Tag Archive for: дарение

Срок за уведомяване за щета

Често пъти застрахователя отказва изплащането на щетата поради пропуснат срок за уведомяване за щета.

При настъпване на застрахователно събитие трябва незабавно да уведомите застрахователя за настъпилата щета.

Неободимо е да вземете всички мерки за ограничаване размера на щетите по Вашия или чуждия автомобил.

през периода на застраховката застрахованият е длъжен

А/да взема мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,

Б/да спазва предписанията на застрахователя

В/да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на опасности и вреди

Г/да допуска застрахователя да прави проверки.

Не следва да поправяте автомобила преди оглед на застраховател и установяване размера на щетата.Срок за уведомяване за щета

Значителна част от отказите по съдебни решения за застрахователни дела идват поради пропуснат срок за уведомяване и регистриране щетата при застрахователя

В случай на лек удар или ПТП без значителни щети се съставя двустранен констативен протокол с другия участник без КАТ.

Основно изискване на застрахования 

Най-важното действие на пострадалия или застрахования е уведомление за щетата към застрахователя.

В Общите условия на всички застрахователи има изискване за бързо уведомление за щетата и поставя ограничения в срок за уведомяване за щета, в рамките на който следва да бъде предявена претенцията.

Документите за предявяване на претенция за щета на автомобил включват основно

  1. Попълнено уведомлените за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие от регистрационния талон на автомобила;
  3. Документ за преминат технически преглед,
  4. Копие от шофьорската книжка на водача и застрахователна полица.

Документите за предявяване на щета на имущество включват

  1. Уведомление за настъпило застрахователно събитие,
  2. Копие на застрахователната полица и сметка
  3. Описите на щетите към нея,
  4. Копие от документ за собственост

Ако застрахованият разполага с документи във връзка с направени разходи по възстановяването на вредите, следва да ги представи.

Застрахованите са длъжни да уведомят застрахователя за настъпване на застрахователно събитие в срок, указан в Общите условия

Този срок тече от узнаване или настъпване на пътното транспортно произшествие и важи при :

  1. При застраховка “Авто Каско” – 24 часа
  2. В случай на кражба или грабеж на автомобил до 72 часа от инцидента или неговото надлежно установяване.
  3. За  настъпване на пожар на автомобила – отново – до 72 часа.

Относно задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” – най-късно до 7 дни от ПТП-то или узнаване на обстоятелства за отговорност  на застрахователя

Неспазване на срока за уведомяване на ЗастрахователяСрок за уведомяване за щета

В случай на настъпило застрахователно събитие, изпускането на срока води най-често до отказ на застрахователя.

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да извърши действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да следва указанията на застрахователя.

Указанията могат да бъдат предвидени в условията на застраховката или да бъдат дадени от застрахователя предвид конкретния случай.

В случай че застрахованият не е съобразил указанията на застрахователя за ограничаването на вредите, последният може да откаже плащане

Същественото в някои случаи е да знаете,че обезщетение по застраховка Каско не се изплаща при

  • Щети вследствие употреба на алкохол или други упойващи вещества.
  • управление на автомобила от неправоспособни или нетрезви водачи

Ако е настъпило ПТП, единствено с материални вреди, се попълва двустранно констативен протокол.

В случай на разногласия между страните – кой е виновен за произшествието, екип на КАТ-Пътна полиция посещава мястото на инцидента.

Съставя се стандартен протокол за ПТП, определя се вина при настъпване на ПТП-то

За да предявите претенция по Гражданска отговорност към застрахователя следва да подготвите следните документи:

  • протокол за ПТП или двустранно констативен протокол;
  • удостоверение за банковата ви сметка;
  • документи за платени разходи;
  • документи на автомобила;
  • вашите лични документи.

Според Кодекса за застраховането, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Този срок започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнилнил всичките си задължения по КЗ.

В случай на забава да плати застрахователното обезщетение в срок, застрахователят ще дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава.

Освен обезщетението, застрахователят следва да покрие и разходите, които застрахованият надлежно е направил за ограничаване на вредите, дори ако усилията му са останали безрезултатни и дори тези разходи да са над застраховатлената сума по полицата.

Запазена част от наследство

В ситуация на смърт на член на семейството и откриване на наследството, неминуемо възниква въпроса за т.нар. Запазена част от наследство.

Този въпрос е най-често задаваният въпрос по отношение на семейни отношения и наследствени дела.

Кантората се занимава активно с въпроси относно определяне  на тази запазена част от наследство.  запазена част от наследство

Запазена част от наследствоВ повечето случай, хората нямат представа, че разполагат с подобни възможности за претенция на запазена част от наследство.

В този смисъл Законът за наследството изрично посочва, че „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя„.

С оглед на това, всеки наследник при завещание, или на дарение може да претендира за възстановяване на неговата запазена част от наследството на починалият наследодател.

Запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители !

В случай, че са налице завещателни или др. разпореждания на наследодателя приживе, законът е категоричен.

Съгласно разпоредбите на Закона за Наследството всеки пълноправен наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

Всеки наследник може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Това той може да направи след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Запазена част от наследствоЗа да се установи точната разполагаема част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти.

Това са всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му.

Съобразно правилата в наследяването от цялата наследствена маса се изважда обикновената покъщнина.

Тази обикновена покъщнина остава за преките наследници, живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

РАЗМЕР НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ 

Съгласно закона запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  1. при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  3. запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.
  4. запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
  5. преживели  низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, затоа разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Всички сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството на наследодателя, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Единственото условие в този случай е тези сънаследници да не са били възнаградени по друг начин от страна на починалият наследодател.

Законът въвежда понятието запазена част и разполагаем част в чл. 28 от ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството. Т. е. братя, сестри, племенници, лели и чичовци и пр. нямат запазена част.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове

Съгласно Законът за наследството завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго.

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя

Как се определя размерът на запазената част на наследника ?

Съгласно Законът за наследството запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. 
Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Колко точно е запазената част на всеки наследник ?

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Законът за наследството посочва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. От тази маса се вади обикновената покъщнина, която остава за наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

Как се възстановява запазена част на наследник ?

Правилата за възстановяване на запазена част са разписани в чл. 30-37 ЗН. Ако направеното дарение накърнява Вашата запазена част от наследството, може по съдебен ред да се предявите иск за НАМАЛЯВАНЕ на направеното дарение до размера, необходим за попълване на запазената Ви част.

Отговорност на превозвача по CMR

Един от най-честите въпроси при извършен транспортен превоз е въпроса за Отговорност на превозвача по CMR.

Отговорност на превозвача възниква винаги когато при автомобилен превоз на товари настъпи цялостна или частична липса, повреда на стоката или забава при доставката.

Това е един от най-често срещаните практически проблеми в транспортното, търговското и застрахователното право, особено при международни превози по CMR/ЧМР Конвенцията.

В практиката на адвокат по застрахователни и транспортни дела често възникват спорове между изпращач, получател, спедитор, превозвач и застраховател относно това кой носи риска за увредената или липсваща стока, какъв е размерът на обезщетението и в какъв срок трябва да бъде предявена рекламация или съдебен иск.

Какво представлява отговорността на превозвача?

Превозвачът отговаря за товара от момента, в който го приеме за превоз, до момента на неговото предаване на получателя.

Тази отговорност се реализира при претенция и Отговорност на превозвача по CMR, като обхваща:

Отговорност на превозвача по CMR

Отговорност на превозвача по CMR

  • пълна загуба на товара;
  • частична липса на стоката;
  • повреда или обезценяване на товара;
  • забава при доставката;
  • неправилно изпълнение на дадени транспортни инструкции;
  • неправилно предаване на товара;
  • неизпълнение на задължения по товарителницата.

При международен автомобилен превоз основният приложим акт е Конвенцията CMR, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставяне се намират в различни държави и поне една от тях е страна по Конвенцията.

Значение на CMR товарителницата

При Отговорност на превозвача по CMR, CMR товарителницата е основният транспортен документ при международен автомобилен превоз на стоки.

Това е така, тъй като тя доказва сключването на договора за превоз, условията на превоза и приемането на товара от превозвача.

В товарителницата следва да бъдат посочени:

  • изпращач;
  • превозвач;
  • получател;
  • място и дата на приемане на товара;
  • място на доставка;
  • описание на стоката;
  • брой пакети;
  • маркировки и номера;
  • бруто тегло или друго количествено изражение;
  • превозни разноски;
  • митнически и други документи;
  • специални инструкции;
  • обявена стойност на товара, ако има такава;
  • специален интерес от доставката, ако е уговорен.

Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не унищожава договора за превоз, но може да затрудни доказването на съдържанието на превозното правоотношение.

Какво трябва да провери превозвачът при приемане на товара?

При приемане на товара превозвачът следва да провери видимото състояние на товара и опаковката, както и точността на данните в товарителницата относно броя на пакетите, маркировките и номерата.

Ако превозвачът няма реална възможност да провери тези данни, той трябва да впише мотивирани възражения в товарителницата.

Ако не бъдат вписани възражения, се приема, че товарът и опаковката са били във видимо добро състояние при приемането им за превоз.

Това е изключително важно в бъдещ съдебен спор, защото липсата на възражения в CMR товарителницата често поставя превозвача в по-неблагоприятна доказателствена позиция.

Кога превозвачът носи отговорност?

Превозвачът носи отговорност, когато липсата, повредата или забавата са настъпили между момента на приемане на товара и момента на доставката.

Отговорността на превозвача може да бъде ангажирана при:Отговорност на превозвача по CMR

  • изгубена стока;
  • доставена стока с липси;
  • доставена повредена стока;
  • повреда поради неправилно укрепване;
  • повреда при транспорт;
  • разваляне на температурно чувствителни стоки;
  • неправилно предаване на стоката;
  • забава при доставка;
  • отказ или невъзможност да се докаже правилно изпълнение на превоза.

Освобождаване на превозвача от отговорност

Превозвачът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че липсата, повредата или забавата се дължат на причина, за която той не отговаря.

Такива основания могат да бъдат:

  • виновно поведение на изпращача или получателя;
  • неправилни инструкции от правоимащото лице;
  • присъщ недостатък на товара;
  • обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне;
  • последици, които превозвачът не е могъл да предотврати;
  • недостатъчна или неподходяща опаковка;
  • товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
  • особен характер на стоката, водещ до счупване, ръжда, изтичане, разваляне, изсъхване или нормална фира;
  • недостатъчна маркировка или номерация;
  • превоз на живи животни;
  • използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и вписано в товарителницата.

Важно е, че превозвачът не може да се освободи от отговорност само с твърдение за техническа неизправност на превозното средство. Доказателствената тежест за освобождаващите обстоятелства е върху превозвача.

Забава при доставяне на товара

Забава е налице, когато товарът не е доставен в уговорения срок. Ако срок за доставка не е уговорен, се преценява дали действителното времетраене на превоза надвишава разумния срок, необходим за добросъвестен и грижлив превозвач при конкретните обстоятелства.

Когато товарът не бъде доставен до 30 дни след изтичане на уговорения срок, той може да се счита за изгубен.

Ако срок не е бил уговорен, товарът може да се третира като изгубен след изтичане на 60 дни от приемането му за превоз.

Тези срокове са особено важни при подготовката на рекламация, застрахователна претенция или съдебен иск срещу превозвача.

Размер на обезщетението при отговорност на превозвача

Размерът на обезщетението при липса или повреда на товара се определя според стойността на стоката към мястото и момента на приемането й за превоз.

Обикновено стойността се доказва чрез:

  • фактура;
  • договор за покупко-продажба;
  • борсова цена;
  • пазарна стойност;
  • митническа декларация;
  • складови документи;
  • експертна оценка;
  • счетоводни документи;
  • снимки и приемо-предавателни протоколи.

При вътрешни превози по Закона за автомобилните превози обезщетението за цялостна или частична липса е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло.

Разчетната парична единица представлява специалното право на тираж, определено от Международния валутен фонд.

При международни превози по CMR следва да се преценява приложимата редакция на режима на ограничаване на отговорността, включително дали е приложим лимитът от 8,33 SDR/СПТ на килограм липсващо бруто тегло или друг лимит по приложимата CMR уредба.

При цялостна липса се дължи и връщане на превозната цена, митата и другите разноски по превоза.

При частична липса тези суми се връщат пропорционално.

Обявена стойност на товараОтговорност на превозвача по CMR

Изпращачът може да обяви по-висока стойност на товара в CMR товарителницата срещу допълнително заплащане.

В този случай обявената стойност може да замести стандартния лимит на отговорност.

Това е особено важно при превоз на:

  • скъпа техника;
  • автомобили;
  • медицинско оборудване;
  • фармацевтични продукти;
  • електроника;
  • бързооборотни стоки;
  • луксозни стоки;
  • товари с висока стойност при ниско тегло.

При липса на обявена стойност превозвачът често може да се позове на ограничението на отговорността, дори реалната стойност на товара да е значително по-висока.

Специален интерес от доставката

Освен обявена стойност, изпращачът може да впише в товарителницата и специален интерес от доставката. Това има значение при вреди, които надхвърлят стойността на самата стока — например пропуснати търговски срокове, договорни санкции, развалени последващи доставки или загуба на клиент.

За да се претендират такива допълнителни вреди, специалният интерес трябва да бъде ясно посочен в товарителницата.

Обезщетение при забава

При забава превозвачът дължи обезщетение само ако правоимащото лице докаже, че от забавата са настъпили реални вреди.

Обезщетението за забава по правило е ограничено до размера на превозната цена, освен ако е налице специално деклариран интерес или поведение на превозвача, което изключва ограничението на отговорността.

Кога ограниченията на отговорността не се прилагат?

Ограниченията на отговорността на превозвача не се прилагат, когато вредата е причинена умишлено или при поведение, което според приложимото право се приравнява на умисъл.Отговорност на превозвача по CMR

В практиката това може да включва случаи на:

  • измама;
  • съзнателно отклоняване от маршрута;
  • предаване на товара на неупълномощено лице;
  • грубо пренебрегване на инструкции;
  • изоставяне на товара без надзор;
  • липса на елементарни мерки за сигурност;
  • манипулиране на документи;
  • съзнателно укриване на информация за настъпила щета.

В такива случаи превозвачът може да загуби правото да се позовава на лимита на отговорност.

Рекламация при доставка

При доставка получателят трябва незабавно да провери състоянието на товара.

Ако са налице явни липси или видими повреди, възраженията трябва да бъдат направени още при приемането на товара.

При скрити липси или повреди възраженията трябва да бъдат направени писмено в кратък срок след доставката.

При дела за Отговорност на превозвача по CMR, режим срокът за скрити липси и повреди е 7 дни, като неделите и официалните празници не се броят.

При претенции за забава възражението трябва да бъде отправено писмено в срок до 21 дни от момента, в който товарът е бил поставен на разположение на получателя.

Ако получателят приеме товара без забележки и без своевременна рекламация, това може да се използва като доказателство, че стоката е получена в състоянието, описано в товарителницата.

Какви документи са необходими при рекламация?

При рекламация срещу превозвач е важно да бъдат събрани всички доказателства още в първия момент след установяване на щетата.

Обичайно са необходими:Отговорност на превозвача по CMR

  • CMR товарителница;
  • транспортна заявка;
  • договор за превоз;
  • фактура за стоката;
  • фактура за навло;
  • опаковъчен лист;
  • снимков материал;
  • приемо-предавателен протокол;
  • протокол за щета;
  • митнически документи;
  • кореспонденция с превозвач и спедитор;
  • GPS данни;
  • температурни записи при хладилен транспорт;
  • свидетелски показания;
  • експертна оценка;
  • документи от застрахователя.

Колкото по-бързо се съберат доказателствата, толкова по-голям е шансът претенцията да бъде уважена доброволно или в съдебно производство.

Давност за иск срещу превозвач

Исковете, произтичащи от международен автомобилен превоз по CMR, се погасяват с кратка давност.

Общият давностен срок при дела за Отговорност на превозвача по CMR е една година.

При умишлено поведение или поведение, приравнено на умисъл, срокът е три години.

Началният момент на давността е различен според вида на претенцията:

  • при частична липса, повреда или забава — от датата на доставката;
  • при цялостна липса — от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок;
  • ако срок не е уговорен — от шестдесетия ден след приемане на товара от превозвача;
  • при други претенции — след изтичане на три месеца от сключване на договора за превоз.

Писмената рекламация спира давността до момента, в който превозвачът я отхвърли писмено и върне приложените документи.

След изтичане на давността искът не може да бъде упражнен чрез насрещен иск или прихващане.

Кой съд е компетентен при CMR спор?Отговорност на превозвача по CMR

При съдебни дела по CMR ищецът може да предяви иска пред съд, определен по споразумение между страните, както и пред съд в държавата, където:

  • ответникът има обичайно местопребиваване или основно място на стопанска дейност;
  • се намира клонът или агенцията, чрез която е сключен договорът за превоз;
  • товарът е бил приет от превозвача;
  • товарът е трябвало да бъде доставен.

Това дава възможност за избор на съд при международни транспортни спорове, но също така изисква внимателна правна преценка, за да не бъде предявен иск пред некомпетентен съд.

Застраховка „Отговорност на превозвача“

Застраховката „Отговорност на превозвача“ не е идентична със застраховка „Карго“.

Тя покрива отговорността на превозвача, когато такава отговорност действително е възникнала по закон или по договор.

Това означава, че застрахователят може да откаже плащане, ако:

  • превозвачът не носи отговорност;
  • липсват доказателства за щета;
  • не е спазен срокът за рекламация;
  • щетата попада в изключение по полицата;
  • няма валидна CMR товарителница;
  • липсва доказателство за стойността на товара;
  • липсва доказателство за причинна връзка между превоза и вредата.

Затова при транспортни щети е важно да се анализира не само Конвенцията CMR, но и конкретната застрахователна полица.

Електронна CMR товарителница

В практиката по дела за Отговорност на превозвача по CMR все по-голямо значение придобива електронната CMR товарителница.

Тя улеснява обмена на данни, проследяването на доставките и доказването на превозното правоотношение, когато е въведена и използвана съобразно приложимите правила.

Електронният документ обаче не отменя необходимостта от ясно доказване на приемането на товара, неговото състояние, доставката, възраженията и рекламациите.

Какво да направите при повреден или липсващ товар?Отговорност на превозвача по CMR

При установена липса, повреда или забава е важно да се действа незабавно.

Практическите стъпки са:

  1. Проверете товара при получаване.
  2. Впишете възражения в CMR товарителницата.
  3. Направете снимки на товара, опаковката и превозното средство.
  4. Съставете протокол за щета.
  5. Уведомете писмено превозвача.
  6. Уведомете спедитора, ако има такъв.
  7. Уведомете застрахователя.
  8. Съберете фактури и документи за стойността на товара.
  9. Изискайте GPS, температурни записи и други транспортни данни.
  10. Консултирайте се с адвокат по транспортно и застрахователно право.

Защо е необходим адвокат при отговорност на превозвача?

Споровете за отговорност на превозвача са сложни, защото обединяват транспортно право, търговско право, застрахователно право, международна компетентност, доказателствени правила и кратки давностни срокове.

Адвокат по CMR и транспортни дела може да помогне при:

  • изготвяне на рекламация;
  • анализ на CMR товарителница;
  • преценка на отговорността на превозвача;
  • изчисляване на обезщетение;
  • комуникация със застраховател;
  • подготовка на искова молба;
  • защита срещу претенции;
  • водене на дело срещу превозвач, спедитор или застраховател;
  • оспорване на отказ за изплащане на обезщетение.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

Какво представлява брачният договор ?

Все повече клиенти задават въпроса какво представлява брачният договор?

Законодателството въведе начини за уреждане отношенията и като бракоразводен адвокат отчитаме тенденциите и настъпилите промени и различия между съпрузите.

Това наложи необходимостта от регулиране на отношения, възникващи вследствие на брак и съпружеско съжителство.

Предбрачните договори все повече навлизат в живота и на българите.

Все повече хора се обръщат към адвокати с въпроса Какво представлява брачния договор, преди да сключат брак.

Предбрачният договор е в състояние да ви спести много разправии и нерви в случай на раздяла.

В съвременния свят всичко се изменя бързо, и хората – включително.

В случай, че не е сключен предбрачен договор, при раздяла може да се стигне до много спорове и неприятни ситуации.

Съществуват три възможности за уреждане на междусъпружеските отношения.

За да отговорим на въпроса Какво представлява брачният договор ? следва да изясним, че съгласно българският закон, оправомощен да завери подписите и съдържанието на брачен договор е всеки нотариус.

Той притежава пълна материална компетентност да извършва всички  нотариални действия.Какво представлява брачният договор ?

Удостоверявания – на подписите и на съдържанието, могат да бъдат извършени и от помощник-нотариус.

Изключение, в които с брачния договор се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права.

Специалните условия за действителност на брачния договор са следните :

• Пълнолетни страни, непоставени под запрещение;

• договор в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписе на страните.

• предмет на брачен Договор могат да бъдат само имуществени отношения между съпрузите;

Условия за  сключване брачен договор :

1. Правата на страните в имуществото, което се придобива по време на брака.

Страните по договора могат да изберат из между три отделни режима

А/ Режим на общност – т.нар. СИО

Б/ Режим на разделност – след сключване на брачен договор

В/ Режим на обикновена съсобственост, при изрична уговорка между съпрузи.

Забраната не прегражда възможност на съпруг да се разпореди с лично имущество в полза на другия съпруг.

Това са сделки на дарение, продажба, замяна, договор за издръжка и гледане и др.

2. Начините за управление и разпореждане с имущество и семейно жилище.

Законът поставя акцент върху правните действия по време на брака.

Правен режим от съпрузите договореното разпореждане със семейно жилище не може да нарушава общата забрана в закона.

В противен случай е налице нищожност на договора в тази част.

3. Участие на страните в семейните разходи и задълженията.

При режимите на общност и разделност съпрузите участват в семейните разходи

За поетите задължения за семейни нужди, двамата съпрузи отговарят солидарно.

Съпрузите обаче не могат да бъдат освободени от солидарната отговорност за семейни задължения към трети лица.Какво представлява брачният договор ?

4. Имуществените последици при развод.

Това е извънредно важна част на брачните договори, която следва да се опише изрично.

Разводът прекратява договора.

Имуществените последици обхващат не само разпределение на имущество, пари, ценности, но и участие в търговски предприятия

Тези уговорки обхващат и ползването на семейното жилище и възникващите наемни отношения и издръжка на съпруга,деца.

При пропуски в брачния договор, се прилагат последици от режима на семейна общност.

5. Издръжка на съпрузите по време на брака и при развод.

Всички уговорките за издръжката на съпруга, в чиято полза е уговорена издръжката могат да бъдат по-благоприятни от предвидените.

Няма пречки да се уговаря издръжка и в полза на съпруг, който може да се издържа сам.

Не може да се уговаря издръжка за съпруг с условието, че задълженият се освобождава от издръжка за децата.

6. Издръжка на децата от брака. Принципите на договаряне на издръжката за съпруга са валидни и за издръжка на децата.

Минимално предвидената в чл.142, ал.2 от СК (четвърт от МРЗ). Какво представлява брачният договор ?

С нарастване нуждите на детето, размерът на уговорената издръжка може да бъде променен по съдебен ред.

Брачният договор не може да бъде в ущърб на интересите на децата.

7. Други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на СК.

Поради специфичния си предмет, брачният договор е базата, върху която се развиват имуществените отношения между съпрузите.

Ако с договора не се разпореждат с вещни права, значението е  удостоверяване подпис и съдържание

Всички дипломатически и консулски представители, могат да удостоверят подписите и съдържанието на брачен договор.

Брачният договор, с който се правят разпореждания, се вписва в Имотен регистър.

За повече информация се обърнетена телефон 0897 90 43 91 или на мейл : office@lawyer-bulgaria.bg 

Обжалване Съдебно Определение

В хода на исковия граждански процес, често се стига до Обжалване Съдебно Определение.

Често,  в хода на съдебния исков процес се стига до постановяване на Определения, които подлежат на обжалване.

Определенията са един от видовете съдебни постановления, с които съдът в гражданското съдопроизводство се произнася по искания на страните или служебно се
разпорежда за движението, спирането или прекратяването на производството.

Същност на Обжалване Съдебно Определение

Обжалване Съдебно Определение

Определенията са произнасяния на разпоредителната дейност съда, но малка част от тях, подлежат на обжалване

Съгласно чл.252 ГПК, съдът постановява акт определение, когато се произнася по въпрос, с който не решава основният спор по същество.

Най-големия брой актове, които се постановяват в рамките на производството по граждански дела.

За разлика от решенията: правните последици на определенията не надхвърлят рамките на делото.  Поради това не подлежат на отделно, самостоятелно обжалване.

Определенията в гражданския процес са актове на съда, които се произнасят по процедурни въпроси, свързани с развитието на делото.

Те могат да бъдат обжалвани с частна жалба в определени случаи, предвидени в закона.

Видове определения, подлежащи на обжалване

Съгласно чл. 274, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), частна жалба може да се подаде срещу:

Определения, които преграждат развитие на делото:

Това са актове, с които съдът прекратява производството поради недопустимост на иска или поради липса на процесуални предпоставки за неговото разглеждане.  Основания за това са

  • Липса на правен интерес;
  • Липса на право на иск;
  • Ненадлежно упражняване на правото на иск;
  • Отказ от иска, оттегляне на исковата молба или споразумение между страните.

Тези обстоятелства освобождават съда от разглеждане на делото и препятстват постановяването на съдебно решение.

Определения, подлежащи на обжалване:Обжалване Съдебно Определение

Това са актове, с които съдът ръководи и насочва движението на делото, наричано още администриране на съдебния процес. В тази категория попадат:

  • Определения за спиране на производството;
  • Определения за отказ за възстановяване на пропуснат срок;
  • Определения за отказ да се отмени наложена от съда глоба;
  • Определения за отказ да се допусне увеличение в цената на иска.

Обжалването на тези определения е предвидено с цел да се осигури правилното развитие на процеса и защита на правата на страните.

Ред за Обжалване Съдебно Определение

Обжалването на определенията се извършва по следния ред:

  • Определения на окръжен съд като първа инстанция: Подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд.
  • Определения на апелативен съд: Подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд (ВКС) с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
  • Определения на ВКС: Подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.

Практика на Върховния касационен съд

Върховният касационен съд (ВКС) е издал тълкувателни решения, които уточняват кои определения подлежат на касационно обжалване.

В Тълкувателно решение №5/2015 г. са изброени десет вида въззивни определения, които подлежат на касационно обжалване, защото с тях се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

Обжалването на определения с частна жалба е важен механизъм за защита на процесуалните права на страните в гражданския процес.

То осигурява възможност за контрол върху актовете на съда, които могат да засегнат развитието на делото или правата на участниците в него.

Процедура по Обжалване Съдебно Определение

Обжалване на Определение

Обжалването на съдебните определения е средството за защита на заинтересованата страна от незаконосъобразното определение, което засяга нейните интереси

Обжалване на Определение чрез частна жалба е правно  средство за защита, когато Определение не може да бъде отменено или изменено по реда на чл.253 ГПК

Изискването на закона е това обжалване на Определение  с частна жалба да попада в обжалваеми определения, посочени в чл.274, ал.1 от ГПК.

Най-често това са Определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.

Определенията се обжалват с частна жалба пред по-горестоящият съд в седмичен срок от връчването на страните.

За допълнителна информация, моля потърсете адвокат за обжалване на определение на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представляват Определенията ?

Определенията са съдебни актове с които съдът администрира и управлява съдебния процес. Това са най-честите актове с които се отлага, насрочва съдебния процес. Някой определения подлежат на Обжалване пред по-горестоящия съд.

Как се обжалват Определенията на съда ?

Определенията се обжалват пред по-горестоящия съд с частна жалба, в 7 дневен срок от връчването на страната или от постановяване в Съдебно заседание по делото. на жалба може да бъде подавана винаги срещу определение, постановено от първоинстанционния съд по материалноправния спор

Какъв е срокът за обжалване на Определенията ?

Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК частните жалби се подават с едноседмичен срок от съобщаването на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Определеният срок за подаване на частна жалба е от категорията на законните срокове. Той е и преклузивен, тъй като неспазването му води до погасяване на правото да се подаде частна жалба. Подадената жалба след изтичане на срока ще бъде недопустима, тъй като определението като не обжалвано ще влезе в сила.

Как се обжалва Определение на съда ?

Определението се обжалва с частна жалба пред по-горестоящия съд в 7 дневен срок. Жалбата се подава чрез съда, чието определение се обжалва, и е адресирана до по-горестоящия съд. Последният се определя по правилата за обжалване на евентуалното съдебното решение по делото. Това означава, че осъществяването на контрол на обжалваеми определения на районните съдилища е поставено в компетентността на съответните окръжни съдилища, а определенията на окръжните съдилища, действащи като първоинстанционен съд по материалноправния спор се контролират от съответния апелативен съд. По отношение на всички определения, доколкото е допустимо касационно обжалване, то се провежда пред ВКС.

Кои Определения подлежат на обжалване ?

На обжалване подлежат определенията на първоинстанционния съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото като производството се прекратява, отказва се да бъде възобновено спряно дело или се спира делото. В теорията правилно се отбелязва, че за разлика от отменения ГПК в действащия кодекс не е възпроизведено правилото на чл.185 ГПК (отм.), което изрично предвиждаше обжалваемост на изброените определения. Приема се, че дори и при липсата на изрична разпоредба, доколкото тези определения се обхващат от хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и поради запазеното действие на т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 2001г. на ВКС, което е задължително за съдилищата, срещу тези определения може да бъде подавана частна жалба.

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Много клиенти задават въпроса: „Как да се разведа по взаимно съгласие?“

Развод по взаимно съгласие е най-бързият, най-спокоен и най-предвидим начин за прекратяване на граждански брак в България, когато и двамата съпрузи са постигнали съгласие не само, че желаят развод, но и как ще уредят последиците от него.

Отговорът е сравнително ясен: необходимо е двамата съпрузи да подадат обща молба до компетентния районен съд и да представят писмено споразумение по чл.51 Семейния кодекс, с което уреждат всички задължителни последици от развода.

Разводът по взаимно съгласие не е производство, в което съдът издирва вина, доказва изневяра, установява кой е виновен за разстройството на брака или изслушва свидетели за семейни конфликти.

Именно затова този вид развод е предпочитан, когато страните искат бързо, цивилизовано и юридически стабилно прекратяване на брака.

Какво представлява разводът по взаимно съгласие?

Разводът по взаимно съгласие е съдебна процедура, при която съпрузите заявяват пред съда, че желаят бракът им да бъде прекратен.

Основното законово изискване е съгласието да бъде:Как да се разведа по взаимно съгласие ?

  • взаимно — и двамата съпрузи желаят развода;
  • сериозно — решението не е импулсивно или временно;
  • непоколебимо — страните ясно заявяват, че не желаят запазване на брака;
  • потвърдено лично пред съда — съпрузите трябва да се явят лично в съдебното заседание.

При този вид производство съдът не разглежда причините за раздялата.

Това означава, че не е необходимо да се доказва кой е виновен, кога е настъпил фактическият разрив, дали има извънбрачна връзка, финансов конфликт или друго обстоятелство от личния живот на страните.

Къде се подава молба за развод по взаимно съгласие?

Молбата за развод по взаимно съгласие се подава до районния съд.

Когато съпрузите имат различни постоянни адреси, те практически могат да изберат районния съд по постоянния адрес на единия от тях.

Това е важно, защото при добре подготвени документи делото обикновено протича по-бързо и без излишни указания от съда.

Важно е да се използва правилната терминология: при развод по взаимно съгласие не се подава „искова молба“ в класическия смисъл на спор между ищец и ответник, а обща молба от двамата съпрузи.

Те не са насрещни страни в конфликт, а съвместни молители, които искат съдът да прекрати брака и да утвърди постигнатото между тях споразумение.

Какви документи са необходими?

Обичайно за развод по взаимно съгласие са необходими следните документи:

  1. Обща молба до районния съд, подписана от двамата съпрузи.
  2. Споразумение по чл. 51 СК, подписано от двамата съпрузи.
  3. Удостоверение за сключен граждански брак.
  4. Удостоверения за раждане на децата, ако има ненавършили пълнолетие деца от брака.
  5. Документи за семейното жилище, ако споразумението урежда ползването му.
  6. Доказателства за доходи, когато се уговаря издръжка на деца.
  7. Документи за собственост, ако страните желаят да уредят имуществени отношения.
  8. Доказателство за внесена държавна такса.
  9. Пълномощно за адвокат, ако страните са упълномощили адвокат за подготовка и процесуално съдействие.

Най-честата грешка е страните да подадат формално споразумение, което не урежда достатъчно ясно родителските права, режима на лични отношения, издръжката, ползването на семейното жилище или въпросите за пътуване на детето в чужбина.

При непълно или неясно споразумение съдът може да даде срок за поправяне, а ако недостатъците не бъдат отстранени — да отхвърли искането за развод.

Какво трябва да съдържа споразумението по чл. 51 СК?Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Споразумението по чл. 51 от Семейния кодекс е най-важният документ при развод по взаимно съгласие.

Без него съдът не може да допусне развода.

В споразумението задължително се уреждат:

1. Местоживеене на децата

Трябва ясно да се посочи при кой родител ще живеят ненавършилите пълнолетие деца след развода.

Например:

„Местоживеенето на детето се определя при майката, на адрес: …“

или

„Местоживеенето на детето се определя при бащата, на адрес: …“

След последните изменения в семейното законодателство особено значение има дали промяната на местоживеенето на детето води до съществена промяна на неговия социален и семеен живот.

При такава промяна е необходимо съгласие на двамата родители, включително когато вече има съдебно решение относно родителските права.

2. Упражняване на родителските права

В споразумението се посочва кой родител ще упражнява родителските права или дали родителите договарят модел на съвместно упражняване на родителските права.

След измененията в Семейния кодекс от края на 2025 г. съвместното упражняване на родителските права е изрично предвидена възможност, когато това е в най-добрия интерес на детето и родителите могат да договорят конкретни мерки за разпределяне на отговорностите.

Това означава, че в подходящи случаи може да се предвиди:

  • кой родител отговаря за ежедневната грижа;
  • как се вземат решения за училище, здраве, спорт и извънкласни дейности;
  • как се организират ваканциите;
  • как се разпределят разходите;
  • как се обменя информация между родителите;
  • как се решават бъдещи разногласия.

Съдът обаче винаги проверява дали такава уговорка е реалистична, изпълнима и в интерес на детето.

3. Режим на лични отношения с другия родител

Режимът на лични отношения трябва да бъде ясен, конкретен и практически изпълним.

Не е достатъчно да се напише: „бащата ще вижда детето, когато страните се разберат“.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Такава формулировка често създава бъдещи конфликти.

Добре изготвеният режим трябва да урежда:

  • кои уикенди детето е при другия родител;
  • от кой час до кой час;
  • откъде се взема и къде се връща детето;
  • кой осигурява транспорта;
  • как се разпределят официалните празници;
  • как се разпределят Коледа, Нова година, Великден;
  • как се уреждат рождените дни;
  • как се урежда лятната ваканция;
  • как се осъществява контакт чрез телефон, видеоразговори и електронни съобщения.

Добра практика е режимът да бъде максимално конкретен, за да може при бъдещ спор да се изпълнява без допълнително тълкуване.

4. Издръжка на децата

В споразумението се посочва размерът на месечната издръжка, която единият родител ще заплаща за детето.

Размерът на издръжката трябва да съответства на:

  • нуждите на детето;
  • възрастта на детето;
  • здравословното му състояние;
  • образователните разходи;
  • стандарта на живот преди развода;
  • възможностите на родителя, който дължи издръжка;
  • доходите и имущественото състояние на двамата родители.

За 2026 г. минималната месечна издръжка на едно дете е 303,25 лв., тъй като минималната издръжка е една четвърт от минималната работна заплата, а минималната работна заплата от 01.01.2026 г. е 1213 лв.

Важно: съдът може да не утвърди споразумение, ако уговорената издръжка е под законовия минимум или очевидно не защитава интереса на детето.

5. Ползване на семейното жилище

Споразумението трябва да посочи кой от съпрузите ще ползва семейното жилище след развода.

Тук е необходимо да се направи разлика между:

  • собственост върху жилището;
  • право на ползване след развода;
  • фактическо обитаване;
  • уреждане на имуществени отношения.

Предоставянето на ползването на семейното жилище не винаги означава прехвърляне на собственост.

Ако жилището е обща собственост или лична собственост на единия съпруг, това трябва да бъде прецизно отразено в споразумението.

6. Издръжка между съпрузите

Съпрузите могат да уговорят дали единият ще дължи издръжка на другия след развода.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

В практиката при развод по взаимно съгласие често се записва, че съпрузите не си дължат взаимна издръжка.

Ако обаче единият съпруг е в затруднено здравословно или финансово положение, може да се уговори конкретен размер и срок на издръжката.

7. Фамилно име след развода

В споразумението задължително се посочва дали съпругът, който е променил фамилното си име при брака, ще го запази или ще възстанови предбрачното си фамилно име.

Този въпрос трябва да бъде ясно уреден, защото има значение за личните документи, гражданската регистрация, трудови договори, банкови сметки, имотни документи и административни процедури.

8. Пътуване на децата в чужбина и лични документи

Това е един от най-важните нови практически моменти за 2026 г.

След изменението на чл. 51 СК споразумението при развод по взаимно съгласие може изрично да уреди:

  • пътуване на детето в чужбина;
  • издаване на паспорт;
  • издаване на лична карта;
  • срок на съгласието;
  • държави или група държави, до които детето може да пътува;
  • дали е нужно допълнително нотариално съгласие за всяко пътуване;
  • дали родителят може самостоятелно да подава документи за паспорт;
  • как се уведомява другият родител за пътуването;
  • как се предотвратява риск от трайна промяна на местоживеенето на детето.

Този раздел е особено важен при родители, които живеят в различни държави, имат международни бракове, планират пътувания в ЕС или имат риск от бъдещи спорове относно извеждане на дете зад граница.

Трябва ли двамата съпрузи да се явят лично в съда?

Да. При развод по взаимно съгласие двамата съпрузи трябва да се явят лично в съдебното заседание.

Това е задължителен елемент от процедурата, защото съдът трябва лично да се увери, че съгласието е сериозно и непоколебимо.

Ако един от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

Адвокатът може да подготви документите, да входира молбата, да съдейства за споразумението и да представлява страните процесуално, но личното потвърждение на съгласието пред съда остава изключително важно.

Може ли развод по взаимно съгласие, ако единият съпруг е в чужбина?

Да, възможно е, но трябва да се планира внимателно.

Ако единият съпруг живее в чужбина, най-добре е предварително да се уточни:Как да се разведа по взаимно съгласие ?

  • кога може да пътува до България;
  • дали може да присъства лично на съдебното заседание;
  • как ще подпише документите;
  • дали е необходимо нотариално заверено пълномощно;
  • дали документите от чужбина трябва да бъдат легализирани или преведени;
  • дали постоянният адрес на някой от съпрузите позволява избор на по-удобен съд.

Само подписване на документи от чужбина не е достатъчно във всички случаи.

Съдът трябва да се увери лично в сериозното и непоколебимо съгласие, поради което явяването в заседание е ключов момент.

Колко време отнема развод по взаимно съгласие?

Срокът зависи от натовареността на конкретния районен съд, редовността на документите и наличието на деца.

При добре изготвени документи процедурата обикновено е значително по-бърза от развод по исков ред.

Най-често времето се определя от това кога съдът ще насрочи първото открито заседание.

Ако споразумението е пълно, ясно и в интерес на децата, съдът може да постанови решение след провеждане на заседанието.

Ако има непълноти, съдът може да даде срок за поправяне, което удължава процедурата.

Колко струва развод по взаимно съгласие?

Разходите обикновено включват:

  • държавна такса към съда;
  • евентуални допълнителни такси при уредба на имуществени отношения;
  • такси, свързани с издръжка;
  • адвокатско възнаграждение;
  • преводи и легализации, ако има чуждестранни документи;
  • нотариални такси, ако са нужни заверки.

При развод по взаимно съгласие окончателната държавна такса за допускане на развода е значително по-ниска от разходите при тежък спорен развод.

Ако обаче страните уреждат имоти, дялове, издръжка или други имуществени въпроси, могат да възникнат допълнителни държавни такси.

Затова е препоръчително още преди подаване на молбата да се направи конкретна сметка на разноските според съдържанието на споразумението.

Какво проверява съдът?

Съдът не е длъжен просто автоматично да одобри всяко споразумение.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Той проверява:

  • дали съгласието е сериозно и непоколебимо;
  • дали двамата съпрузи желаят развода;
  • дали споразумението съдържа всички задължителни елементи;
  • дали уговорките не противоречат на закона;
  • дали интересите на децата са защитени;
  • дали издръжката е достатъчна;
  • дали режимът на лични отношения е изпълним;
  • дали няма неясни или противоречиви клаузи;
  • дали семейното жилище е уредено;
  • дали фамилното име е уредено.

Когато има деца, съдът може да изиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

При деца, навършили 10 години, съдът може да извърши изслушване по реда на Закона за закрила на детето, ако това е необходимо и не противоречи на интереса на детето.

Какво става, ако споразумението е непълно?

Ако споразумението е непълно или не защитава интересите на децата, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците.

Ако страните поправят споразумението в срока, делото може да продължи.

Ако не го направят, съдът може да отхвърли искането за развод.

Типични недостатъци са:

  • липсва точен режим на лични отношения;
  • не е посочен адрес на детето;
  • издръжката е под минималния размер;
  • липсва клауза за семейното жилище;
  • не е уредено фамилното име;
  • не е ясно кой родител взема решения за образование и здраве;
  • не е уредено пътуването на детето в чужбина;
  • има противоречие между отделни клаузи;
  • споразумението е формално и неизпълнимо.

Може ли след развода да се промени режимът за децата?

Да. При промяна на обстоятелствата може да се поиска изменение на:

  • местоживеенето на детето;
  • упражняването на родителските права;
  • режима на лични отношения;
  • размера на издръжката;
  • мерките относно пътуване в чужбина;
  • режима на комуникация между родителите и детето.

Това става в ново съдебно производство.

Промяна може да се иска, когато след развода настъпят нови факти — например преместване в друг град или държава, трайно неизпълнение на режима, промяна в доходите, здравословен проблем, отчуждаващо поведение, отказ за контакт или нужда от промяна в училище.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Развод по взаимно съгласие с деца

Когато има ненавършили пълнолетие деца, споразумението трябва да бъде особено прецизно.

Не е достатъчно родителите да заявят, че „ще се разбират“.

Съдът трябва да види конкретна, стабилна и изпълнима уредба.

Добре подготвеното споразумение трябва да отговори на следните въпроси:

  • Къде ще живее детето?
  • Кой родител ще упражнява родителските права?
  • Ще има ли съвместно упражняване на права?
  • Как ще се вземат решения за училище и лечение?
  • Какъв ще бъде режимът на лични отношения?
  • Как ще се разпределят празниците?
  • Как ще се определя лятната ваканция?
  • Какъв е размерът на издръжката?
  • Кога и как ще се плаща издръжката?
  • Как ще се уреждат извънредни разходи?
  • Как ще се пътува в чужбина?
  • Как ще се издават паспорт и лични документи?
  • Как родителите ще обменят информация?

Колкото по-ясно е споразумението, толкова по-малък е рискът от бъдещи конфликти.

Развод по взаимно съгласие без деца

Когато съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца, процедурата обикновено е по-опростена.

В този случай споразумението трябва да уреди най-малко:

  • прекратяване на брака;
  • ползване на семейното жилище;
  • издръжка между съпрузите;
  • фамилно име след развода;
  • евентуални имуществени отношения.

Дори когато няма деца, не е препоръчително да се използва прекалено кратко или шаблонно споразумение, защото неясните клаузи могат да доведат до бъдещи спорове.

Развод по взаимно съгласие и имущество

При развод по взаимно съгласие съпрузите могат да уредят и имуществени отношения, но това трябва да се направи внимателно.

Възможно е да се уговори:

  • кой запазва ползването на семейното жилище;
  • как се разпределят движими вещи;
  • как се уреждат банкови кредити;
  • как се урежда автомобил;
  • как се разпределят разходи;
  • дали има претенции за общо имущество;
  • дали страните ще извършат отделна доброволна делба;
  • дали имуществените въпроси ще бъдат оставени за отделно производство.

Ако в споразумението се включва прехвърляне или подялба на недвижим имот, трябва да се направи отделна правна преценка за форма, такси, вписване, данъчна оценка и последици.Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Не всяка имуществена уговорка за това Как да се разведа по взаимно съгласие ? е подходяща за включване директно в бракоразводното споразумение.

Предимства на развода по взаимно съгласие

Разводът по взаимно съгласие има няколко съществени предимства:

  • процедурата е по-бърза;
  • разходите са по-ниски;
  • не се доказва вина;
  • не се разпитват свидетели за личния живот;
  • намалява се конфликтът между страните;
  • децата се предпазват от тежък съдебен спор;
  • решението е окончателно и не подлежи на обжалване;
  • страните сами определят последиците от развода;
  • може да се изработи индивидуален режим според нуждите на семейството.

Това е най-подходящият вариант, когато съпрузите могат да разговарят разумно и желаят да прекратят брака без продължителен съдебен конфликт.

Кога развод по взаимно съгласие не е подходящ?

Този вид развод не е подходящ, когато:

  • единият съпруг не желае развод;
  • няма съгласие за децата;
  • има спор за родителски права;
  • има спор за издръжка;
  • единият родител възпрепятства контакти с детето;
  • има данни за домашно насилие;
  • има риск от извеждане на дете в чужбина;
  • има сериозен имуществен спор;
  • единият съпруг отказва да се яви в съда;
  • споразумението е само привидно и не отразява реалната воля на страните.

В такива случаи може да се наложи развод по исков ред или отделно производство относно родителски права, издръжка, семейно жилище или пътуване на дете в чужбина.

Въпроси при развод по взаимно съгласие

Използване на шаблонно споразумение

Шаблоните често не отчитат конкретните нужди на семейството. Това е особено рисково при деца, имоти, кредити или международен елемент.

Неясен режим на лични отношения

Фрази като „по взаимна уговорка“ са предпоставка за бъдещи конфликти.

Издръжка под законовия минимумКак да се разведа по взаимно съгласие ?

Съдът следи служебно за интереса на детето. Издръжка под минималния размер може да доведе до указания или отказ за утвърждаване.

Липса на уговорка за пътуване в чужбина

След промените в Семейния кодекс този въпрос е особено важен. Ако не бъде уреден, по-късно може да се наложи отделно дело.

Подценяване на семейното жилище

Ползването на семейното жилище трябва да бъде ясно уредено, особено когато има деца.

Липса на реалистичен план за съвместно родителство

Ако родителите желаят съвместно упражняване на родителските права, трябва да има конкретен механизъм за вземане на решения и разпределяне на отговорностите.

Как адвокат може да помогне?

Опитен бракоразводен адвокат може да съдейства за:

  • изготвяне на молба за развод;
  • изготвяне на споразумение по чл. 51 СК;
  • преценка дали уговорките са законосъобразни;
  • защита на интереса на детето;
  • правилно определяне на издръжката;
  • изготвяне на режим на лични отношения;
  • уредба на пътуване в чужбина и лични документи;
  • уредба на семейно жилище;
  • проверка на имуществени последици;
  • представителство в съдебното заседание;
  • избягване на бъдещи спорове между бившите съпрузи.

Добре подготвеното споразумение не само води до бърз развод, но и намалява риска от последващи дела.

  Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по взаимно съгласие ?

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Кои са предпоставките за развод по взаимно съгласие ?

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака; б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно; в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК). Това съгласие се изразява писмено – от двамата съпрузи в съдебното заседание

Кой ще ползва семейното жилище ?

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието „семейно жилище“ в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли да се смени фамилното име при развода ?

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.

Може ли да обжалвам Решението за развод по взаимно съгласие ?

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и след неговото постановяване от Районен съд не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК от страните.