fbpx

Публикации

Неявяване на дело за развод

Често пъти на много клиенти не им е ясно какви са последниците от неявяване на дело за развод.

Това разбира се зависи и от тяхната позиция в започналия съдебен процес, но най-често резултатът е един и същ.

Същност на процедурата при неявяване на дело за развод

В първото заседание за разглеждане на делото по брачен иск ищецът може да представи доказателства за обстоятелството, че обичайно или продължително време пребивава в друга държава, поради което не може да се яви в съдебно заседание.

Постановената задължителна съдебна практика на ВКС приема, че посочената разпоредба има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност.

Тя се съдържа в Решение № 164 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК, в което е прието и че тази логика изключва възможност производството по делото за развод да бъде прекратено, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно.

След като съдът получи отговора или след изтичането на срока за отговор, съдът подготвя определение, с което докладва на страните постъпилото искане, отговора, допуснатите доказателствени искания и указва на страните разпределението на доказателствената тежест.

Насрочване на съдебно заседание по дело за разводНеявяване на дело за развод

Районният съд насрочва дата за съдебно заседание и изпраща на страните доклада заедно със съобщението за насроченото съдебно заседание.

Съгласно чл. 321. (1) от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично.

При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

В конкретния случай в закона изрично е упоменато, че и двете стани следва да се явят лично

Съдебната практика по граждански дела за развод разглежда явяването само на ищеца.

Неявяването на ищеца в първото заседание по делото по брачен иск не е основание за прекратяване на делото, когато той продължителното пребивава в друга държава, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.

Единственото задължение е ищеца да се яви лично, в противен случай, съдът прекратява производството по делото.

Oспорване на припознаването

В последно време все повече въпроси се появяват относно оспорване на припознаването.

Припознаването е извънсъдебен способ за установяване на произхода на дете от майка или баща.

Оспорването е строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя, че определено дете е негово.

При извършване на припознаване на дете, в полза на припознаващия възниква качеството „родител“, като той се вписва в акта за раждането на детето.

Законът урежда припознаването като строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родител, че едно дете е негов низходящ.

Процедура по припознаване

Според чл. 64, ал. 2 СК може да припознава и непълнолетен, навършил 16 години. Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.

Въз основа на извършеното припознаване се съставя актът за раждане на детето.
Oспорване на припознаването

Семейният кодекс употребява понятието „родител“ в смисъл биологичен родител.

Приема се, че припознаващият има това качество от момента на раждането на детето.

В негова полза възниква и пълния обем родителски права и задължения, уредени в закона

Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.

Законът сочи понятието „родител“ в смисъл биологичен родител, като се интересува от убеждението на припознаващия.

Този интерес е намерил израз във формалното,  лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.

Законът се интересува от убеждението на припознаващия, намерило израз във формално, лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.

Процедура по Oспорване на припознаването

Когато е налице оспорване на припознаването се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.

Най-прекият път за оспорване на припознаването е чрез предявяване на установителен иск по чл. 69, чл.68 СК.

За извършване на акта на припознаване не се изисква съгласието на другия родител. 

 Що се отнася до реда за извършване на припознаване на дете, то се осъществява лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Процедурата може да стартира и с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние.

Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

Оспорване на припознаването по административен ред то може да бъде извършено от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете.

Срокът за оспорване на припознаването е тримесечен от съобщението за извършеното припознаване.

Оспорването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. 

Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция „Социално подпомагане“, ако това е в интерес на детето. 

Когато припознаването се оспорва от лице, посочено в чл. 66 СК, се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.

В този случай се предявяване на установителен иск по чл. 69 СК или чл. 68 СК

За допълнителни въпроси и информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Преобразуване на лично имущество

Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен. Законът изследва се характерът на вложените в придобиването средства.

Преобразуване на лично имущество 

Най-често имуществените отношения се подчиняват именно на т.нар. законов режим на общност.

Семейният кодекс изрично определя, че в условията на СИО вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи

Това положение се запазва независимо от това на чие име са придобити.

Съгласно чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си характер.

Законът приема, че щом вещ е придобита с лично имущество на съпруг/а  т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг.

Иск по чл.23, ал.1 СК се предявява за имущество, придобито по време на брака е получено от името на единия съпруг

Tрансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 и 2 СК

В конкретния случай, процесният имот действително е придобит само на името на съпруга твърдящ трансформацията.

За да бъде уважен този иск е необходимо придобиването на имота да е станало по време на брака, с лични средства, без другият съпруг да е учавствал  при закупуването.

Искът по чл.23 СК  е положителен установителен иск за собственост и  иск за трансформация в резултат на вложени лични средства.Преобразуване на лично имущество 

Искът по  чл.23 СК е  правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите.

Съдебна практика при преобразуване

Правото на собственост върху имот в режим на СИО, чрез покупко-продажба, е лична собственост ако цената му е платена с пари от продажба на лично имущество.

Когато средствата от продажба на лично имущество са по паричен влог на съпруг, а влогът е открит по време на брак, в негова тежест е да оспори съвместен принос.

Правилото е, че при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни.

При развод съдът определя по-голям дял от общо имущество на съпруг, на когото е предоставено упражняване на родителски права.

При прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг

Тази ситуация е налице ако приносът в придобиване значително надхвърля приноса на другия съпруг.

Моментът на придобиването е решаващ за спора относно имуществените отношения между съпрузите по повод вещните права върху недвижимия имот.Преобразуване на лично имущество

За средствата от влога, вложени при придобиването на недвижимия имот, § 4 от ПЗР на СК 2009 г. не се прилага, дори когато бракът е заварен.

Презумпция за съвместен принос

За да се приеме, че установената в чл.21,ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите

Това е в основата на иска относно придобиването по смисъла на чл.23,ал.1 и ал.2 СК.

Следва да се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите.

При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещи за упражняване на професия или на занаят и вземания на другия съпруг по време на брака

Горното е налице ако вещите са на значителна стойност и е допринесъл за придобиването им с труд, средства, както и с грижа за деца или домакинство.

Отделно следва да се провери че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот.

Необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Лишаването от родителски права 

Съвременната практика на съдилищата предпоставката за да се  отнемат родителски права ?

Това е случая за трайно неполагане на грижи за децата без основателна причина и отказ за издръжка.Как се отнемат родителски права ?

В тази хипотеза при отнемане родителски права се касае  до виновно поведение на родителя. 

Това поведение следва да бъде тежко укоримо виновно бездействие.

Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

Кога се отнемат права ?

Според практиката на Върховен касационен съд основания за отнемане на права са 

А/ трайното неполагане на грижи за детето 

Б/ липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането

В/ противоправно поведение на родителя. 

Това представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения и основание за отнемане на права.

Грижата за детето е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психо-физическо развитие на детето.

Родителят полага грижи за детето като проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него за емоционална връзка.

Той дължи финансови средства за отглеждане, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето.

Въпросът е детайлно уреден в е чл.132 и чл.133, СК. 

Съгласно разпоредбата на СК лишаване от родителски права представлява цялостно отнемане на правата и е крайна мярка за защита на интересите на децата.

Недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.

Лишаване от родителски права е налице, когато без основателна причина, същият не изпълнява родителските си задължения.

Това са случаите когато родителят целенасочено не полага грижи и не дава издръжка на  своето дете.

Неизпълнението на родителските задължения за  непосредствени грижи при отглеждането  и осигуряване на  материалната издръжка трябва да бъде „трайно”.
Отнемане родителски права

В хипотезата на отнемане родителски права, законът не сочи продължителността на времето и критерий за оценка във всеки отделен случай е житейската практика и моралът.

Установеното неизпълнение на родителските задължения за  непосредствени грижи при отглеждането  и осигуряване на  материалната издръжка от страна майката.

КАК СЕ ОГРАНИЧАВАТ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА ?

Ограничаването на родителските права представлява отнемане на част от тях или поставянето на условие за упражняването им. 

Родителят запазва част или всички родителски права, но му се забраняват определени действия по отношение на детето.

Той може да упражнява  останалите си родителски правомощия,като основанията за ограничаване на родителските права са следните:

  • Самото поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето – виновно поведение на родителя;
  • Родителят страда от продължителна физическа или душевна болест;
  • Причини, при които родителят не е в състояние да упражнява родителските си права – работа в чужбина;

Съдебна процедура по лишаване от родителски права 

Производството за ограничаване или лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурор или на Дирекция „Социално подпомагане“ пред районния съд по настоящия адрес на детето.

Докато тече делото могат да се постановят привременни мерки.Отнемане родителски права

Въпросът се разглежда в открито съдебно заседание, в което се изслушва лишаваният или ограничаваният от права родител.

Ако детето е навършило 10 години може да се изслушва, освен ако това не застрашава интересите му. 

Въпреки, че производството има за цел, а в повечето случаи и за резултат, ограничаване или лишаване на родител от правата му спрямо детето, някои задължения продължават да съществуват, като например това да плаща издръжка (съдът задължително определя такава). 

Основанията за лишаване съгласно СК са :

  • Изключително тежки случаи на виновно поведение на родителя – довело до сериозна опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.

Много са примерите, в които родителят страда от алкохолна зависимост

Налице са все повече ситуации за употребява наркотични вещества или упражняване физическо или психическо насилие над детето или другия родител;

  • Тежки случаи на продължителна физическа или душевна болест на родителя, в които не е в състояние да упражнява родителски права;
  • Без основателна и видима причина, родителят трайно не полага грижи за детето и не плаща определена издръжка;

В редките случай на отнемане на родителски права на единия родител, а когато липсва и втори родител районният съд предприема мерки за закрила и го настанява в социално заведение.

Сходна е ситуацията, в  която упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето.

Районният съд предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.

Съгласно разпоредбата на чл.134 СК, във всички случаи на лишаване от родителски права, Районен съд ще определи издръжка на детето.

В случай, че такава не е била все още определена, както и мерки относно личните отношения с детето.

В случая, че липсват доказателства за присъдена издръжка на децата. то Районен съд следва да се произнесе служебно по този въпрос.

Това произнасяне е в съответствие с изискването на чл.134,т.1 от СК ,независимо, че в исковата молба не се претендира издръжка.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.  

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се ограничават родителските права на дете ?

Ограничаването на родителските права представлява отнемане на част от тях или поставянето на условие за упражняването им. В този случай родителят запазва част или всички родителски права, но му се забраняват определени действия по отношение на детето., след влизане в сила на съдебното решение

Как се лишава родител от родителски права ?

Лишаването от родителски права представлява пълно отнемане и забрана да се осъществяват действия по отношение на детето. Тези правни основания за лишаване са следните: 1. Изключително тежки случаи на виновно поведение на родителя, което представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Ситуации в който е налице алкохолна зависимост, доказана употреба на наркотични вещества, системно физическо или психическо насилие над детето или другия родител 3. Тежки случаи на продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини, поради които родителят не е в състояние да упражнява родителските си права; 4. Родителят безпричинно и трайно не полага грижи за детето и не плаща издръжка.

Кой може да инициира производство по лишаване от права ?

Производството може да се инициира от другия родител, прокурор (в случай че той бъде уведомен от друго лице, че е налице основание за ограничаване или лишаване от родителски права) или от дирекция “Социално подпомагане”. Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето.

Могат ли да бъдат възстановени родителски права ?

След като е налице промяна и родителят се поправи и може отново пълноценно да се грижи за детето си, няма причина неговите родителски правомощия да не бъдат възстановени. В случай че основанието за ограничаване или лишаване от родителски права отпадне, той може да поиска от съда възстановяването им в пълен обем

Кога детето остава при бащата след развод ?

Съществуват ситуации, в които предоставянето на родителските грижи на майка е в ущърб на живота и здравето на детето , както и на нуждата от грижи за неговото възпитание и образование. Именно това са казусите, в които съдът присъжда децата на башата, учредява режим на контакти на мйаката и определя размера на дължимата месечна издръжка по закон

Кой поема родителските права при развод?

Въпросът за това на кой от родителите да се предоставят родителските права по отглеждането и възпитанието на децата е решен еднозначно в съдебната практика по семейни дела.
В повече от 85% от случаите те се предоставят на майката, а в полза на бащата е учреден режим на лични контакти с децата, както и задължението да заплаща месечно определена парична издръжка.

При кого да останат децата след развода?

При разрешаване на спора по съдебен ред кой от двамата родители да упражнява родителските права
Тук не става  дума за каквото и да било ограничаване или лишаване от родителски права  по отношение на другия родител, а става въпрос за това, че по закон децата живеят при родителите си.
След развода обикновено родителите не живеят заедно, то съдът следва да определи при кого от двамата детето ще живее постоянно и кой от родителите в този смисъл ще упражнява родителските права.
Другият родител, който не упражнява родителските права има право на лични контакти и задължение да заплаща издръжка.

Предоставяне на семейно жилище след брака

След настъпване на развива в отношенията между съпрузите, логично и резонно е да се появяват и въпроси, относно предоставяне на семейното жилище след брака

При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи

Същевременно съдът е длъжен да разпредели и предостави  ползването му на единия от тях, ако същият вече е поискал това

Предоставяне на семейното жилище след брака

Само искането за предоставяне ползването на семейното жилище не е достатъчно, за да бъде възложено.

За това искащият е нужно да представи и жилищна нужда.

Каква е процедурата по предоставяне на семейното жилище ?

В случаите, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за предоставяне на семейното жилище след брака

С това произнасяне, съдът го предоставя на единият родител

Това е родителят, който упражнява родителските права, с цел отглеждане и възпитание на детето.

Пример за преоставяне на ползването на семейното жилище е ситуацията, в която от брака  между съпрузите има ненавършили пълнолетие деца.

  1. Съдът отчита и ситуацията, в която семейното жилище е собственост на единия съпруг

В този случай  съдът предоставя ползването му на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

Често срещана ситуация е и тази, при която от брака между съпрузите има ненавършили пълнолетие деца

   2. Следва да се види, че семейното жилище е собственост на близки на единия от двамата съпрузи.

В този случай Районният съд може да предостави ползването му на родителя, упражняващ родителските права, за срок най-много от една година.Предоставяне на семейното жилище след брака

Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях,

Следва да се вземат предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината за разтрогване на брака и здравословното състояние на двамата съпрузи.

Наемни отношения при ползване на семейното жилище след брака

Във всички горни случай възниква наемно правоотношение по отношение

Съпругът, на когото не е предоставено ползването на семейното жилище може да иска от съда да определи наемна цена за имота.

Когато страните имат общи деца, които също ползват семейното жилище се поставя въпросът по какъв начин следва да се определи размера на наема

Взима се предвид, че наемна цена  за ползването на семейното жилище не се дължи за детето.

Жилището съставлява съвкупност от жилищни и нежилищни помещения, предназначение за задоволяване на битови нужди.

Трябва да се вземе предвид, че детето ползва и другите сервизни помещения

Това налага от определяемата наемна цена за жилището да се приспадне половината за ползването на жилището от детето, за което наем не се дължи.

Как се уреждат отношенията при предоставяне на семейно жилище след брака

Жилището е съсобственост на двамата бивши съпрузи, които притежават същото при равни квоти.

Жилището се предоставя за ползване на единия съпруг, на когото е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на общото на страните ненавършило пълнолетие дете.

Съпругът, на когото не е предоставено семейното жилище претендира заплащане на наем от съпруга, който ползва жилището.

По отношение частта на другия съпруг –  наемната цена се разделя между тях. Предоставяне на семейното жилище след брака

Детето обаче  не дължи наемна цена, поради което половината от определяемата наемна цена трябва да се приспадне.

Съпругът, отдал ползването на семейното жилище, при обща собственост има право на половината от месечна наемна цена.

Детето не дължи наемна цена и следва да се приспадне половината от определяемия наем.

В този случай, съпругът, на когото е предоставено ползването на семейното жилище ще заплаща сума от половината наемна цена месечно.

За допълнителна информация обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или по електронната поща office@lawyer-bulgaria.bg.

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Фиксирана е държавната такса за завеждане на делото, която е в размер на 25 лева. След постановяване на решението също се заплаща допълнителна държавна такса в размер до 50 лева. Препис от решението струва 3 лева.

Колко се дължи за издръжка в делото за развод ?

Ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, страната, която ще плаща издръжка за децата следва да заплати и държавната такса за издръжката, която е 2% върху сбора за издръжката, начислена за три години.

Какви са разходите в делото за развод ?

В делото може да се наложи извършването и на други плащания. Обикновено това се налага във връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако страната на може да бъде намерена на нейния постоянен или настоящ адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник, за което се плаща 20 лева и ако въпреки така извършеното призоваване не се яви на делото, на страната се назначава служебен адвокат на разноски на ищеца. Хонорарът на служебния адвокат се определя по преценка на съда и не трябва да е под минималния размер на адвокатските възнаграждения. Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на този адрес, което също е свързано със заплащането на такси и разноски във връзка с призоваването, чийто размер се определя от съда.

Какво може да се иска в делото за развод ?

иска за развод, задължително се съединяват и следните искове: иск за упражняване на родителските права по отношение на общите деца; иск за определяне на режим за осъществяване на лични контактни между страната, която няма да упражнява родителските права и децата; иск за издръжка за детето/ децата; иск за ползване на семейното жилище.

Може ли дете да остане при бащата след развод ?

В развод по исков ред, също е възможно страните да постигнат съгласие упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Ако детето е на ниска възраст обикновено се приема, че има нужда в по-голяма степен от майчини грижи отколкото от бащини такива. Ако обаче майката води неморален начин на живот, който би се отразил негативно върху възпитанието на детето, упражняването на родителските права може да се предостави на бащата. Това се отнася и за случаите, при които майката поради някакво заболяване,

Къде се подава молба за развод

Молбата за развод по взаимно съгласие се подава пред районния съд по местожителство на един от съпрузите.

Кога влиза в сила решението за развод

Решението за развод по взаимно съгласие влиза в сила веднага, с постановяването му. Решението за развод по исков ред влиза в сила, с изтичането на 14 дневен срок за обжалването му, който срок тече за всяка от страните от датата на получаването му.

Кой се разпорежда със семейното жилище ?

В последните няколко години, въпросите за ползването и разпореждане със семейното жилище, придобито по време на брака станаха доста актуални. Кой се разпорежда със семейното жилище ?

Кой се разпорежда със семейното жилище ?При тълкуване на текстовете на чл. 26 и 34 Семеен кодекс (СК).

Разпореждането с идеална част от жилището, което принадлежи изцяло на единия съпруг, е разпореждане, което би могло да засегне интересите на семейството.

Новият съсобственик придобива права, които може да иска да упражнява реално

Той може да ползва жилището съответно на своя дял, независимо какъв е неговият размер.

Чести са случаите, в който семейното жилище е съсобственост на двамата съпрузи.

Съсобственост може да е налице между двамата съпрузи или с трети лица.

Законът не поставя изискването лична собственост да е цялото семейно жилище, поради което следва да се приеме, че е достатъчно съпругът да притежава и само дял от собствеността.

Когато жилището е общо на съпрузите, но в режим на обикновена съсобственост

Всеки от тях би могъл да се разпореди със своята идеална част при условията на чл. 33 ЗС, изисквайки декларация за съгласие.

Успоредно с това, съпругът – съсобственик е длъжен да изпълни и изискванията на чл. 26 СК.

Но това не е причина да бъде изключена защитата за ползване на семейното жилище от майка с непълнолетно дете,  която законът дава на семейството с ограничението на чл. 26 СК.

Кой се разпорежда със семейното жилище ?Възможно е семейното жилище да се притежава в съсобственост между единия съпруг и трето лице или лица.

В този случай разпореждането с идеалната част, това би лишило членовете на семейството изцяло от възможността да ползват съсобственото жилище

Защитата по чл. 26 СК е важна и необходима за другият съпруг, несобственик на идеалната част.

Законът посочва, че правото на разпореждане със семейното жилище е ограничение на собствеността върху семейното жилище.

Това законово положение е оправдано от гледна точка на интересите на семейството.

Съпругът съсобственик не може свободно да се разпорежда с жилището, а трябва да спази определени законови изисквания.

Същественото, което следва да се изложи в случая е факта, че ограничението важи само и единствено по време на сключен брак между страните.

В кой случай се допуска разпореждане със семейното жилище ?

Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения.

В този случай защитата на родените от брака деца, се постига чрез възникване на наемно отношение (чл. 57 СК).

Режими на имуществени отношения между съпрузите – съгласно разпоредбата на чл. 26 СК се намира в раздела, уреждащ законовия режим на общност.

То намира приложение и при режим на разделност по силата на препращащата норма на чл. 34 СК.

В случай, че се нуждаете от допълнителна информация, можете спокойно да се обърнете на представените тук телефони +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Кога да потърсим помощ от адвокат по семейно право?

С цел предприемане на най – ефективните правни средства за защита, ангажирането на адвокат по семейно право е препоръчително при развод по вина на единия съпруг; развод по взаимно съгласие; спорове за определяне на по – голям от общото имущество при развод; уреждане на имуществени отношения при фактическо съжителство на семейни начала; разделяне на имущество, придобито по време на брака; определяне на размера на издръжката на децата и бившия съпруг; режима на личните отношения с децата и др.

Какво представлява семейното право?

Семейното и наследственото право имат не само юридическа, но и емоционална страна. Техните правила са уредени съответно в Семейния кодекс. Семейството е основен двигател на обществото, а правото на личен и семеен живот са принципи, провъзгласени и защитени от Конституцията на Република България и от международното право.

Разпореждане със семейно жилище

Сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг, сключена без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга–несобственик. Тя е валидна за сключилите я страни, но няма действие за съпруга-несобственик. Той може да оспори сделката по съдебен ред с иск за обявяване на недействителността й.

Кога се предявява иск за семейното жилище

До приемането на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г. в теорията и съдебната практика се считаше, че съпругът-несобственик може да оспори сделката в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването й. Иск по чл. 26 от СК за обявяване на недействителност на сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг може да се предяви ДО прекратяване на брака с развод или със смъртта на съпруга, който е бил собственик на жилището.

Колко е издръжката за дете ?

В съвремената иконимическа ситуация много бързо се променят отношенията между съпрузите. Стигне ли се до въпрос, най-честият въпрос е колко е издръжката за дете ?

Като адвокат по бракоразводни дела ще споделим, че личните отношения и задължението на другият родител за плащане на издръжка са строго регламентирани от една страна от постановено съдебно решение на Районен съд.

Koлĸoтo дo издpъжĸaтa нa дeцaтa, cъглacнo чл. 143, aл. 2 CK poдитeлитe дължaт издpъжĸa нa cвoитe нeнaвъpшили пълнoлeтиe дeцa.

Издръжка се дължи нeзaвиcимo дaли ca paбoтocпocoбни и дaли мoгaт дa ce издъpжaт oт имyщecтвoтo cи

Спopeд чл. 142, aл. 1 CK paзмepът нa издpъжĸaтa ce oпpeдeля cпopeд нyждитe нa лицeтo, ĸoeтo имa пpaвo нa издpъжĸa, и възмoжнocтитe нa лицeтo, ĸoeтo я дължи

Съгласно нормативната уредба издpъжĸaтa нa eднo дeтe нe мoжe дa бъдe пo-ниcĸa oт 1/4 oт минимaлнaтa paбoтнa зaплaтa (чл. 142, aл. 2 CK).

Изиcĸвaнeтo нa чл. 139 CK пpeтeндиpaщият издpъжĸa дa e нepaбoтocпocoбeн и дa нe мoжe дa ce издъpжa oт имyщecтвoтo cи, нe ce пpилaгa cпpямo нeнaвъpшилитe пълнoлeтиe дeцa, дoĸoлĸoтo чл. 143, aл. 2 CK e cпeциaлнa нopмa пo oтнoшeниe нa чл. 139 CK и изĸлючвa нeгoвoтo пpилoжeниe.

Издpъжĸaтa нa дeцaтa ce дължи oт двaмaтa poдитeли, нeзaвиcимo пpи ĸoгo тe живeят

Кoнĸpeтнитe възмoжнocти нa oтвeтниĸa дa дaвa издpъжĸa oбaчe ca пpeдпocтaвĸa зa нeйния paзмep (чл. 142, aл. 1 CK).

Как се определя издръжката на дете ?Колко е издръжката за дете ?

Издръжката се определя от ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Министерски съвет за размер на минималната издръжка за дете в страната.

Критерият за определяне размера на издръжката е посочен в нормата на чл.142 от СК, съобразно която размерът се определя от

А/ нуждите на детето и

Б/ от възможностите на родителят

Минималната издръжка на едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата.

За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. В закона е посочен единствено минималният размер на издръжката и съдът не може да слезе под него.

С промяната на икономическите условия, и считано от 01.04.2022г., минималната работна заплата в Република България е определена в размер на 710 лв.

Съгласно разпоредбата на текста на чл.142 ал. 2 СК  минималният размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то актуалният минимум на работната заплата.

От този минимум се определя най-ниският праг и размер на искането за издръжка, считано от 01.04.2022г. е 177,50 лв. 

Такъв минимален размер на издръжка за дете се присъжда от съда дори и по отношение на лице, което е родител, дори и същият да е трайно безработен

Минималният размер на издръжката се присъжда дори и задълженият да не притежава имущество и не получава никакви доходи от трудова и търговска дейност.

Как се формира размера на издръжката на дете ?

За всеки размер над минималния следва да бъдат обосновани както необходимостта от издръжка в претендирания размер, така и възможността на лицето, което дължи издръжката, да я заплаща.

Самата промяна на размер на издръжка за дете не става автоматично с увеличението на минималната работна заплата

Присъдена от съда, размер на издръжка за дете остава в същия размер до настъпването на обстоятелствата, които биха довели до нейната промяна.

Тази промяна в размера на издръжка за дете може да бъде извършена само след съдебно заседание и след съдебно решение.Размер на издръжка за дете

Когато говорим за минимална издръжка за дете, определена от Районен съд, следва да се вземат и останалите критерии, а именно :

  • Доходът на родителят, предоставящ дължимата издръжка на дете;
  • Нуждите и разходите на детето – в зависимост от неговото емоционално, здравословно състояние, възраст и особености;

Критерии за увеличеният размер на издрръжката над минималния се възприемат следните
А/ увеличена нужда от издръжка

Б/ нарастнали възможности на лицето, плащащо издръжка на детето

От какво зависи размера на издръжката ? 

Увеличение на размера на дължимата издръжка за дете не става автоматично с увеличаването на минималната работна заплата.

Съгласно константната съдебна практика, веднъж присъдена от Районният съд, определеният размер на издръжка за дете  остава в същия размер до промяна на обстоятелствата пред съд, който обуславят нейната промяна.

Тази промяна в определеният размер на издръжка за дете може да бъде извършена само и единствено с последващо съдебно дело за промяна размер на издръжката

Това ще доведе до отразяване на новите обстоятелства, налагащи изменение на издръжка.

В този случай се касае за изрично съдебно производство,  пред Районния съд по постоянен адрес на ищеца

Съдебното производство приключва с решение за определяне размера на дължимата издръжка на дете.

Как се изменя размера на издръжката ? 

Случайте в които би могло да се иска промяна в определеният размер на издръжка за дете, присъдена от Районен съд са при увеличаване на нуждите и потребностите на детето.

Обстоятелства, благоприятстващи увеличаване на издръжката са

  • Настаняване в лечебно заведение на детето
  • Откриване на медицинско заболяване, водещо към по-висок разход за лечение
  • Доказан прием в специализирано училище,
  • наличието на завишени образователни и медицински нужди на детето.

Допуска се увеличение на издръжката при настъпили допълнителни обстоятелства довели до по-високи разходите за детето. Колко е издръжката за дете ?

Друг случай на възможност да се иска промяна в издръжката, присъдена от Районен съд са увеличаване на възможностите на задълженото лице.

Необходимо е задълженото лице да има възможност да плаща исканият от съда размер.

Впоследствие това лице си намира подходяща работа и вече може безпрепятствено да ми осигурява необходимата издръжка.

Настоящата статия разглежда увеличението на размера на издръжка под минималния размер, съгласно сега действащото законодателства.

За повече информация за завеждане на дела се свържете с кантората за допълнителна информация, консултация и подготовка на документи за завеждане на дело на телефон – + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Как се определя издръжката на детето след развод?

Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 2 на чл. 142 СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Може ли да се промени издръжката ?

Съгласно чл. 51 СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Подлежи и е въпрос на доказване промяната в обстоятелствата , довели до промяна на издръжката– възможностите на родителя за плащане или нуждите на детето.

Кой може да иска промяна на издръжката ?

Правно легитимирани да искат промяна на издръжката са само двете страни - детето, чрез родител, на когото са възложени родителските права и даващия издръжката родител.

Кой са основанията за промяна на издръжката ?

Правните основания за промяна на издръжката са трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител.

Личен имот през брака

Проблемите, свързани с имуществата, са едни от най-често третираните въпроси между съпрузи и са сред най-сложните последици при евентуален развод,като най-често става дума за придобит личен имот през брака

Хиляди казуси, свързани с разделянето на вещи между съпрузите, претендирането за едно или друго движимо и недвижимо имущество са натрупали огромна и често противоречива законодателна и съдебна практика.

Личен имот през брака

Според чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“. Личен имот през брака

Това е и правилото, като в него основно е понятието „съвместен принос“,  което има и своето определение в СК.

Така в кодекса е записано, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“. Отгоре на всичко този принос се предполага до доказване на противното. Личен имот през брака

Затова всеки съпруг може да претендира, че е имал някакъв принос в придобиването на всяка вещ по време на брака, включително и на даден апартамент.

Как се определя личен имот през брака ?

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. 

Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща.

Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС

Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.

Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика“

Кои са изключения от правилото ?

Така СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.

Съгласно чл.20 СК се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение.

В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на професия.

Пак като изключение от общото правило СК предвижда и т. нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество.

Според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение.

Налице е пълна трансформация.

При частичното преобразуване, уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Искът по чл. 21 от СК е установителен….

Затова той може да се предяви и по време на делба. Няма забрана това да се прави дори по време на брака. С този иск се иска да бъде постановено решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност.

При тези дела се допускат като доказателства както документи, така и свидетели.

Фактически съдът изследва дали например претендираният като лично имущество апартамент е придобит изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход.Личен имот през брака

Според съдебната практика за лична собственост на съпруг се счита жилище е това, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем преди брака.

В случай, че бъде заведен съдебен процес, в който се претендира придобиване чрез дарени средства от родители, следва да се изследва тяхното материално положение.

Важен е въпросът относно възможността да се отделят крупни финансови средства за закупуването на имот или подобрение в него (*ремонт)

Друг важен въпрос е п о какъв начин са били предоставени всички налични средства за закупуването на имота. Това би могло да се случи и при т.нар. „частичната трансформация“.

Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.

Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.Личен имот през брака

За повече информация можете да се обърнете на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

Придобиване недвижим имот през брака

В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и придобиване недвижим имот през брака.

Придобиване недвижим имот през брака

Практиката на съдилищата съдържа придобиване на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод.

Съдебни решения утвърждават устойчивата практика по казуса и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижим имот, придобит през брака.

Въвежда се понятието „съвместен принос“.

Същевременно дефиницията на това понятие насочва към определението което е записано в Семейният кодекс.

Разбира се, това понятие подлежи на доказва и съответно лесно би могло да бъде оспорено до доказване на противното.

Всеки един от двамата съпрузи  може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака.

Придобиване недвижим имот през брака

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО

Всяко общо правило на съпружеската имуществена общност има и няколко изключения.

Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).

С аргумент за противното вещите и имуществените права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило.

За лични се считат движими вещи, придобити по време на брака, които служат за лично ползване, упражняване на занаят, дейности или професия.

Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество.

За лични се считат вещи, права върху вещи и паричните влогове, придобити през брака с лично имущество от наследство, дарение.

Пълна трансформация на имуществото. 

При частичното преобразуване,  страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

 СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ

Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време.

Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество.

В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства.

Придобиване недвижим имот през брака

Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата.

Това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.

Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност и доходите получени от страните.

Добре е ако сумите, дарени на единия или другия от семейството могат да бъдат доказани.

Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО.

Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.