Събиране навло за превоз
В съвременния товарооборот често се стига до съдебни дела за събиране навло за превоз.
За съжаление не са редки случаите, в които товародателят да „забрави“ да плати товар или дължимо навло към превозвач. Задължително в този случай следва да са налице документи като фактура, товарителница за транспортна услуга, писмена кореспонденция, застраховка.
Товарителницата, съдържа предвидените в чл.6 от Конвенцията CMR за дата на приемане на стоката за превоз и уговорен срок за извършване на превоза.
Голяма част от тези случаи, касаят изпълнението на валиден договор за превоз съгласно Заявка за автомобилен превоз на товар.
По тази Заявка Превозвачът следва да е изпълнил задълженията си за превоз, а товародателят да не е заплатил навлото.
Елементи на иска за събиране на навло
Съществени елементи на иск за събиране на навло са :
- Наличието на валидно правоотношение и Договор за извършен превоз на товари;
- Фактура за разход на транспортната услуга към товародателя;
- Валидна ЧМР-товарителница и доказателства за извършен превоз без забележки и коментар;
- Писмена кореспонденция за Поръчка – ВЪЗЛАГАНЕ на превоза на стоки;
- Указания към Превозвач, ако се касае за превоз на специални товари по #ЧМР Конвенция;
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на Договора за превоз на стоки и товари
Единственото изискване е той да не противоречи на норми на закона и на добрите нрави.
Автономията на волята и свободата на договарянето, включително при постигането на клауза за неустойка
Тези претенции не са неограничени и следва във всички случаи да се подчиняват на добрите нрави.
Товародателят отговаря за заплащане на навлото, а ако е уговорена и неустойка
Отговорността на товародателя обхваща стойността на транспортната услуга, доказана със съответните писмени документи и доказателства за извършен превоз.
Превозвачът или Спедиторът могат да претендират и за неустойка, ако така е изрично уговорена в Договора за превоз.
Според ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС обстоятелството, че неустойката е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, не води априори до нейната нищожност поради противоречие на добрите нрави.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на комплексни критерии като
А/ естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
Б/ дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека;
В/ съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други.
Договорът за превоз възниква при възложено по силата на заявка-договор за автомобилен превоз извършването на спедиция и международен автомобилен превоз на товари срещу уговорено възнаграждение.
В практиката си, ВКС приема, че по аналогия с вътрешното право, доколкото Конвенцията за CMR не предвижда регламентация, договорът за автомобилен превоз е реален и се счита за сключен с предаването на товара.
Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач. За целта е нужно да се обърне към адвокат
Превозвач изплатил обезщетение, съгласно разпоредбите на Конвенцията има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноски
Този иск може да насочи към превозвач/и, участвали в изпълнението на превозния договор, с оглед вина за причинената щета.
За допълни въпроси, обърнете се на тел. 0897 90 43 91 или E-mail : office@lawyer-bulgaria.bg
