fbpx

Обявяване на саморъчно завещание

Често пъти при откриване на наследството се налага обяване на саморъчно завещание.

Завещанието представлява едностранен акт на завещателя в полза една на друга или в полза на трети лица.

Когато в полза на едно лице е оставено саморъчно завещание, то може да поиска след смъртта на завещателя да бъде обявено от нотариус.

Заинтересован може да иска от Рйонен съд да определи срок за представяне на завещанието.

За тези действия няма предвидена санкция при непредставяне.

Това сочи и вида на задължението, предвидено в закона като задължение с морален характер.

Обявяване на завещанието се извършва от нотариусОбявяване на саморъчно завещание

Нотариусът съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, както и от нотариуса.

Ако завещанието е било предадено за пазене у нотариуса , той служебно кани наследниците да поискат обявяване.

Възможно в наследственото имущество, при обявяване на саморъчно завещание да има повече задължения отколкото права.

Препоръчително е наследството да бъде прието не направо, а по опис.

Това следва да бъде упражнено в 3 – месечен срок от смъртта или от момента в който наследникът е узнал, че наследството е открито.

Приемане наследство по опис ?

Същността на приемането по опис се състои в ограничената отговорност на наследника пред кредиторите на наследството.

Тази отговорност е ограничена и до заветниците – до размера на полученото наследство.

Приемането на наследството по опис, при обявяване на саморъчно завещание създава и известни задължения задължения за наследника.

Съдържанието на завещанието 

При обявяване на саморъчно завещание, същото при обхваща разпореждания, които извършва завещателят в полза на определено лице

Самото завещание при обявяването му обхваща и предмета на тези разпореждания.Обявяване на саморъчно завещание

Завещателните разпореждания могат да бъдат извършени както в полза на наследник по закон, така и на други лица

Тук става дума дори и за лица, непритежаващи това качество. Лицето, в чиято полза се завещава, трябва да бъде способно да наследява.

Изключения при откриване на завещание

Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя.

Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството.

Завещанието може да съдържа както имуществени, така и неимуществени разпореждания.

Отмяна на завещанието

Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

За допълнителна информация, свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

 

Жалба анулиран паспорт на дете

Напоследък се стига до разрив в отношенията между партньори и бивши съпрузи дори до жалба за анулиран паспорт на дете.

В голям брой от случаите, единият от партньорите просто обявява паспорта на децата за загубен

Чрез тези умишлени и неправомерно действия родителят извършва с тайната надежда, че това ще възпрепятства възможностите за пътуване.

Именно тук вече се стига до многобройни случаи от практиката, когато се налага специални действия в тази посока

Целта на процедуратас е подаване на жалба до полиция и Районна прокуратура за образуване на проверка за анулиран паспорт на дете.

Много често поради обтегнатите отношения между родителите след развода или раздялата, единият от тях отказва да даде съгласие за издаване на паспорт за пътуване

Касае се за издаването на специална Декларация за пътуване на детето в чужбина.

В този случай родителят, който иска детето да пътува, може да поиска от съда да даде т.нар. заместващо съгласие пред Районен съд. 

Какво се случва в анулирания паспорт ?

Нашият съвет като адвокатска кантора, ангажирана в подобни случай е веднага да се обърнете към адвокат по семейни дела.

Истината е, че процедурата може да се развие доста бързо, напред във времето, но за целта е нужно да се предприемат своевременно действия за това.

Често пъти другият родител дори не узнава за анулирания паспорт, докато не стигне до служители на Гранична полиция.

Законът сочи, че всички въпроси, свързани с пътуване в чужбина и издаване на паспорт на дете, се решават по общо съгласие на родителите.

За издаване на задграничен паспорт на дете е необходимо и двамата родители да подпишат съответното Заявление заедно.

Въпросът с анулирането на паспорта се третира по същия начин, с общо съгласие на двамата родители.

Дори с решението за развод родителските права да са предоставени само на единия родител, той пак се нуждае от съгласието на другия родител.

Причините за това са много, но най-често са чисто тривиални и чисто технически.

Пример за това е уведомлението от страна на Паспортната  служба към областната Дирекция на полицията пристига или твърде късно или на друг адрес.

Затова, когато имате съмнение за действия на злоупотреба в тази насока, моля обърнете се към адвокат по семейни дела, с цел избягване на усложнения в тази насока.

Какво се прави при анулиран паспорт на дете ?Жалба анулиран паспорт на дете

Съгласно съдебната практика, настоящ адрес на детето е този, на който то пребивава фактически.

Няма значение дали то е адресно регистрирано в съответната община.

Ако обаче детето има обичайно местопребиваване в друга държава-членка на ЕС, българският съд не е компетентен.

Но при анулиран паспорт на детето следва да се ангажират съответните власти

В конкретния случай става дума за Районна прокуратура и отдел „Гранична полиция“ към Областна дирекция на МВР.

Най-често такъв е случаят на родители-българи, установили в чужбина и детето учи там.

Искът на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител

Съдебното производство за издаването на паспорт на името на това дете се води в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1111/2019 и чл.59 СК, вр. чл. 127а ал.2 СК.

За това, делото трябва да се заведе пред съда в съответната държава-членка на ЕС, където е обичайното пребиваване на детето.

Най-често искането за издаване на паспорт на дете се подава едновременно с молбата да му бъде разрешено пътуване в чужбина.

В хода на проверките на Районна прокуратура предстой да се установи, налице ли са извършени умишлени действия и подправка на документи от страна на другия родител.

За допълнителна информация, свържете се с нас за съдействие и помощ на телефон 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg

Продажба на паркомясто

Все по-често ни питат за правния статут при продажба на паркомясто.

В последните години не е изненада сериозния недостиг на места за паркиране.

Все повече се открояват и тенденциите за задълбочаване на този проблем, не само поради липсата на паркоместа.

От друга страна поради липсата на конкретна законова уредба относно тяхното придобиване. Затова следва да посочим, че внимателно следва да се подходи към въпроса

Най-вече поради факта, че повечето паркоместа не са самостоятелен обект на собственост.Продажба на паркомясто

Законът не допуска паркоместата да се нанасят в кадастрална карта като самостоятелен обект, което автоматично ги лишава от това да бъда обект на прехвърлителна сделка.

Разбира се от това правило има и изключения.

Върху всяко паркомясто може да се учреди вещно право на ползване но то е непрехвърлимо и ненаследимо и се прекратява със смъртта на титуляра.

Най-общо съществената разлика е ценова – паркомястото може да бъде закупено на много по-ниска цена

В този случай причината за това е факта, че за паркомясто не е отреден самостоятелен статут.

Съответно собственикът на паркомясто не разполага с права за ограничаване на достъп с каквито разполагат собствениците на самостоятелни обекти.

Най-общо паркоместата разположени в общо помещение под сградата могат да бъдат разделени на различни категории.

Паркоместа в общ паркинг, който е самостоятелен обектПродажба на паркомясто

Ако желаем да придобием паркомясто, това трябва да е описано като идеална част от паркинг,

Става дума за придобиване на съсобственост върху идеални части, съответстваща на площта на желаното паркомясто

В нотариалния акт освен прехвърлянето на идеалната част от паркомястото следва да бъде уговорена и точната локация на конкретното място за паркиране

В случая се касае за паркомясто, описано по площ и съседи от три страни, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

Това паркомясто в този вариант не е самостоятелен обект и не може да бъде обект на сделка.

Паркоместа в общ паркинг, обща част от сградата

Този вид паркомясто се регулира се в режим на етажна собственост.

Не са самостоятелен обект и не могат да бъдат обект на сделка

Собствеността върху тях не може да се придобие в идеална част, тъй като по закон общите части не могат да бъдат обект на прехвърлителна сделка

В конкретния случай разпределението на подобен тип паркоместа се прави от собствениците на сградата на Общо събрание.

Места за паркиране с принадлежност към обекти в сградата

Купувайки апартамент в сградата вие получавате и паркомясто към вашия имот

В този случай подобно на придобиването на мазе или таван с купуването на апартамент

Неприятната новина е, че сделки с тях могат да се осъществяват единствено в комплект със самостоятелните обекти към който принадлежат.

Самостоятелни гаражни клетки

В редки случай е възможно наличието на отделни гаражи

Касае се за самостоятелни гаражни клетки, със статут на гараж, разположени в голям общ подземен гараж

Най-често те са предназначени за ползващи общи маневрени части от сградата.

Тези самостоятелни гаражни клетки подлежат на прехвърляне и сделки.

Откритите паркоместаПродажба на паркомясто

Тук най-често говорим за разчертани участъци върху терена прилежащ към жилищната сграда

Този вид , такова паркомясто не може да се купи

Възможно да се закупи идеална част от поземления имот, в която идеална част от имота желаното паркомясто. е включено.

Разпределението на този тип паркоместа става с решение на Общото събрание на собствениците

В конкретния случай е необходимо то да е постигнато с гласовете на повече от 50 процента от собствениците на терена, прилжежащ към сградата.

Изискването е при разпределението да бъде спазван норматива за минималната задължително озеленена дворна площ.

Кантората ви съветва преди да подпишете предварителен договор внимателно след консултация с адвокат.

Целта е да се запознаете с документацията за да отговорите на въпроса може ли желаното паркомясто да се обект на прехвърлителна сделка.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0890 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Продажбата на съсобствен имот

Българският законодателят е предвидил различни видове решения на проблема за продажбата на съсобствен имот.

Продажбата на дял от съсобствен имот е възможна, като различните възможности могат да се степенуват от по-изгодни и безболезнени до по-нежелани варианти.

Проблемът с този вид собственост е, че всеки от притежателите на съответния дял може да се разпорежда със собствеността си

Въпреки това, че съсобствениците, не могат да се разпореждат с целия имот, има решения и на този въпрос.

В съсобствен имот например не може да се получи право на строеж, на надстрояване и пристрояване без съгласието на всички съсобственици.

Законът в чл. 33 ЗС сочи, че ако искате да продадете идеални части и и имате купувач, с когото сте се договорили за покупко-продажбата, сте длъжни първо да предложите дела си на съсобственик.

Каква е процедурата при продажба на съсобствен имот Продажбата на съсобствен имот

Всеки съсобственик може да продеда своя дял на трето външно лице, при същите условия, за които би го продал на друг съсобственик/съсобственици.

Можете да предложите дела си за продажба и само на един от съсобствениците

Съсобствеността трудно мжое да продадете на трето външно лице.

За целта следва да разполагате с доказателство, че те се отказват от тази възможност.

Когато се стигне до изкупуване на имота от друг съсобственик, пренебрегнат при първоначалното предлагане на имотния дял, се налага съдействие от адвокат.

Ощетеният купувач често пъти бива отстранен от сделката по съдебен път.

Купувачът ше осъди продавача да му върне цялата сума и съответните неустойки, ако условията за това са предвидени по договор.

Какво се прави в този случай ?

Трик, който се използва за преодоляване на проблеми между съсобственици е, заобикаляне на закона и нуждата от декларация по чл.33 ал.1 ЗС

За съжаление има риск останалите съсобственици в бъдеще да претендират, че има нарушение на правилата

По отношение на продажбата на съсобствен имот са налице вече и Тълкувателни решения на Върховния касационен съд.

С цел избегне на рискове и препятствия, съсобственикът може да го продаде свободно и без ограничения, при спазване правилата на чл.33 ал.1 ЗС.

За тази цел законодателят е въвел възможността за делба.

Делбата на съсобствен имот може да бъде доброволна и съдебна.

Когато се стигне до изкупуване на имота от друг съсобственик, който е бил пренебрегнат при предлагане на имотен дял това води до проблем на първоначалния продавач.

Ощетеният купувач – трето лице, който бива отстранен от сделката по съдебен път

На свой ред може да съди продавача да му върне цялата сума и съответните неустойки, ако такива са предвидени по договор.

Известен трик за при продажба на съсобствен имот между съсобственици може да бъде лесно преидолян.Продажбата на съсобствен имот

За целта, който е решил да продава, първо прави символично дарение на бъдещия купувач, за да го направи съсобственик

Продажба на съосбствен дял след дарение 

Процедурата продължава след това с продажба и прехвърляне на дял от съсобствен имот.

Разбира се има риск останалите съсобственици в бъдеще да претендират, че има нарушение на правилата,

В практиката вече има тълкувателни решения на Върховния касационен съд в полза на подобни сделки.

Продажбата на дял от съсобствен имот често е повод за неприятности между съсобственици.

В такива случаи имотните разпри са чести, а спорещите страни решават, че продажбата е кауза пердута.

В случай че не успеете да стигнете до продажба, препоръчваме Ви да изберете професионален съвет от адвокат по недвижими имоти.

Именно поради това следва да се обърнете към специалист, който да Ви помогне да решите Вашия въпрос с продажбата на съсобтвен имот.

Обърнете се към нас на телефон 0897 90 43 91, email office@lawyer-bulgaria.bg

Какви проблеми при продажба на съсобствен имот ?

Когато се стигне до изкупуване на имота от друг съсобственик, който е бил пренебрегнат при първоначалното предлагане на имотния дял и сега се е възползвал от правото си, това автоматично води до проблеми на първоначалния продавач. Ощетеният купувач - трето лице, който бива отстранен от сделката по съдебен път, на свой ред може да съди продавача да му върне цялата сума и съответните неустойки, ако такива са предвидени по договор.

Как може да се раздели съсобствеността ?

Все пак, за да се избегнат всички подобни заплахи и препятствия, най-добре е собственикът да разполага със своя имот пълноценно и да знае, че във всеки един момент може да го продаде свободно и без ограничения. За тази цел законодателят е въвел възможността за делба. Делбата на съсобствен имот може да бъде доброволна и съдебна.

Какво е доброволна делба ?

Доброволната делба на съсобствен имот е за предпочитане, като по-щадящ нервите и времето вариант. Тя е препоръчителна, когато между съсобствениците все пак има относително доверие и добра комуникация. Задължителен компонент е и опитният нотариус, който да извърши сделката. Доброволната делба е възможна, когато имотът все пак позволява разделяне и когато за това има одобрен инвестиционен проект от общината. Това не е сложна процедура и всеки може да я премине без външна помощ, след като има създаден от архитект инвестиционен проект. След това сделката се изповядва пред нотариус и всеки разполага пълноценно със собствения си имот. Възможно е да има и задължение за парично погасяване с цел изравняване на дяловете от имота.

Какво е съдебна делба ?

Когато разделянето на имота е обективно невъзможно, както и постигането на разбирателство между страните, имотът се обявява за публична продан, а получената сума се разпределя между собствениците според дяловете им. Това се счита и за най-неизгодният вариант за страните, тъй като цените, на които се продават имотите при публична продажба, са по-ниски от пазарните цени. Всъщност, това е и основната причина в крайна сметка страните по спора да стигнат до някакъв вид работещо разбирателство. Колкото и лоши да са отношенията между съсобствениците, а различията им непреодолими, рано или късно всеки разбира, че във всички случаи е по-добре да се приключи със съдебна спогодба и разделителен протокол, отколкото да се стигне до публична продажба. Препоръчително е този факт да се изтъква още в самото начало на спора, за да са наясно всички страни, че само губят от конфронтацията. За съжаление има случаи, когато самият съсобствен имот не позволява разделяне по обективни причини. Дори тогава в интерес на собствениците е да поддържат добра комуникация, за да реализират пазарна покупко-продажба.

Изготвяне на обратно писмо ?

В последните няколко години поради лошо ЦКР на кредитополучатели, все по-често получаваме въпроси за изготвяне на обратно писмо ?

В практиката „обратното писмо“ намира приложение при симулативни сделки

Най-често се касае за сделки, при които страните се съгласяват и целят сделката да не прояви правните си последици (абсолютна симулация).

Разбира се такива сделки прикриват друго действително целено от страните съглашение (относителна симулация).

В чл. 17 от ЗЗД се уреждат въпросите относно действието на привидните сделки спрямо третите лица, това на прикритите сделки между страните и пр.

Правна същност на „обратно писмо“ 

По своята същност обратно писмо е документ, в който страните заявяват изрично какви са действителните уговорки помежду им.Изготвяне на обратно писмо ?

Както вече стана ясно , които обаче тези сделки остават скрити за трети лица

Документът обратно писмо носи подписите на страните и не е необходимо да се заверява пред нотариус.

В този случай, ако купувачът откаже да заплати разликата до пълната стойност, то за продавача не остава нищо друго освен да предяви иск.

Искът е за нищожност, недействителност, симулативност, но само частично – спрямо клаузата по договора, в която е записана продажната цена

В този случай от съда се иска да приложи в отношенията между страните правилата на другото, скрито от външния свят съглашение

В този случай  съдът ще осъди купувача да заплати остатъка до реално уговорения размер на цената.

За да се развият напълно благоприятно събитията,  то е достатъчно да се представи това обратно писмо, носещо подписа на страните

За основателността на производството не са нужни никакви други доказателства ще бъде разкрита фиктивността на договорената клауза

Най-често фиктивните договорки касаят цената и купувачът ще бъде осъден да заплати разликата, над която вече е заплатил.

При оспорване на обратно писмо ?Изготвяне на обратно писмо ?

Когато обаче такова „обратно писмо” не е било изготвено и подписано, то в този случай въпроса се усложнява.

Това е така, тъй като съгласно процесуалния закон са забранени свидетелски показания за оспорване на съдържанието на частен подписан документ

Все пак има опция в закона такива да бъдат допуснати, но само в случай, че продавачът представи друг документ

Става дума за документ от купувача и от който може да се направи  предположение, че е възможно уговорената клауза за цената по договора да не е действителна.

За такъв документ се счита според съдебната практика и „обратното писмо”

В това обратно писмо вместо изявленията на двете страни, се съдържа волеизявлението и подписа само на купувача, който изрично е декларирал, че действителната цена е друга.

В този случай след представянето на писмото пред съд, се установи, че продавачът не се е подписал върху него и липсва неговото изявление,  съдът няма да уважи иска.

Въпреки това то ще послужи като основание да се преодолее забраната и да се допуснат свидетели, с които да се докаже, че уговорката за продажна цена е фиктивна.

Въззивно обжалване на Решение

Съдебното производство не приключва с постановяване на акта, а често пъти продължава с въззивно обжалване на Решение.

Въззивното обжалване представлява способ за атакуване на порочно решение, което позволява правният спор да бъде разгледан още веднъж по същество.

В предмета на въззивното обжалване стои материалноправният спор

В практика се сочи, че Въззивното обжалване представлява продължение на дейността на първоинстанционния съд.

Това обжалване се означава като втора или т.нар. въззивна инстанция.

Въззивната инстанция продължава разглеждането на спора, въззивната дейност се наслагва върху първоинстанционната.

Какво е въззивно обжалване на решение ?Въззивно обжалване на Решение

Общото правило предвижда, че всички първоинстанционни решения подлежат на въззивно обжалване – чл. 258 ал. 1 ГПК.

Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция – пред апелативните съдилища.

Въззивната жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Лицето, от името на което се подава въззивната жалба се нарича въззивник, а насрещната страна (ответника по въззивната жалба) – въззиваема страна.

За да се обжалва първоинстанционното решение трябва да имаме лице с правен интерес и което е легитимирано да обжалва (т.е. да разполага с процесуалното право да обжалва).

То представлява право на процесуална защита в една от фазите на исковия процес.

Правото на въззивно обжалване възниква с обявяването на първоинстанционния съдебен акт и връчването му на съответната страна по делото.

То съществува в рамките на един двуседмичен преклузивен срок.

Насрещна въззивна жалбаВъззивно обжалване на Решение

Както и пред първоинстанционният съд, така и на втора съдебна инстанция въззивнаемата страна (ответникът по въззивната жалба) може, освен да подаде отговор на въззивната жалба, да подаде и насрещна такава.

В този случай страните  в производството придобиват по 2 качества в производството пред въззивния съд – на въззивник и на въззиваема страна.

Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което докладва жалбите и отговорите на страните

Събирането на доказателства, става по общите правила, относими за производсвото пред първоинстанционния съд.

Пред въззивната инстанция по начало не се събират отново доказателствата, събрани в първата инстанция.

Въззивният съд може да разпита отново свидетелите и вещите лица, само ако намери за необходимо да ги разпита непосредствено.

В противен случай той преценява събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства въз основа на протоколите от съдебните заседания.

От изключителна важност е обстоятелството, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

Въззивният съд може да събира и доказателства, когато законодателят е допуснал те да бъдат събрани по инициатива на съда.

До приключване на съдебното дирене обаче, във въззивното производство страните могат да:

– твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;

– твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

За допълнителна информация за обжалване на Съдебно решение пред въззивния съд, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg

Обезщетение неимуществени вреди

В голяма част от делата се стига до определяне на обезщетение и размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В понятието “неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания

Те, заедно в своята съвкупност представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката

Вредите могат да бъдат описани и като социален дискомфорт в определен период от време.

Изключително важно е определяне на размер на обезщетението за тях.

Размер на обезщетение за неимуществени вреди

Обезщетението при неимуществени вреди има задачата да компенсира болките и страданията чрез заместване с други блага.

т.нар. блага се измерват като предмет със стойност, което задоволява човешки потребностиОбезщетение неимуществени вреди

В този случай обезщетението е съизмеримо с разходите за задоволяване на тези потребности.

Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност.

Съдебният иск за имуществени вреди е самостоятелен, различен от иска за неимуществени вреди.

Във връзка с двата иска трябва да се докажат различни факти и обстоятелства

С оглед различното съдържание на настъпилите вредите, които следва да бъдат овъзмездени

Налице са разлики в отделните основания, в зависимост от това дали са засегнати материални блага на пострадалия или неговото телесно или психическо здраве.

Давност за обезщетение от неимуществени вреди

  • Вземанията от непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от увреждането или от откриване на дееца, или отговарящия за вредоносното деяние.
  • Изтичането на предвидения в чл. 117 от ЗЗД петгодишен давностен срок не дерогира общото правило на чл. 45 ЗЗД;
  • Изтичането на давността нито погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение;

Справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди?

Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да се обезщетят вредите на увреденото лице Обезщетение неимуществени вреди

Обезщетението включва всички настъпили в последствие вреди от извършването на т.нар. вредоносното действие.

Справедливостта следва да се разгледа като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди

Този критерии включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а бива извеждана от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.

Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.

Принципът за определяне на обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД,

Законът изисква да се определят действително претърпените вреди при спазване на обективно установените критерии.

Настъпилата вреда следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие.

Моралните вреди се определят индивидуално и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им.

Възмездяват се най-близките на пострадалия чрез обезщетението за неимуществени вреди в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения.

Обезщетението за неимуществени вреди обхваща всички болки страдания, които са настъпили и ще настъпят в бъдеще.

За допълнителна информация, моля обърнете се към кантората на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява непозволеното увреждане?

Деликтът (на латински: delictum „простъпка, правонарушение“) е правен институт на римското право. На български се превежда като непозволено увреждане. Съществува основен правен прицип, който създава задължение за всеки да не вреди другиму. Вредата може да се причини от деяние, което по-често е действие, но може да бъде и бездействие.

Какво означава причинно-следствена връзка?

Причинната връзка(каузалитет) е изключително важен елемент от фактическия състав на деликта и е отразена най-точно с латинския израз „Conditio sine qua non“ или условие без което резултат не би настъпил. Накратко, това е изследване на връзката между деянието и настъпилата вреда. Ако такава връзка няма – нямаме деликт и съответно не се носи отговорност.

Какво означава противоправност?

деянието трябва да е неправомерно, противозаконно, да не е в резултат на законово правомощие, което брани обществен интерес. Например – ако някой причини вреда на другиго при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, тогава деянието е в защита на по висш интерес и не се явява противоправно.

За всички вреди ли се дължи обезщетение?

При непозволено увреждане се дължи обезщетение за абсолютно всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. включително и неимуществените вреди. Вземанията за обезщетение за вреди от деликт стават изискуеми от деня на увреждането, а когато деецът не е известен – от откриването му

Как се определя обезщетението ??

Обезщетението за непозволено увреждане се определя на принципа на справедливостта. Съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията и тяхната връзка с деянието. Поради своя особен характер неимуществените вреди не подлежат на поправяне, а могат единствено да бъдат възмездявани чрез парично обезщетяване за достигане до други блага

Давност при непозволено увреждане ?

Вземанията от непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от увреждането или от откриване на дееца, или отговарящия за вредоносното деяние. Изтичането на предвидения в чл. 117 от ЗЗД петгодишен давностен срок не дерогира общото правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму.

Кое се погасява при давност ?

Изтичането на давността нито погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера на длъжника, в случай, че последният направи възражение в тази насока.

Защита при непозволеното увреждане ?

В последните няколко години голям интерес придоби въпросът за евентуалната защита при непозволено увреждане ?

Институтът на деликтната отговорност е един от основните способи за защита на правата на гражданите и юридическите лица в случаите на непозволено увреждане.

Въпросът е уреден в чл.45-54 ЗЗД, като обхваща различни фактически състави на отговорността

Тази отговорност обхваща лични действия на трети лица, както и отговорността за вреди, причинени от вещи или животни.

Съставите на деликтната отговорност са уредени в Закона за задълженията и договорите, уреждайки и въпроса за защита при непозволеното увреждане ?.

Какво представлява непозволеното увреждане ?Защита при непозволеното увреждане ?

В центъра на деликтната отговорност стои вредата. Без вреда няма отговорност.

Вредата е следствие от човешко поведение (действие или бездействие), но може да бъде причинена от вещ или животно.

Често говорим за вреда, причинена от човешко поведение, проявено чрез действие.

  • Деликтът (на латински: delictum „простъпка, правонарушение“) е правен институт на римското право. На български се превежда като непозволено увреждане.
  • Съществува основен правен прицип, който създава задължение за всеки да не вреди другиму.
  • Вредата може да се причини от деяние, което по-често е действие, но може да бъде и бездействие.
  • Основните елементи от фактическия състав на деликта са : деяние; противоправност (на деянието); вреда ; причинно-следствена връзка ; вина.
  • Отговорността в гражданското право се изразява в пораждане на задължението за отговорното лице да поправи вредите, които е причинил другиму. Тя е санкция за нарушаване на задължението да не се вреди другиму.

Тук се има предвид, че отговорността за тази вреда може да понесе само лице, което е действало съзнателно, т.е. което е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си.

Обхват на непозволеното увреждане 

Характерно за отговорността за непозволено увреждане от лични действия е, че задължителна предпоставка за нейното осъществяване е вина на дееца

В чл.45, ал.2 ЗЗД законодателят дори е установил оборима презумпция за вина.

Формата на вина (умисъл или небрежност) не оказва влияние върху размера на дължимото обезщетениеЗащита при непозволеното увреждане ?

Как се осъществява защита при непозволено увреждане ?

  • Обезщетението за непозволено увреждане се определя на принципа на справедливостта. Съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията и тяхната връзка с деянието.
  • По своя особен характер неимуществените вреди не подлежат на поправяне, а могат единствено да бъдат възмездявани чрез парично обезщетяване;
    Необходима предпоставка, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е пълното доказване от страна на ищеца на всички кумулативно (заедно) изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане;
  • Ако самият пострадал е допринесъл за настъпване на вредите, то обезщетението от непозволено увреждане се намалява;
  • За да може да се намали обезщетението за вреди от непозволено увреждане трябва приносът на увреденото лице да е конкретен;

Размер на обезщетението при непозволено увреждане 

При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземе предвид степента на увреждане на здравето и респективно болките и страданията

Често пъти увреждането касае период на възстановяване и дали то въобще е възможно в пълна степен или лицето е инвалидизирано, дали са засегнати честта и достойнството на пострадалото лице;

В конкретния случай обезщетението се определя от съда по справедливост, в зависимост от фактическата  обстановка във всеки конкретен случай.

Какво представлява непозволеното увреждане?

Деликтът (на латински: delictum „простъпка, правонарушение“) е правен институт на римското право. На български се превежда като непозволено увреждане. Съществува основен правен прицип, който създава задължение за всеки да не вреди другиму. Вредата може да се причини от деяние, което по-често е действие, но може да бъде и бездействие.

Какво означава причинно-следствена връзка?

Причинната връзка(каузалитет) е изключително важен елемент от фактическия състав на деликта и е отразена най-точно с латинския израз „Conditio sine qua non“ или условие без което резултат не би настъпил. Накратко, това е изследване на връзката между деянието и настъпилата вреда. Ако такава връзка няма – нямаме деликт и съответно не се носи отговорност.

Какво означава противоправност?

Накратко, това означава, че деянието трябва да е неправомерно, противозаконно, да не е в резултат на законово правомощие, което брани обществен интерес. Например – ако някой причини вреда на другиго при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, тогава деянието е в защита на по висш интерес и не се явява противоправно.

Носи ли се отговорност при неизбежна отбрана и крайна необходимост?

Не се ангажира гражданска отговорност за превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако деянието е случайно. Налице няма вина, а тя представлява предпоставка за гражданската отговорност при непозволено увреждане. Когато дадено лице е поставено в положение на крайна необходимост поради случайно събитие, то макар и деянието му да не е противоправно и виновно, ще дължи поправяне на щетите, причинени на трето лице на плоскостта на носене риска и на справедливостта, а не поради деликтната отговорност.

За всички вреди ли се дължи обезщетение?

При непозволено увреждане се дължи обезщетение за абсолютно всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. включително и неимуществените вреди. Вземанията за обезщетение за вреди от деликт стават изискуеми от деня на увреждането, а когато деецът не е известен – от откриването му. Законът не разграничава изискуемостта на вземанията за неимуществени вреди от имуществени, както и не определя различни начални моменти за давностните срокове според характера на вредите. Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.

Как се определя обезщетението при непозволено увреждане?

Обезщетението за непозволено увреждане се определя на принципа на справедливостта. Съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията и тяхната връзка с деянието. Поради своя особен характер неимуществените вреди не подлежат на поправяне, а могат единствено да бъдат възмездявани чрез парично обезщетяване за достигане до други блага. Необходима предпоставка, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е пълното доказване от страна на ищеца на всички кумулативно (заедно) изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени права, правнозащитими интерес или блага.

Има ли давност при деликт / непозволено увреждане?

Вземанията от непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от увреждането или от откриване на дееца, или отговарящия за вредоносното деяние. Изтичането на предвидения в чл. 117 от ЗЗД петгодишен давностен срок не дерогира общото правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Изтичането на давността нито погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера на длъжника, в случай, че последният направи възражение в тази насока.

Кои са основните положения при обезщетяване на неимуществени вреди?

В понятието “неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята съвкупност представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението при неимуществени вреди има задачата да компенсира болките и страданията чрез заместване с други блага. Благото се измерва като предмет със стойност, което задоволява човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на тези потребности. Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност.

Как се определят справедливо неимуществени вреди?

Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да се обезщетят вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Справедливостта следва да се разгледа като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, да включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а бива извеждана от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.

Кой може да търси обезщетение за неимуществени вреди?

Обезщетение за вреди може да се търси от всички, които са ги понесли: пострадали, а в случай на смърт непълнолетните им низходящи или пълнолетни, но неработоспособни низходящи, неработоспособни възходящи, които действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка. За обезщетение може да претендира и взетото за отглеждане, но неосиновено още дете, болни и неработоспособни братя и сестри или други близки, които също са били издържани от починалия.

Как съдът определя размера на неимуществените вреди?

Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. Принципът за определяне на обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, изисква да се определят действително претърпените вреди при спазване на обективно установените критерии. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. Моралните вреди се определят индивидуално и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им. Възмездяват се най-близките на пострадалия чрез обезщетението за неимуществени вреди в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Обезщетението за неимуществени вреди обхваща всички болки страдания, които са настъпили и ще настъпят в бъдеще.

Как се изчисляват неимуществени вреди от публикациите в медиите?

Изказването на мнение, което съдържа негативна оценка за определена личност, която е публична или се откроява по една или друга причина в обществения живот, не поражда отговорност, и не съставлява противоправно поведение, ако не засяга достойнството на личността (т. е. ако не осъществява състав на престъплението обида). Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да клеветят или да нанасят обиди. Осъждането да се заплати обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите. То само по себе си е вид морално обезщетяване, заедно с паричното.

Какво е обезщетението при смъртен случай на пострадалия?

Обезщетениe за имуществени вреди се дължи на лице, което е имало основание да получава издръжка от свой родител, ако родителят почине при непозволено увреждане. Ако увреденото лице почине преди да предяви иск за неимуществени вреди, неговите наследници също не могат самостоятелно за пръв път да предявят такива искове, защото не на тях са причинени уврежданията. Те обаче могат да предявят иск за претърпени болки и страдания от самите тях, в следствие смъртта на своя близък. Тук право на обезщетение имат “най-близките” в това число са низходящите и родителите на пострадалия. В случай на причинена смърт се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. При причиняване на смърт имат значение възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. От значение са и редица други обстоятелства, които подлежат на обсъждане от съда и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Какво е връзката между трудова злополука и деликтна отговорност ?

Намалението на работоспособността за пострадали настъпва от деня на злополуката и оттук бъдещите вреди са известни, съответно изискуеми. Но ако отрицателните отражения върху работоспособността се проявят на по-къснен етап, то вземането е изискуемо от проявяване на болестта в пълен обем, което изисква констатация на медицински орган. Обезщетението за вреди от деликт може да се присъди до края на срока определен за инвалидност, а при пожизнено инвалидизиране – за всички бъдещи вреди. Когато работникът или служителят заболее поради фактът, че работодателят не е взел мерки за отстраняване на вредности в производството над допустимите норми, то заболяването се третира като непозволено увреждане. Ако налице е причиняване на трайна нетрудоспособност, обезщетение за неполучаваната разлика между трудовото възнаграждение преди непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия ще се дължи докато увреденият навърши предвидената за добиване право на пенсия възраст.

Срок за обжалване на постановление

Един от най-важните въпроси в административното производство е срок за обжалване на постановление.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН изисква постановленията да бъдат издадени не по-късно от 6 месеца след издаване на съответния АУАН.

В противен случай производството следва да се прекрати.

В случай, че наказателното постановление е издадено след срока, то същото ще е незаконосъобразно и ще бъде отменено само на това основание.

Срокове за възражения и жалбиСрок за обжалване на постановление

В 3 дневен срок от съставяне и връчването на АУАН на нарушителя, последният има право да направи писмени възражения, ако не е направил такива при съставянето на акта или в допълнение към дадените вече възражения (чл. 44, ал. 1 от ЗАНН).

В същия срок нарушителят може да представи и документите, които съдържат доказателства за изключващи отговорността му или смекчаващи вината му обстоятелства

По делото се представят доказателства за които нарушителят счита, че е в негова полза при установяване на обстоятелствата по административното нарушение

Най-често се касае за доказателства, които могат да доведат до прекратяване на производството или налагане на по-ниско по размер наказание.

2. Срокът за обжалване на наказателното постановление е седемдневен и тече от връчването на акта на нарушителя, респ. пострадалия (ако същият ще обжалва постановлението по повод определеното му обезщетение);

Забележка: Срокът за възраженията и жалбите срещу електронен фиш 14 дни.

4.3. Срокът за обжалване на постановеното от Районния съд решение по жалба/протест срещу наказателно постановление е 14 дни.

Срок за обжалване на постановление тече от връчване на съобщение за изготвеното решение.

4.4. Сроковете за отстраняване на нередовности по жалби в производството пред съд са седемдневни и текат от съобщението за оставяне на жалбата без движение.

4.5. Сроковете за обжалване на разпореждания и определения на съда за прекратяване на производството (чл. 63, ал. 2 от ЗАНН), са седемдневни и текат от получаване на разпореждането или определението на съда.

Възможните решения, които съдът може да постанови в случая са следните:

1) отмяна на наказателното постановление – поради съществени нарушения на процесуалния закон или нарушения на материалния закон;

2) частична отмяна на наказателното постановление – отново по горните причини, когато същото е опорочено само отчасти;

3) отмяна на наказателното постановление и определяне на друго административно наказание, когато наложеното такова е явно несправедливо

4) отмяна изцяло, отчасти или изменение на постановлението в частта за обезщетението, ако там са налице допуснати пропуски или незаконосъобразност;

5) отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление, ако същата е изцяло неоснователна.

За допълнителна информация, се обърнете към адвокат в кантората на тел. 0897 90 43 91 или Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Написаха ми акт, но ми издадоха наказателно постановление?

Съгласно правилата на чл. 52 от ЗАНН, наказателният орган би следвало да се произнесе в (1) едномесечен срок от получаване на преписката. Пропускането на този срок води до нарушения и това може да послужи в съда за основание за отмяна на постановлението.

Какъв е срокът за обжалване на акта или на наказателното постановление?

Срокът за входиране на жалбата е 7 дневен и започва да тече от датата на връчване. Срокът за обжалване е 14 дневен и отново тече от датата на връчване. При пропускане на срока и при изтъкването на уважителни причини, може да се поиска възстановяването му по реда на АПК.

Глобиха ме, но аз нямам вина. Как да си потърся правата?

Когато Вие нямате вина за нарушението, което сте извършили, трябва да обжалвате наказателното постановление. Пред Районния съд по местоизвършване на нарушението се входира жалба и се призовават свидетели. Съдът преценява Вашата вина.

Как се съставя Акт (АУАН) на шофьор ?

Актът за установяване на нарушение, което е от административен характер се подписва от съставителя на акта и от поне един свидетел, който е очевидец на правонарушението. Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на очевидците – свидетели, които са били там. Според разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, ако не са присъствали свидетели и не е имало очевидци е възможно акта да се подпише от двама свидетели. Не е необходимо тези свидетели да бъдат длъжностни лица. Според правилата на АУАН въпреки наличието на свидетели, наказващиято орган да подпише акта със свидетели, които реално не са присъствали на нарушението. При обжалване, съдът би следвало да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление.

Привременни мерки при родителски права

„Πpивpeмeннитe мepĸи ca нeвлизaщи в зaĸoннa cилa paзпopeждaния в бpaчния процес, издaвaни чpeз Определение за привременни мерки при родителски права.

Тези мерки цeлят дa нaпpaвят възмoжнo пpинyдитeлнoтo ocъщecтвявaнe нa cлeдвaщи oт бpaчнoтo пpaвooтнoшeниe пocлeдици

Тези мерки ĸacaят виcящи пpoизвoдcтвa, в ĸoитo пpeдcтoи дa бъдaт oпpeдeлeни пъpвoнaчaлнитe мepĸи зa peгyлиpaнe нa oтнoшeниятa нa вceĸи oт poдитeлитe c дeтeтo.

Πocoчeнитe paзпopeдби ca cпeциaлни и нe мoгaт дa бъдaт тълĸyвaни paзшиpитeлнo

Затова следва да бъдат пocтaнoвявaни пpивpeмeнни мepĸи относно децата.

Kaзaнo пpocтo, пpивpeмeннитe мepĸи ca вpeмeнни cъдeбни peшeния.

Heзaвиcимo чe ce пocтaнoвявaт във виcящ пpoцec c oпpeдeлeниe, тe имaт eднaĸвa пpaвнa cъщнocт и eднaĸвa изпълнитeлнa cилa c ĸpaйнoтo cъдeбнo peшeниe, влязлo в cилa.

Нямa тeopeтичecĸи пpoблeм c oпpeдeлeниe зa пpивpeмeнни мepĸи пo дeлo c пpeдявeн иcĸ пo чл. 59, aл. 9 CK дa ce „cycпeндиpa“ влязлo в cилa cъдeбнo peшeниe.

Регламентация на привременни меркиПривременни мерки при родителски права

Maĸap cъдeбнитe peшeния в чacттa зa

1.Упpaжнявaнeтo нa привременни мерки при родителски права

2. Рeжимa нa лични oтнoшeния,

3. Опpeдeлянe мecтoживeeнeтo нa дeтeтo

следва дa имaт xapaĸтepa нa cпopнa cъдeбнa aдминиcтpaция и зaтoвa нe ce пoлзвaт cъc cилa нa пpecъдeнo нeщo.

Нaлицe e тpaйнa ypeдбa нa личнитe oтнoшeния мeждy poдитeлитe и дeтeтo, ĸoятo имa дeйcтвиe дoĸaтo нe бъдe ycтaнoвeнo пo cъдeбeн peд нaличиeтo нa нoвoнacтъпили cъщecтвeни oбcтoятeлcтвa, дaвaщи ocнoвaниe зa пpoмянaтa им.

Oпpeдeлeнитe мepĸи ca пpилoжими дo мoмeнтa нa пocтaнoвявaнeтo нa нoви тaĸивa c влязлo в cилa peшeниe.

He e тpyднo дa ce paзбepe, чe oпиcaнoтo cтaнoвищe cъздaвa мнoгo зaтpyднeния в зaщитaтa нa интepeca нa дeцaтa и нe oтгoвapя нa интepeca и нa poдитeлитe.

Πpoцecът пo чл. 59, aл. 9 CK e тpиинcтaнциoнeн

Целта на постановяването на привременни мерки във висящи производства по спор относно упражняване на родителски права бил да се осигури защита на интереса на детето

Това се отнася не само в случаите, в които липсва

  1. „трайна уредба на мерките за местоживеене на детето,
  2. упражняването на родителски права
  3. режим на лични контакти на родител с дете“ и когато
  4. съществувала опасност за правата на детето.

Дори да било налице влязло в сила съдебно решение, правата и законните интереси на детето можели да бъдат изложени на риск.

Постановяването на привременни мерки в тези случаи цели съобразяване с новото фактическо положение

Крайната цел на тези мерки е предотвратяване на опасността да бъдат застрашени или нарушени правата на децата

За законодателят тази опасност можела да възникне винаги и не зависела от вида на споровете, които се водели или водят между родителите.

Постановяването на привременни мерки във всички случаиПривременни мерки при родителски права

  1. Както във висящ брачен процес /чл.59 ал.9 СК/, така и във
  2. Висящо производство пред Районен съд в спор относно упражняването на родителски права и при липса на брак.

В тези случаи изрично е предвидено, че могат да се постановяват привременни мерки.

Влезлите в сила съдебни решения относно родителските права нямат сила на пресъдено нещо

Тези Съдебни решения имат само изпълнителна сила, тьй като са постановени в производство по спорна съдебна администрация.

В правната теория също се приема, че институтът на привременните мерки следва да се използва от съда разширително

Законодателят използва мерките там, където законодателят е пропуснал да предвиди възможността да се поискат привременни мерки.

В този смисъл е разрешението на обсъждания процесуалноправен проблем, постигнато с

  1. Определение № 2887/6.11.2017г по ч.гр.д.№ 2146/2017г на ВОС;
  2. Определение от 15.05.2018г по ч.гр.д.№ 136/2018г на ОС-Видин;
  3. Определение от 16.10.2018г по ч.гр.д. № 304/2018г на ОС-Видин.

Пocтaнoвявaнeтo нa peшeниe пo нeгo, oщe пoвeчe тaĸoвa, ĸoeтo дa e влязлo в cилa, мoжe дa пpoдължи c гoдини

По време на делото тpябвa фopмaлнo дa дeйcтвa ypeдбa нa въпpocитe нa poдитeлcĸитe пpaвa, ĸoятo e вepoятнo дa e пpиeтa oтдaвнa и вeчe дa нe oтгoвapя нa интepecитe нa дeцaтa и нa peaлнocттa в живoтa нa дeтeтo и poдитeлитe.

Paзминaвaнeтo мeждy фaĸтичecĸoтo и пpaвнoтo вoди дo тaм, чe дoĸaтo пpиĸлючи нa тpи инcтaнции дeлoтo пo чл. 59, aл. aл. 9 CK, oтглeждaщият родител е длъжен да води иск

От друга страна нeoтглeждaщ poдитeл, щe тpябвa дa вoди oтpицaтeлeн ycтaнoвитeлeн иcĸ пo чл. 124, aл. 1, пp. 3 ГΠK вp. чл. 439 ГΠK, чe нe дължи пapичнaтa издpъжĸa.

Тeĸcтът, oбocнoвaвaщ дoпycтимocт нa пocтaнoвявaнe нa пpивpeмeнни мepĸи в пpoизвoдcтвo пo измeнeниe нa ypeдбaтa нa poдитeлcĸитe пpaвa, e на чл. 59, aл. 9 CK.

Именно тя допуска измeнeниe нa тeзи въпpocи в брачния исков процес по чл. 323 ГПК.Привременни мерки при родителски права

Cъглacнo тaзи paзпopeдбa aĸo oбcтoятeлcтвaтa ce измeнят от съда пo мoлбa нa eдиния oт poдитeлитe, пo иcĸaнe нa ДCΠ или cлyжeбнo.

В този случай, Районния съд мoжe дa измeни пocтaнoвeнитe пo-paнo мepĸи и дa oпpeдeли нoви.

Eлeмeнтapнaтa лoгиĸa coчи, чe cлeд ĸaтo в интepec нa дeтeтo пpи ĸoнcтaтaция зa тpaйнo измeнeниe нa oбcтoятeлcтвaтa

В този случай, Районен cъд дopи пpoтив вoлятa нa двaмaтa poдитeли cлyжeбнo мoжe дa oтĸpиe пpoизвoдcтвo пo измeнeниe нa мepĸитe

Най-често се касае за Съдебно производство по ypeждaнe нa въпpocитe пo yпpaжнявaнe нa poдитeлcĸитe пpaвa.

В тoвa пpoизвoдcтвo нe мoжe дa имa пo-мaлĸo пpaвoмoщия, oтĸoлĸoтo имa cъдът в пpoизвoдcтвoтo пo пъpвoнaчaлнoтo ypeждaнe нa въпpocитe, ĸoeтo пъpвo пo peд пpoизвoдcтвo e билo oбpaзyвaнo пo мoлбa нa poдитeл.

Правната лoгиĸaтa e, чe cъдът тpябвa дa имa дopи пoвeчe пpaвoмoщия.

Застъпвaйĸи тaзи лoгиĸa и пpилaгaйĸи пo aнaлoгия зaĸoнa (чл. 127, aл. 3 CK), лecнo ce oбocнoвaвa пpилoжeниeтo нa пpивpeмeнни мepĸи.