Обезщетение ПТП от НББАЗ

В последните няколко години към нас се обръщат клиенти за Обезщетение ПТП от НББАЗ.

През последните години все повече клиенти се обръщат към нас за правна помощ при ПТП с чуждестранен автомобил, произшествие в друга държава от Европейския съюз или затруднения при получаването на застрахователно обезщетение от чужд застраховател.

В тези случаи често се поставя въпросът: може ли обезщетението за ПТП да бъде поискано от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи – НББАЗ?

Отговорът зависи от това къде е настъпило произшествието, къде обичайно се намира автомобилът на виновния водач, кой е неговият застраховател, има ли кореспондент в България и дали пострадалият пребивава в България.

Тук е необходимо важно юридическо уточнение.

По действащия към септември 2026 г. Кодекс за застраховането чл. 511 КЗ не урежда общо функцията на НББАЗ като Компенсационен орган.

Член 511 урежда преди всичко претенциите при застрахователни събития, настъпили на територията на България с чуждестранно превозно средство.

Статутът на НББАЗ е уреден в чл. 506 КЗ, а функцията му като Компенсационен орган и основанията за плащане са уредени основно в чл. 515 и 516 КЗ.

Това разграничение е съществено, защото неправилното определяне на органа, пред който трябва да се подаде претенцията, може да доведе до загуба на време и до процесуални усложнения при последващ съдебен иск.

Актуалност: изложението е съобразено с консолидирания Кодекс за застраховането, публикуван от Комисията за финансов надзор към 25.09.2026 г., включително измененията в ДВ, бр. 87 от 24.09.2026 г.

Какво представлява НББАЗ?

Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е сдружение с нестопанска цел със седалище в София.

То представлява България в международната система на автомобилното застраховане и участва във функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Кодексът изрично предвижда и втора важна функция – НББАЗ изпълнява ролята на Компенсационен орган, като извършва плащанията в случаите по чл. 515 КЗ.

Именно поради тези различни функции НББАЗ може да участва в уреждането на една международна автомобилна щета на различно правно основание.

Последната разлика е особено важна.

При неидентифицирано МПС, причинило ПТП в България, Кодексът урежда плащания от Фонда за незастраховани превозни средства към Гаранционния фонд при условията на чл. 557 КЗ.

Следователно не е правилно всяко ПТП с неизвестен водач или автомобил да се насочва към НББАЗ.

ПТП в България с чуждестранен автомобил – чл. 511 КЗ

Една от най-често срещаните практически ситуации е ПТП на територията на България, причинено от автомобил с чуждестранна регистрация.

Чл. 511, ал. 1 КЗ предвижда, че когато виновният водач управлява превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва по правило от кореспондента в България на чуждия застраховател.

Когато такъв кореспондент няма, или в определени случаи НББАЗ е поело ликвидирането на щетата съобразно вътрешните правила на Съвета на бюрата, претенцията се обработва от НББАЗ.

Законът предвижда НББАЗ да обработва претенцията и когато виновният автомобил е незастрахован и обичайно се намира в държава членка или в определена трета държава, чието национално бюро е страна по Многостранното споразумение.

Това означава, че първият практически въпрос след ПТП с чужд автомобил е:

Кой е застрахователят и има ли той кореспондент в България?

НББАЗ поддържа информация за кореспондентите и на своя интернет сайт предоставя възможност за проверка и подаване на претенции.

Кога НББАЗ действа като Компенсационен орган?

Съвсем различна е хипотезата на чл. 515 КЗ.

Тук обичайно става дума за лице, което пребивава в България, но е пострадало при ПТП извън България.

НББАЗ заплаща обезщетение като Компенсационен орган, когато чуждият застраховател или неговият представител за уреждане на претенции в България не са дали мотивиран отговор в тримесечен срок след надлежното предявяване на претенцията, или когато застрахователят въобще не е назначил представител за България.

За тази хипотеза законът изисква пострадалият да пребивава в България и по правило трябва едновременно да са налице международните предпоставки по чл. 515, ал. 2 КЗ:

1. чуждият застраховател да е установен в друга държава членка,
2. превозното средство на виновния водач обичайно да се намира в друга държава членка и произшествието да е настъпило в друга държава членка или при предвидените в закона условия в трета държава от системата „Зелена карта“.

Този механизъм произтича и от европейската система по Директива 2009/103/ЕО.

Член 24 от директивата изисква държавите членки да разполагат с компенсационен орган, към който пострадалият може да се обърне, когато застрахователят или неговият представител не предостави мотивиран отговор в рамките на три месеца или не е назначен представител за уреждане на претенции.

Какво става, ако автомобилът или застрахователят не могат да бъдат установени?

И тук мястото на ПТП е решаващо.

Когато произшествието е настъпило в друга държава членка, НББАЗ като Компенсационен орган може да плати на лице, пребиваващо в България, ако не може да бъде идентифицирано превозното средство, причинило произшествието.

Законът предвижда също възможност за намеса на НББАЗ, ако до два месеца след ПТП в друга държава членка не може да бъде определен застрахователят на виновния водач.

Това не бива да се смесва с ПТП от неизвестно превозно средство в България, при което приложимият механизъм по правило е този на Гаранционния фонд.

Как се подава претенция за обезщетение от НББАЗ?

Практически правилното изграждане на претенцията е от ключово значение.

Законът изисква при производството пред Компенсационния орган да има писмено искане, придружено от доказателствата, с които пострадалият разполага, като се прилага и чл. 380 КЗ.

При подаването на претенцията трябва да бъдат предоставени и необходимите данни за платежната сметка за извършване на плащането.

Практически препоръчителният ред е:

1. Установете всички данни за ПТП – дата, час, държава и точно място на произшествието, регистрационни номера и участници.
2. Осигурете полицейски протокол или друг официален документ, а когато местното законодателство допуска това – двустранен констативен протокол.
3. Съберете снимки, видеозаписи и данни за свидетели
4. . Установете застрахователя на виновния водач и номера на полицата, ако са известни.
5. Подгответе доказателствата за имуществените вреди – огледи, експертизи, фактури, оферти и документи за ремонт.
6. При телесни увреждания съберете пълната медицинска документация, разходите за лечение и доказателствата за периода и последиците от възстановяването.
7. Предявете претенцията към правилния адресат – застраховател, негов представител, кореспондент или НББАЗ според конкретната хипотеза – и пазете доказателството за датата на получаването ѝ.

Самото НББАЗ препоръчва при ПТП в чужбина да бъде повикана пътна полиция, да бъде получен протокол за произшествието или, когато местните правила позволяват, да бъде попълнен двустранен протокол, както и да бъдат запазени регистрационният номер, данните за автомобила и информацията за другия водач.

При конкретни ПТП липсата на полицейски протокол невинаги означава автоматично, че настъпването на събитието не може да бъде доказано.

Като общ пример от българската съдебна практика, а не като решение по спор с НББАЗ, съдът приема при конкретната разглеждана хипотеза, че когато не е съставен протокол за ПТП, събитието може да бъде доказвано с останалите допустими доказателствени средства.

При международно ПТП обаче винаги трябва да се проверят и правилата на държавата, в която е станало произшествието.

Какви са сроковете за обезщетение от НББАЗ?

Тук съществуват два различни срока, които често неправилно се смесват.

При претенция по режима на чл. 511 КЗ се прилага общият срок по чл. 496 КЗ.

Окончателното произнасяне по претенция по задължителна „Гражданска отговорност“ не може да бъде по-късно от три месеца от предявяването на претенцията.

Когато НББАЗ вече действа като Компенсационен орган по чл. 515–516 КЗ, срокът за неговото произнасяне е два месеца от предявяването на претенцията пред НББАЗ.

След изтичането на този срок върху платеното обезщетение законът предвижда законна лихва за забава до датата на плащането.

Следователно правилната последователност в една типична компенсационна процедура може да включва първо тримесечния срок за реакция на чуждия застраховател или неговия представител и след това отделния двумесечен срок за произнасяне на Компенсационния орган.

Кога може да се заведе дело срещу НББАЗ?

Не е препоръчително съдебният иск да бъде предявяван, преди да бъде проведена изискуемата извънсъдебна процедура.

При ПТП в България по чл. 511 КЗ увреденото лице може да пристъпи към съдебен иск, когато кореспондентът или НББАЗ не се произнесат в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, когато е постановен отказ или когато пострадалият не е съгласен с определения размер на обезщетението.

Особено важна е пасивната процесуална легитимация.

Чл. 513, ал. 1 КЗ предвижда, че при иск във връзка със събитие по чл. 511, ал. 1 или 2 НББАЗ е процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен когато искът е предявен срещу самия застраховател.

Кореспондентът на чуждия застраховател не е процесуално легитимиран по този иск.

При Компенсационния орган чл. 516, ал. 8 КЗ допуска съдебна претенция, когато НББАЗ не се произнесе в законовия двумесечен срок, откаже плащането или когато пострадалият не е съгласен с размера на определеното обезщетение.

Практиката на ВКС също подчертава, че НББАЗ не се превръща автоматично в длъжник като Компенсационен орган само защото пострадалият не е удовлетворен от отговора на чуждия застраховател.

Когато е налице своевременен мотивиран отговор при хипотеза, за която законът го изисква, трябва внимателно да се провери дали изобщо са налице предпоставките по чл. 515 КЗ за претенция срещу Компенсационния орган.

Какво обезщетение може да бъде претендирано?

При международно ПТП могат да възникнат както имуществени, така и неимуществени вреди –

1. щети по автомобила и друго имущество,
2. медицински разходи,
3. загуби вследствие на телесно увреждане,
4. обезщетение за болки и страдания
5. за вреди при смърт на близък, когато са налице съответните материалноправни предпоставки.

При трансграничните произшествия обаче не трябва автоматично да се приема, че размерът на обезщетението винаги се определя по българското право.

Регламент „Рим II“ – Регламент (ЕО) № 864/2007, установява като общо правило за непозволеното увреждане приложението на правото на държавата, в която е настъпила вредата, освен ако не е приложимо някое от предвидените изключения.

Чл. 18 от същия регламент урежда възможността за пряк иск срещу застрахователя, когато такова право се допуска от приложимото към деликта или към застрахователния договор право.

Следователно при сериозно международно ПТП анализът трябва да обхване не само КЗ, но и международната компетентност, приложимото материално право и правилата относно размера на обезщетението.

Има ли давност?

Правата по преките искове във връзка със застраховка „Гражданска отговорност“ по КЗ по принцип се погасяват с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, съгласно чл. 378, ал. 2 КЗ.

При международен казус обаче давността трябва да бъде проверена и през правилата за приложимо право, а не механично да се приема, че във всички случаи единствено българският петгодишен срок решава въпроса.

Най-честите грешки при претенция към НББАЗ

В практиката най-сериозните проблеми обикновено произтичат от объркване между НББАЗ и Гаранционния фонд, подаване на претенция срещу

1. неправилен адресат,
2. пропуск да се установи кореспондентът на чуждия застраховател,
3. непълни доказателства за механизма на ПТП,
4. липса на документи за размера на вредите
5. прибързано предявяване на съдебен иск преди да е изпълнена задължителната извънсъдебна процедура.

Също толкова важно е да не се смесват кореспондентът по системата „Зелена карта“, представителят за уреждане на претенции, НББАЗ като национално бюро, НББАЗ като Компенсационен орган и Гаранционният фонд. Те изпълняват различни функции и процесуалният ред зависи от конкретната фактическа хипотеза.

Как се подава претенцията до НББАЗ?

НББАЗ поддържа електронен формуляр за завеждане на претенции и посочва, че претенции и придружаващи документи могат да бъдат изпращани в централния офис на Бюрото

При значителни материални щети, телесни увреждания или смъртен случай подаването само на стандартен формуляр обикновено не е достатъчно за оптимална защита на интересите на пострадалия.

Необходимо е още при първоначалната претенция да бъдат ясно формулирани

1. основанието на отговорността,
2. механизмът на произшествието,
3. причинната връзка,
4. видът и размерът на претендираните вреди
5. доказателствата за тях.

Адвокат при обезщетение за ПТП от НББАЗ

Производството за обезщетение от НББАЗ при ПТП е особено чувствително към правилното определяне на приложимия правен режим.

При един случай претенцията трябва да се насочи към кореспондента на чуждия застраховател, при друг – непосредствено към НББАЗ, при трети – към Компенсационния орган, а при четвърти компетентен може да бъде Гаранционният фонд или самият чуждестранен застраховател.

Затова още преди подаване на претенцията следва да бъдат проверени

1. държавата на ПТП,
2. регистрацията
3. обичайното местонахождение на виновния автомобил,
4. валидността на „Гражданска отговорност“,
5. чуждият застраховател,
6. наличието на кореспондент или представител в България,
7. пребиваването на пострадалото лице
8. приложимото право.

При отказ, занижено обезщетение или липса на произнасяне в законовия срок може да бъде извършен анализ на основанията за съдебен иск срещу НББАЗ или другия надлежно легитимиран ответник, включително претенция за главницата, законната лихва и направените по делото разноски.

Ако сте пострадали при ПТП с чуждестранен автомобил или при произшествие извън България, изпратете документите по случая за предварителна правна проверка.

След установяване на застрахователя, кореспондента и приложимия режим може да бъде изготвена и предявена пълна застрахователна претенция, а при отказ или недостатъчно обезщетение – да се прецени последващата съдебна защита.