Често пъти на много клиенти не им е ясно какви са последниците от неявяване на дело за развод.
Това разбира се зависи и от тяхната позиция в започналия съдебен процес, но най-често резултатът е един и същ.
Същност на процедурата при неявяване на дело за развод
В първото заседание за разглеждане на делото по брачен иск ищецът може да представи доказателства за обстоятелството, че обичайно или продължително време пребивава в друга държава, поради което не може да се яви в съдебно заседание.
Постановената задължителна съдебна практика на ВКС приема, че посочената разпоредба има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност.
Тя се съдържа в Решение № 164 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК,
Прието е, че тази логика изключва възможност производството по делото за развод да бъде прекратено, когато ищецът не се явява поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно.
След като съдът получи отговора или след изтичането на срока за отговор, съдът подготвя определение, с което докладва на страните постъпилото искане, отговора, допуснатите доказателствени искания и указва на страните разпределението на доказателствената тежест.
Насрочване на съдебно заседание по дело за развод
Районният съд насрочва дата за съдебно заседание и изпраща на страните доклада заедно със съобщението за насроченото съдебно заседание.
Съгласно чл. 321. (1) от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично.
При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.
В конкретния случай в закона изрично е упоменато, че и двете стани следва да се явят лично
Съдебната практика по граждански дела за развод разглежда явяването само на ищеца.
Неявяването на ищеца в първото заседание по делото по брачен иск не е основание за прекратяване на делото, когато
А/ Ищецът продължителното пребивава в друга държава, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно
Б/ Ищецът изпращам представител, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака.
Съгласно чл. 330, ал.2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо.
Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъде представлявани по силата на изрично пълномощно.
Отсъствието от страната, когато по делото са представени доказателства за това, съставлява мъчно преодолима причина за личното явяване на молителите
Именно поради това отказ на съда да даде ход на делото при процесуално представителство по силата на изрично пълномощно е в нарушение на закона.“
Единственото задължение е ищеца да се яви лично, в противен случай, съдът прекратява производството по делото.
В този смисъл практика на ВКС е правилна, съобразява актуалните условия и обективно съществуващата динамика на съвременния начин на живот
Става дума за случаи, в които всеки европейски гражданин може да се ползва от гарантираната свобода на движение на хора, стоки, пари и капитали като тази практика следва да бъде съобразявана от районни и окръжни съдилища.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2020/05/woman-3073289_960_720.jpg640960lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2022-10-24 11:11:392023-02-20 17:12:28Неявяване на дело за развод
В последно време в производството по семейни дела пред Районен съд все повече въпроси се появяват относно оспорване на припознаването.
Процедурата по припознаване на дете е единственият извънсъдебен способ за установяване на произхода му от майка му или баща му.
Тя се използва, когато родителите нямат сключен граждански брак. Всеки родител може да припознае своето дете. Най-често в практиката обаче, припознаването се прави от бащата.
Оспорването е строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родителя, че определено дете е негово.
При извършване на припознаване на дете, в полза на припознаващия възниква качеството „родител“, като той се вписва в акта за раждането на детето.
Законът урежда припознаването като строго личен, едностранен, формален, декларативен и неотменим акт на признаване от родител, че едно дете е негов низходящ.
Процедура по припознаване
Според чл. 64, ал. 2 СК може да припознава и непълнолетен, навършил 16 години. Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.
Въз основа на извършеното припознаване се съставя актът за раждане на детето.
Семейният кодекс употребява понятието „родител“ в смисъл биологичен родител. Приема се, че припознаващият има това качество от момента на раждането на детето.
В негова полза възниква и пълния обем родителски права и задължения, уредени в закона
Могат да се припознават родените, но и заченати деца, както и починали, ако са оставили низходящи.
Законът сочи понятието „родител“ в смисъл биологичен родител, като се интересува от убеждението на припознаващия.
Този интерес е намерил израз във формалното, лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.
Законът се интересува от убеждението на припознаващия, намерило израз във формално, лично волеизявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, че детето, което припознава, произхожда от него.
Процедура по оспорване на припознаването
Когато е налице оспорване на припознаването се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.
За извършване на акта на припознаване не се изисква съгласието на другия родител.
Що се касае за припознаване на дете, то се осъществява лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние.
Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.
Оспорване на припознаването по административен ред
Oспорване на припознаването то може да бъде извършено от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете.
Срокът за оспорване на припознаването е тримесечен от съобщението за извършено припознаване на детето.
Oспорване на припознаването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние.
Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция „Социално подпомагане“, ако това е в интерес на детето.
Оспорване на припознаването по съдебен ред
Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което твърди, че е родител на детето.
Най-често това е друг мъж, с който майката е имала връзка. Той има право да предяви иск пред съда в едногодишен срок от узнаването на припознаването.
Когато припознаването се оспорва от лице, посочено в чл. 66 СК, се налага да се търси произходът, респективно бащинството и/или майчинството по исков път.
Ако се нуждаете от правна консултация или защита във връзка с припознаване на дете, установяване на произход или оспорване на бащинство
моля , свържете се с нас на тел.: на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
Как се извършва припознаване на дете?
Припознаването се извършва винаги лично. Това означава, че документите не могат да бъдат подписани и подадени чрез пълномощник. Припознаването може да се извърши веднага след раждането на детето и ПРЕДИ съставяне на акта му за раждане. В този случай се подава заявление по образец чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето или пред длъжностното лице по гражданското състояние в общината по месторождение на детето. Ако заявлението е подписано и от двамата родители и майката заяви изрично, че е съгласна с припознаването, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител.
Как се оспорва припознаване на дете ?
Майката, детето, ако е навършило 14 г. и Дирекция „Социално подпомагане“ могат да оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. Срокът е 3-месечен от получаване на съобщението за извършено припознаване. В този случай, ако припозналият държи да бъде посочен като родител на детето в акта за раждане, трябва да подаде в съда иск за установяване на произход.
Какъв е срокът за подаване молба за припознаване ?
Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори и по-късно, но по съдебен ред. Срокът за подаване на искова молба е една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно.
Кой може да оспори припознаването ?
Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което твърди, че е родител на детето. Най-често това е друг мъж, с който майката е имала връзка. Той има право да предяви иск пред съда в едногодишен срок от узнаването на припознаването.
Може ли припознаването да бъде оттеглено?
Веднъж направено припознаването вече НЕ може да бъде оттеглено. Припозналият не може просто да размисли след време и да се откаже от припознаването. Най-често този въпрос се поставя, когато след раждането на детето родителите се разделят и са с влошени отношения. Възможно е обаче припозналият родител да поиска от съда да обяви припознаването за недействително. Това е т.нар. унищожаване на припознаването.
Кога се подава молба за оттегляне на припознаване ?
о е допустимо само, когато припознаването е извършено: поради грешка – напр. мъжът и жената са мислили, че той е баща на детето, въпреки че през периода на зачеването майката е имала контакти и с друг мъж; заради измама – напр. майката е знаела, че баща на детето е друг мъж, но е накарала мъжът, с когото живее да вярва, че той е баща на детето; заради заплашване. Имайте предвид обаче, че сроковете за унищожаване на припознаването по съдебен ред са доста кратки. Исковата молба трябва да се подаде: при грешка или измама – в едногодишен срок от датата, на която е направено припознаването; при заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/01/Kids.jpg630960lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2021-12-28 11:44:172023-03-06 18:36:59Oспорване на припознаването
Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен. Законът изследва се характерът на вложените в придобиването средства.
Най-често имуществените отношения се подчиняват именно на т.нар. законов режим на общност.
Семейният кодекс изрично определя, че в условията на СИО вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
Това положение се запазва независимо от това на чие име са придобити.
Съгласно чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си характер.
Законът приема, че щом вещ е придобита с лично имущество на съпруг/а т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг.
Иск по чл.23, ал.1 СК се предявява за имущество, придобито по време на брака е получено от името на единия съпруг
Tрансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 и 2 СК
В конкретния случай, процесният имот действително е придобит само на името на съпруга твърдящ трансформацията.
Искът по чл.23 СК е правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите.
Съдебна практика при преобразуване
Правото на собственост върху имот в режим на СИО, чрез покупко-продажба, е лична собственост ако цената му е платена с пари от продажба на лично имущество.
Когато средствата от продажба на лично имущество са по паричен влог на съпруг, а влогът е открит по време на брак, в негова тежест е да оспори съвместен принос.
Правилото е, че при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни.
При развод съдът определя по-голям дял от общо имущество на съпруг, на когото е предоставено упражняване на родителски права.
При прекратяване на общността поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг
Тази ситуация е налице ако приносът в придобиване значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Моментът на придобиването е решаващ за спора относно имуществените отношения между съпрузите по повод вещните права върху недвижимия имот.
За средствата от влога, вложени при придобиването на недвижимия имот, § 4 от ПЗР на СК 2009 г. не се прилага, дори когато бракът е заварен.
Презумпция за съвместен принос
За да се приеме, че установената в чл.21,ал.3 СК презумпция за съвместен приносе оборена е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите
Това е в основата на иска относно придобиването по смисъла на чл.23,ал.1 и ал.2 СК.
Следва да се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите.
При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещи за упражняване на професия или на занаят и вземания на другия съпруг по време на брака
Горното е налице ако вещите са на значителна стойност и е допринесъл за придобиването им с труд, средства, както и с грижа за деца или домакинство.
Отделно следва да се провери че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот.
Необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване.
За допълнителна информация можете към нас на следните телефони+ 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2020/05/Preobrazuvane.jpg340774lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2020-05-07 11:57:172021-06-07 07:52:42Преобразуване на лично имущество
Това поведение следва да бъде тежко укоримо виновно бездействие.
Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Кога се отнемат права ?
Според практиката на Върховен касационен съд основания за отнемане на права са
А/ трайното неполагане на грижи за детето
Б/ липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането
В/ противоправно поведениена родителя.
Това представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения и основание за отнемане на права.
Грижата за детето е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психо-физическо развитие на детето.
Родителят полага грижи за детето като проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него за емоционална връзка.
Той дължи финансови средства за отглеждане, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето.
Въпросът е детайлно уреден в е чл.132 и чл.133, СК.
Съгласно разпоредбата на СК лишаване от родителски права представлява цялостно отнемане на правата и е крайна мярка за защита на интересите на децата.
Недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения.
Лишаване от родителски права е налице, когато без основателна причина, същият не изпълнява родителските си задължения.
Това са случаите когато родителят целенасочено не полага грижи и не дава издръжка на своето дете.
Неизпълнението на родителските задължения за непосредствени грижи при отглеждането и осигуряване на материалната издръжка трябва да бъде „трайно”.
В хипотезата на отнемане родителски права, законът не сочи продължителността на времето и критерий за оценка във всеки отделен случай е житейската практика и моралът.
Установеното неизпълнение на родителските задължения за непосредствени грижи при отглеждането и осигуряване на материалната издръжка от страна майката.
КАК СЕ ОГРАНИЧАВАТ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА ?
Ограничаването на родителските права представлява отнемане на част от тях или поставянето на условие за упражняването им.
Родителят запазва част или всички родителски права, но му се забраняват определени действия по отношение на детето.
Той може да упражнява останалите си родителски правомощия,като основанията за ограничаване на родителските права са следните:
Самото поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето – виновно поведение на родителя;
Родителят страда от продължителна физическа или душевна болест;
Причини, при които родителят не е в състояние да упражнява родителските си права – работа в чужбина;
Съдебна процедура по лишаване от родителски права
Производството за ограничаване или лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурор или на Дирекция „Социално подпомагане“ пред районния съд по настоящия адрес на детето.
Докато тече делото могат да се постановят привременни мерки.
Въпросът се разглежда в открито съдебно заседание, в което се изслушва лишаваният или ограничаваният от права родител.
Ако детето е навършило 10 години може да се изслушва, освен ако това не застрашава интересите му.
Въпреки, че производството има за цел, а в повечето случаи и за резултат, ограничаване или лишаване на родител от правата му спрямо детето, някои задължения продължават да съществуват, като например това да плаща издръжка (съдът задължително определя такава).
Основанията за лишаване съгласно СК са :
Изключително тежки случаи на виновно поведение на родителя – довело до сериозна опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.
Много са примерите, в които родителят страда от алкохолна зависимост
Налице са все повече ситуации за употребява наркотични вещества или упражняване физическо или психическо насилие над детето или другия родител;
Тежки случаи на продължителна физическа или душевна болест на родителя, в които не е в състояние да упражнява родителски права;
Без основателна и видима причина, родителят трайно не полага грижи за детето и не плаща определена издръжка;
В редките случай на отнемане на родителски права на единия родител, а когато липсва и втори родител районният съд предприема мерки за закрила и го настанява в социално заведение.
Сходна е ситуацията, в която упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето.
Районният съд предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.
Съгласно разпоредбата на чл.134 СК, във всички случаи на лишаване от родителски права, Районен съд ще определи издръжка на детето.
В случай, че такава не е била все още определена, както и мерки относно личните отношения с детето.
В случая, че липсват доказателства за присъдена издръжка на децата. то Районен съд следва да се произнесе служебно по този въпрос.
Това произнасяне е в съответствие с изискването на чл.134,т.1 от СК ,независимо, че в исковата молба не се претендира издръжка.
За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.
Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.
Как се ограничават родителските права на дете ?
Ограничаването на родителските права представлява отнемане на част от тях или поставянето на условие за упражняването им. В този случай родителят запазва част или всички родителски права, но му се забраняват определени действия по отношение на детето., след влизане в сила на съдебното решение
Как се лишава родител от родителски права ?
Лишаването от родителски права представлява пълно отнемане и забрана да се осъществяват действия по отношение на детето. Тези правни основания за лишаване са следните: 1. Изключително тежки случаи на виновно поведение на родителя, което представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Ситуации в който е налице алкохолна зависимост, доказана употреба на наркотични вещества, системно физическо или психическо насилие над детето или другия родител 3. Тежки случаи на продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини, поради които родителят не е в състояние да упражнява родителските си права; 4. Родителят безпричинно и трайно не полага грижи за детето и не плаща издръжка.
Кой може да инициира производство по лишаване от права ?
Производството може да се инициира от другия родител, прокурор (в случай че той бъде уведомен от друго лице, че е налице основание за ограничаване или лишаване от родителски права) или от дирекция “Социално подпомагане”. Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето.
Могат ли да бъдат възстановени родителски права ?
След като е налице промяна и родителят се поправи и може отново пълноценно да се грижи за детето си, няма причина неговите родителски правомощия да не бъдат възстановени. В случай че основанието за ограничаване или лишаване от родителски права отпадне, той може да поиска от съда възстановяването им в пълен обем
Кога детето остава при бащата след развод ?
Съществуват ситуации, в които предоставянето на родителските грижи на майка е в ущърб на живота и здравето на детето , както и на нуждата от грижи за неговото възпитание и образование. Именно това са казусите, в които съдът присъжда децата на башата, учредява режим на контакти на мйаката и определя размера на дължимата месечна издръжка по закон
Кой поема родителските права при развод?
Въпросът за това на кой от родителите да се предоставят родителските права по отглеждането и възпитанието на децата е решен еднозначно в съдебната практика по семейни дела. В повече от 85% от случаите те се предоставят на майката, а в полза на бащата е учреден режим на лични контакти с децата, както и задължението да заплаща месечно определена парична издръжка.
При кого да останат децата след развода?
При разрешаване на спора по съдебен ред кой от двамата родители да упражнява родителските права Тук не става дума за каквото и да било ограничаване или лишаване от родителски права по отношение на другия родител, а става въпрос за това, че по закон децата живеят при родителите си. След развода обикновено родителите не живеят заедно, то съдът следва да определи при кого от двамата детето ще живее постоянно и кой от родителите в този смисъл ще упражнява родителските права. Другият родител, който не упражнява родителските права има право на лични контакти и задължение да заплаща издръжка.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2020/05/FF3456.jpg6671000lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2020-05-03 12:24:182024-09-01 10:38:53Лишаването от родителски права
След настъпване на развива в отношенията между съпрузите, логично и резонно е да се появяват и въпроси, относно предоставяне на семейното жилище след брака
При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи
Същевременно съдът е длъжен да разпредели и предостави ползването му на единия от тях, ако същият вече е поискал това
В случаите, когато семейното жилище не може да бъде ползвано едновременно от двамата бивши съпрузи, съдът предоставя ползването на единия от тях.
Критерии за предоставено семейно жилище след развод са:
А/ интересите на децата,
Б/вината за разстройството на брака,
В/здравословно състояние на съпрузите;
Г/притежаването на други имоти от съпрузите,
Д/материално положение, жилищна нужда и други обстоятелства.
В случаите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, основен критерий е жилищната нужда на съпрузите
Когато има и ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи преди всичко от интереса на децата.
Жилищните условия, при които те ще са поставени след развода, са важна предпоставка за отглеждане и възпитание на децата в сигурен дом.
Като допълнителни елементи от комплексния критерий по чл. 56, ал. 5 СК се преценяват още вината за разстройството на брачните отношения, здравословното състояние и други обстоятелства.
При развод по взаимно съгласие, съпрузите следва задължително да включат в споразумението си пред съда уредбата на отношенията помежду си във връзка с ползване на семейното жилище.
С оглед интересите на детето, тази нужда трябва да е трайно удовлетворена и то по начин, че да се осигурят и потребностите му за нормално отглеждане в сигурна и стабилна среда на живот.
Каква е процедурата по предоставяне на семейно жилище ?
В случаите, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за предоставяне на семейното жилище след брака
С това произнасяне, съдът го предоставя на единият родител
Това е родителят, който упражнява родителските права, с цел отглеждане и възпитание на детето.
Пример за преоставяне на ползването на семейното жилище е ситуацията, в която от брака между съпрузите има ненавършили пълнолетие деца.
Съдът отчита и ситуацията, в която семейното жилище е собственост на единия съпруг
В този случай съдът предоставя ползването му на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
Често срещана ситуация е и тази, при която от брака между съпрузите има ненавършили пълнолетие деца
2. Следва да се види, че семейното жилище е собственост на близки на единия от двамата съпрузи.
В този случай Районният съд може да предостави ползването му на родителя, упражняващ родителските права, за срок най-много от една година.
Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
Следва да се вземат предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината за разтрогване на брака и здравословното състояние на двамата съпрузи.
Наемни отношения при ползване на семейното жилище след брака
Според чл.57 от Семейния кодекс, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище възниква наемно отношение.
Това съдебно решение може да бъде вписано в имотния регистър при Агенция по вписванията.
Всяка една от страните в съдебното производство за развод, може да поиска от съда да определи размера на наемната цена. Не се дължи наем за площта от семейното жилище, която е ползвана от ненавършилите пълнолетие деца.
Размерът на наема се определя от съда на база средната пазарна наемна цена.
Когато страните имат общи деца, които също ползват семейното жилище се поставя въпросът по какъв начин следва да се определи размера на наема
Взима се предвид, че наемна цена за ползването на семейното жилище не се дължи за детето.
Жилището съставлява съвкупност от жилищни и нежилищни помещения, предназначение за задоволяване на битови нужди.
Това налага от определяемата наемна цена за жилището да се приспадне половината за ползването на жилището от детето, за което наем не се дължи.
Как се уреждат отношенията при предоставяне на семейно жилище след брака
Жилището е съсобственост на двамата бивши съпрузи, които притежават същото при равни квоти.
Жилището се предоставя за ползване на единия съпруг, на когото е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на общото на страните ненавършило пълнолетие дете.
Съпругът, на когото не е предоставено семейното жилище претендира заплащане на наем от съпруга, който ползва жилището.
По отношение частта на другия съпруг – наемната цена се разделя между тях.
Детето обаче не дължи наемна цена, поради което половината от определяемата наемна цена трябва да се приспадне.
Съпругът, отдал ползването на семейното жилище, при обща собственост има право на половината от месечна наемна цена.
Детето не дължи наемна цена и следва да се приспадне половината от определяемия наем.
В този случай, съпругът, на когото е предоставено ползването на семейното жилище ще заплаща сума от половината наемна цена месечно.
За допълнителна информация обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или по електронната поща office@lawyer-bulgaria.bg.
Колко струва развод по исков ред ?
При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Фиксирана е държавната такса за завеждане на делото, която е в размер на 25 лева. След постановяване на решението също се заплаща допълнителна държавна такса в размер до 50 лева. Препис от решението струва 3 лева.
Колко се дължи за издръжка в делото за развод ?
Ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, страната, която ще плаща издръжка за децата следва да заплати и държавната такса за издръжката, която е 2% върху сбора за издръжката, начислена за три години.
Какви са разходите в делото за развод ?
В делото може да се наложи извършването и на други плащания. Обикновено това се налага във връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако страната на може да бъде намерена на нейния постоянен или настоящ адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник, за което се плаща 20 лева и ако въпреки така извършеното призоваване не се яви на делото, на страната се назначава служебен адвокат на разноски на ищеца. Хонорарът на служебния адвокат се определя по преценка на съда и не трябва да е под минималния размер на адвокатските възнаграждения. Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на този адрес, което също е свързано със заплащането на такси и разноски във връзка с призоваването, чийто размер се определя от съда.
Какво може да се иска в делото за развод ?
иска за развод, задължително се съединяват и следните искове: иск за упражняване на родителските права по отношение на общите деца; иск за определяне на режим за осъществяване на лични контактни между страната, която няма да упражнява родителските права и децата; иск за издръжка за детето/ децата; иск за ползване на семейното жилище.
Може ли дете да остане при бащата след развод ?
В развод по исков ред, също е възможно страните да постигнат съгласие упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Ако детето е на ниска възраст обикновено се приема, че има нужда в по-голяма степен от майчини грижи отколкото от бащини такива. Ако обаче майката води неморален начин на живот, който би се отразил негативно върху възпитанието на детето, упражняването на родителските права може да се предостави на бащата. Това се отнася и за случаите, при които майката поради някакво заболяване,
Къде се подава молба за развод
Молбата за развод по взаимно съгласие се подава пред районния съд по местожителство на един от съпрузите.
Кога влиза в сила решението за развод
Решението за развод по взаимно съгласие влиза в сила веднага, с постановяването му. Решението за развод по исков ред влиза в сила, с изтичането на 14 дневен срок за обжалването му, който срок тече за всяка от страните от датата на получаването му.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/01/house-2368389_1280.jpg8531280lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2020-01-25 11:47:322023-03-06 18:46:05Предоставяне на семейно жилище след брака
В последните няколко години, въпросите за ползването и разпореждане със семейното жилище, придобито по време на брака станаха доста актуални. Кой се разпорежда със семейното жилище ?
При тълкуване на текстовете на чл. 26 и 34 Семеен кодекс (СК).
Разпореждането с идеална част от жилището, което принадлежи изцяло на единия съпруг, е разпореждане, което би могло да засегне интересите на семейството.
Новият съсобственик придобива права, които може да иска да упражнява реално
Съсобственост може да е налице между двамата съпрузи или с трети лица.
Законът не поставя изискването лична собственост да е цялото семейно жилище, поради което следва да се приеме, че е достатъчно съпругът да притежава и само дял от собствеността.
Когато жилището е общо на съпрузите, но в режим на обикновена съсобственост
Всеки от тях би могъл да се разпореди със своята идеална част при условията на чл. 33 ЗС, изисквайки декларация за съгласие.
Но това не е причина да бъде изключена защитата за ползване на семейното жилище от майка с непълнолетно дете, която законът дава на семейството с ограничението на чл. 26 СК.
Възможно е семейното жилище да се притежава в съсобственост между единия съпруг и трето лице или лица.
В този случай разпореждането с идеалната част, това би лишило членовете на семейството изцяло от възможността да ползват съсобственото жилище
Защитата по чл. 26 СК е важна и необходима за другият съпруг, несобственик на идеалната част.
Законът посочва, че правото на разпореждане със семейното жилище е ограничение на собствеността върху семейното жилище.
Това законово положение е оправдано от гледна точка на интересите на семейството.
Съпругът съсобственик не може свободно да се разпорежда с жилището, а трябва да спази определени законови изисквания.
Същественото, което следва да се изложи в случая е факта, че ограничението важи само и единствено по време на сключен брак между страните.
В кой случай се допуска разпореждане със семейното жилище ?
Собственикът може да се разпорежда със семейното жилище след развода без никакви ограничения.
В този случай защитата на родените от брака деца, се постига чрез възникване на наемно отношение (чл. 57 СК).
Режими на имуществени отношения между съпрузите – съгласно разпоредбата на чл. 26 СК се намира в раздела, уреждащ законовия режим на общност.
То намира приложение и при режим на разделност по силата на препращащата норма на чл. 34 СК.
В случай, че се нуждаете от допълнителна информация, можете спокойно да се обърнете на представените тук телефони +359 897 90 43 91или на office@lawyer-bulgaria.bg
Кога да потърсим помощ от адвокат по семейно право?
С цел предприемане на най – ефективните правни средства за защита, ангажирането на адвокат по семейно право е препоръчително при развод по вина на единия съпруг; развод по взаимно съгласие; спорове за определяне на по – голям от общото имущество при развод; уреждане на имуществени отношения при фактическо съжителство на семейни начала; разделяне на имущество, придобито по време на брака; определяне на размера на издръжката на децата и бившия съпруг; режима на личните отношения с децата и др.
Какво представлява семейното право?
Семейното и наследственото право имат не само юридическа, но и емоционална страна. Техните правила са уредени съответно в Семейния кодекс. Семейството е основен двигател на обществото, а правото на личен и семеен живот са принципи, провъзгласени и защитени от Конституцията на Република България и от международното право.
Разпореждане със семейно жилище
Сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг, сключена без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга–несобственик. Тя е валидна за сключилите я страни, но няма действие за съпруга-несобственик. Той може да оспори сделката по съдебен ред с иск за обявяване на недействителността й.
Кога се предявява иск за семейното жилище
До приемането на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г. в теорията и съдебната практика се считаше, че съпругът-несобственик може да оспори сделката в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването й. Иск по чл. 26 от СК за обявяване на недействителност на сделка на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на единия съпруг може да се предяви ДО прекратяване на брака с развод или със смъртта на съпруга, който е бил собственик на жилището.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/06/contract-signing.jpg400760lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2019-12-20 09:21:242022-01-11 07:32:55Кой се разпорежда със семейното жилище ?
Проблемите, свързани с имуществата, са едни от най-често третираните въпроси между съпрузи и са сред най-сложните последици при евентуален развод,като най-често става дума за придобит личен имот през брака
Хиляди казуси, свързани с разделянето на вещи между съпрузите, претендирането за едно или друго движимо и недвижимо имущество са натрупали огромна и често противоречива законодателна и съдебна практика.
Според чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“. Личен имот през брака
Това е и правилото, като в него основно е понятието „съвместен принос“, което има и своето определение в СК.
Така в кодекса е записано, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“. Отгоре на всичко този принос се предполага до доказване на противното. Личен имот през брака
Затова всеки съпруг може да претендира, че е имал някакъв принос в придобиването на всяка вещ по време на брака, включително и на даден апартамент.
Как се определя личен имот през брака ?
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента.
Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща.
Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.
Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС
Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика“
Кои са изключения от правилото ?
Така СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.
Съгласно чл.20 СК се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение.
В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.
За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на професия.
Пак като изключение от общото правило СК предвижда и т. нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество.
Според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение.
Налице е пълна трансформация.
При частичното преобразуване, уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.
Искът по чл. 21 от СК е установителен….
Затова той може да се предяви и по време на делба. Няма забрана това да се прави дори по време на брака. С този иск се иска да бъде постановено решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност.
При тези дела се допускат като доказателства както документи, така и свидетели.
Фактически съдът изследва дали например претендираният като лично имущество апартамент е придобит изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход.
Според съдебната практика за лична собственост на съпруг се счита жилище е това, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем преди брака.
В случай, че бъде заведен съдебен процес, в който се претендира придобиване чрез дарени средства от родители, следва да се изследва тяхното материално положение.
Важен е въпросът относно възможността да се отделят крупни финансови средства за закупуването на имот или подобрение в него (*ремонт)
Друг важен въпрос е п о какъв начин са били предоставени всички налични средства за закупуването на имота. Това би могло да се случи и при т.нар. „частичната трансформация“.
Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.
Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.Личен имот през брака
За повече информация можете да се обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или info@lawyer-bulgaria.bg
Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/05/razvod.jpg483973lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2018-06-18 06:31:432020-10-23 11:16:44Личен имот през брака
В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и придобиване недвижим имот през брака.
Практиката на съдилищата съдържа придобиване на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.
Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод.
Съдебни решения утвърждават устойчивата практика по казуса и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижим имот, придобит през брака.
Въвежда се понятието „съвместен принос“.
При общия режим на съпружеска имуществена общност съпрузите придобиват заедно в общност закупеното по време на брака.
Само когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити с лично имущество, приносът е изключен и придобитото е лична собственост на единия от съпрузите.
Съгласно чл. 22, ал. 3 от новия СК лична собственост са вещните права придобити от съпруг-едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие.
Всеки един от двамата съпрузи може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака.
ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
В случай че единият от съпрузите твърди, че е единствен собственик, то той следва да докаже това.
При опровергаване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК доказателствената тежест е за този, който поддържа влагането на лични средства
Този принос ще изключи приложението на презумпцията, като установи влагането на лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право
Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).
С аргумент за противното вещите и имуществените права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило.
За лични се считат движими вещи, придобити по време на брака, които служат за лично ползване, упражняване на занаят, дейности или професия.
Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество.
За лични се считат вещи, права върху вещи и паричните влогове, придобити през брака с лично имущество от наследство, дарение.
В тежест на ищеца е да докаже притежанието на лични средства, влагането им при закупуването на съответната вещ или имот.
Пълна трансформация на имуществото.
При частичното преобразуване, страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.
СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ
Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време.
Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество.
В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства.
Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата.
Това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.
Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност и доходите получени от страните.
Добре е ако сумите, дарени на единия или другия от семейството могат да бъдат доказани.
Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО.
Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.
Лична собственост ли е придобито имущество по време на брака от средства продажбата на негово имущество?
чл. 23 СК се приема, че не е съпружеска имуществена общност недвижим имот, придобит изцяло, или от части с лични средства, каквито са средствата от продажба на наследствено, или подарено имущество. В този случай е налице пълна, или частична трансформация на лични средства вложени във възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, което изключва приноса, т.е. оборена е презумпцията за съвместен принос.
Чий е имот, получен дарение от родителите на единия съпруг ?
решение № 727 от 23.11.10 г. по гр. дело № 978/10 г. на ІV го. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг
Чий е имотът, закупен с влог на съпруг/га ?
новопридобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., то презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 СК.
Какво представлява пълна трансформация ?
Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК – придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2018/05/ring-1286607_960_720.jpg559960lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2018-05-19 10:23:502023-01-10 15:56:41Придобиване недвижим имот през брака
Придобиването на недвижим имот чрез покупко-продажба от съпруг поставя въпрос относно собствеността на имот пo време на брака.
Дори и под Нотариалният акт за собственост върху този имот да стои подписът на единият от двамата съпрузи, то този имот е общ
Това е така, освен ако не е налице сключен писмен брачен договор за разпределение на собствеността между съпрузите
Тук изниква въпроса нужно ли е и двамата съпрузи да бъдат вписани в графата „КУПУВАЧИ“ на имота ?
ПРИДОБИВАНЕ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА
Дори и само единият от двамата да е посочен като КУПУВАЧ в нотариалния акт за покупко-продажба, то този имот е обща собственост и на двамата съпрузи.
Повечето хора не знаят, че ако имот, придобит по време на брака е обща собственост на съпрузите.
Ако се стигне до прекратяване на брака и СИО на съпрузите, то това води и до прекратяване на съсобствеността.
Закупеният между тях недвижим имот по време на брака е обща собственост, дори да е записан на името на единия съпруг.
Разбира се разводът служебно не води до прекратяване на съсобствеността между съпрузите. Имот пo време на брака
Необходимо е да бъде инициирано съдебно производство пред Районен съд за делба.
Имотът може да бъде поделен след брака между отделните обикновено съсобственици при развод или смърт на някой от тях.
Към момента на придобиването на собствеността на недвижимият имот по време на сключен брак, квотите на съпрузите са равни.
Разбира се много са случаите, в които тази презумпция е оборима.
Всеки един от двамата съпрузи може да поиска при сериозен принос в закупуването на общото имущество да бъде определен неговият дял за по-голям по чл. 29 СК.
Квоти на придобиване на недвижим имот
Лични средства на съпруга са тези, които са придобити преди брака или чрез дарение или наследство.
Пример за такива случай са дарение от близки и , близки и роднини даряват суми на съпрузите за закупуването на имота.
Независимо придобиването на дял от съсобствеността на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност имотът не става изключителна собственост на съпруга, който претендира за по-голям дял.
В случай, обаче, че имотът е придобит на името и на двамата съпрузи, претенцията за по-голям дял от имота, следва да бъде отхвърлена
Дори и по-голяма част да е била придобита чрез лични средства на съпруга, то с вписването и на другия съпруг се прием, че съпрузите са придобили имота при равни квоти.
https://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/06/16338219_l.jpg16722508lawyerhttps://lawyer-bulgaria.bg/wp-content/uploads/2016/01/newlogo3.pnglawyer2018-05-19 06:51:542020-12-20 13:55:39Имот пo време на брака
We may request cookies to be set on your device. We use cookies to let us know when you visit our websites, how you interact with us, to enrich your user experience, and to customize your relationship with our website.
Click on the different category headings to find out more. You can also change some of your preferences. Note that blocking some types of cookies may impact your experience on our websites and the services we are able to offer.
Essential Website Cookies
These cookies are strictly necessary to provide you with services available through our website and to use some of its features.
Because these cookies are strictly necessary to deliver the website, you cannot refuse them without impacting how our site functions. You can block or delete them by changing your browser settings and force blocking all cookies on this website.
Google Analytics Cookies
These cookies collect information that is used either in aggregate form to help us understand how our website is being used or how effective our marketing campaigns are, or to help us customize our website and application for you in order to enhance your experience.
If you do not want that we track your visist to our site you can disable tracking in your browser here:
Other external services
We also use different external services like Google Webfonts, Google Maps and external Video providers. Since these providers may collect personal data like your IP address we allow you to block them here. Please be aware that this might heavily reduce the functionality and appearance of our site. Changes will take effect once you reload the page.
