fbpx

Публикации

Как се наследяват идеални части ?

В последните години често се поставя въпроса за това как се наследяват идеални части ? 

Законът за наследството се посочва, че съпруг наследява поравно с дела на всяко едно дете.
Как се наследяват идеални части ?

Принципи на наследяване

Законът за наследството очертава ясно и примерни изключения от принципа на равно делба на наследствен имот.

Най-честият вариант, при който възниква ситуация на наследяване на имот, е случаят при смърт на съпруг.

Цялото имущество което отделните съпрузите са придобили по време на техният брак се включва в т.нар. „съпружеска имуществена общност“.

При прекратяването на сключеният брак, както или смърт на единия съпруг, преживелият съпруг по закон съпругът придобива половината от наследственият имот.

За останалата едва втора същият наследява заедно с децата или негови наследници от по-горен ред. Как се наследяват идеални части ?

Наследниците, които наследяват с преживелият съпруг получават идеални части от наследственият имот.

НАСЛЕДЯВАНЕ НА ПРЕЖИВЯЛ СЪПРУГ

Законът за наследството е предвиди значителна част от наследството и наследствените имоти, в това число и банкови сметки, да получи преживелия съпруг.

Затова преживелият съпруг ще получи идеална част целия имот, заедно с отделна част от идеалните части на втората половинка от наследственият имот останал в наследство след смъртта .

В случай, че починалият съпруг има и други имоти, то преживелият съпруг и  техните общи наследници ще наследят по равни части.

Преживелият съпруг няма преимуществени права при разпределението на наследствените имоти, който НЕ са придобити по време на брака

Важно При наследяването се получават на идеални части, които не могат да бъдат прехвърлени чрез продажба без съгласие от другите наследници.

При наследяването между съпруг и низходящи винаги се стига до образуване на идеална съсобственост.Издаване на ограничителна заповед 

Законът посочва, че съсобственик може да служи с общата вещ съобразно нейното предназначение,по такъв начин, че да не пречи на другите.

Но съществуват ситуации в който тази обща вещ се използва лично само от отделни съсобствениците.

Това обезщетение се дължи само след писмена покана и уведомяване на тези заинтересовани лица.

Законът е предвидил отделните съсобственици да прекратят съсобствеността при предвиденият законов ред за това.

Като адвокат по наследствени дела, консултираме множеството запитвания, за прекратяване на съсобствеността.

Най общо тези варианти са няколко, а именно :

1. Прехвърляне на идеални части от недвижим имот чрез продажба.

2.Замяна и дарение на идеални части от недвижим имот

3. Доброволна делба на недвижими имоти 

4. Съдебна делба на наследствени имоти и имуществото на наследодателя

Актуална информация за наследствени дела, лесно може да получите в адвокатска кантора Д.Владимиров и партньори. Кантората се занимава от години с наследствени дела, като консултира наследници относно размера на техните наследствени дялове.

За допълнителна информация или съдействие моля обърнете се на тел. + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Oспорване на наследство и завещание

Често пъти при нас идват клиенти, които считат, че са ощетени с направеното завещание от наследодателя. Потърсете правни услуги от опитен адвокат наследствени дела за съдебни дела по оспорване на наследство и завещание.

Съществуват нищожни и унищожаеми основания за подготовка и образуване на съдебни дело за оспорване на завещание. Нищожните основания не пораждат правни последици. Унищожаемите основания пораждат правни последици, но те могат да бъдат преустановени. За целта е нужно произнасяне на съда по съответен иск или възражение. За да бъде заведено съдебно дело по оспорване на завещание е необходимо да не е изтекла 10-годишна давност от откриване на наследството. Т.е. да не са изминали повече от 10 години от смъртта на наследодателя. Също така не трябва да е изминал по-дълъг период от 3 години от момента, в който сте узнали основанието за завеждане на дело по оспорване на наследство и завещание.

Нищожни и унищожаеми основания
оспорване на наследство и завещание

Първото основание за унищожаемост е уредено в чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН. То е свързано със завещателната дееспособност. За да може едно лице да изготви валидно завещание, то трябва да е навършило пълнолетие и да може да действа разумно. Трябва да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС).

Пълно запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. Спорен е въпросът за завещаталната дееспособност на ограничено запретените лица. Според една част от мненията, лице, което поставено под ограничено запрещение, не може да да бъде дееспособно за изготвяне на завещание. Съдебната практика обаче възприема обратното становище. Приема за решаващ фактор конкретната фактическа възможност за разумни действия на лицето, а не юридическото ограничаване на дееспособността. Поради тази причина в едно съдебно дело по оспорване на наследство и завещание дееспособността на лицето се преценява към датата на съставяне на завещанието. Без значение е дееспособността на лицето преди извършването на завещание.

Второто основание за унищожаемост на едно завещание е уредена в чл. 43, ал. 1, б. “б”, предл. 1 ЗН. Според него грешката, която представлява несъответствие между външно обективираната и действителната вътрешна воля на наследодателя, изготвил завещанието, е основание за оспорване. Грешката може да се отнася както за лицето – наследник, така и за предмета на наследяване. Грешката в името на наследника не опорочава завещанието, при положение че в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето (решение № 284-2000-I г.о. на ВКС). Възможно е грешката да бъде в мотива за изготвяне на завещанието и тя е изведена като самостоятелно основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на наследство и завещание.

Детайли около оспорване на наследство и завещание

Предвижда се мотивът да е изразен в самото завещание и той да е от решаващо значение, а именно той да е единствената причина за така създаденото завещателно разпореждане.

Следващите основания за унищожаемост на едно завещание са измамата и насилието. Те са регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. Насилието може да се изразява в заплаха или физически израз на сила. Ако насилието е под формата на заплаха, то трябва да създаде основателен страх у съответния наследодател, подготвящ завещателно разпореждане.  В съдебно дело по оспорване на завещание може първоначалният иск да е бил предявен за търсене на унищожаемост. В последствие, без да е необходимо да се прави изменение на иска съгласно чл. 116 ГПК, може да бъде прогласена нищожност на завещанието. За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави преценка, като се основава единствено на самия документ – завещанието, което е представено като доказателство по делото.

Към основанията за нищожност на едно завещание спадат следните:

  • порок във формата на завещанието – липса на пълна дата и/или подпис на завещателя, завещанието не е написано собственоръчно от завещателя, а е напечатано на пишеща машина, компютър или лаптоп
  • мотива на завещанието противоречи на закона и на добрите нрави
  • изготвеното завещание противоречи на безвъзмездния характер на този тип документ

Поради многообразието от причини, които могат да доведат до порок – основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на завещание, е добра идея да потърсите помощ от добър адвокат наследствени дела преди да изготвити този така важен документ.

Възможно ли е лишаване от наследство ?

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. За случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от наследодателя.

В кой случай е възможно оспорване на наследство ?

Според Закона за наследството не може да наследява този, който е недостоен, който: 1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано; 2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; 3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Как се случва лишаването от наследство ?

наследодателят не може преживе да “лиши” от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат. След като с влязло в сила решение съдът установи недостоен, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

Има ли давност за наследството по закон ?

Правото да се иска от съда да постанови намаляване на завещания и дарения се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да тече от датата на смъртта на наследодателя. Но давността не се прилага служебно, а трябва да бъде инициирано възражение. По отношение на завещанията срокът започва да тече от смъртта само ако се знае, че има направено завещание и че то е прието. Ако наследниците със запазена част нямат представа, че е направено завещание, 5 годишния период започва да тече от момента на узнаването за завещанието или от момента на вписване обявяване на завещанието в Агенция по вписванията. Но за да се счита, че има узнаване за завещанието, не е достатъчно само обикновно уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на някого. С такава информация не може да се определи дали е накърнена запазената част или не. Трябва да има конкретни данни какво точно е завещано, неговия обем, универсално завещание ли е било или завет, а така също и дали е прието завещанието или не. В практиката се счита, че най-ранният момент, в който започва да тече давността, е момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието