Когато единият родител отказва да даде съгласие детето да пътува извън България, другият родител може да поиска решение за пътуване на дете в чужбина, което да замести липсващото родителско съгласие.

Процедурата е уредена в чл. 127а от Семейния кодекс и е известна като дело за заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина.

Съдебното решение може да замести съгласието на несъгласния родител както за самото пътуване, така и за издаването на необходимия паспорт или друг личен документ на детето.

Производството не се решава според личните предпочитания, конфликта или взаимните обвинения между родителите.

Основният критерий е един: дали исканото пътуване защитава най-добрия интерес на детето.

Важно изменение на чл. 127а СК, след 30.12.2025г.

От 30 декември 2025 г. е в сила нова редакция на чл. 127а от Семейния кодекс.

Съгласно действащия текст отделно производство за заместващо съгласие се образува, когато въпросите за пътуването и личните документи:

не са уредени в споразумение или съдебно решение по чл. 51, 59 или 127 СК;
родителите не могат да постигнат съгласие;
или вече са били уредени, но е настъпила съществена промяна в обстоятелствата.

Производството започва по молба на единия родител пред районния съд по настоящия адрес на детето.

Съдът изслушва другия родител, може служебно да събира доказателства и може да допусне предварително изпълнение на решението.

Това означава, че през 2026 г. следва първо да се провери дали пътуването вече е уредено:

в споразумение при развод по взаимно съгласие по чл. 51 СК;
в съдебно решение по бракоразводно дело по чл. 59 СК;
в споразумение или решение относно родителските права по чл. 127 СК;
или въпросът изобщо не е бил разрешаван.

При развод по взаимно съгласие родителите вече могат изрично да включат в споразумението клаузи относно пътуванията на детето и издаването на лични документи.

При развод по исков ред съдът може служебно да се произнесе и по тези въпроси.

Неприключилите до 30 декември 2025 г. производства по чл. 59, 127 и 127а СК се разглеждат по досегашния ред.

Какво представлява заместващото съгласие?

По правило въпросите за пътуването на ненавършило пълнолетие дете и издаването на необходимите лични документи се решават съвместно от родителите.

Когато единият родител не дава съгласие, съдът не го лишава от родителски права.

Съдът разрешава конкретно възникналото разногласие и постановява решение, което замества липсващото съгласие в точно определен обхват.

Решението може да разрешава:

еднократно конкретно пътуване;
многократни пътувания за определен период;
пътуване до една конкретна държава;
пътуване до няколко изрично посочени държави;
пътуване до определяем кръг държави, например държавите от Европейския съюз;
пътуване с единия родител;
пътуване с определено трето лице;
участие в училищни, спортни, културни или образователни мероприятия;
издаване или подновяване на паспорт на детето.

Производството по чл. 127а СК има характер на спорна съдебна администрация.

Съдът не е длъжен механично да уважи или отхвърли формулираното искане, а определя подходящите параметри на разрешението според конкретните обстоятелства и интереса на детето.

Необходимо ли е да има закупен билет или неотложна причина?

За образуването на делото не е необходимо детето вече да има закупени самолетни билети или да е възникнала извънредна ситуация.

Необходимо е обаче да е налице реално и конкретно разногласие между родителите, а поисканото разрешение да бъде достатъчно определено по отношение на:

периода на пътуване;
държавите или определяемия кръг държави;
придружителя;
целта на пътуването;
условията на престоя;
връзката с режима на лични отношения с другия родител.

Следователно не се изисква непременно непосредствена спешност, но не е достатъчно и абстрактното твърдение, че детето „може някога да пътува“.

Искането трябва да позволява на съда да прецени предварително мястото, средата, продължителността и възможните рискове за детето.

Кога е налице разногласие между родителите?

Разногласие може да бъде установено не само при изричен писмен отказ.

То може да се изразява и чрез:

отказ да бъде подписана нотариална декларация;
отказ за съдействие при издаване на паспорт;
поставяне на необосновани условия;
системно избягване на комуникация;
оттегляне на по-рано дадено съгласие;
липса на отговор въпреки многократни конкретни покани;
съгласие само за една държава, но отказ за останалите;
спор относно продължителността или придружителя;
спор дали детето ще се върне в България.

Преди подаването на молбата е препоръчително до другия родител да бъде отправено ясно писмено предложение, в което да бъдат посочени държавите, периодът, придружителят и целта на пътуването.

Така се доказват както опитът за доброволно уреждане, така и конкретният предмет на разногласието.

Пред кой съд се подава молбата?

По вътрешното българско право компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето.

Това правило е изрично установено в чл. 127а СК.

Решението на районния съд подлежи на въззивно обжалване пред съответния окръжен съд.

Въззивната жалба се подава чрез районния съд в двуседмичен срок от връчването на решението.

Въззивното решение по самостоятелно производство по чл. 127а СК по правило не подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

Поради това делото се разглежда практически в две съдебни инстанции.

Кой съд е компетентен, ако детето живее в друга държава?

Когато детето има обичайно местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, въпросът за международната компетентност трябва да се провери преди подаване на молбата.

Съгласно Регламент (ЕС) 2019/1111 по въпросите на родителската отговорност по принцип са компетентни съдилищата на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда.

Националното правило за районния съд по настоящия адрес се прилага, след като бъде установено, че международната компетентност принадлежи на българските съдилища.

Самото българско гражданство на детето или наличието на постоянен адрес в България невинаги са достатъчни, когато фактическият център на живота му трайно се намира в друга държава.

Какво трябва да се докаже пред съда?

За уважаване на молбата обичайно следва да бъдат установени следните предпоставки:

1. Родителството

Молителят и ответникът трябва да са родители на детето. Това се доказва с удостоверение за раждане и при необходимост с други актове за гражданско състояние.

2. Липсата на постигнато съгласие

Трябва да се установи, че родителите не могат доброволно да уредят пътуването или издаването на личните документи.

3. Липсата на действаща уредба или промяната на обстоятелствата

След изменението от 30 декември 2025 г. трябва да се посочи дали въпросът вече е разрешен по чл. 51, 59 или 127 СК. Ако има предходно решение или споразумение, необходимо е да се докаже конкретна промяна в обстоятелствата, която налага ново произнасяне.

4. Интересът на детето

Молителят трябва да установи защо пътуването е полезно за конкретното дете, а не само удобно за родителя.

5. Предвидимостта на пътуването

Трябва да бъдат очертани разумни времеви и териториални граници на разрешението.

6. Липсата на конкретен риск

Следва да се установи, че детето няма да бъде поставено в опасна среда, неправомерно задържано в чужбина или лишено от връзка с другия родител.

Как съдът определя най-добрия интерес на детето?

Понятието „най-добър интерес на детето“ не е абстрактно. Законът изисква да бъдат преценени:

желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните му потребности;
възрастта, здравословното състояние и индивидуалните му особености;
възможната опасност или вреда;
способността на родителите да полагат грижи;
последиците от промяната на средата;
всички останали обстоятелства, които имат отношение към детето.

ВКС приема, че съдът трябва да извърши индивидуална оценка на въздействието на решението върху конкретното дете.

Не е достатъчно да се заяви общо, че пътуванията разширяват неговия мироглед.

Трябва да се установи как конкретното разрешение ще се отрази на сигурността, образованието, здравето, социалната среда и отношенията му с двамата родители.

Какви доказателства могат да бъдат представени?

В зависимост от целта на пътуването могат да бъдат представени:

удостоверение за раждане;
предходно решение за родителски права;
решение за развод или утвърдено споразумение;
нотариални декларации или оттеглено съгласие;
електронна кореспонденция между родителите;
покани от роднини;
резервации за настаняване;
информация за адреса на престоя;
туристическа програма;
документи от училище;
покана за състезание, лагер, концерт или обучение;
медицински документи и предложение за лечение;
доказателства за доходи и възможност за покриване на разходите;
медицинска или туристическа застраховка;
доказателства за обратното пътуване;
доказателства за трайни връзки на детето с България;
предложение за компенсиране на пропуснати дни от режима на лични отношения;
информация за държавите, до които се иска разрешение.

Съдът може и служебно да събира доказателства, когато това е необходимо за защита на детето.

Искането трябва да е конкретизирано така, че да позволява проверка на мястото, условията и средата, в които детето ще пребивава.

Изслушва ли се детето?

Когато производството засяга права или интереси на дете, навършило 10 години, то по правило трябва да бъде изслушано, освен ако това би му навредило.

Дете под 10-годишна възраст също може да бъде изслушано в зависимост от неговото развитие и способността му да формира самостоятелно мнение.

Изслушването се провежда в подходяща обстановка и с участието на социален работник.

Мнението на детето има значение, но не обвързва автоматично съда.

То се преценява заедно с възрастта, зрелостта, семейната среда и възможното влияние на единия или другия родител.

За какъв период може да бъде дадено разрешението?

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3 юли 2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС съдът може да разреши пътувания:

за определен период;
до определени държави;
до държави, чийто кръг може обективно да бъде определен;
многократно в рамките на определен срок;
без ограничение на броя на пътуванията, но при определени времеви и териториални рамки.

Не следва да се иска разрешение детето да пътува „навсякъде по света“, „по всяко време“ и до навършване на пълнолетие, без други ограничения.

Подобно разрешение не позволява предварителна оценка на рисковете и фактически би заменило веднъж завинаги бъдещата воля на другия родител.

По-подходящо е да се поискат например:

многократни пътувания в държавите от ЕС за три или пет години;
конкретни пътувания до Великобритания, Турция или САЩ;
пътувания през училищните ваканции;
пътувания с продължителност до определен брой дни;
пътувания, които не нарушават режима на лични отношения.

Може ли разрешението да обхваща всички държави от ЕС?

ВКС приема, че разрешението може да бъде дадено до държави, чийто кръг е определяем, като изрично посочва държавите – членки на Европейския съюз като пример.

Това не означава, че членството на дадена държава в ЕС автоматично гарантира уважаване на молбата. Съдът продължава да преценява:

конкретната цел на пътуването;
продължителността;
условията на престоя;
риска от невръщане;
режима на лични отношения;
възрастта и здравето на детето;
поведението на придружаващия родител.

Членството в ЕС или в Хагската конвенция от 1980 г. е релевантно, защото съществуват механизми за правно сътрудничество и връщане на неправомерно отведени или задържани деца. То обаче не отменя необходимостта от индивидуална съдебна проверка.

Решение за пътуване или промяна на местоживеенето?

Това е едно от най-важните разграничения.

Краткосрочното пътуване за почивка, екскурзия, посещение на роднини, лечение, обучение или състезание не променя непременно местоживеенето на детето.

Преместването на детето за постоянно в друга държава обаче представлява качествено различен спор.

От 30 декември 2025 г. чл. 126, ал. 1 СК изрично предвижда, че за промяна на местоживеенето, която води до съществена промяна на центъра на социалния и семейния живот на детето, е необходимо съгласие и на двамата родители, включително когато вече има решение по чл. 59 или 127 СК.

Когато действителната цел е детето да се установи трайно в Германия, Испания, Италия, Великобритания или друга държава, не е достатъчно искането да бъде представено формално като обикновено разрешение за пътуване.

Необходимо е да бъдат разгледани и въпросите за:

местоживеенето на детето;
упражняването на родителските права;
новия режим на лични отношения;
разходите за пътуване;
училището и образователната система;
жилищните условия;
здравното осигуряване;
езиковата и социалната адаптация;
възможността за реален контакт с другия родител.

Семейният кодекс допуска изменение на постановените мерки при промяна в обстоятелствата, включително при искане за преместване на детето в чужбина без съгласието на другия родител.

Може ли съдът да замести съгласието за издаване на паспорт?

Да. Производството по чл. 127а СК обхваща както пътуването, така и издаването на личните документи, необходими за него.

В молбата следва изрично да бъде поискано съдът да замести съгласието на другия родител:

за подаване на заявление;
за издаване на паспорт;
за получаване на издадения документ;
за последващо подновяване, когато това е обосновано от периода на разрешението.

Не е достатъчно да бъде поискано само разрешение за пътуване, ако детето няма валиден документ и другият родител отказва съдействие за издаването му.

Необходима ли е нотариална декларация след съдебното решение?

Когато има влязло в сила или подлежащо на предварително изпълнение съдебно решение, то замества съгласието на отказващия родител в определения от съда обхват.

При пътуването следва да се носи заверен препис от съдебното решение, а когато е допуснато предварително изпълнение – и документ, удостоверяващ това обстоятелство.

Независимо от премахването на рутинния граничен контрол по част от вътрешните граници на Шенген, принципът на общото родителско съгласие за пътуването и издаването на паспорт продължава да действа.

Министерството на външните работи поддържа и официални образци на декларации за пътуване с родител, придружител или без придружител.

Преди конкретно пътуване трябва да бъдат проверени и изискванията на:

държавата на местоназначение;
транзитните държави;
авиокомпанията или другия превозвач;
организатора на детската група;
консулските органи.

Какво представлява предварителното изпълнение?

Съдът може да допусне предварително изпълнение на решението.

След изменението от 30 декември 2025 г. тази възможност е уредена в чл. 127а, ал. 2 СК.

Предварителното изпълнение позволява решението да бъде използвано преди окончателното приключване на въззивното обжалване.

То не се допуска автоматично.

Необходимо е да бъде поискано и мотивирано с конкретни обстоятелства, например:

предстоящо лечение;
определена дата за операция;
започване на учебна година;
записване в образователна програма;
спортно състезание;
училищна екскурзия;
предварително определено семейно събитие;
риск пътуването да се обезсмисли поради продължителността на процеса.

Колкото по-конкретни са датите и доказателствата за неотложност, толкова по-сериозни са основанията съдът да допусне предварително изпълнение.

Кога съдът може да откаже разрешение?

Молбата може да бъде отхвърлена, когато:

не е установено действително разногласие;
искането е неясно или неограничено;
не са посочени държави или период;
липсват данни къде ще пребивава детето;
пътуването прикрива намерение за трайно преместване;
съществува реален риск детето да не бъде върнато;
придружаващият родител вече е нарушавал съдебни решения;
пътуването необосновано препятства личните отношения с другия родител;
не са осигурени подходящи условия;
дестинацията създава конкретен риск за сигурността или здравето;
пътуването нарушава образователния процес;
искането обслужва предимно интереса на родителя, а не този на детето;
има несъответствие между заявената цел и представените доказателства.

Самото наличие на конфликт между родителите не е основание за отказ.

Съдът трябва да установи дали възраженията на несъгласния родител са свързани с реален риск за детето или представляват средство за натиск върху другия родител.

Как се преценява опасението, че детето няма да се върне?

Страхът от невръщане е едно от най-честите възражения по тези дела.

Той не може да бъде приет само защото родителят го заявява, но не трябва и да бъде пренебрегван.

Съдът може да прецени:

има ли родителят постоянна работа в България;
разполага ли със собствено или наето жилище;
къде учи детето;
има ли вече предприети действия за установяване в чужбина;
прекратени ли са трудови, жилищни или други връзки с България;
има ли близки роднини в държавата на пътуването;
купен ли е еднопосочен билет;
спазвани ли са досега договорените срокове за връщане;
възпрепятстван ли е режимът на лични отношения;
има ли предходно неправомерно отвеждане или задържане;
участва ли съответната държава в механизмите за международно връщане на деца.

При доказан риск съдът може да ограничи продължителността, държавите, придружителя или броя на пътуванията, вместо непременно да отхвърли изцяло молбата.

Разлика между заместващо съгласие и забрана за извеждане

Производството по чл. 127а СК има за цел да разреши пътуването при липса на съгласие.

Когато обаче съществува конкретен риск детето да бъде незаконно изведено или задържано в чужбина, законът предвижда отделно производство по чл. 127б СК за налагане на забрана за извеждане от страната на дете в риск.

При установен риск районният съд може незабавно да постанови детето да не бъде извеждано до приключване на делото и да уведоми МВР за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система. Забраната може да бъде наложена за срок до една година.

Следователно родителят, който се опасява от международно отвличане, не трябва да разчита единствено на отказа да подпише декларация.

При достатъчно конкретни данни следва своевременно да се прецени необходимостта от производство по чл. 127б СК.

Какви грешки най-често водят до отхвърляне?

Искане без период

Разрешение без времеви предел затруднява оценката на бъдещите условия и рискове.

Искане за целия свят

Неопределеният териториален обхват не позволява да се провери безопасността и правният режим на всяка възможна държава.

Смесване на пътуване с емиграция

Когато се цели трайно преместване, трябва да бъдат заявени съответните искания относно местоживеенето и родителските права.

Липса на доказателства за отказ

Устното твърдение, че другият родител „винаги отказва“, може да се окаже недостатъчно без кореспонденция или конкретно отправено предложение.

Игнориране на режима на лични отношения

Пътуването следва да бъде съгласувано с действащия режим или да бъде предложена разумна компенсация.

Прекомерно общи твърдения

Фрази като „детето трябва да опознава света“ не заменят доказването на конкретни условия, дестинации и ползи.

Неправилно формулиран петитум

Решението трябва да бъде изпълнимо пред МВР, граничните органи и останалите институции.

Неясно формулираното искане може да доведе до решение, което практически не може да бъде използвано.

Може ли родителите да се споразумеят след завеждане на делото?

Да. Конфликтът може да бъде разрешен доброволно и след образуване на производството.

Споразумението трябва да съдържа достатъчно точни условия относно:

държавите;
периода;
броя и продължителността на пътуванията;
придружителя;
издаването на паспорт;
предварителното уведомяване;
адреса и контактите по време на престоя;
запазването или компенсирането на режима на лични отношения.

След измененията от 2025г. Семейният кодекс изрично допуска въпросите за пътуването да бъдат уреждани в споразуменията и решенията по чл. 51, 59 и 127 СК.

Колко време продължава делото?

Законът не определя единен срок, в който всяко производство по чл. 127а СК трябва да приключи.

Продължителността зависи от:

редовното връчване на другия родител;
необходимостта от особен представител;
социалния доклад;
изслушването на детето;
броя на свидетелите;
необходимостта от експертиза;
представянето на доказателства от чужбина;
въззивното обжалване;
натовареността на съответния съд.

Когато пътуването е свързано с конкретна предстояща дата, молбата трябва да бъде подадена достатъчно рано и изрично да съдържа искане за предварително изпълнение.

Необходим ли е адвокат?

Законът не установява задължително адвокатско представителство. Делата обаче са фактически и правно сложни, особено когато са налице:

международен елемент;
дете, живеещо в чужбина;
риск от невръщане;
спор за трайно преместване;
предходни дела за родителски права;
домашно насилие;
ограничаване на личните отношения;
необходимост от предварително изпълнение;
спор относно международната компетентност.

Неправилно формулираното искане може да бъде прекалено широко, прекалено ограничено или практически неизпълнимо. Затова е необходим предварителен анализ на действащите съдебни решения, фактическото местопребиваване на детето и конкретната цел на пътуването.

Правна помощ при пътуване на дете в чужбина

Адвокатската защита може да включва:

проверка на международната и местната компетентност;
анализ на предходно решение за развод или родителски права;
преценка дали е приложим чл. 127а, чл. 59, чл. 127 или чл. 127б СК;
изпращане на покана до другия родител;
подготовка на молба за заместващо съгласие;
формулиране на точен и изпълним петитум;
искане за издаване или подновяване на паспорт;
подготовка на доказателствата;
искане за предварително изпълнение;
процесуално представителство пред районния и окръжния съд;
получаване на заверен препис от съдебното решение;
съдействие при използването на решението пред МВР и другите институции.

За допълнителна информация обадете се на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Може ли детето да пътува само с единия родител?

Да, когато другият родител е дал валидно съгласие или когато неговото съгласие е заместено със съдебно решение.

Може ли съдът да разреши многократни пътувания?

Да. Разрешението може да обхваща многократни пътувания за определен период и до определени или определяеми държави.

Може ли разрешението да бъде до навършване на 18 години?

Такова искане не е изключено формално във всяка възможна хипотеза, но неограниченото по време и територия разрешение противоречи на изискването за предварителна и конкретна оценка на интереса на детето. Обичайно следва да се поиска разумен определен период.

Необходимо ли е съгласие, ако единият родител упражнява родителските права?

По правило предоставянето на упражняването на родителските права на единия родител не означава автоматично, че другият е изгубил правото да участва във въпросите за пътуването и издаването на паспорт. Трябва да се провери точният диспозитив на действащото решение или споразумение.

Какво става, ако другият родител живее в чужбина и не отговаря?

Липсата на контакт не изключва съдебното производство. Необходимо е да бъде посочен известният адрес и да бъдат предприети действия по връчване съгласно приложимите процесуални и международни правила.

Може ли съдът да разреши пътуване без конкретно закупени билети?

Да, но искането трябва да бъде достатъчно конкретно по отношение на периода, държавите, придружителя и целта.

Може ли решението да замести съгласието за паспорт?

Да, когато това е изрично поискано и постановено от съда.

Може ли решението да се използва веднага?

Само ако е влязло в сила или съдът е допуснал предварително изпълнение.

Какво се прави, ако вече има решение, но условията са се променили?

Новият чл. 127а, ал. 3 СК допуска ново производство при промяна на обстоятелствата, въпреки че въпросите вече са били уредени по чл. 51, 59 или 127 СК.

5/5 - (53 votes)

Следете ни в Google News

Добави ни в предпочитани източници в Google →