www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Aдвокат делба на недвижими имоти

Много често към нас се обръщат съсобственици с молба за съдействие когато търсят Aдвокат делба на недвижими имоти.

Делбата е способ за прекратяване на съсобствеността между две или повече лица.

Попадането в отношения по общото притежание на един или повече имоти може и често води до влошаване на личните взаимоотношения.

До тук се стига поради взаимната обвързаност на лицата при управлението на общото имущество.

Решение на този проблем дава делбата, чиято цел е всеки съсобственик да получи реален дял от имота/имотите.

Делбата, било то доброволна или съдебна /по-долу се разглеждат двата вида/, е свързана с много изисквания и хлъзгави моменти, които в не редки случаи водят до загуба на парични средства и време.

За да не попадате в такава ситуация, се уверете, че сте избегнали рисковите моменти и сте осигурили всички предпоставки за успешното протичане на производството.

Съсобствеността върху недвижими имоти често води до сложни правни ситуации, особено когато става въпрос за делба.

Независимо дали става дума за

А/наследствен имот,

Б/ съвместно придобито имущество по време на брак

В/ инвестиция между партньори,

правилната проверка и съвет при дела за делба е от съществено значение.

В този контекст, адвокатската кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предлага експертна помощ при делба на недвижими имоти, осигурявайки защита на вашите интереси и постигане на справедливо решение.

Видове делба на недвижими имоти

1. Доброволна делба:

Когато съсобствениците постигнат съгласие относно разпределението на имота, те могат да сключат договор за доброволна делба.

Този договор трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите и подлежи на вписване в Имотния регистър.

Доброволната делба е по-бърза и по-малко конфликтна процедура, която спестява време и разходи.Aдвокат делба на недвижими имоти

2. Съдебна делба:

При липса на съгласие между съсобствениците, делбата се извършва по съдебен ред.

Процедурата преминава през две фази: допускане на делбата и реално разпределение на имота.

Съдът определя дяловете на всеки съсобственик и начина на разделяне на имота.

Ако имотът е неделим, той може да бъде възложен на един от съсобствениците с парично уравнение на дяловете на останалите или да бъде изнесен на публична продан.

Значение на адвокат при делба

Адвокатът играе ключова роля в процеса на делба, като предоставя:

  • Правна консултация: Оценка на ситуацията и препоръки за най-подходящия начин на делба.

  • Подготовка на документи: Изготвяне на необходимите документи за доброволна или съдебна делба.

  • Представителство пред нотариус или съд: Защита на интересите на клиента по време на преговори или съдебни заседания.

  • Медиация: Съдействие за постигане на споразумение между съсобствениците, когато е възможно.

Съвет към съсобствениците

Нашата кантора разполага с богат опит в областта на вещното и семейното право, което ни позволява да предоставим цялостна правна помощ при делба на недвижими имоти.

Ние се стремим към намиране на най-ефективното и справедливо решение за нашите клиенти, като същевременно минимизираме времето и разходите, свързани с процеса.

Свържете се с нас

Ако се нуждаете от правна помощ при делба на недвижим имот, не се колебайте да се свържете с нас.

Нашият екип от опитни адвокати е на разположение да ви предостави необходимата консултация и съдействие.

📞 Телефон: +359 897 90 43 91
📧 Email: office@lawyer-bulgaria.bg
🌐 Уебсайт: www.lawyer-bulgaria.bg

Доверете се на  кантората – вашият надежден партньор в правните въпроси, свързани с делба на недвижими имоти.

Нищожност на делба на имот

Чест въпрос, който ни задават при делба е кои са случаите на Нищожност на делба на имот.

При извършване на делба на съсобствен недвижим имот, независимо дали е доброволна или съдебна, е от значение участието на всички съсобственици

Целта е всички наследници да участват в процеса.

Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, делбата, извършена без участието на някой от съсобствениците, е нищожна.

Този текст от закона означава, че такава делба не поражда правни последици и съсобствеността не се прекратява.

В този случай неучаствалите съсобственици имат право да искат делба, продължавайки ползването на съсобственото имущество съобразно правата си.

Нищожността на делбата може да бъде предявена чрез самостоятелен иск за установяване на нищожността на договора за доброволна делба.

Това е потвърдено в съдебната практика, където се допуска предявяване на такъв иск по смисъла на чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството.

Кога делбата е нищожна ?Нищожност на делба на имот

Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с право да продължат да ползват съсобственото имущество.

Важно е да се отбележи, че делбата ще бъде нищожна не само ако не участват всички съсобственици, но и ако в нея участва лице, което не е съсобственик

Нищожна е делба, която има предмет имущество, което не е съсобствено.

Поради това е необходимо внимателно да се проучи собствеността, начинът на възникването ѝ, както и кои са съсобствениците, за да се избегнат подобни рискове.

При делба на наследство е особено важно да се установи кои са наследниците и какъв е размерът на техните дялове.

Това включва проверка на начина на придобиване на собствеността и дали наследодателят е бил действителен собственик на имота.

В случай че някой от наследниците не участва в делбата, тя ще бъде нищожна и съсобствеността няма да бъде прекратена.

Препоръчително е при извършване на делба, било то доброволна или съдебна, да се осигури участието на всички съсобственици

Целта е да се проучи внимателно собствеността на имота.

Това ще гарантира, че делбата ще бъде действителна и ще доведе до прекратяване на съсобствеността.

В заключение, за да бъде делбата на съсобствен недвижим имот действителна и да породи правни последици, е задължително участието на всички съсобственици.

Неспазването на това изискване води до нищожност на делбата и запазване на съсобствеността.

Делба на съсобствен недвижим имот

В случай на смърт или раздяла между съпрузи се стига до въпроса за делба на съсобствен недвижим имот.

При разделянето на съсобствен имот в България чрез съдебна делба е от съществено значение при разпределение на собствеността.

Целта е да се спазват разпоредбите на закона за квотите на наследниците.

Това включва съобразяване с минималните изисквания за размери и площи на поземлените имоти, определени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и други нормативни актове.

Минимален размер на урегулираните поземлени имоти:

  • В градовете: минимална площ от 300 кв.м и лице (фронт) най-малко 14 м.
  • В курортните населени места: минимална площ от 500 кв.м и лице най-малко 16 м.
  • Във вилните зони: минимална площ от 600 кв.м и лице най-малко 18 м.
  • В селата с преобладаващ равнинен терен: минимална площ от 500 кв.м и лице най-малко 16 м; при специфични условия – площ от 300 кв.м и лице най-малко 14 м.
  • В селата с преобладаващ стръмен терен: минимална площ от 250 кв.м и лице най-малко 12 м.

Тези изисквания са посочени в чл. 19, ал. 1 от ЗУТ.

Изисквания при делба на земеделски имоти:Делба на съсобствен недвижим имот

Съгласно чл. 72 от Закона за наследството, земеделските земи не могат да се разделят на части, по-малки от:

  • Ниви:
  • Ливади:
  • Лозя и овощни градини:

Тези ограничения целят предотвратяване на прекомерното раздробяване на земеделските земи и запазване на тяхната функционалност.

Обособяване на жилищни имоти:

При разделяне на едно жилище на две или повече самостоятелни, всяка новообразувана част трябва да отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, а именно:

  • Самостоятелен вход
  • Поне едно жилищно помещение
  • Кухня или кухненски бокс
  • Баня-тоалетна
  • Складово помещение (което може да бъде в жилището или извън него)

Помещенията могат да бъдат пространствено свързани, с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. Необходимо е също така представяне на схема-проект за одобрение.

Процедура по съдебна делба:

Когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие относно разделянето на имота, всеки от тях има право да инициира съдебна делба. Процедурата започва с подаване на искова молба до компетентния районен съд по местонахождение на имота.

Съдебната делба преминава през две фази:

  1. Допускане на делбата: Съдът установява дали имотът подлежи на делба и кои са съсобствениците.
  2. Извършване на делбата: Определят се конкретните дялове на всеки съсобственик, като се вземат предвид горепосочените изисквания и ограничения.

Ако имотът не може да бъде разделен реално без нарушаване на законовите изисквания, съдът може да постанови неговата продажба на публична продан

Затова получените средства следва да бъдат разпределени между съсобствениците според дяловете им.

Спазването на тези нормативни изисквания е от съществено значение за законосъобразното и ефективно разделяне на съсобствени имоти в България.

Обезщетение неползване на имот

Много често към нас се обръщат пострадали лица с въпрос за обезщетение за неползване на имот.

Става дума за съдебно призсъждане на обезщетение за неползващ имота собственик

В този случай нашата задача е да посочим, какви са правата ви и как да ги защитите.

Затова следва да отговорим и на въпроса какво представлява обезщетението за неползващ имота собственик ?

Ако сте собственик на имот, но по една или друга причина не можете да го ползвате, имате право на обезщетение.

Това е валидно както при съвместна съсобственост, така и при случаи, когато друг съсобственик използва имота самостоятелно

Става дума за случаите, в който сте ограничени от възможността да ползвате своята част от имота.Обезщетение неползване на имот

Според трайната съдебна практика, имате право на обезщетение след като направите писмена покана.

Размерът на обезщетение за неползване ?

Размерът на обезщетението зависи от реалното ползване на имота.

Важно е да се вземе предвид как имотът се е използвал – дали е бил отдаден под наем или предоставен на трети лица за използване.

В случай, че имотът се е отдавал под наем, размерът на обезщетението може да бъде съобразен с наемната цена

Това е цената, която бихте могли да получите, ако вие самите го използвахте.

Съдебна практика и правни основания

Съгласно ТК № 7/02.11.2012 г. на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е поведение на съсобственик, което ограничава останалите съсобственици да ползват имот.

Това включва случаите, когато имотът се използва от съсобственика лично или е предоставен безвъзмездно на трето лице.

От друга страна, възмездното предоставяне на имота на трето лице, напр. чрез отдаване под наем, се счита за действие по управление

Това действие по управление на имота не попада в обхвата на чл. 31, ал. 2 ЗС.

В този случай съсобственикът, който не ползва имота, може да претендира обезщетение само за разликата между уговорената наемна цена и средната пазарна стойност на наема.

Кога можете да претендирате обезщетение?

Можете да претендирате за обезщетение в следните ситуации:
– Когато другият съсобственик ползва целия имот самостоятелно, без да ви осигури достъп.
– Когато имотът е предоставен на трето лице без ваше съгласие и безвъзмездно.
– Ако имотът е отдаден под наем на по-ниска от пазарната цена и вие сте ощетени финансово.Обезщетение неползване на имот

Изготвяне на покана за обезщетение

За да получите обезщетение, трябва първо да направите писмена покана до съсобственика

Кантората ще Ви помогне с изготвянето на писмена покана до този, който използва Вашия имот.

В случай, че откаже или не отговори, ще Ви съдействаме да подадете съдебен иск пред Районния съд.

При определяне на размера на обезщетението съдът ще вземе предвид всички обстоятелства

Става дума за факти и обстоятелства, вкл. как имотът се е ползвал и каква е пазарната стойност на наема.

Как да защитя правата си ?

Съсобствеността на имот често води до конфликти между съсобствениците, особено когато един от тях ползва имота самостоятелно, а другият е лишен от възможността да се възползва от своя дял. Затова е важно да защитите своите права чрез правни действия и да претендирате за справедливо обезщетение.

Кога се консултирате с адвокат?

В случай, че се намирате в подобна ситуация, препоръчително е да се консултирате с адвокат от кантората за спешни действия в защита на Вашия интерес

Целта е да ангажирате адвокат по гражданско и вещно право, за да може бързо да Ви помогне и предприемете нужните стъпки за защита на вашият интерес.

За допълнителна информация, се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Кога делбата е нищожна ?

Много често хората ни питат по свои казуси кога делбата е нищожна ?

Законът за наследството (ЗН) предвижда, че всеки наследник може да поиска делба по всяко време.

Дори ако има противно разпореждане на наследодателя, Законът му предоставя това право.

ЗН разпорежда и че „наследникът – земеделски стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти“.

При делбата съществуват няколко задължителни правила.

Всеки наследник може да иска своя дял в натура, ако това е възможно.

Законът за наследството (ЗН) предвижда, че всеки наследник може да поиска делба по всяко време.

Дори ако има противно разпореждане на наследодателя, Законът му предоставя това право.

При делбата съществуват няколко задължителни правила.Кога делбата е нищожна ?

Именно затова всеки наследник може да иска своя дял в натура, в случай че е възможно.

Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се продават на публична търговия.

Друго важно правило е, че преди да се пристъпи към съставяне на дяловете е следното :

Всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя

Всеки наследник трябва да внесе това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду им.

Ако наследникът не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат и получават в своя дял част от наследствените имоти</p><p>Този дял следва да е равен на дължимото по стойност, а ако е възможно – и по вид.

Това е основата, върху която се разрешават наследствени случаи и взаимоотношения по правен път.

Какво гласи съдебната практика ?

Често тези делбени процедури са свързани със спорове и недоволство от страна на някой от сънаследниците.

Законодателят се е опитал да разрешава тези въпроси наведнъж, с участието на всички наследници и по възможност за всички наследствени имоти.

Затова са въведени специални правила.

Според тях, както и според трайната съдебна практика, делба би била недействителна, ако в нея не е участвал някой от сънаследниците.

В този смисъл Законът за наследството посочва, че “когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна”.

Това означава, че не може само някой от наследниците да разделят един от няколко наследствени имота.

Такава делба би била нищожна.

Ако по някакъв начин тя бъде извършена, един съд винаги ще прогласи нейната нищожност по искане на който и да е от сънаследниците, които не са участвали в нея.

При съдебната делба също е задължително да участват всички съсобственици.

В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял.

Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства.

Съдебната делба минава през две фазиКога делбата е нищожна ?

Първата е по нейното допускане.

В случай , че Районният съд приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично

А/ между кои лица

Б./ за кои имоти ще се извърши,

В/ каква е частта на всеки.

Втората фаза на делбата се казва „Уравняване по сметки“ 

При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите.

Има и някои конкретни правила.

При извършването на делба на урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, следва да се спазват задължителните изисквания за минимални размери на всеки обособен имот, съгласно Закона за устройство на територията.

При делба не се допуска и разделянето на нивите на части по-малки от 3 дка, на ливадите – от 2 дка, и на лозята и овощните градини – от 1 дка.

Обезщетение за ползване на имот

Съдебната практика поставя редица въпроси, особено актуални са тези, които касаят Обезщетение за ползването на недвижим имот.

Обезщетение за ползването на недвижим имот

Съдебната практика поставя редица въпроси, особено актуални са тези, които касаят обезщетение за ползването на недвижим имот.

През последните години в съдебната практика се задава казусът за дължимост на обезщетение при ползването на недвижим имот.

Най-често се касае за ситуацията, когато собственикът е отстранен чрез акт на съда.

Каква е съдебната практика по въпроса?

Обичайно срещаните хипотези, които попадат пред съдилищата, са две:

  1. Собственикът е премахнат от съвместно обитаваното жилище за определения от съда период.

Тук въпросът се отнася до мярката, предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

  1. Казус, в който имотът има статут на семейно жилище съгласно § 1 от ДР на СК.

Тук въпросният имот е предоставен за ползване от съпруга-несобственик и непълнолетни деца.

Общото за двете ситуации е, че собственикът на имот е временно отстранен от него чрез акт на съда, който е подлежащ на изпълнение.

Това може да стане и чрез окончателно решение на съда, и чрез временни решения по време на съдебния процес.

Обща черта за двете хипотези е, че имотът се ползва от лице, което не е собственик.

Разбира се, има и съществени разлики, които налагат разглеждане на всяка отделна ситуация.

Независимо от разликите между двете хипотези, основният въпрос е дали и при какви условия собственикът има право на обезщетение за ползването на имота от трето лице.

Това зависи от конкретните обстоятелства на всеки случай, включително продължителността на ползването, вида на имота, договорните отношения между страните и други релевантни фактори.

Съдебната практика в тази област е разнообразна и се развива динамично, като се вземат предвид специфичните особености на всеки отделен случай.

Въпреки това, основните принципи, които се прилагат, включват справедливото обезщетение за собственика и защитата на интересите на ползващите лица, особено когато става въпрос за уязвими групи като жертвите на домашно насилие и децата.

Отстраняване на извършител от съвместно жилище

За да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, жилището трябва да се обитава от страните по спора заедно.

Без значение е каква е продължителността на съжителството, както и колко често някоя от страните отсъства от дома.

Важното е, че става въпрос за мястото, в което страните преимуществено живеят.

Това жилище може да е къща, апартамент, вила, а дори и квартира, стая, общежитие и др.

В този случай законът не се формализира до това къде страните могат да живеят заедно.

Напълно е възможно например едно лице да бъде отстранено от място, което да представлява незаконна постройка

За съжаление практиката на съдилищата мълчи, ако имотът не отговаря на изискванията за самостоятелен обект.

Възможно е също така, ако насилието се осъществява в рамките на място, населено от повече лица, насилникът да бъде отстранен изцяло от сградата

Обезщетение за ползване

Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН има за адресат единствено извършителя на насилието.Обезщетение за ползването на недвижим имот

Без значение дали мярката е наложена със заповед за незабавна защита или с крайното решение по делото, молителят не е страна по делото и на него не му се предоставя за ползване съвместно обитаваното жилище.

В тези случаи, ако отстраненият е собственик или съсобственик на имота, той има правото на обезщетение за ползването

Това е така и поради факта, че обективно няма възможността да ползва имота си лично.

Отстраняването от собственото жилище не е пречка собственикът да се разпорежда с имота си или пък да го предостави за ползване под наем.

видно от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 СК, законодателят ясно е посочил от кой момент възниква наемното правоотношение по силата на съдебния акт – от влизане в сила на окончателното съдебно решение.

В случаите, в които се определяла дължимия наем за ползването на семейното жилище, изрично в диспозитива на съдебния акт се посочва, че обезщетението се дължи считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището

Предоставяне ползването на семейното жилище

Съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на СК семейно е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните деца.

Предпоставките за предоставяне ползването на семейното жилище са налице, когато то не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи.

Тогава съдът предоставя ползването му на единия от съпрузите, ако той е поискал това и има жилищна нужда.

Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище – чл. 56, ал. 1 СК.

По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение – чл. 57, ал. 1 СК.

В този смисъл, въпросът с обезщетението за ползване се поставя единствено в хипотезата, когато семейното жилище е предоставено на един от съпрузите в хода на процеса, с определение за привременни мерки.

Обезщетение за ползването на семейното жилище

Съобразно правилото на чл. 323, ал. 1 ГПК по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен иск за развод определя привременни мерки

В същото Определение, Районният съд ще се произнесе относно следните въпроси:

  1. Дължима издръжка за ненавършили пълнолетие деца
  2. Ползване на семейното жилище, придобитото през време на брака
  3. Ползване на общо имущество, придобито по време на брака – МПС-та
  4. Задълженията и грижата за децата и тяхната издръжка;

За допълнителна информация, моля свържете се с нас на телефон : +359 897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява обезщетението за ползване на недвижим имот ?

Обезщетението за ползване на недвижим имот представлява компенсация, която се изплаща за временното изключване на собственика от неговото имущество, в случаи когато съдът налага такава мярка.

Кой са основни въпроси за обезщетение за ползване на недвижим имот ?

Най-често се налага обезщетение, когато собственикът е премахнат от недвижимия имот чрез акт на съда, като например в случаи на насилие или при предоставяне на семейно жилище по време на съдебен процес.

Каква е процедурата за определяне на обезщетението за ползване на недвижим имот?

Процедурата за определяне на обезщетението се регулира от съдебната практика и се осъществява чрез съответния съд, който взема предвид конкретните обстоятелства на случая.

Кога се иска обезщетение за ползване на недвижим имот?

Обезщетението се прилага предимно в случаи на нарушаване на правата на собственост, когато собственикът е временно отстранен от имота си по съдебно нареждане.

Как се определя размерът на обезщетението за ползване на недвижим имот?

Размерът на обезщетението се определя от съда, като се вземат предвид различни фактори като периода на временното изключване от имота, стойността на имота, вредата, причинена от ползването му от трето лице и други.

Какви са правата на собственика по време на периода на обезщетение за ползване на недвижим имот?

Собственикът запазва правото си на собственост върху имота, но временно не може да го ползва физически поради съдебно наложена мярка.

Какви са правата на лицето, което ползва недвижимия имот, предоставен за ползване от съд?

Лицето, което ползва имота, има правото да го ползва съгласно предназначението му, но трябва да спазва съдебните решения и да плаща евентуално обезщетение на собственика.

Как се обжалване на решенията за обезщетение за ползване на недвижим имот?

Решенията за обезщетение могат да бъдат обжалвани в определените срокове и по предвидения законов ред, включително пред апелационни и касационни инстанции.

Къде мога да получа повече информация относно обезщетението за ползване на недвижим имот?

За допълнителна информация и консултации относно обезщетението за ползване на недвижим имот можете да се свържете с нас на посочените телефон или имейл адрес на кантората

Съдебна делба на съсобствен имот

Съдебна делба на съсобствен имот е съдебна процедура, която се използва, когато собствениците не могат да се споразумеят относно разделянето на имота.

Това може да включва разделяне на имота, който е закупен заедно, или разделяне на общи части на имота, като дворове, паркинги или други общи зони.

Съдебна делба на съсобствен имот  може да бъде сложен процес, който изисква професионална помощ от адвокат.

Разбиране на член 34 от Гражданския кодекс и неговото прилагане за съдебното разделяне чл.34 ГПК, който урежда разделянето на имущество,

В този случай, се определят правата и задълженията на всеки отделен действащ собственик.

Съдебна процедура по делба пред Районен съд

При съдебно разделяне на жилищни имоти, този член също се прилага. Той определя начина, по който имуществото трябва да бъде разделено между съдействащите собственици.Съдебна делба на съсобствен имот

Процесът на внасяне на иск по член 341 ГПК.

В случай, че собствениците на жилищния имот не могат да се споразумеят за разделянето на имота, всеки от тях може да внесе иск за съдебна делба

Най-често това се случва, чрез делба на имота по член 341  ГПК.

Делото обикновено започва с подаване на жалба във възможно най-близкият до имота Районен съд.

Ролята на окръжния съд в съдебното разделяне и процесът на вземане на решение Окръжният съд играе важна роля в делба на имот.

Той е този, който ще вземе решение по иска за разделяне на имота.

Преди да вземе решение, Районният съд ще разгледа всички факти, свързани с имуществото, и ще се увери, че решението е справедливо за всички съдействащи собственици.

Иск за присъждане на апартамент по чл. 349, ал. 1 от ГПК

В някои случаи, вместо да се извърши съдебно разделяне на жилищния имот, всеки от собствениците може да поиска съда да му присъди имота или конкретен апартамент.

Този процес се нарича иск за присъждане на апартамент по чл. 349, ал. 1 от Гражданския кодекс. Фактори, които следва да се имат предвид преди да се избере съдебното разделяне са следните :

  1. Вид на имота, който ще бъде делен – жилищен земеделски и др.
  2. Съотношение на съсобствените идеални части
  3. Наличието на завещания, дарения или други сделки, преди делбата пред съд
  4. Вписани тежести по имота, преди делбата пред Районен съд;

Тази процедура може да бъде много дългосрочна, особено ако е необходимо да се включат експерти за оценка на имота.

Процесът може да отнеме много време и да бъде много стресиращ.

Плюсове и минуси на съдебното разделяне в ОСС Съдебна делба на съсобствен имот има своите плюсове и минуси.Съдебна делба на съсобствен имот

Някои от предимствата включват възможността за присъждане на конкретни имоти или части от имота.

Но има и някои недостатъци, като високата цена и стресът, свързан с процеса.

Важни правни аспекти на съдебната делба

Когато става дума за съдебна делба на съсобствен имот, има много важни правни аспекти, които трябва да се имат предвид.

В производството по чл. 341 ГПК, трябва да се изпълнят определени правила и процедури, за да се гарантира, че решенията на съда са законни.

Наемане на адвокат за съдебните производства за разделяне

В случай, че сте затруднени от процеса на делба на имоти, може да ви бъде от голяма помощ

Желателно е да наемете адвокат, специализиран в делба на наследствени имоти.

Добрият адвокат може да ви помогне да разберете процедурата, да ви представи пред съда и да ви защити интересите.

Делбата на имоти може да бъде полезно, но и доста сложно производство.

В случай, че срещнете затруднения в процеса по делба на съсобствен имот, не се колебайте да потърсите помощ от адвокат с опит в делба на наследствени имоти.

Важно е да се имат предвид всички правни аспекти и да се вземат решения, които са справедливи за всички съдействащи собственици.

Въпроси за делба на наследство

В последните години много клиенти задават редица въпроси за делба на наследство.

В повечето случаи, става дума за възникване на наследствени отношения между роднини за наследствен имот. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН при делба всеки наследник може да иска своя дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява с пари.

Характерното при делба на наследствен имот е, че всеки един от съделителите получава реален дял от съсобствеността.Въпроси за делба на наследство

Смъртта на наследодател и приемане наследството от призованите наследници води до придобиване на идеална част от собствеността.

С подписването на договора за делба, респективно с влизането в сила на съдебното решение за делба, всеки един от съделителите придобива право на собственост върху реален дял от наследствен имот.

Собствеността върху предоставения в реален дял имот се придобива от съделител последователно.

С приемането на наследството (универсално правоприемство) той придобива идеалната част, която отговаря на съответният му дял в наследството

С извършването на делбата (частно правоприемство) придобива и останалата идеална част от отредената му в реален дял вещ.

До реална подялба на общото имущество ще се стигне както в резултат от подписването на договор за доброволна делба, така и въз основа на съдебно решение при съдебна делба.

В практиката на ВКС са поставени следните въпроси за съдебна делба, а именно:

1. Налице ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл. 75, ал. 2 ЗН?

Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност, позовавайки се на нищожност на извършената без тяхно участие делба, да предявят нов иск за делба.

Въпросът дали е възможно неучаствалите в делбата съсобственици да предявят самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба.

Съгласно утвърдената практика се допуска предявяване иск за нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН.

Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с право да продължат да ползват съсобственото имущество.

2. Нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторен договор ?Въпроси за делба на наследство

Въпросът е за възможността съсобственик, в чийто дял се поставя недвижим имот, да поеме задължение за гледане и издръжка на друг съделител.

Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне.

В чл. 69, ал. 2 ЗН да е предвидено, че неравенство в дялове при делба да се изравнява с пари или имот.

Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик.

С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки съделител.

Ако приобретателят замести своя праводател със съгласието на всички съделители, то с решението по допускане на делбата ще бъде признато неговото право да участва при извършването на делбата.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира, че т. 8, буква“б“ на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС не намира приложение в хипотезата на одобряване на съдебна спогодба за делба с поемане на задължение за издръжка и грижи.

3. Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване?

Въпроси за делба на наследствоПриемането на наследството по опис обаче е съвършено различно по своето естество и правни последици правно действие

Това действие има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя

Тук се включват и  задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество

В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.

Приемането на наследството по опис изисква

А/ да бъде съставен опис на наследството и

Б/да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което следва да бъде вписано в Особена книга на Районен съд.

Законът дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да реализира иск по отношение на призовани към наследяване лица.

По отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.

Поради това изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания

Делба на имот фактическо съжителство

Съгласно Закона за собствеността правото на собственост може да принадлежи на две лица, придобит по време на брак, което налага нуждата от делба на имот фактическо съжителство.

Имате спор за съсобствен имот?

Не позволявайте на съдебния процес да ви затрупа. Намерете опитен адвокат, който може да ви помогне да се ориентирате в процеса на съдебна делба пред районния съд.

Нашият екип е специализиран в успешни делби на имущество, като гарантира, че интересите ви са защитени и правата ви са спазени.

С нашите експертни напътствия можете да бъдете спокойни, знаейки, че вашият случай е в умели ръце. Не позволявайте на спора за съсобственост да ви възпрепятства.

Свържете се с нас още днес и открийте как можем да ви помогнем да постигнете благоприятен изход във вашия случай.

Доверете ни се, че ще се борим за вашите права и ще постигнем резултатите, които заслужавате.

Съгласно Закона за собствеността правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държава, общини и юридически лица.

Делбата е способ за прекратяване на съсобствеността между две или повече лица. Попадането в отношения по общото притежание на един или повече имоти може и често води до влошаване на личните взаимоотношения.

До тук се стига поради взаимната обвързаност на лицата при управлението на общото имущество. Решение на този проблем дава делбата, чиято цел е всеки съсобственик да получи реален дял от имота/имотите.

Делбата, бива два вида:  Доброволна делба и Съдебна делбаДелба на имот фактическо съжителство

Всеки един от двата вида е свързан с много изисквания и хлъзгави моменти, които в не редки случаи водят до загуба на парични средства и време.

За да не попадате в такава ситуация, се уверете, че сте избегнали рисковите моменти и сте осигурили всички предпоставки за успешното протичане на производството.

Съсобствеността може да бъде прекратена по няколко начина:

А/ когато съсобственикът се откаже от своето право върху притежаваната от него идеална част.

Б/чрез прехвърляне на притежаваната идеална част. Прехвърлянето може да се направи в полза на другия съсобственик и така той да придобие целия имот.

Ако идеална част се продава /покупко-продажба на трето лице/, продавачът трябва първо да предложи на другия съсобственик да я изкупи при същите условия, които би предложил на третото лице.

Особености на придобиване на идеални части

В случай, че имотът е закупен от лице което има сключен брак, в акта за собственост се вписват имената на този който го е придобил

Въпреки това имотът е  собственост и на двамата съпрузи. Всеки един от тях е собственик на съответна идеална част.

Важно е да знаете, че частите на съсобственици винаги се считат за равни, освен ако изрично не е посочено друго в документа за собственост.

За имот, придобит от фактическо съжителство съсобственикът участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си.

Законът сочи, че той може “да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение.

За ползване на обща вещ от съсобственик, получена при съсобственост , ползващия съсобственик дължи обезщетение на другият от писмено поискване.

ВАЖНО: Съсобственик на имот, придобит от фактическо съжителство, може да продаде своята част от имота на трето лице, пред нотариус.

За тази цел следва да представи писмени доказателства, че е предложил на другият съсобственик да изкупи частта му при същите условия.Делба на имот фактическо съжителство

Съдебна процедура по делба на съсобствени имот

Целта на първата фаза е съдът да установи наличието на съсобственост, кои са лицата, притежаващи идеална част от общото имущество и размера на техните дялове.

За да се установи това, се проверява как са придобити имотите, дали реално са собственост на съделителите и кой какъв дял е получил от тях, съобразно основанието за собственост.

Когато се дели наследство, се установява дали наследодателят е собственик, кои са неговите наследници и кой какъв наследствен дял притежава с оглед приложимия закон към датата на смъртта.

В тази част на делбата могат да бъдат предявени допълнително искове

С тези искове могат да бъдат оспорени произхода на някой от съделителите, осиновявания, действителност на завещания или истинността на писмени доказателства.

Могат да бъдат включни и искания за намаляване на разпореждания, направени чрез дарения и/или завещания.

Може да се иска някой имот да бъде изключен от делбата

Всеки съсобственик може да поиска да бъдат включени и други имоти.

В случай, че съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Законът дава решение на проблема със съсобственост между съсобствениците.

Съгласно закона всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта”.

Изрично е записано, че разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.

Искът за делба не се погасява с давност

В съдебната практика и в житейският ред са познати два вида делби за разделянето на имот, придобит съвместно от двамата при условията на фактическото съжителство. Това са доброволна и съдебна делба.

Доброволна делба може да се проведе, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове.  В този случай недвижимият имот или земи да се поделят на части, които да могат да се ползват самостоятелно.

Но може да се състои и ако имот не може да се раздели на реални дялове, а съделителите са повече.

Делба на имот фактическо съжителствоПри нея всеки от съсобствениците може да иска своя дял в натура – в случая реална част от имота. Ако имотът е неподеляем, той се дава на един от съсобствениците, а дяловете на останалите се изравняват с пари.

Законът казва, че ако имотът не може да се раздели, то тогава той следва да се изнесе и на публична продан, за уравнение на дела в пари.

Съделител на имот, придобит съвместно от фактическо съжителство може да участва в наддаването при публична продан.

Доброволната делба ще бъде нищожна, в случай че не участва съсобственик.

ВАЖНО: Не винаги може да се извърши делба. Такава не може да има по отношение на имот, притежаван от съпрузи в режим на имуществена общност, докато трае бракът.

При съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици, в противен случай същата е недействителна.

Допълнителни въпроси на + 359 897 90 43 91 или изпратите мейл на office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява делбата ?

Делбата е способ за прекратяване на съсобствеността между две или повече лица. Попадането в отношения по общото притежание на един или повече имоти. Когато, обаче, не може да се стигне до общо съгласие, единствен вариант остава разделянето на имуществото по съдебен ред.

Какви видове делба са налице ?

Делбата на имот може да бъде доброволна или съдебна, в зависимост от това дали съсобствениците могат или не могат да постигнат съгласие за разделянето му. Независимо каква тя представлява способ за прекратяване на съсобствеността. При нея всеки следва да получи изключителна собственост върху част от общото имущество.

Кога делбата е невъзможна ?

Съществуват случаи, в които делбата е невъзможна. Затова не винаги може да се извърши делба. Такава не може да има по отношение на имот, притежаван от съпрузи в режим на имуществена общност

Кога делбата е оспорима и нищожна ?

Няколко са случаите, в които делбата е нищожна. В случай, че не участват всички съсобственици, така извършената делба ще е нищожна. Ако някой от съделителите /това са лицата, които участват в делбата/ не получи нито имот, нито уравнение, делбата се приема за недействителна и не поражда ефект.

Какво е Доброволна делба ?

Доброволната делба се извършва под формата на договор, който се сключва между съсобствениците. С него те постига съгласие за това кой какъв имот или уравняване ще получи. Както се посочи вече, ако някой от съсобствениците не получава нищо, делбата ще е недействителна и съсобствеността няма да се прекрати.

Какво представлява Съдебната делба ?

В случай че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за подялбата на имуществото, за всеки един от тях съществува възможност да образува дело пред съда за „принудително“ му разделяне.

Фази на съдебната делба

При наследяване или обикновена съсобственост, всеки съсобственик и сънаследник, може с иск пред Районен съд да поиска съдебна делба. В този процес са налице две фази на съдебна делба.

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Най-общо фази на съдебната делба са следните:

А/ Първа фаза на делбения процес – допускане до делба и определяне на съделителите

Б/ Втора фаза – Искания по т.нар. „уравняване по сметки“ между съделителите.

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата  са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, респективно избира Районен съд, пред който да предяви иска си

Фази на съдебната делба

ОСОБЕНОСТИ НА СЪДЕБНАТА ДЕЛБА

Съдебната делба е начин на прекратяване на съсобствеността е уреден като особено исково производство пред Районен съд.

Характерно за производството е, че се провежда двуфазно.

Първата фаза, т.н. установителна фаза, цели да се провери и установи правото на делба, а втората – да се осъществи това право.

Първа фаза: допускане на делбата.

Производството за допускане на делбата започва с искова молба, като се прилагат съответните документи, които доказват твърдените от ищеца обстоятелства. Допустими са всички доказателствени средства на общия исков процес.

Първа фаза се финализира с произнасяне от съда с решение по допускане на делбата, което подлежи на обжалване.
В решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделители, между които съдебната делба се допуска.

Първа фаза определя основата, върху която ще се проведе втора фаза, тъй като се установява не само правото на делба, а и собствеността с всички индивидуализиращи я елементи.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните, които участват в производството, не могат отново да повдигат спора за съсобствеността.

В решението съдът трябва да се произнесе и по всички искове, които са предявени пред него по въпроси, обуславящи съдебната делба.

Всеки дееспособен съсобственик може да подаде иск за делба. Искът за делба е подсъден на Районния съд по мястото на откриване на наследството.

Делбеното производство се развива по местонахождението на имота.

Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на Районен съд.

Когато съсобствениците не могат да се разберат как да разделят имуществото доброволно, те следва да се обърнат към съда.

Целта на това е а превърнат идеалните си части в реални и определят собственик на имота . 

Затова в първата фаза на делбата се изясняват въпросите между кои лица ще се извършва делбата, за кои имоти ще се извърши делбата. 

В първото открито съдебно заседание в първата фаза на делбата  всеки от съделителите освен ищеца може да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбената маса и други съсобствени имоти, които ищецът не е описал в исковата молба.

Съдът следва да определи каква е частта на всеки от съделителите. 

ВАЖНО : Искът за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН не се погасява с давност.

Предмет на делба могат да бъдат всички или част от съсобствените имоти, освен ако законът разпорежда другоФази на съдебната делба

ВАЖНО : В случай, че съсобственик не вземе участие в делбата, тя е изцяло нищожна !

В това заседание  всеки от съделителите може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Решението на първата фаза подлежи на обжалване след влизането му в сила. В тази фаза е допустимо да се оспорят завещания относно някой от делбените имоти както и на истинността на писмени доказателства.

В първата фаза на делбата трябва да бъдат направени искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, ако някой от сънаследниците има такива претенции.

В тази фаза е допустимо искане за временно разпределение на ползването на имотите до приключване на делбата.

ВТОРА ФАЗА НА ДЕЛБАТА 

Във втората фаза на делбата се извършва реално разпределение на допуснатите до делба имоти между страните

Във втора фаза се разрешават със сила на пресъдено нещо и спорове между съделители по уреждане на „сметки между тях“ 

Тези спорове представляват осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод имуществената общност.

Тези искове се предявяват най-късно в първото заседание във втора фаза, като срокът е преклузивен и след изтичането му страните могат да предявят претенциите си само в отделен от съдебната делба иск.

Във втора фаза съдът осъществява правото на делба по няколко начина:

  1. чрез образуване на дялове от общите имоти
  2. предоставянето на всеки дял в обект на изключителна собственост на съответния съделител
  3. чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получената сума в случая на чл. 348, ал. 1 от ГПК.

Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. Съдебната практика приема, че е незаконосъобразно да се извърши делба чрез изнасяне на допуснатите по делба имоти на публична продан, когато техният брой е равен или по-голям от броя на съделителите.

Съдът изследва всяка възможност, съделител да получи реален дял от веща или имота, предмет на делбата.

За уравняване на дяловете се изчислява наплащане в пари, съобразно експертна оценка на вещо лице.

Във втора фаза на делбата се разглеждат и:

  • претенциите по сметки на съделителите за разходи по увеличение стойността на имота (вещта)
  • претенциите за увеличаване на наследството (при делба на наследство)
  • искания за възлагане на неподеляем имот;

Делбата може да бъде извършена чрез теглене на жребий или чрез разпределение на дяловете. Това се налага ако са налице предвидените в закона предпоставки.

Когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

Тази фаза на делбата завършва със съдебно решение, което има силата на нотариален акт относно поделените недвижими имоти

Това съдебно решение на втората фаза също подлежи на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на имотите, както и на обжалване по надлежният съдебен ред.

За допълнителни въпроси относно делба се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти съделител

Колко са фазите на делбата ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

Кой участва в съдебната делба ?

Районният съд следи служебно за участие на всички съсобствнеици като страни. Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички сънаследници. Всяка една от страните е носител на правото на делба. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва като страна в процеса дори един от съсобствениците

Какво се случва, ако не учавства някой в делбата ?

Ако въпреки това бъде извършена, тя ще е изцяло нищожна – т. е. няма да породи правни последици ( чл. 75, ал. 2 от ЗН ). В съдебната делба трябва да вземат участие не първоначалните, а настоящите участници в имуществената общност.

Кога се присъждат разноските в съдебната делба ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота.

Може ли някой да изкупи имота ?

Ако предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител