Покупка имот на данъчна оценка

Срок за оспорване на дарение

В последните няколко години,много актуален стана въпроса с дарение на недвижим имот. Като сделка по прехвърляне на собственост, дарението е безвъзмездна сделка (договор), при която едно лице (дарител) безвъзмездно прехвърля свое имущество на друго лице (дарен).

В съвременната регламентация, правна уредба се намира чл.225 и сл. ЗЗД.  Отделно законът посочва изчерпателно хипотези на чл.227 от ЗЗД дарението може да бъде отменено. Това са случаите, когато надареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

В съдебната практика много голямо практическо приложение има и срокът за оспорване на дарението. В този смисъл, като адвокат по наследствени дела, следва да посочим, че това е свързано с конкретни срокове, а именно : иск за оспорване на дарение  може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този едногодишен срок за оспорване на дарение,  искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал до този момент.

Съобразно изискванията на закона следва да отбележим, че предварителен отказ от право на оспорване на дарение е нищожен. Отмяна на дарение не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.иска за оспорване на дарение.

              С оглед яснота и точност в отношенията между стртаните, следва да посочим, че правно легитимирани да водят искове за отмяна на дарението и случаи, извън посочените по-горе хипотези, направеното дарение не може да бъде отменено или оспорено по съдебен ред.

Друг е въпросът, ако по безвъзмезден начин (с дарение или завещание) дарителят е накърнил запазената част от наследството, която се полага на законните му наследници с право на запазена част – низходящите (децата) и преживелия съпруг.

В този случай би могло да се иска по съдебен ред възстановяване на запазената част.

Уважаването на такъв иск не води до отмяна на направеното дарение, а евентуално до неговото намаляване (редукция), като принципно искът за оспорване на запазената част от наследството се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, но той е различен от иска за оспорване на направеното дарение.