fbpx

Удължаване срок по делото

Често пъти се получават Определения и съдебни Разпореждания, в които се налага удължаване на срок по делото.

Преди да изтече определения от закона или съда срок, може да бъде поискано неговото продължаване при наличие на уважителни причини.

Срокът се продължава с определение на съда, постановено по искане на заинтересованата страна в процеса в закрито съдебно заседание.

Това е съдебно заседание, в което страните не се призовават и не участват.

Продълженият срок започва да тече от деня, следващ деня в който е изтекъл първоначалният срок. Съгласно закона новият срок може да бъде равен или по-дълъг на първоначалния.

Именно затова въпросът за приложението на чл.63, ал.1 ГПК  получава и своя отговор в съдебната практика на ВКС

Постановеното от съда определение за продължаване на срока не подлежи на обжалване, респ. съдът не е длъжен да съобщи акта на страната.

При изричното посочване в чл.63 ал.2 от ГПК за начина, по който се продължава този срок, в неин интерес е да следи за отговор на съда по молбата

Това се прави с цел спазване на указанията за удължаване на срока, за да се съобрази с неговото изпълнение.

Как се удължава срок по дело ?

В тези Определения ВКС приема, че съдът дава указания в едноседмичен срок от съобщаването да се отстрани нередовност на искова молба

Когато в този седмичен срок е поискано продължаване на срока по чл.63 ал.1 ГПК, новият срок не може да бъде по-кратък от първоначалния.

Срок, започва да тече от изтичането на първоначалния срок.Удължаване срок по делото

В случай на невъзможност в срока да изпълни указания на съда, за страната съществува възможността да поиска удължаване на срока.

Преценката на съда дали да бъде уважено искането за продължаване на срока зависи от конкретните обстоятелства.

Това са факти и обстоятелства, които препятстват извършването на процесуалното действие в остатъка от срок

Като удължаването по чл. 63 ал.1 ГПК зависи и от вида на действието, което страната следва да извърши.

Съдебният акт – Определение, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срока не подлежи на инстанционен контрол

Законът сочи, че това Определение не се съобщава на страната, подала жалбата.

В случай, че страната не извърши процесуалното действие в указания срок, тя не може да го извърши по-късно, нито пък да обжалва акта на съда.

Определение, с което удължаване срок по делото е отказано

В този случай при многократни указания към страна за отстраняване на нередовности в исковата молба нарушава основните принципи на гражданския процес.

Касае се за принцип, задължаващ съда да осигурява равна възможност на страните да упражняват предоставените им права.

Иск за променено местоживеене

Решаващо значение при определяне на родителските права е местоживеенето на детето имат неговите интереси, като в случай на спор се стига до иск за променено местоживеене

В разпоредбата на чл.126, ал.1 СК е регламентиран въпросът по искове за променено местоживеене с оглед съвместно живеене на родителите и техните ненавършилите пълнолетие техни деца.

В нормата на чл.126, ал.2 СК е предвиден административен ред за изземване на дете.

Разпоредбата на чл.126, ал.1 СК, императивно определя моралното и законово задължение на съвместното съжителство между родители и деца.

Задържане на дете в противоречие на закона се счита за основателно по чл.126 СК.

Поради това съдът е оправомощен да разпореди връщане на отклоненото дете по искане на заинтересованият родител.

Става дума за дете, което не живее с родителите си.  Отнася се и за дете, отклонено от местоживеенето си.

Съдебна процедура по иск за променено местоживеенеЗадържане на дете в България

Административният ред за връщане да дете се прилага когато се е отклонило от местоживеенето при родителите си

Прилага се, когато местоживеенето му е запазено, но е нарушено изискването детето да живее с родителите си или с единия от тях.

При наличието на правен интерес за родителя да търси защита по чл.126, ал.2 СК

Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск

В съдебно Определение на ВКС по гр.д.№ 3571/2014 г. е прието, че молителят е активно легитимиран да сезира съда с искане по чл.126, ал.2 СК.

Съгласно чл.51, ал.1 СК, местоживеенето на детето се определя при натоварения с родителските права родител.

Предвид динамиката на съвременните социални и икономически условия на живот и принадлежността на Република България.

В тази връзка, промяната в местоживеенето на родителя, на когото са възложени родителските права, влияе и върху местоживеенето на детето

Местоживеенето на детето следва това на родителя му, като се съблюдава основното правило за интереса на детето/

Съдебна практика за променено местоживеене

Изразът  „местоживеене” в текста на чл.126 СК не бива да се тълкува ограничително в смисъла на административен адрес, на който детето пребивава

Този израз следва да се тълкува разширително в смисъла на общо и съвместно съжителство на родители и деца.

Законодателят е приел, че адреса на детето е този на неговите родители и той се променя, винаги когато родителите променят своя.

Неоснователното прекъсване на връзката между децата и техните родители винаги  води след себе си до асоциални изяви на подрастващите.

В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, е посочено на кой от родителите следва да се предостави упражняване на родителски права.

Това са възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата

Към този списък се отнася и желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата.

За допълнителна информация и консултации се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или на email office@lawyer-bulgaria.bg 

Кой може да се защити по ЗЗДН ?

В съвременната съдебна  практика по дела, все по-често се задава въпроса кой може да се защити по ЗЗДН.

Става дума за Закон за домашното насилие, прилагано често в настоящото съвремие в почти всяко семейство. Съгласно ЗЗДН всяко пострадало от домашно насили лице, може да търси защита срещу посочените в чл.3 от закона лица.Кой може да се защити по ЗЗДН ?

Едно от големите достойнства на ЗЗДН е, че същият предвижда отклонение от общото правило, че никой не може да предявява чужди права пред съд.

Съгласно чл.8 от ЗЗДН домашно насилие е упражнен физически или психическо акт спрямо пострадалото лице в кръга на семейството.

Правна защита за пострадалото лице може да потърсят

А/брат, сестра,

Б/лице в родствена връзка по права линия;

В/настойник или попечител, както и

Г/Директор на дирекция “Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно.

По смисъла на чл.2 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), домашното насилие, е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

ЗЗДН посочва и лицата, срещу които може да се търси защита за извършено от тях посегателство (акт) представляващ домашно насилие, а именно:

  • съпруг или бивш съпруг;
  • лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, от което има дете;
  • възходящ;
  • низходящ;
  • лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  • лице, с което се намира или е било в родство по сватовство* до трета степен включително;
  • настойник, попечител или приемен родител;
  • възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Определяне на кръг налицата по ЗЗДНКой може да се защити по ЗЗДН ?

Непълнолетни лица могат да подадат писмена молба за защита от домашно насилие

За целта не е необходимо съгласието на техните законни представители.

Анализа на текста на закона налага и изводът, че закона цели да даде защита срещу всяко едно агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично и/или имуществено благо на пострадалото от домашно насилие лице.

Важно: Психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Срок за защита от домашно насилие

В случай, че сте пострадало от домашно насилие лице следва да знаете, че съгласно чл.10 от ЗЗДН, Молбата за защита от домашно насилие се подава в срок до 1 (един) месец от извършване на акта на домашно насилие.

Важно е да знаете, че срокът по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН е преклузивен

Молбата по ЗЗДН е допустима, и като такава подлежи на разглеждане само ако акта на насилие е извършен най-късно един месец преди датата на подаването на молбата до съответния Районен съд.

В общия случай жертвите на домашно насилие се притесняват, че начина по-който са ударени не оставя следи по тялото им, което в общия случай не е вярно.

Всеки опитен съдебен лекар може да установи кръвонасядания, ожулвания и охлузвания, подуване и други наранявания, които се дължат на акта на домашно насилие и посегателството на насилника върху телесната неприкосновеност на жертвата на домашно насилие.

За допълнителни въпроси, моля обадете се на тел. 0897 90 43 91 или  Email office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво е домашно насилие ?

домашното насилие, е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Кой може да търси защита по ЗЗДН?

Съгласно ЗЗДН всяко пострадало от домашно насили лице, може да търси защита срещу посочените в чл.3 от закона лица. Едно от големите достойнства на ЗЗДН е, че същият предвижда отклонение от общото правило, че никой не може да предявява чужди права пред съд. В чл.8 от ЗЗДН изрично е предвидено, че за упражнен акт на домашно насилие спрямо пострадалото лице, защита за пострадалото лице може да потърсят и неговите брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; настойника или попечителя на пострадалото лице и директора на дирекция “Социално подпомагане“,

Какъв е срокът за защита от домашно насилие ?

В случай, че сте пострадало от домашно насилие лице следва да знаете, че съгласно чл.10 от ЗЗДН, Молбата за защита от домашно насилие се подава в срок до 1 (един) месец от извършване на акта на домашно насилие. Важно е да знаете, че срокът по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН е преклузивен

Кой съд е компетентен да разгледа молбата за защита от домашно насилие?

Пострадалото от домашно насилие лице може да сезира Районният съд по постоянният или настоящият си адрес на местоживеене. При сезирането на съда с молба за защита от домашно насилие държавна такса не се внася, а разноските по делото се определят с акта по същество.

Какви мерки за защита, може да наложи съда?

задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда (от 3 до 18 месеца); забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда (от 3 до 18 месеца); временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда (от 3 до 18 месеца), ако това не противоречи на интересите на детето; задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Какво друго следва да зная ?

Пострадалите от домашно насилие не бива да се срамуват от факта, че са станали жертва на насилие. Не трябва да криете факта, че спрямо вас е извършен акт на домашно насилие, потърсете помощ от роднина, близък приятел или човек на когото може да разчитате. Не се срамувайте да посетите адвокат и да споделите посегателството спрямо Вас. От съществено значение е при акт на физическо насилие да посетите съдебен лекар,

Събиране вземания дела с малък интерес

Процедурата по чл. 624а от ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент.

Целта на процедурата е събиране вземания по дела с малък интерес.

На основание чл. 624а от ГПК, както и самото производството по цитирания регламент е строго формална. С нея се признава пряко изпълнение на решение на съд на Държава-членка, без процедура по неговото признаване.

Процедурата се отнася за  продукт или услуга трябва да бъдат предназначени за лична употреба, а не да са закупени с търговска цел.

Съгласно чл. 19 Регламент (ЕО) № 861/2007, приложимо към Европейска процедура за исковете с малък материален интерес, е процесуалното право на държавата –членка, в която се провежда процедурата.

Уреденото с Регламент (ЕС) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес

Това производство цели по-бързо разрешаване на трансгранични спорове по граждански и търговски въпроси при материален интерес до 2 000 евро.

Постановеното в рамките на това производство съдебно решение подлежи на изпълнение във всички държави от ЕС (с изключение на Дания) без да е необходимо декларирането му за изпълнимо в държавата на изпълнение.

Процедурата по дела с малък материален интересСъбиране вземания дела с малък интерес

Приозводството по Регламент 861/2007 г., е специална процедура, която цели да облекчи достъпа до съд.

Процедурата по събиране вземания дела с малък интерес улеснява съдебното производство по  искове с малък материален интерес.

Това са дела при дела с малък материален интерес при трансгранични граждански и търговски спорове и намалява разходите.

Този механизъм се прилага от 1 януари 2009г. във всички държави-членки на ЕС, с изключение на Дания.

Потребителите могат да използват Европейската процедура за искове с малък материален интерес с цел бързо и опростено възстановяване на платени суми за некачествени стоки и услуги, закупени в друга държава-членка.Събиране вземания дела с малък интерес

За да бъде осъществена тя, следва молителя да представи всички изискуеми документи по чл.21 пар.2 от Регламента – страната, която иска изпълнение, представя:

а) екземпляр от решението, който удовлетворява условията, необходими за удостоверяване на неговата истинност;

б) удостоверението, посочено в член 20, параграф 2, и ако е необходим, негов превод на официалния език на държавата членка по изпълнение

Не е допустимо удостоверението да бъде заместено от друг документ, именно във връзка с наличието на предпоставките за признаване на изпълнение по този регламент.

В случай, че съдебното решение не бъде обжалвано в 30-дневен срок, съдът издава декларация за изпълняемост

След това изпраща тази Декларация за изпълняемост, заедно със съдебното решение на ищеца.

След получаване на съдебно решение и декларация за изпълняемост, потребителят следва да се обърне към съдебен изпълнител.

Всеки, който желае може  да се възползва от процедурата по събиране вземания дела с малък интерес когато спорът е с трансграничен елемент.

За целта, една от страните има местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от тази на сезирания съд.

За въпроси, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg 

Задържане на дете в България

В последните няколко години, зачестиха случаите в които се стига до задържане на дете в България.

Най-често това се случва от един от двамата родители, чрез оттегляне на декларацията, дадена за пътуване в чужбина.

В конкретните ситуации се касае най-вече за деца, чието местопребиваване и местообитание е в чужбина.

Затова голяма част от тези дела са изключително тежки с оглед допълнителните усложнения и лични отношения в семейството.

Разглеждането на въпроса се налага поради зачестилите случаи, на родители, живеещи в различни държави

Често точно тогава възниква спор къде и при кого да живее детето.

Става въпрос за връщане на детето в държавата по обичайно местопребиваване.  Затова следва да се изясни редът по който се взема защита в подобни случаи.

Правна защита при задържане дете в БългарияЗадържане на дете в България

Вариантите за правна защита и връщането на детето в чужбина,където живее са няколко.

А/ Родителят с накърнени права може да иска връщане на детето в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред, чрез Заявление по чл.3 Хагска конвенция.

Компетентен по тези спорове е Софийски градски съд, независимо, че детето сега може да живее в други части на България, извън София.

Особеното по тези дела е, че не се разглеждат спорове за присъждане упражняването на родителските права.

Съдът постановява дали има неправомерно преместване или задържане на детето.

Ако това бъде установено, разпорежда незабавно  връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване.

За да отговори на въпроса дали следва да постанови връщането на детето, съдът следва да обсъди налице ли е противозаконно прехвърляне и/или противозаконно задържане на детето по смисъла на чл. 3 от Х. конвенция

Успоредно Съдът следва да провери налице ли са предпоставките да бъде отказано връщането на детето, уредени в чл. 12, ал. 2, предл. последночл.13, чл. 20 Хагска Конвенция.

При едновременното установяване по делото на наличието на първата група предпоставки и липсата на втората група такива, съдът е длъжен да постанови незабавното връщане на детето.

Когато детето е било незаконно задържано по смисъла на чл.3 Хагска Конвенцията в България са налице следните въпроси:

1.Къде е било обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди незаконното задържане

2.На кого е предоставено правото на упражняване на родителски права, съобразно правото на държавата по това обичайно местопребиваване

3. Дали по време на незаконното задържане, това право за упражняване на родителските права е било ефективно упражнявано от лицето, на което е предоставено 

4. Би ли било упражнявани родителските права по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

По тези дела обаче решенията се постановяват с оглед интереса на детето.

В случай, че връщането на детето би го поставили  в риск от физическо или психическо увреждане, съдът отказва връщането на детето

Това връщане е следвало да се случи в страната на неговото обичайно местопребиваване, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

В случай, че детето е било незаконно прехвърлено или задържано,  от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на договарящата държава, в която се намира детето, органът разпорежда незабавното връщане.

Предпоставка за това е искането да е предявено в едномесечния срок.

Б/ Родител с накърнени права, може да иска издаването на Съдебно решение за т.нар. заместващо съгласие по чл.127а  ал. 2 СК

Целта на това производство е да се изиска издаване на Решение, с което несъгласието на родителя, да бъде предоляно и детето да пътува с другия родител в чужбина.

Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права, не може да вземе самостоятелно и решение заЗадържане на дете в България

А/ издаване на задграничен паспорт

Б/ пътувания на детето зад граница ( в чужбина)

В същото време детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право само, а само със съдействието на другия родител, при съгласие на първия.

Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родители, Районен съд може да разреши конкретни пътувания

А/ за определен период от време и

Б/ до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави.

При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето.

Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това

При разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност.

Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето.

По делото следва да е установена нужда на детето да пътува в чужбинаЗадържане на дете в България

Районе съд изследва факти, място и условията в  средата, при които то ще пребивава в чуждата държава.

Интересът на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда

Това ще рефлектира върху неговото образование, медицинска грижа с оглед възрастта и здравословно състояние и др. интереси

В тази насока са и задължителните указания за съдa от ВКС с ТР 1/2016 от 03.07.2017г. на ОСГК по т.д.№1/2016г.

В случай, че пътуването на детето е поради промяна местоживеене на родител, при когото детето живее, съдът изследва задълбочено всички условия за живот на детето.

За допълнителни въпроси се обърнете към нас на телефон 0897  90 43 91 или email office@laweyr-bulgaria.bg 

Постановяване на привременни мерки

Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно, докато не се стигне до постановяване на привременни мерки

Прекратяването на брака или раздялата на родители живели без брак, прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права.

Поради това при спор между родителите законът разпорежда съдът служебно да се стигне до постановяване на привременни мерки. 

При определяне на мерки за упражняване на родителски права и личните отношения, приоритетен е интересът на детето.Постановяване на привременни мерки

Основания за привременни мерки по 323 ГПК

Целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл.323 ГПК, при спор между родителите за упражняването на родителски права.

Налие е приложение по съдебна администрация в производства за ограничаване или лишаване от родителски права

Тук основният критерии е да бъде защитен интересът на детето/ децата

Целта на това производство е да бъдат определени първоначално мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с детето/децата.

Посочените норми са специални и не могат да бъдат тълкувани разширително

При постановяване на привременни мерки съдебните действия на Районен съд имат характер на спорна съдебна администрация.

Затова актовете не се ползват със сила на пресъдено нещо:

Това са такива мерки относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения, определяне местоживеенето на детето.

Налице е трайна уредба на личните отношения между родителите и детето, която има действие до постановяване на съдебно решение.

Интересите на детето изискват родителските права да бъдат възложени на родител, способен да полага адекватни грижи за детето.Постановяване на привременни мерки

По смисъла на закона предоставя се само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, упражняваш родителските права се запазват.

В този смисъл другия родител има и задължения, които следва да изпълнява по време на определения режим на лични контакти

Този режим на лични контакти следва да са установени при констатиране, че родителят не изпълнява тези свои задължения в интерес на детето.

Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, при промяна в обстоятелства, съдът, по молба на родител, може да измени определените привременни мерки.

Това Районен съд прави като определя нови привременни мерки за детето.

Тези обстоятелства се извършват от родител, на който е определен упражняване на родителски права, местоживеене и режим на лични отношения с дете.

Основателността на постановяване на привременни мерки е предпоставка за изменение на привременните мерки;

Съдебната практика приема, че постановяване на първоначалните мерки, може да има различни проявни форми:

  • влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето,
  • подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия
  • промяна в социалната среда и другите обстоятелства;Постановяване на привременни мерки
  • изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване
  • осъждане и лишаване от свобода за дълъг срок
  • напускане пределите на страната
  • загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето
  • повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице.

Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: 

  1. невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; 
  2. нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; 
  3. болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките.

Съществува и особена група от изменени обстоятелства, свързани с права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките, като:

  • отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно;
  • пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на режим на лични отношения с другия родител; 
  • невръщане на детето след осъществяване на лични отношения от родител, на когото не са предоставени родителски права
  • нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение; отвличане на детето и т. н.; 
  • неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. 

Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на съдебното решение не съставлява основание за нови мерки в полза на невиновния родител. 

За допълнителна информация обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Неявяване на дело за развод

Често пъти на много клиенти не им е ясно какви са последниците от неявяване на дело за развод.

Това разбира се зависи и от тяхната позиция в започналия съдебен процес, но най-често резултатът е един и същ.

Същност на процедурата при неявяване на дело за развод

В първото заседание за разглеждане на делото по брачен иск ищецът може да представи доказателства за обстоятелството, че обичайно или продължително време пребивава в друга държава, поради което не може да се яви в съдебно заседание.

Постановената задължителна съдебна практика на ВКС приема, че посочената разпоредба има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност.

Тя се съдържа в Решение № 164 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК, в което е прието и че тази логика изключва възможност производството по делото за развод да бъде прекратено, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно.

След като съдът получи отговора или след изтичането на срока за отговор, съдът подготвя определение, с което докладва на страните постъпилото искане, отговора, допуснатите доказателствени искания и указва на страните разпределението на доказателствената тежест.

Насрочване на съдебно заседание по дело за разводНеявяване на дело за развод

Районният съд насрочва дата за съдебно заседание и изпраща на страните доклада заедно със съобщението за насроченото съдебно заседание.

Съгласно чл. 321. (1) от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично.

При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

В конкретния случай в закона изрично е упоменато, че и двете стани следва да се явят лично

Съдебната практика по граждански дела за развод разглежда явяването само на ищеца.

Неявяването на ищеца в първото заседание по делото по брачен иск не е основание за прекратяване на делото, когато той продължителното пребивава в друга държава, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.

Единственото задължение е ищеца да се яви лично, в противен случай, съдът прекратява производството по делото.

Обезпечение на граждански иск

В съдебната практика по граждански дела, често се налага процедурата по т.нар. обезпечение на иска.

Целта на това производство е гарантиране вземането на кредитора след края на съдебния процес.

По своята същност обезпечението е съдебна мярка, която ищецът по граждански иск предявява към съда.

В случай, че бъде допусната, тази мярка цели подсигуряване при успешен завършек на делото.

Целта е да се гарантира, че ще са налице активи на длъжника, от които да бъде събрана присъдената със съдебното решение сума.

Защо се налага обезпечение на иска

В практиката обезпечение на граждански иск се прави, за да се предотврати опасността ответникът да се разпореди със свои активи

Целта е да се елиминара възможността да ги укрие, като например ги прехвърли формално на близки лица, в случай че загуби делото.

Истината е, че до голяма степен това производство гарантира и подсигурява кредитора за бъдещия процес.

В крайна сметка, съдебният процес, ще се води, ако накрая ищецът -кредитор знае,че ще получи сумата, която търси от длъжника.

В противен случай, воденето на съдебен процес, само заради делото и да извади осъдително решение не е много целесъобразно от гледна точка на разходите за делото пред Районен или Окръжен съд.

Какви са мерките за обезпечение пред съда ?

Най-често исканите обезпечителни мерки в практиката са блокиране на имуществени активи. Тук говорим най-често за запор на банкови сметки или на моторни превозни средства. Обезпечение на граждански иск

Целта е блокирането на активи  да застави собственика да започне преговори или стане по-отстъпчив при делото.

Целта може да е и възбрана на притежавани от него недвижими имоти. Много рядко кредиторите искат запор на дружествени дялове, ценни книги и др.

Видове обезпечение на иска пред съд

Според момента, в който бива поискано, съгласно разпоредбите на „Гражданския процесуален кодекс“, обезпечението на иск бива два вида:

1) Предварително обезпечение на бъдещ иск – когато се търси преди да е заведен гражданският иск. Цели се изненада върху ответника, за когото се предполага, че би могъл да се освободи от свои активи след получаване на исковата молба.

2) Обезпечение по време на висящ исков процес /т.е. след завеждане на исковата молба/.

Предпоставки за допускане на обезпечението от съда 

Съдът, когато е сезиран с искане за обезпечение на граждански иск, за да се произнесе по допускане, следва да оцени следното:

  • Да е налице достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на основателност на иска;
  • Вероятност изпълнението на задължението да се окаже затруднено или невъзможно;

При кумулативното наличие на горните обстоятелства, съдът ще допусне обезпечението и ще издаде съответните документи.

За допълнителна информация, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е налице отвличане на дете ?

В последните няколко години, вследствие на множество смесени бракове и пътуване в чужбина възниква въпроса кога е налице отвличане на дете ?

Затова следва да се обърне специално внимание на т.нар. отвличане на дете в чужбина.

Специално внимание следва да се отдели на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

В този случай на международни актове за отвличане на деца, Република България е страна от 2003г.

Какво означава отвличане на дете ?Кога е налице отвличане на дете ?

Под този термин следва да се има в предвид всички неправомерни действия на родител или негови близки по прехвърляне или задържане на дете на чужда територия (държава)

Това прехвърляне следва да е станало в нарушение на упражняване на родителски права на родител, независимо дали те се предоставени за упражняване от единия родител или се упражяват съвместно от двамата.

За да можем да твърдим отвличане на дете е нужно да изследваме детайлно казусите в съдебната практика.

В условията на международно отвличане на дете, следва да са налице следните предпоставки

А/ Дете да е прехвърлено против волята на другия родител  в друга държава

Б/ Тази държава да е различна от обичайното му местопребиваване.

Основно значение на този въпрос, се поставя на прехвърлянето и задържането в чуждата държава от страна на родител.

Процедура по връщане на дете от чужбина

Основното което трябва да се следи и случаи в конкретния казус е подаването на съответните молби и заявления за връщане

Това следва да се случи, чрез ангажирането на квалифицирана правна помощ, при защита на интересите на детето при връщането му.

Същият е случая когато се касае за оставане в Република България.Кога е налице отвличане на дете ?

Във всяка конкретка ситуация, компетентния орган на държавата, от която се иска връщането на детето преценява няколко неща, които биха обосновали отказа за връщане на детето.

Хагската Конвенция очертава отделни критерии за връшане или отказ от връщане на дете/ деца.

А/ Правна оценка дали родителят е упражявали ефективно и в интерес на детето родителските права

Този въпрос се изследва в контекста на прехвърлянето или задържането на детето.

Б/ Хагската конвенция издига в ценност здравословното и психическото състояние на детето

Това означава, че в случай, че при връщането  то ще бъде поставено в неблагоприятна ситуация, в която съществува опасност за присихическото и/или здравословното му състояние, то компетентния орган ще откаже връщането.

За целта е нужно сериозна подготовка и преглед на документи относно всички условия при които детето е било изведено и задържано в чужбина.

Правилната подготовка на защитата Ви гарантира в съдебния процес успех при връщането на детето, респ. задържането му в Република България.

За допълнителни въпроси, моля свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е налице отвличане на дете ?

За международно отвличане на дете се говори, когато другият родител извършва действия по прехвърляне или задържане на детето, който са в нарушение на правото на упражняване на родителски права, независимо дали те се предоставени за упражняване от единия родител или се упражяват съвместно от двамата

Кои са елементите на т.нар. международно отвличане ?

Основните елементи на т.нар. международно отвличане на дете - са незаконно задържане и незаконно прехвърляне в друга държава, против волята на другия родител, извън територията на обичайното местопребиваване на детето.

Какъв е срокът за подаване на Заявление за връщане на отвлечено дете ?

Съгласно условията и изискването на т.нар. Хагска конвенция за международно отвличане на дете, срокът в който следва да се образува производството по връщане на отвлечено дете е едногодишен, от момента, в който същото е напуснало обичайното си местопребиваване

Кой е компетентният орган за процеса на връщане

В Република България, съдебните дела по т.нар. Хагска конвенция за международно отвличане на деца от 1980г. , ратифицирана в България през 2003г. е Софийски градски съд.

Кой е държавният орган, който движи процедурата за връщане на дете по обичайното му местопребиваване

Обявяване Предварителен договор за окончателен

В голяма част от продажбата или замяната на недвижими имоти се налага сключването на Предварителен договор.

Често пъти преди да се изтегли  кредит за жилище, банката изисква сключен Предварителен договор между купувач и продавач.

Целта на Предварителния договор е отлагане във времето на Договора за прехвърляне на собствеността,с цел набавяне на средства за покупка.

Другата цел на този вид договор е проверка на документите и издаване на съответните Удостоверения и справки за имота, преди сделката.

Не на последно място, проверката на всеки Предварителен Договор елиминира евентуална измама.

Договорът дава гаранция на продавача за факта, че ще си получи средствата, когато изтече срокът по договора.

Процедура по обявяване на договор за окончателенОбявяване Предварителен договор за окончателен

Не са редки и случаите, в който се стига до т.нар. обявяване Предварителен договор за окончателен.

По силата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД всяка една от страните по предварителен договор може да поиска от съда обявяването му за окончателен.

Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е най-често практикуваният способ за защита при неизпълнение на страна по предварителен договор.

Правото да се иска обявяване на предварителен договор за окончателен е субективно потестативно право.

То може да бъде упражнено с едностранно волеизявление на неговия носител по съдебен ред.

Производството по сключване на окончателен договор е уредено в ГПК като особено исково производство с разпоредбите на чл. 362-364.

Законът важи за всички предварителни договори, включително и за обещанията да се прехвърли част от наследство.

Производството по предявен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск би следвало да се води между страните по предварителния договор.

В правната доктрина с основание се отбелязва, че свидетелските показания биха могли да се явят недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК[

Причината за това е, че съществува значителен риск от неточно възпроизвеждане на клаузите, уговорени между страните по предварителния договор.

Вписване на Исковата молба по чл.19 ал.3 ЗЗД

Вписването на искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се изисква, когато предмет на предварителния договор е прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот.

Законодателят изисква вписване за да се удостовери съдебния процес пред трети лица, към момента на съдебното решение за обявяване на предварителния договор.

Причината за това е, че докато производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е висящо, продавачът може да продаде недвижимия имот, който е обещал да прехвърли на купувача. Обявяване Предварителен договор за окончателен

Съгласно чл. 115, ал. 4 ЗС, ако молбата до съда с искане за обявяване на договора за окончателен не е вписана, то решение, което е постановено по нея, „няма действие спрямо трети лица освен от деня, в който то е вписано”

Правната защита, която му дава чл. 114, буква „б“ ЗС с вписването на исковата молба, е много по-сигурна и удобна, отколкото иск по чл. 135 ЗЗД.

Придобиването на недвижим имот от трето лице след вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателния договор е непротивопоставимо на ищеца, извършил вписване.

Правото ще принадлежи на този, който е извършил вписването първи. Той ще може да го противопостави на третите лица, които са могли да узнаят, че по въпросния недвижим имот има висящ процес.

В производството по сключване на окончателен договор съдът осъществява до голяма степен същите действия, които извършва нотариусът

Именно съдът проверява дали е изпълнено задължението за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот или движима вещ

Съдът проверява дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. 

Съдът не ще може да обяви за окончателен договор за продажба на вещ, която вече не е собственост на продавача, независимо че е била такава към момента на сключване на предварителния договор

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg