Определяне на местоживеенето на дете

При раздяла или развод между родители един от най-трудните въпроси е за Определяне на местоживеенето на дете.

Успоредно с определяне на местоживеенето на дете, се изследва и при кого ще живее детето и как ще бъдат упражнявани родителските права.

Това производство не представлява състезание между майката и бащата и не се решава според това кой родител е по-настоятелен, по-заможен или отправя повече обвинения срещу другия.

Основният и определящ критерий е най-добрият интерес на детето.

Съдът трябва да установи при каква организация на родителските грижи ще бъдат осигурени в най-висока степен:

• физическата и емоционалната сигурност на детето;
• неговото здраве и образование;
• нормалното му нравствено и социално развитие;
• стабилната семейна и социална среда;
• пълноценната му връзка и с двамата родители;
• защитата му от насилие, манипулация и родителски конфликти;
• предвидимостта на ежедневието му;
• възможността да запази важните за него отношения с братя, сестри, баби, дядовци и други близки.

Следователно съдът не предоставя родителските права като награда на „по-добрия съпруг“ и не ги отнема като санкция за вината при прекратяването на отношенията между родителите.

Решението трябва да бъде насочено към бъдещето и да установи кой модел на грижи предоставя най-надеждни обективни гаранции за развитието на детето.

Промените в Семейния кодекс от 30 декември 2025г.

С измененията в Семейния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 115 от 2025 г. и влезли в сила на 30 декември 2025 г., беше въведена съществена промяна в режима на родителските права.

Съгласно действащия чл. 59, ал. 3 СК, когато и двамата родители са заявили желание да им бъде предоставено упражняването на родителските права и това отговаря на най-добрия интерес на детето, съдът вече може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения.

Съдът е длъжен да определи конкретни мерки за всеки родител, а когато между родителите няма съгласие по отделни въпроси, съдът разрешава тези разногласия.

Това означава, че през 2026 г. съвместното упражняване на родителските права вече не е възможно единствено при изрично постигнато споразумение.

Новата уредба е приложима и при спорове между родители, които не са сключвали граждански брак, чрез препращане на чл. 127, ал. 2 СК към критериите и мерки по чл.59 СК.

Неприключилите към 30 декември 2025 г. производства по чл. 59, 127 и 127а СК обаче се разглеждат по досегашния ред съгласно § 11 от преходните разпоредби на закона.

Какво решава съдът по дело за родителски права?

Когато родителите не постигнат споразумение, съдът може да се произнесе едновременно относно:

1. местоживеенето на детето;
2. упражняването на родителските права и задължения;
3. конкретните мерки за разпределяне на родителските функции;
4. режима на лични отношения с другия родител;
5. издръжката на детето;
6. възможността за пътуване на детето в чужбина;
7. издаването на паспорт и други лични документи;
8. защитните мерки при риск, насилие или родителско отчуждение;
9. разпределянето на разходите за пътуване при осъществяване на контактите;
10. ползването на социални услуги или професионална подкрепа.

При развод тези въпроси се разглеждат в производството по прекратяване на брака.

Когато родителите не са били в брак, спорът се отнася до районния съд по настоящия адрес на детето по реда на чл. 127 СК.

Какво означава „най-добър интерес на детето“?

Понятието не е абстрактно морално пожелание. То има законово съдържание.

При определяне на най-добрия интерес се преценяват:

• желанията и чувствата на детето;
• физическите, психическите и емоционалните му потребности;
• неговата възраст, пол, минало и индивидуални особености;
• съществуващият или потенциалният риск за детето;
• способността на всеки родител да полага грижи;
• последиците от евентуална промяна на досегашната среда;
• всички други обстоятелства, които имат значение за конкретното дете.

Тази преценка е индивидуална.

Не съществува универсална формула, приложима към всяко семейство.

Едно и също обстоятелство може да има различна тежест при дете на три години, при ученик в начална възраст и при непълнолетно дете с изградена социална среда и собствено мнение.

Кои са основните критерии при определяне на родителските права?

Критериите са уредени в чл. 59 СК, Закона за закрила на детето, ППВС № 1/1974 г. и последователната практика на Върховния касационен съд.

Те не се прилагат механично. Съдът трябва да ги обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка.

1. Родителски капацитет и възпитателски качества

Родителският капацитет не се свежда до това дали родителят обича детето.

Съдът изследва дали родителят:

• познава ежедневните потребности на детето;
• разбира неговите емоционални реакции;
• може да поставя разумни граници;
• създава полезни навици и дисциплина;
• подкрепя обучението и развитието му;
• реагира адекватно при здравословен или психологически проблем;
• проявява постоянство и предвидимост;
• зачита личността и достойнството на детето;
• не използва насилие или унизителни възпитателни методи;
• умее да постави потребностите на детето над конфликта с другия родител.

От значение е не само заявеното намерение за полагане на грижи, а реалната способност тези грижи да бъдат осигурявани ежедневно и дългосрочно.

2. Полаганите до момента грижи

Съдът изследва кой родител действително е участвал в живота на детето преди и след раздялата.

Установява се кой е:

• водил и вземал детето от детска градина или училище;
• посещавал родителските срещи;
• организирал медицинските прегледи;
• познавал лекарите, учителите и приятелите му;
• подпомагал подготовката за училище;
• осигурявал храна, облекло и ежедневна грижа;
• прекарвал пълноценно време с детето;
• реагирал при заболяване или друга спешна необходимост;
• поддържал постоянна комуникация с него.

Фактически полаганите грижи са особено важни, защото показват поведението на родителя преди възникването на съдебния спор.

Самото започване на интензивно участие след завеждане на делото не заличава автоматично продължителното отсъствие от живота на детето.

Същевременно съдът трябва да установи защо даден родител е имал по-ограничено участие.

Ако другият родител системно е възпрепятствал контактите, липсата на срещи не може автоматично да се тълкува срещу възпрепятствания родител.

3. Емоционалната връзка между детето и родителите

Привързаността към единия или към двамата родители е съществен критерий.

Съдът обаче трябва да установи дали тази привързаност е:

• естествено изградена;
• основана на доверие и сигурност;
• свободно изразена;
• резултат от действително полагани грижи;
• или е повлияна от натиск, страх, внушения и противопоставяне срещу другия родител.

Не всяко заявено предпочитание на детето е непременно автентично.

Когато има данни за манипулиране, отчуждаващо поведение или силен конфликт на лоялност, е необходимо становище на психолог и внимателна оценка на всички доказателства.

4. Отношението към другия родител

Един от най-съществените показатели за родителски капацитет е готовността на родителя да съхранява връзката на детето с другия родител.

Съдът оценява дали родителят:

• признава ролята на другия родител;
• не уронва неговия авторитет;
• не въвлича детето в споровете между възрастните;
• не използва детето като средство за натиск;
• предоставя информация за здравето и образованието му;
• изпълнява режима на лични отношения;
• подпомага провеждането на срещите;
• може да води диалог по важните въпроси за детето.

Родителят, който системно настройва детето, препятства контактите или създава изкуствен конфликт, може да покаже по-нисък родителски капацитет, независимо че осигурява добри материални условия.

След измененията от 2025 г. при данни за отчуждаващо поведение съдът изслушва вещо лице – психолог.

При установено отчуждаващо поведение или опасност от възникването му съдът може да предпише задължително поведение, да измени постановени мерки или да определи нови.

Възраст, пол и индивидуални потребности на детето

Възрастта и полът на детето се преценяват заедно с конкретните му потребности.

Не съществува законова презумпция, че малко дете трябва непременно да бъде предоставено на майката или че по-голямо момче следва да живее при бащата.

Решението се основава на реалната способност на всеки родител да отговори на нуждите на конкретното дете.

При малко дете особено значение могат да имат:

• ежедневният режим;
• постоянството на грижите;
• емоционалната сигурност;
• привързаността към основното лице, полагащо грижи;
• способността на родителя да реагира при заболяване;
• възможността за плавна адаптация.

При по-голямо дете се отчитат още:

• училището;
• приятелският кръг;
• извънкласните занимания;
• социалната среда;
• собственото мнение;
• необходимостта от самостоятелност;
• връзките с братя и сестри.

Възможност за помощ от трети лица

Помощта от баби, дядовци, пълнолетни братя и сестри или други близки може да има положително значение.

Съдът преценява:

• дали помощта е реална, а не само обещана;
• дали близките са в състояние да я предоставят;
• какви са отношенията им с детето;
• дали детето е привързано към тях;
• дали те подкрепят връзката му и с другия родител;
• дали помощта допълва родителските грижи или фактически ги замества.

Родителят не може да основава искането си единствено върху това, че неговите родители ще отглеждат детето вместо него.

Отговорността за ежедневните грижи остава преди всичко на родителя.

Социално обкръжение на детето

Съдът изследва средата, в която детето ще живее при всеки родител:

• отношенията с членовете на домакинството;
• наличието на спокойна и безопасна атмосфера;
• близостта до училище или детска градина;
• връзките с приятели и роднини;
• възможността за спорт, културни и образователни занимания;
• наличието на конфликти, насилие или рискови лица;
• устойчивостта на средата във времето.

Промяната на училище, населено място, държава или езикова среда може да има значителни последици и трябва да бъде внимателно оценена.

Жилищни условия

Собствеността върху жилище не предоставя автоматично предимство.

Обстоятелството, че единият родител живее под наем, не е самостоятелно основание детето да бъде определено да живее при другия родител.

От значение е дали жилището е:

• безопасно;
• подходящо за възрастта на детето;
• хигиенично;
• достатъчно стабилно като място за живеене;
• достъпно до училище, медицинска помощ и транспорт;
• снабдено с необходимото пространство за сън, обучение и почивка.

Добре поддържано жилище под наем може да предоставя по-добра среда от собствен имот, в който има конфликти, риск или неподходящи битови условия.

Съдът не избира по-богатия собственик, а средата, която защитава детето.

Материални възможности на родителите

Доходите и имуществото имат значение, но не са единственият и не са непременно решаващият критерий.

По-високата заплата не компенсира:

• липсата на време за детето;
• отсъствието на емоционална връзка;
• агресивното поведение;
• неспособността за диалог;
• системното възпрепятстване на контактите;
• прехвърлянето на всички грижи върху трети лица.

Когато и двамата родители имат достатъчно доходи, съдът следва да установи кой от тях в по-висока степен притежава необходимите възпитателски качества, стабилност и практически капацитет.

Дори при значителна разлика в доходите потребностите на детето могат да бъдат обезпечени чрез присъждане на подходяща издръжка.

Трудова заетост и време за детето

Работата сама по себе си не е отрицателен фактор.

Съдът оценява:

• работното време;
• нощните смени;
• честите командировки;
• работата в чужбина;
• възможността за дистанционна или гъвкава работа;
• кой ще се грижи за детето при отсъствие;
• практическата съвместимост между професионалната заетост и ежедневния режим на детето.

Родителят трябва да представи реалистичен план, а не общо обещание, че „ще намери начин“.

Здравословно състояние на детето и родителите

Съдът може да вземе предвид здравословното състояние на родителя само доколкото то влияе върху способността му да се грижи за детето.

Диагноза или увреждане не водят автоматично до неблагоприятен извод.

Значение имат:

• реалното функционално състояние;
• провежданото лечение;
• прогнозата;
• способността за самостоятелни грижи;
• наличието на подкрепа;
• конкретният риск за детето.

При дете със специални здравословни, образователни или емоционални потребности съдът изследва кой родител по-добре познава тези потребности и може да осигури необходимите медицински и терапевтични грижи.

Братя и сестри

По правило не е в интерес на децата да бъдат разделяни.

Връзката между братя и сестри подпомага тяхната емоционална стабилност и чувството им за семейна принадлежност.

Отделно местоживеене при различни родители може да бъде постановено само при важни причини, като съдът трябва да определи мерки за запазване на контактите между децата.

Влияе ли създаването на ново семейство?

Намерението на родителя да сключи нов брак или да живее с нов партньор не е самостоятелно основание детето да бъде предоставено на другия родител.

Съдът не оценява морално правото на родителя да създаде нова връзка.

Проверява се конкретното отражение върху детето:

• какви са отношенията му с новия партньор;
• съществува ли конфликт или риск;
• приема ли партньорът детето;
• участва ли разумно в семейната среда;
• има ли насилие, зависимости или агресия;
• ще запази ли детето лично пространство и стабилност;
• подкрепя ли новото семейство отношенията с другия биологичен родител.

Новият партньор не придобива родителски права само защото живее с детето.

Задължително ли е желанието на детето за съда?

Не.

Желанието на детето е важно доказателство, но не определя автоматично резултата от делото.

По силата на чл. 15 от Закона за закрила на детето дете, навършило 10 години, по правило задължително се изслушва, освен ако това би навредило на интересите му.

Дете под 10 години също може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие.

Съдът преценява:

• възрастта и зрелостта на детето;
• способността му да разбира последиците;
• причините за изразеното желание;
• наличието на страх или натиск;
• евентуално манипулиране;
• конфликт на лоялност;
• автентичността на предпочитанието;
• съответствието му с обективния интерес на детето.

Детето не трябва да бъде поставяно в положение да избира между своите родители или да носи отговорност за крайното съдебно решение.

Какво представлява съвместното упражняване на родителските права?

Съвместното упражняване означава конкретно разпределение на правата и задълженията между родителите.

То не означава задължително:

• механично разпределяне на времето поравно;
• седем дни при единия и седем дни при другия;
• липса на определено основно местоживеене;
• отпадане на издръжката;
• право всеки родител самостоятелно да променя училище, лечение или местоживеене;
• освобождаване от задължението за сътрудничество.

Съдът трябва да уреди ясно:

• при кого и кога пребивава детето;
• кой осъществява ежедневните грижи;
• как се вземат решения за образование и здраве;
• кой получава информация от училища и лечебни заведения;
• как се разпределят ваканциите и празниците;
• как се организират транспортът и предаването на детето;
• как се разпределят разходите;
• как се разрешават бъдещи разногласия;
• как се осигурява постоянна връзка с двамата родители.

Съвместният модел е най-ефективен, когато родителите:

• живеят на разумно разстояние;
• могат да общуват относно детето;
• спазват договореностите;
• имат сходна представа за основните потребности на детето;
• не го въвличат в конфликтите;
• разполагат с практически възможности да полагат непосредствени грижи.

Тежък конфликт, домашно насилие, зависимости, системно неизпълнение на режима, манипулиране на детето или голямо географско разстояние могат да покажат, че съвместният модел не защитава неговия интерес.

Как се определя режимът на лични отношения?

Режимът на лични отношения трябва да бъде конкретен, подробен и практически изпълним.

Той може да включва:

• определени делнични дни;
• първи, трети или други почивни дни;
• преспиване;
• училищни ваканции;
• летен период;
• Коледа, Нова година и Великден;
• рождени и имени дни;
• лични празници на родителите;
• телефонни и видеоразговори;
• електронна комуникация;
• контакти при пребиваване в чужбина;
• правила за предаване и връщане на детето;
• разпределяне на транспортните разходи.

Не съществува законово установен „стандартен“ или „базов“ режим, който да се прилага автоматично във всяко дело.

Режимът се определя според:

• възрастта на детето;
• училищната му заетост;
• разстоянието между родителите;
• досегашната връзка;
• възможността за преспиване;
• работното време на родителите;
• необходимостта от постепенно възстановяване на прекъсната връзка;
• наличието на риск.

При необходимост срещите могат да бъдат провеждани:

• на определено място;
• в защитена среда;
• в присъствието на определено лице;
• под надзор на психолог или социален работник;
• след преходен период;
• с участие в подходяща социална услуга.

Задължения на родителя, при когото детето живее

След промените от 2025 г. законът изрично задължава родителя, при когото детето живее, да съдейства на другия родител и своевременно да му предоставя информация.

Когато режимът не може да бъде изпълнен поради заболяване, училищна заетост или друга основателна причина, родителят трябва:

1. да уведоми другия родител предварително;
2. да представи съответен документ;
3. да съдейства за разумна промяна на конкретния ден или период.

Общо твърдение, че детето е болно или „не желае да отиде“, не е достатъчно във всички случаи.

Съдът преценява причините, поведението на родителите и дали се създават умишлени пречки.

Може ли единият родител да премести детето в друг град или държава?

След изменението на чл. 126, ал. 1 СК промяна на местоживеенето, която води до съществена промяна в центъра на социалния и семейния живот на детето, изисква съгласието и на двамата родители.

Това изискване се прилага и когато вече има съдебно решение по чл. 59 или чл. 127 СК.

Като съществена промяна могат да бъдат разглеждани:

• преместване в отдалечен град;
• промяна на училището;
• преместване в чужбина;
• прекъсване на установената социална среда;
• съществено затрудняване на контактите с другия родител;
• промяна на езиковата и културната среда.

Едностранното преместване може да доведе до:

• искане за връщане на детето;
• изменение на родителските мерки;
• промяна на местоживеенето;
• промяна на режима на лични отношения;
• международно производство при неправомерно отвеждане или задържане в чужбина.

Привременни мерки по време на делото

Делата за родителски права могат да продължат значителен период, поради което е важно отношенията да бъдат временно уредени.

По искане на родител съдът може да определи привременни мерки относно:

• при кого да живее детето;
• кой да полага ежедневните грижи;
• режима на контакти;
• издръжката;
• предаването и връщането на детето;
• други необходими защитни мерки.

Новият чл. 138б СК позволява на съда при всяко положение на висящото дело служебно или по искане на страна да определи или измени привременните мерки.

До приключването на делото тези мерки могат временно да се прилагат вместо постановено по-рано решение по чл. 59 или чл. 127 СК.

Поведението на родителите при изпълнението на привременните мерки има съществено значение за крайното решение.

Съдът може да отчете:

• дали мерките се спазват;
• кой родител съдейства;
• кой създава конфликти;
• как мерките влияят върху детето;
• дали е постигната спокойна и предвидима среда;
• дали режимът трябва да бъде разширен, ограничен или променен.

Какви доказателства се събират по дело за родителски права?

Подготовката на доказателствата е решаваща.

Обичайно могат да бъдат събрани:

Социален доклад

Дирекция „Социално подпомагане“ извършва проучване и представя доклад относно:

• жилищните условия;
• семейната среда;
• отношенията с детето;
• подкрепящите лица;
• установените рискове;
• потребностите на детето.

Социалният доклад е важно доказателство, но не обвързва съда.

Той се преценява заедно с всички останали доказателства.

Свидетелски показания

Свидетелите трябва да имат преки наблюдения върху:

• полаганите грижи;
• отношенията между родителя и детето;
• изпълнението на режима;
• конфликтите;
• поведението след раздялата;
• битовата и семейната среда.

Общи твърдения, че единият родител е „добър“, а другият „лош“, имат ограничена доказателствена стойност.

Съдебно-психологична експертиза

Експертизата може да изследва:

• емоционалната връзка;
• родителския капацитет;
• наличието на отчуждение;
• автентичността на желанието на детето;
• риска от определен модел на контакти;
• необходимостта от терапевтична подкрепа;
• способността на родителите да съдействат.

Документи

От значение могат да бъдат:

• медицински документи;
• документи от училище и детска градина;
• трудови договори и работни графици;
• доказателства за доходи;
• договор за наем или документ за жилище;
• доказателства за платена издръжка;
• банкови преводи;
• кореспонденция между родителите;
• документи за лечение и терапия;
• сигнали и протоколи от институции;
• съдебни актове по дела за домашно насилие;
• доказателства за осуетени или проведени срещи.

Кореспонденцията трябва да бъде събирана и представяна законосъобразно.

Извадени от контекста съобщения могат да създадат неточна представа и следва да се анализират в цялост.

Въпроси по делата за родителски права

Превръщане на делото в спор кой е виновен за раздялата

Причините за раздялата имат значение само ако показват риск за детето или липса на родителски капацитет.

Изневярата или прекратяването на личната връзка не означават автоматично, че родителят е неспособен да се грижи за детето.

Акцент единствено върху доходите

По-високият доход не е достатъчен за спечелване на дело за родителски права.

Необходимо е да се докаже реален капацитет за ежедневна грижа.

Манипулиране на детето

Научаването на детето какво да каже пред социален работник, психолог или съд може да бъде установено и да има тежки последици за преценката на родителския капацитет.

Самоволно ограничаване на контактите

Режимът не може да бъде преустановен едностранно само поради конфликт между родителите.

При реален риск трябва да се поиска изменение или защитна мярка от съда.

Едностранно преместване

Преместване в друг град или чужбина без съгласие или съдебно разрешение може да доведе до сериозни правни последици.

Неясно формулирано искане

Искането до съда трябва да съдържа практичен и подробен модел за:

• местоживеене;
• ежедневни грижи;
• празници и ваканции;
• транспорт;
• образование;
• медицински решения;
• комуникация;
• издръжка;
• пътуване в чужбина.

Може ли постановеното решение да бъде променено?

Да.

Решението за родителски права не създава непроменимо положение до навършване на пълнолетие.

При съществена промяна в обстоятелствата съдът може да измени:

• местоживеенето;
• упражняването на родителските права;
• режима на лични отношения;
• защитните мерки;
• размера на издръжката;
• условията за пътуване.

Основание за изменение може да бъде:

• трайно неизпълнение на режима;
• родителско отчуждение;
• насилие или зависимост;
• промяна на местоживеенето;
• заминаване в чужбина;
• съществена промяна в работата;
• влошаване или подобряване на родителския капацитет;
• нови здравословни потребности;
• промяна в желанията и зрелостта на детето;
• невъзможност постановеният режим да бъде изпълняван.

Не е достатъчно да се докаже само промяна.

Необходимо е исканата нова мярка да бъде по-благоприятна за детето.

Адвокатска защита при спор за родителски права

Делото за родителски права изисква не само познаване на Семейния кодекс, но и внимателна доказателствена стратегия.

Необходимо е да бъдат ясно установени:

• реалните потребности на детето;
• фактически полаганите грижи;
• родителският капацитет;
• жилищната и социалната среда;
• възможностите за практическо изпълнение на исканите мерки;
• поведението на родителите след раздялата;
• наличието на риск или отчуждаване;
• подходящият режим за лични отношения;
• необходимостта от привременни и защитни мерки.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и партньори“ предоставя правна защита и процесуално представителство при:

• дела за упражняване на родителски права;
• определяне местоживеенето на дете;
• съвместно упражняване на родителските права;
• определяне и изменение на режим на лични отношения;
• привременни мерки;
• спорове за издръжка;
• разрешение за пътуване и издаване на паспорт;
• преместване на дете в друг град или държава;
• родителско отчуждение;
• неизпълнение на съдебно определен режим;
• международни спорове за родителска отговорност;
• неправомерно отвеждане или задържане на дете в чужбина.

Всеки спор е индивидуален и изисква анализ на конкретните доказателства, семейната среда и потребностите на детето.

Правна основа

• чл. 59 от Семейния кодекс;
• чл. 123–127а от Семейния кодекс;
• чл. 138–138б от Семейния кодекс;
• чл. 142–143 от Семейния кодекс;
• чл. 15 и § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето;
• ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г.;
• Решение № 50029 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3402/2022 г., IV г. о. на ВКС;
• Решение № 152 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г., III г. о. на ВКС;
• Решение № 470 от 09.11.2012 г. по гр. д. № 1156/2011 г., IV г. о. на ВКС;
• Решение № 29 от 04.04.2019 г. по гр. д. № 3138/2018 г., IV г. о. на ВКС;
• Решение № 60287 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 85/2021 г., IV г. о. на ВКС.

Настоящият материал има информационен характер. Всеки конкретен спор за родителски права изисква индивидуален анализ на фактите, доказателствата и приложимите национални и международни правила.

Родителско отчуждение семейни дела

Често пъти в производството по семейни дела се стигна до т.нар. Родителско отчуждение семейни дела.

Истината е, че за това са виновни и двамата родители, като в повечето случаи единият родител сочи, че детето не желае да се вижда с другия.

Истината е, че зад оправданието – детето не иска да вижда другия родител, често се стига до заобикаляне и отказ да се изпълни постановения режим за лични контакти с баща си.

Оправдания разбира се, в тази насока са безбройни, най-често се сочи, че детето го е страх от бой или нещо друго, което неминуемо води до т.нар. „Родителско отчуждение“.

Що е Родителско отчуждение семейни дела ? 

Много често страните отказват да съдействат на другия родител с оглед осъществяване срещи с детето.

За съжаление, в относимата правна уредба липсва указание в какво се изразява отказ на съдействието от страна на родителя

Целта е да бъдат изброени и посочени всички мерки за осъществяване на мерките за закрила на детето

Важният въпрос тук е кое поведение може да бъде прието за липса на съдействие?

Преценката следва да се извършва във всеки конкретен случай,

Като релевантни следва да бъдат отчетени съдържанието на предприетите мерки за закрила, с оглед на :

1. поведението на лицата, които са отговорни за отглеждането и възпитанието на детето;
2. цялостното физическо, емоционално и психологическо развитие на детето и конкретните му прояви,
3. Всички действия които служат като индикация за поставянето му в риск;
4. предприетите от социалните работници конкретни действия за постигане на целите на закрила на детето в риск.

Несъмнено е налице хипотеза на „синдром на родителско отчуждение“, който възниква, когато резидентният (отглеждащият) родител напълно отчуждава детето от другия и го държи в реална изолация от него.

Правни последници от Родителско отчуждение семейни дела

Най-често това се извършва с цел да препятства възможността му да контактува пълноценно и спокойно с неотглеждащия го родител.

Най-често рисковете и правните последници от Родителско отчуждение семейни дела са следните:

1. поставя детето в риск по отношение на нарушеното му право на лични отношения, ограничаване на контактите с другия родител
2. детето умишлено се въвлича в конфликта между родителите.
3. опасността, връзката с някой от двамата родителите, да бъде необратимо прекъсната е налице
4. непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на непълнолетното дете

Причината за това, е че основно право на детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в тази ситуация, се нуждае от специална и засилена закрила.

Често пъти съдилищата констатират неприемливо поведение на единия родител спрямо другия

Най-често става дума за поведение, състоящо се в създаване на разнообразни пречки за контакти на другия родител с общото им дете

В този смисъл, отчуждаването, независимо от

• виждането на родителя
• потребностите на детето от грижи,
• нуждата от неговото възпитание,
• емоционално и нравствено развитие,
• социални контакти и др.

е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности.

Действията на родителя, които водят до пълно родителско отчуждаване между другия родител и детето, поставят детето в риск (по § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на Закона за закрила на детето

Това определено не е в негов най-добър интерес (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет).

При отказ за сътрудничество от страна на

• родител,
• настойник или
• попечител или на
• лицето, което полага грижи за детето,
• по предложение на социалния работник
• по предложение на директор на Дирекция „Социално подпомагане“

Агенцията за закрила е длъжна да предприеме съответна мярка за закрила, която може да бъде и (както в случая) чрез реализиране на социална работа и ползване на социална услуга.

В случай на Родителско отчуждение семейни дела, са налице обстоятелства, от които се стига до извод, че безспорно детето е „дете в риск“ по §1, т. 11 от Закона за закрила на детето.

За допълнителна информация и съдействие се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg