fbpx

Публикации

Какво се случва, ако почине ответника ?

Често пъти по дела се случва, да се зададе въпроса Какво се случва, ако почине ответника ?

Законът предвижда, че „когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, делото продължава с участието на правоприемник“

Законът приема, че когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът конституира нейните правоприемниците.

Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание, като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон.

Правна регламентация на случая с починал ответникКакво се случва, ако почине ответника ?

Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет починалата страна се замества от заветника“

Съдебната практика приемаше, че в случай на предявен иск срещу ответник, който е починал към момента на завеждане на делото, делото бъде спряно

Законът сочи, че наследниците издирени и делото продължено срещу тях по реда на чл. 227 ГПК.

Т.е. приема се, че е налице нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена.

В някои становища когато има данни за неговите наследници или ответникът е  починал още преди завеждане на делото и бъдат издирени наследниците му, се касае за нередовна искова молба.

Какво казва законът ? 

Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо.

За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор

Правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено.

Законът следва да отговори еднозначно на въпроса Какво се случва, ако почине ответника ?

Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени

А/ положителни условия (процесуални предпоставки) и от

Б/ липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона

Съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт.

В случай на смърт на ответник, делото следва да продължи срещу тях при условията на чл. 227 ГПК.

Съдебната практика приема, че правоприемство в процеса по реда на чл. 227 ГПК настъпва само ако и двете страни са притежавали процесуална правоспособност към момента на предявяване на иска.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 58/22.04.2010 г. по гр. д. № 124/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО, се приема, че правоприемството в процеса по реда на чл. 227 ГПК, настъпва само при висящо производство,Какво се случва, ако почине ответника ?

Това се отнася за случаите, когато и двете страни са притежавали процесуална правоспособност.

В случай, че е предявен иск срещу юридическо лице, загубило своята правосубектност преди подаване на исковата молба, поради вливането му в друго юридическо лице  няма качество надлежна страна по закон.

В този случай провеждането на исковото производство при първоначална липса на правен субект е недопустимо, като е прието че при липса на възникнало процесуално правоотношение между ищеца, ответника и съда

ВКС е приел, че не се касае до нередовност или поправка на исковата молба, която може да бъде отстранена по реда на ГПК, а до липса на първоначална процесуална легитимация

Удостоверение за наследници

В последните няколко години са налице множество казуси по имотните дела за възстановяване на наследствени имоти.

Най-често проблемите се появяват вследствие неправилно или грешно издадени Удостоверения.

Издаване на удостоверение за наследници

Удостоверение за наследници се издава само от общината, района или кметството по последния постоянен адрес на починалото лице.

Когато починалото лице не е български гражданин, но е вписано в регистъра без съставен акт за смърт, трябва да се представи препис или извлечение от акта за смърт

Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, удостоверяващ семейното му положение.

В повечето случаи грешките са от издателя  – отдел Административно обслужване“ – ЕСГРАОН в съответната общинска служба.Удостоверение за наследници

Удостоверение за наследници се издава след смъртта на едно лице – наследодател.  

Съгласно текста на чл.1 Закона за наследството „наследството се открива в момента на смъртта, в последното местожителство на починалия“.

Самото приемане на наследството, както и последващият отказ се извършват в съдебна процедура пред Районен съд, където е открито това наследство.

Приемането или отказът от наследство се вписа в Особена книга на Районен съд, с което се удостоверява официално извършеният отказ.

Ако наследникът недвусмислено е приел наследството, отказът му може да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ако наследникът впише на свое име в данъчната служба наследствен имот, то той недвусмислено е приел наследството и отказ от такова е недействителен.

Съществува и схващането, че ако наследникът извади удостоверение за наследници, се счита, че е приел наследството, което не може да бъде подкрепено.

Началният момент на приемането  на самото наследство е издаването на Удостоверение за наследници, с което от този момент, всички  държавни служби ще признаят съответното лице за наследник.

Вписване на останалите наследници …

В голяма част от случаите умишлено НЕ СЕ ВПИСВАТ всички наследници, тъй като в някой населени места, процедурата е сравнително опростена.

Длъжностните лица в техническата служба на общината, не винаги извършват последващата проверка за легитимност

Често те издават едно Удостоверение за наследници, което реално не включва всички наследници.

Това води до много проблеми по делата за наследство и възстановяване собствеността върху наследствени имоти и земеделски земи.Удостоверение за наследници

Съществува и др. гледна точка в процедурата по издаване на официални документи за наследяване.

Голяма част от лицата, наследници по закон, не знаят кои и какъв е броят на наследниците на техният наследодател.

Вписват само имената и броя на тези, които са им известни или от които имат полза.

Длъжностните лица в общинските служби „ЕСГРАОН“ не винаги следят и рядко извършват надлежна проверка върху легитимността на всички наследници

Когато това Удостоверение за наследници попадне в съдебната зала между дебелите корици на делбеното дело вече е твърде късно

Именно от тук броят на наследниците е удостоверен и трудно може да бъде оспорен.

ВАЖНО в процедурата по изваждане на Удостоверение за наследяване е факта, че не всеки наследник знае и може да разбере кой от известните му сънаследници е починал. Удостоверение за наследници

Това трудно се контролира особено ако живеят в различно др. държава или др. населено място.

Същесвременно, за да се  издаде Удостоверение за наследници от общинската служба Административно обслужване „ЕСГРАОН“ се изисква Заявителя да посочи и другите наследници, с точен адрес и ЕГН.

Длъжностното лице следва да извърши служебна проверка, включително и в архива и гражданският регистър на починалите лица.

Самите длъжностните лица, които издават Удостоверение , са длъжни да проверят обстойно и надлежно цялата налична информация.Удостоверение за наследници

ВАЖНО: В делата за делба наследствени имоти е задължително участието на всички наследници.

За тези и др. въроси относно издаването на документи за наследяване можете спокойно да се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки Ваш въпрос, ще бъде разгледан с оглед на конкретната специфика или образуваният съдебен процес по делба на наследствени имоти.

Как да извадя и получа Удостоверение за наследници ?

Удостоверението за наследници е най-важният документ за удостоверяване на родствените връзки след смъртта на едно лице – наследодател. С този документи официално всички органи в странта признават вписаният за реален наследник.
Самото Удостоверението за наследници се издава след подадено писмено Заявление – формуляр от съответната общинска служба ЕСГРАОН
В Удостоверението за наследници задължително се записват всички останали наследници, като реално това е начинът едно лице да разбере дали има и др. наследници.

Колко струва удостоверение за наследници ?

Всяка община определя размера на таксите, които взема за извършване на административни услуги, затова таксата, която дължа, се определя с Решение на общинския съвет на общината по постоянния адрес на починалия.
Като най-груб пример ще дадем информация за Столична община където таксата е сегментирана в зависимост от срочността на издаване на Удостоверението на наследници и варира в следният диапазон :
За обикновена услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от 7 дни – 5 лева.
За бърза услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от 3 дни – 7, 50 лева.
За експресна услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от един работен ден – около 10 лева.
Посочените суми – не включват дължимите банкови такси при внасянето на сумите по сметка на Общинската служба ЕСГРАОН.

Документи прехвърляне на имот

При голяма част от сделките, повечето клиенти не са наясно относно списъкът с документи, необходими при прехвърлянето на недвижим имот. Често пъти този списък зависи от ситуацията с документи по сделка с недвижим имот.

Основен момент е документацията по сделката, именно осигуряването и обработката на документите отнема най-много време и може да бъде критична за успешния завършек на всяка сделка.

Стъпки за проверка на имот при прехвърляне

Добра идея е да посетите избрания адвокат отново дни преди изповядването на сделката, за да уточните цялостната документация, необходима за Нотариуса.

Желателно е да имате конкретна представа за отделните стъпки по сделката, които да доведат до успешен завършек при прехвърляне на собствеността

Всяка една сделка означава промяна на собственост, а за да се промени собствеността, първо трябва по неоспорим начин да се докаже, кой е собственик на имота

Съществени документи са най-общо те биват няколко –  нотариален акт, договор за покупко- продажба или съдебно решение.

Всеки един от тези документи точно описва имота, неговите собственици, площ, тип и граници.

При извършване на сделка с нотариален акт, с който се прехвърля правото на собственост на недвижим имот са необходими следните документи:

Документи прехвърляне на имот

Някой Нотариуси изискват и Удостоверение за тежести (УВТ).

Удостоверение за тежести документ, който доказва, че върху имота няма вписвания, отбелязвания, заличавания на тежести и права върху имота към момента на издаването му.

Важно да уточните размера на нотариалните такси.

Практиката е те се заплащат от купувача, но това не е задължително. В зависимост от типа сделка и начина на плащане могат да варират, като сума.

Желателно е да бъде уточнено кой плаща разходите преди самата сделка. Най-общо размерът им се определя от размера на материалния интерес.

От страните по сделката зависи дали това е данъчна оценка или продажна цена

Съгласно закона таксите и местния данък се дължат върху по-високата сума от продажната цена и данъчната оценка, ако сделката е под нея.

Проверката за тежести на имота и един от най-важните моменти предхождащи сделката и трябва да се направи много задълбочено.

За повече информация можете да се обърнете към наш адвокат на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg

Специалистите в кантора ще ВИ предоставят адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси.

Приемане и отказ от наследство

След смъртта на едно лице, при откриването на наследството се открива и възможност за избор на неговите наследници за приемане и отказ от наследство.

Това до голяма степен се обуславя от факта и на възникналите и наследствени права и задължения.

Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

Съгласно Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

Ако  наследник се забави твърде дълго, всеки, който има интерес, може да поиска от съда да определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството.

Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието

Ситуацията възниква най-често при смърт на едно лице или дете, починело и оставило на своите родители финансови задължения.Приемане и отказ от наследство

Отделно в случай на смърт на единият от съпрузите, другия може да се окаже неподготвени за приемане и отказ от наследство, с оглед делата и задълженията на починалия.

Как се приема наследство ?

По правило наследството включва както имуществените права (активите) на наследодателя, така и неговите задължения (пасивите).

По тази причина наследниците при приемане и отказ от наследство, винаги наследяват както имотите, влоговете, ценните книжа, движимото имущество и т.н. на наследодателя

Това се отнася и до негови задължения – банкови кредити, неплатени сметки към монополисти, заеми от частни лица и др.

Приемане и отказ от наследство

В случай, че бъде открито наследство, винаги първо трябва да се проверят активите и пасивите на наследодателя

Като адвокат по наследствени дела, съветваме клиентите да се направи справка за задълженията на наследодателя и връзка с  кредиторите, ако те са известни на наследниците.

Важното в този случай при решението за приемане на наследство е да се установи дали наследодателят е имал задължения и непогасени вноски по кредитни позиции.

Всички тези проверки стават с представяне на удостоверение за наследство. Ситуацията ще се усложни когато наследниците не знаят за дълга.

Законът за наследството дава два начина за да се гарантира срещу кредиторите на наследодателя – отказ от наследство и приемане на наследството по опис.

Най-важно е да се уточни,  кои са преки наследници.

Наследяването възниква като резултат от родствената близост и степен на родство

Със смъртта на наследодателя се открива наследството за определена от закона група лица.Приемане и отказ от наследство

Действия при приемане наследство

Приемането на наследството може да стане изрично – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито то.

В този случай приемането се вписва в  т.нар. Особена книга на Районен съд.

  1. Действия по приемане на наследството са :
  2. Деклариране наследения недвижим имот
  3. откриване партиди за ток, вода и др. на имота
  4. Изваждане удостоверение за наследници
  5. Плащане данъци, и др. задължения на наследодателя

Важно е да се знае, че щом веднъж наследникът е приел наследството – изрично или с конклудентни действия, той отговаря за всички задължения.

Отказ от наследство

Приемане и отказ от наследство

Един от вариантите за действие на наследника е да се откаже от наследството. Така той ще се освободи и от задължението да изплаща кредита на наследодателя.

Ако наследникът не желае да приеме наследството или узнае за откриването му, след като е изтекъл срокът за приемане по опис, не желае да поеме риска да приеме наследство, той може да се откаже.

Отказът се извършва със съдействието на адвокат по наследствени дела, който може да подготви всички необходими документи и впише това обстоятелство съгласно изискванията на закона.

Законът не допуска частичен отказ от наследство

Законът определя тази последователност като посочва, че първият ред наследници по закон са деца, внуци, втори ред – родители и други възходящи, трети ред – братя, сестри и техни деца, внуци, и четвърти ред – други роднини по съребрена линия до шеста степен включително.

Особена позиция при наследяване съгласно Закона за наследството заема и преживелият съпруг.

Според закона, съпругът наследява с всеки от тях, а ако няма други наследници, получава цялото наследство.

В тази ситуация – при отказ на наследници от първи ред, обикновено следват откази от останалите редове и се стига до придобиване от държавата

В закона е предвидено, че когато няма наследници по закон или всички се откажат от наследството.

Движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени за жилищно строителство на починалия

За повече информация можете да се обърнете на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg

Кога се прави отказ от наследство ?

Отказ от наследство може да направи лице, имащо качеството наследник, което желае да отграничи отговорността на своя наследодател и откаже да приеме наследството му.

Как се прави отказ от наследство ?

Отказ от наследство може да се направи с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството. Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице

Правни последици при отказ от наследство?

След вписване на отказа се счита, че наследникът не е имал права върху наследството и не е бил наследник. Последица от така направения отказ от наследство е уголемяване на дяловете на останалите наследници, които са от същото коляно като отказалия се. Важно е да се знае, че при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имущество на наследника.

Може ли дете да извърши отказ от наследство?

1. Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. 2. Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. Отказът от наследство може да има много сериозни последици за имуществото на детето. Налице е необходимостта интересите на детето да бъдат охранявани чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител. Именно интересите на детето са водещи и са основна ценност, а за да се вземе решение по такъв казус районният съд следва да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя.

Как се наследяват идеални части ?

В последните години често се поставя въпроса за това как се наследяват идеални части ? 

Законът за наследството се посочва, че съпруг наследява поравно с дела на всяко едно дете. При наследяването е важно, че то става в идеални части, а не в реални.

Това автоматично ги класира в хипотезата на съсобственост, а това, от своя страна, означава, че един наследник не може просто да си вземе дела.

Разпределението и определянето на дяловете на наследството в реални части става чрез делба. Съгласно чл. 69 от Закона за наследството всеки наследник може да поиска по всяко време делба.

Законът му дава това право, дори и ако има противно разпореждане на наследодателя.  Как се наследяват идеални части ?

Принципи на наследяване

Законът за наследството очертава ясно и примерни изключения от принципа на равно делба на наследствен имот.

Най-честият вариант, при който възниква ситуация на наследяване на имот, е случаят при смърт на съпруг.

Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

При делбата трябва да участват всички наследници. В противен случай тя ще е нищожна.

Цялото имущество което отделните съпрузите са придобили по време на техният брак се включва в т.нар. „съпружеска имуществена общност“.

При прекратяването на сключеният брак, както или смърт на единия съпруг, преживелият съпруг по закон съпругът придобива половината от наследственият имот.

За останалата едва втора същият наследява заедно с децата или негови наследници от по-горен ред.

Наследниците, които наследяват с преживелият съпруг получават идеални части от наследственият имот.

НАСЛЕДЯВАНЕ НА ПРЕЖИВЯЛ СЪПРУГ

Законът за наследството е предвиди значителна част от наследството и наследствените имоти, в това число и банкови сметки, да получи преживелия съпруг.

Затова преживелият съпруг ще получи идеална част целия имот, заедно с отделна част от идеалните части на втората половинка от наследственият имот останал в наследство след смъртта .

В случай, че починалият съпруг има и други имоти, то преживелият съпруг и  техните общи наследници ще наследят по равни части.

Преживелият съпруг няма преимуществени права при разпределението на наследствените имоти, който НЕ са придобити по време на брака

Важно При наследяването се получават на идеални части, които не могат да бъдат прехвърлени чрез продажба без съгласие от другите наследници.

При наследяването между съпруг и низходящи винаги се стига до образуване на идеална съсобственост.Как се наследяват идеални части ?

Законът посочва, че съсобственик може да служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, по такъв начин, че да не пречи на другите.

Но съществуват ситуации в който тази обща вещ се използва лично само от отделни съсобствениците.

Това обезщетение се дължи само след писмена покана и уведомяване на тези заинтересовани лица.

Законът е предвидил отделните съсобственици да прекратят съсобствеността при предвиденият законов ред за това.

Като адвокат по наследствени дела, консултираме запитвания, за прекратяване на съсобствеността чрез делба, а именно :

1. Прехвърляне на идеални части от недвижим имот чрез продажба.

2.Замяна и дарение на идеални части от недвижим имот

3. Доброволна делба на недвижими имоти

4. Съдебна делба на наследствени имоти и имуществото на наследодателя

При съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици.

В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял.

Съдебната делба минава през две фази.

Първата фаза на делбата пред Районен съд е по нейното допускане и определяне на дяловете на отделните съделители.

Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се запише изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки.

Втората фаза се нарича „уравняване по сметки“.

При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имуществото.

В случай, че в наследствената маса има имот, то в тази фаза той бъде възложен на един от наследниците, а за останалите да има изравняване с пари.

Актуална информация за наследствени дела, лесно може да получите на тел. + 359 897 90 43 91 или office@lawyer-bulgaria.bg

Съдебна делба на наследство

В последните няколко години  особено актуален стана въпроса за съдебна делба на наследство.

Често към нас като адвокат за делба се обръщат наследници, които не могат да намерят решение на своите въпроси.

Кантората е натрупала солиден опит в областта на съдебна делба на наследство и по специално като адвокат за делба на наследство и наследствени имоти.

Законът за наследството допуска възможност няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ.

ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД РАЙОНЕН СЪДСъдебна делба на наследство

Когато се открие наследството (т.е. след смъртта на наследодателя) и има само един наследник – цялото наследство преминава към него. Усложнения възникват, разбира се, когато има повече от един наследник, тъй като между тях се създава дялова имуществена общност като всеки един сънаследник има идеална част от собствеността на всяка вещ, част от наследствената маса.

Съгласно закона за наследството, всеки един от наследниците може да поиска винаги делба на наследството, с която имуществената общност да бъде прекратена.

Никой не може да бъде в „принудителна съсобственост“, в този смисъл, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗН: Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя“, а съгласно чл. 34 от ЗС:“

Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта (напр. чл. 72 ЗС, разпоредби на ЗУТ или напр. общи части в сграда етажна собственост и т.н).

Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по давност“.

Начините за прекратяване на съсособственост са :

А/ Доброволна делба – извършва се бързо и ефикасно, чрез съставянето на делбен протокол между страните.

Вписва по партидата на всеки един от съсобствениците, ако се стигне до разделяне и реално обособяване на самостоятелни части от имота.

Доброволната делба е възможна само ако са спазени изискванията за големина на парцелите по ч. 19 от ЗУТ, а именно:Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

 – градска част най-малко 14 метра и 300 м² повърхност
 – курортни зони – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност
 – вилни зони – най-малко 18 метра и 600 м² повърхност
 – села – най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството

Не се допуска разделяне на:
 – ниви на части по-малки от 3 декара;
 – ливади на части по-малки от 2 декара;
 – лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар;

Въпросите, които се поставят към нас като адвокат по делба на наследство и наследствени имоти, касаят както подготвката на документи за съдебна делба.

Веднага след като наследниците се снабдят с нужните им документи за съдебна делба на наследствени имоти.

Б/ Съдебната делба е производство, което прекратява съсобствеността при :

  1. Наследяване на съсобствени наследствени имоти – това е най-честият случай познат широко в практиката;
  2. При съдебен развод между съпрузи ;
  3. Чрез правна сделка – покупка или пък замяна, извършена от няколко съсобственика по между им
  4. При сключване на законен граждански брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост;
  5. При сделки с физическо или юридическо лице,
  6. Между държавата и физическо лице, или юридическо лице, Община и др.

Във всички изборени случай се предполага смисъла на делбата като валиден способ за определяне и прекратяване на идеалните части на съсобствениците  в реално обособен имот или в парична сума.

Законът за наследството урежда всички въпроси относно съдебна делба на наследствени имоти,

Можем да предложим подготовка на цялостната документация, когато се касае за доброволна или съдебна делба.

Съдебна делба наследство – особености

Преди подготовката на документи за съдебна делба е необходимо да се прегледат всички документи – удостоверение за наследници, нотариален акт или договор, ако човекът е придобил съответната част чрез сделка.

Съдебната делба се извършва по процедурите на Гражданския процесуален кодекс и правилата в закона за наследството.Съдебна делба наследство, Адвокат наследствени дела, делба на наследствени дялове, Адвокат съдебна-делба наследство, съдебна делба съсобствен имот, неделим

Важно условие при провеждането на процедурата по съдебната делба на наследствени имоти е участието на всички налични съсобственици.

Правилата са почти идентични с тези при деленето на обикновена съсобственост, на наследство и на имущество на съпрузи.

Съгласно закона съдебен иск за

  1. делба и вещни права върху недвижим имот,
  2. делба на съсобствен недвижим имот, за граници
  3. защита на нарушено владение се предявяват с писмена молба пред Районен съд

В същото време законът определя, че съдебен иск за делба на наследство, унищожаване завещания, делба на наследство се предявява по местонахождение на имота.

За допълнителна информация и справки, обърнете се на телефон 0897 90 43 91 или изпратете Вашето запитване на info@lawyer-bulgaria.bg 

Как се извършва съдебна делба ?

Съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Всеки съсобственик има право на иск за делба, което право не се погасява по давност. Всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, независимо колко години са изминали от възникването на съсобствеността.

Кога може да се пристъпи към съдебна делба наследствен имот ?

Към съдебна делба се пристъпва, когато не може да бъде постигнато съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им във връзка с общата вещ чрез договор.

Пред кой орган следва да се поиска съдебна делба на имот ?

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба, като избира съда, пред който да предяви иска си. В района на този съд трябва да попада поне един от делбените имоти.

Колко време трае съдебната делба ?

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите. Обичайно двете фази на делбата приключват в рамките на няколко месеца.

Какво представлява първата фаза на делбата ?

Първата фаза завършва със съдебно решение за допускане на делба. Съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и каква е частта на всеки съделител. След влизане в сила на решението за допускане на делбата, започва втората фаза на делбения процес

Какво предстои във втората фаза на делбата ?

В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота. Съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. В това заседание могат да бъдат отправени претенции за обезщетение , в случай, че някой от съсобствениците е ползвал съсобствения имот лично и е лишил останалите от ползите от имота / обезщетение по чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността/. В първото открито съдебно заседание от фазата на извършване на делбата сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза

Как се дели неподеляем имот - жилище в съдебна делба ?

Когато предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо жилище, при определени условия в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител, който при откриване на наследството/смъртта на наследодателя/ е живял в делбеното жилище. Съделителят, комуто е възложено неподеляемото жилище уравнява дяловете на останалите съделители парично. Това уравнение със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съделителят, в чийто дял е поставен неподеляемото жилище, става негов собственик, след като изплати в определения в закона срок паричното уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Какво е констативен нотариален акт ?

Всеки адвокат по имотни дела, ще Ви каже, че при липса на документ за собственост, същата се доказва с писмени документи пред Нотариус. Често към нас възниква въпроса Какво е констативен нотариален акт ?

Същност на констативния нотариален акт Какво е констативен нотариален акт ?

Констативният нотариален акт е форма за признаване на право на собственост въз основа на писмени доказателства и свидетелски показания.

Издаването на констативен нотариален акт е уредено в разпоредбата на чл. 587 от ГПК, като са предвидени две хипотези:

по ал.1) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства и

по ал.2) нотариален акт, удостоверяващ право на собственост по давност въз основа на обстоятелствена проверка.

В практиката на съдилищата до постановяване на посоченото тълкувателно решение съществуваше противоречие относно материалната доказателствена сила на същия.

Тълкувателното решение уреди несъответствието в практиката като установи, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК

Тези констатации се отнасят за принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо действие. Какво е констативен нотариален акт ?

От този особен предмет на констативния нотариален акт, а именно самото право на собственост, следват и особеностите в издаването и правните му последици.

Някой собственици на имоти не разполагат с всички необходими документи за собственост или не могат да представят нито един от гореизброените документи за собственост върху имотите си. В този случай, следва да се консултирате с адвокат или т.нар. имотен адвокат, който ще Ви съдейства да бъде подготвена цялата писмена документация за да бъде издаден констативен нотариален акт.

В конкретния случай, нотариусът ще се произнесе относно придобиване на недвижим имот. Това става дори и да не разполагате с документи за собственост.Какво е констативен нотариален акт ?

Ангажирайки адвокат недвижими имоти, следва да се уговорите с него за  всички възможности, който имате, а именно:

  1. Дали става дума за издаване на констативен нотариален акт пред нотариус в населеното място въз основа на представените писмени доказателства.
  2. Дали става дума за издаване на констативен нотариален акт въз основа на т.нар. „обстоятелствена проверка“. Ситуация, в която не разполагате с всички необходими документи, поради някаква причина.

Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка

Вашият адвокат ще Ви каже, че в производството по издаване на констативен нотариален акт, нотариусът следва да извърши внимателно пълна и детайлна проверка. Тя се отнася до Вашето право на собственост след като разгледа представените му писмени документи. След като установи, че всичко е наред, Нотариусът издава констативен нотариален акт, който отговаря на условия, посочени в закона. Това е вариант, в който Нотариалният акт се издава при частична липса на годни писмени доказателства. Или пък, когато наличните не са достатъчни за  удостоверяване правото на собственост върху имота.

Пред нотариус е да се установи основанието за придобиване на собствеността върху конкретния недвижим имот, вследствие на изтекла придобивна давност.

Ако 5 години върху имота е била упражнявана фактическа власт, дали лично, или чрез някой друг, то Вие имате правно основание за издаването Ви на такъв вид нотариален акт.

Основни моменти са да сте владяло имота в продължение на 5 и повече години и да не сте знаели, че е собственост на някой друг. В този случай можете при определени условия да придобиете имота.

Втората хипотеза е за период от 10 и повече години упражняване на власт върху съответния имот. Можете да придобиете, дори и да не притежавате правно основание за това. И дори и да сте недобросъвестен владелец, знаейки, че някой друг е собственик.

Затова именно тук ще Ви кажа, че можете да станете собственик чрез т.нар. констативен нотариален акт.  За целта е нужно да имате свидетели, който ще потвърдят пред нотариуса фактите, описани в констативния нотариален акт. Това се налага,  за  да станете вие собственик на имота.

Свържете се с нас за повече подробности

Има случаи, в които съответният Нотариус откаже да Ви издаде нотариален акт и прецени, че представените пред него писмени документи и свидетелски показания са недостатъчни за издаването на Констативен нотариален акт.

Ние ще Ви помогнем да се справите с този проблем. За целта се обърнете към нас на следните телефони: 02 /858 -10-25 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg

Как се издава Нотариален акт по обстоятелствена проверка ?

При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на владението, неговия animus и corpus, вида на владението /добросъвестно или недобросъвестно/. За целта се разпитват трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот.

Как се издава констативен нотариален акт ?

Съгласно чл. 587, ал. 1 от ГПК нотариусът, след като разгледа представените писмени доказателства издава акта или отказва. Възможност по чл. 587, ал 2 ГПК предвижда ако молителят не разполага с документи за собствеността си или те са недостатъчни, нотариусът да проверява дали молителят е придобил собствеността чрез давностно владение.

Как се оспорва констативен нотариален акт ?

Оспорването на Констативен Нотариален акт става по съдебен ред по реда на чл. 537 ал.2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в КНА за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно друго ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна . Това означава ,че в едно исково съдебно производство, титулярът на констативния нотариален акт трябва да не е бил или е престанал да бъде собственик.

Може ли да се заведе производство по оспорване на Констативен Нотариален акт ?

Да, във всеки един момент, до изтичане срока на придобивната давност, може да се заведе съдебно дело за оспорване на действието на издаден констативен Нотариален акт пред съда.

Кой може да оспори издаден констативен Нотариален акт ?

Правно легитимиран да оспори издаден констативен нотариален акт е бившият собственик на имота, както и всяко трето лице с правен интерес от оспорването по чл. 537 ал.2 ГПК пред съответният Районен съд.