Отговорност непререгистрирани ЕТ

Напоследък с оглед изтичането на съответните срокове, касателно еднилични търговци и кооперации, все по актуален става въпроса за отговорността на непререгистрираните дружества.

Особено важен е въпроса за пререгистрацията, прекратяването и заличаването на едноличните търговци, клоновете на чуждестранните търговци, търговските дружества и кооперациите, които не са поискали пререгистрация и вписване в търговския регистър до 31 декември 2011 г.

С промените в Закона за търговския регистър от 2011гг, бяха въведени съществени промени в преходните и заключителни разпоредби, относно пререгистрацията, прекратяването и заличаването на едноличните търговци, клоновете на чуждестранните непререгистрирани еднолични търговци, търговските дружества и кооперациите.

Съществема последица от липсата на искане за пререгистрация в срок е забраната търговецът с прекратена дейност да предявява искове, както и последващото подаване на молби за образуване на изпълнителни производства.

Особено внимание промените обръщат на едноличните търговци и клоновете на чуждестранните търговци, като спрямо тях с тези промени отпадна очертаната в закона правна възможност да бъдат пререгистрирани служебно от Агенцията по вписванията и след това незабавно заличени.

Съгласно тези промени публикувани Държавен вестник (бр. 34 от 29.04.2011 г.) Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, с изтичането на определения в закона срок тези непререгистрирани еднолични търговци (ЕТ) и клонове, за които не е заявена пререгистрация, се считат за заличени от 01.01.2012 г.

Законът тук е двусмислен, но следва да отбележим, че по отношение на непререгистрираните еднолични търговци и клоновете на чуждестранните търговци, че заличаването не води автоматично до отпадане на отговорността за задължения спрямо техните кредитори.

Отговорността на непререгистрираните еднолични търговци за задълженията се носи с цяло си имущество на физическото лице, поело тези задължения като непререгистриран едноличен търговец.

Във връзка с промените от 2011г. относно адълженията на клона отговаря самият чуждестранен търговец по седалище в неговата държава.

Това е причината кредиторите на заличените и непререгистрирани еднолични търгоци и клонове на чуждестранни търговци да могат да предявяват претенциите си (включително да предявят искове или подават молби за образуване на изпълнителни производства) срещу физическите лица, собственици на тези непререгистрирани еднолични търговци и чуждестранни търговци.

Важна подробност, която следва да се отбележи с промените в закона е, че заличаването на непрегистрираните им не препятства и развитието на образуваните срещу тях съдебни и изпълнителни производства и граждански дела срещу непререгистрирани еднолични търговци и клонове на чуждестранни дружества, тъй като техният кредитор -ищец или взискател в изпълнителните производства, както и ответникът на претенцията на кредитора – ответник/длъжник по изпълнителното производство) са субекти, на които заличаването не се отразява.

Съвсем нормално в тези случаи като страни да бъдат конституирани и призовавани физическото лице (чиято регистрация като ЕТ е заличена), респективно чуждестранният търговец (регистрацията на чийто клон е заличена).

Различна е уредбата за търговските дружества и кооперациите, за които не е направено искане за пререгистрация в срок до 31 декември 2011 г.

Дейността им се прекратява, считано от 1 януари 2012 г. За да се минимизират обаче негативните последици от излизането от стопанския живот на тези субекти, включително и за да имат възможност техните кредитори да получат вземанията си, е предвидено, че тези „търговци с прекратена дейност“ не се заличават автоматично на 1 януари 2012 г. Те ще бъдат заличени служебно след 31 януари 2017 г. само ако междувременно не се поиска пререгистрация и обявяване в ликвидация

Искане за тяхна пререгистрация и обявяване в ликвидация може да подаде до 31 януари 2015 г. всяко заинтересувано лице (съдружник, акционер, член-кооператор, член на управителен съвет, страна по заварено дело, кредитор, държавни органи, органи на местно самоуправление и ведомства, посочени в §1,т.4 Допълнителните разпоредби на ЗТР).

Пререгистрацията се заявява винаги заедно с обявяване в ликвидация, т.е. не може да се иска само пререгистрация. Предвидено е, че ликвидацията следва да приключи в срок до една година, считано от датата на вписване на ликвидатора, но не по-късно от 31 януари 2017 г.

Едногодишният срок може да бъде продължаван въз основа на обосновано предложение от ликвидатора или по искане на заинтересовано лице до Агенцията по вписванията, като във втория случай се изисква заявена готовност за покриване на разноските по ликвидацията, вкл. и на възнаграждението на ликвидатора.

Ако ликвидацията не е приключила до 31 януари 2017 г. поради бездействие на ликвидатора или на заинтересуваното лице, търговецът ще бъде заличен служебно от Агенцията по вписванията след 31.01.2017 г.

По аргумент на обратното, ако ликвидацията не е приключила към 31 януари 2017 г., но причината за това не е бездействие на ликвидатора/ заинтересованото лице, служебно заличаване няма да се извърши.

Само ако нито едно заинтересувано лице не поискапререгистрация и обявяване в ликвидация на търговеца с прекратена дейност, след 31 януари 2017 г. Агенцията по вписванията служебно го заличава.

Една от последиците, които настъпват в резултат от липсата на искане за пререгистрация до 31 декемри 2011 г., е забраната търговецът с прекратена дейност да предявява искове и да подава молби за образуване на изпълнителни производства след 31 декември 2011 г.

Законът не дава изричен отговор на въпроса дали тази забрана има перманентен характер или важи само докато бъде извършена пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговеца по §5а и следващите от Преходните и заключителни разпоредби на ЗТР.Надделяват аргументите в подкрепа на второто разрешение – че забраната действа до вписването на пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговеца:

Ако на ликвидатора се забрани да предявява искове и да подава молби за образуване на изпълнителни производства, това практически ще блокира събирането на вземанията.

Легалното тълкуване на разпоредбите стига до извода, че правните последици, които настъпват от 1 януари 2012 г., са уредени в §5 ПЗР на ЗТР.

Надлежното подаването на молба за последваща пререгистрация и обявяване в ликвидация на непререгистрираните еднолични търговци и клонове на чуждестранни юридически лица, както и последиците му, са уредени отделно в § 5а и сл. ПЗР на ЗТР.

Ако действието на забраната за предявяване на искове и за подаване на молби за образуване на изпълнителни производства трябваше да обхване и фазата на ликвидацията, то това щеше да е предвидено изрично.

Освен това ликвидацията като производство цели да удовлетвори кредиторите на търговеца преди неговото заличаване. Ето защо ликвидаторът има широки правомощия, включително да събира вземанията на търговеца.

Ако на ликвидатора му се отнеме правото да предявява искове и да подава молби за образуване на изпълнителни производства, то това ще изложи на огромен риск интересите на кредиторите на търговеца в ликвидация, защото възможностите за удовлетворяване на вземанията им ще бъдат радикално намалени.

Следователно изводът е, че забраната за предявяване на искове и за подаване на молби за образуване на изпълнителни производства след 1 януари 2012 г. действа, докато се извърши пререгистрация и обявяване в ликвидация на търговеца.

Законът за наследството е точен и изчерпателен за факта на кръга на наследниците и колената, по които се наследява в България. Общото правило е, че наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на наследодателя.

Оттам нататък следват много действия по изясняване за това кои ще са наследниците, кой как точно ще получи, как ще стане това. ПО закон в България се наследява в четири реда.

Законът за наследството определя, че децата на починалия наследяват по равни части. Именно това е първият ред. Когато той не е оставил деца или други низходящи (внуци, правнуци), то тогава наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив – това е вторият ред.

Когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. В тази хипотеза наследяват само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен.

Тогава първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета. Законът определя, че в тези варианти еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри. Тук говорим за трети ред наследници.

Законът за наследството бе променен 1992 г. бе вкаран и четвърти ред на наследници – съребрените роднини от 3 до 6 степен включително. Така, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително.

Изрично е отбелязано и че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Семейния кодекс определя родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.

Степените на родство при съребрена линия пък се определят по точно определено правило: броят се ражданията от единия роднина до общия родоначалник (без да се брои последният) и се събират с броя на ражданията от общия родоначалник до другия роднина.

Така най-близката степен на родство по съребрена линия е втора – тук липсва първа. Например брат и сестра са роднини по съребрена линия от втора степен, чичо и леля спрямо племенник са от трета степен, първи братовчеди са от четвърта степен. От четвърта степен са и чичото и лелята и децата на техните племенници.

Както вече бе отбелязано по-горе, степените при родството по съребрена линия са много важни при наследяването. Включително и защото роднините по съребрена линия са сред наследниците по закон.

Важно е да се знае, че „съребрените“ роднини наследяват само ако починалият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи. Освен това не трябва да има и преживял съпруг. Защото по закон последният наследява част, равна на частта на всяко дете.

Ако няма деца, възходящи (родители, дядо, баба), братя и сестри (и техни деца), то тогава всичко остава за съпруга и той получава цялото наследство. Необходимо е да се уточни и че роднините по съребрена линия нямат право на т.нар. запазена част от наследството.

Такава част имат единствено роднините по права линия – низходящите като деца, внуци, правнуци, възходящите като родители, баба, дядо, прабаба, прадядо и съпругът. Ако тази част бъде накърнена, законът за наследството дава право на всеки от изброените наследници да иска възстановяването й. Извън този кръг обаче никой друг не разполага с това право.

И тук стигаме до конкретните въпроси, свързани на практика с т.нар. родство по сватовство. Защото роднините на съпруг, пък било то и починал, са роднини по сватовство. Иначе казано, тук става дума за роднини без кръвна връзка между всеки от съпрузите с роднините на другия съпруг.

Тук се имат предвид свекър, свекърва, баджанаци, етърва, девер, тъст, тъща и т.н. Степента по сватовство се определя, като се гледа степента, в която едно лице е роднина на единия съпруг.

Тя е същата и за другия. Например съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен. Родителите на съпрузите са роднини по сватовство също от втора степен.

Роднините по сватовство обаче не са и не могат да станат наследници по закон. Те на практика не могат да наследяват, защото са и вън от въпросните четири реда, по които единствено може да се наследява в България.

За тях обаче не пречи да получат нещо по дарение или по завещание, но пък трябва да се спазват правилата за запазената част на наследниците по закон – децата, родителите, съпруга.

Прехвърляне дружествени дялове

В края на 2017 г. беше въведено ограничение предприятие, в което има наети работници или служители, да може да се прехвърли едва след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите.Прехвърляне дружествени дялове

В тази категория влизат  също и задълженията към работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието  съгласно чл.15 ал.4 и чл.15 ал.5 ТЗ.

Процедурата прехвърляне на дружествени дялове обикновено се реализира чрез покупко-продажба на дружествени дялове и значително по-рядко чрез тяхното дарение или замяна.

Целта на процедурата е с промяната на собствеността върху тях ново лице или лице да встъпи в членствени правоотношения и съответно да получи съответни права в дружеството /основно право на печалба и право на глас при вземане на решенията/.

Случай на прехвърляне на дружествени дялове в една фирма :

  1. Прехвърляне на дружествени дялове от еднолично дружество с ограничена отговорност на друг едноличен собственик на капитала, при което дружеството продължава да функционира като ЕООД.
  2. Прехвърляне на дружествени дялове на двама или повече съдружници, след която сделка едноличното дружество с ограничена отговорност продължава да функционира като ООД.
  3. Прехвърляне на дружествен дял от ООД от един съдружник на нов съдружник, при което новият съдружник, като старият съдружник бива заличен, а дружеството продължава да развива дейност като ООД.
  4. Всички съдружници прехвърлят дружествените си дялове на нов едноличен собственик на капитала

Административната процедурата по продажба на дружествени дялове обикновено стартира с молба на лицето, което желае да закупи дружествените дялове.продажба на дружествени дялове

С решение на едноличният собственик на капитала или на общото събрание на дружеството тази молба следва да бъде одобрена и съответно взето решение, с което се разрешава продажбата.

Следващата стъпка в процедурата включва изготвянето и подписването на нотариално заверен договор за покупко-продажба на съответните дялове, като при нотариуса се заверяват съответно и другите изготвени протоколи с взети решения, както и спесимен от подпис на новия управител, ако има избран такъв.

След изготвянето на целия комплект документи, новият управител следва да вземе решение за публикуване на така извършената промяна в Търговския регистър и да упълномощи лице, най-често адвокат, което да извърши тези действия.

Същност на процедурата 

С промените в  Търговския закон през 2017г. се въведоха нови праила за продажбата на дружествени дялове на фирми със задължения за заплати и осигуровки на трети лица като се изискват подписи на декларации за липса на такива задължения.

Целта на тези промени бе да се защитят интересите на работниците и служителите, донякъде интересът на държавата по събирането на публични задължения. Разбира се слаб момент в законодателството е все още продажбата на дружествени дялове, на трети лица чрез приемането им за съдружници, респ. последващо изключване на учредителите на фирмата.

В този смисъл, всеки адвокат по фирмени дела, би могъл да се ангажира с изготвянето на нужният набор документи заедно с последващото регистриране на промяната при прехвърлянето на дружествени дялове в Търговския регистър.

Задачата, която има всеки адвокат по прехвърляне на дружествени дялове в едно търговско дружество е да изготви и завери надлежно съответните декларации. като подготви и създаде нов учредителен акт респ. дружествен договор на дружеството.

Публикуване онлайн на промените в това търговско дружество има само оповестително значение за трети лица с оглед сигурност на търговският оборот между отделните търговски дружества.

В случай, че е налице неточност или указания на Търговският регистър при прехвърлянето на дружествените дялове, като адвокат по фирмени дела и дружествено право, можем да отстраним всеки възникнал проблем в рамките на инструктивният 3 дневен срок, даден от търгоският регистър.

 

Промяна имена съдебен ред

С промяната на някой закони и влизане в сила на Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) се стигна до реалната възможност хората да могат да променят своито име или фамилни имена, като отпадне някое от тях или допишат такова, което име не съществува в сегашните им документи за самоличност или не е вписано по надлежния ред.

Самата процедура по промяна на име се ръководи основно от Закона за гражданската регистрация.  В закона съгласно чл.9, ал.1 „името на български гражданин, роден на територията на Република България се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане”.

Съгласно разпоредбата на чл.13 ЗГР “Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка – ов или – ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите”.

Промяна име

Стъпки за промяна на имената.. 

Съгласно чл.19 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) името може да бъде променено, когато е обществено неудобно, осмиващо, опозоряващо или други важни обстоятелства налагат това.

В този случай възможностите, които предлага закона обхващат всички възможни случаи за промяна в имената на физическите лица. В практиката си на адвокати по граждански дела, сме имали множество случаи, в които съпругата желае да промени или отпадне фамилно име, както и да бъде изменено име на дете от мъж, с когото тя вече не живее.

Важно условие за промяната на името по чл. 19 ЗГР е известност с новото име и наличието на официални документи за самоличност с тези имена.

Ход на процедурата….

Какви са възможните причини, въз основа на които съда би допуснал желаната промяна?

В чл. 19 ал. 1 те са изброени изчерпателно, а именно:

  • Името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно
  • Важни причини налагат това

Под тези две категории следва да се обоснове необходимостта от промяна на името/имената на молителя. Първите три са общоразбираеми и в тези случай е достатъчно да се докаже, че въпросното име е осмиващо, опозоряващо или обществено неудобно. По-съществената е втората категория – важни причини да налагат това.

Като “важни” могат да се приемат единствено такива обстоятелства, при наличието на които изискването за стабилитет на правната индивидуализация на физическите лица следва да отстъпи пред интереса на отделния член на обществото, като съществено обаче е, че задължително преценката на съда следва да бъде съобразена и е ограничена от нормите на Закона за гражданската регистрация относно образуването името на лицето.

Съдебна промяна на име започва с изготвянето, оформянето и подаване на надлежна молба. Искането е нужно да се подготви в съответствие с изискването на закона, след представянето на всички необходими писмени документи по реда на чл. 126а (ГПК) Гражданския процесуален кодекс. Производството се разглежда при условията на т.н. „бързо производство“.

Съдебният процес задължава съда в деня на постъпване на исковата молба за промяна на име да изпрати препис от нея заедно с приложенията за връчване на съотшетният държавен или общински орган и заинтересованата страна.

Желателно в такива случаи е и да се представи и свидетелство за съдимост с оглед отпадане на съмненията, че желае промяна в името си, за да се укрие от наказателно преследване, дължима издръжка или други подобни.

По този начин съдът и прокуратурата следят и за защитата и на обществените и личните интереси на гражданите с оглед правните последици от евентуалната смяна на личното или фамилно име. Промяна име

От своя страна надлежно сезираният съд постановява своето Съдебно решение по чл. 19 ЗГР с мотивите към него  след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Всяка една от страните: гражданинът, прокуратурата или общината имат право в 14-дневен срок от съобщението на съда да го обжалват пред окръжния съд.

При условие, че решението не е обжалвано, то влиза в сила след изтичането на цитирания преклузивен срок и лицата имат право да получат заверен препис от него.

Най-често исканията на гражданите се уважават от съдилищата, защото съдебната практика показва, че името на човека е лично, неотменимо и абсолютно субективно право.

Името изпълнява и определена обществена функция – индивидуализира личността в обществото. С оглед идентификационната функция на името в обществен интерес е да не съществува разлика между името, с което едно лице е известно в обществото и това, което носи по закон.

След като получи заверен препис от Съдебното решение, носителят на новото име е длъжен да го представи в общината по местоживеенето си, откъдето ще му издадат необходимите документи за явяване в МВР за снабдяване с лична карта, паспорт или шофьорска книжка, както и последваща промяна на името в зависимост от неговото желание.

Клон на чуждестранен търговец

Съгласно българското законодателство чуждестранен търговец може да открива клон или дъщерно търговско дружество в Република България. За разлика от дъщерното дружество, което се създава като всяко друго търговско дружество /ООД, АД и т.н./, особеностите на клона са, че той не е самостоятелен правен субект и че може да се прекратява без производство по ликвидация /само със заявление за закриване/.

Всички права и задължения по сключените от клона сделки възникват за чуждестранния търговец, а не за клона. Въпреки това клонът е задължен да води търговски книги като самостоятелен търговец и да съставя баланс. По смисъла на данъчното ни законодателство клонът е „място на стопанска дейност“.

Вписване на клон на чуждестранен търговец 

Регистрацията на клон е резултат на следната процедура, която включва:

1. вземане на решение за учредяване на клон;

2. избиране на управител на клона;

3. вписване в търговския регистър (ТР).

Решението за регистрация на клон се взема от компетентния дружествен орган по правилата за съответното търговско дружество:

Решението следва да съдържа ясно изразена воля за учредяване на клон и за неговите седалище, адрес на управление, предмет на дейност, начин на управляване.

Управителят на клона се избира от органа, който е компетентен да вземе решение за учредяването на клон. С решението за избиране се определя и обемът на представителната му власт. Отношенията с управителя на клон е добре да се уредят с договор за възлагане на управлението, в който да се конкретизират правата и задълженията на управителя. При вписването на клона управителят следва да представи нотариално заверено съгласие да бъде управител и образец от подписа си.

Регистрация на клон на чуждестранен търговец :

1.документът, установяващ съществуването на чуждестранното юридическо лице, правото му да извършва търговска дейност според националния си закон, името на лицата, които представляват чуждестранния търговец според регистъра, в който е вписан (ако има такъв регистър), и начинът на представляване;

2.решението на чуждестранния търговец -фирмата, за откриване на клон;

3.ако предметът на дейност на клона на чуждестранния търговец е подчинен на разрешителен режим, се прилага съответният лиценз или разрешение;

4.учредителният акт, договорът или уставът на чуждестранния търговец, който съдържа всички изменения и допълнения към момента на подаване на заявлението за вписване на клона на чуждестранен търговец, както и препис от учредителния акт, договора или устава на чуждестранния търговец, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени;

5.пълномощното с нотариална заверка на подписа на лицето, което управлява клона на чуждестранния търговец (фирма);

6.нотариално завереното съгласие и образецът от подписа на лицето, което управлява клона на чуждестранния търговец;

7.документът (диплом, сертификат на БНБ и др.) за професионална квалификация или правоспособност на управителя/управителите съгласно изискванията на закон;

8.другите документи съгласно изискванията на закон.

Всички документи за регистрацията на клон на българска или чуждестранна фирма се подават в Търговски регистър на български език. Документите може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз. В този случай документите се представят заедно с превод на български език. Преводът на официални документи се извършва от преводач към фирма, сключила договор с Министерството на външните работи, на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Обстоятелството, че преводачът е вписан към фирма, сключила договор с Министерството на външните работи, се удостоверява от Министерството на външните работи със заверка на подписа на преводача или с изрично удостоверение заедно с декларация от преводача, че същият не е заличен от списъка към Министерството на външните работи. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език, предимство има преводът на български език.

Вписват се промените относно името, седалището и адреса на управление, предмета на дейност на клона и избора на нов управител.

Всеки годишен финансов отчет на чуждестранния търговец, както и промени в учредителния акт, дружествен договор или устав или други промени в чуждестранния търговец, както и процедури по ликвидация или несъстоятелност, също се вписват в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.

Наказание „ПРОБАЦИЯ“

В съвременното ежедневие не са редки случаите, които завършват с едно или друго наказание в съда – било заради хулигански прояви, било заради сбиване и действия по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

В този смисъл, районните съдилища и в частност отделните наказателни състави налагат различни наказания между които и наказание ПРОБАЦИЯ. В зависимост от степента на извършеното деяние, налагането и на други мерки е по преценка на съда.

Характеристика на наказанието „ПРОБАЦИЯ“ 

В голяма част от случаите наказание пробация е по-лек вариант, за да се избегне  друго, по-тежко наказание. Самото наказание „пробация“ се налага от съда като чувствително по-лека алтернатива на „лишаване от свобода“ за някои по-леки престъпления, при които затворът би бил твърде строг и излишно скъп.

Наказание "ПРОБАЦИЯ",Наказанието „пробация“ се състои в определянето и прилагането на отделни пробационни мерки.  Част от тях се налагат задължително на подсъдимия:  става дума за задължителна регистрация по настоящ адрес, както и периодични срещи с определен и назначен пробационен служител.

В системата от наказания съгласно Наказателния кодекс по тежест пробацията се нарежда след най-тежките наказания „доживотния затвор“ и „лишаването от свобода“.

ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ

  1. Осъденият се явява регулярно пред пробационен служител и се подписва, лишавайки се от възможността да отсъства задълго от едно населено място. В решението на съда е посочено колко често ще става това, но минимумът е поне два пъти седмично. Целият срок за продължителност на мярката е между 6 месеца и 3 години.
  2. Осъденият се явява пред пробационния служител по график, определен от служителя. Той наблюдава и контролира поведението на осъдения за евентуални незаконни прояви или такива, които биха нарушили наказанието пробация. За разлика от първата мярка тук ефектът на контрол е по-леко застъпен, но не следва да се забравя, че тези две мерки се налагат заедно и се допълват взаимно.

Останалите мерки на процесуална принуда като част от пробацията, се налагат по избор на съда и включват ограничаване в свободното придвижване, включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие, безвъзмезден труд в полза на обществото и поправителен труд.

Мярката „ограничаване в физическото предвижване на едно лице“  се определя и налага за престъпни деяния, които са извършени на определено място, като тази пробационна мярка предполага ограничаването на достъпа и изрична забрана за посещение на определено място, цял район или конкретно заведение,  детайлно разписани в изрично съдебното решение на наказателен състав на съда;

Тези мерки могат да варират като например „ограничаване на излизане извън населеното място, където осъденият изтърпява наказанието си, без разрешение на пробационния служител или прокурора, както и „излизане от жилището, което обитава, в определени часове от денонощието (например от 22 от 6 ч).

За целта и с оглед яснота е добре да се посочи, че в крайна сметка, максималният срок и времетраене на различните разновидности на тази мярка е 3 години.

По предписание на съдебният състав, може да бъде посочени и „включването в професионални курсове и програми за обществено въздействие“ което предлага възможност за трудово обучение и интеграция, създаване на умения, които да бъдат в помощ на осъдения.  Тази разновидност на мярката „ПРОБАЦИЯ“ следва да се наложи за срок отново от 6 месеца до 3 години и може би е най-възпитателната сред мерките.

Форма на мярката ПРОБАЦИЯ е безвъзмезден труд в полза на обществени цели и организации. Това представлява предоставянето на безвъзмездни усилия и трудова дейност в полза на обществото представлява полагане на неплатен труд без ограничаване на свободата на осъдения. Минималният срок за налагане на мярката е 100 часа годишно,  а максималният е 320 часа.

От горното следва да се прави разлика с поправителен труд, което представлява удръжки на паричното възнаграждение на осъдения, в размер, определен от съда (между 10 и 25%). Те се правят в полза на държавата. Времето, през което е наложена тази мярка не се счита за трудов стаж. Продължителността на наказанието е между 3 месеца и 2 години.

Законът посочва, че самото изпълнение на пробационните мерки започва, след като прокурорът изпрати съдебния акт, с който е наложено наказанието, до съответната пробационна служба. лека телесна повреда, злепоставяне, излагане в опасност, неоказване на помощ, маловажни случаи на кражба, измама, хулиганство, маловажни случай и престъпни деяния чл.9 НК

В случай, че осъденият неоснователно наруши и прекъсне изпълнението на отделните пробационните мерки, то незабавно съдът, които ги е постановил може по предложение на пробационния съвет,  да замени определена наложена пробационна мярка с друга.  Съдът може да я отмени окончателно като наложи по-тежка мярка на процесуална принуда – чрез прилагането на наказание „лишаване от свобода“ за оставащото време  след нарушението.

Пробацията се изпълнява от пробационни служби, които са част от териториалните служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието.  Всеки съдебен район към съответния окръжен съд има създадена пробационна служба.

За допълнителна информация се обърнете за съвет към адвокат по наказателни дела и съдебни процедури по НК в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки Ваш въпрос ще бъде разгледан с оглед конкретната специфика и особености на отделният казус.

Жалба оспорване транзакция

С нарастване на онлайн търговията се увеличава и незаконното придобиване на данни и пари, наблюдават от банковия сектор. Рисковете са все повече, а често самият потребител неосъзнато предоставя важна информация.

Сред традиционните измами по електронен път са например имейлите от непознати лица, които цитират печалба от лотарията. Не са редки случаите на измама чрез фишинг (voice phishing), обясняват от бранша – получава се обаждане за спечелена зелена карта или дори автомобил, а за да пристигне наградата, трябва да се заплати дадена сума.

Не са редки случаите, в които се стига до източване на банкови карти или извършването на нерегламентирани транзакции от банкови сметки на картодържатели без тяхното знание или съгласие.

В този случай бихме молгли да се ангажираме с изготвянето на съответните жалби за оспорване на тези нерегламентирани транзакции и последващо съдебно производство за възстановяване на суми в банковата сметка на пострадалият картодържател.

Кантората се занимава както с изготвянето на жалби до съответната банка за възстановяване на суми и оспорване на нерегламентирани банкови транзакции, както и последващо производство пред ПОМИРИТЕЛНА КОМИСИЯ ЗА ПЛАТЕЖНИ СПОРОВЕ /ПКПС/, така и пред съд за прилагане на правата очертани в закона (ЗПУПС).

Жертвите на картови измами по електронен път могат да оспорват неоторизираните от тях транзакции независимо от вида карта. Процедурата в различните банки е сходна – подава се съответната специална жалба за оспорване на нерегламентирани банкови транзакции до  банката, която от своя страна анализира ситуацията и въз основа на извършена проверка взима решение да уважи или откаже възстановяването на отнети суми от банковата сметка на картодържателя.

Най-често клиентът получава отговор до месец, а в тежест и задължение на банката е да докаже, че транзакцията по изтеглянето на сумата от банковата сметка е извършена правомерно и със знанието на картодържателя.

Когато банката забележи съмнителна транзакция тя е длъжна да сигнализира клиента който е длъжен да поиска от банката незабавно да се блокира използваната карта, за да се установи автентичността на извършената транзакция.Жалба оспорване транзакция

Не са редки случаите, в които банката не успява да открие проблем и съответно препраща въпроса за решаване, прехвърляйки отговорността за нерегламентираните банкови транзакции към т.нар. ПОМИРИТЕЛНА КОМИСИЯ ЗА ПЛАТЕЖНИ СПОРОВЕ /ПКПС/

Важен факт, който следва да псоочим, че авторизацията на една всяка транзакцията се осъществява на няколко етапа, клиентът може да подаде жалба или писмо за оспорване само когато транзакцията е финансово осчетоводена, т.е. парите са напуснали сметката.

Периодът, в който могат да се оспорват т.нар. нерегламентирани транзакции, извършени от сметки на клиента, без негово знание или участие е доста спорен.

Новият закон за платежните системи (ЗПУПС) позволява на клиентите да оспорват транзакции до 13 месеца след осъществяването им, картовите оператори ограничават този период до 45 – 120 дни.

В случаите, когато се установи истинска измама обаче, банката разполага с ограничени правомощия. Открадната сума се възстановява на клиента и случаят се смята за приключен.

Съдебна процедура по чл. 57 ЗПУПС

За съжаление, често са налице и съществуват ситуации, в които Решенията на ПОМИРИТЕЛНА КОМИСИЯ ЗА ПЛАТЕЖНИ СПОРОВЕ /ПКПС/, счита, че е налице небрежност на ползвателят на финансовият инструмент, поради което прехвърля неправомерно отговорността към него, без да изложи и опише всички аргументи за това.

Очевидно в повечето случай при констатиране на нерегламентирани транзакции и изтеглени суми от сметки е важно да се спазят изискванията в закона и да се оспорят тези нерегламентирани транзакции по надлежният ред в рамките на съдебен процес.

Това е моментът, в който следва да бъде заведено съдебно дело за възстановяване на сумата от банката – издадел на платежният инструмент.

Съгласно чл. 57, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи- Обн. ДВ, бр.23/27.03.2009 г. в сила от 01.11.2009 г., в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява на платеца (клиента) незабавно стойността на неразрешената платежна операция.

Когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция, като възстановяването по ал.1 се извършва незабавно след приключване на процедурата по чл. 56, но не по-късно от 21 дни след получаване на уведомлението по чл. 55.

Съществен елемент и промяна в Закона (ЗПУПС) е фактът, че тежестта по оспорването на една или повече нерегламентирани транзакции с банкова карта е върху БАНКАТА, а не върху притежателят на платежният инструмент.

Съгласно чл. 56, ал.1 от Закона се предвижда, че в случай,че ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък.Жалба оспорване транзакция

От тук нататък – основната доказателствена тежест в процеса се носи от страна на банката – издател на платежният инструмент.

Независимо от представените документи и доказателства, в тежест на ответника – банка е да докаже умисъл – небрежност на картодържателя.

В противен случай, съдилищата са длъжни да приложат текста от закона, като постановят съдебно решение с което уважат искането за връщане на сумата, предмет на извършената нерегламентирана банкова транзакция.

За допълнителна информация се обърнете за съвет към адвокат по банкови съдебни процедури и граждански дела в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки Ваш въпрос ще бъде разгледан с оглед конкретната специфика и особености на отделният казус.

Изготвяне Договор за поръчка

Кантората подготвя видове договори, нужни на страните в търговският оборот. Голяма част от тези договори са разновидност на т.нар. „Договоор за поръчка“. Особено приложима е помощта при изготвянето на Договори за поръчка с чуждестранни партньори и експортни дружества.Договорът за поръчка е един от основните договори на гражданското право.

От съществено значение е да се очертаят основните елементи – плащането на цената, прехвърлянето на стоката, респ. отговорността и риска към Купувача (поръчващият) и съответните гаранционни условия и поддръжка, ако такава е налична и уговорена между страние

Същност на Договора за поръчка 

С договор за поръчка, едната страна наречена – Довереник се задължава да извърши за сметка на другата – наречена за краткост Доверител възложените му от последния правни или фактически действия, съгласно текстът на разпоредбата на чл. 280 от ЗЗД.

Тези действия Довереникът, на който е било възложено да ги извърши е необходимо да бъдат направени лично и с грижата на Изготвяне Договор за поръчка, подготовка на договори, адвокат договорно право, международна поръчка, изпълнение на договор за поръчка, адвокатска помощдобър стопанин, както задължението му е да опази имуществото, което е получил във връзка с доверителната сделка (поръчката).

От своя страна Довереникът трябва да уведоми своя Доверител, когато поръчката е пристигнала или следва да бъде доставена, а ако е ноебходимо да му бъде указано място на изпълнението (доставката), както и да даде сметка и предаде всичко, което е получил при изпълнението й. Доверителят, от друга страна, при поискване трябва да предостави средствата, включително и финансови средства, както и необходими материали, необходими за цялостно изпълнение на възложената поръчка в доверителната сделка.

Поначало договорът за поръчка е безвъзмезден договор. В този случай той е едностранен, който може да прерастне в несъвършено двустранен договор. Когато е възмезден, договорът е двустранен още със сключването си. Обикновено е неформален договор, освен когато на довереника се възлага от свое име да предаде вещни права върху недвижим имот.

Особености на Договорът за поръчка

По своята същност Договорът за поръчка е граждански договор и се урежда от правилата на гражданското право, съдържащи се в общата част на Закона за задълженията и договорите / съкратено ЗЗД/, както и от специалните норми в раздел десети на Особената част на посочения закон – чл. 280 до чл. 292 включително.

Детайлна и конкретна легална дефиниция Договорът за поръчката се обуславя от обстоятелството, че тя е един от основните видове договори.

Като основен вид договор поръчката има свои разновидности – комисионния и спедиционния договор, и правилата относно договора за поръчка се прилагат към отношенията между доверителя и комисионера /съответно между доверителя и спедитора/, доколкото не се съдържат други правила в уредбата на тези договори /арг. от чл. 293, ал. 2 и чл. 308 ЗЗД/.

Легално определение на договора за поръчка се дава в чл.280 ЗЗД. Този договор се определя като двустранно Споразумение, по силата на което довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия.

При по-задълбочен правен анализ на това този вид договор се извличат някои характерните особености на представеният Договора за поръчка.

  1. Този договор съдържа две волеизявления, направени от страните: доверител и довереник.
  2. Между тях съществува отношение на доверие, поради което този, който се доверява, са нарича доверител, а лицето, комуто се доверява довереник.
  3. Лицата, сключваюи този вид договори следва да са дееспособни, за да могат да изпълнят възложените  от Доверителя правни или фактически действия.
  4. Отношенията между страните се градят на основата на личното доверие, действията на довереника следва да бъдат извършени лично от него, а не от друго лице.

От изброеното до тук става ясно, че валидно сключеният Договорът за поръчка се прекратява, ако едната страната почине, тъй като няма кой да се доверява или няма кому да се доверява /чл. 287 ЗЗД/.

Друга основателна причина за прекратяване на този вид договори е съзнателно действие на довереника против законните интереси на доверителя, което  се отразява на валидността на договора за поръчка и може да осъществи състава на престъпление от общ характер, предвидено в Наказателния кодекс.

Следваща особеност на описаният Договор за поръчка – това е едностранен и безвъзмезден договор. Извършените от довереника правни действия не се заплащат от доверителя и за него поначало не възникват задължения спрямо довереника.

Това правило на чл. 286 ЗЗД има диспозитивен характер -1 .е. страните могат да се отклонят от него и да уговорят тъкмо обратното – доверителят да плати възнаграждение на довереника за извършените действия. В тази хипотеза договорът се превръща във възмезден /защото и двете страни осъществяват действия, които се основават на еквивалентността/ и двустранен, защото задълженията вече се разпределят между доверителя и довереника, а не тежат само на едната страна /довереника/.

Характерен пример за Договор за поръчка, който едно физическо или фирма (юридическо лице) сключва е Договорът за правна помощ с адвокат за придобиване на недвижим имот. Друг договор за поръчка би представлявал Договор за правна помощ за водене на съдебен процес, което представлява възмезден и двустранен Договор, защото доверителят се задължава да плати определено възнаграждение на довереника.

Договорът за поръчка е консесуален и неформален. За неговото сключване е достатъчно постигането на съгласие между доверителя и довереника. Не е необходимо това съгласие да се облича в писмена форма. С оглед доказването на обстоятелствата и условията, при които е сключена поръчката, писмената форма има твърде голямо значение.

В тази насока законът ГПК предоставя особено внимание при сключването на вербални догоовори за поръчка, особено като се има предвид, че сделки, имащи за предмет цена над 5000 (пет хиляди)лв., не могат да се доказват чрез свидетели.Договорът за поръчка се сключва, за да възложи на Довереника извършването на определени правни или фактически действия за сметка на Доверителя. Това могат да бъдат действия за сключване на сделка, фактически действия за изпълнение на определени задължения – доставка на стока, възникнали от вече сключени сделки както и други договори отношения в изпъление на договори между страните.

Тези действия трябва да бъдат съобразени със закона, а не противни на него. Това означава, че не може да бъде предмет на поръчката възлагане на довереника да извърши убийство или друго престъпление, както и каквото и да е действие, насочено към причиняване на вреди на друго лице. Такъв Договор за поръчка, ако би бил сключен, е недействителен, т.е. той не може да породи права и задължения, желани от страните.Изготвяне Договор за поръчка, подготовка на договори, адвокат договорно право, международна поръчка, изпълнение на договор за поръчка, адвокатска помощ

Всички извършени правомерни действия, които могат да бъдат предмет на договора, са сключване на сделка, или изпълнение на задължение по сключена сделка /например сключване на договор за наем, продажба, замяна, изработка или изпълнение на задължението на Довереника, както и задължение да вещта, получена от доверителната сделка между тях.

Не може да бъде обаче предмет на договора извършване на материални действия – изработване или поправяне на вещ, строеж на сграда, извършване на довършителни работи на новопостроено жилище и други.

Разликите с другите договори…..

За да се добие още по-голяма яснота и по-пълна представа за същината на договора за поръчка, следва да се направи отграничение от сходни сделки. На първо място следва да се разграничи поръчката от упълномощаването. Упълномощаването е едностранно волеизявление /едностранна сделка/, с което упълномощителят овластява едно лице/упълномощен, пълномощник/ да извърши от негово име правни действия.

Упълномощаването обаче не поражда задължение за пълномощника да извърши тези действия, а само създава възможност /власт/, ако то прецени, да извърши тези действия. При упълномощаването пълномощникът действа винаги от името на упълномощителя. За разлика от упълномощаването поръчката е договор, което означава, че довереникът се е съгласил и е поел задължението да извърши правните действия, които са определени в договора. При това той може да извърши тези действия от свое име. Така при възлагане на довереника да закупи книга, велосипед, детска играчка и др., той извършва покупката от свое име, но за сметка и със средства на доверителя.

В този случай поръчката се извършва, без да е налице упълномощаване на довереника. Възможно е обаче договорът за поръчка да се съчетае с упълномощителна сделка. В тази хипотеза доверителят възлага на довереника да извърши правни действия за негова сметка и от негово име. Това задължава довереника изрично да оповести на третото лице, че правното действие се извършва от името и за сметка на доверителя, който е едновременно и упълномощител. Така например адвокатът, който е упълномощен да сключи договор за продажба на вещ, собственост на доверителя, следва изрично да посочи това в съответния договор за продажба. Задължението на адвоката да сключи продажбения договор произтича от сключения договор за поръчка между него и собственика на вещ, доверителя, който иска продажбата да се извърши от довереника му.Договорът за поръчка следва да се ограничи и от трудовия договор.

При този договор на работника също се възлага определена дейност, но тя е свързана с полагане на труд и изпълнение на определена трудова функция при спазване на трудова дисциплина. Поръчката има за предмет правни действия, които се изпълняват, без да възниква трудово правоотношение и при определена самостоятелност на довереника.Много често поръчката се смесва с договора за изработка.

Основание за това дава както известно сходство между двата договора, така и някои не съвсем прецизно редактирани текстове на ЗЗД относно изработката и поръчката, различията между двата договора обаче са същностни, защото предмет на изработката е определен трудов резултат, осъществяван с материални или интелектуални действия на изпълнителя и за негов риск. Поръчката се изпълнява за сметка на доверителя и рискът тежи върху него.

Освен това изработката е винаги двустранен възмезден договор, докато поръчката може да се превърне в такъв само по съгласие на страните.Поръчката се отличава и от комисионния и спедиционния договор, които имат за предмет сключването на една или няколко сделки /комисионният/ или сключване на договор за превоз и свързаните с него договори за услуги като натоварване, разтоварване и др. /спедиционният/

Начини на сключване на Договор за поръчка

Договорът за поръчка се сключва с постигането на съгласие, което следва да бъде облечено в писмена форма само при определени случаи. Така, когато поръчката се възлага с оглед придобиване на право на собственост или на други вещни права върху недвижими имоти от името и за сметка на доверителя, договорът трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на договарящите – доверителя и довереника, съгласно изискването на чл. 292, ал. 3 ЗЗД. Договорът за поръчка поражда задължения за довереника.

Като основното задължение на Довереника по Договора за поръчка следва да споменем и факта, че същият е длъжен да изпълни лично и със собствен труд, възложените с поръчката правни или фактически действия. Изпълнението трябва да се извърши лично от довереника, като при изпълнението на това свое задължение, Довереникът е нужно да положи грижата на добрия стопанин. Довереникът не може да възлага изпълнението на поръчката на друго лице. Това той може да стори само и единствено със съгласието на доверителя.

Признаване чуждестранни решения

Признаване на чуждестранни съдебни и арбитражни решения на територията на Република България

С приемането на Кодекса на международното частно право се отмени реда за признаване на чуждестранни съдебни решения по реда на глава 32 от Гражданския процесуален кодекс (отм.) само от Софийски градски съд.

За допускане на изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, се подава молба до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.  Регламент абсолютно забранено преразглеждането на съществото на спора, разрешен от чуждестранния съд.

Настоящият текст на Регламент „Брюксел І” –Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела 103 ( Регламент „ Брюксел І bis”) започва да се прилага, считано от 10 януари 2015 г. по отношение на съдебни решения и други автентични актове, постановени в държавите-членки в съдебни производства, образувани след тази дата ( чл. 66, § 1 от Регламент „Брюксел І bis“).Признаване чуждестранни решения, адвокат чуждестранни дела, признаване на чуждестранни съдебни и арбитражни дела, Разпореждане признаване съдебно решение

За разлика от първообраза си, Регламент № 1215/2012 премахва  изискването за предварително провеждане на процедура по допускане на  изпълнение на осъдително съдебно решение104, постановено в държаватачленка по произход, като условие за неговото изпълнение в сезираната държавачленка. По силата на чл. 39 от Регламент „ Брюксел І bis“, осъдителното съдебно
решение, постановено и изпълняемо в една държава-членка, е изпълнително основание във всяка друга държава-членка.

За признаване в Република България – съдът е длъжен да провери чисто формално само копието от съдебното решение, удостоверението за влизането му в сила и техния превод на български език, без да може служебно да следи спазени ли са установените в Регламента условия за изпълняемост. Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес, макар и самото производство да не е исково.

Съгласно КМЧП, и съгласно Регламента признаването на чуждестранното решение се извършва директно от органа, пред който то се
предявява. При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийски градски съд, а ако то е постановено в Европейския съюз – пред съответен местно компетентен окръжен съд.

Предмет на настоящата статия е признаването на чуждестранните съдебни и арбитражни решения и съдебни актове. Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато (чл. 117 КМЧП):

  1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;
  2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
  3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
  4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
  5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.Признаване чуждестранни решения, адвокат чуждестранни дела, признаване на чуждестранни съдебни и арбитражни дела, Разпореждане признаване съдебно решение

С настоящията нормативна уредба на Регламент 1215/2012г., се създава възможност решение, постановено в друга държава-членка на Европейския съюз да стане изпълняемо в България след едно несъстезателно производство, без първоинстанционният български съд да може да повдига по свой почин някое от  основанията за неизпълняемост.

Издаденото съдебно разпореждане относно последващо допускане на чуждестранното съдебно решение се постановява след чисто формална документална проверка, което при липса на обжалване би могло да доведе до много по-бързо и ефективно приключване на процеса. С оглед на това изглежда разумно чуждестранни лица, които потенциално биха могли да търсят изпълнение в България, да се насочат към избор (бил той и неизключителен) на съдилища на държави-членки на Европейския съюз.

Чрез въведения в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1215/2012 нов ред за изпълнение на чуждестранни съдебни решения на държава-членка, при който се премахва условието за предварително провеждане на производство по издаване на декларация за изпълняемост107, ответникът (длъжникът), разполага с възможността да предприеме процесуални действия, в резултат на които да бъде отказано изпълнението при наличието на основанията, предвидени в Регламент „Брюксел І bis”.

Оспорването от страна на длъжника предполага образуване на  нарочно производство по отказ за изпълнение, уредено в разпоредбите на чл. 46-51 от Регламент № 1215/2012, допълнени от законодателя ни с лаконичната препращаща норма на чл. 622 ГПК.

Предмет на този доклад са изследване на особеностите на прякото изпълнение на чуждестранно съдебно решение, както и тези на специалното производство по отказ от изпълнение на осъдително съдебно решение, постановено в държава-членка по произход, и критичен преглед  на законодателната му уредба, резултат от последните изменения на ГПК.

 

 

Правно обслужване дружества

Правната кантора предлага цялостно правно обслужване на юридически лица – търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел и общини. Продуктите ни в тази област позволяват вашето дружество, сдружение, фондация, община да има на разположение постоянна юридическа помощ от квалифицирани юристи.Правно обслужване на фирми, адвокат фирмени дела, обслужване на юридически лица, правни съвети фирми, дела фирми, събиране задължения фирма, съдебно дело

С цел постигане високи резултати, ние се запознаваме детайлно със спецификите на Вашата сфера на търговска дейност, релевантното законодателство и обслужващите институции, като Ви предлагаме абонаментно правно обслужване и различни правни разрешения на възникналите правни въпроси през Вашият поглед и управленска структура.

Наличието на асоциирани счетоводители в нашия екип ни позволява да се спряваме с лекота и с възникналите във връзка с правното Ви обслужване счетоводни, финансови и данъчни въпроси.

Основни моменти и акценти в нашата работа….

Кантората работи с независими чуждестранни специалисти и адвокатски кантора с оглед услуги, насочени към местни и чуждестранни физически или юридически лица. В нашата практика ние имаме голям опит с представителство на клиенти от страни от цял свят – Германия, Великобритания и Ирландия, Румъния, Гърция, Китай и др.

Ние представляваме клиенти навсякъде в България и пред всякакви местни лица, можем да работим с местните институции във всички населени места в нашата страна. Кантората работи активно по промени в търговските дружества, изготвяйки документи за промяната във вписаните обстоятелства включва промяна на наименованието (фирмата), промяна на седалището и адреса на управление, промяна на съдружниците, промяна на управителя, промяна на капитала и промяна в предмета на дейност.

Винаги се стремим да предложим на нашите клиенти пълния спектър на правно обслужване – от завеждане на дело и разрешаване на съдебни спорове в българските съдилища, през представителство при сделки с недвижими имоти, правно обслужване на юридически лица, консултации по семейноправни и наследственоправни проблеми, до оспорване на административни актове и т.н.

Като Ваш партньори, ние разбираме, че добрите и дълготрайни търгоски взаимоотношения между клиента и неговия адвокат се градят на базата на навременна и разбираема комуникация, на откритост при консултирането и  взаимно доверие – затова следваме тези принципи в нашата работа. Постоянно се стремим да подобрим качеството на правното обслужване, което предлагаме на нашите клиенти.

Адвокатската кантора извършва юридическа консултация при избора на правно-организационната форма на дружеството, което искате да регистрирате (ООД, ЕООД, АД и др.), подготовка на всички необходими документи и извършване на регистрация или промени във Вашето дружество, и вписването им в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

Кантората работи активно по пълно преструктуриране на Вашият бизнес. Създаване на дъщерни дружества и нови форми на сътрудничество с чуждестранни партньори, при изготвянето на договори за съвместна дейност, дистрибутор или търговски представител на територията на определен район или цялата държава. В случай, че имaтe paбoтeщ бизнec, нo имaтe нyждa oт пpaвнa или cчeтoвoднa ĸoнcyлтaция, нaшитe cпeциaлиcти ca гoтoви дa cъдeйcтвaт за решаването на възникнал правен проблем

Кантората предлaгa текущи пpoмeни в oбcтoятeлcтвaтa нa търговски дружества, прехвърляне на дружествени дялове и ликвидация, В случай на трудности и проблем щe съдействаме за прехвърляне на дружествени дялoвe или  чacт oт тяx нa чуждестранно или местно физически или юридическо  лицe.  Разбира се има ситуации в който е нужно един бизнес да бъде закрит и ликвидиран, за да се отвори нова бизнес идея, за което имaмe гoтoвнocт дa Ви предоставим надеждна услуга по закриване на фирма.

Бързина и удобство в правното обслужване….

Основен акцент освен професионалната помощ на кантората е eĸcпpecни услуги съобразени с конкретна ситуация, ĸoитo пpeдлaгaмe. Cлeд пocлeднитe пpoмeни в Зaĸoнa зa тъpгoвcĸия регистър мoжeм дa пpeдлoжим oтĸpивaнe нa фиpмa в paмĸитe нa няколко paбoтни дни,  в случай, че са налични изгответни и разписани документи и заявления за регистрация или промени.Кантората работи активно в областта на  на своите фирменото консултиране за своите клиенти – български и чуждестранни търговски дружества извършването на следните правни услуги:

  • Консултации в избора на подходяща правно-организационна форма за съответния бизнес на съответния търговец;
  • Учредяване и регистрация на търговски дружества и еднолични търговци;
  • Учредяване на холдингови дружества и консорциуми;
  • Регистрация на търговски представителства на български и чуждестранни фирми, и търговски организации;
  • Консултации на местни и чуждестранни търговски дружества, във връзка с дейността и управлението им;
  • Регистрация на последващи промени в търговски дружества и еднолични търговци;
  • Преобразуване на търговски дружества -вливане, сливане, отделяне и разделяне;
  • Правен анализ на предприятия;
  • Сделки с търговски предприятия -придобиване, трансформиране, наем и покупко-продажба на предприятия;
  • Прехвърляне на акции, дружествени дялове и търговски предприятия;
  • Промени в капитала и структурата, промени във вида на акциите; апортни вноски;
  • Правни консултации и съдействие относно лицензионни и разрешителни режими;
  • Правно консултиране на корпоративно управление на местни и чуждестранни юридически лица;
  • Изготвяне на договори за управление и договори с търговски представители (прокуристи, обикновени пълномощници и търговски посредници);
  • Предоставяне на правни консултации по текущи и бъдещи търговски сделки;
  • Изработка на типови договори за търговската дейност на дружества, във всички сектори на икономиката;
  • Изготвяне и съдействие при сключването на търговски сделки -относно недвижими имоти, ценни книги, лизингови сделки, договори за превоз, строителство, продажби, доставки, комисионни и дистрибуторски договори, посреднически договори, франчайзинг; кредит и др.
  • Прекратяване, ликвидация и несъстоятелност на търговски дружества;
  • Съдействие при защитата на права, свързани с търговска марка, при нелоялна конкуренция или недобросъвестна рекламна практика;
  • Консултации по банкови сделки;
  • Правни консултации относно създаване и лицензиране на застрахователни компании;
  • Правни съвети и консултации в областта на случаи при имущественото и фирменото застраховане;
  • Учредяване и вписване на обезпечения и гаранции по търговски договори – ипотеки, особени залози, залози върху дялове и др.;
  • Правни анализи и консултации по приватизационни сделки и следприватизационни проблеми;
  • Участие в преговори, посредничество и сключване на Споразумения в случай на спор между търговски партньори;
  • Комплексно правно обслужване на търговски дружества;
  • Процесуално представителство и правна защита в производство по несъстоятелност на търговски дружества;
  • Процесуално представителство и правна защита по търговски спорове пред всички съдебни инстанции, особени юрисдикции и арбитражен съд.

Кантората разполага с техническа гoтoвнocт за правни съвети и последващо преструктуриране, договори с чуждестранни партньори и откриването на представителства в кратки срокове и приемливи условия.

При изготвянето на документи, можем да подадем нужните промени веднага след като получим от Вас подписаните формуляри и заявление към Aгeнция пo впиcвaниятa. Ha пpaĸтиĸa нe cъщecтвyвa пo-бъpз нaчин зa пpeдocтaвянe нa услуга, cвъpзaнa c впиcвaнe нa пpoмeни в Tъpгoвcĸия регистър.

Качество и професионализъм

Eĸипът ни oбcлyжвa пpaвнo и cчeтoвoднo paзлични търговски дружества. Имaмe ĸлиeнти oт Бългapия и чyжбинa c paзлични пo oбeм пpeдпpиятия. Paбoтaтa c paзлични пo cвoeтo естество и гoлeминa пpoeĸти ни пoзвoли дa нaтpyпaмe бeзцeнeн oпит, ĸoйтo мoжeм дa пpилoжим и във Baшия бизнec.