Употреба на алкохол при шофиране

Напоследък зачестиха проверките и случаите в който се констатира употреба на алкохол при шофиране.

Управлението на моторно превозно средство след употребата на алкохол над 1,2 промила се регулира строго от закона

Това деяние представлява сериозно нарушение с висок риск за обществената безопасност.

Според Наказателния кодекс (НК), това поведение не само че отразява липсата на отговорност

Деянието при употреба на алкохол при шофиране подлага на опасност живота и здравето на останалите участници в движението.

Законова регулация

Концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща 1,2 промила, автоматично води до иницииране на досъдебно производство, което подлежи на разглеждане от съдебните органи.

Престъплението е класифицирано като тежко, съгласно българското законодателство, и не позволява замяната на наказателната отговорност с административно наказание.

Наказания и последствия

За това престъпление, законът предвижда лишаване от свобода от една до три години и налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лева.

При повторно извършване на подобно деяние след влязла в сила осъдителна присъда за шофиране с алкохол над 1,2 промила, наказанието може да бъде увеличено до

лишаване от свобода от 1 (една) до 5(пет) години лишаване от свобода и парична глоба от 500 до 1500 лева.

Превенция и социални кампании

Активни кампании за осведоменост и превенция са ключови в борбата срещу шофирането в нетрезво състояние.

Държавните и неправителствени организации работят за повишаване на осведомеността относно рисковете и последиците от шофирането след употреба на алкохол

При установяване на концентрацията на алкохол, процесът трябва да спазва строги правила

Най-често тези правила са определени от Наредба №30, която гарантира законосъобразността на измерванията чрез технически средства и медицински изследвания​

. От значение е да се знае, че дори присъствието в автомобила без да управлявате активно, може да се счита за „управление“, ако съществува потенциал за опасност

Какво да предприемете ?

Шофирането в състояние на алкохолна интоксикация над 1,2 промила е сериозно нарушение с потенциално фатални последствия.

Съдебната система в България третира тези случаи с особено внимание, налагайки строги наказания за нарушителите в опит да намали и превенира възможните трагедии на пътя.

Важно е всяко действие зад волана да бъде извършвано с разум и отговорност, защото безопасността на пътя зависи от всеки един от нас.

Кога се предава автомобила ?

Много често служителите на КАТ-Пътна полиция Ви сочат, че след положителен тест следва доброволно предаване на автомобил.

Как полицията и прокуратурата заобикалят закона в подобни ситуации ?

Най-често срещаните порочни практики, които полицията и прокуратурата прилагат в опит да заобиколят закона, са две основни:

1. „Доброволно“ предаване на автомобила

Една от широко разпространените практики е водачът да бъде убеден „доброволно“ да предаде автомобила си на полицията.

В такива случаи се използват аргументи, които не издържат на правна критика и често са подвеждащи.

Основният аргумент е, че с „доброволното“ предаване на автомобила, водачът съдейства на органите на реда, което впоследствие би се тълкувало в негова полза.

Това обаче не е вярно и не води до никакви ползи за водача.

Процедурата по доброволното предаване на автомобила се извършва чрез съставяне на протокол за доброволно предаване, който водачът подписва.

С подписването на този протокол, водачът губи правото си на компенсация при евентуално доказване на неправомерност на действията на органите на реда, особено ако последващите проби покажат, че няма нарушение.

2. Изземване чрез протокол за оглед на местопроизшествие

Друг широко използван метод за заобикаляне на закона е изземването на автомобила чрез протокол за оглед на местопроизшествие.

Тази процедура позволява на органите на реда да избегнат строгите изисквания на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за законосъобразност при изземване.

НПК изисква предварително съдебно разрешение или последващо одобрение от съда за изземването на имущество, включително моторни превозни средства.

Огледът на местопроизшествие и изземването на вещи с доказателствено значение са два отделни процесуални способа.

Извършването им е обвързано с различни правни изисквания и процедури.

Ако по време на оглед се установи, че има вещи, които са от значение за делото, те следва или да бъдат съхранени до получаване на съдебно разрешение за тяхното изземване, или да бъдат иззети чрез протокол за изземване, когато има неотложни обстоятелства.

Незаконосъобразни действия на полиция и прокуратура ?

Все по-масови са случаите на незаконосъобразни отнемания на моторни превозни средства

Те възникнат при шофиране с концентрация на алкохол в кръвта или след употреба на наркотични вещества, които се определят в Наказателния кодекс.

Затова е изключително важно водачите да бъдат добре информирани за своите права и задължения и да знаят какви стъпки да предприемат, ако попаднат в подобни ситуации.

1. Право на биологична проба

В случай, че водачът на МПС-то не е съгласен с показанията на техническото средство (например дрегер) или с резултатите от теста за наркотици, той има право да поиска биологична проба – кръв или урина.

Тази проба е най-силното доказателство в случаите, когато водачът смята, че резултатите от първоначалните тестове са неверни или неправилно проведени.

Особено важно е това да се направи, когато водачът не е употребил алкохол или наркотици, или когато употребата е била дълго време преди шофирането.

Биологичната проба е основен инструмент за оспорване на фалшиво положителни резултати от полеви тестове.

2. Отказ от протокол за доброволно предаване

Ако на водача бъде предложено „доброволно“ да предаде автомобила си, той не трябва да се съгласява и не трябва да подписва протокол за доброволно предаване.

Подписването на такъв протокол означава, че водачът доброволно се отказва от всякакви бъдещи претенции за компенсация в случай на неправомерно отнемане на автомобила.

3. Правни действия срещу незаконосъобразни действия

Макар че няма как да се противопоставите на незаконни действия в момента на извършването им, водачите могат да предприемат правни действия впоследствие.

Всеки случай трябва да бъде анализиран внимателно, за да се прецени дали има основание за оспорване на действията на органите на реда и за търсене на правна защита.

Отказ на полицейско разпореждане

Има случай, в които се стига до отказ на полицейско разпореждане.

Полицейското разпореждане е основен инструмент на полицейските органи за превенция.

То представлява предоставена възможност на полицейските органи да въздействат относно противоправно поведение на гражданите, юридическите лица, държавните органи и организации.

Условието е само едно: отправянето на разпореждане да е във връзка с възложените им функции и когато това е необходимо.

Разпореждането е индивидуален административен акт и като такъв поражда правните си последици едностранно, т.е. вследствие само на волеизявлението на полицейския орган.

Правни рамки на полицейското разпореждане ?

Полицейските разпореждания се издават въз основа на Закона за Министерството на вътрешните работи

Допълнителни разпоредби се срещат и в подзаконови нормативни актове, които уреждат дейността на полицейските органи.

Тези разпореждания имат за цел да осигурят обществен ред, сигурност и защита на гражданите и техните права.

Съществуват конкретни условия и изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да може едно полицейско разпореждане да бъде законосъобразно.

Кога се прилага полицейско разпореждане?

Полицейското разпореждане се прилага в случаи, когато

има непосредствена необходимост от предотвратяване или преустановяване на нарушения на обществения ред.

Това може да включва ситуации като:

– Нарушаване на обществения ред – например при масови събирания, протести или други обществени прояви.
– Предотвратяване на престъпления – когато има опасност от извършване на престъпление или когато се очаква конкретно противоправно действие.
– Запазване на сигурността на гражданите или собствеността – при наличие на непосредствена опасност за живота, здравето или имуществото на хората.

Неизпълнение на полицейско разпореждане

Тъй като полицейското разпореждане е индивидуален административен акт, то поражда правните си последици едностранно.

Случаите на отказ са посочени детайлно в чл. 64 ал.4 ЗМВР.

Това означава, че гражданите, към които е отправено, са задължени да го изпълнят без да се изисква тяхното съгласие, освен в предидените в закона случай.

В случай на неоснователно неизпълнение, извън случаите по чл. 64 ал. 4 ЗМВР, следват тежки санкции, включително глоба или дори задържане от полицейските органи.

Жалба срещу полицейското разпореждане

Въпреки че полицейското разпореждане има задължителен характер, гражданите имат право да го обжалват по административен ред.

Това може да стане чрез подаване на жалба до компетентните органи или чрез завеждане на дело в съда.

Основните аргументи при обжалване могат да бъдат, че разпореждането е незаконно, несправедливо или нарушава основни права и свободи на лицето.

Какво представлява полицейско разпореждане?

Полицейско разпореждане е инструмент, използван от полицейските органи за поддържане на обществения ред и сигурност. То е индивидуален административен акт, който може да бъде издаден във връзка с възложените функции на полицията и е необходимо за предотвратяване или преустановяване на противоправно поведение.

Кога може да бъде издадено полицейско разпореждане?

Разпореждане може да бъде издадено при наличието на непосредствена необходимост от предотвратяване или преустановяване на нарушения на обществения ред, опасност от извършване на престъпление или защита на сигурността на гражданите или тяхната собственост.

Какви са последствията от неизпълнение на полицейско разпореждане?

Неизпълнението на полицейско разпореждане може да доведе до административни санкции, включително глоба от 100 до 500 лева. В тежки случаи, може да последва и задържане от полицейските органи.

Как може да се обжалва полицейско разпореждане?

Гражданите имат право да обжалват полицейското разпореждане по административен ред, като подадат жалба до компетентните органи или заведат дело в съда. Основания за обжалване могат да бъдат незаконосъобразност, несправедливост или нарушение на основни права и свободи.

Под какви условия може да се откаже изпълнението на полицейско разпореждане?

Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи, лицата не са задължени да изпълнят разпореждане, което изисква извършване на престъпление, нарушение на закона или застрашава живота и здравето на гражданите.

Какви правни рамки уреждат издаването на полицейски разпореждания?

Издаването на полицейски разпореждания е регулирано от Закона за Министерството на вътрешните работи и други подзаконови нормативни актове, които целят да осигурят обществения ред и сигурност.

Каква е ролята на полицейското разпореждане в контекста на обществената сигурност?

Полицейските разпореждания помагат за бърза и ефективна реакция на полицейските органи в различни ситуации, като гарантират спазването на обществения ред и сигурност.

Каква информация трябва да съдържа полицейско разпореждане?

Разпореждането трябва да е ясно, точно и да посочва законовото основание на изискването. В случай на устно разпореждане, полицейският орган трябва да уточни съдържанието и целта на разпореждането.

Може ли полицейско разпореждане да бъде издадено в писмена или устна форма?

Да, разпорежданията могат да бъдат издавани както в писмена, така и в устна форма. В случай на устно разпореждане, полицейският орган трябва да уточни законовата основа и да гарантира, че разпореждането е разбираемо за адресата.

Как се гарантират правата на гражданите при издаване на полицейски разпореждания?

Полицейските разпореждания трябва да спазват закона и да не нарушават основни права и свободи. Гражданите имат право да обжалват разпореждането, ако смятат, че то е незаконосъобразно или несправедливо, като това осигурява баланс между правомощията на полицията и правата на гражданите.

Обжалване на ПАМ по ЗДвП

Често към нас се обръщат клиенти за правна помощ при обжалване на ПАМ по ЗДвП.

В съдебната практика съществуват множество решения, които разглеждат различни аспекти на прилагането на принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП

Тези мерки са насочени върху законността и основателността на наложените наказания.

Анализът на тези решения е от ключово значение за разбирането на правилното прилагане на закона и правата на засегнатите лица.

Приложение на ПАМ

Съгласно съдебни решения на Върховния административен съд (ВАС), производствата по налагане на ПАМ и административно-наказателните производства са независими едно от друго.

В своите съдебни решения ВАС подчертава, че налагането на мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“.

Това е мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не е обусловено от резултатите на наказателното производство срещу нарушителя.

Дори в случай, че последното бъде прекратено или наказателното постановление бъде отменено, това не води автоматично до отпадане на принудителната мярка.

Този принцип е в синхрон с превантивната цел на принудителните административни мерки.

Това поставя акцент върху предотвратяването на бъдещи нарушения и осигуряване на безопасност на движението.

Изисквания за Заповедта за налагане на ПАМ

В съдебната практика се обръща голямо внимание на изискванията за мотивиране на заповедта за налагане на принудителна мярка.

В Съдебни Решения на ВАС се посочва, че заповедта трябва да съдържа както фактическите обстоятелства, така и правните основания, на които се основава.

Липсата на изчерпателни мотиви може да доведе до обявяване на акта за нищожен или незаконосъобразен

Това е сериозен недостатък, водещ до нарушаване на правата на засегнатото лице, което може да иска и обезщетение в последствие.

Решението на ВАС подчертава, че правното основание трябва ясно да посочва нормите, които са нарушени

Всяко решение следва да посочи и причините, поради които се налага съответната принудителна мярка.

По този начин се осигурява прозрачност и законосъобразност на административния акт, което е основен принцип в административното право.

ПАМ при отказ от проверка с техническо средство

Съдебната практика също така е разглеждала случаи на налагане на ПАМ при отказ от проверка с техническо средство или тест за алкохол и наркотици.

В едно от ключовите решения на ВАС се приема, че при отказ за съдействие на контролните органи,

мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ е напълно оправдана и съразмерна спрямо тежестта на потенциалното нарушение.

Целта е да се предотврати възможността нарушителят да продължи да управлява МПС, докато се установи дали е налице нарушение на законовите изисквания.

Срокът на налагане на ПАМ

Срокът за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП трябва да бъде съобразен със законовото изискване за „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В случай на неправомерно удължаване на срока или липса на действия по установяване на административната отговорност в рамките на този срок, наложената мярка може да бъде обявена за незаконосъобразна.

Превантивен характер на ПАМ

В Решение на ВАС е подробно разгледана превантивната цел на принудителните административни мерки.

Съдът подчертава, че тези мерки не трябва да се разглеждат като форма на наказание, а като превантивен инструмент за осигуряване на безопасността на всички участници в движението.

Именно поради тази причина, прилагането на ПАМ е независимо от това дали нарушителят ще бъде наказан за конкретното нарушение или не.

Принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността и за да се предотвратят бъдещи противоправни деяния.

Те целят да предпазят обществото от потенциални рискове, свързани с поведението на конкретното лице, като така се поставя акцент върху колективната безопасност.

Съвет при налагане на ПАМ

Ако сте обект на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1 ЗДвП, е важно да знаете, че имате право да оспорите заповедта за налагане на мярката.

Оспорването се извършва пред административния съд по местоживеене на лицето, срещу което е наложена мярката.

Съдът ще разгледа дали заповедта е законосъобразна и дали са спазени всички изисквания за мотивиране и издаване на административния акт.

В случай че се сблъскате с подобна ситуация, е препоръчително да потърсите съдействие от квалифициран адвокат, който да ви представлява и да защити вашите права в съда.

Съдебната практика показва, че правилно мотивираното и добре аргументирано оспорване може да доведе до отмяна на наложената мярка, особено ако административният орган не е спазил изискванията на закона.

Съдебната практика относно принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1 ЗДвП предоставя важни насоки за тяхното правилно прилагане и законосъобразност.

Независимостта на тези мерки от административно-наказателната отговорност подчертава превантивната им цел и необходимостта от тяхното стриктно мотивиране.

Познаването на съдебната практика и правните изисквания за налагане на ПАМ може да бъде от съществено значение за всеки, който е обект на такива мерки, като осигурява възможността за ефективна защита на неговите права и интереси.

За допълнителна информация обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или Email : office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представляват принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП?

Принудителните административни мерки (ПАМ) представляват превантивни действия, които се прилагат с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване на бъдещи нарушения. Те не са наказание, а средство за държавна принуда.

Каква е разликата между принудителна административна мярка и административно-наказателно производство?

Принудителната административна мярка има превантивен характер и се прилага за предотвратяване на бъдещи нарушения. Административно-наказателното производство цели санкциониране на извършеното нарушение. Двете процедури са независими една от друга.

Какви са изискванията за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ?

Заповедта за налагане на ПАМ трябва да съдържа фактическите обстоятелства и правните основания, на които се основава. Липсата на мотиви може да доведе до обявяване на акта за нищожен.

Каква е целта на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“?

Целта на тази мярка е да се предотврати възможността нарушителят да продължи да управлява моторно превозно средство, докато се установи дали е налице нарушение, с което да се осигури безопасността на движението.

В какъв срок може да бъде наложена ПАМ по чл. 171, ал. 1 от ЗДвП?

Срокът за налагане на ПАМ е „до решаване на въпроса за отговорността на нарушителя, но не повече от 18 месеца“.

Как се процедира при отказ от проверка с техническо средство или тест за алкохол и наркотици?

При отказ от проверка с техническо средство или тест за алкохол и наркотици може да бъде наложена мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“. Съдът счита тази мярка за оправдана и съразмерна спрямо потенциалната опасност.

Мога ли да оспоря заповедта за налагане на ПАМ?

Да, заповедта за налагане на ПАМ може да бъде оспорена пред административния съд. Съдът проверява дали заповедта е законосъобразна и дали са спазени всички законови изисквания.

Какъв е превантивният характер на принудителните административни мерки?

Принудителните административни мерки имат за цел да предотвратят бъдещи нарушения и да осигурят безопасността на всички участници в движението, без да се разглеждат като форма на наказание.

Какво да направя, ако съм обект на принудителна административна мярка?

Ако сте обект на ПАМ, е препоръчително да потърсите съдействие от квалифициран адвокат, който да защити вашите права и интереси пред съда. Правилно мотивираното оспорване може да доведе до отмяна на мярката, ако тя е незаконосъобразна.

Адвокат проверка за алкохол

Много от административните случай идват по линия на съдействие от Адвокат проверка на алкохол на пътя.

Шофьорите, които се съмняват в показанията на дрегера за алкохол или на теста за наркотици, трябва да дадат кръвна проба.

„Това трябва да направите, независимо колко настойчиво полицаите Ви убеждават да не давате такава проба

Някой от служителите на КАТ -Пътна полиция обясняват, че „ще стане по-лошо, ако дадете

Понякога обясняват, че „всичко ще свърши по-бързо, ако не дадете“ и др. –

За съжаление това са елементарни полицейски трикове;

Защита при тест за алкохол ?

В случай на проверка за алкохол на пътя, важно е шофьорите да са наясно със своите права.

Ако резултатите от дрегера са положителни и има съмнения от страна на водача, е наложително да се поиска тест за кръвна проба за потвърждение.

Важно е да не се подписва никакъв документ за доброволно предаване на автомобила без предварителна консултация с адвокат

За съжаление, често пъти това се използва срещу водача по-късно.

Отнемането на автомобил при наличие на алкохол или наркотици в кръвта е често срещано

Според някои правни експерти, тази мярка може да бъде прекомерна и несправедлива, особено ако стойността на автомобила е значителна спрямо наложената глоба

При отказ от тест за алкохол и наркотици, последствията могат да бъдат строги, включително глоба до 4000 лева и отнемане на шофьорската книжка за до 48 месеца.

Въпреки това, ако водачът обжалва, той може да има право на обезщетение за времето, през което е била наложена мярката, ако съдът прецени, че актът е бил неправомерен

Ако водачът се сблъска с несправедливи или неправомерни действия от страна на полицията, има право да подаде жалба до РПУ или прокуратурата и да обжалва взетите мерки в 7-дневен срок.

Защитата на правата и интересите на водачите при такива проверки е от съществено значение

В този случай консултацията с адвокат може значително да увеличи шансовете за защита на техните права.

Друга част от обясненията вървят в посока “

„За Вас ще бъде по-добре“, което не отговаря на истината.

Анализът на закона сочи, че водачите на МПС нямат подобно задължение.

„Отнемането на автомобил е мярка, която се прилага с присъдата и не следва да се прилага предварително.

Затова, ако Ви кажат, че ще Ви го отнемат на място, това трябва да стане с протокол за изземване.

В случай, че имате

А/ подписан протокол за доброволно предаване на автомобила и

Б/кръвната (биологичната) проба излезе отрицателна,

няма да имате право на обезщетение

Отнемането на автомобил в случаите на съмнения за шофиране под въздействие на алкохол или наркотици е честа практика

За съжаление в последните няколко години се прилага все по-активно от полицията.

Въпросът е уреден в българското законодателство в чл.343б Наказателния кодекс (НК)

Този текст сочи, че шофьорите, хванати да шофират под въздействие на алкохол или наркотици, са изправени пред тежки последици

Някой от тези последници, може да стигнат включително конфискация на моторното превозно средство (МПС).

Въпреки това, важно е да се разбере, че това отнемане на автомобил не е форма на наказание, а принудителна мярка.

Доброволно предаване на автомобила

В случаите, когато дрегерът или тестът за наркотици покаже положителен резултат, а Вие не сте съгласни с резултата, най-важното нещо е

А/ да се подложите на биологична(кръвна) проба

Б/ да не подписвате протокол за доброволно предаване на автомобила

Полицейските служители често използват трикове, като Ви убеждават, че ще бъде по-лесно или по-бързо, ако предадете автомобила доброволно.

Това обаче може да има сериозни последици, особено ако по-късно биологичната проба (кръв или урина) се окаже отрицателна.

Когато предадете автомобила доброволно, Вие се отказвате от възможността да претендирате за обезщетение

Става дума за обезщетение за времето, през което сте останали без него.

Това е така, тъй като обезщетение се дължи само за вреди, настъпили от незаконни актове на полицията.

В случай на доброволно предаване на автомобила, актът не се счита за незаконен, дори ако сте били подведени да го направите.

Квалификация на отнемането на МПС

Много често шофьорите са заблудени, че отнемането на автомобила е форма на наказание, а това не е вярно.

Ако отнемането на автомобила беше наказание, щеше да се говори за конфискация на автомобила, което е различно правно действие.

Според българския закон, МПС може да бъде квалифицирано като предмет на престъплението

В този случай отнемането му е превантивна мярка, за да се предотврати извършването на ново престъпление.

Непропорционалност на ПАМ

Отнемането на автомобил често може да бъде непропорционално спрямо престъплението, тъй като всеки автомобил има различна стойност.

Наказателната отговорност на водачи, извършили едно и също престъпление, може да се различава в зависимост от стойността на техния автомобил.

Водач на МПС с по-скъп автомобил ще понесе по-голяма финансова тежест от този с по-евтин автомобил, което прави мярката несправедлива.

Как да защитите правата си при отнемане на МПС

Ако сте изправени пред подобна ситуация, е важно да знаете своите права и да ги защитите. Обърнете се към адвокат проверка на алкохол на пътя

Отнемането на автомобил не трябва да става по автоматичен начин.

Полицейските органи могат да изземат автомобила само с протокол за изземване, а не чрез доброволно предаване

Това е ситуацията, в която сте изпаднали, освен ако Вие не се съгласите на това.

Ако сте сигурни в своята невинност и резултатите от тестовете са под въпрос, не се поддавайте на натиск

Винаги настоявайте за вземане на биологична проба и консултация с адвокат проверка на алкохол на пътя.

Важно е да се действа внимателно

В случай, че сте обвинени в престъпление по чл. 343б от НК, трябва да бъдете внимателни в действията си

Съветваме Ви да НЕ подписвате документи, които биха могли да ограничат Вашите права.

Всяко решение, което вземете на място, може да има дългосрочни последици, включително загуба на право на обезщетение.

Затова е важно да се консултирате с адвокат, който да Ви помогне да защитите интересите си.

Тази статия е изготвена с цел да помогне на шофьорите да разбират своите права и задължения, когато са изправени пред полицейски действия във връзка с отнемане на автомобил или други санкции по чл. 343б от НК.

Какво представлява наказанието по чл. 343б НК ?

Чл. 343б от НК касае шофирането под въздействие на алкохол или наркотици. При доказани нарушения шофьорите са изправени пред сериозни санкции, включително отнемане на моторно превозно средство

Може ли отнемането на автомобил да се счита за наказание?

Не, отнемането на автомобил не е форма на наказание, а принудителна мярка. Ако беше наказание, щеше да се говори за конфискация, което е различно правно действие.

Какво трябва да направя, ако дрегерът или тестът за наркотици покаже положителен резултат, но не съм съгласен с него?

В този случай не подписвайте протокол за доброволно предаване на автомобила и настоявайте за вземане на биологична проба (кръв и урина), която да потвърди или отхвърли резултатите.

Какви са последиците от подписване на протокол за доброволно предаване на автомобила?

Ако подпишете протокол за доброволно предаване на автомобила, се отказвате от правото на обезщетение за времето, през което сте останали без него, дори ако по-късно биологичната проба се окаже отрицателна.

Какви са правата ми при отнемане на автомобила?

Вие имате право да изисквате протокол за изземване на автомобила и не сте задължени да го предадете доброволно. Също така, имате право на биологична проба при съмнение за неверни резултати от тестовете.

Може ли отнемането на автомобила да се смята за незаконен акт?

Отнемането на автомобила е законно, когато се извършва с протокол за изземване. В случай на доброволно предаване, актът не се счита за незаконен, дори ако сте били подведени.

Как да претендирам за обезщетение, ако автомобилът ми е отнет незаконно?

Обезщетение може да се претендира само за вреди, настъпили от незаконни актове на полицията. Ако сте предали автомобила доброволно, няма да имате право на обезщетение.

Защо е важно да не подписвам доброволно предаване на автомобила?

Подписването на протокол за доброволно предаване Ви лишава от възможността да претендирате за обезщетение и затруднява защитата на Вашите права, ако резултатите от тестовете се окажат неверни.

Може ли отнемането на автомобила да бъде непропорционално?

Да, отнемането на автомобил може да бъде непропорционално, тъй като всеки автомобил има различна стойност. Това означава, че шофьори, извършили едно и също нарушение, могат да понесат различна тежест в зависимост от стойността на автомобила си.

Какви мерки трябва да предприема, ако автомобилът ми бъде отнет неправомерно?

Ако смятате, че автомобилът Ви е отнет неправомерно, незабавно се консултирайте с адвокат и подайте жалба срещу действията на полицията. Важно е да защитите правата си възможно най-бързо.