Tag Archive for: адвокат семейни дела

Неявяване на дело за развод

Често пъти на много клиенти не им е ясно какви са последниците от неявяване на дело за развод.

Това разбира се зависи и от тяхната позиция в започналия съдебен процес, но най-често резултатът е един и същ.

Същност на процедурата при неявяване на дело за развод

В първото заседание за разглеждане на делото по брачен иск ищецът може да представи доказателства за обстоятелството, че обичайно или продължително време пребивава в друга държава, поради което не може да се яви в съдебно заседание.Неявяване на дело за развод

Постановената задължителна съдебна практика на ВКС приема, че посочената разпоредба има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност.

Тя се съдържа в Решение № 164 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК,

Прието е, че тази логика изключва възможност производството по делото за развод да бъде прекратено, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно.

След като съдът получи отговора или след изтичането на срока за отговор, съдът подготвя определение, с което докладва на страните постъпилото искане, отговора, допуснатите доказателствени искания и указва на страните разпределението на доказателствената тежест.

Насрочване на съдебно заседание по дело за развод

Районният съд насрочва дата за съдебно заседание и изпраща на страните доклада заедно със съобщението за насроченото съдебно заседание.

Съгласно чл. 321. (1) от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично.

При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

В конкретния случай в закона изрично е упоменато, че и двете стани следва да се явят лично

Съдебната практика по граждански дела за развод разглежда явяването само на ищеца.

Неявяването на ищеца в първото заседание по делото по брачен иск не е основание за прекратяване на делото, когато

А/ Ищецът продължителното пребивава в друга държава, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощноНеявяване на дело за развод

Б/ Ищецът изпращам представител, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.

Съгласно чл. 330, ал.2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо.

Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъде представлявани по силата на изрично пълномощно.

Отсъствието от страната, когато по делото са представени доказателства за това, съставлява мъчно преодолима причина за личното явяване на молителите

Именно поради това отказ на съда да даде ход на делото при процесуално представителство по силата на изрично пълномощно е в нарушение на закона.

Единственото задължение е ищеца да се яви лично, в противен случай, съдът прекратява производството по делото.

В този смисъл практика на ВКС е правилна, съобразява актуалните условия и обективно съществуващата динамика на съвременния начин на живот

Става дума за случаи, в които всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали като тази практика следва да бъде съобразявана от районни и окръжни съдилища.

Oспорване на припознаването

В последно време в производството по семейни дела пред Районен съд все повече въпроси се появяват относно оспорване на припознаването.

Процедурата по припознаване на дете е единственият извънсъдебен способ за установяване на произхода му от майка му или баща му.

Тя се използва, когато родителите нямат сключен граждански брак. Всеки родител може да припознае своето дете. Най-често в практиката обаче, припознаването се прави от бащата.Oспорване на припознаването

Оспорването е строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя, че определено дете е негово.

При извършване на припознаване на дете, в полза на припознаващия възниква качеството „родител“, като той се вписва в акта за раждането на детето.

Законът урежда припознаването като строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родител, че едно дете е негов низходящ.

Процедура по припознаване

Според чл. 64, ал. 2 СК може да припознава и непълнолетен, навършил 16 години. Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.

Въз основа на извършеното припознаване се съставя актът за раждане на детето.

Семейният кодекс употребява понятието „родител“ в смисъл биологичен родител. Приема се, че припознаващият има това качество от момента на раждането на детето.

В негова полза възниква и пълния обем родителски права и задължения, уредени в закона

Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.Oспорване на припознаването

Законът сочи понятието „родител“ в смисъл биологичен родител, като се интересува от убеждението на припознаващия.

Този интерес е намерил израз във формалното,  лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.

Законът се интересува от убеждението на припознаващия, намерило израз във формално, лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.

Процедура по оспорване на припознаването

Когато е налице оспорване на припознаването се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.

Най-прекият път за оспорване на припознаването е чрез предявяване на установителен иск по чл. 69, чл.68 СК.

За извършване на акта на припознаване не се изисква съгласието на другия родител. 

 Що се касае за припознаване на дете, то се осъществява лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние.Oспорване на припознаването

Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

Оспорване на припознаването по административен ред 

Oспорване на припознаването то може да бъде извършено от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете.

Срокът за оспорване на припознаването е тримесечен от съобщението за извършено припознаване на детето. 

Oспорване на припознаването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. 

Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция „Социално подпомагане“, ако това е в интерес на детето. 

Оспорване на припознаването по съдебен ред 

Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което твърди, че е родител на детето.

Най-често това е друг мъж, с който майката е имала връзка. Той има право да предяви иск пред съда в едногодишен срок от узнаването на припознаването.

Когато припознаването се оспорва от лице, посочено в чл. 66 СК, се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.

Ако се нуждаете от правна консултация или защита във връзка с припознаване на дете, установяване на произход или оспорване на бащинство

моля , свържете се с нас на тел.:  на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Как се извършва припознаване на дете?

Припознаването се извършва винаги лично. Това означава, че документите не могат да бъдат подписани и подадени чрез пълномощник. Припознаването може да се извърши веднага след раждането на детето и ПРЕДИ съставяне на акта му за раждане. В този случай се подава заявление по образец чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето или пред длъжностното лице по гражданското състояние в общината по месторождение на детето. Ако заявлението е подписано и от двамата родители и майката заяви изрично, че е съгласна с припознаването, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител.

Как се оспорва припознаване на дете ?

Майката, детето, ако е навършило 14 г. и Дирекция „Социално подпомагане“ могат да оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. Срокът е 3-месечен от получаване на съобщението за извършено припознаване. В този случай, ако припозналият държи да бъде посочен като родител на детето в акта за раждане, трябва да подаде в съда иск за установяване на произход.

Какъв е срокът за подаване молба за припознаване ?

Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори и по-късно, но по съдебен ред. Срокът за подаване на искова молба е една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно.

Кой може да оспори припознаването ?

Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което твърди, че е родител на детето. Най-често това е друг мъж, с който майката е имала връзка. Той има право да предяви иск пред съда в едногодишен срок от узнаването на припознаването.

Може ли припознаването да бъде оттеглено?

Веднъж направено припознаването вече НЕ може да бъде оттеглено. Припозналият не може просто да размисли след време и да се откаже от припознаването. Най-често този въпрос се поставя, когато след раждането на детето родителите се разделят и са с влошени отношения. Възможно е обаче припозналият родител да поиска от съда да обяви припознаването за недействително. Това е т.нар. унищожаване на припознаването.

Кога се подава молба за оттегляне на припознаване ?

о е допустимо само, когато припознаването е извършено: поради грешка – напр. мъжът и жената са мислили, че той е баща на детето, въпреки че през периода на зачеването майката е имала контакти и с друг мъж; заради измама – напр. майката е знаела, че баща на детето е друг мъж, но е накарала мъжът, с когото живее да вярва, че той е баща на детето; заради заплашване. Имайте предвид обаче, че сроковете за унищожаване на припознаването по съдебен ред са доста кратки. Исковата молба трябва да се подаде: при грешка или измама – в едногодишен срок от датата, на която е направено припознаването; при заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването.

Преобразуване на лично имущество

Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен. Законът изследва се характерът на вложените в придобиването средства.

Преобразуване на лично имущество 

Най-често имуществените отношения се подчиняват именно на т.нар. законов режим на общност.

Семейният кодекс изрично определя, че в условията на СИО вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи

Това положение се запазва независимо от това на чие име са придобити.

Съгласно чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си характер.

Законът приема, че щом вещ е придобита с лично имущество на съпруг/а  т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг.

Иск по чл.23, ал.1 СК се предявява за имущество, придобито по време на брака е получено от името на единия съпруг

Tрансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 и 2 СК

В конкретния случай, процесният имот действително е придобит само на името на съпруга твърдящ трансформацията.

За да бъде уважен този иск е необходимо придобиването на имота да е станало по време на брака, с лични средства, без другият съпруг да е учавствал  при закупуването.

Искът по чл.23 СК  е положителен установителен иск за собственост и  иск за трансформация в резултат на вложени лични средства.Преобразуване на лично имущество 

Искът по  чл.23 СК е  правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите.

Съдебна практика при преобразуване

Правото на собственост върху имот в режим на СИО, чрез покупко-продажба, е лична собственост ако цената му е платена с пари от продажба на лично имущество.

Когато средствата от продажба на лично имущество са по паричен влог на съпруг, а влогът е открит по време на брак, в негова тежест е да оспори съвместен принос.

Правилото е, че при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни.

При развод съдът определя по-голям дял от общо имущество на съпруг, на когото е предоставено упражняване на родителски права.

При прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг

Тази ситуация е налице ако приносът в придобиване значително надхвърля приноса на другия съпруг.

Моментът на придобиването е решаващ за спора относно имуществените отношения между съпрузите по повод вещните права върху недвижимия имот.Преобразуване на лично имущество

За средствата от влога, вложени при придобиването на недвижимия имот, § 4 от ПЗР на СК 2009 г. не се прилага, дори когато бракът е заварен.

Презумпция за съвместен принос

За да се приеме, че установената в чл.21,ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите

Това е в основата на иска относно придобиването по смисъла на чл.23,ал.1 и ал.2 СК.

Следва да се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите.

При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещи за упражняване на професия или на занаят и вземания на другия съпруг по време на брака

Горното е налице ако вещите са на значителна стойност и е допринесъл за придобиването им с труд, средства, както и с грижа за деца или домакинство.

Отделно следва да се провери че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот.

Необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Лишаването от родителски права 

Съвременната практика на съдилищата предпоставката за да се  отнемат родителски права ?

Това е случая за трайно неполагане на грижи за децата без основателна причина и отказ за издръжка.Как се отнемат родителски права ?

В тази хипотеза при отнемане родителски права се касае  до виновно поведение на родителя. 

Това поведение следва да бъде тежко укоримо виновно бездействие.

Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

Кога се отнемат права ?

Според практиката на Върховен касационен съд основания за отнемане на права са 

А/ трайното неполагане на грижи за детето 

Б/ липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането

В/ противоправно поведение на родителя. 

Това представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения и основание за отнемане на права.

Грижата за детето е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психо-физическо развитие на детето.

Родителят полага грижи за детето като проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него за емоционална връзка.

Той дължи финансови средства за отглеждане, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето.

Въпросът е детайлно уреден в е чл.132 и чл.133, СК. 

Съгласно разпоредбата на СК лишаване от родителски права представлява цялостно отнемане на правата и е крайна мярка за защита на интересите на децата.

Недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.

Лишаване от родителски права е налице, когато без основателна причина, същият не изпълнява родителските си задължения.

Това са случаите когато родителят целенасочено не полага грижи и не дава издръжка на  своето дете.

Неизпълнението на родителските задължения за  непосредствени грижи при отглеждането  и осигуряване на  материалната издръжка трябва да бъде „трайно”.
Отнемане родителски права

В хипотезата на отнемане родителски права, законът не сочи продължителността на времето и критерий за оценка във всеки отделен случай е житейската практика и моралът.

Установеното неизпълнение на родителските задължения за  непосредствени грижи при отглеждането  и осигуряване на  материалната издръжка от страна майката.

КАК СЕ ОГРАНИЧАВАТ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА ?

Ограничаването на родителските права представлява отнемане на част от тях или поставянето на условие за упражняването им. 

Родителят запазва част или всички родителски права, но му се забраняват определени действия по отношение на детето.

Той може да упражнява  останалите си родителски правомощия,като основанията за ограничаване на родителските права са следните:

  • Самото поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето – виновно поведение на родителя;
  • Родителят страда от продължителна физическа или душевна болест;
  • Причини, при които родителят не е в състояние да упражнява родителските си права – работа в чужбина;

Съдебна процедура по лишаване от родителски права 

Производството за ограничаване или лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурор или на Дирекция „Социално подпомагане“ пред районния съд по настоящия адрес на детето.

Докато тече делото могат да се постановят привременни мерки.Отнемане родителски права

Въпросът се разглежда в открито съдебно заседание, в което се изслушва лишаваният или ограничаваният от права родител.

Ако детето е навършило 10 години може да се изслушва, освен ако това не застрашава интересите му. 

Въпреки, че производството има за цел, а в повечето случаи и за резултат, ограничаване или лишаване на родител от правата му спрямо детето, някои задължения продължават да съществуват, като например това да плаща издръжка (съдът задължително определя такава). 

Основанията за лишаване съгласно СК са :

  • Изключително тежки случаи на виновно поведение на родителя – довело до сериозна опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.

Много са примерите, в които родителят страда от алкохолна зависимост

Налице са все повече ситуации за употребява наркотични вещества или упражняване физическо или психическо насилие над детето или другия родител;

  • Тежки случаи на продължителна физическа или душевна болест на родителя, в които не е в състояние да упражнява родителски права;
  • Без основателна и видима причина, родителят трайно не полага грижи за детето и не плаща определена издръжка;

В редките случай на отнемане на родителски права на единия родител, а когато липсва и втори родител районният съд предприема мерки за закрила и го настанява в социално заведение.

Сходна е ситуацията, в  която упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето.

Районният съд предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.

Съгласно разпоредбата на чл.134 СК, във всички случаи на лишаване от родителски права, Районен съд ще определи издръжка на детето.

В случай, че такава не е била все още определена, както и мерки относно личните отношения с детето.

В случая, че липсват доказателства за присъдена издръжка на децата. то Районен съд следва да се произнесе служебно по този въпрос.

Това произнасяне е в съответствие с изискването на чл.134,т.1 от СК ,независимо, че в исковата молба не се претендира издръжка.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.  

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се ограничават родителските права на дете ?

Ограничаването на родителските права представлява отнемане на част от тях или поставянето на условие за упражняването им. В този случай родителят запазва част или всички родителски права, но му се забраняват определени действия по отношение на детето., след влизане в сила на съдебното решение

Как се лишава родител от родителски права ?

Лишаването от родителски права представлява пълно отнемане и забрана да се осъществяват действия по отношение на детето. Тези правни основания за лишаване са следните: 1. Изключително тежки случаи на виновно поведение на родителя, което представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Ситуации в който е налице алкохолна зависимост, доказана употреба на наркотични вещества, системно физическо или психическо насилие над детето или другия родител 3. Тежки случаи на продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини, поради които родителят не е в състояние да упражнява родителските си права; 4. Родителят безпричинно и трайно не полага грижи за детето и не плаща издръжка.

Кой може да инициира производство по лишаване от права ?

Производството може да се инициира от другия родител, прокурор (в случай че той бъде уведомен от друго лице, че е налице основание за ограничаване или лишаване от родителски права) или от дирекция “Социално подпомагане”. Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето.

Могат ли да бъдат възстановени родителски права ?

След като е налице промяна и родителят се поправи и може отново пълноценно да се грижи за детето си, няма причина неговите родителски правомощия да не бъдат възстановени. В случай че основанието за ограничаване или лишаване от родителски права отпадне, той може да поиска от съда възстановяването им в пълен обем

Кога детето остава при бащата след развод ?

Съществуват ситуации, в които предоставянето на родителските грижи на майка е в ущърб на живота и здравето на детето , както и на нуждата от грижи за неговото възпитание и образование. Именно това са казусите, в които съдът присъжда децата на башата, учредява режим на контакти на мйаката и определя размера на дължимата месечна издръжка по закон

Кой поема родителските права при развод?

Въпросът за това на кой от родителите да се предоставят родителските права по отглеждането и възпитанието на децата е решен еднозначно в съдебната практика по семейни дела.
В повече от 85% от случаите те се предоставят на майката, а в полза на бащата е учреден режим на лични контакти с децата, както и задължението да заплаща месечно определена парична издръжка.

При кого да останат децата след развода?

При разрешаване на спора по съдебен ред кой от двамата родители да упражнява родителските права
Тук не става  дума за каквото и да било ограничаване или лишаване от родителски права  по отношение на другия родител, а става въпрос за това, че по закон децата живеят при родителите си.
След развода обикновено родителите не живеят заедно, то съдът следва да определи при кого от двамата детето ще живее постоянно и кой от родителите в този смисъл ще упражнява родителските права.
Другият родител, който не упражнява родителските права има право на лични контакти и задължение да заплаща издръжка.

Предоставяне на семейно жилище след брака

След настъпване на развива в отношенията между съпрузите, логично и резонно е да се появяват и въпроси, относно предоставяне на семейното жилище след брака

При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи

Същевременно съдът е длъжен да разпредели и предостави  ползването му на единия от тях, ако същият вече е поискал това

Предоставяне на семейното жилище след брака

В случаите, когато семейното жилище не може да бъде ползвано  едновременно от двамата бивши съпрузи, съдът предоставя ползването на единия от тях.

Критерии за предоставено семейно жилище след развод са:

А/ интересите на децата,

Б/вината за разстройството на брака,

В/здравословно състояние на съпрузите;

Г/притежаването на други имоти от съпрузите,

Д/материално положение, жилищна нужда и други обстоятелства.

В случаите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, основен критерий е жилищната нужда на съпрузите

Когато има и ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи преди всичко от интереса на децата.

Жилищните условия, при които те ще са поставени след развода, са важна предпоставка за отглеждане и възпитание на децата в сигурен дом.

Като допълнителни елементи от комплексния критерий по чл. 56, ал. 5 СК се преценяват още вината за разстройството на брачните отношения, здравословното състояние и други обстоятелства.

При развод по взаимно съгласие, съпрузите следва задължително да включат в споразумението си пред съда уредбата на отношенията помежду си във връзка с ползване на семейното жилище.

С оглед интересите на детето, тази нужда трябва да е трайно удовлетворена и то по начин, че да се осигурят и потребностите му за нормално отглеждане в сигурна и стабилна среда на живот.

Каква е процедурата по предоставяне на семейно жилище ?Предоставяне на семейно жилище след брака

В случаите, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за предоставяне на семейното жилище след брака

С това произнасяне, съдът го предоставя на единият родител

Това е родителят, който упражнява родителските права, с цел отглеждане и възпитание на детето.

Пример за преоставяне на ползването на семейното жилище е ситуацията, в която от брака  между съпрузите има ненавършили пълнолетие деца.

  1. Съдът отчита и ситуацията, в която семейното жилище е собственост на единия съпруг

В този случай  съдът предоставя ползването му на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

Често срещана ситуация е и тази, при която от брака между съпрузите има ненавършили пълнолетие деца

   2. Следва да се види, че семейното жилище е собственост на близки на единия от двамата съпрузи.

В този случай Районният съд може да предостави ползването му на родителя, упражняващ родителските права, за срок най-много от една година.

Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях,

Следва да се вземат предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината за разтрогване на брака и здравословното състояние на двамата съпрузи.

Наемни отношения при ползване на семейното жилище след брака

Според чл.57 от Семейния кодекс, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище възниква наемно отношение.

Това съдебно решение може да бъде вписано в имотния регистър при Агенция по вписванията.

Всяка една от страните в съдебното производство за развод, може да поиска от съда да определи размера на наемната цена. Не се дължи наем за площта от семейното жилище, която е ползвана от ненавършилите пълнолетие деца.

Размерът на наема се определя от съда на база средната пазарна наемна цена.

Когато страните имат общи деца, които също ползват семейното жилище се поставя въпросът по какъв начин следва да се определи размера на наема

Взима се предвид, че наемна цена  за ползването на семейното жилище не се дължи за детето.

Жилището съставлява съвкупност от жилищни и нежилищни помещения, предназначение за задоволяване на битови нужди.

Това налага от определяемата наемна цена за жилището да се приспадне половината за ползването на жилището от детето, за което наем не се дължи.

Как се уреждат отношенията при предоставяне на семейно жилище след брака

Жилището е съсобственост на двамата бивши съпрузи, които притежават същото при равни квоти.

Жилището се предоставя за ползване на единия съпруг, на когото е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на общото на страните ненавършило пълнолетие дете.

Съпругът, на когото не е предоставено семейното жилище претендира заплащане на наем от съпруга, който ползва жилището.

По отношение частта на другия съпруг –  наемната цена се разделя между тях. Предоставяне на семейното жилище след брака

Детето обаче  не дължи наемна цена, поради което половината от определяемата наемна цена трябва да се приспадне.

Съпругът, отдал ползването на семейното жилище, при обща собственост има право на половината от месечна наемна цена.

Детето не дължи наемна цена и следва да се приспадне половината от определяемия наем.

В този случай, съпругът, на когото е предоставено ползването на семейното жилище ще заплаща сума от половината наемна цена месечно.

За допълнителна информация обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или по електронната поща office@lawyer-bulgaria.bg.

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Фиксирана е държавната такса за завеждане на делото, която е в размер на 25 лева. След постановяване на решението също се заплаща допълнителна държавна такса в размер до 50 лева. Препис от решението струва 3 лева.

Колко се дължи за издръжка в делото за развод ?

Ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, страната, която ще плаща издръжка за децата следва да заплати и държавната такса за издръжката, която е 2% върху сбора за издръжката, начислена за три години.

Какви са разходите в делото за развод ?

В делото може да се наложи извършването и на други плащания. Обикновено това се налага във връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако страната на може да бъде намерена на нейния постоянен или настоящ адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник, за което се плаща 20 лева и ако въпреки така извършеното призоваване не се яви на делото, на страната се назначава служебен адвокат на разноски на ищеца. Хонорарът на служебния адвокат се определя по преценка на съда и не трябва да е под минималния размер на адвокатските възнаграждения. Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на този адрес, което също е свързано със заплащането на такси и разноски във връзка с призоваването, чийто размер се определя от съда.

Какво може да се иска в делото за развод ?

иска за развод, задължително се съединяват и следните искове: иск за упражняване на родителските права по отношение на общите деца; иск за определяне на режим за осъществяване на лични контактни между страната, която няма да упражнява родителските права и децата; иск за издръжка за детето/ децата; иск за ползване на семейното жилище.

Може ли дете да остане при бащата след развод ?

В развод по исков ред, също е възможно страните да постигнат съгласие упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Ако детето е на ниска възраст обикновено се приема, че има нужда в по-голяма степен от майчини грижи отколкото от бащини такива. Ако обаче майката води неморален начин на живот, който би се отразил негативно върху възпитанието на детето, упражняването на родителските права може да се предостави на бащата. Това се отнася и за случаите, при които майката поради някакво заболяване,

Къде се подава молба за развод

Молбата за развод по взаимно съгласие се подава пред районния съд по местожителство на един от съпрузите.

Кога влиза в сила решението за развод

Решението за развод по взаимно съгласие влиза в сила веднага, с постановяването му. Решението за развод по исков ред влиза в сила, с изтичането на 14 дневен срок за обжалването му, който срок тече за всяка от страните от датата на получаването му.

Кой се разпорежда със семейното жилище ?

В последните няколко години, въпросите за ползването и разпореждане със семейното жилище, придобито по време на брака станаха доста актуални. Кой се разпорежда със семейното жилище ?

Кой се разпорежда със семейното жилище ?При тълкуване на текстовете на чл. 26 и 34 Семеен кодекс (СК).

Разпореждането с идеална част от жилището, което принадлежи изцяло на единия съпруг, е разпореждане, което би могло да засегне интересите на семейството.

Новият съсобственик придобива права, които може да иска да упражнява реално

Той може да ползва жилището съответно на своя дял, независимо какъв е неговият размер.

Чести са случаите, в който семейното жилище е съсобственост на двамата съпрузи.

Съсобственост може да е налице между двамата съпрузи или с трети лица.

Законът не поставя изискването лична собственост да е цялото семейно жилище, поради което следва да се приеме, че е достатъчно съпругът да притежава и само дял от собствеността.

Когато жилището е общо на съпрузите, но в режим на обикновена съсобственост

Всеки от тях би могъл да се разпореди със своята идеална част при условията на чл. 33 ЗС, изисквайки декларация за съгласие.

Успоредно с това, съпругът – съсобственик е длъжен да изпълни и изискванията на чл. 26 СК.

Но това не е причина да бъде изключена защитата за ползване на семейното жилище от майка с непълнолетно дете,  която законът дава на семейството с ограничението на чл. 26 СК.

Кой се разпорежда със семейното жилище ?Възможно е семейното жилище да се притежава в съсобственост между единия съпруг и трето лице или лица.

В този случай разпореждането с идеалната част, това би лишило членовете на семейството изцяло от възможността да ползват съсобственото жилище

Защитата по чл. 26 СК е важна и необходима за другият съпруг, несобственик на идеалната част.

Законът посочва, че правото на разпореждане със семейното жилище е ограничение на собствеността върху семейното жилище.

Това законово положение е оправдано от гледна точка на интересите на семейството.

Съпругът съсобственик не може свободно да се разпорежда с жилището, а трябва да спази определени законови изисквания.

Същественото, което следва да се изложи в случая е факта, че ограничението важи само и единствено по време на сключен брак между страните.

В кой случай се допуска разпореждане със семейното жилище ?

Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения.

В този случай защитата на родените от брака деца, се постига чрез възникване на наемно отношение (чл. 57 СК).

Режими на имуществени отношения между съпрузите – съгласно разпоредбата на чл. 26 СК се намира в раздела, уреждащ законовия режим на общност.

То намира приложение и при режим на разделност по силата на препращащата норма на чл. 34 СК.

В случай, че се нуждаете от допълнителна информация, можете спокойно да се обърнете на представените тук телефони +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Кога да потърсим помощ от адвокат по семейно право?

С цел предприемане на най – ефективните правни средства за защита, ангажирането на адвокат по семейно право е препоръчително при развод по вина на единия съпруг; развод по взаимно съгласие; спорове за определяне на по – голям от общото имущество при развод; уреждане на имуществени отношения при фактическо съжителство на семейни начала; разделяне на имущество, придобито по време на брака; определяне на размера на издръжката на децата и бившия съпруг; режима на личните отношения с децата и др.

Какво представлява семейното право?

Семейното и наследственото право имат не само юридическа, но и емоционална страна. Техните правила са уредени съответно в Семейния кодекс. Семейството е основен двигател на обществото, а правото на личен и семеен живот са принципи, провъзгласени и защитени от Конституцията на Република България и от международното право.

Разпореждане със семейно жилище

Сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг, сключена без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга–несобственик. Тя е валидна за сключилите я страни, но няма действие за съпруга-несобственик. Той може да оспори сделката по съдебен ред с иск за обявяване на недействителността й.

Кога се предявява иск за семейното жилище

До приемането на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г. в теорията и съдебната практика се считаше, че съпругът-несобственик може да оспори сделката в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването й. Иск по чл. 26 от СК за обявяване на недействителност на сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг може да се предяви ДО прекратяване на брака с развод или със смъртта на съпруга, който е бил собственик на жилището.

Предоставяне на семейното жилище

Логична последица от развода между съпрузите е разпределянето и Предоставяне на семейното жилище

В случая решаващ е въпроса относно начина на придобиване на жилището, така и осигуряване на ползването му от родителя на когото са предоставени за упражняване родителските права.

Законът посочва, че  при допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите.

Като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства“.

В този текст обаче изрично е посочено, че то се дава за ползване на единия съпруг, но само, „когато то не може да се ползва поотделно от двамата“.

Така общото правило е първо съдът да прецени дали не е възможно двамата бивши съпрузи да останат да живеят в общото им до развода жилище.

Много често и по различни причини – икономически, психически, морални и др., съвместното им пребиваване е невъзможно.

Тогава съдът преценява на кого да предостави жилището.

Принципът е то да се дава на съпруга, на когото се дава упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца.

Ако няма такива, се преценява вината за развода, здравословното състояние, материалното положение, жилищната нужда и т.н.

Като част от съществените елементи на споразумението за развод по чл. 51 СК семейното жилище и основно неговото ползване след развод са сред важните за решаване проблеми в отношенията между бивши съпрузи.

Именно то е причина за редица спорове и съдебни производства, особено в ситуациите, когато разводът е по исков ред, а не по взаимно съгласие.Предоставяне на семейното жилище

Затова и сегашният Семеен кодекс е възприел и предвижда редица специални разпоредби в тази посока.

Множество са казусите по този въпроси, но рядко семейното право предоставя толкова възможности за решение на един и същи проблем какъвто е определянето и предоставяне на използването на семейното жилище.

Съгласно разпоредба на чл.56 СК

В случаите, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно и едновременно от двамата бивши  съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.

Когато от брака обаче има ненавършили пълнолетие деца, то съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

Още тук трябва да се отбележи, че в допълнителните разпоредби е казано какво кодексът разбира под „семейно жилище“ –  това е „жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца“.

ЛЕГАЛНА ДЕФИНИЦИЯ……съгласно чл. 56 СК 

В чл.56, ал.2 от от СК обаче се отбелязва, че „когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия. На когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява“.

Това означава, че ако примерно на съпругата са дадени децата, а апартамента е на вече бившия съпруг, то тя ще може да остане в него.

Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг. То съдът може пак да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, но само за срок до една година.

Важно е да се знае обаче, че ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия.

А пък в случаите на Предоставяне на семейното жилище, когато то е на другия съпруг или на негови близки, ползването се прекратява във всички случаи, при които ползващият жилището сключи нов брак.

Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, което е и найчестият случай.

То съдът предоставя ползването му на единия от тях, като „взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства“.

Предоставяне на семейното жилище

При изменение на обстоятелствата при Предоставяне на семейното жилище, които са от значение за предоставяне на ползването по тази хипотеза.

Всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.

Това може да е примерно, ако здравето на някой се влоши, ако децата навършат пълнолетие. По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение, разпорежда СК.

Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В случай на бъдещо прехвърляне на недвижим имот, вписаният Договор за наем остава в сила противопоставим. Спрямо новият приобретател на имота, което е сигурна защита за ползвателя за срока на договора.

От значение е Договорът за наем да е вписан в имотния регистър. в противен случай всеки купувач на имота. Може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи и не следва да се изисква дължим наем за използване на ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.

Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

Така, че ако разводът е по взаимно съгласие, съпрузите трябва предварително да решат Предоставяне на семейното жилище и да запишат това в споразумението пред съда.

В противен случай рискуват да не получат развод по този иначе много по-облекчен ред.

В легалната дефиниция семейно жилище по смисъла на СК извлечена от се извежда на преден план обитаването на жилището, а не собствеността.

Членовете на семейството, които са обитавали жилището, включват и ненавършилите пълнолетие деца.

Семейното жилище може да бъде не само жилище, а и вила, годна за постоянно обитаване.

Жилището трябва да бъде обитавано до прекратяване на брака или до фактическата раздяла на съпрузите. Семейно е и жилището, придобито с общи средства към момента и по време време на фактическата раздяла между страните.

Важно е да се знае, че собствеността върху жилището не е от значение за неговата квалификация като семейно. То може  да е собственост на съпрузите, на единия от тях. На техни близки или на трети лица, като е нужно съпрузите да живеят в него под наем или безвъзмездно (при условията на заем за послужване).

Семейното жилище може да е ведомствено, но не и служебно.

Част от него може да е дадена под наем на трети лица.

Не се счита за семейно жилището, ако и двамата съпрузи са отказали да го обитават или, ако е било разрушено. Имайки в предвид отношенията между съпрузите след развода е немислимо съвместното ползване на семейното жилище.

Разделното му ползване в повечето слуаи също е невъзможно.

Тези обстоятелства пораждат въпроса за това кой ще ползва семейното жилище след развода.

Предоставяне на семейното жилищеМного важно е да се знае, че съпругът който претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище трябва да не притежава друго жилище.

Съдът се произнася служебно, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца.

Основен критерий за предоставяне ползването на семейното жилище е защитаване интересите на ненавършилите пълнолетие деца от брака.

В чл. 56 СК се засягат три хипотези : на първо място ако жилището е собственост на единия съпруг, а другия ще упражнява родителските права – по подобен начин се урежда и случая.

Когато жилището е съпружеска общност. когато жилището е собственост на близки на единия съпруг, другия ще упражнява родителските права.

За допълнителна информация се обърнете за съвет към адвокат по семейни и бракоразводни дела в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки Ваш въпрос ще бъде разгледан с оглед конкретната специфика и особености на отделният казус.


Личен имот през брака

Съществен въпрос при делата за развод е въпросът за определне на Личен имот през брака.

Проблемите, свързани с личен имот през брака, са едни от най-честите и най-сложните въпроси в семейното и вещното право.

Най-често спорът възниква при развод, делба на имущество, иск за трансформация на лично имущество, както и когато единият съпруг твърди, че определен апартамент, къща, земя, гараж или друг имот, придобит по време на брака, не е общ, а представлява негова лична собственост.

На практика именно тук възникват най-тежките спорове:

дали имотът е купен с общи семейни средства, дали е придобит с наследство, дарение, лични спестявания отпреди брака, или със средства с доказуем личен произход.

В много случаи страните смятат, че щом имотът е изповядан само на името на единия съпруг, той автоматично е личен.Личен имот през брака

Това не е вярно.

При законов режим на съпружеска имуществена общност не е решаващо единствено на чие име е нотариалният акт, а как е придобит имотът и какъв е произходът на вложените средства.

Какво означава „личен имот през брака“?

Когато хората търсят информация за личен имот през брака, те най-често имат предвид следния въпрос:

Възможно ли е имот, купен по време на брака, да не е общ, а да принадлежи само на единия съпруг?

Отговорът е:

да, възможно е, но само при наличие на конкретни законови основания и при успешно доказване в евентуален съдебен процес.

Не всеки имот, придобит по време на брака, влиза автоматично в съпружеската имуществена общност, но и не всеки имот, платен от единия съпруг, е автоматично личен.

Законът прави разграничение при Личен имот през брака между:

  • общо имущество, придобито в резултат на съвместен принос;
  • лично имущество, което законът изрично признава;
  • трансформирано лично имущество, когато по време на брака се придобие нов имот изцяло или частично с лично имущество

Какво казва Семейният кодекс за имотите, придобити по време на брака?

Съгласно Семейния кодекс, при законов режим на общност, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Законът изрично приема, че съвместният принос може да се изразява не само във влагане на пари, но и в:Личен имот през брака

  • труд;
  • грижи за децата;
  • работа в домакинството;
  • косвено съдействие за създаване и поддържане на семейната среда.

Това означава, че съпругът, който не е превеждал директно сумите по сделката, не губи автоматично права върху имота.

Напротив – законът предполага, че има съвместен принос, докато не се докаже противното.

Кога един имот е личен, въпреки че е придобит по време на брака?

Най-често това се случва в следните хипотези:

1. Имотът е придобит с пари от наследство

Ако единият съпруг е получил парични средства по наследство и именно с тях е закупен имотът, може да се претендира, че имотът е личен или че е налице частична/пълна трансформация на лично имущество, ако това бъде доказано надлежно.

Законът признава като лично имущество полученото по наследство.

2. Имотът е придобит с дарени средства

Когато родител, роднина или трето лице дари средства само на единия съпруг и с тези средства бъде закупен имот, е възможно да се поддържа, че придобитото имущество има личен характер, ако дарението и причинната връзка с покупката бъдат доказани.

Законът признава като лично имущество придобитото по дарение.

3. Имотът е купен със средства, притежавани преди брака

Когато покупката е финансирана с имущество или паричен еквивалент, който съпругът е притежавал преди сключването на брака, може да е налице трансформация на лично имущество по чл. 23 СК.

4. Имотът е придобит при липса на съвместен принос

Това е различна правна хипотеза. ВКС подчертава, че липсата на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК и трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК са два различни института, които не трябва да се смесват.

При първата хипотеза се доказва, че другият съпруг няма никакъв принос; при втората – че вложените средства имат личен произход.

За повече информация можете да се обърнете на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg

Придобиване недвижим имот през брака

Съществен въпрос, задаван ни по време на всяко едно дело пред Районен съд за развод и родителски права е въпросът за Придобиване недвижим имот през брака.

Придобиване на недвижим имот през брака е един от най-често срещаните въпроси в семейното и вещното право.

Именно при Придобиване недвижим имот през брака на апартамент, къща, парцел, офис, земеделска земя или друг недвижим имот по време на брака възникват най-сериозните спорове между съпрузи

В последствие се стига и до дела между бивши съпрузи при развод, делба или установителен иск за собственост. ⚖️

В практиката за дела по Придобиване на недвижим имот през брака най-често се поставят въпросите:

  • чия собственост е имотът, закупен по време на брака;
  • има ли значение на чие име е изповядан нотариалният акт;
  • кога действа режимът на съпружеска имуществена общност (СИО);
  • кога може да се твърди, че имотът е лична собственост само на единия съпруг;
  • как се доказва пълна или частична трансформация на лично имущество;
  • какви са последиците при развод или съдебна делба.

Съгласно закона, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Законът изрично предвижда, че съвместният принос може да се изразява не само във влагане на пари, но и в труд, грижи за децата и работа в домакинството, като този принос се предполага до доказване на противното.

Какво означава Придобиване на недвижим имот през бракаПридобиване на недвижим имот през брака

Под придобиване на недвижим имот през брака обикновено се разбира покупка, замяна, учредяване или придобиване на вещно право върху имот в периода от сключването на брака до неговото прекратяване.

Най-често спорът възниква при покупко-продажба на жилище, когато единият съпруг твърди, че е вложил свои лични средства, а другият поддържа, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

По  делата за Придобиване на недвижим имот през брака общото правило на Семейния кодекс, ако имотът е придобит възмездно по време на брака и е налице съвместен принос, той попада в режима на СИО.

Това означава, че собствеността не е обикновена дялова съсобственост, а особена бездялова общност между съпрузите до прекратяване на брака или до установяване на личен характер на имуществото по съдебен ред.

Съпружеска имуществена общност и съвместен принос

Ключовото понятие в тази материя е съвместният принос.

Много често страните погрешно смятат, че ако само единият съпруг е плащал вноските по кредита или ако само той е работил, имотът автоматично е негов.

Законът обаче не разглежда приноса единствено като директно плащане на цената.

Съвместният принос може да бъде налице и когато единият съпруг е осигурявал доходи, а другият е поемал домакинството, отглеждането на децата, грижата за семейството или е подпомагал професионалната и икономическата стабилност на домакинството.

Именно затова презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК има толкова голямо практическо значение – този, който твърди, че имотът не е общ, трябва да проведе пълно доказване.

Кога имотът е лична собственост, а не общо имущество

Семейният кодекс урежда изрично случаите, в които определено имущество е лична собственост на единия съпруг.

По силата на чл. 22 СК лични са:

  • вещните права, придобити преди брака;
  • вещните права, придобити по наследство;
  • вещните права, придобити по дарение;
  • определени движими вещи за лично ползване, професия или занаят;
  • вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец за упражняване на търговската му дейност и включени в предприятието му.

Това правило е особено важно при спор за апартамент, къща или друг имот, закупен през брака със средства, които произхождат например от:

  • продажба на имот, който единият съпруг е притежавал преди брака;Придобиване на недвижим имот през брака
  • наследствени пари;
  • дарена сума от родители или трето лице;
  • други доказуеми лични активи, които законът признава като лично имущество.

Трансформация на лично имущество при покупка на имот

Един от най-важните институти в тази материя е трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК.

Законът предвижда:

  • когато вещните права са придобити по време на брака изцяло с лично имущество, имотът е личен;
  • когато са придобити отчасти с лично имущество, съпругът има лично право върху съответната част, освен ако тази част е незначителна.

Това означава, че ако например единият съпруг продаде наследствен имот и с тези средства закупи нов апартамент по време на брака, той може да претендира, че е налице пълна трансформация.

Ако само част от цената е платена с негови наследствени или дарени средства, може да претендира частична трансформация.

ВКС приема, че трансформацията по чл. 23 СК е самостоятелно основание за възникване на лично притежание, а не просто разновидност на спор по презумпцията за съвместен принос.

Съдът изрично посочва, че съпругът, който се позовава на трансформация, трябва да докаже произхода на средствата и вложението им в конкретното придобиване.

Пълна трансформация на лично имущество

Пълна трансформация е налице тогава, когато цялата цена на придобивания недвижим имот е платена с лично имущество на единия съпруг.

Това са случаите, в които не се доказва участие на семейни средства, общи доходи или принос на другия съпруг във финансирането на конкретното придобиване.

На практика това трябва да бъде установено с ясни и последователни доказателства:

  • нотариални актове за предходно лично имущество;
  • удостоверения за наследници и документи за наследство;
  • договори за дарение;
  • банкови извлечения;
  • платежни документи;
  • договори за продажба на предходни лични активи;
  • разписки, преводи и доказателства за движението на сумите.

Само твърдение, че парите са били „лични“, не е достатъчно.

В съдебен процес се изисква връзка между личния източник и конкретното придобиване.

Частична трансформация на лично имущество

Частична трансформация е налице, когато само част от цената на имота е заплатена с лично имущество.

Тогава съдът може да признае, че определен процент или идеална част от имота е лична собственост на единия съпруг, а останалата част попада в режима на общност или в последваща съсобственост след прекратяването на брака.Придобиване на недвижим имот през брака

Тази хипотеза е изключително честа при:

  • покупка с частично участие на наследствени пари;
  • доплащане със средства от семейния бюджет;
  • продажба на лично имущество и добавяне на банков кредит;
  • инвестиции в строеж или довършителни работи с различен произход на средствата.

Съдът преценява не само наличието на лични пари, но и точния им размер, времето на влагане и дали са били реално използвани при придобиването на спорния имот.

Имот, купен с пари от банков влог на единия съпруг

Тук е необходимо особено внимание, защото това е една от най-честите практически грешки.

Много хора смятат, че щом парите са били по банкова сметка само на единия съпруг, тогава и купеният с тях имот автоматично е негов.

Това не е винаги вярно.

В тълкувателната си практика ВКС приема, че когато недвижим имот е придобит по време на брака и е заплатен със средства от влог на единия съпруг при законов режим на общност, се счита, че имотът е СИО, освен ако не се установи, че средствата във влога имат личен характер по смисъла на чл. 22 СК или че е налице основание за изключване на съвместния принос.

С други думи, самият факт, че парите са по лична сметка, не е достатъчен.

Трябва да се докаже извънсемеен личен произход на средствата.

Има ли значение на чие име е нотариалният акт

Да, но не решава автоматично спора за Придобиване недвижим имот през брака.

Формалното вписване на имота при Придобиване недвижим имот през брака само на името на единия съпруг не изключва прилагането на режима на съпружеска имуществена общност, ако имотът е придобит възмездно през брака и е налице съвместен принос.

Именно затова в практиката често се водят установителни искове, с които се търси признаване, че имотът е общ, въпреки че в нотариалния акт фигурира само единият съпруг.

Същевременно ВКС приема и че трансформация на лично имущество може да се установява и при определени хипотези на придобиване през брака, включително когато се изследва характерът на вложените средства, а не само формалното участие в сделката.

Тълкувателно решение № 5/2013 г. приема, че при придобиване на имот по време на брака на името на двамата съпрузи може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество.

Какво се случва при развод

При развод въпросът за собствеността и придобиване недвижим имот през брака, става особено важен.

Ако не бъде доказано, че имотът е личен, след прекратяване на брака съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост

Най-често тук вече говорим обикновено за равни права, освен ако не се развие спор за по-голям дял или за трансформация на лично имущество.

Практически това означава, че при развод могат да възникнат няколко различни вида искове и производства:

  • иск за установяване, че имотът е лична собственост;
  • иск за признаване на пълна или частична трансформация;
  • иск за липса на съвместен принос;
  • иск за определяне на по-голям дял;
  • иск или производство по съдебна делба.

Изборът на правилния иск зависи от конкретните факти, начина на придобиване, доказателствата и процесуалната стратегия.

В своята практика по дела за ВКС изрично разграничава иска по чл. 23 СК от иска по чл. 21, ал. 4 СК за липса на съвместен принос.

Какво трябва да се докаже в съда

При спор за Придобиване недвижим имот през брака, съдът изследва преди всичко:

  1. момента на придобиването – преди брака или по време на брака;
  2. основанието за придобиване – покупка, дарение, наследство, замяна;
  3. произхода на средствата;
  4. налице ли е съвместен принос;
  5. има ли трансформация на лично имущество;
  6. какво е действителното участие на всеки съпруг.

Допускат се както писмени доказателства, така и свидетелски показания, когато са допустими по процесуалните правила и са относими към произхода на средствата, начина на придобиване и фактическите отношения между съпрузите.

Решаващо значение имат не общите твърдения, а доказаната последователност: личен източник → движение на средствата → влагане в конкретния имот.

Чести примери от практиката

1. Имот, купен с наследствени средства

Ако единият съпруг получи наследство и с тези пари закупи апартамент по време на брака, може да претендира лична собственост поради трансформация, ако докаже произхода и влагането на сумата.

2. Имот, купен с дарение от родители

Когато родители дарят пари на единия съпруг, а не на двамата, и тези средства са използвани за покупка на имот, е възможно да се търси признаване на личен характер на придобиването или на съответна част от него.

Доказването обаче трябва да е прецизно.

3. Имот, купен с кредит

При банков кредит спорът е по-сложен, защото съдът анализира не само първоначалната вноска, но и начина на изплащане, семейните доходи и реалния принос на всеки съпруг.

Няма универсално правило, че при всеки кредит имотът е непременно общ или непременно личен — изходът зависи от конкретните доказателства и структурата на плащанията.

4. Имот, записан само на името на единия съпруг

Това не означава автоматично, че другият съпруг няма права. Ако имотът е придобит през брака възмездно и при съвместен принос, е възможно да се поддържа, че той попада в съпружеската имуществена общност.

Грешки при придобиване имот през брака

Една от най-големите практически грешки е съпрузите да не уредят предварително документално произхода на средствата.

Проблемите обикновено се появяват години по-късно — при развод, спор с наследници, делба или изпълнително производство.

Най-честите пропуски са:

  • липса на доказателства за дарение;
  • плащане в брой без надеждни писмени следи;
  • смесване на лични и семейни средства по сметки;
  • неправилно убеждение, че банковата сметка сама по себе си доказва лична собственост;
  • липса на навременна правна консултация при покупката;
  • подписване на документи без изясняване на режима между съпрузите.

Какво е важно да направите предварително

При покупка на недвижим имот по време на брака е разумно предварително да се направи правен анализ на:

  • режима на имуществените отношения между съпрузите;
  • произхода на средствата;
  • текста на нотариалния акт;
  • съдържанието на предварителния договор;
  • банковите документи;
  • евентуални декларации и доказателства за дарение, наследство или продажба на лично имущество.

Тази предварителна проверка често предотвратява бъдещи тежки съдебни спорове за апартаменти, къщи, семейни жилища, инвестиционни имоти и земя.

Общ ли е имотът, ако е купен по време на брака?

По правило да, ако е придобит възмездно по време на брака и е налице съвместен принос.

Може ли имот, купен през брака, да е лична собственост?

Да, когато е налице основание по чл. 22 СК или трансформация на лично имущество по чл. 23 СК.

Достатъчно ли е парите да са били по сметка само на единия съпруг?

Не. ВКС приема, че това не е достатъчно само по себе си; трябва да се докаже личният произход на средствата или липсата на съвместен принос.

Може ли да се иска частична трансформация?

Да. Законът допуска, когато само част от придобиването е финансирана с лично имущество и тази част не е незначителна.

Кой носи доказателствената тежест?

Съпругът, който твърди, че придобитото е лично негово имущество или че е налице трансформация на лично имущество.

Имот пo време на брака

Придобиването на недвижим имот чрез покупко-продажба от съпруг поставя въпрос относно собствеността на имот пo време на брака.

Имот по време на брака е една от най-често търсените теми при покупка на апартамент, къща, земя или друг недвижим имот.

В практиката много семейства смятат, че щом в нотариалния акт като купувач е записан само единият съпруг, имотът автоматично е само негов.

Това не винаги е вярно.

По българското семейно право решаващо значение има режимът на имуществените отношения между съпрузите, както и произходът на средствата, с които е придобит имотът.

При липса на избран друг режим по правило се прилага законов режим на общност, а вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Какво означава „имот по време на брака“?

Когато недвижим имот е купен след сключването на гражданския брак, първият въпрос е дали между съпрузите е приложим:

  • законов режим на общност;
  • законов режим на разделност;
  • договорен режим чрез брачен договор.

Ако съпрузите не са избрали изрично друг режим, законът предвижда, че се прилага законовият режим на общност.

Точно тук възниква и т.нар. съпружеска имуществена общност (СИО).

Имот пo време на брака

Имот пo време на брака

Кога имотът, купен по време на брака, е общ?

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, без значение дали като купувач в нотариалния акт е вписан само съпругът или само съпругата.

Законът изрично приема, че съвместният принос може да се изразява не само във влагане на пари, но и в:

  • труд;
  • грижи за децата;
  • работа в домакинството.

Това е изключително важно на практика. Много често единият съпруг твърди:

„Аз платих цената, следователно имотът е само мой.“

По действащото право и по актуалната практика на ВКС това не е достатъчно само по себе си, за да се изключи СИО.

Презумпцията е за съвместен принос, а този, който твърди, че имотът е личен, носи тежестта да докаже основанията за това.

Имот, купен само на името на единия съпруг, става ли общ?

В много случаи – да.

Ако бракът е в режим на общност и имотът е придобит по време на брака при наличие на съвместен принос, имотът попада в съпружеската имуществена общност, дори нотариалният акт да е само на името на единия съпруг.

Това е една от най-честите грешки при покупка на имот: да се мисли, че вписването само на единия съпруг в нотариалния акт автоматично изключва правата на другия.

Законът не свързва възникването на СИО с това кой е посочен като купувач, а с това кога и как е придобит имотът.

Кога имотът НЕ е общ, въпреки че е придобит по време на брака?

Има няколко основни изключения.

1) Имотът е придобит по наследство или дарение

Съгласно чл. 22, ал. 1 СК, вещните права, придобити по наследство или по дарение по време на брака, са лични на съпруга, който ги е придобил.

Това означава, че ако например съпругата получи апартамент като дарение от родителите си, този имот по правило не влиза в СИО.

2) Налице е трансформация на лично имуществоИмот пo време на брака

Чл. 23 СК предвижда, че вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, са лични. Ако придобиването е отчасти с лично имущество, лична е съответната част, освен ако тази част е незначителна.

Тук възникват най-много съдебни спорове – например:

  • продажба на предбрачен имот и използване на сумата за нова покупка;
  • използване на лично наследство;
  • използване на дарени средства;
  • смесване на лични и семейни средства.

3) Съпрузите са избрали режим на разделност

При законов режим на разделност правата, придобити от всеки съпруг по време на брака, са негово лично притежание. Това означава, че в този режим въпросът „кой е купувачът“ вече има много по-пряко значение.

4) Има брачен договор

Съпрузите могат да уредят имуществените си отношения с брачен договор, включително относно:

  • имуществото, придобивано по време на брака;
  • имуществото, притежавано преди брака;
  • начина на управление и разпореждане;
  • последиците при развод.

Плащане от сметка на единия съпруг не решава спора

Това е особено актуално след тълкувателната практика на ВКС.

През 2025 г. ВКС прие, че когато недвижим имот, придобит по време на брака, е платен със средства от влог на единия съпруг, не е достатъчно само това обстоятелство, за да се приеме автоматично, че имотът е личен.

Трябва да се установи, че средствата представляват лично имущество или че е налице основание за изключване на презумпцията за съвместен принос.

Това има голямо практическо значение при дела за:

Имот пo време на брака

  • делба на имот;
  • установяване на собственост;
  • развод;
  • искове за по-голям дял;
  • спорове между наследници на починал съпруг.

Нужно ли е и двамата съпрузи да подпишат покупката?

При самото придобиване на имота законът не поставя общо правило, че и двамата съпрузи трябва непременно да бъдат вписани като купувачи, за да възникнат права и за двамата.

Ако са налице предпоставките на чл. 21 СК, СИО може да възникне и когато в нотариалния акт фигурира само единият съпруг.

Но при разпореждане с обща недвижима вещ правилото е различно: разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи, а разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено само от единия съпруг, е оспоримо при сроковете по чл. 24, ал. 4 СК.

С други думи:

  • за покупка не винаги е задължително и двамата да са формално купувачи;
  • за продажба, дарение, прехвърляне, учредяване на вещни права върху общ недвижим имот рискът е съществен, ако липсва участието и на двамата.

Темата „имот по време на брака“ не се решава само с поглед към нотариалния акт.

За да се определи дали един имот е общ, личен или частично личен, трябва да се анализират:

  • режимът на имуществените отношения;
  • моментът на придобиване;
  • произходът на средствата;
  • има ли наследство, дарение или трансформация;
  • има ли брачен договор;
  • има ли бъдещ риск при развод, наследяване или продажба.

Една навременна правна проверка може да предотврати тежки спорове за собственост, делба и семейно жилище.

Именно затова при покупка, продажба, дарение, развод или спор за имот по време на брака е разумно въпросът да се прецени от адвокат по семейно и вещно право. ⚖️

За допълнителна информация и правна консултация:

тел. 0897 90 43 91
e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Нужно ли е и двамата съпрузи да подпишат покупката?

При самото придобиване на имота законът не поставя общо правило, че и двамата съпрузи трябва непременно да бъдат вписани като купувачи, за да възникнат права и за двамата. Ако са налице предпоставките на чл. 21 СК, СИО може да възникне и когато в нотариалния акт фигурира само единият съпруг. Но при разпореждане с обща недвижима вещ правилото е различно: разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи, а разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено само от единия съпруг, е оспоримо при сроковете по чл. 24, ал. 4 СК.

Какво става със семейното жилище, ако е лична собственост на единия съпруг?

Тук законът съдържа отделна защита. Чл. 26 СК предвижда, че разпореждането със семейното жилище, когато то е лична собственост на единия съпруг, се извършва със съгласието на другия съпруг, ако двамата нямат друго жилище – общо или лично. При липса на съгласие е необходимо разрешение от районния съдия при законовите предпоставки. Това е много важно в практиката, защото дори когато имотът не е СИО, семейната му функция може да доведе до допълнителна правна защита.

Какво значение има брачният договор?

Брачният договор не е формалност, а силен инструмент за превенция на бъдещи спорове. Законът допуска съпрузите да уредят в него: кои имоти ще бъдат лични; кои активи ще останат общи; как ще се управлява имуществото; какви ще са последиците при развод. Брачният договор се сключва лично, в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите. Когато засяга вещни права върху недвижим имот, той подлежи и на вписване в имотния регистър, а също се регистрира и в централния електронен регистър към Агенцията по вписванията. Договорът, сключен по време на брака, поражда действие от деня на сключването му или от друга дата, определена в него.

Какво става с имота при развод?

При прекратяване на съпружеската имуществена общност по правило дяловете на съпрузите са равни. Но това не означава, че всеки казус завършва механично с „по 1/2 без изключение“. Семейният кодекс допуска: по-голям дял за единия съпруг в определени хипотези; искове, основани на по-значителен принос; претенции, свързани с лично имущество и трансформация; отделни въпроси за семейното жилище и за правата на децата. Следователно при развод трябва да се провери: какъв е бил режимът на имуществените отношения; кога е придобит имотът; с какви средства е платен; има ли брачен договор; има ли основания за трансформация на лично имущество; има ли основание за по-голям дял.

Чий е апартаментът, ако е купен по време на брака само на името на мъжа?

Не може да се отговори само по нотариалния акт. Ако се прилага законов режим на общност и има съвместен принос, имотът по правило е общ, независимо че като купувач е вписан само единият съпруг.

Имот, дарен на единия съпруг по време на брака, общ ли е?

Не. По правило това е лично имущество на надарения съпруг.

Може ли лични пари да превърнат купения по време на брака имот в личен?

Да, но само ако се установи трансформация на лично имущество по чл. 23 СК – пълна или частична, според случая и доказателствата.

Може ли единият съпруг сам да продаде общия имот?

Разпореждането с общ недвижим имот трябва да е съвместно. Ако е извършено само от единия съпруг, то е оспоримо в сроковете по закона.

Брачният договор важи ли за имоти?

Да. Законът изрично допуска брачният договор да урежда правата върху имущество преди и по време на брака, както и да има вещнопрехвърлително действие за недвижими имоти при спазване на законовата форма и вписване.