Транслитерация на имената

В практиката често се случва, когато в чужбина се наложи да се произнесе име, да се стигне до нужда от Транслитерация на имената.

Изписването на българските имена на латиница изглежда на пръв поглед като чисто технически въпрос.

На практика обаче различната транслитерация на едно и също име може да създаде сериозни правни и административни проблеми – особено когато български гражданин живее, работи, учи, сключва брак, притежава имущество или извършва сделки в чужбина.

Едно лице може да бъде записано по един начин в българския си паспорт, по друг начин в чуждестранен документ за самоличност, а по трети – в диплома, трудов договор, банков документ или акт за гражданско състояние.

Тогава възниква практическият въпрос:

Как може да бъде променено изписването на българско име на латиница и кога е необходимо съдебно решение?

Българското законодателство допуска такава промяна.

В зависимост от конкретния случай тя може да бъде извършена въз основа на официални документи или – когато това е необходимо – чрез съдебна процедура за промяна на транслитерацията на името.

Какво означава транслитерация на име?

Транслитерацията представлява предаване на буквите от една азбука чрез буквите или съчетания от букви на друга азбука.

При българските имена това означава изписване на името от кирилица на латиница.

Например буквите „Ж“, „Ц“, „Ч“, „Ш“, „Щ“, „Ю“ и „Я“ съгласно нормативната система могат да бъдат предавани съответно чрез комбинации като Zh, Ts, Ch, Sh, Sht, Yu и Ya.

Важно е обаче да се разграничат транслитерацията и транскрипцията.

При транслитерацията основната цел е да се предадат писмените знаци от едната азбука чрез друга система от знаци.

При транскрипцията водещо е възпроизвеждането на звученето и произношението на името.

Именно тук възникват много практически проблеми: формално правилната българска транслитерация невинаги се произнася правилно от граждани и институции в Германия, Великобритания, Франция, САЩ, Италия или друга държава.

Кой нормативен акт урежда изписването на имената на латиница?

За българските лични документи основното правило се съдържа в чл. 2 от Правилника за издаване на българските лични документи.

Имената и месторождението на българските граждани се изписват в българските лични документи на кирилица и на латиница чрез английска транслитерация съгласно приложение № 1 към Правилника.

Тук следва да се направи важно уточнение.

Съществува и Закон за транслитерацията, но неговият непосредствен предмет е по-широко свързан с транслитерацията на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии и термини с български произход.

Следователно той не трябва механично да се възприема като единственото или основното правно основание за промяна на латинското изписване на личното име в паспорт или лична карта.

Може ли името да бъде изписано по различен начин още в първия паспорт или лична карта?

Да.

Правилникът изрично допуска при първи документ за самоличност български гражданин да поиска името му, когато съдържа характерни букви или буквосъчетания, да бъде изписано на латиница по начин, различен от стандартната английска транслитерация.

Това е особено важно за лица, чиито имена традиционно се използват в друга държава с определено международно или семейно установено изписване.

Проблемът обикновено възниква по-късно – когато вече е издаден паспорт, лична карта или друг български документ с конкретна транслитерация и гражданинът желае нова, различна транслитерация в следващ документ.

Промяна на транслитерацията в следващ личен документ

При вече издаден документ възможностите са по-ограничени.

Съгласно действащия Правилник промяната в следващ документ за самоличност може да бъде извършена след представяне на:

• официални документи, в които фигурира желаното латинско изписване; или
• съдебно решение, допускащо съответната промяна.

Съществува и отделна възможност лицето да поиска връщане към стандартната английска транслитерация по приложение № 1, без да представя тези документи, при предвидените в Правилника условия.

Следователно съдебното производство не е задължително във всеки случай.

Когато обаче липсват достатъчни официални документи, администрацията не приема исканото изписване или гражданинът се нуждае от стабилно правно основание за трайно уеднаквяване на имената си, съдебното решение често е най-надеждният способ.

Кога разминаването в имената се превръща в правен проблем?

Наличието на две различни латински изписвания невинаги представлява само правописно неудобство.

Разминаването може да предизвика проблеми при установяване на самоличността пред банки, нотариуси, работодатели, университети, данъчни администрации, имиграционни органи, застрахователи, пенсионни институции или съдилища.

Например в България лицето може да фигурира като Georgiev, а в продължение на години в чужбина да е известно като Georgieff.

При друго име нормативно полученото „Zh“ може да бъде възприемано и произнасяно по начин, който съществено се различава от действителното име.

Подобни ситуации могат да възникнат и при:

1. осиновяване и различно изписване на имената на осиновеното лице и осиновителя;
2. брак и фамилно име, регистрирано по различен начин в две държави;
3. двойно гражданство;
4. чуждестранен акт за раждане;
5. дипломи и професионални квалификации;
6. банкови сметки и кредити;
7. придобиване или продажба на недвижими имоти;
8. наследствени производства;
9. пенсионни и осигурителни права;
10. трудови отношения;
11. регистрация на фирма или участие в дружество;
12. визови и имиграционни производства.

При осиновяването например различната транслитерация не заличава и не поставя сама по себе си под съмнение правната връзка, създадена от осиновяването, но може практически да затрудни доказването на идентичността и семейната връзка пред чуждестранна администрация.

Съдебна промяна на транслитерацията на името

Когато проблемът не може да бъде разрешен само административно, може да се стигне до съдебно производство.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, промяна на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат това.

Това понятие не е изчерпателно дефинирано от закона и именно затова съдебната практика има особено значение.

Практиката приема, че преценката трябва да бъде направена според конкретните факти във всеки отделен случай.

Съществен аргумент може да бъде именно обстоятелството, че едно лице е известно с различни имена или различно изписване на името в две държави и това му създава реални административни затруднения при установяване на самоличността.

В съдебната практика се цитира Решение № 145 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 628/2011 г. на ВКС, IV г. о., според което наличието на различни имена в две държави и произтичащите от това затруднения при идентифициране могат да представляват „важни обстоятелства“.

Този подход продължава да бъде използван и в по-нова съдебна практика.

Какво съдилищата приемат за „важни обстоятелства“?

Не съществува автоматично правило, според което всяко неудобство води до допускане на промяната.

Съдът изследва дали искането има реално житейско и правно основание.

В практиката значение могат да имат

1. продължителното използване на определено изписване в чужбина;
2. известността на лицето под това име в професионалния и обществения живот;
3. официални чуждестранни документи със съответното изписване;
4. необходимостта от уеднаквяване на документи в различни държави;
5. повтарящи се административни затруднения;
6. неправилно произнасяне или разпознаване на името вследствие на стандартната транслитерация;
7. устойчивата лична идентификация на гражданина с конкретното изписване.

В Решение по гр. д. № 1789/2022 г. Районен съд – Плевен например приема за релевантно обстоятелството, че стандартното изписване на българската буква „Ж“ чрез „ZH“ практически не възпроизвежда начина, по който името на молителката е разпознавано в държавата, в която тя пребивава и работи.

Съществува и съдебна практика относно буквосъчетанието „ДЖ“. Окръжен съд – Кърджали е допуснал промяна от „Dzhan“ на „Djan“ и от „Redzhebov“ на „Redjebov“, като е отчел практическото разпознаване и произнасяне на имената.

И в решение на Районен съд – Русе от 2025 г. съдът приема, че могат да са налице важни обстоятелства, които оправдават промяна именно на транслитерацията – изписването на собственото име на латиница.

Достатъчно ли е само желанието на лицето?

Личното желание има значение, но е препоръчително молбата да не се основава единствено на твърдението: „Това изписване ми харесва повече“.

ВКС приема, че името е част от личното самоопределяне и че субективното желание на лицето може да бъде релевантно „важно обстоятелство“, когато зад искането стоят действителни фактически основания и промяната не се използва за заблуждаване на държавни органи или за избягване на наказателна, гражданска или административна отговорност.

В практиката в тази връзка се цитира Решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г., III г. о. на ВКС.

Затова успешното производство предполага доказване на конкретната необходимост от промяната, а не само предпочитание към определена графична форма.

Как протича съдебното производство?

Производството е охранително, като особено значение могат да имат :

1. чуждестранни документи за самоличност,
2. актове за гражданско състояние,
3. актове за раждане или брак,
4. документи за осиновяване,
5. дипломи,
6. трудови документи,
7. удостоверения от работодател,
8. банкови документи,
9. документи за собственост,
10. документи от чуждестранни административни органи
11. други доказателства за трайното използване на исканото изписване.

Свидетелски показания също могат да имат значение, когато чрез тях се установява с какво име лицето е известно в обществото.

Какво става след съдебното решение?

При уважаване на молбата съдебното решение служи като основание пред компетентните органи за отразяване на допуснатата промяна и за издаване на документ с новото латинско изписване.

Съгласно чл. 537, ал. 1 ГПК решението, с което искането в охранителното производство е уважено, не подлежи на обжалване.

Когато искането е отхвърлено, отказът може да бъде обжалван в едноседмичен срок по реда на чл. 538 ГПК.

Съществува и още една важна практическа последица.

Когато бъде издаден български личен документ с променена транслитерация на името, всички български лични документи на лицето, издадени с предходната транслитерация, се обявяват за невалидни.

Следователно промяната трябва да бъде предварително планирана, особено когато лицето притежава валиден паспорт, лична карта и свидетелство за управление на МПС или предстои да пътува в чужбина.

Транслитерация или истинска промяна на името?

Това разграничение е изключително важно.

При промяна например от „Ivanov“ на „Ivanoff“, докато името на кирилица остава „Иванов“, обичайно говорим за промяна на латинското изписване.

Ако обаче лицето желае „Иван Петров Иванов“ да стане „Иван Петров Георгиев“, вече става дума за същинска промяна на фамилното име, а не само за транслитерация.

Двете ситуации могат да доведат до съдебно производство, но правният предмет и доказването не са идентични.

Кога е препоръчително да се потърси адвокат?

Особено внимателен анализ е необходим, когато съществуват документи от няколко държави;

1. лицето има двойно гражданство;
2. има различия между паспорт,
3. акт за раждане и чуждестранни документи;
4. става дума за осиновяване или наследяване;
5. предстои покупко-продажба на недвижим имот;
6. има банкови или пенсионни права в чужбина;
7. вече е направен административен отказ за желаното латинско изписване.

Правилният подход зависи от документите.

Понякога съдебно дело изобщо не е необходимо, защото официален чуждестранен документ съдържа исканото изписване и може да бъде използван при издаване на следващия български документ.

В други случаи именно съдебното решение е необходимо, за да се постигне окончателно и надеждно уеднаквяване на идентичността.

Адвокатска помощ при промяна на транслитерацията на име

Всеки случай на промяна на име на латиница следва да бъде преценен индивидуално.

Преди образуването на съдебно производство е необходимо да се провери дали промяната може да бъде извършена директно пред органите за издаване на български лични документи въз основа на съществуващите официални документи.

Когато това не е възможно, може да бъде изготвена мотивирана молба до компетентния районен съд, подкрепена с доказателства за важните обстоятелства, различните изписвания на името и конкретните затруднения, които те създават.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна помощ при промяна на собствено, бащино и фамилно име, както и при промяна на транслитерацията и изписването на българските имена на латиница.

За правна консултация и съдействие можете да се свържете с нас на тел. 0897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет. При конкретен случай следва да бъдат анализирани документите и приложимият ред според фактическата ситуация.

Мога ли сам да избера как да се изпише името ми на латиница?

При първи документ за самоличност Правилникът допуска при определени предпоставки различно изписване на характерни букви и буквосъчетания. При последващ документ възможностите са по-ограничени и може да бъдат необходими официални документи или съдебно решение.

Може ли съдът да промени само латинското изписване, без да променя името на кирилица?

Съдебната практика показва случаи, при които се допуска именно промяна в транслитерацията – т.е. начина, по който съществуващото име се изписва на латиница.

Различните имена в България и чужбина достатъчно основание ли са?

Не автоматично, но когато разминаването води до реални трудности при идентификацията, ВКС и последващата съдебна практика приемат, че това може да представлява „важно обстоятелство“.

Какви доказателства са най-важни?

Най-силни обичайно са официалните документи, показващи продължително използване на исканото изписване, заедно с доказателства за конкретни административни или практически затруднения.