бракоразводните производства Archives - Адвокат, Адвокатски услуги

Tag Archive for: бракоразводните производства

Личен имот през брака

Съществен въпрос при делата за развод е въпросът за определне на Личен имот през брака.

Проблемите, свързани с личен имот през брака, са едни от най-честите и най-сложните въпроси в семейното и вещното право.

Най-често спорът възниква при развод, делба на имущество, иск за трансформация на лично имущество, както и когато единият съпруг твърди, че определен апартамент, къща, земя, гараж или друг имот, придобит по време на брака, не е общ, а представлява негова лична собственост.

На практика именно тук възникват най-тежките спорове:

дали имотът е купен с общи семейни средства, дали е придобит с наследство, дарение, лични спестявания отпреди брака, или със средства с доказуем личен произход.

В много случаи страните смятат, че щом имотът е изповядан само на името на единия съпруг, той автоматично е личен.

Това не е вярно.

При законов режим на съпружеска имуществена общност не е решаващо единствено на чие име е нотариалният акт, а как е придобит имотът и какъв е произходът на вложените средства.

Какво означава „личен имот през брака“?

Когато хората търсят информация за личен имот през брака, те най-често имат предвид следния въпрос:

Възможно ли е имот, купен по време на брака, да не е общ, а да принадлежи само на единия съпруг?

Отговорът е:

да, възможно е, но само при наличие на конкретни законови основания и при успешно доказване в евентуален съдебен процес.

Не всеки имот, придобит по време на брака, влиза автоматично в съпружеската имуществена общност, но и не всеки имот, платен от единия съпруг, е автоматично личен.

Законът прави разграничение при Личен имот през брака между:

общо имущество, придобито в резултат на съвместен принос;
лично имущество, което законът изрично признава;
трансформирано лично имущество, когато по време на брака се придобие нов имот изцяло или частично с лично имущество

Какво казва Семейният кодекс за имотите, придобити по време на брака?

Съгласно Семейния кодекс, при законов режим на общност, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Законът изрично приема, че съвместният принос може да се изразява не само във влагане на пари, но и в:

труд;
грижи за децата;
работа в домакинството;
косвено съдействие за създаване и поддържане на семейната среда.

Това означава, че съпругът, който не е превеждал директно сумите по сделката, не губи автоматично права върху имота.

Напротив – законът предполага, че има съвместен принос, докато не се докаже противното.

Кога един имот е личен, въпреки че е придобит по време на брака?

Най-често това се случва в следните хипотези:

1. Имотът е придобит с пари от наследство

Ако единият съпруг е получил парични средства по наследство и именно с тях е закупен имотът, може да се претендира, че имотът е личен или че е налице частична/пълна трансформация на лично имущество, ако това бъде доказано надлежно.

Законът признава като лично имущество полученото по наследство.

2. Имотът е придобит с дарени средства

Когато родител, роднина или трето лице дари средства само на единия съпруг и с тези средства бъде закупен имот, е възможно да се поддържа, че придобитото имущество има личен характер, ако дарението и причинната връзка с покупката бъдат доказани.

Законът признава като лично имущество придобитото по дарение.

3. Имотът е купен със средства, притежавани преди брака

Когато покупката е финансирана с имущество или паричен еквивалент, който съпругът е притежавал преди сключването на брака, може да е налице трансформация на лично имущество по чл. 23 СК.

4. Имотът е придобит при липса на съвместен принос

Това е различна правна хипотеза. ВКС подчертава, че липсата на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК и трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК са два различни института, които не трябва да се смесват.

При първата хипотеза се доказва, че другият съпруг няма никакъв принос; при втората – че вложените средства имат личен произход.

За повече информация можете да се обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или info@lawyer-bulgaria.bg

18.06.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Придобиване недвижим имот през брака

Съществен въпрос, задаван ни по време на всяко едно дело пред Районен съд за развод и родителски права е въпросът за Придобиване недвижим имот през брака.

Придобиване на недвижим имот през брака е един от най-често срещаните въпроси в семейното и вещното право.

Именно при Придобиване недвижим имот през брака на апартамент, къща, парцел, офис, земеделска земя или друг недвижим имот по време на брака възникват най-сериозните спорове между съпрузи

В последствие се стига и до дела между бивши съпрузи при развод, делба или установителен иск за собственост. ⚖️

В практиката за дела по Придобиване на недвижим имот през брака най-често се поставят въпросите:

чия собственост е имотът, закупен по време на брака;
има ли значение на чие име е изповядан нотариалният акт;
кога действа режимът на съпружеска имуществена общност (СИО);
кога може да се твърди, че имотът е лична собственост само на единия съпруг;
как се доказва пълна или частична трансформация на лично имущество;
какви са последиците при развод или съдебна делба.

Съгласно закона, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Законът изрично предвижда, че съвместният принос може да се изразява не само във влагане на пари, но и в труд, грижи за децата и работа в домакинството, като този принос се предполага до доказване на противното.

Какво означава Придобиване на недвижим имот през брака

Под придобиване на недвижим имот през брака обикновено се разбира покупка, замяна, учредяване или придобиване на вещно право върху имот в периода от сключването на брака до неговото прекратяване.

Най-често спорът възниква при покупко-продажба на жилище, когато единият съпруг твърди, че е вложил свои лични средства, а другият поддържа, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

По делата за Придобиване на недвижим имот през брака общото правило на Семейния кодекс, ако имотът е придобит възмездно по време на брака и е налице съвместен принос, той попада в режима на СИО.

Това означава, че собствеността не е обикновена дялова съсобственост, а особена бездялова общност между съпрузите до прекратяване на брака или до установяване на личен характер на имуществото по съдебен ред.

Съпружеска имуществена общност и съвместен принос

Ключовото понятие в тази материя е съвместният принос.

Много често страните погрешно смятат, че ако само единият съпруг е плащал вноските по кредита или ако само той е работил, имотът автоматично е негов.

Законът обаче не разглежда приноса единствено като директно плащане на цената.

Съвместният принос може да бъде налице и когато единият съпруг е осигурявал доходи, а другият е поемал домакинството, отглеждането на децата, грижата за семейството или е подпомагал професионалната и икономическата стабилност на домакинството.

Именно затова презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК има толкова голямо практическо значение – този, който твърди, че имотът не е общ, трябва да проведе пълно доказване.

Кога имотът е лична собственост, а не общо имущество

Семейният кодекс урежда изрично случаите, в които определено имущество е лична собственост на единия съпруг.

По силата на чл. 22 СК лични са:

вещните права, придобити преди брака;
вещните права, придобити по наследство;
вещните права, придобити по дарение;
определени движими вещи за лично ползване, професия или занаят;
вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец за упражняване на търговската му дейност и включени в предприятието му.

Това правило е особено важно при спор за апартамент, къща или друг имот, закупен през брака със средства, които произхождат например от:

продажба на имот, който единият съпруг е притежавал преди брака;
наследствени пари;
дарена сума от родители или трето лице;
други доказуеми лични активи, които законът признава като лично имущество.

Трансформация на лично имущество при покупка на имот

Един от най-важните институти в тази материя е трансформацията на лично имущество по чл. 23 СК.

Законът предвижда:

когато вещните права са придобити по време на брака изцяло с лично имущество, имотът е личен;
когато са придобити отчасти с лично имущество, съпругът има лично право върху съответната част, освен ако тази част е незначителна.

Това означава, че ако например единият съпруг продаде наследствен имот и с тези средства закупи нов апартамент по време на брака, той може да претендира, че е налице пълна трансформация.

Ако само част от цената е платена с негови наследствени или дарени средства, може да претендира частична трансформация.

ВКС приема, че трансформацията по чл. 23 СК е самостоятелно основание за възникване на лично притежание, а не просто разновидност на спор по презумпцията за съвместен принос.

Съдът изрично посочва, че съпругът, който се позовава на трансформация, трябва да докаже произхода на средствата и вложението им в конкретното придобиване.

Пълна трансформация на лично имущество

Пълна трансформация е налице тогава, когато цялата цена на придобивания недвижим имот е платена с лично имущество на единия съпруг.

Това са случаите, в които не се доказва участие на семейни средства, общи доходи или принос на другия съпруг във финансирането на конкретното придобиване.

На практика това трябва да бъде установено с ясни и последователни доказателства:

нотариални актове за предходно лично имущество;
удостоверения за наследници и документи за наследство;
договори за дарение;
банкови извлечения;
платежни документи;
договори за продажба на предходни лични активи;
разписки, преводи и доказателства за движението на сумите.

Само твърдение, че парите са били „лични“, не е достатъчно.

В съдебен процес се изисква връзка между личния източник и конкретното придобиване.

Частична трансформация на лично имущество

Частична трансформация е налице, когато само част от цената на имота е заплатена с лично имущество.

Тогава съдът може да признае, че определен процент или идеална част от имота е лична собственост на единия съпруг, а останалата част попада в режима на общност или в последваща съсобственост след прекратяването на брака.

Тази хипотеза е изключително честа при:

покупка с частично участие на наследствени пари;
доплащане със средства от семейния бюджет;
продажба на лично имущество и добавяне на банков кредит;
инвестиции в строеж или довършителни работи с различен произход на средствата.

Съдът преценява не само наличието на лични пари, но и точния им размер, времето на влагане и дали са били реално използвани при придобиването на спорния имот.

Имот, купен с пари от банков влог на единия съпруг

Тук е необходимо особено внимание, защото това е една от най-честите практически грешки.

Много хора смятат, че щом парите са били по банкова сметка само на единия съпруг, тогава и купеният с тях имот автоматично е негов.

Това не е винаги вярно.

В тълкувателната си практика ВКС приема, че когато недвижим имот е придобит по време на брака и е заплатен със средства от влог на единия съпруг при законов режим на общност, се счита, че имотът е СИО, освен ако не се установи, че средствата във влога имат личен характер по смисъла на чл. 22 СК или че е налице основание за изключване на съвместния принос.

С други думи, самият факт, че парите са по лична сметка, не е достатъчен.

Трябва да се докаже извънсемеен личен произход на средствата.

Има ли значение на чие име е нотариалният акт

Да, но не решава автоматично спора за Придобиване недвижим имот през брака.

Формалното вписване на имота при Придобиване недвижим имот през брака само на името на единия съпруг не изключва прилагането на режима на съпружеска имуществена общност, ако имотът е придобит възмездно през брака и е налице съвместен принос.

Именно затова в практиката често се водят установителни искове, с които се търси признаване, че имотът е общ, въпреки че в нотариалния акт фигурира само единият съпруг.

Същевременно ВКС приема и че трансформация на лично имущество може да се установява и при определени хипотези на придобиване през брака, включително когато се изследва характерът на вложените средства, а не само формалното участие в сделката.

Тълкувателно решение № 5/2013 г. приема, че при придобиване на имот по време на брака на името на двамата съпрузи може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество.

Какво се случва при развод

При развод въпросът за собствеността и придобиване недвижим имот през брака, става особено важен.

Ако не бъде доказано, че имотът е личен, след прекратяване на брака съпружеската имуществена общност се трансформира в обикновена съсобственост

Най-често тук вече говорим обикновено за равни права, освен ако не се развие спор за по-голям дял или за трансформация на лично имущество.

Практически това означава, че при развод могат да възникнат няколко различни вида искове и производства:

иск за установяване, че имотът е лична собственост;
иск за признаване на пълна или частична трансформация;
иск за липса на съвместен принос;
иск за определяне на по-голям дял;
иск или производство по съдебна делба.

Изборът на правилния иск зависи от конкретните факти, начина на придобиване, доказателствата и процесуалната стратегия.

В своята практика по дела за ВКС изрично разграничава иска по чл. 23 СК от иска по чл. 21, ал. 4 СК за липса на съвместен принос.

Какво трябва да се докаже в съда

При спор за Придобиване недвижим имот през брака, съдът изследва преди всичко:

момента на придобиването – преди брака или по време на брака;
основанието за придобиване – покупка, дарение, наследство, замяна;
произхода на средствата;
налице ли е съвместен принос;
има ли трансформация на лично имущество;
какво е действителното участие на всеки съпруг.

Допускат се както писмени доказателства, така и свидетелски показания, когато са допустими по процесуалните правила и са относими към произхода на средствата, начина на придобиване и фактическите отношения между съпрузите.

Решаващо значение имат не общите твърдения, а доказаната последователност: личен източник → движение на средствата → влагане в конкретния имот.

Чести примери от практиката

1. Имот, купен с наследствени средства

Ако единият съпруг получи наследство и с тези пари закупи апартамент по време на брака, може да претендира лична собственост поради трансформация, ако докаже произхода и влагането на сумата.

2. Имот, купен с дарение от родители

Когато родители дарят пари на единия съпруг, а не на двамата, и тези средства са използвани за покупка на имот, е възможно да се търси признаване на личен характер на придобиването или на съответна част от него.

Доказването обаче трябва да е прецизно.

3. Имот, купен с кредит

При банков кредит спорът е по-сложен, защото съдът анализира не само първоначалната вноска, но и начина на изплащане, семейните доходи и реалния принос на всеки съпруг.

Няма универсално правило, че при всеки кредит имотът е непременно общ или непременно личен — изходът зависи от конкретните доказателства и структурата на плащанията.

4. Имот, записан само на името на единия съпруг

Това не означава автоматично, че другият съпруг няма права. Ако имотът е придобит през брака възмездно и при съвместен принос, е възможно да се поддържа, че той попада в съпружеската имуществена общност.

Грешки при придобиване имот през брака

Една от най-големите практически грешки е съпрузите да не уредят предварително документално произхода на средствата.

Проблемите обикновено се появяват години по-късно — при развод, спор с наследници, делба или изпълнително производство.

Най-честите пропуски са:

липса на доказателства за дарение;
плащане в брой без надеждни писмени следи;
смесване на лични и семейни средства по сметки;
неправилно убеждение, че банковата сметка сама по себе си доказва лична собственост;
липса на навременна правна консултация при покупката;
подписване на документи без изясняване на режима между съпрузите.

Какво е важно да направите предварително

При покупка на недвижим имот по време на брака е разумно предварително да се направи правен анализ на:

режима на имуществените отношения между съпрузите;
произхода на средствата;
текста на нотариалния акт;
съдържанието на предварителния договор;
банковите документи;
евентуални декларации и доказателства за дарение, наследство или продажба на лично имущество.

Тази предварителна проверка често предотвратява бъдещи тежки съдебни спорове за апартаменти, къщи, семейни жилища, инвестиционни имоти и земя.

Общ ли е имотът, ако е купен по време на брака?

По правило да, ако е придобит възмездно по време на брака и е налице съвместен принос.

Може ли имот, купен през брака, да е лична собственост?

Да, когато е налице основание по чл. 22 СК или трансформация на лично имущество по чл. 23 СК.

Достатъчно ли е парите да са били по сметка само на единия съпруг?

Не. ВКС приема, че това не е достатъчно само по себе си; трябва да се докаже личният произход на средствата или липсата на съвместен принос.

Може ли да се иска частична трансформация?

Да. Законът допуска, когато само част от придобиването е финансирана с лично имущество и тази част не е незначителна.

Кой носи доказателствената тежест?

Съпругът, който твърди, че придобитото е лично негово имущество или че е налице трансформация на лично имущество.

19.05.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Много клиенти задават въпроса: „Как да се разведа по взаимно съгласие?“

Развод по взаимно съгласие е най-бързият, най-спокоен и най-предвидим начин за прекратяване на граждански брак в България, когато и двамата съпрузи са постигнали съгласие не само, че желаят развод, но и как ще уредят последиците от него.

Отговорът е сравнително ясен: необходимо е двамата съпрузи да подадат обща молба до компетентния районен съд и да представят писмено споразумение по чл.51 Семейния кодекс, с което уреждат всички задължителни последици от развода.

Разводът по взаимно съгласие не е производство, в което съдът издирва вина, доказва изневяра, установява кой е виновен за разстройството на брака или изслушва свидетели за семейни конфликти.

Именно затова този вид развод е предпочитан, когато страните искат бързо, цивилизовано и юридически стабилно прекратяване на брака.

Какво представлява разводът по взаимно съгласие?

Разводът по взаимно съгласие е съдебна процедура, при която съпрузите заявяват пред съда, че желаят бракът им да бъде прекратен.

Основното законово изискване е съгласието да бъде:

взаимно — и двамата съпрузи желаят развода;
сериозно — решението не е импулсивно или временно;
непоколебимо — страните ясно заявяват, че не желаят запазване на брака;
потвърдено лично пред съда — съпрузите трябва да се явят лично в съдебното заседание.

При този вид производство съдът не разглежда причините за раздялата.

Това означава, че не е необходимо да се доказва кой е виновен, кога е настъпил фактическият разрив, дали има извънбрачна връзка, финансов конфликт или друго обстоятелство от личния живот на страните.

Къде се подава молба за развод по взаимно съгласие?

Молбата за развод по взаимно съгласие се подава до районния съд.

Когато съпрузите имат различни постоянни адреси, те практически могат да изберат районния съд по постоянния адрес на единия от тях.

Това е важно, защото при добре подготвени документи делото обикновено протича по-бързо и без излишни указания от съда.

Важно е да се използва правилната терминология: при развод по взаимно съгласие не се подава „искова молба“ в класическия смисъл на спор между ищец и ответник, а обща молба от двамата съпрузи.

Те не са насрещни страни в конфликт, а съвместни молители, които искат съдът да прекрати брака и да утвърди постигнатото между тях споразумение.

Какви документи са необходими?

Обичайно за развод по взаимно съгласие са необходими следните документи:

Обща молба до районния съд, подписана от двамата съпрузи.
Споразумение по чл. 51 СК, подписано от двамата съпрузи.
Удостоверение за сключен граждански брак.
Удостоверения за раждане на децата, ако има ненавършили пълнолетие деца от брака.
Документи за семейното жилище, ако споразумението урежда ползването му.
Доказателства за доходи, когато се уговаря издръжка на деца.
Документи за собственост, ако страните желаят да уредят имуществени отношения.
Доказателство за внесена държавна такса.
Пълномощно за адвокат, ако страните са упълномощили адвокат за подготовка и процесуално съдействие.

Най-честата грешка е страните да подадат формално споразумение, което не урежда достатъчно ясно родителските права, режима на лични отношения, издръжката, ползването на семейното жилище или въпросите за пътуване на детето в чужбина.

При непълно или неясно споразумение съдът може да даде срок за поправяне, а ако недостатъците не бъдат отстранени — да отхвърли искането за развод.

Какво трябва да съдържа споразумението по чл. 51 СК?

Споразумението по чл. 51 от Семейния кодекс е най-важният документ при развод по взаимно съгласие.

Без него съдът не може да допусне развода.

В споразумението задължително се уреждат:

1. Местоживеене на децата

Трябва ясно да се посочи при кой родител ще живеят ненавършилите пълнолетие деца след развода.

Например:

„Местоживеенето на детето се определя при майката, на адрес: …“

или

„Местоживеенето на детето се определя при бащата, на адрес: …“

След последните изменения в семейното законодателство особено значение има дали промяната на местоживеенето на детето води до съществена промяна на неговия социален и семеен живот.

При такава промяна е необходимо съгласие на двамата родители, включително когато вече има съдебно решение относно родителските права.

2. Упражняване на родителските права

В споразумението се посочва кой родител ще упражнява родителските права или дали родителите договарят модел на съвместно упражняване на родителските права.

След измененията в Семейния кодекс от края на 2025 г. съвместното упражняване на родителските права е изрично предвидена възможност, когато това е в най-добрия интерес на детето и родителите могат да договорят конкретни мерки за разпределяне на отговорностите.

Това означава, че в подходящи случаи може да се предвиди:

кой родител отговаря за ежедневната грижа;
как се вземат решения за училище, здраве, спорт и извънкласни дейности;
как се организират ваканциите;
как се разпределят разходите;
как се обменя информация между родителите;
как се решават бъдещи разногласия.

Съдът обаче винаги проверява дали такава уговорка е реалистична, изпълнима и в интерес на детето.

3. Режим на лични отношения с другия родител

Режимът на лични отношения трябва да бъде ясен, конкретен и практически изпълним.

Не е достатъчно да се напише: „бащата ще вижда детето, когато страните се разберат“.

Такава формулировка често създава бъдещи конфликти.

Добре изготвеният режим трябва да урежда:

кои уикенди детето е при другия родител;
от кой час до кой час;
откъде се взема и къде се връща детето;
кой осигурява транспорта;
как се разпределят официалните празници;
как се разпределят Коледа, Нова година, Великден;
как се уреждат рождените дни;
как се урежда лятната ваканция;
как се осъществява контакт чрез телефон, видеоразговори и електронни съобщения.

Добра практика е режимът да бъде максимално конкретен, за да може при бъдещ спор да се изпълнява без допълнително тълкуване.

4. Издръжка на децата

В споразумението се посочва размерът на месечната издръжка, която единият родител ще заплаща за детето.

Размерът на издръжката трябва да съответства на:

нуждите на детето;
възрастта на детето;
здравословното му състояние;
образователните разходи;
стандарта на живот преди развода;
възможностите на родителя, който дължи издръжка;
доходите и имущественото състояние на двамата родители.

За 2026 г. минималната месечна издръжка на едно дете е 303,25 лв., тъй като минималната издръжка е една четвърт от минималната работна заплата, а минималната работна заплата от 01.01.2026 г. е 1213 лв.

Важно: съдът може да не утвърди споразумение, ако уговорената издръжка е под законовия минимум или очевидно не защитава интереса на детето.

5. Ползване на семейното жилище

Споразумението трябва да посочи кой от съпрузите ще ползва семейното жилище след развода.

Тук е необходимо да се направи разлика между:

собственост върху жилището;
право на ползване след развода;
фактическо обитаване;
уреждане на имуществени отношения.

Предоставянето на ползването на семейното жилище не винаги означава прехвърляне на собственост.

Ако жилището е обща собственост или лична собственост на единия съпруг, това трябва да бъде прецизно отразено в споразумението.

6. Издръжка между съпрузите

Съпрузите могат да уговорят дали единият ще дължи издръжка на другия след развода.

В практиката при развод по взаимно съгласие често се записва, че съпрузите не си дължат взаимна издръжка.

Ако обаче единият съпруг е в затруднено здравословно или финансово положение, може да се уговори конкретен размер и срок на издръжката.

7. Фамилно име след развода

В споразумението задължително се посочва дали съпругът, който е променил фамилното си име при брака, ще го запази или ще възстанови предбрачното си фамилно име.

Този въпрос трябва да бъде ясно уреден, защото има значение за личните документи, гражданската регистрация, трудови договори, банкови сметки, имотни документи и административни процедури.

8. Пътуване на децата в чужбина и лични документи

Това е един от най-важните нови практически моменти за 2026 г.

След изменението на чл. 51 СК споразумението при развод по взаимно съгласие може изрично да уреди:

пътуване на детето в чужбина;
издаване на паспорт;
издаване на лична карта;
срок на съгласието;
държави или група държави, до които детето може да пътува;
дали е нужно допълнително нотариално съгласие за всяко пътуване;
дали родителят може самостоятелно да подава документи за паспорт;
как се уведомява другият родител за пътуването;
как се предотвратява риск от трайна промяна на местоживеенето на детето.

Този раздел е особено важен при родители, които живеят в различни държави, имат международни бракове, планират пътувания в ЕС или имат риск от бъдещи спорове относно извеждане на дете зад граница.

Трябва ли двамата съпрузи да се явят лично в съда?

Да. При развод по взаимно съгласие двамата съпрузи трябва да се явят лично в съдебното заседание.

Това е задължителен елемент от процедурата, защото съдът трябва лично да се увери, че съгласието е сериозно и непоколебимо.

Ако един от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

Адвокатът може да подготви документите, да входира молбата, да съдейства за споразумението и да представлява страните процесуално, но личното потвърждение на съгласието пред съда остава изключително важно.

Може ли развод по взаимно съгласие, ако единият съпруг е в чужбина?

Да, възможно е, но трябва да се планира внимателно.

Ако единият съпруг живее в чужбина, най-добре е предварително да се уточни:

кога може да пътува до България;
дали може да присъства лично на съдебното заседание;
как ще подпише документите;
дали е необходимо нотариално заверено пълномощно;
дали документите от чужбина трябва да бъдат легализирани или преведени;
дали постоянният адрес на някой от съпрузите позволява избор на по-удобен съд.

Само подписване на документи от чужбина не е достатъчно във всички случаи.

Съдът трябва да се увери лично в сериозното и непоколебимо съгласие, поради което явяването в заседание е ключов момент.

Колко време отнема развод по взаимно съгласие?

Срокът зависи от натовареността на конкретния районен съд, редовността на документите и наличието на деца.

При добре изготвени документи процедурата обикновено е значително по-бърза от развод по исков ред.

Най-често времето се определя от това кога съдът ще насрочи първото открито заседание.

Ако споразумението е пълно, ясно и в интерес на децата, съдът може да постанови решение след провеждане на заседанието.

Ако има непълноти, съдът може да даде срок за поправяне, което удължава процедурата.

Колко струва развод по взаимно съгласие?

Разходите обикновено включват:

държавна такса към съда;
евентуални допълнителни такси при уредба на имуществени отношения;
такси, свързани с издръжка;
адвокатско възнаграждение;
преводи и легализации, ако има чуждестранни документи;
нотариални такси, ако са нужни заверки.

При развод по взаимно съгласие окончателната държавна такса за допускане на развода е значително по-ниска от разходите при тежък спорен развод.

Ако обаче страните уреждат имоти, дялове, издръжка или други имуществени въпроси, могат да възникнат допълнителни държавни такси.

Затова е препоръчително още преди подаване на молбата да се направи конкретна сметка на разноските според съдържанието на споразумението.

Какво проверява съдът?

Съдът не е длъжен просто автоматично да одобри всяко споразумение.

Той проверява:

дали съгласието е сериозно и непоколебимо;
дали двамата съпрузи желаят развода;
дали споразумението съдържа всички задължителни елементи;
дали уговорките не противоречат на закона;
дали интересите на децата са защитени;
дали издръжката е достатъчна;
дали режимът на лични отношения е изпълним;
дали няма неясни или противоречиви клаузи;
дали семейното жилище е уредено;
дали фамилното име е уредено.

Когато има деца, съдът може да изиска становище от дирекция „Социално подпомагане“.

При деца, навършили 10 години, съдът може да извърши изслушване по реда на Закона за закрила на детето, ако това е необходимо и не противоречи на интереса на детето.

Какво става, ако споразумението е непълно?

Ако споразумението е непълно или не защитава интересите на децата, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците.

Ако страните поправят споразумението в срока, делото може да продължи.

Ако не го направят, съдът може да отхвърли искането за развод.

Типични недостатъци са:

липсва точен режим на лични отношения;
не е посочен адрес на детето;
издръжката е под минималния размер;
липсва клауза за семейното жилище;
не е уредено фамилното име;
не е ясно кой родител взема решения за образование и здраве;
не е уредено пътуването на детето в чужбина;
има противоречие между отделни клаузи;
споразумението е формално и неизпълнимо.

Може ли след развода да се промени режимът за децата?

Да. При промяна на обстоятелствата може да се поиска изменение на:

местоживеенето на детето;
упражняването на родителските права;
режима на лични отношения;
размера на издръжката;
мерките относно пътуване в чужбина;
режима на комуникация между родителите и детето.

Това става в ново съдебно производство.

Промяна може да се иска, когато след развода настъпят нови факти — например преместване в друг град или държава, трайно неизпълнение на режима, промяна в доходите, здравословен проблем, отчуждаващо поведение, отказ за контакт или нужда от промяна в училище.

Развод по взаимно съгласие с деца

Когато има ненавършили пълнолетие деца, споразумението трябва да бъде особено прецизно.

Не е достатъчно родителите да заявят, че „ще се разбират“.

Съдът трябва да види конкретна, стабилна и изпълнима уредба.

Добре подготвеното споразумение трябва да отговори на следните въпроси:

Къде ще живее детето?
Кой родител ще упражнява родителските права?
Ще има ли съвместно упражняване на права?
Как ще се вземат решения за училище и лечение?
Какъв ще бъде режимът на лични отношения?
Как ще се разпределят празниците?
Как ще се определя лятната ваканция?
Какъв е размерът на издръжката?
Кога и как ще се плаща издръжката?
Как ще се уреждат извънредни разходи?
Как ще се пътува в чужбина?
Как ще се издават паспорт и лични документи?
Как родителите ще обменят информация?

Колкото по-ясно е споразумението, толкова по-малък е рискът от бъдещи конфликти.

Развод по взаимно съгласие без деца

Когато съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца, процедурата обикновено е по-опростена.

В този случай споразумението трябва да уреди най-малко:

прекратяване на брака;
ползване на семейното жилище;
издръжка между съпрузите;
фамилно име след развода;
евентуални имуществени отношения.

Дори когато няма деца, не е препоръчително да се използва прекалено кратко или шаблонно споразумение, защото неясните клаузи могат да доведат до бъдещи спорове.

Развод по взаимно съгласие и имущество

При развод по взаимно съгласие съпрузите могат да уредят и имуществени отношения, но това трябва да се направи внимателно.

Възможно е да се уговори:

кой запазва ползването на семейното жилище;
как се разпределят движими вещи;
как се уреждат банкови кредити;
как се урежда автомобил;
как се разпределят разходи;
дали има претенции за общо имущество;
дали страните ще извършат отделна доброволна делба;
дали имуществените въпроси ще бъдат оставени за отделно производство.

Ако в споразумението се включва прехвърляне или подялба на недвижим имот, трябва да се направи отделна правна преценка за форма, такси, вписване, данъчна оценка и последици.

Не всяка имуществена уговорка за това Как да се разведа по взаимно съгласие ? е подходяща за включване директно в бракоразводното споразумение.

Предимства на развода по взаимно съгласие

Разводът по взаимно съгласие има няколко съществени предимства:

процедурата е по-бърза;
разходите са по-ниски;
не се доказва вина;
не се разпитват свидетели за личния живот;
намалява се конфликтът между страните;
децата се предпазват от тежък съдебен спор;
решението е окончателно и не подлежи на обжалване;
страните сами определят последиците от развода;
може да се изработи индивидуален режим според нуждите на семейството.

Това е най-подходящият вариант, когато съпрузите могат да разговарят разумно и желаят да прекратят брака без продължителен съдебен конфликт.

Кога развод по взаимно съгласие не е подходящ?

Този вид развод не е подходящ, когато:

единият съпруг не желае развод;
няма съгласие за децата;
има спор за родителски права;
има спор за издръжка;
единият родител възпрепятства контакти с детето;
има данни за домашно насилие;
има риск от извеждане на дете в чужбина;
има сериозен имуществен спор;
единият съпруг отказва да се яви в съда;
споразумението е само привидно и не отразява реалната воля на страните.

В такива случаи може да се наложи развод по исков ред или отделно производство относно родителски права, издръжка, семейно жилище или пътуване на дете в чужбина.

Въпроси при развод по взаимно съгласие

Използване на шаблонно споразумение

Шаблоните често не отчитат конкретните нужди на семейството. Това е особено рисково при деца, имоти, кредити или международен елемент.

Неясен режим на лични отношения

Фрази като „по взаимна уговорка“ са предпоставка за бъдещи конфликти.

Издръжка под законовия минимум

Съдът следи служебно за интереса на детето. Издръжка под минималния размер може да доведе до указания или отказ за утвърждаване.

Липса на уговорка за пътуване в чужбина

След промените в Семейния кодекс този въпрос е особено важен. Ако не бъде уреден, по-късно може да се наложи отделно дело.

Подценяване на семейното жилище

Ползването на семейното жилище трябва да бъде ясно уредено, особено когато има деца.

Липса на реалистичен план за съвместно родителство

Ако родителите желаят съвместно упражняване на родителските права, трябва да има конкретен механизъм за вземане на решения и разпределяне на отговорностите.

Как адвокат може да помогне?

Опитен бракоразводен адвокат може да съдейства за:

изготвяне на молба за развод;
изготвяне на споразумение по чл. 51 СК;
преценка дали уговорките са законосъобразни;
защита на интереса на детето;
правилно определяне на издръжката;
изготвяне на режим на лични отношения;
уредба на пътуване в чужбина и лични документи;
уредба на семейно жилище;
проверка на имуществени последици;
представителство в съдебното заседание;
избягване на бъдещи спорове между бившите съпрузи.

Добре подготвеното споразумение не само води до бърз развод, но и намалява риска от последващи дела.

Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по взаимно съгласие ?

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Кои са предпоставките за развод по взаимно съгласие ?

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака; б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно; в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК). Това съгласие се изразява писмено – от двамата съпрузи в съдебното заседание

Кой ще ползва семейното жилище ?

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието „семейно жилище“ в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли да се смени фамилното име при развода ?

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.

Може ли да обжалвам Решението за развод по взаимно съгласие ?

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и след неговото постановяване от Районен съд не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК от страните.

23.05.2016/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори