Публикации

Правни основания за оспорване на завещание

Много често се случва, че човек след доста години осъзнава и разбира, че е лишен от наследство в полза на свой брат или сестра,  от някой от родителите и тук резонно идва въпроса – може ли да оспори това Завещание, което е направено в полза на един или друг заветник. В  тази насока, принципът е следният : Да , направеното завещание би могло да се оспорва и ощетеният наследник да получи от облагодетелстваният заветник това, което му се полага по право, категорични са специалистите.Оспорване завещание. Адвокат наследствени дела

Настоящият казус е уреден подробно в правните разпоредби на Закона за наследството (ЗН), глава Трета, чл.13 и следващите.

Веднъж направено завещанието може да се оспорва на следните две принципни основания

  1. Дали че издаденото в нечия полза писмено Завещание е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на лицето, определено от документи като наследодател,
  2. Оспорване за възстановяване в полза на наследниците на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

Искът пред съд по смисъла на чл. 30 ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

В закона ( Закона за наследството) няма изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност. За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност. Въпреки това, за да можем да сме коректни, точни и изчерпателно е нужно да се прегледат внимателни всички подробности, за да се прецени конкретната ситуация.

Що се отнася за т.нар. наследниците с право на запазена част съгласно закона това са :

  • всички низходящи (деца),
  • всички възходящи (родители) на починалия и
  • преживелият съпруг или респ. съпруга.Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

Учебникарски пример, който се посочва в такива случай е фактът, че низходящите ( в случая – децата от предишни бракове)  имат съответните запазени части от имуществото на наследодателя, защото се явяват наследници.

В ситуацията, в която наследодателят е оставил няколко наследници  със т.нар. запазена част, същият не може чрез завещание или дарение да накърни тяхната запазена част, до размера определен от закона.

В конкретният случай, всички наследници, чиято запазената част е била накърнена, от разпореждане на наследодателя или в някоя от горепосочени хипотези, биха могли  да искат възстановяването й по надлежният съдебен ред.

Законът за наследството изрично установява, че наследодателят може да се разпорежда по безвъзмезден начин само и единствено с разполагаемата си част. Нужно е да знаете, че все пак има законов ред по който родител да успее да завещае имущество само на едно от децата си, но не е чрез завещание, а по съответният  възмезден начин чрез сделка за покупко-продажба на наследствените активи. Така чрез фиктивното прехвърлянето на практика заобикаля разпоредбите на Закона за наследството .

Заповедно производство  чл.417 ГПК

Заповедно производство  чл.417 ГПК започва с писмено Заявление до съответният Районен съд по постоянния адрес (когато той е физическо лице) или по седалището (когато е юридическо лице) на длъжника.

В това Заповедно производство  чл.417 ГПК размерът на вземането е без значение и може да се претендира и вземане, което надхвърля 25 000 лв. Към заявлението при Заповедно производство  чл.417 ГПК се представят доказателства за държавна такса в размер на 2% от вземането.заповедта за изпълнение

Производството по чл. 417 ГПК  започва  пред Районен съд по постоянния адрес (когато той е физическо лице) или по седалището (когато е юридическо лице) на длъжника. Може да се иска издаване на заповед за изпълнение само за суми до 25 000 лева /арг. чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК/. Ако искът и претенцията за плащане на суми надвишава 25000 лв., същата може да се предяви само в исково производство.

Изключение: специални закони може да предвидят възможността по този ред да се събират и вземания, надвишаващи сумата от 25 000 лв., например чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ – за дължимите такси и разноски на ЧСИ; чл. 37 от Закона за адвокатурата – за неизплатени възнаграждения и разноски на адвоката; чл. 89, ал. 3 от ЗННД – за неплатените нотариални такси; чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ) – за вземанията на доставчиците на електроенергия; чл. 154 от ЗЕ – за топлоснабдителните дружества; чл. 184 от ЗЕ – за газоснабдителните дружества; чл. 203 от Закона за водите – за водоснабдителните дружества; чл. 210 от КТ – за вземания на работодателя при ограничена имуществена отговорност на работника и др.

Към заявлението в Заповедно производство  чл.417 ГПК задължително трябва да е приложен един от следните писмени документи, на които се основава вземането съгласно указаното в чл. 417 ГПК,при което районният съд в Заповедно производство  чл.417 ГПК е длъжен да разгледа подаденото към него писмено Заявление в закрито заседание, без призоваване на страните.

Съдът извършва проверка дали документът, от който произтича вземането, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Това означава, че съдът трябва да провери и дали вземането е изискуемо. Поради това със заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят трябва да представи доказателства и за настъпване на изискуемостта на вземането си.

Ако се окаже,че някой от длъжниците е поръчител, Районният съд в Заповедно производство  чл.417 ГПК трябва служебно да провери дали не е изтекъл 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта на вземането.

Основни моменти в Заповедно производство  чл.417 ГПК

Същественото в случая е, че ако в документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е посочен точен конкретен размер на претендираните лихви, съдът ще отхвърли заявлението по отношение на тези лихви.  Ако в заповедно производство  чл.417 ГПК пред Районен съд липсва надлежна индивидуализация на обстоятелствата, е допустимо основанието и предметът на вземането да се определят от съда.

Като адвокат по съдебни дела и събиране на задължения,знаем, че ако Районният съд в Заповедно производство  чл.417 ГПК намери, че са налице всички изисквания, посочени по-горе, той издава заповед за изпълнение, която се нарича „заповед за изпълнение въз основа на документ” или просто „заповед за незабавно изпълнение”, със същото съдържание, както по-горе в т. I.

Успоредно със Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК съдът издава и изпълнителен лист, като отбелязва върху документа, на който се основава вземането, че е издаден изпълнителен лист и за каква сума.

След издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист заявителят (кредиторът) може да си ги вземе от съда и да иска да му се върне и оригиналният документ, като остави копие за съда.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът може да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител, като към молбата за образуване на изпълнителното дело представя и заповедта за незабавно изпълнение.

Съдебният изпълнител изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение и заедно с нея връчва и заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Връчването се извършва съгласно правилата, описани по-горе в т. I.

В Заповедно производство  чл.417 ГПК длъжникът има правната възможност да възрази писмено в двуседмичен срок срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, считано от датата на връчването на заповедта от съдебния изпълнител.

Възражението следва да се входира в съответният Районния съд,издал Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПОбосноваване на възражението отново не се изисква, но ако желае, в самото възражение длъжникът може да посочи мотиви, аргументи и доказателства, обосноваващи възражението му.

Длъжникът може да възрази или срещу цялото задължение или частично, т.е. че не дължи цялата сума, а само част от нея. Съдебното разпореждане, с което се уважава заявлението за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба пред съответния окръжен съд, чрез районния съд, издал заповедта, в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

Срещу издаденото Съдебно разпореждане за незабавно изпълнение длъжникът би могъл да подаде частна жалба, заедно с възражение срещу заповедта за изпълнение. Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

Изпълнението се спира и когато длъжникът представи пред районния съд надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД (залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека).

Районният съд може да спре изпълнението и ако възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подкрепено с убедителни писмени доказателства.  Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба до окръжния съд.

Дори и да бъде спряно изпълнението, това не води до задължение за съдебния изпълнител да вдигне вече наложените обезпечителни мерки (запори и възбрани).

Ако длъжникът възрази в двуседмичния срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като кредиторът следва да доплати разликата от 2%.Заповедно производство 417 ГПК

Искът, който следва да предяви кредиторът, е установителен. Ако съдът го отхвърли, същият обезсилва заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Ако съдът уважи иска, заповедта за изпълнение влиза в сила.

Длъжникът може да възрази в срок от 1 (един) месец от датата на узнаване за заповедта за изпълнение, ако :

1.заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно,

2.заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал пребиваване на територията на Република България,

3.не е могъл да узнае своевременно за връчването поради непредвидени обстоятелства,

4. не е могъл да подаде възражението си поради особени особени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Писменото възражение в този случай се подава до окръжния съд, чрез районния съд, който е издал заповедта за изпълнение.

Длъжникът може да оспори вземането и по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Правна отговорност на управителя в търговско дружество

Често преди да регистрират търговско дружество наши клиенти ни питат, каква е отговорността на управителя ?

Преди да сключите договор за управление и контрол на търговско дружество и да заемете длъжност „управител”, трябва да сте добре запознати с отговорността, която ще поемете.

Ако имате конкретни въпроси и се нуждаете от допълнително тълкуване на Търговския закон, с цел да вникнете в същността на отговорност на управителя в едно търговско дружество – било ЕООД, ООД, или друго, но Ви съветваме да се консултирате се адвокат търговки дела.адвокат фирмени дела

пример : Отговорността на управителите на търговско дружество, изпаднало в неплатежоспособност, които не са подали молба по чл. 626, ал. 1 от ТЗ в 30-дневен срок за откриване на производство по несъстоятелност е:

  • имуществена и
  • наказателна
Имуществената отговорност на управителите е предвидена по чл. 627 от ТЗ. При неизпълнение на задължението за заявяване лицата по чл. 626, ал. 2 от ТЗ отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.

Наказателна отговорност за управител на търговско дружество

Наказателната отговорност на управителите е предвидена по чл. 227б от Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 227б, ал. 2 от НК лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация се наказват с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

Както вече споменахме управителят на търговско дружество носи и наказателна отговорност. Той подлежи на наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност (арг. чл. 227б от НК).

Управителят на търговско дружество може да бъде наказан с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, ако потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (арг. чл. 313 от НК).

В настоящата статия, Вие може да откриете правни специалисти, изключително квалифицирани в сферата на търговското право и правна регистрация на търговски дружества.
Всеки добър адвокат по фирменото и договорното право, ще Ви насочи и упъти към настоящата материя. Като една от най-утвърдените правни кантори в столицата, разполагаща с компетентни адвокати по фирмен и дела и дружествено право, нашите клиенти често се обръщат към нас с молба да обясним на разбираем език каква е отговорността на управителя в търговско дружество.
Целта на настоящата статия е да предложи за широко разглеждане набор от въпроси, касаещи най-вече юридическата отговорност на управителите на търговски дружества. Поради тази причина изготвихме тази статия, за да помогнем на всички граждани, които се нуждаят от правно тълкувание на разпоредите на Търговския закон.
Наказателна отговорност за управител на търговско дружество по ДОПК и ЗЗД

Отговорност на управителя в търговско дружество – ООД или ЕООД е много дискутирана тема, широко разгърната в Търговския закон. Там са описани всички отговорности, които поема управителя в това си качество. Съгласно  разпоредбите на чл.145 от Търговският Закон – Управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. Това означава, че ако заемате длъжност „управител” в търговско дружество, Вие отговаряте с цялото си имущество. Вредите трябва да са причинени виновно.(умишлено или непредпазливо).

Нещо повече – ако без съгласие на търговското дружество, управителят извършва търговска или др. дейност, било :

адвокати регистрация на дружество

  1. от свое или от чуждо име извършвате търговски сделки;
  2. участвате в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
  3. заемате длъжност в ръководни органи на други дружества

То същият този управител дължи на дружеството обезщетение за причинените вреди.  Освен тези отговорности, може управителят да поеме и други, които да бъдат подробно описани в договора за управление и контрол. Ако не изпълните някоя от поетите отговорности, то тогава дължите обезщетение, поради неизпълнение на договора.

Темата за отговорност на управителя в търговските дружества е заложена и в разпоредбите на ДОПК. Управителят носи отговорност за:

  • Несъбраните от дружеството задължения за данъци
  • Несъбраните от дружеството задължителни осигурителни вноски
  • Укриване на факти и обстоятелства, които е бил длъжен да обяви пред НАП или публичен изпълнител

Отговорността е равносилна на размера на несъбраните задължения. За нея управителя на дружеството отговаря с цялото си имущество.

Управителят носи отговорност за следното :

  • Недобросъвестни извършени плащания в натура
  • Отчужди имущество от задължено лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски

В този случай управителят отговаря за задължението до размера на извършените плащания (арг. чл. 19, ал. 2 ДОПК). Управителят отговаря с цялото си имущество.

За повече информация и уточнения, моля обърнете се към нас на тел. 02/ 858-10-25 или на мейл: info@lawyer-bulgaria.bg за да изясним основни моменти в отговорността на управителя в търговското дружество. 

 

Изготвяне на брачни договори

Като адвокати по семейни и наследствени дела отчитаме, че през последните няколко години законодателството въведе редица правни възможности за уреждане отношенията между съпрузите.

Повечето бракоразводни адвокати отчитат настъпилите промени и различия между тях наложиха необходимостта от регулиране и изчистване на отношенията възникващи вследствие на брак и съпружеско съжителство.

Съгласно българският закон, правно оправомощен да завери надлежно подписите и съдържанието на брачния договор е преди всичко всеки правоспособен нотариус. По българското право това е общият удостоверителен орган. Той притежава пълна материална компетентност, което му дава правото да извършва всички предвидени от закона нотариални действия.

Съгласно действащото законодателство двете удостоверявания – на подписите и на съдържанието, могат да бъдат извършени и от помощник-нотариус с изключение на случаите, в които с брачния договор се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижим имот. Това нормативно разрешение не може да бъде споделено.Специалните условия за действителност на брачните договори по настоящият Семеен Кодекс са следните :правни услуги, правни услуги софия

• двете страни да са пълнолетни и да не са поставени под запрещение;

• договорът да е сключен писмено с нотариална заверка на съдържанието и подписите на лично явилите се пред нотариуса страни, като пълномощници не се допускат;

• предмет на един такъв договор могат да бъдат само имуществени отношения между съпрузите (посочени примерно в чл.38, ал.1 и чл.54–57 във връзка с чл.58 от СК).

Съгласно закона условията за изготвяне на брачни договори 

който следва да отговорят тези брачните договори са следните:

1. Правата на страните в имуществото, което се придобива по време на брака. Страните по договора могат да изберат за придобитото три отделни режима – общност, разделност или обикновена съсобственост при квоти, определени по различни критерии. СК не допуска с договора имущество, лична собственост на съпрузите отпреди брака, да се постави в семейна имуществена общност. Забраната не прегражда възможността всеки съпруг да се разпореди с личното си имущество изцяло или с част от него в полза на другия съпруг с известните сделки – дарение, продажба, замяна, договор за издръжка и гледане и др.

2. Начините за управление и разпореждане с имуществото, включително семейното жилище. Законът поставя акцент върху правните действия по време на брака. Какъвто и да е избраният правен режим от съпрузите за недвижимите имоти, договореното разпореждане със семейното жилище не може да нарушава общата забрана на чл.26 от СК (разпорежданията със семейното жилище се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи дори когато то е лична собственост на единия от тях), иначе ще е налице нищожност на договора в тази част.

3. Участието на страните в семейните разходи и задълженията. При режимите на общност и разделност съпрузите участват в семейните разходи, а за поетите задължения за семейни нужди отговарят солидарно (чл.32 и чл.36 от СК). Според нас при определени условия и до определена възраст на децата, съпругът, на когото е възложено отглеждането и възпитанието им, може временно да бъде изключен от участие в семейните разходи. Съпрузите обаче не могат да бъдат освободени от солидарната отговорност за семейни задължения към трети лица, защото тя е обезпечителна за вземанията на кредиторите на семейството. Такава клауза в брачен договор е нищожна, без да води до нищожност на целия договор.брачният договор

4. Имуществените последици при развод. Това е извънредно важна част на брачните договори, която следва да се опише изрично и детайлно при изготвянето им. Защото, първо – тя не е задължителна (СК предоставя пълна свобода на периметъра на договаряне), но е иманентно необходима, доколкото един от целените резултати при сключването на договора са имуществените последици при развода. На второ място разводът прекратява договора (вж. неудачната формулировка на чл.42, ал.1, т.3 от СК).

Имуществените последици обхващат не само извънсъдебното разпределение на имущество, пари, ценности и участие в търговски предприятия, но и ползването на семейното жилище и възникващите наемни отношения и издръжката на съпруга и децата. Съдът е задължен да отстрани опасността от дълги съдебни спорове между съпрузите и облекчава развода със споразумение, което трябва да се признае от съда. Ако се установи, че има пропуски и/или непълноти в тази част на брачните договори, ще се приложат имуществените последици от режима на семейна общност (чл.38, ал.4 от СК).

5. Издръжка на съпрузите по време на брака и при развод. Уговорките за издръжката на съпруга-бенефициент (този, в чиято полза е уговорена издръжката) могат да бъдат по-благоприятни от законово предвидените, но не могат да нарушават глава Х от СК, уреждаща правилата за издръжката. Такива клаузи ще бъдат нищожни. Няма пречки да се уговаря издръжка и в полза на съпруг, който може да се издържа сам. Не може да се уговаря издръжка за съпруг с условието, че задълженият се освобождава от издръжка за децата.

6. Издръжка на децата от брака. Принципите на договаряне на издръжката за съпруга са валидни и за издръжката на децата. Ако в договора е предвидена издръжка за децата, по-голяма от минимално предвидената в чл.142, ал.2 от СК (1/4 от минималната работна заплата), но с течение на времето законовият размер се промени или нараснат нуждите на правоимащите, размерът на уговорената издръжка може да бъде променен по исков ред. Брачният договор не може да бъде в конфликт с интересите на децата.

7. Други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на СК. Разпоредбата показва, че СК не е уредил изчерпателно, а само примерно съдържанието на брачните договори.

Поради специфичния си предмет, брачният договор е базата, върху която се развиват имуществените отношения между съпрузите. Дори когато с брачния договор не се правят разпореждания с вещни права върху недвижим имот, особеното му значение за страните и техните контрагенти е основание удостоверяването на подписите и съдържанието на договора да бъде изключено от компетентността на помощник-нотариуса

адвокат бракоразводни дела

Регламентация цели да се въведат ясни и точни правни принципи, които да регулират отношенията и дадат на встъпващите в брак прецизна яснота за техните настоящи и бъдещи отношения.

В  района където е нужно да бъде сключен брачен договор да няма нотариус, като в този случай легалното удостоверяване подписа и съдържанието на бъдещият брачния договор, изготвен от адвокат по семейни дела е изцяло в правомощията на местният съдия по вписванията при районния съд. Съдията по вписванията в този район е компетентен да извърши двете заверки и при заместване на нотариус при условията на чл.48 ЗННД.

Всички българските дипломатически и консулски представители, които могат да удостоверят подписите и съдържанието на брачен договор, съставен на български език, само доколкото с него не се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижим имот.

Брачният договор, с който се правят разпореждания, се вписва в имотния регистър, а съгласно чл. 84, ал.1, т.1 ЗННД дипломатическите и консулски длъжностни лица са компетентни да удостоверяват подписа и съдържанието единствено на документи, които не подлежат на вписване“.

Законът очертава  вписването в имотния регистър, а не и това в други публични регистри, създадени по силата на специални закони.

ПРАВНА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ НА БРАЧНИЯ ДОГОВОР 

За това бе въведено сключването на т.нар. брачен договор, който урежда различен режим на съпружески отношения между страните. Сключването на брачен договор, създава предпоставки двете страни – съпрузи да уредят своите имуществените отношения помежду си, като в конкретният случай, същите тези страни могат да посочат и режим на т.нар. „разделност“  в бъдещите си имуществените си отношения. В този случай съгласно правната уредба на този вид договори вече са налични не както беше досега т.нар. СИО а, вече са налични три режима на имуществени отношения между съпрузите:

  1. Правен режим на съпружеска имуществена общност (СИО),
  2. Правен режим на разделност и
  3. Правен (договорен) режим, уреден от принципите на т.нар. брачен договор.

Законодателят създаде предпоставки в бъдещите договори между съпрузи да бъдат регламентирани следните имуществени отношения:

  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху вещи, придобити преди брака. Страните могат вече да договарят вещите на единия съпруг, след сключване на брака да останат изключителна собственост на другия съпруг. Законът допуска разбира се, тези права на собственост да бъдат насочени и станат обикновена дялова съсобственост между двамата съпрузи.
  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху придобивани предмети и имущество в периода на брака. За разлика от имуществото, придобито преди брака, може да се договори определени имуществени права да си останат в режима на съпружеска имуществена общност (СИО);
  • Имуществени отношения относно сключването на правни сделки, извършени с лично или общо имущество. Тогава двете страни имат правната възможност да определят самостоятелно съответните начини зa разпореждане с имущество, придобито по време или преди сключване на брака
  • Имуществени отношения относно бъдещите разходите за издръжка на семейството. Съпрузите ще могат самостоятелно да определят какви разходи ще поемат и в какво съотношение по между си;
  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху издръжка на децата. За разлика от предходните тук се уговарят единствено имуществени отношения. Законът не допуска неимуществените (лични) въпроси да се разглеждат в бъдещият проект на брачния договор, тъй като подобни отношения и споразумения са недействителни по закон.Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg
  • Имуществени отношения относно правата на собственост върху собствеността върху отделното имущество на двете страни при възникнал спор или настъпил развод.

Съществен момент в тази правна уредба е факта, че ако за някой имуществени отношения и/или задължения не е посочена или изцяло липсват клаузи в бъдещият брачен договор, то за тях следва да се приложи законовия режим на съпружеска имуществена общност.(СИО).

С оглед на изготвянето на брачни договори, бихме желали да посочим, че независимо от факта, за избраният от страните  правен режим – дали е СИО, разделност или договорен това не води до съществена промяна в наследяването между тях. , което означава, че дори определени имоти и права да бъдат отредени в лична собственост и владение на единия от двамата съпрузи, вследствие  на сключеният между тях брачен договор, след смъртта на  другия съпруг, първият ще ги наследи по правилата на закона.

СЪЩЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТИ НА БРАЧНИЯ ДОГОВОР

Следва да Ви обърнем сериозно внимание, че уговарянето на изрична клауза в бъдещият брачен договор, че преживелият съпруг няма да наследява имущество или ще наследява по определен начин е нищожна по смисъла на закона.

Нужно да знаете, че е невъзможно с писмен договор да се отменят и изменят правата на преживелият съпруг, дадени от страна на закона. Затова брачният договор, сключен преди или по време на брака, поражда своето действие занапред, като същият може да бъде променян и всички изменения влизат в сила занапред или със задна дата, в зависимост от това ,какво са уговорили страните. Същевременно брачният договор, както всеки друг би могъл да бъде  прекратен по всяко време.

Като адвокати по бракоразводни дела сме длъжни да Ви информираме, че съгласно чл. 39 СК същинският брачен договор между съпрузите, не може да се сключи чрез пълномощник. Нужно е съпрузите лично да положат своя подпис пред нотариуса при сключването на брачния договор. Определената от закона заверка на подписите и съдържанието е правно изискване за форма за действителност на сделката. Самите нотариални такси за изповядване на този договор и вписването зависят от това дали има разпореждане с имуществени права.

изготвяне на брачен договор

Брачен договор

Съответната промяна на брачния договор се  извършва по същият начин както самото вписване на този договор в имотния и брачния регистър на лицата.Кантората работи активно по семейно и наследство право във връзка с изготвяне на правни договори и споразумения между съпрузи и др.  В голяма част от случаите с клиенти съдействаме при изготвяне и договаряне на отношения за уреждането на спорове при развод по взаимно съгласие или развод по исков ред.

За повече информация, можете да се обърнете към нашите адвокати по семейни дела и наследствени въпроси, който ще Ви помогнат да намерите решение на Вашият проблем на следният телефон 0897 90 43 91 или на мейл : office@lawyer-bulgaria.bg 

ПОПРАВКА НА ГРЕШКА В КАДАСТРАЛНАТА КАРТА

Съществуват случай в който със заповед отпреди години има утвърдено промяна и текущо изменение на отделните  имотните граници.

В други чести случай е  допусната техническа грешка при нанасяне на данните в съответните обекти и недвижими имоти, а често случай е необходима промяна с оглед на непълнота и неточности в правилното и надлежното отразяването на имота в кадастралната карта.Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bg

Всички тези ситуации създават правни пречки при прехвърлянето отделните имоти, като това  пречи при извършването на разпоредителни сделки  с имота.

Получава се сериозно разминаване между реалната ситуация и фактите, отразени в нотариалния акт на имота, и съвременните кадастрални карти.

Независимо от това дали искате да направите сделка с апартамент, къща или поземлен имот, нужно е да осигурите с извадка от кадастралната схема на съответният недвижим имот, ако става въпрос за самостоятелен обект в сграда, или скица – за поземлен имот.

Когато става въпрос за част от сграда и част от земята, върху която тя е построена, са необходими и кадастрална схема, и актуална скица на съответният недвижим имот.

Службата която координира цялата тази дейности и където се изготвят и съхраняват всички записи и справки за отделните недвижими имоти  е Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) или нейните подразделения в отделните части на страната.

Ход на процедурата по поправка на грешки и непълноти в кадастралните карти

Като адвокати по строителни дела и адвокати по решаване на градоустройствени проблеми, често пъти хората не знаят, че всеки собственик на имот има право, представяйки копие от своя собствен нотариален акт, да изисква след като подаде заявление, съответно да му се издаде извадка от съответната кадастрална схема или актуална  скица за бъдеща сделка със същия.

Съществуват отделни райони, в които липсват изцяло или отчасти утвърдени кадастрални карти, а кадастрални карти и документи за тези райони следва да бъдат издадени от  съответните общински служби по самото местонахождение на имотите. Самото изменение на отделните имотни  граници се случва  по няколко начина , а именно :

а/ чрез съгласие на всички собственици или

б/ чрез съдебно искане за промяна на кадастрална карта, по смисъла на закона.

Като адвокати по строителни процедури и решаване на градоустройствени въпроси, съветваме нашите клиенти, че при констатиране на грешка в кадастралната карта на техният имот е необходимо да се насочат към специалист,  който да извърши проверка – установи наличието на грешка , респ. непълнотата в кадастралната карта и да изготви нейното последващо изменение.Адвокат арбитражни дела, адвокати търговски арбитраж

Кантората работи с редица специалисти предоставяйки адекватно и надеждно правно съдействие във връзка с устройство на територията, одобряване на инвестиционни проекти и получаване на разрешения за строеж, както и обжалване на индивидуални административни актове свързани със строителния процес

Съществуват ситуации в който се установява сериозно разминаване между описаното в нотариалния акт и издадената от кадастъра скицата на имота.

Важно е да знаете, че всеки собственик може да поиска извършването на последваща промяна в съдържанието и нанасянето на промените в кадастралната карта. Основание за такава промяна са случаите на непълноти или т.нар. грешки  в нейното съдържанието на кадастралната карта.

ТЕРМИНОЛОГИЯ НЕПЪЛНОТИ И ГРЕШКИ В КАДАСТРАЛНИТЕ КАРТИ

Терминът „непълноти или грешка“  в кадастралната карта е налице, когато не е отразено разделянето на предишен единен имот или обединението на няколко отделни урегулирани имота;

Случаите  на това разминаване и установяване на непълноти и грешки в отделните недвижими имоти са :

А/  при геодезическо заснемане се установи, че отделните граници на имота са  нанесена в кадастралната карта с известно, в повечето случаи видимо отклонение от действителното местоположение;

Б/ случаите при коректно нанесени в нея първоначални граници на имота, но в последствие се установи, че не е нанесена изградената и застроена в имота жилищна или индустриална (стопанска) сграда. В тези случай попадат редица гаражи, селскостопански обори или пристройка за животни или инвентар на отделния имот;

В/ случаите при които отделната имотна граница е нанесена по предходен кадастрален план, а не съобразно местоположението й по текущия регулационен план;

Г/  когато имотните граници са нанесени по последния кадастрален план, без да бъдат нанесени последващи промени в границите при сделки на разпореждане – делба и др., извършени  чрез последващо изменение на границите на съответния текущ регулационен план;Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

Д/  когато границите на имотите откъм улица са нанесени по улично-регулационните линии, но не  е изяснено и поставен въпросът дали е налице отчуждаване, заплащане и завземане на част от имота, уреждане на сметки и др.

В повечето случай административният орган е длъжен да започне процедура по надлежното уведомяване на всички пряко заинтересовани лица.

Възникналите грешки и непълнотите, следва да се установяват и ако липсват подадени писмени възражения относно исканите промени, то държавният орган издава съответното решение – Заповед за изменение на кадастралния план.

В самата процедура по установяването на грешките в кадастралната карта е нужно да се състави актуална скица за отстраняването в кадастралната карта и кадастралните регистри, която е неразделна част от акта за установяване на непълноти и грешки.

Скицата съдържа скица на имота, за който се иска промяна, и линията, указваща поправеното местоположение на границата на имота или очертанието на сградата, или допълнените граници.

След  получаването на преписката изпълнителният директор на АГКК се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен, или отхвърля жалбата.

В случай на нужда сме готови да предложим и изготвим списък с предложения и правни решения за предоставяне на механизъм за решаване на казусите при осъществяване на административни процедури.

Кантората работи активно по строителното право във връзка с получаване на разрешение за строеж и извършване на строителни работи в защитените територии и др.  В голяма част от случаите с клиенти съдействаме при изготвяне и договаряне на договори за проектиране, за строителство и за осъществяване на консултиране и строителен надзор;

За повече информация, можете да се обърнете към нашите адвокати по строителни дела и градоустройствени въпроси, който ще Ви помогнат да намерите решение на Вашият проблем на следният телефон 02/ 858-10-25 или на мейл : office@lawyer-bulgaria.bg 

Рискове при покупка / продажба на недвижим имот по данъчна оценка

В съвременното ежедневие, голяма част от продажбите заплащането на продажната цена се случва непосредствено преди самото изповядването на сделката пред Нотариуса. При подготовката и подписването на Предварителният договор – страните НЕ уговорят реалната цена за която са се разбрали, а прехвърлят имота на данъчна оценка, като с това целят да спестят разноските по прехвърлянето на имота. Тази ситуацията крие известни рискове, ако не бъде контролирана от опитен адвокат по сделки с недвижими имотиНаказателни постановления www.lawyer-bulgaria.bg

Винаги съветваме клиентите, ако имат възможност да прехвърлят своите имоти респ. закупуват такива на реална цена. В противен случай за тях съществуват известни рискове, в случай, че купувачът по сделката откаже да плати цената, за която са се договорили.

РИСКОВЕ ЗА ПРОДАВАЧА

В този момент, той би заплатил само тази цена която е посочена в проекта за нотариалния акт.

Съветваме клиентите си, че ако имат валидно сключен Предварителен договор, те ще имат съответното право да заведат гражданско дело,с, което биха могли да осъдят техният купувач да плати реалната цената по сделката .

Съществен момент тук, който следва да отбележим е, че понякога е доста трудно или невъзможно да се докаже реалната уговорка за крайната цената, както и да се получи тази сума, която действително се дължи.Това е въпрос на доказване в един евентуален исков процес при оспорване на условия по предварителен договор.

С описване на конкретната ситуация рискове има и за двете страни.Риск има и във връзка с това, че получените от Продавача суми след продажбата на имота са реализиран доход, върху който се дължат съответни данъци, а укриването на част от платената сума е основание за налагане на глоби в големи размери и за заплащане на разликата между дължимия и внесения данък.

 

Производство по несъстоятелност

Затова винаги изискваме за по-голяма сигурност, предварителните договори да бъдат сключвани пред Нотариус. За съжаление липсата на единен регистър за предварителните договори създава реалната правна възможност за всеки продавач между сключеният предварителен договор и Нотариален акт да сключи още договори, с който да „обещае“ имота на други лица, нарушавайки първият предварителен договор.

От друга страна, дори и да е заплатил действително уговорената цена, купувачът може впоследствие да поиска пред съда връщането на сумата, платена над посочената в нотариалния акт.

В този случай липсва основание за плащане на по-високата цена и е възможно да бъдете осъден да възстановите получената сума.

РИСК ЗА КУПУВАЧА

Съществува и съществен риск за Купувача по една сделка. Ако тази сделка бъде атакувана и съответно успешно развалена по надлежният и предвиден в закона ред, загубите ще са значително.

Тогава Продавачът по сделката ще може да върне на Купувача само това, което е записано в Нотариалният акт, тъй като за разликата реално не съществува изрична писмена или официална договорка между страните.

Данъчни аспекти на преобразуване на търговски дружества

материята относно преобразуване на търговски дружества  е уредена в Търговския закон. Съветваме Ви, ако имате нужда от подобна промяна, тя да бъде направена изцяло с помощта на квалифициран специалист, тъй като всяко преобразуване на търговски дружества има множество последствия в няколко аспекта.

Основен момент в работата на кантора „Д. Владимиров и партньори” по отношение на преобразуване на търговски дружества се свежда до следното : подготовка на документи и изследва на процедури относно вливане, сливане, разделяне и отделяне на тези търговски дружества.Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bg

Съществуват няколко характеристики за преобразуване на търговски дружества, с които трябва да се запознаете преди да предприемете това правно действие.

Всички дружества, които участват в преобразуването, могат да са от различен вид. Разбира се, възможно е да има законово ограничение за някои видове търговски дружества.

Ако имате конкретни въпроси, може да ги зададете към Вашия адвокат търговски дела.

Участниците в капитала на преобразуващите се дружества продължават да участват в капитала на новоучредените или приемащите дружества.

Видове преобразуване на търговски дружества. 

  1. Преобразуване на търговски дружества чрез вливане – цялото имущество и капитал на едно или няколко дружества, се вливат в едно вече съществуващо търговско дружество. Дружествата, които се вливат с цялото си имущество и капитал, се прекратяват без ликвидация.
  2. Преобразуване на търговски дружества чрез сливане – сливането се извършва, като 2 или повече търговски дружества образуват едно ново търговско дружество, което не е съществувало до този момент. Всички дружества се прекратяват без ликвидация. На всички дружества, участващи в сливането, се издават акции от новосъздаденото дружество.
  3. Преобразуване на търговски дружества чрез разделяне – цялото имущество и капитал на едно съществуващо дружество се разделят между 2 или повече дружества. Те може да са съществуващи дружества или новообразувани.  След като търговското дружество се раздели, то престава да съществува.
  4. Преобразуване на търговски дружества чрез отделяне – едно търговско дружество отделя част от своето имущество в друго дружество, като то може да е новоучредено или да е вече съществуващо такова. Търговското дружество, което отделя част от своето имущество, продължава да съществува. В допълнение на това то получава акции от приемащото дружество.
  5. Преобразуване на търговски дружества чрез отделяне на еднолично търговско дружество – едно еднолично дружество отделя част от своя капитал в 1 или повече еднолични търговски дружества. Търговското дружество, отделящо от своя капитал, става едноличен собственик на новоучредените търговски дружества.

 При преобразуването разбира се, възникват множество въпроси, отностно данъчни задължения при тези търговски дружества. Най-общо проблемите обхващат 2 -та режима на облагане, които могат да се прилагат при преобразуване на търговски дружества – общ и специфичен режим.

  • Общият режим се прилага във всички гореспоменати случаи на преобразуване на търговски дружества.
  • Специфичният режим се прилага, когато преобразуването е между местни дружества и/или дружества от друга държава – членка на ЕС.

Пренасяне на данъчна загуба – законодателят не е предвидил да се пренасят натрупаните данъчни загуби от преобразуващите се търговски дружества в приемащите дружества.

Това правило е валидно и за двата режима на данъчно облагане. Пренасянето на данъчна загуба и ползването за данъчни цели на разходите за лихви в режим на слаба капитализация се допускат само при преобразуване на дружества чрез промяна на правната им форма.

Разлики между общ и специфичен режим на данъчно облагане:

  • Общ режим – всички активи и пасиви на преобразуващото се дружеството се считат за реализирани по пазарни цени към датата на преобразуването. Описват се в счетоводните книги на дружеството. Финансовият резултат следва да се преобразува за данъчни цели с разликата между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Всички данъчни временни разлики, трябва да се признаят през последния данъчен период, който е годината на преобразуването.
  • Специфичен режим – той е облекчен в сравнение с общия режим. Не възникват данъчни задължения към момента на преобразуването.

При отписването на всички активи и пасиви, които преди преобразуването са оказвали и ще продължат да оказват влияние върху данъчния финансов резултат, се пораждат печалби и загуби, които не се признават за данъчни цели. След това тези активи и пасиви се завеждат в приемащото дружество. Ако те са имали данъчни временни разлики, те се смятат за възникнали в получаващото дружество.Адвокат арбитражни дела, адвокати търговски арбитраж

Амортизируеми и не амортизируеми активи

  • Амортизируеми активи –  сгради, машини, съоръжения – те се пренесят в данъчно амортизационните планове в приемащото дружество. Това се прави с подаване на амортизационен план в НАП.
  • Неамортизируемите активи – земя – за тях се изготвя Справка към момента на преобразуването и се подава в НАП. Ако за тези активи има създаден преоценъчен резерв, той се счита за възникнал при приемащото дружество, аналогично на данъчните временни разлики. Тази информация се завежда в счетоводните книги.

Възможно е в приемащото дружество да се отчетат активи и пасиви, които ще участват във формирането на данъчния финансов резултат, които към преобразуването не са отчитани като такива (например дълготрайни нематериални активи).

В този случай те се завеждат в счетоводните книги на приемащото дружество съгласно действащото законодателство и се завеждат в ДАПл по общия ред.

При обратния случай, когато има активи и пасиви, които преди преобразуването са участвали в определянето на данъчния финансов резултат, но след това няма да оказват такова влияние, следва да се отпишат от счетоводните книги и възникналите приходи и разходи, както и данъчните временни разлики към тях не се признават за данъчни цели.

ДДС данъчни последствия при преобразуване на търговски дружества

* При преобразуване, прехвърляне на предприятие и апорт не е налице доставка на стоки и услуги – не се издава данъчен документ и не се начислява ДДС.

* Ако приемащото дружество приема стоки и/или услуги, издава се данъчен документ и се начислява ДДС. Ако приемащото дружество не е регистрирано по ЗДДС, то трябва да се регистрира в срок от 14 дни от преобразуването.

Придобиващото дружество придобива правото за приспадане на данъчен кредит за стоки и/или услуги, за които преобразуващите се дружества не са ползвали данъчен кредит. За да се възползвате от това право, трябва да не е изтекъл срокът за ползване на данъчен кредит. Доставчикът трябва да е регистрирано по ЗДДС лице, както и да разполага с данъчен документ за облагаема доставка. Необходимо условие е тези активи да не са придобити преди повече от 5 години – за стоки/услуги, и 20 години – за недвижими вещи.

Когато всичко условия са налице, придобиващото предприятие може да ползва данъчен кредит с подаване на Приложение 7 от ЗДДС. Приложение 7 трябва да се подаде в 45 дневен срок от преобразуването, в месеца на преобразуването или в някой от следващите 12 периода. Ако не спазите този срок загубвате правото си на данъчен кредит!

Както сами може да се убедите темата за преобразуване на търговски дружества изисква задълбочени познания и опит.

Поради тази причина е немислимо това преобразуване да се осъществи без помощта на адвокат търговски дела.

В международна правна кантора „Д. Владимиров и партньори” ще откриете редица специалисти с дългогодишен опит в тази сфера.

 

СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО

Макар и да изглежда елементарен, въпросът за заплащане на разноски по делото буди интерес след нашите клиенти. Поради тази причина решихме да дадем кратък и точен отговор на този въпрос.

Въпросът за заплащане на съдебните разноски по делото е конкретно и точно разяснено в закона, този, който загуби съдебния спор, той плаща разноските и то не само своите, но и тези на спечелилата спора страна.

Обжалване на актове и наказателни постановленияВ съдебните разноски се включва както съдебните такси по делото, така и адвокатския хонорар. Но автоматично ли загубилия делото се задължава да заплати всички разноски, както своите, така и на насрещната страна?

Каква е процедурата, която страната по делото трябва да следва, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати всички разноски по делото?

Както Вашия адвокат граждански дела ще Ви обясни, искането ответникът да бъде осъден да заплати всички разноски по делото, трябва да бъде включено в исковата молба.

Важно е, че направените разноски по делото трябва да се заявят и да се удостоверят с писмени доказателствени средства – разписки, платежни банкови документи. Заявяването на разноските става с представяне на опис на съда.

След промените в съдебната практика, през 2013 г бе постановено решение на Върховният касационен съд, че на възстановяване подлежат само действително заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

Въпреки че това е разбираемо, човекът, който следва да заведе гражданско дело, е необходимо да бъде финансово подготвен да заплати разноските по делото.

Той трябва да инвестира определена сума пари за наемане на адвокат граждански дела, за заплащане на таксите за завеждане на гражданско дело, за извършване на експертизи, ако са необходими.

Основното правило на разпределението на разноските в съдебния и арбитражния процес е че страната, която е загубила делото, е длъжна да плати всичко – държавната такса, разноските по производството, възнаграждението за един адвокат, възнагражденията за вещи лица, както и разноските на противната страна, при условие че те са направени разумно, че са били необходими и адекватни на извършените процесуални действия.Договор издръжка гледане

Съществуват няколко законови изключения от основното правило, че страната, която е отговорна за съответното действие на съда, трябва да понесе разноските.

Едната група изключения зависят изключително от изхода на делото. В този случай, ответникът срещу когото се води иска има право да иска направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 3 ГПК. Но и ищецът има право да иска ответникът да му възстанови направените от него разноски съобразно уважената част от иска. Очевидно е, че в този случай трябва да се направи компенсация до размера на по-малката от двете суми, като разликата между тях се дължи от страната с по-голямото по размер задължение.

Втората група изключения не зависят от изхода на процеса. Независимо от вината, съдебните разноски по защитата срещу иска или по обжалване на решението следва да се понесат от самата отговорна страна. Същевременно вината, която следва да се посочи, не обуславя размера и отговорността за съдебните разноски.

Държавната такса се определя от ГПК и от Тарифа, приета от Министерския съвет на основание чл. 73, ал. 3 ГПК. След като приключи гражданското дело, ответната страна ще бъде осъдена да възстанови тези суми.

За повече информация, моля обърнете се към нас за информация на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg