Публикации

Срок за оспорване на дарение ?

В последните няколко години,много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Като всяка сделка по прехвърляне на собственост, дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

Какво гласи законът ?Срок за оспорване на дарение ?

В съвременната регламентация, правна уредба се намира чл.225 и сл. ЗЗД.

Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление,

Тук деянието следва да е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В какъв срок може да се иска отмяна на дарението ?

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и съответния срок за оспорване на дарение.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове.

Искът за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота, цената на иска – от неговата данъчна оценка.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството.

В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и оставил низходящи и/или съпруг, те могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.Срок за оспорване на дарение ?

Процедура по отмяна на дарението ?

За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки:

А/ дарителят да се нуждае от издръжка/

Б/тази издръжката да е поискана от надарения

В/ надарения да е отказал дължимата издръжка на дарителя.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност.

Лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Ако съдът уважи иска  по чл. 227 , ал.1 от ЗЗД, той отменя договора за дарение.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен.

Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба.

Надареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение ?

Ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част

Това са само 2 категории низходящи (децата) и преживял съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение

Това води до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.

За допълнителна информация, се обърнете за консултация на тел. 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.com

Какво представлява договора за дарение?

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества може да стане по два начина: - писмена форма с нотариално заверени подписи или - чрез предаване на самата движима вещ.

Мога ли да отменя дарение?

Да, договорът за дарение може да се отмени в три самостоятелни случая. За уважаването на иска за отмяна на дарение е необходимо наличието на три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата издръжка. Дарителят да се нуждае от издръжка означава неговите доходи да не са достатъчни да покриват необходимите разходи за покриване на неговите минимални житейски нужди.

Какво трябва да съдържа Договорът за дарение ?

Основното, което страните уговарят са отношенията между тях, които възникват по повод на даряваните вещи – техният вид и мотивът, на който се прави дарението.Най-често това е облагодетелстване на надарения, подарък за даден повод. Страни по договора могат да бъдат както хора, така и дружества. Права и задължения на страните, свързани с предаването на вещите и тяхното приемане

Кога се отменя дарение?

Може да се отмени дарение, ако дареният: умишлено убие или се опита да убие дарителя, съпруга/съпругата ми или негово дете Ако надарения обвини дарителя в престъпление, за което ще бъде наказан със затвор за повече от 3 години; В случай на отказ от издръжка, от която дарителят се нуждае;

Каква е процедурата по отмяна на дарение?

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Подсъдността на иска се определя от местоположението на имота и неговата данъчна оценка.

Ако съдът разреши отмяната на дарението?

Надареният трябва да върне незабавно дарението, заедно с всичко, което е получил по него на дарителя си.

Запазена част наследство

Много са случаите в нашата практика като адвокат по наследствени дела, в които наследодателят, притежавайки голямо наследство се разпорежда със цялото своето имущество приживе. Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, с което често пъти се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците и от тук се поражда възможността за иск за възстановяване на тези запазени части.

Запазена част наследство

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна  запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството ако наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания, или с дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Крайната цел на Закона за наследството е да се осигури защита на определена категория наследници, които реално са най-близките на наследодателя. Тази част, извън от запазената част, се нарича „разполагаемата част от наследството„, с която наследодателят може да се разпорежда.

В случай на възмездна сделка с наследството, т.е. наследодателят е прехвърлил приживе свои лични имоти чрез покупко-продажба, както и чрез писмен договор за издръжка и гледане, то тези разпореждания от негова страна, не могат да се атакуват от наследниците със запазена част-деца, съпруг, родители.

Тоест наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и неговите деца няма да могат по никакъв начин да имат претенции и да искат своите запазени части. Тези Разпореждания с имуществото са трудни за отмяна.

Законът дава правна възможност  на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя приживе, чрез доказване, че същите са били симулативни или прикрити сделки.

Законът  за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.  Тази запазена част от наследството не се запазва за наследниците при покупко-продажба, както и чрез писмен договор за издръжка и гледане. Правото да претендират за запазена част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.

Може би тук трябва да се отбележи, че правото на такава запазена част в различните  наследствени конфигурации имат само деца, внуци, съпруг, родители. Според ЗН запазената  част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или  низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В  тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Законът за наследството указва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.

В този смисъл от своя страна наследодателят може да се разпорежда със своето имущество,както намери за добре, но това се отнася за извършване на покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.  Ако наследодателят се е разпоредил чрез дарения или завещания с повече от 1/3 от имуществото си, то е допустимо, наследник със запазена част да поиска намаляване на дарението или завещанието до размера на тази запазената си част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част.Запазена част наследство

Исковете за предявяване на запазена и разполагаема част биха могли да бъдат предявени както в отделно съдебно производство така и част от делбен процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес. Необходимо е да се отбележи, че смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

Какво гласи законът ….?

Съгласно Закона за наследството всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество за след смъртта си чрез завещание.

Именно тук, законът за наследството поставя съответните ограничения, едно от които е записано в чл. 14, ал. 2 ЗН, а именно: завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част, т.е. завещателят може да се разпорежда само с т.нар. разполагаема част (чл. 28, ал. 2 ЗН).

Запазена част от наследството имат низходящите, родителите и съпругът на наследодателя. Размерът на запазената част за различните групи наследниците е определен в чл. 29 ЗН, както следва:

  • Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
  • Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
  • Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Според Постановление № 1 от 26. 05.1984 г., ВС, Пленум, когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри или с техни деца и внуци, както и когато наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри или с техни деца и внуци и наследството е открито след десет години от сключване на брака, запазената му част е ½ от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването – тя е 1/3 от наследството.Запазена част наследство

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството“.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Закона за наследството (ЗН) такива са условията при които наследодателя не може чрез свои завещателни разпореждания да променя наследствените дялове и запазени части на преките наследници.

Въпросът се допълва от текста на чл.14, съгласно който „всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници – родители, деца и внуци.

В този случай, Законът за наследството посочва, че че ако наследодателят се разпореди приживе с повече от своята разполагаема част, всеки от наследник със запазена част, призован към наследяване, има право да поиска намаляване размера на запазената му част.

Принципно законът прецизира размера на запазената част на наследниците, като в този случай ппределяне на тези части става чрез посочване размера или на разполагаемата или на запазената част от наследството.

Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него, и две трети при две и повече деца или внуци.

В случай, че наследници са деца и внуци, заедно със съпруг са лицата с право на запазена част от наследството, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.

В тези ситуации, с право на иск за запазена част от наследството най-често се възползват децата и съпругът, които са най-често ощетени от завещателни разпореждания и отчуждителни действия на наследодателя приживе.  Разбира се, такива права имат и родителите и внуците.

Иск за запазена или разполагаема част 

Според чл. 30 от ЗН наследникът с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения.

Тук става ясно, че право на запазена част може да има само при завещание или дарение. Така този иск по чл.30 ЗН не действа при хипотезата, в която наследодателят е прехвърлил имущество чрез покупко-продажба.Запазена част наследство

Единствената възможност за оспорване на тези завещателни разпореждания е да се предяви последващ иск за установяването на т.нар. прикрита или симулативна сделка.

В практиката много често родители приживе прехвърлят имоти уж с покупко-продажба, като прикриват всъщност дарение.

Основната задача на всеки адвокат тръгвайки по този път е да докаже, че всъщност детето не е заплатило стойността на продаденото наследство, както и наследодателя не е получил дължимата покупко-продажба цена.

В случай, че наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, то е необходимо той да е приел наследството по опис.

В този случай, Законът за наследството определя, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.

При последното „сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза“. Увеличението може да се даде в предоставянето на друг недвижим имот или в финансов аспект, до изравняване на дяловете.

Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил по-друг начин.

 За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, можете да се обърнете към нас за допълнителна информация на следните телефони + 359 897 90 43 91 или да изпратите Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме с точен и конкретен отговор относно запазена или разполагаема част от наследството.

Съдебна делба на наследство

Видове делба наследство, вписване на искова молба

В последните няколко години въпросът за съдебна делба на наследство стана особено актуален. Много често към нас като адвокат за делба на наследство се обръщат наследници, които не могат да намерят решение на своите въпроси.

Кантората е натрупала солиден опит в областта на съдебна делба на наследство и по специално като адвокат за делба на наследство и наследствени имоти. Законът за наследството допуска правната възможност няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, т.е. да бъдат съсобственици. Съдебна делба на наследство

Начините за прекратяване на съсосбствеността са следните :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните и се вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.

Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:

Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

 – за градовете: лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – в курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – в села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност; при спецефични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност.
 – в села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

При делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.Съдебна делба на наследство

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството и не се допуска разделянето на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

Въпросите, които се поставят към нас като адвокат по делба на наследство и наследствени имоти, касаят както подготвката на документи за съдебна делба, така и самата процедура по провеждането на съдебна делба на наследствени имоти.

Веднага след като наследниците се снабдят с нужните им документи за съдебна делба на наследствени имоти, в това число и скица за разделяне на имота, данъчна оценка, удостоверение за наследници /ако е необходимо/ и нотариален акт, е нужно всички сънаследници на общите наследствени имоти, да подпишат пред Нотариус Договора за делба.Съдебна делба на наследство

Те разполагат с идеални части от съответното имущество и единственият начин те да станат реални е именно делбата.

Б/ Съдебната делба е инструмент, който се състой в съдебно производство, имащо за цел прекратяване на съсобствеността при :

  1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
  2. При съдебен развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост и съпрузите са съсобственици.
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Във всички изборени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно съдебна делба на наследстви имоти, но бихме могли да Ви предложим и се заемем с  подготовка на цялостната документация, когато се касае за доброволна или съдебна делба, както и от какво е породена съсобствеността.

Съдебна делба наследство. Общи правила и изисквания: 

Преди подготовката на документи за съдебна делба е необходимо да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството (ЗН). Според чл. 341 от ГПК сънаследник, който иска делба, подава документи, към която прилагат писмени документи за собствеността върху процесните имота. Съдебна делба на наследство

Важно условие при провеждането на процедурата по съдебната делба на наследствени имоти е участието на всички налични съсобственици. Затова първата стъпка е да се изяснят кои са те, да се открият адресите им и да се подготвят копия от исковата молба и от приложенията за всеки един.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи. В същото време има вариации, свързани с това какво се дели, кой го дели, подсъдност, размери на дяловете и т.н.

Съгласно закона съдебният иск за делба и вещни права върху недвижим имот, както и за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение се предявяват с писмена молба пред компетентният Районния съд по местонахождението на имота. Съдебна делба на наследство

В същото време законът определя, че съдебният иск за делба на наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по местонахождението на имота.

За допълнителна информация и справки, молим обърнете се към нас на посочените по-долу телефони за връзка + 359 897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

ВПИСВАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ, ИЗГОТВЕНО И ОБЯВЕНО В ЧУЖБИНА

Вписването на завещателно разпореждане е сложна процедура. Но още по-сложно е да бъде открито завещателно разпореждане, направено преди 1998г. След като това се случи и бъдат съставени електронни регистри във всички служби по вписванията, ще последва свързването им в единен информационен масив. Това ще допринесе за своевременна справка относно наличието или отсъствието на завещание едновременно във всички служби. Масивът ще бъде свързан и с RERT – Европейската мрежа на регистрите на завещания.

Тези стъпки ще позволят извършването на справки относно всяко завещателно разпореждане не само до 1998г, но и преди това. На 12.01.2013г. е подписано двустранното споразумение между Нотариалната камара на Р. България и ARERT. С него се регламентира достъпът и финансовите условия, придружаващи използването на системата „PERT ligt”. Тя способства за търсенето и намирането на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания. Системата позволява на нотариусите или на други правни специалисти, чиято компетентност го позволява/изисква, да извършват търсения.Завещателно разпореждане чужбина

Търсенето на завещателно разпореждане

от страна на гражданите, без значение от коя страна-членка на ЕС са, е възможно именно благодарение на ARERT. Това е абревиатурата за Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания. Организацията е с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Създадена е по инициатива на Съвета на нотариатите  от ЕС (CNUE) през 2005г. Организацията функционира въз основа на Базелската конвенция от 14.05.1972г. с цел създаване на система за регистрация на завещания. Тя очерта правната рамка, по която европейските страни, които имат  регистър на завещанията, да участват в единен международен информационен масив.

Страната ни е една от първите страни, влизаща в редиците на страните по ARERT. По този начин всяко завещателно разпореждане и промените по него – оттегляне, отмяна или друго – може да бъде проследено. Още повече, членството ни предвижда и свободното движение, установяване и както и придобиване на имущества на територията на ЕС.

Даването на възможност да се проследи едно завещание е с особена значимост за наследника. Всяко завещателно разпореждане е юридически документ, съдържащ последната воля на завещателя. В него още се концентрира информация относно имуществото, с което той приживе се е стопанисвал. Това е вероятно имуществото, с което ще се сдобие визираното като наследник лице. Но за да се изпълни последната воля на починалия, следва да се открие релевантният документ.

ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ В ЧУЖБИНА

Една от стъпките, предприета в това направлени,е е чл. 4 от Базелската конвенция. Той предвижда регистрацията на саморъчно или нотариално завещателно разпореждане при орган на публичната власт или друго овластено лице. След което се пристъпва към  депозиране на документа при нотариус от континентален тип.

В чл. 11 на същата Конвенция се предвижда регистрацията на завещания, различни от нотариалните или саморъчните такива. Последните отново трябва да са депозирани при орган на публичната власт. Към днешна дата практически много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им. (било то при нотариус, или друг овластен орган на публичната власт.)

Продажба жилище строеж

При покупка на жилище в етап на строителство е необходимо купувачът предварително да проучи и анализира цялата документация и история на парцела и строящия се в него обект. Добре е да бъде направена и справка относно финасовото състояние на продавача и дали дружеството е в процедура по несъстоятелност. Съветваме ви при такъв вид сделка да се обърнете към добър и опитен адвокат.

При покупката на обект в процес на строителство не е рядкост купувачът да остане с впечатление, че сключваният предварителен договор не е нещо съществено и че допълнително при нотариалният акт ще се уточнят “подробностите”. Всъщност, съдържанието на този договор трябва да урежда по ясен и безспорен начин всички съществени и задължителни клаузи на сделката за покупко-продажба. Всички права, които купувачът има след подписването на предварителния договор (при което задължително плаща не малка сума), зависят от това доколко правилно и пълно е съставен той. Съществен елемент от тях е описанието на имота. Нормативно е определено, че трябва да са посочени най-малко три от границите на имота. Трябва да е недвусмислено изяснено дали квадратурата включва общите части или е чистата застроена площ (в нея влизат и терасите).

Най-често тези документи за прехвърлянето на собствеността са следните :

1.Нотариален акт за собственост

(може да бъде за суперфиция- учредяване право на строеж или за покупка на земята)

2.Актуална скица на мястото (Важи 6 месеца. Когато срокът изтече се прави заверка, че важи и днес, с подпис и печат, върху същата скица. Ако има разлика в описанието на имота по нотариалния акт за собственост и по скица, е необходимо на скицата да има и забележка за идентичност на имота)

3.Разрешение за строеж за сградата

4.Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа (със заверени коти, от който е видно до какъв етап е достигнал строежа на сградата)

5. Констативен протокол по чл.181 ал.ІІ от ЗУТ , издаден от общината (ако имотът е готов на груб строеж)

6. Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, (Ако сградата е завършена. Това е документ, който се издава от съответния район на общината или от ДНСК след подписване на Акт 16)

7. Одобрени архитектурни проекти (и актуалните, и старите одобрени архитектурни проекти /описаните в суперфицията/ и последващи преработки, ако такива са одобрявани, включително и ситуацията и разреза на сградата)

8. Таблица за застроените площи и идеални части на обектите, (следва да е подписана и подпечатана от изготвилия я инженер) адвокат имотни дела, адвокат сделки недвижими имоти

9.Актуално удостоверение за данъчна оценка

(за грубия строеж, право на строеж или в завършен вид /апартамент, мазе, гараж, земя/. В повечето от случаите важат за полугодие. Трябва да има и изрично отбелязване, че собствениците нямат задължения)

10.Удостоверение за актуално състояние на дружеството – продавач/строител (важи 6 месеца)

11. Протокол на общото събрание на съдружниците, на съвета на директорите или решение на едноличния собственик на дружеството. Нужно е протоколът на общото събрание на съдружниците в дружеството да е подписан от всички съдружници, с взето решение за продажбата на конкретния обект описан с площи, цена и с отбелязване, дали цената ще се заплаща с кредит от банка.

Правни съвети към купувачите.  

Важна особеност на подготовката на документи е самата индивидуализация на отделният недвижим имот.Необходимо е да се уточни не само на кой етаж е имотът, но и как са броени етажите ­ например втори надпартерен, първи над магазини и др. Това става по най-категоричен начин, ако се посочи и височината (кота 10 метра, да речем).

Всичко това обаче, няма да създаде действителни гаранции за купувача, че ще получи желания обект, ако в предварителния договор не е ясно посочено, че описанието му е съгласно одобрения архитектурен проект от точно записана дата, като се изпише и разрешението за строеж на сградата.

Не е рядка практиката в процеса на строителството, обикновено по искане на някой от купувачите, строителят да предприеме промяна на архитектурния проект. Тя не винаги засяга пряко интересите на купувача и той съответно не би реагирал на това. Но какво би станало, ако с измененията се променя предназначението на ползване ­ нормативно е заложено, че процентът на общите части при офисите е по-висок от този при жилищните сгради и при появило се смесване във функционалността това увеличение ще се отрази на цената, която купувачът ще плати за реално получаваната от него чиста застроена площ (не случайно се препоръчва нежилищните обекти да се отделят в самостоятелно тяло). От друга страна, едва ли е все едно кой е етажът, дали не е станал последен или дали под жилището не се е появил друг обект, който може да създаде неприятна среда за обитаването му например ресторант.

Промените могат да засягат и други параметри ­ например квадратурата. Промяната є може да е от значение в зависимост от това дали цената на закупувания имот е уговорена като обща продажна цена или на квадратен метър. Засегнати могат да бъдат също разпределението и изложението, както и прозорците като размер. Не трябва да се забравя, че при одобрения проект всъщност се определят всички параметри и изисквания към строителството. Затова промяната може да засегне и други, много съществени условия по сделката, каквито са типа на строителство, конструкцията, материалите (тухла или газобетонни блокчета), изпълнението на общите части и довършителните работи.

Особено неприятни могат да бъдат последиците при промяна на номерацията на обектите в сградата в резултат на измененията в архитектурния проект ­ те могат да затруднят индивидуализирането на имота ­ предмет на покупко-продажба и да доведат до оспорване на действителността на предварителния договор.

За пълна и качествена проверка за имота, който купувате, е необходимо да се обърнете към специалист по сделки с недвижими имоти и правни услуги, като набавите следните документи:

1.Копия на всички предходни документи до първи собственик на земята /нот. актове, удостоверения за наследници, делби на земя и/или сгради, които освен като копия на нотариуса се подават и на съдията по вписвания за издаване на удостоверение за липса на тежести без срок

2.Ако имотът е възстановен с решение на ПК, трябва и Удостоверение от Поземлена комисия /ОСЗГ/, че последното решение за възстановяване на имота не е променяно и няма реституционни претенции от трети лица.

3.Удостоверение от отдел “Общински имоти” на съответната община, от което да е видно, че за имота няма Акт за държавна собственост от 01.06.1996., няма Акт за общинска собственост и няма реституционни претенции от трети лица

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.отговорност на съдружниците

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият  законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното  или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалиПроизводство по несъстоятелностя съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК.

В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения,

Отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

 

СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

През последните три години непрекъснато расте броят на желаещите да си купят жилище „на зелено” и в етап на строеж. И в двата случая клиентът купува от строителна фирма. И в двата случая има период, в който клиентът е платил определена сума за имот, който все още не е готов.

Кризата от последните 10 години – 2008-2013 накара доста от клиентите да бъдат предпазливи и да проучват доколко строителната компания, от която са решили да купят имот, е финансово стабилна. Какво обаче следва да проверят  всички клиенти и купувачи на недвижими имоти в България?

Основни стъпки, които всеки, решил да купи имот в строеж, трябва да направи.СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

1. Справка чрез адвокат за недвижими имоти относно продавача имена, собственик, управител, размер на капитала, годишния финансов отчет. Има случаи, в които инвеститорът е различен от строителя. ПРАВНИ СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

2. Проверка чрез адвокат по имотни дела в регистър на Строителите воден от Камарата на строителите в България. Това гарантира, че компанията няма ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски; не е обявена в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация; разполага с техническо оборудване за извършване на заявените строително-монтажни работи; разполага с необходимия квалифициран персонал.

3. Проверете за каква група и категория строежи е вписан строителят.

Съглаясно разпоредбите за строителството по Закона за устройството на територията жилищните сгради с високо застрояване са от трета категория;

жилищните и смесените сгради със средно застрояване са от четвърта категория, а тези с ниско застрояване и вилите са в пета категория.ПРАВНИ СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

4. Налични сертификати на дружеството продавач включително финансови параметри и показатели от последната година  – система за контрол в работата, материалите и документацията си.

5. Прегледайте и информационната табела на строежа, където планирате да купувате. Справка при адвокат по недвижими имоти относно данните с информацията, с която вие разполагате.

6. Поинтересувайте се каква е строителната история на изпълнителя. Посетете предишни негови обекти и, ако е възможно, разговаряйте със собствениците. Интернет форумите също са източник на информация, но изискват критичност.

За всеки случай се обърнете към специалист – адвокат по недвижими имоти, за да избегнете риска от усложнения при сделките с имоти и проверката на собствеността и кадастър при тези имоти. Той ще Ви укаже най-лесния и правилен начин да получите или продадете Вашият имот.