Отстраняване наемател от апартамент

Често пъти се случва в практиката при проблемен наемател ни задават въпроса за отстраняване наемател от апартамент.

Отстраняването на наемател от апартамент не може да бъде извършено самоволно от наемодателя чрез смяна на ключалките, прекъсване на електричеството или водоснабдяването, изнасяне на личните вещи на наемателя или физическото му извеждане.

Законният ред обикновено преминава през следните действия:

1. установяване на основанието за прекратяване на договора;
2. изпращане на надлежно уведомление или нотариална покана;
3. прекратяване или разваляне на договора за наем;
4. предоставяне на срок за доброволно освобождаване;
5. започване на заповедно или исково производство;
6. издаване на изпълнителен лист;
7. принудително предаване на имота чрез държавен или частен съдебен изпълнител.

Конкретната процедура зависи от вида на договора, неговите клаузи, наличието на нотариална заверка и начина, по който е настъпило прекратяването.

Какво представлява отстраняването на наемател?

Под „отстраняване на наемател от апартамент“ обикновено се разбира прекратяване на правното основание, въз основа на което наемателят ползва имота, и задължаването му да върне апартамента на наемодателя.

След прекратяване на договора наемателят вече няма право да продължава да държи и използва имота.

Съгласно чл. 233, ал.1 Закона за задълженията и договорите той е длъжен да върне наетата вещ.

Връщането на апартамента не се изчерпва с формално изявление, че наемателят е напуснал.

Имотът следва да бъде:

• освободен от хора и лични вещи;
• предаден в уговореното състояние, като се отчете нормалното изхабяване;
• предоставен за свободен достъп на наемодателя;
• предаден заедно с всички ключове, чипове и устройства за достъп;
• отчетен чрез показанията на електромери, водомери, топломери и други измервателни уреди.

Препоръчително е предаването да се удостовери с двустранен приемно-предавателен протокол.

Задължително ли е договорът за наем да бъде писмен?

Противно на често срещаното разбиране, общият режим на Закона за задълженията и договорите не изисква обикновеният договор за наем на апартамент задължително да бъде сключен в писмена форма, за да бъде действителен.

Договор за наем може да възникне и чрез устно съгласие между страните, последвано от предаване на имота и плащане на наем.

Устният договор обаче създава сериозни доказателствени затруднения.

При спор може да бъде трудно да се установят:

• договореният срок;
• размерът на наема;
• падежът на плащанията;
• размерът и предназначението на депозита;
• разпределението на консумативите;
• основанията за предсрочно прекратяване;
• състоянието, в което е бил предаден имотът;
• уговорените неустойки;
• лицата, които имат право да живеят в жилището.

Поради това договорът за наем на апартамент следва винаги да бъде сключван писмено, независимо че писмената форма по принцип не е условие за неговата действителност.

За някои специални видове наем законът предвижда различни изисквания, включително писмена форма, нотариално удостоверяване или вписване.

За какъв срок може да бъде сключен договорът за наем?

Съгласно чл. 229 ЗЗД договорът за наем по принцип не може да бъде сключен за повече от десет години, освен когато наемът представлява търговска сделка.

Лицата, които имат право да извършват само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за срок, по-дълъг от три години.

Ако е уговорен по-дълъг срок в нарушение на тези ограничения, договорът произвежда действие за допустимия от закона максимален срок.

При договор за наем на недвижим имот за срок, по-дълъг от една година, следва да бъде преценена и необходимостта от вписване.

Вписването има особено значение за противопоставимостта на договора спрямо бъдещ приобретател на имота.

Какво да съдържа договорът за наем?

Добре изготвеният договор за наем е основното средство за предотвратяване на бъдещи спорове.

В него следва ясно да бъдат посочени:

• страните по договора;
• точната индивидуализация на апартамента;
• кадастралният идентификатор, когато е приложимо;
• предназначението на имота;
• срокът на договора;
• размерът на месечния наем;
• падежът и начинът на плащане;
• банковата сметка на наемодателя;
• размерът и предназначението на депозита;
• задълженията за електричество, вода, отопление, интернет и други услуги;
• разходите към етажната собственост;
• отговорността за ремонти;
• забраната или разрешението за пренаемане;
• допустимият брой обитатели;
• условията за отглеждане на домашни животни;
• основанията за предсрочно прекратяване;
• срокът за доброволно освобождаване;
• неустойката при задържане на имота;
• задължението за връщане на ключовете;
• адресите и електронните адреси за кореспонденция.

Изрази като „при нарушение договорът се прекратява“ често са недостатъчно конкретни.

Следва да бъде посочено кои нарушения дават право на прекратяване, необходимо ли е предизвестие и от кой момент договорът се счита за прекратен.

Защо е важен приемно-предавателният протокол?

При предаването на апартамента страните следва да подпишат подробен приемно-предавателен протокол.

В него се описват:

• общото състояние на жилището;
• мебелите и електроуредите;
• наличните повреди и следи от употреба;
• броят на предадените ключове;
• показанията на измервателните уреди;
• наличните дистанционни, чипове и карти;
• снимковият материал;
• датата и часът на предаване.

Снимките и видеозаписите следва да бъдат датирани и съхранени заедно с договора.

При липса на начален протокол наемодателят може да срещне значителни трудности при доказването, че определена повреда е причинена именно от наемателя.

Какви са предимствата на нотариално заверения договор?

Нотариалната заверка на подписите не е задължителна за обикновения договор за наем, но може значително да укрепи защитата на страните.

Тя удостоверява, че подписите са положени или признати пред нотариус от съответните лица.

По силата на чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК договор с нотариална заверка на подписите може при определени условия да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно:

• дължими парични суми;
• определени заместими вещи;
• задължения за предаване на конкретно определени вещи.

Това означава, че нотариално завереният договор може да бъде използван не само за събиране на неплатен наем, но при правилно формулирано и изискуемо задължение – и за предаване на наетия недвижим имот.

Нотариалната заверка не е достатъчна сама по себе си

Не всеки нотариално заверен договор автоматично позволява незабавно извеждане на наемателя.

Необходимо е договорът да съдържа:

• ясно задължение за освобождаване и предаване на апартамента;
• точна индивидуализация на имота;
• обективно определим момент на изискуемост;
• ясно уредени основания за прекратяване;
• доказуемо настъпване на съответното основание.

Когато изискуемостта зависи от настъпването на допълнителен факт, този факт следва да може да бъде доказан по допустимия от чл. 418 ГПК начин.

Затова нотариалната заверка не може да компенсира неясен или противоречив договор.

На какви основания може да бъде прекратен договорът?

Основанията за прекратяване не са ограничени само до изброени в закона случаи.

Те могат да произтичат както от закона, така и от валидно уговорени договорни клаузи.

Най-често срещаните основания са:

1. Изтичане на срока

Срочният договор се прекратява с изтичането на уговорения срок.

Когато след изтичането му наемателят продължи да използва имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът може да се превърне в договор за неопределен срок по чл. 236, ал. 1 ЗЗД.

Поради това наемодателят, който не желае продължаване на отношенията, следва своевременно и доказуемо да се противопостави на по-нататъшното ползване.

2. Прекратяване на безсрочен договор

Съгласно чл. 238 ЗЗД всяка от страните може да се откаже от договор за наем без определен срок с едномесечно предизвестие, освен ако страните валидно са уговорили друго.

Предизвестието следва да бъде получено от другата страна.

Самото изпращане невинаги е достатъчно, ако липсва доказателство за връчване.

3. Неплащане на наема

Неплащането на една или повече наемни вноски може да представлява съществено неизпълнение и основание за Отстраняване наемател от апартамент.

В зависимост от договора наемодателят може:

• да предостави допълнителен срок за плащане;
• да развали договора по чл. 87 ЗЗД;
• да се позове на договорна клауза за прекратяване;
• да претендира наема, лихвата и уговорената неустойка;
• да поиска освобождаване и връщане на имота.

Когато договорът е писмен, предупреждението за разваляне също следва да бъде направено писмено.

4. Неплащане на консумативи

Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят дължи наемната цена и разходите, свързани с ползването на имота.

Това могат да бъдат:

• електрическа енергия;
• вода;
• отопление;
• интернет и телевизия;
• такси за текущо управление и поддържане;
• други уговорени текущи разходи.

Неплащането им може да бъде основание за прекратяване, когато това е уговорено или неизпълнението е съществено.

5. Ползване на апартамента в нарушение на договора

Основание за прекратяване може да бъде:

• използване на жилището за незаконна дейност;
• системно нарушаване на обществения ред;
• отдаване чрез платформи за краткосрочно настаняване без разрешение;
• пренаемане въпреки договорна забрана;
• настаняване на неразрешени лица;
• промяна на предназначението;
• причиняване на значителни повреди;
• отказ за допускане на неотложен ремонт;
• нарушение на правилника на етажната собственост.

6. Съществено повреждане на имота

Наемателят отговаря за причинените от него вреди, както и за вредите, причинени от членовете на домакинството му и от неговите пренаематели.

Нормалното изхабяване при обичайно ползване не представлява вреда, която автоматично може да бъде удържана от депозита.

Как се изпраща покана за прекратяване?

Поканата трябва да съдържа ясно и недвусмислено волеизявление.

В нея следва да се посочат:

• договорът, който се прекратява или разваля;
• нарушението;
• неплатените суми;
• периодът, за който се отнасят;
• правното и договорното основание;
• предоставеният срок за изпълнение, когато такъв е необходим;
• датата на прекратяване;
• срокът за освобождаване;
• мястото и начинът за предаване на ключовете;
• предупреждение за съдебни и изпълнителни действия.

Нотариалната покана не създава сама по себе си право за прекратяване.

Тя е средство за удостоверяване на съдържанието и връчването на волеизявлението.

Поканата може да бъде връчена и чрез:

• частен съдебен изпълнител;
• препоръчано писмо с обратна разписка;
• куриер с удостоверяване на съдържанието;
• лично връчване срещу подпис;
• електронен документ, когато използваният способ позволява надеждно доказване на авторството и получаването.

Нотариалната покана или връчването чрез съдебен изпълнител обикновено осигуряват по-висока доказателствена сигурност.

Какво се прави, ако наемателят не освободи доброволно?

Когато договорът е прекратен, но наемателят отказва да освободи апартамента, наемодателят разполага с два основни процесуални пътя за отстраняване наемател от апартамент.

Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК

Този ред може да бъде приложим, когато е налице договор с нотариална заверка на подписите, съдържащ ясно и изискуемо задължение за предаване на конкретно индивидуализирания апартамент.

Наемодателят може да поиска:

• издаване на заповед за незабавно изпълнение;
• издаване на изпълнителен лист;
• предаване на имота;
• събиране на определени парични задължения, ако са установени от документа.

Съдът проверява документа от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Ако прекратяването или изискуемостта зависят от факти, които не могат да бъдат установени с договора или с допустимите от закона документи, съдът може да откаже незабавно изпълнение.

Тогава спорът следва да бъде разрешен по исков ред.

Иск за опразване и връщане на апартамента

Когато липсва изпълнително основание по чл. 417 ГПК, наемодателят може да предяви осъдителен иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на наетия имот.

Исковете за опразване на наети помещения се разглеждат по реда на бързото производство съгласно чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

За уважаване на иска обикновено трябва да бъдат доказани:

1. възникването на наемното правоотношение;
2. предаването на апартамента на наемателя;
3. точната идентичност на имота;
4. прекратяването на договора;
5. продължаващото държане на имота от ответника;
6. неизпълнението на задължението за връщане.

Искът по чл. 233 ЗЗД е облигационен. Активната легитимация по него произтича от качеството на наемодател по прекратения договор, а не непременно от доказването на право на собственост върху апартамента.

Съгласно чл. 314, ал. 3 ГПК в това производство не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.

Тези права могат да бъдат предмет на отделна защита, когато са налице законовите предпоставки.

Как се извършва принудителното освобождаване?

След получаването на изпълнителен лист наемодателят трябва да образува изпълнително дело пред държавен или частен съдебен изпълнител.

Съдебният изпълнител:

• изпраща необходимите книжа на длъжника;
• определя дата за принудително предаване;
• посещава имота;
• отстранява длъжника от фактическата власт;
• предава имота на взискателя;
• съставя протокол;
• при необходимост може да поиска съдействие от органите на МВР.

Само съдебният изпълнител може да осъществи принудителното предаване въз основа на годно изпълнително основание.

Наемодателят не може сам да извърши действията, които законът е предоставил на съдебния изпълнител.

Може ли собственикът просто да смени ключалката?

Не е законосъобразно наемодателят самоволно да сменя ключалките, докато наемателят продължава да държи апартамента и не е извършено законно предаване.

Правото на собственост върху апартамента не дава право на собственика да заобиколи съдебната и изпълнителната процедура.

Рискови действия са:

• влизане без съгласието на обитателя;
• смяна на ключалки;
• изнасяне или унищожаване на вещи;
• прекъсване на ток, вода или отопление с цел принуда;
• физическо възпрепятстване на достъпа;
• заплахи или насилие.

В зависимост от конкретните обстоятелства подобно поведение може да доведе до гражданска отговорност за вреди, жалба до полицията и преценка за наличие на самоуправство или друго противоправно деяние.

Може ли наемодателят да прекъсне тока или водата?

Прекъсването на основни комунални услуги не е законосъобразен заместител на съдебното oтстраняване наемател от апартамент.

Дори когато наемателят не плаща консумативите, спорът трябва да бъде разрешен по предвидения в закона и договора ред.

Умишленото прекъсване на ток или вода с цел наемателят да бъде принуден да напусне може да създаде допълнителни претенции срещу наемодателя.

Какви суми могат да бъдат претендирани?

Освен връщането на апартамента наемодателят може, според конкретния случай, да претендира:

Неплатени наеми

Наемната цена се дължи до прекратяването на договора, освен ако страните са уговорили друго.

Неплатени консумативи

Следва да бъдат представени фактури, справки, извлечения и доказателства, че сумите се отнасят до периода на ползване.

Законна лихва

При забава на парично задължение може да бъде претендирана законна лихва по чл. 86 ЗЗД.

Договорна неустойка

Неустойка може да бъде претендирана, ако е валидно уговорена и е настъпило обезпеченото с нея неизпълнение.

Прекомерната неустойка може да бъде намалена от съда при законовите предпоставки.

Обезщетение за ползване след прекратяването

Когато наемателят продължава да ползва апартамента въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и продължава да изпълнява задълженията, произтичащи от прекратения договор.

Това обезщетение не винаги е ограничено до размера на предишния наем.

Размерът му зависи от заявената претенция, доказаните вреди и пазарните обстоятелства.

Обезщетение за нанесени вреди

Наемодателят може да претендира разходите за отстраняване на повреди извън нормалното изхабяване, ако докаже:

• състоянието на имота при предаването;
• състоянието при връщането;
• причинната връзка;
• стойността на ремонта;
• отговорността на наемателя.

Може ли депозитът да се счита за последен наем?

Депозитът не представлява автоматично последна месечна наемна вноска.

Неговото предназначение зависи от договора. Той може да обезпечава:

• неплатен наем;
• консумативи;
• нанесени вреди;
• липсващи вещи;
• разходи за почистване;
• други уговорени задължения.

Наемателят не може едностранно да обяви, че няма да плати последния наем, защото наемодателят държи депозит, освен ако договорът изрично допуска това или страните постигнат отделно съгласие.

Наемодателят също не може да задържи целия депозит без основание и без да може да обоснове съответните вземания.

Какво става, ако наемателят остави вещи в апартамента?

Оставените вещи не следва да бъдат автоматично изхвърляни, продавани или присвоявани от наемодателя.

Необходимо е да се състави подробен опис, по възможност в присъствието на свидетели или съдебен изпълнител, и на наемателя да бъде предоставена възможност да получи вещите си.

Конкретните действия зависят от:

• начина, по който е предаден имотът;
• наличието на изпълнително производство;
• характера и стойността на вещите;
• уговорките в договора;
• възможността собственикът им да бъде уведомен.

Клаузите, според които всички вещи автоматично стават собственост на наемодателя, следва да бъдат подлагани на внимателна правна преценка.

Има ли значение адресната регистрация на наемателя?

Регистрацията на постоянен или настоящ адрес в апартамента не създава право на собственост, право на ползване или самостоятелно право на наем.

След прекратяването на договора адресната регистрация сама по себе си не дава основание на наемателя да продължи да държи жилището.

Отделно от спора за освобождаване на имота може да бъде необходимо провеждане на административна процедура по Закона за гражданската регистрация.

Може ли наемател с деца да бъде отстранен?

Наличието на малолетни или непълнолетни деца в домакинството не продължава автоматично прекратения договор за наем и не създава безсрочно право на ползване на чуждия имот.

Отстраняването обаче трябва да се извърши единствено по законовия ред и чрез компетентните органи.

Самоволни действия срещу обитателите са недопустими.

Отстраняване на наемател по искане на етажната собственост

Този случай следва да се разграничава от обикновения спор между наемодател и наемател.

Съгласно чл. 235 ЗЗД наемателят на помещение в етажна собственост е длъжен да спазва правилата за реда и управлението на етажната собственост.

При неизпълнение той може да бъде отстранен и по искане на управата на етажната собственост.

Законът за собствеността и Законът за управление на етажната собственост предвиждат специален ред за изваждане на собственик, ползвател или обитател при системни и тежки нарушения.

Обикновено е необходимо:

• наличие на конкретни нарушения;
• отправено писмено предупреждение;
• надлежно свикано общо събрание;
• решение с изискуемото квалифицирано мнозинство;
• влизане в сила на решението;
• последващо съдебно или заповедно производство по приложимия специален ред.

Управителят на етажната собственост не може сам физически да изведе наемателя от апартамента.

Въпроси за наемодателите

Липса на писмен договор

Това затруднява доказването на наемната цена, срока и условията за прекратяване.

Неясна клауза за прекратяване

Формулировки без точен срок, процедура и момент на прекратяване често пораждат допълнителни спорове.

Неправилно връчена покана

Покана, изпратена на грешен адрес или без доказателство за получаване, може да не произведе очаквания ефект.

Смесване на предизвестие и разваляне

Прекратяването на безсрочен договор с предизвестие и развалянето поради неизпълнение са различни правни механизми.

Самоволна смяна на ключалките

Това може да превърне наемодателя от кредитор в ответник по иск за вреди или страна по полицейска проверка.

Липса на доказателства за неплатените суми

Следва да се пазят банкови извлечения, разписки, фактури, справки и кореспонденция.

Приемане на плащания след прекратяването без уточнение

Получаването на суми след заявено прекратяване може да бъде използвано като аргумент за продължаване или възстановяване на наемното отношение.

В платежното основание и кореспонденцията следва ясно да се посочва дали сумата се приема като старо задължение или като обезщетение за неправомерно ползване.

Какви документи са необходими за съдебното производство?

В зависимост от случая могат да бъдат необходими:

• договорът за наем;
• всички анекси;
• нотариалната заверка;
• приемно-предавателният протокол;
• документите за собственост;
• кадастрална схема;
• доказателствата за предаване на имота;
• банковите извлечения;
• разписките за платен наем;
• фактурите за консумативи;
• справките от доставчиците;
• кореспонденцията между страните;
• нотариалната покана;
• доказателствата за връчване;
• протоколите на етажната собственост;
• свидетелски показания;
• снимки и видеозаписи;
• документи за нанесени вреди;
• оферти, фактури и експертни оценки за ремонтите.

Точната индивидуализация на апартамента е особено важна.

Имотът, чието връщане се иска, трябва да съответства на имота, който е бил предаден по договора.

Колко време продължава oтстраняване наемател от апартамент ?

Няма единен срок, приложим към всички случаи.

Продължителността зависи от:

• вида на договора;
• наличието на нотариална заверка;
• яснотата на клаузите;
• начина на прекратяване;
• редовното връчване на книжата;
• възраженията на наемателя;
• необходимостта от исково производство;
• обжалването;
• натовареността на съда;
• действията на съдебния изпълнител.

Производството по чл. 417 ГПК обичайно предоставя по-бърза начална защита от исковото производство, но е допустимо само при наличие на годен документ и ясно установено изискуемо задължение.

Искът за опразване се разглежда по бързото производство, но това не означава, че делото задължително приключва в кратък календарен срок.

Как да бъде намален рискът още при сключването на договора?

За по-добра защита на наемодателя е препоръчително:

1. договорът да бъде изготвен индивидуално;
2. подписите да бъдат нотариално заверени;
3. имотът да бъде точно индивидуализиран;
4. да има ясно задължение за предаване;
5. да бъдат определени обективни основания за прекратяване;
6. да бъде посочен точен падеж;
7. плащането да се извършва по банков път;
8. да има подробен приемно-предавателен протокол;
9. да бъдат приложени снимки;
10. да се определят официални адреси за връчване;
11. да се уговори разумна неустойка;
12. да се следи редовно плащането на консумативите;
13. да не се допуска продължително търпене на нарушения;

всички предупреждения да бъдат отправяни писмено.

Адвокатска помощ при oтстраняване наемател от апартамент

Всеки спор между наемодател и наемател има конкретни особености.

Преди предприемане на действия следва да бъдат прегледани договорът, клаузите за прекратяване, доказателствата за плащане и начинът на връчване на поканите.

Адвокатската помощ може да включва:

• преглед и изготвяне на договор за наем;
• нотариална заверка и вписване;
• изготвяне на покана за плащане;
• изготвяне на предизвестие;
• разваляне или прекратяване на договора;
• заявление по чл. 410 или чл. 417 ГПК;
• иск по чл. 233 ЗЗД;
• искове за неплатен наем и консумативи;
• претенции за обезщетение и неустойки;
• образуване на изпълнително дело;
• процесуално представителство пред съд и съдебен изпълнител.

За допълнителна информация и правна помощ се обърнете към:

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“
Телефон: 0897 90 43 91
E-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има общ информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет. Приложимият ред зависи от договора, доказателствата и конкретните обстоятелства по случая.

За какво най-често възникват спорове между наемател и наемодател?

Най-честите спорове са свързани с неплатен наем, неплатени консумативи, задържане на депозита, нанесени повреди, предсрочно прекратяване, отказ за освобождаване на апартамента и разходи към етажната собственост.

Може ли договорът да бъде прекратен при една неплатена вноска?

Това зависи от договора, размера и значението на неизпълнението и начина, по който е упражнено правото на прекратяване или разваляне. Не всяка забава води автоматично до прекратяване, освен ако валидна договорна клауза не предвижда такава последица.

Задължителна ли е нотариалната покана?

Не във всички случаи. Тя обаче е препоръчителна, защото удостоверява съдържанието и връчването на изявлението.

Може ли нотариално завереният договор да се използва за извеждане?

Да, при наличие на ясно, определено и изискуемо задължение за предаване на конкретния имот и при изпълнение на изискванията на чл. 417 и чл. 418 ГПК. Нотариалната заверка сама по себе си не е достатъчна.

Може ли неплатеният наем да се събере отделно?

Да. Паричните претенции могат да бъдат предявени отделно или съединени с други искове, когато са налице процесуалните предпоставки.

Кой плаща текущите консумативи?

По правило наемателят плаща разходите, свързани с използването на имота. Разпределението следва да бъде подробно уредено в договора.

Кой плаща основните ремонти?

Ремонтите, които не са дребни поправки от обикновеното използване и не са причинени виновно от наемателя, по принцип са за сметка на наемодателя. Конкретният случай трябва да бъде преценен според договора и причината за повредата.

Може ли наемателят да остане, докато депозитът се изчерпи?

Не, освен ако това е изрично уговорено. Депозитът не замества автоматично последния месечен наем.

Какво се дължи след прекратяването на договора?

Наемателят дължи връщане на имота. Ако продължи да го използва въпреки противопоставянето на наемодателя, може да дължи обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, консумативи, лихви и други доказани суми.

Може ли полицията да изведе наемателя?

Обикновен граждански спор за наем не се разрешава чрез директно извеждане от полицията. Принудителното предаване се извършва от съдебен изпълнител въз основа на изпълнителен лист. Органите на МВР могат да окажат съдействие при извършването на изпълнителното действие.

Как се доказва, че апартаментът е повреден?

Най-сигурното доказване се извършва чрез начален и краен приемно-предавателен протокол, снимки, видеозаписи, свидетели, фактури, експертни оценки и съдебно-техническа експертиза.

Може ли наемодателят да задържи целия депозит?

Само ако има доказани вземания поне в съответния размер. Задържането следва да бъде обосновано с неплатени суми, вреди или други договорно обезпечени задължения.