Родителско отчуждение семейни дела
Често пъти в производството по семейни дела се стигна до т.нар. Родителско отчуждение семейни дела.
Истината е, че за това са виновни и двамата родители, като в повечето случаи единият родител сочи, че детето не желае да се вижда с другия.
Истината е, че зад оправданието – детето не иска да вижда другия родител, често се стига до заобикаляне и отказ да се изпълни постановения режим за лични контакти с баща си.
Оправдания разбира се, в тази насока са безбройни, най-често се сочи, че детето го е страх от бой или нещо друго, което неминуемо води до т.нар. „Родителско отчуждение“.
Що е Родителско отчуждение семейни дела ?
Много често страните отказват да съдействат на другия родител с оглед осъществяване срещи с детето.
За съжаление, в относимата правна уредба липсва указание в какво се изразява отказ на съдействието от страна на родителя
Целта е да бъдат изброени и посочени всички мерки за осъществяване на мерките за закрила на детето
Важният въпрос тук е кое поведение може да бъде прието за липса на съдействие?
Преценката следва да се извършва във всеки конкретен случай,
Като релевантни следва да бъдат отчетени съдържанието на предприетите мерки за закрила, с оглед на :
- поведението на лицата, които са отговорни за отглеждането и възпитанието на детето;
- цялостното физическо, емоционално и психологическо развитие на детето и конкретните му прояви,
- Всички действия които служат като индикация за поставянето му в риск;
- предприетите от социалните работници конкретни действия за постигане на целите на закрила на детето в риск.
Несъмнено е налице хипотеза на „синдром на родителско отчуждение“, който възниква, когато резидентният (отглеждащият) родител напълно отчуждава детето от другия и го държи в реална изолация от него.
Правни последници от Родителско отчуждение семейни дела
Най-често това се извършва с цел да препятства възможността му да контактува пълноценно и спокойно с неотглеждащия го родител.
Най-често рисковете и правните последници от Родителско отчуждение семейни дела са следните:
- поставя детето в риск по отношение на нарушеното му право на лични отношения, ограничаване на контактите с другия родител
- детето умишлено се въвлича в конфликта между родителите.
- опасността, връзката с някой от двамата родителите, да бъде необратимо прекъсната е налице
- непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на непълнолетното дете
Причината за това, е че основно право на детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в тази ситуация, се нуждае от специална и засилена закрила.
Често пъти съдилищата констатират неприемливо поведение на единия родител спрямо другия
Най-често става дума за поведение, състоящо се в създаване на разнообразни пречки за контакти на другия родител с общото им дете
В този смисъл, отчуждаването, независимо от
- виждането на родителя
- потребностите на детето от грижи,
- нуждата от неговото възпитание,
- емоционално и нравствено развитие,
- социални контакти и др.
е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности.
Действията на родителя, които водят до пълно родителско отчуждаване между другия родител и детето, поставят детето в риск (по § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на Закона за закрила на детето
Това определено не е в негов най-добър интерес (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет).
При отказ за сътрудничество от страна на
- родител,
- настойник или
- попечител или на
- лицето, което полага грижи за детето,
- по предложение на социалния работник
- по предложение на директор на Дирекция „Социално подпомагане“
Агенцията за закрила е длъжна да предприеме съответна мярка за закрила, която може да бъде и (както в случая) чрез реализиране на социална работа и ползване на социална услуга.
В случай на Родителско отчуждение семейни дела, са налице обстоятелства, от които се стига до извод, че безспорно детето е „дете в риск“ по §1, т. 11 от Закона за закрила на детето.
За допълнителна информация и съдействие се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
