www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Запазена част наследство

В практика по наследствени дела е обичайно наследодателят, притежавайки наследство се разпорежда приживе. Възниква въпроса каква е запазена част от наследството ?

Законът пази запазената част на всеки наследник единствено в хипотеза или на завещание, или на дарение, или на двете едновременно

Какво представлява запазена част наследство 

Било чрез изготвянето на завещание, било чрез възмездна сделка към трети лица, често се стига до накърняване на т.нар. запазени части за наследниците.

Въз основа на това възниква празната възможност на основание чл. 30 ЗН за предявяване на иск за запазена част от наследството.Запазена част наследство

Какво гласи законът ?

„Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна  запазена част от наследството.

Онази част от наследството извън запазената част е разполагаема част на наследодателя“.

При продажба приживе на имоти чрез покупко-продажба или договор за издръжка и гледане, разпорежданията на наследодателя, не могат да се атакуват след смъртта му.

Наследодателят реално може да продаде цялото си имущество на непознати хора и наследниците не могат да имат претенции за запазени части.

Законът дава възможност  на наследниците по закон да оспорват извършени възмездни сделки на наследодателя чрез доказване на симулация.

Законът  за наследството брани онази запазената част на всеки наследник, само в хипотеза на извършено завещание, или дарение.

Запазената част от наследството на наследодателя имат негови деца, внуци, съпруг, родители.Запазена част наследство

Кръг наследници за запазена част от наследството 

Право на запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители.

Според ЗН запазената  част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

  • при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
  • при две и повече деца или  низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.

Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.

Запазената част на съпруг е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.

Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Разполагаема част при едно дете е 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е 1/6 от наследството.

За да се определи разполагаемата и запазената част на наследника, се образува маса имоти, принадлежали на наследодателя при смъртта му.

Наследодателят може да се разпорежда с имуществото си чрез покупко-продажба, прехвърляне на имот срещу издръжка.

Когато става дума за дарения и завещания, то частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда, е само 1/3.

В случай, че наследодател се е разпоредил с повече от 1/3 от имуществото си, то наследник със запазена част може да поиска намаляване до размера на тази част.

Същественото което следва да се знае, че правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. 

Съдебното решение отменя завещателно разпореждане или дарение, за да се възстанови запазената част.Запазена част наследство

Исковете за запазена и разполагаема част могат да се предявяват  в съдебно производство така и част от делбения процес.

Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.

Смъртта на наследника с право на запазена част не погасява правото му на запазена част и то може да се упражни от неговите наследници.

ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ЗА НАСЛЕДНИК

Лице, навършило 18 години, способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество след смъртта чрез завещание.

 За повече информация или справка относно запазена или разполагаема част от наследство, обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде отговорено навреме.

Приемане и отказ от наследство

След смъртта на едно лице, при откриването на наследството се открива и възможност за избор на неговите наследници за приемане и отказ от наследство.

Това до голяма степен се обуславя от факта и на възникналите и наследствени права и задължения.

Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

Съгласно Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

Ако  наследник се забави твърде дълго, всеки, който има интерес, може да поиска от съда да определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството.

Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието

Ситуацията възниква най-често при смърт на едно лице или дете, починело и оставило на своите родители финансови задължения.Приемане и отказ от наследство

Отделно в случай на смърт на единият от съпрузите, другия може да се окаже неподготвени за приемане и отказ от наследство, с оглед делата и задълженията на починалия.

Как се приема наследство ?

По правило наследството включва както имуществените права (активите) на наследодателя, така и неговите задължения (пасивите).

По тази причина наследниците при приемане и отказ от наследство, винаги наследяват както имотите, влоговете, ценните книжа, движимото имущество и т.н. на наследодателя

Това се отнася и до негови задължения – банкови кредити, неплатени сметки към монополисти, заеми от частни лица и др.

Приемане и отказ от наследство

В случай, че бъде открито наследство, винаги първо трябва да се проверят активите и пасивите на наследодателя

Като адвокат по наследствени дела, съветваме клиентите да се направи справка за задълженията на наследодателя и връзка с  кредиторите, ако те са известни на наследниците.

Важното в този случай при решението за приемане на наследство е да се установи дали наследодателят е имал задължения и непогасени вноски по кредитни позиции.

Всички тези проверки стават с представяне на удостоверение за наследство. Ситуацията ще се усложни когато наследниците не знаят за дълга.

Законът за наследството дава два начина за да се гарантира срещу кредиторите на наследодателя – отказ от наследство и приемане на наследството по опис.

Най-важно е да се уточни,  кои са преки наследници.

Наследяването възниква като резултат от родствената близост и степен на родство

Със смъртта на наследодателя се открива наследството за определена от закона група лица.Приемане и отказ от наследство

Действия при приемане наследство

Приемането на наследството може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито то.

В този случай приемането се вписва в  т.нар. Особена книга на Районен съд.

  1. Действия по приемане на наследството са :
  2. Деклариране наследения недвижим имот
  3. откриване партиди за ток, вода и др. на имота
  4. Изваждане удостоверение за наследници
  5. Плащане данъци, и др. задължения на наследодателя

Важно е да се знае, че щом веднъж наследникът е приел наследството – изрично или с конклудентни действия, той отговаря за всички задължения.

Отказ от наследство

Приемане и отказ от наследство

Един от вариантите за действие на наследника е да се откаже от наследството. Така той ще се освободи и от задължението да изплаща кредита на наследодателя.

Ако наследникът не желае да приеме наследството или узнае за откриването му, след като е изтекъл срокът за приемане по опис, не желае да поеме риска да приеме наследство, той може да се откаже.

Отказът се извършва със съдействието на адвокат по наследствени дела, който може да подготви всички необходими документи и впише това обстоятелство съгласно изискванията на закона.

Законът не допуска частичен отказ от наследство

Законът определя тази последователност като посочва, че първият ред наследници по закон са деца, внуци, втори ред – родители и други възходящи, трети ред – братя, сестри и техни деца, внуци, и четвърти ред – други роднини по съребрена линия до шеста степен включително.

Особена позиция при наследяване съгласно Закона за наследството заема и преживелият съпруг.

Според закона, съпругът наследява с всеки от тях, а ако няма други наследници, получава цялото наследство.

В тази ситуация – при отказ на наследници от първи ред, обикновено следват откази от останалите редове и се стига до придобиване от държавата

В закона е предвидено, че когато няма наследници по закон или всички се откажат от наследството.

Движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство на починалия

За повече информация можете да се обърнете на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg

Кога се прави отказ от наследство ?

Отказ от наследство може да направи лице, имащо качеството наследник, което желае да отграничи отговорността на своя наследодател и откаже да приеме наследството му.

Как се прави отказ от наследство ?

Отказ от наследство може да се направи с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството. Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице

Правни последици при отказ от наследство?

След вписване на отказа се счита, че наследникът не е имал права върху наследството и не е бил наследник. Последица от така направения отказ от наследство е уголемяване на дяловете на останалите наследници, които са от същото коляно като отказалия се. Важно е да се знае, че при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имущество на наследника.

Може ли дете да извърши отказ от наследство?

1. Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. 2. Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. Отказът от наследство може да има много сериозни последици за имуществото на детето. Налице е необходимостта интересите на детето да бъдат охранявани чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител. Именно интересите на детето са водещи и са основна ценност, а за да се вземе решение по такъв казус районният съд следва да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя.