www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Режим на лични отношения с дете ?

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до въпрос относно виждането на детето с другия родител. Затова се налага да бъде установен режим на лични отношения с дете ? Режим на лични отношения с дете ?

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност за срещи и посещения с детето.

Това е честота, в които родителят може да вижда и взема децата през училищните ваканции, официални и лични празници на детето и в друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти.

Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност за срещи с детето.

Тъй като отсъстващия от ежедневието на детето не може да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето, му се предоставя такъв режим на лични контакти.

В съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан

Само така, ще бъде избегнат конфликт между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на Споразумение по чл.51 СК.

В това Споразумение следва да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализира режимът на лични контакти с другият родител.

 Режим на лични отношения

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Как се определя режима на лични контакти ?

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на  режима на личните отношения между родителите и децата

Най-голямо значение имат личните особености на двамата родители – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва право на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

В противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година.

При регламентирането на режим на лични отношения е добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден.

Режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др. 

Прецизирането на режим на лични отношения с детето, следва да води до улеснение за родителите.

Ппри формулирането на режима на лични отношения следва да има посочено място за взимане на детето.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето. Пример за това е взимане без преспиване до навършване на 3-6 годишна възраст и др.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изграден Режим на лични отношенияа емоционална връзка  е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на режим личните отношения.

Част от срещите могат да протичат съвместно с другия родител.

Както съдът, така и закона не насърчават и не съществува вариант, другият родител да бъде лишен от режим на лични отношения с детето.

В случай, че отглеждащият родител има притеснения за срещите между детето и другият  родител, може да поиска  това да бъде уредено.

Много са причините за това искане – злоупотреба с алкохол, физическо или психическо насилие, зависимости и др.

Не препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето.

Не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете

Тази договорка следва да бъде изцяло по волята на детето но не следва да зависи от него. В един ранен етап детето не съзнава своите интереси.

В по-ранна възраст децата често менят мнението си, което на практика, води до отчуждаване от родителя.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.  

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се определя режим на лични отношения с дете

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде приет от съда един режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки не могат да бъдат утвърдени от съда.

Как се изменя режимът на лични отношения ?

Режимът на лични отношения се изменя по писмено искане чрез иск пред Районен съд от всеки един от двамата родители. Това може да бъде направено във всеки един момент, след като същите вече са установени в друго съдебно решение.

Има ли изисквания към режима на лични отношения ?

НЕ, режимът се определя изцяло по споразумение между двете страни. Ако те не могат да постигнат такова Споразумение, то съдът въз основа на изготвен социален доклад на ДСП, към АЗД.

Може ли да бъде лишен родител от лични отношения ?

Не може да бъде лишен от режим на лични отношения. Нито законът, нито съдът би допуснал да се стигне до лишаване от лични отношения, освен в краен случай - зависимости и насилие върху детето и др.

 

Какъв е срока за регресен иск ?

Със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се застрахова отговорността на водача на определено МПС за вредите, нанесени от трети лица. След като застрахователя плати обезщетението, извършителите не са наясно за това какъв е срока за регресен иск ?

Застрахователят, който е платил обезщетение за ПТП може да изиска обратно това обезщетение от виновния водач в конкретни хипотези;

В КЗ са уредени случаите с право на регрес към виновния водач по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.Какъв е срока за регресен иск ?

Това веднага поражда въпроса какъв е срока за регресен иск ?

Същност на регресният иск 

В случай, че застрахованото лице плати доброволно на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди, застрахованият може да търси от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение.

Когато застрахованият умишлено е увредил третото лице, а при задължителното застраховане „гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на моторни превозни средства – и щетите на третите лица

  1. са причинени от застрахования след употреба на алкохол над допустимите граници или под въздействието на друго опйващо вещество,
  2. без да има свидетелство за управление на МПС,
  3. без да са взети мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда в МПС, вследствие, на което е настъпила щетата, след като плати на третото лице,

Застрахователят има право да търси от застрахования стойността на всичко, което е заплатил на увреденото лице, което право се нарича регресно право на застрахователя.

В този случай давността, с която се погасява вземането на застрахования срещу застрахователя е петгодишна и започва да тече от датата, на която застрахованият е платил на третото увредено лице.

При действието на отменения Кодекс за застраховането в съдебната практика се беше оформило становището, че началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищеца по суброгационния иск.

Регресното право на  застрахователя срещу застрахования се погасява с изтичането на петгодишна давност, която тече от датата, на която застрахователят е изплатил обезщетението на увреденото лице.

Правна уредба на регресният иск

Съгласно чл. 227. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования. 

В този смисъл претенцията на Застрахователя или Гарационен фонд е за всичко платено на застрахования, както и лихви за забава.

Съгласно Кодекс за застраховането – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ, регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 433 КЗ по застраховки „Гражданска отговорност“ се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане.

Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност“

Основания за регресен иск по чл. 227 КЗКакъв е срока за регресен иск ?

Съгласно Кодекса на застраховането застрахователят има право на регресен иск в случаите когато:

  1. Застрахованият, управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество;
  2. Застрахованият не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението;
  3. Застрахованият не е разполагал със свидетелство за правоуправление;

За повече информация или справка по Вашият казус,моля не се притеснявайте да ни потърсите на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл. info@lawyer-bulgaria.bg

Какво означава регресен иск ?

Регрес е правото на застрахователя да възстанови извършено от него застрахователно плащане от трето лице, частично или изцяло отговорно за щетата. Съгласно КЗ, застрахователят има право на регрес. Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Правото на регресен иск на застрахователя възниква при наличието на няколко предпоставки. Дали те са налице, следва да се преценява съобразно конкретните документи и доказателства.

Как се предявява регресен иск ?

Предпоставка за предявяването на регресен иск пред съда е извършено валидно плащане на щетата на пострадало лице в ПТП. Основание за предявяване на иска е суброгация в правата на застрахованият извършител към пострадалото лице от страна на платилият застраховател.

Кога се предявява регресен иск ?

Производство по несъстоятелност

Работата на всеки адвокат по търговски дела и несъстоятелност, обхваща материята на несъстоятелността.

Нашите адвокати по търговски дела и несъстоятелност изготвят правни анализи и становища за всяко производство по несъстоятелност.

Производството по несъстоятелност е универсално принудително производство, което има за цел за ликвидира едно търговско дружество, като осребри неговите активи и изпълни задълженията, които дружеството има към неговите кредитори.

Производството по несъстоятелност се осъществяват по реда на част четвърта от Търговския закон.

Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен или за търговско дружество, което е свръхзадължено.

Свръхзадължено е търговско дружество, чието имуществото не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

  • парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
  • публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
  • задължение по частно държавно вземане.

Неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията. Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

Търговска несъстоятелност

Съгласно чл. 607 от Търговски закон (ТЗ): „производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите.

Възможност за оздравяване предприятието на длъжника. Производство по несъстоятелностВ производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.“

Видно от така цитираната разпоредба, целта на производството по несъстоятелност е именно да удовлетвори не просто някои кредитори, а всички кредитори на съответния търговец.

За това производството по несъстоятелност е универсално принудително производство.

Като адвокат по търговска несъстоятелност, следим за спазването на важните изисквания по откриване на производство по несъстоятелност за свръхзадължен или неплатежоспособен търговец

Това е юридическо лице, спряло плащанията си или няма достатъчна наличност да обслужва свои насрещни задължения.

Производство по несъстоятелност се открива за:

  • търговец (физическо или юридическо лице), който е неплатежоспособен или свръхзадължен;
  • лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник;
  • неограничено отговорен съдружник, като се производството се открива едновременно с производството по несъстоятелност за търговското дружество;
  • починал или заличен в Търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен;
  • починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник;
  • неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация.

Производство по несъстоятелностОздравителен план

Съществена част от процедурата е изготвянето на оздравителен план за дружеството. С него може да се изготви процедура по отсрочване или разсрочване на задълженията, както и те да бъдат частично или цялостно погасени или опростени.

Нашите адвокати по търговски дела и несъстоятелност се занимават активно с вътрешната организация на дружеството и цялото търговско предприятие.

Става дума за ред за осребряване на имуществото, както и осребряване на активи, довършването на сделки с оглед запазване на активи.

Тези действия се извършват, за да не се стигне до разпиляване имуществото на длъжника. Във всяка фирма има парични, търговски и т.н. активи.

Стараем се да откроим съществени моменти в производството по несъстоятелност, по които има кредитори със седалища в държава членка на ЕС.

По- специално с търговска несъстоятелност на дружества с международен елемент.

Производство по несъстоятелност се открива по подадена до Съда по несъстоятелност писмена молба от длъжника

Молба по чл.625 ТЗ може да се подаде и от  ликвидатор, кредитор на длъжника по търговска сделка.

Производство по несъстоятелност се открива и по искане на  Националната агенция за приходите за публично правно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

Особености на производството за несъстоятелност 

Съгласно чл. 616, ал. 1 ТЗ масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Текстът е основа за няколко извода.

Преди всичко, в процедурата по издирване и уточняване на кредиторите на несъстоятелността подлежат на предявяване именно и само вземанията.

Не подлежат на предявяване вещните права, личните неимуществени права и т.н.

На второ място, нормата на чл. 616, ал. 1 ТЗ дава отговор и на въпроса кои категории вземания подлежат на предявяване в производството по несъстоятелност.

Основание за откриване на производството по несъстоятелност може да бъде само търговско задължение или задължение, свързано с търговската дейност на длъжника.

Независимо от това, след откриване на производството по несъстоятелност на удовлетворяване по специалния ред подлежат всички вземания към търговеца.

Това разбиране е в синхрон с общата цел на производството по несъстоятелност, установена в чл. 607 ТЗ – справедливото удовлетворяване на всички кредитори.

В производството по несъстоятелност подлежат на предявяване всички вземания, независимо от момента, към който същите са възникнали

  1. Преди началната дата на неплатежоспособността
  2. След откриване на производството по несъстоятелност, преди или след обявяването на длъжника в несъстоятелност.

Търговски дружества в неплатежоспособност или свръхзадълженостВъзстановяне суми без документ

Винаги ги информираме, че търговският закон относно материята на търговската несъстоятелност посочва, че „неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

  • парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ;
  • публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност;
  • задължение по частно държавно вземане.

Неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията.

Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика.

Той може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото

Окръжният съд може да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.

В производството по несъстоятелност, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика.

Производство по несъстоятелност се открива за:

  • търговец (физическо или юридическо лице), който е неплатежоспособен или свръхзадължен;
  • лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник;

Като адвокат по търговски дела и несъстоятелност, винаги консултирам клиента, че е особено важно в зависмост дали сте от страната на кредитор или длъжник, вашите интереси да бъдат запазени.

За повече информация или справки можете спокойно да се обърнете към нас: тel. +359 2 858 10 25, E-mail  :  info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява производство по несъстоятелност ?

производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника. В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите служители

За кого може да бъде открито производство по несъстоятелност

С оглед на чл. 607а от ТЗ: „производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Кое лице е търговец по смисъла на ТЗ ?

Отговор на въпроса кое лице има качеството на търговец ни дава чл. 1 от ТЗ, където се посочва, че търговец по смисъла на търговския закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделки. Търговец е и юридическото лице, което е регистрирано по своята правно-организационна форма като търговско дружество съобразно, разпоредбите на ТЗ. Но не спрямо всяко юридическо лице, което е търговско дружество по смисъла на ТЗ може да бъде открито производство по несъстоятелност, а спрямо тези посочени в чл. 607а от ТЗ, а именно: дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Кога може да се открие производство по несъстоятелност?

Производството по несъстоятелност може да се открие при неплатежоспособност на търговец А съгласно чл. 608 ТЗ, „неплатежоспособен“ е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или 2.Публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3. задължение по частно държавно вземане, или 4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Кога е налице неплатежоспособност ?

Неплатежоспособността се предполага, когато търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Неплатежоспособност се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Т.е неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус – капиталовата и имуществената структура на предприятието, вземанията и дълга, ликвидността, доходност от дейността му