Родителско отчуждение семейни дела

Често пъти в производството по семейни дела се стигна до т.нар. Родителско отчуждение семейни дела.

Истината е, че за това са виновни и двамата родители, като в повечето случаи единият родител сочи, че детето не желае да се вижда с другия.

Истината е, че зад оправданието – детето не иска да вижда другия родител, често се стига до заобикаляне и отказ да се изпълни постановения режим за лични контакти с баща си.

Оправдания разбира се, в тази насока са безбройни, най-често се сочи, че детето го е страх от бой или нещо друго, което неминуемо води до т.нар. „Родителско отчуждение“.

Що е родителско отчуждение ? 

Много често страните отказват да съдействат на другия родител с оглед осъществяване срещи с детето.

За съжаление, в относимата правна уредба липсва указание в какво се изразява отказ на съдействието от страна на родителя

Целта е да бъдат изброени и посочени всички мерки за осъществяване на мерките за закрила на детето

Важният въпрос тук е кое поведение може да бъде прието за липса на съдействие?

Преценката следва да се извършва във всеки конкретен случай,

Като релевантни следва да бъдат отчетени съдържанието на предприетите мерки за закрила, с оглед на :

1. поведението на лицата, които са отговорни за отглеждането и възпитанието на детето;
2. цялостното физическо, емоционално и психологическо развитие на детето и конкретните му прояви,
3. Всички действия които служат като индикация за поставянето му в риск;
4. предприетите от социалните работници конкретни действия за постигане на целите на закрила на детето в риск.

Несъмнено е налице хипотеза на „синдром на родителско отчуждение“, който възниква, когато резидентният (отглеждащият) родител напълно отчуждава детето от другия и го държи в реална изолация от него.

Правни последници от отчуждението 

Най-често това се извършва с цел да препятства възможността му да контактува пълноценно и спокойно с неотглеждащия го родител.

Най-често рисковете и правните последници са следните:

1. поставя детето в риск по отношение на нарушеното му право на лични отношения, ограничаване на контактите с другия родител
2. детето умишлено се въвлича в конфликта между родителите.
3. опасността, връзката с някой от двамата родителите, да бъде необратимо прекъсната е налице
4. непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на непълнолетното дете

Причината за това, е че основно право на детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в тази ситуация, се нуждае от специална и засилена закрила.

Често пъти съдилищата констатират неприемливо поведение на единия родител спрямо другия

Най-често става дума за поведение, състоящо се в създаване на разнообразни пречки за контакти на другия родител с общото им дете

В този смисъл, отчуждаването, независимо от

• виждането на родителя
• потребностите на детето от грижи,
• нуждата от неговото възпитание,
• емоционално и нравствено развитие,
• социални контакти и др.

е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности.

Действията на родителя, които водят до пълно родителско отчуждаване между другия родител и детето, поставят детето в риск (по § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на Закона за закрила на детето

Това определено не е в негов най-добър интерес (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет).

При отказ за сътрудничество от страна на

• родител,
• настойник или
• попечител или на
• лицето, което полага грижи за детето,
• по предложение на социалния работник
• по предложение на директор на Дирекция „Социално подпомагане“

Агенцията за закрила е длъжна да предприеме съответна мярка за закрила, която може да бъде и (както в случая) чрез реализиране на социална работа и ползване на социална услуга.

В този случай, са налице обстоятелства, от които се стига до извод, че безспорно детето е „дете в риск“ по §1, т. 11 от Закона за закрила на детето.

За допълнителна информация и съдействие се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg

Претенция за пропуснати ползи

Значителна част от исковете в съдебните зали не съдържат претенция за пропуснати ползи.

Завеждането на граждански иск за пропуснати ползи представлява важен процес в случаите при неизпълнение на задължения

Подобна претенция е допустима и в случаите на непозволено увреждане.

Пропуснатите ползи се разглеждат като специфичен вид претърпена вреда, която включва всички печалби, които кредиторът би могъл да реализира при нормално изпълнение на възложените задължения.

Обезщетението обхваща както реално претърпените загуби, така и потенциалните печалби, които са били осуетени поради неизпълнение на договора или незаконосъобразни действия.

Правна рамка според чл. 82 ЗЗД

Чл. 82 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е от особено значение при изискванията за обезщетение на пропуснати ползи.

Законът определя, че:

• Обезщетението обхваща претърпената загуба: Възможността за печалба, която би могла да бъде реализирана при точно изпълнение на задълженията.

• Свързаност със задължението: Пропуснатите ползи трябва да бъдат пряка и непосредствена следствие от неизпълнението или увреждането.

• Прогнозируемост: При сключването на договора или възникване на задължението, пропуснатите печалби трябва да са били предвидими и възможни за осчетоводяване.

Дело за пропуснати ползи

Пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Това включва:

• Договори и съществуващи бизнес отношения: Анализ на споразумения, които доказват реалната възможност за печалба.

• Пазарни условия: Извършване на пазарен анализ, който показва реалната ситуация и потенциала за печалба, който е бил възможен при точно изпълнение.

• Експертна оценка: Прилагане на мнението на експерти (икономисти, финансови анализатори), които могат да удостоверят, че неизпълнението е довело до пропуснати икономически ползи.

Формулиране на исканото обезщетение

В исковата молба е от съществено значение да бъде уточнен конкретният размер на обезщетението. Това позволява на съда:

• Преценка на реалната загуба: Съдът да оцени обема на претърпената вреда с оглед на пропуснатите ползи и да определи адекватна сума за обезщетение.

• Периодично или еднократно плащане: В зависимост от спецификата на случая обезщетението може да бъде предоставено еднократно или чрез редовни плащания.

Съдебно дело за пропуснати ползи

• Професионален подход: Консултирайте се с опитен кантората, специализиран в търговското и гражданското право, който може да изготви добре структурирана искова молба.

• Доклад от експерти: Осигурете писмени становища от финансови анализатори или икономисти, които могат да подкрепят прогнозируемата печалба.

• Актуалност на данните: Използвайте най-новите пазарни анализи и икономически данни, за да подкрепите твърденията си относно реалната възможност за печалба.

• Цялостна документация: Съберете всичката релевантна документация – договори, писмена кореспонденция и предварителни оценки – за да имате стабилна доказателствена база.

За да успеете да заведете дело за пропуснати ползи, е необходимо да имате ясен и добре документиран набор от доказателства

Става дума за такива, които да подкрепят връзката между неизпълнението на задълженията и пропуснатата печалба.

Претенция по чл.82 ЗЗД предоставя правна рамка, която гарантира обезщетение за тези специфични вреди, при условие че се докаже тяхната пряка и непосредствена причина.

Съдебната практика ясно показва, че само добре структурираният иск с конкретни доказателства ще доведе до успешен резултат.

Възползвайте се от консултации и актуална информация в кантората на тел. 0897 90 43 91 или email: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява претенцията за пропуснати ползи?

Претенцията за пропуснати ползи е вид иск за обезщетение, с който се цели компенсиране на изгубена възможност за печалба. Това е част от обезщетението за вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договор или непозволено увреждане. Пропуснатите ползи обхващат сумата, която кредиторът би спечелил при точно изпълнение на задължението.

Кога мога да предявя иск за пропуснати ползи?

Иск за пропуснати ползи може да бъде предявен: При неизпълнение на договор – когато отсрещната страна не е изпълнила поетите задължения. При непозволено увреждане – когато има виновно поведение, което води до загуби. Това е възможно, ако могат да се докажат преки, непосредствени и предвидими последици от нарушението.

Какви са законовите основания за такава претенция?

Правното основание за подобна претенция е чл. 82 от ЗЗД, който урежда възможността за искане на обезщетение за: A/ Претърпяна загуба; B/ Пропусната полза. Също така може да се приложат чл. 79 ЗЗД (при неизпълнение на договор) и чл. 45 ЗЗД (при непозволено увреждане).

Какво трябва да докажа, за да получа обезщетение за пропуснати ползи?

Необходимите доказателства включват: Съществуващи договори или договорни отношения; Пазарни анализи или данни за изгубен приход; Експертна оценка на потенциалните печалби; Документи, показващи, че при точно изпълнение бихте реализирали печалба. Съдът изисква висока степен на сигурност при доказването на тези вреди.

Как се изчислява размерът на обезщетението за пропуснати ползи?

Размерът на обезщетението се изчислява на базата на: Договорените условия; Финансови прогнози и фактури; Пазарни условия към момента на неизпълнението; Експертни оценки на потенциалните приходи. Важно е да се представи конкретна сума, която да бъде посочена в исковата молба.

Мога ли да заведа дело без адвокат?

На теория можете да предявите иск самостоятелно, но при дела за пропуснати ползи се препоръчва консултация с адвокат, тъй като: Делото е комплексно и изисква знания по гражданско, търговско и договорно право; Необходим е професионален подход при изготвяне на исковата молба; Съдилищата изискват строги доказателства и експертна подготовка.

Как да се атакува завещание ?

Все по-често ни изпращат запитвания и писма за това как да се атакува завещание ?

Видове завещания в България:

А/ Нотариално  завещание

Б/ Саморъчно завещание 

В България завещанията се разделят на два основни вида – нотариално и саморъчно.

Всеки от тях има специфични изисквания и процедури, които трябва да се спазват, за да бъдат валидни.

Нотариално завещание

Нотариалното завещание се изготвя от нотариус в присъствието на двама свидетели.

Това е официалният и предпочитан начин за съставяне на завещание, тъй като гарантира, че всички формалности са спазени

Завещанието, веднъж отворено и прочетено има силата на официален акт за собственост на движимо и недвижимо имущество.

Саморъчно завещание

Саморъчното завещание, от своя страна, трябва да бъде написано изцяло ръкописно от самия завещател.

То трябва да съдържа ясно означение на датата, на която е съставено, и да бъде подписано от завещателя.

Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Важно е да се подчертае, че саморъчното завещание може да бъде предадено за съхранение на нотариус в затворен плик, но не е задължително да бъде оставено при него.

Обявяване на саморъчно завещание

Ако завещанието не е оставено при нотариус, лице, което го притежава, трябва незабавно след смъртта на завещателя да поиска от нотариуса да го обяви.

Това може да бъде човек, с който завещателят е живял, или пък лице, на което той го е оставил приживе.

Ако това не се направи, всеки заинтересуван може да поиска от районния съдия да определи срок за представяне на завещанието.

Отмяна, недействителност на завещание

Законът допуска отменянето на завещанието и определя процедурата за това.

Завещанието може да бъде отменено от самия завещател, като това става чрез ново завещание или нотариален акт

В това ново завещание наследодателят изрично заявява, че отменя предишните си разпореждания.

Важно е да се отбележи, че ако последващо завещание не отменя изрично по-раншното, то отменя само тези разпоредби, които са несъвместими с новите.

Нищожност на завещание

Завещанието може да бъде обявено за нищожно, ако не са спазени правилата за изготвянето му или ако е направено в полза на лице, което няма право да получава наследство по завещание.

Затова, ако при нотариалното завещание не са присъствали свидетели или ако подписът при саморъчното завещание не е поставен след завещателните разпореждания, то завещанието ще бъде нищожно.

Завещанието може да бъде атакувано и ако мотивите за разпорежданията в него са противни на закона, обществения ред или добрите нрави.

В случай, че условието или тежестта в завещанието са невъзможни за изпълнение, завещанието също може да бъде обявено за нищожно.

Унищожаемост на завещание

Завещанието може да бъде унищожено в определени случаи, като например ако е съставено от лице, което не е било способно да завещава поради възраст или психично здраве.

Завещанието също така може да бъде унищожено, ако е направено под влияние на грешка, насилие или измама.

Грешката в мотива за завещателното разпореждане също може да бъде причина за унищожаване на завещанието.

Срокове за предявяване на искове

Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява след три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и в никакъв случай след изтичането на десет години от откритето на наследството.

Възражението за унищожаемостта обаче не е ограничено със срок.

Завещанията са важен юридически инструмент, който трябва да бъде съставен с внимание към детайлите.

Нотариалното завещание предлага най-голяма сигурност, но и саморъчното завещание може да бъде валидно, ако са спазени съответните изисквания.

Важно е да бъдат спазвани всички правни норми, за да се избегнат последващи правни спорове и проблеми с наследството.

ПТП при употреба наркотици

След промяна на законодателството и по конкретно Закона за движение по пътищата, все повече въпроси получаваме за ПТП при употреба наркотици

Шофиране след употреба на наркотик?

Причиняването на пътнотранспортно произшествие (ПТП) след употреба на наркотици представлява тежко престъпление според НК на Република България.

При подобно обвинение е препоръчително да се обърнете незабавно към опитен адвокат по наказателно право.

Освобождаване от наказателна отговорност ?

При ПТП след употреба на наркотици е изключено подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност

Най-често тук се визират случаите на замяна на наказателната отговорност с налагане на административно наказание.

С промените Наказателният кодекс предвижда сериозни последици именно поради опасността, която представлява подобно деяние за обществото.

Осъждане при телесна повреда

В случай, че при ПТП след употреба на наркотик е причинена средна или тежка телесна повреда е възможно е условно осъждане

Предпоставка за това е водачът да има чисто съдебно минало и наложеното наказание да не надвишава три години лишаване от свобода.

Конкретният размер на наказанието се определя индивидуално

Критерият в този случай е въз основа на събраните доказателства и наличието на смекчаващи вината обстоятелства.

Адвокатът по наказателно право трябва да докаже наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства

Целта е съдът да определи минимално наказание и да приложи условна присъда.

Условно осъждане при смърт от ПТП ?

В случай на ПТП след употреба на наркотични вещества настъпи смърт на едно или повече лица, законът предвижда минимално наказание от 5 години лишаване от свобода.

Това означава, че условното осъждане е изключително трудно, но не и невъзможно.

За условна присъда при смъртен случай са необходими едно от следните условия:

• Съдът да приеме наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като наложи наказание под минималния размер, предвиден от закона.
• Да се докаже, че употребата на наркотичното вещество е станала значително време преди шофирането (повече от 30 часа преди инцидента).

В такива случаи деянието може да бъде преквалифицирано по основния състав, където минималното наказание е 3 години лишаване от свобода, допускащо условна присъда.

Какво следва да направите ? 

Ако не сте употребили наркотични вещества непосредствено преди шофиране или употребата е настъпила повече от 30 часа преди инцидента, е изключително важно веднага да дадете биологични проби (кръв и урина).

Това е задължително условие за успешната защита по делото и възможността за преквалификация на обвинението.

В случай на обвинение за причиняване на ПТП след употреба на наркотици е от решаващо значение да потърсите квалифицирана правна помощ

Целта е веднада да бъдете поети с адекватна помощ от адвокат, специализиран в наказателното право, който може адекватно да защити правата и интересите ви в съдебния процес.

За информация и правна защита обадете се на тел. 0897 90 43 91 или email: оffice@lawyer-bulgaria.bg

Какви са условията за повдигане на обвинение при причиняване на ПТП след употреба на наркотици?

Обвинение за причиняване на пътно-транспортно произшествие (ПТП) след употреба на наркотици или техни аналози се повдига при наличие на следните условия: Нарушение на правилата за движение: Това включва действия като шофиране с превишена или несъобразена скорост, неправилно изпреварване и други нарушения на ЗДв.П. Причиняване на телесна повреда или смърт по непредпазливост: Ако вследствие на нарушението е причинена средна или тежка телесна повреда, или смърт на едно или повече лица. Наличие на наркотични вещества в организма на водача: Установено чрез тестове, че водачът е под въздействие на наркотични вещества или техни аналози по време на инцидента

Какви наказания са предвидени при причиняване на ПТП след употреба на наркотици?

аказанията варират в зависимост от тежестта на последиците: Силвия Петкова Адвокати Средна или тежка телесна повреда: Лишаване от свобода от една до шест години. В особено тежки случаи – от две до десет години. Смърт на едно или повече лица: Лишаване от свобода от пет до петнадесет години. В особено тежки случаи – от десет до двадесет години.

Как се определя дали водачът е бил под въздействие на наркотични вещества по време на ПТП?

Установяването става чрез полеви тестове, последвани от лабораторни изследвания на кръв и урина. Важно е да се анализира времето на употреба на наркотичното вещество спрямо момента на шофиране, тъй като някои съдебни състави приемат, че наличието на следи от наркотици не е достатъчно за осъждане, ако употребата е била значително преди инцидента.

Възможно ли е условно осъждане при причиняване на ПТП след употреба на наркотици?

Да, при определени условия: При средна или тежка телесна повреда: Ако водачът има чисто съдебно минало и съдът наложи наказание до три години лишаване от свобода, е възможно условно осъждане. При смърт на едно или повече лица: Условно осъждане е по-трудно постижимо, тъй като минималното наказание е пет години лишаване от свобода. Възможно е при наличие на изключителни смекчаващи обстоятелства или ако се докаже, че употребата на наркотика е била значително преди шофирането.

Каква е ролята на адвоката при защита срещу такова обвинение?

Адвокатът по наказателно право анализира доказателствата, търси процедурни нарушения и се стреми да докаже наличието на смекчаващи обстоятелства или да оспори твърденията на обвинението. Той може да аргументира, че употребата на наркотика е била достатъчно отдалечена от момента на шофиране и не е повлияла на способността за управление на МПС.

Какви са процедурите при установяване на шофиране след употреба на наркотици?

При съмнение за употреба на наркотици, пътната полиция извършва полеви тест. Ако резултатът е положителен, водачът се насочва за лабораторни изследвания на кръв и урина, които трябва да се извършат в определен срок след установяване на нарушението

Какви са правата на водача при положителен тест за наркотици?

Водачът има право да: Бъде информиран за резултатите от тестовете. Оспори резултатите и да поиска повторно изследване. Бъде представляван от адвокат по време на разследването и съдебния процес.

Какво се случва, ако водачът откаже да даде кръвна или уринна проба?

Отказът за предоставяне на биологични проби се счита за нарушение и може да доведе до административни санкции, включително отнемане на свидетелството за управление на МПС и глоба.

Какви са последиците за водача при повторно нарушение?

При повторно нарушение наказанията са по-тежки, включително по-дълъг срок на лишаване от свобода и по-високи глоби. Съдът взема предвид предишни осъждания при определяне на наказанието.

Какви са възможностите за обжалване на присъда при такова обвинение?

Водачът има право да обжалва присъдата пред по-горна съдебна инстанция. Адвокатът може да представи нови доказателства или да оспори процесуални нарушения, които биха могли да доведат до намаляване на наказанието или оправдаване.