fbpx

Признаване чуждестранни съдебни решения

Съдебната практика по някой дела все по-често налага нуждата от признаване чуждестранни съдебни решения.

Това действия представлява съдебно производство по въвеждане на едно чуждестранно решения в съдебната система на страната.

Това се налага за актове, които са постановени от чуждестранни съдилища и нямат пряко действие в Република България.

Националното законодателство не съдържа достатъчно разпоредби, които да уредят детайлно материята.

Именно затова в своята дейност Европейският съюз и Съвета на Европа приеха Регламенти имащи ранг на закони, уреждащи детайлно тази материя.

Правна регламентация на признаване на чуждестранни решенияПризнаване чуждестранни съдебни решения

Законът не съдържа детайлно описание и достатъчно разпоредби касаещи признаване и допускане на изпълнение на решения и актове на държави в ЕС

В правната наука следва да се прилага не само уредбата на чл. 621 и сл от ГПК, но и Регламенти на ЕС с оглед настъпила хармонизация на правото в държавите-членки на ЕС.

С въвеждането на Регламентите и Директивите на ЕС се налага приложението на единни норми, които всички държави-членки на ЕС прилагат.

Законът предвижда ред, при който едно съдебно решение постановено в държава членка, следва да бъде признато и допуснато за изпълнение на територията на Република България.

Това касае разбира се приложението на Регламенти и Директиви на ЕС относно въвеждането на чуждестранни съдебни решения.

Признаване на чуждестранни решения извън ЕС

След като има създаден ред за признаване на чуждестранни Съдебни решения, възниква въпроса за признаване на чуждестранни решения извън ЕС.Признаване чуждестранни съдебни решения

Признаване и допускане на изпълнението на съдебните решения, постановени в чужди държави, които не са част от ЕС по различна процедура и ред, а именно ред, определен в КМЧП.

В КМЧП е разписана процедурата по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (извън ЕС).

По отношение на тези актове в българският закон е определена съдебната процедура по признаване на тези чуждестранни съдебни решения.

Важно По разпоредбата на чл. 121 ал. 1 КМЧП съдът в производството по признаване и допускане за изпълнение не може и не следва да навлиза в разглеждане на спора по същество.

Респ. налице е конкретен ред за допускане за изпълнение в Република България на тези съдебни решения.

ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на РЕШЕНИЯ

Признаване и допускане на изпълнението на съдебните решения, постановени в чужди държави, които не са част от ЕС следва да е по различна процедура и ред, а именно реда, определен в КМЧП.

В част Четвърта, глава 12, членове от 117 до 124 на КМЧП е разписана процедурата по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България.

Съгласно част четвърта на КМЧП условията въведени в чл. 117 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението са следните:

– Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:

-чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;

-на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;

-ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;

-ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съдобразуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;

-признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

#Екзекватура, #Съдебнаекзекватура, #Признаванеразвод, #Екзекватура, #КМЧП, #чуждестранносъдебнорешение, #Решениеразвод, #изпълнение

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или на mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява признаване на Решение ?

След присъединяването на Република България към ЕС по отношение на признаването и допускането на изпълнението на решения и други актове, постановени в други държави-членки на ЕС се прилага правото на ЕС и създадените в ГПК норми.

Каква е процедурата по признаване ?

Признаване и допускане на изпълнението на съдебните решения, постановени в чужди държави, които не са част от ЕС следва да е по различна процедура и ред, а именно реда, определен в КМЧП. В част Четвърта, глава 12, членове от 117 до 124 на КМЧП е разписана процедурата по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни решения и други актове (на държави извън ЕС) в България.

Какви са условията за признаване на решение ?

Съгласно част четвърта на КМЧП условията въведени в чл. 117 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението са следните: 1.Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 2. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 3. На ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 4. Между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 5. Между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 6. Признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

Какво се случва в производството по екзекватура ?

Съгласно чл. 118 – Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява. При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд. За допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява иск пред Софийския градски съд. Към молбата се прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила.

За какво следва да се внимава при екзекватура ?

Съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд. Длъжникът може да направи възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането в сила на чуждестранното решение. Длъжникът не може да прави възражения за погасяване на задължението въз основа на обстоятелствата по ал. 2, след като решението за допускане на изпълнението е влязло в сила.

Особености на екзекватурата пред съд ?

Пред съда следва да се представи заверено от Министерство на външните работи на Република България решение, да е видно, че същото е влязло в сила – посредством изрично отбелязване или удостоверение, издадено от съответния съд. След преценка на условията по чл. 117 КМЧП и проверка дали не противоречи на българския обществен ред съдът се произнася като признава или не – на осн. чл. 117 КМЧ съответното съдебно решение и допуска или не неговото изпълнение на територията на РБ. Важно е да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 121 ал. 1 КМЧП съдът в производството по екзекватура не навлиза в разглеждане съществото на спора

Oспорване на съдебна експертиза

Чести са случаите в съдебните зали по време на съдебно заседание, когато се стига до оспорване на съдебна експертиза.

Когато за изясняване на въпроси по делото, са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, съдът назначава и съдебна експертиза.

Съгласно изискването на закона съдебна експертиза по делото за събиране на доказателства се назначава по искане на страната или служебно.

Съдебна експертиза се назначава, когато за изследване на даден въпрос са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага /чл.157, ал.1 ГПК/.

Предмет на експертизата е въпрос в областта на медицината, икономиката, техниката и други науки.

За разлика от свидетелите, които изнасят пред съда само факти, вещите лица дават освен сведения, и изводи относно фактите по делото – т.е. те консултират съда.

Съдът е длъжен да назначи вещо лице, когато за изясняването на определени въпроси са необходими специални знания в съответната област.

Съдът има право да възложи задачата и на вещо лице, което не е включено в списъка.

Когато вещото лице се назначава служебно, разноските за експертизата се поемат от страните или от страната, която експертизата ползва.

Съдът не може да откаже да допусне това доказателствено средство с мотива, че разполага със съответните специални знания. В определението, с което съдът допуска и назначава експерта се посочват: предмет, задача, материали и цел на експертизата.

Какво представлява съдебната експертиза ?Oспорване на съдебна експертиза

Експертизата представлява способ за събиране на доказателства, използван широко в съдебната и извънсъдебната дейност на съдилищата

Тази дейност цели изясняване на някои обстоятелства и въпроси, необходими специални знания от областта на науката, изкуството и техниката.

Легална дефиниция на „експертиза“ се съдържа в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписване, квалификация и възнаграждения на вещи лица.

Съгласно Наредба 2 експертиза представлява процесуално регламентирана дейност, извършвана по искане на  компетентния орган от лица, които притежават специални знания и умения за изследване на обекти или обстоятелства.

Тези способности на вещите лица са свързани с изясняването на определени обстоятелства, с които знания и умения съдът не разполага.

Правомощия на вещото лице по делото 

Вещото лице не може да бъде роднина на страна по права линия, съпруг, роднина по съребрена линия до ІV степен вкл., по сватовство до І степен, както и изобщо лице, заинтересувано от изхода на делото.

В случай, че бъде назначено такова вещо лице, то следва да бъде отстранено и заменено с друг експерт в същата област, разполагащ с правоспособност.

Вещото лице има свободен достъп и може да прави справки по делото, по което е назначено.

То има право да , да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, прокуратурата, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби.

Разноските за събирането на доказателства, чрез назначена експертиза се понасят от страната, която ги е поискала.

Това правило търпи изключение в случаите, когато отсрещната страна няма въпроси.

При нужда да бъде установен факт, съдът служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежест на доказването.

Това е постановено в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.,) ОСГТК.

Действия по оспорване на съдебна експертиза

Oспорване на съдебна експертиза се допуска след като се изслуша  заключението в експертизата на вещото лице.

Съдебната практика сочи няколко основни акцента при оспорване на заключението на вещото лице

Най-честата причина за оспорване е некомпетентност на вещото лице.

Друга причина е липса на ясни отговори на поставените в съдебно заседание въпроси. Oспорване на съдебна експертиза

Следва да бъде извършена проверка относно легитимността на вещото лице и регистрацията му в Камарата на независимите оценители.

Когато се установи, че такава регистрация не е налице, това е основание за искане за отмяна на експертизата.

Експертизите се извършват от т.нар. „вещи лица“, които представляват специалисти в съответната област на науката, изкуствата, техниката и занаятите.

Експертизата се назначава с решение, постановление или определение на органа на предварителното разследване, прокуратурата или съда.

Когато вещото лице не разполага с квалификация да изпълни поставените задачи на основание чл. 198 ГПК следва да се освободи от дейност. 

В този случай заинтересованата страна, може да поиска повторна – единична или направо тройна експертиза.

Назначеното вещо лице винаги може да бъде заменено с друго, ако не успее да изпълни задачата поради болест, некомпетентност или други причини.

Това са случаите, в който са налице съмнения за пристрастност и необективност на заключението,  представено на съдебния състав.

Заключението се приема в съдебно заседание, в което вещото лице трябва да се яви лично и да заяви, че го поддържа, като отговори на поставените въпроси от съда и страните.

Приемането на заключението означава само, че същото става част от доказателствата по делото, без обаче да обвързва съда.

При несъгласие и със заключението на тройната експертиза, може да се назначи нова тройна, която се възлага на други три вещи лица. Последващо разширяване състава на експертизата – петорна, седморна и пр., е недопустимо.

По изключение, когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.

Какво представлява съдебната експертиза ?

Съдебната експертиза е становище на вещо лице експерт, който подпомага съда при събирането на доказателства в съдебния процес. Заключението на вещото лице се цени от съда при постановяване на окончателният акт по делото, след изслушването му в съдебно заседание.

Може ли да се иска отвод на вещото лице ?

В случай, че се установят доказателства за пристрастност или некомпетентност на вещото лице, както и с оглед липсата на нужните знания и умения, всяка заинтересована страна в съдебния процес може да поиска вещото лице да се отведе поради пристрастност или некомпетентност.

Как се оспорва назначена съдебна експертиза ?

Оспорването на съдебна експертиза е сериозен ангажимент на всеки адвокат по време на съдебния процес. Оспорването задължително трябва да почива на сериозни аргументи и доказателства за липсата на отговор на поставените въпроси или некомпетентност на вещото лице.

Кога следва да се иска нова експертиза по дело ?

Искането за назначаването на нова -единична или тройна експертиза ще бъде уважено в момента, в който заинтересованата страна представи доказателства относно липсата на компетентност или липсата на адекватен и точен отговор от страна на назначеното по делото вещо лице.

Кой носи разноските при назначаването на експертизата ?

В случай, че страна в процеса поиска допускане назначаване на съдебна експертиза, тя следва да поеме разноските по тази експертиза, освен ако и отсрещната страна няма въпроси, на които вещото лице следва да отговори по делото.

Отмяна на административни актове

След като един административен акт влезе в сила съществува правна възможност за отмяна на административни актове. 

Производството по отмяна се развива съгласно глава XIV АПК.

Законът определя и кръг на лицата, оправомощени да искат отмяна, за която съдебният акт е неблагоприятен.  Съществен въпрос, който разглежда закона (АПК) са и основанията за отмяна. Отмяна на административни актове

Основания за отмяна административни актове

Като основание за отмяна на административни актове се допуска в случаите се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
Същевременно законът изрично насочва, като основание за отмяна неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът
Правно основание за отмяна представлява престъпно действие на страна, представител или член от състав на съда, установена по надлежния ред.
Отмяна по съществуващото законодателство се допуска и в случаите, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение е бил отменен;
Правно основание за иск по чл. 239 АПК е фактът, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
Административен съд би уважил и иск вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана
Това основание се доразвива и в ситуациите, в който страна не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
Като последно към правните основания за отмяна се възприема и факта, че решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Обжалване по реда на чл. 239 АПК Отмяна на административни актове

Обжалването на актове на горепосочените основания, представлява редовен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения.

За тези актове е приложим и надлежния описан в закона ред за тяхното оспорване.

Като доказателства могат да се използват, събраните редовно през административния процес данни.

Годни доказателства са свидетелски показания относно релевантни за делото факти и обстоятелства.

Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Той може да обяви нищожност на административния акт, да го отмени или да отхвърли оспорването му.

Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд

Срокът за ообжалване е четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Рискове при упълномощаване за сделка

В последните години все по често се заговори за възникване на рискове при упълномощаване за сделка.

След въведената система, законът за Нотариусите и нотариалната дейност даде възможност за проверка на издадени нотариално заверени пълномощни за сделка.

Легитимацията на страните в по сделка и извършване на сделки чрез фалшиви документи за самоличност е обект на проверка.

Съгласно чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сделка в нотариална форма (нотариален акт), трябва да бъде с нотариална заверка на подпис и съдържание.

Често пъти се случва при продажба на имот, пълномощното да не е заверено с нужните печати и на подпис и на съдържание.

Когато пълномощното за сделка с недвижим имот се съставя в чужбина, нотариалната заверка на подпис и съдържание се извършва от консул.

В случай че консулът се намира далеч заверка се извършва от компетентния в съответната държава нотариус.

Пълномощното, удостоверено от чужд нотариус, се превежда на български език, легализира или заверява с апостил.

Проверка пълномощно за сделка за сделкапроверка пълномощно за сделка

С въвеждането на регистър за пълномощни и завещания, всеки нотариус може да направи справка дали дадено пълномощно действително.

Проверката на документите при рискове при упълномощаване за сделка обхваща дали нотариалното пълномощно, заверено в писмен вид ограничи възможностите да се спекулира с фалшиви пълномощни.

Съдържанието на пълномощното, с което се прехвърля имот, както и обема на представителната власт са риск.

Валидността на нотариалния акт, изповядан чрез представители зависи от валидността на пълномощните на страните.

При проверка на пълномощно е спорен въпросът дали е достатъчно на пълномощник да се разпореди с конкретен имот без описание на съществени елементи от имота.

Някой нотариални кантори изискват да се опишат подробно съществените елементи на имота за сделката.

За да се избегне риска определена сделка с недвижим имот да бъде обявена за недействителна поради липса на представителна власт, се проверява пълномощното.

При сделка с пълномощници пълномощното трябва да съдържа достатъчно подробна информация за покупко-продажбата.

Нотариусът, пред когото се изповядва сделката е длъжен да изследва представителната власт и правомощията в пълномощното

Според последните случаи в спорната съдебна практика тази проверка не гарантира защита срещу рискове по сделката.

За гаранция на документите е образувано тълкувателно дело на ВКС за съдържание на пълномощното (Тълкувателно дело ВКС № 5/2014 г.)

Рискове при упълномощаване за сделкаДори и пълномощното да е изрядно, подробно и изготвено съществуват рискове при упълномощаване за сделка.

Такива рискове не оставя място за съмнения и тълкувания относно представителната власт и правомощията на пълномощника, възможно е упълномощителят да е оттеглил пълномощното

В случай, че пълномощно е обявено за нищожно и упълномощителят не е разбирал свойството и значението на постъпките, купувачът не става собственик.

Ако сделката не бъде оспорена за нищожна по съдебен ред, купувачът след 5 години ще придобие по давност собствеността.

Отговорност за грешно налято гориво

При бързане се случва на бензиностанция да се стигне до грешно налято гориво.

Същественият въпрос след това е, кой следва да поеме отговорност за грешно налято гориво ?Отговорност за грешно налято гориво

При зареждане на автомобил с грешно гориво е твърде възможно да се стигне до сериозни последици за двигателя на автомобила.

По-модерните дизелови автомобили имат чувствителна система и в този случай, може да претърпи скъп ремонт.

Ако на бензиностанция са заредили Вашият автомобил с грешно гориво в резервоара, следва да предприемете стъпки за да решите проблема

В този случай ще се наложи да пазите касова бележка за грешното гориво и осигурите свидетел за дело за

Обезщетение при грешно гориво

Исковата претенция в този случай е в съответствие с изискването на чл. 195 ал.1 ЗЗД, представляваща иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди на автомобил от продажба на некачествено гориво.

Исковата претенция следва да бъде обоснована детайлно с поведението на служител на бензиностанцията, както и действия по продажбата на некачествено гориво.

Аргумент за защита на пострадалия е , че на капачката на резервоара има надпис „дизел”, поради което трудно може да се сбърка вида гориво.Отговорност за грешно налято гориво

Съдебна процедура по търсене отговорност за зареждане 

 Съдебният иск се предявява за поправяне на закупената вещ за сметка на продавача-чл.195 ал.1 пр.3  ЗЗД.

В случай на грешно поставено гориво от служител, довело до тежък ремонт на двигателя се търси отговорност за щети.

Виновният следва да заплати само стойността на ремонта, затова с оглед разпоредбата на чл.193 ал.3 изр.1 във връзка с чл.82 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл.193 ал.3 от ЗЗД е категорична, с императивен характер „Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка”, а в случая, явно е налице немарливо изпълнение на трудови функции от страна на негов работник.

Възражение срещу иска за обезщетение 

В случай на възражение,  че продавачът следва да отговаря по друг ред,  като работодател по чл.49 от ЗЗД, а не на договорна отговорност.

Върховният съд е дал становище по този въпрос в ТР №54 от 23.06.1986г. по гр.д.№21/86г. на ОСГК:

„Щом като увреденият е носител на повече от едно субективно право, той трябва да може по пътя на което и да е от тях да постигне удовлетворение. Недопустимо би било наличието на едно право да прави невъзможно осъществяването на друго.

Пострадалият може да избере иск, чрез който най-лесно ще осъществи желания резултат.”Отговорност за грешно налято гориво

Срокове за претенция за обезщетение при грешно гориво

Основно изискване при водене на иска е да са спазени сроковете по чл.197 от ЗЗД.  За ясно ще отбележим, че това е шест месеца до една година от настъпването на увреждането.

Ако в срок от шест месеца не констатирате щетата срещу собственика на бензиностанцията, наляла грешното гориво, което е увредило двигателя.

Ще се наложи да водите дело за обезщетение по друг ред срещу служителя, налял грешното гориво, но не и срещу дружеството на бензиностанцията.

Непозволено увреждане в процеса

В много ситуации в съвременния живот се стига до настъпване на вреди и веднага излиза въпроса за непозволено увреждане в процеса.

Непозволено увреждане в гражданският процес е основна категория разглеждана по дела за причинени вреди и щети към едно лице.

Институтът на деликтната отговорност, уреден в чл.45 – 54 от ЗЗД, е един от основните принципи в защита на правата на гражданите и юридическите лица в случаите на непозволено увреждане обхваща различни фактически състави на отговорността за лични действия на физическо лице.Непозволено увреждане в процеса

Особеност на непозволеното увреждане

При т.нар. деликт или непозволено увреждане е нужно да бъде извършено действие или бездействие, в резултат на което да се стигне до вреди.

За състава на деликтната отговорност е необходимо и изискването за настъпила вреди и причинно следствена връзка.

Сложният фактическия състав на непозволеното увреждане е съставен от няколко кумулативно свързани елемента, като липсата на който и да е от тях изключва приложението на института, респ. не води до ангажирането на деликтната отговорност на причинителят.

Вината е единият елемент от фактическия състав при непозволеното увреждане и е свързана с психологическото поведение  на лицето или лицата, причинили увреждането или в резултат на което е станало увреждането, имащо самостоятелна правна важимост.

В гражданското ни законодателство е установен принципа залегнал в чл.45 ал.2 от ЗЗД, според който във всеки случай на непозволено увреждане, вината на причинителят се предполага до доказване на противното.

Оборимата законова презумпция  за вина на причинителят на непозволеното увреждане е установена в полза на пострадалият – щом са причинени вреди, законът предполага, че това е било виновно и прехвърля тежестта на доказване на причинителя.

Елементи на фактическия състав непозволено урежданеНепозволено увреждане в процеса

  1.  Вреда, настъпила от действие или бездействие;
  2.  Причинно следствена връзка с вредата и настъпилия резултат;
  3.  Вина на дееца за извършеното действие/бездействие;
  4.  Противоправност на деянието – действие/бездействие;
  5.  Умисъл за извършеното деяние – действие/бездействие;

Обезщетение причинени вреди от непозволено увреждане

Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1, 1 -во изр. ЗЗД за вреди от деликт възложителят отговаря имуществено за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.

Обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е доказано, макар и те да са настъпили след констатиране на увреждането и дори след предявяване на иска за обезщетение.

Част от претърпените вреди са и вредите от забавата при изпълнение на паричното задължение за обезвреда.

Освен обезщетяване на имуществени вреди законът допуска и обезщетяване на неимуществени вреди

Те не подлежат на парично остойностяване и при които съдът определя обезщетението и кръга на обезщетените лица по справедливост. (чл.52 ЗЗД)

По правило кръгът на обезщетение за увредените лица за неимуществени вреди обхваща близките роднини на пострадалото лице – низходящи, възходящи и съпруг.

Съгласно този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Според Постановление №7/30.12.1959 год. на Пленума на ВС отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.

Непозволено увреждане в процесаОтговорността по този текст на закона се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да се докаже във всеки конкретен случай.

Вината се предполага до доказване на противното. Всички елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване.

Според чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания.

Съгласно закона страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях.

В противен случай, съдът е длъжен да приеме че недоказания факт за неосъществил се такъв.

Срок за претенция от непозволено увреждане 

Нормата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват вземания, за които законът не предвижда друг срок

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, давността за непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца.

За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Обезщетение грешно заредено гориво

В практиката се случва при грешка в зареждане на автомобил да се претендира получаването на обезщетение грешно заредено гориво.

Зареждането на бензин в дизеловия резервоар е лесно в автомобили без защита срещу грешно зареждане.

Налице са последици от объркване на горивото. Дизелът има и функция на лубрикант за горивната система. Бензинът от своя страна не може да свърши същото и ето защо грешно зареждане може да доведе до преждевременно износване на компоненти.

В случай на грешка при зареждане на автомобил, добавено от служител се дължи компенсация от страна на собственика на търговския обект на място. Обезщетение при грешно гориво

Друг начин да бъдат възстановени причинените вреди е чрез обезщетение по съдебен ред при грешно заредено гориво.

Обезщетение при грешно гориво по съдебен ред

Съществен елемент е да съхранявате всички необходими писмени документи. В това число спадат следните писмени документи :

  • касови бележки за зареждане с погрешно гориво,
  • данъчна фактура ако е била издадена,
  • писмена кореспонденция  с отговор на представител на бензиностанцията
  • покана за уреждане на спора и др.

Какво обезщетение се претендира при зареждане бензин вместо дизел?

Най-общо обезщетението, което може да поискате от страна на собственика на бензиностанцията – било верига – или самостоятелен обект най-често варира и се изразява в материални вреди и нематериални вреди.

Предпоставка за иск за обезщетението – самото действие по зареждането да е извършено от служител на обекта.

Към първите (материалните) спадат всички разходи за стойността на грешно зареденото гориво, ремонт на автомобила, възникнали разноски по транспортиране и др.

Важно : Разноските при зареждане с погрешно гориво следва да се намират в пряка връзка от вредите при зареждане. 

Съществен момент в това производство е изясняване на отговорността на бензиностанцията, че същата не е положила всички необходими действия за продажба на съответното гориво.

Възможно е да са възникнали и др. неудобства – провалена почивка –  планирана екскурзия в чужбина или просто неосъществен заплатен уикенд с автомобила.

В този случай, пострадалия може да претендира и за възстановяване на т.нар. материални и нематериални вреди от зареждането с грешно гориво.Обезщетение грешно заредено гориво

Несъмнено, заедно с материалните са възникнали и неимуществени вреди особено при зареждане на дизел вместо бензин.

Те се изразяват в причиненото неудобство, загубеното време на бензиностанцията, дейности при лоши климатични условия, и др.

Погрешно заредено гориво 

От налична касова бележка лесно ще се установява по несъмнен начин настъпила вреда, изразяваща се в претърпяна загуба от грешно заредено гориво.

В случая искът ще бъде за поправяне на закупената вещ за сметка на продавача-чл.195 ал.1 предл.3 от ЗЗД.

Продавачът дължи и връщане на заплатената цена за сгрешеното гориво съгласно разпоредбата на чл.191 ал.1 пр.2 ЗЗД.

СРОК за иск и обезщетение при грешно гориво 

Срокът за иск за обезщетение по чл. 197  ЗЗД при грешно заредено гориво е 6 (шест) месеца от дата на касовата бележка. 

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Възстановяване на срок по дело

В съдебната практика, често се стига до пропускане на някой срок и поради това се налага възстановяване на срок по дело.

Законът има изрична регламентация на процедурата по възстановяване на пропуснат процесуален срок по делото

Най-съществената причина за уважаване искането за пропуснат процесуален срок е наличието на особени и непредвидими обстоятелства, довели до изпускане на срока.

Целта на съдебното производство е да се релевират и уважат обстоятелства, които страната не е могла да предвиди и преодолее.Възстановяване на срок по дело

Въз основа именно на такива особени и непредвидими обстоятелства се е стигнало до пропуск и същевременно прекратяване на производството.

   Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК допуска изключение от установените принципи за състезателност и концентрационно начало в гражданския процес

Това дава възможност на страната, пропуснала процесуалния срок, да поиска неговото възстановяване с цел извършване на действие.

Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличието на предпоставките, посочени в чл. 64, ал.2 от ГПК.

За да бъде възстановен срокът, той следва да бъде изтекъл, да е пропуснат и пропускането му   да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.

 Законът не е дефинирал понятието „особени непредвидени обстоятелства“

Същевременно константната практика на ВКС сочи като „непредвидени“ следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано

Това са обстоятелства, които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие

Тези действия е следвало да се докажат въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.

Под  непредвидени обстоятелства   се разбират факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени.

  Съгласно утвърдената съдебна практика непредвидени по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК  са особени обстоятелства

Към съдържанието на чл. 64 ал.2 ГПК следва да е налице и втори критерии – субективен елемент – страната да не е могла да преодолее тези обстоятелства.

Доколкото пропускането на конкретен срок е свързано с неблагоприятни последици за страна, доказването на обстоятелства и на техния непредвидим, и непреодолим характер е в нейна тежест.

Процедурата по възстановяването на срокаВъзстановяване на срок по дело

В производството по чл.64,ал.2 и сл. ГПК се провежда открито съдебно заседание, за да се осигури възможност на страната да докаже твърденията за наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускане на срок.

Възстановяване на пропуснат процесуален срок е възможно по силата на разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК.

Всяка заинтересована страна,  пропуснала установения от закона или определения от съда срок,  може да поиска неговото възстановяване.

В този случай, тя следва да докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Критерии за определяне на обстоятелства за възстановяване

Законът приема че т.нар. особени непредвидени обстоятелства по чл. 64, ал. 2 от ГПК са настъпили през времетраенето на срока събития.

Това са факти и обстоятелства, възпрепятстващи страната да извърши съответното процесуално действие своевременно, които, не биха могли да бъдат предвидени и да се преодолеят, независимо от волята на страната.

С оглед на съдебната практика Върховният касационен съд приема, че такива особени, непредвидени обстоятелства са:

  • настъпили природни бедствия,
  • установено военно положение,
  • внезапно тежко заболяване на страната или на нейния пълномощник по делото
  • Заболяване на член от семейството на последните и др.

Същественото е преценката за тези събития, че същите не е можело да се предвидят и преодолеят, независимо от усилията на страната.

Срок за искане възстановяване на срокВъзстановяване на срок по дело

Молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.

Самата молба по чл. 64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока се подава  с препис за насрещната страна.

Насрещната страна в едноседмичен срок може да подаде отговор.

Молбата за възстановяване на срок се разглежда в открито съдебно заседание.

Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се за справка и информация на 0897 90 43 91 и e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кога се плаща застрахователно обезщетение ?

Съществени промени настъпиха по отношение на лицата, имащи право да получат застрахователно законодателство. Затова хората искат да знаят кога се плаща застрахователно обезщетение ?

При настъпване на застрахователно събитие, причинило щети на застрахованото имущество по посочените в застрахователните клаузи рискове, през периода на времетраене на застраховката, застрахователят е длъжен в определените срокове да изплати обезщетение на застрахования.

Отговорността на застрахователя в повечето случаи е до размера на действителния размер на щетите, но не повече от фиксираната застрахователна сума при сключването на застрахователния договор.

Изготвя се оценителна експертиза от вещо лице-оценител, който определя размера на щетата и служи като основание за определяне на застрахователното обезщетение.

След което експертът по ликвидацията към съответната застрахователна компания проверява правилността на изчисленията на вещото лице и дали оценките са съобразени с вътрешните указания и нормативи за ликвидация по съответния вид застраховка.

При правилно извършена оценка на размера на щетата той определя размера на застрахователното обезщетение или застрахователната сума, като изхожда от формата на застраховане, по която е сключен застрахователния договор, и от събраната информация по застрахователното събитие.

Кой следва да получи застрахователно обезщетение ?

Важна стъпка в тази насока е изменението на кръгът от лица, легитимирани да получат такова обезщетение.

Определянето на застрахователното обезщетението се извършва след като застрахованият е представил всички изискуеми документи и данни по щетата при процедури за получаване на застраховка.

При тотална загуба застрахователното обезщетение е равно на застрахователната сума на отделното имущество, според поетата отговорност от застрахователя.

За съжаление въпросът е един от най-важните, когато се касае за предявяване на претенция срещу застраховател.

Този въпрос се отнася и  до изплащане на обезщетение за смърт.

Според Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в срок,не по-дълъг от 15 дни. Кога се плаща застрахователно обезщетение ?

Именно тук започват и проблемите с изплащане на застрахователното обезщетени.

Тълкуването на чл.18 ал. 2 може да бъде твърде относително

Приема се приема, че в 15 дневен срок от датата на подаване на искането за изплащане на обезщетение, застрахователят следва да се произнесе по искането.

Уловката е в думата „произнесе“. Т.е. в този 15 дневен срок, застрахователят следва да се произнесе, а не да изплати обезщетението.

Срокът започва да тече от момента, в който е получил последният документ за настъпилият инцидент, довел до отговорност.

Тази отгворност пряко е свързана с изплащане на застрахователно обезщетение на определени лица.

Кога се плаща застрахователно обезщетение ?

Важен е въпроса кой получвава застрахователно обезщетение ?

С Постановление № 4/1961 г. Пленумът на Върховният Съд от 1961г. законодателят се е произнесъл относно неимуществени вреди при ПТП да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия

Става дума за неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), след като се установи, че действително са претърпели вреди.

С Постановление № 5/1969 г. ПВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане.

В съдебната практика кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления на МС от 1961 и 1969г.

Върховен Касационен съд се произнесе с Тълкувателно решение относно кръгът от лицата, имащи право на застрахователно обезщетение

Това са лица, легитимирани да предявят застрахователни искове в съдебни дела.

Това даде възможност за искове срещу застрахователи за изплащане на застрахователни обезщетения при или по повод на смърт, относно техни близки роднини

Касае се за близки, загинали в пътно транспортни инциденти на пътя.Кога се плаща застрахователно обезщетение ?

Двойките без брак трябва да са с една и съща адресна регистрация поне година, за да получат обезщетение.

Застрахователите огласиха примери какво ще се полага на пострадалите и близките им при катастрофа.

Сумата на застрахователното обезщетение варира от 40 000 лв. до 60-80 000 лв. компенсация получава преживелият съпруг.

Това застрахователно обезщетение се изплаща. ако партньорът му е починал в катастрофа.

Промяната е в резултат на практика на ВКС относно лица, легитимирани да получават застрахователни обезщетения с оглед новите социални и икономически условия.

В практиката, част от загиналите са лица на висока възраст, често без наследници, които да предявят претенции по отношение на Застраховател.

Тълкувателно решение № 1/2016 г. легитимира лицата за обезщетение за неимуществени вреди дкакто и лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.

Това следва да е лице, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.

В тези случаи основното изискване на съда е това обезщетение  да се присъжда при реално доказани родствени връзки

Целта е да се обезщети най-близката връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Отмяна решение Общо събрание на дружество

Когато се констатира противоречиво решение в една фирма е основание за искане на отмяна решение Общо събрание на дружество.

Основание за отмяна на решението на Общото събрание е противоречие и с устава, учредителния договор, т.е. атакуваното решение да е противозаконно и/или против Устав на дружеството.

Всеки съдружникможе винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда с един отрицателен установителен иск.

Той може да поиска да се прогласи решението за нищожно.

Нищожността се релевира безсрочно, т.е. няма давностен срок за предявяване на иск за обявяване на нищожност.

Критерии за определяне на противоречие на решение 

Противоречието на решението се преценява с оглед на:Отмяна решение Общо събрание на дружество

– противоречие на материалния закон 

  • нарушаване разпоредбите за разпределение на печалба,
  • решение за приемане на нов съдружник,
  • решение за определяне на дивиденти,
  • решение за изключване на съдружник, противоречащо с устава (договора) и/или закона,
  • нарушаване на визираните в чл.224 от ТЗ право на сведения и правата на акционера да прегледа и да получи материали, свързани с дневния ред, в установения срок;

– противоречие на процесуалния закон –

  • нарушение законови разпоредби по свикване общото събрание,
  • Нарушение по чл.139, ал.1 и чл.223 от ТЗ,
  • Неизпращане на писмена покана до съдружник или акционер, ако е предвидена в договора (устава),

ВАЖНО:  неспазване процедурата както на свикване, така и на провеждане на събранието на дружеството е достатъчно основание за отмяна по иск на основание чл.74 от ТЗ.

Иск по чл.74 от ТЗ е конститутивен, тъй като с него се иска промяна на едно съществуващо правоотношение – промяна на прието от общо или учредително събрание решение.

Съдебен контрол по отмяна на съдебно решение

На съдебен контрол подлежат решения на общо или учредително събрание на дружеството само за законосъобразност и изключва проверка на целесъобразността.

Искът се предявява срещу дружеството, активно легитимиран да го води е всеки акционер или съдружник, като размерът на участието му в дружеството няма значение.

Управителят на дружеството е ищец, общото събрание следва да назначи представител за конкретния случай, който да представлява дружеството по делото.

Искът се предявява пред окръжния съд по седалището на дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието. Отмяна решение Общо събрание на дружество

За останалите акционери или съдружници срокът е 14-дневен от узнаване на решението, но не по-късно от 3 месеца от деня на провеждането му – чл.74, ал.2 от ТЗ.

Срокът е преклузивен и с изтичането му се изключва предоставеното на съдружника или акционера потестативно право да обжалва решението.

Съгласно закона всеки съдружник, може да предяви:

1. Установителен иск – внaся се яснота и безспорност относно съществуването на членствено правоотношение.

Най-често това са искове за вноска или нещо друго.

2. Осъдителен иск, с който се цели да се присъди неудовлетворено притезание и да се допусне принудително удовлетворяване на притезанието.

3. Конститутивен иск пред съд с искане да го потвърди със сила на присъдено нещо и да постанови промяна на правоотношението между акционер, съответно съдружник, и дружеството, т. е. спорещите страни.

По своята правна същност решението на общото събрание на дружеството се доближава до гражданска многостранна сделка, решението по която се взема от гражданскоправни субекти с общи права и интереси и има действие само вътре в дружеството.

Затова спрямо решенията не могат да се прилагат общите правила за недействителност на договорите. Ако не се обжалва и след изтичане на предвидения преклузивен срок съгласно чл.74 от ТЗ ще стане стабилен акт и ще влезе в сила.

За допълнителна информация се обадете на 0897 90 43 91 или e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg