www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Действия срещу домашно насилие

В повечето случай на конфликт жертвите ни питат относно техните действия срещу домашно насилие. 

За да изясним този въпрос е нужно да се уточни, същността на термина домашно насилие.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие

Към тази категория спада и следните действия

А/ опитът за такова насилие,

Б/ принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права

Законът сочи, че тези действия следва да бъдат извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, или са били в семейна връзка

Към тази група лица спадат и такива, който са или са били във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Въпреки обещственото схващане домашното насилие не се състои в упражняване на физическо насилие.

Домашно насилие са и следните действия на извършителите : Действия срещу домашно насилие

  1. обиди,
  2. унижения,
  3. силната ревност,
  4. ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и социални контакти,
  5. принудата към осъществяване на сексуални действия и др.

Дори и да се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство, жената не е длъжна да осъществява сексуални контакти с партньора си против своята воля.

Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята на жената, както и опитът към такива действия, се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс и подлежи на наказание по общия ред.

Това е така, тъй като в българското право не съществува съпружески дълг, който да е свързан с принудително осъществяване на сексуален контакт.

Кой може да бъде извършител на домашно насилие?

Законът за защита от домашното насилие изброява изчерпателно кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие.

Най-често това са следните категории лица :

– съпруг или бивш съпруг;
– лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
– лице, от което пострадалият има дете;
– възходящ (баща, майка, баба, дядо) на пострадалия;
– низходящ (син, дъщеря, внук) на пострадалия;
– лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
– лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
– настойник, попечител или приемен родител;
– възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
– лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

За насилие, извършено от всяко друго лице, извън изброените, защитата се осъществява по НК. Част от действията, които законът оценява като домашно насилие, се считат и за престъпления.

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките за защита от домашно насилие са:

– Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
– Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;Действия срещу домашно насилие
– Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
– Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
– Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
– Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
– Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност

Най-честото наказание за това е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева.

Най-често прилаганата мярка за защита е „задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие“. – чл.5 ал.1.т.1 ЗЗДН.

Често се случва тази мярка да е единствената, която съдът налага.

Всичко това води до неефективна защита на лицето, пострадало от домашно насилие, доколкото единствената последица от неспазване на това задължение е насилникът да бъде глобен.

Важно е да се отбележи, че съдебните мерки за защита не са единствената форма на помощ за жертвите на домашно насилие.

Те могат да се обърнат към неправителствени организации, които предлагат кризисни центрове, психологическа подкрепа и юридически консултации.

Също така, те могат да потърсят помощ от полицията и социалните служби, които имат задължение да реагират при сигнали за домашно насилие.

Осъзнаването и образоването на обществото по тези въпроси също са от съществено значение за превенция и намаляването на домашно насилие.

Готови да окажем помощ на жертвите на насилие и съдействаме пред Районен съд по ЗЗДН.

За допълнителна информация обърнете се към кантората + 359 897 90 43 91 или  office@lawyer-bulgaria.bg

Какво е домашно насилие?

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, семейна връзка или фактическо съпружеско съжителство.

Кои действия се считат за психическо и емоционално насилие върху дете?

Всяко домашно насилие, извършено в присъствието на дете, се счита за психическо и емоционално насилие върху него.

Домашното насилие включва ли само физическо насилие?

Да, но домашното насилие включва също таак и обиди, унижения, силна ревност, ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и контакти, принуда към сексуални действия и други форми на насилие.

Има ли право жена да отказва сексуални контакти дори в брак?

Да, жената има право да отказва сексуални контакти против своята воля. Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята й се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс.

Кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие според закона?

Законът изброява съпруг или бивш съпруг, лице във фактическо съпружеско съжителство, родител, дете, роднини по съребрена линия до четвърта степен, настойник, попечител и други лица в близки отношения с пострадалия.

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките включват задължаване на извършителя да се въздържа от насилие, отстраняване от съвместно обитаваното жилище, забрана за приближаване до пострадалото лице, определяне местоживеенето на дете, задължение за посещение на специализирани програми и насочване към програми за възстановяване.

Какви санкции се налагат за неизпълнение на съдебно решение за защита от домашно насилие?

Неизпълнението на съдебно решение води до наказателна отговорност, включително лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева.

Коя е най-често прилаганата мярка за защита от домашно насилие?

Най-често прилаганата мярка е задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие.

Какви други ресурси са на разположение на жертвите на домашно насилие?

Жертвите могат да се обърнат към неправителствени организации, кризисни центрове, психологическа подкрепа, юридически консултации, полицията и социалните служби.

Какво можем да направим като общество за борба с домашното насилие?

Като общество можем да осъзнаем сериозността на проблема, да образоваме хората по тези въпроси, да бъдем бдителни и готови да окажем помощ на жертвите на насилие, както и да не затваряме очите си пред проблема.

Иск за установяване на бащинство

Всички искове за произход се разглеждат по реда на особените искови  производства. Тези искове са родово  подсъдни на Окръжен съд.Едно от тези производства е предявен  Иск за установяване на бащинство

По отношение на факта на зачеването – пряко доказване на факта, че между майката Иск за установяване на бащинствои претендирания баща е имало полов контакт, е възможно в много редки случаи.

За доказване на зачеването, от което е последвало раждането, са от съществено значение две обстоятелства:

Важен е периодът, в който зачеването трябва да е станало, личните контакти на майката с претендирания баща в рамките на този период.

Установяване на период на зачеването и лични отношения между майката и претендирания баща за периода доказва иск по чл.32 СК.

Но за уважаването на иска могат да имат значение и други обстоятелства като например :

  • оплодителна неспособност на претендирания баща,
  • изключване на бащинството при сравняване на кръвногруповите свойства на майката, детето и бащата,
  • наличността на полови отношения с друг мъж през този период и т.н.

Съдебният иск за установяване на бащинство е положителен установителен иск за установяване на бащинство

  Предпоставки за предявяването на иск за бащинство :

  1. Детето е вече родено;
  2. Да е налице установен произход от майката;
  3. Неустановен произход от бащата.

Като израз на принципа за стабилност на произхода, е установена императивна  забрана за търсене на нов произход, преди наличният да бъде оборен по съответния ред.

Затова искът за установяване на бащинство  може да се предяви при следните предпоставки :

1. В случай, че е налице извънбрачно бащинство;

2. при оборване на презумпцията за бащинство;

3. при оспорване или унищожаване на припознаване;

4. при отпадане на неправилно  вписване в акта за раждане на даден мъж, като баща на детето.

Редът за оборване на презумпцията за бащинство е само съдебен, като искът е отрицателен установителен.

Законът посочва, че в конкретният случай, при предявяване на съдебни искове за установяване на бащинство активно легитимирани лица са:Иск за установяване на бащинство

А/ Майката на детето –  в срок до 1 година от раждането;

Б/ предполагаемият баща –  в срок до 1 година от узнаване за раждането и детето или до 1 година от навършване на пълнолетие.

За оспорване на припознаването е предвиден поначало административен ред.

В случай, че детето е  малолетно при припознаването, е предвидено съдебно производство в Семеен кодекс.

ОСПОРВАНЕ НА ПРИПОЗНАВАНЕТО

Припознаването да се оспори по съдебен ред в 1-годишен срок от извършването му  от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето

Възможно е обаче в акта за раждане на детето неправилно да е вписан даден  мъж като баща.

В този случай производството следва да се оспори акта за гражданско състояние, като се установи, че  детето не произхожда от бащата.

Решението ще има действие erga omnes, като след отпадане на неправилното вписване в акта за раждане, детето ще е с неустановен  произход от бащата.

Ако в акта за раждане са сгрешени имената на бащата, следва да се поправят вписани в него неверни данни.Иск за установяване на бащинство

Също така са регламентирани преклузивни срокове за предявяване на исковете  за произход

Налице е ограничена легитимация на лицата, които могат да бъдат  страни по тях.

Съдебни искове за оспорване на бащинство а обусловени от личната преценка на лицата.

Ако бъдат уважени от съда, проявяват правните си последици с обратно действие – т.е. от момента на раждането

1.2. Овластените от закона лица да предявяват иск за установяване на бащинство по чл. 69 СК са само майката и детето.

Бащата няма правен интерес, тъй  като разполага с друга възможност – припознаване

Ако  припознаването бъде оспорено, той разполага с друг иск за установяване на произход.

Майката на детето може да предяви иска за  дирене на бащинство в 3-год. преклузивен срок от раждането.

Съответно лицето, което тя твърди, че е баща на детето, родено от нея, ще бъде пасивно легитимирания ответник.

Активната процесуална легитимация на детето да търси бащинство е уредена в СК

Преклузивният срок, който е посочен там, е 3-години от навършване на пълнолетие.

Не е предвиден начален, а само краен срок за предявяване на иска.

Следователно срокът започва да тече от раждането на  детето, откогато и съгласно чл. 1 ЗЛС то става правоспособен правен субект.

Правата му до навършване на непълнолетие, ще се упражняват от неговата майка, като  законен представител.

За допълнителна информация, се обърнете към нас на + 359 897 90 43 91 или чрез писмено съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

Режим на лични отношения с дете ?

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до въпрос относно виждането на детето с другия родител. Затова се налага да бъде установен режим на лични отношения с дете ? Режим на лични отношения с дете ?

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност за срещи и посещения с детето.

Това е честота, в които родителят може да вижда и взема децата през училищните ваканции, официални и лични празници на детето и в друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти.

Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност за срещи с детето.

Тъй като отсъстващия от ежедневието на детето не може да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето, му се предоставя такъв режим на лични контакти.

В съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан

Само така, ще бъде избегнат конфликт между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на Споразумение по чл.51 СК.

В това Споразумение следва да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализира режимът на лични контакти с другият родител.

 Режим на лични отношения

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Как се определя режима на лични контакти ?

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на  режима на личните отношения между родителите и децата

Най-голямо значение имат личните особености на двамата родители – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва право на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

В противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година.

При регламентирането на режим на лични отношения е добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден.

Режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др. 

Прецизирането на режим на лични отношения с детето, следва да води до улеснение за родителите.

Ппри формулирането на режима на лични отношения следва да има посочено място за взимане на детето.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето. Пример за това е взимане без преспиване до навършване на 3-6 годишна възраст и др.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изграден Режим на лични отношенияа емоционална връзка  е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на режим личните отношения.

Част от срещите могат да протичат съвместно с другия родител.

Както съдът, така и закона не насърчават и не съществува вариант, другият родител да бъде лишен от режим на лични отношения с детето.

В случай, че отглеждащият родител има притеснения за срещите между детето и другият  родител, може да поиска  това да бъде уредено.

Много са причините за това искане – злоупотреба с алкохол, физическо или психическо насилие, зависимости и др.

Не препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето.

Не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете

Тази договорка следва да бъде изцяло по волята на детето но не следва да зависи от него. В един ранен етап детето не съзнава своите интереси.

В по-ранна възраст децата често менят мнението си, което на практика, води до отчуждаване от родителя.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.  

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се определя режим на лични отношения с дете

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде приет от съда един режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки не могат да бъдат утвърдени от съда.

Как се изменя режимът на лични отношения ?

Режимът на лични отношения се изменя по писмено искане чрез иск пред Районен съд от всеки един от двамата родители. Това може да бъде направено във всеки един момент, след като същите вече са установени в друго съдебно решение.

Има ли изисквания към режима на лични отношения ?

НЕ, режимът се определя изцяло по споразумение между двете страни. Ако те не могат да постигнат такова Споразумение, то съдът въз основа на изготвен социален доклад на ДСП, към АЗД.

Може ли да бъде лишен родител от лични отношения ?

Не може да бъде лишен от режим на лични отношения. Нито законът, нито съдът би допуснал да се стигне до лишаване от лични отношения, освен в краен случай - зависимости и насилие върху детето и др.

 

Личен имот през брака

Проблемите, свързани с имуществата, са едни от най-често третираните въпроси между съпрузи и са сред най-сложните последици при евентуален развод,като най-често става дума за придобит личен имот през брака

Хиляди казуси, свързани с разделянето на вещи между съпрузите, претендирането за едно или друго движимо и недвижимо имущество са натрупали огромна и често противоречива законодателна и съдебна практика.

Личен имот през брака

Според чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (СК) „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“. Личен имот през брака

Това е и правилото, като в него основно е понятието „съвместен принос“,  което има и своето определение в СК.

Така в кодекса е записано, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“. Отгоре на всичко този принос се предполага до доказване на противното. Личен имот през брака

Затова всеки съпруг може да претендира, че е имал някакъв принос в придобиването на всяка вещ по време на брака, включително и на даден апартамент.

Как се определя личен имот през брака ?

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. 

Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща.

Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС

Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.

Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика“

Кои са изключения от правилото ?

Така СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.

Съгласно чл.20 СК се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение.

В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на професия.

Пак като изключение от общото правило СК предвижда и т. нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество.

Според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение.

Налице е пълна трансформация.

При частичното преобразуване, уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Искът по чл. 21 от СК е установителен….

Затова той може да се предяви и по време на делба. Няма забрана това да се прави дори по време на брака. С този иск се иска да бъде постановено решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност.

При тези дела се допускат като доказателства както документи, така и свидетели.

Фактически съдът изследва дали например претендираният като лично имущество апартамент е придобит изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход.Личен имот през брака

Според съдебната практика за лична собственост на съпруг се счита жилище е това, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем преди брака.

В случай, че бъде заведен съдебен процес, в който се претендира придобиване чрез дарени средства от родители, следва да се изследва тяхното материално положение.

Важен е въпросът относно възможността да се отделят крупни финансови средства за закупуването на имот или подобрение в него (*ремонт)

Друг важен въпрос е п о какъв начин са били предоставени всички налични средства за закупуването на имота. Това би могло да се случи и при т.нар. „частичната трансформация“.

Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства.

Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.Личен имот през брака

За повече информация можете да се обърнете на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

Заповед за незабавна защита ?

В съвременното динамично ежедневие, често пъти се стига до ситуации в които права на пострадало лице е нужно да се издава Заповед за незабавна защита ?

Множеството случаи на домашно насилие и упражняване на психически и физически тормоз е сигнал, че ситуацията е извън рамките на нормалното общуване.

Често пъти самите пострадали стояти търпят тормоза с години, надявайки се, че нещата ще се оправят.

Истината е, че единствено правната защита срещу домашно насилие би дала респектираща възможност да се уредят нещата веднъж за винаги.

Кантората предлага правна помощ и консултации в случай на домашно насилие.Как се издава Заповед за незабавна защита ?

За съжалвение малко са хората, които признават за проблема и успяват да преодолеят срама и страха и да потърсят помощ.

С издадената Заповед за незабавна защита, Районният съд налага мерки за незабавна защита.

Правната уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Тези мерки на съдилищата включват

  • участие в специализирани програми,
  • временно настаняване на децата при другият родител, който не е извършил насилието,
  • глоба за извършителя в размер от 200 до 1000 лв.

В случай на нужда може да се издаде т. нар. „ограничителна заповед“ за забрана за доближаване на пострадалата, отново за срок до 18 месеца

Това е достатъчно дълъг срок и дава сравнително добра правна защита на пострадалите.

Какво представлява домашното насилие ?Как се издава Заповед за незабавна защита ?

Домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност  изрично очертана в закона:

– физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето;

– сексуално насилие – изнасилване, блудство;

– психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда;

– емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции;

–  икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, икономическа принуда.

– опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие;

– принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия;

– принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън;

– принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице;

– някои от изброените действия, извършвани върху други хора в присъствие на дете.

Заповед за незабавна защита на пострадал от домашно насилие

Законът защита от домашното насилие, определя  акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за насилие.

Като домашно насилие са квалифицирани и опитите за съответното принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Тези действия следва да бъдат извършени спрямо лица, в родствена връзка, в семейна връзка или фактическо съжителство.

Според текста за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко насилие, извършено в негово присъствие.

Към този списък ще можем да причисли опит за насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Като акт на домашно насилие се счита и извършени спрямо лица, в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или фактическо съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Домашно насилие е не само физическото посегателство върху личността на пострадалото лице (пълнолетно лице или дете), но и психическият тормоз върху едно лице.

За актове на домашно насилие е приравен и икономическият натиск, основан на финансово по-силната страна на едно лице над друго.

Всички тези разновидности на домашното насилие имат множество форми и особености, поради което те трябва да се преценяват съобразно спецификите на всяка една ситуация.

Важно:  Действията по ЗЗДН следва да се реализират в едномесечен срок от извършване на насилието !!

Кога се издава Заповед за незабавна защита ?

Практиката налага няколко важни особености, който е добре да се знаят, в случай на някакъв акт на насилие – физическо, сексуално или др.

Случаите на издаване на т.нар. ограничителна заповед има сила тогава, когато става дума за всяка една форма на тормоз.

Срокът за действие по ЗЗДН  е до 1 (един) месец след датата на извършеното насилие.

Домашно насилие е възможно да съществува и при ситуацията, в която две лица живеят в хипотезата на фактическо съпружеско съжителство.

В този случай е достатъчно да се установи, че двете лица живеят в едно домакинство.Как се издава Заповед за незабавна защита ?

Кръг на лицата си търсещи защита от домашно насилие

Лица, които могат да бъдат извършители на домашно насилие според Законът за защита от домашното насилие са:

  • съпруг или бивш съпруг;
  • лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, от което пострадалият има дете;
  • възходящ – баща, майка, баба, дядо на пострадалия;
  • низходящ – син, дъщеря, внук на пострадалия;
  • лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  • лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  • настойник, попечител или приемен родител;
  • възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Подготвяйки искова молба по ЗЗДН, винаги указваме на пострадалите клиенти, че тя може да бъде подадена от адвокат, защото в конкретният случай се касае за т.нар. „бързо производство“ при защита домашно насилие

МЕРКИ за незабавна защита:

    • Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
    • Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
    • Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
    • Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
    • Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
    • Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
    • Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

Пострадалото лице от акт на домашно насилие може да иска от съда незабавно, в рамките на 24 часа от сезирането на съда с молба.

Целта на заповед за незабавна защита е да предостави бърза и ефективна защита на пострадалото лице.

Заповедта за незабавна защита се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на МВР.

ВАЖНО: За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност като предвиденото в ефективно наказание -лишаване от свобода до 3год., и финансова глоба до 5 000 лева.

За повече информация ни потърсете на указаните телефони 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на office@lawyer-bulgaria.bg