Възражение против Акт за установяване на административно нарушение Archives

Tag Archive for: Възражение против Акт за установяване на административно нарушение

Обжалване наказателно постановление

С наказателните постановления се налагат административни наказания, след които се стига до обжалване наказателно постановление

Обжалването на наказателно постановление се извършва в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез административнонаказващия орган, издал постановлението, до компетентния районен съд по мястото, където нарушението е извършено или довършено.

Пропускането на този срок може да доведе до влизане на наказателното постановление в сила, независимо дали наложеното наказание е неправилно, прекомерно или постановлението е издадено при съществени нарушения на закона.

Поради това всяко получено наказателно постановление трябва да бъде проверено незабавно както от фактическа, така и от правна страна.

Проверката следва да обхване:

кой орган е издал наказателното постановление;
имал ли е органът материална и териториална компетентност;
спазени ли са сроковете по Закона за административните нарушения и наказания;
описано ли е точно твърдяното нарушение;
посочени ли са правилните правни норми;
събрани ли са достатъчно доказателства;
установена ли е самоличността на действителния нарушител;
доказана ли е вината на физическото лице;
индивидуализирано ли е правилно наказанието;
налице ли е маловажен случай;
нарушено ли е правото на защита.

Какво представлява наказателното постановление?

Наказателното постановление е акт на административнонаказващ орган, с който се установява административно нарушение и се налага предвидената в закона административна санкция.

То се издава въз основа на административнонаказателна преписка, която обичайно започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение – АУАН.

АУАН и наказателното постановление са различни актове.

АУАН поставя началото на административнонаказателното производство и формулира фактическото обвинение. Наказателното постановление е актът, с който административният орган налага наказанието или имуществената санкция.

Административнонаказващият орган може да издаде наказателно постановление само когато установи по несъмнен начин:

че е извършено конкретно административно нарушение;
самоличността на лицето, което го е извършило;
вината на нарушителя, когато се търси лична административнонаказателна отговорност;
приложимата санкционна разпоредба;
липсата на основания за прекратяване на производството или за прилагане на маловажен случай.

Самият факт, че е съставен АУАН, не означава, че нарушението е доказано.

Какви наказания могат да бъдат наложени?

За административни нарушения законът предвижда различни административни наказания, сред които:

обществено порицание;
глоба;
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
безвъзмезден труд в полза на обществото в предвидените от закона случаи.

На юридическите лица и едноличните търговци може да бъде наложена имуществена санкция при неизпълнение на задължения към държавата или общината, когато това е предвидено в съответния специален закон.

Наред с наказанието могат да бъдат постановени и други неблагоприятни последици:

отнемане на вещи в полза на държавата;
разпореждане с веществени доказателства;
присъждане на обезщетение;
отнемане на контролни точки;
временно лишаване от право на управление на моторно превозно средство;
други последици, предвидени в специален закон.

Важно е да се прави разлика между административно наказание и принудителна административна мярка.

Например временното отнемане на свидетелство за управление със заповед за прилагане на принудителна административна мярка е отделен административен акт. Обжалването на наказателното постановление не води автоматично до отмяна или спиране на отделно издадената заповед.

Кои наказателни постановления могат да бъдат обжалвани?

На съдебен контрол могат да бъдат подлагани наказателни постановления, издадени от различни държавни и общински органи, включително:

МВР и сектор „Пътна полиция“;
Националната агенция за приходите;
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“;
регионалните здравни инспекции;
Комисията за защита на потребителите;
Агенция „Митници“;
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;
общински органи;
контролни органи в областта на строителството;
екологични и земеделски контролни органи;
други административни органи, оправомощени със закон.

Често се обжалват наказателни постановления за:

превишена скорост;
използване на мобилен телефон при управление;
управление без необходимите документи;
нарушения при пътнотранспортно произшествие;
управление след употреба на алкохол или наркотични вещества;
отказ за извършване на проверка;
управление без валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
нарушение на режима за пътни такси;
неправилно паркиране;
управление на нерегистрирано или служебно дерегистрирано МПС;
управление в период на лишаване от право;
нарушения на трудовото законодателство;
данъчни и осигурителни нарушения;
нарушения на потребителското законодателство;
нарушения на общински наредби.

Не всяка санкция за нарушение на Закона за движението по пътищата се налага с наказателно постановление. За някои нарушения се издава фиш или електронен фиш, за които могат да действат специални правила.

Каква е разликата между АУАН и наказателно постановление?

Акт за установяване на административно нарушение

АУАН е документът, с който контролният орган описва твърдяното нарушение.

В него трябва да бъдат посочени най-малко:

самоличността на актосъставителя;
самоличността на нарушителя;
датата и мястото на нарушението;
точно описание на деянието;
обстоятелствата, при които е извършено;
нарушените правни разпоредби;
доказателствата и свидетелите;
обясненията и възраженията на нарушителя.

АУАН има обвинителна и констативна функция, но сам по себе си не налага окончателното административно наказание.

Наказателно постановление

Наказателното постановление съдържа окончателното произнасяне на административнонаказващия орган.

То трябва да посочва:

органа, който го издава;
номера и датата на постановлението;
данните на нарушителя;
конкретното нарушение;
датата и мястото на извършването му;
доказателствата;
нарушените правни норми;
санкционната разпоредба;
вида и размера на наказанието;
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства;
реда и срока за обжалване.

Липсата или неясното посочване на съществен реквизит може да представлява основание за отмяна, когато ограничава правото на защита или не позволява да се установи за какво точно нарушение е санкционирано лицето.

Може ли АУАН да се обжалва пред съд?

По общото правило АУАН не подлежи на самостоятелно обжалване пред съда.

Срещу него могат да се направят възражения:

непосредствено при съставянето му;
писмено в 7-дневен срок от подписването му.

Възражението се адресира до компетентния административнонаказващ орган.

В него могат да бъдат изложени:

фактически възражения;
възражения относно самоличността на нарушителя;
липса на вина;
неправилно описание на деянието;
липса на нарушение;
изтекли срокове;
некомпетентност на актосъставителя;
доказателствени искания;
искане за прилагане на чл. 28 ЗАНН;
искане производството да бъде прекратено.

Когато във възражението са посочени писмени или веществени доказателства, административният орган трябва да ги събере служебно, доколкото това е възможно.

Неподаването на възражение срещу АУАН не лишава нарушителя от правото впоследствие да обжалва наказателното постановление.

Какъв е срокът за обжалване на наказателно постановление?

Наказателното постановление се обжалва в 14-дневен срок от неговото надлежно връчване.

Срокът започва да тече от деня, следващ датата на връчването.

Ако последният ден е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

От решаващо значение е да се установи:

на коя дата е връчено постановлението;
на кого е връчено;
по какъв начин е извършено връчването;
подписана ли е разписка;
използвано ли е електронно връчване;
извършено ли е формално отбелязване, че лицето не е намерено;
бил ли е известен друг актуален адрес на органа;
спазени ли са специалните правила за връчване.

Ненадлежното връчване може да означава, че срокът за обжалване изобщо не е започнал да тече.

Къде се подава жалбата?

Жалбата се адресира до компетентния районен съд, но се подава чрез органа, който е издал наказателното постановление.

Пример:

ДО РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА
ЧРЕЗ НАЧАЛНИКА НА СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ – ВАРНА

Административнонаказващият орган трябва да изпрати жалбата, цялата административна преписка и доказателствата на районния съд.

Подаването директно до съда не е препоръчително, тъй като законовият ред предвижда жалбата да премине чрез наказващия орган.

Кой районен съд е компетентен?

Компетентен е районният съд, в чийто район е извършено или довършено административното нарушение.

Когато нарушението е извършено в чужбина, компетентен е Софийският районен съд.

При продължени, дистанционно извършени, електронни или формални нарушения въпросът за местната подсъдност може да изисква отделна правна преценка според изпълнителното деяние и специалния закон.

Какво трябва да съдържа жалбата?

Добре изготвената жалба срещу наказателно постановление трябва да съдържа:

компетентния съд;
административнонаказващия орган;
данните на жалбоподателя;
номера и датата на наказателното постановление;
датата на връчването му;
изявление, че постановлението се обжалва;
фактическите възражения;
правните основания за отмяна;
конкретните доказателствени искания;
искане за разпит на свидетели;
искане за изискване на документи или записи;
искане за експертиза, когато е необходима;
искане за отмяна или изменение;
искане за присъждане на разноските;
подпис и приложения.

Жалбата не трябва да се ограничава до общо твърдение, че постановлението е „незаконосъобразно“.

Необходимо е да се анализират както самото наказателно постановление, така и:

АУАН;
заповедите за компетентност;
протоколите от проверки;
снимките и видеозаписите;
справките от информационни системи;
техническите характеристики на използваните средства;
свидетелските показания;
писмените обяснения;
датите на всички процесуални действия.

Основни основания за отмяна на наказателно постановление

1. Наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган

Компетентността е основна предпоставка за законосъобразността на постановлението.

Следва да се провери:

кой орган е посочен в специалния закон;
има ли валидна заповед за делегиране на правомощия;
действала ли е заповедта към датата на издаване;
обхваща ли конкретния вид нарушение;
обхваща ли съответната територия.

Липсата на материална компетентност е особено тежък порок.

2. АУАН е съставен от некомпетентно лице

Актосъставителят трябва да е изрично оправомощен да установява съответния вид нарушение.

Обстоятелството, че лицето работи в определена администрация, не е достатъчно само по себе си.

3. Изтекли са сроковете по ЗАНН

По общото правило АУАН трябва да бъде съставен в срок до три месеца от откриване на нарушителя и не по-късно от една година от извършване на нарушението.

За определени категории нарушения законът предвижда специални и по-дълги срокове.

Образуваното производство по общото правило се прекратява, ако наказателното постановление не е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН.

Всеки срок трябва да бъде изчислен според точния вид нарушение и приложимия специален закон.

4. Нарушението не е описано точно

Наказателното постановление трябва да съдържа ясно, пълно и конкретно описание на деянието.

Не е достатъчно механично да бъде възпроизведен текстът на законовата разпоредба.

Трябва да бъдат посочени факти, от които да се разбира:

какво точно е направило или не е направило лицето;
кога;
къде;
по какъв начин;
при какви обстоятелства;
кое задължение е нарушено;
с какви доказателства се установява нарушението.

Неясното обвинение ограничава възможността за ефективна защита.

5. Има несъответствие между АУАН и наказателното постановление

Наказателното постановление не може да въвежда изцяло нови факти, ново изпълнително деяние или различни съществени обстоятелства, които не са били предявени с АУАН.

Недопустимо е чрез наказателното постановление да бъде разширяван фактическият обхват на обвинението.

Не всяка разлика води автоматично до отмяна. Решаващо е дали е променено съществено обвинението и дали е ограничено правото на защита.

6. Посочена е неправилна правна квалификация

Фактите трябва да изпълват всички признаци на посочения състав на административно нарушение.

Необходимо е да има разграничение между:

нарушената материалноправна норма;
нормата, която установява задължението;
санкционната разпоредба;
евентуалните квалифициращи признаци;
повторност или системност;
специален и общ състав.

Съдът може при определени условия да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само без съществено изменение на фактическите обстоятелства.

7. Липсват достатъчно доказателства

АУАН няма предварително определена и необорима доказателствена сила.

Органът трябва да докаже твърдяното нарушение с допустими, относими и достоверни доказателства.

При противоречиви показания, липсващи документи, неясни снимки, непълни технически данни или недоказана връзка между лицето и нарушението постановлението може да бъде отменено.

Предположенията не могат да заместят доказването.

8. Не е доказана вината на физическото лице

Административното нарушение по принцип трябва да бъде извършено виновно – умишлено или по непредпазливост.

Вината не може да бъде презюмирана само от настъпването на определен резултат.

Органът трябва да установи факти, от които може да се направи обоснован извод за конкретната форма на вина.

При имуществените санкции на юридически лица режимът е различен и обичайно не се изследва вина по начина, приложим към физическите лица.

9. Нарушено е правото на защита

Съществено нарушение може да е налице, когато:

АУАН не е предявен;
лицето не е уведомено за производството;
не му е дадена възможност да изложи възражения;
доказателствените му искания не са разгледани;
не е запознато с материалите;
обвинението е неясно;
санкцията е основана на неизвестни или непредявени доказателства;
преводът за чужденец е липсвал или е бил неадекватен;
постановлението е връчено по неправилен ред.

Не всяко формално нарушение е достатъчно за отмяна. То трябва да бъде съществено и да е ограничило възможността за защита или да е повлияло върху законосъобразността на акта.

10. Наказанието не е индивидуализирано

При определяне на наказанието трябва да бъдат обсъдени:

тежестта на нарушението;
конкретните вредни последици;
подбудите;
смекчаващите обстоятелства;
отегчаващите обстоятелства;
поведението след нарушението;
предходните нарушения, когато имат правно значение;
имущественото състояние при налагане на глоба.

Налагането на максимална или завишена санкция без конкретни мотиви може да обоснове изменение на наказателното постановление.

11. Налице е маловажен случай

При по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи от същия вид може да бъде приложен чл. 28 ЗАНН.

Преценяват се:

липсата или незначителността на вредните последици;
начинът на извършване;
еднократният характер;
поведението на нарушителя;
незабавното отстраняване на нарушението;
конкретните смекчаващи обстоятелства.

При маловажен случай наказващият орган не налага наказание, а издава писмено предупреждение.

Районният съд също може да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя.

Маловажният случай не се прилага за определени нарушения, включително за нарушения, свързани с безопасността на транспорта, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.

12. Лицето е наказано два пъти за едно и също нарушение

Никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което вече има влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение.

Необходимо е да се сравнят:

извършителят;
времето;
мястото;
деянието;
защитеният обществен интерес;
фактическите елементи на двете производства.

13. Не е установен действителният нарушител

Особено при нарушения по Закона за движението по пътищата трябва да се установи кой е управлявал автомобила, освен когато специалният закон предвижда отговорност на собственика или специална процедура за посочване на водача.

Собствеността върху автомобила не винаги доказва кой е извършил нарушението.

Има ли значение отказът да се подпише АУАН?

Отказът да се подпише АУАН не води автоматично до неговата недействителност.

Отказът може да бъде удостоверен с подпис на свидетел.

Въпреки това трябва да се провери дали:

актът действително е бил предявен;
лицето е имало възможност да се запознае със съдържанието му;
отказът е удостоверен надлежно;
посоченият свидетел действително е присъствал;
препис от акта е връчен.

Подписът върху АУАН не представлява признание на нарушението. Той удостоверява предявяването и получаването на документа.

Може ли АУАН да бъде съставен в отсъствие?

АУАН може да бъде съставен в отсъствие само при наличието на законовите предпоставки.

Трябва да се провери дали лицето:

е било известно, но не е могло да бъде намерено;
е било надлежно поканено;
не се е явило за съставяне на акта;
е получило впоследствие възможност да се запознае с него и да възрази.

Формалното твърдение, че нарушителят не е присъствал, не освобождава органа от задължението да спази процедурата.

Как протича делото пред районния съд?

След получаване на преписката районният съд образува административнонаказателно дело.

Съдът:

проверява допустимостта и срока на жалбата;
призовава страните;
изисква цялата административна преписка;
разпитва свидетели;
приема писмени и веществени доказателства;
може да назначи експертиза;
проверява компетентността на органите;
проверява спазването на процесуалните срокове;
анализира материалния закон;
преценява вида и размера на наказанието.

Съдът не е ограничен единствено от възраженията, изложени в жалбата. Той извършва цялостна проверка на законосъобразността на наказателното постановление.

Въпреки това подробната и професионално аргументирана жалба е важна, защото насочва вниманието към конкретните пороци и своевременно формулира доказателствените искания.

Какво може да реши районният съд?

Районният съд може да:

отмени наказателното постановление изцяло;
отмени постановлението частично;
отмени постановлението и прекрати производството;
отмени постановлението и приложи предупреждение за маловажен случай;
измени правната квалификация при законовите предпоставки;
намали размера на наказанието;
намали имуществената санкция;
потвърди наказателното постановление.

Съдът не следва да влошава положението на жалбоподателя извън предвидените от закона случаи и заявените от останалите страни искания.

Може ли решението на районния съд да се обжалва?

Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред съответния административен съд.

Касационната жалба се подава чрез районния съд в 14-дневен срок от съобщението, че решението е изготвено.

Административният съд проверява решението на районния съд на касационните основания, предвидени в закона.

Решението на административния съд по правило е окончателно.

Следователно обичайното производство преминава през две съдебни инстанции:

районен съд;
административен съд като касационна инстанция.

Влиза ли постановлението в сила, ако е обжалвано?

По общото правило своевременно обжалваното наказателно постановление не влиза в сила до приключване на съдебния контрол.

В сила влизат постановленията:

които не подлежат на обжалване;
които не са обжалвани в срока;
които са потвърдени или изменени с окончателен съдебен акт.

Това правило не трябва да се смесва с изпълнението на отделна принудителна административна мярка, за която може да е предвидено предварително изпълнение.

Може ли да се плати 80% от глобата?

Когато нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно глобата, по общото правило на ЗАНН той може да заплати 80% от нейния размер в 14-дневен срок от връчването.

При плащането постановлението влиза в сила в частта относно глобата.

Ако постановлението вече е обжалвано, но в същия срок бъде платен намаленият размер, съдебното производство относно глобата се прекратява.

Плащането трябва да бъде внимателно преценено, защото може да доведе до загубване на възможността глобата да бъде отменена.

Когато наред с глобата е наложено и лишаване от право, отнемане на вещи или друга последица, възможностите за частично обжалване трябва да бъдат анализирани отделно.

Специален закон може да предвижда различен намален размер или различен ред.

Присъждат ли се адвокатските разноски?

В производствата пред районния и административния съд страните имат право да поискат присъждане на направените разноски.

При отмяна на наказателното постановление жалбоподателят може да претендира заплатеното адвокатско възнаграждение, ако са представени необходимите доказателства за плащането и е направено своевременно искане.

Ако жалбата бъде отхвърлена, административният орган може да претендира юрисконсултско възнаграждение.

Присъждането на разноски следва да бъде поискано изрично пред съответната съдебна инстанция.

Възстановява ли се платената глоба след отмяна?

Ако глобата е била платена, а наказателното постановление впоследствие бъде отменено, отпада правното основание държавата да задържи сумата.

Възстановяването се търси по приложимия административен и финансов ред от органа, получил плащането.

Отделен иск за вреди срещу държавата не възниква автоматично при всяка отмяна. За обезщетение трябва да са налице законовите предпоставки, включително действително претърпяна вреда и причинна връзка с незаконосъобразния акт или действие.

Съдебните разноски по самото административнонаказателно дело следва да бъдат претендирани в това производство.

Най-чести грешки при обжалване

Най-често допусканите грешки са:

пропускане на 14-дневния срок;
подаване на жалбата до неправилен орган;
непосочване на датата на връчване;
общи възражения без конкретни правни аргументи;
липса на доказателствени искания;
непроверяване на заповедта за компетентност;
непроверяване на сроковете по чл. 34 ЗАНН;
смесване на АУАН с наказателното постановление;
плащане на намалената глоба преди анализ на последиците;
неявяване в съдебното заседание без организирана защита;
непредставяне на договор и доказателство за платен адвокатски хонорар;
пропуск да се обжалва неблагоприятното решение на районния съд.

Необходими документи за правна проверка

За пълна правна оценка обичайно са необходими:

наказателното постановление;
разписката или съобщението за връчване;
АУАН;
възражението срещу АУАН;
талонът или протоколът за проверка;
заповедта за прилагане на принудителна мярка;
снимки и видеозаписи;
протоколи за използване на техническо средство;
резултати от лабораторни изследвания;
свидетелство за управление и контролен талон;
застрахователна полица;
документи за собственост или ползване на МПС;
служебна и търговска документация при санкции на предприятия;
кореспонденция с административния орган;
всички други документи от проверката.

Адвокат при обжалване на наказателно постановление

Професионалната защита не се изчерпва с подаването на кратка жалба.

Необходимо е да бъдат извършени:

анализ на приложимия специален закон;
проверка на материалната и териториалната компетентност;
проверка на давностните и процесуалните срокове;
сравнение между АУАН и наказателното постановление;
анализ на доказателствата;
формулиране на доказателствени искания;
разпит на актосъставителя и свидетелите;
оспорване на технически средства и документи;
изготвяне на писмени бележки;
защита пред районния съд;
касационно обжалване пред административния съд.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна помощ при обжалване на наказателни постановления, актове на КАТ, административни санкции на търговски дружества и производства по ЗАНН.

За извършване на проверка е необходимо да бъдат изпратени наказателното постановление, АУАН и документът, удостоверяващ датата на връчване.

Как се обжалва наказателно постановление?

Наказателното постановление се обжалва с писмена жалба до компетентния районен съд, подадена чрез административнонаказващия орган, който го е издал. В жалбата трябва да бъдат изложени фактическите и правните възражения и да бъдат посочени доказателствата.

В какъв срок се обжалва наказателното постановление?

Срокът е 14 дни от надлежното връчване на постановлението. Срокът започва да тече от следващия ден.

В какъв срок се подава възражение срещу АУАН?

Писмено възражение срещу АУАН може да бъде подадено в 7-дневен срок от подписването му.

Може ли АУАН да се обжалва пред съд?

По общото правило АУАН не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване. Срещу него се подава възражение, а пред съда се обжалва издаденото наказателно постановление.

Кой съд разглежда жалбата?

Жалбата се разглежда от районния съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението. За нарушение, извършено в чужбина, компетентен е Софийският районен съд.

Какво става, ако откажа да подпиша АУАН?

Отказът не обезсилва автоматично акта. Той се удостоверява от свидетел. Подписът върху АУАН не означава признание на нарушението.

Може ли делото да се разгледа без жалбоподателя?

При редовно призоваване съдът може да разгледа делото и в отсъствието на жалбоподателя. Неявяването обаче може да затрудни защитата, особено когато трябва да се задават въпроси на свидетели или да се представят доказателства.

Може ли съдът да намали глобата?

Да. При наличието на законовите предпоставки съдът може да измени наказателното постановление и да намали наказанието или имуществената санкция.

Може ли съдът да отмени постановлението като маловажен случай?

Да. Когато съдът установи маловажен случай, може да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя.

Мога ли да платя 80% от глобата и въпреки това да я обжалвам?

Плащането на 80% в срока по чл. 79б ЗАНН води до влизане в сила на постановлението в частта относно глобата. Ако е подадена жалба, производството в тази част се прекратява. Други наложени наказания могат да подлежат на ограничено обжалване според конкретния случай.

Обжалва ли се решението на районния съд?

Да. Решението може да се обжалва пред административния съд чрез районния съд в 14-дневен срок от съобщаването, че решението е изготвено.

Присъждат ли се разноските за адвокат?

Да. Страните могат да поискат присъждане на разноските в производството пред районния и административния съд, като трябва да представят доказателства за извършването им.

Влиза ли глобата в сила, докато делото продължава?

По общото правило своевременно обжалваното наказателно постановление не влиза в сила до окончателното приключване на съдебното производство. Отделна принудителна административна мярка може да има различен режим.

Какво става, ако срокът е пропуснат?

Жалбата може да бъде върната като просрочена. При наличие на законови предпоставки може да се поиска възстановяване на срока, но трябва да бъдат доказани уважителни и обективни причини за пропускането му.

Нужно ли е да се наеме адвокат?

Законът не налага задължително адвокатско представителство, но професионалната правна помощ е особено важна при висока глоба, лишаване от право на управление, отнемане на вещи, санкция на предприятие или сложен доказателствен спор.

От кой момент тече давност за Наказателното постановление ?

Давността на глобата започва да тече от датата на съставяне на наказателното постановление. От съставянето на акта за извършено нарушение по ЗДвП, от съставянето или от връчването на наказателното постановление на нарушителя започва да тече давностен срок.
Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Какъв е срокът за административни нарушения ?

Относно влязлото в сила Наказателно постановление, с което е наложено наказание “глоба“, също има давностни срокове. Според закона, наложеното административно наказание „глоба“ не се изпълнява, ако са изтекли 2 години от датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложена.

Колко е абсолютната давност за административни наказания ?

Срокът на абсолютната давност е четири години и половина. В този смисъл независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване се изключва след изтичането на този срок.
Друго много важно, което трябва да се знае е, че изтичането на давността не означава, че не може да ви бъде връчено наказателно постановление или глоба с фиш

Има ли срок за връчване на наказателното постановление ?

Срокът за връчване на издадено вече наказателно постановление е шест месеца от съставянето на акта. Административно наказващият орган да състави наказателно постановление след изтичането на този срок. Единиственият начин за защита е обжалването пред Районен съд. В закона няма посочен срок за връчване на наказателно постановление. То може да бъде връчено по всяко време. Има такива случаи и начинът за защита е обжалването.

Служебно ли се отменят наложени глоби и наказания ?

Самото описването на глобата не става по служебен път. В тези случаи връчените фишове и наказателни постановления се обжалват пред съда и биват отменяни.

Какъв е срокът за обжалване на електронен фиш ?

В 7-дневен срок от получаването на фиша може да се направи възражение пред директора на съответната структура на МВР. Директорът разглежда възражението и преценява доказателствата също в седемдневен срок. Електронният фиш може да се обжалва по реда на ЗАНН в 14-дневен срок от получаването му. После в 7-дневен срок пред регионално бщро на МВР се изпраща до местният Районен съд, заедно с доказателствата за обжалвания електронен фиш.

11.07.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Оспорване актове административен ред

В практиката по администивни дела се стига чести пъти до оспорване актове административен ред.

Самото производство по оспорване актове административен ред, започва с изготвяне на жалба до горестоящият административен орган.

Детайлно уредено в Административно процесуален кодекс, оспорване актове административен ред започва с писмена жалба чрез органа,издал акта.

На оспорване актове административен ред подлежат всички издадени административни актове по смисъла на ЗАП, освен актовете на:

1. Министрите, ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители.

2. За които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция(чл.20-ЗАП).

При подготовката на оспорване актове е нужно да бъде спазен 7 дневен срок, който започва да тече от получаването на съобщение за издаден административен акт от съответният държавен орган.

Мълчаливия отказ се атакува в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне на автоеа на акта по искане да бъде издаден акта.

Сроковете за атакуване на инд.адм. акт са задължителни както за лично и пряко заинтересуваните, така и за прокуратурата.

Право да оспорване на издаден индивидуален административен акт притежава заинтересована страна с правен интерес.

В повечето случай при оспорване жалбата се подава на основание незаконосъобразност или неправилност.

Право на оспорване има и прокуроратурата.

За нея правилото за оспорване актове се отнася само за настъпила незаконосъобразността при издаването на акта.

Подаването на протест от прокурора може да стане независимо от жалбата на заинтересувания.

Прокурора може да встъпи в образувано вече производство, за да защитава законнстта при извършването на процесуалните действия.

В съответствие с изискването на закона, легитимирани участници в производството по оспорване на актове са:

1. Непосредствено по-горестоящия административен орган

2. Жалбодател-страна, инициирала процеса в производството по обжалване актве по административен ред.

3. Административеният орган издал текущия административен акт- той е страна.

4. Свидетели и вещи лица – не са стрна, нито субекти в АП.

В производството по оспорване актове освен писмена жалба или протест, следва да се представи и доказатеелства, чрез органа издал атакувания административен акт до непосредствено по-горестоящия административен орган.

С това се предоставя правна възможност издателят на акта да извърши преценка за основателността и евентуално да пререши своевременно въпрос, поставен с жалбата.

Това правомощие е т.н. право на отзив, израряващо се в самоконтролиране на собствения си акт.

В 7 (седем) дневен срок, а ако е колективен- 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста автора на акта е компетентен да преразглежда въпроса и да оттегли сам акта, да го издаде или измени.

Разглеждащият административен орган на акта е длъжен да остави жалбата или протеста без разглеждане, когато са просрочени когато жалбата е с неизвестен подател.

Жалбите и протестите са винаги в писмена форма.

След получаване на жалбата или протеста от непосредствено по-горе стоящия орган, тъй като е длъжен да извърши редица процесуални действия.

Едни от тях целят да преценяват допустимостта на оспорването на акта, а другите нормалното движение на производството, трети оформянето на завършващия акт по административен спор.

Когато липсва законно основание за административен контрол или реквизити на жалбата и протеста, органът е длъжен да прекрати образуваното производство

В този случай жалбата и протеста остави без разглеждане.

Непосредствено по- горе стоящия адм .орган може да не даде ход на жалбата или протеста. Това може да стане при липса на някои съшествени реквизити.

Контролният административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отчасти или изцяло адм. акт като незаконосъобразен или неправилен или и двете заедно или пък отхвърля жалбата или протеста като неоснователни т.е. без уважение.

В тридневен срок от поставяне на решението контролния орган го съобщава на заинтересование.

Производството е административно, а не производствено – то е проява на държавно управление в контролна фирма.

В случай, че имате въпроси, можете относно оспорване актове да се обърнете към нас на телефон 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

08.07.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Строително право

Непълноти и грешки в кадастрална карта

Често пъти при издаване на скица се установява разминаване на имота с документите от Нотариалният акт, за което е необходимо да се извърши процедура по отстраняване непълноти и грешки в кадастрална карта.

При продажба, делба, строителство, учредяване на ипотека или обикновено издаване на актуална скица на недвижим имот често се установява, че границите и площта по кадастралната карта не съответстват на документите за собственост или на действителното положение на имота.

Собственикът например разполага с нотариален акт за определен недвижим имот

При издаването на скица установява, че част от него е нанесена към съседен имот, че границата между два поземлени имота е изместена или че самият имот не е правилно индивидуализиран в кадастъра.

В тези случаи първият въпрос е дали действително е налице непълнота или грешка в кадастралната карта, или става дума за друго изменение, което законът урежда по различен ред.

Това разграничение е съществено, защото от него зависи дали проблемът може да бъде решен административно пред Службата по геодезия, картография и кадастър – СГКК,

Когат е налице спор за собственост, който трябва първо да бъде разрешен от гражданския съд.

Какво представляват непълнотите и грешките в кадастралната карта?

След измененията на Закона за кадастъра и имотния регистър, действащи от 9 февруари 2026 г., законовата дефиниция е особено важна.

Съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите на поземлените имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Следователно не всяко несъответствие в кадастъра автоматично представлява „непълнота или грешка“ по смисъла на чл. 54 ЗКИР.

Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние по реда на чл. 51 ЗКИР.

След законодателните изменения от 2026 г. законът отделя няколко различни основания –

промени в границите, настъпили след одобряване на кадастралната карта,
непълноти или грешки,
явна фактическа грешка,
нови или изменени сгради и самостоятелни обекти,
промени в данните на кадастралните регистри и зони на ограничения.

Това означава например, че ненанесена новопостроена сграда вече не следва механично да се квалифицира като „непълнота или грешка“.

От 2026 г. новопостроените, съществуващите, изменените или премахнатите сгради и определени съоръжения са самостоятелно основание за изменение по чл. 51, ал. 1, т. 4 ЗКИР.

Въпроси относно промени в кадастралната карта

На практика проблемите се установяват най-често при сравняване на нотариален акт, стара скица, кадастрален или регулационен план и актуалната кадастрална карта.

Типични случаи са:

част от един поземлен имот е нанесена към съседен имот;
имотната граница е отразена на различно място от действителната граница на собствеността;
стар кадастрален или регулационен план не е правилно съобразен при създаването на кадастралната карта;
при делба или други предходни изменения данните не са коректно пренесени;
регулационна линия е възприета като имотна граница, без да се изследва дали съответната регулация е била приложена;
границите по нотариалния акт, старите планове, материализираните граници на място и действащата кадастрална карта не съвпадат;
поземлен имот или реална част от него не е правилно индивидуализиран в кадастралната карта.

Точното определяне на вида на несъответствието обикновено изисква едновременно правен анализ на собствеността и технически анализ от правоспособен геодезист.

Всяко разминаване ли е грешка в кадастъра?

Не.

Чл. 54, ал. 3 ЗКИР изрично предвижда, че разлика между координатите на гранична точка по кадастралната карта и координатите, установени чрез геодезически измервания, не представлява непълнота или грешка, когато разликата е в рамките на допустимата точност, определена в наредбата.

Това има голямо практическо значение.

Самият факт, че геодезистът установява разлика от определен брой сантиметри, не е достатъчен автоматично да обоснове изменение на кадастъра.

В актуална практика на ВКС също се приема, че когато установеното разминаване е в рамките на допустимата точност, то не представлява грешка по смисъла на чл. 54 ЗКИР.

Затова преди започването на административна или съдебна процедура е важно да се установи както юридическата граница на собствеността, така и технически допустимото отклонение.

Кадастралната карта определя ли кой е собственикът?

Това е един от най-съществените практически въпроси.

Самото нанасяне на определена площ към съседен имот не прехвърля собствеността върху нея.

Кадастралната карта има важно доказателствено значение, но не създава сама по себе си право на собственост.

Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР данните относно

местоположението,
границите и размерите имат доказателствено значение до доказване на противното

В тези случаи данните за собственост и вещни права имат доказателствено значение съобразно доказателствената сила на техния източник.

ВКС последователно приема, че заснемането в кадастралната карта няма правопроменящ ефект върху вещното право.

Следователно собственикът не губи недвижим имот или реална част от него само защото тя е неправилно отразена в кадастралната карта като част от съседния имот.

Именно затова при сериозно разминаване не е достатъчно да се гледа единствено актуалната скица.

Следва да бъдат проверени нотариалните актове, предходните планове, регулацията, евентуални отчуждителни производства, делби, съдебни решения и останалите титули за собственост.

Как се поправя грешка в кадастралната карта по административен ред?

Основната разпоредба е чл. 54, ал. 1 ЗКИР.

Непълнотата или грешката се поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.

При промяна на граници и при поправяне на непълноти или грешки проектът съдържа и данни от геодезически измервания и се изработва от правоспособно лице по кадастър.

На практика подготовката обикновено започва със събиране на документите за собственост и всички относими стари планове и скици.

Правоспособният геодезист извършва необходимото заснемане и изготвя проекта, а към заявлението пред СГКК се прилагат доказателствата, от които се извежда исканото изменение.

Заинтересованите собственици трябва да бъдат уведомени за започването на производството.

След преценка на документите, геодезическите данни и становищата на заинтересованите лица началникът на съответната СГКК се произнася по изменението.

Одобряването на поправката на непълнота или грешка става със заповед на началника на СГКК по местонахождението на имота, придружена от скица-проект.

Заповедта се съобщава на заинтересованите лица, чиито права са засегнати.

Какви документи са необходими?

Точният комплект зависи от историята на конкретния недвижим имот.

Обичайно трябва да бъдат анализирани

нотариалният акт или другият титул за собственост,
действащата кадастрална скица,
стари кадастрални и регулационни планове,
предходни скици,
договори за делба,
съдебни решения,
реституционни актове,
документи за приложена регулация
геодезическият проект.

КАИС на АГКК посочва като основни документи при съответната услуга данни за приет проект за изменение и документ за собственост или друго вещно право в случаите, когато той не е наличен чрез съответните регистри.

В сложните случаи особено полезна е комбинираната скица.

По легалната дефиниция тя съвместява данни от два или повече източника – кадастрална карта, кадастрални и регулационни планове, устройствени планове, геодезически измервания и други относими карти и планове.

Какво се случва при спор за материално право?

Тук се намира границата между административната процедура и гражданския процес.

Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява едва след разрешаването на този спор по съдебен ред.

Типичен пример е спорът между двама съседи, при който единият твърди:

„Спорните 40 кв.м. са част от моя имот“, а другият:

„Тази площ е моя собственост и правилно е включена в моя имот.“

СГКК не е органът, който може окончателно да реши кой от двамата е собственик.

Когато зад техническото несъответствие стои гражданскоправен спор за собственост, той трябва да бъде решен от компетентния граждански съд.

След влизане в сила на съдебното решение то, заедно с проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, представлява основание кадастралната карта да бъде приведена в съответствие с установеното от съда право.

Задължителна ли е първо административна процедура пред СГКК?

Не във всички случаи.

Особено значение има Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Практиката на ВКС приема, че собственикът може да разполага с правен интерес от съдебна защита на собствеността, включително когато недвижимият имот или реална част от него не е правилно заснета в кадастралната карта.

В производство по иск за собственост съдът може да изследва дали е налице непълнота или грешка в кадастралната карта.

Следователно собственикът не е длъжен във всяка ситуация първо безрезултатно да преминава през административно производство, когато действителният проблем е спорът за вещното право.

Това разграничение спестява значително време.

Ако още от документите е ясно, че съседът оспорва собствеността върху спорната реална част, чисто административният подход може да не разреши основния проблем.

Иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и иск за собственост

Когато реална част от един имот е нанесена като част от друг, защитата трябва да се избере според конкретната фактическа ситуация.

Ако целта е да бъде установено кому принадлежи спорната част и да бъде отстранена свързаната с това кадастрална грешка, приложение може да намери искът, свързан с чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Когато обаче другото лице не само оспорва правото, но и владее спорната част без основание, може да бъде необходим ревандикационен иск по чл. 108 Закона за собствеността.

ВКС приема, че при иск за собственост върху реална част, която е неправилно заснета към съседен имот, съдът трябва да изследва и твърдяното несъответствие в кадастралната карта.

Практиката обяснява и че установителната част на ревандикационния иск може практически да обхване въпроса, който би бил предмет на специалния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Затова правилната формулировка на петитума и точното пространствено индивидуализиране на спорната реална част са от решаващо значение.

Какво значение имат старите регулационни планове?

Много спорове за грешки в кадастралната карта не могат да бъдат разрешени само чрез сравняване на актуалната скица и нотариалния акт.

Често е необходимо да се проследят всички предходни кадастрални и регулационни планове и да се установи дали стар дворищнорегулационен план е имал отчуждително действие и дали регулацията действително е била приложена.

Това е особено важно при планове от периода преди действието на ЗУТ.

ВКС подчертава необходимостта при такива спорове да се проследи положението на имота по предходните планове и да се установи дали регулацията е довела до изменение на границите на собствеността.

Следователно една линия върху стар план не е достатъчна сама по себе си. Следва да бъде изследвано правното действие на съответния план.

Обжалване на отказ или заповед на СГКК

ЗКИР предвижда съдебен контрол върху измененията на кадастралната карта и отказите за извършването им.

Компетентен е административният съд по местонахождението на недвижимия имот.

Заповедите по чл. 54, ал. 4 и 5 ЗКИР също подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

По общото правило на чл. 149, ал. 1 АПК индивидуалният административен акт се оспорва в 14-дневен срок от съобщаването му, когато специалният закон не установява друг срок.

При съдебното оспорване могат да се проверяват компетентността на административния орган, спазването на процедурата, правилното приложение на материалния закон, доказателствата и съответствието на акта с целта на закона.

Може ли кадастралната грешка да блокира продажба на имота?

Да, на практика подобно несъответствие може сериозно да затрудни бъдеща сделка.

След одобряването на кадастралната карта при разпоредителни сделки и други актове за вещни права законът изисква съответните кадастрални скици, схеми или скици-проекти.

При значително разминаване между нотариалния акт и кадастралната карта може да възникне проблем при индивидуализирането на предмета на сделката, банковото финансиране, ипотеката, делбата, инвестиционното проектиране или последващо строителство.

Затова установената кадастрална грешка е препоръчително да бъде анализирана преди подписване на предварителен договор или извършване на разпоредителна сделка.

Защо е необходима едновременно правна и геодезическа проверка?

Процедурата по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта не е само техническа.

Геодезистът установява координатите и изработва необходимия проект

В този случай обаче въпросът къде юридически преминава границата на собствеността се решава въз основа на

документите за собственост,
действието на старите регулационни планове,
делби, отчуждавания,
реституционни актове,
придобивна давност
други юридически факти.

Затова при по-сложни имотни казуси първо следва да се установи произходът и пространственият обхват на правото на собственост.

Едва след това да се определи правилният ред – административна поправка пред СГКК, обжалване пред административния съд или граждански иск за собственост.

Правна помощ при проверка в кадастралната карта

При установено несъответствие между нотариален акт, кадастрална скица, регулационен план и действителните граници на недвижимия имот е препоръчително да не се предприема изменение само въз основа на визуално сравнение на документите.

Необходимо е да се установят произходът на собствеността, всички относими предходни планове, приложението на регулацията и наличието или липсата на спор за материално право.

Правилният избор между процедурата пред СГКК и съдебното производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, както и евентуален иск за собственост, може да бъде решаващ за защитата на недвижимия имот.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров & Партньори“ оказва правна помощ при анализ на документи за собственост, спорове за имотни граници, административни производства пред кадастъра, обжалване на заповеди и откази на СГКК и съдебни производства за защита на правото на собственост.

05.07.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори