Tag Archive for: Тълкувателно решение №1/2004

Възражение по чл.76 ЗН

Един от начините за защита на съсобственик в производството по делба е т.нар. Възражение по чл.76 ЗН.

В съдебната практика по наследствени и делбени дела често възниква въпросът за основателност на възражението по чл.76 ЗН.

Сред основните способи за защита на сънаследник в делбеното производство се откроява възражението по чл. 76 от Закона за наследството.

В практиката по наследствени и делбени спорове нееднократно се поставя въпросът за предпоставките и основателността на това възражение.

Значението му е особено съществено, тъй като то представлява една от най-важните правни гаранции за защита на сънаследниците в случаите, когато отделен наследник се е разпоредил с имущество от наследствената маса преди прекратяване на наследствената съсобственост.

Правилното разбиране на приложното поле и правните последици на чл. 76 ЗН има съществено значение за разрешаването на спорове за собственост, произтичащи от наследствени правоотношения.

Основателност на възражение по чл. 76 ЗН

Разпоредбата на чл. 76 ЗН урежда хипотезата на относителна недействителност на разпоредителни сделки, извършени от един или повече сънаследници преди окончателното прекратяване на наследствената съсобственост.

Сключените сделки са действителни в отношенията между страните по тях, но не произвеждат действие спрямо останалите сънаследници, които не са участвали в разпореждането.

Смисълът на закона е да осигури запазване целостта на наследствената маса до извършване на делбата и да гарантира, че в производството ще участват само лицата, които имат качеството на наследници.

Така се избягва навлизането на външни лица в отношенията между сънаследниците, което би могло да затрудни или усложни ликвидирането на наследствената съсобственост.

Основание на възражението по чл. 76 ЗН

Възражението по чл. 76 ЗН има ясно изразен защитен характер.

То служи като процесуално средство за защита на онези сънаследници, които не са страна по извършеното разпореждане, като им дава възможност да противопоставят непротивопоставимостта на сделката спрямо тях.

В този случай сделката не е нищожна, нито абсолютно недействителна.Възражение по чл.76 ЗН

Нейният порок се изразява в това, че тя е относително недействителна по отношение на останалите сънаследници.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, целта на законодателя е да не допуска включването на трети лица в наследствената общност преди нейното прекратяване по надлежния ред.

По този начин се защитава единството на наследствената маса и се гарантира запазването на наследствените права на всички сънаследници.

Допустимост на възражението по чл. 76 ЗН

Приложението на чл. 76 ЗН е ограничено само до случаите, при които съсобствеността е възникнала по наследяване.

Когато съсобствеността произтича от друго правно основание — например договор за покупко-продажба, дарение или вече извършена делба — възражението по чл. 76 ЗН е неприложимо.

Също така правото да се позове на тази защита принадлежи единствено на сънаследник, който не се е разпоредил със своя наследствен дял.

Лица, придобили права от наследник, не могат да упражняват това възражение от свое име.

Например, ако един от наследниците прехвърли своя дял от наследствен имот на трето лице преди приключване на делбата, останалите сънаследници могат да направят възражение по чл. 76 ЗН и да поискат приобретателят да не бъде допуснат като участник в делбеното производство.

Ефект на възражение по чл.76 ЗН

Когато съдът уважи възражението по чл. 76 ЗН, приобретателят се изключва от съдебната делба, а имотът се връща в наследствената маса.

Делбата се извършва единствено между наследниците, които имат законен дял.Възражение по чл.76 ЗН

Това има важно практическо значение — то възстановява баланса между наследниците,

Така се елиминира всякакви външни намеси и гарантира, че делбата ще се извърши по справедлив и законосъобразен начин.

Съдът прилага това правило най-често във втората фаза на делбата, когато се обсъжда кой от съделителите ще получи определен имот в дял.

В този етап наследниците могат да упражнят и правата си по чл. 349, ал. 2 ГПК и чл. 12, ал. 2 ЗН, за да получат конкретни наследствени вещи, които имат особено значение за тях.

Ограничения и изключения

Съдебната практика приема, че чл. 76 ЗН не се прилага в няколко специфични случая:

  1. Когато всички наследници заедно се разпоредят с целия наследствен имот – тогава няма увреден наследник.
  2. Когато разпореждането е в полза на друг сънаследник – сделката не пречи на прекратяване на съсобствеността.
  3. Когато предмет на разпореждането е единственият имот на наследодателя, с който се изчерпва наследството

Приема се, че в този случай става въпрос за прехвърляне на наследство, а не за разпореждане с отделна идеална част (ТР №72/1985г. ОСГК -ВС).

Значение на възражение по чл.76

Основната цел на възражението по чл. 76 ЗН е да предотврати раздробяване на наследственото имущество. 

Целта е да се защитят правата на наследниците, които желаят делбата да се извърши без участие на трети лица.

Така се съхранява икономическата стойност и целостта на наследствената маса, а също се гарантира, че имотите ще останат в семейството, докато не настъпи окончателно разпределение по съдебен ред.

Процесуални аспекти на възражението

Възражението по чл. 76 ЗН може да бъде направено във всеки етап на делбеното производство, но най-често се изтъква във втората фаза, когато се определят реалните дялове.

След уважаването му, съдът постановява, че приобретателят няма процесуална легитимация като съделител.

Възражението по чл. 76 ЗН е ключов правен инструмент за защита на интересите на сънаследниците при делба.

То съчетава в себе си принципите на справедливост, равнопоставеност и защита на наследствената маса

Възражението по чл.76 ЗН осигурява правна сигурност и предотвратява неправомерно навлизане на трети лица в наследствената съсобственост.

Правилното му прилагане изисква детайлен анализ на конкретната сделка, установяване на произхода на съсобствеността и внимателно съблюдаване на съдебната практика, вкл. ТР №1/2004 г. и ТР №72/1985 г.

Юридическата логика на нормата е ясна — делбата следва да бъде дело на наследниците, а не на външни лица.

Именно затова възражението по чл. 76 ЗН остава едно от най-важните средства за защита в наследственото право на България.

Възлагателно искане за имот

В производството по съдебна делба се стига и до втора фаза, когато се разглежда възможността за Възлагателно искане за имот.

В този случай, въпросът е каква е целта на този етап от съдебната делба и отговорът е съвсем логичен.

Целта на съдебната делба е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти.

Предмет е приложението на чл. 349 ГПК като основание за възлагане на делбения имот на преживелия съпруг.

Основателна предпоставка за уважаване на претенция по чл. 349 ГПК за възлагане на делбен имот е:Възлагателно искане за имот

А/ имотът да е неподеляем;

Б/ съсобствеността да е възникнала при условията на СИО;

В/ съсобствеността на имота, в който се намира в брак, да е прекратена със смъртта на единия съпруг;

Г/ съделителят да не притежава друг жилищен имот;

Критерии за Възлагателно искане за имот

С оглед на това законът предвижда основните случаи, при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да се възложи на един от наследниците.

Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липса на собствено жилище.

Съгласно ТР № 1/2004 г. наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК изключва разглеждането на претенции по ал. 2.

Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия.

Условието по чл. 349, ал. 1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл. 349 ГПК

Условието по чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл.349 ГПК

Приложение на условия за Възлагателно искане за имот

Съгласно смислово тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод

Ситуация, в която се отнася за преживелия съпруг не е идентична и не се прилагат тези правила.  

Именно тук се възприема, че при наличието на съсобственост следва да се приеме, че не включва в понятието „смесена съсобственост“ по смисъла на тълкувателното решение.

Съдебната практика за Възлагателно искане за имот

Възлагателно искане по чл.349 ГПК

Когато съпругът придобива права не като трето за съсобствеността лице

По силата на режима на СИО в имуществените отношения между съпрузите, не е налице смесена съсобственост.

В този смисъл е и съдебната практика на ВКС съобразно която притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК:

  1. Тълкувателно Решение № 1 от 2004 г. на ВКС, ОСГК, т.7
  2. Съдебно решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/ 2009 г.- ВКС, първо г. о.;
  3. Съдебно решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. – ВКС, първо г. о.

Отрицателното условие съпругът „да няма собствено жилище“ следва да се разбира съделителят да не притежава друг жилищен имот;

Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК- напр. решение № 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г., I г. о., притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.

Става дума за имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, съгласно определението на § 5, т.30 от ДР  на ЗУТ

Отделно текстът за самостоятелен имот е развит и при чл.40 ЗУТ – самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.