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Това означава, че при предвидените в наредбата нарушения окончателният електронен фиш може да доведе не само до глоба, но и до отнемане на контролни точки.

Колко контролни точки се отнемат за превишена скорост?

След измененията от 29 май 2026 г. са предвидени три основни групи:

Нарушение	Отнемани контролни точки
Тежко превишаване на разрешената или средната скорост в случаите по чл. 182, ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 и ал. 3а ЗДвП	18 точки
Повторно превишаване на разрешената или средната скорост в случаите по чл. 182, ал. 4 и ал. 4а ЗДвП	21 точки
Системно превишаване на разрешената или средната скорост в случаите по чл. 182, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП	26 точки

Кога се отнемат 18 контролни точки?

Отнемането на 18 точки е предвидено, включително при:

• превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 40 км/ч;
• превишаване на разрешената скорост извън населено място с повече от 50 км/ч;
• определени тежки нарушения при обществен превоз на пътници или превоз на опасни товари;
• съответстващо превишаване на средната скорост в контролиран пътен участък.

При определяне на точния брой точки трябва да бъде проверена конкретната правна квалификация, а не само фактическата разлика между разрешената и измерената скорост.

Кога се отнемат 21 контролни точки?

Отнемат се 21 точки, когато нарушението е квалифицирано като повторно по съответните разпоредби на чл. 182 ЗДвП.

За да бъде приложена повторност, органът трябва да докаже:

• наличието на предходно нарушение от същия вид;
• акта, с който то е санкционирано;
• датата на влизане в сила на предходния акт;
• извършването на новото нарушение в определения от закона срок;
• идентичността на санкционираното лице.

Само отбелязването на думата „повторно“ в наказателното постановление не е достатъчно.

Кога се отнемат 26 контролни точки?

При системно превишаване на разрешената или средната скорост се отнемат 26 контролни точки.

Системността трябва да бъде установена чрез конкретни предходни нарушения и влезли в сила санкционни актове.

Това е особено тежка последица, защото новият водач разполага с максимален размер от 26 точки. Едно системно нарушение, за което се прилага пълният размер от 26 точки, може да доведе до изчерпване на целия му наличен актив.

Кога реално се отнемат контролните точки?

Контролните точки не се отнемат само защото е съставен АУАН или е издаден санкционен акт.

Отнемането настъпва въз основа на влязъл в сила:

• фиш;
• електронен фиш;
• наказателно постановление.

Това разграничение е съществено.

Докато наказателното постановление или електронният фиш се обжалва и не е влязъл в сила, по принцип не следва да настъпва окончателно отнемане на точките въз основа на този акт.

Трябва ли броят на контролните точки да е посочен в акта?

След промените броят на контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на акта в сила, следва да бъде посочен в:

• наказателното постановление;
• фиша по чл. 186, ал. 1 ЗДвП;
• електронния фиш по чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

В наказателното постановление трябва да бъде отбелязан и броят на оставащите контролни точки.

При получаване на санкционен акт трябва да се провери:

1. посочени ли са контролни точки;
2. посочен ли е точният им брой;
3. съответства ли броят на правната квалификация;
4. правилно ли е отчетена повторност или системност;
5. посочен ли е остатъкът от точки в наказателното постановление;
6. приложима ли е изобщо Наредба № Iз-2539 към конкретното нарушение.

Липсата или неправилното посочване на точки трябва изрично да бъде въведено като възражение.

Не всяка подобна нередовност води автоматично до отмяна на глобата.

Съдът следва да прецени естеството на нарушението, приложимата материалноправна разпоредба и дали правото на защита е било ограничено.

Може ли електронен фиш да отнема контролни точки?

Да, след измененията наредбата изрично допуска контролни точки да бъдат отнемани въз основа на влязъл в сила електронен фиш.

Това обаче не означава, че електронен фиш може да бъде издаван за всяко нарушение на скоростта.

Важното ограничение на чл. 189, ал. 4 ЗДвП

По силата на ЗДвП електронен фиш се издава за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, когато за нарушението не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

Следователно трябва да се разграничат два въпроса:

1. може ли един законосъобразно издаден електронен фиш да бъде основание за отнемане на точки;
2. било ли е допустимо конкретното нарушение изобщо да бъде санкционирано с електронен фиш.

Подзаконовата наредба урежда отнемането на точки, но не може да разшири приложното поле на електронния фиш извън пределите на ЗДвП.

Когато за конкретното превишение законът предвижда едновременно:

• глоба;
• лишаване от право на управление,

следва да бъде проверено дали административният орган неправилно е използвал електронен фиш вместо общия ред чрез АУАН и наказателно постановление.

Неправилният избор на санкционна процедура може да бъде самостоятелно основание за отмяна.

Отстъпка до 70% от електронния фиш 

При заплащане на електронния фиш в предвидения 14-дневен срок законът допуска плащане на 70% от размера на глобата.

След промените от 29 май 2026 г. плащането трябва да бъде преценявано особено внимателно.

Когато плащането води до влизане на електронния фиш в сила, то може да създаде основание и за отнемане на предвидените контролни точки.

Следователно водачът не трябва да разглежда плащането на 70% единствено като финансово намаление.

Преди плащането следва да се проверят:

• законосъобразността на електронния фиш;
• допустимостта на електронния фиш за конкретното нарушение;
• броят на отбелязаните контролни точки;
• наличието на повторност или системност;
• техническата годност на камерата;
• правилното определяне на скоростта;
• възможността за съдебно обжалване;
• последиците за свидетелството за управление.

Плащането може да има по-тежък практически ефект от самата парична санкция, когато водачът разполага с малък остатък от контролни точки.

Максимален брой контролни точки 

Максималният размер остава:

• 39 контролни точки за водачите извън режима за нов водач;
• 26 контролни точки за новите водачи.

Контролните точки не представляват самостоятелно административно наказание, а законово установен механизъм за отчет на извършените нарушения.

Изчерпването на всички налични контролни точки може да доведе до загубване на придобитата правоспособност за управление и до задължение за връщане на свидетелството за управление по предвидения в закона ред.

Поради това спорът относно точките не е формален.

Той може да има пряко значение за правото на лицето да продължи да управлява моторно превозно средство.

Как се възстановяват контролните точки?

След измененията са запазени два основни способа.

Възстановяване след допълнително обучение

Водачът може да възстанови една трета от максималния брой контролни точки след успешно преминаване на допълнително обучение.

Това може да се извърши не повече от веднъж в рамките на една година.

Служебно възстановяване

Контролните точки се възстановяват служебно до максималния им размер след изтичане на две години от датата, на която е влязъл в сила последният:

• фиш;
• електронен фиш;
• наказателно постановление,

с който са отнети контролни точки.

Новата редакция е важна, защото двегодишният период вече е свързан не само с наказателното постановление, но и с влезлия в сила обикновен или електронен фиш, когато с него се отнемат точки.

Санкционни актове при превишена скорост

Обикновен фиш

Фиш може да бъде издаден на място при установяване на нарушение от контролен орган в предвидените от закона случаи.

Когато водачът оспори нарушението или откаже да подпише фиша, следва да бъде съставен АУАН и да се приложи общият административнонаказателен ред.

След измененията от 29 май 2026 г. в обикновения фиш трябва да бъде посочен и броят на контролните точки, които ще бъдат отнети след влизането му в сила, когато нарушението е включено в наредбата.

Електронен фиш

Електронният фиш се издава при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система.

Той е самостоятелен санкционен акт и може да бъде обжалван пряко пред районния съд.

Електронният фиш трябва да съдържа законово установените данни, включително:

• структурата на МВР;
• мястото на нарушението;
• датата и часа;
• регистрационния номер;
• данни за отговорното лице;
• описание на нарушението;
• нарушените разпоредби;
• размера на глобата;
• срока и начина на плащане;
• броя на отнеманите контролни точки, когато такива са предвидени.

Акт за установяване на административно нарушение

АУАН се съставя при нарушения, установени непосредствено от контролен орган, както и когато законът не допуска налагане на санкцията с електронен фиш.

АУАН не се обжалва самостоятелно пред районния съд.

Срещу него може да се подаде писмено възражение пред административнонаказващия орган в 7-дневен срок от подписването му.

Във възражението могат да бъдат изложени:

• фактически възражения;
• правни възражения;
• възражения срещу техническото средство;
• оспорване на повторността или системността;
• оспорване на броя контролни точки;
• доказателствени искания;
• искане за прекратяване на производството.

Неподаването на възражение не означава признание на нарушението и не отнема правото на последващо обжалване на наказателното постановление.

Наказателно постановление

Наказателното постановление се издава след преценка на АУАН, възраженията и събраните доказателства.

То може да бъде обжалвано пред компетентния районен съд в 14-дневен срок от връчването.

След промените в наказателното постановление трябва да бъдат посочени:

• броят на отнеманите контролни точки;
• броят на оставащите контролни точки.

Размери на глобите за превишена скорост

Промените от 29 май 2026 г. не изменят размерите на глобите по чл. 182 ЗДвП.

Превишаване на скоростта в населено място

Превишение	Глоба	Допълнителна санкция
До 10 км/ч	20 лв.	Няма
От 11 до 20 км/ч	50 лв.	Няма
От 21 до 30 км/ч	100 лв.	Няма
От 31 до 40 км/ч	400 лв.	Няма
Над 40 до 50 км/ч	600 лв.	Лишаване от право на управление за 2 месеца
Над 50 км/ч	700 лв.	Лишаване от право на управление за 3 месеца

При превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч над превишението.

За нарушенията над 40 км/ч следва да бъде проверено и приложението на новия режим за отнемане на 18 контролни точки.

Превишаване на скоростта извън населено място

Превишение	Глоба	Допълнителна санкция
До 10 км/ч	20 лв.	Няма
От 11 до 20 км/ч	50 лв.	Няма
От 21 до 30 км/ч	100 лв.	Няма
От 31 до 40 км/ч	300 лв.	Няма
От 41 до 50 км/ч	400 лв.	Няма
Над 50 км/ч	600 лв.	Лишаване от право на управление за 2 месеца

При превишение над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч.

За тази група тежки нарушения е предвидено и отнемането на 18 контролни точки при наличие на всички законови предпоставки.

Глоба за средна скорост

При секционния контрол скоростта не се измерва само в една точка.

Системата регистрира:

• момента на влизане в контролирания участък;
• момента на напускане на участъка;
• изминатото разстояние;
• времето за преминаване;
• изчислената средна скорост.

След промените от 29 май 2026 г. режимът на контролните точки изрично обхваща и превишаването на средната скорост.

В зависимост от квалификацията могат да бъдат отнети:

• 18 точки при съответното тежко превишение;
• 21 точки при повторно нарушение;
• 26 точки при системно нарушение.

За законосъобразното санкциониране трябва да бъдат доказани:

1. началната контролна точка;
2. крайната контролна точка;
3. точното разстояние между тях;
4. точните времена на преминаване;
5. идентичността на автомобила;
6. синхронизацията на техническите устройства;
7. действащото ограничение в участъка;
8. математическото изчисление;
9. метрологичната годност на системата;
10. правилно приспаднатият толеранс.

При оспорване следва да бъдат изискани първичните технически данни, а не само крайният резултат, изписан в електронния фиш.

Срок за обжалване на електронен фиш

Електронният фиш може да бъде обжалван в 14-дневен срок от редовното му връчване.

Жалбата:

• се адресира до компетентния районен съд;
• подава се чрез структурата на МВР, издала електронния фиш;
• трябва да съдържа конкретни правни и доказателствени възражения.

Когато е подадено допустимо искане за анулиране и административният орган го отхвърли, срокът за съдебно оспорване се определя съобразно специалните правила на ЗДвП.

При спор относно срока трябва да се провери:

• кога е извършено връчването;
• на кого е връчен документът;
• използван ли е електронен адрес;
• налице ли е редовно известие;
• извършено ли е плащане;
• подадена ли е декларация за действителния водач;
• искано ли е анулиране.

Основания за обжалване след промените 

1. Неправилно определени контролни точки

Основание за оспорване е налице, когато:

• точките не съответстват на нарушението;
• приложена е неправилна точка от наредбата;
• посочени са 21 или 26 точки без доказана повторност или системност;
• не е отчетено, че деянието не попада сред нарушенията, за които се отнемат точки;
• точките са изчислени въз основа на неправилна правна квалификация.

2. Липса на отбелязване на контролните точки

Новата наредба изисква броят на точките да бъде посочен в съответния санкционен акт.

Липсата му следва да бъде изрично релевирана в жалбата.

При наказателно постановление трябва да се провери и дали е отбелязан остатъкът от контролни точки.

3. Незаконосъобразен електронен фиш при предвидено лишаване от право на управление

Когато законът предвижда задължително лишаване от право на управление, трябва да се провери допустимо ли е било издаването на електронен фиш.

Използването на електронен фиш вместо АУАН и наказателно постановление може:

• да заобиколи задължителното допълнително наказание;
• да лиши водача от защита в актовото производство;
• да представлява нарушение на установената в закона процедура.

4. Недоказана повторност

За повторност не е достатъчна справка с твърдение за предходни нарушения.

Трябва да се представят доказателства за:

• конкретния предходен акт;
• неговото съдържание;
• датата на връчване;
• датата на влизане в сила;
• идентичността на нарушението;
• спазването на законовия времеви период.

5. Недоказана системност

При системност административният орган трябва да установи всички нарушения, формиращи квалифицирания състав.

Липсата на един от необходимите влезли в сила актове може да доведе до отпадане на по-тежката квалификация и на предвидените 26 точки.

6. Невалидна метрологична проверка

Техническото средство трябва:

• да бъде от одобрен тип;
• да има валидна метрологична проверка;
• да бъде използвано в рамките на одобрения режим;
• да бъде индивидуализирано с точен номер.

Общ документ за модела на камерата не винаги доказва годността на конкретното устройство.

7. Неясен снимков материал

Снимката трябва да позволява несъмнена индивидуализация на автомобила.

Проблем може да съществува, когато:

• регистрационният номер не е четлив;
• на изображението има няколко автомобила;
• липсва яснота кой автомобил е измерен;
• техническите данни не съответстват на фиша;
• изображението е редактирано или непълно;
• не е предоставен оригиналният файл.

8. Недоказано ограничение на скоростта

Органът трябва да докаже какво ограничение е действало:

• на конкретното място;
• в конкретната посока;
• към точния момент;
• преди точката на измерване;
• за съответния вид превозно средство.

Необходимо е да се провери и дали ограничението не е било отменено от кръстовище, друг пътен знак или край на населено място.

9. Неправилно приспаднат толеранс

При определянето на наказуемата скорост трябва да бъде приспадната допустимата метрологична грешка.

Следва да се разграничат:

• измерена скорост;
• приспаднат толеранс;
• установена наказуема скорост;
• санкционен диапазон.

Грешка от няколко километра в час може да промени както глобата, така и приложението на лишаване от право на управление и контролни точки.

10. Нарушения при мобилна камера

При мобилно средство следва да бъдат проверени:

• протоколът за използване;
• мястото на разполагане;
• посоката на контрол;
• часовият диапазон;
• въведеното ограничение;
• номерата на изображенията;
• снимката на позицията на камерата;
• идентификационният номер на устройството.

11. Неправилно определен нарушител

Трябва да бъде проверено:

• кой е бил собственик към датата на нарушението;
• кой е управлявал автомобила;
• налице ли е продажба или лизинг;
• кой е представлявал юридическото лице;
• подавана ли е декларация за действителния водач;
• бил ли е автомобилът откраднат или използван неправомерно.

12. Двойно санкциониране

Не се допуска два пъти да бъде наложена санкция за едно и също нарушение.

Трябва да се провери дали за същите:

• автомобил;
• дата;
• час;
• място;
• превишение,

не е издаден друг фиш, електронен фиш или наказателно постановление.

Как протича съдебното производство?

След подаването на жалбата административният орган изпраща преписката на районния съд.

Съдът проверява:

• допустимостта на жалбата;
• спазването на срока;
• компетентността на органа;
• правилния вид на санкционния акт;
• доказаността на нарушението;
• законосъобразността на техническото измерване;
• правилната правна квалификация;
• размера на глобата;
• допълнителното наказание;
• броя на контролните точки;
• наличието на повторност или системност.

Съдът може да:

• потвърди акта;
• измени акта;
• отмени акта изцяло;
• отмени отделна незаконосъобразна част при наличие на процесуална възможност.

Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред компетентния административен съд.

Съвет при получена глоба за скорост

След получаване на електронен фиш, АУАН или наказателно постановление трябва незабавно да се установят:

1. датата и начинът на връчване;
2. видът на издадения акт;
3. конкретната правна квалификация;
4. размерът на глобата;
5. предвидено ли е лишаване от право на управление;
6. посочени ли са контролни точки;
7. правилен ли е броят на точките;
8. твърди ли се повторност или системност;
9. какво техническо средство е използвано;
10. валидна ли е метрологичната проверка;
11. правилно ли е отчетен толерансът;
12. допустим ли е електронният фиш;
13. налице ли е основание за съдебно обжалване.

Особено внимание е необходимо преди доброволно плащане на 70% от електронния фиш, тъй като след новите правила влизането му в сила може да доведе и до отнемане на контролни точки.

Адвокат при отнемане на контролни точки

Правната защита при Отнемане на контролни точки може да включва:

• анализ на електронния фиш;
• проверка на санкционната процедура;
• проверка на контролните точки;
• оспорване на повторност или системност;
• анализ на снимковия материал;
• проверка на камерата и метрологичните документи;
• проверка на пътната сигнализация;
• изготвяне на възражение срещу АУАН;
• изготвяне на жалба срещу електронен фиш;
• обжалване на наказателно постановление;
• процесуално представителство пред районен и административен съд;
• претендиране на направените съдебни разноски.

След измененията от 29 май 2026 г. правната проверка не трябва да се ограничава само до размера на глобата.

Необходимо е да се анализира и въздействието на санкционния акт върху контролните точки и правоспособността на водача.

Настоящата публикация има общ информационен характер и не замества индивидуалната правна консултация по конкретен административнонаказателен случай.

Отнемат ли се точки при електронен фиш?

Да, когато нарушението е сред изрично посочените в Наредба № Iз-2539 и електронният фиш е законосъобразно издаден и е влязъл в сила. Не всеки електронен фиш води до отнемане на контролни точки.

Колко точки се отнемат за тежко превишаване на скоростта?

При нарушенията, посочени в новата редакция на наредбата, могат да се отнемат 18 контролни точки. При повторно нарушение по съответния квалифициран състав се отнемат 21 точки, а при системно нарушение – 26 точки.

Отнемат ли се точки веднага след издаването на фиша?

Не. Наредбата свързва отнемането с влизането в сила на съответния фиш, електронен фиш или наказателно постановление.

Мога ли да платя 70% и след това да обжалвам?

Плащането може да доведе до влизане на електронния фиш в сила. Това може да прекрати възможността за обжалване и да активира отнемането на предвидените точки. Преди плащане трябва да бъде извършена правна проверка.

Може ли електронен фиш да налага лишаване от право на управление?

Електронният фиш не следва да се използва за нарушение, за което законът предвижда лишаване от право да се управлява МПС. При такова нарушение обичайно се прилага редът с АУАН и наказателно постановление.

Може ли липсата на точки във фиша да доведе до отмяна?

Липсата трябва да бъде въведена като възражение. Дали тя води до отмяна зависи от вида на акта, приложимата норма, характера на нарушението и преценката на съда. Не може предварително да се гарантира, че всяка липса на отбелязани точки автоматично отменя глобата.

Обжалва ли се АУАН?

АУАН не се обжалва самостоятелно пред съда. Срещу него се подава писмено възражение в 7-дневен срок. Пред съда се обжалва последващото наказателно постановление.

Възстановяват ли се контролните точки?

Да. Възстановяване е възможно: частично, след допълнително обучение; служебно до максималния размер след две години от влизането в сила на последния акт, с който са отнети точки.