Връчване призовка за дело

Отвод на съдия по дело

Институтът на самоотвода или по-конкретно отвод на съдия по дело е инструмент, възприет в съдебният процес за смяна на съдебен състав в случай на нарушения на воденият от него съдебен процес.

Целта на трози инструмент е да осигури правилното спазване на процедурите в съдебният процес, както и съблюдаване на пълна безпристрастност и обективност на дейността на съдебният състав.

В случай, че е налице някакво нарушение и при наличие на определени предпоставки, в това число постъпило искане от страна на някоя от заинтересованите страни, съдебният орган е длъжен доброволно и по своя инициатива да се откаже отвода на съдия по делото, респективно, ако са налице тези условия и нарушения да се отведе от изпълнение на своите задължения. Отвод на съдия по делоОтвод на съдия по дело

Искането на самоотвод по редица процесуални закони не подлежи на самостоятелна проверка, но неизпълнението им е  приравнено на процесуално нарушение и съответно подлежи на последващ инстанционния контрол пред по-горестоящият решаващ съдебен състав.

Нормативно материата на самоотвода е уредена в процесуалните закони, по конкретно чл. 31  във връзка с чл. 29  НПК, чл. 22 ГПК, чл. 33 АПК, чл. 10 ал.2 АПК.

Правно основание за искане на отвод на съдия по дело може да бъде всеки неясен факт, който внася съмнения в обективността и безпристрастността на съдията по делото.

Обхватът на института на самоотвода според процесуалните закони е детайлно разписан в чл. 22 ГПК,включително най-обичайната причина: близки и родствени отношения с някоя от страните.

В правната теория съществуват известни различия в преценката за допустимост на основанията за самоотвод на съдия по дело.

В разпоредбите на процесуалните закони тази преценка е значително по-свободна и категорично принадлежи само и единствено на съдията по делото.

Всяко налично и споменато основателно обстоятелство, което може да наруши  законовият принцип за безпристрастен и честен съдебен процес е основание за отвод на съдията по делото.

Примерите, с които съдебната практика изобилства са основания всеки съдебен състав по делото да бъде отведен, в случай, че страна или процесуален представител по делото е негов близък роднина, или партньор по реда на §1, т.1 от ДР или когато страна по делото е търговско дружество,  в чиито капитал е имал участие една година преди встъпване си в длъжност на съдия на съдебният състав по делото.Отвод на съдия по дело

Съществува разлика в процесуалния ефект от неизпълнението на задължението за самоотвод. При процесуалните закони то е процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения акт.

Разбира се, за да бъде класифицирано като такова,  по-горната инстанция следва да приеме, че осъществяването на правомощия, въпреки съответния факт, е опорочило процеса.

По реда на общите процесуални закони съдиОтвод на съдия по делоята може да се отведе с определение, постановено от него в съдебно заседание или веднага, или по-късно, след като съответното дело му бъде разпределено, с молба до административния ръководител.

Ограниченията на самоотвода по процесуалните закони не могат да бъдат административни.

Те могат да произтичат само от  преценката, която съдията е длъжен да направи.

Пример за това е установено наличие на висящ кредит трудно може да бъде възприето за основателно искане за отвод на съдия по дело във връзка с постъпило заявление за провеждане на съдебно производство за вземане на финансова институция или  издаване на изпълнителен лист в полза на съответната банка.

Още по-категорично в този смисъл стои въпросът за разглеждане на дела, по които страни са операторите на комунални услуги (ток, вода, топлофикация).

Тези услуги по принцип се предоставят при общи условия. Те са еднакви за всички ползватели на съответните услуги, които винаги са голяма група граждани в съответното населено място.

За разлика от кредитите (при които има изострена конкуренция, сериозна индивидуализация на съответните договори и възможности за преференциални режими), при комуналните услуги условията винаги са равни.

Практически е невъзможно по принцип за съответния съдия да бъдат създадени някакви привилегии, за да „реши“ делото.

Искането за отвод на съдия е приложение на инструмент за установяване и спазване на процесуалните закони.

Дали това искане за самоотвод на съдията по чл. 22 ГПК ще бъде възприето е  въпрос на самостоятелна и независима оценка на съответния съдия по делото. Разбира се това искане е гаранцията за осигуряване на справедлив процес в съдебното производство.