fbpx

Отвличане на дете от родител

Много български граждани се сключват с чужденци, при които се случва международното отвличане на дете от родител.

Често пъти било поради несъгласие след раздяла или развод, децата стават жертва на трансгранично отвличане от родител

Веднага след развод или раздяла родител решава неправомерно да отведе детето в друга страна.Отвличане на дете от родител

Причина за това е недоволство от съдебното решение за родителски права или установен режим на лични контакти

Много родители смятат, че съдът в неговата родина ще бъде благосклонен към тях.

Правна защита при отвличане

Често пъти клиенти се обаждат с въпроса:

Съпругът ми отведе детето ни в чужбина ?

Кантората се занимава активно с незаконно отвеждане на дете в чужбина, без съгласието на родител.

Точна дефиниция за отвличане на дете от родител дава чл. 3 на Хагската конвенция:

1/ Деяние, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането;

2/ Деяние, извършено по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин

Обичайно местопребиваване в държава членка

Съгласно Регламент 2201/2003г. основен критерий за интереса на детето е защита по обичайно местопребиваване.

С този термин се определя кой е компетентен да разгледа спора за отвличане на детето.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от критерии:

А/ къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда

Б/посещава ли редовно детска градина или училище;

В/Детето владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки в семейната среда там.

За дете от брак между български и чужд гражданин е отведено или задържано неправомерно на територията на Република България, родителят с родителски права може да иска връщане на детето

Той може да поиска връщане му в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред. Отвличане дете от родител

В този случай, компетентен по тези спорове е Софийски градски съд, независимо къде живее детето.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Специфика на дела за отвличане по Хагска конвенция 

В случай на отвличане на дете от родител следва да се извърши проверка дали има неправомерно преместване или задържане на детето

В случай, че бъде установено, разпорежда незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване преди преместването или задържането.

Основният въпрос, който съдът разглежда в тези решения се постановяват с оглед интереса на детето.

Правна рамка на отвличане на дете

За отвличания, извършени на територията на Европейския съюз (ЕС), защитата е уредена в два международноправни източника

1. Регламент № 2201/2003 на Съвета-27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

2. Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980г.

Двата акта се прилагат паралелно и е въпрос на избор по реда на кой от тях ще се тръгне за защита.

В случай, че връщането на детето би го поставили под заплаха от физическо или психическо увреждане, Градски съд ще откаже връщането в държавата по обичайно местопребиваване.

Този отказ следва да бъде постановен, независимо, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето.

В случаите когато става въпрос за отвличане на дете, против неговата воля не са упражнени спрямо него.

Не става дума за престъпление а за деяние, което следва да бъде санкционирано по Хагска Конвенция или Регламент 2201/2003г.

В този случай, следва да се обърнете към адвокат по международно право и семейно правни въпроси.

Давност на електронен фиш

В повечето случаи,когато се касае за наказания по Закона за движение по пътищата въпросът най-често е относно т.нар. давност на електронен фиш.

Важното в случая, което трябва да изясним е, че електронен фиш се издава в срока по закон.

На основание чл.165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.

Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. установява условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Разбира се, трудно се случва, същият да бъде връчен на нарушителя и до връчване минава значителен период.

Какво представлява т.нар. давност на електронен фишДавност на електронен фиш

С изтичането на период от 3 години спрямо него се прекратява възможността и правото на държавата да търси административна отговорност по ЗДвП.

Тази отговорност касае пряко това лице за извършеното от него нарушение.

В закона са записани редица обстоятелства, който изключват отговорността на нарушителя, за което пряко се прилагат разпоредбите на Наказателният кодекс.

В този смисъл по чл. 80 ал. 1 т. 5 НК давностният срок на електронен фиш е 3*(три) години.

Този срок започва да тече от датата на извършване на нарушението и се прекъсва, ако се предприемат действия по преследване. За такива действия се приемат самото издаване на електронен фиш, опит последният да бъде връчен и други.

В случай, че не бъдат предприети действия в 3 годишния срок от извършване на деянието, административно-наказателното производство следва да бъде прекратено, а електронният фиш – отменен.

Отмяната не електронен фиш не става службено, а се налага тя да бъде извършена в рамките на съдебно производство пред съд.

В производството по издаване на електронен фиш се прилага и крайна – абсолютна преследвателска давност.

Съгласно текста на чл.81, ал.3 от НК, след изтичането на 4 години и половина от нарушението, образуваното административно производство по установяване на нарушителя следва се прекрати.

Предпоставка за отмяна на фиш

Прекратяването на образуваното административно производство по чл. 81 ал.3 НК се случва, независимо дали са направени опити електронният фиш да бъде връчен.

Електроният фиш се издава на собственика на превозното средство.

В случай, че МПС-то е собственост на юридическо лице, електронен фиш се издава на управителя.

Именно тук започват и най-сериозните пропуски на КАТ-Пътна полиция при съставянето на актовете и електронни фишове.

Погрешното адресиране и връчване на шофьор, а не на управител на дружеството собственик на автомобила, води до последваща отмяна на издадения електронен фиш или Наказателно постановление.

В случай на нужда от съвет или правна помощ, не се колебайте да се свържете с нас. Често пъти навременен съвет, може да спести достатъчно средства и нерви около наложената Ви глоба с фиш.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при съмнения за обжалване.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява електронен фиш ?

При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Как се издава електронен фиш ?

Електронен фиш се издава по образец, като в закона е посочено задължителното му съдържание: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Как се връчва електронен фиш?

Електронен фиш се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица.Електроният фиш се издава на собственика на превозното средство, а когато последното е собственост на юридическо лице – електроният фиш се издава на законният му представител.

Каква е давността на издаден електронен фиш ?

Давността на електронен фиш е три години, а абсолютната давност на издаден електронен фиш е четири години и половина. Срок започва да тече от нарушението, като при изтичането му производството по установяване на нарушителя се прекратява.

Как се обжалва електронен фиш ?

Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение директорът на съответната структура на МВР – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

 

Отмяна на завещание

В съдебната практика особено важен е въпросът как се отмяна на завещание.

Завещанието се отменя с всяко едно разпореждане със собствеността – с продажба, например на имущество, с което преди това е направено завещание, или с ново завещание, или с акт за отмяна на завещание, който също се извършва в нотариална форма.

Особеното на завещанието е, че то може да бъде променено докато човек е жив и дееспособен. Отмяна на завещание

Завещанието поражда своята сила след смъртта на завещателя, при него собствеността се прехвърля към наследника след откриването на наследството.

Съществуват два вида недействителност – нищожност и унищожаемост.

Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална.

Унищожаемите завещания пораждат действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред.

Условия за нищожност на завещаниеОтмяна на завещание

В практиката често се среща изготвеното завещание да има пороци, въз основа на които то не може да породи правното си действие.

Завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получи завещанието.

Законът за наследството изследва случайте в които завещателното разпореждане е нищожно:

  1. Когато не е спазена необходимата от закона форма при съставянето на нотариалното завещание и на саморъчното завещание,
  2. Когато завещателното разпореждане е било направено завещателното разпореждане, са противни на закона и обществения ред, на добрите нрави
  3. Когато условието и тежестта, с които завещателят е искал да обремени своя заветник или наследник, са невъзможни.

Завещанието е акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с имущество в полза на друго лице. откриване на завещание

Унищожаемост на завещание 

За унищожаемостта на завещание се приема – грешка, насилие или измама.

Искът за унищожаване на завещанието се погасява с изтичането на 3 години от деня, в който ищецът е узнал за причината.

Саморъчното завещание може да бъде съхранявано както при самОтмяна на завещаниеия завещател – до момента на  смъртта му, така и от избрано  лице.

В практиката когато едно изготвено и подписано саморъчно завещание се приема и входира за  поверително съхранение при  нотариус.

След съставянето на протокола, Нотариусът уведомява съдията по вписванията за приетото за съхранение завещание, като декларира  името на завещателя.

Като адвокат по наследствени дела съветваме нашите клиенти, че обявяването на саморъчното завещание се извършва от нотариуса, при когото то е било оставено за съхранение.

Ако завещанието се съхранява в архива на съответната служба по вписванията или от нотариуса, сезиран с искане от заинтересовано лице.

ПРОЦЕДУРА ПО ОТВАРЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ 

Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещание.

За място на откриване на наследството законът определя “последното местожителство на наследодателя” – чл. 1 от Закона за наследството

Заверен препис от завещанието ?

  • доказателства за правото на собственост на завещателя върху завещаното имущество към момента на откриване на наследството,
  • удостоверение за данъчна оценка на завещаните недвижими имоти,
  • доказателства за застрахователната стойност на завещаните моторни превозни средства,
  • удостоверение за наследници на завещателя,
  • декларация по образец за недвижими имоти и движими вещи – собственост на завещателя към момента на смъртта му,
  • платена държавна такса.

Откриване на завещаниеЗадължително следва да докаже и то чрез безспорни официални удостоверителни документи и идентичността между завещаното имущество и обективно съществуващите обекти.

Вписват се само преписи от обявени саморъчни завещания с такъв предмет.

Вписването се извършва по писмена молба на заинтересованото лице, към която се прилагат нотариално заверен препис от обявеното саморъчно завещание.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Как се отменя завещание ?

Завещанието може да бъде отменено по съдебен ред чрез искане пред съда с оглед неговата нищожност. Нищожността засяга както изписването на текста на завещанието, така и съмнения относно подписа на лицето, оставило завещание.

Колко вида завещания са налице ?

Съгласно закона за наследството в България са уредени само 2 *(два) вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. Те имат еднаква сила и възможности лицето, в чиято полза е написано да получи съответните наследства.

Какво представлява нотариалното завещание ?

Това е Завещателно разпореждане, което се извършва пред нотариус в присъствие на свидетели. Завещателят се явява лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Свидетелите не могат да бъдат такива лица, в чиято полза се прави завещателното разпореждане. Нотариусът следва да отбележи място и дата на съставянето на завещанието.

Какво се оспорва на завещанието ?

Исковете по Закона за наследството касаят автентичността на текста или подписа на завещателя. Оспорва се дали завещателят е изписал или подписал завещанието.

По какъв начин се установява автентичност на завещанието ?

Автентичността на завещанието се установява, чрез изготвянето на съдебно техническа - най-често това е графологична експертиза за това дали текстът или подписа на завещанието е изготвен респ. положен от завещателя.

 

Размер на обезщетение при превоз

В практиката по транспортни дела е важен механизма при определяне на точeн размер на обезщетение при превоз.

Застраховката „Гражданска отговорност на превозвача” покрива уговорените рискове, на които е изложен застрахования превозвач.

Удостоверяването на договорите за международни автомобилни превози на стоки се извършва с международната товарителница ЧМР.

ЧМР товарителницата е международен документ, който определя отговорностите и задълженията на страните по тези договори.

Отговорността на превозвачаРазмер на обезщетение при превоз

От момента на приемане на стоката за превоз до момента на доставката й, той отговаря за цялостната или частична липса или повреда на стоката, както и за евентуалното забавяне на доставката.

Превозвачът е освободен от тази отговорност, когато грешката е на праводателя, а не е грешка на превозвача.

Също ако резултатът се дължи на присъщ недостатък на стоката или на непреодолими обстоятелства.

Съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) от 1956г, това се равнява на цена в евро 10 евро на килограм

Начинът на определяне размера на обезщетението при вреди по товара при международен превоз е уреден в чл.25 ЧМР Конвенцията

В ЧМР товарителница по превоза е посочен размерът на товара в килограми.

При превоз на скъпа и лека стока ви препоръчваме допълнителна карго застраховка

При нея винаги се изплаща фактурната стойност на стоката.

В повечето случаи стоката е съпътствана от фактура за цялата стойност на превозвания товар.

Отговорност на превозвача при транспорт

Отговорността на превозвача е ограничена до максимална застрахователна сума от 8.33 разчетни единици за килограм липсващо бруто тегло

Тази стойност се следва от чл.2 Протокола от Женева/5.07.1978г., влязъл в сила от 28.12.1980г., с който е изменен § 3 на чл.25 от CMR.Размер на обезщетение при превоз

Република България не се е присъединила към този Протокол от Женева от 1978г., но същият е възпроизведен в нормата на чл.71, ал. З от Закона за автомобилните превози.

В ал.1 на чл.25 лимитираната отговорност на превозвача е изрично изключена.

При определяне стойността на цялостната или частична повреда на товара е относими е фактурна стойност, съответно фактурната стойност на вложения труд и материали.

Съгласно чл.24 от CMR Конвенцията, обявената в товарителницата стойност на стоката замества границата по § 3 на чл.23.

Съгласно чл.25, §.2, б. “б“ от CMR Конвенцията, обезщетение за повредена стока не надвишава сума, която би се получила за част от товара е обезценен от повреда.

Отговорността на превозвача за цялостни и частични липси е ограничена. Тя не може да надвишава 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Това е близо 10 евро за всеки килограм липсващ товар.

Превозвачът трябва да върне и заплатеното навло за превоза на стоката, митническите и други разноски.

Ако изпращачът е заплатил допълнителна цена и е обявил в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща съответните лимити, то превозвачът носи отговорност до обявения размер.

Ако доставката се забави, превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети, но не повече от цената на превоза, освен ако в товарителницата не е обявена стойността на стоката или особен интерес от доставката – тогава изпращачът заплаща допълнително.

Ограниченията на отговорността на превозвача не са валидни в случай на измама или грешка, приравнена на измама.

Възражение за неподсъдност по дело

Съдебните дела понякога биват образувани пред некомпетентен съд, за което се налага изготвяне на възражение за подсъдност по дело.

Когато се прави възражение за местна неподсъдност на дело, следва искът да се предяви през съда по седалището на ответника.

Не са редки случаите, в които исковата молба се предявява пред друг съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на дело се прави от ответната страна.

Това следва да бъде направено най-късно в срока за отговор на исковата молба. Възражение за неподсъдност по дело

Основания за неподсъдност по дело

Родова подсъдност- определя кой съд е компетентен да разгледа и реши делото като първа инстанция /районен или окръжен/. Тази подсъдност се следи служебно от първата инстанция и от въззивния съд.

Възражение може да се повдига най-късно до приключване на устните състезания пред въззивния съд.

Ако районен съд разгледа дело, подсъдно като първа инстанция на окръжния съд, решението е недопустимо- подлежи на обезсилване, като делото се изпраща за произнасяне на съответния Окръжен съд.

Местна подсъдност – определя кой от множеството родово компетентни съдилища следва да разгледа конкретното дело.

Местно компетентен е съдът, в чийто район се намира постоянния адрес на ответника, а ако ответниците са няколко и имат регистрация в районите на различни съдилища – компетентен е който е да е от тези съдилища.

С оглед наличието на подсъдност по дело е налице овластяване и задължаване на съда да реши самостоятелно делото.

Наличието на родова подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за решаването на делото.

С изключение на подсъдността по местонахождение на имота, за местната подсъдност, съдът не следи служебно.

Страните имат възможност да възразят за подсъдността в срок най – късно при депозиране отговор на исковата молба.

Особености при възражение за подсъдност по дело

Съгласно чл. 119 ал.1 от ГПК, възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

Съгласно чл.104 т.4 от ГПК, на окръжeн съд като първа инстанция са подсъдни искове по граждански и търговски дела с материален интерес над 25 000 лв.

Съгласно трайната съдебна практика при обективно кумулативно съединяване на искове е меродавна цената на всеки иск, а не общия сбор от всички.

Съдилищата следят служебно единствено за родовата подсъдност, както и за подсъдност по местонахождение на недвижим имот.

В случаи на възражение за неподсъдност може да се прави само от ответника и то най-късно в срока за отговор на исковата молба – чл. 119, ал. 3 ГПК. Възражение за неподсъдност по дело

Спор за подсъдност

В случай, че сезираният съд намери, че делото не му е подсъдно, с определение може да го прекрати и изпрати на компетентен съд.

Ако вторият съд смята, че не е компететен по делото и то не следва да се гледа пред него, той образува и повдигна спор за подсъдност.

Спорът за подсъдност се решава винаги от по-горен съд, а не равнопоставен на спорещите.

За допълнителна информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на email: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява възражение за неподсъдност

Възражение за неподсъдност е изготвено и мотивирано становище относно подсъдността и компетентността на съда пред който е било заведено и образувано делото.

В какъв срок следва да се подаде и направи възражението за неподсъдност?

Възражението за неподсъдност се подава най-късно в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК

Кой може да подаде възражение за неподсъдност по дело ?

Писмено възражение за неподсъдност на делото пред сезирания съдебен състав може да бъде подадено от ответна страна, чрез адвокат до съда, пред който се води делото.

Може ли съдът да откаже да уважи молбата ?

Да срещат се случаи, в които сезирания съд, дори и след възражение по чл. 119 ал. 3 ГПК не прекратява производството и се произнася по същността на спора.

Какво се случа, ако и втория съд е некомпетентен да разгледа делото ?

В този случай по чл. 93 ал.2 ГПК се открива самостоятелно съдебно производство в рамките на главния процес по т.нар. спор за подсъдност. Този спор се води от горестоящия съд на двата спорещи.

 

Особености отменителен иск по чл.135 ЗЗД

Съдебната практика по т.нар. отменителен иск е богата, което налага да бъдат изяснени всички особености отменителен иск по чл.135 ЗЗД.

Съдът по Павловия иск не проверява съществуването на основното вземане

След като се легитимира като кредитор е налице вземане, което не следва да е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение.

С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни.

Съществен елемент на защитата и особеност на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е, че недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба.

Искът по 135 ЗЗД е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворението на кредитора.

Кредиторът може да поиска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по чл.135 ЗЗД

Предпоставки за иска по чл.135 ЗЗДОсобености отменителен иск по чл.135 ЗЗД

За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД  не е необходимо вземането на увреденото лице да е изискуемо и ликвидно.

Това води до извода, че  кредитор по чл.135 ЗЗД е този, който има не само установено вземане, а и такова без влязло в сила съдебно решение

В съдебния процес кредиторът може да докаже вземането с всички допустими от закона доказателствени средства.

С оглед на това увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение.

С прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника.

В случай, че предмет на тези увреждащите действия е недвижим имот, то веднага след отмяна на увреждащите разпоредителни действия, кредитор ще може да насочи иск срещу този имот.

Защита на длъжника по иска за отмяна по 135 ЗЗД

За да се изяснят всички особености отменителен иск по чл.135 ЗЗД, следва да се разгледа и увреждането на кредитора.

Като защита на длъжник по иск по чл. 135 ЗЗД може да се противопоставят само възражения за вземането.

Поради това всички възражения и евентуални отговори за неустановеност със сила на присъдено нещо на кредитора са изцяло ирелевантни в производството по отменителния иск.

Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е отОсобености отменителен иск по чл.135 ЗЗД
категорията на обективните предпоставки.

Това действие на длъжника предполага, че чрез извършеното правно действие, с което той създава или увеличава неплатежоспособността си, чрез отчуждаване на имущество и намаляване на своите активи.

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили иск по чл. 135 ЗЗД

Увреждане  е налице при всяко действие на длъжника спрямо кредитора с което този длъжник се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на иска по чл. 135 ЗЗД.

Елементи на фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД

Законът изисква лицето, придобило права от увреждащите ни сделки също трябва да знае за увреждането, ако оспорваното увреждащо действие е било възмездно.

За да е налице знание за  увреждане, достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича
вземането на кредитора.

Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.

При кумулативното наличие на тези предпоставки, препоръчваме предявяването на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД.

При уважаването му с влязло в сила съдебно решение се обявяват за недействителни спрямо нас увреждащи ни актове на длъжника.

За повече информация и нужда от правна помощ, моля свържете се с нас за да Ви помогнем на следните телефони + 359 897 90 43 91, или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява отменителен иск ?

Отменителен е иска, при който кредитор може да обяви спрямо себе си за недействителна сделка, която длъжникът е извършил, за да намали имуществото си и по този начин да увреди интересите на кредитора като последният губи възможността да насочи принудителното изпълнение спрямо имущество, с което длъжникът се е разпоредил

При какви предпоставки се предявява отменителен иск ?

За да се предяви отменителен иск е нужно да е налице задължение на продавача на недвижим имот към кредитор, както и възмездност на сделката при прехвърлянето на имот към трети лица. Основният елемент е наличието на увреждане при прехвърлянето , с което продавачът е увредил кредитора, ако купувача е знаел за това увреждане и задължението на продавача към кредитора.

В какъв срок се предявява отменителния иск ?

Отменителният иск следва да се предяви до изтичане на 5 (пет) годишен срок от датата на извършване на разпореждането (сделката) спрямо длъжника за обявяване на разпореждането за недействително спрямо кредитора. От този момент започва да тече погаситенлата давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, която е петгодишна, доколкото не е предвидено друго в закона .

Кога възниква правото на отменителен иск ?

Правото на иск на кредитора за обявяване за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда възниква с извършване на увреждащото действие, което се явява сключеният договор за продажба или разпореждане с недвижим имот.

Какво трябва да направи увредения кредитор ?

Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни пред Окръжен съд спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. По този начин имуществото ще послужи за събиране на вземането, макар същото преди време да е продадено или отчуждено по друг начин.

Как да подам молба по отменителен иск ?

Производството по отмяна на разпоредителните сделки се образува чрез подаването на искова молба от кредитора до компетентния съд. Производството завършва с постановяването на съдебно решение, с което съдът обявява за относително недействителни по отношение на кредитора сделките, които го увреждат.

Срок за уведомяване за щета

Често пъти застрахователя отказва изплащането на щетата поради пропуснат срок за уведомяване за щета.

При настъпване на застрахователно събитие трябва незабавно да уведомите застрахователя за настъпилата щета.

Неободимо е да вземете всички мерки за ограничаване размера на щетите по Вашия или чуждия автомобил.

през периода на застраховката застрахованият е длъжен

А/да взема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,

Б/да спазва предписанията на застрахователя

В/да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на опасности и вреди

Г/да допуска застрахователя да прави проверки.

Не следва да поправяте автомобила преди оглед на застраховател и установяване размера на щетата.Срок за уведомяване за щета

Значителна част от отказите по съдебни решения за застрахователни дела идват поради пропуснат срок за уведомяване и регистриране щетата при застрахователя

В случай на лек удар или ПТП без значителни щети се съставя двустранен констативен протокол с другия участник без КАТ.

Основно изискване на застрахования 

Най-важното действие на пострадалия или застрахования е уведомление за щетата към застрахователя.

В Общите условия на всички застрахователи има изискване за бързо уведомление за щетата и поставя ограничения в срок за уведомяване за щета, в рамките на който следва да бъде предявена претенцията.

Документите за предявяване на претенция за щета на автомобил включват основно

  1. Попълнено уведомлените за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие от регистрационния талон на автомобила;
  3. Документ за преминат технически преглед,
  4. Копие от шофьорската книжка на водача и застрахователна полица.

Документите за предявяване на щета на имущество включват

  1. Уведомление за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие на застрахователната полица и сметка
  3. Описите на щетите към нея,
  4. Копие от документ за собственост

Ако застрахованият разполага с документи във връзка с направени разходи по възстановяването на вредите, следва да ги представи.

Застрахованите са длъжни да уведомят застрахователя за настъпване на застрахователно събитие в срок, указан в Общите условия

Този срок тече от узнаване или настъпване на пътното транспортно произшествие и важи при :

  1. При застраховка “Авто Каско” – 24 часа
  2. В случай на кражба или грабеж на автомобил до 72 часа от инцидента или неговото надлежно установяване.
  3. За  настъпване на пожар на автомобила – отново – до 72 часа.

Относно задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” – най-късно до 7 дни от ПТП-то или узнаване на обстоятелства за отговорност  на застрахователя

Неспазване на срока за уведомяване на ЗастрахователяСрок за уведомяване за щета

В случай на настъпило застрахователно събитие, изпускането на срока води най-често до отказ на застрахователя.

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да извърши действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да следва указанията на застрахователя.

Указанията могат да бъдат предвидени в условията на застраховката или да бъдат дадени от застрахователя предвид конкретния случай.

В случай че застрахованият не е съобразил указанията на застрахователя за ограничаването на вредите, последният може да откаже плащане

Същественото в някои случаи е да знаете,че обезщетение по застраховка Каско не се изплаща при

  • Щети вследствие употреба на алкохол или други упойващи вещества.
  • управление на автомобила от неправоспособни или нетрезви водачи

Ако е настъпило ПТП, единствено с материални вреди, се попълва двустранно констативен протокол.

В случай на разногласия между страните – кой е виновен за произшествието, екип на КАТ-Пътна полиция посещава мястото на инцидента.

Съставя се стандартен протокол за ПТП, определя се вина при настъпване на ПТП-то

За да предявите претенция по Гражданска отговорност към застрахователя следва да подготвите следните документи:

  • протокол за ПТП или двустранно констативен протокол;
  • удостоверение за банковата ви сметка;
  • документи за платени разходи;
  • документи на автомобила;
  • вашите лични документи.

Според Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнилнил всичките си задължения по КЗ.

В случай на забава да плати застрахователното обезщетение в срок, застрахователят ще дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава.

Освен обезщетението, застрахователят следва да покрие и разходите, които застрахованият надлежно е направил за ограничаване на вредите, дори ако усилията му са останали безрезултатни и дори тези разходи да са над застраховатлената сума по полицата.

Кога се съставя двустранен протокол 

Често пъти при инцидент с кола и катастрофа се задава въпроса кога се съставя двустранен протокол за ПТП ?

В този случай, редно е да изясним какво точно представлява този двустранен констативен протокол.

Значение на ДКП при ПТП Кога се съставя двустранен протокол 

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него факти, относими за механизма на ПТП.

Протоколът за ПТП се съставя от длъжностно лице и съставлява официален документ по чл. 179 ГПК.

В случай, че не е бил оспорен в хода на процеса той се ползва не само с обвързваща съда доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице

Протоколът за ПТП се ползва и с материална доказателствена сила и съставлява доказателство за изявленията пред съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия. Кога се съставя двустранен протокол за ПТП ?

Дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение от увреждането, носи доказателствената тежест на установяването за установяването на пълния механизъм на ПТП.

Това може да се случи посредством ангажирането на доказателства – разпит на свидетели,чрез вещи лица и др.

Действие на двустранен протокол за ПТП ?

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г. при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП.

Предпоставка за това е между участниците в произшествието има съгласие относно данните в двустранен констативен протокол.

Законът посочва, че механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на доказване.Кога се съставя двустранен протокол 

Съдебно Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК – Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ

Той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, относно механизма на ПТП.

Протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП

Същият следва да ангажира доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства.

Характеристика на двустранния протокол 

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие – ПТП.

По всеки договор за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят носи риска да заплати обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди.

Съгласно описаното в протокола за ПТП ответника следва да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват претенцията на ищеца.Кога се съставя двустранен протокол 

Механизмът на деянието се потвърждава на база констатираните по автомобилите увреждания посредством заключението на вещото лице, че същите могат да бъдат получени по посочения в Протокола за ПТП начин.

Ангажираните писмени доказателства следва изцяло да кореспондират с показанията относно обстоятелствата, при които е настъпил инцидента.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № ІЗ-41 от 12.І.2009 г. при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол заедно със план-схема на ПТП

Основания за иск чл. 135 ЗЗД

В практиката по търговски дела се налага изясняване на правните основания за иск чл. 135 ЗЗД.

В редица случай се наблюдават действия с които длъжникът се разпореждане не само с процесиите имоти, но и с цялото си останало имущество

С това той цели сочи на съзнателно предприети действия от негова страна да увреди интересите на кредитора.

Претенцията е по чл. 135 ал.1 от ЗЗД  за обявяване за недействително спрямо кредитор на извършеното от негов длъжник увреждащо действие.

Това действие следва да бъде за възмездно разпореждане с недвижим имот. Важно значение за провеждането на павлов иск имат всички основания за иск чл. 135 ЗЗД. 

Съдебната практика сочи изискването за валидно сключен Договор за продажба и знание от длъжника и третото лице.

Съгласно разпоредбата чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреждането.

Правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД е налице, когато с правно действие длъжникът намалява имуществото си, с което се осуетява удовлетворяване вземането на кредитора.

Основателността на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/качеството кредитор; 2/извършено правно действие от длъжника, с което уврежда кредитора, както и 3/субективния елемент – знание на длъжника, че с това действие се уврежда интересите на кредитора.

При възмездна сделка ищецът следва да докаже и знанието за увреждане на кредитора у третото лице, с което длъжникът е договарял – арг. чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

По общо правило ищецът по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за да има качество „кредитор“, следва да разполага с вземане срещу ответника, възникнало преди датата на правното действие, което се оспорва с иска.

Само по себе си това действие на длъжника представлява намаляване на имуществото му и застрашава интересите на кредитора.Основания за иск чл. 135 ЗЗД

Правни основания за иск чл. 135 ЗЗД

Всяко съдебно производство изобилства от примери относно основания за иск чл. 135 ЗЗД. В този случай следва да се отделят най-важните, а именно:

  1. Наличието на кредитор за вземането към длъжника.

Законът не съдържа изрично изискване вземането да е ликвидно и изискуемо към момента на увреждащото действие, извършено от длъжника

Налице е богата съдебната практика с решения на ВКС –

  • Съдебно Решение № 1562 от 20.V.1982 г. по гр. д. № 805/82 г., I г. о. ВКС;
  • Съдебно Решение  № 422 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1469/99 г., V г. о.

Целта на отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите

Възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, преди да настъпи изискуемостта.

В този случай от значение е вземането да предшествува по време увреждащото действие на длъжника.

   2. Плащане на цена на имот след прехвърляне към трето лице

В случай на извършена продажба, законът счита, че  е увреждащо кредитора действие. Предпоставка за павлов иск по чл.135 ЗЗД е вещта да е отчуждена и продадена.

Това е така, тъй като длъжникът реално е намалил свое имущество с недвижим имот на значителна стойност

Към основания за иск чл. 135 ЗЗД е необходимо длъжникът да няма достатъчно имущество, за удовлетворяване на взискателя.

С тази сделка длъжникът е осуетил възможността кредитора да насочи изпълнение върху имущество за удовлетворяване вземане на кредитора

Съдебната практика посочва, че всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника.Основания за иск чл. 135 ЗЗД

С това прехвърляне се затруднява изпълнението на задължение към кредотора

Законът не изисква ищецът да доказва претърпени вреди от сделката или невъзможност да удовлетвори от вземането си.

Същността на иск чл.135 ЗЗД е да се опази кредитора от намаляване длъжниковото имущество и да се подготви то за принудително изпълнение.

3. Знанието на продавача и трето лице (купувач) за увреждане

Знанието е едно от правните основания за иск чл.135 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Искът по чл.135 ЗЗД е конститутивен.

Субективният елемент е знание за увреждането на кредитора. По общо правило, в хипотезата на иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи знанието за увреждане на кредитора, както на длъжника така и на третото лице.

Според практиката на ВКС, знанието на длъжника за увреждането на кредитора произтича от съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено

В този случай субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат правата на кредитора.

С него се упражнява едно потестативно право на кредитора, да бъде обявено относително за недействително спрямо него, разпореждане на длъжника

В същността на основания за иск чл.135 ЗЗД е необходимо действие на длъжника, което уврежда кредитора, както и знание на длъжника и третото лице – приобретател.

Знанието за увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД следва да е налице към момента на разпореждането.

Съдебната практика приема, че знанието на купувача за увреждането на кредитора с извършено от длъжника прехвърляне на недвижим имот с договор следва да се преценява към момента на сключване на договора.

Правната сделка на длъжника може да бъде обявена за недействителна спрямо длъжниковия контрахент само ако той е бил недобросъвестен.

Знанието, респективно намерението за увреда на третото лице-контрахент на длъжника има същото съдържание каквото има знанието, респ. намерението за увреда на самия длъжник.

Какво представлява искът по чл. 135 ЗЗД ?

Според посочената разпоредба „Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им длъжникът е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането“.

Кога може да се предяви иск по чл. 135 ЗЗД ?

Иск за отмяна се предявява при наличие на няколко предпоставки: 1) увреждащо действие от страна на длъжника; 2) третото лице, с което длъжникът е договарял, да е получило имуществено благо, вследствие на увреждащото действие; 3) длъжникът да е съзнавал, че уврежда кредиторите; 4) изисква се третото лице също да знае, че уврежда кредиторите. Нещо повече, да е могло да знае, като положи грижата на добър стопанин.

Кой може да предяви иск по чл. 135 ЗЗД ?

кредиторът да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, има обезпечаваща интереса му за удовлетворяване при принудително изпълнение чрез премахване намаляването на имуществото му, служещо за общо обезпечение на неговите кредитори. „Кредитор“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, спрямо което длъжникът е обвързан със задължение за престиране съобразно уговореното помежду им или определеното от закон. Без значение е видът на престацията – парична или непарична, вкл. непаричното вземане по алеаторен договор

Кога е налице знание на купувача -трето лице ?

Знанието за увреждане е субективната предпоставка на отменителния иск. При сурогационния иск не е необходимо у длъжника знание или пък намерение за увреждане. Необходимо е длъжникът да съзнава по време на извършване на правното действие, че с него ощетява кредиторите си, че създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на своите кредитори. Освен длъжникът и третото лице да е знаело, че уврежда кредитора.

Встъпване в права на превозвача

Обичайна практика след щета и плащане от страна на заинтересовано лице е да се стигне до встъпване в права на превозвача.

В този случай, законът, в разпоредбата на чл.362 ТЗ предвижда възможност спедиторът сам да извърши изцяло или отчасти превоза

Едва след като е платил за причинените щети би имал правата и задълженията на пострадалия превозвач.

Основания за встъпване в правата на превозвачаВстъпване в права на превозвача

Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза, уреден в приложимия в Кодекса на застраховането.

Застраховката на превоза еимуществено застраховане на вещи с цел риск на превозвания товар въпреки вина на превозвача.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят или спедиторът, изпълнил едно чуждо задължение, встъпва в правата на застрахования по чл. 74 ЗЗД срещу причинителя на вредата или застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Това всъпване по чл. 74 ЗЗД се случва до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски

Основания за встъпване в права на превозвача

Договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. 

Когато обект на застраховането са стоки, се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки

В този случай на застрахователя е съгласно текста на чл.32 ал.1 б.“а“  ЧМР Конвенция

Срокове за претенцията 

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който е обезщетил увредения се обуславя от следните факти:

1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане   с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди;

2/  отговорност на превозвача съгласно ЧМР Конвенция

3/ наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на превозвача“.Встъпване в права на превозвача

В нея се предвижда, че исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок

Този срок тече от деня, в който стоката е била доставена.

Срокът по чл.32 ал.1 б.“а“  ЧМР Конвенция не намира приложение при предявен от суброгиралия се застраховател срещу превозвач или спедитор.

Съгласно разяснения в т.14 Постановление №7/77г. на Пленум ВС, относно регрес на суброгиралия се застраховател се прилага обща давност в чл.110 ЗЗД.

Този давностен срок започва да тече от момента на изплащането на застрахователно обезщетение.

Право на регрес възниква с плащане на обезщетение от застраховател или трето лице.

При констатиране на явни повреди при доставяне на стоката, получателят следва да направи възражения пред превозвача най-късно в момента на доставянето

Това следва да бъде извършено съгласно чл. 30 ЧМР Конвенция, в противен случай до доказване на противното се счита, че е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата.