fbpx

Публикации

ВПИСВАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ, ИЗГОТВЕНО И ОБЯВЕНО В ЧУЖБИНА

Вписването на завещателно разпореждане е сложна процедура. Но още по-сложно е да бъде открито завещателно разпореждане, направено преди 1998г. След като това се случи и бъдат съставени електронни регистри във всички служби по вписванията, ще последва свързването им в единен информационен масив. Това ще допринесе за своевременна справка относно наличието или отсъствието на завещание едновременно във всички служби. Масивът ще бъде свързан и с RERT – Европейската мрежа на регистрите на завещания.

Тези стъпки ще позволят извършването на справки относно всяко завещателно разпореждане не само до 1998г, но и преди това. На 12.01.2013г. е подписано двустранното споразумение между Нотариалната камара на Р. България и ARERT. С него се регламентира достъпът и финансовите условия, придружаващи използването на системата „PERT ligt”. Тя способства за търсенето и намирането на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания. Системата позволява на нотариусите или на други правни специалисти, чиято компетентност го позволява/изисква, да извършват търсения.Завещателно разпореждане чужбина

Търсенето на завещателно разпореждане

от страна на гражданите, без значение от коя страна-членка на ЕС са, е възможно именно благодарение на ARERT. Това е абревиатурата за Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания. Организацията е с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Създадена е по инициатива на Съвета на нотариатите  от ЕС (CNUE) през 2005г. Организацията функционира въз основа на Базелската конвенция от 14.05.1972г. с цел създаване на система за регистрация на завещания. Тя очерта правната рамка, по която европейските страни, които имат  регистър на завещанията, да участват в единен международен информационен масив.

Страната ни е една от първите страни, влизаща в редиците на страните по ARERT. По този начин всяко завещателно разпореждане и промените по него – оттегляне, отмяна или друго – може да бъде проследено. Още повече, членството ни предвижда и свободното движение, установяване и както и придобиване на имущества на територията на ЕС.

Даването на възможност да се проследи едно завещание е с особена значимост за наследника. Всяко завещателно разпореждане е юридически документ, съдържащ последната воля на завещателя. В него още се концентрира информация относно имуществото, с което той приживе се е стопанисвал. Това е вероятно имуществото, с което ще се сдобие визираното като наследник лице. Но за да се изпълни последната воля на починалия, следва да се открие релевантният документ.

ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ В ЧУЖБИНА

Една от стъпките, предприета в това направлени,е е чл. 4 от Базелската конвенция. Той предвижда регистрацията на саморъчно или нотариално завещателно разпореждане при орган на публичната власт или друго овластено лице. След което се пристъпва към  депозиране на документа при нотариус от континентален тип.

В чл. 11 на същата Конвенция се предвижда регистрацията на завещания, различни от нотариалните или саморъчните такива. Последните отново трябва да са депозирани при орган на публичната власт. Към днешна дата практически много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им. (било то при нотариус, или друг овластен орган на публичната власт.)

СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

Може би Ви изглежда твърде елементарен,  но въпросът  за разходите определено интересува значителна част от хората,  тъй като накрая някой трябва да плати съдебни разноски по делото

Поради тази причина решихме да дадем отговор на въпроса за съдебни разноски по делото.

Въпросът за заплащане на съдебните разноски по делото е конкретно и точно разяснено в закона, този, който загуби съдебния спор, той плаща разноските и то не само своите, но и тези на спечелилата спора страна.

Съдебни разноски по делотоВ съдебните разноски се включва както съдебните такси по делото, така и адвокатския хонорар.

Съгласно член 80 ГПК адвокатският хонорар се определя на база на тарифа, който е приет от Българската адвокатска колегия.

Плащането на адвокатския хонорар става в реална сума (действително плащане) и представлява заплащането на сумата, определена въз основа на тарифа.

Размерът на адвокатския хонорар се определя спрямо различни критерии като сложността на делото, стойността на спора, обема и характера на представителството и други фактори.

Размерът може да бъде във форма на процент от стойността на спора, фиксирана сума за определен вид процедура или комбинация от тези две форми.

Когато става въпрос за действителното плащане на адвокатски хонорар, то трябва да се плаща сумата, която е била договорена между адвоката и клиента.

Адвокатът има право да изисква плащане на хонорара предварително или през изпълнението на делото.

Действителното плащане на хонорара следва да бъде извършено в съответствие със сключения договор и споразумение между страните.

Важно е да се отбележи, че тази информация е валидна към момента на моята последна актуализация през септември 2021 година.

За да бъдете напълно информирани за валидните разпоредби относно тълкуването и прилагането на чл. 80 от ГПК

е добре и е препоръчително да се консултирате с актуалния текст на закона или да потърсите съвет от професионален юрист или адвокат, специализиран в гражданското процесуално право.

Как се разпределят разходите по делото ?

Но автоматично ли загубилия делото се задължава да заплати всички разноски, както своите, така и на насрещната страна?

Каква е процедурата насрещната страна да заплати всички разноски по делото?

Както Вашия адвокат граждански дела ще включи разноските в исковата молба.

Важно е, че направените съдебни разноски по делото трябва да се заявят.

Нужно е да се удостоверят с писмени доказателствени средства – разписки, платежни банкови документи.

Заявяването на съдебни разноски по делото става с представяне на списък по чл. 80 ГПК.

След промените в съдебната практика, Върховният касационен съд, сочи, че на възстановяване подлежат само действително заплатените разноски.

Въпреки че това е разбираемо, ищецът, който води гражданско дело, е необходимо да бъде наясно, че следва да заплати съдебни разноски по делото.

Допълнително следва да предвиди и сума за такси и съдебни разноски по делото, както и разходи за извършване на експертизи, ако са необходими.

Основното правило на разпределението на разноските в съдебния и арбитражния процес е че страната, която е загубила делото, е длъжна да плати

Това касае държавната такса, разноските по производството, възнаграждението за един адвокат, възнагражденията за вещи лица, както и разноските на противната страна, при условие че те са направени разумно.Съдебни разноски по делото

Изключения от основното правило за разноските.

Едната група изключения зависят изключително от изхода на делото. В този случай, ответникът срещу когото се води иска има право да иска направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ищецът има право да иска ответникът да му възстанови направените от него разноски съобразно уважената част от иска.

Очевидно е, че в този случай трябва да се направи компенсация до размера на по-малката от двете суми, като разликата между тях се дължи от страната с по-голямото по размер задължение.

Втората група изключения не зависят от изхода на процеса.

Независимо от вината, съдебните разноски по защитата срещу иска или по обжалване на решението следва да се понесат от самата отговорна страна. Същевременно вината, която следва да се посочи, не обуславя размера и отговорността за съдебните разноски.

Държавната такса се определя от ГПК и от Тарифа, приета от Министерския съвет на основание чл. 73, ал. 3 ГПК.

След като приключи гражданското дело, ответната страна ще бъде осъдена да възстанови тези суми.

За повече информация, моля обърнете се към нас за информация на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му ?

Съгласно чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предвижда заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, да се заплащат съразмерно с уважената част от иска, то условие за присъждането им е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е доказано надлежно и удостоверено

Необходимо ли е страната да представя списък на разноските, когато е направила по делото ?

С оглед на текста на чл. 80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им. Липсата на такъв представен списък по чл.80 ГПК лишава страната от претенция за разноски по делото.

В кой момент следва да се поискат разноските ?

Разноските по делото със списък по чл.80 ГПК следва да бъдат поискани в последното заседание на делото, с оглед изискването на чл. 78 ал.1 ГПК

Какъв е размерът на дължимата държавна такса по дела, съставляващи спорна съдебна администрация.

По въпроса за размера на държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното насилие (чл. 11, ал. 2 и 3 ЗЗДН) в съдебната практика са възприето становище на ВКС, че разноските са, разходи и като граждански иск с оглед характеристиката им на спорна съдебна администрация, размерът на държавната такса следва да се определя по чл. 16 ТДТГПК.