Публикации

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ( служебен защитник)

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от Съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК. В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно Съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, Съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, Съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения, а е отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

Действия и актове на съда при назначаване особен представител

Следващият акт на Съда е констатацията, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК. В този случай, Съдът задължително назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед зачитане правото на защита на ответника.

Следва да отбележим, на първо място, че е изцяло погрешна практиката на Съда, да назначава особен представител едва след като изтече срокът за изпълнение на процесуалното право или задължение, съдържащо се в съобщението.

Много често тези права и задължения по съобщението са свързани с процесуални преклузии, поради което ако съдът забави назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, то ще ограничи правото на защита на ответника.

Нашето становище е, че Съдът следва незабавно да предприеме действия по назначаване на особен представител на ответника, след като констатира редовност на връчването. Анализът на нормата показва, че единственото въведено от законодателя условие за назначаване на особен представител е именно констатацията, че връчването е редовно, а не констатацията, че срокът по съобщението е изтекъл.

Особеният представител по чл. 47, ал. 6 ГПК следва да получи назначението си незабавно след прилагане на съобщението по делото и в срока за неговото изпълнение, а не след него.

Тъй като законодателят не предвижда изрично, че срокът за изпълнение на съобщението спира да тече докато трае процедурата по назначаване на особен представител, то пред особеният представител стоят възможностите за продължаване на срока или за неговото възстановяване (ако е изтекъл междувременно), а пред съда – възможността за определяне на по-дълъг срок за изпълнение на съобщението, който да се съобрази с встъпването на особения представител. “De lege ferenda”, с оглед зачитане равенството в процеса и правото на защита, законодателят следва изрично да предвиди, че до встъпване в длъжност на особеният представител, срок по съобщението не тече.

На следващо място, не можем да се съгласим с практиката на съдилищата по чл.47,ал. 6 ГПК не се прилага за търговци и юридическите лица, поради наличието на чл. 50 ГПК. Видно е от разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, че законодателят е предвидил само еднократно залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (т.е. съкратил е процедурата по връчване). Това обаче, съвсем не изключва приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като процедурата по връчване е единствено по-кратка от общата, но не следва да води до неравно третиране на правните субекти в производството, което би нарушило изискването на чл. 9 ГПК.

Както споменахме по-горе, чл. 47, ал. 6 ГПК не е част от процедурата по връчване, а е последица от редовно връчване чрез залепване и е обща разпоредба, целяща да обезпечи правото на защита на ответника.

Ето защо, считаме, че след като констатира редовност на връчването по чл. 50 ГПК, съдът следва да назначи особен представител на търговеца или юридическото лице, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

От гледна точка на ищеца: ако плати възнаграждението за особен представител на своя ответник, ищецът ще гарантира, че впоследствие ответникът няма да може да иска отмяна на вече влязлото в сила решение на основание на това, че е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Особеният представител е бил назначен и явил се по делото,като го е защитавал.

Не можем да се съгласим и с практиката на Съда, да не назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, при констатирано редовно връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК.

Вярно е, че 47, ал. 7 ГПК препраща за връчване на заповедта за изпълнение към ал. 1 до ал. 5 от същия член, но поради процесуалния характер на ал. 7, тази норма не следва да се тълкува разширително и чрез нейното приложение да се игнорира общото правило за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.

Както споменахме по-горе, задължението за назначаване на особен представител стои извън процедурата по връчване (ал. 7 също използва термина “връчването”) и цели гарантиране на правото на защита на ответника (длъжника), когато има редовно връчване по чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК, респективно – при редовно връчване по чл. 47, ал. 7 ГПК.

Съдът е задължен да назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и в рамките на заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК, когато връчването се извършва от Съда.

По същата логика и когато се връчва заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдебният изпълнител следва да осигури правото на защита на длъжника, като даде указания на взискателя за искане от Съда да бъде назначен особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, след констатацията за редовно връчване по предходните алинеи.

С оглед невъзможността за продължаване срока за възражения срещу заповедта за изпълнение, по аргумент от противното на чл. 414, ал. 2 от ГПК, изтеклият срок може да бъде възстановен от особеният представител, като докаже особени непредвидени и непреодолими обстоятелства, включително, че неговото назначаване е било забавено от Съда.

Институтът на особеното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е общ за всички производства, които се ползват от връчването чрез залепване по чл. 47 ГПК, като цели да гарантира правото на защита на ответника (длъжника).

С неговото приложение биха се избегнали фиктивните производства и би се постигнато гарантиране установяването на обективната истина и законността. Според нас би се постигнало и правна сигурност, тъй като процесуалните пропуски и процедурите по отстраняване на нередовности (например нередовно връчване на заповедта за изпълнение и възможността за възражение по чл. 423 ГПК) ще се извършват своевременно от особения представител.

Във всяко положение на делото, когато се установи, че ответникът е намерен, Съдът го призовава и прекратява особеното представителство. Също така, ответникът във всяко положение на делото може да се появи и да предприеме действия по своята защита, което също води до прекратяване на особеното представителство.

Ответникът няма право на възражение за лошо водена защита от особения представител, тъй като назначаването му е правомерно (чл. 47, ал. 6 ГПК), като не се ограничава правото на защита на ответника. Обратното – ако съдът не назначи особен представител, ще е налице съществено нарушение на правото на защита на ответника, което е основание за обжалване или отмяна на крайния съдебен акт.

Правни основания за оспорване на завещание

Много често се случва, че човек след доста години осъзнава и разбира, че е лишен от наследство в полза на свой брат или сестра,  от някой от родителите и тук резонно идва въпроса – може ли да оспори това Завещание, което е направено в полза на един или друг заветник. В  тази насока, принципът е следният : Да , направеното завещание би могло да се оспорва и ощетеният наследник да получи от облагодетелстваният заветник това, което му се полага по право, категорични са специалистите.Оспорване завещание. Адвокат наследствени дела

Настоящият казус е уреден подробно в правните разпоредби на Закона за наследството (ЗН), глава Трета, чл.13 и следващите.

Веднъж направено завещанието може да се оспорва на следните две принципни основания

  1. Дали че издаденото в нечия полза писмено Завещание е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на лицето, определено от документи като наследодател,
  2. Оспорване за възстановяване в полза на наследниците на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

Искът пред съд по смисъла на чл. 30 ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

В закона ( Закона за наследството) няма изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност. За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност. Въпреки това, за да можем да сме коректни, точни и изчерпателно е нужно да се прегледат внимателни всички подробности, за да се прецени конкретната ситуация.

Що се отнася за т.нар. наследниците с право на запазена част съгласно закона това са :

  • всички низходящи (деца),
  • всички възходящи (родители) на починалия и
  • преживелият съпруг или респ. съпруга.Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

Учебникарски пример, който се посочва в такива случай е фактът, че низходящите ( в случая – децата от предишни бракове)  имат съответните запазени части от имуществото на наследодателя, защото се явяват наследници.

В ситуацията, в която наследодателят е оставил няколко наследници  със т.нар. запазена част, същият не може чрез завещание или дарение да накърни тяхната запазена част, до размера определен от закона.

В конкретният случай, всички наследници, чиято запазената част е била накърнена, от разпореждане на наследодателя или в някоя от горепосочени хипотези, биха могли  да искат възстановяването й по надлежният съдебен ред.

Законът за наследството изрично установява, че наследодателят може да се разпорежда по безвъзмезден начин само и единствено с разполагаемата си част. Нужно е да знаете, че все пак има законов ред по който родител да успее да завещае имущество само на едно от децата си, но не е чрез завещание, а по съответният  възмезден начин чрез сделка за покупко-продажба на наследствените активи. Така чрез фиктивното прехвърлянето на практика заобикаля разпоредбите на Закона за наследството .

Процедура по изключване на съдружник в ООД. Правни действия по процедура

Често пъти се стига между отделните съдружници в едно ООД се стига до нарушение на подписаният между тях дружествен договор, което съгласно разпоредбата на чл. 126 от ТЗ предоставя възможност на общото събрание при установени непрекъснати груби нарушения на дружественият договор на дружеството всеки един съдружник да може да бъде изключен от ООД , след изпращане на съответните писмени покани и писмени предупреждения за това изключване.(Нужно е да е доказано, връчването им).адвокат Европейски регламенти и имотни дела

Разпоредбата на Търговския закон поставя няколко въпроса относно цялата процедура по изключване на съдружник. Основното, което следва да изясним е дали е необходимо да се вземе решение на Общото събрание на дружеството за връчване на писмено уведомление за изключване до съдружника.

Решението на Общото събрание на дружеството за изключване е дотолкова необходимо, че то следва да реши,че изключва съдружника, а връчването на уведомлението в този конкретен случай влиза в правомощията и задълженията на представляващият дружеството.

Основанията за изключване са на плоскостта на неизпълнение на задължения на съдружника спрямо дружеството. Основанията са следните:

1. Неизплащане или невнасяне на дяловата вноска – неизпълнение на това задължение е практически невъзможно, тъй като законът е въздигнал като условие за вписване на дружеството с ограничена отговорност внасянето на дяловата вноска на всеки съдружник. Следователно неизпълнение и възможно само по отношение на невнасяне на допълнителна парична вноска и при увеличаване на капитала. В тази хипотеза не се разглежда въпросът за вината. Тук се прилага правилото, че ако съдружникът не разполага с парични средства, не се освобождава от отговорност. Общото събрание на дружеството трябва с решение задължително да даде допълнителен срок за внасяне на вноската, който не може да е по-кратък от 1 месец. Това решение се взема с мнозинство повече от ½ от капитала. Аналогично при забавяне на изпълнението на задължението за вноска за ОС ще се породи правото да изключи съдружника, но в този случай ще се породи за дружествотои право да претендира лихви за забава.

2. Неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството – следва да се изхожда от това, какво е предвидено конкретно в дружествения договор. Най-общо може да се каже, че съдружникът трябва да е нарушил разпоредбите на закона или дружествения договор, уреждащи отношенията му с дружеството, органите на управление или с другите съдружници, или не изпълнява своите задължения към дружеството. Освен това тези нарушения трябва да са извършени виновно. Законът не поставя изискване от тези нарушения да са настъпили вреди за дружеството. Въпросът за прилагането на санкцията – изключване е предоставен на преценка на общото събрание.

Редът за изключване на съдружник ООД е изчерпателно уреден.

Законът предвижда съдружника да бъде писмено предупреден преди вземане на решението за изключване. В ТЗ не се казва кой е оправомощен да отправи това предупреждение: дали това трябва да е ОС, управителя или който и да е съдружник, но след като единствено ОС е органът, който със своето решение може да определи допълнителен срок за издължаване на дълга, както и да изключи съдружник, то пак ОС следва да е органът, който да отправи предупреждение за изключване. Поради противоположната практика е препоръчително този въпрос да се уреди в дружествения договор. Писменото предупреждение трябва да достигне до съдружника, до който е отправено. Липсата на писмено предупреждение преди изключването е достатъчно основание за отмяна на изключването. Не е задължително след изпращането на писменото предупреждение да последва изключване на съдружника. Когато той коригира своето поведение към дружеството, предупреждението ще е постигнало целта си и няма основание той да бъде изключен. Решението за изключване се взема от общото събрание с мнозинство повече от 3/4 от капитала на дружеството.

Във връзка с изключването практиката поставя редица интересни въпроси, свързани с водени борби за надмощие в ООД и използване процедурата по изключване с цел отстраняване на неудобния съдружник. Процедурата по изключване на съдружник не е нито толкова елементарна, нито толкова лесна, както повечето от вас се заблуждават. Може би вече разбирате, че по – важния въпрос е не на колко възлизат таксите на Търговски регистър и цената на нашата услуга, а дали въобще е възможно да изключите съдружник във вашия конкретен случай.адвокати по граждански дела. Адвокат Дело ЧСИ, адвокат изпълнителен лист

Уведомление и връчване на съобщението за изключване на съдружник.

Съществуват ситуации в които управителят на едно дружество същевременно е и съдружник в него, затова е нужно внимателно да се прецени дали няма да се стигне до ситуация в която се налага сам да изпрати уведомление до себе си. Този въпрос е решен с разпоредбата на чл. 126 ал.3 ТЗ , съгласно която всеки съдружник може да отправи уведомление до друг съдружник на дружеството за изключването му.

Важното в този случай е законосъобразността за провеждането на процедурата по изключване на съдружник, както и правилното изпращане и връчване на уведомление за изключването на този съдружник , при което да е доказано и установено по несъмнен начин, че същият не изпълнява задължения си които са записани в дружествения  договор, без значение дали тези задължения имат имуществен или неимуществен характер.

Ако неизпълнение не е доказано, нарушенията не са съществени, то изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност би било затруднено, В конкретният случай  адвокат по фирмени дела, би могъл да Ви информира за всички необходими действия и мерки относно тази мярка във Вашето дружество.

Заповедно производство  чл.417 ГПК

Заповедно производство  чл.417 ГПК започва с писмено Заявление до съответният Районен съд по постоянния адрес (когато той е физическо лице) или по седалището (когато е юридическо лице) на длъжника.

В това Заповедно производство  чл.417 ГПК размерът на вземането е без значение и може да се претендира и вземане, което надхвърля 25 000 лв. Към заявлението при Заповедно производство  чл.417 ГПК се представят доказателства за държавна такса в размер на 2% от вземането.заповедта за изпълнение

Производството по чл. 417 ГПК  започва  пред Районен съд по постоянния адрес (когато той е физическо лице) или по седалището (когато е юридическо лице) на длъжника. Може да се иска издаване на заповед за изпълнение само за суми до 25 000 лева /арг. чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК/. Ако искът и претенцията за плащане на суми надвишава 25000 лв., същата може да се предяви само в исково производство.

Изключение: специални закони може да предвидят възможността по този ред да се събират и вземания, надвишаващи сумата от 25 000 лв., например чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ – за дължимите такси и разноски на ЧСИ; чл. 37 от Закона за адвокатурата – за неизплатени възнаграждения и разноски на адвоката; чл. 89, ал. 3 от ЗННД – за неплатените нотариални такси; чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ) – за вземанията на доставчиците на електроенергия; чл. 154 от ЗЕ – за топлоснабдителните дружества; чл. 184 от ЗЕ – за газоснабдителните дружества; чл. 203 от Закона за водите – за водоснабдителните дружества; чл. 210 от КТ – за вземания на работодателя при ограничена имуществена отговорност на работника и др.

Към заявлението в Заповедно производство  чл.417 ГПК задължително трябва да е приложен един от следните писмени документи, на които се основава вземането съгласно указаното в чл. 417 ГПК,при което районният съд в Заповедно производство  чл.417 ГПК  е длъжен да разгледа подаденото към него писмено Заявление в закрито заседание, без призоваване на страните.

Съдът извършва проверка дали документът, от който произтича вземането, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Това означава, че съдът трябва да провери и дали вземането е изискуемо. Поради това със заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят трябва да представи доказателства и за настъпване на изискуемостта на вземането си.

Ако се окаже,че някой от длъжниците е поръчител, Районният съд в Заповедно производство  чл.417 ГПК трябва служебно да провери дали не е изтекъл 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта на вземането.

Основни моменти в Заповедно производство  чл.417 ГПК

Същественото в случая е, че ако в документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е посочен точен конкретен размер на претендираните лихви, съдът ще отхвърли заявлението по отношение на тези лихви.  Ако в заповедно производство  чл.417 ГПК пред Районен съд липсва надлежна индивидуализация на обстоятелствата, е допустимо основанието и предметът на вземането да се определят от съда.

Като адвокат по съдебни дела и събиране на задължения,знаем, че ако Районният съд в Заповедно производство  чл.417 ГПК намери, че са налице всички изисквания, посочени по-горе, той издава заповед за изпълнение, която се нарича „заповед за изпълнение въз основа на документ” или просто „заповед за незабавно изпълнение”, със същото съдържание, както по-горе в т. I.

Успоредно със Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК съдът издава и изпълнителен лист, като отбелязва върху документа, на който се основава вземането, че е издаден изпълнителен лист и за каква сума.

След издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист заявителят (кредиторът) може да си ги вземе от съда и да иска да му се върне и оригиналният документ, като остави копие за съда.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът може да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител, като към молбата за образуване на изпълнителното дело представя и заповедта за незабавно изпълнение.

Съдебният изпълнител изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение и заедно с нея връчва и заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Връчването се извършва съгласно правилата, описани по-горе в т. I.

В Заповедно производство  чл.417 ГПК длъжникът има правната възможност да възрази писмено в двуседмичен срок срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, считано от датата на връчването на заповедта от съдебния изпълнител.

Възражението следва да се входира в съответният Районния съд,издал Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПОбосноваване на възражението отново не се изисква, но ако желае, в самото възражение длъжникът може да посочи мотиви, аргументи и доказателства, обосноваващи възражението му.

Длъжникът може да възрази или срещу цялото задължение или частично, т.е. че не дължи цялата сума, а само част от нея. Съдебното разпореждане, с което се уважава заявлението за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба пред съответния окръжен съд, чрез районния съд, издал заповедта, в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

Срещу издаденото Съдебно разпореждане за незабавно изпълнение длъжникът би могъл да подаде частна жалба, заедно с възражение срещу заповедта за изпълнение. Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

Изпълнението се спира и когато длъжникът представи пред районния съд надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД (залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека).

Районният съд може да спре изпълнението и ако възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подкрепено с убедителни писмени доказателства.  Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба до окръжния съд.

Дори и да бъде спряно изпълнението, това не води до задължение за съдебния изпълнител да вдигне вече наложените обезпечителни мерки (запори и възбрани).

Ако длъжникът възрази в двуседмичния срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като кредиторът следва да доплати разликата от 2%.Заповедно производство 417 ГПК

Искът, който следва да предяви кредиторът, е установителен. Ако съдът го отхвърли, същият обезсилва заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Ако съдът уважи иска, заповедта за изпълнение влиза в сила.

Длъжникът може да възрази в срок от 1 (един) месец от датата на узнаване за заповедта за изпълнение, ако :

1.заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно,

2.заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал пребиваване на територията на Република България,

3.не е могъл да узнае своевременно за връчването поради непредвидени обстоятелства,

4. не е могъл да подаде възражението си поради особени особени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Писменото възражение в този случай се подава до окръжния съд, чрез районния съд, който е издал заповедта за изпълнение.

Длъжникът може да оспори вземането и по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Видове заповедно производство 

В законодателството съществуват два вида заповедно производство

  • Заповедно производство по чл. 410 от ГПК;
  • Заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Тук ще разгледаме внимателно същността и особеностите на първият вид.  Обикновено заповедно производство,което се провежда само и единствено при доказано наличие на задължение въз основа на финансови документи. В практиката на съдилищата масово използвано е прилагането на фактури за удостоверяване размер и основание на дължимост на определено задължение.наследствени дялове. Адвокат наследствени дела

Заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Съдебната практика и законът допускат, че Заповедно производство може да се иска с издаване на заповед за изпълнение само за сума  до 25 000 лева /арг. чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК/. Но ако исковата претенция надвишава установеният праг от 25 000 лв., същата може да се предяви само в исково производство.

Съществена особеност на т.нар. Заповедно производство е, че при установеното Заповедното производството по чл. 410 ГПК няма специално изискване за доказателства.

Приложенията към Заявлението са пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесени държавни такси и разноски, когато такива се дължат.

Естествено, това не важи за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, при което съответният документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде приложен към заявлението.

Следващо предимство на Заповедното производство, , гарантиращо бързина и ефективност на гражданското правораздаване, е съкратеният 3 (три) дневен срок за издаване на заповед за изпълнение – чл. 410, ал.2 ГПК.

Този съкратен инструктивен срок, който въвежда закона, е обусловен от опростения и стандартизиран вариант на заявлението в сравнение с молбата за издаване на изпълнителен лист и липсата на приложени към него доказателства, които да се обсъждат от съдебния състав.

Съществен момент в Заповедното производство е  връчването на препис от заповедта за изпълнение на лицата, срещу които се иска издаване на изпълнително основание.  На пръв поглед това действие може сериозно да усложни цялата процедура и засегне интересите на Кредотора.

Но то създава следните предпоставки за законност на самата процедура, а именно :

А/ длъжникът бива уведомен за претенциите на заявителя представлява своеобразна проекция на принципите на състезателното начало и равенството на страните в гражданския процес

Б/Предоставя се възможност длъжникът да изгради своята защита., предоставяйки му правни възможности за това, чрез плащане в двуседмичният срок от връчването на заповедта за изпълнение или чрез подаването на обикновено възражение срещу същата тази Заповед.

Възражение, подадено в срок и в законоустановена форма дава право на Кредитора да предяви иск относно вземането си в месечен срок, довнасяйки дължимата държавна такса съгласно условията на чл. 422 ГПК вр. чл.415 ГПК.

В исковия процес родовата подсъдност се определя от предявения размер на иска, а не от размера на цялото вземане. Това правило следва да  намери приложение и в заповедното производство както по аналогия, така и с оглед изричните разпоредби на чл.410, ал.1 ГПК, които обуславят компетентността на заповедния съд от подсъдността на съответния иск за вземането или за заместимата вещ, а не от размера на вземането.

Следва да се има предвид и това, че целта на заповедното производство е създаване на съдебно изпълнително основание за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника.

Ако възражение обаче не бъде подадено срещу заповедта, вземането, следва да се счита за безспорно и заповедното производство ще е постигнало целта си- установяване безспорността на вземането и удовлетворяване на кредитора по облекчен ред.Заповедно производство

Според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава 7 вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение.

В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/, и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.

Важна съществена особеност производството по чл. 410 ГПК, е че на длъжника е предоставена допълнителна възможност за защита – да обжалва разпореждането, с което се допуска незабавно изпълнение на заповедта.Освен чрез подаване на възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът може да защити правата и законните си интереси и при хипотезите на чл. 423 и чл. 424 ГПК. Длъжникът може да иска отмяна на заповедта за изпълнение, когато е бил лишен от възможността да оспори вземането при наличие на предпоставките, изрично изброени в чл. 423, ал.1 ГПК.

Родова и местна подсъдност в заповедното производство 

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство се развива пред районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

Заповедният съд разполага с възможността при постъпване на заявлението служебно да провери дали е местно компетентен да се произнесе по него – чрез справка за регистрирания постоянен адрес на длъжника по реда на чл.385, ал.2 ЗСВ /Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население”/, респ. чрез справка в Търговския регистър.

На това основание изпрати заявлението за произнасяне на съответния местно компетентен съд. Това е така, тъй като уредбата на местната подсъдност в заповедното производство е императивна, а същевременно промяната на избраната от заявителя подсъдност не е обусловена от възражение на длъжника, който не участва в производството преди връчване на издадената срещу него заповед.

Липсата на служебна проверка, заедно с издаване на Заявлението по чл. 410 ГПК води до стабилизиране на местната местната подсъдност.

След този момент, вече не може да се измени нито подсъдността нито основанието, тъй като законът не е предвидил правомощие на съда в тази хипотеза нито за обезсилване на издадената заповед, нито за изпращане на заповедното производство по подсъдност.

Фактът, че длъжникът по задължението, срещу който е издадено Заповед по чл. 410 ГПК има постоянен адрес или седалище в района на друг съд, ще следва да бъде съобразено в евентуалния исков процес за установяване на вземането.

ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО. СЪБИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Съществуват множества правни възможности за събирането на задължения. Един от тези правни начини е т.нар. Заповедно производство по чл. 410 ГПК бе  въведено с новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) от 01.03.2008г., който приведе в националното законодателство изискванията на новият Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на бърза процедура за събиране на вземания и издаване на Европейска заповед за плащане.Събиране на вземания

Само по себе си  т.нар. Заповедно производство представлява опростена съдебна процедура за събиране на спорни и безспорни задължения от длъжници и контрагенти, с която процедура пред Районен съд се цели бързина и улеснение на събирането на парични задължения и предаване на вещи.

Законодателят е предвидил тези изменения и въвеждането на тази опростена процедура в правният ред, защото често пъти съществуват ситуации,  когато длъжникът реално не оспорва, че има посочените от заявителя задължения.

Самото Заповедно производство по чл.410 ГПК дава сравнително  бърза възможност за скоростно принудително събиране на тези задължения, с което именно  отпада необходимостта да се води един дългосрочен исков процес.

Рискът тук за длъжниците е, че в този процес често пъти се случват грешки и страдат хора, които реално не дължат нито тези задължения, а още по-малко са разписвали някакви документи.

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство по чл.410 ГПК се развива пред съответният Районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

За повече информация и правна помощ моля обадете се на тел. + 359 2 858 10 25 или e-mail info@anwalt-bg.com

Прекратяване на договор и разваляне на договор

В правната теория съществуват няколко хипотези за прекратяване на договор. Тук ще Ви запознаем накратко с тях. В нашата практика най-често срещаният случай е изпълнението на даден договор, което представлява само по себе си обичайно и нормално основание за естественото прекратяване на всеки един сключен договор. Приема се, че сключеният договор е изпълнен, а поставените цели са постигнати, когато двете страни са приели неговото изпълнение. При нормалното и обичайно изпълнение на целите, за които е бил сключен, този договор преустановява своето действие и престава да действа и да обвързва страните.разваляне на договори

Важното, което следва да Ви обърнем внимание в този случай е, че самото прекратяване на сключен договор винаги действа „занапред”, правоотношението между страните престава да съществува за в бъдеще, а резултатите от действието на договора (това, което е извършено по силата на договора) се запазват. Освен изпълнението, до прекратяване на договора може да доведе постигнато между страните взаимно съгласие за това или залегнала в самия договор възможност за прекратяване на договора едностранно с или без предизвестие. С изрична уговорка страните могат да се споразумеят действието на договора да бъде прекратено по инициатива на една от тях, но без това да е свързано с неизпълнение на поети с договора задължения.

  • Първата хипотеза е изпълнение на договора. След като е изпълнил функцията, за която е бил сключен, и са постигнати целите на договора, той престава да действа. Прекратяване на договор има действие за напред.
  • Втората хипотеза е постигане на взаимно съгласие между страните сключеният договор да бъде прекратен.
  • Третата хипотеза е включване на клауза в самият договор, че той може да бъде прекратен едностранно с или без предизвестие. В този случай, следва прекратяване на договор по инициатива на една от страните, което прекратяване не е свързано с неизпълнение на сключения договор.

Основните положения и предпоставки за разваляне на двустранно сключени договори са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Тук е мястото, където законът установява всички условия, за да се развали един двустранно сключен  договора:

1/ неизпълнението  на задължение, по договора е основна предпоставка за развалянето на същия – тук следва да разбираме  всяка форма на неизпълнение (пълно неизпълнение или неточно – забавено, частично, лошо изпълнение) , което може да бъде основание за разваляне;

В тези случай, неизпълнението обаче трябва да е съществено: съгласно чл. 87, ал.4 от ЗЗД разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора (законът установява принципа, а критериите за незначителност се преценяват от съда съобразно всички факти и обстоятелства по делото);
2/ неизпълнението следва да бъде виновно, да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря;ако изпълнението е станало невъзможно поради форс-мажорни обстоятелства, това не води до разваляне на договора по този ред;

3/ изправност на страната, която иска разваляне на договора (на кредитора по неизпълненото задължение). Често допускана грешка в практиката е страната, спрямо която не се изпълняват задълженията, да не започне или да прекрати изпълнението на своите задължения, преди да е развалила договора. В този случай тя губи качеството „изправна страна” и в един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали договора. Важно е кредиторът първо да развали договора и след това да не изпълни своите задължения.адвокат

До разваляне на договор само при неизпълнение на договора. Последиците от разтрогване на тази правна връзка са няколко. На първо място се преустановява тази облигационна връзка между страните. На второ място, изправната страна по договора, която изпълнява своите задължения, може да потърси обезщетение за вреди от насрещната страна. Предпоставките и редът за разваляне на договори са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 87, 88 и 89.

Тук ще обърнем внимание на конкретните предпоставки за разваляне на договор:

  • Неизпълнение на задължение по договора – тук говорим както за пълно, така и за неточно неизпълнение. Задължението може да бъде изпълнено, но неточно. Пример за неточно изпълнение е лошо, забавено или частично. Трябва да наблегнем на факта, че за да стигнем до разваляне на договор,това неизпълнение трябва да е значимо. Критерия за това се преценява от съда за всеки индивидуален случай. Чл. 87, ал.4 от ЗЗД гласи, че разваляне на договор не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора
  • Говорим за неизпълнение на задълженията по договора, когато страната виновно не изпълнява своите задължения.
  • Третата предпоставка за разваляне на договор, е страната, която иска развалянето, да е изправна. Много често срещана грешка, наблюдавана в практиката ми на адвокат гражданско право, е изправната страна също да престане да изпълнява своите задължения по договора. Поради причината, че насрещната страна не изпълнява своите задължения, и изправната страна спира да изпълнява задълженията си. Едва тогава клиентите ми се обръщат към мен за помощ, в ролята ми на адвокат гражданско право. Това не бива да се допуска, защото изправната страна вече е загубила качеството си на „изправна” страна. В един последващ съдебен спор ще бъде поставена под съмнение правната възможност тя да развали сключения договор.

Условия за разваляне на сключен двустранен договор 

За да бъде развален сключения договор, и трите предпоставки трябва да са налице. По принцип разваляне на договор се извършва извънсъдебно, като е достатъчно едностранно изявление на изправната страна до неизправната. Както всяко правило и това си има изключение. То е уредено в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. По съдебен ред се развалят два вида договори, а именно:

1/ договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;

2/ договорите за аренда за повече от 10 стопански години.

Разваляне на договор по съдебен ред става с конститутивен иск, предявяването на който се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Винаги, когато искате да развалите сключен договор, се консултирайте с адвокат гражданско право. Понякога изправната страна вярва, че е развалила договора, но в действителност не е така. Поради тази грешка тя не може и бъде присъдено претендираното обезщетение.

Ето основни правила за разваляне на договор, които трябва да следвате:

  • Писмена форма – ако договорът е бил сключен в писмена форма, и развалянето трябва да бъде извършено в такава.
  • Последен срок за изпълнение на договора – изправната страна по договора трябва да предостави на неизправната последна възможност да изпълни задължението си. Ако в сключения договор се съдържа уговорка за точно определен момент на изпълнението, тогава не е необходимо предоставянето на допълнителен срок. Също така ако изпълнението на задължението е станало невъзможно или ненужно с оглед интереса на изправната страна, тогава няма смисъл от предоставянето на допълнителен срок за изпълнение;
  • Предупреждение за разваляне на договор – изрично предупреждение, че ако в предоставения срок неизправната страна не изпълни задължението си, договорът ще се счита за развален;
  • Сигурни данни, че неизправната страна е получила изявлението и то в точно определен момент (дата). Съществуват различни начини за доказване – нотариална покана, входиране на писмото в деловодството на длъжника, изпращане по куриер или с препоръчано писмо с обратна разписка. Най-често използваната форма за доказване е нотариалната покана;
  • Изправност на страната – страната, която инициира процедурата по разваляне на договор, трябва да е изпълнила своите задължения.

Както Вашият адвокат граждански дела ще Ви обясни, разваляне на договор има обратно действие. Ако страните са дали нещо една на друга във връзка със сключения договор, те следва да го върнат. Причината е, че основанието, на което са го получили, е вече отпаднало.

Изключения от общото правило:адвокат фирмени дела, адвокат граждански дела

  • не се дължи връщане на полученото по договорите с периодично или продължително изпълнение (договор за наем);
  • не се дължи връщане на полученото при договорите, които подлежат на вписване (например нотариалните актове за сделки с недвижими имоти, договорите за доброволна делба на недвижими имоти и др.).

Обратното действие няма да засегне правата на трети лица, които са придобили преди вписването на исковата молба за разваляне на договор по съдебен ред.

След развалянето на сключения договор, следва да уредите последиците от неизпълнение на задълженията. Това може да стане чрез взаимно споразумение между страните или по съдебен ред. По съдебен ред се уреждат и споровете относно това, дали развалянето на договора е настъпило, дали договорът е развален или прекратен, дали се дължи връщане на даденото или обезщетение за вредите от неизпълнението и т.н.

Правна отговорност на управителя в търговско дружество

Често преди да регистрират търговско дружество наши клиенти ни питат, каква е отговорността на управителя ?

Преди да сключите договор за управление и контрол на търговско дружество и да заемете длъжност „управител”, трябва да сте добре запознати с отговорността, която ще поемете.

Ако имате конкретни въпроси и се нуждаете от допълнително тълкуване на Търговския закон, с цел да вникнете в същността на отговорност на управителя в едно търговско дружество – било ЕООД, ООД, или друго, но Ви съветваме да се консултирате се адвокат търговки дела.адвокат фирмени дела

пример : Отговорността на управителите на търговско дружество, изпаднало в неплатежоспособност, които не са подали молба по чл. 626, ал. 1 от ТЗ в 30-дневен срок за откриване на производство по несъстоятелност е:

  • имуществена и
  • наказателна
Имуществената отговорност на управителите е предвидена по чл. 627 от ТЗ. При неизпълнение на задължението за заявяване лицата по чл. 626, ал. 2 от ТЗ отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.

Наказателна отговорност за управител на търговско дружество

Наказателната отговорност на управителите е предвидена по чл. 227б от Наказателния кодекс (НК). Съгласно чл. 227б, ал. 2 от НК лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация се наказват с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

Както вече споменахме управителят на търговско дружество носи и наказателна отговорност. Той подлежи на наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност (арг. чл. 227б от НК).

Управителят на търговско дружество може да бъде наказан с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, ако потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (арг. чл. 313 от НК).

В настоящата статия, Вие може да откриете правни специалисти, изключително квалифицирани в сферата на търговското право и правна регистрация на търговски дружества.
Всеки добър адвокат по фирменото и договорното право, ще Ви насочи и упъти към настоящата материя. Като една от най-утвърдените правни кантори в столицата, разполагаща с компетентни адвокати по фирмен и дела и дружествено право, нашите клиенти често се обръщат към нас с молба да обясним на разбираем език каква е отговорността на управителя в търговско дружество.
Целта на настоящата статия е да предложи за широко разглеждане набор от въпроси, касаещи най-вече юридическата отговорност на управителите на търговски дружества. Поради тази причина изготвихме тази статия, за да помогнем на всички граждани, които се нуждаят от правно тълкувание на разпоредите на Търговския закон.
Наказателна отговорност за управител на търговско дружество по ДОПК и ЗЗД

Отговорност на управителя в търговско дружество – ООД или ЕООД е много дискутирана тема, широко разгърната в Търговския закон. Там са описани всички отговорности, които поема управителя в това си качество. Съгласно  разпоредбите на чл.145 от Търговският Закон – Управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. Това означава, че ако заемате длъжност „управител” в търговско дружество, Вие отговаряте с цялото си имущество. Вредите трябва да са причинени виновно.(умишлено или непредпазливо).

Нещо повече – ако без съгласие на търговското дружество, управителят извършва търговска или др. дейност, било :

адвокати регистрация на дружество

  1. от свое или от чуждо име извършвате търговски сделки;
  2. участвате в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
  3. заемате длъжност в ръководни органи на други дружества

То същият този управител дължи на дружеството обезщетение за причинените вреди.  Освен тези отговорности, може управителят да поеме и други, които да бъдат подробно описани в договора за управление и контрол. Ако не изпълните някоя от поетите отговорности, то тогава дължите обезщетение, поради неизпълнение на договора.

Темата за отговорност на управителя в търговските дружества е заложена и в разпоредбите на ДОПК. Управителят носи отговорност за:

  • Несъбраните от дружеството задължения за данъци
  • Несъбраните от дружеството задължителни осигурителни вноски
  • Укриване на факти и обстоятелства, които е бил длъжен да обяви пред НАП или публичен изпълнител

Отговорността е равносилна на размера на несъбраните задължения. За нея управителя на дружеството отговаря с цялото си имущество.

Управителят носи отговорност за следното :

  • Недобросъвестни извършени плащания в натура
  • Отчужди имущество от задължено лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски

В този случай управителят отговаря за задължението до размера на извършените плащания (арг. чл. 19, ал. 2 ДОПК). Управителят отговаря с цялото си имущество.

За повече информация и уточнения, моля обърнете се към нас на тел. 02/ 858-10-25 или на мейл: info@lawyer-bulgaria.bg за да изясним основни моменти в отговорността на управителя в търговското дружество. 

 

ПОПРАВКА НА ГРЕШКА В КАДАСТРАЛНАТА КАРТА

Съществуват случай в който със заповед отпреди години има утвърдено промяна и текущо изменение на отделните  имотните граници.

В други чести случай е  допусната техническа грешка при нанасяне на данните в съответните обекти и недвижими имоти, а често случай е необходима промяна с оглед на непълнота и неточности в правилното и надлежното отразяването на имота в кадастралната карта.Адвокат търговска несъстоятелност www.lawyer-bulgaria.bg

Всички тези ситуации създават правни пречки при прехвърлянето отделните имоти, като това  пречи при извършването на разпоредителни сделки  с имота.

Получава се сериозно разминаване между реалната ситуация и фактите, отразени в нотариалния акт на имота, и съвременните кадастрални карти.

Независимо от това дали искате да направите сделка с апартамент, къща или поземлен имот, нужно е да осигурите с извадка от кадастралната схема на съответният недвижим имот, ако става въпрос за самостоятелен обект в сграда, или скица – за поземлен имот.

Когато става въпрос за част от сграда и част от земята, върху която тя е построена, са необходими и кадастрална схема, и актуална скица на съответният недвижим имот.

Службата която координира цялата тази дейности и където се изготвят и съхраняват всички записи и справки за отделните недвижими имоти  е Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) или нейните подразделения в отделните части на страната.

Ход на процедурата по поправка на грешки и непълноти в кадастралните карти

Като адвокати по строителни дела и адвокати по решаване на градоустройствени проблеми, често пъти хората не знаят, че всеки собственик на имот има право, представяйки копие от своя собствен нотариален акт, да изисква след като подаде заявление, съответно да му се издаде извадка от съответната кадастрална схема или актуална  скица за бъдеща сделка със същия.

Съществуват отделни райони, в които липсват изцяло или отчасти утвърдени кадастрални карти, а кадастрални карти и документи за тези райони следва да бъдат издадени от  съответните общински служби по самото местонахождение на имотите. Самото изменение на отделните имотни  граници се случва  по няколко начина , а именно :

а/ чрез съгласие на всички собственици или

б/ чрез съдебно искане за промяна на кадастрална карта, по смисъла на закона.

Като адвокати по строителни процедури и решаване на градоустройствени въпроси, съветваме нашите клиенти, че при констатиране на грешка в кадастралната карта на техният имот е необходимо да се насочат към специалист,  който да извърши проверка – установи наличието на грешка , респ. непълнотата в кадастралната карта и да изготви нейното последващо изменение.Адвокат арбитражни дела, адвокати търговски арбитраж

Кантората работи с редица специалисти предоставяйки адекватно и надеждно правно съдействие във връзка с устройство на територията, одобряване на инвестиционни проекти и получаване на разрешения за строеж, както и обжалване на индивидуални административни актове свързани със строителния процес

Съществуват ситуации в който се установява сериозно разминаване между описаното в нотариалния акт и издадената от кадастъра скицата на имота.

Важно е да знаете, че всеки собственик може да поиска извършването на последваща промяна в съдържанието и нанасянето на промените в кадастралната карта. Основание за такава промяна са случаите на непълноти или т.нар. грешки  в нейното съдържанието на кадастралната карта.

ТЕРМИНОЛОГИЯ НЕПЪЛНОТИ И ГРЕШКИ В КАДАСТРАЛНИТЕ КАРТИ

Терминът „непълноти или грешка“  в кадастралната карта е налице, когато не е отразено разделянето на предишен единен имот или обединението на няколко отделни урегулирани имота;

Случаите  на това разминаване и установяване на непълноти и грешки в отделните недвижими имоти са :

А/  при геодезическо заснемане се установи, че отделните граници на имота са  нанесена в кадастралната карта с известно, в повечето случаи видимо отклонение от действителното местоположение;

Б/ случаите при коректно нанесени в нея първоначални граници на имота, но в последствие се установи, че не е нанесена изградената и застроена в имота жилищна или индустриална (стопанска) сграда. В тези случай попадат редица гаражи, селскостопански обори или пристройка за животни или инвентар на отделния имот;

В/ случаите при които отделната имотна граница е нанесена по предходен кадастрален план, а не съобразно местоположението й по текущия регулационен план;

Г/  когато имотните граници са нанесени по последния кадастрален план, без да бъдат нанесени последващи промени в границите при сделки на разпореждане – делба и др., извършени  чрез последващо изменение на границите на съответния текущ регулационен план;Адвокат данъчни дела, https://lawyer-bulgaria.bg

Д/  когато границите на имотите откъм улица са нанесени по улично-регулационните линии, но не  е изяснено и поставен въпросът дали е налице отчуждаване, заплащане и завземане на част от имота, уреждане на сметки и др.

В повечето случай административният орган е длъжен да започне процедура по надлежното уведомяване на всички пряко заинтересовани лица.

Възникналите грешки и непълнотите, следва да се установяват и ако липсват подадени писмени възражения относно исканите промени, то държавният орган издава съответното решение – Заповед за изменение на кадастралния план.

В самата процедура по установяването на грешките в кадастралната карта е нужно да се състави актуална скица за отстраняването в кадастралната карта и кадастралните регистри, която е неразделна част от акта за установяване на непълноти и грешки.

Скицата съдържа скица на имота, за който се иска промяна, и линията, указваща поправеното местоположение на границата на имота или очертанието на сградата, или допълнените граници.

След  получаването на преписката изпълнителният директор на АГКК се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен, или отхвърля жалбата.

В случай на нужда сме готови да предложим и изготвим списък с предложения и правни решения за предоставяне на механизъм за решаване на казусите при осъществяване на административни процедури.

Кантората работи активно по строителното право във връзка с получаване на разрешение за строеж и извършване на строителни работи в защитените територии и др.  В голяма част от случаите с клиенти съдействаме при изготвяне и договаряне на договори за проектиране, за строителство и за осъществяване на консултиране и строителен надзор;

За повече информация, можете да се обърнете към нашите адвокати по строителни дела и градоустройствени въпроси, който ще Ви помогнат да намерите решение на Вашият проблем на следният телефон 02/ 858-10-25 или на мейл : office@lawyer-bulgaria.bg