Изготвяне на частна жалба
Често пъти срещу незаконосъобразни Определения на съда се стига до изготвяне на частна жалба.
Частната жалба е процесуалното средство, чрез което страна по гражданско или търговско дело може да поиска контрол от по-горестоящ съд върху определение или разпореждане, което законът допуска да бъде обжалвано самостоятелно.
За разлика от въззивната жалба, която по правило е насочена срещу съдебно решение по съществото на спора, частната жалба атакува определени съдебни актове, постановени в хода на производството.
Основната уредба се съдържа в чл. 274–279 от Гражданския процесуален кодекс.
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК частна жалба може да бъде подадена в две основни хипотези: когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато законът изрично предвижда самостоятелното му обжалване.
Това разграничение е изключително важно. Не всяко неблагоприятно или дори неправилно определение може незабавно да бъде атакувано пред по-горен съд.
Кои съдебни определения подлежат на обжалване с частна жалба?
Първата категория са т.нар. преграждащи определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Това са актове, които временно или окончателно препятстват продължаването на производството или развитието му в определена част.
Типични примери са прекратяване на делото, връщане на исковата молба, спиране на производството или акт по подсъдността, когато неговият процесуален ефект попада в приложното поле на закона.
Втората категория включва определенията, за които законодателят изрично е предвидил право на частна жалба, независимо че те невинаги прекратяват или спират главното производство.
Именно затова преди изготвяне на жалбата трябва да се провери не само чл. 274 ГПК, а и специалната норма, въз основа на която е постановено конкретното определение.
| Съдебен акт | Правно основание | Самостоятелно обжалване |
|---|---|---|
| Връщане на искова молба поради неотстранени нередовности | чл. 129, ал. 3 ГПК | Да |
| Връщане на недопустима искова молба | чл. 130 ГПК | Да |
| Определение по подсъдността | чл. 121 ГПК | Да |
| Отказ за възстановяване на пропуснат срок | чл. 66, ал. 2 ГПК | Да |
| Отказ за предоставяне на правна помощ | чл. 95, ал. 5 ГПК | Да |
| Отказ за допускане на трето лице | чл. 220 ГПК | Да |
| Определение относно разноските | чл. 248, ал. 3 ГПК | По реда за обжалване на решението |
| Определение по обезпечение на иск | чл. 396 ГПК | Да |
| Разпореждане за издаване/отказ от изпълнителен лист | чл. 407 ГПК | Да, при специалния срок |
| Определение за отказ да бъде отменена наложена глоба | чл. 92, ал. 3 ГПК | Да |
Действащият ГПК изрично предвижда например, че срещу връщането на исковата молба може да бъде подадена частна жалба.
Отказът за допускане на трето лице също подлежи на частно обжалване, но правилната разпоредба е чл. 220 ГПК, а не посоченият в по-стари материали чл. 176 ГПК.
По отношение на съдебната глоба действащата разпоредба е чл. 92 ГПК. Определението по молбата за отмяна или намаляване на глобата подлежи на частна жалба.
Какво означава „преграждащо определение“?
Определението е преграждащо, когато чрез него се създава процесуална пречка делото или определена негова част да продължи.
Това понятие не трябва да се тълкува единствено формално.
Решаващо е процесуалното действие на конкретния съдебен акт.
Например връщането на искова молба препятства разглеждането на предявения иск.
Прекратяването преустановява висящността на производството. Спирането временно възпрепятства движението му.
Практиката на ВКС продължава и през 2026 г. да прилага стриктно този критерий.
В Определение № 3998 от 23.07.2026 г. ВКС приема, че когато атакуваният акт няма преграждащ характер и законът не предвижда неговото обжалване, частната жалба е недопустима.
Следователно въпросът не е просто дали страната е недоволна от определението, а дали конкретният акт попада сред обжалваемите актове по чл. 274 ГПК или по специална разпоредба.
Кои определения по правило не подлежат на самостоятелно обжалване?
Голяма част от определенията, чрез които съдът организира разглеждането на делото, не подлежат на отделна частна жалба.
Това обичайно са определения относно
- организацията на съдебното заседание,
- значителна част от доказателствените определения,
- разпределението и уточняването на предмета на доказване
- други процесуални действия, които сами по себе си не преграждат производството и за които законът не предвижда самостоятелно обжалване.
Това обаче не означава, че допуснато процесуално нарушение остава без контрол.
Когато то е повлияло върху постановеното решение, съответното нарушение може да бъде въведено като оплакване при обжалване на крайния съдебен акт.
Ето защо неправилният подход е всяко неблагоприятно определение автоматично да бъде атакувано с частна жалба. Първата задача на процесуалния представител е да установи дали актът изобщо подлежи на самостоятелно обжалване.
Може ли самият съд да измени постановеното определение?
Да, при условията на чл. 253 ГПК.
Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменени или отменени от същия съд при изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
Това е различен процесуален механизъм от частната жалба.
Чл. 253 ГПК е особено полезен при междинни организационни и процесуални определения, когато съдът е допуснал пропуск или обстоятелствата след постановяване на определението са се променили.
Необходимо е обаче да се направи разграничение между искането по чл. 253 ГПК и правото на частна жалба.
Когато срещу определението тече преклузивен срок за обжалване, страната не следва да разчита единствено на молба до същия съд, ако желае да запази правото си на инстанционен контрол.
Какъв е срокът за подаване на частна жалба през 2026 г.?
Общото правило се съдържа в чл. 275, ал. 1 ГПК.
Частната жалба се подава в едноседмичен срок от съобщаването на определението.
Когато обжалваното определение е постановено в съдебно заседание и страната е присъствала, срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, а не от последващото получаване на препис.
Това е една от най-честите практически причини за просрочване.
Общият 7-дневен срок обаче не трябва да се прилага механично към всеки акт.
Съществуват специални правила.
| Вид производство | Срок |
|---|---|
| Обикновена частна жалба по чл. 275 ГПК | 1 седмица |
| Определение по обезпечение на иска | 1 седмица при специалния начален момент по чл. 396 ГПК |
| Разпореждане за издаване на изпълнителен лист | 2 седмици по чл. 407 ГПК |
| Разпореждане за незабавно изпълнение | 1 месец по чл. 419 ГПК |
При обезпечителното производство срокът за молителя тече от връчване на определението, докато за ответника при допуснато обезпечение започва от съобщаването за наложената обезпечителна мярка по реда на чл. 396 ГПК.
При изпълнителния лист действа специалният двуседмичен срок по чл. 407 ГПК, който за молителя тече от връчване на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Следователно винаги трябва да се провери специалната норма, а не само общият чл. 275 ГПК.
Как се изчислява 7-дневният срок?
Срокът е преклузивен. Пропускането му по правило води до връщане на жалбата като просрочена.
От особено значение са датата и начинът на връчване на съдебния акт.
При определение, постановено в присъствието на страната в открито съдебно заседание, срокът започва още от деня на заседанието.
При определение, постановено в закрито заседание, началният момент по правило е съобщаването му на страната.
При спор относно редовността на връчването следва да бъдат проверени съобщението, електронното връчване, данните по делото и конкретният момент, от който законът свързва началото на срока.
През 2026 г. въпросите около възстановяването на срокове продължават да достигат до ВКС.
С Определение № 2695 от 21.05.2026 г. ВКС допуска касационно разглеждане по въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд при частна жалба и последователността между производството по жалбата и молбата за възстановяване на пропуснат срок по чл. 64 ГПК.
Може ли пропуснатият срок да бъде възстановен?
ГПК предвижда производство за възстановяване на срок при наличие на законовите предпоставки по чл. 64 и сл. ГПК.
Не е достатъчно страната просто да заяви, че е пропуснала срока. Необходимо е да бъдат изложени и доказани обстоятелствата, които обосновават възстановяването.
Едновременно с молбата трябва да бъде извършено и пропуснатото процесуално действие. Определението, с което съдът отказва възстановяване на срока, подлежи на частна жалба съгласно чл. 66, ал. 2 ГПК.
Къде се подава частната жалба?
Частната жалба е адресирана до компетентния по-горестоящ съд, но се подава чрез съда, постановил атакуваното определение или разпореждане, който извършва действията по нейното администриране.
Съдебната практика изрично приема този ред и задължението на постановилия акта съд да извърши проверка за срочност и редовност.
При определение на районен съд компетентният въззивен съд по правило е съответният окръжен съд.
Когато първоинстанционният акт е постановен от окръжен съд, контролът е пред съответния апелативен съд.
Чл. 274, ал. 2 ГПК урежда допълнително хипотезите на актове, постановени от апелативен съд, от окръжен съд като въззивна инстанция и от състав на ВКС.
Важно е обаче да се различава обикновената частна жалба от частната касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Държавната такса за частна жалба ?
Това е една от съществените актуализации за 2026 г.
След изменението на Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, извършено с Постановление № 32 от 12 февруари 2026 г., обнародвано в ДВ, бр. 18/2026 г., таксата по чл. 19 от тарифата за частна жалба по гражданско дело е 7,67 EUR.
Съдебната практика от 2026 г. вече прилага този размер. Например съдилищата оставят частни жалби без движение, когато не е внесена дължимата такса от 7,67 EUR, като дават срок за отстраняване на нередовността.
Следва винаги да се провери дали конкретното производство не попада в режим на освобождаване от държавна такса или в друга специална хипотеза.
Може ли частната жалба да бъде подадена електронно?
ГПК допуска извършване на процесуални действия от страните в електронна форма.
Чл. 102е ГПК изрично предвижда, че процесуалните действия могат да се извършват електронно, освен ако естеството им или специална законова разпоредба налага друго.
През 2026 г. ВКС вече отразява в актовете си случаи, при които частни жалби са депозирани по електронен път и са подписани с квалифициран електронен подпис, като съдът проверява валидността на КЕП наред с останалите предпоставки за редовност.
При електронно подаване обаче не отпадат изискванията относно срока, правния интерес, обжалваемостта, представителната власт, държавната такса и приложенията.
Самото изпращане на електронен документ не превръща една недопустима или нередовна жалба в допустима.
Спира ли частната жалба изпълнението на определението?
По правило – не.
Съгласно чл. 277 ГПК подаването на частна жалба не спира производството по делото и не спира изпълнението на атакуваното определение, освен ако законът изрично предвижда друго.
Съдът, разглеждащ жалбата, може да спре производството или изпълнението на определението до произнасяне по частната жалба, ако прецени това за необходимо.
Затова при наличие на непосредствен риск от неблагоприятни последици е необходимо да се анализира дали заедно с частната жалба следва да бъде направено и мотивирано искане за спиране.
Как протича производството по частната жалба?
След като жалбата бъде приета за редовна, съдът по правило изпраща препис на насрещната страна, която разполага с едноседмичен срок за отговор съгласно чл. 276, ал. 1 ГПК.
След изтичането на срока жалбата, отговорът и относимите материали се изпращат на компетентния по-горестоящ съд.
Частната жалба по правило се разглежда в закрито заседание.
Ако счете за необходимо, съдът може да проведе открито заседание.
Когато отмени атакуваното определение, горестоящият съд по правило сам разрешава въпроса по частната жалба и може при необходимост да събира доказателства.
Постановеното от него определение е задължително за долустоящия съд.
Какви определения могат да бъдат обжалвани по отношение на разноските?
Въпросът за съдебните разноски има специална уредба.
По силата на чл. 248 ГПК страната може в предвидения срок да поиска съдът да допълни или измени решението в частта за разноските.
Определението, постановено по това искане, се връчва на страните и може да бъде обжалвано по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.
Тази особеност е важна, защото допустимостта на последващ касационен контрол зависи и от това дали самото решение попада в приложното поле на касационното обжалване.
През август 2026 г. ВКС разглежда именно частна касационна жалба срещу въззивно определение във връзка с чл. 248 ГПК и присъдено адвокатско възнаграждение.
Частна жалба при обезпечение на иск
Обезпечителното производство има специални правила.
Определението по молба за обезпечение на иск подлежи на частна жалба по чл. 396 ГПК.
При допуснато обезпечение жалбата на ответника не препятства автоматично действието на обезпечителната мярка. Законът изрично установява, че определението, с което обезпечението е допуснато, не може да бъде спряно само поради обжалването му.
Когато първата инстанция е отказала обезпечение, а въззивният съд го допусне, законът допуска при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК последващо обжалване пред ВКС. Тази процедура се прилага и в актуалната практика през 2026 г.
Частна жалба срещу издаването на изпълнителен лист
При разпореждането за издаване на изпълнителен лист действа специалният чл. 407 ГПК.
Разпореждането, с което молбата за изпълнителен лист се уважава или отхвърля изцяло или частично, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок.
За молителя срокът тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Самото обжалване на разпореждането, с което молбата е уважена, не спира изпълнението.
Следователно старата препратка към чл. 244 ГПК вече не следва да се използва за този въпрос.
Какво представлява частната касационна жалба?
Не всяко определение на въззивен съд може автоматично да бъде атакувано пред ВКС.
Чл. 274, ал. 3 ГПК допуска частна касационна жалба при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за определени категории въззивни определения.
Това означава, че частният касатор трябва да премине през касационния селекционен режим.
Особено важно е изискването на чл. 284 ГПК.
Когато жалбоподателят или неговият представител няма юридическа правоспособност, касационната жалба трябва да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт. Освен самата жалба трябва да бъде представено и отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Практиката на ВКС през 2026 г. показва колко стриктно се проверява това изискване.
През август 2026 г. ВКС връща преписки на администриращите съдилища за даване на указания именно поради липса или нередовност на изложението по чл. 280 ГПК и изискването за приподписване.
Следователно частната касационна жалба не бива да бъде подготвяна като обикновена частна жалба с добавено заглавие „касационна“.
Тя изисква самостоятелна аргументация относно допускането до касационен контрол.
Значение на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС продължава да има основно значение при разграничаването на обжалваемите определения и определянето на правомощията на въззивната инстанция.
Сред важните разрешения е възможността да бъде обжалван отказът за увеличение на размера на иск, който не е бил предявен като частичен, тъй като в съответната част отказът прегражда по-нататъшната защита.
Практиката на ВКС и през 2026 г. продължава да се позовава на ТР № 1/2013 г. при определяне на пределите на въззивния контрол и процесуалните задължения на съда.
Въпроси при изготвяне на частна жалба
Практически най-честите въпроси са :
- неправилното определяне дали актът изобщо подлежи на обжалване,
- пропускането на 7-дневния срок,
- погрешното определяне на началния момент на срока,
- подаването пред неправилен съд,
- липсата на ясно формулиран петитум,
- невнасянето на държавната такса,
- липсата на пълномощно или КЕП при съответното електронно подаване
- смесването на обикновена частна жалба с частна касационна жалба.
Особено сериозна грешка е подаването на общо възражение, че определението е „неправилно“, без анализ защо е неправилно и кое конкретно процесуално правило е нарушено.
При частната касационна жалба отделен риск представлява липсата на изложение по чл. 280 ГПК или формулирането на аргументи за неправилност на акта вместо правен въпрос, обосноваващ допускането до касационно обжалване.
Какво може да постанови горестоящият съд?
След разглеждането на жалбата съдът може да потвърди определението и да остави частната жалба без уважение.
Когато намери жалбата за основателна, той може да отмени атакувания акт и съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК сам да разреши процесуалния въпрос, предмет на частната жалба.
Горният съд има възможност при необходимост да събере доказателства.
Определението му е задължително за долустоящия съд.
Частна жалба срещу разпореждане
Режимът не е ограничен само до актове, озаглавени „Определение“.
Съгласно чл. 279 ГПК разпоредбите на чл. 274–278 ГПК се прилагат съответно и при частните жалби срещу съдебни разпореждания.
Затова винаги трябва да се проверява правното действие на акта, а не само неговото наименование.
Актуална практика на ВКС през 2026 г.
Практиката през 2026 г. потвърждава няколко особено важни практически тенденции.
ВКС продължава стриктно да проверява дали атакуваният акт има преграждащ характер и дали законът допуска самостоятелното му обжалване.
Съдът проверява отделно спазването на срока по чл. 275 ГПК, наличието на представителна власт, държавната такса и редовността на жалбата.
При частни касационни жалби особено внимание се отделя на изложението по чл. 280 ГПК и изискването за приподписване по чл. 284 ГПК.
Същевременно електронното подаване с КЕП е реална част от съдебната практика, но не премахва останалите процесуални изисквания.
Тези развития показват, че през 2026 г. успешното обжалване на определение изисква не само аргументи по същество, а безупречно спазване на процесуалната форма.
Адвокат при изготвяне на частна жалба
При обжалването на съдебно определение сроковете са кратки, а допустимостта на жалбата зависи от правилното определяне на вида на съдебния акт, конкретното законово основание за обжалване, компетентния съд и приложимия процесуален срок.
Затова още при получаване на определението е необходимо да бъдат проверени датата на постановяване, датата и начинът на връчване, присъствието на страната при постановяването му, правното основание, посочено от съда, както и дали актът е преграждащ или законът изрично допуска неговото обжалване.
Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ оказва съдействие при анализ на съдебни определения, изготвяне на частни жалби, частни касационни жалби до ВКС, жалби срещу прекратяване и връщане на искови молби, обезпечителни производства, определения за разноски и други процесуални актове по граждански и търговски дела.
Телефон: 0897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg
При частната жалба времето е решаващо – в значителна част от случаите общият срок е само 7 дни.
Настоящият материал има информационен характер.
Приложимият процесуален ред и срок следва да бъдат проверявани спрямо конкретния съдебен акт и специалната законова разпоредба.
В какъв срок се подава частна жалба?
Общият срок по чл. 275, ал. 1 ГПК е една седмица. Ако определението е постановено в съдебно заседание и страната е присъствала, срокът започва да тече от деня на заседанието. При определения, постановени извън присъствието на страната, срокът по правило тече от съобщаването. Съществуват специални изключения, например двуседмичният срок по чл. 407 ГПК.
Къде се подава частната жалба?
Жалбата е адресирана до компетентния по-горен съд, но се подава чрез съда, постановил обжалвания акт, който проверява нейната редовност и я администрира.
Колко е държавната такса през 2026 г.?
По чл. 19 от действащата Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, таксата за частна жалба по гражданско дело е 7,67 EUR, освен когато е приложимо законово освобождаване или друг специален режим.
Спира ли частната жалба делото?
По правило не. Чл. 277 ГПК предвижда, че жалбата не спира производството и изпълнението на определението, освен ако законът предвижда друго. Съдът по жалбата може при необходимост да постанови спиране.
Може ли да се обжалва отказът за обезпечение на иск?
Да. Определението по обезпечението подлежи на частна жалба по чл. 396 ГПК. Законът съдържа специални правила както за началния момент на срока, така и за последващото обжалване при определени хипотези.
Може ли да се обжалва отказът за предоставяне на правна помощ?
Да. Определението, с което се отказва предоставяне на правна помощ, подлежи на частна жалба по чл. 95, ал. 5 ГПК.
Всяко определение ли може да се обжалва?
Не. Самостоятелно могат да бъдат обжалвани основно преграждащите определения и определенията, за които законът изрично допуска частна жалба. Останалите процесуални нарушения по правило могат да бъдат релевирани при обжалването на крайния съдебен акт, когато са оказали влияние върху неговата правилност.
Какво е частна касационна жалба?
Това е жалба до ВКС срещу определени въззивни определения, когато са изпълнени предпоставките на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280 ГПК. Производството включва селекционна фаза и изисква изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Необходим ли е адвокат за частна жалба?
За обикновената частна жалба законът не установява универсално задължение всяка страна да бъде представлявана от адвокат. При частна касационна жалба обаче действат изискванията на чл. 284 ГПК, включително приподписване от адвокат или юрисконсулт, когато жалбоподателят или неговият представител няма юридическа правоспособност.
