Публикации

Родителски права на дете без брак

В настоящото съвременно общество, т.нар. „фактическо съпружеско съжителство“  между мъж и жена, от което са родени деца е често срещан житейски избор на партньорите. Резонно е да възникне и въпроса за упражняване на родителски права на дете, родено от отношенията на родителите, когато същите не са в законнен граждански брак по между им.

В такава ситуация, често се стига до раздяла и прекратяване на фактическо съпружеско съжителство, от което в голяма част от случаите са родени и непълнолетни или малолетни деца.Родителски права на дете без брак, Упражняване на родителски права, деца родени без граждански брак, Получаване родителски права без граждански брак, адвокат родителски права, определяне издръжка на дете без граждански брак между родителите, адвокат семейни дела, Съдебно дело издръжка дете без брак

След раздялата между партньорите и прекратяването на съжителството между родителите на тези непълнолетни и малолетни деца  е необходимо да се регулират отношенията довели до настъпването на определени правни последици.

Прекратяването  на съпружеското съжителство неминуемо води до уреждане на въпроса за

  • Въпроси, свързани с упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие и родени по време на съпружеското съжителство дете/деца ;
  • Въпроси, свързани с упражняване на режим на лични отношения на родителите с детето/децата; Въпроси, свързани с
  • Въпроси, свързани с изпълнение на финансовите задълженията за плащане на издръжка и нейния размер и т.н.
  • Въпроси, свързани с полагане на усилия, свързани с обучението и отглеждането на тези деца.

Съгласно Семейния кодекс, родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.

Затова тези права следва да бъдат уредени след изричен исков процес в който единият или другият родител, получавайки родителските права да се заеме и ангажира с отглеждането, възпитанието и обучението на децата.

ОСПОРВАНЕ НА БАЩИНСТВО

В много случаи се стига до оспорване на бащинството. Принципно по закон се счита, че баща на едно дете е съпругът на майката.

Тази презумпция може и да не отговаря на действителното положение. Затова майката, нейният съпруг и детето имат право по съдебен ред да установят, че това не е вярно. За  съпругът на майката това право съществува до изтичането на една година от узнаването за раждането.

За майката на детето, право на оспорване на бащинството е налице и съществува до изтичане на една година от раждането, а за детето, съгласно чл. 62, ал. 4 СК, в срок до изтичането на една година от навършването на пълнолетие.Родителски права на дете без брак, Упражняване на родителски права, деца родени без граждански брак, Получаване родителски права без граждански брак, адвокат родителски права, определяне издръжка на дете без граждански брак между родителите, адвокат семейни дела, Съдебно дело издръжка дете без брак

Когато едно дете е малолетно правните действия които се извършват от негово име, се извършват от името на неговия законен представител, затова възниква въпросът дали е възможно майката, в качеството си на законен представител на своето дете да заведе иск, за да установи  от името на детето, че нейният съпруг не е биологичен баща на детето.

Тълкувателно решение на ВКС приема, че само и единствено детето може да предяви иск , за да оспори, че съпругът на майката не е негов баща, като за детето този иск възниква от навършване на пълнолетие и се прекратява с изтичането на една година от навършването на пълнолетие.

Само детето може да направи личната преценка дали да предяви такъв иск или не, а неговия законен представител няма право от името на детето, докато то е малолетно, да оспорва произхода на детето от негови баща.

Срещат се ситуации в които родителите не живеят заедно,  но въпреки това те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.

Всеки един от тях има правна възможност да поиска от съответният районния съд по настоящия адрес на детето, чрез добър и опитен адвокат за родителски права да утвърди постигнатото споразумение между тях, с оглед отглеждането, издръжката и възпитанието на децата, както и тяхното последващо обучение и социализиране в обществото.

Когато родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

За допълнителни въпроси, можете да се обърнете към специалист в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.  Всяко ваше запитване ще бъде разгледано с оглед спецификата на съответният случай.

Увеличение размер на издръжка на дете

С промяната на икономическите условия се стига и до увеличаване на разходите за издръжка на децата и малолетните родени от брак,след развода.

Често родителите спират да се грижат за децата или дължимата издръжка определена от съда, става прекалено малка, поради което се налага да бъде увеличена.

Това увеличение разбира се, следва да бъде постановено в рамките на изрично съдебно производство по смисъла на чл.150 СК.Увеличение размера на издръжка на дете, адвокат семейни дела, Родителски права, определене размер на издръжка, Иск по чл. 150 СК, Оспорване размер на издръжка на дете, увеличаване размер на издръжка, адвокат родителски права, адвокат семейни дела, адвокат издръжка дете, адвокатска кантора издръжка на малолетно дете

В доказателствена тежест на ищеца – най често съпруга по съдебните искове за увеличаване на издръжка е нужно да докаже, че ответник е бащата на малолетното дете  и са налице нарастнала нужда от по-висока издръжка за отглеждане на детето.

…. какво казва закона (Семеен Кодекс)…..

Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата.

Съгласно нормата на чл. 150 СК присъдената издръжка може да бъде изменена, при изменение на обстоятелствата. Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

Само по себе си обстоятелството, че от определянето на предходната издръжка е изминал известен период от време е достатъчна предпоставка за изменение размера на присъдената такава, тъй като с биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови нужди – образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. От определяне на предходната издръжка е изминава известен период, през който се променя и социално – икономическата ситуация и нуждите на детето.

През този период безспорно нуждите на детето са се изменили значително с оглед неговата възраст, биологично развитие, както и с оглед голямата динамика на икономическата обстановка в страната за този период от време. В различни периоди се наблюдава неизменно повишаване на цените на стоките и услугите в страната, както темпа на нарастването им е устойчив и това налага изменението на дължимата издръжка от съдебното решение по развода между съпрузите.

…. условия за промяна на издръжката на детето…..Увеличение размера на издръжка на дете, адвокат семейни дела, Родителски права, определене размер на издръжка, Иск по чл. 150 СК, Оспорване размер на издръжка на дете, увеличаване размер на издръжка, адвокат родителски права, адвокат семейни дела, адвокат издръжка дете, адвокатска кантора издръжка на малолетно дете

Затова всеки опитен и добър адвокат по семейни дела и издръжка на дете ще посочи обстоятелствата довели до трайно съществено изменение в нуждите на издържаното дете, съгласно т. 19 от Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС.

Съгласно българското действащо законодателство:“Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето“.

Когато упражняването на родителските права на детето са предоставени за упражняване от единия родител, то другия е длъжен да заплаща издръжка в определяния от съда размер.

В Семейния Кодекс  е определен и минимален размер на издръжка, а именно „една четвърт от минималната работна заплата“ .

Важно е да знаете, че ако размера на присъдената издръжка на Вашето дете е под този размер, то имате право да поискате от съда да увеличи размера на присъдената издръжка.

Съдебното производство следва да се инициира  по молба на заинтересованата страна, а именно : детето чрез неговия законен представител /родителя на когото е поверено упражняването на родителските права/ и се води срещу родителя, който дължи издръжка.

За допълнителна информация,  можете да се обърнете към нас за справка и консултация на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко ваше запитване или желание за информация относно размер на издръжка на дете след брака ще бъде разгледано специално и конкретно в зависимост от ситуацията и особеностите на казуса.  Адвокатите в кантората са подготвени за тежки и сериозни казуси по семейни дела и бракоразводни процеси с издръжка между съпрузи.

 

 

 

ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ  

В практиката често се оказва, че дори и по време на брака, най-често в имуществените отношения  между съпрузите се случват изключения. В общият случай те се подчиняват именно на т.нар.законов режим на общност.

ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

Разбира се това е само принцип, от който законът – в случая – СК изрично определя, че ако при условията и режима на съпружеска имуществена общност (СИО), единият от съпрузите е придобил лично вещни права, ако са получени и придобити по време на брака в резултат на съвместен принос.

Тези имуществени права принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити.

Съвместният принос може да бъде както влагане на средства, влагане и предоставяне на труд, съвместният принос в едно семейство са грижи за децата и в работа в домакинството, както и че той се предполага до доказване на противното.

Ако има претенции, то искът за липса на съвместен принос може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото прекратяване, както и от наследник на съпруг, в срок от една календарна година от датата на бракоразводното дело пред Районен съд, съгласно изискванията на чл.29 СК.

Определяне на лично имущество на съпрузите съгласно чл. 22 СК

Законът определя общите правила, но сме длъжни да посочим, че тук идват и изключенията.

Съгласно чл.22 от СК определя, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

На практика това означава, че всички тези неща представляват лично имущество на съответния съпруг. Сред тях е например наследството – без значение дали става дума за цял имот, за идеални части от такъв, за влогове, депозити.

Същото е положението и, ако единият съпруг е получил по дарение било то от родителите или познати. Всички те се смятат за лично имущество на съответния съпруг.

Идеалната част, придобита по наследство, ще представлява лична собственост на съделителя-съпруг по силата на чл. 20, ал. 1 СК, според който вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на замяна, също ще представлява лична собственост на съпруга, тъй като ще е налице трансформация на лично имущество.

Прехвърлените от съделителя-съпруг идеални части от останалите вещи в наследството са били негова лична собственост (защото са придобити по наследство), то такава лична собственост ще е и получената в замяна на тях идеална част от предоставената му в дял вещ (чл. 21, ал. 1 СК).

Съгласно чл.19, ал.1 Семейния кодекс „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на покупко-продажба, представлява СИО по смисъла на СК, тъй като ще са налице условията по чл. 19, ал. 1 СК.

Придобиването на общо имущество настъпва през време на брака на основание, което има възмезден характер – за придобиването на собствеността върху съответната идеална част съделителят-съпруг дължи заплащане на парично уравнение.ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

Законът в чл. 20 СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.

Съгласно тази разпоредба за лични имущества се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение. В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

Същественото, което бихме искали да обърнем внимание е, че за лични вещи се считам и движими имущества – коли и превозни средства, въпреки, че са  придобити по време на брака, служат на само единият от двамата съпрузи за неогово лично ползване, както и упражняване на професия.

Определящ за приложението на режима на СИО ще е моментът на придобиване на собствеността, а не моментът на изпълнение на насрещното задължение за уравнение на дела.

Законът посочва, че се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака.  Тук е налице т.нар. „пълна трансформация на имуществото“

Допустима е и т.нар.“частична трансформация“ или „частичното преобразуване на , уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Получената в дял от съделителя-съпруг вещ ще представлява отчасти негово лично имущество – по отношение на идеалната част, която съответства на стойността на неговия дял от наследственото имущество, отчасти СИО – по отношение на идеалната част, която съответства на разликата между стойността на цялата вещ и стойността на неговия дял от наследството към момента на извършване на делбата.

При осъществяването на разпоредителни действия с правото на собственост върху вещта по отношение на идеалната част, представляваща СИО, ще трябва да се съобразяват изискванията на чл. 22 СК.

В повечето случай преценката за това дали определено имущество е лично се случва от специалист, който въз основа на представени писмени документи и определени факти би могъл да посочи дали едно имущество , придобито по време на брака е лично по смисъла на чл. 22 СК или това имущество е влязло в режима на съпружеска имуществена общност (СИО) съгласно условията на чл. 19 ал.1 СК.

Оспорване на лично имущество на съпрузите по чл.21 СК

За оспорване на личното имущество на съпрузите, следва да бъде предявен установителен иск по смисъла на чл. 21 СК.

Същият иск може да се предяви и по време на започнало съдебно производство за делба. Законът не поставя ограничение искът по чл. 21 да бъде предвен и по време на съществуващ брак между съпрузите.

Целта на този иск е да се постанови съдебно решение, с което определен имот бъде посочен за лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност.ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

В такива съдебни производства за доказателства се допускат както документи, така и свидетелски показания за доказане на собственост.

Районният съд  е длъжен да изследва дали процесният имот, определен като лично имущество е придобит изцяло с лични средства, имащи т.нар. несемеен произход или стойността на този актив е дошла от общо съвместни усилия и средства на съпрузите.

Доказателствата, който следва да бъдат представени са факти от значение за собствеността – като например – дата, на която е бил сключен бракът, срок след сключването на брака относно придобиването на актива и др.

Съгласно Семейният кодекс, при условията на законов режим на съпружеска имуществена общност, съгласно чл.21, ал.1 СК, всички вещни и имуществени права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Съвместният принос според чл.21, ал.2 СК, може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а според чл.21, ал.3 СК т.нар. „съвместен принос“ се предполага до доказване на противното в съда.

 Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 СК.Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания – чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част.

       Според задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл.21, ал.1 и ал.2 СК 1985 г. (отм.) (съответна на чл. 23, ал.1 и ал.2 от новия СК от 2009 г.) по същество е  опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.) (аналогична на чл.21, ал.3 СК от 2009 г.), а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извън семейни – лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.

        Искът по чл.23, ал.1 СК би могъл да се предяви само в случаите, когато имуществото придобито по време на брака е придобито на името на единия съпруг, със средства които имат извън семеен произход. С него се цели признаването на едно съществуващо правно положение, което се отклонява от презумираната от закона съпружеска имуществена общност по чл.21 СК и равенство на дяловете. В конкретния случай, процесният имот действително е придобит само на името на съпруга твърдящ трансформацията. За да бъде уважен този иск е необходимо придобиването на имота да е станало по време на брака, с лични средства, без другият съпруг да има принос за закупуването му.Искът по чл.23 СК  е положителен установителен иск за собственост и  иск за трансформация в резултат на вложени лични средства. Искът по  чл.23 СК е  правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите.С иска по  чл.23, ал.1 и ал.2 СК се дава възможност да се установява трансформация на лично имущество.Критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен като се изследва характера на вложените средства. Когато недвижимият имот е придобит по време на брак с договор за покупко-продажба, сключен при действието на СК от 1985 г., а в исковото производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова собственост, защото цената е платена с лични негови средства, в тежест на този съпруг е да обори законовата презумпция за съвместен принос като проведе обратното доказване за законовата презумпция за съвместен принос.

         За да се приеме, че установената в чл.21,ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при придобиването по смисъла на чл.23,ал.1 и ал.2 СК,като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот,  необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване.

Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.20 СК от  1985 г./отм/ и аналогичния чл.22,ал.1 СК, дарение на парични средства, извършено от родителите от единия съпруг в хипотеза, при която само той е изразил воля да приеме дарението е дарение за него.

Съдебната практика за лична собственост на единия съпруг се счита жилище, придобито от него чрез жилищно-строителна кооперация, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден или пък заемът изплатен по време на брака.

Определяне на по-голям дял, поради по-голям принос по чл. 29 СК 

Правилото е, че при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни. При прекратяване поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

В случайте на прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод, Районният съд може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

За допълнителна информация, спокойно можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки конкретен случай ще бъде разгледан внимателно с оглед особеностите по отношение на възникване на собствеността и режима в който тази собственост или съсобственост е влязла при режим на съпружеска имуществена общност (СИО) между съпрузите.

Размер на издръжка за дете

В зависимост от икономическата ситуация, се определя с  ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет размера на дължимата издръжка за дете.

В последните месеци, за определяне на актуалният размер на дължимата издръжка е приложимо  определяне на размер на издръжката е обвързан с минималната работна заплата.

Затова законодателят приложи изменение в този размер от 01.01.2018г., съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет № 316 ОТ 20 декември 2017 Г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, като с приемането на това  ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет  издръжката за дете, при развод или припознаване става в размер на 510 лв.Размер на издръжка за дете, определяне на издръжка на дете, адвокат семейни дела, съдебен иск за издръжка на дете, адвокат промяна присъдена издръжка на дете, увеличение издръжка на дете адвокат семейни дела

Законът, в чл. 142 ал. 2 от СК  определя, че минималния размер на издръжката на 1/4 от МРЗ, то минималния размер на издръжката, считано от 01.01.17г. е 127,50лв.

Въпреки всичко в конкретният случай става дума за минимум издръжка, който съдът е длъжен да присъди без да се интересува от нищо друго по делото. Такъв размер на издръжка се присъжда от съда дори и на родител, който е безработен, няма имущество и не получава доходи от каквато и да е дейност.

За всеки размер над минималния следва да бъдат обосновани както необходимостта от издръжка в претендирания размер, така и възможността на лицето, което дължи издръжката, да я заплаща.

Отчитане размера на дължимата издръжка за дете…

Самото номинално увеличението на дължимата издръжка за дете не става паралелно с увеличаването на т.нар. минимална работна заплата (МРЗ).

Съгласно константната съдебна практика, веднъж присъдена от Районният съд, дължимата издръжка за дете остава в същия размер до промяна на обстоятелствата, който обуславят нейната промяна.

Тази промяна може да бъде извършена само и единствено с последващо съдебно решение, водещо до изменение на режима между даващият и получаващият издръжката.

В този случай се касае за изрично съдебно производство,  пред Районния съд по постоянен адрес на ищеца, което завършва със съдебно решение за определяне размера на дължимата издръжка на дете.

 

УВЕЛИЧАВАНЕ РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА ЗА ДЕТЕ – само при промяна на обстоятелствата?

Случайте в които би могло да се иска увеличаване на издръжката присъдена от Районен съд са най-вече ситуациите на увеличаване на моите потребности, поради заболяване, прием в специализирано училище, с оглед нуждите на детето или ако са настъпили допълнителни обстоятелства довели до завишаване на разходите за издръжка на дете.

Друг случай на възможност да се иска увеличаване на издръжката присъдена от Районен съд са увеличаване на възможностите на задълженото лице.

Реалната ситуация е че са съществували условия за отглеждане на детето, които са се променили след съдебното решение за издръжка, но задълженото лице не е имало достатъчна възможност да ми я осигурява. Впоследствие това лице си намира подходяща работа и вече може безпрепятствено да ми осигурява необходимата издръжка.

Настоящата статия разглежда увеличението на размера на издръжка под минималния размер, съгласно сега действащото законодателства.

За повече информация за завеждане на дела се свържете с кантората за допълнителна информация, консултация и подготовка на документи за завеждане на дело на телефон – + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

 

РОДИТЕЛСКИ ПРАВА СЛЕД РАЗВОДА

Въпросът за това на кой от двамата родители да се предоставят родителските права по отглеждането и възпитанието на децата е решен доста еднозначно в съдебната ни практика.

В повече от случаите те се предоставят на майката, а бащата бива осъден да заплаща издръжка. Невинаги съм споделял това възприето разбиране, но какво аз споделям и какво не, си е мой проблем.

В крайна сметка,последна дума има съдът и тази преценка той прави по свое вътрешно убеждение, на базата на доказателствата по делото и на базата на доклада, предоставен от страна на социалната служба. Тези доклади са сравнително нови за правораздавателната ни дейност и са резултат  на осъвремененото ни законодателство.

Главното условие, при което съдът взема решението си, е защитата на интересите на детето/децата и при съобразяване на наложените в обществото ни правила за нормално физическо и психическо израстване на тези деца, тяхното възпитание, образование и духовно развитие.

РОДИТЕЛСКИ ПРАВА СЛЕД РАЗВОДА

РОДИТЕЛСКИ ПРАВА СЛЕД РАЗВОДА

Следва да се отбележи, че основен момент при разрешаване на спорните въпроси, е интересът на децата. Това е ръководен принцип за съда, който трябва да бъде и отправна точка при провеждането на процедурата по медиация.

След като се установи, че е интересът на всяка една от страните в процедурата по медиация, той отстъпва на заден план, основен и водещ мотив е интересът на детето.

Съвет: обърнете внимание на страните как установените в процедурата по медиация техни нужди съответстват на интереса на детето и преди всичко – в състояние ли са да го удовлетворят.

 Спорът кой от съпрузите да упражнява родителските права обикновено е препъни-камъкът, който препятства постигането на споразумение.

Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът се произнася кой от съпрузите да упражнява родителските права като преценява всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности

Съвет: Тези показатели могат да послужат на медиатора при изслушване на страните, като разговорът бъде насочен в посока изясняване кой от родителите в каква степен „покрива“ тези показатели.

След изясняването им може да се приложи медиационна техника: сверка с действителността. Напр., родителят има желание и необходимите възпитателски качества, но не разполага с необходимото време и ресурс за отглеждане на детето или обратното.

Важно е да се отбележи, че предоставяне упражняването на родителските права у единия родител не означава ограничаване или лишаване на другия родител от права. 

Съгласно ППВС № 1/74 г. „По смисъла на закона предоставя се само упражнението на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод.

Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.“

По-прецизен е терминът „родителска отговорност“, използван в регламент № 2201/2003 на Съвета на Европейския съюз. Така акцент се поставя върху това кой от родителите в конкретния случай в по-пълна степен може да откликне на потребностите на детето от ежедневна грижа по отглеждане и възпитание.Заповедно производство

Следва да се има предвид, че както законът – чл. 126 ал. 1 СК, така и съдебната практика третират разделянето на децата при развод като изключение. Съгласно ППВС № 1/74 г. следва да са налице сериозни причини за това.

Съвет: Ако е необходимо, съдържанието на понятието упражнение на родителските права следва да се обясни на страните, за да може те да придобият представа какви ще са правата и задълженията на родителя, на когото правата ще бъдат предоставени, респ. на другия родител.

Ролята на последния в живота на детето не следва да се разбира превратно, ограничавайки я единствено до задължение за даване на издръжка. Изборът на родителите да живеят разделно предполага допълнителни усилия, за да бъде възприет от детето. Липсващият от ежедневието му родител би следвало в максимална степен да запълни явилата се след раздялата празнина.

 Местоживеене – обичайно в практиката местоживеенето на детето се определя при родителя, който упражнява родителските права.

Съвет: при постигане на споразумение е добре, когато родителите държат на изрично посочване, местоживеенето на детето да се свърже с постоянен или настоящ адрес на отглеждащия родител, без този адрес да се изписва конкретно.

Последното би създало трудности при изпълнение на споразумението, ако отглеждащият родител реши да промени адреса, закупувайки по-добро жилище в ж.к. Овча купел например.

Ето защо, ако страните имат притеснения е достатъчно посочването на адреса да се ограничи до конкретен град. Обичайно в практиката се постига уговорката: „…при когото детето ще живее“.

Някои съдии споделят становището, че местоживеене се ограничава само до определяне при кого от двамата родители детето ще живее, а не се свързва с конкретен град и/или адрес, поради което отказват да възпроизведат в решението подобно посочване.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

 

Личен имот през брака

Проблемите, свързани с имуществата, са едни от най-често третираните въпроси между съпрузи и са сред най-сложните последици при евентуален развод.

Хилядите казуса, свързани с разделянето на вещи между съпрузите, претендирането за едно или друго движимо и недвижимо имущество са натрупали огромна и често противоречива законодателна и съдебна практика.

Личен имот през брака

Личен имот през брака

Според чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Това е и правилото, като в него основно е понятието „съвместен принос“,  което има и своето определение в СК.

Така в кодекса е записано, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“. Отгоре на всичко този принос се предполага до доказване на противното.

Затова всеки съпруг може да претендира, че е имал някакъв принос в придобиването на всяка вещ по време на брака, включително и на даден апартамент.

От общото правило за общността обаче има няколко изключения.

Така СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност. Така според чл. 20 за такова се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение.

В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака. За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на професия.

Пак като изключение от общото правило СК предвижда и т. нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество.

Така според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака. Това е пълна трансформация. При частичното преобразуване, уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Искът по чл. 21 от СК е установителен

Затова той може да се предяви и по време на делба. Няма забрана това да се прави дори по време на брака. С този иск се иска да бъде постановено решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност. При тези дела се допускат като доказателства както документи, така и свидетели.

Фактически съдът изследва дали например претендираният като лично имущество апартамент е придобит изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход. Обикновено се събират доказателства за това кога е сключен бракът между страните, колко време след сключването е придобит имотът, работили ли са страните, имали ли са доходи преди брака, с които е било възможно да го закупят сами, пък било и по-късно – вече по време на брака.

Личен имот през брака

Личен имот през брака

Така например според съдебната практика за лична собственост на единия съпруг се счита жилище, придобито от него чрез жилищно-строителна кооперация, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден или пък заемът изплатен по време на брака.

Ако пък се претендира за придобиване чрез дарени средства от родителите, то тогава съдът изследва какво е било тяхното материално положение, дали е било възможно да отделят средства, по какъв начин са предоставени парите и т. н.

Същото е при частичната трансформация. Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.

Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

ПРИДОБИВАНЕ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и собствености по време на брак.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Практиката на съдилищата съдържа множествени казуси, в цялата материя, обхващаща както придобиването на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод. Множество съдебни решения в районните съдилища, утвърждават устойчивата съдебна практика по казуса както и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижимо имущество, придобито по време на брака.

В същото време, законът (СК) в чл. 19,ал.1 (СК) изрично посочва, че  „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Именно тук се стига до основното правило за придобиването на имущество като се насочва понятието „съвместен принос“. Същевременно дефиницията на това понятие насочва към определението което е записано в Семейнияткодекс, а именно, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“.

Разбира се, това понятие подлежи на доказва и съответно лесно би могло да бъде оспорено до доказване на противното. Принципът тук е, че всеки един от двамата съпрузи  може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака, а дали такова основание е налице го преценява Районният съд.

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ *(СИО)

Всяко общо правило на съпружеската имуществена общност има и няколко изключения. Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).

Детайлно определение на въпроса дава разпоредбата на чл. 20СК.  С аргумент за противното в хипотезата, в която вещите и имуществените (вещни) права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на занаят, дейности или професия.

Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество. Така според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака. Законът нарича това „пълна трансформация“ на имуществото

При частичното преобразуване, уредено във алинея 2 на чл.21 СК, страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

 СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ПО СК

Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време. Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с другият съпруг в режима на имуществената общност.

В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства – валидни писмени документи, така и свидетелски показания.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата, но това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.

Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност, както и доходите получени от страните. Не е от съществено значение, но е добре, ако определена сума, дарена на единия или другия от семейството би могла да бъде доказана.

Ако пък се претендира за придобиване чрез дарени средства от родителите, то тогава съдът изследва какво е било тяхното материално положение, дали е било възможно да отделят средства, по какъв начин са предоставени парите и т. н.

Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО. Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства. Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.

Придобиване недвижим имот по време на брак

Придобиването на недвижим имот по възмезден начин чрез покупко-продажба от някой от двамата съпрузи поставя множество въпроси относно собствеността върху този имот.

В повечето случай съпрузите не са наясно, че дори и под Нотариалният акт за собственост върху този имот да стои подписът на единият от двамата съпрузи, то този имот в общия случай, ако не е налице сключен писмен брачен договор става съвместна собственост на двамата съпрузи.

Тук изниква въпроса нужно ли е и двамата съпрузи да бъдат вписани в графата „КУПУВАЧИ“  на имота, и трябва ли това да е записано в издаденият за този имот Нотариален акт, за да породи законови последици за двамата съпрузи.

ПРИДОБИВАНЕ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА В УСЛОВИЯ НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ (СИО).

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

Законът указва, че това не е нужно и няма легална пречка ако в Нотариалният акт за собственост на новопридобития имот, придобит по време на брака,  е сложено името само на единият от съпрузите като купувач. Дори и само единият от двамата да е посочен като КУПУВАЧ в нотариалния акт за покупко-продажба, то този имот.

Повечето хора не знаят, че ако имот, придобит по време на брака е закупен на името на единия от двамата съпрузи, то този недвижим имот става обща собственост на двамата съпрузи в съответствие с установеният режим на  съпружеска имуществена общност и на двамата съпрузи, независимо на чие име е придобит.

Ако се стигне до прекратяване на установената вече съпружеската имуществена общност, в случай на развод или смърт на някой от съпрузите, то това води и до прекратяване на съсобствеността върху закупеният между тях недвижим имот, придобит по време на брака, дори и същият да е закупен на името само на единият съпруг.

Разбира се разводът служебно не води до прекратяване на съсобствеността между съпрузите, както предполагат повечето хора, нужно е да бъде инициирано съдебно производство пред Районен съд за делба на този имот, за да бъде поделен, ако същият е поделяем между отделните идеални съсобственици след развода или смъртта на някой от тях.

Към момента на придобиването на собствеността на недвижимият имот по време на сключен брак, квотите на съпрузите са равни. Разбира се много са случаите, в които тази презумпция е оборима и реално при представяне на убедителни и адекватни писмени доказателства за по сериозен принос  в закупуването на общото имущество (жилище или др. недвижим имот).

Квоти на придобиване на недвижим имот

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

В случай на прекратяване на СИО се приема се, че отделните идеални части на съпрузите са равни, но е възможно някой от двамата съпрузи, внасяйки значителна част от средствата в семейния бюджет и създавайки общи блага при закупуването на имота.

Лични средства на съпруга са тези, които  са придобити преди брака или чрез дарение или наследство. Нагледен пример за такива случай са дарение от близки и , близки и роднини даряват суми на съпрузите за закупуването на имота.

Важно е да отбележим, че независимо придобиването на по-голяма дял от съсобствеността на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност по смиъсла на чл.29 СК, недвижимият имот не става изключителна собственост на този съпруг, който претендира за по-голям дял, дори и след като успее да посочи, че е вложил лични средства или дарения на негови близки.

В случай, обаче, че имотът е придобит  на името и на двамата съпрузи, претенцията на  някой от съпрузите за по-голям дял от имота, следва да бъде отхвърлена, тъй като дори  в действителност част от вещта да е била придобита чрез лични средства на съпруга, то  с вписването и на другия съпруг като купувач, съпрузите  са се съгласили, че придобиват имота при равни квоти.

ИЗВЕЖДАНЕ НА ДЕТЕ В ЧУЖБИНА 

Съвремието предлага редица удобства при пътуване на родители с деца в чужбина. Настоящият въпрос е особено актуален при пътуване на деца на разделени или разведени родители в чужбина. Независимо от повода  – екскурзии, обучения, гостувания, състезания, международни олимпиади, това пътуване е нужно да бъде оформено документално и юридически, защото в противен случай – гранична полиция ще спре или родителя или детето. (Най-вероятно и двамата).

Всички граждани, които не са навършили 18 години, имат право да пътуват  в чужбина след стриктно спазване на разпоредбите на българското  Развод по взаимно съгласиезаконодателство.

В случай, че се касае за малолетно дете, което не е навършило 14 години, при излизане зад граница се легитимира пред граничните органи с документ за самоличност – паспорт.

В случай, че се касае за непълнолетно дете, на възраст между 14 и 18 години, се легитимира при пътуване в чужбина с паспорт или лична карта – когато пътува в рамките на Европейския съюз или в държава,  с която България има сключен договор в тази насока /например съседни балкански държави и други/.

 При предстоящо пътуване в чужбина на непълнолетено или малолетно дете е нужно да се знае, че според изискванията – освен документ за самоличност е необходима и нотариално заверена декларация от родителите, с която те или единия дава своето изрично съгласие детето им да напусне територията на Република България. Ако детето, пътува придружено само от единия си родител, отново пред граничните органи е необходимо да бъде представена нотариално заверена декларация – съгласие за пътуване в чужбина от другия му родител.

    Законът изрично посочва, че  всички въпрос относно пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, следва да се решават по общо съгласие на родителите. В случай, че двата родители НЕ постигнат това съгласие, според чл.127а от Семейния кодекс, то възникналият спор между тях следва да се реши от компетентния Районния съд по настоящия адрес на детето.

 Въпросът с дете в чужбина има доста богата практика Съгласно Тълкувателно решение от 03.07.2017г. на Върховния касационен съд на Република България Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите недава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави , следва да се извършва въз основа на цялостен изадълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.

Разпоредбата на закона, чл.127а от Семейния кодекс, регламентира родителското право при условието на съвместно упражняване на родителските права – по общо съгласие, като брачният статус на родителите е без значение (дали имат сключен брак или нямат такъв). Целта на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. При липса на съгласие спорът се решава от съда.

Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуване извън страната, налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или държави, чийто кръг е определяем (например държави членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания през определен период от време, но също в определени държави. При даване на подобно разрешение, съдът извършва преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, като преценява дали има конкретен или реален риск за детето и доколко едно такова пътуване е в интерес на детето.

С решението си съдът се произнася по конкретен спор, възникнал между родителите по повод на конкретно пътуване. Решението на съда не може завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване на детето.

В случай, че сте родител на непълнолетно дете и имате спор с другия родител на детето относно излизането му в чужбина е добре да се обърнете към адвокат, специалист в областта на семейнотоправо !

Родителски права при развод

При развод, в много случаи, най-важният спор между мъжа и жената е при кого да останат децата след прекратяването на брака. Основанията за развода са факти, които са причинили дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Не посочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. С иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за:

  • Упражняване на родителските права;
  • Личните отношения между децата и родителите – „определяне на режим на лични отношения между родители и деца”;
  • Издръжката на децата.

Задължение на родителите е да издържат своите ненавършили пълнолетие деца. По отношение на гореизброените три иска страните в бракоразводния процес имат две възможности:
а)решават тези въпроси със споразумение, което съдът трябва да одобри;
б)съдът служебно се произнася по тях, с оглед най-добра защита на децата; за да може да се произнесе обективно той изслушва родителите, децата по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето и по своя преценка и други лица, като изисква и становище от дирекция „Социално подпомагане”; ако съдът има съмнение за синдром на родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог;

Когато родителите не могат да постигната съгласие относно този въпрос, въпросът се разрешава от съда като бъдат взети предвид определени обстоятелства.Родителски права при развод

При разрешаване на спора по съдебен ред кой от двамата родители да упражнява родителските права, следва да се има предивд, че не става  дума за каквото и да било ограничаване или лишаване от родителски права  по отношение на другия родител, а става въпрос за това, че по закон децата живеят при родителите си, но тъй като след развода обикновено родителите не живеят заедно, то съдът следва да определи при кого от двамата детето ще живее постоянно и кой от родителите в този смисъл ще упражнява родителските права. Другият родител има право на лични контакти с  детето, както и задължение да заплаща издръжка.

Преди да се произнесе относно упражняването на родителските права, съдът изслуша родителите и децата, ако са навършили 10 години, взема и становище от Дирекция „социално подпомагане.

При предоставяне упражняването на родителските права съдът се ръководи от интересите на детето и взема предвид  съвкупността от определени критерии.

По-съществени от тях са:

а) Възпитателски качества на родителите. Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата. Същественото обаче е не  наличието на качества на родителя, а конкретното им проявление от което се определя авторитетът на родителя пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота.

б) Морал на родителите. Алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при разводКогато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата.

в) Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и  възпитанието им. От значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицаването на отрицателните прояви на всички деца в семейството. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага по-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях отрицателни възгледи за труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство.

Когато през време на брака децата са гледани от родителите на единия съпруг по споразумение на съпрузите, грижите за децата са налице от страна и на двамата родители.Родителски права при развод

г) Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е от значение за предоставяне упражняването на родителските права. Не е израз на грижа към децата искането на родители, който чрез това търси изгоди – предоставяне ползуването на по-голям дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия размер и др. подобни. Когато родителят не желае децата или само едно от тях,  децата се предоставят на родителя, който е в състояние да ги гледа, а ако му липсват качества, съдът може да постанови децата да живеят у трето лице или да бъдат настанени в съответно заведение.

д) Привързаност на децата към родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права.Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес.

с) Полът на децата. Възприето е, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в пред пубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и пред пубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата.

ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата.

Когато майката е изоставила дете-кърмаче и не се интересува за него, когато е изоставено момиче в пубертетна възраст или в други подобни случаи, не е целесъобразно предоставянето на детето на майката. До такова разрешение следва да се дойде и когато майката има лош морал или лошо здравословно състояние.Родителски права при развод

з) Помощта на трети лица.  Помощта на трети лица може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родителя. Обстоятелството, че детето е настанено а детски ясли, детска градина не означава, че е налице незаинтересуваност у родителя или че не се полагат грижи за детето.

и) Социално обкръжение. Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи.

к) Жилищно-битови и други материални условия на животТези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.

л) Вината за дълбоко разстройство на брака. Това обстоятелство по начало е без правно значение за упражняването на родителските права. Когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата, то може да се включи в съвкупността от обстоятелствата, от значение за мерките.

По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция „Социално подпомагане“ или му се предоставя социална услуга – резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.