Tag Archive for: жалба срещу прокурорско постановление за прекратяване

Жалба прокурорско постановление

В практиката по наказателни дела все по-често се налага по една или друга причина да се изготви жалба прокурорско постановление.

В практиката по наказателни дела все по-често се налага да бъде изготвена жалба срещу прокурорско постановление, особено когато пострадалият счита, че прокуратурата неправилно е отказала да образува досъдебно производство, прекратила е разследването или е спряла наказателното производство.

Тези актове имат съществено значение, защото именно от тях зависи дали ще се стигне до реално разследване, привличане на обвиняем и съдебен процес.

От гледна точка на Наказателния кодекс, отправната точка е винаги една и съща: трябва да е налице престъпление по смисъла на закона.

Прокуратурата изрично разяснява, че престъпление е общественоопасно деяние — действие или бездействие — което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо, а всички престъпления са уредени в Наказателния кодекс.

Това означава, че всяка жалба срещу прокурорски отказ трябва да атакува именно извода, че липсват данни за съставомерно деяние, липсва авторство, липсва вина, липсва обществена опасност или че деянието изобщо не попада в хипотезите на НК.

Кога се стига до жалба прокурорско постановление?

Най-често това се случва в три основни хипотези:

Първо — когато прокурорът постанови отказ да се образува досъдебно производство.

Това става, когато след извършена проверка бъде прието, че липсват достатъчно данни за престъпление или че деянието се преследва по частен ред.

В този случай на подателя и пострадалия се изпраща препис от постановлението, а отказът подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура.

Второ — когато вече е имало образувано досъдебно производство, но прокурорът го прекрати.

Прокуратурата посочва, че това може да стане например когато деянието не съставлява престъпление, деецът е починал, настъпила е давност, има процесуална пречка или липсват достатъчно доказателства след изчерпване на възможностите за разследване.

В тази хипотеза законът допуска Жалба прокурорско постановление пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от съобщението.

Трето — когато наказателното производство бъде спряно, например поради неразкрит извършител, отсъствие на ключов свидетел, тежко заболяване на обвиняемия или друга процесуална пречка.

И тук е налице съдебен контрол, като съдът се произнася в закрито заседание с окончателно определение.

Какво означава това според НК ?

От практическа гледна точка жалбата прокурорско постановление не е просто процесуален документ.Жалба срещу прокурорско постановление

Тя е правен спор по въпроса дали описаните факти покриват състав на престъпление по НК.

Именно тук се намесва същинският наказателноправен анализ.

Когато прокуратурата отказва образуване на досъдебно производство, тя на практика заявява едно от следните:

  • че описаните факти не съставляват престъпление по НК;

  • че има данни за деяние, но то е от частен характер и не се преследва по общия ред;

  • че липсват достатъчно данни за авторство или за обективните и субективните признаци на състава;

  • че деянието е малозначително или не притежава изискуемата обществена опасност.

Ето защо една качествена жалба не бива да се изчерпва с твърдение, че „прокуратурата не е права“.

Необходимо е да се покаже точно кой престъпен състав от НК е приложим, кои негови елементи са налице и защо изводът на прокурора е необоснован или незаконосъобразен.

Това е съществената разлика между формална жалба и действително ефективна защита.

Престъпление от общ характер или от частен характер?

Това е един от най-важните въпроси в практиката.

Прокуратурата официално разяснява, че когато проверката установи, че деянието е от категорията на престъпленията, преследвани по частен ред, се постановява отказ за образуване на досъдебно производство.

В такава ситуация пострадалият следва да търси защита чрез частна тъжба, а не чрез настояване прокуратурата да води разследване по реда за престъпления от общ характер.

Затова при изготвяне на жалба срещу постановление за отказ трябва внимателно да се прецени дали прокурорът правилно е квалифицирал деянието като такова от частен характер.

Ако тази квалификация е погрешна, жалбата следва да изтъкне защо е налице престъпление от общ характер, налагащо намеса на държавното обвинение.

Срокове и ред за Жалба прокурорско постановление

При отказ да се образува досъдебно производство Прокуратурата на Република България разяснява, че отказът се обжалва пред по-горестоящата прокуратура.

Жалбата може да се подаде директно до нея или чрез прокуратурата, издала постановлението.

В разясненията на прокуратурата се посочва и кратък срок за произнасяне от горестоящия прокурор след изискване на преписката.

При прекратяване на досъдебното производство пострадалият, неговите наследници или ощетеното юридическо лице могат да обжалват пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от съобщението.

Същият 7-дневен срок е уреден и при спиране на наказателното производство.

Точно тук е важно да се направи разграничението, което често се бърка в интернет публикации:
не всяко прокурорско постановление се обжалва по един и същи ред. Видът на акта определя и компетентния орган, и средството за защита.

Какво трябва да съдържа Жалба срещу прокурорско постановление ?

Една добре подготвена жалба срещу прокурорско постановление следва да съдържа ясно и недвусмислено искане заЖалба срещу прокурорско постановление

  • отмяна на постановлението
  • връщане на преписката за допълнителна проверка или за продължаване на разследването.

Най-честите грешки на пострадалите

В практиката се срещат няколко повтарящи се грешки:

  1. Първата е да се изпрати емоционален, но правно празен текст, без конкретни факти и доказателства.
  2. Втората е да се настоява за наказателна отговорност по деяние, което всъщност има гражданскоправен характер.
  3. Третата е да се пропусне разликата между сигнал за престъпление, жалба срещу отказ, частна тъжба и жалба до съда срещу прекратяване или спиране.
  4. Четвъртата е да не се атакуват конкретните мотиви на прокурора, а само общо да се твърди, че актът е „неправилен“.

Защо адвокатската помощ е решаваща?

При жалба срещу прокурорско постановление адвокатът не просто оформя документ. Той извършва двойна проверка:

  • дали фактите покриват състав на престъпление по НК;

  • дали прокурорският акт е правилен по реда на НПК.

Именно съчетанието между материално наказателно право и процесуални правила решава изхода на спора.

В много случаи отказът на прокуратурата не се дължи на липса на престъпление, а на това, че в сигнала и в последващата жалба липсва достатъчно прецизно изложение на съставомерните признаци, причинната връзка, формата на вината и необходимите доказателствени източници.

Обжалването на прокурорско постановление е ключов инструмент за защита на правата на пострадалите от престъпления.

То има смисъл тогава, когато е изградено не върху общо недоволство, а върху ясен анализ защо описаното деяние представлява престъпление по Наказателния кодекс и защо постановлението е порочно по правилата на Наказателно-процесуалния кодекс.

Официалните разяснения на прокуратурата показват ясно разграничение: отказът за образуване на досъдебно производство се атакува пред по-горестоящата прокуратура, а постановленията за прекратяване и спиране подлежат на съдебен контрол в предвидените от закона срокове.

При подготовка на такава жалба е необходимо да се подхожда стратегически, доказателствено и прецизно, защото именно на този ранен етап често се решава дали изобщо ще се стигне до наказателно преследване.

За допълнителна информация и правна помощ:
тел. 0897 90 43 91
email: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява жалбата срещу прокурорско постановление?

Жалбата срещу прокурорско постановление е официален писмен документ, с който пострадалият или заинтересованото лице оспорва отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство. Тя се подава, когато лицето счита, че има достатъчно доказателства за извършено престъпление и желае по-нататъшно разследване.

Кой има право да подаде жалба срещу прокурорско постановление?

Жалбата може да бъде подадена от: Пострадалото лице (жертвата на престъплението); Законните представители на пострадалия (родители, настойници и попечители, ако е малолетен или непълнолетен); Юридически лица, ако престъплението е засегнало техните права и законни интереси.

В какъв срок трябва да се подаде жалбата?

Съгласно чл. 213 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), жалбата срещу постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство трябва да бъде подадена в 7-дневен срок от получаване на уведомлението за отказ.

До кого се подава жалбата?

Жалбата се подава до по-горестоящата прокуратура, която е задължена да преразгледа случая и да се произнесе по законосъобразността на постановлението на наблюдаващия прокурор.

Какво може да направи жалбоподателят, ако прокуратурата потвърди отказа?

Ако по-горестоящата прокуратура потвърди отказа, жалбоподателят може да обжалва решението пред съответния първоинстанционен съд. Съдът разглежда жалбата в закрито заседание и се произнася с окончателно определение.

Какви са шансовете за успех на жалбата?

Шансовете зависят от: Наличието на достатъчно доказателства; Допуснатите процесуални нарушения от страна на прокуратурата; Аргументацията и правната обосновка на жалбата. За по-добри шансове е препоръчително да се консултирате с адвокат.

Може ли да се представят нови доказателства при обжалването?

Да. Ако жалбоподателят разполага с нови доказателства или обстоятелства, които не са били разгледани първоначално, той може да ги представи като част от жалбата. Това може да увеличи шансовете за успешен изход.

Каква е ролята на адвоката при обжалването?

Адвокатът може да: Подготви жалбата, като изложи ясни и убедителни аргументи; Анализира и събере допълнителни доказателства; Представлява жалбоподателя пред прокуратурата или съда; Защити правата и интересите на жалбоподателя в хода на процедурата. За допълнителна информация или правна помощ, свържете се с адвокат на тел. 0897 90 43 91 или Email: office@lawyer-bulgaria.bg.

Сключване Споразумение с прокуратурата

Напоследък все повече клиенти се обръщат към нас за Сключване Споразумение с прокуратурата.

Сключването на споразумение с прокуратурата е специален процесуален ред за окончателно решаване на наказателното дело без провеждане на пълно съдебно следствие.

Обвиняемият приема фактите по обвинението, признава виновното си поведение и се съгласява с конкретна правна квалификация и наказание, договорени между прокурора и защитника.

Споразумението не е неформална уговорка и не представлява обикновено „признаване на вина“.

То трябва да бъде изготвено писмено, подписано от прокурора, защитника и обвиняемия и задължително одобрено от компетентния съд.

След съдебното одобрение споразумението има последиците на влязла в сила присъда.

Институтът може да осигури по-бързо приключване на производството и по-благоприятно наказателноправно третиране, но крие и значителни рискове.

След одобряването обвиняемият вече не може да поиска делото да бъде разгледано по общия ред само защото е променил решението си.

Какво представлява споразумението по чл. 381 НПК?

След приключване на разследването прокурорът или защитникът могат да предложат изготвянето на споразумение за решаване на делото.

Когато обвиняемият няма упълномощен адвокат, съдът назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда условията на споразумението.

Участието на защитник е задължително.

Споразумението представлява компромис между обвинението и защитата:

  • обвиняемият признава извършването на деянието и своята вина;
  • отказва се от разглеждане на делото по общия съдебен ред;
  • прокурорът приема конкретно договорено наказание;
  • съдът проверява дали договореното решение съответства на закона и морала.

От договорния характер на процедурата следва, че обвиняемият може да предложи споразумение, но не може едностранно да задължи прокурора да го приеме.

Необходимо е действително съгласие между държавното обвинение, защитника и обвиняемия.

За кои престъпления не се допуска споразумение?

Чл. 381, ал. 2 НПК изключва споразумението за определени категории тежки умишлени престъпления, изрично посочени в Особената част на Наказателния кодекс.

Сред тях попадат престъпления от определени раздели на главите за

  1. престъпленията против Републиката,
  2. убийствата,
  3. разврата,
  4. престъпленията против държавните органи,
  5. престъпленията против отбранителната способност,
  6. военните престъпления
  7. престъпленията против мира и човечеството.Сключване Споразумение с прокуратурата

Споразумение не се допуска и за всяко престъпление, с което е причинена смърт, независимо от конкретната правна квалификация.

Преди започване на преговори защитата трябва да провери не само номера на текста от НК, но и:

  • дали обвинението е за тежко умишлено престъпление;
  • в кой раздел на Особената част се намира съставът;
  • дали са настъпили смърт или имуществени вреди;
  • дали обвинението включва няколко престъпления;
  • дали има съучастници или заинтересовано юридическо лице.

Трябва ли имуществените вреди да бъдат възстановени?

Когато от престъплението са причинени имуществени вреди, споразумение може да бъде одобрено само след тяхното възстановяване или обезпечаване.

Не е задължително във всички случаи сумата вече да е окончателно платена, ако е учредено годно обезпечение, което реално защитава вземането на пострадалия.

Следователно наличието на пострадал или възможността той да предяви граждански иск не забраняват автоматично споразумението.

Решаващият въпрос за допустимостта е дали причинените имуществени вреди са възстановени или надлежно обезпечени.

Неимуществените вреди — болки, страдания, страх, психически дискомфорт или накърнено достойнство — не са включени в предварителното условие на чл. 381, ал. 3 НПК.

След одобряване на споразумението пострадалият или неговите наследници се уведомяват, че могат да предявят иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.

Какво трябва да съдържа споразумението?

Споразумението се изготвя писмено и трябва да съдържа ясно и недвусмислено съгласие най-малко по следните въпроси:

  1. Извършено ли е конкретното деяние.
  2. Извършено ли е от обвиняемия.
  3. Действал ли е обвиняемият виновно.
  4. Съставлява ли деянието престъпление.
  5. Каква е правилната правна квалификация.
  6. Какви са видът и размерът на наказанието.
  7. Какъв е първоначалният режим, когато се налага ефективно лишаване от свобода.
  8. Какво следва да се случи с веществените доказателства.
  9. Кой трябва да заплати разноските по производството.
  10. Какви други последици следват от условното осъждане или от участието на непълнолетен обвиняем.

Обвиняемият подписва документа само след като декларира, че е съгласен с неговото съдържание и се отказва от разглеждане на делото по общия ред.

Подписването не трябва да бъде формално.

Обвиняемият трябва да разбира фактите, правната квалификация, наказанието и всички преки правни последици.

Как протича процедурата пред съда?

След изготвянето прокурорът внася споразумението заедно с материалите по делото в съответния първоинстанционен съд.

Съдът следва да насрочи делото в седемдневен срок и го разглежда еднолично с участието на:Сключване Споразумение с прокуратурата

  • прокурора;
  • защитника;
  • обвиняемия.

В съдебното заседание съдът лично проверява дали обвиняемият:

  • разбира обвинението;
  • признава ли се за виновен;
  • разбира последиците на споразумението;
  • съгласен ли е с тези последици;
  • подписал ли е доброволно документа.

Съдът може да предложи промени в споразумението. Те се обсъждат от прокурора и защитника, а обвиняемият се изслушва последен.

Окончателният текст се вписва в съдебния протокол и отново се подписва от страните.

Може ли съдът да откаже да одобри споразумението?

Съдът одобрява споразумението само когато то не противоречи на закона и морала.

Съдът не е нотариус на постигнатата договореност и не е длъжен механично да потвърди предложеното наказание.

Съдебната проверка обхваща по-специално:

  • има ли фактическа основа за признатото престъпление;
  • правилна ли е правната квалификация;
  • допустимо ли е споразумение за конкретния състав;
  • възстановени или обезпечени ли са имуществените вреди;
  • законосъобразни ли са наказанията;
  • правилно ли е приложен чл. 55 НК;
  • отчетени ли са предходните осъждания;
  • доброволно и информирано ли е съгласието;
  • засегнати ли са права на други участници в производството.

Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора.

Направеното от обвиняемия самопризнание в процедурата по споразумението няма доказателствена стойност в последващото производство.

Може ли наказанието да бъде под законовия минимум?

Една от най-съществените особености на споразумението е възможността страните да определят наказание при условията на чл. 55 НК, дори когато не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Това изрично изключение е предвидено в чл. 381, ал. 4 НПК.

При обичайното прилагане на чл. 55 НК наказание под минималния размер се допуска, когато са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и дори най-лекото предвидено наказание би било несъразмерно тежко.

При споразумението законът позволява този по-благоприятен режим да бъде договорен и без стандартните материалноправни предпоставки.

Това не означава, че обвиняемият има гарантирано право на минимално или символично наказание.

Прокурорът и съдът отчитат:Сключване Споразумение с прокуратурата

  • тежестта на престъплението;
  • начина на извършването му;
  • размера на вредите;
  • поведението след деянието;
  • съдействието при разследването;
  • възстановяването на вредите;
  • съдебното минало;
  • риска от повторно престъпление;
  • специалните и генералните цели на наказанието.

Винаги ли наказанието е условно?

Не. Условното осъждане по чл. 66 НК не е автоматична последица от споразумението.

Изпълнението на наказанието може да бъде отложено, когато е определено лишаване от свобода до три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът прецени, че за поправянето му не е необходимо ефективно изтърпяване.

Изпитателният срок е между три и пет години.

Преди приемането на условно наказание трябва да бъде проверено дали обвиняемият има:

  • предходни осъждания;
  • неприключила реабилитация;
  • действащ изпитателен срок;
  • друго висящо наказателно производство;
  • предходно отложено наказание, което може да бъде приведено в изпълнение.

Когато новото престъпление е извършено в изпитателния срок, одобряването на ново споразумение може да доведе и до изтърпяване на предишното отложено наказание. НПК изрично задължава съда да се произнесе по този въпрос.

Споразумение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК

След измененията от 2023 г. законът допуска и отделна форма на споразумение, когато са налице условията на чл. 78а НК.

В този случай обвиняемият се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание.

Споразумението може да предвиди глоба под минималния размер по чл. 78а, ал. 1 НК и да не бъде наложено предвиденото кумулативно административно наказание.

Процедурата е уредена в чл. 375а НПК и може да се приложи както след приключване на разследването, така и след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.

За стандартното прилагане на чл. 78а НК се изисква едновременно:

  • предвиденото наказание да е в установените от закона граници;
  • деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер;
  • да не е освобождаван по този ред;
  • имуществените вреди да са възстановени.

Тази процедура не трябва да се смесва с осъдителното споразумение по чл. 381 НПК.

При чл. 375а НПК се налага административна санкция след освобождаване от наказателна отговорност, а при класическото споразумение се определя наказание за извършено престъпление.

Какви са последиците от одобреното споразумение?

Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Това означава, че:Сключване Споразумение с прокуратурата

  • наказателното производство приключва окончателно;
  • лицето се счита осъдено за признатото престъпление;
  • договореното наказание подлежи на изпълнение;
  • могат да настъпят последици при бъдещо престъпление;
  • могат да бъдат приведени в изпълнение предходни условни наказания;
  • разрешават се въпросите за веществените доказателства и разноските;
  • определението не подлежи на обикновено въззивно или касационно обжалване.

Затова твърдението, че споразумението е начин делото да приключи „без присъда“, е юридически неправилно.

То спестява разглеждането по общия ред, но съдебно одобреният резултат е равностоен по последици на влязла в сила присъда.

Може ли споразумението да бъде сключено след започване на съдебното дело?

Да. Първоинстанционният съд може да одобри споразумение, постигнато след образуване на съдебното производство, но само преди приключване на съдебното следствие.

В тази фаза законът предвижда съгласие на всички относими страни по конкретното обвинение.

Когато споразумението е постигнато само с един от няколко подсъдими или само за част от обвиненията, произнасянето се извършва от друг съдебен състав.

Основният състав продължава разглеждането на делото спрямо останалите подсъдими или обвинения след произнасянето по споразумението.

Важно тълкувателно решение на ВКС от 2026 г.

С Тълкувателно решение от 27 май 2026 г. Общото събрание на наказателната колегия на ВКС прие, че при обвинение за съвместна престъпна дейност не е необходимо съгласието на всички останали подсъдими и техните защитници, за да бъде одобрено споразумение с един или с някои от подсъдимите.

Споразумението с един подсъдим не установява автоматично вината на останалите.

Отговорността е лична и делото срещу другите подсъдими трябва да бъде решено въз основа на доказателствата, събрани и проверени в производството срещу тях.

Каква е разликата между споразумение и съкратено съдебно следствие?

Двете процедури често се смесват, но са съществено различни.

При споразумението:

Наказанието се договаря между прокурора и защитата. Допуска се прилагане на чл. 55 НК и без обичайните предпоставки.

След одобряване делото приключва веднага.

При съкратеното съдебно следствие:

Подсъдимият признава фактите от обвинителния акт и се отказва от събиране на доказателства за тях.

Съдът сам определя наказанието и при осъдителна присъда намалява определеното лишаване от свобода с една трета по чл. 58а НК.

При споразумението няма гарантирано математическо намаление с една трета.Сключване Споразумение с прокуратурата

Резултатът зависи от договорените параметри и съдебното одобрение.

Поради това защитата трябва предварително да сравни очаквания резултат при:

  • разглеждане по общия ред;
  • съкратено съдебно следствие;
  • споразумение;
  • освобождаване по чл. 78а НК;
  • евентуално прекратяване или оправдаване.

Може ли одобреното споразумение да бъде отменено?

Определението, с което съдът одобрява споразумението, е окончателно и не подлежи на обикновено обжалване.

Законът допуска единствено извънреден контрол чрез възобновяване на наказателното производство, когато са налице изрично установените основания по глава тридесет и трета НПК.

Осъденият може да поиска възобновяване при съществени нарушения на материалния закон, процесуалните правила или явна несправедливост на наказанието в приложимите хипотези. Искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК се подава в шестмесечен срок от влизането в сила на акта.

Компетентен е съответният апелативен съд или ВКС според съда, постановил акта.

Възобновяването не е „втора жалба“. Не са достатъчни съжалението, промяната на намерението или общото твърдение, че наказанието вече изглежда неблагоприятно.

Необходимо е да бъде установено конкретно съществено нарушение.

Права на обвиняем, който не владее български език

След измененията на НПК, обнародвани в Държавен вестник, бр. 59 от 30 юни 2026 г., правото на превод е допълнително конкретизирано.

Обвиняемият, който не владее български език, има право на устен превод в наказателното производство и на писмен превод на одобреното споразумение и определението по чл. 382, ал. 7 НПК.

Отказът от писмен превод трябва да бъде информиран и не може да води до нарушаване на процесуалните права.

При чужд гражданин защитата трябва да провери не само непосредственото наказание, но и възможните последици за:

  • пребиваването в България;Сключване Споразумение с прокуратурата
  • разрешението за работа;
  • международното пътуване;
  • признаването на осъждането в друга държава;
  • европейски или международни производства;
  • професионални лицензи и разрешителни.

Кога споразумението може да бъде неблагоприятно?

Бързото приключване на делото не винаги е най-добрата защита. Споразумението може да се окаже неблагоприятно, когато:

  • доказателствата срещу обвиняемия са недостатъчни или противоречиви;
  • правната квалификация е неправилна или прекомерно тежка;
  • обвинението не съдържа всички необходими факти;
  • не са отчетени основания за прекратяване;
  • има възможност за оправдателна присъда;
  • договорено е ненужно допълнително наказание;
  • не е проверено съдебното минало;
  • съществува риск от активиране на предходна условна присъда;
  • имуществените вреди са неправилно изчислени;
  • обвиняемият не разбира последиците за съдимостта, професията или пребиваването си.

Основният въпрос не е дали прокуратурата предлага „по-ниско наказание“, а дали договореният резултат е по-благоприятен от реалистичния резултат при пълно съдебно разглеждане.

Как адвокатът защитава обвиняемия при преговорите?

Ефективната защита започва преди подписването.

Наказателният адвокат трябва да извърши пълен анализ на доказателствата и да преговаря не само за размера на основното наказание, но и за всички съпътстващи последици.

Правната работа обичайно включва:

  • проверка на законосъобразността на обвинението;
  • анализ на доказателствата и процесуалните нарушения;
  • оценка на вероятния съдебен резултат;
  • проверка на съдимостта и реабилитацията;
  • установяване на точния размер на вредите;
  • подготовка на доказателства за смекчаващи обстоятелства;
  • договаряне на основните и допълнителните наказания;
  • проверка за приложимост на чл. 55, чл. 66 или чл. 78а НК;
  • разясняване на последиците преди окончателното съгласие.

Сключването на споразумение с прокуратурата може да доведе до значително по-благоприятно наказание и бързо приключване на наказателното производство.

То обаче включва признаване на вина, отказ от съдебно разглеждане по общия ред и окончателни последици, равностойни на влязла в сила присъда.

Преди подписването трябва да бъдат анализирани доказателствата, правната квалификация, съдебното минало, имуществените вреди, възможността за условно осъждане, приложението на чл. 55 или чл. 78а НК и рискът от активиране на предходно наказание.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна защита при досъдебни и съдебни наказателни производства, водене на преговори с прокуратурата, изготвяне и проверка на споразумения по чл. 381 НПК и защита при искания за възобновяване на наказателни дела.

Мога ли сам да поискам споразумение с прокуратурата?

Защитникът може да направи предложение, но прокурорът не е длъжен да го приеме. Споразумението предполага съгласие между обвинението и защитата.

Може ли споразумение да бъде сключено без адвокат?

Не. Участието на защитник е задължително. Когато обвиняемият няма избран адвокат, съдът му назначава такъв.

Може ли наказанието да бъде под минималния размер?

Да. Чл. 381, ал. 4 НПК позволява прилагане на чл. 55 НК и без наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

Задължително ли е наказанието да бъде условно?

Не. Условното осъждане зависи от размера на наказанието, съдебното минало и преценката дали ефективното изтърпяване е необходимо.

Споразумението означава ли, че лицето не е осъдено?

Не. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Изключение представлява отделната процедура по чл. 375а НПК във връзка с чл. 78а НК, при която лицето се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание.

Може ли да има споразумение, ако вредите не са платени?

Имуществените вреди трябва да бъдат възстановени или обезпечени. Без изпълнение на това условие споразумението е недопустимо.

Може ли пострадалият да претендира обезщетение след споразумението?

Да. Пострадалият може да предяви отделен граждански иск за неимуществените вреди. За имуществените вреди законът изисква предварително възстановяване или обезпечаване.

Може ли споразумението да бъде обжалвано?

Не по обичайния въззивен или касационен ред. При ограничени законови основания може да бъде поискано възобновяване на наказателното дело.

Може ли споразумение да се сключи след началото на съдебния процес?

Да, но само преди приключване на съдебното следствие пред първата инстанция.

Обжалване на постановление за прекратяване 

Когато лисват предпоставки за повдигане на държавно обвинение пред съд, прокурорът издава Постановление което подлежи на обжалване на постановление за прекратяване.

В наказателното производство това Постановление за прекратяване е израз на неговия отказ да състави и внесе в съда обвинителен акт.

В определени случаи по вече образувано досъдебно производство, наблюдаващият прокурор може да реши, че са налице законовите основания за неговото прекратяване.

Това са случаи в практиката, когато е преценил след извършване на разследването, че деянието не е престъпление, че е изтекла предвидената в Наказателния кодекс давност за съответното престъпление, или че липсват достатъчно конкретни доказателства за извършеното престъпление.

Основания за прекратяване на наказателното производствоОбжалване на постановление за прекратяване 

Като отказва да състави обвинителен акт, държавният обвинител може да се позове на две категории основания:

Най-често това са т.нар. общите прекратителни основания по чл. 24, ал. 1 НПК

Те се отнасят до липса на наказателно-правно отношение (деянието не съставлява престъпление или деецът е вече починал);

Основанията за прекратяване са:

  • деянието не съставлява престъпление;
  • деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
  • наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
  • деецът е починал;
  • след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
  • спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
  • в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора;
  • деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
  • в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;
  • по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;
  • деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон;
  • липса на достатъчно доказателства – обвинението винаги трябва да се базира на достатъчно доказателства

В случай, че липсват достатъчно доказателства значи обвинението е необосновано и прокурорът ще прекрати наказателното производство

В ситуацията, в която Районният прокурор е убеден, че разследващият орган е положил всички усилия за събиране и проверка на доказателствения материал всички действия ще бъдат приети.

В този случай копие от постановлението за прекратяване се изпраща на обвиняемия и на пострадалия или на неговите наследници

На обжалване подлежи и постановлението до юридическото лице, което е пострадало.

Всички тези страни могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от съобщението.

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК право да подаде жалба срещу прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство.

Когато се сложи край на наказателното производство, следва да са решени въпросите заОбжалване на постановление за прекратяване 

  1. Веществените доказателства, събрани по делото;
  2. Отмяната на мерките за неотклонение наложени на заподозрените
  3. Наложените мерки за обезпечаване на гражданския искове
  4. Наложените мерки за неотклонение на лицата, след края на процеса

По същите тези въпроси се произнася съдията-докладчик, когато прекратява наказателното производство

За прекратяването следва да се произнесе и съдът във всички съдебни инстанции

а) Произнасяне по веществените доказателства.

б) Отмяна на мярката за неотклонение.

в) Отмяна на мярката за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията.

Право на това имат следните лица 

А/ обвиняемият

Б/ неговия защитник

В/ пострадалият /неговите наследници/ увреденото юридическо лице.

Жалбата следва да се адресира до съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от съобщаването за издаденото постановление.

Съдът разглежда жалбата в закрито заседание в едномесечен срок от постъпването и. Това съдебно произнасяне също подлежи на обжалване с въззивна жалба до горестоящия съд.

Когато липсват предпоставки за повдигане на обвинение пред съда, прокурорът прекратява наказателното производство.