fbpx

Защо стоп-капарото крие рискове ?

В последните няколко години актуално стана искане на стоп-капаро за покупка на недвижим имот.

За съжаление въпросът не е уреден легално в законодателството.

Липсата на правна регламентация дава възможност на многобройните агенции за недвижими имоти безконтролно да принуждават купувачи за неприемливи условия

В крайна сметка тези купувачи не винаги разполагат с необходимите познания и опит, но въпреки това сключват подобни съглашения.

Купувачите, притиснати от жилищна нужда сключват всякакви договори, предложени от брокерски агенции, без да разбират или да ги възприемат адекватно.

Голяма част от купувачите са плашени, че „…още много кандидати чакат и плащат веднага за един и същи имот.“

В тази ситуация, те изпадат в крайно неблагоприятно положение.

Много купувачи харчат своите спестявания за стоп капаро, без в гаранция че ще придобият желания имот.

Определение за стоп капаро Защо стоп-капарото крие рискове ?

Терминът „стоп капаро” или друг подобен термин като „разписка за депозит”, „договор за стопиране на предлагане”, „договор за гаранция с купувач”.

Този вид договори НЕ Е УРЕДЕН В законодателството, а се урежда само от договорка между страните.

Повече от десет години Договорът за депозит и Договор за стоп капаро, намира приложение в договорната практика при сделки с недвижими имоти.

В съдебната практика не е налице информация дали се прилага в други държави

В България Договорът за стоп – капаро се наложи по време на засилено търсене на недвижими имоти.

Привидно смисълът на този Договор за стоп-капаро е  да се плати определена сума пари от Купувач, за да не може имотът повече да се предлага на др. купувачи.

При стоп капарото продавачът на имота поема задължението пред купувач да не го предлага на трети лица

Съгласно договорка ограничението важи за определен договорен период от време срещу заплащането от страна на купувача на скромна парична сума.

Изключение от стандартния Договор за стоп капаро

В практиката често се срещат Договори под формата на „разписка” за платена сума.

В практика най-често са Договори с участието на Купувача и агенция за недвижими имоти.

Договорът се сключва между купувач и агенция за недвижими имотиЗащо стоп-капарото крие рискове ?

Купувачът плаща в брой или по банков път на агенцията определена сума като гаранция за закупуването на недвижимия имот

В този случай говорим за сключен между тях „договор за обслужване на купувач.

Счита се, че агенцията е изпълнила задължението си, ако продавачът приеме и изпълни всички условия, поставени от купувача до определена дата

В случай, че купувачът не сключи предварителен договор при предложени и приети от продавача условия, губи стоп капарото, дадено на агенцията.

Именно в това е уловката за купувачите, при което явно е че този договор не защитава техния интерес.

В този случай агенцията за недвижими имоти не поема никакво задължение за спиране предлагането на имота.

Затова трудно може да се гарантира, че няма да бъде сключен междувременно Предварителен договор за продажба с друг купувач.

договорът за стоп капаро с купувач има за цел да обвърже само едната страна за сключване на Предварителен договор

Този Предварителен договор ще задължи купувача да сключи неизгоден окончателния договор за покупко-продажба на имота.

В случай на нужда от подаване на молба за тълкуване, моля обърнете се към нас на 0897 90 43 91 или на mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Кога се налага да се остави Стоп-капаро ?

Стоп капаро или депозит се оставя при сключването на т.нар. депозитното споразумение. То се сключва между продавач и кандидат-купувач, за да уреди техните пред договорни отношения и условията за сключване на предварителен договор за покупко-продажба.

Какви рискове крие оставянето на стоп-капаро ?

когато се капарира имот се подписва договор/споразумение между Вас, като купувач и продавач/инвеститор или негов представител. След като се оставят пари се подписва договор трябва да се гарантират правата и задълженията и на двете страни и те да са равнопоставени. Когато оставяте пари за стоп-капаро, на първо място мислете не как да не изпуснете „незаменимия“ имот, а как да си опазите парите

За какво следва да внимава купувача при стоп-капаро ?

Всеки купувач трябва много добре да предвидите сроковете, в които да можете да осигурите сумата за предварителен договор, при положение, че продавачът е изпълнил своите задължения. Препоръчваме преди предварителен договор да се запознаете с цялата налична документацията на имота, за да се уверите, че купувате имот без бъдещи усложнения и проблеми по собствеността.

Кой носи риска при стоп - капарото ?

При отказ на продавача да сключи предварителен договор, след оставено стоп капаро не съществува правен механизъм последният да бъде санкциониран, като оставеното капаро се връща своевременно в пълен размер на кандидат-купувача. Обратно, ако купувачът се откаже неоснователно от сключване на предварителен договор, той губи депозита.

Какво се записва в договора за стоп капаро ?

Свободата на договаряне, в практиката е утвърдено минимално задължително съдържание на Договора за стоп капаро Това споразумение, което да изяснява някои основни въпроси в отношенията между страните. Такива са предлаганата цена на имота, срокът, през който трябва да се подпише предварителен договор, за чия сметка ще бъдат разходите по сделката, размерът на депозита и вече споменатите условия за неговото освобождаване, както и какви документи трябва да се представят при подписване на предварителния договор.

Какво представлява стоп-капарото ?

В последните няколко години, много активно се заговори и използва т.нар. стоп-капаро при сделките с недвижими имоти.

За съжаление, този инструмент се използва най-вече срещу купувача, за да „ангажира“ отговорността му“ срещу дребна сума.

В този вид сделка, погрешно на всякаква логика се заплаща дребна сума, дори не на продавач, а на брокер, който реално не е собственик на желания имот.

В правната теория, почти липсва теория за правната същност на разглежданото понятие. В конкретния случай се касае за явление, което е породено от нуждите на търговията с недвижими имоти, без никаква уредба в законодателството.

Както е известно, това не е единственият случай у нас, практиката да се справя с проблема, когато липсва законодателна уредба.

Пример за това е Договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.Какво представлява стоп-капарото ?

Определение за Договор „Стоп-капаро“

Стоп капарото е самостоятелен договор със свое собствено съдържание и правна характеристика.

Той не е акцесорен договор и нито предхожда предварителния или окончателния договор за продажба на имота, нито е зависим от него.

Договорът губи своето съществуване, при условие, че се сключи окончателният договор между същите страни за същия имот.

Този договор се сключва между кандидат – продавача и кандидат – купувач за конкретно определен недвижим имот.

Самият договор за стоп капаро може да бъде нищожен или унищожаем по чл. 26-33 ЗЗД.

Той подлежи и на разваляне при наличие на предпоставките по чл. 87 и сл. ЗЗД. Възможен е отказ от договора.

Но съществуването и действителността му не зависят от сключването или действителността на предварителния или окончателния договор.

За съжаление, уговорката в клаузите по този договор води до изписване на условия в полза на продавача. Целта на договора е да гарантира на купувача, че имотът няма да се предлага повече на трети лица.

Тази гаранция обаче е валидна само и единствено от страна на продавач или брокерска агенция. В повечето случай, хората дори не се замислят, ако имотът се предлага от няколко агенции.

В случай, че на Купувач се предложи Договор за стоп капаро от една от тях, как това обвързва продавача, отдал имота на няколко агенции. Този договор не е акцесорен договор и нито предхожда предварителния или окончателния договор.

Договорът губи своето съществуване, при условие, че се сключи окончателният договор между същите страни за същия имот.

Страни по Договора за стоп капаро 

Страни по договора за стоп капаро са кандидат – купувач и продавач.

Най-често се предлага Договор между купувач и агенция за недвижими имоти, посредник при сключване на договор за продажба.

Договорът се среща под формата на „Разписка” за платена сума“

Често в практиката срещаме и Договори с участието на купувача и агенцията за недвижими имоти, което необяснимо сочи рисковете за купувача, сключил договор с лице, което не е собственик на имота.

Съдържанието на договора Какво представлява стоп-капарото ?

За съжаление в повечето случай съдържанието се определя свободно от агенцията или продавача.

Трудно бихме могли да кажем, че съдържанието се определя от страните.

Най-често съдържанието зависи от желанието за покупка на купувача.

На купувача се предоставя текста и ако желае срещу дребна сума, може да се сключи

С какво този Договор замества предварителния Договор ?

Илюзия е твърдението, че Договорът за стоп капаро се сключва да се преустанови за договорения срок предлагането на имота на трети лица

Най-често страна по договора  е агенция за недвижими имоти.

Затова трудно може да се гарантира на купувач, че няма да бъде сключен междувременно Предварителен договор за продажба с друг купувач.

В случай на нужда от подаване на молба за тълкуване, моля обърнете се към нас на 0897 90 43 91 или на mail: office@lawyer-bulgaria.bg

При стоп капарото продавачът на имота поема задължението пред кандидата за купувач да не го предлага на трети лица през определен договорен период от време срещу заплащането от страна на кандидата за купувач на парична сума.

Кой са страни по Договора за стоп-капаро ?

Страни по договора за стоп капаро са кандидат – купувачът и кандидат – продавачът. Практикува се обаче и договор между кандидат – купувача и агенцията за недвижими имоти, която посредничи при сключване на договор за продажба на имота. Срещат се и договори под формата на „разписка” за платена сума или договори с участието на три страни – кандидат – продавача, кандидат – купувача и агенцията за недвижими имоти.

Съдържанието на договора се определя свободно от страните и зависи от това, между кои страни се сключва. Ако е между продавач и купувач той може да се дефинира като договор, по силата на който продавачът се задължава да преустанови за договорения срок предлагането на имота на трети лица и сключването на договор за продажба с друг купувач, а купувачът се задължава да плати дребна сума.

Поема ли агенцията задължение имотът да се спре от продажба ?

Интересното при този вид договор е, че агенцията не поема задължение за стопиране предлагането на имота. Нейното задължение има чисто посреднически характер – да убеди двете страни по бъдещия предварителен договор.

Какъв е Договорът за стоп-капаро

договорът за гаранция с купувач има за цел да обвърже само едната страна за сключване на следващия договор, който ще я задължи да сключи окончателния договор за покупко-продажба на имота. Практиката на търговския посредник – агенцията за недвижими имоти, създава договор, в който лицето, което не е посредникът, се задължава да сключи договор с трето лице

Има ли гаранция Купувача по Договор за стоп-капаро ?

Отрицателните черти на разглеждания договор в посочената конфигурация са, че купувачът няма гаранция, че, давайки парите, той ще купи този имот, защото страна по него не е продавачът, а последният свободно и несанкционирано може да продаде имота на когото си иска през времето, през което агенцията договаря условията на предварителния договор или обсъжда с продавача предложенията на купувача.

ако агенцията изпълни своите задължения, но поради вина на продавача или поради наличието на трета причина купувачът не сключи предварителния договор, той губи своята гаранция. Тя остава у посредника. Следва да се има предвид, че купувачът обикновено не знае, какви са взаимоотношенията между агенцията и продавача

Делба на съсобствен имот

В случай на съсобственост и за това как може да бъде продаден общ имот, е необходимо да се поясни за делба на съсобствен имот.

Съгласно Закона правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държавата, общините и други юридически или физически лица.

В  случай, че имот бъде закупен от две лица, в акта за собственост се вписват имената и на двамата, със съответна идеална част.

Важно е, че частите на съсобствениците винаги се считат за равни, освен ако изрично не е посочено друго в документа за собственост.

Докато няма разногласия във взаимоотношенията с другия съсобственик, всичко е изрядно и нямате реални основания за притеснения. Делба на съсобствен имот

Евентуален проблем възниква при идеалната съсобственост се явява едва тогава, когато възникне конфликт между двете страни.

Предпоставки за делба на съсобствен имот

В случай, че съсобственик желае да продаде дял от имот, за се сдобие със средства, е необходимо съгласие на останалите съсобственици.

Останалите съсобственици също следва да пожелаят да продадат своите дялове в имота, на купувач при съгласувана и определена цена.

Вариант за делбата е  чрез пълномощно към съсобственик, да представлява останалите в процеса на сделката.

Ако имотът се използва от съсобственик, той дължи обезщетение на останалите.

Това става след писменото поискване на заинтересованото лице.

Особености на делбата на съсобствен имот

По-съществен проблем настъпва при желание на един от съсобственици да стане едноличен собственик на целия имот.

Тогава могат да възникнат нови разногласия, вследствие на липсата на консенсус в определянето на цената, срещу която да бъде придобита цялата собственост.

Доброволна делба

Доброволна делба е възможна за осъществяване в случаите, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове.

Към доброволна молба може да се пристъпи  дори ако имотът не може да бъде разделен на реални дялове, а съделителите са повече.

В случай имотът е неподеляем, той се дава на съсобственик срещу изплащане на дяловете на останалите в пари.

Ако имотът не може да бъде поделен „удобно“, то има възможност да бъде изнесен на публична продан, като всеки ще получи пари за своя дял.

Имайте предвид, че от позицията си на съделителите можете да участвате в самото наддаването при публичната продан.

Доброволната делба ще бъде обявена за нищожна, ако при нейното извършване бъде изключен някой от съсобствениците.

Делба на съсобствен имотСъдебна делба

Делба на имущество пред съда се извършва винаги пред районен съд, където се намира имота.

Към делба се пристъпва в случаите, когато съсобствениците не могат да постигнат единодушие в разпределение на имота.

При съдебната делба отново от ключово значение е участието на всички съсобственици.

Обичайно процедурата отнема много време, поради което към нея да се прибягва по изключение.

Съдебната делба се осъществява в две фази.

В рамките на първата съдът установява между кои лица, за кои имоти и при какви права на всяка една от страните е налице съсобственост.

На този етап решението на съда подлежи на самостоятелно обжалване.

Във втората фаза на делбата, съдът избира метод за осъществяването на делбата с оглед на броя съделители и техните права.

Едно от най-важните неща, с които трябва да се внимава при извършване на делба, било то доброволна или съдебна, е дали всички съсобственици ще вземат участие в нея.

Следва внимателно да се проучи собствеността, начинът на възникването й, както и кои са съсобствениците.

При делба на наследство следва да се прецени приложимото законодателство, определящо наследниците, съобразно датата на смъртта на наследодателя.

Ако не участват всички съсобственици, така извършената делба ще е нищожна. Това значи, че съсобствеността не е прекратена и делбата следва да се извърши наново.

За допълнителни въпроси, моля свържете се на 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Допълване на решението

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено съдебното решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като се касае за всяко искане отправено от страната към съда за защита на субективни права

За да бъде реализирано това процесуално право е необходимо да е налице пропуск от страна на съда да се произнесе по част от спорния предмет.

С нормата на  чл. 250 ГПК е предвидена възможност за допълване от съда на постановения от него съдебен акт в случай, че не се е произнесъл по цялото искане.

Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

Процедура по допълване по чл. 250 ал.1 ГПКДопълване на решението

Молбата за допълване на решението следва да се подаде в едномесечен срок от връчването на
решението или от влизането му в сила (неприсъствено решение; решения, които не подлежат на
обжалване).

Възможно е производството във връзка с допълването на решението да съвпадне с висящото въззивно производство по обжалване на първоначалното решение

В този случай, съдът е длъжен да се произнесе по допълване и между предмета на двете производства да има връзка.

В тази хипотеза е необходимо да се спре това производство, което се обуславя от другото (чл. 229, ал. 4 ГПК).

Допълващото решение подлежи на обжалване по общия ред, като следва да се разбира, че се касае за реда по който подлежи на обжалване първоначалното решение, нуждаещо се от допълване.

Съгласно правната доктрина и съдебната практика на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат съдебни решения, които са неясни от гледна точка прилагане на техните последици: зачитане силата на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие.

За допълнителна информация, моля обърнете се към адвокат в кантората на 0897 90 43 91 или на email office@lawyer-bulgaria.bg

Кога се иска допълване на съдебно решение ?

В случай, че в своето решение, съдът не се е произнесъл по всичките Ви искания като страна по гражданско дело, можете да поискате решението да бъде допълнено.

Как се иска допълване на Съдебно решение по чл. 250 ГПК ?

За целта е нужно да предоставите Съдебното решение на специалист, който да изготви Молба за допълване на съдебното решение.

В какъв срок следва да се поиска допълване на Съдебното решение по чл. 250 ГПК ?

Писмена молба допълване на Съдебното решение по чл. 250 ГПК трябва да подадете в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила, ако не е било обжалвано.

Какво се случва след подаване на молба по чл. 250 ГПК ?

Съдът съобщава на страните за исканото допълване и им указва да представят отговор в едноседмичен срок. Обикновено съдът се произнася в закрито заседание, но може да призове страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. Съдът се произнася с допълнително решение и го връчва на страните. То може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му

Тълкуване на неясно решение

Съобразно съдебната практика се стига до случай, в които се налага Тълкуване на неясно решение. 

Тълкуването на съдебните решения се извършва по реда на  чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл.251, ал. 1 ат ГПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

Според правната доктрина и установената съдебна практика, на тълкуване подлежат неясните решения.

Неясно е съдебното решение, от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере какъв е смисъла на решението, т. е. да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена правна воля на съда по разрешения правен спор.

Защо е нужно тълкуване на съдебно решениеТълкуване на неясно решение

На тълкуване подлежат неясните и противоречиви решения, тези, от които не може да се разбере какъв е смисълът на решението, т. е. да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена от съда правна воля по разрешения с решението правен спор.

Тълкуване на решението по смисъла на  чл. 251 ГПК означава тълкуване на диспозитива, постановен от съда, а не на мотивите (правните изводи), които обуславят този диспозитив.

Необходимостта от тълкуване на съдебното решение е налице, когато с решението неясно или двусмислено е изразена волята на съда

Тази неяснота или двусмислие могат да породят спорове във връзка с прилагането на правните последици на решението.

Неяснотата, респ. двусмислието на решението, следва да е обективирана в диспозитива на съдебното решение.

В тази връзка в случай, че някоя от страните по делото депозира молба за тълкуване на мотивите, а не на диспозитива на съдебното решение, същата ще бъде отхвърлена като неоснователна.Тълкуване на неясно решение

Пример за това е Съдебно определение № 80 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2016 г., II г. о., ГК).

Недопустимо е, когато е налице ЯФГ нейното отстраняване да се реализира от страната с молба за тълкуване на решението, както е и процесуално недопустимо съдът да отстранява ЯФГ по реда на тълкуване на решението.

По искането за тълкуване съдът се произнася с решение, с което допуска, респ. отхвърля тълкуването на постановеното решение.

Същото подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.

След влизане в сила на тълкувателното решение.

В случай на нужда от подаване на молба за тълкуване, моля обърнете се към нас на 0897 90 43 91 или на mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво означава тълкуване на съдебно решение?

Когато страните, спрямо които има едно влязло в сила съдебно решение, разбират неговия текст в различен смисъл, е налице спор по тълкуване на решението. Такъв спор следва да се отнесе към съдебния състав, който го е постановил, а той да изясни действителната си воля.

Кога се налага тълкуване на съдебно решение ?

Важно е да имате предвид, че едно съдебно решение се подлага на тълкуване, когато волята на съда действително е останала неясна или недоизяснена. Тълкуването не означава нова преценка на доказателствата или извеждане на нов правен извод на съда, различен от вече възприетия със съдебното решение !

Какво Ви е необходимо, за тълкуване на Решение ?

Необходимо е да се обърнете към специалист по дела за да бъде изготвена молба за тълкуване на съдебното решение по делото пред Районен или Окръжен съд.

Има ли срок за тълкуване на Съдебно решение ?

Няма определен срок за подаване на искането, след влизането на решението в сила. Като крайна възможност обаче е предвиден моментът на изпълнението му, т.е. тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено доброволно от страните или чрез съдебен изпълнител

Какво се случва след подаване на молба за тълкуване на Съдебно решение ?

Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване и им указва да представят отговор в едноседмичен срок. Обикновено съдът се произнася в закрито заседание, но може да призове страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. Съдът се произнася с допълнително решение и го връчва на страните. То може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му.

Поправка очевидна фактическа грешка

В Съдебната практика, често се стига до ситуации, когато е необходимо да бъде подадена молба за поправка очевидна фактическа грешка.

Институтът на очевидната фактическа грешка е уреден в разпоредбата на чл. 247 ГПК.. по същността си представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението.

Кога е налице фактическа грешка ?Поправка очевидна фактическа грешка

За да бъде налице фактическа грешка следва да е установима без затруднения и да не е необходимо тълкуване на волята на съда.

Не се касае за ОФГ, когато съдът е допуснал при самото формиране на волята си грешка.

Например, когато се касае до пропуск на съда да вземе предвид при постановяване на решението си определен факт или доказателство или погрешно ги е интерпретирал.

В този случай е недопустимо грешките да се отстраняват по реда на чл. 247 ГПК, единствената възможност на страните за отстраняване на допуснатите правни грешки е по реда на инстанционния контрол.

Инициирането на поправката на ОФГ може да бъде както по почин на някоя от страните

Промяната на очевидна фактическа грешка може да дойде и по почин на съда, като срокът за поправка не е ограничено от времето.

Съдът се произнася с решение, с което допуска, респ. отхвърля поправката на ОФГ.

Срокове за поправка на фактическа грешка 

В случай, че съдът счете, че е налице ОФГ по смисъла на чл. 247 от ГПК, упражняването на процесуалните действия на страните по нейното отстраняване не е обвързано със спазването на преклузивен срок и могат да бъдат предприети безсрочно.

Това решение той е длъжен да връчи решението на страните, което от своя страна подлежи на обжалване по общия ред.

В случай, че намерите в Съдебно решение  фактическа грешка, можете да се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява очевидна фактическа грешка?

Очевидната фактическата грешка е техническа грешка, допусната от съда в крайния съдебен акт, като например неправилно изписване на наименования, цифри и други. Не представлява очевидна фактическа грешка, допусната от съда техническа грешка в мотивите на съдебния акт!

Какво е необходимо, за да поискате поправка на очевидна фактическа грешка?

Необходима Ви е единствено да се обърнете към адвокат, с помощта на който да можете да се подаде молба за исканата промяна на очевидна фактическа грешка в постановеното вече Съдебно решение по делото.

Има ли срокове за поправка на фактическа грешка ?

Няма срок за подаване на молбата. Такава може да подадете и след влизането в сила на съдебния акт по делото пред Районен или Окръжен съд.

Как се извършва поправката на очевидна фактическа грешка ?

Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор. В едноседмичен срок. Обикновено съдът се произнася в закрито заседание, но може да призове страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. Връчва се препис от акта, с който се поправя грешката. Той може да бъде обжалван в същия срок, в който се обжалва коригирания акт. Срокът тече от връчването на коригирания акт

 

Oспорване неприсъствено решение

В съдебната практика понякога се случва, страна по делото да узнае, че е осъдена и затова се налага да прибегне до оспорване неприсъствено решение.

Това неприсъственото съдебно решение представлява средство за възпрепятстване на забавяне на съдебния процес.

Най-често с такива решения приключват дела по еднотипни и лесно доказуеми искове.

Разбира се налице са и множество изключения който не допускат постановяване на т.нар. неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.

отличителна черта на неприсъственото решение е, че съдът не излага мотиви по съществото на спора.

Не се събират други доказателства освен представените с исковата молба, не се провежда разпит на свидетели, не се назначава експертиза.

Неприсъствени решения не се постановяват по  следните делаOспорване неприсъствено решение

1/ Бракоразводни дела,

2. Съдебни дела за иск за гражданско състояние

3. Съдебни дела за поставяне под запрещение

Обжалване на неприсъствени решения 

При постановяване на неприсъствено решение не се изисква от съда да обсъжда представените документи, а приема за  установени само фактите, за които са събрани допустими и относими доказателства.

Влязлото в сила неприсъственото решение може да бъде отменено от въззивния съд само в изключителни случаи, които са изрично посочени в чл. 240 ГПК.

Въпреки изричната разпоредба на чл. 239 ал.4 ГПК законът дава възможност по изключение за оспорване неприсъствено решения:

При постановяване на неприсъствено решения, страната, срещу която е постановено същото има няколко правни възможности:

1. Да се подаде в едномесечен срок от датата на връчване на неприсъственото решение молба за отмяната му по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивната инстанция.

2. Заинтересованата страна да предяви с иск същото право или да го оспори в случай, че се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно

В този случай срокът за оспорване неприсъствено решение е тримесечен от деня, в който тя е узнала обстоятелството или е могла да се снабди с новото доказателство, но не по-късно от погасяване на вземането.

3. Да се подаде писмена молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК

Защита на ответната страна 

Характерна форма на защита срещу неприсъственото решение е исковият ред чрез оспорване неприсъствено решение.

Това е възможно обаче само при наличие на новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства, които не са били известни на страната при решаване на делото

Това се отнася и до доказателства, които страната не е могла да получи или се снабди в процеса.

Срокът за предявяване на такъв иск е тримесечен и започва да тече от деня, в който на страната  е станало известно новото обстоятелство

Срокът тече и от деня, в който е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

За допълнителна информация, можете да се свържете с нас на тел. 0897 90 43 91 или мейл : office@lawyer-bulgaria.bg

Встъпването на подпомагаща страна

Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на третото лице срещу неблагоприятните последици

Те биха могли да настъпят спрямо него, вследствие на неправилно решение по висящия спор.

Помагачът е лице, което участва в чужд исков процес, за да помага на страна в процеса при издействане на благоприятно решение за нея.

По този начин третото лице се защитава срещу неблагоприятните последици, които биха настъпили за него в случай, че решението е срещу подпомаганата страна.

Две са основанията за конституиране на подпомагаща страна – встъпване по неин почин и привличане от подпомаганата страна, независимо от волята на третото лице.

Предпоставка за встъпване на подпомагаща страна

Конституирането на трето лице помагач има за цел да обвърже третото лице–помагач в отношенията му със страната, на която помага, със задължителната сила на мотивите.

Привличането и встъпването на трето лице помагач в процеса е регламентирано в чл. 218-223 ГПК.Встъпването на подпомагаща страна

Предпоставка за привличане (встъпване) на трето лице помагач е наличието на правен интерес за него от постановяване на благоприятно решение по спора.

Такъв интерес е налице или когато решението обвързва третото лице на основание чл. 226, ал. 2 ГПК като приобретател на спорното право в хода на процеса

Задача на встъпващата страна е при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна да има обратен иск срещу третото лице.

При недопускане на трето лице помагач в процеса, производството между главните страни продължава

В случай на Решение по делото, същото няма установително действие в между недопуснатото лице и страната в процеса.

Правна характеристика на встъпване на подпомагаща странаВстъпването на подпомагаща страна

Трето лице има интерес да встъпи в чужд процес, когато по силата на решението се разпростира спрямо третото лице.

Наличието на правен интерес се свързва винаги със съществуването на субективно материално право.

Това се установява по  конкретния случай, който интерес възниква при неблагоприятен за ответника изход на процеса по главния иск.

Налице е интерес от встъпване и когато неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна може да послужи за повод тя да предяви иск срещу третото лице.

Интерес е налице когато има опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна.

По искането за встъпване /привличане/ съдът се произнася с Определение. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба.

Какво представлява привличане на подпомагаща страна ?

Привличане на подпомагаща страна представлява което участва в чужд исков процес, за да помага на една от страните с цел издействане на благоприятно решение за нея. По този начин третото лице се защитава срещу неблагоприятните последици, които биха настъпили за него

Кои са предпоставките за привличане на подпомагаща страна ?

- Когато решението обвързва третото лице на основание чл.121, ал.3 ГПК като приобретател /правоприемник/ на спорното право в хода на процеса. В такъв случай приобретателят е обвързан от решението, дори и да не вземе участие в процеса. За да може обаче да осуети едно неблагоприятно за него обвързващо го решение, той има интерес да встъпи или да бъде привлечен като помагач на страната на прехвърлителя /чл.121, ал.2 ГПК/. - Обвързан от съдебното решение е и необходимият другар, който не е бил страна по делото. - Когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната би имала иск срещу третото лице.

Как се случва привличане на встъпване на подпомагаща страна ?

Привличането трябва да се поиска с писмена молба, с препис за третото лице. Писмената форма е условие за действителност на искането.

Какво се случва ако съдът откаже да уважи искането за привличане ?

По искането за встъпване /привличане/ съдът се произнася с определение. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба по чл. 274 ГПК

Нужно ли е лицето да има адрес в страната ?

Според чл.176, ал.2 ГПК предпоставка за конституиране на третото лице е посочването на адрес в Република България, от който лицето може да бъде призовано.

Какви права има встъпващата страна ?

След като бъде конституирано, третото лице има право да извършва всички процесуални действия, както и страната, на която помага /без действия, които представляват разпореждане с предмета на делото- признание на иска, сключване на съдебна спогодба и т.н./. Има право и да обжалва решението, дори и да не е подадена жалба от подпомаганата страна.

Привличането на трето лице

Често пъти по редица дела, особено застрахователни казуси се стига до привличането на трето лице.

В голям брой от тези случай, дори представлявания не е наясно какво точно означава това привличане на подпомагаща страна. В разпоредбата на чл.219, ал.1 ГПК е предвидена възможност ответник по предявен иск да поиска привличане на трето лице – помагач.

Това той може да стори най-късно с отговора на исковата молба, а ищецът до първото заседание по делото пред съда.

Привличането на трето лице-помагач по делото се използва, когато страната, която иска привличането, се опасява от неблагоприятен изход от делото, при който третото лице ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите.

С привличането на трето лице-помагач, привличащата страна цели при неблагоприятен за нея изход на делото, да подчини привлеченото лице на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в един следващ процес, воден между нея и привлеченото лице.

Ето защо привличането се използва за обезпечаване благоприятния изход на обратния иск на привличащия срещу привлеченото лице.

В това се изразява и интереса на привличащата страна от привличането на третото лице.

Наличието на такъв интерес обуславя и допустимостта на привличането.

Привличането на трето лице е всякога обусловено от наличието на правна възможност, чрез участието си в процеса по делото

Третото лице може да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност.

Кога е допустимо привличане на трето лице ?Привличането на трето лице

Привличането и конституирането на трето лице – помагач най-често се случва, при интерес от решение в полза на привляклата го страна.

Друг случай за привличане е когато привличащата страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице

Целта на това привличане е да обвърже третото лице с мотивите към решение за бъдещ съдебен процес.

Интересът от привличане и участие на трето лице – помагач е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл.219, ал.1 ГПК

Ответник може да упражни правото си по чл.219, ал.1 от ГПК, в предвидения за това срок, след като е направил искане за привличане на трето лице – помагач в производството по настоящото дело.

Предпоставка за допускане на привличането, както бе отбелязано и по-горе, е наличие на правен интерес за привличащата страна да поиска привличането с цел третото лице – помагач.

Правният интерес на привличащата страна да иска привличане на трето лице е обвързан с еднопосочност на техните интереси, насочени към решение в полза на привличащата страна.

Определение на привличане  на трето лицеПривличането на трето лице

Привличане се използва, когато страната, която иска привличането, се опасява от неблагоприятен изход от делото, при който третото лице ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите.

С привличането на трето лице-помагач, привличащата страна цели да избегне и се застрахова при неблагоприятен за нея изход на делото

Основната цел на тази процедура е да подчини привлеченото лице на мотивите в съдебното решение.

Целта на това е да се обезпечи правното положение в бъдещ процес, срещу привлеченото лице.

Привличането цели обезпечаване благоприятния изход на иск на привличащия срещу привлеченото лице.

В това се изразява и интереса на привличащата страна от привличането.

Наличието на такъв интерес обуславя и допустимостта на привличането.

Привличането на трето лице е всякога обусловено и от наличието на правна възможност, чрез участието си в процеса по делото, това трето лице да съдейства

Целта да съдейства е за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение. В противен случай, ще се стигне до производство за ангажиране на неговата регресна отговорност.

Договаряне сам със себе си

Договарянето сам със себе си като общо понятие представлява два особени случая на представителство при договаряне сам със себе си.

В едната хипотеза представителят сключва сделка, при която извършва волеизявление веднъж от името на представлявания с действие за него

Втори път сделката се сключва и от името на пълномощника като страна, с намерение лично да се обвърже спрямо представлявания.

В другия случай, представителят също сам извършва волеизявления, но този път от името и за сметка на две различни лица, които представлява.

Тези лица са всъщност двете страни по едно и също правоотношението от което произтича сделката.

Особености на чл.38 ал.1 ЗЗДДоговаряне сам със себе си

 Особеното и в двата случая е, че двустранната сделка се извършва от едно единствено лице, което трябва да действа в интерес на представлявания,

А/ когато самото то е заинтересовано от сделката или

Б/ когато трябва да действа в интерес и на другата страна, която също представлява.

Обстоятелството, че представителят при конструкцията на договаряне сам със себе си определя съдържанието на сделката създава опасност той да злоупотреби с доверието на представляваните

Това може да се случи както в негов интерес или в интерес на представлявания, който е предпочел или в чужд интерес.

Тази опасност е мотивирала законодателя да създаде нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД в двете й хипотези – договарянето сам със себе си и т. нар. множествено представителство.

Договарянето сам със себе си и множественото представителство са най-характерната форма на конфликта на интереси.

Наличието на конфликт на интереси е необходимо условие за прилагането в действие на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД.

В дадени случаи при договаряне сам със себе си или при множествено представителство такъв конфликт ще има и законовата забрана ще е пряко приложима

Съществуват и случаи, при които макар и формално да са изпълнени предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, конфликт на интереси не възниква.

В такива ситуации забраната не следва да се прилага, защото отсъства смисълът, който я оправдава и целта, поради която нормативно е установена.

Санкции за нарушение по чл.38 ал.1 ЗЗД

Става дума за т.нар. висящата недействителност по сделката, ако са нарушени правата по пълномощното или е налице действие във вреда на представлявания, съгласно чл.40 ЗЗД.

На изследване подлежи въпросът нарушена ли е в действителност забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тоест налице ли е конфликт на интереси при сключване на процесния договор за аренда и увредени ли са интересите на упълномощителя. Договаряне сам със себе си

Тази недействителност може да се санира чрез допълнително извършване на някакво действие, каквото в случая е съгласието на представлявания.

Потвърждаване действията от мнимо представляван

 Ако упълномощителят не е изразил съгласие представителят да договаря сам със себе си или с друго лице, няма пречка след сключване на сделката представляваният да потвърди действията на представителя.

В този случай при Договаряне сам със себе си законът (ЗЗД) не поставя каквито и да било изисквания за форма за действителност на съгласието или за задължителност да предхожда сделката.

От това следва логично, че само упълномощителят, който не е дал предварително или последващо съгласие, може да се позовава на висящата нищожност.

Съдебната практика споделя това становище за характера на недействителност на сделката, сключена при нарушаване забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, – висящо нищожна до потвърждаване от упълномощителя.

Саниране на сделките от мнимо представляван 

В случай на потвърждаване, сделката се санира и поражда правните си последици, а в случай, че такова съгласие липсва, обявяването на порочната сделка за нищожна може да иска само упълномощителят, чиито интереси са застрашени.

Това води и до въпроса какъв е характерът на самата забрана по чл. 38, ал. 1 ЗЗД и в кои случаи следва да се приеме, че тя е нарушена.

Изключение от принципа на чл. 38 ал.1 ЗЗД Договаряне сам със себе си

Установената от гражданския закон забрана по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение не само за доброволното представителство, но и при органното представителство на юридическите лица.

За разлика от доброволното представителство, при органното представителство не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.

Особеностите на органното представителство изключват и възможността за саниране на сделката по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.

Изводът, който се налага е, че сделка, сключена от управител на дружество с ограничена отговорност, в която същият е договарял сам със себе си, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В този случай се касае за сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител на две търговски дружества

Налице е и постановената задължителна съдебна практика – ТР № 3/15.11.13 г. по тълк. д. № 3/13 г. на ОСГТК на ВКС.