Tag Archive for: бракоразводно дело

Кой може да оспорва бащинство ?

В практиката по семейни и наследствени дела, често се стига до ситуация на установяване на родствени връзки. В този смисъл относно тези връзки и клиентите задават въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Въпросът за оспорването на произхода от бащата по чл. 62 СК е предвидена от правото възможност майката на дете или нейният съпруг да оборят по исков път законната презумпция за бащинство.

Член 62 СК урежда оспорването на произхода от бащата, установен на основата на презумпцията за бащинство, въведена в чл. 61, ал. 1 СК

С разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК законодателят е създал нов срок за упражняване на правото на съпруга на майката да оспори бащинството.

По неговото действие, съпругът вече може да оспори бащинството до една година от узнаване на обстоятелствата, които опровергават бащинството,

Ако узнаването е станало по-късно по независещи от него причини, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Сравнението на уредените в чл. 62, ал. 1, изр. 1 и в изр. 3 СК права сочи на еднакви предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск на презумптивния баща.

Предпоставките, който съдът би приел са следните:

А/ качеството на съпруг на майката на дете, което е родено по време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване, и

Б/ едногодишен срок за упражняване на правото.

Новото в случая е началният момент на срока за упражняване на правото и наличието на изрично посочен в изречение краен срок за упражняване на правото (пълнолетието на детето).

С новата разпоредба на чл. 62, ал. 5 СК кръгът на лицата, легитимирани да оспорят бащинството, е разширен, като той включва и всяко трето лице, което претендира да е биологичен баща на детето.

Условие, обуславящо съществуването на правото на иск на третото лице, освен неговото твърдение, че е биологичен баща, е предявяването на иск за установяване на бащинство. Срокът за упражняване на това право е една година от узнаването на раждането, като няма посочен краен срок.

Каква е процедурата по оспорване по чл. 62 СК ?

Съгласно текста на чл.61 СК, това може да стане от .“…съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.“

Презумпция за оспорване на произход от бащата или т.нар. оспорване на бащинство в интерес и защита на децата става единствено по исков път

Законът посочва, че е недопустимо оспорване на бащинство да се прави под формата на обикновено писмено възражение

Дори и съпругът на майката възрази, че не следва да дава издръжка поради обстоятелството, че той не е бащата.

Семейният кодекс разширява приложното поле на презумпцията, като разглежда детайлно въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Той я разпростира и спрямо случаите, когато детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяване на брака

В случай, че майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита вторият съпруг съгласно текста на чл. 32, ал. 2 от СК.

Как се предява иск за оспорване на бащинство ?

Основният въпрос е кой може да оспори бащинството. Затова право да предявят иск за оспорване на бащинство имат само изрично посочените в СК лица.

Това са майката на детето и нейният съпруг презумптивният баща. Законът добавя към списъка и лицето, живяло с майката на семейни начала, като приписва бащинството на основание брачната връзка с майката.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за оспорване на бащинство, за която съдът следи служебно.

Съвкупността от обстоятелства, поради наличието на които е доказана фактическа невъзможност роденото от брака дете да бъде заченато от съпруга, обуславя интереса на майката или нейния съпруг от предявяване иск за оспорване на бащинство.

При исковете по чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от СК съпругът оспорва бащинството, доказвайки че роденото от брака дете не е могло да бъде заченато от него.

Съпругът на майката е непосредствено засегнат от възможната неистинност на презумпцията за оспорване на бащинството.

Детето, спрямо което съпругът е оборил бащинството си, не го наследява, защото съпругът не е негов баща, съответно детето не е негов низходящ.

Детето ще наследи бащата, който го припознае като свое (чл. 36 от СК).

Наследяване възниква и за мъж, срещу когото е спечелено дело за бащинство от страна на майката или детето.

С изменението и допълнението на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 5 СК съществуващият в националното право баланс между принципа на правната сигурност, проявяващ се в контекста на правоотношенията

Най-често това са отношения, свързани с произхода като принцип на стабилност на правно признатия произход, и правото на всеки на неприкосновеност на личния живот, проявяващо се в контекста на същите тези правоотношения и като принцип на истинност на произхода, намира ново проявление.

Създадената възможност за оспорване на презумптивното бащинство от презумптивния баща и след изтичането на една година от узнаването на раждането

Въведена е и възможността презумптивното бащинство да бъде оспорено от трето лице, което претендира да е биологичен баща на дете с установен презумптивен произход.

Тези промени откриват възможност за много по-точен, съобразен с относимите обстоятелства за всеки конкретен случай баланс на различните интереси и права при установяване на произхода от бащата.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика на въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Кой може да оспори бащинството на детето и в какви срокове:

Произходът на детето от неговата майка е винаги безспорен. Това е така, защото тя го е родила. Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето. Тя следва да докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен пред съда до една година от раждането. Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Това е т.нар. „презумпция за бащинство“. Той обаче има право да оспори бащинството си. Съпругът трябва да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Искът трябва да се предяви пред окръжния съд до една година от узнаването на раждането. Възможно е, по независещи от него причини, съпругът на майката да е разбрал за раждането по-късно. В този случай искът за оспорване на бащинство може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Може ли друг да оспори бащинството ?

съпругът от последващ брак Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, според Семейния кодекс за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак. Той също може да оспори своето бащинство като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Исковата молба трябва да се подаде в съда до една година от узнаването на раждането. Ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено и детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на предходния брак, за баща на детето се смята бившият съпруг. Предишният съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на съдебното решение, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

Може ли детето да оспори бащинството ?

Детето също има право да оспори бащинството. То може да направи това от навършването на 14-годишна възраст, но не по-късно от една година след навършването на пълнолетие. Това е друга важна промяна в Семейния кодекс. Досега детето нямаше възможност да оспори бащинството преди да навърши пълнолетие. При оспорване на бащинство от името на детето, искът може да бъде заведен от особен представител /адвокат/ на детето, ангажиран от майката или от Отдела за закрила на детето, когато това е в негов интерес.

Кой е страна по делото при оспорване бащинство ?

Когато едновременно с иска за оспорване на бащинство се предявява и друг иск (напр. за установяване на произход), тогава се заплаща отделна държавна такса и за този иск. Когато се оспорва бащинството, страни по делото задължително са: Майката; Детето; съпругът, респ. бившият съпруг; Лице, което твърди, че е биологичен баща.

В какъв срок може да се оспори бащинството ?

Семейният кодекс посочва изрично кратки преклузивни срокове за оспорване на бащинството пред съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 СК. В случая от съществено значение е от чия страна ще дойде това оспорване.
В чл. 62 ал.1 се посочва, че „Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
Що се касае за майката то съгласно втората алинея „Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.“
В четвъртата алинея на чл. 62 СК и детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

Как се оспорва бащинство ?

Съгласно изискването на закона искът за оспорване на бащинство се подава пред съда в сроковете и условията, посочени в Закона. В зависимост от коя страна се оспорва тези срокове текат различно.

Може ли детето да оспори бащинството на своя родител ?

С приемането на Семеен кодекс от 2009г. бе въведено правото на детето да оспори презумпцията за бащинство. Това става съобразно задължителна съдебна практика по тълкуването и приложението на чл.62, ал.4 от СК, която дава право на детето да оспори презумпцията за бащинство в срок от 1г. след навършване на пълнолетие.

03.01.2020/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Компетентност по семейни дела

Съдебните искове за развод по взаимно съгласие между български граждани, живеещи извън България, в страна от ЕС се предявяват по обичайното им местопребиваване.

Предявените съдебни искове за развод по исков ред се съединяват със съдебни исковете за родителска отговорност по отношение на общите им ненавършили пълнолетие деца.

В практиката се срещат случай, в който е възможно съпрузите да са живели известно време заедно в страна от ЕС, но единият се е върнал в България за да живее тук.

В случай, че същият е живял тук повече от една година, то той има възможност за предяви съдебен иск за допускането на развод пред български съд при условията на закона (СК).

Българският съд би приел компетентност по семейни дела като разгледа исковете за развод, но когато се касае за родителската отговорност и разглеждането на въпросите, свързани с родителските права, то същият съд е некомпетентен по чл. 127 а СК и поради тази причина делото следва да бъде прекратено.

В този случай компетентен по предявените искове би бил съдът в държавата (най-често членка на ЕС), в която обаче, както другият родител, така и детето имат обичайно местопребиваване, съответно ходи на училище/градина, а родителят има конкретно работно място.

В този случай иска за родителски права и споровете по чл.127 ал.2 СК се разглеждат от районния съд по настоящия адрес на детето, който е компетентен да се произнесе по родителските права, местоживеенето, издръжката на детето, както и режима на лични отношения между детето и другия родител .

В случай обаче, че детето живее в чужбина, но не в страна от ЕС, българският съд е компетентен да се произнесе както относно въпроса за развода, без значение, кога съпругът, предявил съдебен иск за развод се е завърнал в България

Българският съд е компетентен да се произнесе относно въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето и личните контакти по отношение на детето, независимо, че детето живее извън България.

Спорове между родители относно родителски права… по чл. 127 а СК

Когато родителите на едно дете не живеят заедно и между тях възникне спор относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и упражняването на лични контакти, компетентността на съда отново се определя в зависимост от това дали детето живее извън България в друга страна от ЕС или не.

Ако детето живее в страна от ЕС, компетентен да се произнесе е съдът по обичайното местопребиваване на детето.

В случай, че е заведено съдебно дело за развод пред български съд за произнасяне относно горните въпроси и по делото се установи, че детето не живее е България, а в друга страна от ЕС, българският съд служебно следва да прекрати производството, тъй като посочените въпроси могат да се разрешават само от съда по обичайно местопребиваване на детето.

ПРИЗНАВАНЕ НА ЧУЖДЕСТРННО РЕШЕНИЕ ЗА РАЗВОД

Признаване на решение за развод може да поиска само страна по решението, т.е. всеки един от бившите вече съпрузи.

Всеки от тях може специално да упълномощи за това и адвокат, който да го представлява.

Регламент №2201/2003 изисква молбата да се разглежда от съда по обичайното местопребиваване на съпрузите.

Регламентът изисква в процедурата по признаване страната да посочи адрес за призоваване в района на съда, който е компетентен да разгледа молбата.

С признаването на чуждестранното решение за развод настъпват всички последици от прекратяването на брака, без да се налага съпрузите да водят второ дело пред българския съд.

Правилата в регламента за признаване на решенията за развод забраняват на съда да преразглежда решението по същество.

Това означава, че се приемат изцяло разпорежданията на чуждестранния съд.

Всички органи, които имат задължение да извършват действия във връзка с решението за развод – общински администрации, съдебни изпълнители, гранични органи и други, са длъжни да съобразят действията си с признатото чуждестранно решение.

Ако и двамата съпрузи, независимо от гражданството си и обичайното си местопребиваване, са постигнали съгласие, те могат заедно да изберат
молбата им да се разгледа от съд в държава-членка, различен от държавата по обичайното им местопребиваване.

Съдилищата са длъжни да извършват проверка относно компетентността си по правилата на Регламент №2201/2003.

Решение за развод, получено по реда на Регламент №2201/2003 от съд на чужда държава, може да бъде ползвано в България.

Регламентът предвижда специална бърза процедура за признаване и изпълнение на решения за развод в тези случаи.

Българският съд е длъжен да приеме чуждото решение, след представянето му и установяване спазването на изискванията на регламента.

Инстанционен контрол за Компетентност по семейни дела

С влязло в сила Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС – процесуалното потестативно право на касационна жалба е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно.

В разглежданата хипотеза обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./.

В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно режима на лични отношения между бащата и детето.

Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решенията, постановени по искове за родителски права след развода и за определяне на подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по искове за изменение на постановените по-рано мерки и определянето на нови, респ. отхвърлянето им.

За допълнителна информация се обърнете за съвет към адвокат по семейни и бракоразводни дела в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки Ваш въпрос ще бъде разгледан с оглед конкретната специфика и особености на отделният казус.

13.04.2019/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Имот пo време на брака

Придобиването на недвижим имот чрез покупко-продажба от съпруг поставя въпрос относно собствеността на имот пo време на брака.

Имот по време на брака е една от най-често търсените теми при покупка на апартамент, къща, земя или друг недвижим имот.

В практиката много семейства смятат, че щом в нотариалния акт като купувач е записан само единият съпруг, имотът автоматично е само негов.

Това не винаги е вярно.

По българското семейно право решаващо значение има режимът на имуществените отношения между съпрузите, както и произходът на средствата, с които е придобит имотът.

При липса на избран друг режим по правило се прилага законов режим на общност, а вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Какво означава „имот по време на брака“?

Когато недвижим имот е купен след сключването на гражданския брак, първият въпрос е дали между съпрузите е приложим:

законов режим на общност;
законов режим на разделност;
договорен режим чрез брачен договор.

Ако съпрузите не са избрали изрично друг режим, законът предвижда, че се прилага законовият режим на общност.

Точно тук възниква и т.нар. съпружеска имуществена общност (СИО).

Имот пo време на брака

Кога имотът, купен по време на брака, е общ?

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, без значение дали като купувач в нотариалния акт е вписан само съпругът или само съпругата.

Законът изрично приема, че съвместният принос може да се изразява не само във влагане на пари, но и в:

труд;
грижи за децата;
работа в домакинството.

Това е изключително важно на практика. Много често единият съпруг твърди:

„Аз платих цената, следователно имотът е само мой.“

По действащото право и по актуалната практика на ВКС това не е достатъчно само по себе си, за да се изключи СИО.

Презумпцията е за съвместен принос, а този, който твърди, че имотът е личен, носи тежестта да докаже основанията за това.

Имот, купен само на името на единия съпруг, става ли общ?

В много случаи – да.

Ако бракът е в режим на общност и имотът е придобит по време на брака при наличие на съвместен принос, имотът попада в съпружеската имуществена общност, дори нотариалният акт да е само на името на единия съпруг.

Това е една от най-честите грешки при покупка на имот: да се мисли, че вписването само на единия съпруг в нотариалния акт автоматично изключва правата на другия.

Законът не свързва възникването на СИО с това кой е посочен като купувач, а с това кога и как е придобит имотът.

Кога имотът НЕ е общ, въпреки че е придобит по време на брака?

Има няколко основни изключения.

1) Имотът е придобит по наследство или дарение

Съгласно чл. 22, ал. 1 СК, вещните права, придобити по наследство или по дарение по време на брака, са лични на съпруга, който ги е придобил.

Това означава, че ако например съпругата получи апартамент като дарение от родителите си, този имот по правило не влиза в СИО.

2) Налице е трансформация на лично имущество

Чл. 23 СК предвижда, че вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, са лични. Ако придобиването е отчасти с лично имущество, лична е съответната част, освен ако тази част е незначителна.

Тук възникват най-много съдебни спорове – например:

продажба на предбрачен имот и използване на сумата за нова покупка;
използване на лично наследство;
използване на дарени средства;
смесване на лични и семейни средства.

3) Съпрузите са избрали режим на разделност

При законов режим на разделност правата, придобити от всеки съпруг по време на брака, са негово лично притежание. Това означава, че в този режим въпросът „кой е купувачът“ вече има много по-пряко значение.

4) Има брачен договор

Съпрузите могат да уредят имуществените си отношения с брачен договор, включително относно:

имуществото, придобивано по време на брака;
имуществото, притежавано преди брака;
начина на управление и разпореждане;
последиците при развод.

Плащане от сметка на единия съпруг не решава спора

Това е особено актуално след тълкувателната практика на ВКС.

През 2025 г. ВКС прие, че когато недвижим имот, придобит по време на брака, е платен със средства от влог на единия съпруг, не е достатъчно само това обстоятелство, за да се приеме автоматично, че имотът е личен.

Трябва да се установи, че средствата представляват лично имущество или че е налице основание за изключване на презумпцията за съвместен принос.

Това има голямо практическо значение при дела за:

делба на имот;
установяване на собственост;
развод;
искове за по-голям дял;
спорове между наследници на починал съпруг.

Нужно ли е и двамата съпрузи да подпишат покупката?

При самото придобиване на имота законът не поставя общо правило, че и двамата съпрузи трябва непременно да бъдат вписани като купувачи, за да възникнат права и за двамата.

Ако са налице предпоставките на чл. 21 СК, СИО може да възникне и когато в нотариалния акт фигурира само единият съпруг.

Но при разпореждане с обща недвижима вещ правилото е различно: разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи, а разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено само от единия съпруг, е оспоримо при сроковете по чл. 24, ал. 4 СК.

С други думи:

за покупка не винаги е задължително и двамата да са формално купувачи;
за продажба, дарение, прехвърляне, учредяване на вещни права върху общ недвижим имот рискът е съществен, ако липсва участието и на двамата.

Темата „имот по време на брака“ не се решава само с поглед към нотариалния акт.

За да се определи дали един имот е общ, личен или частично личен, трябва да се анализират:

режимът на имуществените отношения;
моментът на придобиване;
произходът на средствата;
има ли наследство, дарение или трансформация;
има ли брачен договор;
има ли бъдещ риск при развод, наследяване или продажба.

Една навременна правна проверка може да предотврати тежки спорове за собственост, делба и семейно жилище.

Именно затова при покупка, продажба, дарение, развод или спор за имот по време на брака е разумно въпросът да се прецени от адвокат по семейно и вещно право. ⚖️

За допълнителна информация и правна консултация:

тел. 0897 90 43 91
e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Нужно ли е и двамата съпрузи да подпишат покупката?

При самото придобиване на имота законът не поставя общо правило, че и двамата съпрузи трябва непременно да бъдат вписани като купувачи, за да възникнат права и за двамата. Ако са налице предпоставките на чл. 21 СК, СИО може да възникне и когато в нотариалния акт фигурира само единият съпруг. Но при разпореждане с обща недвижима вещ правилото е различно: разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи, а разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено само от единия съпруг, е оспоримо при сроковете по чл. 24, ал. 4 СК.

Какво става със семейното жилище, ако е лична собственост на единия съпруг?

Тук законът съдържа отделна защита. Чл. 26 СК предвижда, че разпореждането със семейното жилище, когато то е лична собственост на единия съпруг, се извършва със съгласието на другия съпруг, ако двамата нямат друго жилище – общо или лично. При липса на съгласие е необходимо разрешение от районния съдия при законовите предпоставки. Това е много важно в практиката, защото дори когато имотът не е СИО, семейната му функция може да доведе до допълнителна правна защита.

Какво значение има брачният договор?

Брачният договор не е формалност, а силен инструмент за превенция на бъдещи спорове. Законът допуска съпрузите да уредят в него: кои имоти ще бъдат лични; кои активи ще останат общи; как ще се управлява имуществото; какви ще са последиците при развод. Брачният договор се сключва лично, в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите. Когато засяга вещни права върху недвижим имот, той подлежи и на вписване в имотния регистър, а също се регистрира и в централния електронен регистър към Агенцията по вписванията. Договорът, сключен по време на брака, поражда действие от деня на сключването му или от друга дата, определена в него.

Какво става с имота при развод?

При прекратяване на съпружеската имуществена общност по правило дяловете на съпрузите са равни. Но това не означава, че всеки казус завършва механично с „по 1/2 без изключение“. Семейният кодекс допуска: по-голям дял за единия съпруг в определени хипотези; искове, основани на по-значителен принос; претенции, свързани с лично имущество и трансформация; отделни въпроси за семейното жилище и за правата на децата. Следователно при развод трябва да се провери: какъв е бил режимът на имуществените отношения; кога е придобит имотът; с какви средства е платен; има ли брачен договор; има ли основания за трансформация на лично имущество; има ли основание за по-голям дял.

Чий е апартаментът, ако е купен по време на брака само на името на мъжа?

Не може да се отговори само по нотариалния акт. Ако се прилага законов режим на общност и има съвместен принос, имотът по правило е общ, независимо че като купувач е вписан само единият съпруг.

Имот, дарен на единия съпруг по време на брака, общ ли е?

Не. По правило това е лично имущество на надарения съпруг.

Може ли лични пари да превърнат купения по време на брака имот в личен?

Да, но само ако се установи трансформация на лично имущество по чл. 23 СК – пълна или частична, според случая и доказателствата.

Може ли единият съпруг сам да продаде общия имот?

Разпореждането с общ недвижим имот трябва да е съвместно. Ако е извършено само от единия съпруг, то е оспоримо в сроковете по закона.

Брачният договор важи ли за имоти?

Да. Законът изрично допуска брачният договор да урежда правата върху имущество преди и по време на брака, както и да има вещнопрехвърлително действие за недвижими имоти при спазване на законовата форма и вписване.

19.05.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Развод при брак в чужбина

РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Прилагането на правила за разрешаване на правни въпроси с международен елемент при съдебни дела за развод между съпрузи в различни държави са сложни.Важен е въпроса за Развод при брак в чужбина

Разрешаването на този въпрос изисква задълбочени правни познания и съобразяването на правната материя в различни области.

Най-съществено този въпрос е уреден от т.нар.КМЧП, както и отделни вътрешни разпоредби.

Всеки съд, сезиран с молба за бракоразводно дело при брак, сключен в чужбина ще се посове на горепосочените законови разпоредби относно компетентността на българските съдилища.

Въпросът за Развод при брак в чужбина е уреден КМЧП.

Този въпрос се базира на международната компетентност на българските съдилища.

Успоредно с това е приложим и принципа на съдебни производства по граждански дела с международен елемент.

ВИДОВЕ РАЗВОД

Разводът може да бъде по взаимно съгласие и по исков ред. Процедурите са различни.

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство.

Необходимо да е изрично съгласие между съпрузите за прекратяване на брака. Нужно е също и съгласие за последиците на бракоразвода

Страните следва да одобрят задължително съдържание на споразумението. Районен съд следва да утвърди Споразумението за развод и постановява развод. Това Решение не подлежи на обжалване.

В редица Регламенти на ЕС и закони е уредена и правно -регламентирана общата компетентност на българските съдилища по дела за права по брачни искове.

Разводът по исков ред е всъщност развод поради разстройство на брака.

Разстройството на брачната връзка следва да се докаже пред съда.

В рамките на съдебна процедура, следва да се докаже и да се установи „дълбоко и непоправимо“ разстройство.

Искът за развод поради разстройство на брака се предявява се до Районния съд по постоянен адрес на ответника.

Това са съдебни дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, дела за издръжка, произход, за осиновяване и вещни права с международен елемент и др.

Законът ясно и точно регламентира условията за сключване на граждански брак и съответно процедурата за развод, от брак, сключен в чужбина.

Предвидената в закона е легална възможност, отделните граждани на държавите членки на Европейският съюз да сключват граждански брак пред компетентен орган ако това е допустимо по право на съответната държава.

Сключен между български граждани в чужбина брак се удостоверява пред отделните дипломатически или консулски представителства в чужбина

Това става при условие, че правото на приемащата държава допуска това.

Според закона, граждански брак, валидно сключен в чужбина, следва да бъде признат, при условие, че е спазена предписаната изискуема форма

Тази форма се удостоверява с изискване на държавата пред чийто държавен орган се сключва.

Най-важното условие за сключване на брака/ респ. развод според изискванията на закона се определя за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Правила за развод …

Ответната страна в производство по развод с международен елемент има обичайно местопребиваване (domicile), седалище в страната;
Искането е получено от лице, което е гражданин, респ. юридическо лице в страната;

При същите условия (КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения

Те могат да разглеждат делата по българското право за развод.

Съгласно закона производството за развод между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

За да се разреши въпроса с прекратяването на брака се образува бракоразводно дело пред Районен съд

За целта е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред съответните органи.

Пряко приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Съществено в този въпрос при започнало съдебно производство за развод е прякото приложение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Това са делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

Съдебни производства за развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Тук е уредено и текущата компетентност на съдилищата, касаещо настоящото производство в отделните държавите членки на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка

Регламентът замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила.

Съдебните производства с международен елемент следва да бъдат отчетени при процесуалната компетентност на българските съдилища и приложимото право.

Затова в съдебното производсто по развод пред съдилищата в България може да бъде образувано дело за развод по исков ред

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това.

Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода.

За допълнителна правна информация, не се колебайте да ни потърсите и информирате за делото.

Преди да се образува съдебно производство за развод, когато бракът е сключен в чужбина между лица от различна или една и съща народност.

Нашите адвокати по бракоразводни дела ще отговорят на всяко ваше запитване

Телефон за връзка 0897 90 43 91 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Държавна такса за завеждане на делото е посочена в Тарифа. След решението се дължи държавна такса заедно с препис от съдебното решение. Ако имате ненавършили пълнолетие деца, се плаща издръжка за децата и таксата е 2% от сбора за издръжката, начислена за три години.

Какъв е размерът на адвокатските такси ?

размерът на адвокатския хонорар се договаря не по-малък от минимални размери за адвокатските възнаграждения, съгласно Тарифата.

Какви допълнителни плащания има в дело за развод ?

В дело за развод може да се стигне до допълнителни плащания. Те са връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако ответник не може да бъде намерен по адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник.

Как се призовава по дело за развод съпруг в чужбина ?

Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на адрес, което също е свързано с такси и разноски по призоваване, като размерът се определя от съда.

Какво разглежда съдът в делото за развод ?

В дело за развод, ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, се представя иск за упражняване на родителски права. Към него има иск за определяне на режим за лични контакти, заедно с иск за издръжка и иск за ползване на семейно жилище.

Как може да се промени фамилно име при развода ?

С иска за развод може да се съедини и иск за промяна на фамилно име,ако някой от тях е променил фамилно име преди брака;

31.03.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Много клиенти задават въпроса: „Как да се разведа по взаимно съгласие?“

Развод по взаимно съгласие е най-бързият, най-спокоен и най-предвидим начин за прекратяване на граждански брак в България, когато и двамата съпрузи са постигнали съгласие не само, че желаят развод, но и как ще уредят последиците от него.

Отговорът е сравнително ясен: необходимо е двамата съпрузи да подадат обща молба до компетентния районен съд и да представят писмено споразумение по чл.51 Семейния кодекс, с което уреждат всички задължителни последици от развода.

Разводът по взаимно съгласие не е производство, в което съдът издирва вина, доказва изневяра, установява кой е виновен за разстройството на брака или изслушва свидетели за семейни конфликти.

Именно затова този вид развод е предпочитан, когато страните искат бързо, цивилизовано и юридически стабилно прекратяване на брака.

Какво представлява разводът по взаимно съгласие?

Разводът по взаимно съгласие е съдебна процедура, при която съпрузите заявяват пред съда, че желаят бракът им да бъде прекратен.

Основното законово изискване е съгласието да бъде:

взаимно — и двамата съпрузи желаят развода;
сериозно — решението не е импулсивно или временно;
непоколебимо — страните ясно заявяват, че не желаят запазване на брака;
потвърдено лично пред съда — съпрузите трябва да се явят лично в съдебното заседание.

При този вид производство съдът не разглежда причините за раздялата.

Това означава, че не е необходимо да се доказва кой е виновен, кога е настъпил фактическият разрив, дали има извънбрачна връзка, финансов конфликт или друго обстоятелство от личния живот на страните.

Къде се подава молба за развод по взаимно съгласие?

Молбата за развод по взаимно съгласие се подава до районния съд.

Когато съпрузите имат различни постоянни адреси, те практически могат да изберат районния съд по постоянния адрес на единия от тях.

Това е важно, защото при добре подготвени документи делото обикновено протича по-бързо и без излишни указания от съда.

Важно е да се използва правилната терминология: при развод по взаимно съгласие не се подава „искова молба“ в класическия смисъл на спор между ищец и ответник, а обща молба от двамата съпрузи.

Те не са насрещни страни в конфликт, а съвместни молители, които искат съдът да прекрати брака и да утвърди постигнатото между тях споразумение.

Какви документи са необходими?

Обичайно за развод по взаимно съгласие са необходими следните документи:

Обща молба до районния съд, подписана от двамата съпрузи.
Споразумение по чл. 51 СК, подписано от двамата съпрузи.
Удостоверение за сключен граждански брак.
Удостоверения за раждане на децата, ако има ненавършили пълнолетие деца от брака.
Документи за семейното жилище, ако споразумението урежда ползването му.
Доказателства за доходи, когато се уговаря издръжка на деца.
Документи за собственост, ако страните желаят да уредят имуществени отношения.
Доказателство за внесена държавна такса.
Пълномощно за адвокат, ако страните са упълномощили адвокат за подготовка и процесуално съдействие.

Най-честата грешка е страните да подадат формално споразумение, което не урежда достатъчно ясно родителските права, режима на лични отношения, издръжката, ползването на семейното жилище или въпросите за пътуване на детето в чужбина.

При непълно или неясно споразумение съдът може да даде срок за поправяне, а ако недостатъците не бъдат отстранени — да отхвърли искането за развод.

Какво трябва да съдържа споразумението по чл. 51 СК?

Споразумението по чл. 51 от Семейния кодекс е най-важният документ при развод по взаимно съгласие.

Без него съдът не може да допусне развода.

В споразумението задължително се уреждат:

1. Местоживеене на децата

Трябва ясно да се посочи при кой родител ще живеят ненавършилите пълнолетие деца след развода.

Например:

„Местоживеенето на детето се определя при майката, на адрес: …“

или

„Местоживеенето на детето се определя при бащата, на адрес: …“

След последните изменения в семейното законодателство особено значение има дали промяната на местоживеенето на детето води до съществена промяна на неговия социален и семеен живот.

При такава промяна е необходимо съгласие на двамата родители, включително когато вече има съдебно решение относно родителските права.

2. Упражняване на родителските права

В споразумението се посочва кой родител ще упражнява родителските права или дали родителите договарят модел на съвместно упражняване на родителските права.

След измененията в Семейния кодекс от края на 2025 г. съвместното упражняване на родителските права е изрично предвидена възможност, когато това е в най-добрия интерес на детето и родителите могат да договорят конкретни мерки за разпределяне на отговорностите.

Това означава, че в подходящи случаи може да се предвиди:

кой родител отговаря за ежедневната грижа;
как се вземат решения за училище, здраве, спорт и извънкласни дейности;
как се организират ваканциите;
как се разпределят разходите;
как се обменя информация между родителите;
как се решават бъдещи разногласия.

Съдът обаче винаги проверява дали такава уговорка е реалистична, изпълнима и в интерес на детето.

3. Режим на лични отношения с другия родител

Режимът на лични отношения трябва да бъде ясен, конкретен и практически изпълним.

Не е достатъчно да се напише: „бащата ще вижда детето, когато страните се разберат“.

Такава формулировка често създава бъдещи конфликти.

Добре изготвеният режим трябва да урежда:

кои уикенди детето е при другия родител;
от кой час до кой час;
откъде се взема и къде се връща детето;
кой осигурява транспорта;
как се разпределят официалните празници;
как се разпределят Коледа, Нова година, Великден;
как се уреждат рождените дни;
как се урежда лятната ваканция;
как се осъществява контакт чрез телефон, видеоразговори и електронни съобщения.

Добра практика е режимът да бъде максимално конкретен, за да може при бъдещ спор да се изпълнява без допълнително тълкуване.

4. Издръжка на децата

В споразумението се посочва размерът на месечната издръжка, която единият родител ще заплаща за детето.

Размерът на издръжката трябва да съответства на:

нуждите на детето;
възрастта на детето;
здравословното му състояние;
образователните разходи;
стандарта на живот преди развода;
възможностите на родителя, който дължи издръжка;
доходите и имущественото състояние на двамата родители.

За 2026 г. минималната месечна издръжка на едно дете е 303,25 лв., тъй като минималната издръжка е една четвърт от минималната работна заплата, а минималната работна заплата от 01.01.2026 г. е 1213 лв.

Важно: съдът може да не утвърди споразумение, ако уговорената издръжка е под законовия минимум или очевидно не защитава интереса на детето.

5. Ползване на семейното жилище

Споразумението трябва да посочи кой от съпрузите ще ползва семейното жилище след развода.

Тук е необходимо да се направи разлика между:

собственост върху жилището;
право на ползване след развода;
фактическо обитаване;
уреждане на имуществени отношения.

Предоставянето на ползването на семейното жилище не винаги означава прехвърляне на собственост.

Ако жилището е обща собственост или лична собственост на единия съпруг, това трябва да бъде прецизно отразено в споразумението.

6. Издръжка между съпрузите

Съпрузите могат да уговорят дали единият ще дължи издръжка на другия след развода.

В практиката при развод по взаимно съгласие често се записва, че съпрузите не си дължат взаимна издръжка.

Ако обаче единият съпруг е в затруднено здравословно или финансово положение, може да се уговори конкретен размер и срок на издръжката.

7. Фамилно име след развода

В споразумението задължително се посочва дали съпругът, който е променил фамилното си име при брака, ще го запази или ще възстанови предбрачното си фамилно име.

Този въпрос трябва да бъде ясно уреден, защото има значение за личните документи, гражданската регистрация, трудови договори, банкови сметки, имотни документи и административни процедури.

8. Пътуване на децата в чужбина и лични документи

Това е един от най-важните нови практически моменти за 2026 г.

След изменението на чл. 51 СК споразумението при развод по взаимно съгласие може изрично да уреди:

пътуване на детето в чужбина;
издаване на паспорт;
издаване на лична карта;
срок на съгласието;
държави или група държави, до които детето може да пътува;
дали е нужно допълнително нотариално съгласие за всяко пътуване;
дали родителят може самостоятелно да подава документи за паспорт;
как се уведомява другият родител за пътуването;
как се предотвратява риск от трайна промяна на местоживеенето на детето.

Този раздел е особено важен при родители, които живеят в различни държави, имат международни бракове, планират пътувания в ЕС или имат риск от бъдещи спорове относно извеждане на дете зад граница.

Трябва ли двамата съпрузи да се явят лично в съда?

Да. При развод по взаимно съгласие двамата съпрузи трябва да се явят лично в съдебното заседание.

Това е задължителен елемент от процедурата, защото съдът трябва лично да се увери, че съгласието е сериозно и непоколебимо.

Ако един от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

Адвокатът може да подготви документите, да входира молбата, да съдейства за споразумението и да представлява страните процесуално, но личното потвърждение на съгласието пред съда остава изключително важно.

Може ли развод по взаимно съгласие, ако единият съпруг е в чужбина?

Да, възможно е, но трябва да се планира внимателно.

Ако единият съпруг живее в чужбина, най-добре е предварително да се уточни:

кога може да пътува до България;
дали може да присъства лично на съдебното заседание;
как ще подпише документите;
дали е необходимо нотариално заверено пълномощно;
дали документите от чужбина трябва да бъдат легализирани или преведени;
дали постоянният адрес на някой от съпрузите позволява избор на по-удобен съд.

Само подписване на документи от чужбина не е достатъчно във всички случаи.

Съдът трябва да се увери лично в сериозното и непоколебимо съгласие, поради което явяването в заседание е ключов момент.

Колко време отнема развод по взаимно съгласие?

Срокът зависи от натовареността на конкретния районен съд, редовността на документите и наличието на деца.

При добре изготвени документи процедурата обикновено е значително по-бърза от развод по исков ред.

Най-често времето се определя от това кога съдът ще насрочи първото открито заседание.

Ако споразумението е пълно, ясно и в интерес на децата, съдът може да постанови решение след провеждане на заседанието.

Ако има непълноти, съдът може да даде срок за поправяне, което удължава процедурата.

Колко струва развод по взаимно съгласие?

Разходите обикновено включват:

държавна такса към съда;
евентуални допълнителни такси при уредба на имуществени отношения;
такси, свързани с издръжка;
адвокатско възнаграждение;
преводи и легализации, ако има чуждестранни документи;
нотариални такси, ако са нужни заверки.

При развод по взаимно съгласие окончателната държавна такса за допускане на развода е значително по-ниска от разходите при тежък спорен развод.

Ако обаче страните уреждат имоти, дялове, издръжка или други имуществени въпроси, могат да възникнат допълнителни държавни такси.

Затова е препоръчително още преди подаване на молбата да се направи конкретна сметка на разноските според съдържанието на споразумението.

Какво проверява съдът?

Съдът не е длъжен просто автоматично да одобри всяко споразумение.

Той проверява:

дали съгласието е сериозно и непоколебимо;
дали двамата съпрузи желаят развода;
дали споразумението съдържа всички задължителни елементи;
дали уговорките не противоречат на закона;
дали интересите на децата са защитени;
дали издръжката е достатъчна;
дали режимът на лични отношения е изпълним;
дали няма неясни или противоречиви клаузи;
дали семейното жилище е уредено;
дали фамилното име е уредено.

Когато има деца, съдът може да изиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

При деца, навършили 10 години, съдът може да извърши изслушване по реда на Закона за закрила на детето, ако това е необходимо и не противоречи на интереса на детето.

Какво става, ако споразумението е непълно?

Ако споразумението е непълно или не защитава интересите на децата, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците.

Ако страните поправят споразумението в срока, делото може да продължи.

Ако не го направят, съдът може да отхвърли искането за развод.

Типични недостатъци са:

липсва точен режим на лични отношения;
не е посочен адрес на детето;
издръжката е под минималния размер;
липсва клауза за семейното жилище;
не е уредено фамилното име;
не е ясно кой родител взема решения за образование и здраве;
не е уредено пътуването на детето в чужбина;
има противоречие между отделни клаузи;
споразумението е формално и неизпълнимо.

Може ли след развода да се промени режимът за децата?

Да. При промяна на обстоятелствата може да се поиска изменение на:

местоживеенето на детето;
упражняването на родителските права;
режима на лични отношения;
размера на издръжката;
мерките относно пътуване в чужбина;
режима на комуникация между родителите и детето.

Това става в ново съдебно производство.

Промяна може да се иска, когато след развода настъпят нови факти — например преместване в друг град или държава, трайно неизпълнение на режима, промяна в доходите, здравословен проблем, отчуждаващо поведение, отказ за контакт или нужда от промяна в училище.

Развод по взаимно съгласие с деца

Когато има ненавършили пълнолетие деца, споразумението трябва да бъде особено прецизно.

Не е достатъчно родителите да заявят, че „ще се разбират“.

Съдът трябва да види конкретна, стабилна и изпълнима уредба.

Добре подготвеното споразумение трябва да отговори на следните въпроси:

Къде ще живее детето?
Кой родител ще упражнява родителските права?
Ще има ли съвместно упражняване на права?
Как ще се вземат решения за училище и лечение?
Какъв ще бъде режимът на лични отношения?
Как ще се разпределят празниците?
Как ще се определя лятната ваканция?
Какъв е размерът на издръжката?
Кога и как ще се плаща издръжката?
Как ще се уреждат извънредни разходи?
Как ще се пътува в чужбина?
Как ще се издават паспорт и лични документи?
Как родителите ще обменят информация?

Колкото по-ясно е споразумението, толкова по-малък е рискът от бъдещи конфликти.

Развод по взаимно съгласие без деца

Когато съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца, процедурата обикновено е по-опростена.

В този случай споразумението трябва да уреди най-малко:

прекратяване на брака;
ползване на семейното жилище;
издръжка между съпрузите;
фамилно име след развода;
евентуални имуществени отношения.

Дори когато няма деца, не е препоръчително да се използва прекалено кратко или шаблонно споразумение, защото неясните клаузи могат да доведат до бъдещи спорове.

Развод по взаимно съгласие и имущество

При развод по взаимно съгласие съпрузите могат да уредят и имуществени отношения, но това трябва да се направи внимателно.

Възможно е да се уговори:

кой запазва ползването на семейното жилище;
как се разпределят движими вещи;
как се уреждат банкови кредити;
как се урежда автомобил;
как се разпределят разходи;
дали има претенции за общо имущество;
дали страните ще извършат отделна доброволна делба;
дали имуществените въпроси ще бъдат оставени за отделно производство.

Ако в споразумението се включва прехвърляне или подялба на недвижим имот, трябва да се направи отделна правна преценка за форма, такси, вписване, данъчна оценка и последици.

Не всяка имуществена уговорка за това Как да се разведа по взаимно съгласие ? е подходяща за включване директно в бракоразводното споразумение.

Предимства на развода по взаимно съгласие

Разводът по взаимно съгласие има няколко съществени предимства:

процедурата е по-бърза;
разходите са по-ниски;
не се доказва вина;
не се разпитват свидетели за личния живот;
намалява се конфликтът между страните;
децата се предпазват от тежък съдебен спор;
решението е окончателно и не подлежи на обжалване;
страните сами определят последиците от развода;
може да се изработи индивидуален режим според нуждите на семейството.

Това е най-подходящият вариант, когато съпрузите могат да разговарят разумно и желаят да прекратят брака без продължителен съдебен конфликт.

Кога развод по взаимно съгласие не е подходящ?

Този вид развод не е подходящ, когато:

единият съпруг не желае развод;
няма съгласие за децата;
има спор за родителски права;
има спор за издръжка;
единият родител възпрепятства контакти с детето;
има данни за домашно насилие;
има риск от извеждане на дете в чужбина;
има сериозен имуществен спор;
единият съпруг отказва да се яви в съда;
споразумението е само привидно и не отразява реалната воля на страните.

В такива случаи може да се наложи развод по исков ред или отделно производство относно родителски права, издръжка, семейно жилище или пътуване на дете в чужбина.

Въпроси при развод по взаимно съгласие

Използване на шаблонно споразумение

Шаблоните често не отчитат конкретните нужди на семейството. Това е особено рисково при деца, имоти, кредити или международен елемент.

Неясен режим на лични отношения

Фрази като „по взаимна уговорка“ са предпоставка за бъдещи конфликти.

Издръжка под законовия минимум

Съдът следи служебно за интереса на детето. Издръжка под минималния размер може да доведе до указания или отказ за утвърждаване.

Липса на уговорка за пътуване в чужбина

След промените в Семейния кодекс този въпрос е особено важен. Ако не бъде уреден, по-късно може да се наложи отделно дело.

Подценяване на семейното жилище

Ползването на семейното жилище трябва да бъде ясно уредено, особено когато има деца.

Липса на реалистичен план за съвместно родителство

Ако родителите желаят съвместно упражняване на родителските права, трябва да има конкретен механизъм за вземане на решения и разпределяне на отговорностите.

Как адвокат може да помогне?

Опитен бракоразводен адвокат може да съдейства за:

изготвяне на молба за развод;
изготвяне на споразумение по чл. 51 СК;
преценка дали уговорките са законосъобразни;
защита на интереса на детето;
правилно определяне на издръжката;
изготвяне на режим на лични отношения;
уредба на пътуване в чужбина и лични документи;
уредба на семейно жилище;
проверка на имуществени последици;
представителство в съдебното заседание;
избягване на бъдещи спорове между бившите съпрузи.

Добре подготвеното споразумение не само води до бърз развод, но и намалява риска от последващи дела.

Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по взаимно съгласие ?

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Кои са предпоставките за развод по взаимно съгласие ?

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака; б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно; в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК). Това съгласие се изразява писмено – от двамата съпрузи в съдебното заседание

Кой ще ползва семейното жилище ?

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието „семейно жилище“ в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли да се смени фамилното име при развода ?

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.

Може ли да обжалвам Решението за развод по взаимно съгласие ?

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и след неговото постановяване от Районен съд не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК от страните.

23.05.2016/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори