Публикации

ПРИЛОЖИМО ПРАВО И СЪД ПРИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

Съществен и централен въпрос към нас като адвокати по международни дела и определяне на компетентност по договори с международен елемент е въпроса за избора на приложимо право и подсъдност на тези договори. В повечето случай, изборът на приложимо право се взема след обсъждане на условията от страните, но има практики в който двете страни умишлено не посочват т.нар. приложимо материално право, което да урежда отношенията им в случай на възникнал правен спор между тях. Голяма част от договорите предлагат различни възможности, като можем да посочим като особеност, факта, че законът – ЗЗД допуска приложение на различно право по отношение на отделни правни разпоредби от един и същ договор с международен елемент.Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bg

При сключването на такъв договор с международен елемент, би следвало да се подходи внимателно, защото е ясно, че всяко чуждо търговско дружество, участник и активна страна в такъв договор с международен елемент, ще поиска да бъде посочено приложимо материално право на нейната държава, както и подсъдност там. Нужно е да се направи внимателен анализ на характера и вида на договора, да се определи съгласно чл. 19 Регламент № 593/2008г. на ЕС т.нар. характерна престация по договора – в случая Регламентът не прави разлика дали се касае и става дума за приложение по сключени договор с международен елемент за доставката на стоки или услуги. Тези особености следва да бъдат отчетени от всяка търговска фирма, сключила валиден договор с международен елемент с чуждо дружество, по който  договор с международен елемент е приложимо съответното чуждестранно право, освен ако двете страни не са посочили такова.

Характерни особености при избора на приложимо право :

Независимо от почти сходство на  законови разпоредби с разпоредбите на т.нар.“Римската конвенция“ – КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ПРИЛОЖИМOТО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, при избор на чуждо право в договор, който ще се изпълнява частично или изцяло в България, или страна по който е български правен субект или физическо лице с обичайно местопребиваване в България, следва да се обърне специално внимание на евентуалната приложимост на следните български законови норми:

– Правни разпоредби при защита на потребителите ще се прилагат ако едната от страните е потребител с обичайно местопребиваване в България. Ответната страна по сключеният договор следва да се съобрази с всички български нормативни изисквания, свързани конкретно  с рекламата,, рекламационни срокове и гаранционните задължения, цените и етикиране на потребителски стоки и др.

– Правни разпоредби, описани и засегнати в материални и процесуални закони на Република България са приложими по отношение на сделки с недвижими имоти, намиращи се на територията на Република България, както и и за трудови правоотношения възникнали в Република България,развиващи се на територията на Република България;

– Правни разпоредби, описани и засегнати в данъчни закони , които се прилагат по отношение на всички стопански операции или доходи, които подлежат на облагане в България по място на стопанска и данъчна регистрация или място на извършване на стопанската им  дейност;

– Правни разпоредби, описани и засегнати от митнически закони, които се прилагат за вноса/износа на стоки и услуги от и на територията на Република България, независимо от избора на приложимо право в договора;

– Правни разпоредби, описани и засегнати при изпълнение на дейности, регламентирани от валутни закони, за който се прилагат разпоредбите за плащанията и другите финансови операции, извършени на територията на Република България;Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

– Правни разпоредби, описани и засегнати  от други нормативни актове ще се прилагат при предлагане на ценни книжа на територията на Република България;

Съществен елемент от избора на приложимо право между страните в един двустранен договор с международен елемент е фактът, че всички съдилища на територията на Република България следва да приемат, че съответното  образувано пред тях дело им е подведомствено, ако ответникът със седалище в чужбина, или и двете страни ( българско и чуждестранно търговско дружество)  са дали предварително съгласието си в подписаният от тях двустранен писмен договор, спора – прераснал в съдебно дело да бъде разгледан от компетентния съд.

Българското законодателство предвижда няколко възможности за тълкуване на разпоредбите относно приложимо право за договорите между страните, както и за части от тях. Това се отличава най-ясно в разпоредбата на чл. 437 от ЗЗД, който предвижда уредена в закона правна възможност за прилагане на различно материално право за отделни части на един и същ двустранен договор с международен елемент. В конкретният случай, характерен пример би било, че върху известна част от този договор, конкретизираща доставката на съответните стоки или услуги следва да бъде приложено право на държава, за която двете страни доброволно са се съгласили предварително.

В случай, че страните не са избрали приложимо право в договора с международен елемент следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4 РИМСКА КОНВЕНЦИЯ, съгласно който : „Доколкото приложимият по отношение на договора закон не е бил избран съгласно разпоредбите, по отношение на договора се прилага закона на страната, с която той се намира в най-тясна връзка. Въпреки това, ако една част от договора може да бъде отделена от останалото негово съдържание и се намира в по-тясна връзка с друга страна, може да бъде приложен по отношение на тази част от договора, по изключение, закона на тази друга страна.“

В случай, че  двете страни не са избрали и съответно уточнили приложимото по договора между тях материално право, българският закон предоставя правна  възможност компетентният съд да изследва характерната престация по договора и обстоятелствата около него с цел определяне на възможната приложимост на съответното материално право. В случай, че не бъде избрано да се прилага друго право, то в общият случай, ще бъде прието, че споровете между страните са подсъдни на националното право.

Особени  случай при избора на приложимо право:

Практиката е наложила няколко случая, в който е налице заобикаляне на избрано приложимо право при :

А/ откриването на производство по несъстоятелност на българския субект при сключен двустранен договор с чуждестранно дружество с международен елемент и приложимо право. Местният съд в производството по несъстоятелност ще разгледа претенциите  на чуждестранното дружество по националното ни законодателство – българският търговски закон и извършването на действия по оспорване на несъстоятелността следва да бъдат приети еднозначно, като изричен отказ от избора на чуждо право и подсъдност.избор на приложимо право. подсъдност договор международен елемент

Б/ производство пред Комисията по защита на конкуренцията относно нарушение на конкуренцията, както и търсене на деликтна отговорност, подведомствена на компетентния местен съд на територията на Република България.

 

С оглед на това и по отношение внимателният избор на приложимо право и заобикаляне на подсъдност и нежелателно тълкуване на договорните условия и разпоредби, определящи избора на приложимо право и съд, следва всички условия за приложимо право и подсъдност между страните да бъдат приложени и изписани внимателно в съответните договори с международен елемент.

Това би допринесло за избягване на недвусмислено тълкуване, както и за възникването на правни спорове относно приложимост на чуждо право и неизгодни клаузи в договорите с международен елемент, за които страните следва да бъдат наясно при тяхното сключване.

 

Процедура по изключване на съдружник в ООД. Правни действия по процедура

Често пъти се стига между отделните съдружници в едно ООД се стига до нарушение на подписаният между тях дружествен договор, което съгласно разпоредбата на чл. 126 от ТЗ предоставя възможност на общото събрание при установени непрекъснати груби нарушения на дружественият договор на дружеството всеки един съдружник да може да бъде изключен от ООД , след изпращане на съответните писмени покани и писмени предупреждения за това изключване.(Нужно е да е доказано, връчването им).адвокат Европейски регламенти и имотни дела

Разпоредбата на Търговския закон поставя няколко въпроса относно цялата процедура по изключване на съдружник. Основното, което следва да изясним е дали е необходимо да се вземе решение на Общото събрание на дружеството за връчване на писмено уведомление за изключване до съдружника.

Решението на Общото събрание на дружеството за изключване е дотолкова необходимо, че то следва да реши,че изключва съдружника, а връчването на уведомлението в този конкретен случай влиза в правомощията и задълженията на представляващият дружеството.

Основанията за изключване са на плоскостта на неизпълнение на задължения на съдружника спрямо дружеството. Основанията са следните:

1. Неизплащане или невнасяне на дяловата вноска – неизпълнение на това задължение е практически невъзможно, тъй като законът е въздигнал като условие за вписване на дружеството с ограничена отговорност внасянето на дяловата вноска на всеки съдружник. Следователно неизпълнение и възможно само по отношение на невнасяне на допълнителна парична вноска и при увеличаване на капитала. В тази хипотеза не се разглежда въпросът за вината. Тук се прилага правилото, че ако съдружникът не разполага с парични средства, не се освобождава от отговорност. Общото събрание на дружеството трябва с решение задължително да даде допълнителен срок за внасяне на вноската, който не може да е по-кратък от 1 месец. Това решение се взема с мнозинство повече от ½ от капитала. Аналогично при забавяне на изпълнението на задължението за вноска за ОС ще се породи правото да изключи съдружника, но в този случай ще се породи за дружествотои право да претендира лихви за забава.

2. Неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството – следва да се изхожда от това, какво е предвидено конкретно в дружествения договор. Най-общо може да се каже, че съдружникът трябва да е нарушил разпоредбите на закона или дружествения договор, уреждащи отношенията му с дружеството, органите на управление или с другите съдружници, или не изпълнява своите задължения към дружеството. Освен това тези нарушения трябва да са извършени виновно. Законът не поставя изискване от тези нарушения да са настъпили вреди за дружеството. Въпросът за прилагането на санкцията – изключване е предоставен на преценка на общото събрание.

Редът за изключване на съдружник ООД е изчерпателно уреден.

Законът предвижда съдружника да бъде писмено предупреден преди вземане на решението за изключване. В ТЗ не се казва кой е оправомощен да отправи това предупреждение: дали това трябва да е ОС, управителя или който и да е съдружник, но след като единствено ОС е органът, който със своето решение може да определи допълнителен срок за издължаване на дълга, както и да изключи съдружник, то пак ОС следва да е органът, който да отправи предупреждение за изключване. Поради противоположната практика е препоръчително този въпрос да се уреди в дружествения договор. Писменото предупреждение трябва да достигне до съдружника, до който е отправено. Липсата на писмено предупреждение преди изключването е достатъчно основание за отмяна на изключването. Не е задължително след изпращането на писменото предупреждение да последва изключване на съдружника. Когато той коригира своето поведение към дружеството, предупреждението ще е постигнало целта си и няма основание той да бъде изключен. Решението за изключване се взема от общото събрание с мнозинство повече от 3/4 от капитала на дружеството.

Във връзка с изключването практиката поставя редица интересни въпроси, свързани с водени борби за надмощие в ООД и използване процедурата по изключване с цел отстраняване на неудобния съдружник. Процедурата по изключване на съдружник не е нито толкова елементарна, нито толкова лесна, както повечето от вас се заблуждават. Може би вече разбирате, че по – важния въпрос е не на колко възлизат таксите на Търговски регистър и цената на нашата услуга, а дали въобще е възможно да изключите съдружник във вашия конкретен случай.адвокати по граждански дела. Адвокат Дело ЧСИ, адвокат изпълнителен лист

Уведомление и връчване на съобщението за изключване на съдружник.

Съществуват ситуации в които управителят на едно дружество същевременно е и съдружник в него, затова е нужно внимателно да се прецени дали няма да се стигне до ситуация в която се налага сам да изпрати уведомление до себе си. Този въпрос е решен с разпоредбата на чл. 126 ал.3 ТЗ , съгласно която всеки съдружник може да отправи уведомление до друг съдружник на дружеството за изключването му.

Важното в този случай е законосъобразността за провеждането на процедурата по изключване на съдружник, както и правилното изпращане и връчване на уведомление за изключването на този съдружник , при което да е доказано и установено по несъмнен начин, че същият не изпълнява задължения си които са записани в дружествения  договор, без значение дали тези задължения имат имуществен или неимуществен характер.

Ако неизпълнение не е доказано, нарушенията не са съществени, то изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност би било затруднено, В конкретният случай адвокат по фирмени дела, би могъл да Ви информира за всички необходими действия и мерки относно тази мярка във Вашето дружество.