Иск за запазена част от наследство
Според чл. 14 Закона за наследството всеки може чрез завещание да се разпорежда с цялото си имущество, а наследник да предяви иск за запазена част от наследство.
Именно тук възниква въпроса относно предявяване на иск за запазена част от наследство. Възстановяване на запазена част от наследство
Законът поставя изисквания към тези категории лица. Това са строго определи категории, имащи право на иск за запазена част.
Правно легитимирани наследници са родителите, заедно с деца и внуци.
Запазената част е защитена преди всичко срещу завещателните разпореждания на наследодателя. Но защитата, която се дава срещу тях, би била недостатъчна, ако се ограничаваше само с това.
Даренията, които наследодателят би направил, не намаляват дяловете на наследниците по закон.
За да се осъществи защитата пред съд, запазената част се определя като дял от маса, която се образува, като към стойността на наследството се прибавят даренията, извършени от наследодателя.
В случай, че размерът на запазената част се окаже накърнен и в наследството не се окажат достатъчно налични имущества, за да се попълни размера, следва да се намаляват, а при нужда и да се отменят изцяло завещателните разпореждания.
Кога се предявява иск за запазена част ?
Законът посочва, че ако наследодателят се разпореди с повече от своята т.нар. разполагаемата част, всеки от наследниците може да предяви иск за запазена част от наследство.
Законът е дефинирал ясно и точно как следва да бъде определен размерът на тази запазена част от наследството на наследодателя.
Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт
Това разграничение следва да се направи от имуществото на призованите към наследяване лица.
В този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството имущество
Описът може да бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица, т.е. правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество принадлежи не само на призования към наследяване.
Приемането на наследството по опис има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от наследственото имущество
В този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис.
Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта –
А/ да бъде съставен опис на наследството и
Б/ да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, след вписване в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН.
В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.
Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН.
Какво гласи Тълкувателното решение на ВКС – 2013г. ?
Правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл.28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до размера на разполагаемата част
Тук той може да и иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.
Наследственото имущество се обособява като съвкупност за да бъде извършена преценка дали призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло
Следващата преценка е дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество.
Законът за наследството дава възможност на призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица
В този смисъл съгласно Решение на ВКС по отношение на лица, които не са призовани към наследяване, следва да бъде предхождана от приемане на наследството по опис.
Как се изчислява запазена част от наследството ?
Размерът на запазената част от наследството се определя съгласно закона.
Така – запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете, при наличие на низходящи от него
Размерът е две трети – при наличието на наследници – две и повече деца или внуци.
В случай, че са налице наследници само деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете.
При наследяване от едно дете, тази разполагаема част е 1/3, а 2/3 е запазена част на наследника. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО
При наследяване от две деца наследници размерът на разполагаемата част е 1/4 и съответно 3/4 запазена част
При наследяване от три и повече деца – размерът на разполагаемата част е 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя.
Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3.
Каква е запазената част на съпруг ?
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3, изр. 1 ЗН съответната запазената част на преживелият съпруг е 1/2, когато наследява сам
Запазената част на преживелият съпруга 1/3, когато наследява с родители.
В случаите когато преживелият съпруг наследява с низходящи, запазената част е равна на частта на всяко дете.
Кога следва да се заведе иск за запазена част от наследство ?
Според текста на закона наследник с право на иск за запазена част от наследство, който не може да получи пълния размер поради завещания или дарения, може да предяви иска за намаление на завещателни разпореждания и допълване на неговата запазена част.
Законът поставя и изискване към наследника да прихване направените в негова полза завети, с изключение на обичайните дарове.
Освен това, ако насочва претенциите си към наследник не по закон, то той трябва преди това да е приел наследството по опит.
Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред.
Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението до размера на запазената част.
Искът може да бъде предявен самостоятелно или в производство по съдебна делба.
Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.
Давностeн срок за иск за запазена част ?
За да може да се предяви валидно правото на иск за запазена част, следва да бъде спазен и давностният срок. За съжаление изричен текст в тази насока липса.
Както обикновено и правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите това е общият 5 (пет) годишен давностен срок.
За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или E-mail office@lawyer-bulgaria.bg
Кой може да предяви иск за запазена част от наследство ?
Законът за наследството посочва, че правно легитимирани да предявят иск за запазена част от наследството са определени категории наследници - родителите (възходящи от първа степен), низходящи - децата и внуците.
Как става предявяването на запазена част от наследство ?
Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява само по съдебен ред. Съдебното решение отменя завещателното разпореждане или дарението, за да се възстанови запазената част. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в делбеното производство. Правото за възстановяване на запазената част може да се упражни и чрез възражение във висящ процес.
Каква е давността на иск за запазена част от наследство ?
Изключително важен е въпроса до кой момент може да се предяви иск за запазена част. По тази тема законът мълчи. В теорията и съдебната практика няма съмнение, че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. Според чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) това е общият петгодишен давностен срок.
От кой момент тече срок за предявяване иск за запазена част от наследство ?
Петте години текат от момента на откриване на наследството и от момента на упражняване на правата от страна на наследника по завещанието. В този смисъл е и постановление № 7/73 г. на Пленума на ВС. После възникна проблемът за това кой е точно този момент на упражняване. В постановлението не са посочени примери и затова се е приело този въпрос да се разрешава според обстоятелствата във всеки един конкретен случай
Какъв е размерът на запазената част ?
Така запазената част на децата, когато наследодателят не е оставил съпруг, е половината от имуществото при едно дете и низходящи от него и две трети - при две и повече деца или внуци. Ако пък са оставени деца и внуци, но и съпруг, то запазената част на последния е равна на тази на всяко дете. Като при едно дете разполагаемата част е 1/3, а 2/3 е запазена част, при две деца има 1/4 разполагаема и 3/4 запазена част, при три и повече деца - 1/6 разполагаема и 5/6 запазена част от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или преживелия от тях е винаги 1/3. Според чл. 29, ал. 3, изр. 1 от ЗН пък запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследява с родители.
