Претенция при ПТП ?
Част от важните въпроси по застрахователни дела засягат и удовлетворяване на Претенция при ПТП ?
В практиката по застрахователни дела един от най-важните въпроси е не просто дали пострадалият има право на обезщетение, а каква точно претенция при ПТП може да предяви, срещу кого, в какъв срок и с какви доказателства.
Именно тук най-често се допускат грешки – подава се непълна претенция, приемат се занижени предложения от застрахователя или се подписва споразумение, което на практика затваря възможността за по-нататъшно търсене на по-високо обезщетение.
Съгласно Кодекса за застраховането увреденото лице има право да отправи писмена претенция до застрахователя, а при наличие на предпоставките по закона – и да предяви пряк иск срещу него.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди пък се определя по правилото на чл. 52 ЗЗД – по справедливост, което в България продължава да се конкретизира основно от съдебната практика, а не чрез единна законова таблица.
Какво означава „претенция при ПТП“?
Под претенция при ПТП следва да се разбира официалното искане на пострадалото лице за изплащане на обезщетение за всички претърпени вреди – имуществени и неимуществени – причинени от пътнотранспортното произшествие.
По силата на чл. 380, ал. 1 КЗ това искане трябва да бъде отправено писмено до застрахователя, като още при подаването му пострадалият следва да предостави и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде извършено плащането.
Именно тази извънсъдебна претенция е началната и задължителна стъпка в много случаи, преди спорът да премине в съдебна фаза.
Срещу кого се предявява претенцията?
Срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“
Когато ПТП е причинено от водач на МПС, за което има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Това следва от чл. 432, ал. 1 КЗ, който признава на пострадалия самостоятелно право на иск срещу застрахователя на делинквента. На практика това е най-честият механизъм за обезщетяване при ПТП.
Срещу Гаранционния фонд
Когато няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ или МПС е неидентифицирано, в определени хипотези претенцията може да бъде насочена към Гаранционния фонд.
От официалната информация на Фонда е видно, че за вреди върху имущество, причинени от неидентифицирано МПС, по правило не се плаща обезщетение, освен ако наред с това са причинени и значителни телесни увреждания или смърт.
Това е съществена особеност, която често се пропуска от пострадалите.
Какви вреди могат да се претендират при ПТП?
Неимуществени вреди
При Претенция при ПТП това са болките, страданията, стресът, страхът, психическите последици, загубата на нормален начин на живот, ограниченията в ежедневието, трайните неудобства и при по-тежки случаи – дългосрочните психотравматични последици.
Българското право не съдържа фиксирана тарифна таблица за тези вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя по справедливост, а ВКС изрично посочва, че именно този принцип е отправната точка при преценката на правото и размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Имуществени вреди
При ПТП могат да се претендират и имуществени вреди, когато са налице реално направени или предстоящи необходими разходи и загуби.
На практика това включва разходи за лечение, медикаменти, консумативи, операции, рехабилитация, помощни средства, транспорт до лечебни заведения, разходи за чужда помощ, както и пропуснати доходи при временна или трайна невъзможност за работа.
За този вид вреди съдът и застрахователят изискват много по-строго документално доказване – фактури, касови бележки, епикризи, болнични листове, експертизи, документи за трудови доходи и други.
Общият принцип е, че се обезщетяват реално доказаните вреди, които са в причинна връзка с произшествието.
Правото на пряк иск срещу застрахователя покрива както имуществените, така и неимуществените вреди, за които застрахованият водач отговаря.
Как се определя размерът на обезщетението?
Значението на чл. 52 ЗЗД
Най-важната норма при неимуществените вреди е чл. 52 ЗЗД, според който обезщетението се определя от съда по справедливост.
Това не означава произволно определяне на сума, а преценка на конкретни обстоятелства: вида и тежестта на травмите, продължителността на лечението, интензитета на болките, възрастта на пострадалия, трайните последици, нуждата от чужда помощ, отражението върху личния и професионалния живот, както и цялостната промяна в начина на живот след инцидента.
ВКС нееднократно подчертава, че обезщетението трябва да представлява справедлив паричен еквивалент на действително претърпените морални вреди.
Защо извънсъдебните предложения често са по-ниски?
На практика застрахователят прави преценка на риска, доказателствата и вероятния съдебен изход.
Когато пострадалият не представи добре структурирана претенция, без медицинска последователност, без свидетелска подготовка и без ясна правна обосновка на причинната връзка и интензитета на страданията, предложението често остава занижено.
Отделно, законът предвижда възможност за съдебно търсене на обезщетението, ако застрахователят не плати в срока по чл. 496 КЗ, откаже плащане или ако пострадалият не е съгласен с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Именно тази законова рамка обяснява защо сериозно подготвената претенция и готовността за съдебен процес са реален фактор в преговорите.
Какви са сроковете за произнасяне на застрахователя?
Срок от 15 работни дни
Комисията за финансов надзор посочва, че застрахователят следва да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.
Това е важен срок, защото често спорът се свежда до това дали всички доказателства вече са били предоставени и дали застрахователят основателно е изисквал допълнителни документи.
Максимален срок от 3 месеца
Независимо от горното, по чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването ѝ по реда на чл. 380 КЗ. КФН изрично разяснява това правило в потребителския си наръчник, а и в свои наказателни постановления санкционира дружества за неспазването на този срок.
Лихва за забава
Когато застрахователят не определи и не изплати обезщетението в срок, той дължи законна лихва за забава.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ тя тече от по-ранната от две дати, една от които е изтичането на срока от 15 работни дни след представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ.
Това е изключително важно при формиране на петитума по съдебен иск, защото лихвата често е съществена по размер.
Кога може да се заведе дело срещу застрахователя?
Съдебният иск не е произволна първа стъпка.
По силата на чл. 498 КЗ увреденото лице най-напред следва да е предявило писмена претенция пред застрахователя.
След това спорът може да бъде отнесен до съд, когато застрахователят не е платил в срока, откаже да плати или когато пострадалият не е съгласен с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Тази предпоставка е съществена и в съдебната практика се разглежда като процесуално значима за допустимостта на иска по чл. 432 КЗ.
Кои лица имат право на обезщетение при смърт вследствие на ПТП?
Традиционният кръг правоимащи
В класическата практика право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт имат най-близките – съпруг/съпруга, деца, родители, както и лицата, признати в ППВС № 5/1969 г. – например отглеждано, но неосиновено дете, и лицето, което е съжителствало трайно на съпружески начала с починалия. ВКС подробно проследява тази еволюция в Тълкувателно решение № 1/2016 г.
Разширяване на кръга правоимащи
С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, постановено на 21.06.2018 г., е прието, че освен лицата от традиционния кръг, по изключение и всяко друго лице може да получи обезщетение
Става дума за лица, които са създали с починалия трайна и дълбока емоционална връзка и търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
ВКС изрично посочва, че братя, сестри, баби, дядовци и внуци могат да бъдат обезщетени, но не автоматично – необходимо е пълно и главно доказване на особената близост и действително претърпените морални вреди.
Искова претенция при ПТП?
Описание на произшествието и основание
Добрата претенция трябва ясно да описва кога, къде и как е настъпило ПТП, кой е виновният водач, коя е застрахователната компания и каква е причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.
Обичайните документи са констативен протокол, двустранен протокол, постановления, експертизи, снимки, медицински документи и свидетелски данни.
КФН изрично посочва, че още в деня на завеждане на претенцията застрахователят следва да уведоми лицето какви доказателства са нужни за установяване на основанието и размера на претенцията.
Пълно доказване на вредите
При телесни увреждания централно значение имат епикризи, амбулаторни листове, образни изследвания, болнични листове, решения на ТЕЛК/НЕЛК при наличие, рехабилитационни документи и експертизи.
При неимуществени вреди особено важни са свидетелите, които могат да установят промяната в живота на пострадалия – болки, страх, безсъние, ограничена подвижност, невъзможност за работа, социална изолация, промени в психическото състояние и трайни ограничения.
Именно от качеството на доказването зависи дали претенцията ще бъде възприета като сериозна и дали евентуалният съдебен иск ще издържи.
Защо не трябва прибързано да се подписва споразумение със застрахователя?
Много пострадали приемат първото предложение, защото са финансово затруднени или не познават реалните граници на съдебната практика.
Това е особено рисково при тежки травми, инвалидизация или смърт, защото едно подписано споразумение обичайно цели окончателно уреждане на спора.
Веднъж приета сума без пълен анализ на медицинските последици, на продължителността на възстановяването и на релевантната съдебна практика, възможностите за последващо увеличение са силно ограничени и често практически изчерпани.
Това не е отделна законова формула, а извод от самата логика на извънсъдебното уреждане и от значението на надлежната правна преценка преди приемане на плащане.
Най-честите проблеми при претенции за обезщетение след ПТП
Занижена оценка на неимуществените вреди
Това е най-честият проблем.
Застрахователят приема наличието на увреждане, но предлага сума, която не отчита реалния интензитет и продължителност на страданията, периода на възстановяване и бъдещите последици.
При спор съдът извършва собствена преценка по чл. 52 ЗЗД.
Спор относно причинната връзка
Често се твърди, че част от оплакванията не са от ПТП, а от предходни заболявания или други фактори.
Именно затова ранната медицинска документация, проследяването на лечението и съдебномедицинската експертиза са решаващи.
КФН също подчертава значението на представянето на пълния набор доказателства, защото от тях зависи и началото на срока за произнасяне.
Протакане на процедурата
На практика нерядко се искат допълнителни документи, което забавя произнасянето.
Но дори и да не са налице всички доказателства, окончателното произнасяне по „Гражданска отговорност“ не може да надхвърли тримесечния срок по чл. 496 КЗ.
Ролята на адвоката по застрахователни дела
Добрата правна защита при претенция след ПТП не се изчерпва с изпращане на едно уведомление до застрахователя.
Тя включва анализ на всички възможни пера на вредите, правилно структуриране на извънсъдебната претенция, преценка дали предложената сума е под съдебния стандарт, подготовка на доказателства за бъдещ процес, изчисляване на законната лихва и преценка кога е налице основание за иск по чл. 432 КЗ.
При смъртни случаи защитата е още по-специфична, защото трябва да се анализира кой точно е материално легитимиран, както и дали е необходимо доказване на особено близка връзка по Тълкувателно решение № 1/2016 г.
Съберете документите веднага
Запазете протоколи, снимки, медицински документи, рецепти, касови бележки, болнични листове, решения на органите по разследването и всякаква кореспонденция със застрахователя. При липса на доказателства дори основателна претенция може да бъде занижена или отхвърлена.
Подайте писмена претенция правилно
Претенцията трябва да е писмена и да съдържа банкова сметка, както изисква чл. 380 КЗ.
Това е не просто формалност, а законова предпоставка за началото на процедурата по уреждане.
Не приемайте първото предложение без правна оценка
Предложеното обезщетение не е критерий за действителния размер на вредите.
Правилният ориентир е съчетанието между закона, доказателствата и съдебната практика по сходни случаи.
При несъгласие със сумата законът изрично допуска съдебна претенция.
Нашият съвет
Въпросът „Каква претенция при ПТП мога да предявя?“ няма един-единствен кратък отговор.
Възможни са претенции за неимуществени вреди, имуществени вреди, лихва за забава, а при смърт – и претенции на по-широк кръг близки лица, когато са налице предпоставките, приети в практиката на ВКС.
Законът дава право на пострадалия да отправи писмена претенция до застрахователя, определя срокове за произнасяне и допуска пряк иск при отказ, забава или спор за размера. Реалният размер на дължимото обезщетение обаче почти винаги зависи от качеството на доказателствата и от правилната правна аргументация.
Именно затова професионално подготвената претенция често е решаващата разлика между символично плащане и реално обезщетяване на всички понесени вреди.
Какъв адвокат ми трябва дело срещу застраховател ?
Независимо дали става въпрос за задължителни или доброволни застраховки, е нужно да се свържете с адвокат по застрахователни дела. Тези адвокати са специализирани и подготвени в решаването на сложни казуси пред съда.
Как да заведа дело срещу застраховател ?
Желателно е след като се свръжете с адвокат по застрахователни дела да му предоставите цялата налична документация по Вашият казус. Най-важният документ за наличието на отговорност на застрахователя е ПРОТОКОЛ за ПТП, в който е посочена вината на извършителя и вписана валидна застраховака - Гражданска отговорност
Колко струва делото срещу застраховател ?
Стойността на едно застрахователно дело има конкретна стойност- що се касае до разходи за съдебна такса, адвокатски хонорар, съдебни експертизи и оценка и заключение на вещо лице. В голяма част от случаите сумите са чувствително ниски на фона на обезщетение в размер на няколко десетки хиляди при констатирана и доказана средна, тежка телесна повреда или в най-лошият случай - при смърт от ПТП.
Колко време продължава делото срещу застраховател ?
Застрахователните дела са сравнително сложни като материя и тежест, при събиране на доказателства и доказване на основната теза в исковата молба пред съда. Затова не е необичайно, ако се стигне до разглеждане на делото пред първа инстанция в рамките на няколко месеца. Целта на иска е в конкретният период на делото пред първата инстанция, съдът да се произнесе с фиксиран размер на застрахователно обезщетение при констатирана средна или тежка телесна повреда, респ. смърт при ПТП на пътя.