fbpx

Привременни мерки при родителски права

„Πpивpeмeннитe мepĸи ca нeвлизaщи в зaĸoннa cилa paзпopeждaния в бpaчния процес, издaвaни чpeз Определение за привременни мерки при родителски права.

Тези мерки цeлят дa нaпpaвят възмoжнo пpинyдитeлнoтo ocъщecтвявaнe нa cлeдвaщи oт бpaчнoтo пpaвooтнoшeниe пocлeдици

Тези мерки ĸacaят виcящи пpoизвoдcтвa, в ĸoитo пpeдcтoи дa бъдaт oпpeдeлeни пъpвoнaчaлнитe мepĸи зa peгyлиpaнe нa oтнoшeниятa нa вceĸи oт poдитeлитe c дeтeтo.

Πocoчeнитe paзпopeдби ca cпeциaлни и нe мoгaт дa бъдaт тълĸyвaни paзшиpитeлнo

Затова следва да бъдат пocтaнoвявaни пpивpeмeнни мepĸи относно децата.

Kaзaнo пpocтo, пpивpeмeннитe мepĸи ca вpeмeнни cъдeбни peшeния.

Heзaвиcимo чe ce пocтaнoвявaт във виcящ пpoцec c oпpeдeлeниe, тe имaт eднaĸвa пpaвнa cъщнocт и eднaĸвa изпълнитeлнa cилa c ĸpaйнoтo cъдeбнo peшeниe, влязлo в cилa.

Нямa тeopeтичecĸи пpoблeм c oпpeдeлeниe зa пpивpeмeнни мepĸи пo дeлo c пpeдявeн иcĸ пo чл. 59, aл. 9 CK дa ce „cycпeндиpa“ влязлo в cилa cъдeбнo peшeниe.

Регламентация на привременни меркиПривременни мерки при родителски права

Maĸap cъдeбнитe peшeния в чacттa зa

1.Упpaжнявaнeтo нa привременни мерки при родителски права

2. Рeжимa нa лични oтнoшeния,

3. Опpeдeлянe мecтoживeeнeтo нa дeтeтo

следва дa имaт xapaĸтepa нa cпopнa cъдeбнa aдминиcтpaция и зaтoвa нe ce пoлзвaт cъc cилa нa пpecъдeнo нeщo.

Нaлицe e тpaйнa ypeдбa нa личнитe oтнoшeния мeждy poдитeлитe и дeтeтo, ĸoятo имa дeйcтвиe дoĸaтo нe бъдe ycтaнoвeнo пo cъдeбeн peд нaличиeтo нa нoвoнacтъпили cъщecтвeни oбcтoятeлcтвa, дaвaщи ocнoвaниe зa пpoмянaтa им.

Oпpeдeлeнитe мepĸи ca пpилoжими дo мoмeнтa нa пocтaнoвявaнeтo нa нoви тaĸивa c влязлo в cилa peшeниe.

He e тpyднo дa ce paзбepe, чe oпиcaнoтo cтaнoвищe cъздaвa мнoгo зaтpyднeния в зaщитaтa нa интepeca нa дeцaтa и нe oтгoвapя нa интepeca и нa poдитeлитe.

Πpoцecът пo чл. 59, aл. 9 CK e тpиинcтaнциoнeн

Целта на постановяването на привременни мерки във висящи производства по спор относно упражняване на родителски права бил да се осигури защита на интереса на детето

Това се отнася не само в случаите, в които липсва

  1. „трайна уредба на мерките за местоживеене на детето,
  2. упражняването на родителски права
  3. режим на лични контакти на родител с дете“ и когато
  4. съществувала опасност за правата на детето.

Дори да било налице влязло в сила съдебно решение, правата и законните интереси на детето можели да бъдат изложени на риск.

Постановяването на привременни мерки в тези случаи цели съобразяване с новото фактическо положение

Крайната цел на тези мерки е предотвратяване на опасността да бъдат застрашени или нарушени правата на децата

За законодателят тази опасност можела да възникне винаги и не зависела от вида на споровете, които се водели или водят между родителите.

Постановяването на привременни мерки във всички случаиПривременни мерки при родителски права

  1. Както във висящ брачен процес /чл.59 ал.9 СК/, така и във
  2. Висящо производство пред Районен съд в спор относно упражняването на родителски права и при липса на брак.

В тези случаи изрично е предвидено, че могат да се постановяват привременни мерки.

Влезлите в сила съдебни решения относно родителските права нямат сила на пресъдено нещо

Тези Съдебни решения имат само изпълнителна сила, тьй като са постановени в производство по спорна съдебна администрация.

В правната теория също се приема, че институтът на привременните мерки следва да се използва от съда разширително

Законодателят използва мерките там, където законодателят е пропуснал да предвиди възможността да се поискат привременни мерки.

В този смисъл е разрешението на обсъждания процесуалноправен проблем, постигнато с

  1. Определение № 2887/6.11.2017г по ч.гр.д.№ 2146/2017г на ВОС;
  2. Определение от 15.05.2018г по ч.гр.д.№ 136/2018г на ОС-Видин;
  3. Определение от 16.10.2018г по ч.гр.д. № 304/2018г на ОС-Видин.

Пocтaнoвявaнeтo нa peшeниe пo нeгo, oщe пoвeчe тaĸoвa, ĸoeтo дa e влязлo в cилa, мoжe дa пpoдължи c гoдини

По време на делото тpябвa фopмaлнo дa дeйcтвa ypeдбa нa въпpocитe нa poдитeлcĸитe пpaвa, ĸoятo e вepoятнo дa e пpиeтa oтдaвнa и вeчe дa нe oтгoвapя нa интepecитe нa дeцaтa и нa peaлнocттa в живoтa нa дeтeтo и poдитeлитe.

Paзминaвaнeтo мeждy фaĸтичecĸoтo и пpaвнoтo вoди дo тaм, чe дoĸaтo пpиĸлючи нa тpи инcтaнции дeлoтo пo чл. 59, aл. aл. 9 CK, oтглeждaщият родител е длъжен да води иск

От друга страна нeoтглeждaщ poдитeл, щe тpябвa дa вoди oтpицaтeлeн ycтaнoвитeлeн иcĸ пo чл. 124, aл. 1, пp. 3 ГΠK вp. чл. 439 ГΠK, чe нe дължи пapичнaтa издpъжĸa.

Тeĸcтът, oбocнoвaвaщ дoпycтимocт нa пocтaнoвявaнe нa пpивpeмeнни мepĸи в пpoизвoдcтвo пo измeнeниe нa ypeдбaтa нa poдитeлcĸитe пpaвa, e на чл. 59, aл. 9 CK.

Именно тя допуска измeнeниe нa тeзи въпpocи в брачния исков процес по чл. 323 ГПК.Привременни мерки при родителски права

Cъглacнo тaзи paзпopeдбa aĸo oбcтoятeлcтвaтa ce измeнят от съда пo мoлбa нa eдиния oт poдитeлитe, пo иcĸaнe нa ДCΠ или cлyжeбнo.

В този случай, Районния съд мoжe дa измeни пocтaнoвeнитe пo-paнo мepĸи и дa oпpeдeли нoви.

Eлeмeнтapнaтa лoгиĸa coчи, чe cлeд ĸaтo в интepec нa дeтeтo пpи ĸoнcтaтaция зa тpaйнo измeнeниe нa oбcтoятeлcтвaтa

В този случай, Районен cъд дopи пpoтив вoлятa нa двaмaтa poдитeли cлyжeбнo мoжe дa oтĸpиe пpoизвoдcтвo пo измeнeниe нa мepĸитe

Най-често се касае за Съдебно производство по ypeждaнe нa въпpocитe пo yпpaжнявaнe нa poдитeлcĸитe пpaвa.

В тoвa пpoизвoдcтвo нe мoжe дa имa пo-мaлĸo пpaвoмoщия, oтĸoлĸoтo имa cъдът в пpoизвoдcтвoтo пo пъpвoнaчaлнoтo ypeждaнe нa въпpocитe, ĸoeтo пъpвo пo peд пpoизвoдcтвo e билo oбpaзyвaнo пo мoлбa нa poдитeл.

Правната лoгиĸaтa e, чe cъдът тpябвa дa имa дopи пoвeчe пpaвoмoщия.

Застъпвaйĸи тaзи лoгиĸa и пpилaгaйĸи пo aнaлoгия зaĸoнa (чл. 127, aл. 3 CK), лecнo ce oбocнoвaвa пpилoжeниeтo нa пpивpeмeнни мepĸи.

Връщане на дете от чужбина

Отделянето на детето от родителя, който го е задържал се определя като събитие, съдържащо риск за психологично развитие при Връщане на дете от чужбина.

.Основното което трябва да се следи и случаи в конкретния казус е подаването на съответните молби и заявления за връщане

Това следва да се случи, чрез ангажирането на квалифицирана правна помощ, при защита на интересите на детето при връщането му.

Същият е случая когато се касае за оставане в Република България.Кога е налице отвличане на дете ?

Във всяка ситуация, компетентния орган на държавата, от която се иска връщането на детето преценява няколко факти.

Отвличане на дете от единия родител в чужбина

Нарастването на случаите на отвличане на дете от единия родител и извеждането му в чужбина се дължи не само на все по-големия брой бракове между български и чуждестранни граждани.

Много често родителите са български граждани, но след раздялата или развода им единият от тях отива или остава да живее в чужда държава и иска да вземе/задържи детето при себе си, макар родителските права да са предоставени на другия родител.

Не са редки случаите, когато детето е изведено в чужбина законно със съгласието на другия родител.

Обикновено такова съгласие се дава с пълномощно или декларация за съгласие за пътуване в чужбина само с единия родител, но винаги е за определен период от време. Възможно е детето да е изведено и със съдебно решение за заместващо съгласие.

Когато срокът по декларацията, пълномощното или съдебното решение не бъде спазен и детето не бъде върнато, говорим за незаконно задържане на детето.

Защитата на децата от вредните последици на незаконното им прехвърляне или задържане, след раздяла или развод, се урежда от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

В нея са предвидени процедури, осигуряващи незабавното връщане на децата в държавата на обичайното им местопребиваване.

Всяка държава, подписала Хагската конвенция, е определила централен орган, който съдейства на родителите, станали жертва на отвличане на дете от другия родител.

За България този орган е Министерството на правосъдието.

Хагската Конвенция очертава критериите за връщане или отказ от връщане

А/ Правна оценка дали родителят е упражявали ефективно и в интерес на детето родителските права

Този въпрос се изследва в контекста на прехвърлянето или задържането на детето.

Б/ Хагската конвенция издига в ценност здравословното и психическото състояние на детето

В случай, че при връщането детето ще бъде поставено в неблагоприятна ситуация, в която съществува опасност за психическото и/или здравословното му състояние, компетентния орган ще откаже връщане.

Основният фокус на анализа на сериозния риск в тези случаи е ефектът върху детето на евентуална раздяла в случай на Решение за връщане,

Следва да се има предвид, че обичайните неудобства по връщането не обуславят наличие на риск по смисъла ня Конвенцията.

Водещ е интересът на детето и в частност нуждата то да бъде защитено

На следащо място спрямо него следва да е налице риск да бъде упражнено физическо или психическо насилие или поставено в неблагоприятна ситуация.

Съдът е длъжен да вземе предвид и да обсъди всички доказателства, които имат пряко или косвено отношение към този въпрос.

Отвличане на деца е нарастващ проблем в  ЕВРОПАМеждународно отвличане на деца

Това включва един родител, който отнема дете от друг родител и отказва да го върне в страната им на произход.

Този вид отвличане се покрива от Хагската конвенция, която позволява на семействата да потърсят правна помощ

За целта следва децата им да са били неправомерно отведени или задържани в друга държава.

Държавите-членки на Хагската конвенция са задължени да предприемат мерки, които ще помогнат за събирането на семейства

Касае се за семейства в който е налице и са преживели международно отвличане на деца.

Много държави отказват да върнат дете, след като то е било отнето незаконно

Именно това затруднява родителите да върнат децата си.

Въпреки това международното право предоставя важна рамка се използва като инструмент за родители, които искат справедливост за своите отвлечени деца.

За целта е нужно сериозна подготовка и преглед на документи относно всички условия при които детето е било изведено и задържано в чужбина.

Правилната подготовка на защитата Ви гарантира в съдебния процес успех при връщането на детето, респ. задържането му в Република България.

За допълнителни въпроси, моля свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg

Каква е процедурата за връщане на отвлечено от родител дете?

Най-често родителите отвличат децата си, надявайки се да получат решение за родителските права в своя полза от съда в собствената им държава. За да се избегне това, в Конвенцията е предвидено, че съдът в държавата по обичайното местопребиваване на детето преди отвличането е компетентен да разгледа спора по отвличането. За „обичайно пребиваване“ се счита държавата и мястото, където детето е живяло продължително през последната една година.

Кога се счита, че детето е прехвърлено или задържано незаконно?

Незаконно прехвърляне или задържане на детето ще е налице: когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; когато по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Срок от извеждането или задържането на детето ?

Когато от датата на подаване на молбата пред съдебния или административния орган на държавата, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година от датата на незаконното прехвърляне или задържане, съответният орган разпорежда незабавното връщане на детето. В този случай той почти няма право на преценка.

Може ли да бъде отхвърлено искането за връщане на детето?

Възможно е съдебният или административният орган на държавата, в която се намира детето, да отхвърли молбата. Това може да се случи, когато: се установи, че е минала повече от една година и детето се е приспособило към новата си среда; родителят, натоварен с грижата за детето, не е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането или е дал своето съгласие, или впоследствие е приел прехвърлянето или задържането; съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.

Може ли да се търсят и родителски права ?

В това производство не се разглежда по същество въпросът за упражняването на родителските права, а дали детето да бъде върнато. За това е безпредметно да се доказват по-добри условия на живот на детето, доходи на родителите и други обстоятелства, които имат значение при предоставяне упражняването на родителските права.

Може ли да се обжалва РЕШЕНИЕТО за връщане на дете ?

Решението подлежи на обжалване. Ако молбата е била разгледана от Софийския градски съд, неговото решение се обжалва пред Софийския апелативен съд. Апелативната инстанция се произнася с решение в едномесечен срок от постъпване на жалбата. По делата за отвличане на дете в чужбина има трайна съдебна практика, отчитаща всяка специфика на случая. Въпреки че в производството участва и Министерството на правосъдието, препоръчително е молителят да има свой представител по делото.

Избор на адвокат за развод

Едно от най-важните неща, с които трябва да се съобразите в дело за развод е избор на адвокат за развод, 

Най-важната Ви задача, избирайки адвокат, който да се заеме със случая ви, е тази специалист, специализирал в семейно право.

Именно това ще Ви гарантира, че сте се насочили към правилния човек.

Избирайки да прекратите взаимоотношенията с партньора си, то обикновено преминавате към бракоразводно дело.

Най-предпочитан вариант за прекратяването на брачния съюз си остава разводът по взаимно съгласие.

В този случай всичко се решава от двамата съпрузи и техните лични договорки.

Какво следва да предприемете при избор на адвокат за развод ?

Първото, което бихте могли да направитее да се допитате до приятели, познати или роднини за добър адвокат за развод

Може би е добре да се консултирате се с тях какви са особеностите и спецификите, на които трябва да обърнете внимание.Избор на адвокат за развод

Ако те са останали доволни от адвоката, чиито услуги са използвали, то навярно биха могли да го препоръчат и на вас самите.

Можете да ги разпитате предварително, относно това какъв е неговият опит в подобни дела.

Задачата Ви е да разберете как протича един такъв развод по взаимно съгласи или исков ред

Това следва да си изясните, в зависимост от това как възнамерявате вие да прекратите брака си.

В случай, че обкръжението си нямате познати, които скоро да се развеждали, то значи трябва да разчитате единствено на нас.

Кантората предлага следните услуги на своите клиенти :

  • Защита по бракоразводни дела;
  • Предявяване на искове за унищожаване на брак за преобразуване на общото имущество на съпрузите в лично имущество на всеки поотделно;
  • Иск за оспорване разпореждането с обща вещ , когато разпореждането е извършено само от единия съпруг;
  • Иск за определяне на по-голям дял на единия съпруг от СИО;
  • Изготвяне на брачни договори;
  • Подготвяне на всички необходими документи по процедурата за осиновяване;
  • Предявяване на иск за произход от майката или от бащата;
  • Оспорване на бащинство;
  • Оспорване на припознаването на детето от другия родител;
  • Унищожаване на припознаването;
  • Представителство в производство по пълно или непълно осиновяване;
  • Представителство на иск за унищожаване на осиновяването.

За какво следва да внимавате ?

След като сметнете, че сте поапднали на правилния адвокат за дело за развод, то задължително е да си уговорите среща.

Препоръчително е и двамата съпрузи да присъстват на нея, така че да обсъдите всеки един въпрос с половинката си

Желателно е част от тези обсъждания да станат дори в присъствието на адвоката и той да ви даде предложения.

Тези, които имат нужда от консултация следва да посетят кантората за доп. информация на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg 

Как да изберем адвокат в случай на развод?

При избора си на адвокат за бракоразводно дело следва да се акцентира върху личния опит и познание на адвоката в областта на семейното право. Нужен ви е юрист, който да ви насочи за начина, по който бихте могли да си разрешите семейните проблеми по най-бързия и безболезнен начин. В този случай с помощта на опитен адвокат бихте могли да обсъдите дали е възможно да се постигне развод по взаимно съгласие на съпрузите или не, на кого да се присъдят родителските права върху родените от брака деца, които не са пълнолетни, кой да ползва семейното жилище, каква издръжка да плаща другия съпруг, какво ще бъде фамилното име след развода на съпругата, какъв би бил най-подходящият режим на виждане с детето/децата.

Кои са важните неща преди бракоразводното дело?

Най-важното е да се знае, че след разтрогването на брака бившите съпрузи не могат да се наследяват помежду си, имуществото, придобито по време на брака става обикновена дялова съсобственост при равни квоти и трябва да се раздели, детето/децата ако не са пълнолетни ще живеят при единия родител, а другия ще има право да го вижда в строго регламентирани дни и ще трябва да плаща издръжка до навършване на 18-годишна възраст, по време делото за развод разноските са за сметка на съпруга, чийто е вината за разтрогване на брака.

Колко време трае едно бракоразводно дело?

При - Развод със споразумение между съпрузите и делото се решава в едно съдебно заседание и в зависимост от натовареността на съда може да отнеме около 3 месеца; - Развод по инициатива на единия съпруг – отнема повече време, защото делото се гледа в повече от едно съдебно заседание и на три инстанции – от 1 до 3 години в зависимост до коя инстанция ще се разгърне делото.

Каква е практика за попечителство над децата при развод?

Масовата практика е родителските права да се предоставят на майката, тъй като децата са по-привързани към нея, а бащата да ги вижда в определени дни и да плаща издръжка. Не са рядкост и обратните хипотези, но за да получи бащата родителските права трябва да се докаже, че майката е неспособна да се грижи за децата поради здравословни проблеми, пороци, безпаричие, незаинтересованост и т.н.

Колко големи трябва да са децата, за да могат да изразят волята си с кого да живеят?

Децата ако са навършили 10-годишна възраст могат да бъдат разпитани в съдебно заседание и да изразят волята си.

Как се разделя имуществото при развод?

След развода придобитото по време на брака имущество става обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни дялове ако не се докаже по-голям принос на единия съпруг в придобиването на имуществото. То следва да се раздели като това може да стане с доброволна делба или със съдебна делба чрез гражданско дело.

Какво е значението на адвоката при едно бракоразводно дело?

Значението на адвокат при развод е от съществено значение какво ще получите като пари, имущество и права върху децата след развода и до кога можете да упражнявате пълноценно права върху тях.

Какви са правата на бащата над децата ?

Ако родителските права са присъдени на майката бащата трябва да плаща редовно издръжката им на падежа иначе рискува да бъде даден на съдия изпълнител и на прокурор, тъй като неплащането на издръжка е престъпление. Той има право да се вижда с децата съобразно отредения му режим на лични отношения с децата по бракоразводното решение.

Електронно Заповедно производство

Развитието на технологиите в последните няколко години доведе до  създаването на електронно Заповедно производство

Заповедното производство е сред гражданските производства, които най-често се образуват пред Районен съд.

Като пример за промяна в Закона се наложи практиката всички процесуални действия в заповедното производство да се извършват в електронна форма

Това се отнася и до всички актове на съда в производството, включително заповедите за изпълнение, се издават в електронна форма

В чл. 409а „Водене на заповедното производство в електронна форма“ се сочи че за длъжника се въвежда изключение от горното правило.

Той може да извършва процесуални действия и писмено на хартиен носител, с цел защитата на достъпа му до правосъдие.

Новости в заповедното производство

Новата разпоредба на чл. 409а ГПК постановява, че всички процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма

Всички актове на съда в производството, включително Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, се издават в електронна форма.

На следващо място Изпълнителният лист в заповедното производство да се издава само в електронна форма, като заявителите ще го получават от избран от тях районен съд на хартиен носител под формата на официален препис.Електронно Заповедно производство

Този документи се издава в единствен екземпляр, по реда на чл. 102а, ал. 4 ГПК.

За целта се създава нова алинея 2 в чл. 416, която урежда правомощие на Районен съд да издава препис от изпълнителния лист.

В този случай официалният препис ще има значението на изпълнителен лист, издаден в писмена форма

Това се случва, след надлежна заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд.

Погиването на единствения официален препис от електронния изпълнителен лист влече след себе си същите последици, както и на изпълнителния лист, издаден в писмена форма.

Изменения в тази връзка са предвидени и в текстовете, уреждащи издаването на дубликат от изпълнителен лист (чл. 409 ГПК).

Съгласно новата разпоредба на чл. 410, ал. 5 ГПК определена група субекти ще могат да подават заявления

Става дума за издаване на заповед за изпълнение единствено в електронна форма.

Субекти на Електронно Заповедно производство с право да изискват и подават Заявления по чл.410 ГПК са 

  1. кредитните и финансовите институции, включително институции, извършващи събиране на вземания срещу потребители;
  2. застрахователните и презастрахователните дружества, търговци, които извършват доставка на енергия

Тук става дума за доставчици на газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги;

3. нотариусите и частните съдебни изпълнители; държавните учреждения и общините.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ от промените

  1. изключение от правилата, което касае търговците и лицата, представлявани от адвокат

Това са Заявители имат право да изберат един от двата варианта за подаване на заявлението – в писмена форма или по електронен път.

В тази част от промените обаче, законодателят не е формулирал съвсем прецизно кои точно търговци и лица попадат в отклонението

Законът уточнява дали всички субекти, включително горепосочените, когато се представляват от адвокат или единствено търговци и лица, извън гореизброените

2. Второ изключение от правилото – Новосъздадената ал. 6 на чл. 410 ГПК

Тук се предвижда заявителите, извън тези по ал. 5 на чл. 410 ГПК, да подават Заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител, в който и да е районен съд на страната.

По този начин, ако заявителят подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение в Софийски районен съд, след това делото се разпределя централизирано

Това разпределение на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната и може да се стигне до разглеждането му от районен съд в друго населено място.

На следващо място Законодателят провежда терминологично разграничение между понятията „подаване“ и „разглеждане“.

В чл. 410 ГПК, се говори за подаване на заявлението, а в чл. 411 ГПК, където всъщност е предвидена местната подсъдност – за разглеждане.

Изключение от горното правило е предвидено при заявленията за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК

По конкретно става дума за случаи, когато вземането се основава на

  1. нотариален акт,
  2. Съдебна спогодба или друг договор,
  3. Документи с нотариална заверка на подписите,
  4. Писмени договори за залог,
  5. Ипотечни актове,
  6. Записи на заповед, менителници или приравнени на тях документи.

В тези случаи, заявленията за издаване на заповед за изпълнение ще се подават до съда по постоянния или настоящия адрес или седалището на заявителя

В случай на липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес.

Целта е съдът да може да се запознае с оригинала на документа – основание за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В този случай, делата, образувани по заявления по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност.

За допълнителна информация, моля обърнете се към адвокат в кантората на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Съдебни дела по имотен спор

В последните години все по-активно се утвърди практиката на съдилищата за имотен спор.

С измененията в законите се въвежда задължителна съдебна процедура по медиация при определени видове граждански и търговски дела.

Съдът ще задължава страните по тези дела да участват в среща, по време на която, с помощта на медиатор, да направят опит да се споразумеят и да постигнат взаимноизгодно решение.

В случай, че не се споразумеят, спорът се решава в съда по общия ред.

На задължителна процедура по медиация, която ще се осъществява в съдебен център по медиация към съдилищата, подлежат някои семейни и имотни дела, делби или спорове по Закона за етажната собственост.

Какви са рисковете преди покупка ?

При придобиването на недвижим имот, което е свързано с разходването на значителни средстваСъдебни дела по имотен спор

В такива случаи не е добра идея да се опитвате да решите сами проблема, предоверяйки се на брокер

В повечето случаи съветите, който ще получите са само повърхностни познания по материята на сделките

По-лошото е, че могат да ви подведат, че сте получили адекватно и компетентно правно съдействие.

Същевременно, техният интерес е да продадат бързо имота, за да получат своята комисионната.

Имено затова рядко се задълбочават при изследване и проверка на собствеността, за да не се стигне до съдебни дела по имотен спор.

Това е така, защото не носят и никаква отговорност, тъй като в договорните отношения с тях, те не поемат такъв ангажимент по отношение проверка на собствеността на имотите, които Ви предлагат.

Затова, в случай, че се окаже, че макар че на пръв поглед да сте купили имота редовно  не сте станали собственик

Дори и да заведете дело срещу брокера, ще го загубите, защото неговата отговорност не е уредена в договора между Вас.

Затова следва да имате предвид, че капаните в практиката са много, но за тях внимават специалистите, с подготовка по тази материя.

Може да споделим, че хипотезите в практиката са многобройни, за които да внимавате, за да не се стигне до съдебни дела по имотен спор.

От друга страна нотариусът също не извършва обстойна проверка на Вашият имот, преди покупката.

Често пъти проверката изисква ходене по различни институции и анализ на различни документи.

Затова, за да се предпазите от загубата на имущество и пари и от въвличането ви във дела, най-доброто разрешение е да потърсите съдействието на адвокат.

Кантората се занимава с проверка на документи при възникнали случаи на : Съдебни дела по имотен спор

  • Изготвяне и преглеждане на проектодокументацията при придобиване на имот;
  • Проверка за вещни права върху имот – изготвяне на предварителни и окончателни договори, нотариални актове и други документи;

Защита по образувано дело

След като сте получили искова молба, заповед за изпълнение, призовка, вече сте ответник, е необходимо:

Да се свържете своевременно с адвокатската кантора на телефон +359 897 90 43 91 или Email infor@lawyer-bulgaria,bg и да опишете накратко случая.

Всеки ден е от значение, тъй като от получаване на съдебните книжа тече  процесуален срок, чието пропускане има неблагоприятни последици.

Партида след придобиване на имот

Когато станете нов собственик на недвижимо имущество, желателно е да смените партидата след придобиване на имот.

Като в този случай една от първите ви задачи е декларирането му пред общината за облагане с годишен данък.

Независимо дали сте закупили жилище, придобили сте го по наследство или сте го получили чрез дарение, декларирането на имота за новата му собственост е от задължителен характер.

Законът за местните данъци и такси /ЗМДТ/ урежда правилата, които се отнасят до облагането с данък на недвижими имоти

Най-често се касае не само имоти, придобити приПартида след придобиване на имот

1.Покупко-продажба,

2. Придобити по наследство

3. Придобити чрез дарение и по безвъзмезден начин

След промените в закона от януарио 2019 г. вече не е задължително декларирането да се осъществи в двумесечен срок от изповядване на сделката.

Желателно е обаче, да се осведомите дали е налице вписване на сделката в Агенцията по вписванията

В слуичай, че това не е  налице се подава Данъчна декларация за облагане с годишен данък

Тази декларация се изготвя и предстаявя на служба „Местни Данъци и такси“ в Общинската служба.

Какво се случи на практика ?

След януари 2019 г. обаче отпадна задължението за лицата да декларират Партида след придобиване на имот при сделка.

Най-често това се случва в общинската служба „Местни данъци и такси“.

Съгласно Закона за местните данъци и такси всеки, който е придобил

  1. нов имот, независимо дали е ново
  2. старо строителство
  3. замяна на недвижим имот с друг

е длъжен в двумесечен срок от вписването на сделката в Агенция по вписванията да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък.

Ако сте закупили имот на груб строеж, трябва да изчакате сградата да получи разрешение за ползване и едва тогава да го декларирате в двумесечен срок от датата на разрешението.

Задължение на Нотариуса вече е да изпрати към общината информация за извършеното прехвърляне на правото на собственост

Това той трябва да направи в указаният 7-дневен срок от сключването на сделката, за да бъде определен и начислен данък върху имота.

Промяната не само отнема задължението от новия собственик за декларация

Най-често това гарантира сигурност, че при попълването няма да бъдат допуснати грешки.

В случай, че имотът не е бил деклариран купувачът следва да го направи чрез подаване на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ

В този случай собственикът на имота ще бъде санкциониран и ще трябва да заплати дължимите за имота данъци за последните 5 години.

Особености и изключения 

За жилищни сгради, при въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък.

Необходимите за определяне на данъка в новопостроени сгради или на самостоятелни обекти в тях данни се предоставят от възложителя на строежа

Съгласно закона, в двумесечен срок след подписан Акт 14, т.е. след завършването на сградата в груб строеж.

Ако става въпрос за наследени по завещание или по закон имущества, то те се облагат с данък върху наследствата.

При откриване на наследство или по завещание, декларация се подава в срок от 6 месеца да подадат декларация.

За допълнителни въпрос, моля обадете се на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Трябва ли да декларирам имот след покупка ?

След януари 2019 г. обаче отпадна задължението за лицата да декларират придобитото недвижимо имущество в съответната община, като отговорник за извършването на процедурата към тази дата е нотариусът.

Кой декларира имота след сделката ?

Задължение на Нотариуса е да изпрати към общината информация за извършеното прехвърляне на правото на собственост в 7-дневен срок от сключването на сделката, за да бъде определен и начислен данък върху имота

Какво да правя, ако имотът не е деклариран след сделката ?

Ако обаче имотът не е бил деклариран преди 01.01.2019 г., продавачът /настоящият собственик/ следва да го направи чрез подаване на Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като в този случай собственикът на имота ще бъде санкциониран и ще трябва да заплати дължимите за имота данъци за последните 5 години.

Чие е задължението за деклариране на имота ?

отариусите имат отговорността да изпращат информация към общинската администрация, а Службите по вписванията да уведомяват съответната община в 7-дневен срок за прехвърлените, изменените, учредените или прекратените вещни права върху недвижими собствености. В едномесечен срок от получаване на уведомлението от Службата по вписванията, служителят в общинската администрация определя годишния данък върху недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, и уведомява данъчно задължените лица.

Декларира ли се имот в новопостроена сграда ?

новопостроените жилищни сгради, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък. Необходимите за определяне на данъка в новопостроени сгради или на самостоятелни обекти в тях данни се предоставят от възложителя на строежа, в двумесечен срок след подписан Акт 14, т.е. след завършването на сградата в груб строеж.

Как се декларира наследен или завещан имот ?

Ако става въпрос за наследени по завещание или по закон имущества, то те се облагат с данък върху наследствата. При откриване на наследство наследниците по закон или по завещание, или заветниците, или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация. Тя се входира в общината по последното местожителство на наследодателя.

Какви облекчения има за недвижимите имоти ?

Законът за местни данъци и такси /ЗМДТ/ предвижда определени облекчения при определянето на данък в два случая. Първото облекчение се отнася до имот, който се явява основно жилище. В този случай на задълженото лице се полага правото от 50% намаление от размера на данъка. Във втория случай данъчно облекчение се прилага за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност между 50% и 100%.

При кого ще живее детето ?

В последните няколко години съдебната практика разглежда все по-разностранно въпроса при кого ще живее детето.

В случай на развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца. Районният съд е длъжен да действа в интерес на децата, като утвърждава споразумение за отглеждането им.

Целта е да се провери дали са защитени интересите на децата. Съдът е длъжен да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

Ако не се постигне такова споразумение, то тогава съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата.  Районният съд е длъжен  да посочи на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права

Как се определят родителските права ?

В същото Съдебно решение съдът се произнася относно мерки относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата

Най-често това включва училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

Всички тези въпроси съдът решава, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата.При кого ще живее детето ?

В този случай се гледат

А/ възпитателските качества на родителите,

Б/полаганите до момента грижи

В/ отношение към децата, желанието на родителите,

Г/привързаността на децата към родителите,

Д/пола и възрастта на децата,

Е/възможността за помощ от трети лица – близки на родителите

Ж/социалното обкръжение и материалните възможности.

Каква е съдебната практика по този въпрос ?

Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.

Районен съд може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки

В случай, че е невъзможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа

В този случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

Съдът държи сметка относно критериите, от които се ръководи съдът, за да определи кой родител е по-подходящ да полага грижи за детето/децата.

най-важните и определящи, това е…

Желанието на родителя да отглежда дете

Именно затова в съдебното производство, в което се разглежда въпроса за местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, съдът е задължен да изслуша родителите

Целта на това изслушване е да провери тяхната мотивация за поемането на грижата по отглеждането и възпитаването на детето.

Битови условия на детето

На следващо място, съдът е длъжен да провери при какви уловия дететото би било отглеждано и възпитавано при всеки един от родителите, както и възможностите и капацитета на родителите за това.

Това свое задължение съдът изпълнява възлагайки на социалните служби по местоживеене на всеки един от родителите да изготвят социален доклад.

Тук се изследват личните качества, битовите условия и социалната среда на родителите, както и наличие на подходяща обществена среда.

Не без значение са социалните контакти на родителите, включително съжителството на родителите със трети лица.

Лична привързаност към родител от детето

Съществен критерий е и привързаността на детето към един от двамата родители, както и факта кой от двамата родители до момента е полагал фактически грижи за детето.

При навършване на десетгодишна възраст съдът има възможност да изслуша детето лично и непосредствено да разбере неговото предпочитание.

Навършена възраст и пол на дете 

Съдът при определяне на местоживеенето на детето и особено много прилагани критерии са и възрастта и пола на детето.

Във всички случаи, когато решава въпроса за местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, съдът е длъжен да се ръководи от най-добрия интерес на детето

Съдът е длъжен да изследва всички факти и обстоятелства, за да може да вземе своето решение и това решение да защитава максимално интересите на детето.

Заместващо съгласие за пътуване в чужбина

В последните няколко години все по-актуално стана издаването на заместващо съгласие за пътуване в чужбина.

Очевидно с оглед разногласията между съпрузи и партньори се налага да се прибегне до Районен съд.

Целта е издаване на съответните Решения, с които се извършва заместващо съгласие за пътуване в чужбина.

Органите за гранична полицейска проверка на ГКПП следят за предотвратяване незаконни действия спрямо ненавършили пълнолетие лица.

Те произтичат от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2016/399 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 относно Кодекс на Съюза за движение на лица през границите.

В случай на разногласие между родители или бивши съпрузи е нужно да се постанови Решение за пътуване в чужбина.

Пътуване съгласно Кодекс на ОбщносттаЗаместващо съгласие за пътуване в чужбина

Този нормативен акт изисква граничните контролни органи да се тнасят с особено внимание към пътуване  ненавършилите пълнолетие лица, като предвижда:

В случай на непълнолетни лица с придружител граничната охрана проверява дали лицата, придружаващи непълнолетното лице, имат родителски права“

„особено се следи за непълнолетни, които се придружават само от едно възрастно лице и съществуват сериозни основания да се предполага, че те могат да са незаконно отстранени от попечителството на лицето/ата, които законно упражняват родителски права над тях.“

Разпоредбата на чл.76 т.9 Закона за българските лични документи гласи:

Може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.

При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

Документи, необходими за пътуване на детето в чужбина 

Освен валидни паспорт(за малолетните) и паспорт или лична карта(за непълнолетните) пътуващи лица, трябва да се подготви „нотариално заверено писмено съгласие“.

Този документ се издава от Нотариус, с подпис на непътуващия родител.

В случай, че детето пътува с трето лице – нотариална декларация е нужна от двамата родители, ако не придружават детето.

Издаване на Декларация за пътуване на детето 

Писменото съгласие за пътуване в чужбина на детето може да бъде заверено от всеки български нотариус и от следните лица, когато няма нотариус в района:

  • съдията по вписванията при районния съд;
  • кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник.
  • българските консулски служби при съответните посолства.
  • Няма проблем Писменото съгласие за пътуване в чужбина на дете може да се завери в чужбина и от чуждестранен нотариус.

На тази декларация него задължително следва да се постави заверка “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската конвенция.

Изисквания на Гранична полиция на ГКППЗаместващо съгласие за пътуване в чужбина

На граничния пункт трябва се представят оригинала на декларацията-съгласие и обикновено незаверено копие от нея.

Гранична полиция извършва проверка за съответствие между оригинала и копието, а последното остава при тях.

Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.

Важно:  Актът за раждане не е валиден документ за пътуване на дете.

Ако единия родител е починал или родителските права са  изцяло присъдени на единия от родителите не се изисква декларация. Задължително е представянето на граничния пункт на оригинал и съответно на копие/незаверено/ от смъртен акт или съдебно решение.

Пътуване на деца с чуждо гражданство

Съгласно чл. 3 от ЗБГ/Закон за българското гражданство/, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство.

При преминаване на границата през ГКПП, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта.

Ako българският гражданин притеЗаместващо съгласие за пътуване в чужбинажава и друго гражданство и паспорт или лична карта, издадени от тази държава, при преминаването си през ГКПП, следва да ги представи

В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с  чужд документ за пътуване е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 Закона за чужденците в Република България.

Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.3 ЗЧРБ, се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.

За допълнителна информация, се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Кой извършва проверка за Декларация за пътуване по границите ?

Органите за гранична полицейска проверка на ГКПП изпълняват значителен обем от дейности, свързани предотвратяване незаконни действия спрямо ненавършили пълнолетие лица. Те произтичат от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2016/399 на ЕП и на Съвета от 9 март 2016 относно Кодекс на Съюза за движение на лица през границите - Кодекса на Общността за режима на движение на лица през границите (Шенгенски граничен кодекс), който изисква граничните контролни органи да се отнасят с особено внимание към пътуванията на ненавършилите пълнолетие лица. Шенгенския кодекс

Какъв документ се иска за преминаване на границата за малолетен/непълнолетен ?

Освен валидни паспорт(за малолетните) и паспорт или лична карта(за непълнолетните) пътуващи лица, трябва да се подготви и въпросното „нотариално заверено писмено съгласие“ от непътуващия с него родител, респ. от двамата родители, ако и двамата не придружават детето при пътуването. Най-често то е под формата на изрична декларация-съгласие, а по-рядко се включва и като част от пълномощно, с което упълнощеният е овластен да извършва и други действия.

Кой може да завери Декларация за пътуване в чужбина ?

Писменото съгласие за пътуване в чужбина на детето може да бъде заверено от всеки български нотариус и от следните лица, когато няма нотариус в района: съдията по вписванията при районния съд; кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник. българските консулски служби при съответните посолства. Писменото съгласие за пътуване в чужбина на дете може да се завери в чужбина и от чуждестранен нотариус. На него задължително следва да се постави заверка “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската конвенция

При пътуване в Държава, извън ХАГСКА Конвенция

Заверка на Декларацията за държава извън Хагска конвенция - Ако държавата не е страна по Хагската конвенция, заверената от чуждестранен нотариус декларация-съгласие за пътуване в чужбина на детето подлежи на легализация, съгласно реда, определен в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

Какво проверява ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ ?

На граничния пункт трябва се представят оригинала на декларацията-съгласие и обикновено незаверено копие от нея. Служителите на гранична полиция правят проверка за съответствие между оригинала и копието, като последното остава при тях. Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.

За какво да внимаваме на Границата с дете ?

Важно е да се отбележи, че акта за раждане не е валиден документ за пътуване на дете. Ако единия родител е починал или родителските права са изцяло присъдени на единия от родителите не се изисква декларация. Задължително е представянето на граничния пункт на оригинал и съответно на копие/незаверено/ от смъртен акт или съдебно решение.

Какво се иска за преминаване на Граница за дете с двойно гражданство ?

Съгласно чл. 3 от ЗБГ/Закон за българското гражданство/, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство. При преминаване на границата през ГКПП, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта. В случаите, когато българският гражданин притежава и друго гражданство и съответно документи (паспорт или лична карта), издадени от тази държава, при преминаването си през ГКПП той следва да ги представи на граничния полицай, извършващ контролната процедура.

Какво гласи законът за деца с двойно гражданство ?

В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с чужд документ за пътуване е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал/не са дали писмено съгласие за пътуването му зад граница.

 

Наследяване на братя и сестри

Все по-често се задават въпроси около откриване на наследство и наследяване на братя и сестри.

Когато наследодателят не е оставил завещание, с което разпределя своето имущество за след смъртта си.

Законът за наследството определя кръга на наследниците на починалото лице, както и дяловете, които им се следват.

Според чл.8 ал.2 ЗН когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.

В случай, че починалият е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен, те получават две трети от наследството.

За възходящите остава наследство в размер на една трета.Наследяване на братя и сестри

Наследяването е сложен и често емоционален процес, особено когато става въпрос за разпределяне на имущество между братя и сестри.

В качеството си на наследници от трета линия братята и сестрите играят решаваща роля в наследяването

Целта е да се ориентират в тънкостите на наследяването и в семейните отношения, за да осигурят наслвдяване

Статията разглежда различни аспекти на наследяване между братя и сестри

Целта е да се посочи правната рамка, уреждаща наследяването, общи предизвикателства, пред които са изправени братя и сестри при наследяване.

Правната рамка за наследяване е различна в различните юрисдикции

Най-общо казано, братята и сестрите се считат за наследници от трета линия.

Това означава, че те имат право да наследят активи от починало лице при липса на преки низходящи (деца или внуци) или възходящи (баби и дядовци).

В много случаи разпределянето на наследство между братята и сестрите се определя от завещание, в който са описани желанията на починалото лице относно разпределяне на неговите активи.

При липса на такъв документ влизат в сила законите за наследството, които могат да определят как наследството да се разпредели между братята и сестрите

Това се случва в зависимост от правната им връзка с починалия (т.е. пълни братя и сестри, полубратя и сестри и т.н.).

Тук третият ред на наследяване по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата.

Наследниците по закон – роднини, са определени в чл. чл. 5-8 от ЗН, като правната доктрина ги групира в четири наследствени реда.

Братята и сестрите, както и възходящите от втора или по-горна степен образуват двете групи на третия наследствен ред.

Те се призовават към наследяване, когато наследодателят не е оставил наследници от първи и втори ред.

Ред за наследяване на братя и сестриНаследяване при преживял съпруг

Чл. 8, ал. 3 от ЗН прави разграничение между братята и сестрите

Разликата е с оглед на това, дали наследодателят и те имат общ произход от баща и от майка.

Когато произходът е общ, законът ги нарича “родни”, а тези братя и сестри, чиито произход само от майката или само от бащата, е един и същ с произхода на наследодателя, са наречени “едноутробни”, съответно “еднокръвни”.

В същата разпоредба ЗН определя, че еднокръвни и едноутробни братя и сестри наследяват половината от това, което наследяват родните братя и сестри.

Когато наследодателят е оставил брат от предишен брак на бащата, родна сестра, баба и дядо по майчина линия и прадядо по бащина, наследството се разпределя по чл. 8, ал.2 ЗН.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 се прилага само в случаите, в които се призовават да наследят едновременно както родни, така и непълнокръвни братя и сестри.

При наследяване само от непълнокръвни братя и сестри – самостоятелно, с възходящи от втора или по-горна степен и/или съпруг.

В този случай първите получават дела, който се следва на родните братя и сестри, без той да се намалява поради качеството “непълнородност”.

Дела на еднокръвни/пълнокръвни братя и сестриНаследяване на братя и сестри

Ако братята и сестрите наследяват с възходящи от втора и по-горна степен, получените по горната формула дялове се умножават по 2/3, за да се определи делът на братята и сестрите

В конкретния случай, а останалата 1/3 се разпределя между възходящите, съобразно техния брой. (чл. 8, ал.2 ЗН)

Ако братята и сестрите наследяват с възходящи от втора и по-горна степен и съпруг, тогава дяловете следва да се съобразят с времетраенето на брака.

Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН, съпругът наследява заедно само с възходящи или само с братя и сестри, низходящи, той получава половината от наследството до 10 годишен брак.

Това се определя, в случай, че наследството се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака

В случай, че бракът е продължил повече от 10 години съпругът ще получи  2/3 от наследството.

В случай, че съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава 1/3 от наследството

Това касае случая, когато наследството е открито преди навършването на десет години от сключване на брака и 1/2 ако се е открило след навършването на 10 години брак.

Как се сменя адрес на дете ?

В последните няколко години зачестиха случаите и се стигна до устойчива практика, при която получаваме запитване как се сменя адрес на дете ?

Съгласно Закона за гражданската регистрация промяната на адресната регистрация на малолетното дете, без съгласието на двамата родители е извършена незаконно.

Изискването в Закона е заверени подписи и на двамата родители или представяне на изрично пълномощно

Това е императивната норма на СК за упражняване на родителските права по общо съгласие.Как се сменя адрес на дете ?

В повечето случаи общо съгласие няма как да се удостовери по друг начин освен чрез обективирана воля и на двамата родители за исканата промяна в адресната регистрация.

Именно поради това, често се стига до административни дела за незаконна промяна в адреса на малолетното дете и без пълномощно от другия родител.

Как се извършва незаконна промяна в адрес на дете ?

В разпоредбата на чл.127 и следващите от Семейния кодекс е предвидена изрична подсъдност при

А/ спор между родители относно упражняването на родителските права

Б/ изменение местно компетентен е съдът по настоящия адрес на детето

Когато Заявлението е подписано само от единия родител и не е представено пълномощно, изходящо от другия родител.

При това положение следва извода, че промяната на адресната регистрация на малолетното дете е извършена в нарушение на закона.

Изискването в приложимата наредба за подписи и на двамата родители или представяне на изрично пълномощно е в съответствие с императивната норма на СК за упражняване на родителските права по общо съгласие.

Това общо съгласие няма как да се удостовери в конкретния случай по друг начин освен чрез обективирана воля и на двамата родители за промяна в адресната регистрация

В повечето случай Заявлението за постоянен адрес е подписано само единия родител на малолетно/непълнолетно дете без пълномощно от другия родител.

Съгласно разпоредбата на чл.122 от СК родителите имат равни права и задължения независимо дали са в брак

С оглед на текста на чл.123, ал.1 от СК родителските права се упражняват в интерес на детето както заедно, така и поотделно, като в случаите, когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.

Последното задължение е въведено именно с оглед гарантиране интересите на детето.

Законът не сочи ясна дефиниция на термина „настоящ адрес“.

Субсидиарно приложение следва да намери определението, дадено в §1, т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето

Съгласно закона в §1, т.15 от ДР на ЗЗД за „настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава.“

В този случай при промяна извършена едностранно от родител, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване се стига до съдебен спор пред съд.

Как се сменя адрес на дете ?При спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето – мястото, където е неговата обичайна среда на живот.

Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му

Законът сочи , че отвеждането на детето от обичайното му местопребиваване от единия родител без съгласието на другия също не води до изменение на адрес на детето.

Това изменение на адресната регистрация от единия родител не може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където детето е отведено или е неговата формална адресна регистрация.

Кога е налице незаконна промяна на адрес на дете ?

Промяната на адресната регистрация на малолетното дете е извършена в нарушение на закона, когато липсва нотариално изрично съгласие на другия родител.

Изискването в приложимата наредба за подписи и на двамата родители или представяне на изрично пълномощно.

Тази практика е в съответствие с императивната норма на СК за упражняване на родителските права по общо съгласие.

Общото съгласие няма как да се удостовери в конкретния случай по друг начин освен чрез обективирана воля и на двамата родители за исканата промяна в адресната регистрация

Всяка друга промяна със заявление за постоянен адрес, подписано само единия родител на малолетно дете и без пълномощно от другия родител е изцяло НЕЗАКОННА.

Оспораване на промяна на адрес

За настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл.127, ал.2 СК

В този смисъл Съдът, като решаващ орган, изхождайки от характера на производството по споровете за

  1. Спор за местоживеенето на детето
  2. Упражняването на родителските права
  3. Режим на личните отношения с детето,
  4. Определяне размер на издръжката му

цели в съдебно производство да открои основната цел – закрилата на интересът на детето.

Законът определя специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл.105 ГПК, респ. чл.112 ГПК

В този случай производството е обусловено именно от цел да се оспори незаконната промяна на адреса.

При изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване

Всичко това е пряко свързано с последващите процесуални действия по разглеждането на спора.Как се сменя адрес на дете ?

Тези изводи не противоречи на уредбата в ЗГР – съгласно чл.94, ал.1 настоящ адрес е адресът, на който лицето живее

Заявяването на тази промяна в адрес на детето е предвидено в чл.96, ал.1 и срокът за това по чл.99, ал.1 от Закона за гравданската регистрацич

Всички тези обстоятелства се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му.

Практиката сочи, че липсата на заявление за промяна на настоящия адрес в указания в закона срок не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес

Става дума за адрес на детето, предварително определян като настоящ. 

Именно поради това се стига до противоречие в разпоредбите на ЗГР и Закона за закрила на детето – § 1, т.15 ДР

Съгласно § 1, т.15 ДР  за настоящ адрес на дете се приема адресът, на който то пребивава

Законът и разпоредбите на ВКС не сочат  легално определение на понятието „настоящ адрес на детето“ по съдебни производства извън него.

Съгласно разпоредбата на чл.122 от СК родителите имат равни права и задължения независимо дали са в брак

С оглед на текста на чл.123, ал.1 от СК родителските права се упражняват в интерес на детето както заедно, така и поотделно

Тук става дума за случаите, когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.

Това му задължение е въведено именно с оглед гарантиране интересите на детето.

В подкрепа на тази гаранция е и въведеното в чл.123, ал.2 от СК. 

Тук става дума за правило упражняването на родителските права и задължения да се извършва по общо съгласие на родителите.

В производството за промяна на адрес на малолетното лице при съгласие между родителите се удостоверява чрез подпис върху нотариално Заявление.

В случай на спор, това става и чрез представяне на нотариално пълномощно от другия родител.

Всяка друга промяна е изцяло незаконна и подлежи на отмяна по съдебен ред в производство пред съответния административен съд.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към адвокат в кантората на 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg