Публикации

Отговорност на превозвача

В практиката ни на опитен адвокат по застрахователни дела се случва при извършване на превоз на товари и ангажиране на Отговорност на превозвача

В отношенията между търговски партньори, които имат сключен договор за доставка на стоки, при фактическото извършване на превозите, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставката.

Цялата имуществена отговорност на превозвача, при извършването на превоз на стоки до товародател е ангажирана и за забава.

Превозвача може да се освободи от отговорност ако липсата, повредата или забавата се дължат на грешка на товародателя.

При неправилно или грешно нареждане, при което не е резултат на грешка на превозвача.

Основания за освобождаване на превозвача от отговорност са следните обстоятелства :

недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне,
последиците, които не е могъл да предвиди.

При отделни доставки, всяка стока следва да бъде доставена съгласно Заявката.

Ако срок за доставка не е уговорен, се приема период, за който е обичайна доставката.

В практиката се срещат случаи, в който при извършване на превоза от страна на превозвача, възникват различни обстоятелства, при които стоката може да се повреди или загуби.

В тези случай се ангажира отговорността на превозвача, в случай че срокът не бъде доставена в срок до 30 дни

След изтичане на срока за доставка, или, ако такъв срок не е бил уговорен, 60(шестдесет дни от приемането)

Размер на обезщетения при отговорност на превозвача

Отговорността на превозвача за цялостни и частични липси може да бъде ограничена.

Тази отговорност е ограничена до 8.33 специални единици тираж, което не надвишава т 25 франка за килограм липсващо тегло.

В тази ситуация, превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло за превоза на стоките, заедно с всички разноски.

Товародателят може да заплати допълнителна цена за по-висока стойността на стоката в ЧМР товарителницата, която надвишава съответните лимити.

В този случай, превозвачът е отговорен и носи имуществена отговорност за стоката до обявения размер.

В случай на забава при доставянето превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети

Имуществената отговорност на превозвача не може да се повече от цената на превоза

Това се прилага, освен ако в товарителницата не е обявена цялата завишена стойност на превозваната стока и това.

Ограниченията на отговорността на превозвача не важат в случаите на измама или грешка, приравнена на измамата.

Рекламация при доставка

Когато доставката бъде извършена, от своя страна получателят има право на рекламация на получения товар в момента на получаването.

Рекламацията на стоката следва да бъде извършена в присъствието на превозвача, когато се касае до явни липси и повреди и/или в 7-дневен срок от получаването й, когато става въпрос за скрити липси и повреди.

Ако получателят на стоката не направи възражения и рекламации в срок, договорът е изпълнен без забележки.

Давност за иск по ЧМР

Законът указва, кратки срокове за предявяване на искове по ЧМР Конвенция.

Срокът на погасителната давност за тези искове, свързани с превоза, е едногодишна.

В случай, че при доставката е налице измама или грешка, законът посочва, че давността е тригодишна.

При частични липси, повреди или забава давността започва да тече от момента на доставяне на стоката, а за цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок.

Ако такъв срок не е бил уговорен, началният момент, от който започва да тече давността, е 60 дни

Възражение прекъсва и спира давността до момента, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените документи. Отговорност на превозвача

Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение в бъдещ исков процес по ЧМР Конвенция.

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

21.12.2019/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Обезщетение Гаранционен фонд

Oбезщетение гаранционен фонд

Често пъти се случват ситуации в който в резултат на ПТП на пътя е налице щета, за пострадал автомобил, за който виновният водач няма валидна застраховка Гражданска отговорност.

В последните няколко години, в резултат на активна кампания на застрахователният пазар у нас сравнително малък процент от автомобилите нямат задължителната „Гражданска отговорност“.

Гаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

Към него трябва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука” на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да се получат пари за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без “Гражданска отговорност”, собственикът на увредения автомобил трябва да подаде молба (уведомление), чрез пълномощник.

Необходимо условие за плащане от Гаранционен фонд е пътнотранспортното произшествие е настъпило на

А/ територията на Република България,

Б/ на територията на друга държава членка на ЕС

В/ на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, с МПС от територията на Република България,

Г/ Виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата Кодекса за застраховане след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Съгласно Кодекса за застраховане Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България

В двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.

Ако Гаранционен фонд са завели дело срещу Вас, Вие имате съответните права на защита.

Съветваме Ви да се обърнете за съдействие към опитен адвокат, който е специализиран в застрахователните дела

Реално в такива ситуации, възниква въпроса :

1. Какво се случва, ако ви удари такъв автомобил?
2. Има ли кой да плати обезщетението?
2. Къде и пред кого се предявяват имуществените претенции за обезщетение на пострадалите водачи и автомобили. ?

В съвременният живот са налице условия в който държавата е гарантирала изпълнението и обезщетението на пострадалите, в случай на липса на активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Едва в този случай се изплаща обезщетение от страна на Гаранционен фонд.

състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти:

1.Възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България

2. ПТП на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което се намира в Република България;

3. Липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“;

4. Изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка;

5. Възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.

Гаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

В случай, че е налице щета, доказана с документи и ПРОТОКОЛ за ПТП, това е мястото, където следва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да получите обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без „Гражданска отговорност“ от страна на Гаранционен фонд, собственикът на увредения автомобил трябва да се обърне самостоятелно или чрез специалист към Гаранционния фонд.

Необходими са документи, да се удостовери настъпило ПТП

В случай на претенция за неимуществени вреди, процедурата е по-сложназа което е необходимо да се обърнете към специалист, който да Ви помогне при получаването на обезщетение.

Освен изброените по-горе, които удостоверяват настъпилото пътнотранспортно произшествие, се искат доказателства за телесните повреди и размера на неимуществените вреди.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ в които Гаранционният фонд не изплаща обезщетения.

Допълнителни доказателства се искат само ако необходимостта от тях не е можело да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок до 15 дни от представяне на документите.

Обезщетенията се превеждат до 3 месеца. Oбезщетение гаранционен фонд.

Размерът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ се формира от различни фактори.

При смърт или телесни увреждания претенцията и представените доказателства се обсъждат от експертна застрахователно-медицинска комисия към Гаранционния фонд.

При смърт също се вземат предвид възрастта на починалия, отношенията между него и наследника или лицата, имащи право на издръжка.

Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля минималната сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Гаранционният фонд има законов срок, в който трябва да се произнесе.

Той е до 3 месеца от датата, на която претенцията е заведена в регистъра на фонда. В този срок УС трябва да излезе с решение и да плати обезщетението по банковата сметка на увреденото лице или да откаже плащането, ако представените доказателства не са били достатъчни.

Обезщетява и пътниците в автобуси без полица

Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди при няколко случая, част от които са:

– когато произшествието е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
– виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а произшествието
е станало на територията на България или друга страна членка на ЕС;
– произшествието е настъпило у нас и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
трета държава, а виновният няма сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“.

Фондът изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка. Oбезщетение гаранционен фонд.

От 2007 г., когато се присъединихме към ЕС, Гаранционният фонд осигурява покритие за територията на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство.

Средствата във фонда се набират от всяка продадена задължителна полица – „Гражданска отговорност“ и „Злополука“. Вноската се определя всяка година. Oбезщетение гаранционен фонд

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас за правна защита по дела срещу Гаранционен фонд и пред съд на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на работния ден !

Какво е Гаранционен фонд

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство); имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество

Какви щети изплаща Гаранционен фонд ?

Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка. Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България.

Как възниква регресната отговорност?

Фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

Кога претенцията на Гаранционен фонд е основателна ?

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.. Обикновено Гаранционен фонд завежда дела срещу наши клиенти, тъй като е възстановил суми на компенсационен орган, а след това встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви.

21.06.2019/by lawyer

Полезни статии

Законна лихва

Определяне на законна лихва

Когато длъжникът на едно парично задължение не го изпълни на падежа, за него възниква задължението да поправи възникналите вследствие на неизпълнението вреди за кредиторите му.

В тези случаи законът казва, че длъжникът дължи обезщетение за настъпилите закъснителни (мораторни) вреди.

Поради особения характер на паричното задължение и обезщетението за неизпълнението му е прието да се нарича лихва, но за да се разграничава от същинската лихва, същата се обозначава като мораторна (закъснителна) лихва. В зависимост от основанието за възникването £ тя може да бъде договорна (например по договор за кредит) или законова – чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Размерът на законовата мораторна лихва е нормативно определен с чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

За целта Министерският съвет беше приел ПМС № 72 от 08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от 22.08.1995 г.), което в единствения си член предвиждаше, че годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в конвертируема валута

Често пъти се случва, при неизпълнение на договорно задължение по един договор да се стигне до незпълнение или „забавено изпълнение“.

В повечето търговски и граждански договор задълженията имат финансов характер, а тяхното изпълнение е свързано с изтичането на определен срок. Задълженията по сключените граждански и търговски договор са винаги финансови и за тях се уговаря възнаграждение, което възнаграждение за този договор, представлява изплащане на парична сума.

Легално определение за законна лихва

Забавата за изпълнение на това парично задължение, особено когато има и санционен характер формира и съответната законна лихва има паричен израз.

Терминът , „законна лихва за забава“ е ясно очертан с Директива 2011/7/ЕС. Понятието намира и легално определение в законодателството с разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, приравнява дължимата законна лихва на обезщетение.

Важното, което е нужно да отбележим, че тази т.нар. Законна лихва, имаща обезщетителен характер се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т.нар. деликт или основанието за лихвата е деликтно, то лихвата, имаща обезщетителен характер се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна.

Размер на законната лихва

Размерът на законната лихва се определя на база Постановление на Министерски съвет № 426 от 18 декември 2014 г. и респективно е основният лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10 (десет)%.

Със законна лихва се начисляват и следните държавни вземания (чл.1 ЗЛВДТДПДВ): данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета (напр. чл.113, ал.1 КСО, чл.107 ЗЗО), вноски към задължителното застраховане на имущества. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

Погасяване на законната лихва

Съобразно чл.111, буква „в“ ЗЗД, всички дължими и изисквуеми вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Същественото в случая е, че погасителната давност НЕ се прилага служебно и повечето хора считат, че след като е изтекъл предвиденият от закона в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок, то тази лихва „автоматично“ става недължима, което за съжаление реално НЕ е така.

За да бъде погасена по давност, задължението по тази лихва е нужно длъжникът да се е позовал на изтеклата погасителна давност и писмено да е заявил на своя кредитор, че спрямо него срокът за погасяване на това задължение по чл. 111 ЗЗД е изтекъл и същото това задължение за лихва се счита за погасено.

За повече информация, моля не се колебайте да ни потърсите и на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

21.04.2018/by lawyer

News, Полезни статии

Давност предварителен договор

В практиката по сделки с недвижим имоти, голяма част от клиентите не са наясно, че сключвайки предварителният договор, каквa e неговата давност предварителен договор.

За да може да упражни правата по него, страните следва да знаят крайният срок за прехвърляне на собствеността.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, може да иска обявяването му за окончателен чрез предявяване на иск по съдебен ред в случай на неизпълнение на задължението на насрещната страна да сключи окончателен договор.

Изисквания за Предварителния договор

С предварителния договор страните, продавач и купувач, придобиват права и поемат насрещни задължения, продавачът да прехвърли право на собственост срещу задължението на купувача да заплати цената на това право на собственост.

При неизпълнение на задълженията по договора за всяка от страните възниква право да иска обявяване на договора в окончателен.

При наличие на неизпълнение на задължението на продавача по предварителен договор, за купувача възниква правото да предяви иск с правно основание чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД като искът е конститутивен за защита на потестативни права.

Правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен се погасява с пет годишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно константната практика на ВКС, която и настоящият съдебен състав споделя, изразена в решение № 286 от 28.09.2011 г. по т.д. 1055/2010 г. на ВКС, 3 ГО

Съгласно решение на ВКС давностният срок относно иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е петгодишен и на основание чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото като всяка от страните – обещател и приемател може да предяви иск за сключване на окончателен договор.

Давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване на окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок.

Ако е уговорен друг срок или условие за прехвърляне на собствеността, то от този момент на настъпване на уговорения срок или сбъдване на условието започва да тече давностният срок.

Това е периодът, в който страните могат да обявят договор за окончателен по чл. 19 ЗЗД.

Как се определя давностния срок при Предварителен договор ?

Договорът е съглашение, с което страните уговарят условията за сключване на Нотариалния акт

За целта е нужно да се установи крайният срок за прехвърляне на собствеността пред Нотариус.

Предварителния договор съгласно текста на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, по своята правна същност представлява облигационен и двустранен.

По този вид договор двете страни имат ясно и точни задължения при плащането на съответната уговорена между тях цена, да сключи Нотариален акт за прехвърляне на собствеността

Обявяване Предварителен договор за окончателен

Случва се едната от двете страни по Предварителен договор да откаже да подпише Нотариалния акт за прехвърляне на собствеността

В този случай, другата страна може в 5г. срок от момента, в който Нотариалният акт е трябвало да бъде сключен да предяви иск по чл. 19 ЗЗД за да обяви договора за окончателен.

Съдебно решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД, , който се счита за сключен от момента, в който решението влезе в сила. Т. е. искът по ЗЗД е конститутивен

Производството по сключване на окончателен договор е уредено в ГПК като особено исково производство.

Искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД е подсъден на окръжен съд по местонахождението на имота.

За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е необходимо ищеца да е изпълнил задълженията по Предварителният договор.

В случай, че съгласно предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът следва да постанови Съдебно решение, което замества бъдещият нотариален акт.

В този случай ищецът – купувач трябва да плати цената на имота задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

В противен случай, съдът, по искане на ответника ще обезсили решението.

СЪВЕТ : Давностният срок за иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД е 5 години, от датата на която е трябвало да бъде сключен окончателният договор под формата на Нотариален акт.

Окончателният договор се счита сключен в момента, в който Съдебното решение на компетентният съд влезе в законна сила и към този момент следва да се преценява дали продавачът е собственик на вещта.

Окръжният съд не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени всички разноски по прехвърлянето, заедно с дължимите данъци, такси и други публични задължения на праводателя към държавата, общината по местожителството.

Основна задача на съда е да постанови съдебно Решение, което ще замести сключването на окончателен договор – Нотариален акт.

За повече информация може да се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : info@lawyer-bulgaria.bg

18.04.2018/by lawyer

Полезни статии

Права на свидетел по дело

Всеки може да бъде поканен да стане свидетел по дело, затова е нужно да му бъдат разяснени неговите права на свидетел по дело.

След като получите от призовка писмена призовка много внимателно изчетете целия текст на призовката, с която сте призован за свидетел в съответният съд

Връчената призовка описва предстоящото съдебно производство – кой и къде се намира въпросният Районен, Окръжен или Апелативен съд.

В получената от Вас писмена призовка вероятно е очертано къде точно и кога следва да се явите за да дадете показания, какво е необходимо, със сигурност е изписано не само часът в който трябва да се явите, но допълнително фигурира и номер и вид на Вашето дело, точната дата, час и място на заседанието, за което сте ангажирани като свидетел.
Нашият съвет е да не подлагате на съмнение нуждата от Вашите свидетелски показания.

В качество на свидетел е нужно за установяване на факти по делото, с които съдът не разполага.

След като дойде посоченият в призовката ден и час задължително се явете по делото, за което сте призован/а като свидетел

Работодателят е длъжен да Ви освободи за заседание от служебен ангажимент.

Ако все пак е налице някаква сериозна, неотложна или важна причина, поради която не може да се явите пред съда, сте задължени дали самостоятелно, или чрез адвокат да го уведомите незабавно, като представите писмен документ, удостоверяващ причината, която не Ви позволява да се явите в съда.

Ако въпреки всичко – НЕ СЕ ЯВИТЕ в насроченото заседание, за което сте получили призовка без основателна причина, съдът ще наложи солидна глоба

При повторно неявяване ще постанови дори и Вашето принудително довеждане за заседание.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СВИДЕТЕЛ ПО ДЕЛО

Основно задължение на всеки свидетел е да даде показания при явяване в открито съдебно заседание

Свидетелят е длъжен да даде показания и информация на съда.

За съда е важно да разясни наказателната отговорност на свидетеля, който ще разкажете истината, доколкото си спомня.

Текстове в Наказателният кодекс предвиждат наказание до 5 години лишаване от свобода за свидетел, който лъжесвидетелства или съзнателно потвърди неистина.

Не Ви съветваме да си измисляте факти

Разноски като свидетел по дело

След като сте поканен и редовно призован за свидетел по дело пред Районен, Окръжен или Апелативен съд, извън населеното място, в което живеете, на Вас като свидетел Ви се следват и пътни разноски за явяването

За целта след приключване на разпита, може да поискате от съдебния състав да Ви бъде издаден разходен касов ордер (РКО)

Да бъдат заплатени направените от Вас като свидетел пътни и др. разноски, след документ за това.

Ако все пак се притеснявате и Ви е необходим адвокат се обърнете на 0897 90 43 91 или mail info@lawyer-bulgaria.bg

17.04.2018/by lawyer

News, Полезни статии

Какво е придобивна давност ?

Законът за собствеността посочва, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, без да дефинира какво е придобивна давност ?

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост.

Тя е средство да придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия.

За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя (арг.Р от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о.; Р от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о.).

Особености на придобивната давност

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че

А/ претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период – по-дълъг от 10 години,

Б/ фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца

В/ собственикът да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.

Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно.

Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

След смъртта на общия наследодател, в случай, че един от наследниците ползва общия имот – фактът на ползването на имота не е достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява владение върху него.

За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници.

При липса на доказателства право на собственост у едно лице се доказва с изтекла придобивна давност по чл.79 ЗС.

Това той може да направи, знаейки, че имотът не е негов и има собственик, след изтичането на който срок, същият стане собственик при определени обстоятелства.

Едно от условията е изтичането на 10 (десет) годишната давност.

При извършване на обстоятелствената проверка нотариусът следва да съобрази дали молителят е упражнявал давностно владение в предвидения от закона срок.

Особености на давността

Позоваването на изтекла давност не е част от фактическия състав на придобивната давност.

В тази връзката последното не се явява юридическо действие, а юридическо събитие.

Нормата на чл.79 ЗС, регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение.

Чл. 79 ЗС включва като елементи на придобиването само изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС

Това се случва в хипотезата на чл.79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал. 2 ЗС.

Като правна последица настъпва придобиване на вещното право.

По въпроса е постановено Решение № 4 от 17 декември 2012 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 4 от 2012 г., според което „недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.

Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивно основание по чл. 79 ЗС.“

Всеки съсобственик следва да покаже, че е променил намерението си за владеене, държал е имота и е имал е съзнанието, че имота е само негов, като е демонстрирал и показал явно това

Допълнително условие за фактическият състав на недобросъвестното владение е демонстриране пред останалите съсобственици в сроковете по чл. 79 ЗС.

Намерението да се държи и свои вещта не трябва да прикрито – то трябва да е явно, открито и необезпокоявано

С тези действия е ясно, че този съсобственик упражнява фактическата власт, като отхвърля техните права върху имота и го държи само за себе си.

Може ли да се загуби правото на собственост от неползване ?

ВАЖНО : Правото на собственост не се губи при неупражняване или неизползване на имот

Законодателят поставя основното изискване, че намерението да се „свои“ имот или вещ е нужно да бъде ясно както на нейният собственик, така и на всеки, които претендира за права върху тази вещ.

Това най-често се изразява чрез действия, пречещи на другия съсобственик в случай че се появи и изяви претенцията си

Тези действия са упражняване на фактическа власт върху имота, заедно с недопускането на собственика вътре в имота.

Какви основания за придобивна давност ?

ВАЖНО : Плащането на данъци не доказва собственост за имот.

Много хора а убедени, че са станали собственици, само защото разполагат са плащали данъци за имот в продължение на години.

Ползването и грижата за имот не е достатъчно условие за придобиването му, Нужно е да са налице намерение за своене и владение.

Нужно е страната, която свои вещта, декларирайки го открито пред трети лица и собственика. Тази страна има намерение, държейки имота превръщайки се от държател във владелец.

Плащането на данъци, както декларирането на имота не са действия от този характер. Самите те са изявление на съсобственик пред държавен орган с декларативен характер.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот,важен е дали държателя владее целия имот изключително за себе си и от кога ?

Как се придобива недобросъвестно владение ?

Правна форма за придобиване на собственост след изтичане на срока за придобната давност може да се осъществи чрез т.нар. констативен нотариален акт.

За издаване на констативен нотариален акт законът предвижда специални правила и процедури.

Ако собственикът на имот няма документ за собственост, може да се снабди след като установи това с доказателства пред нотариус.

Нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност.

Придобиване чрез добросъвестно владение

Възможно е да се придобие имот с кратка 5 годишна придобивна давност. Това обаче се случва без противопоставяне на собственика.

В случай, че правото на собственост е признато, веднага се издава констативен нотариален акт за собственост.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай !

15.04.2018/by lawyer

Полезни статии

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна.

В Тълкувателно решение № 2/2017 г. Върховният административен съд касае обикновена давност по наложено административно наказание.

В свое съдебно тълкувателно решение № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е 2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания

Налице е 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението

Чрез него се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова са налице кратките давностни срокове за изпълнението на административното наказание.

Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Условие за позоваване на давността е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

04.04.2018/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Заверка на предварителния договор

В последните няколко години се установиха различни практики при заверка на предварителния договор.

Масово разпространена е практиката при подписване на предварителен договорда не се прави нотариална заверка.

Заверка не се изисква и според Закона за задълженията и договорите.

В последните няколко години клиентите масово подхождат лековато и неразумно при подписването на предварителен договор

В повечето случаи не търсят правна консултация от адвокат по недвижими имоти.

Осланят се на обещание на брокеа, че ще правят проверка на документи без елементарна съпоставка на данни от отделни документи по сделката.

Предварителните договори се подписват набързо, без да се четат, разчитайки на уверенията на брокери, познати, роднини и съседи

Най нелогичното обяснение е, че това се прави за да се „свали” имота от продажба и да се даде някакво капаро на продавача, а пък после нотариуса ще оправи всичко

Законът по начало не изисква такава нотариална заверка, но възможността на практика да бъде заверен един предварителен договор съществува.

Предпоставки за заверка на Предварителния договор

Голяма част от купувачите на недвижими имоти не си дават сметка, че заверката на добре погтовени написан Предварителен договор.

Тази заверка на предварителния договор ще им даде значителни предимства при евентуални въпроси или неразбирателство между страните, отколкото да водят съдебен процес по смисъла на чл. 362-чл.364 ГПК.

В случай на обявяване на Предварителен договор за окончателен или съдебно производство по разваляне пред съд е необходимо да доказват валидно сключен Предваритен договор.

Кантората работи активно с множество нотариуси в страната.

Препоръчваме заверка на предварителния договор, независимо, разходите, с оглед гаранция на влозенте средстваза придобиване на имот.

Като адвокат по имотни дела ще обърнем внимание, че Нотариусът няма задължение да провери текста на Предварителния договор

Текста на договора не подлежи на заверка, тъй като това е договор между две лица, с права и задължения за двете страни.

Единствено и само проверката и предварителното изготвяне на такъв договор от адвокат би дало гаранция

Заверката пред Нотариус удостоверява само и единствено дата и подпис на страните;

Заверката на предварителния договор пред Нотариус автоматично прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора, както и позоваването на текстове от този Предварителен договор, несъгласувани писмено с двете страни по него.

Неудобството в този случай, при заверка на такъв договор е цената за неговата заверка, която варира в различен диапазон, тъй като се определя от стойността на материалният интерес на Предварителният договор.

Този размер при заверка е изчислен по Тарифа на Нотариусите, към Закона за Нотариусите и Нотариалната дейност, която се определя като процент от посоченият в този Предварителен договор материален интерес за прехвърляне на собствеността върху имотите, или учредяване на съответните вещни права.

Нотариална заверка на предварителния договор

Aргумент за нотариална заверка на Предварителен договор пред Нотариус е възможност за издаване на Изпълнителен лист.

При оспорване на права и съдебно дело срещу неизправна страна, може да извадите изпълнителен лист по ГПК.

В този случай нотариалната заверката ще Ви послужи за извънсъдебно основание за изпълнителен лист.

При покупко-продажбата на недвижими имоти, по законово изискване окончателния договор е в нотариална форма.

От това следва, че предварителния договор при този род сделки, задължително трябва да бъде в писмена форма.

Правната норма не изисква нотариална заверка на предварителния договор, но в действителност страните по сделката почти винаги прибягват до такава.

Това е добра практика, даваща надеждна гаранция за датата на предварителния договор и подписите на страните.

Смисълът е, че вписаният предварителен договор има предимство за обявяването му за окончателен по чл.19, ал.3 от ЗЗД

Причината е, че няма задължително законово изискване за вписване на предварителния договор.

За допълнителна информация се обърнете към нас за съдействие на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Защо е необходима заверка на Предварителен договор ?

Важен разпространената практика е при подписване на предварителни договори да не се прави нотариална заверка. Такава не се изисква и според ЗЗД /Закона за задълженията и договорите, в който е уредена част от материята при сделките с имоти, вкл. и за предварителните договори

Какво в предварителния договор се заверява пред Нотариус ?

Това, което нотариусът гарантира е достоверна датата на подписване на договора, както и удостоверяване самоличността на лицата подписващи се под договора, че са дееспособни и имат представителна власт; прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора;

Какво не проверява Нотариус при заверка на Предварителен Договор ?

Нотариусът няма задължението да проверява текста на договора, дали в него са еднакво балансирани правата и задълженията на двете страни, дали ги предпазва от рискове, дали в договора има недействителни клаузи.

Колко струва заверката на Предварителен Договор ?

Заверката на Предварителен договор не е скъпа услуга, в сравние с таксите по Нотариален акт за прехвърляне на собствеността. Обикновено цената за заверка е в размер на под процент от стойността на самия договор.

Нужно ли е съгласието на двете страни за заверка на Предварителен договор ?

Да, изискването е доброволно съгласие за заверка на подписити и съдържанието на Предварителен Договор при заверка пред Нотариус.

02.04.2018/by lawyer

News, Полезни статии

Оспорване на наследство и завещание

Oспорване на наследство и завещание

Често пъти при нас идват клиенти, които считат, че са ощетени с направеното завещание от наследодателя. Потърсете правни услуги от опитен адвокат наследствени дела за съдебни дела по оспорване на наследство и завещание.

Съществуват нищожни и унищожаеми основания за подготовка и образуване на съдебни дело за оспорване на завещание.

Нищожните основания не пораждат правни последици. Унищожаемите основания пораждат правни последици, но те могат да бъдат преустановени.

Завещанието може да се оспорва и ощетеният наследник да получи това, което му се полага по право, категорични са специалистите.

Този въпрос е регламентиран в Закона за наследството.

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Искът по ЗН може да се погаси поради неговото неупражняване в 5-годишен срок, който за даренията започва да тече от откриване на наследството
За завещанията – от деня, в който заветникът е предявил своите права или е започнал да ги упражнява.

В ЗН няма изрична правна норма, която да сочи, че правото на иск на наследник със запазена част се погасява по давност.

За разлика от правото да се иска делба, което по силата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността не се погасява по давност.

Наследниците с право на запазена част съгласно закона са децата, съпругът (съпругата) и родителите на починалия.

За целта е нужно произнасяне на съда по съответен иск или възражение.

За да бъде заведено съдебно дело по оспорване на завещание е необходимо да не е изтекла 10-годишна давност от откриване на наследството. Т.е. да не са изминали повече от 10 години от смъртта на наследодателя. Също така не трябва да е изминал по-дълъг период от 3 години от момента, в който сте узнали основанието за завеждане на дело по оспорване на наследство и завещание.

Нищожни и унищожаеми основания

Първото основание за унищожаемост е уредено в чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН. То е свързано със завещателната дееспособност. За да може едно лице да изготви валидно завещание, то трябва да е навършило пълнолетие и да може да действа разумно. Трябва да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС).

Пълно запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. Спорен е въпросът за завещателната дееспособност на ограничено запретените лица. Според една част от мненията, лице, което поставено под ограничено запрещение, не може да да бъде дееспособно за изготвяне на завещание. Съдебната практика обаче възприема обратното становище.

Приема за решаващ фактор конкретната фактическа възможност за разумни действия на лицето, а не юридическото ограничаване на дееспособността.

Поради тази причина в едно съдебно дело по оспорване на наследство и завещание дееспособността на лицето се преценява към датата на съставяне на завещанието. Без значение е дееспособността на лицето преди извършването на завещание.

Второто основание за унищожаемост на едно завещание е уредена в чл. 43, ал. 1, б. “б”, пр.1ЗН.

Според него грешката, която представлява несъответствие между външно обективираната и действителната вътрешна воля на наследодателя, изготвил завещанието, е основание за оспорване.

Грешката може да се отнася както за лицето – наследник, така и за предмета на наследяване. Грешката в името на наследника не опорочава завещанието, при положение че в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето (Решение №284-2000-I г.о. ВКС).

Възможно е грешката да бъде в мотива за изготвяне на завещанието и тя е изведена като самостоятелно основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на наследство и завещание.

Детайли около оспорване на наследство и завещание

Предвижда се мотивът да е изразен в самото завещание и той да е от решаващо значение, а именно той да е единствената причина за така създаденото завещателно разпореждане.

Следващите основания за унищожаемост на едно завещание са измамата и насилието. Те са регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. Насилието може да се изразява в заплаха или физически израз на сила.

Ако насилието е под формата на заплаха, то трябва да създаде основателен страх у съответния наследодател, подготвящ завещателно разпореждане. В съдебно дело по оспорване на завещание може първоначалният иск да е бил предявен за търсене на унищожаемост.

В последствие, без да е необходимо да се прави изменение на иска съгласно чл. 116 ГПК, може да бъде прогласена нищожност на завещанието.

За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави преценка, като се основава единствено на самия документ – завещанието, което е представено като доказателство по делото.

Към основанията за нищожност на едно завещание спадат следните:

порок във формата на завещанието – липса на пълна дата и/или подпис на завещателя, завещанието не е написано собственоръчно от завещателя, а е напечатано на пишеща машина, компютър или лаптоп
мотива на завещанието противоречи на закона и на добрите нрави
изготвеното завещание противоречи на безвъзмездния характер на този тип документ

Поради многообразието от причини, които могат да доведат до порок – основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на завещание, е добра идея да потърсите помощ от добър адвокат наследствени дела преди да изготвите съответния документ.

Възможно ли е лишаване от наследство ?

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. За случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от наследодателя.

В кой случай е възможно оспорване на наследство ?

Според Закона за наследството не може да наследява този, който е недостоен, който: 1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано; 2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; 3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Как се случва лишаването от наследство ?

наследодателят не може преживе да “лиши” от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат. След като с влязло в сила решение съдът установи недостоен, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

Има ли давност за наследството по закон ?

Правото да се иска от съда да постанови намаляване на завещания и дарения се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да тече от датата на смъртта на наследодателя. Но давността не се прилага служебно, а трябва да бъде инициирано възражение. По отношение на завещанията срокът започва да тече от смъртта само ако се знае, че има направено завещание и че то е прието. Ако наследниците със запазена част нямат представа, че е направено завещание, 5 годишния период започва да тече от момента на узнаването за завещанието или от момента на вписване обявяване на завещанието в Агенция по вписванията. Но за да се счита, че има узнаване за завещанието, не е достатъчно само обикновно уведомяване, че наследодателят е оставил завещание в полза на някого. С такава информация не може да се определи дали е накърнена запазената част или не. Трябва да има конкретни данни какво точно е завещано, неговия обем, универсално завещание ли е било или завет, а така също и дали е прието завещанието или не. В практиката се счита, че най-ранният момент, в който започва да тече давността, е момента, когато заветникът упражни своето право по завещанието

15.09.2016/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Дело срещу застраховател

Честа причина за претенции срещу застраховател са неоснователни откази на застрахователите да заплатят валидни дължимо застрахователно обезщетение. Именно затова се нага образуването на дело срещу застраховател

Делата срещу срещу застраховател са свързани с възникнали материални щети от и на моторни превозни средства /МПС/ – затова говорим за материални вреди от пътно-транспортни произшествия /ПТП/

В тези случай следва да се търси отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Автокаско“.

Кръг на претендиращите обезщетение от ПТП

С последните промени и Тълкувателно решение на ВКС бе променен кръгът от наследници, имащи право на претенция за изплащане на обезщетение от ПТП.

С измененията и Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 1/2016 г. TД № 1/2016 г. на ОСГК И ОСНК нa BKC се измени кръгът на лицата, мaтepиaлнo лeгитимиpaни да пoлyчaт застрахователно oбeзщeтeниe зa нeимyщecтвeни вpeди oт cмъpт при ПТП.

Досега кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за смърт на тexeн близъĸ ca лицaтa, пocoчeни в Πocтaнoвлeниe № 4/1961 г. и Πocтaнoвлeниe № 5/1969 г. нa Πлeнyмa нa Bъpxoвния cъд (ΠBC).

С изменението на Кодекса на Застраховането е въведено правото на застрахователно обезщетение на лица, cъздaли тpaйнa и дълбoĸa eмoциoнaлнa вpъзĸa c пoчинaлия и тъpпящи пpoдължитeлни бoлĸи и cтpaдaния от настъпилата смърт.

Oбeзщeтeниe cледва да сe пpиcъждa пpи дoĸaзaни ocoбeнo близĸa вpъзĸa c пoчинaлия и дeйcтвитeлнo пpeтъpпeни oт cмъpттa мy вpeди.

Това следва да промени и наложилата се практика и навика на застрахователните компании да използват и най-незначителните причини, за да откажат да изплатят дължимото застрахователно обезщетение.

Така успяват да се отърват от хората, които не са склонни да потърсят правни услуги и по този начин си спестяват редица дължими обезщетения на собственици на валидни застрахователни полици.

В случай че получите такъв отказ от застраховател да изплати застрахователно обезщетение, веднага се обърнете към добър и опитен адвокат по застрахователни дела.

При смърт на пострадал, легитимирани да претендират обезщетение за неимущствени вреди са неговите преки роднини /съпруг, низходящи, възходящи.

Застрахователите посочват всякаква причини, включително и причини, които всеки адвокат по застрахователни дела ще прецени, че са ирелевантни или несериозни

С оглед размера и основанието за изплащане на застрахователна претенция е нужно да бъде извършена преценка от адвокат

Разпоредбата на чл.208 КЗ визира задължение на застраховател да изплати застрахователно обезщетение на пострадалия в срок.

Това става след настъпване на застрахователното събитие, описано в протокол за ПТП или в други документи.

Важно е да знаете, че този срок не може да бъде по-дълъг от 15 дни.

Срокът тече от деня, в който е представен последният документ, поискан от застрахователя.

След този срок, застрахователят е задължен да посочи срок за отговор или да извърши изплащане на застрахователното обезщетение. дело срещу застраховател

Може да направи мотивиран отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Много са случаите, в които застрахователите посочват несъществена причина и отказа за изплащане на застрахователно обезщетение.

Като адвокат по застрахователни дела Ви съветваме, да бъде извършена преценка на основателността на съответният отказ.

Така ще защитите Вашите права при възможност за изплащане на застрахователно обезщетение. За повече информация, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

Какви са причините за завеждане на дело срещу застраховател ?

Причината за завеждането на дела срещу застрахователи ся отказите от страна на последните да плащат обезщетения по настъпили застрахователни събития. Най-честите случаи при които се стига до съдебен спор със застраховател са свързани с вреди причинени при ПТП. Причината за това е задължителния характер на застраховката и възходящия ръст на ПТП, което намалява печалбите на застрахователите. В този случай претендираните обезщетения са главно за имуществени вреди по повод изразходвани средства за поправка на автомобил. Към тези вреди се числят и средства лечение на травми от настъпило ПТП. Немалък дял заемат дела срещу застрахователи за обезщетения поради претърпени неимуществени вреди свързани с преживян стрес или смърт на роднина в следствие на ПТП. Друг вид съдебни спорове са тези срещу Държавния Гаранционен Фонд, заведени от пострадали граждани срещу държавния Гаранционен Фонд. В тази хипотеза причинилите ПТП водач на МПС, нямат сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието. По-рядко срещани са дела срещу застрахователи където претенциите са свързани с обезщетения при злополука със застраховано недвижимо имущество.

Смърт на близък при настъпило ПТП явява ли се причина за завеждане на дела срещу застрахователи?

Това е отделна причина за завеждане на дела срещу застрахователи за неимуществени вреди е хипотезата при смърт на лице при ПТП. В този случай неговите преки наследници могат да насочат претенциите си към застрахователя на водача на МПС причинил смъртта. Тази хипотеза причинилият смърт водач носи и наказателна отговорност както за деянието така и за вредите от него. Когато има влязла в сила присъда, пострадалият е освободен от съдебни такси за завеждане на дела срещу застрахователи.

Защо застрахователите отказват да изплащат обезщетение за материални щети по автомобил?

Тези откази са свързани с претенции за изплащане на вреди по сключена застраховка „Автокаско“ или „ Каско на МПС“. При тези случаи застрахователят отказва да изплати търсеното обезщетение твърдейки, че това събитие не попада в кръга на застрахованите рискове. В този случай единствената възможност на застрахования за защита на интересите му остава завеждането на дела срещу застрахователи. Друга хипотеза за започване на съдебни спорове е че изплатените от застрахователя щети по увредения автомобил са силно занижени. С тези средства застрахованият не може да възстанови повредения автомобил до състояние, в каквото е бил преди произшествието. Това също налага завеждане на дела срещу застрахователи, за защита на интересите му.

Възможно ли е да се заведат дело срещу застраховател ?

Застраховка ЧМР принципно покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе за цялостната или частична липса или повреда на стоката. Особеното е обаче, че застраховката покрива риска за превоз на стоки за чужбина. За територията на страната тази застраховка е валидна по изключение. Въпреки това се завеждат дела срещу застрахователи, поради това, че товарът е доставен повреден или напълно липсващ. Все условия, при които превозвачът отговаря пред собственика на стоката. Съществуват и случаи когато повреждането на товара или неговата липса се дължат на трети лица, за които превозвачът не отговаря. Въпреки това, застрахователите отказват да заплащат застрахователни обезщетения при настъпване на събитие, което води до завеждане на дела срещу застрахователи.

Кога застрахователя може да откаже да плати ?

За да откажат плащане застрахователите се позовават на клаузи от общите условия, от валиден договор за застраховка. По този начин те се опитват да заобиколят правилата на действащото застрахователно право изключвайки своите задължения по настъпилото застрахователно събитие. В тази хипотеза платилият застрахователна премия трябва да заведе дела срещу застрахователи. В това производство се доказва, че застрахованият не носи вина за последиците от настъпването на застрахователното събитие от една страна. От друга на доказване подлежи факта, че са налице всички елементи от фактическия състав да му бъде изплатено обезщетение по застраховката.

10.06.2016/by lawyer

Публикации

Отговорност на превозвача

Размер на обезщетения при отговорност на превозвача

Рекламация при доставка

Давност за иск по ЧМР

Какво покрива ЧМР застраховката ?

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

В кой период отговаря превозвача ?

Размер на застрахователното покритие ?

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

Oбезщетение гаранционен фонд

Необходимо условие за плащане от Гаранционен фонд е пътнотранспортното произшествие е настъпило на

Реално в такива ситуации, възниква въпроса :

Необходими са документи, да се удостовери настъпило ПТП

Обезщетенията се превеждат до 3 месеца. Oбезщетение гаранционен фонд.

Обезщетява и пътниците в автобуси без полица

Фондът изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка. Oбезщетение гаранционен фонд.

Какво е Гаранционен фонд

Какви щети изплаща Гаранционен фонд ?

Как възниква регресната отговорност?

Кога претенцията на Гаранционен фонд е основателна ?

Определяне на законна лихва

Легално определение за законна лихва

Размер на законната лихва

Погасяване на законната лихва

Давност предварителен договор

Изисквания за Предварителния договор

Как се определя давностния срок при Предварителен договор ?

Обявяване Предварителен договор за окончателен

Производството по сключване на окончателен договор е уредено в ГПК като особено исково производство.

Права на свидетел по дело

Работодателят е длъжен да Ви освободи за заседание от служебен ангажимент.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СВИДЕТЕЛ ПО ДЕЛО

Разноски като свидетел по дело

Какво е придобивна давност ?

Особености на придобивната давност

Особености на давността

Как се придобива недобросъвестно владение ?

Придобиване чрез добросъвестно владение

Давност административно наказание

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Заверка на предварителния договор

Заверката пред Нотариус удостоверява само и единствено дата и подпис на страните;

Защо е необходима заверка на Предварителен договор ?

Какво в предварителния договор се заверява пред Нотариус ?

Какво не проверява Нотариус при заверка на Предварителен Договор ?

Колко струва заверката на Предварителен Договор ?

Нужно ли е съгласието на двете страни за заверка на Предварителен договор ?

Oспорване на наследство и завещание

За целта е нужно произнасяне на съда по съответен иск или възражение.

Детайли около оспорване на наследство и завещание

Към основанията за нищожност на едно завещание спадат следните:

Възможно ли е лишаване от наследство ?

В кой случай е възможно оспорване на наследство ?

Как се случва лишаването от наследство ?

Има ли давност за наследството по закон ?

Дело срещу застраховател

Кръг на претендиращите обезщетение от ПТП

Oбeзщeтeниe cледва да сe пpиcъждa пpи дoĸaзaни ocoбeнo близĸa вpъзĸa c пoчинaлия и дeйcтвитeлнo пpeтъpпeни oт cмъpттa мy вpeди.

Какви са причините за завеждане на дело срещу застраховател ?

Смърт на близък при настъпило ПТП явява ли се причина за завеждане на дела срещу застрахователи?

Защо застрахователите отказват да изплащат обезщетение за материални щети по автомобил?

Възможно ли е да се заведат дело срещу застраховател ?

Кога застрахователя може да откаже да плати ?

Cookie and Privacy Settings