извежда детето в друга държава без необходимото съгласие;
отказва да върне детето след ваканция или временно пътуване;
променя едностранно държавата, в която детето живее;
задържа детето след изтичане на договорен период;
нарушава съдебно решение или действащо право на другия родител да определя местоживеенето на детето.

Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980г. има за основна цел да осигури бързото връщане на неправомерно отведените или задържани деца в държавата на тяхното обичайно местопребиваване и да защити правото на лични отношения.

Безплатна първоначална информация:
Изпратете държавата, в която детето е живяло, датата на отвеждането или задържането, възрастта на детето и наличните съдебни решения. Ще получите предварителна ориентация дали е възможно производство по Хагската конвенция и какви документи трябва да бъдат събрани незабавно.

Кога е налице международно отвличане на дете?

Неправомерно отвеждане или задържане е налице, когато едновременно са изпълнени основни предпоставки:

детето е имало обичайно местопребиваване в една държава непосредствено преди отвеждането или задържането;
преместването или невръщането нарушава права по упражняване на родителска отговорност;
тези права действително са били упражнявани или биха били упражнявани, ако отвеждането не беше извършено;
детето не е навършило 16 години;
между засегнатите държави се прилага Хагската конвенция.

При отношения между държави членки на Европейския съюз понятието включва нарушение на право на упражняване на родителски права, придобито по закон, съдебно решение или валидно споразумение в държавата на предходното обичайно местопребиваване.

Какво е „обичайно местопребиваване“ на детето?

Обичайното местопребиваване не се определя само от:

гражданството на детето;
постоянния адрес;
адресната регистрация;
държавата, в която детето е родено;
собствеността на родителите;
формалното записване в училище.

Съдът изследва действителния център на живота на детето непосредствено преди отвеждането или задържането.

От значение могат да бъдат:

продължителността и причините за пребиваването;
посещаваното училище или детска градина;
езикът и социалната среда;
медицинското обслужване;
жилищните условия;
отношенията с близки и роднини;
намеренията на родителите;
степента на интеграция на детето;
дали преместването е било временно или постоянно.

Тази преценка е конкретна за всяко дете. Не може да бъде направен надежден извод само въз основа на адресна регистрация или едностранна декларация на единия родител.

Отвеждане и незаконно задържане

Неправомерно отвеждане

Детето е преместено от държавата на обичайното си местопребиваване в друга държава без съгласието на носителя на засегнатите родителски права.

Неправомерно задържане

Първоначалното пътуване може да е било разрешено, но след изтичане на уговорения срок единият родител отказва да върне детето.

Пример е разрешено пътуване за:

ваканция;
гостуване;
медицинско лечение;
семейно събитие;
ограничен учебен период.

Ако след изтичането му детето не бъде върнато, началният момент на неправомерното задържане може да бъде различен от датата на заминаването.

Какво се решава в делото по Хагската конвенция?

Производството не е дело за окончателно предоставяне на родителските права.

Съдът не решава:

кой родител е „по-добър“;
при кого детето трябва окончателно да живее;
какъв постоянен режим на лични отношения да бъде определен;
кой родител трябва да упражнява родителските права по същество.

Основният въпрос е дали детето трябва да бъде върнато в държавата на обичайното му местопребиваване, където компетентният съд да разреши основния спор за родителската отговорност.

Българският Закон за закрила на детето изрично предвижда, че в производството пред Софийския градски съд не се разглежда по същество въпросът за упражняване на родителските права.

Кой съд е компетентен, когато детето е в България?

Когато се иска връщане на дете, което се намира на територията на България, молбата се разглежда от Софийския градски съд.

Тази специална компетентност се прилага независимо дали детето се намира в:

София;
Варна;
Пловдив;
Бургас;
Русе;
друг град или населено място в България.

Делото се разглежда в открито съдебно заседание с участието на Министерството на правосъдието или прекия молител, насрещната страна и заинтересованите лица.

Кой е централният орган в България?

Централният орган по Хагската конвенция от 1980 г. в Република България е Министерството на правосъдието.

Министерството:

приема и изпраща молби;
осъществява връзка с чуждестранните централни органи;
подпомага локализирането на детето;
взаимодейства с полицията и социалните служби;
съдейства за доброволно връщане;
предоставя образци на молби и пълномощни;
подпомага международния обмен на информация.

Министерството е централен орган и по Регламент (ЕС) 2019/1111, както и по Хагската конвенция от 1996 г.

Родителят може да подаде молба чрез централния орган, но при определени условия може да сезира и съда пряко.

Какви са основните цели на Хагската конвенция?

Хагската конвенция има две основни цели:

да осигури бързото връщане на неправомерно отведени или задържани деца;
да гарантира ефективно зачитане на правата по упражняване на родителска отговорност и лични отношения между договарящите държави.

Конвенцията не възнаграждава родителя, който едностранно е създал ново фактическо положение чрез преместване на детето.

Основният замисъл е спорът за родителските права да се реши от органите на държавата, с която детето е било трайно свързано непосредствено преди отвеждането.

Кой може да поиска връщане?

Молба може да бъде подадена от:

родител;
настойник;
институция;
друг носител на право на упражняване на родителски права;
централния орган при приложимите предпоставки.

Не е задължително молителят да има самостоятелно предоставени „пълни родителски права“.

Достатъчно може да бъде нарушено право, свързано с:

съвместно определяне местоживеенето на детето;
упражняване на грижи;
изискване за съгласие за преместване;
съдебно установено право;
право, произтичащо пряко от закона;
валидно споразумение между родителите.

Необходимо ли е вече да има съдебно решение?

Не винаги.

Правата по упражняване на родителска отговорност могат да произтичат от:

закон;
съдебно решение;
административен акт;
споразумение с правно действие.

Следователно липсата на окончателно съдебно решение за родителски права не означава автоматично, че отвеждането е допустимо.

В конкретния случай трябва да се установи какви права е имал всеки родител съгласно правото на държавата на обичайното местопребиваване.

Какъв е срокът за подаване на молбата?

Реакцията трябва да бъде незабавна.

Хагската конвенция отдава особено значение на периода от една година след неправомерното отвеждане или задържане.

Когато производството е започнало в рамките на една година, основният принцип е незабавно връщане при наличие на законовите предпоставки.

След изтичането на повече от една година съдът допълнително може да изследва дали детето вече се е приспособило към новата среда. Българската социална служба трябва да предостави информация за приспособеността, когато е изминал повече от една година.

Изтичането на една година не прекратява автоматично правото да се подаде молба, но може съществено да усложни защитата.

Колко бързо се разглежда делото?

Тези дела имат ускорен характер.

Софийският градски съд следва да се произнесе с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата, но не по-късно от срока по Регламент (ЕС) 2019/1111.

Ако решението бъде обжалвано, Софийският апелативен съд се произнася в едномесечен срок от постъпването на жалбата и решението му е окончателно.

Регламентът изисква съдилищата да действат експедитивно и предвижда специални шестседмични ориентири за първоинстанционното и въззивното производство след приключване на необходимите процесуални действия.

Дължи ли се държавна такса?

По молбите за връщане на дете или упражняване на право на лични отношения по Хагската конвенция в България не се събират държавни такси и не се дължат разноски по специалното производство.

Това правило не означава непременно, че всички свързани разходи във всяка държава са изключени. Възможно е да възникнат разходи за:

адвокатска защита;
преводи;
легализации;
пътуване;
експертни становища;
изпълнение на решението;
действия в чужбина.

Какви доказателства са важни?

При производство за връщане могат да бъдат релевантни:

удостоверение за раждане;
съдебни решения за родителски права;
споразумения между родителите;
доказателства за обичайното местопребиваване;
документи от училище или детска градина;
медицински документи;
договор за наем или собственост;
адресна регистрация;
трудови договори на родителите;
самолетни билети;
писмена кореспонденция;
съобщения и електронни писма;
доказателства за дадено или отказано съгласие;
данни за датата на неправомерното задържане;
полицейски или социални документи;
доказателства за упражняване на родителски грижи;
сведения за риска при връщане;
доказателства за защитни мерки в държавата на връщане.

Само твърдението, че родителят не е бил съгласен, обичайно не е достатъчно.

Трябва да се установи конкретното нарушено право и съдържанието му съгласно приложимото право.

Каква е ролята на дирекция „Социално подпомагане“?

Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето предоставя становище относно:

състоянието на детето след преместването;
мнението на детето;
мнението на родителя относно доброволното връщане;
приспособеността на детето, когато е изминала повече от една година.

Съдът може да събира доказателства и служебно и да определя подходящи мерки за закрила на детето.

Изслушва ли се детето?

Дете, което може да формира собствено мнение, трябва да получи реална и ефективна възможност да го изрази лично, чрез представител или подходящ орган.

Съдът отчита мнението му според:

възрастта;
зрелостта;
способността му да разбира ситуацията;
възможното влияние от родител;
обстоятелствата, при които мнението е формирано.

Регламент (ЕС) 2019/1111 изрично разпростира правото на детето да бъде изслушано и върху производствата за връщане по Хагската конвенция.

Мнението на детето не е автоматично решаващо. Съдът извършва самостоятелна преценка на неговата зрялост и на всички обстоятелства.

Кога съдът може да откаже връщането?

Изключенията от връщането се тълкуват ограничително.

Те не трябва да превръщат делото по Хагската конвенция в пълно производство по родителски права.

Възможни основания за отказ са:

Родителят не е упражнявал действително правата си

Може да се твърди, че към момента на отвеждането молителят не е упражнявал съответните права и не би ги упражнявал, ако детето не беше преместено.

Родителят е дал съгласие

Връщане може да бъде отказано, ако се докаже, че молителят предварително е дал валидно съгласие за преместването.

Съгласието трябва да се различава от:

разрешение за кратко пътуване;
съгласие за ваканция;
съгласие за временно пребиваване;
толериране на конкретен ограничен период.

Родителят впоследствие е приел положението

Съдът може да изследва дали след преместването молителят ясно е приел детето да остане в новата държава.

Мълчание, забавена реакция или опит за доброволно уреждане невинаги означават приемане.

Съществува сериозна опасност за детето

Съдът може да откаже връщане, когато е доказан сериозен риск връщането да изложи детето на:

физическа вреда;
психическа вреда;
непоносима ситуация.

Обикновено не са достатъчни общи твърдения, че:

другият родител е конфликтен;
жилището е по-малко;
икономическите условия са по-лоши;
детето предпочита новата държава;
родителят, който го е отвел, не желае да се върне.

Когато се твърди сериозен риск, съдът трябва да изследва дали в държавата на връщане могат да бъдат осигурени адекватни защитни мерки.

При отношения между държави от ЕС съдът не следва да отказва връщане само поради такъв риск, ако са доказани достатъчни мерки за защита след връщането.

Детето се противопоставя на връщането

Отказ е възможен, когато детето възразява срещу връщането и е достигнало възраст и зрялост, при които мнението му следва да бъде отчетено.

Необходимо е да се прецени:

дали мнението е самостоятелно;
дали детето разбира разликата между връщане и окончателно предоставяне на родителски права;
дали е повлияно от единия родител;
каква е степента на зрялост;
дали възражението е срещу държавата или само срещу конкретен родител.

Изминала е повече от една година и детето се е приспособило

След изтичането на една година съдът може да анализира интеграцията на детето в новата среда.

Това не се свежда само до записване в училище. Изследват се стабилността и дълбочината на социалните, семейните и образователните връзки.

Връщането противоречи на основни принципи за защита на човешките права

Това е изключително основание, което не се прилага само защото правният режим или съдебната практика на другата държава са различни.

Домашното насилие основание ли е за отказ?

Твърденията за домашно насилие могат да имат решаващо значение, но трябва да бъдат конкретни и доказани.

Релевантни могат да бъдат:

съдебни заповеди за защита;
полицейски протоколи;
медицински документи;
социални доклади;
свидетелски показания;
наказателни производства;
документи от кризисни центрове;
експертни оценки;
данни за пряк риск за детето.

Съдът изследва не само дали е имало насилие между родителите, но и:

как то засяга детето;
възможно ли е безопасно връщане;
съществуват ли защитни мерки;
може ли детето да бъде настанено отделно от рисковия родител;
какви действия могат да предприемат органите на държавата на връщане.

Какво значение има съдебното решение за родителски права?

Решението за родителски права е важно доказателство, но производството по Хагската конвенция не е средство за неговата отмяна или изменение.

Когато родител не е съгласен със съдебно решение относно родителската отговорност, то трябва да бъде обжалвано или изменено по надлежния ред пред компетентните органи.

Едностранното извеждане на детето в друга държава не създава автоматична компетентност на съдилищата в новата държава да решат основния спор.

При неправомерно отвеждане Регламент (ЕС) 2019/1111 урежда запазване на компетентността на съдилищата на държавата на предходното обичайно местопребиваване при установените предпоставки.

Как се признават решенията в Европейския съюз?

Старият Регламент (ЕО) № 2201/2003 е заменен за новите производства от Регламент (ЕС) 2019/1111.

Новият регламент урежда:

компетентността;
признаването на решения;
изпълнението;
родителската отговорност;
международното отвличане на деца;
сътрудничеството между централните органи.

Решенията по въпроси на родителската отговорност се признават в другите държави членки по режима на регламента, без да е необходимо старото общо производство за декларация за изпълняемост, освен в специфичните случаи и при приложимите основания за отказ.

Поради това не е правилно във всички случаи да се посочва, че е необходимо отделно производство пред окръжен съд за „обявяване за изпълняемо“ на решение от друга държава членка. Конкретният режим зависи от датата, вида на решението и приложимия акт на ЕС.

Как се обжалва решението на Софийския градски съд?

Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

Въззивният съд се произнася с окончателно решение.

Законът предвижда ускорено разглеждане в едномесечен срок от постъпването на жалбата, съобразено и със сроковете на Регламент (ЕС) 2019/1111.

Не е предвидено последващо касационно обжалване пред Върховния касационен съд по този специален ред.

Може ли решението за връщане да се изпълни преди обжалването?

Съдът може да допусне предварително изпълнение на решението за връщане, когато това се изисква от висшия интерес на детето.

Регламент (ЕС) 2019/1111 допуска решението за връщане да бъде обявено за предварително изпълняемо независимо от подадена жалба.

Този въпрос се преценява конкретно, като се отчитат:

спешността;
рискът от ново преместване;
интересът на детето;
необходимостта от защитни мерки;
последиците от забавянето.

Как се изпълнява решението за връщане?

При изпълнение на решение за връщане на дете се прилага чл. 528 ГПК.

Съдебният изпълнител първо кани задължения родител да предаде доброволно детето в определено място и време.

При необходимост могат да участват:

дирекция „Социално подпомагане“;
полицейски органи;
други компетентни институции;
психолог или специалист по детско развитие.

Задълженият родител трябва в тридневен срок от връчването на поканата да съобщи дали е готов да предаде детето и какви пречки съществуват.

Принудителното изпълнение трябва да бъде организирано така, че да се минимизират травмата и конфликтът за детето.

Може ли да се постигне доброволно връщане?

Да.

Доброволното уреждане може да бъде най-бързото и най-малко травмиращо решение, когато е безопасно и реалистично.

Може да бъдат договорени:

дата и начин на връщане;
придружаване на детето;
временно жилище;
защитни мерки;
контакт с двамата родители;
поемане на транспортни разходи;
започване на производство за родителски права;
временно споразумение до решение на компетентния съд.

Регламент (ЕС) 2019/1111 насърчава съда да предложи медиация или друг алтернативен способ, когато това не противоречи на интереса на детето и не забавя ненужно производството.

Какво да направите веднага след отвеждането?

1. Установете точното местонахождение на детето

Съберете информация за:

държавата;
града;
адреса;
училището;
контактите на другия родител;
лицата, при които детето се намира.

2. Съхранете всички доказателства

Запазете:

съобщения;
електронни писма;
билети;
разрешения за пътуване;
съдебни решения;
полицейски сигнали;
записи на разговори, когато са законно направени;
данни за отказа детето да бъде върнато.

3. Не подписвайте необмислени декларации

Документ, с който привидно се дава съгласие за постоянно пребиваване, може да бъде използван като доказателство срещу Вас.

4. Свържете се с централния орган

Министерството на правосъдието публикува образци на двуезични молби за връщане, молби за лични отношения и пълномощни по Хагската конвенция.

5. Потърсете адвокат по международно семейно право

В тези дела фактите, сроковете, международната компетентност и доказването на обичайното местопребиваване са решаващи.

Какви документи да изпратите на адвоката?

За предварителния анализ изпратете:

удостоверение за раждане на детето;
съдебните решения за родителски права;
споразуменията между родителите;
разрешенията за пътуване;
датата и причината за отпътуването;
договорения срок за връщане;
кореспонденцията с другия родител;
адреса на детето преди преместването;
документи от училище или детска градина;
медицински документи;
доказателства за Вашето участие в отглеждането;
сигнали до полиция или социални служби;
информация за текущи дела;
доказателства за евентуален риск;
точната държава, в която детето се намира.

Важна първоначална информация

Изпратете кратко описание, като посочите:

възрастта на детето;
държавата на предходното му пребиваване;
държавата, в която се намира сега;
датата на отвеждане или задържане;
дали сте дали съгласие за пътуването;
дали има съдебно решение;
кога за последно сте имали контакт с детето;
има ли риск за неговата безопасност.

Адвокат при международно отвличане на дете

Международна адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна помощ при:

неправомерно отвеждане на дете в България;
незаконно задържане на дете след разрешено пътуване;
отвеждане на дете от България в чужбина;
подготовка на молба по Хагската конвенция;
пряко сезиране на Софийския градски съд;
съдействие пред Министерството на правосъдието;
доказване на обичайното местопребиваване;
доказване на родителските права;
защита срещу неоснователна молба за връщане;
случаи на домашно насилие и сериозен риск;
защитни и привременни мерки;
изслушване на детето;
международна медиация;
обжалване пред Софийския апелативен съд;
изпълнение на решение за връщане;
признаване и изпълнение на решения в ЕС;
производства по Регламент (ЕС) 2019/1111;
трансгранични дела за родителска отговорност.

Реагирайте незабавно

При международно отвличане на дете времето е решаващо.

Забавянето може да доведе до:

приспособяване на детето към новата среда;
затруднено установяване на местонахождението;
загубване на доказателства;
започване на паралелни дела;
ограничаване на контактите;
усложняване на изпълнението;
повишаване на емоционалната травма за детето.

Изпратете документите за предварителна проверка:

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

Международна адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна защита на родители от България и чужбина при неправомерно отвеждане или задържане на деца, производства по Хагската конвенция и трансгранични спорове относно родителската отговорност.

Настоящата публикация има общ информационен характер.

Тя не представлява индивидуална правна консултация и не замества анализа на конкретните факти, приложимото чуждо право, международните договори и съдебните решения.

Какво да направя, ако детето ми е отведено в България?

Съберете доказателствата за обичайното местопребиваване, родителските си права и липсата на съгласие. Молбата за връщане на дете, което се намира в България, се разглежда от Софийския градски съд.

Какво да направя, ако детето е отведено от България?

Може да подадете молба чрез Министерството на правосъдието до централния орган на държавата, в която детето се намира, или да предприемете пряка съдебна защита според местното право.

Задължително ли е отвеждането да е извършено тайно?

Не. Международно отвличане може да има и когато пътуването първоначално е било разрешено, но детето не е върнато след уговорения срок.

Трябва ли да имам присъдени самостоятелни родителски права?

Не винаги. Достатъчно може да бъде нарушено право да участвате в определянето на местоживеенето на детето или друго право на упражняване на родителска отговорност.

Кой съд разглежда делото в България?

Софийският градски съд, независимо в коя част на страната се намира детето.

Решава ли Софийският градски съд при кого ще живее детето?

Не. В това производство не се решава по същество спорът за упражняване на родителските права.

До каква възраст се прилага Хагската конвенция?

Производството за връщане по Конвенцията се прилага за деца под 16-годишна възраст.

Може ли съдът да откаже връщане?

Да, но само при доказване на някое от ограничените основания за отказ, например сериозен риск, валидно съгласие, последващо приемане, възражение на достатъчно зряло дете или приспособяване след изтичане на повече от една година.

Достатъчно ли е детето да каже, че не иска да се върне?

Не. Съдът изследва възрастта, зрелостта, самостоятелността на мнението и евентуалното влияние от родител.

Достатъчно ли е да твърдя домашно насилие?

Не. Твърденията трябва да бъдат конкретизирани и подкрепени с доказателства. Съдът изследва и възможните защитни мерки след връщането.

Колко време продължава делото?

Законът предвижда ускорени срокове. Софийският градски съд и Софийският апелативен съд следва да се произнесат в рамките на специалните едномесечни срокове, съобразени с Регламент (ЕС) 2019/1111.

Дължи ли се държавна такса?

По специалното производство пред българския съд не се събират държавни такси и не се дължат разноски.

Може ли решението да се обжалва?

Да. Решението на Софийския градски съд се обжалва пред Софийския апелативен съд, чието решение е окончателно.

Как се изпълнява решението?

По реда на чл. 528 ГПК чрез съдебен изпълнител, със съдействие на социални и полицейски органи при необходимост.

5/5 - (3 votes)