Tag Archive for: бракоразводно дело

Кой може да оспорва бащинство ?

В практиката по семейни и наследствени дела, често се стига до ситуация на установяване на родствени връзки. В този смисъл относно тези връзки и клиентите задават въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Въпросът за оспорването на произхода от бащата по чл. 62 СК е предвидена от правото възможност майката на дете или нейният съпруг да оборят по исков път законната презумпция за бащинство.

Член 62 СК урежда оспорването на произхода от бащата, установен на основата на презумпцията за бащинство, въведена в чл. 61, ал. 1 СК

С разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК законодателят е създал нов срок за упражняване на правото на съпруга на майката да оспори бащинството.

По неговото действие, съпругът вече може да оспори бащинството до една година от узнаване на обстоятелствата, които опровергават бащинството,

Ако узнаването е станало по-късно по независещи от него причини, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Сравнението на уредените в чл. 62, ал. 1, изр. 1 и в изр. 3 СК права сочи на еднакви предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск на презумптивния баща.

Предпоставките, който съдът би приел са следните:

А/ качеството на съпруг на майката на дете, което е родено по време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване, и

Б/ едногодишен срок за упражняване на правото.

Новото в случая е началният момент на срока за упражняване на правото и наличието на изрично посочен в изречение краен срок за упражняване на правото (пълнолетието на детето).

С новата разпоредба на чл. 62, ал. 5 СК кръгът на лицата, легитимирани да оспорят бащинството, е разширен, като той включва и всяко трето лице, което претендира да е биологичен баща на детето.

Условие, обуславящо съществуването на правото на иск на третото лице, освен неговото твърдение, че е биологичен баща, е предявяването на иск за установяване на бащинство. Срокът за упражняване на това право е една година от узнаването на раждането, като няма посочен краен срок.

Каква е процедурата по оспорване по чл. 62 СК ?

Съгласно текста на чл.61 СК, това може да стане от .“…съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.“

Презумпция за оспорване на произход от бащата или т.нар. оспорване на бащинство в интерес и защита на децата става единствено по исков път

Законът посочва, че е недопустимо оспорване на бащинство да се прави под формата на обикновено писмено възражение

Дори и съпругът на майката възрази, че не следва да дава издръжка поради обстоятелството, че той не е бащата.

Семейният кодекс разширява приложното поле на презумпцията, като разглежда детайлно въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Той я разпростира и спрямо случаите, когато детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяване на брака

В случай, че майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита вторият съпруг съгласно текста на чл. 32, ал. 2 от СК.

Как се предява иск за оспорване на бащинство ?

Основният въпрос е кой може да оспори бащинството. Затова право да предявят иск за оспорване на бащинство имат само изрично посочените в СК лица.

Това са майката на детето и нейният съпруг презумптивният баща. Законът добавя към списъка и лицето, живяло с майката на семейни начала, като приписва бащинството на основание брачната връзка с майката.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за оспорване на бащинство, за която съдът следи служебно.

Съвкупността от обстоятелства, поради наличието на които е доказана фактическа невъзможност роденото от брака дете да бъде заченато от съпруга, обуславя интереса на майката или нейния съпруг от предявяване иск за оспорване на бащинство.

При исковете по чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от СК съпругът оспорва бащинството, доказвайки че роденото от брака дете не е могло да бъде заченато от него.

Съпругът на майката е непосредствено засегнат от възможната неистинност на презумпцията за оспорване на бащинството.

Детето, спрямо което съпругът е оборил бащинството си, не го наследява, защото съпругът не е негов баща, съответно детето не е негов низходящ.

Детето ще наследи бащата, който го припознае като свое (чл. 36 от СК).

Наследяване възниква и за мъж, срещу когото е спечелено дело за бащинство от страна на майката или детето.

С изменението и допълнението на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 5 СК съществуващият в националното право баланс между принципа на правната сигурност, проявяващ се в контекста на правоотношенията

Най-често това са отношения, свързани с произхода като принцип на стабилност на правно признатия произход, и правото на всеки на неприкосновеност на личния живот, проявяващо се в контекста на същите тези правоотношения и като принцип на истинност на произхода, намира ново проявление.

Създадената възможност за оспорване на презумптивното бащинство от презумптивния баща и след изтичането на една година от узнаването на раждането

Въведена е и възможността презумптивното бащинство да бъде оспорено от трето лице, което претендира да е биологичен баща на дете с установен презумптивен произход.

Тези промени откриват възможност за много по-точен, съобразен с относимите обстоятелства за всеки конкретен случай баланс на различните интереси и права при установяване на произхода от бащата.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика на въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Кой може да оспори бащинството на детето и в какви срокове:

Произходът на детето от неговата майка е винаги безспорен. Това е така, защото тя го е родила. Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето. Тя следва да докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен пред съда до една година от раждането. Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Това е т.нар. „презумпция за бащинство“. Той обаче има право да оспори бащинството си. Съпругът трябва да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Искът трябва да се предяви пред окръжния съд до една година от узнаването на раждането. Възможно е, по независещи от него причини, съпругът на майката да е разбрал за раждането по-късно. В този случай искът за оспорване на бащинство може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Може ли друг да оспори бащинството ?

съпругът от последващ брак Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, според Семейния кодекс за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак. Той също може да оспори своето бащинство като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Исковата молба трябва да се подаде в съда до една година от узнаването на раждането. Ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено и детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на предходния брак, за баща на детето се смята бившият съпруг. Предишният съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на съдебното решение, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

Може ли детето да оспори бащинството ?

Детето също има право да оспори бащинството. То може да направи това от навършването на 14-годишна възраст, но не по-късно от една година след навършването на пълнолетие. Това е друга важна промяна в Семейния кодекс. Досега детето нямаше възможност да оспори бащинството преди да навърши пълнолетие. При оспорване на бащинство от името на детето, искът може да бъде заведен от особен представител /адвокат/ на детето, ангажиран от майката или от Отдела за закрила на детето, когато това е в негов интерес.

Кой е страна по делото при оспорване бащинство ?

Когато едновременно с иска за оспорване на бащинство се предявява и друг иск (напр. за установяване на произход), тогава се заплаща отделна държавна такса и за този иск. Когато се оспорва бащинството, страни по делото задължително са: Майката; Детето; съпругът, респ. бившият съпруг; Лице, което твърди, че е биологичен баща.

В какъв срок може да се оспори бащинството ?

Семейният кодекс посочва изрично кратки преклузивни срокове за оспорване на бащинството пред съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 СК. В случая от съществено значение е от чия страна ще дойде това оспорване.
В чл. 62 ал.1 се посочва, че „Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
Що се касае за майката то съгласно втората алинея „Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.“
В четвъртата алинея на чл. 62 СК и детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

Как се оспорва бащинство ?

Съгласно изискването на закона искът за оспорване на бащинство се подава пред съда в сроковете и условията, посочени в Закона. В зависимост от коя страна се оспорва тези срокове текат различно.

Може ли детето да оспори бащинството на своя родител ?

С приемането на Семеен кодекс от 2009г. бе въведено правото на детето да оспори презумпцията за бащинство. Това става съобразно задължителна съдебна практика по тълкуването и приложението на чл.62, ал.4 от СК, която дава право на детето да оспори презумпцията за бащинство в срок от 1г. след навършване на пълнолетие.

03.01.2020/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Компетентност по семейни дела

Съдебните искове за развод по взаимно съгласие между български граждани, живеещи извън България, в страна от ЕС се предявяват по обичайното им местопребиваване.

Предявените съдебни искове за развод по исков ред се съединяват със съдебни исковете за родителска отговорност по отношение на общите им ненавършили пълнолетие деца.

В практиката се срещат случай, в който е възможно съпрузите да са живели известно време заедно в страна от ЕС, но единият се е върнал в България за да живее тук.

В случай, че същият е живял тук повече от една година, то той има възможност за предяви съдебен иск за допускането на развод пред български съд при условията на закона (СК).

Българският съд би приел компетентност по семейни дела като разгледа исковете за развод, но когато се касае за родителската отговорност и разглеждането на въпросите, свързани с родителските права, то същият съд е некомпетентен по чл. 127 а СК и поради тази причина делото следва да бъде прекратено.

В този случай компетентен по предявените искове би бил съдът в държавата (най-често членка на ЕС), в която обаче, както другият родител, така и детето имат обичайно местопребиваване, съответно ходи на училище/градина, а родителят има конкретно работно място.

В този случай иска за родителски права и споровете по чл.127 ал.2 СК се разглеждат от районния съд по настоящия адрес на детето, който е компетентен да се произнесе по родителските права, местоживеенето, издръжката на детето, както и режима на лични отношения между детето и другия родител .

В случай обаче, че детето живее в чужбина, но не в страна от ЕС, българският съд е компетентен да се произнесе както относно въпроса за развода, без значение, кога съпругът, предявил съдебен иск за развод се е завърнал в България

Българският съд е компетентен да се произнесе относно въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето и личните контакти по отношение на детето, независимо, че детето живее извън България.

Спорове между родители относно родителски права… по чл. 127 а СК

Когато родителите на едно дете не живеят заедно и между тях възникне спор относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и упражняването на лични контакти, компетентността на съда отново се определя в зависимост от това дали детето живее извън България в друга страна от ЕС или не.

Ако детето живее в страна от ЕС, компетентен да се произнесе е съдът по обичайното местопребиваване на детето.

В случай, че е заведено съдебно дело за развод пред български съд за произнасяне относно горните въпроси и по делото се установи, че детето не живее е България, а в друга страна от ЕС, българският съд служебно следва да прекрати производството, тъй като посочените въпроси могат да се разрешават само от съда по обичайно местопребиваване на детето.

ПРИЗНАВАНЕ НА ЧУЖДЕСТРННО РЕШЕНИЕ ЗА РАЗВОД

Признаване на решение за развод може да поиска само страна по решението, т.е. всеки един от бившите вече съпрузи.

Всеки от тях може специално да упълномощи за това и адвокат, който да го представлява.

Регламент №2201/2003 изисква молбата да се разглежда от съда по обичайното местопребиваване на съпрузите.

Регламентът изисква в процедурата по признаване страната да посочи адрес за призоваване в района на съда, който е компетентен да разгледа молбата.

С признаването на чуждестранното решение за развод настъпват всички последици от прекратяването на брака, без да се налага съпрузите да водят второ дело пред българския съд.

Правилата в регламента за признаване на решенията за развод забраняват на съда да преразглежда решението по същество.

Това означава, че се приемат изцяло разпорежданията на чуждестранния съд.

Всички органи, които имат задължение да извършват действия във връзка с решението за развод – общински администрации, съдебни изпълнители, гранични органи и други, са длъжни да съобразят действията си с признатото чуждестранно решение.

Ако и двамата съпрузи, независимо от гражданството си и обичайното си местопребиваване, са постигнали съгласие, те могат заедно да изберат
молбата им да се разгледа от съд в държава-членка, различен от държавата по обичайното им местопребиваване.

Съдилищата са длъжни да извършват проверка относно компетентността си по правилата на Регламент №2201/2003.

Решение за развод, получено по реда на Регламент №2201/2003 от съд на чужда държава, може да бъде ползвано в България.

Регламентът предвижда специална бърза процедура за признаване и изпълнение на решения за развод в тези случаи.

Българският съд е длъжен да приеме чуждото решение, след представянето му и установяване спазването на изискванията на регламента.

Инстанционен контрол за Компетентност по семейни дела

С влязло в сила Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС – процесуалното потестативно право на касационна жалба е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно.

В разглежданата хипотеза обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./.

В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно режима на лични отношения между бащата и детето.

Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решенията, постановени по искове за родителски права след развода и за определяне на подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по искове за изменение на постановените по-рано мерки и определянето на нови, респ. отхвърлянето им.

За допълнителна информация се обърнете за съвет към адвокат по семейни и бракоразводни дела в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки Ваш въпрос ще бъде разгледан с оглед конкретната специфика и особености на отделният казус.

13.04.2019/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Имот пo време на брака

Придобиването на недвижим имот чрез покупко-продажба от съпруг поставя въпрос относно собствеността на имот пo време на брака.

Имот по време на брака е една от най-често търсените теми при покупка на апартамент, къща, земя или друг недвижим имот.

В практиката много семейства смятат, че щом в нотариалния акт като купувач е записан само единият съпруг, имотът автоматично е само негов.

Това не винаги е вярно.

По българското семейно право решаващо значение има режимът на имуществените отношения между съпрузите, както и произходът на средствата, с които е придобит имотът.

При липса на избран друг режим по правило се прилага законов режим на общност, а вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Какво означава „имот по време на брака“?

Когато недвижим имот е купен след сключването на гражданския брак, първият въпрос е дали между съпрузите е приложим:

законов режим на общност;
законов режим на разделност;
договорен режим чрез брачен договор.

Ако съпрузите не са избрали изрично друг режим, законът предвижда, че се прилага законовият режим на общност.

Точно тук възниква и т.нар. съпружеска имуществена общност (СИО).

Имот пo време на брака

Кога имотът, купен по време на брака, е общ?

Съгласно чл. 21, ал. 1 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, без значение дали като купувач в нотариалния акт е вписан само съпругът или само съпругата.

Законът изрично приема, че съвместният принос може да се изразява не само във влагане на пари, но и в:

труд;
грижи за децата;
работа в домакинството.

Това е изключително важно на практика. Много често единият съпруг твърди:

„Аз платих цената, следователно имотът е само мой.“

По действащото право и по актуалната практика на ВКС това не е достатъчно само по себе си, за да се изключи СИО.

Презумпцията е за съвместен принос, а този, който твърди, че имотът е личен, носи тежестта да докаже основанията за това.

Имот, купен само на името на единия съпруг, става ли общ?

В много случаи – да.

Ако бракът е в режим на общност и имотът е придобит по време на брака при наличие на съвместен принос, имотът попада в съпружеската имуществена общност, дори нотариалният акт да е само на името на единия съпруг.

Това е една от най-честите грешки при покупка на имот: да се мисли, че вписването само на единия съпруг в нотариалния акт автоматично изключва правата на другия.

Законът не свързва възникването на СИО с това кой е посочен като купувач, а с това кога и как е придобит имотът.

Кога имотът НЕ е общ, въпреки че е придобит по време на брака?

Има няколко основни изключения.

1) Имотът е придобит по наследство или дарение

Съгласно чл. 22, ал. 1 СК, вещните права, придобити по наследство или по дарение по време на брака, са лични на съпруга, който ги е придобил.

Това означава, че ако например съпругата получи апартамент като дарение от родителите си, този имот по правило не влиза в СИО.

2) Налице е трансформация на лично имущество

Чл. 23 СК предвижда, че вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, са лични. Ако придобиването е отчасти с лично имущество, лична е съответната част, освен ако тази част е незначителна.

Тук възникват най-много съдебни спорове – например:

продажба на предбрачен имот и използване на сумата за нова покупка;
използване на лично наследство;
използване на дарени средства;
смесване на лични и семейни средства.

3) Съпрузите са избрали режим на разделност

При законов режим на разделност правата, придобити от всеки съпруг по време на брака, са негово лично притежание. Това означава, че в този режим въпросът „кой е купувачът“ вече има много по-пряко значение.

4) Има брачен договор

Съпрузите могат да уредят имуществените си отношения с брачен договор, включително относно:

имуществото, придобивано по време на брака;
имуществото, притежавано преди брака;
начина на управление и разпореждане;
последиците при развод.

Плащане от сметка на единия съпруг не решава спора

Това е особено актуално след тълкувателната практика на ВКС.

През 2025 г. ВКС прие, че когато недвижим имот, придобит по време на брака, е платен със средства от влог на единия съпруг, не е достатъчно само това обстоятелство, за да се приеме автоматично, че имотът е личен.

Трябва да се установи, че средствата представляват лично имущество или че е налице основание за изключване на презумпцията за съвместен принос.

Това има голямо практическо значение при дела за:

делба на имот;
установяване на собственост;
развод;
искове за по-голям дял;
спорове между наследници на починал съпруг.

Нужно ли е и двамата съпрузи да подпишат покупката?

При самото придобиване на имота законът не поставя общо правило, че и двамата съпрузи трябва непременно да бъдат вписани като купувачи, за да възникнат права и за двамата.

Ако са налице предпоставките на чл. 21 СК, СИО може да възникне и когато в нотариалния акт фигурира само единият съпруг.

Но при разпореждане с обща недвижима вещ правилото е различно: разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи, а разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено само от единия съпруг, е оспоримо при сроковете по чл. 24, ал. 4 СК.

С други думи:

за покупка не винаги е задължително и двамата да са формално купувачи;
за продажба, дарение, прехвърляне, учредяване на вещни права върху общ недвижим имот рискът е съществен, ако липсва участието и на двамата.

Темата „имот по време на брака“ не се решава само с поглед към нотариалния акт.

За да се определи дали един имот е общ, личен или частично личен, трябва да се анализират:

режимът на имуществените отношения;
моментът на придобиване;
произходът на средствата;
има ли наследство, дарение или трансформация;
има ли брачен договор;
има ли бъдещ риск при развод, наследяване или продажба.

Една навременна правна проверка може да предотврати тежки спорове за собственост, делба и семейно жилище.

Именно затова при покупка, продажба, дарение, развод или спор за имот по време на брака е разумно въпросът да се прецени от адвокат по семейно и вещно право. ⚖️

За допълнителна информация и правна консултация:

тел. 0897 90 43 91
e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Нужно ли е и двамата съпрузи да подпишат покупката?

При самото придобиване на имота законът не поставя общо правило, че и двамата съпрузи трябва непременно да бъдат вписани като купувачи, за да възникнат права и за двамата. Ако са налице предпоставките на чл. 21 СК, СИО може да възникне и когато в нотариалния акт фигурира само единият съпруг. Но при разпореждане с обща недвижима вещ правилото е различно: разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи, а разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено само от единия съпруг, е оспоримо при сроковете по чл. 24, ал. 4 СК.

Какво става със семейното жилище, ако е лична собственост на единия съпруг?

Тук законът съдържа отделна защита. Чл. 26 СК предвижда, че разпореждането със семейното жилище, когато то е лична собственост на единия съпруг, се извършва със съгласието на другия съпруг, ако двамата нямат друго жилище – общо или лично. При липса на съгласие е необходимо разрешение от районния съдия при законовите предпоставки. Това е много важно в практиката, защото дори когато имотът не е СИО, семейната му функция може да доведе до допълнителна правна защита.

Какво значение има брачният договор?

Брачният договор не е формалност, а силен инструмент за превенция на бъдещи спорове. Законът допуска съпрузите да уредят в него: кои имоти ще бъдат лични; кои активи ще останат общи; как ще се управлява имуществото; какви ще са последиците при развод. Брачният договор се сключва лично, в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите. Когато засяга вещни права върху недвижим имот, той подлежи и на вписване в имотния регистър, а също се регистрира и в централния електронен регистър към Агенцията по вписванията. Договорът, сключен по време на брака, поражда действие от деня на сключването му или от друга дата, определена в него.

Какво става с имота при развод?

При прекратяване на съпружеската имуществена общност по правило дяловете на съпрузите са равни. Но това не означава, че всеки казус завършва механично с „по 1/2 без изключение“. Семейният кодекс допуска: по-голям дял за единия съпруг в определени хипотези; искове, основани на по-значителен принос; претенции, свързани с лично имущество и трансформация; отделни въпроси за семейното жилище и за правата на децата. Следователно при развод трябва да се провери: какъв е бил режимът на имуществените отношения; кога е придобит имотът; с какви средства е платен; има ли брачен договор; има ли основания за трансформация на лично имущество; има ли основание за по-голям дял.

Чий е апартаментът, ако е купен по време на брака само на името на мъжа?

Не може да се отговори само по нотариалния акт. Ако се прилага законов режим на общност и има съвместен принос, имотът по правило е общ, независимо че като купувач е вписан само единият съпруг.

Имот, дарен на единия съпруг по време на брака, общ ли е?

Не. По правило това е лично имущество на надарения съпруг.

Може ли лични пари да превърнат купения по време на брака имот в личен?

Да, но само ако се установи трансформация на лично имущество по чл. 23 СК – пълна или частична, според случая и доказателствата.

Може ли единият съпруг сам да продаде общия имот?

Разпореждането с общ недвижим имот трябва да е съвместно. Ако е извършено само от единия съпруг, то е оспоримо в сроковете по закона.

Брачният договор важи ли за имоти?

Да. Законът изрично допуска брачният договор да урежда правата върху имущество преди и по време на брака, както и да има вещнопрехвърлително действие за недвижими имоти при спазване на законовата форма и вписване.

19.05.2018/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Развод при брак в чужбина

РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Прилагането на правила за разрешаване на правни въпроси с международен елемент при съдебни дела за развод между съпрузи в различни държави са сложни.Важен е въпроса за Развод при брак в чужбина

Разрешаването на този въпрос изисква задълбочени правни познания и съобразяването на правната материя в различни области.

Най-съществено този въпрос е уреден от т.нар.КМЧП, както и отделни вътрешни разпоредби.

Всеки съд, сезиран с молба за бракоразводно дело при брак, сключен в чужбина ще се посове на горепосочените законови разпоредби относно компетентността на българските съдилища.

Въпросът за Развод при брак в чужбина е уреден КМЧП.

Този въпрос се базира на международната компетентност на българските съдилища.

Успоредно с това е приложим и принципа на съдебни производства по граждански дела с международен елемент.

ВИДОВЕ РАЗВОД

Разводът може да бъде по взаимно съгласие и по исков ред. Процедурите са различни.

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство.

Необходимо да е изрично съгласие между съпрузите за прекратяване на брака. Нужно е също и съгласие за последиците на бракоразвода

Страните следва да одобрят задължително съдържание на споразумението. Районен съд следва да утвърди Споразумението за развод и постановява развод. Това Решение не подлежи на обжалване.

В редица Регламенти на ЕС и закони е уредена и правно -регламентирана общата компетентност на българските съдилища по дела за права по брачни искове.

Разводът по исков ред е всъщност развод поради разстройство на брака.

Разстройството на брачната връзка следва да се докаже пред съда.

В рамките на съдебна процедура, следва да се докаже и да се установи „дълбоко и непоправимо“ разстройство.

Искът за развод поради разстройство на брака се предявява се до Районния съд по постоянен адрес на ответника.

Това са съдебни дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, дела за издръжка, произход, за осиновяване и вещни права с международен елемент и др.

Законът ясно и точно регламентира условията за сключване на граждански брак и съответно процедурата за развод, от брак, сключен в чужбина.

Предвидената в закона е легална възможност, отделните граждани на държавите членки на Европейският съюз да сключват граждански брак пред компетентен орган ако това е допустимо по право на съответната държава.

Сключен между български граждани в чужбина брак се удостоверява пред отделните дипломатически или консулски представителства в чужбина

Това става при условие, че правото на приемащата държава допуска това.

Според закона, граждански брак, валидно сключен в чужбина, следва да бъде признат, при условие, че е спазена предписаната изискуема форма

Тази форма се удостоверява с изискване на държавата пред чийто държавен орган се сключва.

Най-важното условие за сключване на брака/ респ. развод според изискванията на закона се определя за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Правила за развод …

Ответната страна в производство по развод с международен елемент има обичайно местопребиваване (domicile), седалище в страната;
Искането е получено от лице, което е гражданин, респ. юридическо лице в страната;

При същите условия (КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения

Те могат да разглеждат делата по българското право за развод.

Съгласно закона производството за развод между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

За да се разреши въпроса с прекратяването на брака се образува бракоразводно дело пред Районен съд

За целта е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред съответните органи.

Пряко приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Съществено в този въпрос при започнало съдебно производство за развод е прякото приложение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Това са делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

Съдебни производства за развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Тук е уредено и текущата компетентност на съдилищата, касаещо настоящото производство в отделните държавите членки на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка

Регламентът замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила.

Съдебните производства с международен елемент следва да бъдат отчетени при процесуалната компетентност на българските съдилища и приложимото право.

Затова в съдебното производсто по развод пред съдилищата в България може да бъде образувано дело за развод по исков ред

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това.

Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода.

За допълнителна правна информация, не се колебайте да ни потърсите и информирате за делото.

Преди да се образува съдебно производство за развод, когато бракът е сключен в чужбина между лица от различна или една и съща народност.

Нашите адвокати по бракоразводни дела ще отговорят на всяко ваше запитване

Телефон за връзка 0897 90 43 91 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Държавна такса за завеждане на делото е посочена в Тарифа. След решението се дължи държавна такса заедно с препис от съдебното решение. Ако имате ненавършили пълнолетие деца, се плаща издръжка за децата и таксата е 2% от сбора за издръжката, начислена за три години.

Какъв е размерът на адвокатските такси ?

размерът на адвокатския хонорар се договаря не по-малък от минимални размери за адвокатските възнаграждения, съгласно Тарифата.

Какви допълнителни плащания има в дело за развод ?

В дело за развод може да се стигне до допълнителни плащания. Те са връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако ответник не може да бъде намерен по адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник.

Как се призовава по дело за развод съпруг в чужбина ?

Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на адрес, което също е свързано с такси и разноски по призоваване, като размерът се определя от съда.

Какво разглежда съдът в делото за развод ?

В дело за развод, ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, се представя иск за упражняване на родителски права. Към него има иск за определяне на режим за лични контакти, заедно с иск за издръжка и иск за ползване на семейно жилище.

Как може да се промени фамилно име при развода ?

С иска за развод може да се съедини и иск за промяна на фамилно име,ако някой от тях е променил фамилно име преди брака;

31.03.2018/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Много клиенти споделят, че не са наясно с условията на развод между съпрузи по взаимно съгласие.

Затова задават и въпроса: Как да се разведа по взаимно съгласие ?

Дългогодишният опит на бракоразводен адвокат, в производството по развод може да спести много усилия и средства.

Важното е да се стигне до най-адекватното решение за своя клиент.

Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака

Дело за развод по взаимно съгласие

Когато съпрузите са съгласни сключеният между тях брак да бъде прекратен по тяхно взаимно съгласие

Този иск се предявява по постоянния адрес на единия от тях, заедно със сключено Споразумение по чл. 51 СК.

Обикновено местоживеенето на детето се определя при родителя, на който се предоставя упражняването на родителските права.

Когато децата са повече от едно, както законът, така и съдебната практика третират разделяне на деца като изключение, а не като правило.

Предпоставки за развод по взаимно съгласие

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде:

а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака;
б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно;
в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК).

Това съгласие се изразява писмено от двамата съпрузи в съдебното заседание, поради което те са длъжни да се явят лично.

Законодателят е предвидил съпрузите да заявят същото лично и пред съда в насроченото открито съдебно заседание и да заявят, че желаят да се разведат.

При неизпълнението на личното им явяване се предвижда делото да бъде прекратено. Това е случая, освен ако някой от съпрузите не се яви лично без уважителна причина.

Съгласието се изразява от съпрузите пред съда, като те са длъжни да се явят в първото по делото заседание лично, за да го изразят.

Двете страни при развод по взаимно съгласие съпрузите следва да постигнат съдебно Споразумение по чл. 51 СК относно следните основни въпроса-последици от прекратяването на брака:

местоживеенето на децата и ползването на семейното жилище,
упражняването на родителските права,
режимът на личните отношения и
издръжката на децата, а също, ако има и издръжка между съпрузите.

Те могат да се споразумеят и по други последици на развода по взаимно съгласие.

Във бракоразводната практика има ситуация, в която и двамата съпрузи постигат взаимно съгласие за прекратяване на брака.

След като Районният съд се увери, че съгласието на двамата съпрузи е взето сериозно и непоколебимо.

Съдът пристъпва към насрочване на заседание и разглеждане на делото пред страните.

За целта, двамата съпрузи постигайки взаимно съгласие за прекратяване на брака, следва да се явят лично в открито съдебно заседание

Делото се гледа пред Районен съд

Целта е да се потвърди непоколебимо разстройство на брака.

В случай, че някой от двамата съпрузи не се появи на откритото заседание на Районния съд в деня на заседанието по бракоразводното дело по взаимно съгласие делото се прекратява.

В случай, че не са налице причина, насроченото съдебно заседание се отменя, а бракоразводното дело се прекратява.

Какво представлява Споразумението по чл. 51 СК ?

Това Споразумение по чл.51 урежда правните последици от прекратяването на брака при съгласие на двете страни.С него се определят :

местоживеенето и упражняването на родителските права от единия от двамата съпрузи;
личните отношения между съпрузите и децата,
въпросите за издръжка след развода, както и бъдещата издръжка на децата;
ползване на семейното жилище от единият от съпрузите
размер на издръжка между съпрузи,
носенето на фамилното име, ако съпругата желае да го запази или промени;

Съдебното споразумение по чл. 51 СК следва да бъде одобрено от Районен съд.

В Съдебно заседание следва да бъде представен и доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, към Агенция на Закрила на детето.

Настъпването на промяна в обстоятелствата и отношенията е основание да се иска тяхното пререшаване в нов съдебен процес пред Районен съд.

Най-важният въпрос който Районен съд разглежда е с оглед интересите на децата.

От своя страна, Районният съд утвърждава Споразумението за развод по взаимно съгласие

Той утвърждава желанието на някоя от страните да възпитава и отглежда децата, като упражняването на родителските права и режима на личните отношения между децата и другият родител, както и издръжка за децата;

Внимателно се изписва и режима на личните отношения между родителите и децата

Тук се включват период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време;

В заключение можем да ви посъветваме да се свържете с адвокат по бракоразводните дела.

Така ще получите адекватна правна консултация. Обадете ни се, за да обсъдим всички подробности по развода.

За допълнителна консултация относно условията за развод по исков ред можете да се обърнете към нас.

Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е развод по взаимно съгласие ?

В България начините за развод са само два: развод по взаимно съгласие и развод по исков ред.Производство по развод по взаимно съгласие е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак при наличие на съгласие за това и от двамата съпрузи, поради което не се установяват причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Кои са предпоставките за развод по взаимно съгласие ?

Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде: а) взаимно – и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака; б) непоколебимо – решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно; в) сериозно – обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 50 от СК). Това съгласие се изразява писмено – от двамата съпрузи в съдебното заседание

Кой ще ползва семейното жилище ?

Семейният кодекс съдържа легална дефиниция на понятието „семейно жилище“ в § 1 от Допълнителните разпоредби. То може да бъде собственост на единия съпруг, на двамата или на трето лице. В този раздел на споразумението се третира въпроса само за ползването. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли да се смени фамилното име при развода ?

Ако при сключване на брака някой от съпрузите е приел фамилното име на другия съпруг, при развод той може да възвърне предбрачното си име или да запази фамилното име на съпруга си. Във втория случай е необходимо изричното писмено съгласие на другия съпруг, изразено в този раздел на споразумението.

Може ли да обжалвам Решението за развод по взаимно съгласие ?

Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и след неговото постановяване от Районен съд не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК от страните.

23.05.2016/by lawyer