Срок за оспорване на дарение

Срок за оспорване на дарение

В последните няколко години,много актуален стана въпроса за срока за оспорване на направено дарение на недвижим имот.

Като всяка сделка по прехвърляне на собственост, дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

В съвременната регламентация, правна уредба се намира чл.225 и сл. ЗЗД.  Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и срокът за оспорване на дарението.

Като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове, а именно : иск за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението.

До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Дарението може да бъде оспорвано от  лица, в полза на които законът  предвижда право на запазена част от наследството. В случай, че дарителят е дарил недвижим имот и остави след смъртта си низходящи и/или съпруг, низходящите и съпругът  могат да оспорват дарението до размера на тяхната запазена част по закон.

След изтичането на срок за оспорване на дарението, дареният може да отблъсне иска като направи и предяви т.нар. възражение за давност, а лицата с право на запазена част могат да предявят претенциите си само по съдебен ред за възстановяване на запазената им част.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен. Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.Срок за оспорване на дарение

              С оглед яснота и точност в отношенията между стртаните, следва да посочим, че правно легитимирани да водят искове за отмяна на дарението и случаи, извън посочените по-горе хипотези, направеното дарение не може да бъде отменено или оспорено по съдебен ред.

Друг е въпросът, ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част – низходящите (децата) и преживелия съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение, а евентуално до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок от смъртта на наследодателя, който срок е различен от срока за иск за оспорване на направеното дарение.