Издръжка на пълнолетно дете

Въпросът за издръжката на дете, навършило пълнолетие е масово задаван въпрос в практиката по съдебни и семейни дела. Въпросът за издръжка ан дете, навършило пълнолетие е разработена в Семейния кодекс (СК), включително и в сравнително новия му вариант, който е в сила от 1 октомври 2009 г. Законът детайлно и внимателно разпределя условията и размера за изплащане на дължима издръжка както и редът за нейното изискване.

Съгласно чл. 139 СК „право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си“. Веднага след това се разпорежда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Настоящата теория и анализ в СК вече не определя максимален размер на издръжката. Такъв размер на издръжката на пълнолетно дете бе предвиден в старата редакция на закона. Същественото, което следва да се отбележи, че се определя минимум – една четвърт от минималната работна заплата. Сега тя е 560 лв., което прави минималния размер 140 лева.

Така че може да бъде определена издръжка и от 250 лв., че дори от доста по-високи суми, в зависимост от двата критерия – нуждите на детето и възможностите да даващият издръжка родител.

Принципът е, че тази промяна за изплащане на издръжка на пълнолетно дете, става с решение на Районният съд, който преценява както нуждите на детето, така и възможностите например на бащата да плаща.

Издръжка на пълнолетно дете

Законът определя, че „всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето“. Това означава, че и двамата родители са длъжни, дори и да са разделени или да има развод. Измамно е впечатлението, че примерно при развод единственият, който дължи оставено при майката дете, е бащата.  В съдебната практика основен прицип е, че и двамата родители дължат издръжка на свеото непълнолетно и пълнолетно дете, до навършването на 25-тата му годишнина, ако същото е записано и учи в

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,  независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си до навърпшването на тяхната 25 годишнина.Родителите дължат издръжка и дори когато детето е настанено извън семейството.

Според чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения. Има обаче няколко условия. Издръжката се дължи „за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение“. Това означава, че ако студент е на 27 години, то няма никакво задължение за даване на издръжка. Просто такава може да се дава само доброволно.

На студенти до 25 години се дава издръжка само ако не могат да се издържат самите те от доходите си или от използване на имуществото си. Друго важно условие е родителите да могат да дават тази издръжка без особени затруднения.

В случай, че е налице Съдебно решение за издръжка, то тя се подчинява на някои строги правила. Така паричната издръжка трябва да се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва. Всеки иск за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Според чл.150 от СК пък „при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена“.

Има и правило, че не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ. Това правило не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст, което означава обаче, че може да се прилага при издръжка на студент.

Законът е постановил и че лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си.

СК говори и за още една хипотеза – при която има присъдена издръжка, има съдебно решение, но съответният родител не я плаща. Тогава има дори наказателна отговорност.

Самото плащане може да се извършва от държавата за сметка на неизправния длъжник – например ако го няма, ако е изчезнал, ако няма изобщо пари или имущество, към които да се насочи принудително изпълнение. Ако се появи обаче длъжникът или се открие негово имущество, то той дължи на държавата платените от нея суми.

 

Издаване на изпълнителен лист

След приключване на съдебното дело и постановяване на Съдебното решение, спечелилата страна може да поиска да й бъде издаден т.нар. изпълнителен лист. Издаването на изпълнителен лист е с цел последваща дейност по събирането на едно задължение и принуда за извършането на определено действие. Граждански процесуален кодекс (ГПК) има специален раздел, посветен на изпълнителния лист.

За да се премине към изпълнение срещу длъжник е необходимо да има средство чрез което едно вземане да бъде събрано включително и принудително. Законът посочва всички изпълнителните основания – в това число актовете, документите, чрез които може да има принудително изпълнение.

Като съдебни изпълнителни основания за издаване на изпълнителен лист са посочени

а/ влезлите в сила решения и определения на съдилищата,

б/ осъдителните решения на въззивните съдилища,

в/ заповедите за изпълнение.

Освен тях към принудително изпълнение може да се тръгне и след съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела.

Изпълнителни основания са и решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на българска територия, без да има нарочно производство. Ако човек разполага с такъв акт, може да пристъпи към издаването и на изпълнителен лист.

Последният на практика е съдебно решение, съдебен акт, който от своя страна удостоверява, че лицето, в чиято полза е издаден, разполага с право на принудително изпълнение за реализиране на своя претенция срещу длъжник. Това може да бъде просто плащане на сума, издръжка, неизплатен кредит. Може да е за премахване на незаконен строеж или пък за предаване на владян незаконно имот.

След издаването всеки изпълнителен лист може да се занесе при съдебен изпълнител – частен или държавен, и той е длъжен да образува изпълнително производство и да реализира правото на носителя – да му върне парите, да го въведе в имота, да премахне незаконен строеж и т.н. ГПК описва специално и процедурата по издаване на изпълнителен лист.

Това става по писмена молба въз основа на някой от горепосочените актове. Изрично е посочено, че препис от молбата не се връчва на длъжника. Тя се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение. Когато актът подлежи на незабавно изпълнение, молбата се пуска до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение. Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в Софийския градски съд.

За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна, и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд. ГПК разпорежда, че когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.

Издаването на изпълнителен лист може да стане и по реда на т.нар. заповедно производство. При него може кредиторът да разполага с документи, които удостоверяват неговото вземане срещу длъжника – например извлечения от сметки, установяващи вземания на банките, държавните учреждения и общините.

Може да са и нотариални актове, спогодби и други договори с нотариална заверка на подписите, ценни книги като запис на заповед или менителница.

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас за правна защита за издаване на изпълнителен лист от надлежният съдебен орган моля обърнете се към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на текущият работен ден !

Предварителен договор имот „на зелено”.

Почти всяка сделката за прехвърлянето на недвижим имот при закупуване в процеса на строителството се оформя документално с предварителен договор.

Предварителният договор е нужно да съдържа уговорки относно съществените условия (цени, идентифициране на обект и т.н.) на бъдещия окончателен договор, който страните желаят да сключат.

Тъй като предмет на продажбата е имот, окончателното прехвърляне съгласно закона може да се извърши само в нотариална форма. Условие за валидност на предварителния договор е той да бъде сключен в писмена форма.

В случай че срокът или условията за сключване на окончателен договор са налице и някоя от страните откаже да се яви пред нотариус. Изправната страна има право да предяви иск. С който да поиска от съда прогласяване на сключения предварителен договор за окончателен. В този случай влязлото в сила съдебно решение, с което се уважава такъв иск, замества нотариалния акт.

Когато купувате имот „на зелено“ е много важно внимателно да прочетете договора. Който ще подпишете със строителния предприемач, като от особена важност е да се консултирате с добър адвокат.

В противен случай рискувате да се препънете в подводните камъни на един добре обмислен и хитро проектиран договор. Който да ви постави в слабата позиция на пасивен наблюдател при неизпълнение на поетите ангажименти по отношение на срокове и съдържание.

Не забравяйте, че строителят сключва подобен договор с много купувачи и в този аспект не е пощадил средства и усилия да го направи такъв. Който защитава изцяло неговите интереси, или поне максимално.

Най-лошото, което може да ви се случи, ако добре сте направили предварителната си проверка, е да бъде забавен крайният срок на завършване на вашето жилище. Което също би било доста неприятно и финансово скъпо, или да не получите това, което сте очаквали.

Добре е да се вгледате какви неустойки са предвидени за строителя при неспазване на поетите като ангажимент срокове и какъв е техният размер.

Размерът на неустойката би следвало да е достатъчно голяма, че да покрива евентуалния ви разход за квартира при закъснение след крайния срок за издаване на сградата.

Не се заблуждавайте, че това, което ви е обещано от предприемача, ще бъде спазено, ако изрично не е упоменато в договора, който сключвате. Там е описано какво ще получите, а всяка допълнителна уговорка изисквайте да бъде включена в договора. Защото в противен случай ще ви липсва основание да си го получите, дори и по трудния начин. Липсата на заинтересованост от вас относно това, как се развива строителството не ви освобождава от отговорност.

Добре е да минете на визитация и да изисквате изпълнението на всичко, включено в договора по изпълнението на вашето жилище. Преди да подпишете последните актове, или по-точно Акт 15, защото това е и моментът, в който сте в най-силна позиция.

Подписването на този акт най-грубо казано е последвано от разрешение за ползване, когато вече решението на някои малки проблеми. И неточности става по доста по-труден път, където сте в неизгодна позиция.

Междинни плащания и етапи на строителство при покупка „на зелено”.

Стандартна практика при този тип сделки е при сключването на предварителен договор купувачът да заплаща определена част от покупната цена под формата на капаро.

Най-често следващите плащания се извършват при достигане на определени етапи на строителството. Като последната вноска е при въвеждане в експлоатация на сградата.

Не сключвайте предварителни договори с междинни плащания обвързани само с календарни дати.

Междинните плащания трябва да бъдат обвързани с етапите на строителство и съответните дати за тях. Особено важно за купувача е включването на максимално детайлно описани задължения на строителя, обвързани с конкретни крайни срокове за всеки етап.

Междинните етапи (например започване на строителството, достигане на кота 0. Изграждане на сградата в груб строеж и снабдяване с разрешение за ползване) се удостоверяват чрез регламентираните в българското законодателство протоколи. При неспазване на съответните срокове купувачът има възможност да претендира. Че е налице неизпълнение на договора, и може да предприеме действия за защита на интересите си. Без да е необходимо да се изчака крайният срок за завършване на сградата.

Правна защита на купувача при сключване на сделка за покупка на имот „на зелено”.

Гарантиранцията за връщането на аванса, платен от купувача в случай на евентуално неизпълнение от строителя, е особено важно. Често това е сред въпросите, които е трудно да бъдат договорени по взаимно приемлив начин. Защото инвеститорът разчита на авансово получените пари за финансиране на строителството и за погасяване на задълженията си към банки.

Това затруднява използването например на т.нар. доверителна сметка, в която платените суми стоят блокирани и продавачът не може да се разпорежда с тях до изпълнение на задълженията си.

Добра възможност за купувача е учредяването в негова полза на ипотека върху друг имот, от чиято цена той би могъл да се удовлетвори при определени условия.

Проблем в случая отново е готовността на продавача да предостави такъв имот като обезпечение, дължимите такси за учредяване на ипотеката. Както и евентуалната продажбата на имот в настоящата ситуация на спад в пазарните цени. Друга опция е учредяването на банкова гаранция в полза на купувача, но и тя е свързана с разходи за продавача.

Възможно е и издаването на запис на заповед в полза на купувача в размер на платената авансово част от цената. Проблем тук е, че тя предполага наличие на достатъчно имущество от издателя. Възможен вариант е и гаранцията за купувача да бъде предоставена от трето лице, като типичен пример в този смисъл е т.нар. поръчителство.

  • Прехвърляне на собствеността в нотариална форма.

Обикновено придобиването на правото на собственост върху продавания имот чрез подписване на нотариален акт и окончателно заплащане на цената е последният етап от сделката. Условие за прехвърляне е сградата да е изградена поне до етап на груб строеж, което се удостоверява пред нотариус със съответните документи. Българското законодателство допуска и възможността за прехвърляне с нотариален акт и при по-ранен етап на строителство (т.е. преди достигане на груб строеж).

При тази опция обаче не се прехвърля право на собственост върху недвижим имот. А т.нар. право на строеж – ограничено вещно право, по силата на което собственикът му по закон ще придобие собствеността върху недвижимия имот, след като той бъде изграден. В този случай следва да бъдат уредени договорно отношенията между строителя и купувача по отношение на завършване на строителството (в случай че има сключен предварителен договор за продажба на зелено. Съответни клаузи от него ще останат в сила по отношение на строителството).

При прехвърляне на правото на строеж също са приложими разгледаните по-горе въпроси. Свързани със защитата на купувача по отношение надлежното извършване на строителството или получаване на платените суми, а съответните рискове следва да бъдат внимателно анализирани. Едно от важните неща, които съветваме купувачите при покупка на имот е в деня на сделката да изискват от продавача „Удостоверение за наличие/липса на вещни тежести”. С което ще си гарантират спокойствието, че имота предмет на сделка не е продаден на друго лице и не ипотекиран. Ако се установи наличие на такива тежести, продавача трябва да ги отстрани преди сключването на сделката в нотариална форма